www.trud.bg | 19.08.2011

Гигантски ръст на рекламните приходи бележи медийната група на Би Ти Ви от началото на годината. Данните са на агенция “Би медиа консултант”. Ръстът е по-малък за лидера Би Ти Ви (13%) и впечатляващ за нишовите канали Би Ти Ви Синема (399%), Би Ти Ви Комеди (201%) и Би Ти Ви Екшън (82%). От телевизията обясняват добрите резултати със силното програмно съдържание и добре обмислената политика на продажби. Всъщност ръстът на нишовите канали се дължи на новата рекламна политика на Би Ти Ви да ги продава в пакет. Условието е минимум 10% дял от общата инвестиция в групата да бъде вложена в тези по-ограничени по аудитория канали. Рекламодателят може да избира дали да използва всичките програми или само част от тях.
Нова телевизия губи приходи, сочат данните от официалния мониторинг. За сметка на това останалите канали в групата на Ем Ти Джи – “Диема”, “Диема 2” и Нова спорт (без “Диема Фемили”) отбелязват ръст, макар и малък.
Според медията обаче каналите в групата не бива да се разглеждат като отделни носители, тъй като се продават в пакет.
Във финансовия отчет на Ем Ти Джи за второто тримесечие на 2011 г. компанията отбелязва 15% спад на продажбите от началото на годината досега. Финансовите специалисти от групата го обясняват с лошото състояние на целия пазар у нас и ниските цени за реклама. В същото време на всички други пазари в Централна и Източна Европа, на които фирмата присъства (Чехия и прибалтийските държави), Ем Ти Джи бележи ръст на продажбите.
Обществената БНТ бележи голямо понижение спрямо първото шестмесечие на 2010 г. – 62%. Има значителна разлика между дела на зрителската аудитория, който БНТ постига с програмата си, и резултатите от продажба на рекламно време. Обществената телевизия привлича и по-различен тип рекламодатели. Докато рекламните компании, които инвестират най-много пари в Би Ти Ви и Нова тв, са предимно фирми за бързооборотни стоки, то най-големите рекламодатели в БНТ са банки и застрахователни компании.
Компаниите предпочитат по-ниските цени за реклама, които предлагат частните тв. В БНТ има ограничение за продажбата на рекламно време – то е 15 мин на денонощие и 5 мин в праймтайма. Затова тя не може да си позволи конкурентните цени на Би Ти Ви и Нова тв, които освен че излъчват по 12 мин реклама на 1 час, имат и възможностите на допълнителните канали.

Оригинална публикация 

Гости: Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти в България, Иво Инджов, медиен експерт

Водещ: Необходими са нови закони в ЕС, които да защитават свободата на словото и медиите във всяка една от страните, защото в последните години има много признаци, че те се ограничават от властта и парите. С този основен извод завърши проведената през март в ЕП в Брюксел международна конференция „Свободата в медиите под заплаха – национални проблеми, европейски решения”. Участниците във форума предложиха създаването на мозъчен тръст за медийна политика, който на общоевропейско ниво ще е полезен като регулатор и наблюдател на състоянието на медиите и свободата на словото в отделните страни. Той би могъл да разработи и насоки към правителствата в страните от Евросъюза. Малко по-късно през май разбрахме, че България пада едно място надолу в годишната класация на „Фрийдъм хол” за свобода на медиите. В миналогодишния доклад тя беше на 76-та позиция сред 196 държави, а тази година е 77-а. България споделя тази позиция с Източен Тимор и Индия, класирайки се малко по-надолу от Сърбия, Бенин и Намибия. И тази година България запазва статута си на страна с частично свободи медии, се казва в доклада. След секунда за още едно, провеждащо се в момента, проучване за свободата на словото у нас.
Асоциацията на европейските журналисти в България провежда анкета, свързана със свободата на словото у нас. Резултатите от анкетата ще бъдат включени в доклад, който всяка година Международната асоциация на европейските журналисти изпраща до Съвета на Европа. Добър ден казвам на Кристина Христова, генерален секретар на Асоциация на европейските журналисти в България.
Кристина Христова: Здравейте.
Водещ: За коя поредна година, г-жо Христова, правите такава анкета сред журналистите?
Кристина Христова: Ами, всъщност ние като българска секция съществуваме от миналата година, от октомври месец, така че засега реално ние за първи път правим такава анкета. И засега мисля, че не е правено в България.
Водещ: Т.е. не можем да очертаем тенденции? Ще бъдете изненадани от резултатите, които очаквате при тази анкета?
Кристина Христова: Честно да ви кажа, сега тия неща, които влизат в анкетата от журналисти, които досега са попълнили, много не са изненадващи, по-скоро са очаквани. И също това, на което ние залагаме в тази анкета, не толкова измерване по предварително дадени критерии, колкото ние искаме да научим за случаи, които не са … никакъв начин, посегателства върху свободата на словото. И затова анкетата е анонимна. И се надяваме да получим повече такива случаи.
Водещ: Възползват ли се от опцията анонимност журналистите, които вече са попълнили анкетата ви?
Кристина Христова: Да. Това беше един от критериите, които заложихме – ако искате оставете името си, за да видим доколко самите журналисти биха казали нещата със собственото си име. Въпреки че ние няма да разкриваме имената. Но доста, всъщност мисля, че досега имаме двама-трима, които само са оставили името си.
Водещ: Всички останали остават анонимни?
Кристина Христова: Анонимно, да.
Водещ: Колко журналисти досега са отговорили на въпросите ви?
Кристина Христова: До момента 30 човека са попълнили анкетата, което за една седмица мисля, че е добре.
Водещ: А какви са очакванията ви? Колко човека очаквате да се включат и да отговорят с охота на поставените въпроси?
Кристина Христова: Нашият оптимален вариант е 200 човека поне да включим, да имаме някаква представителност поне от проучване. Така че продължаваме да контактуваме и журналисти и лично вече, за да участват.
Водещ: Всъщност, кажете ни, най-важните неща, които питате колегите?
Кристина Христова: По принцип, те, въпросите са типични за една такава анкета – Дали лично на тях им е бил оказван натиск – политически и икономически или друг? По какъв начин оценявате свободата на медиите в България? Нали, гледаме да идентифицираме хората и по това дали са в голяма медия, дали са в столицата или извън столицата. И най-важното беше, нали ви казвам, че сме оставили едно поле за коментар, да разкажат техен случай…
Водещ: Дотолкова, доколкото има разлики във вече попълнените анкети, от какво зависят разликите, какво показват вашите наблюдения? От вида медия, в която работят съответните журналисти, от населеното място, от собственика на медията?
Кристина Христова: Да ви кажа, още не сме ги изчислили, защото те са в таблица, която на края ще можем да го кажем вече съпоставката на отговорите. Но общо взето досега това, което ми се подава като сигнал е едно и също.
Водещ: Едно и също. И то е?
Кристина Христова: То е икономически натиск.
Водещ: Икономически натиск ли е най-често оказвания натиск върху журналистите?
Кристина Христова: Да, най-често оказваният натиск и обаждания на министри до главни редактори. Нали, вече подробности ще ги изнесем октомври месец като имена и медии, които са цитирани като оказали натиск. Но засега това е. Икономическият натиск, свързан с реклами най-вече…
Водещ: Анкетата е в два варианта – освен за журналисти, тя е и за медийни експерти. Очаквате ли да се различават мненията на журналистите и на експертите за свободата на словото?
Кристина Христова: Засега не се различават, но от медийната, от експертните отговори все още нямаме достатъчно силно участие. Така че все още не мога да коментирам там.
Водещ: И последен въпрос. Питате и блогъри?
Кристина Христова: Да. Това вече мисля, че в днешно време няма как да го пропуснем.
Водещ: Какво ви казват блогърите и до този момент имате ли попълнени анкети от тях?
Кристина Христова: Имаме от един блогър само попълнен досега. Всъщност не съм проверявала днеска дали няма и сред журналистите попълване на хора, които са се определили като блогъри. Но всъщност това, което те казват е също, което казват журналистите като обща оценка за медийната среда. Но няма, досега не сме получили от блогър мнение, че е бил подлаган на натиск.
Водещ: Благодаря ви. Ще очакваме окончателните резултати от анкетата. Сигурно ще бъдат любопитни. Кристина Христова, генерален секретар на Асоциацията на европейските журналисти – България. Позицията и на медийните експерти. Иво Инджов. Здравейте.
Иво Инджов: Здравейте.
Водещ: Основно икономически натиск, оказван върху журналисти. Това показват данните от анкетата на Асоциацията на европейските журналисти, поне на база получените до момента отговори. Споделяте ли?
Иво Инджов: Да, аз напълно споделям тези частични резултати от въпросното проучване. Този икономически натиск действително е най-голямата пречка пред свободното развитие на българските медии през последните години. Той се осъществява по две линии. Първата е по линия на предоставената реклама. Естествено, в условия на криза, рекламните източници се свиват и от там държавата, чрез нейните министерства, чрез рекламата на еврофондовете и оперативните програми се превръща в един от най-големите рекламодатели. Който иска да получава такава реклама, той трябва да е в добри отношения с правителството и поне в, така, прилични отношения. Естествено, това трябва да бъде доказано на база на анализ на съдържанието, което на този етап не се прави, но това е водещо предположение сред колегите медийни експерти. Освен това, има икономически натиск и върху самите журналисти. Ако те не изпълняват зададената от собственика и главния редактор линия, а тя в повечето случаи, при повечето медии в България е за толериране и открита подкрепа на управляващите в момента ГЕРБ, този журналист си губи работното място и отива на един пазар, където възможностите за реализация стават все по-малки.
Водещ: Предполагаемата задължителност на добро отношение към правителството и към управляващите в момента обаче всъщност слага знак на равенство между икономическия и политическия натиск?
Иво Инджов: Да. Има го и политическия натиск, макар че той е по-завоалиран. Значи, той не е по линия на някаква цензура, спускана от правителството, той е по линия, както каза и колежката преди малко, по линия на обаждания на самия министър-председател, той публично си го признаваше, праща есемеси на журналисти, когато е недоволен от нещо, на много близки връзки между министър-председателя и отделни министри със собственици и главни редактори на вестници. И то това се демонстрира публично. На последната среща на български медии в Холандия преди няколко месеца, се изреди цялото правителство, начело с министър-председателя. Какво правят те там? Друг е въпросът – защо пък тази среща, в условия на криза, се провеждаше точно там, в чужбина, за да има допълнителни разходи. Но този политически натиск си съществува.
Водещ: Обаче, г-н Инджов, възможно и логично ли е да се води разговор за свободата на словото по принцип в българските медии или всяка медия, всяко издание придобива все по-ясен и по-различен от останалите профил и би следвало да отчитаме разликите?
Иво Инджов: По принцип, трябва да се води такава дискусия и тя вече се води през последните няколко години. Това е положителното развитие – и с участието на журналисти и с участието на експерти, с участието на преподаватели. Естествено, медиите не само в България, по цял свят е огромна. Вече част от медиите са насочени към конкретни целеви групи. Някои от тях нямат нищо общо с журналистика. А когато се говори за етични норми, най-вече се визира журналистиката. Много голяма част от съдържанието на медиите е развлечение, … съчетаване на информация с развлечение, но все пак трябва да има някакви общи етични рамки, които да се спазват. И тук големите неизползвани резерви са в прилагането на Етичния кодекс на българските медии, популяризирането му сред самите медии, едни такива доброволни норми, които те да спазват, от една страна да създават по-качествена, една по-професионално изготвена информация, от друга страна да се предпазят самите те от намеса от страна на държавата и други фактори.
Водещ: Участниците в конференцията, и с това да завършим, „Свободата на медиите под заплаха – национални проблеми и европейски решения”, проведена в Брюксел през пролетта, се обединиха около идеята, че са нужни нови закони в ЕС, които да защитават свободата на словото и медиите. Законодателен ли е проблемът и може ли законодателно да е решението му?
Иво Инджов: Аз участвах на същата конференция и помня това решение. Там голяма част от участниците фактически отбелязаха, че не е възможно на европейско равнище да се направи една такава регулация по ред причини. Страните в ЕС са много разнообразни, самите медийни култури, журналистическите практики са много разнообразни и аз съм скептик, че на ниво ЕС може да се направи такава регулация. Някакви минимални стандарти могат да се въведат, нещо по подобие на директивата „Телевизия без граници”, новото издание. На национално ниво също трябва да се търсят законодателни решения. Да се отчита от една страна, промяната в медийната среда, за която вече говорихме, от друга страна всяка една държава трябва да провежда много по-отговорна медийна политика. Но само със законодателни мерки медийната среда и в България, и в Европа, няма да се подобри.
Водещ: Няма шанс?
Иво Инджов: Необходима е и журналистическа саморегулация. Това е, според мен, основният инструмент за по-добра и качествена журналистика и по-независими и автономни медии.
Водещ: Разговорът за свободата на словото винаги е разговор с продължение. Благодаря ви за това включване в „Преди всички”. Иво Инджов, медиен експерт.

в. Дума | Лилия ТОМОВА | 19.08.2011

Какво се случи днес с душите на хората, които искаха свобода, демокрация и имаха своя представа за справедливост, пита себе си и нас журналистката

ВИЗА НЕДЯЛКОВА е родена на 3 април 1955 г. в София. Завършва класическа филология има и археологическа квалификация. От 1978 г. е журналист в БНР, откъдето я уволняват дисциплинарно през 1998 г. заради направени от нея скандални разкрития в авторското й предаване "Постфактум".
Омъжена е, има четири щерки, вече – и две внучета.

ЦИТАТ:
"Вината за състоянието на държавата е поделена между медиите и капитала"
"Жълтият печат се намести по мазен и пошъл начин в съзнанието на хората"

- Нека си поговорим за това, което отлично познаваш – в демокрация ли сме, имат ли вина печатът, електронните медии, ако още не сме? Може пък да си видяла и някакви "журналистически заслуги" за хала ни, Виза…

- Да, ще говоря за жълтата преса. И има все пак ползи, макар и някакви, от медиите. Мисля, че е много хубав фактът, че се появиха специализирани издания. Какви ли не – за селските стопани – какво и как да садят, безбройни женски списания, авто- и компютърни издания. Цялото многообразие е хубаво, разбира се, появи се нещо, с което не бяхме свикнали, а и като че ли още не сме.

- Проблемите на хората, извини ме за клишето, и проблеми на журналистиката ли са? Т.е. питам – за какво пишем и говорим днес, това ли искат да чуят от нас читателите и слушателите, автоцензурата дали някога ще бъде загърбена?

- Аудиторията на медиите беше, както се казва, целокупна. Хората гледаха една-две телевизии, слушаха главно едно радио, четяха появилите се мълниеносно "след демокрацията" десетина вестника. Но днес тази аудитория вече се раздроби и дори "най-рейтингови предавания" са рейтингови… Знаеш ли колко? За "грамаден рейтинг" по телевизиите се смята 12-15-17 процента от аудиторията. Тази същата, която мощно реагираше на всеки импулс, сега е раздробена, има някакви си свои интереси, а и всеки чете различни неща.

- Няма лошо, може би пък в многообразието е истината… Но по клишето "свобода на словото" можем ли да продължим да мечтаем? Един приятел полу на шега, но повече – на истина казва, че е свободен само когато мнението му съвпада с това на издателя…

- Е… Знаеш как падат тиражите на едни вестници и как растат тиражите на едни други вестници. Наистина те са съвсем други, това е жълтият печат, който се намести по един мазен, пошъл начин в съзнанието на хората. И не свободата на словото ни е проблемът, проблемът е това какво иска днес човекът. Отговорността според мен е на консуматора на тези медии. Това ще рече – на твоята съседка, на твоя приятел…

- Консуматори ли наричаш читателите?

- Изумително е да видиш хора, които знаят да четат, знаят и да пишат. И дори са чели книги през живота си! И да вземат тези хора да ти кажат, че един жълт вестник например "е много хубав", защото в него намират всичко и "било имало много информация". Това обяснение съм го чувала от съвсем нормални хора! И всеки път си казвам: "Боже, наистина ли точно това искат да прочетат?" Става дума за откровени простотии, за щуротии, та до чиста вулгарност. Но щом има кой да купува, значи трябва да се замислим какво става, какво точно иска консуматорът. А той иска според мен да разбере, че всички са мръсници, всички са гадове, че никой не може всъщност да му каже нищо, защото никой няма никакъв авторитет, и че няма хора, които сериозно се занимават с работата си, които имат и цели, и идеи.

- Имаш ли обяснение за тези си тъжни констатации, Виза?

- Просто като че ли България е населена от някакви откровено, извини ме, не съвсем нормални хора, като в шоу бизнеса, и като всичко останало всъщност, което дори се нарича с думата елит. А на читателя му доставя удоволствие като че ли, че "всички са просто мръсници". И нищо повече!

- А нямаме ли и ние вини за това?

- Вините ни? Тогава, когато единствените добри новини, както някой беше казал, са рекламите, и единствените щастливи и усмихнати хора са тези, които "перат с еди какво си" или "са взели изгодно не знам какъв си кредит"… Разбира се, че вината е поделена между медиите и капитала. Но консуматорът, когото ще продължавам да наричам така, копнее да живее като тези, които счита за мръсници. Не че са му пример за подражание… И виж какво – подмазването от страна на медиите на публиката на тези медии се оказа една пързалка надолу, която няма край. Пак казвам – тази пързалка е много мазна, и лесно става изпързалването. Обърни внимание – когато някоя телевизия "разработи" откровена простотия, другите телевизии започват "да гризат нокти" и да скубят коси, докато пуснат и те същата или подобна простотия. А ако я надминат, още по-добре – едни и същи теми…

- Е, и навремето "спрягахме" топлата бира и студените кебапчета по морето, говоря за преди демокрацията…

- Но днес нека се върнем пак на това – защо жълтият печат в България има консуматори. Какво се е случило с душите на тези хора, които искаха свобода, искаха демокрация, имат своя представа за справедливост? Картинката е ясна – смяташ, че твоят политически, икономически, интелектуален елит е боклук. Нека допуснем, че има някаква медия, която пише не за тези хора, а пише за друго – за трудовите хора, за борещи се, за успешни люде, за студенти, които имат невероятни постижения в чужбина. Това писане, уверявам те, няма да има аудитория. Защото действа абсолютно загадъчният механизъм, че консуматорът чете за хора, които не обича, също и за хора, които презира. Той трябва непрекъснато да потвърждава своето отвратително мнение за тях. Жълтият печат се справя отлично с тази задача.

- И какво, има ли механизъм срещу това?

- Има механизъм. Само трябва да го приложим. Аз много съжалявам, че това, което се случи в Англия – с медиите на Мърдок, и неописуемият скандал, който е разтърсващ и за който хора, които живеят в Англия, ми казват, че се говори сутрин, обед, вечер, денонощно, т.е. само за това се говори, е само тамошна дискусия. Подета от абсолютно всичките им медии… Извинявай, какво означава шефът на Скотланд Ярд да си подаде оставката? Това е световен факт! Но у нас новините от света, а сме европейска страна, във вестниците се намират някъде между некролозите и кръстословицата. И в най-добрия случай заемат две страници, едната от които е за… световните манекенки. Така че ти остава една страница за твоя си час, в който да разбереш какво става по света. Да, има интернет, има телевизии. Но печатната медия повдига големите въпроси, те идват от нея, от аналитичните й страници. Не виждам у нас, с много малки изключения, това да се случва. За съжаление, когато се появи значима тема, открита от една медия, тя не се подема от другите. Може би поради липсата на гражданско сетиво… С изключение на очевидните пиар кампании, които не са просто и единствено дело на агенциите в наши дни. Знаем добре, че самата държава отделя огромни пари за пиар, даже вече всяко министерство разполага с такива средства и награждава с тях определени медии, които всъщност го обслужват… Това дело разцъфтя и "даде плодове" и преди, днес виждаме, че също се използва с всички сили. А става дума за държавни пари, за парите на гражданите, които се използват, за да обслужват интересите на една администрация.

- Известно е положението с рекламата, особено по време на криза.

- Самата много добре знаеш колко е зле положението с рекламата по време на криза и че нито една медия не се издържа само от продажбата, нито една медия не може да кара и само на реклама. И изведнаж става така, че медията разчита на държавата. А държавата – това са едни определени хора с едни определени интереси. Собствениците пък на медиите също имат най-различни интереси, така че мисля си – опозицията не би следвало толкова да се удивлява и да страда от това, което й се случва в наши дни… Нещата се знаят, не съм аз човекът, който разкрива големите тайни. Но отговорността на всеки един от нас за това какво гледа, какво чете, какво слуша, мисля, е огромна. А подмазването на журналистите към консуматора е нещо, което ще плащаме все по-скъпо. И най-накрая, да ти кажа ли, цената ще плати пак той, консуматорът. А има много средства, с които може да се въздейства срещу доминиращото място на жълтите медии на пазара. Най-малкото може да има колегиален, пазарен бойкот.

- Това призив ли е?

- Не. Констатация. Не четеш, не гледаш, не слушаш, не говориш за тях, презираш ги! Хайде, нека погледнем някои известни имена в българската журналистика… Съжалявам, че като някакъв злодей трябва да напомням – някои от тези хора се покриха с позор. И не ме интересува дали им пука, защото всеки човек си мисли някакви прекрасни неща за себе си… А когато си тотално омерзен, недоволен, отритнат, нещастен, защо не отблъснеш всичко това? Великата фраза "Пролетарии от всички страни, съединявайте се" в наши дни трябва да звучи като "Консуматори от всички страни, променяйте се!". Това е в ръцете ни. Уроците ни в условията на демокрация, от една страна, и на пазар, от друга, на държава и на частници, са, че ще изсърбаме попарата. Но и децата ни ще я изсърбат…

- Всъщност децата слушат ли те? А ти тях?

- Знаеш ли, ние не сме добри родители. Защото не можем да отговорим на най-важните им въпроси – живей или не живей в България, всичко ли се постига с труд, човек само по любов ли се жени… Това са дилеми, чиито отговори ние вече не знаем. А знаем ли дали приятелите ни са ни все още най-ценното за нас? Така че сме лоши родители. Но пък тези, които все още наричаме деца, са много умни хора, и те винаги ще ни чуят, ако имаме какво да им кажем. Ние обаче седим онемели и често – озлобени… Чакаме да си научим урока. И ще стане, няма как, това е надеждата…

Стр. 11

в. 168 часа | Цветелина ШЕНЕВА | 19.08.2011

- Деси, завършихте журналистика и масмедии в УНСС. Защо записахте и такъв бакалавър, като вече имате един от Италия?

Деси Цонева-Такова: Защото в Италия това, което учех – икономика, нямаше нищо общо с това, с което искам да се занимавам. От 8-и клас съм в италианския лицей и изразяването ми на български език беше малко по-трудно. Даже изреченията на български правех с италиански словоред. За да мога да се занимавам с телевизия, трябваше да изкарам и журналистика.

- Защо завършихте икономика, като не искате да се занимавате с това?

Д. Т.: Приеха ме и си казах, че отивам заедно с моите колеги.
Димитър Цонев: Тя в последния момент реши, че иска да учи в Италия.

- Защо?

Д. Ц.: 20 дни преди крайния срок ние събирахме документи в една дебела папка, която се пращаше в Италия. Всичко трябваше да бъде заверено нотариално и преведено легално. Това го свършихме за 1 седмица – другите го правеха за няколко седмици.
Д. Т.: Всъщност аз исках да уча в НАТфИЗ, но те не ми позволиха. Защото дядо ми не му е дал на него и явно иска да си отмъсти (смее се).
Д. Ц.: Много тежък е пазарът за актриси в България. Много малко са тези, които успяват да направят стабилна кариера. Това е свързано и с някакво материално благополучие. Знаете какви заплати получават актьорите.

- Може би сега в сериалите не е така.

Д. Ц.: Колко актриси има в тях? Само три-четири. Но в сериалите вземат повече актриси, които нямат нищо общо с тази професия.

- И дядо ви не ви е позволил да учите в НАТФИЗ?

Д. Т.: На баща ми не му позволил, по този начин и на мен, косвено.
Д. Ц.: Аз кандидатствах във ВИТИЗ преди много години – режисура. Скъсаха ме на втория кръг, защото баща ми не пожела да каже на изпитната комисия, че съм негов син. След година председателят на комисията разбра и попита баща ми защо не е казал, че съм негов син. Щели да ме приемат. Всяко зло за добро.

- В началото и съпругата ви не е знаела чий син сте. Защо?

Д. Т.: Тя е живяла в чужбина, затова не е знаела.
Д. Ц.: Около месец не знаеше. Така пожелах. Бяхме много млади, може би нещо ми е хрумнало тогава. На 21 – 22 г.

- Деси, а вие крили ли сте чие дете сте?

Д. Т.: Не ми се е налагало. Те още в училище всички ме наричаха по фамилия. В нашия клас бяха синът на Станко Тодоров, на Благовест Сендов, на космонавта Георги Иванов.

- Деси, какви са ви първите спомени от телевизията?

Д. Т.: С баба ми Анахид. Тя не ми казваше да й викам баба и все още не ми позволява. Била съм съвсем малка, на мен майка ми е разказвала, че когато съм я видела на екран, съм извиквала: "Баба Ани!". Когато съм я видела на живо, съм й казвала: "Мама Ани!"
Д. Ц.: Помни майка ми, защото е родена през 1983 г. А майка ми работеше в телевизията до края на 1992 г. Ние се засякохме с нея 2 г. почти. Аз водех последните новини, а тя беше говорителка. Асен Агов уволни всички говорителки в края на 1992 г.
Д. Т.: Имаше период, в който и Васил Михайлов водеше новини, а брат ми много се бъркаше, защото и той беше с мустаци.
Питаше майка ми: "И този ли ми е татко?"

- Как попаднахте двамата в телевизията?

Д. Т.: Той си ме взе при него.
Д. Ц.: Тя лесно попадна, защото аз я взех за репортер във "В неделя със…". Иначе аз самият имах мерак да работя за телевизията отдавна. Още като почнах през 1985 г., се явих на конкурс в София прес – тогава беше пълноценна агенция. Спечелих конкурс за стажант репортер, след което ме назначиха. Тогава още исках да работя в телевизията, но беше много трудно. Беше изцяло идеологически институт, директно подчинен и наблюдаван от ЦК на БКП. Чак през 1988 г., когато Горбачов дойде на власт в СССР, малко се раздвижиха нещата. Имаше едно предаване, май се казваше "Взгляд", по руската телевизия. В БНТ решиха да направят подобно – младежко, по-освободено предаване, отворено към проблемите на обществото. Направиха конкурс и набраха около 12-13 души. Хачо Бояджиев беше режисьор, казваше се "Формула 5". Излъчваше се всеки петък, продължаваше около 3 часа. Бяхме 12-13 водещи.
Оттам тръгнахме аз, Наталия Симеонова, Асен Григоров
Продължи някъде година и половина – всеки си водеше форматче от около 15-20 мин. После от София прес отвориха временни кореспондентски бюра в Португалия, Париж, Лондон, Индия, Кайро, Женева. Мен ме пратиха за една година в Женева като кореспондент. Прекъснах с "Формула 5". Когато се върнах, беше средата на
1990 г., вече бях работил за новините на БНТ като техен кореспондент и ме познаваха. В началото на
1991 г., когато започнаха реформите в БНТ, Асен Агов беше станал шеф на новините, бяха направили различни екипи, търсеха хора за новините в 23 ч. Живко Кефалов беше разбрал, случайно се видяхме на ъгъла, и ми предложи да ме заведе да пробвам, понеже съм знаел езици. И ме взеха. Вървеше първата война в Ирак и ми даваха да превеждам от Си Ен Ен и френската телевизия различни репортажи, да ги озвучавам. Два месеца след това ме пуснаха да водя късните новини. След една година вече бях в "По света и у нас" в 20 ч.
Д. Т.: Аз се бях върнала от Италия, вече една година бях учила журналистика и имаше свободно място за репортер. Започнах директно при него. Първата година правех всичките си репортажи бременна. Не съм прекъсвала. Дори след като родих детето, продължих да си работя. Като малка не съм ходила в телевизията. Аз по-скоро съм отгледана от родителите на майка ми.

- Защо решихте да се пробвате в това предаване?

Д. Т.: Това е силен старт. А и държавната телевизия е голямо училище.

- Кой ви помага?

Д. Т.: Баща ми, свекърът също.

- Кой най-много ви критикува?

Д. Т.: Като че ли свекърът май повече ме критикува.
Д. Ц.: О, и аз също. Тя бързо схвана за какво става дума. По принцип, когато човек има желание да се занимава с телевизия, то се получава. Teлевизията е занаят, като всичко друго.
Д. Т.: Единственият ми по-сериозен проблем беше с живия ефир – работата с толкова много камери наведнъж, без опит няма как да го научиш. Понеже съм много емоционална и импулсивна, не мога да стоя на едно място, И беше едно въртене, но с течение на времето всичко стана. Много добър работен екип сме с колегата ми Калоян Пенков. Правим скечове, репортажи. Работим в много непринудена атмосфера.

- А сега с новите водещи Камен Воденичаров и Параскева Джукелова?

Д. Т.: И двамата са големи професионалисти. Откакто баща ми вече не е* водещ, ми дават много повече задачи.
Преди имаше и малко конфликт на интереси,
защото той беше и програмен директор на телевизията. Харесвам това предаване – и в Италия правят много такива неделни блокове. Засега съм доволна. Бих искала да се реализирам и в сферата на продуцентството, но още ми е много рано.

- Брат ви няма ли да го включите в телевизията?

Д, Т.: Той категорично не желае. Единственият му телевизионен опит е, че игра дядо ми Коста в един филм. Той отказва интервюта, не иска никаква публичност. Той ви е колега в печатарската индустрия – работи в ново списание, отговаря за рекламата в него.

-Той какво учи?

Д.Ц.:МИО в УНСС, завърши втори курс.
Д. Т.: Брат ми и майка ми са си икономистите, ние – в медийните среди.

- Баща ви готви вкъщи, майка ви – рядко. А вие, Деси?

Д. Т.: Много обичам, това е моята страст.
Д. Ц: Ние вече не живеем заедно. Тя готви много, по-добре и от майка си.
Д. Т.: Баба ми Анахид казва, че това е арменска черта, която съм наследила.
Д. Ц.: Жена ми се понаучи да прави някои неща, но не е универсален готвач като мен. Деси готви със сърце.

- Деси, как съобщихте на родителите си, че сте бременна?

Д. Ц.: Първо каза на майка си, а тя на мен.
Д. Т.: Спомням си реакцията на моя съпруг, с когото тогава още не бяхме женени. Бяхме в едно заведение. Отидох в тоалетната там да си
направя теста. Бях шокирана – стряскаща новина е. А той звънна на баща си и каза: "Е, татко, ще ставаш дядо!"

- А на дядото Коста кой му каза?

Д. Ц.: Аз – и на баща ми, и на майка ми.

- Наистина ли първата реакция на баща ви, като разбира, че сте бременна, била: "Веднага да откажеш цигарите"?

Д. Т.: Да, цигари, алкохол – всичко веднага се спира.

- Строг баща ли е?

Д. Т.: Не.
Д. Ц.: По-скоро съм либерален баща.
Д. Т.: Да. Има си други методи. Не да ти се кара и да те накаже, а по-скоро да се разсърди и да те лиши от внимание. Не сме имали никога сериозен конфликт.

- Наказвали ли са ви като дете?

Д. Т.: Майката на майка ми – баба Цеца, бог да я прости, тя беше по-строгата. Баща ми, сега като си спомня, само веднъж. Бях се качила на едно дърво. Ние живеехме на третия етаж, а това дърво беше на нивото на 4-тия. Като ме видя от балкона, нямаше как да не ме накаже.

- Сега кой възпитава сина ви?

Д. Т.: Всички колективно. Майка ми, баща ми, свекър ми, аз, съпругът ми. Имаме и жена, която ни помага в гледането. Няма как – снимки, доскоро имах и лекции.

- Кой е най-строг с него?

Д. Т.: Баща му може би.

- Наистина ли преди да се роди малкият, сте заплашвали свекър ви, че ще го кръстите Кеворк?

Д. Ц.: Това е измислица.
Д. Т.: Не съвсем. Веднъж се шегувахме на маса. И нали имат някакъв конфликт от години с Кеворк, аз казах на моя съпруг, но не на свекъра: "Внимавай сега през лятото какво ще правиш. На морето няма как без мен, защото ще кръстя детето Кеворк!" Но всичко беше в кръга на шегата, никога не съм го мислела сериозно.
Д. Ц.: Кеворк е много хубаво арменско име. А в интерес на истината,, Кеворкян би се зарадвал (смее се).

- Защо го кръстихте Янчо?

Д. Т.: На баща му, такава била традицията. Много исках да се казва Деян-от Деси и Янчо, обаче таткото много държеше да е Янчо. И това е третият Янчо. Като се викне Янчо на някое семейно събитие, и тримата се обръщат.

- Г-н Цонев, вие как помагате?

Д. Ц.: Когато трябва, го прибираме вкъщи.
Д. Т.: Общо взето, събота и неделя, когато имам предаване.
Д. Ц.: Той скоро ще стане на 2 г. Вече всичко разбира. Опитва се да прави някакви изречения.
Д. Т.: Най обича да играе с кучетата. Майка ми и баща ми имат две – мопс и чиуауа. Моят свекър има 3 големи. При нас има още едно – ловно. Даже на моменти малкият лае, като минава човек. Мисли се за куче понякога (смее се).

- Редувате ли се да го гледате?

Д. Ц.: Нямаме програма – зависи кой какви ангажименти има.

- Преди одобрявахте ли гаджетата на Деси?

Д. Ц.: Ние казвахме нещо, но…
Д. Т.: Важното беше аз да си ги харесвам.
Д. Ц.: Пък Митко (синът му – б.а.) си ги крие неговите.
Д. Т.: Никога не сме виждали някое гадже на брат ми.

- Той ако има син как ще го кръсти – Митко Цонев трети ли?

Д. Ц.: Това е негова работа.
Д. Т.: Защо да не го кръсти? Ще продължим традицията.

- Баба ви и дядо ви виждат ли често малкия?

Д. Т.: Баба ми Анахид – от време на време. Дядо ми Коста – не толкова, защото имаше здравословни проблеми.
Д. Ц: Последният път го видя в студиото.
Д. Т.: В нашето предаване.
Д. Ц.: Това стана, когато получи награда за цялостно творчество – "Аскеер". Предишния ден беше в студиото. Тогава Деси и Янчо влязоха като гости.
Д. Т.: Той го беше виждал един път. Дори бях малко обидена, че не си спомняше. Беше казал в някакво интервю, че не го е виждал, но когато детето беше на 3 месеца, в най-големия грип, той беше в правителствена болница, по здравословни причини, ние отидохме.
Дядо се почувства по-добре, а после същата вечер си удари главата
И се почувствах малко виновна, че човек като е болен, не трябва да има такива силни емоции. Затова не водих Янчо, докато той не се възстанови малко.

- Деси, имате тетрадка със стихове на италиански. Пазите ли я още?

Д. Т.: Да, аз и на български съм писала. Идва от майката на майка ми. Беше всестранно развит човек.
Д. Ц.: Пишеше и за приятелите ми, на вечерите, на които съм я водила.
Д. Т.: Казвах на хората, че срещу 10 долара ще напиша стихотворения за тях
Д. Ц.: Трябваха й 10 минути само. Отиваше в един ъгъл и пишеше. Изкарвала е и повече от 10 долара. Аз никога не съм писал стихотворения, но ако трябва – ще се науча. , Д. Т.: Бях написала и за баба ми Анахид. И за Жан Виденов. Имам го някъде вкъщи, майка ми ги пази. На италиански написах даже текст за песен, а мой приятел направи музиката. И сега може и да се реализира. Наскоро ми писа – сетил се за песента, аз се опитвам да сглобя текста по спомени.

- Не сте ли мислели да останете в Италия?

Д. Т.: Не, тук е семейството ми, приятелите. От повечето, които заминахме, почти всички се върнаха и намериха по-добра реализация. Тези, които останаха, работят буквално, за да могат да си платят сметките.

- Вие там работили ли си?

Д. Т.: Не.
Д. Ц.: Мама и татко плащаха.
Д. Т.: Един ден и аз ще ги гледам, така че…
Д. Ц.: Да сме живи и здрави, от там насетне – парите са за това, за да ги харчиш…

- Имате ли амбиции да правите и от малкия Янчо тв лице?

Д. Ц.: Той е още много малък.
Д. Т.: Ти не видя, но като гостувахме във "В неделя със…" в момента, в който свърши живият ефир, той не пожела да си тръгнем, а седна в стола на Камен. Така че може би ще стане водещ и той.
Д. Ц.: Той се чувстваше много добре в студиото, Има деца, които се стресират, плачат, а той – не.

Стр. 52, 53

в. Труд | 19.08.2011

"Лошото момче" на съвременното българско кино Асен Блатечки е извадил най-чаровната си усмивка и е гушнал не поредната красавица, а палави едномесечни котета. Това е кадър от снимките на кампанията "Вземи ме вкъщи" на радио "Меджик ФМ". Седемте малчугани със сигурност ще си намерят стопани, защото именно Блатечки моли за това.
Известни личности, сред които актрисата Елена Петрова, Ана Пападополу, Димитър Рачков и Мария Игнатова, певците Влади Ампов-Графа и Георги Енчев призовават във видеопослание от екрана хората да помогнат в борбата с неонаталния тетанус чрез купуване на пелени.
Всяка година чрез ефира и сайтовете на електронните медии се подкрепят десетки социални кампании. Това става чрез безвъзмездно излъчване на клипове и публикуване на банери на неправителствени организации. Само в Би Ти Ви има средно около 20 кампании.
През 2009 г. телевизията е излъчила безвъзмездно рекламно време на стойност над 5 млн. лв. без ДДС, а през 2008 г. – близо 6 милиона.
От Нова тв също имат принос за полезните рекламни кампании, но не можаха да сметнат общата стойност на времето в ефира, отделено за благотворителност. Само в рамките на проекта "ВИП брадър 3" бяха събрани близо 2 500 000 лв.
Социалната кампания трябва да е силна и ефективна. Разчита се на въздействаща музика, кадри от реалния живот и ефектен слоган. Но има и такива, които печелят с провокация на чувството ни за съжаление. Те засягат теми като изоставени деца, домашно насилие, домове за стари хора, бездомни животни, катастрофи и други.
Преди няколко месеца родният ефир отново пробуди страстите относно СПИН. "Важно е да знаеш!", "Човешко е да общуваш!" бе слоганът на анти-СПИН кампанията. Тя бе под патронажа на Министерството на здравеопазването.
В нея активно се включи екипът на предаването "Стани богат" и се опита да образова и провокира отговорност.
Всички кампании на УНИЦЕФ са постоянно подкрепяни от Би Ти Ви – "Чуй ме сега" – за отговорно родителство, "Очи на четири лапи" за кучета-водачи, каузата на "SOS детски селища" и др.
Предаването "Байландо" по Нова тв също се оказа достатъчно висока трибуна – специалисти и институции помогнаха за сбъдването на мечтите на участниците. Нова тв развива и две постоянни кампании "Действай сега" – с еконасоченост и "Нова помага", в която зрителите намират подкрепа за конкретни социални каузи.
Една от най-рекламираните социални кампании в последните години е "Българската Коледа" под патронажа на президента Георги Първанов.
Участието на националните електронни медии и всички мобилни оператори води всяка година до големи приходи, които традиционно се използват за оборудване на детски отделения в болниците.

Стр. 19

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 19.08.2011 

Напоследък е модерно да се говори как пресата загивала заради хегемонията на интернет и телевизията. Как самата телевизия също е застрашена от компютърната мрежа. И как отливът на читатели и зрители е неизбежен процес – закономерност от техническия прогрес и от нищо друго.

А всъщност не е съвсем така. За развития западен свят подобни тенденции може и да са факт, но у нас те по-често са оправдание за недобре свършена работа. И трите вида медии – преса, телевизия и интернет, безогледно копират една от друга, оставяйки у публиката блудкавото усещане, че я заливат с едни и същи претоплени новини, ден след ден, час след час.
Най-силно това се усеща в сутрешните блокове, които започват с преглед на печата. В този си вид четенето на вестници е абсолютна отживелица, колкото и да се опитват да го модернизират. В Би Ти Ви даже имат специален плот, върху който Ани Цолова и Виктор Николаев разместват вестникарските страници само с едно докосване. Какво обаче откриват върху тях? В повечето случаи – заглавия, познати от снощните новини по същата телевизия. Или нещо, което си прочел още вчера следобед в някой уебсайт. Безумно е например новини от наши и чужди агенции да се съобщават от името на "Труд", "Стандарт", "Дневник" или "24 часа". Ако шефът на Световната банка е казал нещо важно вчера, най-вероятно сме го чули в информационната емисия вечерта. Ако в парламента един депутат е нарекъл друг "идиот", сигурно сме го гледали директно по БНТ или в репортажа на някой от другите канали. Ако българските национали са се орезилили за пореден път, тази новина със сигурност не е монопол на "7 дни спорт". Показването на вестникарски страници със световноизвестни новини или азбучни истини не просто е досадно – то изглежда като платена и зле поднесена реклама.
Като се имат предвид падналите тиражи на някои ежедневници, може спокойно да се каже, че водещите на сутрешните тв блокове са единствените им останали истински читатели. Точно тук се крие основният проблем на така наречената "сериозна преса" която се чуди как да оправдае спада в аудиторията си. В повечето вестници почти или напълно отсъстват ексклузивни новини, собствени разкрития, находки на репортери с набито око или просто остроумен редакторски поглед към някой общоизвестен факт. Вестникарският рефлекс да се търси новината или поне интересният ракурс към нея в момента е налице само у няколко издания – "Уикенд", "Телеграф", "Всеки ден", "Струма", "Марица", донякъде и в "Капитал" и "Република". Всички останали се носят по течението от. десетина години насам и не показват никакъв стремеж да се адаптират към динамиката на новите времена. Репортерите им са изгубили стремежа да ангажират Вниманието на читателя.
Смятат, че той е длъжен априори да си дава парите за изданията им и да ги изкълве от първа до последна страница. През 1995-а човек трябваше да си купи вестник, за да научи как са свършили мачовете снощи. През 2011-а за целта има десетки тв канали и радиостанции, както и безброй сайтове в компютъра, и всичко това – на достъпна цена. За да бъде интересно едно печатно издание, то е длъжно да търси специфичен подход и оригинално обобщение на всяко събитие и процес.
Колко български вестници правят това? Нищожно малък процент. За останалите е далеч по-лесно да се оплакват – с инвазията на жълтата преса, с лошите дистрибутори, с всепоглъщащия интернет и дори с международното положение. Затова за едни издания, където явно се работи професионално и под напрежение, криза няма. А за други, които са много повече, нещата вървят към фалити.
Липсата на амбициозна журналистика обаче не е оправдание за тв блоковете да ни заливат с чужди съобщения, подгрени в микровълновата печка. Дори и в най-слабия ежедневник сигурно има поне една статия, заслужаваща да се изведе като акцент вместо новините от снощните емисии. Само че трябва някой да седне, да я потърси и изтъкне,а в повечето случаи сънливите сутрешни водещи нямат нито време, нито желание, нито способност за това. Така се стига до затоплената стара манджа, благодарение на която всеки ден ни подсещат, че някои вестници продължават да съществуват.
Отношенията между българската преса и интернет също са като досаден брак по сметка, отдавна омръзнал на всички. Първо вестниците свикнаха да пълнят страниците по най-лесния начин – тук новина от някое сайтче, там от друго, на трето място – клюкичка от Фейсбук. Сайтовете от своя страна приписват вестниците като луди и невинаги си дават труд даже да цитират източника. Понякога се стига до нелепи ситуации: утрешен вестник преписва от сайт новина. Сайтът пък я е изкопирал от вчерашен друг вестник, който редакторките на този утрешния така и не са прегледали, въпреки че са служебно абонирани. По-лесно им е да я копират от интернет. Така една и съща глупост живее цели 3 дни в медийното пространство.
Покрай старта на два нови таблоида – единият от които е "Всеки ден", мрежата се напълни с техните новини, разкрития, папарашки снимки. Преписването започва още от вечерта, след излизането на първите броеве от печатницата, и продължава на другия ден сутринта. Така информационното пространство окончателно се размива и човек не знае кога и къде е научил нещо за пръв път. Сайтове, вестници, телевизии – взаимната експлоатация не е нещо лошо, но в България е придобила чудовищни мащаби. И буди само досада или смях у все по-оредяващата публика, на която изобщо й пука от новините.

Стр. 29

www.focus-news.net | 16.08.2011

София. Всякакви законови и административни опити за намеса в езика, който е жива и спонтанна материя, са повече или по-малко репресивни и няма да помогнат българският език да стане по-добър. Това каза пред Радио „Фокус” доц. Георги Лозанов, медиен експерт и председател на Управителния съвет на Българската медийна коалиция (БМК), по повод предложени законопроекти за българския език. „Това са отношения, в които държавата няма работа. Това са лични и персонални измерения на свободата на общуването измерения. Езикът там се създава и там се ражда и това отразява. Ако искаме да говорим на по-добър език, това означава да мислим по-дълбоко, да мислим с повече въображение и т.н., а не с езикова форма отгоре да чертаем някакви линии”, каза Лозанов.
Съществуващият закон за езика във Франция е по-скоро екзотика, коментира доц. Лозанов и допълни, че не той е гарант за опазване на френската култура. Медийният експерт обобщи, че действително има „немара” към българския език, но това не може да бъде променено със закон и че езикът е само инструмент на това, което всъщност сме самите ние.

Оригинална публикация

в. Всеки ден | 15.08.2011

Освен Мира Добрева наесен ще гледаме и още едно познато лице в ефира на БНТ, научи "Всеки ден". Националната телевизия си прибира Звездата Асен Григоров. Той ще бъде назначен на отговорен пост и трябва да съживи съботния праймтайм на медията. В момента Григоров все още преговаря с шефката на БНТ Вяра Анкова около подробностите на програмната схема. Ясно е обаче, че Григоров ще заеме поста продуцент и водещ на съботен блок, който ще е в сутрешния часови пояс. Предаването ще продължава няколко часа, като ще има и ководещи. През януари тази година Асен напусна сутрешния блок на Нова тв "Здравей, България", където беше продуцент. Преди той бе изпълнителен директор на Re:TV, а също и продуцент на сутрешния блок на БНТ и водещ на предаването "Плюс минус".

Стр. 5

Водещ: Сайтът за разследваща журналистика „Бивол” и приятели организират кратък практичен курс за журналисти блогъри и членове на неправителствени организации, които се интересуват от методите за защита на източниците, информацията и комуникацията от неоторизиран достъп. Темата е с елемент на оценка състоянието на правата в България „Защита на информацията в условия на полицейска държава”. Сега ще разговаряме с Атанас Чобанов, журналист от bivol.bg. Здравейте!
Атанас Чобанов: Здравейте!
Водещ: Сега, то можем да поразсъждаваме на тема колко е полицейска държавата, като стана ясно, че полицията се издържа от дарения на съмнителни граждани, така че може да се окаже, че тя не е полицейска, а нечия друга вече, но това в скоби.
Атанас Чобанов: Да, направо е гражданска държава и тя се издържа от даренията на гражданите и фирмите, на които не им се проверяват колите и можем да предположим също, че не им се прилагат СРС на тези дарители.
Водещ: Между впрочем вече беше споделено и в ефира на „Хоризонт”, че практиката с даренията не е само българска. Имало я в Холандия, Великобритания и в Съединените щати. Вие като цяло как коментирате тази тема, тъй като после ще продължим с нея и с коментар, свързан с очакване на радикалните промени?
Атанас Чобанов: Моят коментар е кратък. Това е вид подкуп, особено ако се окажат верни твърденията, че не се проверяват коли на фирми, които са дарили пари на МВР. Това си е направо подкуп. Че има дарения в други страни, има, включително американското правителство е дарило много милиони от свои програми за подобряване на работата на МВР, за изграждане на лаборатории, експертни лаборатории в криминалистиката. Това са дарения, така да се каже, от американските данъкоплатци на българските полицаи. Друг е въпросът какъв е резултатът от тези дарения. Виждате, че една лаборатория по криминалистика не може да се произнесе с месеци за автентичността на едни СРС.
Водещ: Днес вестник „Дневник” е посветил един припомнящ коментар на тази дълга сага, наречена Тановгейт. Със сигурност още в самото начало бяха направени много уговорки и ни беше намекнато, че няма да научим истината. Междувременно и обществото забрави за този скандал.
Атанас Чобанов: Да. За съжаление, късата памет на българското общество е голям проблем за установяването на ясни правила и на чувство за отговорност у политиците. Практически резултатите от този скандал са, че един човек се оказа с чест и достойнство в тази държава във висшия ешалон, това е Цветелин Йовчев, който пое отговорността за изцапаното бельо на министъра, министър-председателя и т.н., хората, които са замесени в този скандал, всички други се скриха, снишиха. Главният прокурор забрави, млъкна, потъна в мълчание. Забави се разследването, още не е приключило, разследване и явно няма да научим истината скоро…
Водещ: Да, защото и вие това, което вие споменахте, че няма лаборатория в България, която да се ангажира с категоричен отговор, който всички очакваме.
Атанас Чобанов: Да. Това е много странно, тъй като наистина, и това излиза в американските дипломатически доклади, изтекли в „Уикилийкс”, щатите са налели доста пари за времето си, става въпрос за десетки, да речем, над 10 милиона долара, за да изградят такъв капацитет и какво е станало с този капацитет технически не е ясно, след като не могат или не искат, може би не искат да се произнесат категорично, защото в условията на полицейска държава хората рискуват местата си и кариерата си.
Водещ: Категоричен ли сте в това, че е полицейска държава? Питам ви, защото имаше възможност в един период, когато те бяха по-смели, представители на полицейските синдикати, които говориха и заявяваха гражданска позиция. Сега между другото това не е така. Няма ги. Та тогава и самите полицаи даваха да се разбере, че не са съгласни с това, което се случва в МВР. Всъщност полицейска ли е държавата? Това ли е точното определение, или?
Атанас Чобанов: Ако се върнем към анекдотичното определение на Ленин, че полицейска държава е държава, в която полицаят получава повече от учителя, да, полицейска държава е. Друг критерий е броят на СРС, които се прилагат на глава от населението, който е изумително висок. В сравнение със САЩ, където 2008-а мисля, че имаше 3000 СРС, България 2008-а е имала 10 хиляди. Представете си на глава от населението какво ще рече това.
Водещ: А то излезе статистика за миналата година. Вече са 15 хиляди, така че те растат. Това е факт.
Атанас Чобанов: Растат, и това е много тревожно. Има някакви предложения законодателни, които ГЕРБ щял да обсъди в началото на работния сезон, но те изглеждат доста несмели. Трябва да има повече граждански контрол, трябва да има ясни правила кой подписва, примерно, ако главният секретар подписва, може ли неговият заместник да подписва, което означава, че…
Водещ: Че не е единствен.
Атанас Чобанов: … захапал опашката. Пак стигаме до такива абсурди. Сега, важно е хората може би да разберат, че…
Водещ: Да. Всъщност това ли предлагате с този обучителен семинар, да се спасяваме сами, докато все пак някой намери воля да реши радикално проблема?
Атанас Чобанов: Вижте! Когато не можем да имаме доверие в институциите, явно трябва да се спасяваме сами. Но най-вече хората, които са професионално засегнати, т.е. разкриването на тяхната работа, подслушването на тяхната работа може да провали резултата, това са разследващи журналисти, блогъри, също хора, които са активни в интернет, организират за някакви граждански каузи и съответно неправителствените организации, които също работят за прозрачна държава и за непрозрачни граждани, за това се борим. Те могат да се защитят с няколко елементарни безплатни технически средства и идеята е да им покажем нагледно как става това и да им дадем арсенал, за да не се подлагат на риск да изтече тяхната работа при институциите или при бандитите, което е по-лошо…
Водещ: Бандитите…
Атанас Чобанов: Имаше една информация…
Водещ: Да.
Атанас Чобанов: Една информация, че имало скрити камери в съблекални, където ходели агенти на ДАНС. Това вече…
Водещ: Това е без коментар. Аз мисля, че бандитите отдавна са преди всички по отношение на своята подготвеност. Покрай скандала с Ваньо Танов имаше подробна информация за колко лева откъде какво можеш да си купиш, за да заглушаваш или подслушваш. Въпросът е това, което вие предлагате на колегите, от гледна точка на това да могат да си вършат нормално работата. И е в рамките на закона, нали така?
Атанас Чобанов: Абсолютно в рамките на закона. Доколкото ми е известно, фотографията не е забранена в България, както е забранена примерно в някои други страни, но освен това, дори да се опитат в един момент да ни забранят и това, има начини човек да се предпази като използва наличните свободни технически средства. Сега, виждаме, че властта реагира панически, когато гражданите започват да се самоорганизират. В Египет дори спряха интернета. В Щатите също се заговори за (…), за паник бутон, който да спре интернета в цялата държава. Този (…) икономически, за да предпази властта. Това според мен е приложимо наистина за такива малки държави като България, където е възможно да се случи нещо такова при установяване вече на сериозна диктатура, ако се стигне дотам, но преди да се стигне дотам, ние наистина демонстрираме, че поне професионалистите могат да се предпазват и журналистиката може да оцелее дори в такива трудни условия.
Водещ: Като човек, който работи в такъв сайт, как коментирате призивите, които се чуха покрай събитията в Лондон, че социалните мрежи, новите комуникации, започват всъщност да стават опасни, да се обръщат срещу демокрацията?
Атанас Чобанов: Те са продукт на демокрацията, продукт на прогреса и човешкото развитие и няма как в един момент да станат причина за нейния…
Водещ: Но ако чрез тях се организираш да ходиш да рушиш, както стана във Великобритания?
Атанас Чобанов: За съжаление, в случая се използва за рушене, но в друг контекст се използва за градеж, така че не можем да обвиним телефона, че…
Водещ: По-скоро хората как…
Атанас Чобанов: …или измислянето на азбуката, че е предизвикало социални сътресения, защото Маркс е написал „Капиталът”. Не може да се правят такива…
Водещ: Това е хубаво сравнение. Едно финално изречение за една от темите на вашия семинар „Феноменът „Уикилийкс”, митове, манипулации и реалност”. В какво съотношение са митовете, манипулацията и реалността? Питам ви като хора с ексклузивни права да публикувате в „Бивол” материали от „Уикилийкс”?
Атанас Чобанов: Заповядайте на семинара и ще ви разкажем, но най-общо казано, става въпрос затова, че медиите по някой път изкривяват реалното, фактическото положение на нещата с тази информация, която е изтекла от американски дипломатически доклади. Тя не е измислена, написана от „Уикилийкс”. „Уикилийкс” са само един посредник в разпространението й. Това е едно, второ, има правила при публикуването, които ние сме ги обявили много отдавна, как се формират, публикуват материалите, с оглед… Единствената мотивация и цел на пускането на определена информация в определен момент е тя да се прочете от максимален брой хора. Затова е нужен съответния информационен фон, да не се застъпват нещата. Това е, което прави всяка медия, търси да си вдигне рейтинга и броя на читателите си. Това го прави „Уикилийкс”.
Водещ: Въпросът е, че там излязоха неща, която някой си е мислел, че казва на четири очи, а те пък всъщност…
Атанас Чобанов: Ако погледнете всеки се чувства засегнат.
Водещ: Да.
Атанас Чобанов: Защото на никой не му е спестено нищо. Въпросът е, че в един момент излиза за един, в друг момент излиза за друг. Но това зависи от, както казах, вече от контекста, информационния фон, така че да се постигне максимален…
Водещ: И важното е, че ти си го казал, така че в крайна сметка, когато стане достояние, трябва да си носиш отговорността. Благодаря ви! Атанас Чобанов от сайта за разследваща журналистика „Бивол”, преди една дискусия, конференция, на която журналисти и блогъри ще коментират какво може да се направи, за да защитим правата си, правата на информацията в условия на полицейска държава. 

Капитал, Light | Зорница СТОИЛОВА | 20.08.2011

Рекламистът Емил Захариев за състоянието на българската реклама през последните години

В кратката, но наситена история на българската реклама, Емил Захариев е важна отправна точка. Плувал е във водите й достатъчно дълго, за да спечели уважението и на големите, и на малките риби. Като един от създателите на списание "Егоист", той пренесе чувствителността и нестандартния светоглед на онова поколение, в рекламата. През 2002 г. става криейтив директор в рекламна агенция New Moment New Ideas и начело с него тя взема три пъти наградата "Агенция на годината" на фестивала на Асоциацията на рекламните агенции (ФАРА). Бил е в журито на най-престижния рекламен фестивал в Централна и Източна Европа Golden Drum. Преди няколко месеца Емил Захариев се раздели с агенцията и както казва клишето, пое по собствен път. Не е загърбил рекламата, но е намерил нова гледна точка към нея – маркетинг консултант е на сателитен оператор.

ИЗМОРИ ЛИ ВИ РЕКЛАМАТА?
Рекламата не може да изморява по принцип. Тя е чудесна индустрия, тъкмо защото няма повторения. Всеки проблем, който решаваш, е различен, контекстът, в който е поставен също е различен. Освен това всяко нещо, което правиш, променя целия пазар. Не влияе само върху твоята индустрия и това, което ти произвеждаш или продаваш, не засяга само директните ти конкуренти, а променя целия бизнес. И тъкмо защото има толкова много променливи величини, не можеш да ползваш готови модели. В този смисъл рекламата не изморява. Мен ме измори ситуацията в България или по-точно това, което се случи през последните три години на тъй наречената криза.

ЗАЩО? ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН ЛИ РЕАГИРА НА КРИЗАТА НАШИЯТ ПАЗАР В СРАВНЕНИЕ С ТОЗИ В ЗАПАДНА ЕВРОПА НАПРИМЕР?
Ако ти ползваш пишеща машина и има компютърен вирус, това те касае много по-малко. Кризата в България беше медиен феномен. Нашата икономика е малка и затворена и това че големи държави се сринаха, не ни повлия много. Да, имаше бизнеси, които се срутиха като строителството, но те щяха да се срутят така или иначе, защото бяха балони. Но какво друго се случи? Данъците не се увеличиха, кръчмите са пълни. В моята индустрия тази криза се отрази психологически на рекламодателите. Тяхната основна движеща сила стана страхът и този път имаха оправдание за това – криза е. Изведнъж всичко, спечелено с кървав пот през годините на растеж на българската реклама, се срина и се върнахме на нивото от края на 90-те години. Авторитетът, който си бяха извоювали рекламните агенции благодарение на успешни кампании, отиде в канавката. Когато граденото с години и много усилия доверие в отношенията между клиент и рекламна агенция изчезне, се изморяваш. Усещаш, че водиш битка, която е предварително загубена. Ставаш неприятен за клиентите си, защото се превръщаш в пречка: "Защо мислиш? Не мисли – прави". И се оказа, че рекламната индустрия се превърна в доставчик, а не в бизнес, който предлага експертни услуги в областта на комуникацията. Моето присъствието в тази индустрия беше свързано с това, че искам да мисля и ако измисля нещо хубаво, да го продам.

ДОКОГА ЩЕ Е ТАКА СПОРЕД ВАС?
Още дълго време. Целият извървян път на рекламната индустрия, в който тя убеди компаниите, че плащат за нещо, което е важно, свърши рязко. И започнахме да вървим назад. Основното стана не криейтива, а ниската цена. Минахме през един период, в който големи и малки клиенти обявиха пич (рекламен конкурс – бел. ред.), чиято основна цел беше да се намали цената, която плащат за рекламно обслужване. Рекламните агенции не можеха да не участват в това с аргумента – криза е, а загубата на клиент би означавала загуба на хора и неприятности. Агенциите започнаха да вършат същата или повече работа срещу по-малко пари. А това доведе до по-лошо обслужване на клиентите. Когато не си добре мотивиран и претоварен, започваш да правиш компромиси. Връщането в предишната точка ще е много бавно и трудно. Да речем, че по чудо кризата свърши и бизнесът тръгне нагоре и агенциите поискат хонорара си от преди рецесията. "Защо?", ще попитат клиентите, "след като вършите същото на много пониска цена". За всичко това не са виновни рекламодателите. Рекламата сама се постави в това положение, но в крайна сметка това се случи в целия свят.

А ТАЗИ СИТУАЦИЯ ДОВЕДЕ ЛИ ДО КОНФЛИКТИ МЕЖДУ САМИТЕ АГЕНЦИИ?
Не. Агенциите се конкурират само в два случая – ако се състезават на рекламен конкурс и когато едната открадне важен човек от другата. Проблеми могат да възникнат само ако е нечестно, тоест, ако има уговорка между агенцията и клиента. Тогава всички работят напразно и това води до горчиво чувство. Но те не е насочено към другата агенция, а към рекламодателя.

ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ НЯКОЛКО ГОДИНИ МНОГО СЕ ГОВОРЕШЕ ЗА ТОВА, ЧЕ ЗА ДА ПРОДЪЛЖИ НАПРЕД, БИЗНЕСЪТ ТРЯБВА ДА РЕСТАРТИРА МИСЛЕНЕТО СИ И ДА ПРЕДЕФИНИРА МАРКЕТИНГА СИ. ОТКЪДЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПОЧНЕ СПОРЕД ВАС?
Аз дори се съмнявам, че рекламните агенции въобще ще съществуват до десет години. Те няма да са необходими във вида, в който ги познаваме. Всъщност една от най-консервативните бизнес структури се оказа тъкмо рекламната агенция – тя не е променяна в последните 50-60 години. А всички други бизнеси промениха структурата, организацията си, начина, по който правят бизнес, маркетинга си. Всичко. Досега рекламните агенции казваха на клиента си – наеми ни, ние ще правим всичко за теб. Но те не могат да си позволят да имат най-добрите таланти във всяка област. Ако има много талантлив web developer, той едва ли ще работи на заплата в рекламна агенция. Това важи и за илюстратори, копирайтъри и т.н. Извън рекламните агенции има много по-талантливи хора, които могат да преживяват от таланта си. Ако аз съм от страната на клиента, ще координирам целия си маркетинг вътрешно и ще наемам най-добрите таланти във всяка област, която ми е необходима. Coca-Cola вече работи по този начин. Ако прави приложение за iPhone например, избира най-добрия app developer, а не рекламната си агенция (това, разбира се, изключва търсене на най-ниската цена). Стратегическата част на маркетинга е логична, креативната част е въпрос на въображение. Затова държиш стратегията при себе си, а за останалото търсиш таланти.
Тоест всички тези години, през които рекламните агенции се разрастваха в огромни структури с най-различни звена, за да могат да предлагат всичко, което се търси на пазара, приключиха. И сега е по-важно да намериш ниша, в която да специализираш. Да бъдеш малък, но полезен?
Точно така. Илюзия е, че една агенция може да предложи най-доброто във всички сфери на маркетинга – interactive, social, gaming, apps и т.н. По света вече има такива малки и гъвкави организации. Например Victors&Spoils, които са издънки от Crispin Porter+Bogusky. Те са четири-пет човека общо – имат криейтив директор, акаунт директор, стратегически директор. Към тях се обръщат клиенти с конкретни брифове, те обявяват заданието онлайн и всеки, който иска, би могъл да се пробва и да изпрати идеята си по този бриф. Victors&Spoils събират най-добрите идеи, релевантни към брифа на клиента и плащат на този, чиито идеи бъдат одобрени. Така агенцията има 10 хиляди души криейтив отдел. И вече имат няколко успешни кампании за големи брандове.

ЗАЩО НЕ НАПРАВИТЕ НЕЩО ПОДОБНО В БЪЛГАРИЯ?
Тук се сблъскваме с едно голямо неудобство. България разполага с много малко таланти, от които да избираш. Не можеш да разчиташ, че ще вдигнеш ръка и ще се появят 100 души, много по-талантливи от теб. Няма откъде да идват подобни хора, защото нямаме образование. А ако завършиш скъпо криейтив училище, няма да се върнеш тук, където ще ти плащат много по-малко, отколкото струваш.

ИМА ЛИ НОВО ПОКОЛЕНИЕ В БЪЛГАРСКАТА РЕКЛАМА, КОЕТО ЩЕ НАСЛЕДИ ВАС И ВАШИТЕ ВРЪСТНИЦИ?
Не. Откъде да дойдат? Няма как да създадем ново поколение в рекламата, ако не си го обучим сами. От нашите университети излизат хора, които първо трябва да ги отучиш от клишетата, с които са обраснали в училище. Аз лично съм скептичен, дано някой ме опровергае.

А НЕ СА ЛИ ТЕЗИ, КОИТО СЕГА РАСТАТ В ДИГИТАЛНА СРЕДА НОВОТО ПОКОЛЕНИЕ В РЕКЛАМАТА?
Може би. Технологиите обаче не са идеи. Те остаряват много бързо, за разлика от мисленето, което никога няма да остарее. Абсурдно е, когато някой каже: "Имам идея, ще използваме Facebook". Това не е идея, то е среда, екзекуция. Все едно да кажеш "ще използваме телевизия или ще снимаме на лента".

В КОЕ ВЯРВАТЕ – ЧЕ СОЦИАЛНИТЕ МРЕЖИ СА ПОРЕДНИЯТ МАРКЕТИНГОВ ИНСТРУМЕНТ, КОЙТО ЩЕ УМРЕ СЛЕД НЯКОЛКО ГОДИНИ ИЛИ ЧЕ ПРОМЕНЯТ НАЧИНА, ПО КОЙТО ХОРАТА ПОТРЕБЯВАТ И ЗАДАВАТ НОВ РЕД В МАРКЕТИНГА?
Аз въобще не смятам, че социалните мрежи са рекламен инструмент. Рекламодателите казват: "О, във Facebook има 2 млн. българи. Искам нещо във Facebook." Да, но в дигитална среда потребителят има всички инструменти, за да те избягва. Не можеш да принудиш никого да обърне внимание на твоето маркетингово съобщение. Те не са онлайн, за да гледат оферти, а с-ъ-д-ъ-р-ж-а-н-и-е. Има един много умен човек в рекламната индустрия, Дейв Трот, който казва, че най-важният въпрос, който отсъства от всички брифове, е: "А някой ще види ли моята реклама?" Рекламодателят някак си предполага, че след като рекламира, хората ще видят рекламата му. Това изобщо не е така. Потребителите имат жестоко развит радар да изключват съзнанието си от рекламите. Миналата година във Великобритания излезе едно изследване, което показа, че там годишно се харчат 18 млрд. паунда за маркетинг. От тези пари 4% от рекламите са запомнени позитивно, 7% – негативно, а 89% въобще не са били забелязани. Ако никой не вижда твоята реклама, защото е неразличима от всички останали, ти попадаш в тези 89% ефективно изпарени пари. Това са 16 млрд. паунда, невидим за хората маркетинг! Страшничко, а?! Хората имат избирателна способност да забелязват нещата и единственият начин да забележат твоята реклама е да не си като другите. Това дори не е свързано с рекламата като такава, а с начина, по който възприемаме света.

ЗАЩО РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ АТАКУВАТ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ ВСЕ ПО-ДИРЕКТНО И АГРЕСИВНО СЪС СВОИТЕ ПОСЛАНИЯ, ВМЕСТО ДА Е ОБРАТНОТО?
Това се дължи на необяснимата за мен комбинация от страх и зле прикрита меркантилност. Страх ме е, но искам парите ти и смятам, че е достатъчно да ти кажа, че съм сложил продукт в магазина и го продавам на цена, която на мен ми се вижда хубава (супер!!!), за да дойдеш ти и да си го купиш. Но ако похарчиш 10 млн. лева рекламен бюджет в медиите, не означава, че ти контролираш разговора. Потребителите го контролират, т.е. важно е това, което ТЕ мислят, а не това, което ТИ мислиш. Затова рекламата би следвало първо да си отговаря на въпроса каква е човешката или емоционална нужда, която този продукт задоволява. А никой не мисли това. Разбира се, има рекламодатели, които осъзнават всичко това и затова ние ги познаваме в далечна България като Apple, Nike, Adidas, Coca Cola. Има и други знайни и незнайни марки, които просто са там. В онези 90%, чиито реклами никой не забелязва.

НА ТОВА ЛИ СЕ ДЪЛЖИ ТОВА МАСОВО ПОДЦЕНЯВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛЯ, ВСИЧКИ НАРОДНЯШКИ РЕКЛАМИ, КОИТО ЦИМЕНТИРАТ КЛИШЕТА?
Подценяването на потребителя е най-големият грях на маркетинга. Има една хубава приказка: "Интелигентните хора игнорират рекламата, защото рекламата игнорира интелигентните хора". В криейтив отделите на рекламните агенции работят специалисти, които ужасно се страхуват от очевидното, а са обречени да презентират пред такива, влюбени в очевидното. Този сблъсък е изначален в начина, по който рекламната индустрия и рекламодателите общуват. Това също е продиктувано от страх. Има един закон – 20/80, който работи във всяка област: "20% от хората изпива 80% от бирата". Кой тогава е твоят таргет – този, който с щръкнало пръстче изпива една малка бира, или този със скъсания потник, който изпива 6. Тоест трябват ти шестима като първия, за да постигнат обема на втория. Тук рекламодателят обикновено(разтърсван от страх) казва: Ми, искам всички. Е да, обаче не можеш да ги имаш. И понеже българската реклама се стреми към най-широкия общ знаменател, тя не е за никого. Защото е за всички.
Разкажете история от работата си, която най-добре описва как порасна и се разви българската реклама и в какво се превърна.
"Потопете се в свят на чувствен аромат…" е изречение от кампания за тоалетна хартия, която върви в момента. Мисля, че това обяснява всичко.

*Clients from Hell е заглавието на популярен сред рекламистите блог в Tumblr, който разказва истински истории и предава смешни диалози от взаимоотношенията между рекламодатели и рекламни агенции.

Стр. 10, 11, 12