Списание БИОГРАФ I 30.06.2016

Поредната книга в комплект към списанието съдържа избрани творби на Стендал

Силвестър Сталоун, който на 6 юли празнува 70-годишен юбилей, е звездата от корицата на новия “Биограф”, който вече е на пазара. Списанието отделя 18 страници на актьора-сценарист, който преди четири десетилетия създаде един от най-обичаните герои в световното кино – боксьора Роки Балбоа. В богато илюстриран очерк изданието проследява целия житейски път и кариерата на Сталоун, без да премълчава и критичните моменти в тях.
Томче с избрани творби от френския писател Стендал е поредната литературна класика, която излиза в комплект с най-голямото българско списание. Общата цена на пакета заедно с книгата отново е на промоционалната цена от 8 лева.
Наред със Сталоун друг любимец от големия екран, който е подробно представен в новия “Биограф”, е англичанинът Хю Грант. Списанието предлага и ексклузивно интервю с естрадната легенда Нана Мускури, както и с българската царица на шлагерите Мая Нешкова.
Сред акцентите в броя е ексклузивният репортаж от атонския манастир Есфигмен – отлъчена от Вселенската патриаршия православна обител, чиито монаси вече 45 години живеят в пълна изолация от останалия свят. Материалът е илюстриран с уникални снимки на фотографа Любомир Асенов, които виждат за пръв път бял свят.
Голям биографичен очерк в юлския “Биограф” е посветен на Петър Димков, наричан от признателните си пациенти и последователи просто Лечителя. Списанието помества и изповедално интервю на новата лидерка на БСП Корнелия Нинова, разговор с музиканта Румен Бояджиев от ФСБ и с популярната радиоводеща от близкото минало Божана Димитрова. Специален футболен очерк пък разказва за героите и сензациите от предишните европейски първенства.

www.topsport.bg | 30.06.2016

Мнозина предричаха края на телевизията преди пет години, но днес през 2016, тя продължава да бъде предпочитания начин за забавление на мнозина. Това не пречи подобни прогнози да бъдат отправяни и до днес.

В началото на годината, един от директорите на YouTube – Робърт Кинцл, предрече: "телевизията умира, но не и телевизионните мрежи". Според него, дигиталното видео ще доминира в избора на потребителите, но това не означава, че телевизиите ще спрат да съществуват. Прогнозата му е, че все по-голямо значение ще има не кой е произвел съдържанието, а как потребителят го достъпва. Очакванията на Кинцл са, че огромната част от телевизионното съдържание просто ще бъде гледано на компютър, телефон, таблет или друго устройство, което е различно от телевизор. Прогнозата му е, че това ще се случи до края на десетилетието, когато 75% от видео съдържанието ще се гледа на устройство различно от телевизор. Макар да не го споменава конкретно, прогнозата му вероятно се отнася за САЩ.

Според изследване на Hubspot (на пазара в САЩ), 86% от зрителите пропускат телевизионните реклами. Правят го като сменят канал или извършват дейности по време на рекламните блокове. Това означава, че дори дадено предаване да има огромна аудитория, то това не е гаранция, че рекламните послания изобщо достигат до зрителите. Рекламата е основният източник на приходи за повечето телевизии и това не е добра новина за тях.

Въпреки това, в доклад на EY става ясно, че хората гледат повече телевизия от всякога. Но не го правят по традиционния начин. Все повече хора гледат "на запис" или когато им е удобно. Това е технология известна като DRV (digital video recorder), а в България налагана на пазара като "върни назад".

Бизнеси като Netflix, Hulu, а в България Voyo, Nova Play и донякъде VBOX7 залагат на концепцията, че хората искат да гледат това, което им е интересно, във време, което им е удобно. Или така нареченият VOD (video on demand) модел. В Нова Зеландия 66% от 15-24 годишните гледат видео онлайн, докато едва 30% гледат телевизия. Предвид факта, че доклада от юни 2014, вероятно съотношението се е променило и едва ли е в полза на телевизията. Младите просто не гледат телевизия.

В своя доклад, EY обръщат внимание на шест ключови тенденции, които ще променят телевизионната индустрия.

Мултиплатформено изживяване

Представете си, че гледате любимият си сериал по телевизията. Там дават диалог между двама от героите, случващ се на определено място. Сега си представете, че можете да гледате какво се случва при други герои от същия сериал, които се намират на друго място. За целта обаче трябва да използвате второ устройство (напр. телефон).

Макар да звучи в известна степен шизофренично, предвиждането е, че подобно изживяване на съдържанието ще повиши ангажираността на зрителите, а от там и тяхното внимание към най-важното за телевизиите: рекламите.

Съдържание за всеки екран

Ако снимате филм или сериал, който е предназначен за телевизор, дали същия би имал успех на компютър, таблет или лаптоп? Може би, но EY посочват, че създателите на съдържание трябва да се фокусират върху това съдържанието им да бъде еднакво удобно за гледане на всяко едно устройство.

От бизнес гледна точка, това означава, че по същият начин следва да процедират и рекламодателите. Тоест или да създават реклами, които ангажират вниманието на всяко едно устройство или да създават различни реклами за всяко едно устройство.

И ако зрителите биха били склонни да изгледат 30 секунди рекламен клип преди 30 минутна емисия новини пред телевизора, дали биха били склонни да изгледат същия рекламен клип, преди репортаж с продължителност от 1 минута в интернет?

Събитията на живо стават все по-социални

Анализи на EY показват, че планирани събития на живо (напр. спортни прояви), все по-често се гледат организирано от групи хора. Тоест приятели се събират, за да гледат футболна среща или пък наградите Оскар. Подобно линейно съдържание на живо остава сред най-големите козове на телевизиите и обичайно събира най-висок рейтинг.

Някои телевизии експериментират в създаването на събития, които са свързани със съдържание, което не се излъчва на живо. По този начин те се опитват да ангажират аудиторията (и рекламодателите), да гледат конкретен епизод от сериал, в конкретно време. Телевизията Syfy излъчва шоуто Defiance. Defiance е едновременно телевизионно шоу и видео игра, но двете се развиват едновременно и между двете има връзка. Тоест ако играете играта, за да се справяте по-добре в нея, трябва да гледате и шоуто.

Телевизорът е само монитор

Ако всичко изброено дотук касаеше по-скоро създателите на съдържание, тоест телевизиите, то тази тенденция би трябвало сериозно да притеснява друг ключов играч в този бизнес – кабелните оператори.

Макар телевизорите да стават все по-умни, с все повече функционалности, има една негова част, която почти не търпи еволюция през последните 60 години. Става дума за дистанционното.

Да намериш търсеното съдържание на SmartTV е кошмарно заради липсата на еволюция в това устройство. За това и все повече телевизори биват използвани единствено като по-големи монитори. А сигналът се излъчва от компютър, таблет или телефон, където е много по-лесно да намериш желаното съдържание. Замислете се колко време би ви отнело да пуснете клип от YouTube на SmartTV и колко време на телефона ви. И когато вече никой няма нужда от дистанционното, вероятно никой няма да има нужда и от кабелна телевизия в класическия и вид.

Повече и по-реални данни

Телевизиите ще трябва да спрат да разчитат на класическия модел на измерване на рейтинга. С преминаването към дигитални платформи, те ще имат възможност да знаят много по точно колко се гледа всяко едно съдържание, от кого, кога и как. И това вероятно ще ги накара да преосмислят стратегията си за съдържание.

А това ще има много пряко отражение и върху рекламата. Телевизиите няма да могат да запазят тези данни само за себе си, а ще трябва да ги споделят и с рекламодателите. Което пък вероятно ще ги накара да преосмислят рекламните си стратегии.

Новите играчи на пазара ще променят правилата

Когато има нови играчи на пазара, те ще променят правилата, тъй като ще се опитват да вземат по-голям пазарен дял чрез иновации. Филмите например имат жизнен цикъл, който е наложен от големите студиа. Те първо трябва да минат през кината, после през видеотеките (в САЩ това все още е голям бизнес), после през платените канали като HBO, през другите телевизионни канали и едва след това могат да бъдат излъчени в интернет. Това накара компании като Netflix, вместо да чакат да мине целият жизнен цикъл, за да успеят да се сдобият с качествено съдържание, просто да създадат собствено. Сериали като House of Cards се излъчват приоритетно в интернет и това обръща с главата надолу целият телевизионен бизнес.

В България се появи 7 Talents, което е подразделение на Netinfo и Nova Broadcasting Group, които снимат съдържание, което е ексклузивно само за интернет.

Най-показателен е примерът със списанието Vice, което от медия излизаща на хартия се превръща в един от големите производители на видео съдържание и изцяло залага на разпространението в интернет. Но по-любопитното е, че Vice дори не се опитва да разработва технологично решение за това, а използва най-голямото налично – YouTube.

Навиците се променят

Промяната в навиците на хората, особено на по-младите, неминуемо ще накара телевизиите също да се адаптират. Като цяло те за сега са по-скоро бавни, мудни и не желаят да изпуснат контрола, който имат върху съдържанието. Което обаче ги прави и по-неатрактивни, отново особено за по-младите.

В САЩ едва около 3 милиона гледат емисиите с новини или около 1% от населението. Което в никакъв случай не означава, че хората не гледат новини, просто не го правят по традиционния начин, по който са свикнали да работят телевизиите. Защото когато настъпи централната емисия новини на която и да е телевизия, вероятно зрителите са изгледали всичко, което ги интересува по-рано през деня в интернет.

Любопитно е, че както в България, така и по света, по-адаптивни са по-малките играчи. Опитайте се да намерите предаване на БНТ от преди три месеца. Вероятно ще изпитате сериозни затруднения. Докато компании като Пайнер, осъзнаха достатъчно рано, че не са в състояние сами да се справят с тази промяна в навиците и предпочетоха да използват чужди платформи като YouTube и VBOX7, вместо да изграждат собствени.

Ще умре ли телевизията?

Телевизиите ще трябва да се адаптират. Както това се наложи на вестниците. Някои успяха, а други не. Тези, които успеят да се адаптират ще оцелеят и дори вероятно ще вземат лъвския пай от стремглаво растящият пазар на онлайн видео. Тези, които обаче не успеят, вероятно ще последват съдбата на вестниците, които не успяха да се адаптират.

Може би при телевизиите този процес ще бъде по-дълъг, но вероятно и по-болезнен. Защото кой има нужда да гледа телевизия, когато дори извънредните новини пристигат много по-бързо през социалните мрежи, сайтове за видео споделяне, приложения за размяна на съобщения (Viber, Messenger, WhatsApp, Skype).

Оригинална публикация

 БНР  | 30.06.2016

Генералният директор на Българското национално радио Александър Велев получи подкрепа за реформите в радиото от Съюза на българските журналисти. Двете страни се съгласиха, че промяната е неотложна, за да се възстанови авторитетът на институцията. Председателят на Съюза Снежана Тодорова посочи.
Снежана Тодорова: В разговора се запознах с намеренията, с желанието за промяна – реформа в БНР. Лично аз съм убедена, ще допринесе за още по-висок авторитет на БНР и за нормализиране на отношенията между журналисти и работодатели, което за нас е много важно.
Водещ: Реформата ще се провежда в диалог и с подкрепата на журналистите в радиото, увери генералният директор Александър Велев.
Александър Велев: Без синдикати никой нищо не може да направи. Синдикатите са представителите на хората, които работят в радиото. И започваме да работим с пълни обороти, най-вече правилници, които трябва да актуализираме, това е и по мениджърския договор, това иска от нас СЕМ, мисля, че и хората вътре в радиото го искат, а и то е нужно, за да имаме правила, по които да се ръководим.

Facebook I 28.06.2016

Първият ден на ПР специалистите в България ще бъде отбелязан на 7 юли със специално събитие "Неустоимият вкус на сполучливата комуникация".

Събитието се организира от професионалните организации в областта на публичните комуникации в България – Асоциация на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българска асоциация на ПР агенциите (БАПРА), Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО), Европейска асоциация на директорите по комуникация (EACD) и Дружеството на пиарите към СБЖ.

Инициатор на отпразнуването на Денят на ПР специалистите в България е ПР специалистът Любомир Аламанов, собственик на SiteMedia Consultancy, а датата 7 юли е избрана, тъй като преди 11 години – на 7 юли 2005 г., е подписан Етичния кодекс на PR специалистите в България от браншовите организации.

Организаторите обещават микс от дискусии, нетуъркинг и кулинарни умения. 

Събитието се организира в Community center theSite, гр. София, ул. Камен Андреев №15-17.

Програма на събитието (актуална към 29.06.2016 г.)

13.30 – 13.45 – Пристигане на гостите и посрещане.

13.45 – 14.00 – Откриващи думи на домакина и на председателите на професионалните организации в областта на комуникациите по повод отбелязването на първия професионален празник на ПР специалистите.

14.00 – 15.00 – Часът на Дружеството на пиарите към СБЖ

„10 основни принципа на статистикулацията – изкуството да се лъже с помощта на статистика при видимо наличие на обективност и разумност“

Презентация и дискусия

15.00 – 16.00 – Часът на БАПРА

Дискусионна „маса“ на тема „Етиката в ПР индустрията”. Модератор Катя Димитрова (InterImage), председател на БАПРА и участници:

Максим Бехар (М3 Комюникейшънс), Любомира Накова (United Partners), Ружа Загорска (SiteMedia Consultancy), Адриана Попова (Intelday solutions)

Дискусия

16.00 – 17. 00 – Часът на БДВО

„Следващите 20 през очите на 20 годишните” – беседа по повод 20 г. на БДВО – lifestyle, комуникациите и следващите 20 години така, както ги виждат младите.

17.00 – 18.00 – Часът на Асоциация на специалистите по комуникации в общините

Изграждане на щанд на общините, на който да покажат свои проекти и провеждане на малка викторина с награди.

18.00 – 19.00 – Часът на EACD

Нетуъркинг уъркшоп под надслов "От всичко правим добър микс" – приготвяне на "иновативни и за първи път в бранша/България" леки коктейлчета или дребни хапки, които да се правят на място" от екипи, сформирани на проектен принцип".

19.00 – 21.00 – Коктейл и нетуъркинг

Facebook страница на събитието

Анкор А Дженте I 21.06.2016

Формират се групи за деца от 10 до 14 години и от 15 до 17 години. Модулите са разпределени в рамките на две седмици за периода от 4 до 17 юли и от 18 до 31 юли 2016.

Децата се превръщат в убедителни презентатори пред публика, в автори на статии за вестник, в репортери, които взимат интервюта с неудобни въпроси и снимат с камера и фотоапарат. Това е възможно! И те вече имат своето поле за изява. Започна записването за „Лятна Медийна Академия за деца”. Те ще се учат от водещи журналисти, оператори и фоторепортери. С присъствието на реални събития и по време на ролеви игри ще овладяват уменията за публични изяви, вербално и невербално изразяване. Децата ще могат да създадат собствен документален филм, репортаж, статия, фото изложба или публикация в електронни издания.

Психологът Людмил Стефанов, който от дълги години работи с интерактивни методи, ще учи децата на необходимите за добрия журналист качества и умения: спонтанност, преодоляване на вътрешните бариери, презентационни умения, умения за водене на спор, работа в екип, комуникативни умения.

Предвиждаме време и за изпълнение на творчески задачи на открито.

Всяка от групите ще завърши участието си със създаване на медиен продукт. Готови сме да подкрепим и пренасянето на получения опит в училищна среда.

Участниците ще получат сертификати от Медийна академия на Център за професионално обучение към „Анкор А Дженте” и Психологически център „Аз и Ние”.

Групите са полудневни, в рамките на две седмици:

За деца от 10 до 14 години:

от 4 до 17 юли и от 18 до 31 юли – 9,30-13,00 часа
За деца от 15 до 17 години:
от 4 до 17 юли и от 18 до 31 юли – 13,30-17,00 часа
Такса за участие: 250 лева за всички модули в рамките на две седмици

Очакваме ви!

За повече информация и записвания:

Ирина Гълъбова – организатор – 0878 435893

Мария Ваклинова – организатор – 0876 307421

Людмил Стефанов – психолог – 0898 586888

Оригинална публикация

M3College | 28.06.2016

Какво е значението на международните PR организации за развитието на PR бизнеса у нас и как те могат да бъдат полезни на нашите специалисти по комуникации? Какво ни дава членството в подобна организация? Обмяна на добри практики и ноу-хау – възможно ли е наистина това и какви са механизмите, по които се случва?

Тези и много други въпроси ще бъдат обсъдени на специална дискусия, организирана съвместно от М3 College и Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). 

Лектор ще бъде г-н Максим Бехар, изпълнителен директор и председател на Борда на директорите на M3 Communications Group, Inc, част от Hill+Knowlton Strategies Partner, президент на Световната асоциация на PR агенциите (ICCO).

Събитието, което е част от програмата по случай 20-годишнината от създаването на БДВО, ще се проведе на 30 юни, четвъртък, от 19.00 ч. в сградата на М3 College (София 1606, ул. „20-и април“ 26).

За регистрация и допълнителна информация: press@m3bg.com или тел: 02 818 70 10.

Списание "Твоят БИЗНЕС" | 24.06.2016

Мила е от онези усмихнати момичета, които носят заряд и откровена емоция в себе си, от които разбираш, че можеш да говориш директно и прямо с тях. Познавам я от предишната и реализация, а в последната година и в пряка работа с настоящата и позиция.

Мила Миленова е Мениджър PR и реклама на телекомуникационния оператор Макс и е член на УС на Българско дружество за връзки с обществеността (БДВО). Преди това е била управляващ директор в All Channels | PR, афилиирана агенция на FleishmanHillard в България и част от комуникационната група FleishmanHillard

Мила има 10 години опит в сферата на корпоративните комуникации, маркетинговите комуникации, маркетинга и медиите. Била е преподавател по Маркетинг и Маркетингово планиране в УНСС от 2012 до 2014 г. Завършила е специалност Връзки с обществеността в СУ „Св. Климент Охридски“. Има магистърска степен по Бизнес администрация – Стратегическо управление от СУ „Св. Климент Охридски“ и по Маркетинг от УНСС.

Днес тя е гост в ПР рубриката.

Мила, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Да тъчеш невидимите връзки на общуването – изисква ловкост и съобразителност – харесвам това в професията ни и то ме задържа в нея. А защо я избрах – не помня. Случайност вероятно. Просто щастлива случайност:)

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?

- Двигател на личното ми удовлетворение винаги е признанието. Това да знаеш, че усилията ти са забелязани. Най-много в живота са ме радвали поздравления от други колеги PR-и. Имам особено отношение към словото и думите, които използваме. Едно от най-хубавите неща, които можеш да правиш с думите, е да поздравиш, окуражиш някого или да благодариш.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Няма отговор на този въпрос, защото не би трябвало въобще да има такъв въпрос. От една страна, PR-ът и рекламата боравят с различен инструментариум, имат различно въздействие и роля за организациите и имат различни цели. От друга страна, когато правим цяла комуникационна кампания все по-трудно можеш да я рамкираш зад определението „рекламна“ или “PR” кампания. Говоря за работата ни общо като за „комуникации“. Такова е разбирането ми за бъдещето на професията ни – все по-комплексно, всеобхватно, 360-градусово покриване на нуждите на организациите, за които работим.

Силно показателно за тази тенденция дори у нас през последните години е, че малките силно профилирани и специализирани в един тип дейност, да кажем – PR – агенции, лека полека отпаднаха сами от пазара. Те не успяха да се адаптират към променилите се нужди на клиентите. Не успяха да предложат комплексна, цялостна комуникационна услуга. Останаха бутикови. А PR-ът не е комуникация за малки или бутикови клиенти. Той е комуникация за компаниите, които знаят каква е неговата стойност, важност, значение и как той допринася за постигането на дългосрочните цели и визията на компанията.

Има ли безплатен ПР?

- Често пъти хората, които не разбират професионално комуникациите, обясняват на други хора, които не разбират от комуникации, че PR-ът е безплатна реклама. Моето мнение е, че това е една от причините да се създаде грешна нагласа към PR-а като евтина аналогия на рекламата, което е безкрайно погрешно. Най-малкото защото двата типа комуникация имат различно предназначение, обслужват различни цели, както вече стана дума. Впрочем, това доведе през последните години до все по-голяма трудност да практикуваме професията си, защото медиите четат „безплатната реклама“ като „пропуснати ползи“ за себе си. Електронните медии, например, въпреки либерализирането на законодателството в тази посока, отказват да споменават имена на компании. Затова наскоро ние от БДВО инициирахме петиция за споменаване на търговски марки в медиите. Призовавам повече хора да я подпишат онлайн. Това има значение не само за нашата професия, а и за степента на информираност на обществото въобще за бизнеса в тази държава. Най-малкото хората трябва да знаят важни факти за компаниите в България от обща култура, но достъпът им до тази информация посредством най-лесния източник – медиите – е силно възпрепятстван от самите медии.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Имам непоносимост към лицемерие, обсъждане на неприсъстващи в разговора хора, интригантстване. Това са все неща, към които имам откровена непоносимост и нищо не може да ме накара да имам търпимост към такива прояви.

А какво не харесвам – ами много просто – не харесвам, когато хората не се разбират помежду си. Обикновено става, защото използват едни и същи думи, които значат различни неща за тях. Думите могат да бъдат много коварни.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

- Еднаква съм. Една и съща със себе си. Нямам много и различни амплоа. И в работата, и в личния живот проявявам едни и същи качества и допускам едни и същи грешки. А пък по-интересното е, че понякога в работата развиваш качества, които ти пречат в личния живот или обратното. Например в работата се цени да си упорит и дързък, но в личния живот обикновено се слага отрицателен знак пред тези качества.

Научих се да харесвам промяната, обаче. Тя е новата ми „религия“. Хората се страхуват от нея, но аз искрено вярвам, че тя е повече от необходима, за да се развиваш. Ако имам друго аз, то – това е. Способността да се променяш, адаптираш, развиваш.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

- Добрата дума и доброто отношение. Всъщност рано или късно всички разбираме, че няма значение в кой сектор работим, каква е професията ни – с каквото и да се занимаваме, всичко опира до правилното отношение.

Какво би учила още?

- Технологиите са ми много интересни. Естеството на работата ми е такова, че по-скоро ги познавам по повърхността, а не в дълбочина. Със сигурност в бъдеще бих инвестирала време и усилия в това да ги познавам по-добре и професионално.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?

- Моят идеален ден започва в 6 ч. с тонизираща тренировка и минимум говорене и продължава в 8 ч. с пътуване към офиса и слушане на сутрешния блок на Митко Павлов. Предпочитам началото на деня да си бъде само за мен, моя тонус и без много приказки. Следователно и без много новини. Основна причина да не следя новините до влизането си в офиса, е, че не очаквам да чуя новина, която да ми харесва или да ми е интересна. Това не е упрек към медиите, разбира се. Това е само наблюдение, че електронните медии, в частност – телевизиите – рядко отразяват бизнес новини от сектора, в който работя.

За сметка на това пък Митко Павлов винаги има алтернативен набор от новини на деня, собствено мнение за тях и супер плейлиста с песни на любими мои изпълнители.

Оригинална публикация

Съюз на Българските журналисти | 26.06.2016

Списание "Твоят БИЗНЕС" I 10.06.2016

Със сигурност имате познати, с които много добре се знаете, работите дори заедно, но просто така се е случило, че не сте се виждали „на живо“ (технологиите много помагат за това). И когато най-сетне случайно се срещнете, установявате, че сте много добри познати от години. Такава бе и срещата ми с Александрос Цицос, който въпреки гръцкия си произход говори перфектен български с онзи едва доловим секси акцент, който те кара винаги да се усмихваш с удоволствие. Освен това самият той е изключително позитивен и усмихнат човек.

Алекс идва в България, за да сбъдне детската си мечта, но открива, че съдбата има други планове за него. Археолог по образование, участващ в международни проекти, решава да промени коренно живота си и да потърси друго професионално развитие. Занимава се с комуникации повече от 12 години и реализира стратегически проекти за международни и местни компании.

Кариерата му в България започва като като журналист, а по-късно продължава в сферата на корпоративните комуникации в международни компании и агенции. От 2008 г. е част от екипа на Publicis Consultants MSLGROUP, ПР агенцията на комуникационната група Publicis One Bulgaria. Започва професионалното си развитие в агенцията като ПР консултант, а днес оглавява екипа й от позицията на изпълнителен директор.

България за него не е Родина, но след 20 години той казва, че вижда това, което повечето българи отказват да видят.

Алекс, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?

- Не знам дали аз избрах ПР-а или професията избра мен. Преди години една приятелка ми каза, че съм роден ПР. Тогава се смях на глас. Поглеждайки ситуацията сега, май се оказа права. Всъщност нищо не е случайно. ПР-ът влезе в живота ми в един доста критичен момент, свързан с решението ми да живея и да се развивам в България. Тогава търсих най-подходящата професия за едно ново начало и просто попаднах на правилното място в точния момент.

ПР-ът ме привлече с разнообразието и динамиката си, възможността да разказваш и да си близо до хората, да си постоянно креативен и ефективен, да образоваш, но най-вече с това, че освен като професионалист, можеш да се развиваш и като личност.

Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлив?

- Има един сладък момент в края на всеки проект, когато лудницата затихва, всичко е изпълнено, резултатите са ясни, а клиентът доволен идва и ти казва усмихнат „благодаря за всичко!“. Такива малки, но страшно силни жестове дават смисъл на нашата работа. Една динамична професия ражда силни емоции. Има и много други моменти – от спечелването на нов клиент, постигането на високи резултати, разрешаването на сложни казуси, провеждането на образователни кампании и проекти със социален характер…

Понякога неуспехите могат да бъдат също силни, стига да знаеш как да ги приемеш. Ако не ги допуснеш да те повалят, те могат да бъдат движеща сила за нови успехи.

Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?

- Време е да спрем с тази дискусия и да излезем от тези клишета. Нека да погледнем към съвременните комуникации по начин, по който функционират днес тези два инструмента. Границите на техниките и каналите са тотално размити. Рекламата разказва истории и промотира съдържание в социалните медии. ПР-ът продава, говори с кратки форми в социалните медии и стига до хората с видео съдържание и снимки. Безсмислено е да говорим за разлики, когато трябва да се фокусираме върху интегрирането на комуникациите. Имам късметът да работя в среда, където заедно с експерти от различни маркетингови сфери оформяме екипи, като не се интересуваме коя практика ще надделее. Вървим напред заедно и даваме най-добрите и най-ефективните решения на нашите клиенти. Това е добавената стойност, която прави разликата и начинът, по които всички комуникаторите би следвало да работят.

Има ли безплатен ПР?

- Истината е, че очакванията на всички за ПР-а е да генерира безплатни новини. Малко е наивно да говорим за нещо безплатно, когато се влагат пари в него. Компаниите плащат хонорари на агенции и експерти, за да реализират комуникационни кампании. Инвестират в създаването на информационни поводи и събития.

За мен основния въпрос е какво е новина. Нашата работа е създадем атрактивно съдържание и да го съобщим чрез правилните канали и в точното време. Нека осъзнаем, че термините „широка общественост” и „да чуят всички за нас” не съществуват. Сега е по-лесно да стигнем точно до тези, които ще оценят информацията и се интересуват от нея.

За съжаление, понякога икономическата зависимост на медиите диктува новинарското им съдържание, което не е етично, а така добрите новини не получават заслужено отразяване.

Какво не харесваш в комуникацията между хората?

- Липсата на откровеност и лицемерието в общуването. Обичам честната и директна комуникация в професионален и личен план. По-лесно е да ме убедиш да направя нещо, ако ми говориш открито, отколкото ако ме манипулираш. Същото съветвам и нашите клиенти. Хората ценят една марка, когато е искрена към тях, говори им директно и не се страхува да си признае, когато сгреши.

Кое е другото ти „аз“ извън професията?

На моменти се чувствам, че имам над 1000 самоличности, но истината е, че съм един и същ през цялото време. Не разбирам хората, които седят и чакат да свърши работното време, за да бъдат себе си. Работохолик съм, обичам това, което правя и съм почти женен за професията. Емоционален съм и изживявам силно всяка победа и всяка загуба. Нямаше как да получа всичко това, ако не бях през цялото време себе си. С клиентите ни се опитвам да поддържам дистанционна близост, за да мога да им давам най-правилните съвети.

От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?

За мен е удоволствие да работя с креативни и уверени колеги, които вярват в екипността и се стремят да реализират мечтите си. Те ме изпълват с енергия и ме вдъхновяват с желанието си да учат повече и повече. Споделянето на опит и знания е зареждащ фактор. Всеки ден съм заобиколен от будни личности, с които зареждаме батериите си чрез диалог и обмяна на креативни идеи.

Какво би учил още?

Всичко зависи от момента и настроението ми. Като нещо ми привлече вниманието се опитвам да науча всичко за него. Интересувам се от изучаването на чужди култури, историята, изкуството, психологията на различните народи, чуждите езици… Знам и какво не искам да се науча – да шофирам. Няма сила, която да ме накара да хвана волан. Вярвам, че всеки човек е роден за конкретни неща и от рано осъзнах, че шофирането не влиза в длъжностната характеристика на живота ми.

В колко започва денят ти и каква първа новина би искал да прочетеш или чуеш?

Мога да стана в пет или в седем сутринта, мога и да не спя въобще, зависи програмата ми за деня. Слава богу се събуждам лесно, преди бях от типа „моля, дайте ми още пет минути сън“. Има толкова много новини, които бих искал да чуя – от откриването на лечение на тежка болест, до разрешаването на глобален проблем. Тези новини зависят от нас и нашата активна позиция.

искрено се радвам на малките жестове от съдбата и една непринудена усмивка. Но това не е новина.

Оригинална публикация

www.gabrovodnes.info I 20.06.2016

Делегатите на XV общо отчетно-изборно събрание на Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО) преизбраха единодушно за председател на Контролния съвет на Асоциацията главния експерт „Публичност и визуализация“ в Община Габрово Миглена Въгленова.

Неправителствената организация е основана на 13 юни 2000 г. Тя обединява специалисти по връзки с обществеността, работещи в родните общини. По време на годишната среща на АСКО, състояла се на 9 и 10 юни в София, беше избрано ново ръководство за предстоящия 4-годишен мандат на местната власт.

По време на двудневния форум се състоя семинар на тема „Още една стъпка за професионалното усъвършенстване на PR специалистите“. В рамките на събитието бе представен опитът на Община Габрово в прилагане на мерките за публичност и информация по европроекти.

"Общинският ПР трябва да бъде връзката между всички звена на администрацията и ръководството, както и между гражданите и ръководството на общината и администрацията – от друга страна. Задължението му е да формулира послания, които да бъдат възприети правилно. Защото гражданите не са длъжни да разбират юридическа терминология, сложни законови процедури или специфичната стилистика на европроектите. Общината е институцията, която е най-близко до хората и фокусира всичките им проблеми и нужди. Затова е важно да имаме достоверни комуникационни потоци във всички посоки, за да се взимат точни решения.

От друга страна, когато вътрешните комуникации са неефективни, не може да очакваме добри външни комуникации. Считам, че не бива да се подценява изграждането на добро общуване на всички нива в администрацията. Тук е ролята на пиара да убеди ръководството, че не е важно единствено какво ще кажат медиите за него, а и подчинените му, защото всеки един от тях е имиджмейкър на институцията", коментира Миглена Въгленова.

Работата на пиара е да умее да създава партньорства, да не бяга от неудобните въпроси, да си сътрудничи с медиите. От първостепенно значение е да има пряк достъп до общинското ръководство, за да е навреме информиран и да може да му съдейства, да дава идеи или да предотвратява „пожари“.

Пиарът не е административно-бюрократична, а преди всичко творческа позиция. Той няма работно време и лични пристрастия, на разположение е по всяко време и трябва да е готов да реагира максимално бързо и ефективно. Затова е нужно непрекъснато да се образова, да чете, да се информира, да държи сетивата си широко отворени. Да се стреми да не ограничава мирогледа си до текущите ангажименти, а да вижда и отвъд тях, защото никога не се знае какво ще ни поднесе бъдещето, допълни Миглена.

По повод опита на Община Габрово в прилагане на мерките за публичност и информация по европроекти тя сподли: "Мерките за публичност и информация са задължителен елемент от реализацията на европроектите. Неспазването им се третира като нередност и може да доведе до финансови корекции, а понякога и до прекратяване на плащанията. В Община Габрово се обръща голямо внимание на тази част от реализацията на проектите. Стремим се по достъпен начин и навременно да информираме за дейностите и ефектите. Да гарантираме прозрачността в процеса и да увеличаваме популярността на града. Специалните ни събития са винаги открити и се отличават със съвременен и професионален подход, далеч от ведомствения стил. Рекламните ни материали са атрактивни и показват най-доброто от резултатите.

Специално внимание обърнах на екоинициативата по проекта за новото депо „Отпадък с късмет – не отива за смет“, с която популяризирахме идеите за разделно събиране на отпадъците. Проектът за интегриран воден цикъл, който бе благодатен за ползване на почти всички познати комуникационни средства, както и за провеждане на мащабни церемонии на старта и финала. Разказах за проекта „Цветен град“, в който реализираме цветна общностна дейност, чрез която информираме и въвличаме жителите на Габрово за това как да направят града си по-красив и подреден. Показах инициативите по проекта за развитие на културно-историческия туристически продукт, чрез които направихме едно много артистично и запомнящо се откриване на Интерактивния музей на индустрията – триизмерна прожекция и възстановка от XIX век с участието на видни габровски индустриалци – в изпълнение на актьори. Не пропуснах и нетрадиционната презентация и изложба „Първите 7 години на Габрово в ЕС“, която показа най-добрите проекти на Общината, реализирани с евросредства, и т.н.

И за да убедя колегите, че габровци не са такива, за каквито ги спрягат, издадох някои тайни /безплатно/ за успешна реализация на подобни кампании – започвайки от планирането, през същинската работа до факторите за успеха, които следват формулата 3 в 1: прозрачност, партньорство, комуникация.

Смисълът да членуваш в АСКО е именно за това – да се развиваш професионално и да работиш за постигане на доверие, обективно информиране, широко гражданско участие и издигане имиджа на българските общини."

Оригинална публикация