в. Сега | Анита ДИМИТРОВА | 15.01.2011

У нас професията прохожда плахо, но в чужбина за умели -и смели – кадри са плащани между 1 и 6 млн. долара

Във филма на Фелини "Сладък живот" – онзи, в който Анита Екберг изплува от фонтана ди Треви, Марчело Мастрояни е репортер от таблоид. Той води празен светски живот, прекалява с пиене и случаен секс и съзерцава собствената си духовна пустота. В търсенето на нощни удоволствия и сутрешни заглавия го придружава нахалният фоторепортер Папарацо. Името идва от диалектна италианска думи, която се превежда като "досадно, жужащо насекомо".
След филма фамилията му се превръща в нарицателно. "Папараци" е дума, разбираема на всички езици, едновременно обидно определение и доходна професия. Най-високата миза, плащана за неоторизирана фотография, стига 6 000 000 долара.
Преди по-малко от година почина прототипът на Папарацо. Феличе Куинто, 80-годишен италиански фотограф, умря от пневмония в САЩ, но не и преди да завещае историята на живота си на медиите. Четири години преди "Сладък живот" той обикалял с камера по криволичещата "Виа венето", тогава място за срещи на звезди от двата бряга на океана. В "Кафе дьо Пари" и "Хари’с Бар" сядат София Лорен, Джина Лолобриджида, Виторио де Сика, Ингрид Бергман, Роберто Роселини, Лиз Тейлър, Ричард Бъртън. Те се снимат във филмовите
шедьоври, произвеждани в павилионите на "Чинечита". Куинто изобретява много от техниките, влезли в арсенала на папараците през следващите десетилетия: крие се в храстите, дегизира се и изфучава с мотора си по тесните улички на стария Рим, когато го заплашат с линч. Фелини го кара лично да изиграе ролята на Папарацо, но Куинто отказва.
Художествена измислица и реалност се сблъскват в живота на феличе след успеха на филма, когато една нощ в 5 ч. призори Екберг – вече пълноправна звезда, изскача от къщи по чорапи, но въоръжена с лък и стрели, за да уцели колата и ръката на досадния папарак.
Всъщност мястото на Куинто в историята не е сигурно – според някои прототип на героя и съветник на фелини за филма е бил друг известен "уличен фотограф" от онова време – Тацио Секиароли. Той се прочува, заснемайки бившия египетски крал фарук, който в гнева си обръща маса в ресторант.
"Папараците са по дърветата. Всички, които стоят на земята, са си обикновени фотографи." Това е мнение на известния български фоторепортер Олег Попов, което дава известна представа за технологията на работата. През 50-те години римските "улични" фотографи на свободна практика просто се размотават с надеждата да зърнат някоя кинозвезда и да я увековечат с обектив. Но през следващите три-четири десетилетия "звездната болест" на аудиторията се разраства до невъобразими стойности, а папарашката работа се превръща в игра на котка и мишка с високи залози. Цели издания – като "Сън" и "Билд" – съществуват и продават милиони копия благодарение на снимки, които нарушават неприкосновеността на звездите. Според Магърдич Халваджиян, продуцирал "Скрита камера", само в Италия има 17 списания, ориентирани към папарашки фотосесии.
Морално-етичните въпроси, които нежеланите от звездите снимки засягат, не интересуват публиката, алчна да види тяхната Б-страна. Съответно най-успешните фотографии са достатъчно добре платени, за да поемат обезщетенията по делата просто като режийни разноски.
Работата на папарака доста напомня тази на частния детектив. Всеки един разполага с мрежа информатори. По традиция и фотоловците, и информаторите им произхождат от ниските обществени слоеве, най-често от провинцията. Например съвременният британски папарак Лайнъс Моран нашумя с това, че Джони Деп го нападна с дървен кол и дойде полиция да арестува звездата. Моран направи още по-голям удар, снимайки актьора от "Карибски пирати" с белезници. Снимките излизат във всички британски таблоиди, а Моран признава, че информаторът му в този случай е бил таксиметров шофьор.
Същият фотограф обаче признава, че част от "папарашките" снимки, предлагани на пресата, всъщност са PR-поръчки на знаменитостите, решени да поддържат жив интереса към себе си. Той е правил такива за Виктория и Дейвид Бекъм.
Успешната снимка може да означава дебнене дни наред, понякога и месеци. От покрив, клоните на дърво, понякога от нает хеликоптер или лодка. Понякога папараци подават фалшив сигнал за бомба или пожар, за да опразнят сграда, ако няма как да проникнат вътре. Един от тях умишлено предизвика катастрофа с Катрин Зита-Джоунс, за да я накара да излезе от колата си. Шон Пен, известен с имиджа си на лошо момче, многократно е бил провокиран да се впусне във физическа разправа, за да попадне в кадър като побойник. Сюзън Сарандън открива цял папарашки "палатков лагер" в имението си.
Като правило папараците не работят на щат, а на свободна практика. Най-успелите сред тях имат агент, който продава "продукцията" им, свой собствен адвокат, шофьор, а често и подчинени фотографи, с които работят в отбор. Пресметливостта е важна част от бизнеса: няма никакъв смисъл да наемеш хеликоптер, за да снимаш "от въздуха" дадена звезда, ако няма после кой да купи снимките.
Сред най-скъпите снимки са: болният от СПИН Фреди Меркюри, заснет с приятеля си Гари Глитър в лондонски ресторант през 1990 г. Кадрите с измъчения певец на "Куин" са публикувани срещу 230 000 долара. Малко по-скъпо папаракът Дани Бой от агенция Х17 продава фотос на Бритни Спиърс, която го напада с тежък предмет през 2007 г.
Кейт Мос шмърка кока през 2005 г. и това донася 300 000 на автора на кадъра, публикуван в "Дейли Мирър". В резултат компаниите Chanel и Bilberry веднага развалят договорите си с топмодела, а Кейт е приета за лечение от наркозависимост.
Един от известните нюйоркски папараци – Стив Сандс, прави първата скъпоплатена фотография на "звездно бебе". Той продава за милион кадър с дъщеричката на Гуинет Полтроу и Крие Мартин. Оттогава звездите предпочитат сами да продадат кадрите на новородените си деца на светските списания, за да изпреварят удара на папараците.
Над милион получава и фотографът, заснел първата интимна снимка на Каролина Монакска след развода й през 1982-ра. Кадърът с принцесата и тенисиста Гилермо Виляс е на корицата на 54 издания!
Любопитен факт е, че една от най-скъпоплатените снимки се оказва менте
Преди години "Пентхаус" допуска гаф, плащайки 500 000 на папарак любител за голата Анна Курникова. Оказва се, че хубавицата на фотосите не е тенисистката, а Джудит Бенетон, дъщеря на италианския моделиер Лучано Бенетон. Пентхаус е в шок, Джудит и Курникова доволни от грешката, а най-щастлив бе забогателият папарак Франк.
Папаракът звезда Рон Галела може да се похвали, че лично Марлон Брандо му е избил пет зъба. Джаки Кенеди-Онасис го дава на съд, след като той успява да я снима гола през 1970 г. Жаклин печели триседмичното дело и на Галела е забранено да се приближава на по-малко от 50 метра до нея. Но той вече е продал снимките за $1.2 млн.
Ненадминати по цена и обществен отзвук остават кадрите, документиращи връзката на принцеса Даяна с арабския милионер Доди Ал файед. Кадърът, на който двамата са заснети в интимна поза на яхтата на Доди в Сен Тропе, се превръща в най-скъпата папарашка снимка на всички времена. За нея са платени 6 милиона долара, а краткият живот и нелепата смърт на принцесата остават завинаги свързани с папарашката професия.
И до днес ловците на сензации са считани от мнозина за убийци на лейди Ди и Доди, които загинаха на 31 август 1997 г. в катастрофа. Мерцедесът им бе преследван от моторизирани папараци в парижкия тунел "Алма". Съдът обаче не доказа вина на фотографите, въпреки че неколцина от тях бяха подведени под отговорност.
Парадоксално, но макар дигиталните нововъведения да улесняват папарашката работа (често вече можеш да щракнеш с телефон или миниатюрно апаратче, вместо да вадиш големия обектив), оттогава започна лека-полека и упадъкът на тази професия. Да си папарак вече не е изгодно, смята "Сънди таймс". Благодарение на кризата и свирепите съдебни битки "глутницата" преживява тежки времена, след като години наред се славеше с астрономическите си тарифи. "Преди година-две можех да изкарам 500 лири от една снимка в някой от големите таблоиди като "Сън", "Дейли мирър", "Стар" или "Дейли мейл" – казва Кен Гоф, шеф на една от водещите агенции за светски снимки. Днес цената може да падне до 40 за кадър средна хубост."
Според издатели на светски списания отдавна са минали дните, когато снимка на Бритни Спиърс в "Макдоналдс" можеше да предизвика интерес. "Преди години стигаше да снимаш Дженифър Анистън даже само отвън пред ресторанта – казва Сам Дилейни, издател на британското "Хийт". – Днес това не е така. Вече въобще не пускаме звезди с целулит. Не е въпрос на принципи, просто вкусовете на читателите се променят. Вече им е неудобно да ги видят с такива снимки в метрото." Според вестника звездите, които е рентабилно да се следват неотлъчно, са сведени до две за Англия – Виктория Бе-към и Черил Коул.
Интернет по-скоро пречи, отколкото помага на "ловците на звезди по гащи".
В България професията прохожда плахо
Бутилка ракия била скромната цена, "платена" за достъп до голия труп на Андрей Луканов. За да проникнат в моргата и да направят шокиращия кадър, репортерите на "Нощен труд" просто подкупили един от служителите. Историята мълчи какъв хонорар е получил фотографът.
Общо 500 лв. броили вестниците "24 часа" и "Монитор" за първата снимка на Иван Костов по бански в Евксиноград. Сензационното фото – дело на Петър Петров от Импактпресгруп, бе публикувано в ежедневниците през 2001 г. "Костов се бе укрил след парламентарните избори и затова интересът на медиите към него бе огромен", обяснява пред сп. "Тема" Петров. Той успял да щракне Костов и Елена от неколкостотин метра разстояние, качен на дърво.
Хит бяха и кадрите от яхтата на Доган през лятото на 2008 г., дело на двама фоторепортери от "168 часа", които са дебнали на морския бряг със седмици. Вестникът е единственият в България, който целенасочено си "отглежда" папарашки находки. Друг техен успех беше Надежда Михайлова, сгащена да изхвърля боклук през балкона в компанията на новия си приятел (междувременно той стана неин съпруг).
Евгени Димитров и колегите му от агенция "Булфото" правят някои доходни кадри преди пет-шест години, когато интересът се измества от политиците към звездите от шоубизнеса. Основен принос за това има сп. "Блясък". Според Евгени хонорарът варирал между 200 и 2000 лв. Но за добра папарашка техника – скъп дългофокусен обектив с голяма светло-сила, трябват хиляди евра. "Ценните папарашки снимки у нас са най-често плод на щастлива случайност", признава Димитров.
Из родните фотосреди битува и мнението, че понякога е по-уместно да приемеш пари, за да не публикуваш снимка, отколкото да направиш удар, като я пуснеш по медиите. Вероятно това е и причината да няма осъден български папарак.

Стр. 11, 12

www.blitz.bg | 21.01.2011

100 бона на месец вземат шоумените Иван и Андрей

Рекордните 100 000 лева на месец получават водещите на “Шоуто на Иван и Андрей” по Нова телевизия.
Това е най-високият хонорар, който се дава в българския ефир, дори Слави Трифонов в момента не получава толкова, категорични са специалисти в тази област.
Освен рекордните хонорари на водещите и продуцентите, тлъсто перо е отделено за бенда, както и за балета. „Парите са засекретени. Не ги обявяват, защото ще настъпят брожения: на всички предавания орязаха бюджетите, а на опосумите им дават каквото си пожелаят”, роптаят хора от Нова телевизия.
Шоумените били сериозно притеснени за старта на новото си предаване. В същото време продуцентът на забавното шоу "Комиците" Любо Нейков е орязал заплатите на актьорите си, които доскоро били 4000 лева. Нейков намалил хонорарите им, оправдавайки се с финансовата криза, и спрял да изпраща посредници при колегата си Красимир Радков. Миналата година
Шишо Бакшишо бе на крачка от преминаване в конкурентния отбор на "Комиците".
Талантливият зевзек непрекъснато бил атакуван с оферти от бившите си колеги да зареже Слави. Христо Гърбов пък, който е един от най-добрите приятели на Радков, също не е спирал да го навива да напусне шоуто на Трифонов и да се присъедини към тях. Дългия обаче вързал златната си кокошка с железен договор и увеличение на заплатата на Радков от 10 на 12 бона. Освен това човекът, създал образа на Гацо Бацов, печели още 8 бона от халтури по частни партита и заведения, разправят запознати.
Далеч по-малко от него вземат останалите двама актьори в “Шоуто на Слави” Виктор Калев и Мариан Бачев. Първият всеки месец се разписва под сумата 8000 лв., а вторият – едва за 4000.
От сценаристите с най-висока заплата е Иво Сиромахов – 10 бона. Членовете на “Ку-ку бенд” Евгени Димитров-Маестрото и Георги Милчев-Годжи вземат по 8000, Гъмзата – 6000, Илия Илиев-Професора – 5000.
Колкото и странно да изглежда, двамата вокалисти в състава – Борис Солтарийски и Нели Петкова – имат различни заплати. Първият взема 4000, а колежката му – 3500.
Хора от екипа на предаването разправят, че Дългия напоследък е вдигнал мерника на карловката и затова я подминал при последното увеличение на заплатите. Причина за гнева му според запознати било лошата слава, която певицата вече си спечелила. Според клюки.бг Нели Петкова минавала всичко мъжко под ножа – лягала си с всеки, без да подбира и без да се съобразява дали мъжът е женен или не. Същинска „запали черга“. „Какво ме интересува какво му е семейното положение, това си е негов проблем, да му мисли той“ – коментирала уверено пред приятели. За последните 2 години неуморната тигрица може да се похвали с над 30 свои завоевания. На всичкото отгоре си ги и води на отчет. Според нейни хвалби тя е спала и с трима от екипа на “Ку-ку бенд”.
Според клюката, която обикаля артистичните среди, най-богат в момента е Димитър Рачков, който заработвал по около 100 бона. Освен това кътал над 1 млн. лв. в банковата си сметка. Той дори е успял да задмине по приходи досегашния шампион в бранша Стефан Данаилов.
Комикът работи постоянно, като не слиза от тв екран, от театралната сцена, а и почти всяка вечер е гост в различни заведения, където забавлява посетителите. „Хонорарът му не слиза под 10 000 лева. Сами си правете сметката за какви суми става въпрос“- не спират да го коментират злорадо завистливите му колеги.
Водещият на “В неделя с…” по БНТ Камен Воденичаров получава 800 лв. месечно и по 600 лв. хонорар на всяко предаване, иначе казано – 3200 лв. месечно. Това е половината от парите, които получаваше за същата работа предишният водещ Димитър Цонев. Самият Пъпеш призна в едно интервю, че е взимал по 6300 лв. на месец.

Оригинална публикация

ДЗЗД „ПРО ИВЕНТ БИЗНЕС ГРУП ПАРТНЕРС 3” I Нели ЖЕКОВА I 20.01.2010

20 януари 2010, София

Уважаеми дами и господа,

Като заинтересовано лице, чието правоотношение с Министерство на икономиката, енергетиката и туризма във връзка с обществена поръчка с предмет „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България”, се визира в публикации с невярно съдържание, поместени в някои интернет издания от тази седмица, се чувстваме длъжни, упражнявайки правото си на отговор, да информираме обществеността относно следното:

Изнесената информация в същите издания е невярна спрямо консорциума „Про Ивент Бизнес Груп Партнерс 3”, участници в който са 4 фирми, специализирали и доказали се в областта на маркетинга и рекламата, като публикациите подлагат под съмнение добросъвестността и коректността на търговските практики на всички участници в същото, сред които са и пряко обвиняваните в публикациите г-н Нико Тупарев и г-жа Екатерина Тупарева.

Бюджетът на изпълняваната от нас обществена поръчка с предмет „Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в България”, финансиран по схема за безвъзмездна финансова помощ, чиито бенефициент е Министерство на икономиката, енергетиката и туризма не е 34 милиона лева, както е посочено в публикациите, а е 1 430 291.05 лв., като това е сумарно стойността на обособените позиции от обществената поръчка, която дружеството спечели. Държим също така да отбележим, че спечелихме поръчката, предлагайки най-ниска цена от всички кандидати. Не на последно място изрядността на процедурата и взетото решение за определяне на изпълнител бе потвърдено от Комисията за защита на конкуренцията.

На следващо място визираните в публикациите брошури и дипляни, не са предмет на сключените договори между консорциума и МИЕТ, съответно не са произвеждани от нас. Също така консорциумът не произвежда рекламни клипове. Ето защо е напълно безпредметно и твърдението, че спечелилият поръчката участник, е облагодетелстван от същата, понеже е изработил рекламни брошури, дипляни и рекламни клипове на цени в пъти по-високи от реалните.

Обществената поръчката е с три обособени позиции – 1. изработване и публикуване на културен събитиен календар с всички събития, които се провеждат в отделните общини в страната; 2. организиране на пиар и рекламна кампания в електронни, печатни и интернет медии, която да включва публикуване на пиар материали, излъчване на радио спотове и рекламни видео клипове, предоставени от самото министерство, а не изработени от консорциума, спечелил конкурса. Първите две позиции в момента са в процес на изпълнение. Третата позиция е свързана с осъществяване на аутдор реклама, като първата вълна от поставяне на външни рекламни съоръжения е реализирана – монтирани са 80 билборда из цялата страна.

Притеснително е, че за пореден път в общественото пространство се разпространява абсолютно невярна информация, целяща единствено опетняване доброто име на популярни лица, градено с дългогодишни коректни търговски и частни взаимоотношения.

Съобразно посоченото по-горе и разпространената явно невярна информация, настояваме да получим публично извинение и настоящето опровержение да бъде публикувано без промени, като с оглед постигане на справедливост членовете на консорциума и МИЕТ ще потърсят отговорност от разпространилите я в съда.

ДЗЗД „Про Ивент Бизнес Груп Партнерс 3”

Българската асоциация за управление и развитие на човешките ресурси обяви своята Програма за обучения за 2011 година. За втора година БАУРЧР предлага годишна програма от обучения като си поставя амбициозната цел да гарантира приемственост в знанията и професионално израстване на HR-гилдията в България.

Повече информация за всяко отделно обучение може да откриете в EventBox.bg:  

Креативен уоркшоп за запознаване със световни и български добри практики за управление на таланта
София, Четвъртък-Петък, 17-18 Февруари 2011 г.  

Обучение: "Стратегическо планиране на работната сила"
София, Четвъртък-Петък, 10-11 Март 2011 г.  

Обучение: "Ефективно ангажиране на служителите"
София, Четвъртък-Петък, 24-25 Март 2011 г.  

Обучение: "Обучение и професионално развитие"
София, 31 Март-01 Април 2011 г.

Обучение: "Управлението на представянето и възнаграждението"
София, Вторник, 19 Април 2011 г.

Обучение: "Администриране на персонала"
София, Четвъртък-Петък, 28-29 Април 2011 г.  

Как да изграждаме напредничави лидерски екипи, които да водят организацията към устойчиви резултати
София, Четвъртък-Петък, 19-20 Май 2011 г.  

Обучение: "Възнаграждение и допълнителни придобивки"
София, Понеделник-Вторник, 30-31 Май 2011 г.  

Обучение: "Набиране и подбор"
София, Четвъртък-Петък, 02-03 Юни 2011 г.  

Обучение: "Пътят на промяната и културната трансформация"
София, Петък, 10 Юни 2011 г.

Обучение: "Управлението на представянето и възнаграждението"
София, Вторник, 14 Юни 2011 г.  

Обучение: "Обучение и професионално развитие"
София, Четвъртък-Петък, 29-30 Септември 2011 г. 

Обучение: "Таланти в света на бизнеса"
София, Четвъртък-Петък, 06-07 Октомври 2011 г.  

Обучение: "Подходи за стимулиране на по-висока анагажираност на служителите в компанията"
София, Сряда-Четвъртък, 19-20 Октомври 2011 г.

Обучение: "Набиране и подбор"
София, Сряда-Четвъртък, 26-27 Октомври 2011 г.  

Креативен уоркшоп за запознаване със световните и споделяне на българските добри практики в развитие
София, Четвъртък, 10 Ноември 2011 г.  

Обучение: "Администриране на персонала"
София, Четвъртък-Петък, 24-25 Ноември 2011 г.  

Обучение: "HR-ът като бизнес партньор–промяна на парадигмата"
София, Четвъртък-Петък, 01-02 Декември 2011 г.  

Обучение: "Възнаграждение и допълнителни придобивки"
София, Вторник-Сряда, 06-07 Декември 2011 г.

Обучение: "Промяната – криза или нови възможности"
София, Понеделник-Вторник, 12-13 Декември 2011 г.

За допълнителна информация и въпроси: БАУРЧР, София 1000, ул. Княз Борис I, №49, ап.2, тел. 950 10 90, 950 10 91, e-mail:bhrmda@bhrmda.bg

На основание член 11, т. 1 от устава на Дружеството, Управителният съвет на БДВО свиква редовно годишно Общо събрание за всички членове на 
Дружеството, което ще се проведе на 27 януари 2011 г., четвъртък, от 17:00 ч. в Гранд Хотел София.

Общото събрание ще премине при следния дневен ред:

1. Отчет на дейността на Управителния съвет на БДВО за 2010 г. 
2. Отчет на Комисията по етика към БДВО за 2010 г. 
3. Избор на състав на Управителния съвет на Дружеството за 2011 г. 
4. Избор на Председател за 2011 г. 
5. Избор на Председател за 2012 г. 
6. Избор на състав на Комисията по етика за 2011 г. 
7. Прием на програма за дейността на Дружеството за 2011 г. 
8. Разни:

- Обогатяване на библиотека на БДВО по публични комуникации през 2011 г. (мнения, предложения, дебати, създаване на работна 
група); 
- Изготвяне на сборник с основните документи, свързани с регулацията и саморегулацията на PR пазара като глобална професия в ЕС и България през 2011 г. (създаване на работна 
група); 
- Кандидатстване за финансиране на БДВО във връзка с изготвянето на проект за стандартизация на PR професията в България и 
популяризирането на професията сред широката общественост (създаване на работна група); 
- Увеличаване на членския внос на БДВО от 2012 г.

На Общото събрание, по всички точки от Дневния ред, могат да гласуват всички присъстващи членове на БДВО, които имат платен членски внос за 2010 г.

Онези членове, които нямат възможност да присъстват физически на Събранието, но искат да дадат своя глас, могат да упълномощят нотариално свой колега, който е пълноправен член на Дружеството и ще присъства на Общото събрание. Така Вторият може да гласува вместо своя колега – с 2 гласа, след представянето на нотариално заверено пълномощно.

За потвърждение и допълнителна информация, моля да се свържете с административния секретар на БДВО на следните координати:

Пламена Павлова 
Българско дружество за връзки с обществеността

София 1000 
Ул. Искър 54, ет. 1 
Тел.: 02/ 495 85 82 и 0887 45 00 40 
Ел.поща: office@bdvo.org 
www.bdvo.org 
www.prpriz.info

————————————————————————–

Екипът на M3 Communications College ви очаква днес от 19:00 часа в сградата на М3 College, ул. „20 април“ №26 (близо до пл. „Руски паметник“), за да обсъдите темата със:

Петър Бончев, представител на ресторанти Subway за София

Веселин Венев, мениджър Консултантска Мрежа на Address, преди Франчайз мениджър на Office 1 Superstore

Ще научите:

- Как да победим кризата с франчайз?

- Как да изберем новия си бизнес?

- Кои са трудностите при франчайзинга в България?

- Какво е състоянието на франчайзинг пазара у нас?

PR Thursday е първият и единствен български PR клуб, в който PR специалисти, бизнес лидери и политици имат възможност да споделят истинското си мнение и да го отстояват пред вас всяка седмица.

————————————————————————–

www.dnevnik.bg I 19.01.2011

"Икономедиа" пусна социална мрежа за журналистите и читателите на изданията на компанията. Услугата е достъпна от сряда на адрес id.capital.bg. За да я използвате, е необходимо единствено да имате регистрация в сайтовете на "Икономедиа".

Социалната мрежа е предназначена за активните потребители в сайтовете на изданията на "Икономедиа", както и за екипите, които създават информационното им съдържание. В id.capital.bg можете да следите материалите, които публикуват журналистите на "Икономедиа". Можете да следите и публикуваните от други потребители съобщения в услуги в реално време, като например "Дневник" LIVE. Подобно на системата за микроблогинг Twitter потребителите могат да избират кои журналисти и читатели да следват.

Статистиката на id.capital.bg ви показва кого следвате и кой следва вас. Така в реално време получавате достъп до най-новото съдържание в сайтовете на "Икономедиа". Едновременно с това трупате рейтинг в зависимост от това колко последователи имате. Колкото по-голям е техният брой, толкова по-висок е вашият рейтинг и това ви качва нагоре в класацията .

Всъщност класациите са две – в първата потребителите се класират според рейтинга заедно с журналистите на "Икономедиа", а другата е предназначена само за журналистите на компанията.

Състезателният елемент в id.capital.bg не спира дотук – има възможност да оценявате публикуваните материали и мнения с медали. Така стимулирате активността на хората, които следвате и чиито мнения цените най-високо.

Оригинална публикация

Фондация "Медийна демокрация" I 17.01.2011

Media Index – наблюдение на медиите – годишен доклад, 2010

НАБЛЮДЕНИЕ НА МЕДИИТЕ

ГРАФИЧЕН ДОКЛАД

Годишен доклад
Март-ноември 2010 г.

Маркет Линкс

Фондация "Медийна демокрация"

Оригинална публикация 

БНТ, Денят започва | 17.01.2011 | 18:58

Водещ: От тази тема към една също толкова важна тема – какви са отношенията между политиката и властимащите, какво се случва в медиите напоследък и свободни ли са те. Ето това са само част от въпросите, на които ще се опитаме да отговори и на които ще се опита да отговори годишната конференция „Медиите и политиката”, която ще се проведе днес. Нейни организация са Фондация Медийна демокрация и Медийната програма за Югоизточна Европа на Фондация Конрад Аденауер. Наши гости са председателят на СЕМ Георги Лозанов и социалният антрополог Ивайло Дичев. Добро утро и на двамата ви, здравейте. Сега, аз не знам, но вероятно дори самите организатори, подготвяйки тази конференция сигурно не са подозирали в какъв контекст ще попаднат днешните ви анализи и днешните ви разисквания. Изпитание ли е, г-н Лозанов, тази ситуация за медиите, имам предвид скандалите с подслушването от десетина дни, които ни заливат, заливат?
Георги Лозанов: Да, така е. Едва ли контекстът е могъл да бъде предвиден, макар че това е стара тема. Тя започна още със скандалите в МВР по времето на Румен Петков, ако помните и ескалираше в най-различни форми. Годишната конференция, тя мисля, че вече ни е трета, на Медийна демокрация. Аз пред бях свързан с фондацията, но откакто съм в Съвета за електронни медии естествено съм напуснал. Тя е в центъра на изследването са млади хора – студенти и докторанти основно. Но разбира се и експерти като нас с Ивайло Дичев, по-друго поколение, които също участваме със свои визии за това как се развиват тези доста драматични отношения. Предполагам, че днес на представянето на резултатите от изследването, от годишното изследване, тази тема актуална, този шлагер – за подслушването, тъжен ще влезе в дебатите, това е неизбежно. Аз самият мисля да говоря по този въпрос, независимо, че текстът, който съм написал в много по-широка рамка обхваща ситуацията.
Водещ: Какво смятате да кажете?
Георги Лозанов: Защото мисля, че е много голямо изпитание за медиите. Какво имам предвид? Подслушването е информация, която е събрана в нарушение на човешките права. Нямаме в това отношение, не бива да имаме съмнение. Вярно е, че има мотив, ако това е с цел разкриване на престъпление, тоест ако защитаваш човешките права и обществения интерес на някакво много по-високо ниво да си позволиш да събираш информация в нарушение на човешките права. Но тя трябва да се движи по един точно определен институционален коридор, чийто краен излаз е съдът и никъде другаде. Защото тя, какво да ви кажа, това е като охранявана зона – трябва да има сигнали. Отдолу има информация, която има друго качество, не качеството на публична, в едни демократичен свят събрана информация. Тя сега влиза, така да се каже, това е нещо като артериална и венозна кръв да се събере – влиза в традиционния медиен поток, традиционното медийно съдържание смесва се с него и границите става неизчислими. С това се проваля, така да кажа, качеството на цялата информационна среда. И тук сега, разбира се, вините е много трудно да бъдат, така, лесно, не бива лесно да бъдат посочвани виновници в тази ситуация. Но едно е сигурно, че ако отнякъде може да дойде изход, това е от самите медии. Аз смятам, че ние се налага, ние сме изправени пред необходимостта от въвеждане на още един стандарт, професионален, включително и новото – Етичния кодекс на медиите, доколкото въобще действа, надявам се, в който да се предвиди етичната добра практика, добрата практика при работа с такъв тип информация, за която при това се говори, че е подхвърлена. Когато в единия край на медийната среда се появи поредният материал, събран по пътя на подслушване, при това, когато не знаеш кой го е правил, пак когато не знаеш дали докрай дали това е автентичен или не…
Водещ: Ако искате, дайте направо да си дадем отговор, ако трябва да се разкритикуваме – подведохме ли се всички ние, медиите, разпространявайки и анализирайки тази непроверена информация или просто ние нямаме?
Георги Лозанов: Разбира се, че нямаше друг избор медията. Аз не мога да си представя, че ще има медия, която, ако това е част от обществения дебат, тя ще каже „Мен не ме интересува”. Но какво да кажа – винаги стандартите следват практиките. Въпросът е, че вече идва тази критическа точка, в която се налага преосмисляне на нивото на професионалните стандарти на тази работа. Докато до вчера това беше един, какво да кажа – инцидент ли, някакво екзотично събитие, подхвърлила се от някъде такава информация, сега започва да се банализира, да става всекидневие и по отношение на това всекидневие трябва да има някаква норма. Това, разбира се, въобще не отменя необходимостта политиците да отговарят съдържателно на това, което се съдържа в тази информация. Разбира се, след всичките скоби – по какъв начин тя може да бъде представяна, доколко и как да стига до аудиторията. Защото, вижте, свободата на словото, така … свободата на словото фактически е свързана със стандарти на реализацията на правото на информация на човека. Ако в основата на тази информация не стоят професионални стандарти, ако най-простият стандарт – тя не е проверена от два източника например, независими, които ние повтаряме като мантра във Факултета по журналистика, тя няма качеството да я наречем демократична информация, хайде така да кажа, в една медийна среда. Тоест налага се в това отношение да се мине към някаква осмислена и някаква практика. И аз се надявам, че нашата медийна среда, журналистическата колегия, дори аз сега говоря донякъде в институционално качество, не от тук трябва да дойдат, от институциите да дойде този, да се задвижи този процес, а от самите журналисти, когато те почувстват, че това започва да им тежи, да става професионално бреме.
Ивайло Дичев: Ако може, да. Малко по по-различен начин аз ще погледна на този въпрос, макар че съм съгласен, че трябва да има норми, етични. Първо, нали, сегашната ситуация в България, това правителство започна с тази тема. Помним г-н Цветанов, който изнесе абсолютно против всякакви норми, човешки дори в НС данни, някакви подслушани телефонни разговори, които се оказаха на лекари, които са невинни. Значи, тази среда, на скандалното надцакване с някакви компрометиращи неща, нали, от една страна това е много груба игра, нали, я започна това правителство. Второто нещо, което искам да кажа – тази, тук е една тенденция, която е глобална. Съвсем скоро ние правихме един дебат в друг състав – за „Уикилийкс” в Червената къща. „Уикилийкс” е съвсем същото нещо, само че този път в глобален мащаб. Абсолютно против нормите на старата журналистика започват да изтичат едни информации, които задвижват публичния дебат. Много от тях са фалшиви, много от тях са безсмислени и т.н., но това е новата реалност. Можем ли да я спрем? Аз не знам дали можем да я спрем. Вярно е, всякакви критики можем да кажем, че кака така анонимният гражданин ще отиде… Значи, трябва да свикнем с тази мисъл, че оттук-нататък нашата публичност минава в режим на непрекъснатите скандали. Досега, нали, гражданските действия бяха периодически се правеха, хората излизаха на площада, с името си, с лицето си и т.н. и искаха нещо в някакъв момент. Оттук-нататък това, този граждански натиск ще бъде непрекъснат. Непрекъснато ще има някакви течове и някакви скандали. Как ще се адаптираме към това…
Георги Лозанов: Аз затова казвам – трябва да започне някаква … на норми. Като случаят с Цветанов, разбира се, има симетрия, от едната страна реакции и от другата, но при Цветанов стоеше отзад човек, който е извършил това и понасяше последствията за това, че го е извършил.
Ивайло Дичев: Какви последствия понесе? Аз не виждам да си е подал оставката.
Георги Лозанов: Не, не. Това е въпрос. Но имаше политически дебат – как е възможно, ето и сега ние водим това и го адресираме към някого, докато онова пък е информация, която въобще отзад няма никой.
Водещ: Съвсем анонимно.
Георги Лозанов: Тоест трябва по някакъв начин да се класифицират случаите и от тази гледна точка да се направят стандарти. На мен също ми се струва, че банализирането на подслушването е много страшно. Аз имах повод да го кажа и в друго предаване на БНТ. Преди в моята, може би Ивайло казва, че това е глобален процес, знам ли, но до много скоро някой да подслушва някой и това да стане публично известно, беше абсолютен скандал, нещо много рядко, така да се каже почти невъзможно за ухото и мисълта на човека, включително и по време на комунизма. Нали, знаеше се, че се подслушва и така, но това се казваше шепнешком като нещо толкова невероятно и трайно, а сега става като втора информационна система, често пъти подменяща първата. Това ми се струва, независимо от това, че този процес може би, новите технологии и т.н. има някаква обща тенденция, това ми се струва, че трябва огромна съпротива срещу това, това трябва просто да спре.
Ивайло Дичев: Ама дайте да се върнем тук към началото, с което ти започна това, че медиите, или вие го казахте, че медиите не може да не го публикуват. Пуска се едно такова много интересно в кавички нещо – клюка, това е клюка всъщност, нали, и понеже сме в тази ситуация, в която всичките медии са на пазара и се борят за зрители, читатели и т.н., никой не може да пропусне тази информация. Това до скоро беше в жълтата сфера. Сега мина от жълтото в публичното.
Георги Лозанов: Понеже информацията не е само стока, а тя е и право, ние трябва във връзка с правото да се опитваме да въвеждаме стандарти и тя евентуално да ограничава пазарния…
Ивайло Дичев: Ето тук сме в тази тема, в която информацията стока, която не може, ако я пуснал единия на пазара, не може и другия да не я пусне. И това някак си трябва да се овладее.
Водещ: Добре, но все пак искам да ви попитам….
Водещ: Как обаче…
Водещ: Извинявай, само това, дали с етични норми, етични стандарти могат да бъдат достатъчен гарант?
Георги Лозанов: Не, не. Много слаб инструмент е, разбира се. Но знаете ли кое е гарантът – да започне рефлексия върху това, да се говори за това. Колкото и да се говори за това какво има в тези СРС-та, толкова да се говори и за това, може ли СРС-та и как минават през публичността. Значи, тази интензивност на дебата, тя във всички случаи ще започне да създава някаква форма на дисциплиниране на работата с подобна информация.
Ивайло Дичев: Вижте, има няколко аспекта тази скандална афера в момента. Първо, има един културен аспект. Да кажем, културният министър като каже, че бил мъжкар 100%. Това е нещо, което хора като на се дразнят дълбоко, но явно публиката много, много… После има политически разминавания. Единият казал, единият така вижда бъдещето, другият така. Но накрая има и някакви факти – да кажем, повече ли се подслушва сега или не, колко повече, колко повече пари се дават или пък повече ли контрабанда има или не. В момента, в който вие често давате право на отговор и слагате някакви различни гледни точки. Това е много хубав… Но освен това вие, като журналисти трябва в момента, в който единият каже едно, другият да каже другото, вие трябва да проверите с някакви… и след три минути или на следващия ден да ни кажете – нещата стоят така, видяхме фактите, еди какво си, това е истината. А ние започваме да говорим, да жонглираме с някакви факти, които си противоречат просто. Публичността не е въпрос на гледни точки, обратното е – трябва да има някакви твърди ориентири, които са факти. Аз мисля, че там някъде изпуснахме работата.
Георги Лозанов: Сега да кажем. Има най-малкото разлика между медиите. Сега цялата медийна среда по отношение на тази информация, събрана с подслушване общо взето функционира като жълта медия. Както през една жълта медия това общо взето безпроблемно минава и не е много важно как е събрана тази информация, каква е фактологичната й стойност, както каза Ивайло и т.н., така някак си през цялата медийна среда на този етап минават тези СРС или други форми на подслушване. Трябва да започне разликата. Значи, когато минавате през жълтата среда, както те тръгват от един жълт вестник. Нормално, той няма особено претенции и други. Той пуска и читателят знае – това е жълт вестник, там половината е истина, половината – не. Но когато влизаме нататък, вече към качествената медия там трябва да се задвижат поредица от механизми, да започнат да звънят звънци, да започнат да се търсят, да вървят паралелни разследвания, които да казват – това е така.
Водещ: Заговорихте за овладяване на ситуацията. Как обаче виждате случването на това овладяване на тази ситуация, в която вече наистина не можем да направим разлика между жълтото…
Ивайло Дичев: Това, което Георги каза, нали, разделянето на медиите на качествени и някакви такива, които така да се каже, подписват някакъв общ морален кодекс, и аз не знам, някаква алианс на такива медии, които имат просто по-сериозни претенции и другите, които просто продават тази стока. Сега, нали, пускаш някакъв работи, аз затова за „Уикилийкс” казах, пускаш някакви неща за Берлускони и за неговите любовни афери. Това всеки ден е в жълтата медия – в Италия и навсякъде другаде. В момента, в който обаче това стане някакъв публичен факт, в смисъл „Уикилийкс” го пусна като данна на разузнавателните служби на Америка, това става сериозна информация и започваме ние да обсъждаме ние сериозно. Това са две различни нива. Значи, в момента, в който някак си една група медии обявят себе си или заявят претенцията си да бъдат сериозни, те трябва да започнат да работят първо с фактите да бъдат проверяван, второ, повече общото да търсят, да търсят тенденциите, да търсят политиките, понятията. Отделният факт, това, че пикантното нещо, че някой казал това, а другият му отговорил иначе, това е …
Водещ: Остана ни малко време, но ще поразсъждавате ли все пак и върху темата – медиите като пощенски кутии? Г-н Лозанов.
Георги Лозанов: Да. Аз, в това има един много голям упрек, който аз не съм готов да стоваря върху българските медии, включително и сега в тази ситуация. Ето, както каза Ивайло, от „Уикилийкс” още започна. Нещо се сменя генерално в медийната среда. Ние впрочем ще говорим днес за това, за тази година, която се промени също много радикално нашата медийна среда. Нека да кажа само, че фактически завърши тази година отиването на големите стари играчи на прехода – … инвеститори. Отиде си Мърдок, отиде си …, отиде си сега ВАЦ. Това е подготовка на цялата среда за един съвсем нов тип правене на медии. Вярно, че това е сега все още само предчувствие, все още само разместване на играчите по високите пластове, на най-високите етажи на мениджмънта на медиите, но той идва, защото много скоро медийната среда ще е друга. И то в какъв смисъл ще е друга – старият пазар, модел на прехода, пазарът е равно на демокрация в медиите, ако ние успяваме пазар, значи ще сме свободни. Тук дойдоха едни играчи, които се справяха добре с пазара. Така или иначе с навлизането на новите технологии ще трябва да бъде ревизиран. В каква посока – това е дълъг разговор. Най-малкото моделът на големите политематични медии, каквато е да кажем, каквато е да кажем БНТ, ще остава привилегия само на обществените медии, другите ще стават все по-специализирани като комуникация. Ето ПРО.БГ беше последната, извинявам се, че казвам името на друга телевизия, която загуби собствената си …, се насочи към една специализирана програма. Тоест давам го само като един пример. Тоест тръгна на другаде цялата медийна среда. Тоест променя се в момента ситуацията изцяло. И затова, затова на мен не ми се иска толкова да упрекваме в момента медиите, защото те трябва да намерят включително и правенето на друг тип журналистика, която да е в конкуренция да кажем с блогърската журналистика, която да е в конкуренция с режима на свобода, съвсем различен, който е интернет.
Водещ: Ивайло Дичев, да чуем и вас за финал. 30 сек. Обобщение.
Ивайло Дичев: Аз ще кажа, че пазарът не може да реши този проблем. Тук трябва гражданското общество да се намеси, трябват регулация и голяма роля на телевизии като вашата, публични телевизии, публични медии изобщо, които да гарантират истината и някакви рамки не нещата.
Водещ: И само истината. Добре, благодаря ви за този анализ. Ивайло Дичев и Георги Лозанов бяха наши гости.