M3 College I 7.02.2013
„Следва да се мисли не в цифри, а във въздействия – това е истинската сила на ПР“
Радина Ралчева е една изключителна дама с широки познания и разнообразни интереси – от сферата на PR и комуникациите до екстремните спортове. Много темпераментна, интересна и вдъхновяваща личност, истински пример за успяла жена. Има дългогодишен опит в областта на комуникациите: започва професионалното си развитие като консултант „Връзки с обществеността“ в Icona Communications, има 4-годишен опит като съветник „Връзки с обществеността“ на Globul, мениджър „Връзки с обществеността“ на веригата 2be, докато израства до изпълнителен директор в „Хохегер България“. След това създава своя агенция – Go Green Communications, която продължава да се развива успешно. Съвсем отскоро заема позицията директор „Обслужване на клиенти“ в Civitas България, Affiliate of Ketchum. Освен това тя е и един от най-обичаните преподаватели в М3 College.
За да разберем как съвместява всички тези ангажименти и откъде черпи цялата си енергия, поканихме Радина Ралчева да ни отговори на няколко въпроса в поредицата „Бизнес лидери на токчета разказват“.
1. Как успявате да съвместявате отговорностите като Директор „Обслужване на клиенти“ с всички други свои занимания – работа в управителните съвети на неправителствени организации като БДВО и Асоциация „Качество на живота“, преподаване, инициативи с други неправителствени организации, подготвяне на авторски текстове и т.н.?
Смятам, че енергичността е част от длъжностната характеристика на ПР професионалиста. В нашата работа няма покой, вечно сме в динамика. На мен това ми е вътрешно присъщо състояние и просто правя различни неща едновременно. Понякога не се замислям по въпроса, а когато се замисля, сама се чудя как успявам. Истината е, че животът в такъв ритъм не е за всеки и е свързан с много прецизна организация на времето, определяне на приоритети, оптимизиране на процеси, мислене на различни нива и др. И разбира се, често работните дни са доста по-дълги от общоприетото, времето не достига, случва се близките и приятелите да остават на заден план в определени моменти. При такъв работен ритъм е много важно човек да знае кога да спре, да умее да намира вътрешния си баланс и да си почива ефективно. И аз имам своите малки тайни и хитринки за презареждане.
2. Защо според вас някои компании се задоволяват основно с добър имидж? Какво не им достига, за да постигнат добра репутация?
Постигането и поддържането на добра репутация е постоянно усилие, изисква много целенасочена работа, способност за безпощадна саморефлексия и комплексен подход. Изисква и интеграция на процеси, дейности и капацитет, както и аналитичен подход към начина, по който организацията присъства в обществото. Поддържането на добър имидж просто е по-лесно и не така трудоемко начинание, което вероятно обяснява и защо често в бизнеса това е нивото, на което се работи. И в двата случая става дума за процеси, а не за еднократни актове, но все пак репутацията има по-сложна същност и работи с ценности, което създава допълнителни затруднения. А и значение имат множество други фактори, като бизнес средата, зрелостта на пазара, обществените очаквания, силата и интензитета на натиска, на който са подложени компаниите, нивото на социалната и икономическата толерантност, наличието на връзка между репутацията и бизнес резултатите и др.
3. Какви проекти предстоят в Go Green Communications?
Работата на агенцията, която основах, вече е извън моя обхват. Разбира се, следя как се развиват нещата, но от дистанция. Знам, че колегите са се захванали с интересни и вълнуващи проекти и се надявам да успеят да ги реализират по най-добрия възможен начин. Доколкото разбрах, там нещата са динамични по много начини, има промени в екипа, предстоят им и няколко възможности, които, ако се случат, ще им предоставят нови професионални предизвикателства. За мен Go Green Communications винаги ще бъде емоционална тема, все пак аз основах и развивах тази агенция в продължение на години, направихме с колегите ми страхотни проекти, уникални неща, които изпълват със смисъл понятието професионализъм в ПР, така че мога само да им желая успех във всичко.
4. Кой е любимият Ви зелен проект и защо го определяте като такъв?
Любимият ми „зелен” проект е нереализираният, защото най-доброто винаги предстои, защото може да бъде направен по уникален начин, защото крие елемента на неизвестното, защото може да се превърне в добра практика, защото може да се случи за първи път, защото… Във всеки случай силно се надявам, че „зелените“ проекти няма да бъдат просто въпрос на мода, а на осъзната необходимост да спазваме „правилата“ на играта. Мисля, че някои процеси вече са видими и с невъоръжено и не експертно око и те ни показват, че има нужда да променим отношението си и манталитета си към природата. Да „превключим“ от завоевателски и консуматорски подход към партньорски и да намерим онова свое място в света, където ще съществуваме в хармония с природата.
5. Какви са актуалните предизвикателствата, с които се сблъсквате в Civitas, България?
Когато работиш като част от Ketchum, компания, която е сред лидерите на ПР пазара в световен мащаб, това „върви“ заедно с определени отговорности. Очакванията, нивото на изпълнение, качеството на работата, дълбочината на разбиране на бизнеса са други и способността да се поддържа този стандарт на работа е ключова. Другите предизвикателства в CIVITAS, по подразбиране, са свързани с развиването на бизнеса, с разбирането на пазара, със справянето с икономическите особености и със стремежа да се правят стойностни неща. Моята лична битка е да продължавам да се стремя да развивам разбирането за работата на ПР практиците. Смятам, че е важно да „преместя“ разбирането, които имат компаниите и организациите, с които работим и ще работим, от цифрите към стойностите. Няма да се уморя да повтарям, че следва да се мисли не в цифри, а във въздействия – това е истинската сила на ПР.
6. Имат ли нещо общо страстта към екстремните спортове и високите нива на стрес в професията PR? Така ли балансирате огромната динамика в работата си?
Е, не може да се каже, че съм екстремист, даже напоследък почти не съм правила нищо нетипично. Но винаги си имам едно на ум, че може да ми се прииска. Смятам, че спортът и изобщо активният начин на живот, е много важна част от моя начин за балансиране. Други такива балансиращи механизми за мен са пътуванията, срещите със скъпи за мен хора, културата, книгите. Както ви казах, имам своите начини да поддържам вътрешната си хармония. Смятам, че ако човек няма пълноценен живот, който включва различни елементи, приятелски кръг, интереси и активности, не може да бъде ефективен. Рано или късно качеството на работата му ще започне да страда, така че аз се опитвам да имам разнородни интереси и занимания извън преките ми професионални ангажименти, да имам широк кръг от познати и близки хора, да спортувам, да пътувам, да намирам начини да научавам нови неща, но и да не забравям важните „стари“ неща, изобщо да вървя през света с любопитство и с широко отворени очи.
7. Кое прави обучението в М3 College специално, различно и вдъхновяващо?
Не е едно нещо. От една страна, е атмосферата, начинът, по който моите приятели в колежа го управляват и го превръщат в добро място, където искаш да отидеш. От друга страна, колежът има притегателна сила за много интересни, различни и ентусиазирани хора, които не спират да търсят развитие и нови хоризонти. И на трето място, в колежа се сформира общество, хората намират своя интелектуална среда, място за дебат, обмен на мисли и гледни точки, възможности да чуят какво имат да им кажат познати за тях хора или хора, които ги интересуват, както и възможности за нови срещи и приятелства. Създава се традиция с различни проявления – годишни курсове, ПР четвъртъци, курсове по актуални теми, сътрудничество с университети и т.н. Така се изграждат мостове, взаимодействия, единомислия. Важно е да има такива места, важно е те да са активни и живи и да създават усещането за общност.
8. Най-ценният съвет, който давате на вашите курсисти, е ….
Да не спират да се развиват, да не се примиряват с посредствеността, глупостта и простащината, да вярват в себе си и да не оставят скептиците да ги убедят, че стремежите са нещо нереалистично. Светът принадлежи на смелите и всеки опит е по-добър от пасивността, защото ги води нанякъде, учи ги на нещо, калява ги и им отваря нови хоризонти. А и всеки път стига дотам, докъдето си готов да го извървиш, нали?
9. Довършете изречението:
За мен успех е… онова, което те кара да се събуждаш сутрин, зареден с енергия и с усещането, че можеш да промениш света. Някой ден е сигурно, че ще успееш. Дори да промениш света за един човек, значи си успял и можеш да го направиш пак. За мен успехът не е свързан с това да притежаваш, а да знаеш как да постигаш. Успехът е да владееш силата – в онзи много широк смисъл, в който го разбират само джедайте. Колкото и абстрактно да звучи, никога не съм разбирала успеха като колекционерство, като къща, кола и т.н. За мен успехът е усещане за движение и риск, постоянно търсене, стремеж към самоусъвършенстване, към подобрение, изобщо – състояние на духа. И гледам да не забравям казаното от Чърчил, че успехът никога не е окончателен.
