Publicis Consultants MSLGroup I 13.01.2016

Изложбата гостува в Градската Художествена Галерия в Пловдив и вдъхновява зрителите да говорят за изкуство от първо лице

13.01.2016 г., Пловдив. Нестандартният проект, включващ 77 автопортрета на емблематични съвременни творци – „Образ и подобие“ на колекционера и меценат Николай Неделчев, продължава да отправя предизвикателства към публиката. В петък, 15 януари, от 18:30 изложбата ще бъде официално открита лично от Николай Неделчев и кмета на Пловдив – инж. Иван Тотев в Градската Художествена Галерия Пловдив. По време на събитието ще присъстват и част от авторите на произведенията, някои от които са родени именно в Града под тепетата.
Основната кауза, която меценатът и неговият екип от Publicis Groupe Bulgaria са си поставили, е не само да мотивират гражданите и гостите на Пловдив да видят изложбата, но и да ги вдъхновят да говорят за нея и за изкуството като цяло от първо лице.
"Изкуството е това, което всеки вижда и разбира. То е лично преживяване. Затова изложбата използва именно думите на посетителите, за да привлече нова публика. А новата публика на свой ред може да напише своето описание и да привлече още посетители. В съвременното изкуство авторпортретът вече не е творческо отражение на физическия облик на лицето, а на вътрешния свят на автора. Личното мнение и личната емоция на всеки посетител също са отражение на вътрешния му свят, т.е. тези описания представляват своеобразен автопортрет на посетителя.", сподели Николай Неделчев.
На Главната улица в Пловдив вече са монтирани новите визии на кампанията, които запазват стилистиката на комуникацията до момента, но думите върху белите платна вече не са на рекламните специалисти, а са на част от посетителите на първата изложба.

„Призовахме хората да дойдат да видят изложбата и да дадат своето описание на една от картините. Така запечатахме истинските моментни състояния на зрителите докато наблюдават картините. Използвахме техните автентични описания, за да отправим същото предизвикателство и към Пловдив: „Елате и вижте с очите си тази уникална колекция и кажете какво виждате вие.“ Така думите на визиите ни ще се променят във всеки град, а хората сами ще имат силата да мотивират публиката да посети изложбата – чрез собствените си впечатления.“, каза Георги Гавазов, управляващ партньор в агенцията, носеща името и традициите на един от най-значимите колекционери на изкуство и меценати на днешното време – Saatchi.
Изложбата може да бъде видяна до 10 февруари в сградата на Градската Художествена Галерия в Пловдив, след което ще започне нейната подготовка за гостуване в друг български град. Във всеки град посетителите ще имат възможност на място да напишат своето описание на едно от произведенията и да го качат на специално създаден за целта уебсайт. След това ще могат да споделят своето описание и разбиране в социални мрежи. Освен това благодарение на висококачествения цветен принтер, предоставен от HP, партньор на „Образ и подобие“, всеки може на място да отпечата своите думи на плакат, който да вземе със себе си и да запази като ярък спомен от допира с изкуството.
“Образ и подобие” включва 77 автопортрети на съвременни творци, собственост на колекционера Николай Неделчев. Експозицията е резултат от едногодишна работа с авторите, поканени от колекционера и от куратора Надя Тимова да представят концепция за художествено претворяване на собствения си образ. Избраните творци са представители на различни поколения – както утвърдени имена, така и изгряващи млади автори, изявяващи се в областта на живописта, скулптурата и новите медии. Сред авторите са имената на Светлин Русев, Емил Попов, Вежди Рашидов, Сашо Стоицов, Снежана Симеонова, Станислав Памукчиев, Греди Асса, Алла Георгиева, Димитър Яранов, Ива Яранова, Иван Кюранов, Иван Костолов, Любен Петров, Деян Янев, Зоран Георгиев, Калия Калъчева, Нора Ампова, Станислав Беловски, Виолета Танова, Стела Василева, Сашо Стоицов, Калоян Илиев (Кокимото) и много други, а стиловете на творбите са многообразни и пъстри.

www.24chasa.bg | Паола ХЮСЕИН | 13.01.2016

Малката Кая – дъщерята на Генка Шикерова, вече е на година и половина и майка и? е готова отново да се върне на работа. Няма да го направи обаче в Би Ти Ви, тъй като се мести в Нова тв, научи “24 часа”.

Нещо повече, журналистката вероятно ще се появи на екрана още този месец в ролята, която й приляга най-добре – като репортер.
Договорът на Шикерова с Би Ти Ви вече бил прекратен, само се доуточнявали някакви финални формалности, свързани с преместването й.
От Нова тв не коментираха дали ще има пореден трансфер – не потвърдиха, но и не отрекоха информацията на “24 часа”. В същото време телефонът на Генка Шикерова беше изключен.
Ако преместването се случи, то ще е своеобразно връщане на Шикерова, тъй като навремето тя е работила в Нова тв. През 2001 г. става репортер в Би Ти Ви. Превръща се в един от най-популярните разследващи журналисти у нас. За документалния си филм “Бетонни градини” получава и професионална награда.
През септември 2013 г. изненадващо за аудиторията тя сменя репортерстването, като става водеща на сутрешния блок на Би Ти Ви “Тази сутрин” заедно с Константин Караджов. Това се случва малко след като Анна Цолова и Виктор Николаев напускат Би Ти Ви и стават лица на “Здравей, България” по Нова тв.
“Генка буквално спаси предаването, като се съгласи да стане водеща без никакви предварителни тренировки”, каза тогава един от шефовете й в Би Ти Ви.
Дни след като влиза в новата си роля, колата и? е запалена пред дома и?. Палежът сваля България до 100-ото място в класацията за свобода на словото и е включен в доклада както на “Репортери без граници”, така и на Държавния департамент на САЩ.
През април 2014 г. – малко преди да излезе в майчинство, за втори път подпалиха колата на журналистката. Тогава колегите й излязоха на протест пред МВР.

Оригинална публикация

www.cross.bg | 13.01.2016

Членовете на Съвета за електронни медии не са потвърдили на редовното си заседание вчера акта за административно нарушение на предаването "Деконструкция", което означава, че това основание, послужило за сваляне на предаването от ефир, вече не съществува. Това каза в ефира на Националното радио Иво Атанасов от СЕМ. Той съобщи, че двама са гласували "за", двама "против" и един член на СЕМ не е участвал в гласуването. При два на два не можа да стане наказателно постановление и по този начин, ако това само е било основанието на г-н Янкулов за сваляне на предаването "Деконструкция", това основание вече не съществува, обясни той. СЕМ е разгледал отговора на генералния директор на БНР. В него той посочва и други мотиви, че системно това предаване нарушава Закона за радиото и телевизията, едностранчиво представяне на фактите, не се допускат опоненти, ограничава се свободата на словото. Общо взето, в този нюанс са аргументите за свалянето на предаването, каза Атанасов. Имаме законови основания да поискаме предсрочно прекратяване на мандата на директора на БНР, членът на СЕМ. Вие ще видите, като дойде стенограмата, относно процедурата по сваляне на предаване, че не е извървяна. В това действие на г-н Янкулов и на Управителния съвет аз видях вече основание в Закона за радиото и телевизията да се откликне на искането на протестиращите от 10-и май миналата година за предсрочно прекратяване на мандата на г-н Янкулов, тъй като вече имаме основание в самия Закон за радиото и телевизията, защото са нарушени принципите за радио- и телевизионна дейност. Затова предложих да открием тази процедура, но това не беше прието – имаше 1 глас "за", 1 "въздържал се" и 3-ма "против", коментира Иво Атанасов. По повод идеята за обединяване на БНР с БНТ по финансови причини, Атанасов заяви: Винаги съм бил против сливането на двата обществени оператора и сега, ако се иска становището на СЕМ, а ние имаме право да даваме мнение по законопроекти, моето гласуване ще бъде "против". Едва ли ще има намаление на разходите, по-скоро се преследват други цели, но това би изострило ситуацията в медийната среда, вместо да направи подобрение.
реклама

Оригинална публикация

Икономика | 13.01.2016 | Стр. 58, 59

СРЕЩУ КРИЗИ НЯМА ЗАСТРАХОВКА И ПО-ДОБРЕ ДА ЗНАЕТЕ КАК ДА ДЕЙСТВАТЕ. ОТКОЛКОТО ДА СИ МИСЛИТЕ, ЧЕ МОЖЕ ДА ВИ ПОДМИНАТ

Ако в търсачката напишете кризисен ПР, може и вие най-напред да попаднете на "Трите думи в кризисния PR – открити, смели, искрени". Макар да е вярно, това едва ли е универсалната рецепта, ако кризата вече ви е застигнала. Кризисните ситуации идват внезапно и понякога поводът може да е наглед незначителен, но да обезсмисли дългогодишни усилия за развитие на марка и на продукт и за поддържане на добро име. В световната практика има редица примери, които показват, че винаги има хора и организации, които не са взели урок, че не бива да надничат прекалено много през прозореца, за да не паднат.
Голяма част от кризите са самопричинени. Само с една непремерена дума високопоставен представител може да срине респекта на институцията, граден с много усилия. През 90-те години на миналия век фалира един от най-големите строителни предприемачи. Той дължи над 9 млрд. дойче марки на германска банка, и по тази причина тя попада в окото на общественото внимание. На пресконференция обаче нейният изпълнителен директор нарича "фъстъци" заплатите, които остават неполучени от доставчиците на недовършените строителни работи. Фъстъците задълго се превръщат в нарицателно, което продължава да се използва, когато става дума за пренебрежително отношение към сума, по-голяма от общите доходи на един обикновен работник за целия му трудов стаж.
Често срещан мит е ролята на медиите при възникването на кризата. Има мнение, че медиите и техните понякога недоброжелател-ни или лекомислени действия поне частично са виновни за кризата. Но ако начинът им на работа и целият процес по комуникацията се познава добре, рискът от такъв род кризи може да се сведе до минимум. За да си свършат по-бързо работата, журналистите обичат да прескачат пиарите, тъй като често вместо да улеснят, те забавят тяхната работа. И от това "прескачане" понякога се образува малка снежна топка, която предизвиква лавинообразен срив на имиджа. Така вместо да спестят усилия на пиара, те може да му направят "мечешка услуга".
В крайна сметка няма застраховка срещу кризи. Дори отказът от публични изяви не е гаранция, че публичността е неуязвима. Затова е по-добре да сте готови за всякакви ситуации, отколкото да си мислите, че има начин кризите да ви подминат.
Списание "Икономика" потърси няколко ПР специалисти, за да споделят виждане и опит за превенцията срещу кризи и за комуникацията в такава ситуация.

Стр. 58, 59

Свързани статии:

Пепа Гроздева: С непредвидените ситуации сме в постоянно надбягване

Томислав Цолов: Отличната репутация е превенция срещу криза

Розита Михайлова: Запазете самообладание, паниката пречи

Ралица Стоянова: Школата, през която е добре да минеш само веднъж

Икономика | 13.01.2016 | Стр. 60, 61

Ако чакаш да вземеш мерки, след като те налегне кризата, тогава ходиш след събитията, а журналистите дебнат отвсякъде

Колко важна е добрата репутация разбираме, когато се женим или, в по-лошия случай, когато сме на първите страници на вестниците, и то не с добро. А извън шегата – за доброто си име работим цял живот, а в последните години непрестанно. Интернет и социалните мрежи, които заемат все по-голяма част от живота ни, създават много нови предизвикателства пред PR професионалистите, от една страна, и компаниите – от друга. Има едно чудесно арменско пожелание: "С името си да живееш". И вече има ярък пример как може да съсипете репутацията и името на голяма корпорация от трибуната на Народното събрание: Депутат с имунитет отправя питане, внушение или направо съобщава, при това без никакви последствия за него, че във фирма X са "убийци, защото тровят хората с дейността си". И няма никакъв шанс компанията да защити репутацията си, едно, заради имунитета на избраника на народа и, второ, защото, както юристите казват, едно търговско дружество "няма душа" и не може да осъди някого за морални вреди.
Рисковете на публичността възникват с възникването на публичността. Възникват възможности, възникват предизвикателства и най-вече възниква огромен интерес от страна на отсрещния пол (всъщност, не е задължително винаги да е от отсрещния, както дойде) и тогава задължително си намираш любовница или тя те намира. Важно е да се предвиди, че може да те хванат. Това са дребните рискове и несгоди да си известен. Нагледали сме се на публичност и в добрия, и в лошия смисъл.
Правилната реакция при криза е да не я допускаш. Кризата се предотвратява предварително, а не следварително. Ако чакаш да вземеш мерки, след като те налегне кризата, тогава ходиш след събитията, а журналистиката те дебне отвсякъде. Ние разработваме за нашите клиенти най-лошия сценарий още при откриването на болницата, фабриката за лютеница или клона в Сърбия например. Въпреки всичко, моята лична теория, изпитана в годините, е, че ако чакаш да ти се случи нещо лошо, то неминуемо ще се случи, затова аз лично предпочитам да чакам Дядо Коледа.
Когато въпреки всички усилия кризата се разраства… Е, колко да се разраства, досега сме се справяли с всяка ситуация. Нямам случай да сме се отказвали от състезанието с кризата. Другите твърдят, че ние от Д & Д агенция сме добри и нямам причина да не им вярвам.
Най-кризисната ситуация в моя опит… За огромно мое съжаление не мога да блесна, защото нямам право, а и не е редно да разказвам героично как сме се справили. За тези работи няма давност. Интересен казус от българската реалност напоследък е случилото се с Летище София. Има какво да се направи там. В световната практика напоследък има изобилие и големи компании "герои" в мащабни кризи. В глобален мащаб кризите са с много по-голям отзвук, защото засягат много повече хора. Това, което е много актуално и ми направи силно впечатление, е "Дизелгейт" – скандалът с гиганта Volkswagen. Много сериозен казус, който се превърна не само в най-голямата автомобилна афера на века, но е на път да стане христоматиен пример за неуспешен кризисен PR, дори предизвика дебати в политическите среди за приемането на нови закони и регламенти. Става дума за умишлена пазарна манипулация в изключително големи мащаби. За този случай може много да се говори, но Volkswagen реагира бавно, не даде подробна информация и най-вече липсваше адекватно обяснение на проблема. За съжаление, всичко това доведе до сриване имиджа на Volkswagen. Компанията ще трябва да вложи много усилия, време и средства и да заложи на ефективна PR стратегия, за да успее да възстанови доверието на своите клиенти и обществеността.
Добрият ПР специалист е като всеки друг добър специалист. Освен натрупания опит, трябва и да обичаш това, което правиш, иначе веднага си личи. Освен това истинският ПР специалист, особено в криза, е добре да притежава уменията на психолог, психиатър и психопат, взети заедно. Ще илюстрирам ролята на пиара с един виц. Говорят си Мишката и Хамстера и тя недоволства: Абе, Хамстер, как постигна този стил и лукс в живота, уж сме от едно семейство, а ти живота си живееш, глезят те, купуват ти играчки и лакомства, а аз се свирам по дупките. ПР бе, братче, отговорил Хамстера.
***
Пепа Гроздева е изпълнителен директор на Д & Д "Агенция за проучване и връзки с обществеността". Започва своята кариера още от създаването на Д & Д, която е една от първите ПР агенции в България, регистрирана през октомври 1993 г, Вече 22 години агенцията успешно решава едни от най-интересните казуси в сферата на кризисния ПР. Пепа Гроздева е икономист по образование, завършила е УНСС през 1993 г, През 90-те години образование по ПР не съществуваше, Работила е за Фондация "Отворено общество", Движение "Гергьовден" и Българския бизнес клуб "Възраждане".

Стр. 60, 61

Икономика | 13.01.2016

Ролята на медиите е да предават нашите послания към по-широки и разнообразни публики, но и самите те са публика

Колко е важна добрата репутация разбираме тогава, когато се наложи да я браним. Всъщност истинската превенция срещу кризи е отличната репутация. Неслучайно всички големи корпорации харчат милиарди годишно в цял свят за, нека го наречем, репутационен мениджмънт. В това число включвам и всички CSR кампании, спонсорски проекти и т. н. Истината е, че колко е по-добра репутацията, толкова по-трудно е да се постигне ниво на достоверност на каквито и да е негативни послания. Тук имам предвид както външните, така и вътрешните за компанията комуникации. Впрочем, вътрешните комуникации са най-важни за фирмената репутация, защото всеки служител, на която и да е голяма компания, е особено достоверен източник на информация и лидер на мнение в собствен микросвят на семейство и приятели, а социалните мрежи направиха от тези микрообщности макроаудитории, за които обаче важат същите правила.
Рисковете на публичността възникват непрекъснато. Един аспект на публичността е разпознаваемостта и тя не е проблем само за политици и звезди. Ако потърсим връзката между репутацията на компанията и тази на нейния лидер, ще видим, че много често те се покриват напълно. Има множество случаи на оттегляне на ръководители на големи компании заради лични проблеми, несъвместими с обществените възприятия. Друг риск на публичността се крие в самата същност на думата. Всяка изява, формална или не, пред каквито и да е публики следва да е добре подготвена. В противен случай тя може да доведе до непредсказуеми проблеми и сериозни кризи. И в тази посока може да се намерят доста характерни примери и от политиката, и от икономиката.
Кризисните ситуации в моя опит са ежедневие. Правилната реакция при кризи е запазване на самообладание и да се обадите на APRA PN. Казвам го като шега, но всъщност най-важното при криза е стриктното спазване на протоколи и процедури. Всяка голяма компания има много ясни правила и в тях винаги на първите места фигурира контактът с комуникационната агенция. Всяка година ние и нашите клиенти провеждаме обучения и тренировки за действия при различни ситуации, имаме стриктна методика за оценка и на практика нищо не се оставя на случайността. Разбира се, не може да предвидим всички рискове, но тази подготовка дава една специфична рутина и спокойствие при действителна кризисна ситуация.
Когато въпреки всички усилия кризата се разраства, това може да означава много неща – че усилията са в грешна посока, че причината за кризата не е формулирана правилно и се борят симптоми или резултати. Много често се случва една мащабна криза да доведе след себе си много по-малки или локални проблеми, които обаче да ни изглеждат като разрастване на първоначалната ситуация. Няма начин да се даде универсален алгоритъм за решение на всяка ситуация. Кризите са индивидуални и строго конкретни, следователно и подходът към тях трябва да бъде индивидуален и конкретен. Ролята на медиите е да предават нашите послания към по-широки и разнообразни публики. Но не бива да забравяме, че и те самите са публика.
***
Томислав Цолов е управител и съсобственик на APRA Porter Novelli. Роден е през 1970 г, в София. Магистър по информатика от СУ "Св. Климент Охридски". През 1994 г. основава APRA Agency, а през 2001 г, тя става филиал на една от най-големите комуникационни агенции в света Porter Novelli. Към днешна дата APRA Porter Novelli Balkans Communication Group е най-голямата българска агенция в региона със собствени офиси в Албания, Косово, Македония, Сърбия и партньорски офиси в Босна и Херцеговина и Черна гора. Сред клиентите на APRA PN са компании като Coca-Cola, Nestle, Microsoft, SEP, HP.

Стр. 62, 63

Икономика | 13.01.2016

ПР-ът обикновено не е причинителят на кризата, нито е универсалният спасител

Когато се заговори за кризисен ПР, се сещам за наградата ми през 2011 г. от Българското дружество за връзки с обществеността след стачката в жп транспорта, заради която впоследствие получих негативни подмятания, анонимни писма и подобни, че нещата пак тръгнаха към криза, може би лична. Това отличие, като всяко, бе вследствие на обстоятелствата – бях на точното място, в точното време. Тогава мениджмънтът на компанията предприе адекватни действия чрез конкретни срещи и разяснения със служителите в цялата страна. В жп транспорта има потомственост – цели родове и семейства работят в този бранш с над 100-годишна история, и трябва да се реагира по специфичен начин. Мисля, че благодарение и на добре подбрана активност, стачката беше овладяна, но нито аз, нито моят екип имаме основната заслуга за справяне с проблема. Нашата роля беше комуникационна и наградата бе именно за това.
Стремя се да науча хората от моя екип на самообладание. Това е качество, трудно за усвояване, и е човешко да се губи. Пиарът не бива да позволява някой да го сугестира и да му налага реакции. В условията на криза настъпва високо нервно напрежение и е възможно точно в такъв момент някой да ти внуши мнение, поведение, реакция, политика. Затова правилото е: "Запази самообладание, не се страхувай, ситуацията вече се е случила. Страхът и паниката не помагат да се справим с кризата, те само пречат.
При кризи ролята на медиите е изключително важна. Само чрез тях може да бъде балансирано напрежението. В работата си с медиите често срещам неразбиране относно сферата, в която сега работя – непознаване на бранша, на правилата и закона, неглижиране на проблема, дори категоричното му изкривяване. При кризи тенденцията е да се взема страната на по-слабия, на пострадалия. Забравя се, че потърпевшият в дадената ситуация може да е в ролята на нарушител. В опита да открадне, крадецът може да е пострадал. На жп прелез някой заобикаля бариерата, за да мине, но влакът го удря. После четем заглавие "Влак блъсна семейство с кола". Излиза, че едва ли не от страна на машиниста има умисъл, а всъщност шофьорът е поел непремерен риск, като е предприел действия в нарушение на разпоредбите. Статистиката в света сочи, че при този род инциденти в близо 100% от случаите вината е на автомобилния водач. Над нарушителите не бива да има медиен чадър, защото виждаме как през годините броят им ескалира. Медиите не трябва да губят ориентир за справедливостта. Между пиари и журналисти има тънка разделителна линия и двете страни трябва да осъзнаят своята професионална отговорност пред обществото и да не прекрачват определени граници в името на рейтинг.
Една снимка на бяла мечка в Канада, убита от собственика на компанията, за която работех, преди осем-девет години, предизвика вълна от недоволство. Почти по същото време се роди друга голяма криза – слухът за една банка в "БГ мама". Тези два примера за едни от първите кризи вече са добре известни. Практиката показва, че поведението на пиара може да послужи като удобно извинение, но обикновено той не е причинителят на кризата, нито е универсалният спасител. Има ситуации, които не може лесно да се овладеят, въпреки усилията му. В учебниците ще намерите и други постулати, но и клиентът, за когото работите, също трябва да има свои предварително установени правила за реакция. Няма обаче застраховка срещу кризи!
В отношенията между ПР мениджъра и клиента балансът е твърде крехък. Ако твоят клиент настоява чрез лъжа да се търси решение, тогава се изправяш пред екзистенциалния въпрос дали да останеш лоялен към него. В такава ситуация всеки според морала си взема решение как да постъпи. С лъжа обаче никой не стига далече.
И ако въпреки всичко кризата се разраства, не изпадай в паника, не се самообвинявай, овладей напрежението си и казвай само истината. Това рано или късно ще даде резултат. Старото учебникарско правило гласи: "Не лъжи." Пиарът не дава лъжлива информация.
***
Розита Михайлова е пресаташе на Националната компания "Железопътна инфраструктура". Има над 15-годишен опит в областта на корпоративните комуникации и медиите, Присъединява се към екипа на НКЖИ преди 6 години от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, където е пресаташе на министър Александър Цветков. Завършила е факултета по журналистика и масови комуникации към СУ "Св. Климент Охридски" и НАТФИЗ "Кръстю Сарафов", Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Европейската асоциация на комуникационните директори, Съюза на българските журналисти и Съюза на артистите в България.

Стр. 64, 65

Икономика | 13.01.2016 

В ситуация на криза трябва желязно спокойствие, хладен ум и ясен план за действие

Кризисният ПР винаги е свързан с много напрежение и стрес. Кризите най-често се случват през почивните дни, късно вечер, когато си в командировка или по време на отпуска. Винаги е много напрегнато и тревожно и колкото и да се опитваш да предотвратиш кризите в областта, в която работиш, вероятността да ги избегнеш е минимална. ПР специалистът трябва да е готов за такива ситуации. И ако това се случи, има правила, които помагат. Изисква се адекватна реакция. Информацията трябва да е добре премерена, синтезирана, осмислена и да се вписва в икономическата и политическата обстановка. Причините за възникване на кризата може да са най-различни, произходът й да е разностранен и цветен. Повод може да са личностни проблеми на ключова фигура в дадена организация или компания, кризата може да е свързана с политически сътресения, с обществено недоволство.
Кризите са най-добрата школа за всеки пиар. В такава тежка ситуация може да изпиташ себе си, да приложиш всичките си знания, може да научиш много нови неща. Това е голямо предизвикателство, което е по-добре да не ти се случва повече от веднъж в професионалното ти развитие. Ако успееш да се справиш с това изпитание и да овладееш възникналата криза, това е доказателство, че си професионалист, и то подходящ за тази работа. В такъв момент трябва да се балансира между много и различни страни, между противоречиви мнения. Много е важно да съумееш да запазиш доброто си отношение с медиите. Не бива да си с изключен телефон, тъй като от теб се очаква да отговаряш, да даваш информация и да си честен. Много важно е при криза вътре в организацията да има добра комуникация и взаимодействие, за да може проблемът да се разреши и обществеността и медиите да получават нужната информация. Важно е, когато един ПР отива да работи за организация, компания или личност, линията на поведение да бъде уточнена предварително.
Ролята на пиара в кризисна ситуация е много важна, той е публичната личност, той е говорителят и е недопустимо да се държи неадекватно. За да бъде разбран, трябва правилно да формулира посланията. Неговата роля не е да вземе всички решения за излизане от кризата, задачата му е комуникационна. Добрата комуникация вътре и извън организацията е задължителна, трябва да бъде поета отговорност, да се вземат всички мерки за решаване на съответния проблем. Работи се в екип и трябва да има ясни стъпки за овладяване на кризата.
Най-сериозните кризи, с които е трябвало да се справям професионално, са били в Комисията за енергийно и водно регулиране, по мое време – ДКЕВР. Тази институция непрекъснато е в окото на общественото внимание, защото тя регулира цените на електрическата и топлинната енергия, на водата и природния газ. Освен това в последните 5-6 години нейните председатели по една или друга причина се сменяха често и това е налагало кризисен ПР. Кризите бяха доста и имаше наситеност във времето. След всичко това вече уверено мога да кажа, че професионално няма какво да ме уплаши. Изкарах пет години в ДКЕВР, Анжела Тонева беше последният председател, с когото работих. Това беше като втори университет за мен, тъй като беше в най-динамичното време, когато се променяха закони, сменяха се правителства, а с тях и председателите на регулатора. Научих се на търпение и на желязно спокойствие в ситуация на криза. В такъв момент трябва хладен ум и ясен план за действие.
В момента стартира либерализация за битовите потребители, а се наблюдава липса на информационна кампания, насочена към тях. Тя можеше да е подобна на тази за цифровизацията, но КЕВР проявява пасивност и обществото не е достатъчно информирано за промените на електроенергийния пазар. Хората трябва да разберат що е то енергийна борса и нейната роля по света и у нас. Какво в случая означава да си избереш доставчик на енергия, когато и никой не ти предлага да стане твоят нов доставчик? Липсата на информационна кампания вещае острата нужда от кризисен ПР на по-късен етап. Обществото е твърде чувствително към сметките за комунални услуги и нямам обяснение защо така небрежно се подхожда към темата за либерализацията.
Рискът от кризи се минимизира с много добро проучване и с периодичен ситуационен анализ. Институция или компания без пиар и пресцентър са застрашени от неадекватна реакция при кризи. Липсата на такъв човек или екип създава усещане за непрозрачност и буди недоверие. Всяка криза рано или късно затихва, но е несериозно важни за обществото организации да работят на принципа "Всяко чудо за три дни".
Истината винаги е важна и пиарите трябва да я казват, колкото и тя да изглежда страшна. Защото лъжата е още по-страшна. Всяка лъжа води след себе си поредица от лъжи, а рано или късно истината лъсва и това създава нова криза. Няма ли прозрачност, няма доверие.
***
Ралица Стоянова е ПР специалист и в момента работи на свободна практика, Завършила е Националната гимназия за древни езици и култури и Факултета по журналистика на СУ "Св. Климент Охридски". Била е ръководител на отдела за връзки с обществеността в Агенция "Прима", след което пет години е оглавявала ПР отдела на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Работила е също във в. "Новинар" и в Нова телевизия.

Стр. 66, 67

БДВО I 12.01.2016

Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) организира традиционното си новогодишно събитие, което тази година е под мотото

Wine & Soul Music нетуъркинг вечер.

Къде? Дом на виното, бул. „Цар Борис III” №134 (срещу Института по застраховане и финанси)

Кога? 21 януари, 19.30-22.30 часа

Какво? На едно от най-магичните места в София ще отворим сетивата Ви за нови вкусове и изживявания, за да почерпим вдъхновение за нестандартни и успешни проекти през 2016 година с музиката на група Soulful South! Гарантираме ви приятна компания, вече познатата ви новогодишна томбола с награди и едно стилно и стимулиращо преживяване.

Партньори: Пощенска банка, Кончерто Уайнъри, МЕТРО Академия, The Smarts, Булфото.

RSVP: Моля да потвърдите присъствието си на office@bdvo.org и да представите своята покана в печатен/електронен вид на входа.

*Куверт: 15 лева (безплатно за членове на БДВО).

Допълнителна информация: https://www.facebook.com/events/451025648431688/451078318426421/

в. Сега | Светослав СПАСОВ | 12.01.2016

Едва ли може да се очаква много от анализа, който Централната избирателна комисия (ЦИК) пише в момента по повод отминалите общински избори. През декември комисията излъчи неколцина свои членове, които да разгледат и обобщят проблемите, срещнати по време на изборния процес. Въз основа на техния труд след това ЦИК ще представи на парламента свой прочит на недъзите на изборната система и ще предложи промени в законодателството. Засега не е ясно дали текстът ще бъде готов за началото на дискусиите в НС дали да се въведе възможността за дистанционно гласуване по електронен път. Този дебат бе вменен в дневния ред на депутатите, след като референдумът на 25 октомври м.г. изпълни условието в него да участват над 20% от избирателите, гласували на предишните парламентарни избори. Дори докладът на ЦИК да стане готов през следващите дни и да бъде внесен в парламента, малцина хранят надежди, че той ще предложи наистина работещи решения, а няма да се плъзне по повърхността и да заоре в чисто технически детайли. Песимизмът изглежда напълно основателен, след като повечето от членовете на ЦИК вече показаха, че са част, а не решението на проблемите.
Една от точките, по която НС предстои да заседава, е какво да прави с т.нар. медийни пакети, предвидени за информационни кампании преди референдум. За пръв път държавата ги въведе в рамките на допитването "за" и "против" е-вота м.г. За целта парламентът реши да се отпускат по 40 000 лв. под формата на ваучери на всички извънпарламентарни партии и граждански комитети, регистрирали се за участие в разяснителния процес.
С тези пари те получиха правото да сключват договори с медии, в които да агитират в едната или другата посока. След е-вота ЦИК призна, че като идея медийните пакети са добро хрумване, но като изпълнение първата по рода си кампания е куцала. Затова комисарите обещаха да помислят сериозно по въпроса как да направят този информационен механизъм по-полезен за обществото.
Все по-малко избиратели обаче още вярват на обещания. Ако ЦИК наистина искаше кампания №1 да се получи смислена, членовете й имаха достатъчно възможности да го покажат. Вместо това в месеца преди и след референдума на 25 октомври ясно се видя, че ЦИК действа като класическа бюрократична структура, която не може да отсее зърното от плявата. На заседанията, които са публични и могат да се гледат и слушат в интернет, членовете й се разправяха с часове дали да изплатят хонорар от 50-100 лв. на някой член на ОИК, работил извънредно да напише защита срещу жалба или по друг повод. В същото време ЦИК позволи с абсолютна лекота и с отношение проформа през пръстите й да изтекат над 150 000 лв. държавни пари. С благословията на голяма част от хората в нея сумата бе изплатена на един доскоро напълно анонимен сайт, към който насочиха средства няколко инициативни комитети (повечето регистрирани във Видин) и извънпарламентарни партии. По описаната схема около 10% от общата субсидия, предвидена от държавата за агитация, бе узурпирана от 3-4-има души, разполагащи с мрежа от НПО-та и свързани с тях сайтове. Въпреки че бе очевидно, че върви операция "Съмнително усвояване на средства от републиканския бюджет", през цялото време ЦИК гледа напълно безучастно. А някои дори биха казали, че гледа благосклонно. Случайно или не, оказа се, че в миналото шефката на комисията Ивилина Алексиева е била служител на бившия царски депутат Борислав Цеков, върху когото паднаха напълно основателните подозрения, че е мозъкът на целия този замисъл.
Затова днес е трудно да се повярва, че ЦИК ще преживее катарзис и ще предложи правила, които да спрат лесното усвояване на пари на данъкоплатците чрез подставени лица и мрежа от НПО-та и сайтове. В същото време обаче е добре да се знае, че при следващ референдум резултатите от това усвояване може да са много по-сериозни и да предизвикат дори нужда от актуализация на бюджета.
Цяло щастие бе, че за участие в кампанията на 25 октомври се регистрираха само около 30 извънпарламентарни партии и инициативни комитета. За тях държавата предвиди под 1 200 000 лв. за медийни пакети. Можем обаче да сме сигурни, че за рехавия закон и за щедрата ЦИК вече се е разчуло. Затова няма да е никак чудно, в случай че "Шоуто на Слави" успее да предизвика ново допитване, ако за агитация в него се регистрират не 30, а 300 или дори 1000 партии и сдружения, които също поискат по 40 000 лева. Този път в операцията може да участват не само инициативни комитети от Видин, но и от Пловдив, и по-специално от "Столипиново", от Самоков, откъдето на миналия референдум имаше само един, от Сливен, от Хасково и т.н. Мащабът на далаверата вече ще звучи другояче и ЦИК ще получи искания да разплати не един милион, а много повече.
Ако НС наистина реши да предотврати възможността да се точи бюджетът чрез т.нар. медийни пакети, без да ги забранява, мерките могат да започнат от сравнително простички неща. Например формациите, които имат право на държавно финансиране, да не могат да насочат цялата сума към една медия. Звучи логично не повече от 10% от 40-те хиляди лева да отидат в един сайт, в една телевизия или в едни вестник. Ако парламентът сложи една подобна бариера, усилието да се регистрират инициативни комитети и да се прави мрежа от фиктивни медии, за да се приберат 5-6 пъти по 4000 лв., няма да има същия ефект, какъвто в момента има същото усилие заради 5-6 пъти по 40 000 лв.
И нещо не по-малко важно – ако референдумът съвпада с друг вид избори, за неговата информационна кампания трябва да се помисли много по-внимателно, отколкото бе досега. В допитванията също трябва да има ясни правила за агитация, както и при останалите гласувания. В противен случай ситуацията с кампанията за е-вота, която се претопи и изчезна в морето от кандидаткметски клипове, дебати, кръгли маси и т.н., ще се повтаря всеки път.

Стр. 14