в. Show | Ива ОПРИКОВА | 06.04.2011 

- Г-н Донев, съжалявате ли. че се впуснахте във вестникарството? Инвестирате осемцифрена евросума в бизнес, който сам признавате. че е твърде непознат за вас?

- Моята идея беше и си остава да не допусна монопол на медийния пазар. Запознах се с Христо Грозев чрез Павлов. Млад човек с блясък в очите. Какво да го разследвам? За мен, когато си коректен в един бизнес и си поставиш условията, точен си в плащанията и всичко е в рамките на закона, няма как да има проблем. Любомир Павлов ми го представи във Виена заедно с останалите съдружници Карл Хабсбург и Даниел Рутц . Те още тогава признаха, че водят преговори с ВАЦ, но не могат да осигурят пълната сума. Още тогава пък аз предложих да получат дял с процент спрямо сумата, която осигурят. Договорката беше да получат до 30%. Аз тогава първоначално не знаех точния процент средства, които мога да отделя, за да вляза в сделката, но видно беше още в началото, че от мен се очаква аз да дам по-голямата част. Сключих договор като физическо лице с "БГ Принтмедия" и участвах с 16 млн. евро мои пари. А Грозев се оказа дребен комисионер, който има желание да стане крупен инвеститор с 4 млн. евро, но това няма как да стане.

- Г-н Рутц обаче мистериозно напуска редиците на съдружниците си заради личностни конфликти между него и Павлов и несъгласие с управлението и редакционната политика на медийния холдинг – това е версията на Грозев.

- Няма как той да има пререкания с Павлов, най-малкото защото единият говори немски, а другия – френски. Това е поредната хипотеза на Грозев – 8-а или 9-а по ред. Аз съм водил на немски преговорите и с Даниел Рутц, и с Карл Хабсбург. Заедно умувахме над параметрите на сделката, участията, правехме планове какво ще правим по-нататък. Още тогава си личеше, че и двамата чуждестранни съдружници като че ли са за параван. За разлика от Грозев, който водеше преговорите активно, те като че ли участваха за фон.
Даниел е инвестиционен банкер, и то сериозен. Имал е своите съмнения и затова се е оттеглил. Аз и сега поддържам връзка с Карл по телефона и ви уверявам, че той не знае много от тези неща, които се случват в момента у нас. Едно от условията на чуждестранните ни съдружници беше незабавна смяна на старите главна редактори на двата вестника, защото те са свързани с комунистическата система.
Затова и направихме конкурс.

- Вие лично имахте ли достъп и запознахте ли се с всички концепции на кандидатите за главни редактори?

- Всеки от акционерите имаше достъп и можеше по всяко време да вземе папката с кандидатурите. Аз не знам наистина защо Грозев не е намерил време да го направи. На ски ли е бил, с манекенки ли, не ме интересува, но сега е нелепо да се жалва, че новите шефове са избрани еднолично и неговото мнение не е взето под внимание. Аз лично се запознах с повечето концепции, защото ми беше интересно какво се предлага. Все пак съм доктор по икономика и като най-некомпетентен при избора се въздържах да наложа мнение. Аз просто не държах моят глас да е съществен при избора, но дадох съгласието си за настоящите главни редактори.

- Каква е истината за журналиста Иван Михалев от в. "Капитал’

- Обещано му е място за главен редактор на "168 часа". Това не е единичен случай за Христо Грозев. Оказа се, че на много места е обещавал тези постове.

- Как гледате на идеята "Труд" и "24 часа" да се разделят? Грозев каза, че е влюбен в "Труд" и него ще си поиска? А Вие?

- Това е невъзможна идея. Много му се иска на Грозев да си купи за 4 млн. евро вестник "Труд", но това просто няма как да се случи. Да се разделят вестниците не е възможно. А относно влюбването: за разлика от Грозев, аз не се влюбвам във вестници. Не бих могъл да кажа кой от тях бих избрал, защото чувствам себе си за финансов инвеститор, който е дал парите си в една дългосрочна инвестиция, която по никакъв начин няма да се поделя.

- А да се намери чуждестранен инвеститор за препродажба, ако не можете да постигнете съгласие?

- Тази идея също никога не е била на дневен ред и никога не е обсъждана. След като Грозев не се е включил в сделката с определените средства и в срок, аз наистина не разбирам как по медиите развива някакви идеи за бъдещето на медийния холдинг. За разлика от него, аз имам една теза и не я променям във времето, а именно, че Грозев няма нито силата, нито връзките в България да организира отказа на вписване на нещо, което е очевидно за всички. Няма как – дори и да се стигне до съд – аз да загубя своята собственост. Защото в крайна сметка има и други съдилища – например във Виена, които справедливо ще решат този спор. Не бих искал да обсъждам решенията на Търговския регистър, но няма u да позволя спонсорите на Грозев да диктуват правосъдието в България.

- Ако все пак останат старите проценти и се окажете миноритарен собственик, какво ще предприемете ?

- Първо, това не може да се случи. Каквато и да е съдебната система
в България, все пак имаме договори, банкови преводи, куп документи, които няма как да не се вземат под внимание. Аз лично съм гарантирал своите вземания и нямам никакви притеснения, че няма да ги получа или че този казус няма да се разреши в полза на справедливостта. Да му мисли Грозев, на който му е обещана награда от 2 млн. евро и най-вероятно няма да я получи, защото няма да си изпълни задачата!

- Награда за какво?

- За да разбие медийния холдинг или да направи така той да не се развива оптимално.

- Кой има полза от това?

- Аз няма да ви дам конкретен отговор на този въпрос, но мисля , че вие бихте си отговорили сам. Не искам да си създавам врагове на базата на някакви хипотези.

- Ипотекирани ли са "Труд" и "24 часа" и кои са гарантите по сделката?

- И тук хипотезите на Грозев са многобройни. Четох за 40 млн. евро заем, за 25 млн.! Няма заложени активи нито към българска, нито към чуждестранна банка към този момент. Искам категорично пак да заявя: няма заложени активи на купената компания и е нелепо да се тиражира тази тема.
Да, имаме намерение да теглим оборотен заем, но той няма да бъде на такава стойност. Да, действително ние работим с цитираната банка (Булбанк – б.р.). Със сигурност тя ще финансира оборотните кредитни средства.
Кредитът, за който говори Грозев, също е част от пъкления му план да саботира холдинга.
Защото се предполага, че когато отидем на преговори за кредит, ще ни откажат, защото имаме неизяснени обстоятелства върху собствеността. Двата вестника не са заложени за момента, няма и гаранти по заема.

- Как се приема "медийната Фукушима" на собствениците сред журналистите?

- Едва ли точно с мен ще споделят мислите си и какво точно чувстват в момента. Много от тях са общували през тези месеци с Грозев, имат своите впечатления. Знаем, че на някои от тях са предлагани постове.
Аз мисля, че журналистите са с особено развито чувство за справедливост и сами могат да решат кой е крив и кой прав в спора. Намираме се в един преходен период, в който е нормално да има и спорове между собствениците, когато се сменя собствеността. Знам със сигурност, че този спор им влияе. Нормално е при този казус да се колебаят на коя страна да застанат, а аз ви уверявам, че съм свикнал да казвам истината пред наемните си работници.
Повечето от тях разбраха моите идеи и нямам съмнения, че ще ме подкрепят. А с тези, които прекрачиха рамките, застанаха на нож срещу фирмата, срещу името, което им е давало хляб толкова години, ще се разделим!

- Имате предвид Валерия Велева?

- Когато човек е нелоялен към фирмата, за която работи, няма как ние, собствениците, да постъпим по друг начин и да се направим, че не сме чули. Няма да е добър пример за останалите журналисти.

Стр. 19

в. Show | Ива ОПРИКОВА и Мария ДРУМЕВА | 06.04.2011

- Г-н Грозев. версията за разделянето на "Труд" и 24 маса" беше пусната като първоаприлска шега, но вече се лансира като сериозна идея. Възможно ли е това? Как биха се разделили тогава активите в печатницата, в сградата на полиграфическия комбинат. в разпространител-ската и в транспортната фирма?

- Възможно е разделянето на двата вестника – като идея, разбира се. И аз отначало си мислех, че е невъзможна подялбата им, но сега е ясно. че ние никога вече няма как да продължим заедно с другите двама съдружници. За да докажем, че има яснота и плурализъм, трябва да има и реално разделение на двата вестника. За другите активи ще мислим нататък.

- Ако "вземете властта" И имате възможност да избирате, кой от двата вестника бихте си "заплюли"?

- Ужасен въпрос! Трудно ми е да отговоря, защото досега идеите ми са били в посока и на двете издания. Но кабинетът ми беше на 3-ия етаж и можех по-добре да наблюдавам как се списва "Труд", той ми е по-близък.
Влюбих се във вестник "Труд".
Признавам си, че мечтата ми беше да го направя една много различна от сега независима медия, която да е отново на водеща позиция.

- А идеята да се продаде собствеността на нов стратегически инвеститор?

- Не. няма конкретика на този етап. Възможно е това да се случи, ако инвеститорът докаже, че има изцяло медиен интерес.

- Имате желание за собственост на медиен холдинг, но нямате финансови възможности – това е основното обвинение на вашите съдружници?

- Има обща инвестиция от 6 млн. евро, направена от наша страна. Ако дам подробности за сделката, ще навляза в нарушение на договора за конфиденциалност с Любомир Павлов. Знам, че той в този момент иска точно това да направя и затова ще замълча.

- Да разбирам, че вашата идея е останалото финансиране да бъде от банка?

- Така е.

- Има ли връзка вашата идея с изтегления заем от Булбанк в размер на 25 млн. евро, срещу който са заложени вестниците? И вярно ли е, че договорът с банката ви е даден с бели петна?

- Всяка сделка от такъв мащаб се прави с максимално финансиране при залагане на обекта на покупката. Това е стандарт и в него няма нищо странно. Странното е това, което стана миналата седмица, а именно: пренасяне на финансирането от купуващата фирма на купената фирма. Това е данъчният абсурд, за който ние още търсим информация как е станало и как банката се е съгласила на това условие. Писал съм на банката официално писмо с молба за обяснение. Учудващо, но вече чакам десет дни и нямам отговор. Освен, че е абсурд това пренасяне на заема към купеното дружество, той за съжаление ни плаши като предпоставка за едно планирано изкарване изцяло на нас като съдружници. Това вече е прилагано в България – миноритарният акционер да бъде изкаран на нула при такава банкова сделка.
Това е нашето огромно притеснение при това финансиране – че в тази схема купеното дружество, на което Павлов е управител, създава една вътрешна задлъжнялост и във всеки един момент може да фалира своята майка -дружеството, което го е купило?!
Това за нас е основният страх и се надяваме това да не е една бомба със закъснител. Заемът е изтеглен от г-н Павлов на 23 март и оттогава започнаха нашите страхове. Ние не знаем какво има в белите полета на договора – там може да са скрити допълнителни капани за нас

- Един от основните, въпроси е кой е гарантът на този заем, Говори се. че това е турският бизнесмен Фуат Гювен. Ако това е така. сам разбирате, че покупката на "24 часа" и "Труд" става изключително нечистоплътна?

- Водим разследване и ви уверявам, че сме доста напред като информация. Чух това име като слух в някои публикации, но никога не съм го споменавал за гарант при сделката, нито пък като моя хипотеза. Аз не го познавам този Гювен.
Гарантите по един такъв сериозен заем могат да бъдат "видими" и "невидими". Ние имаме своите
източници да достигнем до солидарните гарантиращи дружества, които са били в полза на Павлов да сключи сделката с "Уни-кредит". Все още нямаме достъп до нередактираната версия. Знаем само, че гаранции са представени от 4 дружества.
Моята информация е, че всички те са свързани единствено с Павлов. Макар че една от тях е странно офшорно дружество, за което не искам да давам повече информация. Още веднъж искам да кажа, че тези гаранции са били кратковременни, до момента на залагане на активите на самото купено дружество, което пак е данъчен абсурд. Ние имаме достатъчна информация, но искаме да знаем с какви партньори сме участвали и затова разследваме гарантите. Напреднал съм много в разследването и до 2-3 дни ще имам конкретна информация. Категорично не виждам никаква индикация за участие на Фуат Гювен. но тук става дума за други интересни и също толкова недопустими схеми.

- Вашият австрийски съдружник – инвестиционният банкер Даниел Рутц – изненадващо напуска по собствено желание на 15 февруари. Едва ли някой се отказва сам от такава голяма инвестиция, ако няма съмнение за нея?

- Рутц напусна заради неразрешими личностни конфликти между него и Павлов. От деня на сключване на сделката до момента на раздора ние имахме постоянни преговори за постигане на споразумение между съдружниците, че ще управляваме на принципа на съуправление. Такава беше първоначалната идея: всичко, свързано с редакционна политика, с финансиране, с назначаване на главни редактори, трябваше да бъде на консенсусен принцип. Това обаче не се случи и Даниел Рутц зае една черно-бяла позиция към Павлов . Затова и го помолих да се оттегли, за да ни даде някакъв шанс да вървим напред. Той дори се обиди. Имаше опция да се върне, ако постигнем някакво споразумение, но тя вече не съществува.

- Като съдружник присъствахте ли на избора на новите главни редактори ?

- Не. Моментът беше избран много умело – в единствения ден, когато отсъствах, факт е. че това се случи в почивен ден. факт е също така, че въпреки нашите молби, ние не получихме достъп до концепциите на всички кандидати. Аз и досега не знам кой е бил кандидат и кой е участвал. Уведомиха ни за избора по телефона в петък в 10,30 сутринта, когато
Павлов ми каза: "Това е моят избор и не подлежи на обсъждане!"

- Но и вас ви обвиниха в кадруване. Според другите акционери сте обещали на журналиста от вестник "Капитал" Иван Михалев да го назначите за главен редактор на "Труд"?

- Това е най-голямата лъжа, която съм чул за себе си! Аз не знам дали той е кандидатствал ,тъй като Павлов не ми е дал достъп до кандидатурите, но след като чух този слух, аз се свързах с Михалев, за да го попитам дали е кандидатствал. Той отрече.

- Самият Любомир Павлов заяви, че жена му Диляна Грозданова е назначила новите главни редактори!

- Дори и това не сме знаели…

- Вие доволен ли сте от новите шефки?

- Не мога да коментирам, понеже не знам кои са другите кандидатури и не съм виждам концепциите на участниците. Може на сегашните главни редакторки концепциите да са били най-добрите… макар че самият Любомир Павлов каза, че не са били най-добрите!
За мен проблемът не е в тези хора. Проблемът е в начина, по който бяха назначени.

- Г-н Павлов все още е управител на дружеството. Къде е вашата позиция като съдружник в този момент? Не ви ли притеснява този факт?

- Естествено, че ме притеснява. Аз нямам физически достъп до сградата на комбината. Най-много ме е страх обаче от това, в което се превърнаха вестниците днес. Това, което чета в "Труд", е "Работническо дело" от 1981 г. Ужасно!

- Вярно ли е. че при основаване на австрийското дружество не сте могли да внесете дори уставния капитал от 17 000 евро?

- Не е така. Всички дружества се създават с половината уставен капитал. В случая тези 17 500 евро не са дадени на мен в заем, а са пари, които нотариусът поиска за регистрацията и Павлов ги извади кеш. Аз никога не съм имал такива пари в джоба си. Сега, като се върна назад във времето, си мисля, че и това е било планирано, за да притежава той тази хартийка. И аз мога да покажа документи, в които той дължи много по-големи суми, но считам, че това е черен пиар.

- Не ви ли притеснява фактът, че вашият имидж е вече имидж на комисионер в една голяма сделка?

- Няма да скрия, че имахме такава опция още в началото на сделката: да вземем комисиона и да се оттеглим. Ние решихме да не приемем, а да направим реална инвестиция. Опцията и сега я имаме, тъй като предложенията от тях двамата е да вземем едни пари и да се махнем. Това са думи на Павлов и ако аз бях комисионер, бих упражнил тази опция, бих я приел. Но не я приемам.

- Ако всичко свърши във ваша полза, какво ще промените в "Труд" и "24 часа"?

- Ако всичко свърши във наша полза, първата ми задача е да създадем един наистина независим редакционен съвет, който по никакъв начин не е свързан със собствениците. При всички случаи ще променим модела на управление. Не само редакцията, но и финансите, рекламата, разпространението.
Управлението ще се осъществява от професионален мениджър, който няма да съм аз, нито пък ще е свързан с акционерите. Главните редактори ще имат отговорност да бъдат независими, ще бъдат постоянно проверявани за това и в никакъв случай няма да бъдат назначавани по целесъобразност. За да бъде независима една медия, трябва да има разделение на собствеността от редакционната политика.

- Ще направите ли чистка на главните редактори, ако вземете властта?

- Първото нещо, което ще направя, е да разгледам всички концепции. Ако се докаже, че концепциите на настоящите главни редактори са най-добрите, не виждам причина да ги уволняваме. Ако всичко се развие в наша полза, ролята на Тошо Тошев в пресгрупата ще бъде много, много истинска, а не синекурна, както е в момента!

Стр. 18

в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 08.04.2011

Валерия Велева ни посреща в уютния си апартамент в столичния квартал "Стрелбище" по пантофи. Журналистката, която наскоро екранизира популярната си вестникарска рубрика "По пантофи" в ефира на Нова телевизия, за първи път показа уникалната си колекция от миниатюрни обувчици, част от които са златни бижута, сребърни уникати, накичени с камъни "Сваровски" или пък просто пухени чепици и цървули.
Валерия разтвори и шесткрилния си гардероб, където една до друга са подредени десетки рокли, шити от самата нея. "По време на Лукановата зима бях изключително елегантна. Всеки ден сменях тоалети, а времената бяха жестоки… Колкото до Мадам В. – тя не успя да ме събори. Мадам В. е моята награда", коментира Валерия.

- Как се чувствате в ефира на Нова телевизия под ръководството на двама младежи, Иван и Андрей, които са продуценти на предаването ви?

- На тях им е приятно това, което аз правя. На мен също. Те ме потърсиха. Бях изненадана, когато ми казаха, че са се сетили за рубриката ми "По пантофи" в "Труд" и ми предложиха да я реализирам в телевизионен вариант. Приех, защото много по-въздейст-ващо е камерата да улавя емоционалните състояния на събеседниците. Поканата дойде на втория ден от излизането ми в дълга отпуска от вестника. И вместо да замина на далечно пътешествие, за да се разтоваря, останах тук и релаксирам, променяйки заниманията си. Това е ново зареждане за мен.

- Чу се, че новите собственици на "Труд" искат да ви уволнят от вестника?

- Никой официално не ми е съобщил това. Пък и не знам какъв мотив ще измислят.

- Според Огнян Донев – за нелоялност към фирмата.

- Шегувате се! Аз – "нелоялна" към "Труд"! Има ли по-голяма нелепица от това? Винаги ще защитавам правото на журналиста да може да изразява свободно мнението си. Щом имаме свободата да критикуваме политиците, трябва да имаме смелостта да погледнем и себе си. Не аз сътворих огромния медиен скандал в момента, който за съжаление нанася непоправими вреди на журналистиката като цяло и е демонстрация на върхова нелоялност към професията и към марката "Труд", която е изграждана 75 години, 19 от тях – и с моя труд и преданост към вестника. А ако някой си мисли, че може да сплашва журналист за назидание на колегите му, значи има проблем с изповядването на демократичните норми. През 1992 г., в зората на демокрацията, бях уволнена от Асен Агов от телевизията заради интервю с Иван Славков. Сега, в уж развитата ни демокрация, ако пак бъда уволнена за изразяване на мнение, това означава, че за 20 години не сме постигнали нищо.

- Притеснявате ли се, че Иван и Андрей могат да използват имиджа ви на Мадам В.?

- Това е минало, което слава Богу, успях да преживея, благодарение на колегите и приятелите си. Бях уязвена заради критична публикация. Година по-късно времето доказа, че съм била права. Мадам В. всъщност е моята награда!

- Смятате ли, че бихте могли да прескочите Мадам В.?

- Защо да го прескачам? Мадам В. не успя да ме събори. Няколко бръчки повече на лицето, няколко бели косъма повече в косата – човек се гордее с преживяванията си. С времето те му стават някак скъпи, мили… Всички знаят, че аз никога не съм правила поръчкови материали, никога не съм писала под диктовка. Макар че, често заради крайните ми позиции съм чувала подобни клевети. Цветята са единствените "подкупи", които съм приемала. Когато отбелязвахме с колегите от "Труд" 13-годишнината на рубриката "По пантофи" във Военния клуб, събрах букети, които пренесох с два микробуса.

- Ползва ли пантофи авторката на "По пантофи"?

- Разбира се. Имам любими розови и жълти пантофи, бели, сини, всякакви. Сменям ги в зависимост от настроението. Притежавам и няколко изящни статуетки на пантофки: стъклени, сребърни, с камъни "Сваровски". Мънички златни пантофки ми подариха тогава от КНСБ. Рубриката ми "По пантофи" в "Труд" се радваше на огромен успех. Хората ме свързват с нея и сега, когато тя вече не съществува по страниците на вестника. Бяха наистина запомнящи се интервюта, защото преди 10-15 години никой не смееше да говори с политиците за човешките им драми, за любовни истории, за жени, разводи. Е, аз го направих.

- Какви са слабостите ви?

- О, имам си слабости. Прекалено емоционална съм. Понякога хората около мен страдат заради това. Заплесвам се по цветя, обичам да ги засаждам, пресаждам. Смятам, че докосването до пръстта е вълшебство
Имам усещането, че тя изцежда от човешкото тяло негативната енергия и пречиства. Обожавам мушкатото, целият ми балкон е със саксии мушката.

- Каква е историята на дрехите, които сама сте си ушили?

- Отново заплесване. Аз израснах на столичната улица "Граф Игнатиев", срещу Съюза на журналистите. Завърших 127-о училище, после 7-а гимназия и имах щастливо детство. Всяко лято карах ролкови кънки в градинката пред хотел "Рила" – невероятно удоволствие. В училище, освен литературата, много обичах часовете по "Трудово обучение". Там се научих да шия и да готвя. Идваше ми отръки. По-късно започнах да си купувам редовно списание "Бурда". Свалях кройки, преработвах ги според фантазиите ми. Благодарение на умението ми да рисувам, почнах сама да си измислям тоалети. И сядах на шевната машина. Беше ми интересно, защото по това време у нас нямаше дизайнерски фирми, колекции, освен "Лада". Измислих си рокля за бала и сама си я уших. Така в годините на нямането, аз имах доста дрехи, изработени и скроени от мен. Е, имах и неуспешни опити. Майка ми дълго време пазеше тези "грешки на растежа" в скрин. Мога да шия всичко – от панталон до бална рокля. Най-голямото ми постижение е зимно палто.
В трудната Луканова зима, когато по магазините нямаше нищо, аз бях елегантна, благодарение на умението да шия. Сега вече нямам време за шевната машина, лък и по-лесно ми е да вляза в един бутик, или да отида при някоя от любимите ми дизайнерки и бързо-бързо да сменя визията си. Имам два шесткрил-ни гардероба, които всяка пролет "прочиствам", като нося дрехи или в църквата или ги раздавам на приятелки или пък на напълно непознати хора. Спазвам правилото на елегантната дама – всеки ден съм с различен тоалет. Дори по време на криза не си позволявам два дни да ходя с един и същи костюм.

- Вашите баници са почти исторически. Повечето политици и журналисти са ги опитвали. Донесоха ли ви късмет?

- За късмет – не знам. Но че са доставяли удоволствие на всички, които са ги опитвали, в това съм сигурна. Умението да правя баници наследих от баба ми по майчина линия. Моите корени са от Габрово-Севлиевския край. Стар род сме – нашето родословно дърво е с 200-годишна история.
Имам деди, участвали в Априлското въстание
Един от тях е бил сред съратниците на Левски. След потушаването на въстанието е заточен в Диарбекир. Връща се в родината с отрязани пети. Негова праправнучка е моята баба Велика, на която съм кръстена и която беше невероятна жена и домакиня. Всъщност тя ме е отгледала като малка, почти до 7-годишна възраст. Ходеше нагиздена с наниз от осем златни пендари.
В неделя, когато се виеше хорото на мегдана, баба слагаше обувки на ток, обличаше атлазено елече и задължително рокля от черно кадифе. Изключителна жена. Може би приличам мъничко на нея по цвета на очите – зеленооки сме. Тя ме научи да правя и козунаци, как да бухват на височина една педя. Всяка година меся козунаци почти в промишлени количества – за семейството ми, за колеги и приятели. Приятно ми да черпя с козунаци, с баници и сарми. Особено на рождения ми ден това се е превърнало в ритуал. Аз готвя само за удоволствие. Не съм всеки ден над печката, нямам такова време. Но каня ли гости, се развихрям и задължително кулинарствам с биопродукти.

- Оттам ли тръгва легендата, че имате селски имоти, в които отглеждате плодове, зеленчуци, че дори и животни?

- Имаме фамилна къща в едно софийско село. Тя е 100-годишна, поддържана в копривщенски стил, с чудна градина. В нея съм засадила над 50 зюмбюла, има повече от 100 рози.
На чардаците й съм направила цветен водопад от сакъзчета. Истински земен рай. А за животните -отглеждам само една персийска котка.

- Пазите в тайна личния си живот. Нищо не се знае за бившия ви мъж. Кой е той?

- Той е научен работник. Работеше в БАН, биолог е. Отдавна сме разделени, но сме в прекрасни отношения. Оженихме се по голяма любов. Аз бях на 24 години. На 25 родих сина ни. За съжаление, работата ми в телевизията стана причина да се разделим. Не успях да направя баланса между професия и личен живот. Впрочем, всички мои връзки са били плод на голяма любов. Никога не е било просто влюбване. Когато емоцията ме "завихри", отдавам й се напълно. А пък, когато настъпи раздялата, остава приятелството. Времето лекува болката от нараняванията. И ни държат хубавите спомени. Имала съм късмет да бъда винаги с интелигентни мъже, с които заедно сме надживявали страстите си. Моите родители никога не са си повишавали тон в мое присъствие. Баба и дядо също. Макар да са имали много тежки моменти в живота си – след 9 септември 1944 г. дядо ми, богат търговец, е бил пратен на лагер на язовир "Копринка". Колкото и да съм го питала, какво е преживял там, никога не ми е разказвал. Запази достойнство с мълчанието си. Не позволи омразата да стане част от живота ни.- Срещнахте ли голямата любов, или продължавате да я търсите?

- Съпругът ми е моята голяма любов. И тази голяма любов прерасна в невероятно приятелство.

- После, при другите връзки, какво се получаваше?

- Почти същото…

- С композитора Найден Андреев изкарахте дълга любов…

- С него се запознах в телевизията. Впечатли ме с музиката си. Както се казва – грабна ме. Той ме накара да пропиша стихове. Невероятен талант е. Иван Гранитски, който още от онова време познава стиховете ми, настоява сега да ги издам. По тези стихове Греди Асса направи 12 великолепни еротични графики. Когато наскоро се "престраших" да покажа стиховете си на Любо Левчев, той остана доста изненадан. Това са поетични изповеди на жена разкъсвана между работа, семейство, дете. По някои от тях Найден създаде много хубави песни. За съжаление, и връзката ми с него, продължила много дълго, се разпадна, износи се някак си. Но пък останахме приятели. Сега се чуваме по телефона, виждаме се, говорим за професионални проекти. Свързват ни медиите, изкуството.

- Влюбена ли сте в момента?

- (Смее се.) Не. Сега няма мъж до мен.

- Не ви вярвам! Цялата сияете!

- Така е, не съм влюбена. Имам много приятели и дори не ми стига времето за всички. Не крия годините си, не ги чувствам, приемам всякакъв вид преживявания. Чувала съм да казват, че мъжете трудно допускат силни жени до себе си. Вероятно е така. Вероятно има някакъв респект, някаква бариера. Сериозната журналистика те кара винаги да държиш сметка за контактите си, за средата, в която се движиш. Случвало се е да ми признават след време мъже, че са ме харесвали, но не са имали смелост да ми го кажат в очите. И сме се разминали… Сигурно е било просто увлечение, а не онзи химически взрив, без който любовта не може да пламне. Ухажори много, но емоционална връзка нямам.

- Сама ли живеете?

- Да, но през деня срещам толкова хора, че вечер искам да си почивам. Защото изживявам и проблемите им, и историите им.
Не усещам самота, не живея в тъга, напротив – в хармония със себе си съм. Имам много работа, подхванала съм няколко проекта. Дописвам книгата си за Йосиф Цанков, големия български композитор. Разнищвам в детайли любовните му, житейски и професионални драми и започвам да правя документален филм за този голям, но уви, забравен български творец.

- Синът ви с какво се занимава?

- Има рекламна агенция, иска да живее извън моята сянка и аз го разбирам. Има си приятелка, но като го гледам, не е тръгнал да се жени. Радвам се, че споделя всичко с мен за момичетата, за проблемите си. Не му давам акъл. Знам, че сам трябва да изживее и да открие всички тайни на любовта – дали ще се опари или не, не зная.

- Политиците, с които сте направили стотици интервюта, не ви ли изкушават с предложения за членство в партия, или за ръководен пост?

- Имала съм няколко покани, но винаги съм ги отказвала. Не ставам за политик, защото съм прекалено откровена и директна. Искрена съм. И затова съм била атакувана. Харесвам работата си като журналист, времето доказа, че това е моето призвание. Баща ми искаше да стана детска лекарка – не се получи. Животът ми е журналистика!

Стр. 24-25, 70 

в. Република | Георги БОЙКОВ | 08.04.2011 

- Г-н Аврамов, как гледате на случващото се през последния месец на пазара на печатните медии. Имам предвид скандалите около "24 часа" и "Труд" и информацията, че един от собствениците им ще прави нов политически проект?

- Очевидно е, че през последните години хората не харесват начина, по които функционират политическите партии, особено в дясноцентристкия спектър. Самите избиратели и симпатизанти на този вид формации явно не са доволни от това, което се случва с партиите им, иначе не бихме виждали толкова големи разминавания в подкрепата само за четири години.

- Какво имате предвид?

- В началото на управленския си мандат дадена дясна или центристка партия получава висок, стабилен резултат, а след слизането И от власт виждаме сериозен спад в доверието към нея. При тази ситуация е очевидно, че в обществото няма трайни предпочитания към дадена политическа формация и ясно установени механизми на представителство на партии, каквото можем да видим в Австрия, Германия, Великобритания, скандинавските страни. Но нека отговоря на първия ви въпрос. В тази ситуация, като че ли медиите и изобщо всякакви публични механизми за налагане на дадено мнение стават много важни. Поне на пръв поглед е така. Това кара хора или големи компании да си помислят, че контролът върху средствата за масова информация (това е остарял израз, който не харесвам, но в този пример е точен) ще им донесе много възможности за засилване на позициите им в политиката и съответно в бизнеса. Визирам хора и фирми, които до голяма степен са били близо до политическия живот и в някаква степен са зависими от държавата. Дали тяхното мислене е погрешно, или правилно, аз не мога да кажа.

- Все пак мисленето на тези хора или компании изглежда е в правилната посока?

- Не зная поради две причини – не съм имал и нямам такъв бизнес, както и интереси. Затова не мога практически да получа информация за това, какво би се случило в бъдеще. Инстинктът обаче ми подсказва, че в обществото има невидима ръка, но тя не може да управлява малко над седем милиона души, колкото сме в България. Не може да ги ръководи като програма, само с натискане на едно копче, дори тази ръка да разполага с влияние върху медиите. Свободната воля на хората винаги се е изявявала на избори, независимо от това какво са правили или са писали вестниците, излъчвали са телевизиите и радиопрограмите. Така че ми се струва, че опитът да се създават медии, които да бъдат нещо като мегафон в ръцете на собственика си, не е добра идея и не е печеливш бизнес проект. Такива медии харчат доста излишни ресурси и създават врагове на хората, които ги притежават.

- Все пак, като политолог, не може през годините да не сте наблюдавали, че медиите имат доста голяма роля, особено в предизборните кампании, а и по време на самото управление на дадена партия. Или не сте на това мнение?

- Вижте, аз не отричам нищо, защото не би било разумно. Въпросът е друг. Нека се върнем в 90-те години. Тогава, въпреки развитието на интернет, традиционните медии бяха много силни. Днес обаче световната мрежа залива хората с информация. Напълно е възможно един личен блог, дори едно мнение, публикувано в социална мрежа, нещо, написано в малък вестник или пуснато в малка телевизия, да се превърне много бързо в обществено достояние и да добие големи размери. Така за него ще чуят ужасно много хора. Факторът интернет и социални мрежи може да даде възможност на дадена медия многократно да надскочи капацитета си. Това поставя в коренно различна ситуация концепцията за използването на традиционните медии като лост за пропаганда. Просто този похват вече отива в ъгъла. Ако някои бизнесмен си купи вестник и налива в него стотици хиляди лева на месец или вероятно милиони, за да го използва изцяло и единствено за пропаганда, а не за журналистика, то той рискува парите му да отидат на вятъра. Рискува още начинанието му да бъде лесно разконспирирано, хората да си изградят мнение, че това е вестник или пък друг вид медия, която говори едностранно и заема позициите само на даден политик или партия. Така много лесно тази медия може да бъде игнорирана от обществото.

- Т.е. смятате, че през годините българският читател или зрител е оттренирал рефлекса да разбира кои медии го лъжат и кои казват истината?

- Вече има много конкурентна и плуралистична медийна среда. Днес вие, журналистите, не може да излъжете. Само може да се опитате. Ако допреди десет години щяха да ви хванат трудно, днес това е много лесно. Ужасно лесно е. Достатъчно е един човек, или медията, в която работи, да представи некоректно информацията, и от там нататък става много лесно да се разбере кой е измамил.

- Какъв е вариантът медиите да са независими, а не да разчитат на държавни субсидии, например, и частни спонсори, което автоматично им запушва устата по някои теми?

- Важно е медиите да се издържат от две неща – там, където има тираж, да разчитат на него. А там, където има реклама и авторски права, да печелят от това. Не смятам, че някой трябва да налива пари в медии, които са губещи1 и да наричаме това медиен пазар, защото не е това, а нещо друго. Когато имате медия, която е спонсорирана и продължава да работи на загуба от много дълго време, очевидно целта И не е да произвежда журналистика.

- Все пак да се върнем на скандалите в "24 часа" и "Труд".

- През последните години двата вестника губят аудитория. Мисля, че това се дължи и на развитието на електронните формати. Отново казвам, че днес е много лесно да намериш информация в Интернет и е сравнително евтино да
направиш едно добро издание там. Като че ли това, че все повече хора започнаха да четат в световната мрежа има принос в намалените тиражи на всички вестници. Но от друга страна имаме едно общество, което непрекъснато е недоволно от политиците си. Когато читателите видят, че даден вестник, дадена медия в определен период застава зад определен политик или партия, спират да ги четат.

► Димитър Аврамов
е роден в Пловдив през 1973 година. Завършил е руска гимназия с разширено изучаване на английски език. Има магистърска степен по политология от СУ "Св. Климент Охридски4 и специализация по публична администрация и международни отношения. Бил е председател на предизборния щаб на СДС. В момента е част от екипа на Института за модерна политика.
***
Свободно време
През свободното си време Димитър Аврамов обича да чете и да се занимава с икономически дейности в интернет. Казва, че харесва да създава уебсайтове. Харесва също работата
си в Института за модерна политика.
"Така съм политически активен, без да участвам в партийни схеми. Обичам много неща, но това не важно", казва политологът.

Стр. 11

в. Република | Георги ПАПАКОЧЕВ, DW | 08.04.2011 

България продължава да произвежда скандали на тема "прозрачност на собствеността в медиите". Поредното доказателство бе случаят със собствеността на бившите ВАЦ-ови издания, орезилил още повече българския печат.
В разгара на скандалите около "Труд" и "24 часа" Ц. Цачева заяви, че "дълг на медиите е да се грижат за прозрачността на властта, но дълг на властта е да се грижи за медийната прозрачност". Как тази забележителна мисъл се проектира върху състоянието на българската медия? С този въпрос започва разговорът на Георги Папакочев с председателя на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов.

Медиите не са предприятие!

В България има проблеми от гледна точка на прозрачността на собствеността в медиите. А това е дълбок проблем, тъй като медиите не са просто предприятие. Във връзка със скандала около бившите ВАЦ-ови вестници той казва: "Ето, че изведнъж в публичността се появиха фигурите, които са собственици на тези вестници, но те самите помежду си не могат да изяснят въпросната собственост. Изведнъж се оказва, че ние продължаваме да произвеждаме скандали на тема "прозрачност на медиите", и то дори в печата, където имаме законови норми."
Въпросният скандал действително орезили българския печат, но на този етап, понеже е в развитие, той не дава
отговор на въпроси като защо тримата каращи се съсобственици на "Труд" и "24 часа" купиха изданията в пика на вестникарската криза, какво целяха с бързата и радикална смяна на редакционните ръководства и кой всъщност се отказа от "добрите услуги" на тези издания преди изборите тази есен?
"Това са тежки въпроси", казва Г. Лозанов и продължава: "Сега обаче е ясно, че за тези вестници се търси нов купувач. Всъщност в българските медии свърши една цяла епоха, започнала в период в прехода. Тогава пазарният мотив беше основният и всички смятахме, че ако направим печеливши от пазарна гледна точка медии, това ще гарантира тяхната независимост и т.н. И тогава в страната влязоха големи външни инвеститори – ВАЦ, Мърдок, Кирияку. Те вече излязоха.

Кой ще се настани на "удобните" места?

Просто цялостно се сменя структурата на медийната публичност и сега е много неясно кой е следващият модел. И ние сега гледаме с голяма тревога да не би да се промъкнат "сенчести капитали", казано най-общо, които да се завъртят на мястото на предишните външни инвеститори, които, добри или лоши, идваха от друга ситуация, докато нашата е натоварена с предразсъдъците и тревогите около прехода. Тримата собственици на вестникарската група дължат този отговор не толкова един на друг, защото те сега главно се карат помежду си, те го дължат главно на обществото. Няма съмнение, че наближаването на изборите е дало тласък на сделката. Тогава медийното влияние се превръща във власт."
Българската аудитория все по-често нарича определени, като правило "на-викани" журналисти не със собствените им имена, а като "Мадам В", "Мистър Б", "Екип ДС" и други. Трябва ли да се тревожим от подобни настроения, или просто те радват някого? "Трябва да се тревожим, разбира се", категоричен е Г.Лозанов, защото: "всички тези прозвища, а и скандалите "сбутват" журналистите към общо взето компрометирания елит на прехода. Много ми се иска българската журналистика да е алтернатива на този елит, на политикоикономическия, на сенчестия елит", казва Лозанов.

Стр. 10

 

в. Уикенд | Янаки ПЕТРОВ | 08.04.2011

От всеки ъгъл на обществената телевизия вее страх, подозрителност и безпокойство, алармират служители на БНТ, убедени, че таен план цели окончателното съсипване и ликвидиране на медията с 52-годишна история.
Разказ за безобразията и покварата на "Сан Стефано" 29 вещае апокалиптични картини за бъдещето на телевизията.
Вече няколко години БНТ е зациклила програмно, идейно, ръководно и менажерски, но за сметка на това става все повече претенциозна. Телевизията се държи като ония застаряващи дами, които за пред хората кретат на пост и молитва, а насаме със себе си ушите им плющят от преяждане. Като в каца без дъно потъват милиони левове държавни пари, а крайните продукти стават все по-лоши, все по-вкиснали, все по-излишни. А там, където може да е силата й – националното, тя почти е свила байраците. Предавания за българската традиция например могат да се видят много повече по кабеларките СКАТ или "Родина".
Обяснимо е в състояние на всеобща криза обръчите да се затягат и това да се изразява в съкращения на щата. Необходимо зло е да се редуцира броят на обикновените служители – в монтажни, апаратни, поддържащ персонал, режисьори, оператори… Но дали ще си отидат главните виновници, довели институцията до финансов и творчески колапс? Ако отговорът е "не", това е най-опасното зло.
Навсякъде, особено на държавна службица, има маса клатикуровци, която най-трудно се помества и най не обича да й се разваля рахата. Такива хора обаче на "Сан Стефано" почти не са останали. Напротив, всеотдайни уважавани нейни служители се примиряват и с унизителното заплащане, и с отровната атмосфера на змиярника. След като тежкото наследство от предишното ръководство почти е премълчано, означава ли това, че обикновените служители ще платят цената за безумията и кражбите на предишните ръководители?
"В националното радио няма да има съкращения. Там крадци няма, няма дефицит и хората ще бъдат съхранени. Те просто работят. Не търсят продуценти и други безмислици. Създават и пазят създаденото. Не рушат и не започват всичко отначало! Ще отговори ли ръководството защо в БНТ има толкова нови назначения? Защо щатът на дирекция "Информация" е огромен и непростимо раздут, защо там служителите получават допълнителни хонорари по тарифите на филмовото производството? Какви са тези привилегии? Обстоятелството, че Вяра Анкова е продукт, т.е. емоционално близка на "Информация", ли е причината? Защо някои щатни служители получават хонорари и премии, а други не? Докога двойният стандарт продължава. Докога с избрани и приближени?", бият тревога хора, отдали на медията поне 20 години от живота си.
Наред с обсъжданите съкращения тема на тревожните шушукания в медията е и предстоящото въвеждане на така наречения продуцентски принцип
Той бил изпълнен с противоречия, неясен дори за самото ръководство. Защото "продуцент" означава да си фигура, която застава с парите си. Но предаванията на БНТ основно се произвеждат от няколко редакции, при това с дългогодишен опит. Те как да бъдат продуценти на самите себе си?!… Ясно е, че няма да извадят от своя си джоб?
С въвеждането на продуцентския принцип ръководството ще се възползва, за да се изхвърлят неудобните хора и да се обезглавят звена и отдели, гарантират хора с опит в БНТ. Схемата е лесна: вмъкваме своите хора (като продуценти), разкарваме пречещите ни (под предлог, че се сменя системата и че се изискват съкращения). Очаква се извън борда да останат 420 души…
Веднага след като бе избрана за нов шеф на БНТ, Вяра Анкова бе уличена във финансова завера заедно с Димитър Цонев. Говори се, че Сметната палата извършва ревизия на най-високо ниво, но засега няма оповестени резултати. Говори се и че предишната шефка Уляна Пръмова "изгаря" не само заради шуробаджанащината на Димитърцоневото предаване. Тя самата в края на мандата си е разполагала с огромна документация за множество назначения по роднинска линия, довели до голямото опоскване на старата институция. Било е късно обаче да ги пресече… А новото ръководство едва ли също ще го направи, защото самото то участва в същите машинации.

Стр. 30

 

в. Черноморски фар, Бургас | 06.04.2011 

Сензацията и скандалът се изписват в България с главно С. Пред тях класическата журналистика е направо безсилна. Жълтото и комерсиалното бележат възход, а преплитането на интереси води до странни "любовни връзки". България пада в класациите за свобода на медиите, пише Българският хелзинкски комитет /БХК/ в годишния си доклад. Единствено жълтото отбелязва възход. Същевременно обаче вестници като "Уикенд", "Шок", "Шоу", "Галерия" и новопоявилият се "Торнадо" грубо погазват всички правила на журналистическата етика. Кои са причините? Правозащитниците са измерили чувствително намаляване на разследванията, проучванията и анализите. Според тях класическата журналистика отстъпва за сметка на сензациите, скандала и пиара. В преследване на рейтинг и тираж телевизии, радиа и преса все по-често залагат на комерсиалното, развлекателното и жълтото. През 2010 г. в България не се появиха силни обществени или просто сериозни медии, които да наследят спрелите RE:TV и Радио Франс Ентернасионал. А според "Репортери без граници" България, заедно с Гърция, е държавата с най-несвободни медии в Евросъюза.
Търговията с влияние е основен мотив за инвестиция в медийния бизнес, констатират авторите на анализа. Собственици основават или придобиват медии, за да ги използват в подкрепа на паралелни бизнеси. Инструмент за подкрепа на политици или, обратно, за натиск срещу тях -българските медии все по-често се оказват именно това. Примерите в доклада на БХК: свързваният с бившата барета Алексей Петров вестник "Галерия", медиите на Ирена Кръстева и новият играч на пазара "Торнадо". Възходът на жълтото и комерсиалното продължава, защото голяма част от собствениците имат интерес от по-масова аудитория – за да продават влияние. Все още малко се знае за реалната собственост на много медии. През 2010 г. имаше известно развитие, имаше и законодателни опити за повече прозрачност. Пак миналата година Красимир Гергов – към онзи момент само подозиран за съдружник е частната bTV – призна, че е имал и има участие в собствеността на телевизията. Гергов си отвори устата едва след като от медийния закон отпадна текст, който забраняваше на рекламни босове да притежават радио-и телевизионни канали. Промяната бе по настояване на ГЕРБ. Признанието на самия Гергов, че в продължение на десет години е нарушавал закона, скандално не доведе до никакви последствия, коментират от Българския хелзинкски комитет. Според оценка на "Фрийдъм хаус" българските журналисти "продължават да бъдат сплашвани, за да се защитят икономически, политически и криминални интереси: тези действия често остават безнаказани, което води до авто-цензура". Изследването на БХК добавя, че заради преплетените политически и икономически интереси преобладава безкритичното или прекомерно положително отношение на медиите към правителството и особено към премиера. И обратно: в края на 2010 г. държавата наложи глоба от 32 000 лева на "Икономедиа" АД (издател на "Капитал" и "Дневник") за разследвания на връзките между власт, пари и медии. Седмичникът "Капитал" разкри, че 50% от парите на най-големите държавни предприятия са на депозит в Корпоративна търговска банка, свързвана с "Нова българска медийна група".

Стр. 6

сп. EVA | Милена ПОПОВА | 08.04.2011

Нека този, който се чувства безгрешен, пръв хвърли камък в блатото на интернет форумите задръстени

Пътуваме с Моника към къщата й в Драгалевци, където живее под наем с двете си деца. Въпреки налудничавите прогнози за лято в средата на март навън е облачно и започва да вали. Моника е сложила чинно колана въпреки напредналата си бременност и кара внимателно и без напрежение своето ауди куатро. Колата й мирише на фин парфюм. Моника е слаба, лицето й е измъчено, но излъчва щастие. Около нас – море от коли, които не се движат, истерични клаксони, кал и локви. Говорим си как неусетно свикнахме да сме задръстени. Задръстени на улицата, задръстени от чалга, задръстени от неприязън и от нездраво любопитство. Моника изпитва тази масова неприязън, толкова характерна за нашите географски ширини, върху себе си. Сега тя е наред. Бебето, което очаква в края на април, е най-коментираната тема в държавата. Защото неговият баща е Сергей Станишев. А Моника е все още Йосифова, носеща фамилията на бившия си съпруг, легендарния шеф на Първа частна банка.
Когато си в задръстване, има два начина: първият е да чакаш безпомощно и според характера си или да псуваш яростно и да натискаш клаксона, или пък да слушаш музика, да се гримираш и да говориш по телефона. Което изобщо не ти пречи да псуваш и надуваш клаксона. Другият е да търсиш начин да се измъкнеш. Моника избира втория светкавично в момента, когато стигаме до малка уличка. Завива по нея, след това по друга и не след дълго сме далеч от задръстването. Губим време в този слалом, но не стоим на едно място. И аз съм за този начин. Защото всички стигаме до крайната цел. Важното е как и дали се наслаждаваме на пътя въпреки калта, локвите и напрежението. Говорим си за морето и лятото. не анализирай това!
Разполагаме се около масичка за кафе 6 къщата й. Комфортна къща, с излишък от стъкло и ковано желязо, а може би и мебели. "Не бих обзавела къщата си така – казва Моника. – Харесвам по-чистите пространства и по-минималистични мебели. Но все пак тук съм под наем." На масичката има кутия цигари. В банята – самобръс-начка и пяна на бръснене, а в краката ми се мотае малък сумтящ английски дог, който прилича на анимационен герой. Три следи от мъжкото присъствие на Сергей. Децата са на училище, а след това ще останат при баща си в къщата в Бистрица, която Моника е напуснала, въпреки че се води на нейно име. Приготвя ми специален опушен чай и носи сладки. Гледам я как грациозно се движи с тежкия си корем из къщата на високите си токове, които е обула рано сутринта, за да отиде в офиса си, с които шофира и които едва сега захвърля. На 39 години тя очаква третото си дете. Крайниците й са дълги, изящни и тънки като на момиче. По лицето й няма грим, но и следи от инжекции, пълнители, ботокс или каквото и да е, изкушаващо жените на тази възраст. Тя е такава, каквато е. Открита, но и дистанцирана. Безпощадно точна в преценките си, но фина като изказ. Мека като поведение, твърда в това, към което върви. Оставям на нея да разкаже историята си и сами да я прецените.

Тази бременност за теб неочаквана ли беше или желана?

Желана. Ужасно желана. Искам да имам дете от човека, когото обичам. Това е толкова естествено продължение на една
връзка, в която има силно привличане и емоция, това я осмисля. С такова огромно желание, по същия начин исках и двете си деца от брака ми с Венци Йосифов. И още нещо – сякаш винаги съм искала повече от две деца. Ще си позволя една откровеност, която винаги съм пазила за себе си. Дъщеря ми Моника е на 12, а втория път, когато забременях, две години след като се родя тя, беше бременна с близнаци. Цялостната ми, вътрешната ми настройка беше, че аз ще имам три деца. После се оказа… Оказа се, че често срещан вариант е една жена да забременее с близнаци, но по една или друга причина единият плод не е равностоен на другия или пък организмът на жената не може да ги износи и многоплодната бременност се редуцира. Роди се Венци и аз бях много щастлива. Но когато се случиха нещата със Сергей, почувствах, че винаги съм искала това дете, вървяла съм към него. Така че тази бременност я смятам за щастие, за благословия.

Разкажи ми как се случи. Как започна тази любов?

Много странна и много неочаквана любов.

Като Всяка истинска любов…

Да, като Всяка истинска. Ние се познаваме от 2007-а или 2006-а, не знам. Но представата ми за него е била съвсем различна, защото го познавам много обран, много сдържан, личният му живот по никакъв начин не е бил плод на коментар с хората, с които работи. Не съм го разглеждала като мъж, не съм си позволявала. Заради факта, че сме имали служебни отношения и аз работех за него като консултант. (С него Моника работи по един проект "Бъдете активни", кампания, която разяснява как да кандидатстваме за европейски фондове.) По-късно започнах да го консултирам за неговите отношения с медиите. За мен беше огромно предизвикателство. Преди това имах възможността да работя с различни министри от правителството на г-н Сакскобургготски, но не съм работила за министър-председател. И това автоматично постави дистанцията и бариерата между нас. Още повече че аз изпитвах, както и сега, огромно уважение към него. Той е базисно почтен човек. Толкова почтен, че в определени моменти смятах, без да му казвам, че политиката не е неговото място.

Защо? Защото е прекалено честен за тази професия?

Има прекалено силно чувство за собствено достойнство и прекалено твърди принципи за чест, за почтеност, за добродетел. Малко дори вече "олд фешън" добродетели, които му пречат да реагира по начин, който носи бърз успех в политиката.

А умее ли да манипулира хората? За мен това е абсолютното изискване за успеха на един политик.

Според мен той не иска това. Той искаше като министър-председател да си свърши максимално добре работата, пък каквото искат да говорят. Той прави разлика между управление и манипулиране.

Да не затъваме в политиката. А да си говорим за любов…

Всичко се случи, когато… По принцип в моя живот има нещо странно. Ние се открихме в личен план, когато изборите бяха приключили, а той преживяваше тежко резултатите. Видяхме се и коментирахме нещата и аз за първи път го видях съсипан и съкрушен, много сам и… объркан от всичко, което се пишеше. Объркан кой е той самият. Това ме накара да погледна по друг начин на него. Той имаше нужда от чисто човешка подкрепа и вероятно затова премахна дистанцията и ми позволи да го видя такъв. Ние за първи път говорихме за самите нас и аз разбрах колко общи интереси, хобита, възгледи имаме. За първи път имах усещането, че този човек го познавам от дълги години, че с него ме свързват невидими нишки, ако щеш, от предишни животи. Не знам, тогава усетих някаква магия. Нещо, което не мога да опиша с думи, защото то ще се изгуби в "превода". Мога само така да го опиша: получих усещането, че сме двамата в една лодка в морето, само двамата… Мисля, че това е любов. Тогава той ми каза: знаеш ли, имам усещането, че мога да живея с теб. Което беше точно това, което аз исках да му кажа. И ми се е случвало само един-единствен път в живота – с предишния ми съпруг.

А не те ли притеснява това, че и с предишния ти съпруг заживяхте заедно в момента, когато той беше стъпкан, публично унизен и вероятно объркан и много самотен? И срещу него, както и срещу Сергей сега, имаше дела. И ти пак беше силната, тази, на която се опира мъжът и от която очаква подкрепа. Не мислиш ли, че има повторяемост в модела ни на избор на мъже, говоря за жените в най-общ план?

Вероятно. Но… Има някаква аналогия, въпреки че със Сергей нещата са доста по-различни. Не мога да кажа и за приключилия си брак, че съм била по-силната. Аз бях по-динамичният и по-енергичният в брака, но не и по-силната. Венци беше по-балансиран, по-търпелив и по-мъдър и умен от мен. И винаги ми е бил гръб. Той беше главата на семейството. Пък сега, сега ще видим… Но може би донякъде има аналогия. Ти всъщност си права. Аз първо родих две деца и след това се оженихме, и то в момента, когато на Венци му отнеха банката и се опитваха да му отнемат и достойнството. Сега първо се появява детето… Не знам, не мисля за друго. Искам само всичко да е наред.

Защо не живеете заедно със Сергей? Цените много свободата си или има и нещо друго?

Ясно е, че ще живеем заедно и ще се грижим за това дете. Искам семейство. Аз съм жена, която има нужда да се върне вкъщи, обичам децата, обичам шума около мене, обичам да ми е уютно. Сергей иска същото. Той е много уютен мъж, топъл, нежен, всеотдаен, грижовен.

Но той е политик.

Преди всичко е човек. И е добър. Много добър човек. Не са много мъжете, които биха приели една жена с две деца. Особено в България. Това не съм го споделяла с него, но когато се развиха нашите отношения и стигнахме до момента "сега какво, накъде, ще живеем ли заедно, имаме ли перспектива, или се разделяме", той ме прие с двете деца без никакви условия, показа, че е готов да се грижи за нас. За него не беше проблем, той е широко скроен и възпитан по различен начин.

А децата как го приеха?

Много добре. Те му се радват. Децата имат нужда от общуване. Искат да го опознаят. Истината е, че и двете страни се стремят да се харесат на другата и това прави нещата и много забавни. Но Венци винаги ще остане бащата на двете ми големи деца. Неговата роля не може да се промени. Никой не може да заеме неговото място.

Говорите ли за брак?

Преди години много исках брак и ценях брака. Сега вече не смятам, че бракът е нещо, което дава истинска сигурност, по-скоро тя е илюзорна. По-важно е хората да се разбират и да гледат в една посока. Имаш някакъв подпис, нещо формално, но по-важно е да имаш доверието, възможността да се радвате един на друг, да можете да си говорите… Сергей иска брак в интерес на истината. Аз все още изчаквам, не съм готова за такова решение. Минала съм през това, но съм била на двадесет и… Не го искам сега.

А може би си разочарована или наранена от предишния си брак?

Виж, аз имах прекрасна любов и прекрасна връзка с моя бивш съпруг. Години наред щастлив и пълноценен от гледна точка на взаимоотношенията живот. Но в един момент нещата просто се изчерпаха. И аз не търся някаква драма в това. В един момент се оказа, че сме много различни, имаме нужда от различни неща. Че няма за какво да си говорим. Когато двама живеят заедно, тишината вкъщи е нещо, което убива връзката. В един момент си задаваш въпроса: след като нещата не вървят, защо продължавам да правя всичко това? Децата не може да са аргумент в разстроения брак. Венци е достатъчно интелигентен, за да си даде сметка, че връзката ни се е изчерпала. На мен не ми беше лесно да взема решение, на него -също. Но си дадох ясна сметка, че искам да имам право на ново начало. И може би защото срещнах Сергей, се случи това. Това отпуши много отдавна потъпквани усещания, отдавна потискани емоции, сякаш всичко бях замела nog килима. Зададох си много въпроси и получих много болезнени отговори. Но това ми помогна да видя живота. Да видя живота, разбираш ли? Как с пълна сила тече покрай теб, ти ставаш част от водовъртежа, който те носи нанякъде, и се чувстваш, боже мой, щастлива! И в първия момент се появява и усещането за вина. Това е неминуемо. Няма човек, минал по този път, който да не го е изпитал. И угризения, и съвест, и дълг, и децата, ами сега с тях какво, ами приятелите и роднините как ще го приемат… Как ще ги погледна в очите. Ами колегите, ами хората от бранша, всичките, какво ще кажат, какво ще помислят… Ще говорят, че аз съм с него, защото еди-какво си. После си дадох сметка, че хората навремето така говореха за мен и Венци. Че аз съм с него заради парите му. Той е много богат, а аз само това искам. После, когато му отнеха всичко, хората, които ме осъждаха, изчезнаха и ги нямаше до Венци. А аз бях до него. Смятам, че човек не трябва да решава въпроса според това какво ще кажат хората, защото това си е твоят живот, ти си го живееш. И заради това реших да направя стъпка към развод. И съм благодарна на Венци, че успяхме да го направим нормално и интелигентно. Да не нараним децата, а болезнените емоции да останат само за нас. Ние бяхме много близки и човешки, и емоционално, но накрая ни останаха само децата.

Аз ви познавам от много години и мога искрено да потвърдя, че имахте истинска любов. Много харесвам Венци, той е чаровен и рядко интелигентен мъж. Но ако сложиш ръка на сърцето си, за да анализираш брака си чисто по женски, можеш ли да кажеш, че вашата голяма разлика във възрастта утежни нещата? Или утежняващото обстоятелство е твоят успех в професията? Не отнема ли успехът на една жена остатъците от мъжко самочувствие?

Аз не знам как да се анализирам. Добре, имам добър бизнес, хубава фирма, мога сама да издържам едно цяло семейство. Но не смятам, че съм направила кой знае какво.

Малко ли е това в България? Това е супер успех.

Да, така е, но ако го сравнявам с това, което е направил навремето Венци, то е несравнимо. Аз нямам никакво съмнение кой е по-успешен от двама ни. Безспорно е той. Но аз останах по-динамичният човек, по-активният, а той някак си не желаеше да участва в това състезание повече. В неговото си състезание имам предвид. Не желаеше да тича. Не желаеше да се доказва, да се бори, да почва отначало. Аз го разбирам. Той направи уникални неща в живота си. Един от хората е, създали модерната банкова система у нас. Претърпя много удари. Той впрегна всичките си сили в един момент, за да преодолее цялата тази мръсотия, която се изля върху него. Няма човек, който да може да се бори с държавата. Когато машината те смаже, да станеш и да се бориш да доказваш, че не е твоя вината, не е по силите на един човек, факт е, че той успя да се съхрани емоционално и човешки.

Но не отричай и твоята заслуга. Ти му създаде дом, роди му деца…

Да, ние имахме сигурност, заедно имахме нещо прекрасно, а самият той имаше нова любов и две прекрасни деца, плод на нея…Това му даде сили, осмисли го. Но в един момент нещата се промениха. Да, възрастовата разлика играе роля, безспорно. На мен ми се ходи по купони, а той някак си се е наживял. Той не ме е ограничавал, не ме е заключвал в клетка, беше мъдър в това отношение. Имах нужда от свобода и той ми я даваше. Другото го нямаше. Аз все пак съм жена и искам да се чувствам жена, а мъжът е този, който ми създава усещането. И когато срещнеш мъж, който те кара да се чувстваш жена, това е тръпката.

А за успеха… Аз толкова много исках да работя и да успея и да създам сигурност за хората, които обичам, за децата и близките си, за роднините, които исках да подпомагам. И тази моя активност създаде разлика в моделите нв поведение. Аз кипях от енергия, исках да я вложа в нещо, нещо да създам и градя, да го видя как израства. Той избра да стои пасивен, встрани от този процес. И това ни раздалечи и създаде някакво напрежение между нас. Ако трябва да бъда докрай честна, имаше раздразнение заради моя успех, не мога да кажа ревност, но имаше раздразнение. Аз започнах да издържам семейството ни и това го накара да се почувства несигурен. А когато мъжът губи контрол, реакцията е предвидима. Появяват се напрежението и тишината вкъщи.

Кога точно се разведохте?

Започнахме да говорим за това да се разделим още в края на 2009-а, разведохме се миналата година.

Значи миналата година е била много тежка и странна за теб. Ти ми разказа, че е починал баща ти от рак, след това са ти поставили категорична диагноза рак на гърдата тук и са настоявали за операция, но след преглед в немска болница се е оказало, слава богу, че не е това. Миналата година също си разбрала и че носиш дете.

Да, така е. Година на обрати и неочаквани случки в живота ми. Но и предишната не беше лесна, когато тръгнахме към развода. Не съм мислела, че това ще ми се случи. Аз съм много консервативна за някои неща. Тук си казва думата домашното възпитание, особено от баба и дядо, които имаха прекрасно семейство. Баба ме възпитаваше в стремеж към добро семейство, показваше ми какво е добро семейство, че трябва повече да отстъпваш, да правиш компромиси, "да гладиш мъжа по косъма", както се изразяваше, тя имаше непоклатими и неопровержими правила за хармонията в брака. Как да си винаги до него, ама една крачка по-на-зад, той да те познава "само от кръста надолу", тоест да не му даваш да разбере какво мислиш. Ти му казвай винаги да-да-да, но си прави каквото знаеш. Co кротце, со благо, по косъма – винаги казваше баба. И за нея бракът беше висша ценност. Оказа се, че живият живот е по-силен от всичко това.

Добре, кажи ми за теб кои са истинските неща в живота, за които говориш?

Да обичаш и да се чувстваш обичан, да се смееш, да пътуваш с любимия човек, да се радваш на изгрева или залеза например, да се наслаждаваш на общуването с приятели, на хубавата храна или на чаша вино, да можеш да се радваш на мига. Доставя ми удоволствие да вечерям с децата и с мъжа си. Да седнем всички заедно на масата да говорим как ни е минал денят. Да коментираме, да се смеем, да си разказваме вицове, но да има топлина и хармония. Да говорим за чувствата си. Но знаеш ли, без телевизори и без новини. Самите ние да сме новини. Да обръщаме внимание на себе си. Сега например си мечтаем с децата как искаме да отидем на почивка в Гърция и кроим планове. Избираме място. Това ми дава усещането за пълноценност и щастие. Другото нещо, което ужасно ме зарежда, са пътуванията. Обичам да шофирам, наслаждаваме се на това. Обожавам да плувам, да се гмуркам, нещо, което научих от Сергей. Преди ме беше страх, сега вече съм запалена. Със Сергей плуваме заедно и плуваме много навътре. И двамата сме по същество много любопитни хора. Искаме да сме откриватели – пътешественици. Зареждат ме много и моите женски компании. За съжаление късно открих атмосферата и невероятната енергия на женската компания. Бях се откъснала от нормалните женски контакти и удоволствия, не смеех да разкрия себе си и смятах, че трябва да работя денонощно. Мислела съм, че е огромна слабост да търсиш подкрепа от другите, мислела съм, че това ме прави по-слаба в очите им, но не е така. Приятелската подкрепа и съпричастие също е форма на щастие.

Ние, съвременните жени, сме много пресирани – да работим много, за да сме самостоятелни, да изглеждаме вечно млади, да сме силни. Аз самата се чувствах така дълги години, но разбрах, че това не ми трябва. 

Аз също. Смятах, че основното е "бъди силна". Смятах, че с всичко трябва да се оправям. Да оправям винаги нещата сама, да подреждам живота на близките и да решавам проблемите им. А моите проблеми са си само за мен. Оказа се, че е по-ценно да имаш подкрепа и съмишленици. Че не е слабост да споделяш.

Не знам дали успя да прочетеш книгата на Елизабет Гилбърт "Кажи да", всъщност продължението на "Яж, моли се и обичай". Книгата е едно изследване на брака и авторката стига до удивителния извод, че американките и европейките масово не са щастливи в брака, защото грешно си поставят целта бракът да ги направи щастливи. Щастието е в самите нас и не можем да възлагаме на един-единствен човек огромната задача да ни направи щастливи. Как мислиш? 

Да, абсолютно съм съгласна. Щастието е вътрешно състояние. Можеш да си щастлив и с пари, и без пари, и с много,
и с малко. Но ние така сме възпитани, че пътят на щастието минава през някакъв подпис. И вече оттук нататък ти си постигнал формулата "и заживели дълго и щастливо". Нашите майки ни възпитават, че един ден ние ще срещнем принца на мечтите си и той ще ни направи щастливи. За цял живот! Но си задавам и въпроса: ако романтичната представа за брака работи все по-малко, тогава защо двама души се събират – за да съберат бизнесите и да направят нещо като "предприятие"? Къде остава любовта? А може би ние се опитваме да съчетаем несъчетаеми неща?

Да направим предприятие с принца…

Да, нещо такова – предприятие с принца…

Ти си завършила журналистика в София, баща ти беше блестящ журналист. Имаше обещаваща кариера в телевизията. Приключи ли с журналистиката?

Аз завърших телевизионна журналистика и на 19 години започнах да работя. Отначало в телевизията. Излязох на квартира, баща ми се сърди две години, издържах се сама и работех като репортер в "По света и у нас". След това – в публицистично предаване по втора програма. Първият ми учител е Нери Терзиева. При нея отразявах СДС – бях политически репортер. След това работих в радиото, в"24 часа" – една година, и след това учих икономика и право в Оксфорд, за което ми помогна моят бивш съпруг. Когато се върнах от Оксфорд, той вече беше загубил банката и нещата бяха много различни. Ние тогава се събрахме да живеем заедно. Родих двете деца и нямах намерение да работя веднага, защото исках да създам дом и семейство. Уютен дом, в който всички да се прибираме с желание. Това ми беше мечта. Но когато вече реших да се връщам на работа, журналистиката не беше същата. Реших да направя собствен бизнес и направих фирма за дистрибуция на месо. Взех едно момиче – първия ми служител, когото наех, и двете се опитвахме да правим нещо, годината беше 2000-ната. Пренасяхме замразено месо от Троян, наденици, ставахме в тъмни зори и в 6 бяхме на рампата. Пълнен неуспех. После опитахме с дистрибуция на кафе, на минерална вода. Провал. И реших да се занимавам с нещо, което разбирам и харесвам. През 1994 г. бях на специализация в Щатите (спечелих стипендия към американското посолство), тогава имах курс по пиар, който ми беше безкрайно интересен. И реших да приложа това, което знам, у нас и да направя една пиар агенция от западен тип. Започнах също само с един служител, сега вече имам 40 души в агенцията, имаме и офис в Брюксел.

Обвиняват те, че твоята компания е избрана да обслужва министерствата при Сакскобургготски, президентската кампания на Първанов и кабинета на Станишев с протекции и че това е струвало огромни държавни пари. Каква е твоята истина?

Няма такова нещо като моя истина по въпроса. Има си факти и лъжи. Боже, толкова гадни лъжи съм чувала за себе си през годините… някак е много трудно да се приеме, че един човек е направил нещо, защото е кадърен и можещ. Някак е прието, че няма начин да се успее в България с много бачкане, никой не ти го признава. Но и ти си успяла така и знаеш, че може, нали? Аз имах много силен мотив да успея, исках да имам собствени доходи, които да осигурят спокойствие на мен и децата ми. За десет години работа успях да направя агенцията си една от водещите в бранша, спечелих доверието на едни от най-големите компании в България, които и в момента са мои клиенти. Работих по различни проекти и кампании с три поредни български правителства и продължавам да работя. Истински силните години за агенцията ми започнаха от 2004-а, когато започнах да работя с Николай Василев, тогава министър на транспорта в правителството на царя. По-късно спечелихме кампанията за парламентарните избори през 2005-а във Варна, откъдето той беше издигнат за депутат. Работила съм и с други министри на НДСВ – с Христина Христова, Даниел Вълчев. Това беше безценен опит за мен като пиар специалист. През 2007-а и 2009-а работих с НДСВ по европейските избори, а през 2006-а и по кампанията на Първанов за втори мандат. Колкото до подмятанията за държавните пари – това са просто злобни лъжи. "Актив груп" беше първата агенция, която заработи по големи обществено значими проекти, и това някак очаквано породи и завист и клюки. Защо бяхме точно ние първите – ами защото тогава основен партньор на тези проекти бе една от най-авторитетните в страната организации – Съюзът на издателите, които ни поканиха да участваме заедно с тях. Това е истината.

А проекти от Министерския съвет при Станишев имала ли си?

Нито един. А имаше толкова спекулации за това и такива небивалици се говореха. Веднага след изборите Сметната палата направи пълна ревизия на Министерския съвет и от нея стана абсолютно ясно, че нямам никакви поръчки или проекти там. Това е публична информация, всеки, който иска, може да я провери на сайта на Сметната палата. Но къде-къде по-лесно е да говориш, нали… Знаеш ли, аз съм спокойна, защото знам, че винаги съм работила честно, по правилата, и че всичко това е ясно и доказуемо.

Каза, че си агресивна в професията си. Това ме учуди. Не мога да си те представя агресивна.

Агресивна в смисъл на борбена, последователна и упорита. Ако едно нещо не става по един начин, ще стане по друг. Това имам предвид. Че съм като китайската капка, безотказно упорита. А не че се правя на мъж, аз не губя мекотата си и женствеността си.

Ти трябва да родиш след месец, но продължаваш да ходиш на работа, караш сама колата си…

Аз се чувствам добре, на мен това ми стои естествено. Бременността не е състояние, което да те накара да си промениш живота, ако нямаш усложнения, разбира се. Карам много активна бременност, от сутрин до вечер съм по срещи с клиенти, после тичам да си свърша работата в агенцията. Не се насилвам, за мен работата е удоволствие и не ме натоварва, защото обичам това, което правя.

Но нямаш намерение да се връщаш в журналистиката. Защото не я харесваш такава, каквато е, или защото не се печелят пари?

Нелепо е да смятам, че мога да издържам семейството си по същия начин с журналистика. Понякога ме сърбят ръцете, иска ми се някъде да имам своя колонка или рубрика, но като се замисля, че средата е много по-различна от преди… Никой сега не говори за каузата на журналистиката.

Никой не говори и за понятието честност…

Да, за жалост. Стопиха се много необходими дистанции и това не прави впечатление на никого. Един журналист
трябва да е преди всичко обективен, все пак това е най-важното изискване към професията. Затова спазването на здравословна дистанция между журналистика и бизнес, между журналистика и политика е задължително, а този баланс е някак нарушен. Има и още нещо: някои журналисти направо си действат като пиари и това ме потриса. Аз пиарствам, защото имам пиар агенция. Това е моят бизнес, от това се храня. Сключвам сделки за това. Каква сделка сключва журналистът? Това изкривява обществения модел и обезценява както журналистите, така и пиарите, засяга цялата система.

Не те ли притеснява фактът, че в България политик е мръсна дума? Заживявайки със Сергей, ще приемеш и върху себе си негативизма, насочен срещу него.

Това не ми е чуждо. Така беше и с Венци. Той беше негативният пример, черната овца, човекът, върху когото се изляха тонове помия. Но политиката е до време.

Всяка една читателка ще си зададе въпроса как на 39 години, бременна с трето дете имаш фигура на момиче? Знам, че не пушиш и не пиеш, но…

Не спортувам за съжаление, но като малка много спортувах. Художествена гимнастика, тенис, волейбол, хандбал… Тялото има памет. И ако разваля формата, мога много лесно да я поправя. Но това също е до време.

Какво умееш да правиш с ръцете си?

Плета, бродирам, баба ме научи.

Шегуваш се.

Не, съвсем не. Мога да шия, имам шевна машина. Готвя прекрасно, бих казала. И обичам да го правя, да откривам нови храни и рецепти и да доставям удоволствие на любимите си хора.

Каква книга има на нощното ти шкафче?

Ами пълно е с книги за бременни, всякакви модерни теории за отглеждане на деца. Но точно в момента имам нужда от нещо по-близко до душата. В такива моменти се връщам към любими книги и ги препрочитам. Сега чета "Майстора и Маргарита".

Книга за невъзможната любов…

Но и за висшата справедливост. На мен тази книга ми действа винаги жизнеутвърждаващо, може би ти звучи странно, но е така. Някак ме връща към себе си, зарежда ме с чиста сила, дава ми енергия да намеря пътя, да намеря щастието и да продължа напред. 

Стр. 1,62 – 63,64,66 – 67,68,70 – 71 

07 април 2011 г. – НР обяви нови мастиленоструйни решения за печат. Те са създадени, за да помогнат на бизнес клиентите да увеличат продуктивността си. Без значение от размера на компанията, решенията са подходящи както за персонала в офисната мрежа , така и за хора с надомна работа или мобилни служители.