Шийла Крумхолц, изпълнителен директор на Центъра за отговорна политика във Вашингтон: ЛОБИСТИТЕ НЕ СА ОПАСНИ, НО ТРЯВА ДА ЗНАЕМ ЗА КОГО РАБОТЯТ

в. Политика | Людмила ГЕОРГИЕВА | 14.09.2012

Хората се съмняват в тях, защото голяма част от дейностите им се извършва на тъмно

Шийла Крумхолц е експерт в анализа на ролята на парите в политиката – прозрачност и отчетност на даренията и изразходваните средствата по време на изборни кампании, а също така и на вложените в лобизъм финанси, личните декларации за доходите на управляващите, ефекта от "въртящата се врата". За нея казват, че е от малкото хора във Вашингтон, запазили изключително чиста репутация. Завършила е Международни отношения и Политически науки в университета в Минесота.

- С какво точно се занимава watchdog организация като вашата?

- При нас в Щатите watchdog организациите имат дълга история, която датира някъде от началото на 1900 г. Тогава тези организации са възникнали като асоциации на журналисти, разследващи и отразяващи трагични инциденти и фатални грешки в индустриална Америка. Много от тези случаи, причинили страдания и довели хората до просешка тояга, са се дължали на злоупотреби от страна на мощни корпорации. Повратен момент за нашата организация беше аферата "Уотъргейт", която сложи началото и на внимателното изследване на влиянието на парите в политиката. Преди това, през 50-те и 60-те години рядко се е обръщало внимание на това откъде идват парите за политическите кампании, но с увеличаване на средствата влагани в политика и избори, и наелектризираната атмосфера на 70-те този проблем излезе на преден план. Скандалът "Уотъргеит" се превърна в център на общественото внимание, това беше шокиращо събитие, което поляризира Америка и накара всеки един да спре и да се замисли. Той свали Никсън от власт и доведе нови лица, а и нови етични правила във Вашингтон.

Двама сенатори Франк Чърч, демократ от Айдахо, и Хъг Скот, републиканец от Пенсилвания, след като се пенсионират, основават организацията, чиято цел в началото е била да се фокусира върху мерките, които биха направили Конгреса по-отговорен пред избирателите. Изследването на парите в политиката е било само част от програмата на новата организация. В началото на 80-те Лари Макенсън разследващ журналист от Аляска, се фокусира като лазерен лъч върху парите в политиката откъде идват, кой ги насочва към определени кандидати, интересите, които тези пари представляват, топ организациите и индустриите с техните дарителски кампании. Този си опит на щатско ниво той приложи и на федерално, разви и система за нас, чрез която да категоризираме парите, вложени в политика. Всъщност това беше началото на нашата работа, която вършим и до днес. Ние не разглеждаме само парите за изборни кампании, а политическото финансиране в много по-широк смисъл и разбира се парите, вложени в лобизъм, са само една част от тях. В миналото издавахме материалите си в 15 000 страници големи томове книги, наречени Енциклопедия на публичните тайни в политиката. Но разбрахме, че хората нямат търпение да четат енциклопедии. Оказа се, че уебсайтът е перфектен "брак" на платгрорма и съдържание и сега хората могат да правят различни справки, както и когато си поискат. Прилагаме подхода "Нарежи го на филийки, накълцай го на кубчета", т. е. засичаме информацията по всички възможни начини, така че хората да могат да достигнат и до обобщените данни, и до детайла. Те могат да намерят данни и за отделни конгресмени, и за всички комисии на Конгреса, и за партиите, а и да проследят отделни интереси, пари, вложени в лобизъм, в политики, лични финанси на политици, данни за техните пътувания и спонсори.

- Каква е законовата база, която ви дава възможност да събирате тази информация?

- Скандалите направиха нашата работа възможна. "Уотъргеит" беше най-големият и най-важният, който наистина ни осигури вече 30-годишен достъп до информация, какъвто преди това нямахме. Даваме си сметка, че този достъп не ни е гарантиран, че може да нямаме други такива 30 години. Затова искаме да дадем на хората чувството, че това е тяхната информация. През 70-те съдът се произнесе, че донорите трябва да разкриват имената си, бизнеса си, работодателя си, адреса си и че всички тези данни трябва да се описват l декларират от кандидатите и партиите. И че ще бъде създадена агенция или друг офис, отговорни за събиране на тази информация и предоставянето й на гражданите. Говорила съм с хора от различни държави от целия свят и знам, че това не е обичайна практика за много от тях. Но тази привилегия не е гарантирана и за нашата страна. Времето след "Уотъргеит" беше силен момент. Хората станаха много чувствителни на тази тема, те имат високи очаквания и искат да получават информация по всяко време на своя iPhone или iPad.

- Америка изглежда напълно прозрачна. Има ли какво още да се разкрива? Имате ли нужда от достъп до повече данни, липсва ли ви някаква специфична информация?

- Трябва ти информация, за да разбереш каква още ти липсва. Например, ние знаем, че се лобира, но никой не се заблуждава и че се лобира повече, отколкото се декларира. Особено сега лобистите са очерняли като лоши, опасни хора, които разбъркват сферите на влияние и които трябва да бъдат забранени. Забелязва се и определено отдръпване на някои от лобистите от предоставяне на информация за нас. Това, което не знаем, е за кого са лобирали и по какъв проблем. Например дебатът по здравната реформа. Съществуваше силна тревога, понеже голям брой бивши конгресмени и служители от изпълнителната власт бяха започнали работа и представляваха като лобисти големи здравноосигурителни компании. Имаше сериозни подозрения, че те ще успеят да повлияят силно върху вота и в крайна сметка ще бъдат обслужени бизнес интересите, а не тези на обикновения човек. Но въпреки всички мерки е трудно да се разбере с кого тези лобисти се срещат и за какво си говорят. Всичко, което ние знаем и можем да кажем, е: това са лобистите, които лобират по здравната реформа; толкова от тях са бивши управляващи, преминали през "въртящата се врата"; това са политиците, за чиито кампании са направили дарение; това са даренията, които клиентите на лобистите са направили, и политиците, които са ги получили. Така ние казваме: "Погледни и виж модела, това не е доказателство за "танго за танго" отношения или изобщо за непозволени такива, но да, определено тук се забелязват някакви взаимоотношения. Най-малкото очевидно е, че тези хора се познават, имат някакви отношения и е почти сигурно, че си говорят за закона за здравната реформа". Посочваме връзката между декларираните лобистки усилия, направените дарения, ключовите фигури в парламента, които имат властта да решават, и политиките, които лобистите целят да повлияят. Трябва да имаш достъп до всички парченца от пъзела, за да видиш къде си пасват. И да знаеш кое парченце ти липсва. И тогава публиката може да реши дали е важно и в обществен интерес ли е да поискаш липсващото парче от пъзела. Със сигурност това няма да бъде извършено от средния гражданин, но може да бъде направено от хора на науката, политически анализатори, организации като нашата, разследващи журналисти. Тези данни трябва да бъдат представени на обикновените граждани на разбираем език и така да им се даде потенциалната възможност да питат и изискват повече информация. Обикновено не политическите проблеми, а скандалите предизвикват силен политически натиск от гражданите, които настояват за промяна на модела. Понякога скандалът, политиката и различните изследвания на политическия занаят вървят ръка за ръка. Така публичният гняв и разследванията успяват да постигнат реформи в политиката.

- Правата на лобистите бяха твърде затегнати по време на сегашната президентска администрация, но оставам с впечатление, че ефектът от тези мерки е твърде противоречив.

- Съществува обяснимо безпокойство за това, което правят лобистите, заради характера на тяхната работа, а в някои случаи, свързани със здравната реформа, и поради прекомерното им влияние върху политиката. Политическите решения би трябвало да се базират на аргументи, а не на парите. Хората се интересуват, а и се съмняват, защото и голяма част от работата на лобистите се извършва на тъмно. Нашите данни показват, че една персона се интересува от дадена политика и харчи милиони, за да повлияе върху нея. Т. е. предупреждаваме, че има властови интерес и че кметът например може би не представлява интересите на своите избиратели. Не можем да кажем, че лобизмът е лошо нещо това е наше конституционно гарантирано право и аз мисля, че дебатът за лобизма, представителността и потенциално корумпиращата роля на парите в политиката е здравословен. Но ние очакваме хората да се страхуват от наказание, ако пресекат линията на допустимото. Не искаме те да си мислят, че могат да си позволят всичко безнаказано. Искаме да знаят, че има механизми за контрол и че осведомеността на гражданите е ключов елемент от тях.
Да, администрацията се фокусира върху лобизма. Всъщност това беше и ключов дебат за президентските избори през 2008-а. Според мен администрацията свърши добра работа, като намали "трафика" през " въртящата се врата". Още с първия си акт президентът 06ама наложи ограничения върху работата на лобистите с президентската администрация, лимитира и възможностите на бившите служители, които започват да работят като лобисти след напускането си. Опасявам се обаче, че последващите ограничителни мерки срещу лобистите предизвикаха антагонизъм, който беше нежелан и излишен.

- в Сенатския етичен кодекс има странни правила. Например, ако парламентарен служител получи букет цветя или ница, докато работи върху някакви мерки, регулиращи тези браншове, трябва да постави тези "развалящи се продукти" някъде на публично място. Други определят реда, по който приятелски семейства на лобист и депутат могат да прекарват заедно отпуската си или да си гостуват по вилите. Има ли нужда от още правила?

- Мисля, че подаръците, които управляващите могат да получават, са вече тотално регулирани и то на едно, бих казала, "номинално" ниво. Повече от това надали може да се желае. Разбира се и тук винаги има хора, които нарушават правилата и това ще продължава да се случва. Правилата имат "охлаждащ" и възпиращ ефект, но въпреки това има хора, които, макар и осведомени, не могат да откажат плика. Има разбира се някои смехотворни "сценарии". Не бива да се тревожим за това, че сме пили кафе с приятел или сме прекарали ваканцията си заедно. Но е добре да възпитаме чувството, че появите на публично място имат голямо значение. Това просто трябва да се декларира. И ако няма какво да крием, значи няма проблем да декларираме пред Комисията по етика и да направим тези наши срещи публични. Важното е лобисти и управляващи да поемат отговорност не само за това, което правят, но и затова как изглежда то в очите на хората, защото самите публични прояви могат да оставят съмнение за различни сценарии и някой да се възползва от тях. Аз не се притеснявам за регулацията на подаръците. Това е дреболия в сравнение с далеч по-сериозния и системен проблем финансирането на политиката с частни средства.

- Къде е здравословната граница между прозрачността и нормалните условия за функциониране на управлението? Понякога и прозрачността може да прикрие как са взети най-важните решения.

- Когато благодарение на правилата за прозрачност, получиш различни документи или стенограми и видиш, че в тях няма нищо, ти разбираш, че важният разговор не се е състоял тук. И ако искаш да го научиш, да получиш достъп до истинското решение, трябва да потърсиш и изискаш обяснение защо тази информация не е достъпна или защо няма да ти бъде предоставена. Разбира се, при презумпцията, че тази информация е публична. Хората имат право на лични разговори, но когато става дума за публични срещи, нещата са различни. Тук ш просто трябва да има запис и този запис да е публичен. Обстоятелствата къде се е състояла срещата, кои са участниците, какъв е контекстът, какви са аргументите и какви са решенията всичко това трябва да бъде публично. Ако не е, това означава, че някой не си е свършил работата и нее спазил правилата и изискванията за достъп до информация. Или пък, че са нарушили правилата, а може би просто няма достатъчно правила и тогава гражданите трябва да настояват такива да бъдат изработеъи. Съвсем нормално е да попитаме нашите избраници: "Защо взехте това решение, какви причини го налагат, какви бяха доводите на противниците му. Само така аз ще мога да реша дали вие сте свършили добра работа. Защото без да знам това, не мога да свърша моята работа на гражданин и да държа вас, избраниците си от-ЯИ говорни".

- Какви правила гарантират прозрачността на неправителствените организации?

- Ние декларираме работата си пред IRS (6. а. – данъчната служба). Попълваме формуляр за освободени от данъци организации. Този статус е бонус за нас, защото и нашите дарители също се ползват с данъчни облекчения това е атрактивна привилегия за донорите. Попълненият формуляр е публичен. Освен това се изготвят рейтинги на този тип организации, които ги класират според това дали са прозрачни в работата си, доколко пестеливо и разумно са харчили средствата си, дали са вложили повече в заплати или пък в програми. Така че има начин да прецениш организацията и да се информираш за източниците й на финансиране.

- Изготвянето и предоставянето на информации достатъчно ли е, за да се влияе върху управляващите?

- Ние не се опитваме да влияем върху политиките. Но организациите, които ползват нашата информация, могат да оказват натиск и да настояват за реформи, базирайки се на нашите данни. Не променяме числата, не манипулираме данните, не се фокусираме върху никоя от партиите. Опитваме се да бъдем максимално акуратни, така че данните да могат да бъдат използвани и конструктивно, и назидателно, съобразно целите на ползващия.

- Кои са най-чувствителни към провокираните от вас дебати – гражданите, организациите, медиите, управляващите?

- Мисля, че всички са чувствителни в някаква степен, но през последните 20 години ние се фокусираме главно върху медиите. Насочваме се към тях, защото сме малка организация, нямаме достатъчно средства, за да разпространяваме нашите изследвания, да рекламираме себе си, или да се занимаваме с маркетинг. Медиите от своя страна също ни търсят и разчитат на нас за информация, експертни мнения изобщо за проучвания, които биха им отнели много време и ресурси. Обичайна практика за нас е да предоставяме данни на медиите, но те също се променят. Става трудно, медиите затварят бизнеса, опитват се да монетаризират новините и информацията си и затова и ние напоследък се фокусираме по-непосредствено върху публиката организации, групи, граждани. Технологично това вече е много по-лесно, хората ползват интернет, мобилни телефони и ние вече не зависим така силно от медиите. Колкото до политиците, тук те винаги са били чувствителни. Не обичат да бъдат критикувани, затова и за тях е важно да знаят какво говори опозицията, какви проучвания и данни излизат.
Людмила Георгиева е председател на фондация " Обща кауза". Интервюто е от книгата й "За лобизма с любов ", която излезе наскоро.

Стр. 18,19

Отборът на Кеворкян

в. Стандарт | 14.09.2012

Мистър "Всяка неделя" взе разследващ журналист и радиоводещ 

Даниела Тренчева, едно от популярните лица на "Календар" по Нова ТВ, и радиоводещият от "Дарик" Драгомир Симеонов ще радват зрителите на "Всяка неделя". Двамата вече са част от екипа на Кеворк Кеворкян и са познати сред колегите си като истински работохолици. Даниела буквално е пристрастена към работата си. Не излиза от къщи без телефони, говори прекалено много и обича усмихнати и откровени хора. Колегите й са категорични, че за да спечелиш доверието й, трябва да я гледаш в очите. Водещият на следобедния блок по "Дарик" Драго Симеонов освен в радиоефира е познат и като лице на популярното преди години куизшоу "10/64" по БНТ. Бил е водещ на предаването "Полет над нощта". Биографията му присъстват още "Мис България", "Евровизия" и много други участия. Самият Драго признава, че харесва повече радиото, защото "то говори лично, а не като по телевизията – масово". Добре позната на зрителите е и Даниела Тренчева. Дълго време преди да стане лице на "Календар", тя бе едно от остриетата на Нова ТВ и популярен разследващ журналист. Признава, че не спира да се надява, че може да промени нещата. Тя е един от малкото журналисти, които, отивайки да отрази събитие, на което се е случило нещо лошо и непоправимо, не бърза да пъхне микрофона пред лицата на хората, а се опитва да ги успокои. "Знам, че това може да ми докара професионален гаф, защото на телевизията й трябва емоцията им, експресията. А аз съм казала на някого: "Недей да плачеш", или съм се намесила, докато някоя жена е посягала да удари детето си. В подобни случаи емоционалната ми реакция изпреварва професионалната", твърди Даниела. Драго пък е на мнение, че бъдещето е на гъвкавите медии. "Facebook е живото доказателство за еволюцията на медиите, защото това не е просто социална мрежа, в която хората се срещат и разменят писма. Радиото и интернет се обединиха, а телевизията става и ще става все по-интерактивна", отбелязва той. Като разследващ журналист една от запазените марки на Даниела е "постановката". Тя умело се впуска в актьорска игра, за да постигне целта си и научи повече по темата, която преследва. Така например заминава за Неапол, където трябва да направи журналистическо разследване какво става с буклука и с мафията. Преструва се на туристка и успява да измъкне изчерпателна информация от таксиметровия шофьор, който подробно разяснява кои са силните хора в бизнеса, къде живеят и как са организирали нещата. При друг случай пък измъква имената на корумпирани полицаи, които покровителстват проституция в един от известните ни зимни курорти. Тогава и се налага да се престори на 17-годишна ученичка, която иска да упражнява занаята. Успява да подведе сутеньора и той, за да я убеди, че може спокойно да работи без полицията и родителите да разберат нещо, й дава имената на ченгетата, с които работи. Отразявала е и процеса срещу медиците ни в Либия, хвана доктора от "Пирогов", който уреждаше Митьо Очите с болничен и още куп заплетени и опасни криминални истории. В малкото свободно време, което и остава, Даниела предпочита да бъде сред близки и приятели. Когато има възможност, обича да ходи на кино. Драго също е любител на киното, но и на футбола. Не само харесва играта, но и често излиза на терена в квартални мачове. Дори преди години е успял да вземе автограф от Зенедин Зидан още преди да стане известен. Истински фен е на "Левски" и "Манчестър Юнайтед". Сам определя живота си като комедиен сериал. Даниела пък признава, че би изиграла главна роля във филма "Усещане за жена", но е на мнение, че за нейния си филм може би сценарият все още не е написан. Оригиналният и запомнящ се стил на Драго Симеонов и един от най-утвърдените водещи в родния ефир Даниела Тренчева, доказала професионализма си в разследващата журналистика и социалните теми, без съмнение ще възродят "Всяка неделя", категорични са колеги и приятели на двамата водещи.

Стр. 34 

Нови рокади в “24 часа”

в. Дума | 11.09.2012

Поредна промяна претърпя ръководството на вестник "24 часа". От вчера досегашната главна редакторка Данка Василева е сменена от Борислав Зюмбюлев, който съвместяваше ръководството на вестник "168 часа" с длъжността първи зам.-главен редактор на "24 часа". От изданието обявиха, че Василева ще продължи да е част от медийната група, но "ще се занимава с онлайн проекти".
ДУМА припомня, че преди по-малко от седмица Венелина Гочева пое управлението на "Медийна група България Холдинг", която издава всекидневниците "Труд", "24 часа" и още няколко печатни издания. Рокадата стана дни след като Гочева е регистрирала компанията "Нюз Про" ООД. Любопитство буди фактът, че предмет на дейност на дружеството е "рекламна, информационна, програмна, импресарска и маркетингова дейност, издателска, предпечатна и печатна дейност, сделки с интелектуална собственост и други". Съдружник на Гочева е бившият изпълнителен директор на "Феста холдинг" адвокатът Димитър Димитров.

Стр. 2

Александра Сърчаджиева и Ники Кънчев водещи на Vip Brother 2012

www.avtora.com | 11.09.2012

Big Brother за първи път ще има водещ, който ще представя епизодите на предаването. Това ще се случи в двойния сезон на Vip Brother и Big Brother All Stars. През годините форматът е имал различни варианти за водене на живите предавания, но никога не е имало водещ, който да представя епизодите. Това винаги се е правело от т.н. войс оувър (глас зад кадър), но тази година зрителите ще видят Алекс Сърчаджиева в тази роля. "Очакваме водещият да направи епизодите още по-интересни за зрителите", споделя Радо Тушев, изпълнителен продуцент на предаването. За лицето на Big Brother, Ники Кънчев остава добре познатата му роля на водещ на живите предавания, в които сме свикнали да виждаме номинациите и изгонването на Съквартирантите.
Кариерата на Алекс пред камера е дори по-дълга от тази на Ники Кънчев. В първият си филм – "Мечтатели" на Иван Андонов, тя се снима, когато е едва на две години и девет месеца, в ролята на дъщерята на Димитър Благоев. Кариерата и като водеща започва в младежкото музикално предаване "Мело ТВ Мания", което тя води в продължение на пет години, за последно зрителите я видяха в ролята на водеща на предаването "Фермер търси жена".
Сред театралните роли, с които Алека се гордее, са тези в "Железният светилник" на Асен Шопов и "Чайка" на Крикор Азарян. Изявите на Алекс в киното до този момент също заслужават подобаващо внимание – участието й във "Версен Жеторикс ", където играе с с Кристоф Ламбер , както и българкият филм, който дава сериозен тласък на кариерата й – "Шивачки" на Людмил Тодоров. За него тя печели наградата на най-добра женска роля на редица филмови фестивали. Последната и роля в телевизията беше в сериала "Женени с деца в България".

Оригинална публикация 

Днес в БНТ беше обявено учредяването на годишните награди за журналистика Валя Крушкина

БНТ, Новини в 20.00 часа | 11.09.2012

Днес в БНТ беше обявено учредяването на годишните награди за журналистика Валя Крушкина. Наградите са създадени от фонда на нейно име, от роднини, приятели и колеги на Валя, от различни медии. Символично всичко това се случи на рождения ден на Валя.
Репортер: Днес всички мислим за Валя така, все едно е с нас и още чуваме гласа и. Зад наградата за журналистика остава Валя с проблемите на хората Спомняме си я от различни месата на България с репортажи, които на първо място поставяше човека.
Добрина Чешмеджиева: Валя беше журналист, преди всичко и това не е свързано с някаква марка, за нея това беше важно, кой какво ценно е направил.
Репортер: Търсена, обичана и пряма. Казваше че трябва да направи репортажа така, че да я разберат и бабите в селата. Помагаше на всички с каквото може. Не оставяше и младите колеги.
Вирджиния Славчева: Валя беше човека, който първи, дойдеше ли млад репортер или млад човек в редакцията, някак си се надушваха. Тя винаги успяваше около нея се въртяха младите хора.
Репортер: Имаше притегателна сила, чувство за хумор и надежда, с които печелеше. Е нейната сметка останаха 92 000 лева и по нейно желание ще бъдат дарени на болни деца. А наградата от фонда е да насърчава смелата българска журналистика.
Валери Тодоров: През последните години благодарение на медиите се създаде една такава инерция към благотворителност. Българите отвориха сърцата си, преодоляха съмненията, колебанията и аз вярвам, че благотворителността е една обща кауза, която ще помага всички ние да се чувстваме граждани, личности, част от една обща кауза.
Репортер: Ще има и една голяма награда за специален репортаж, който решава и преобръща проблемите на хората. Така както ги приемаше Валя и се бореше за тях. Всяка сутрин тя идваше на работа и купуваше гевреци, за да има за всички и след това отиваше на снимки. Такава ще я запомним.

Фонд „Валя Крушкина” учредява годишни награди за журналистика

БНТ, Новини в 12.00 часа | 11.09.2012

Фонд „Валя Крушкина” учредява годишни награди за журналистика днес – в деня, в който Валя щеше да празнува рождения си ден. Наградите Валя Крушкина – журналистика за хората ще се присъждат за журналисти от печатни, електронни, онлайн медии и за млади колеги, които приемат проблемите на хората като свои лични – така, както правеше Валя. От днес до 15 октомври всеки може да номинира материал, показващ силата на журналистиката да търси и решава проблемите на българина. Фонд „Валя Крушкина” е създаден на 1 септември от роднини, приятели и колеги на Валя и е част от Фондация „Работилница за граждански инициативи”. Основните му цели са да подпомага лечението на онкоболни деца и да насърчава родната журналистика с човешко лице. Годишните награди за журналистика в памет на Валя, която ни напусна през юни, са създадени с надеждата, че медиите у нас ще се обединят в подкрепа на каузата на обективната журналистика, с отношение и толерантност към проблемите на обществото и хората. Подробности за фонда и журналистическите награди можете да намерите на… сега ще видите изписано на екрана – www.rabotilnicata.bg.

Александър Христов: “ПР и рекламната агенция не трябва да съжителстват. Те трябва да са едно!”

Marketing 360 I 4.09.2012

Д-р Александър Христов е председател на Българско дружество за връзки с обществеността за 2012 г., Акаунт директор в ПР агенция CIVITAS Bulgaria и преподавател в УНСС. Преди това е бил директор в управление „Маркетинг, реклама и връзки с обществеността” в Корпоративна търговска банка. Професионалният му опит включва още ПР позиция в БАЕЗ, журналист във в. „Банкер” и други.
Александър Христов е доктор по комуникации и магистър по международни икономически отношения. Автор е на над 40 публикации в наши и чужди специализирани издания, преводач и редактор на книги в областта на маркетинга и корпоративните комуникации. А от миналия месец на пазара вече е и най-новата му книга
„ПР Практика: Работа с агенция“.

Защо избра хартиено копие на книгата си, а не модерния дигитален вариант?
Най-вероятно от консерватизъм – хартиените книги са все още по-конвенционални, по-разпространени и повече се възприемат като книги. Но това ме подсеща за един друг въпрос, който смятам, че е важен – в момента в ПР поне в страната ни има прекалено много вторично и излишно писане. Една прекомерна част от работата е свързана с подготовка на текстове, но не такива, които да свършат работа на клиента или на мениджмънта, а на такива, които да им покаже каква работа сме свършили, а също и да предотвратим евентуални недоразумения. Това са всичките отчети, огромни мейли, записки след всяка среща, мейли за потвърждение след уговорки по телефона и други. Това е затормозяващо и бюрократично, но необходимостта от него ще отпадне, когато тези, които ползват услугите ни, са по-наясно със спецификата и резултатите от ПР дейностите. По същия начин е и с дигиталните книги – когато нарасне познатостта им, повече автори ще се ориентират към тях.
Как се пише наръчник по PR в България?
С усет и лупа за разликите между това „как се прави тук” и „как трябва да се прави”. Тук е мястото да кажа, че интервютата накрая отлично допълват картината. Ако пишеш наръчник само въз основа на съществуващите понастоящем практики, той ще е лош, защото ще утвърди и неща, което не бива да се случват. И вероятно ще прилича на указание за това как да стигнем от София до морето – в един определен момент може и да върши работа, но пък пътищата и превозните средства се променят. А ако пишеш наръчник само въз основа на добрата теория и западната практика, той ще е стерилен. Той няма и да е наръчник, а учебник или в по-тежкия случай – художествено произведение.
PR отдел или PR агенция?
Идеалният, по-скъп и по-стратегически вариант – и двете. Във всички случаи – професионалисти, независимо дали работят в отдела в компанията или във външна агенция. Хора, които освен че са професионалисти в комуникациите, познават в детайли пазара и дейността на компанията. Според мен именно поради това рекламните и ПР агенции по-трудно могат да създадат идентичност – те са средища на хора, които са добри в това да работят за имиджа на своите клиенти и да влизат в ролята на стилистични хамелеони.
Имаш ли наблюдения големите клиенти какво предпочитат – голяма агенция с PR отдел или отделна агенция за реклама и такава за PR?
Имам, но не мога да ги систематизирам. Има големи компании, които по силата на глобални договори с рекламни или ПР агенции са принудени да работят по единия или по другия начин – в зависимост от агенционния ландшафт, който е доста пъстър по света. А когато клиентите имат възможността да избират и го правят професионално, изборът между рекламна агенция с ПР отдел и две отделни агенции най-често зависи от обема на дейностите, които възнамеряват да реализират.
В какви отношения трябва да "съжителстват" PR агенцията с рекламната агенция на даден клиент?
Не трябва да съжителстват. Те трябва да са едно. Имам предвид не едно физическо или административно цяло, а да мислят и да действат заедно, в една посока. Само така комуникацията ще бъде консистентна, а това е предпоставка за повече ефективност. В смисъла и на предишния въпрос – дори и компанията да работи с една рекламна и с една ПР агенция, координацията между тях трябва да е съвършена. Ако например аз, от ПР агенцията, застана лице в лице с рекламист, моето дясно е негово ляво. Ако гледаме в една посока обаче, и това е посоката, в която гледа компанията, разминаване няма. Последното е важен принцип не само за отношенията между агенциите, а и за комуникациите въобще.
Би ли описал "най-кошмарния клиент за една PR агенция"?
Два типа са – първият е този, който е с единия или в двата крака в сивия сектор, а вторият е патологично самовлюбеният. Не знам кой е по-кошмарен, всеки от тези екземпляри е трагичен по своему. Първият е на мнение, че с пари и с бой всичко се постига и иска от агенцията си да действа по подобен начин – с груб натиск, с плащане или неплащане, борави с реплики от типа на „ш звънна на Бойко”, „оправете нещата” и други. Той пренася манталитета си на правене на бизнес върху отношенията с агенцията, която ако иска да работи професионално, няма възможност да го прави. А и лошият резултат се пише на нейната сметка.
Самовлюбеният може да бъде разпознат през първите 10 минути от първата среща. Това е проява не само на черта от характера, това е и един особен корпоративен шовинизъм, формирал се в определени компании, който обаче действа много разрушително по отношение на трезвата преценка и на доброто управление на публичността. Вглеждането в пъпа проваля и добрите идеи, за съжаление. Проблемът не е в изключителността, проблемът е че в 99% от случаите тя не съществува, тъй като компанията продава съвсем тривиален продукт. А и както отбелязвам в книгата, няма смисъл да наемаш ПР агенция, ако не възнамеряваш да я чуеш, а ще слушаш само себе си. Просто ти излиза скъпо.

Кой читател беше в съзнанието ти, докато пишеше тази книга наръчник?
Ултра критичният. Този, който пита „и какво от това?”. И този, който няма време. Поради това се постарах да е кратка и съдържателна.

Книгата „ПР Практика: Работа с агенция“ на д-р Христов може да бъде открита в повечето книжарници или закупена директно от офиса на Българско дружество за връзки с обществеността.

 

На 20 септември в хотел „Шератон” в София ще се състои една много любопитна, новаторска и в известен смисъл – революционна конференция.

5w-pr.com

Нели Крус за първи път в България

На 20 септември в хотел „Шератон” в София ще се състои една много любопитна, новаторска и в известен смисъл – революционна конференция.
„Дигиталният дневен ред на Европа – реалност или все още предизвикателство?”
Идеята на българското правителство, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и организаторите от ПанЕвропа, най-старата неправителствена организация за обединена Европа, в лицето на цифровия шампион на България г-жа Гергана Паси, е да поставят няколко изключително важни въпроса в областта на високите технологии и бъдещето им у нас и в Европа.
Как новите технологии променят радикално живота ни?
Кога и как те ще нахлуят в българското училище?
Какво е бъдещето на България и на Европа в най-печелившия и бързо растящ по време на криза сектор – информационните технологии?
Как да направим България, а и цяла Европа, рай на свободния, бърз и достъпен интернет?
Какво правят държавите, за да осъвременят своите администрации и услуги?
Гостите на конференцията ще почерпят директно опит от най-компетентните в тази област – цифровите шампиони от всички европейски държави! В София ще бъде тяхната първа работна среща.
Специален гост на конференцията ще бъде вицепрезидентът на Европейската комисия Нели Крус. Това е първа визита на еврокомисаря, отговорен за цифровите технологии на Европа. Наричана от медиите „твърдата Нели”, г-жа Крус е многократен участник в класацията на Форбс „100-те най-влиятелни жени на света”.
Нели Крус ще открие дебата на 20 септември в София, заедно с министър председателя на България Бойко Борисов. Освен посланиците на новите технологии (цифровите шампиони), на конференцията ще присъстват министри от Европа и региона, както и водещи компании като Телелинк, Ериксън, Сиско, Майкрософт, Виваком. Регионалната конференция е избрана от Европейската комисия за една от трите нейни “Going Local” инициативи за годината.
Повече подробности за събитието и участниците може да намерите на уеб сайта на конференцията http://www.digitalup.bg

https://www.facebook.com/digitalbulgaria2012

За допълнителна информация:Елена Николова,-mail: elena.krnikolova@gmail.com Tel: +359 2 808 49 23 

… и носталгията не е онова, което беше

QM Media I 3.09.2012

Брой 27 на списание L’Europeo не е само преследване на „изгубената България“, нито само tribute към сайта lostbulgaria.com, поставил си амбициозната цел да се превърне в дигитален снимков архив на българите. Това е пътуване в страната на личните ни спомени – такава, каквато беше и каквото можеше да бъде. То завършва с тъжната констатация, че днес дори и носталгията не е това, което беше едно време…
Андроника Мартонова, Антоние Манолова, Катерина Шейтанова, Галя Горанова, Петко Бочаров, Георги Мишев, Георги Господинов, Георги Данаилов, Любомир Левчев, Юри Проданов, Симеон Еди Шварц, Йордан Тодоров, Пейо Колев, Димитър Стоянович и Любен Дилов-син разравят безкрайния архив със снимки от миналия век, за да съберат парчетата на онези неща, които най-много ни липсват днес. Плачат за погубените гори и села, сглобяват емигрантските спомени от 1911 г. насам, препарират македонски „маки“, изваждат забравени подвизи на българските морски капитани, недоволни са, че не са „богатско чедо и Буров не им е дедо“. Разказват и невероятната история за пътуването на футуризма от Рим до Ямбол, което Маринети започва със сто конски сили, за да завърши с два вола, влачещи го по прашните пътища на българската 1909-а.
Какво пише в архивите на Фортеанското общество за България – циклопи край Разлог, черен сняг в София, летящи змии в Родопите… Дяволитата усмивка на Чарлс Форт неведнъж е огрявала Родината и не е нужно да чакаме филма, който Робърт Земекис се е заканил да снима, за да разберем какво толкова е открил в България. Новият брой на L’Europeo хвърля известна светлина по тези въпрости. Заедно с чудесните снимки от десетки лични архиви, греят и вече почти митологичните образи на Мара Белчева, Лора Каравелова и Султана Рачо Петрова, на легендарните капитани баща и син Георгиеви – Брадата и Фоса, на братята Сарафови, на неустрашимото войнство на генерал Вазов и Борис Дрангов, на безподобния легионер д-р Иван Дочев в последното му интервю, дадено на патриаршеските 99 години.
„Няма пенсионирани актьори“ – с името на специалния проект на актьора и фотограф Георги Вачев можем да обобщим целия 27 брой на L’Europeo – личните ни спомени рисуват една България, по-различна от онази в учебниците. Всъщност България, която обичаме, обичайки себе си и семейната си памет. 

Отворено писмо от български журналисти

Асоциация на европейските журналисти – България I 4.09.2012

До Заместник-председателя
на Европейската комисия
г-жа Нели Крус

Отворено писмо от български журналисти

Уважаема г-жо Крус,

Ние, група български журналисти, очакваме с надежда Вашето посещение в София. Приехме с надежда и думите ви, че свободата на медиите в България е личен приоритет за Вас, както и заявлението Ви, че внимателно ще следите ситуацията у нас. Смятаме, че е изключително важно да получите информация от първа ръка за истинските условия, при които работят българските журналисти. Затова искаме публична среща с вас и се надяваме да успеете да вместите в натоварената си програма такъв ангажимент.

Смятаме, че от срещите ви с представители на институциите или на двата издателски съюза, няма да научите достатъчно за политическата
зависимост, корпоративния и политически контрол над информацията, както и за случаите на физическо насилие над журналисти, които властите на практика не разследват.

Българският печат е заложник на войната между двата издателски съюза. Голяма част от анализите, коментарите и разследванията целят единствено да разобличат другата страна и не служат на интересите на читателите. Епизодичните случаи на смели позиции също често са в контекста на тази война. Независими гласове извън тази схема пък попадат под ударите и на двете страни. В същото време концентрацията на собственост в медиите чрез поставени лица заема застрашителни размери.

И това не е просто субективно усещане на журналистите. През 2011 и 2012 г. редица авторитетни международни институции и организации отправиха изключително сериозни критики към медийната среда у нас: IREX, Freedom House, Репортери без граници, SEEMO, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, Държавният департамент на САЩ, Прозрачност без граници. В доклада „Застрашените свобода и плурализъм на медиите” фондация „Медийна демокрация” картографира проблемите на българските медии като постави политическата зависимост на първо място, следвана от ограничен плурализъм, икономически зависимости, насилие над журналисти, влошаване на качеството на медийното съдържание и наличие на твърде ниски професионални стандарти.

Това не е просто проблем на българското общество, а на целия Европейски съюз, защото са поставени под въпрос не само европейските ценности, а и европейските пари. Последният пример е случаят с 25-годишна бивша служителка на Министерството на земеделието, която получава 50 хил.евро, за да създаде Facebook и Twitter профили на Програмата за развитие на селските райони. Обичайна практика не само на това ведомство е да използват парите за популяризиране на оперативните програми като начин да си купят медиен комфорт, тъй като в условията на криза и намаляващи приходи от реклама, институционалните рекламодатели са основен източник на приходи за големите медии.

Уважаема г-жо Крус,

ние, група утвърдени български журналисти, искаме да се срещнем с Вас, за да получите достоверна информация за положението на журналистите в България, да предложим решения и да чуем Вашата позиция. Ситуацията на медиите у нас е заплаха не само за българското общество, но и за целия Европейски съюз. Ситуацията в България заслужава не по малко внимание от тази в Унгария, когато ЕС (и лично Вие) се намеси и изрази позиция против опитите за ограничаване на медийната свобода. Разчитаме това да се случи и у нас.

С уважение:
(по азбучен ред)

Аделина Марини

Антоанета Цонева

Асен Генов

Асен Йорданов

Асоциация на европейските журналисти – България

Атанас Чобанов

Владимир Йончев

Едвин Сугарев

Иван Бакалов

Иван Бедров

Иво Инджев

Ирен Филева

Ирина Недева

Константин Павлов

Лидия Павлова

Лили Маринкова

Мирела Веселинова

Петьо Цеков

Пламен Даракчиев

Полина Паунова

Ралица Ковачева

Росен Босев

Румяна Червенкова

Силвия Великова

Стояна Георгиева

Тони Филипов, Д-р

Цветозар Томов

Център за развитие на медиите

Юлияна Методиева

Ясен Бояджиев

Оригинална публикация