БНТ, Денят започва | 14.05.2011
Тема: Световна среща на българските медии
Гост: Максим Минчев, генерален директор на БТА
Водещ: В студиото ни вече е генералният директор на БТА Максим Минчев, потърпевш от трафика в дъждовна София. Добро утро, г-н Минчев. Надявам се, че имате дъх.
Максим Минчев: Добро утро. Да.
Водещ: Темата, по която сме ви поканили е Осмата световна среща на българските медии. Този път къде и кога?
Максим Минчев: Този път в Букурещ, и то тази седмица. Дойде време, когато трябва да направим новото издание на Световната среща на медиите. Избрахме Букурещ по много причини. Добър съсед ни е Румъния, заедно сме в ЕС, в НАТО, заедно искаме да влезем в Шенген. Имаме дълга, хилядолетна история, имаме мостове едни, градим други. Румъния заема сериозно място в нашето национално-освободително движение. И не на последно място, пак, Румъния е страната, където е родена и съвременната българска журналистика. Говоря журналистиката от средата на 19 век. Над 36 са вестниците, които са излизали в северната ни съседка, тогава вече свободна – в Браила, в Галац и в Букурещ. Това са вестниците, свързани с Левски, с Ботев целия, с Каравелов, с Раковски, със Стефан Стамболов. Там са хъшовете. Ако искате да спра до тук. Много е сериозна връзката между България и Румъния и затова избрахме това да бъде поредното място, където да се съберем ние, журналистите от България и от целия свят.
Водещ: Преди се събирахте на малко по-далечни дестинации, например отвъд Океана. Колко колеги сте поканили и от кои страни?
Максим Минчев: Мисля си, че близостта на Букурещ, а и промените, които настъпват в нашата професия, все още продължаващата голяма многочислена българска диаспора на близо 2 млн. души са причината в Букурещ да има повече колеги, повече участници. Ние сме поканили над 40 души от 25 държави, като за първи път ще имаме и колеги журналисти от държави, където до този момент не е имало български медии. Говоря за Словакия, за Хърватска, за Бразилия. Очакваме колеги, разбира се, от САЩ, където традиционно имаме много сериозно медийно присъствие, особено в Чикаго, от Западните покрайнини, банатските българи, разбира се, Западна Европа – Франция, Англия, Италия, Испания, Гърция, Кипър. Чакаме гости и от Русия, чакаме от Австралия. Много е пъстра географията, много са медиите, различни са медии по своя характер. Някои са традиционни издания, които вече имат 50-годишна история, други са само на няколко месеца, но имат голяма аудитория, вършат доста работа сред българските общности. Надявам се, че на поредната ни среща ще можем да направим една пълноценна картина за цялостната българска медийна среда както отвъд границите на България, така и вътре в страната.
Водещ: Да, очаквам в тази картина, тъй като в България следим какво се случва в печатните издания – преса и списания. А какво е състоянието на нашите издания зад граница? Удари ли ги стопанската криза, така както много издания в България пострадаха?
Максим Минчев: О, разбира се. Разбира се. Икономическата криза по някакъв начин рефлектира върху нашите медии в чужбина. Но тя се движи успоредно с икономическата криза в дадената страна. Разбира се, потърпевши са нашите вестници, които излизат в Гърция и в Кипър от това, което се случва в техните държави. Разбира се, потърпевш е един от солидните български вестници – Нова дума, който излиза в Испания. В същото време има други издания, които пък вдигат своите и тиражи, ако щете, печатни и абонати и влизания, ако са електронни. Различна и пъстра е картината. Но като цяло българските медии се борят, успяват да устоят на целия този натиск и на цялата тази, на всички предизвикателства, които самото време налага не само като икономическа криза и въобще като промяна в цялата инфраструктура на медийния живот, в целия свят. И аз съм оптимист, че докато още има български език, докато още има българско присъствие, където и да е по света, ще има и тези хора, които ще помагат то да бъде и всъщност основното огнище на българския дух.
Водещ: Българският език не е много разпространен. Ние сме малки като нация. Обичайно едно предприятие като български вестник в чужбина как се издържа – то е въпрос на, така, някакъв, някаква лична саможертва от тези, които го издават…
Максим Минчев: Има и това, има и добър мениджмънт. Отново ще дам пример с вестниците в Испания. Там са едни инициативни хора, които успяват, първо, добре да се впишат в испанската действителност, да намерят доста много реклама, възможности да участват в проекти, да организират добро разпространение, абонамент и т.н. Общо взето българските медии в чужбина изпитват същите трудности, които изпитват и българските медии у нас. Много са малки разликите. Но радващото е, че успяват да оцеляват.
Водещ: Кой е най-така, най-интересният, най-нестандартният медиен проект на българи в чужбина, на който сте попадали? Нещо, което като практика да е необичайно, което би могло да ни изненада, тези, които сме учили журналистика?
Максим Минчев: Е, чак за такива големи открития новаторски ми е трудно да говоря. Давате ми един добър, добра възможност да попитаме как всъщност нашите колеги в чужбина се справят с това. Но във всеки случай мисля, че колегите в Чикаго, които работят и в Испания, донякъде новият вестник в Кипър дават някакви надежди, че има нещо по-различно. Вижте, големите предизвикателства, които са пред нашия занаят най-добре се появяват в новите медии. Аз мисля, че от там ще излязат и най-интересните новини.
Водещ: Има ли нужда от формиране на някаква държавна политика? Общо взето и самият вие казвате, че тези издания трудно оцеляват в чужбина. Дали имат нужда от финансова подкрепа от България? Защото на нас не би трябвало да ни е все тая какво се случва с нашите сънародници зад граница.
Максим Минчев: Безспорно. Аз съм също радетел на това да има някаква финансова подкрепа. Разбира се, много е сложен въпросът. Тогава ще скочат много в България, всъщност регионалните медии, нашите медии в чужбина са един своего рода регионални медии, биха поискали същото, което е много трудно. Всяка година този въпрос по някакъв начин се дискутира. Изготвят се предложения, които стигат и до, надявам се, че стигат и до властите в България. Вижте, в някои държави другите държави се грижат за издаването на българските вестници. Например в западните покрайнини има субсидия, която нашите вестници получават от сръбското правителство. За съжаление, и там много беше отрязано от нея – над 75%, което поставя под угроза развитието на българските издания в западните покрайнини. Има финансова подкрепа, която и други правителства оказват – в Чехия и т.н., там, където българите са признати като малцинство. Въпросът е много сложен. Но като цяло аз си мисля, че България трябва да продължи и да задълбочи усилията си в оцеляване, в опазването на българската идентичност, на голямата си диаспора. България има голяма диаспора за своите 7 – 8 млн. население.
Водещ: Чисто географски се връщате към, самият вие споменахте, към изворите на българската журналистика, именно в Румъния. Можем ли да приемем някакви паралели с българската журналистика преди 200 години, с онова, което в момента правят нашите колеги зад граница 200 години по-късно в един значително по-динамичен свят, доминиран от парите?
Максим Минчев: Знаете ли, много ви е добър въпросът. Ще ви кажа защо. Когато попаднахме на тези вестници, всъщност много е интересно, че ние по време на самата среща в Букурещ ще покажем една уникална изложба. Казвам уникална, защото никой не се е сетил да я направи повече от 130 години. това е изложба на българските вестници, които са излизали до Освобождението. Сега в Румъния, после идеята ни е тя да се разпространи, да се намерят изданията и в Цариград, и във Виена, и в Белград. Но голямото количество български вестници, което е издавано там ни навежда на много интересни въпроси. Първият от тях е през 60-те и 70-те години на 19 век в Румъния са работили прекрасни български публицисти. Достатъчно е само да кажем Ботев и Каравелов, за да разберем за какво става дума. Второ, много голяма част от материалите, които са излизали в тези вестници, а те са много, повярвайте ми, много вестници – 36 на брой, от които някои Дума, Дума на българските емигранти, Тъпан, Свобода, Освобождение, да не ви ги казвам, много голяма част от статиите, ако се направи копи-пейст чудесно пасват и към днешния ден.
Водещ: Така ли?
Максим Минчев: Да. Има и чудесни статии, много любопитни, които са с апел към българите, които живеят навън, към българската журналистика, която е навън, която трябва да се събуди самата, за да може да повлече масите, хъшовете и т.н., и т.н. Много са любопитни паралелите, които могат да се направят. Но факт е, през 19 век в Румъния имаме блестяща журналистика, блестяща публицистика и в някои отношения ми става мъчно, че не винаги ние, съвременниците днешните можем да бъдем на тяхната висота.
Водещ: За финал да ни кажете какво предвижда програмата на срещата и предвиждате ли участия на политици и на официални държавни представители от България?
Максим Минчев: Програмата на срещата е много пъстра. В нея има и много сериозни културни събития. Имаме интересни дискусии. Искаме да поставим пред всички български медии, говоря вече над 100, защото почти всички колеги от България участват, всички централни медии, всички регионални медии от самата България, да поставим общо взето наболелия за всички въпрос – защо паднахме на 80-о място в Свободата на словото – класацията на Репортери без граници. Този диспут ни е важен, защото е свързан с бъдещето на цялостната ни професия, нашето място като четвърта власт в самата България. Искаме да говорим за, гледам тук плакатът „Под прикритие” за българските сериали, които в последните две-три години са истински бум. Затова имаме специален панел, посветен на настъплението на сериалите, на участието на продуцентите. Имаме премиера на български филм – „Миграцията на паламуда” на режисьора Людмил Тодоров. Имаме участие на ректорите на Софийския и Великотърновския университет, на Националната библиотека. Имаме специални панели, посветени освен на развитието, проблемите и перспективите на журналистите зад граница, и на регионалните медии в България. Много е пъстра програмата и аз се надявам, че тя ще удовлетвори всички желаещи.
Водещ: Със сигурност ще ви бъде интересно. Максим Минчев, генерален директор на БТА.
