БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 30.06.2012
Водещ: Електронното правосъдие е в центъра на дискусиите на председателите на съдилищата модели и съдилищата партнъори по проекта усъвършенстване на работните процеси в съда, което се провежда от вчера в град Трявна. Там е Силвия Великова. След малко ще влезем във връзка с нея. Но сега да подредим събитията. Добър ден на всичките гости в студиото, но първо на Поли Златарева от БНТ.
Поли Златарева: Здравейте!
Водещ:Здравей, Поли. Да те попитам това ли е подредбата? Токът, протестите. Изобщо каква е твоята подредба?
Поли Златарева:Ти не каза нещо, което за мен ми се иска да бъде новината на изминалата седмица. Медалът на 100 метра на Ивет Лалова.
Водещ:А и желанието за втори медал, да. Като че ли това е хубавата новина.
Поли Златарева:Но много ми се иска, знаете, ние правим в БНТ на нашия сайт събитие на седмицата. Предложили сме я. Четири събития сме предложили тази седмица, сред които и нейният успех. Много искам и стискам палци. Наистина хората да кажат „да, това беше събитието на седмицата”.
Водещ:На всички много ни се иска да има хубави събития и добри новини, но отвъд това желание твоята подредба?
Поли Златарева:Ами може би така съвсем потребителски ще подходя. Разбира се скокът на цената на тока и на парното в София, защото не навсякъде скача. Има някъде, където нищо му няма. Сега вече чисто като журналист, така да го кажа като професионално, лично за мен беше интересно дискусията около изборния кодекс. Неща, които мен лично ме вълнуват, тъй като съм се сблъсквала с разни неясноти, с не добре написани закони, които ни ограничават и сме много уязвими специално ние, като обществени медии.
Водещ:И с някои доста абсурдни практики от последните избори. Тогава, когато ЦИК разпореди медиите а излязат навън за един час. Може би нашите слушатели са забравили, но да им припомним. Това е доста абсурдна намеса в /…/ на медиите.
Поли Златарева:Ами да, така е.
Водещ:Несвършената работа на ЦИК накрая медиите бяха длъжни да си мълчат за нея.
Поли Златарева:Така е. Но както вървят нещата, не знам, може би разбира се има още време да видим наистина готов вариант в промените и изобщо на изборния кодекс, но виждам за сега над ЦИК какво стои. Кой?
Водещ:Вероятно победителите. Може би е време ние медиите да отговорим на това старо обвинение, че медиите тичат след победителите. А ЦИК им отъпкват пътя.
Поли Златарева:Така казано съм съгласна, но така казано може много и да спорим.
Водещ:Разбира се веднага след като Силвия Великова чуем, тя също ще направи своята подредба на събитията. Добър ден сега казвам на Ели Александрова.
Ели Александрова:Добър ден.
Водещ:Събитията на Фейсбук?
Ели Александрова:По темата за политиката и изборите – Фейсбук се интересува от избори само и единствено в предизборна ситуация. В момента политика и избори във Фейсбук няма. Има гражданско общество и теми, които го вълнуват. В този смисъл естествено протестите около Закона за горите, топ темата още е през изминалата седмица.
Водещ:Гугъл +, това е една социална мрежа, която може би тепърва ще се развива. Не е много развита. Добър ден казвам сега и на Юлиян Борисов.
Юлиян Борисов:Добър ден и от мен.
Водещ:И Туитър. Темите в Туитър и Гугъл +?
Юлиян Борисов:По отношение на протестите в Гугъл + – общо взето имаше много бегли и частични отразявания, някак си единични бройки, единични бройки, но това все още може би е недоразвита мрежа у нас, главно защото например ръстът на индивидуалните потребители като бройка от януари по не много официални, но все пак някъде представителни данни, от януари до към май месец от 62 милиона до 90, което е много голям ръст за ръста на нова мрежа, така че очаквам ефектите и у нас съвсем скоро.
Водещ:Някъде срещнах във Фейсбук една снимка, която беше разделила света на Гугъл +, на Фейсбук, и на Мейлру. Има ли полза от такова деление и може ли да се изготви такава карта или това са по-скоро шеги?
Юлиян Борисов:Не мисля, че може да се изготви такава карта, защото знаете, че един човек има профили в различни мрежи, в множество мрежи, а не само в една, така че… По-скоро не.
Водещ:А в каква форма е Туитър у нас?
Юлиян Борисов:Каква форма?
Водещ:То имаше една много стабилна презентация с един цитат „трябва ни Бойкомет.” Сигурно всички си го спомнят. Много материали имаше по тази тема. Оказа се май недостатъчно.
Поли Златарева: По-скоро имаше май коментари, кой авторът на…
Водещ:Не, той авторът стана ясен.
Юлиян Борисов:Ами там по-скоро има медийно присъствие повече, отколкото политическо и то медийно тип по-освободено, дори и по-гражданско медийно. Т.е. журналистите влизат не само в ролята на журналисти там, а и в ролята на граждани. Имат също своя потенциал. Така че по-свободна е някак си тази мрежа от към политическо влияние все още.
Водещ: От PR гледна точка? Добър ден и на Стоян Стоянов от Българското дружество с връзки с обществеността. От гледна точка на PR има ли значение по-свободното и по-гражданското държание на журналистите в мрежата?
Стоян Стоянов: Със сигурност има. Така. Само да вметна нещо относно Фейсбук, Туитър и Гугъл +. Фейсбук се разви през последните 6 или 7 години доста сериозно. Но и му трябваше доста време. Гугъл + е платформа, която има със сигурност страхотен потенциал. Мен все още не ми е позната, нова. Реално погледнато, ние, от нашата работа използваме много Фейсбук. От една страна за комуникация с журналистите, по-неформална, по-бърза. От друга страна да популяризираме нашите дейности, клиентски активности и т.н. Аз много обичам с моите студенти, тъй като преподавам в Университета, говорейки си да им казвам, че за разлика от преди 5 години медиите не са единствената тъй наречена целева група на PR специалистите. Все още са най-важната, но новите медии, всички социални мрежи и по-иновативните и атрактивни неща за крайните потребители заемат вече голяма част от нашия арсенал.
Водещ:Може би е тук мястото да кажа добър ден и на Силвия Великова.
Силвия Великова:Добър ден.
Водещ:Електронното правосъдие в центъра на дискусиите. Аз обявих преди мъничко темата, докато те избираха, ние започнахме вече с нашата подредба. Поли Златарова представи нейната подредба и желанието и Ивет Лалова и нейният златен медал всъщност да е събитието на седмицата, но извън желанията твоята класация?
Силвия Великова:Аз също се присъединявам към желанието на Поли.
Водещ:Да, всички искаме.
Силвия Великова:А иначе седмицата какво? Седмицата на поредните как да кажа, намекнати предстоящи скандали. Аз от моята си камбанарийка гледам това, което се случва в съдебната система и усещам, че започва напрежението около това, което беше прогнозирано и преди за това кой как ще влиза във Висшия съдебен съвет. Знаете, че във вторник ще бъде обнародван вече Законът за съдебната власт с тези промени, които толкова бяха коментирани и срещите при президента подсказаха, че явно и тази институция поема някакво лидерство на тази система. Така че, ако трябва да се включа в това, разговора, който довършвахте за новите медии. Новите медии също се превърнаха в една добра възможност за алтернативна комуникация на темата съдебна реформа. А също многото различни гласове от тези на управляващи и на управляващи съдебната система, освен политици, вървят именно по тези медии. Така че това е.
Водещ:Заговорихме и за изборния кодекс и за консултациите, които бяха проведени при президента там.
Силвия Великова:Ами това е също тема, която да е следена много сериозно. Не за друго, а защото създаде усещане, че тези консултации ще дадат възможност на политиците да чуят какво мислят експертите и да коригират достатъчно навреме законодателството, така че догодина да гласуваме нормално, а не по този безумно унизителен начин, по който го направихме сега и с многото съмнения, които последваха после. Аз обаче малко се притеснявам от тези консултации по принцип, защото трябва да се поема гаранция, че после нещо ще се случи, защото ако пак се върна на съдебните вълнения, там също вървяха много интензивни консултации, а пък после беше направено това, което трябва. Надявам се президентът като поема лидерството в тези разговори по важни закони за държавата, не само за политиците, после ще намери механизма да контролира какво се случва, защото това, което ЕНГ-та казаха на срещата пред президента за изборния кодекс доказваха и предишните избори 2 в 1, предупреждаваха какво ще се случи, настояваха да се случи това. Много ми направи, за мен беше добро впечатление това, което говореше президента за интернет гласуването. Нещо, на което имаше сериозен отпор от класическите мислители на изборното законодателство. Да видим дали ще се случи нещо.
Водещ:Всъщност какво биха си казали хората, ако им поднесем тази новина за важна, ако опитваме да сложим акцент на нея – електронно правосъдие на фона на липсващото правосъдие според общественото мнение?
Силвия Великова:Ами на този етап нищо да не им казваме, защото това, което чух по отношение на електронното правосъдие – то е електронно правосъдие за страните в процес. Но не е толкова електронно правосъдие за гражданите. Аз даже не искам още повече да разочаровам нашите слушатели като им кажа, че тук седи абсолютно мисионерски принцип. Извинявам се за тези, които не разбират смисъла на това изречение. Са работили за това да има такова правосъдие., въпреки че нека да припомним – това е ангажимент на Висшия съдебен съвет. За това, което трябва да се регулира като правосъдие в различните му форми. И се оказа, че тук Висшия съдебен съвет дори ревниво реагират на тези проекти. Казват „не правете нищо, не бързайте, ние ще направим нещо, но всъщност няма да сме ние, но ще сме следващите.” И този опит да бъдат парирани някакви наченки на промяна в системата, която идва от самите магистрати, защото ти каза на фона на липсващото правосъдие защо ли да говорим за електронно. Тези опити да се промени нещо, включително и към приближаване на хората, защото ние забравяме, че хората не вярват на правосъдието, защото те ни слушат, четат, гледат и през нас разбират, че има проблеми в правосъдието, защо са загубили дела и т.н. Да не изброявам още причини. И защото те намират съда за недостъпен. И сега, когато съдът се опитва, както се казва на доброволни начела да стигне до хората, тук едни кадровици, които както се казва си настояват за бонусите казват „не, не правете нищо.” Така че на този етап електронното правосъдие е един опит да се приближат хората към съда. Да могат от всяка точка на страната да следят какво се случва с техните дела. Но това, както беше казано на този форум, ще си остане един от вариантите за такова електронно правосъдие, защото като дойде някакъв друг Висш съдебен съвет кой знае какъв, който ще поеме лидерството на тази функция. За мен това е тревожно, защото действително, за да се обърне отношението към съдебната система, трябва чрез редовите си магистрати заслужава това да се случи. Тези хора трябва да имат възможност, а не да бъдат парирани всячески чрез закони, които се приемат по този начин. /…/ И чрез хора, които се изживяват като ментори на тази система. А всъщност са просто чиновници, избрани за 5 години да слугуват на тази система.
Водещ:Формулата „вето”, обсъждане под патронажа и в крайна сметка става това, което трябва да стане. Според теб има ли шанс да спре да действа?
Силвия Великова:Аз даже не знам, не смятам, че става това, което трябва да стане. Защото всъщност ветото беше това, хайде по закона за горите ок, беше върху целия закон. Но специално за закона за съдебната власт беше само върху един текст, а там имаше и други, които трябваше да бъдат върнати. Ами виж, обърни внимание и нашите слушатели, надявам се, го забелязаха – как бяха приети тези вета. Извинявам се за множественото число. Те бяха приети с въздържал се. Т.е. ако приеме, че президентът се опита чрез конституционното си правомощие да коригира работата на парламента, чисто процедурно тази корекция беше приета, но всъщност дълбоко в себе си депутатите не я приеха, защото ако бяха взели павето, просто щяха да подкрепят с „да” това вето. Така че аз не мисля, че работи. Мисля, че трябваше да бъдат прибрани хората, да бъдат успокоени страстите и ние ще проследим как ще се развие този дебат, защото ти го дебатира още в твоето предаване. Не всички хора знаят. Природозащитниците, които бяха наречени как ли не. Много отдавна, от месеци, от години говорят за това. Първо се събираха на малки групички. Никой не им обръщаше внимание, даже не ги охраняваха. После започнаха да стават по-големи групи и тогава стана ясно,ч е трябва да им се реши проблема, а ветото е един удобен начин да стане това.
Водещ:Е, може би това са хора, за които Бетоняна 2 не е интересна лесна за гледане на живо.
Силвия Великова:Ами да, много ясно.
Водещ:Благодаря за този коментар на Силвия Велкова. Връщаме се в студиото. Поли, всъщност май не става и това, което трябва да стане. Това беше тезата на Силвия. Мисля, че…
Поли Златарева: Аз съм напълно съгласна с това, което казва тя. Още повече, че отговорът на големия въпрос аз не го виждам. Какво ще се случи, добре сега наложихме вето. Добре – едни хора гласуваха въздържал се, което е според мен абсолютно чисто процедурна хватка. Така да го нарека, но по никакъв начин не решава въпроса. Какво правим след това и трябва да имаме такъв закон, нали? Как ще изглежда? Същото важи…
Водещ:Каква ще е логиката му по-скоро.
Поли Златарева:По-скоро логиката, защото знаеш ли? В самото изречение, което сега казваме „чии интереси ще защитава” звучи абсурдно, когато говорим за един закон.
Водещ:Изглежда много насериозно сме приели максимата, че всеки закон си има име. Фейсбук как реагира на ветото? Вето 1, вето 2? И въздържането?
Ели Александрова:За мен по-скоро е интересно как Фейсбук повлия на появата на ветото, защото смятам, че има връзка между протестите, които се организираха главно във Фейсбук и отзвука от тях под формата на това вето. А това е нещо, което не се е случвало до преди това, нещо ново и показва може би някаква зараждаща се тенденция за значението на социалните мрежи, тъй като до скоро все още си задавахме въпроса имат ли реално те значение. Сега вече като че ли получаваме конкретен отговор след събитията от последните седмици, няколко месеца. Фейсбук дава терен за организация на протести, но той също така дава и една малка по-различна концепция от познатата ни за дневния ред на медиите. До сега се считаше, че медиите определят темите, по които обществото реагира в последствие. Сега, като че ли, се оформя тенденция Фейсбук да оформя теми, по които медиите реагират в последствие и разсъждават. Това е нещо много интересно, ново и…
Водещ:До колко забелязва и обаче една друга тенденция – медиите да задават дневния ред първо чрез Фейсбук и после чрез емисиите си?
Ели Александрова:Това разбира се е въпрос на разследване и никога не можем да хванем началната точка. Малко като кокошката и яйцето е този въпрос. Не можем да разберем кое е първо причината, но има такова взаимодействие, което става все по-задълбочено – между традиционните медии и новите медии.
Водещ:Да, Поли?
Поли Златарева: Давате ли си сметка, че ние се организираме от известно време в една качествена нова ситуация, медийна? Тук вече не говорим за освен мейнстрийм медии. Традиционните, с които сме свикнали до сега. Те къде се информират и кога? Едно време се чакаше да стане 8 часа, за да се включи Канал 1, БНТ, след това частните телевизии.
Водещ:Дълго време имаше и опашки за вестници.
Поли Златарева: Да, имаше и опашки за вестници. Сега ролята на традиционните медии е съвсем друга. Аз си давам сметка от собствения опит. Значи ти в 7, 8, 9 сутринта вече знаеш какво те очаква. В 12 си чул какво се е случило, какво правиш вечерта. Т.е. ролята на традиционните медии е коренно различна.
Водещ:Юлиян Борисов иска да се включи.
Юлиян Борисов:Ако мога по темата да се включа. Миналата година точно това бях наблюдавал и /…/ сайта на фондацията. То е свързано точно така. Аз лично съм ги нарекъл „third party media”, което е медия някак си като плъгин към традиционните. Примерно виждате, че от телевизионни предавания се използват в движение, коментари от Фейсбук примерно.
Водещ:Ами то това е целта в крайна сметка.
Юлиян Борисов:Да, но става въпрос, че реакцията е мигновена. Виждате веднага какво се случва и няма задържане на телефоните.
Водещ:Ще продължим след малко с дневния ред, с оценките на едро за медиите. Останете с нас. Всъщност Фейсбук е много сериозна връзка, обратна връзка. Потвърждението дойде пак през миналата седмица чрез едно писмо на един PR до журналистите на едро. То даже не е писмо, някакво идиотско писание беше, господин Стоянов? Вие как ще го класифицирате? По случая „Пирогов” това беше един полуесеистичен, полусатиричен, полуфотористиучен текст колко са лоши журналистите и как не виждат какво се прави в „Пирогов”, а пък си измислят разни работи.
Стоян Стоянов:Сега, това е текст…
Водещ:Но във Фейсбук реагираха първо Ваши колеги, разбира се.
Стоян Стоянов:Да припомним, че да си PR на една институция като „Пирогов” е нещо, което е свързано с много отговорност. За втори или трети път колегата, който отговаря за публичната комуникация в „Пирогов”, който е и бивш журналист си позволява да…
Водещ:Хайде пак журналистите виновни.
Стоян Стоянов:Не, аз казвам, че е бивш журналист, защото това има връзка с позицията на колегите от PR бизнеса след това. Той си позволи да информира наистина в един есеистичен стил с малко фантасмагории вътре, неща, които не са се случили и особено, когато крайната цел на тази информация и тя се получава от ръководството на „Пирогов”, това не може да бъде така. Един от колегите от успешните PR специалисти излезе с едно гневно писмо, в което до голяма степен беше прав и то беше публикувано във Фейсбук. Тук намираме още едно доказателство,ч е Фейсбук се превръща в една независима и влиятелна медия, в което той казваше, че всъщност ние сме отговорни PR специалистите и когато искаме да бъдем професионалисти, независимо какви сме били – дали сме били журналисти, дали сме били фиолози, икономисти, ние имаме определени отговорности и със сигурност не бива да се случва така. В крайна сметка това беше втория случай. Ако си спомняте, имаше един случай с един от българските спортисти, който беше наръган с нож, преди това, той също си позволи колегата по някакъв начин да реагира по-есеистично. И това по някакъв начин заблуди хората. Интересното е, че тук моите колеги, за мен PR специалистите и журналистите са колеги. Аз също съм бил журналист преди доста време. Разделиха се на два лагера, Голяма част от журналистите го възприеха като нещо много лично това послание от колегата. Казаха „да, да получим нещо весело, нещо,което да е по-свежо, отколкото тези скучни корпоративни съобщения и т.н.”
Водещ:Ама смисъл той може да си го напише това и да си го публикува във Фейсбук от лично име, защо трябва да го публикува от името на…
Стоян Стоянов:Не, не трябва това, което беше недоизказано. Колегата така или иначе си подаде оставката, не знам все още дали е приета, няма официални данни. Но това, което беше недозиказано е дали това е позицията на ръководството на „Пирогов”. Ние говорим за много сериозен конфликт, който е свързан със здравето на хората, с…
Водещ:Казахте обаче „се разделиха” колегите PR и колегите журналисти. На какво се разделиха?
Стоян Стоянов:Част от колегите журналисти, с които съм говорил, със сигурност това е представителна извадка – те го възприемат много близко и така по някакъв начин го и подкрепят – чисто може би колегиално. По-голяма част от колегите в PR бизнеса обаче, ние не искаме нашият професионализъм да бъде поставен под съмнение с такъв тип неща. Със сигурност тук опираме до по-големия въпрос. Няма никакво значение кой какъв е бил. Щом иска да се развива PR специалист – има определени неща, които той трябва да научи или…
Водещ:Вие също приехте Етичен кодекс. Има ли отношение на Етичния кодекс в този конкретен случай?
Стоян Стоянов:Мисля че има такова нарушение, но със сигурност за това трябва да се произнесе Комисията по етика на Българско дружество за връзки с обществеността. Аз съм бил неин член в периода 2007-2008 година. Със сигурност тя може да се съзира или да бъде съзирана и да вземе отношение, но мисля, че това отношение трябва да бъде, така че да не се случват подобни неща.
Водещ:Нямате ли усещането, че е твърде формално разделението на журналистите и изобщо то е предпоставено – бивш журналист. Toзи PR e бивш журналист. Това родилно петно ли е?
Стоян Стоянов: Аз съм в София в PR бизнеса и голяма част от моите колеги са бивши журналисти или пък са студенти, които вече работят. Имайте в предвид, че един журналист, голямото качество негово е, че той може да пише добре и да вниква в тематиката много бързо време., Това е нещо, което не е само журналистическо качество, но това е ценно и за нашата професия, тъй като за организациите или компаниите, за които работим, ние трябва да представим нещата, които са важни в език и в стил, който медиите, както и другите наши потребители могат да го възприемат като нещо свое. Истината е обаче, че когато има колеги, които дълго време са се занимавали с журналистика, има нещо, което те вече завинаги са от другата страна. Т.е. ние се опитваме, когато говорим с нашите клиенти за нашата работа и за техните неща, които комуникираме с медиите, да им задаваме неудобните въпроси предварително. Да уточняваме нещата, които могат да бъдат повод на някаква криза…
Водещ:Може би тук трябва да се намери мярката, защото медиите в такива случаи биха предпочели те сами да зададат въпросите, а не някой да ги задава от тяхно име, защото ми се струва, че така по-лесно ще се стигне до истината, но да попитам Ели – може ли да бъда коректив Фейсбук?Няколко различни случая, в които Фейсбук влиза в главната роля? Кога става той коректив и кога не?
Ели Александрова: Коректив ми се струва твърде силна дума за една социална медия. По-скоро това е поле, където много хора изразяват своето мнение и когато то е насочено в една конкретна насока, просто се получава една обществена вълна, тъй като много хора мисля по един и същи начин. Общественото мнение във Фейсбук би могло да бъде коректив, но то се чува и не само в него. Има вече израз и в последствия. В този смисъл не смятам, че Фейсбук сам по себе си е коректив. Това са хората, които се изразяват във Фейсбук.
Водещ: Какво могат другите социални мрежи, Юлиян Борисов?
Юлиян Борисов: Ами каквото и Фейсбук. Това са среди. Това е среда, канал за комуникация, въпрос на брой хора, на какви хора, т.е. какви интереси се събират там и какво коментират един с други. Това е също като малка група от хора, да кажем, които постоянно обменят информация и мнения помежду си. По този начин те се повлияват едни от други. Това също присъства.
Водещ:Между другото от вчера, откакто започнаха изчисленията във Фейсбук за истинската цена, която ще плащаме за тока, аз в началото започнах с това изчисление, което ме порази с простотата на представянето си. Всъщност 13% дневната тарифа, 15% нощната и все пак 14%. С колко поскъпва всъщност токът? Някой от нас знае ли?
Поли Златарева:Според мен е много сложно.
Ели Александрова:Сметките ще покажат.
Водещ:Да, всъщност това, което биха могли да направят медиите с тези, конвенциолните медии, много сложно стана да се изразяваме вече, но ето – телевизията, радиото, пряката връзка със социалните мрежи. Всъщност нещо, което може да ни помага Поли? Или да ни обърка?
Поли Златарева: Не, защо да ни обърква? Напротив и в работата си всеки един влиза, общува, комуникира, общува си, чете. Това ти помага. Събира информация. Това ти помага дори като чисто в, хайде остави журналистическата ни работи, ами просто като най-средно статистически българин – влизаш, четеш какво става, съгласен, несъгласен. Напротив мисля, че са изключително полезни, защото ни карат да мислим и аз сега ще кажа нещо, което може би ще засегне много хора, но аз смятам,ч е имаше един период от много дълго време, в който ние спряхме да мислим. Да мислим наистина с главите си. И това, което виждаме в последните дни – тези протести, това недоволство е слава Богу според мен краят на този дълъг процес, в който си бяхме заспали.
Водещ:Има ли теми табу днес?
Поли Златарева: Дали има теми табу?
Водещ: Въпрос на избор ли е?
Поли Златарева:Ами разбира се,че е въпрос на избор. Винаги е имало теми табу и винаги ще има теми табу. Сега няма какво да си говорим и да се лъжем. Въпросът е до каква степен и какви са всъщност тези теми табу. Това е истината. Значи, тези хора, които излязоха. Аз не искам да ги наричам еколози – те са прави, те не са еколози. Това са хора, които са загрижени, хора, от една страна и от друга страна – хора, на които им е писнало някой да ги прави на луди. Извинявайте за израза, ако ще Ви се стори груб, но е точно така.
Водещ:Ами те самите го казват.
Поли Златарева:Това са хора, които ни казаха към директно, къде индиректно, че ние, съжалявам, че ще ни сложа в един кюп, но е така – ние, като чели говорим нещата в два плана.
Водещ:Това се препокрива до голяма степен до оценките на експертите, че твърде институционално подхождаме към новините.
Поли Златарева:Ние получихме шамар, който си заслужаваме.
Водещ:Това е така, да.
Стоян Стоянов:Така че още една тема на седмицата, която мога аз да добавя, е извинението на БТВ за тяхното отразяване на протестите.
Водещ: Понеже тук няма представител от БТВ, да се въздържаме от коментар, да.
Стоян Стоянов:Това е нещо хубаво, аз не смятах, че това би се случило, но и Юлиян може да допълни нещо, но това е нещо, така трябва да се случват нещата. За силата на Фейсбук искам да допълня нещо.
Водещ: Всъщност то има два основни въпроса дали това е извинение е първият и кой направи това извинение, но пак казвам – не бих искала да го коментираме, защото втората страна я няма. Изненада…
Стоян Стоянов:Силата на Фейсбук е, че също това е персонафицирана среда, т.е. там всеки застава с името си за разлика от преди, едно време форумите.
Поли Златарева:Съмнявам се в това. Готова съм да спорим.
Стоян Стоянов:Това започва да се променя. И ние, когато казваме, че Фейсбук и новите медии са нещо, което… Нали, създава се едно усещане, че това е панацея, че това е много далеч и недокоснато от бизнес интересите – това не е така. Имайте в предвид, че както интернет медиите, така и социалните медии все още до сега нямаше голям интерес от големите бизнес групи, бизнес медийни групи, но той все повече става и става засилен този интерес.
Водещ:Тук обаче има много ясно очертана политическа пътечка, защото хайде да не се лъжем, има партии, които разчитат на хора да оформят мнението в социалните мрежи, така че не виждам каква е причината корпорациите да не го направят.
Стоян Стоянов:Да, когато имаш достатъчно ресурси и подготвени хора, Фейсбук също може да се превърне в едно място, част от него всъщност – място, където традиционните медии, тези медийни групи, където се опитват да формират по някакъв начин общественото мнение, те да се пренесат там. Но всичко, както каза Ели, зависи Фейсбук – не го прави Фейсбук, а го правят хората, които застават. Ако си спомняте, по времето на протестите, една снимка обиколи навсякъде във Фейсбук. Беше много пъти харесвана – „щастливото момиче, което прегръщаше полицая”. Това е така, но ако беше една снимка, т.е. ако беше една снимка, която някой от младите хора, които протестираха, седеше на земята и пиеше бира примерно или нещо друго, т.е. имаме две посоки. Човекът, който е сподели, беше направил страхотно снимката и именно в тази посока. Но ако има една сила и една, как да кажа, сериозни интереси, нещата могат да тръгнат и в другата посока.
Водещ:Ами те се опитаха да тръгнат и в другата посока, но всяка една лъжа някак се вижда. Микрофоните и телевизионните камери имат навика да изпълняват ролята на лупа и да показват как е доброто, така и много лошото. Така че Ели, какви са възможностите на социалните мрежи да се защитават от мистификации, така да го кажа?
Ели Александрова: А преди да отговоря на този въпрос искам да…
Водещ:Как човекът с бирата няма да надделее над момичето, което примерно целува полицай?
Ели Александрова:Според мен това се случва по един крайно естествен път. На мен това ми харесва. Натискам бутона like, то се разпространява към приятелите ми, които го виждат и го харесват също така. Снимката с бирата няма да ми направи впечатление, няма да я харесам и тя няма да отиде до повече хора чрез мен. Да кажем, че, да, но това не е до такава степен манипулируемо.
Това са двете лица на хората, които излязоха на улицата.
Ели Александрова:Ами очевидно това лице се харесва повече. Чиято снимка се е разпространила повече.
Поли Златарева:Което не значи, че другото… го няма…
Ели Александрова:По никакъв начин. Разбира се.
Поли Златарева:Това са двете лица и когато ние обърнем внимание повече, медиите повече на второто лице с бирата да рече или и на второ лице, почваме да ставаме неприятни.
Ели Александрова:Ти сама каза в началото, че липсват позитивните новини. Въпрос на гледна точка е…
Поли Златарева:Откъде знаеш,че една… не е новина?
Ели Александрова: Да, разбира се, но въпрос на гледна точка е дали този протест ще се отрази чрез бирата на паважа или чрез момичето, целуващо полицай.
Водещ:Всъщност тук става дума за мярката, както винаги, мярката, която е основен коректив в журналистиката. Премодолирайки, увеличавайки бирата и там на паважа заедно с този, който я пие, ние всъщност подменяме събитието. А това е нещо, което не бива да се прави.
Ели Александрова: Разбира се. Това беше един от основните гласове…
Водещ:Защото това е тестът за обективност, който медиите не бива да изпортва. Не бива да се изпортват на този тест.
Ели Александрова:Съгласна съм за това нещо, а също важният момент, който си струва да споменем, е гласът на природозащитниците, че преди това също са имали много опити да бъдат чути и отразени в медиите, които не са били успешни. Трябваше да се случи нещо такова. Така наречения флашмод да се състои, в който някой да седне на „Орлов мост” да привлече вниманието към себе си и още хора, които да подемат неговата кауза.
Стоян Стоянов: Другото добро нещо беше, че тези хора, които виждахме на снимките, избрахме момичето, което прегръща полицая. Това бяха хора като нас, хора, които познаваме. Това не бяха политици, които са забравили от къде са тръгнали. Не бяха хора, които ние не вярваме на тях, а бяха хора, които ние познавахме.
Водещ:Други ли са изразните средства на Гугъл?
Юлиян Борисов: Гугъл + всъщност.
Водещ:Гугъл +, да.
Юлиян Борисов:Приема всъщност други модели. Миналата година, така че…
Водещ:Интегрира го.
Юлиян Борисов:Може би в момента още се доуформя. Това, което исках да кажа по отношение на тези снимки, е все пак кой ги гледа. Значи имате телевизия, която е гледана много, от много по-широка аудитория, отколкото да речем конкретния Фейсбук канал или група, или каквото и да е. Във Фейсбук потребителите са по-скоро повече такива, на които бирата няма да направи впечатление.
Водещ:Защо?
Юлиян Борисов:Защото те го виждат всеки ден.
Стоян Стоянов:Ние дадохме за пример човека с бирата, но това е съвсем нормално в 8 часа.
Поли Златарева:В случая го използваме в разговора ни като символ на нещо. Съвсем…
Юлиян Борисов: Опираме до ценностна идентификация. Разбира се хора по по-малки градове и села например, това ще го разпознаят като нещо неморално, като упадъчно направо.
Стоян Стоянов:Особено представено по подходящ начин визуално.
Юлиян Борисов: Да. А в момента гражданската сила се носи от не малко такива хора. Така че това няма…
Стоян Стоянов:А истината е, че тези, които да кажем, ако са били два лагера, не казвам три, тези, които подцениха Фейсбук като канал. Нали, т.е. нещата бяха организирани чисто с други средства предварително, тогава вече поставянето на нещата с бирата и с целувката можеха да бъдат по друг начин. Но нещата бяха изпуснати примерно да кажем.
Водещ:Поли?
Поли Златарева: Сега ми хрумва нещо, което слушайки Ви, искам да попитам, защото аз самата не съм наясно. Имам някаква бегла представа. Колко души в България, имаше такива изследвания, използват интернет? Колко души в България са активни в интернет? Колко души и какъв тип групи влизат и използват активно социалните мрежи? Били Фейсбук, Туитър или каквито и да е други. И колко души разчитат наистина и само на традиционните медии да си създават и да си формират своето мнение, и да се информират? Защото мисля, че в някаква степен, само секунда, в някаква степен малко започваме да надценяваме ролята на интернет медиите и социалните мрежи.
Юлиян Борисов: Като данни мога да Ви препратя към един report и силно…
Поли Златарева:Не, наскоро мина ми през съзнанието. За съжаление цифрите не ги запомних.
Ели Александрова:На всички ни е ясно, че потребители на социалните мрежи изобщо на интернет – са най-вече млади хора, най-вече големите врагове. Това обаче не е ли именно тази част от обществото, която има мнение по тези важни въпроси?
Поли Златарева:Не съм съгласна. В малките населени места нямат ли мнение? Тях не ги ли интересува?
Юлиян Борисов:Или по-скоро силата да се изрази и да го изкара наяве, което всъщност…
Поли Златарева:Искам само нещо друго да кажа, понеже нали говорехме за темите през седмицата. Първо говорим за картина, второ говорихме за теми от седмицата, така, както тези протести и тази седмица, която отмина, все още отекват. Питам тези хора и от малките градове. Гласът им обаче на избори ще звучи по еднакъв силен начин. Имат еднаква тежест, нали?
Ели Александрова:По време на избори е обратното може би.
Поли Златарева:В какъв смисъл?
Ели Александрова:Че малките населени места имат по-голямо значение.
/…/
Поли Златарева:Да, защо трябва да казваме, че мнението на хората от големите градове е меродавно от тези в малките?
Ели Александрова:Защото отразявате техния протест. На „Орлов мост” да хората от големите градове. Млади хора, които отразяват, чиито протести отразявате Вие. Вие не отразявате протеста на хората от малкия град, които нямат отношение по темата.
Стоян Стоянов:Истината е, че и в малкия град много хора ползват интернет , основно по-възрастни, за да имат Скайп, за да използват за комуникация с техните внуци в чужбина, така че със сигурност имат, едва ли Фейсбук страница, но може би някаква друга медия, където четат или пък някоя от големите търсачки.
Поли Златарева: Аз попитах въпроса от съвсем друга посока. До каква степен можем наистина да казваме, че, да – това, което виждаме във Фейсбук отразява наистина мнението на много хора и до каква степен може да има някаква представителна… В такъв смисъл. Разбирате ли?
Водещ:Нека след мъничко се върнем. Ще опитаме и с един пример да се върнем към темата – до колко може Фейсбук да ни ориентира за нагласите на по-активната част от хората и до колко все пак не е зле по правилата на журналистиката да разчитаме и да не отписваме традиционните медии? Ролята на социалните медии при формиране на обществените медии? Ролята на журналистиката именно при формиране на общественото мнение, но със забележката, че все пак става дума за някакви правила в професията, които гарантират обективност. Ето, сега, ще опитаме по тази тема с конкретен пример да внесем повече яснота с колегата Атанас Чобанов – собственик на бивол. Здравейте!
Атанас Чобанов: Здравейте! Добър ден на Вашите слушатели. Нека уточним, че не съм собственик на бивол. Това е един/…/, който започна Асен Йорданов. Аз се присъединих на по-късен етап.
Водещ: Но така или инак, да, сте представител. Добре. Благодаря за уточнението. Символ и символизирането на медийната свобода. Това беше вчерашната Ви теза, чрез която се опитвате да кажете, че има теми табу в медиите или не?
Атанас Чобанов:Казвам го не само аз, казват го и проучванията, които се правят от организации за медиен мониторинг, че в българските медии не се пише и не се говори по някои теми, които имат нужда от отразяване, тъй като са важни за обществото. И дадох пример със СИМО. СИМО, за Вашите слушатели, които не знаят какво значи това, е едно съкращение, което се открива в секретните американски доклади, изтекли в Уикилийкс и за което вече…
Водещ:Така викат на галено на ЦРУ, за да станем по-ясни.
Атанас Чобанов:Да, но това става ясно една година, което се /…/ Защото после нямаше възможност да се разследва такова тайно нещо, така да се каже. Американските мисии по света отказват всякакъв коментар за тези документи. И защо СИМО стана проблем за българските медии? Защото един от примерите, който дават в този вестник е, че ЦРУ или СИМО е подкрепило твърденията за престъпно минало на българския премиер Бойко Борисов.
Водещ:Вие говорите за държавна тайна.
Атанас Чобанов:Да, в една държава, в която премиерът е уличен в такова сериозно нещо, медиите се занимават със случая, опитват се да го разнищят, има дебати.В България това, което наблюдавам е, че…
Водещ:Как реагираха евродепутатите на изслушването, на което участва и Асен Йорданов в ЕП, една дискусия, която организира групата на либералите в ЕП?
Атанас Чобанов:Ами аз видях реакцията само на един евродепутат от ГЕРБ, който напусна залата и както…
Водещ:Андрей Ковачев, както докладвахте по Туитър.
Атанас Чобанов: Който подхвърли един колега, отиде да докладва. Водещата на презентацията – госпожа Вебер каза „винаги съм харесвала Уикилийкс, това е декларация”.
Водещ:Как смятате, че ще продължи от тук насетне тази тема в медиите?
Атанас Чобанов:Ами като че ли има някакво раздвижване, тъй като известно е, че по такива теми табу, българските медии се страхуват да пишат от свое име, цитират всестранни източници. И ето, излезе статия в Софийски вестник, може би и други медийни организации.
Водещ:Ами те излязоха и две книги на Юргин Род по въпроса. Въпросът е до колко се чете, разбира се.
Атанас Чобанов:От това, което продължава да бъде табу, все пак електронните медии, телевизиите, в радиото виждам – има пробив, което е обнадеждаващо.
Водещ:Той този пробив е по-стар. Позволете да Ви го напомня.
Атанас Чобанов:Да кажем най-общо в България в момента има партията на телевизията и партията на интернет. 46% от българите никога не са влизали в интернет. Не използват мейл, защото може би било твърде сложно или не знаят неговите… Организират си работата по-ефикасно без интернет. И това е типично, когато … Просто е не знам как да го квалифицирам.
Водещ:Бивол е харектерен…
Атанас Чобанов:Може да ти разчита всяко управление. Това е трагедията. Че модерните млади образовани трябва да се махнат, да не съжителстват с партията на телевизорите и да ги победят.
Водещ:Лозото на бивол е с рога напред. Какво смятате да правите с рогата?
Атанас Чобанов:Ами с рогата трябва да постигаме повече гласност. Това е първото нещо. Връщаме се в началото на преустройката, когато гласността беше основната ни цел.
Водещ:Ако до сега Вашето участие в „Клубът на журналистите” е било по телефона, то е защото сте във Франция.
Атанас Чобанов:Не.
Водещ:Потвърждавате обещанието си да дойдете следващия път, за да поговорим малко по-подробно за това СИМО-лизирането на българските медии.
Атанас Чобанов:Да, участието на живо е важно. Важно е темите да не са табу. Нали за това…
Водещ:В „Клубът на журналистите” няма теми табу. Уверявам ви. Благодаря Ви за това участие.
Атанас Чобанов:Благодаря и аз.
Водещ:Обещаващо прозвуча – Александър Чобанов очаквайте следващата събота тук. Ние да се върнем. Има ли симолизиране? Има ли теми табу? Между другото ние вече веднъж на този въпрос отговорихме. Сега на фона на казаното от Александър Чобанов. Ели?
Стоян Стоянов:Атанас Чобанов.
Водещ:Атанас Чобанов.
Ели Александрова: Има ли теми табу във Фейсбук?
Водещ:Да.
Ели Александрова:Не. Твърдо не. Във Фейсбук няма как да има теми табу, защото няма кой да ги цензурира. На мен ми се струва излишно това противопоставяне на традиционните медии и интернет медии в…
Водещ:Значи това е експертно говорене, нали?
Ели Александрова:Да. Ок.
Водещ:Не го казваме ние медиите.
Ели Александрова:Да, да, разбира се, но на мен ми се струва излишно. Като потребител по-скоро на медии, защото аз ползвам интернет, ползвам телевизия, ползвам радио. За мен няма противопоставяне. Избирам си нещата така според моя вкус. От гледна точка на потребителя говоря.
Водещ:Понеже започнахме с класация на събитията и с преимущественото ни желание една добра новина веднъж да е първа – Поли, как подбирате събитията от „По света и у нас”, които предлагате за гласуване?
Поли Златарева:Имаш в предвид тези на сайта, които предлагаме за тема на седмицата?
Водещ:Да, да.
Поли Златарева:Най-често разбира се гледаме това да са новини, които са получили много голям отзвук и реакция.
Водещ:Обратната връзка.
Поли Златарева:Разбира се, защото в сайта на БНТ се качват задължително темите, новини различни от деня, репортажи, които влизат или не влизат в различните новинарски емисии, които имаме. Имаме новинарски, интернет новини, които са в сайта и всичко това е абсолютно достъпно, новините, които ние през целия ден ги виждаме разполагаме, коментираме или не, всичко е качено на нашия сайт. Там зрителите могат да гласуват, да коментират, да реагират. На базата на тези реакции редакторът преценява, вижда кои теми са привлекли най-много внимание и правим една такава своеобразна класация, която е много интересна и показателна. Така смея да кажа, че в един голям процент от случаите новините, в които централната новинарска емисия „По света и у нас” ние сме обърнали сериозно внимание и сме акцентирали по един друг начин, дали с нея сме започнали новинарскатра си емисия или сме я разработили в по-широка форма с коментари, дали на наши колеги журналисти от редакцията, дали с експерти външни. Винаги се оказва, че сме я уцелили, както се казва, и се харесва.
Водещ:Всъщност ние сме в позицията на хората от „Орлов мост” – трябва да се оправдаваме, че нямаме сестри.
Поли Златарева: Аз нямам никакво намерение да се оправдавам. И в интерес на истината от разговора с Чобанов се замислих за нещо, което с може би опровергая самата себе, нещото, което казах за темите табу. Ето вижте дори – защото си дадох сметка, че може би нямаме теми табу, знаете ли? Самият факт, че говорим за такива неща. Те се знаят. И такава аналогия отпреди 20 и кусур години според мен няма големи основания.
Водещ:С по едно изречение позицията на PR и позицията на експертите – двоен ли е образът на журналиста и на кого му се вижда двоен?
Стоян Стоянов: Ние искаме да имаме партнъори, PR специалистите журналисти, които мислят, които имат собствено мнение и не зависят от мнението и желание на собствениците на медиите, или мнението на политическата сила, зад която стоят. Има такива медии в България. Няколко са. Със сигурност и Националната телевизия има собствено мнение, за което адмирирам, но много е трудно и аз мисля, че има табу в медиите в момента. Има някои от нещата, които чисто ние пиарски негодуваме, когато дадена медия ни препрати рекламния си отдел, защото това според нея е реклама.
/…/
Ели Александрова:Аз Ви препращам към СЕМ и световната радио и телевизия…
Стоян Стоянов:Когато работим особено с корпоративни клиенти тези корпоративни клиенти правят нови производства. И наемат нови хора.
Водещ:А пък СЕМ гледат ние какво правим.
Ели Александрова:Да.
Водещ:Експертите за двойния образ на журналистите?Всъщност един от основните въпроси, който може би е предизвикателство да бъде намерен отговорът му, дали не би бил – различават ли се програмните политики от личното мнение на журналистите? Има ли двойнствено поведение?
Ели Александрова:Журналистическата професия никак не е лека и това е нещо, с което са наясно всички, които са се нагърбили с нея. Журналистите разбира се поемат негативите на общественото мнение, защото те са хората, които изказват…
Водещ:Те са вестоносците.
Ели Александрова:Те са вестоносците.
Водещ:Така да завършим всъщност, защото… 10 секунди.
Юлиян Борисов:Последно мисля, че проблемът е точно, че един журналист …
Водещ:Всеки журналист е с едно лице.
Юлиян Борисов:А не е двустранен.
Водещ:Аз ще завърша само с грандиозната новина, че и ние журналистите сме хора. Хубав съботен следобед.
Posted in PR&Media News
Tags: PR, БНР, Ели Александрова, Ирен Филева, Клубът на журналистите, Медии, Поли Златарева, Радио програма "Христо Ботев", Силвия Великова, Стоян А. Стоянов, Юлиян Борисов
