БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 10.03.2012

Водещ: Когато гледате филм, може би не си давате сметка, но забелязвате, че героите се возят в определена марка кола, че пият определени напитки и изобщо, че консумират определени марки. Това определено е реклама и неслучайно тази реклама е вече регламентирана с термина „продуктово позициониране”. Докато гледате несъзнателно, трупате рекламни образи. Не зная защо, като се замисля, трудно вадя от съзнанието си обаче спомена за книга, продуктово позиционирана. Но все по-често, докато гледам новини, трупам образи на политики и на популизъм. Никак не е странно обаче, че регламентация на политическото позициониране няма. Едва ли и ще има, защото политиката е особена работа, а популизмът – странен метод. Отвъд клишето капитализмът не е съвършен, но до сега нищо по-добро не е измислено, бихме могли да си кажем – журналистите естествено търсят тезите на опозицията, тъй като властта винаги е с предимство. Дали обаче това не е правило само на хартия. Медийните събития от седмицата биха могли да се вместят в определението „политическо позициониране”. Най-често преди изборите в Русия световните агенции показваха бронираната техника в Москва. След изборите – сълзите на Путин. Имаше и изненада- решението на Медведев часове след победата да обяви, че ще бъде преразгледана законността на задържането на Ходорковски, който пък докато бил в затвора мислел и писал за политика и философия. Вярно е, че руското общество трудно преглъща богаташите, но пък едва ли от писане за политика и философия може да се забогатее, а в затвора обикновено се обеднява. Седмицата бяхме свидетели и на нашенски феномен. Всички искат да спечелим Евровизия, но и демонстрираха омраза срещу чалгата. Нищо, че Софи Маринова няма да представи България с песен в този стил. В нет хейтърите, произлиза от hate – мразя, бяха мнозинство. Дали обаче без анонимността някой би казал на улицата това, което пишеше под многобройните новини за победата на Софи Маринова? И какво ще се случи, ако Софи Маринова успее? Дали това не е прекрасен повод да бъде продуктово позиционирана не само новата ни зала „Армеец”, но и да намалеят критиките ни, че обществото ни не е толерантно? Дали продуктово няма да се позиционира още едно ново отношение към различните българи? Ако не сте чували или чели за Кони, това скоро ще се промени. Случаят „Кони 2012” е клип, гледан от милиони по света в последните 3-4 дни. Иначе конфликтът „Фуганда”, с участието с въпросния Кони, който е ръководител на божията армия за съпротива „Естар” и е доста сериозен. Даже през октомври миналата година американският президент Барак Обама изпраща военни части. Случайно или не – там има петролни залежи. Въпросът е – защо точно сега 30-минутното филмче, предизвикващо към гражданска позиция, ненадейно набира медийна популярност? Дали това не е продуктово позициониране на една политика? Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Станимир Иванов, Любомир Пъшев, Цвети Николова, Цвети Бахариева и аз Ирен Филева. Тази седмица започнахме един експеримент за медийното влияние на така наречените нови медии. В facebook.com и Google+, можете да ни намерите като „Клубът на журналистите – БНР”. В twitter.com „Клуб на журналиста”. Просто там има ограничение в броя на знаците. Образите, които наложиха световните агенции, емоциите около избора на песента на Софи Маринова и натрупващия се светкавичен рейтинг на клипа „Кони 2012”, събраха за 6 дни над 1000 читатели. Този експеримент правим с Николай Пенчев, който учи в Мюнхенския университет комуникационни науки и политология. Инак е при нас стажант. До колко така наречените нови медии могат да манипулират общественото мнение? Даваме ли си сметка, когато проявяваме гражданска активност и се включваме в различни, на пръв поглед добри кампании? Дали не сме в ролята на Миманса за политическо позициониране? Дали критичното мислене на традиционните медии няма да намери по-лесно отговорите на многото въпроси, които хората си задават? За кого работи кризата в „Клубът на журналистите” днес. Изборите в Русия – какво се крие зад бронираните машини и сълзите? Ще чуем коментарите на специалните пратеници на БНР Петър Волгин и Цветана Кръстева от БНТ. Евровизия и хейтърство – чия е тази песен, ще попитаме първо на улицата. Как избира журито? Има ли конспирация ще ни каже членът на журито Кристиан Бояджиев и трима журналисти – Бойко Ламбовски от вестник „Сега”, който ще ни каже кои са враговете на Софки и айшета, Георги Делчев от „24 часа”, който днес описва пътят на Софи до победата и Веселина Седларска, която нищо не написа, но иска да напише за омразата към различния. Те ще ни кажат чия е тази песен. Новите медии и възможността да ни манипулират – и по тази тема ще коментираме с Румен Леонидов, който е вече в студиото. Надявам се да ни остане време и за медийните новини от Европа. Ако не се случи обаче, вече ще можете да ги намирате във facebook.com и google +. Казах Ви вече, там ще ги намирате лесно „Клубът на журналистите” – БНР. Там през седмицата ще продължим да качваме акцентите, които да коментираме. Разбира се ще се радваме и Вие да предлагате теми за коментар. Сега, почти като коментар ще прозвучи изборът на Цвети Бахариева – „Отвори очите си.” Добър ден на Петър Волгин.
Петър Волгин:Здравейте.
Водещ:За мъничко ще те отделя от твоето предаване, в което всъщност става дума за Русия, за да кажеш и на нашите слушатели за по-местните образи на изборите в Русия. Първите образи, които наложиха световните агенции, бяха безспорно бронираната техника в центъра на Москва и сълзите в очите на Путин.
Петър Волгин:Сълзите в очите на Путин разбира се бяха една от основните новини. Според мен доста пресилено и как да го кажа – малко като тук в България, когато Ахмед Доган каже една реплика и после тя се коментира 3 седмици. Но при липса на какво друго да се коментира около тези избори, чиито ход беше предизвестен, това е разбираемо. Що се отнася до техниките и до присъствието на органите на реда на московските площади, това разбира се не е изненада. Винаги, когато се случват подобни събития, когато има протести, когато има демонстрация на опозицията, има и страшно много техника за борба с безредиците. Това, което е интересно е, че по време на митингите преди изборите, хората биваха, т.е. не биваха набивани и арестувани. С тях се държаха изключително културно и възпитано. Вече набиването и прибирането започна след изборите, когато явно вече нямаше нужда да се пази някакво прилично поведение.
Водещ:Всъщност ти казваш, че е доста гъвкаво руското законодателство в това отношение.
Петър Волгин: Да, то е така направено, че винаги могат да те приберат. Например, когато се дава заявка за един митинг, тогава властта казва „Да, разбира се, заповядайте, протестирайте, колкото искате.” И хората се събират на някаква демонстрация, стоят, викат, скандират, радват се и никой не ги закача. Ако обаче в един момент решат 10 души или 20 души да отидат до съседната улица, така в този обем – 10-20 души, то тогава те моментално биват обвинявани – напълно законно между другото, че са нарушили правилата и тогава могат да ги арестуват и да им дадат 10 и 15 дена затвор за това, че са нарушили предварителните изисквания. Така че там в това отношение могат да те приберат.
Водещ:По какво си личеше в медиите, че идват избори?
Петър Волгин:Ами много не си личеше. Имам в предвид, че предизборната кампания и дебатите, доколкото ги имаше, не бяха особено интересни, с изключение на тези, в които участваше /…/, защото винаги правеше скандали. Те започнаха едва няколко дена преди изборния ден, но това за… Имам в предвид е телевизиите. Това за Русия не е изненадващо, защото там основните дебати и дискусии бяха най-яростните дискусии, не се водят в телевизиите. Те се водят в интернет, където все пак е доста по-свободно, отколкото на екраните на националните телевизии, защото там няма значение дали една телевизия с национален обхват е държавна или е под контрола на някоя фирма. След като е национална, тя се разбира, че е под контрола на Крема. Така че истинските дискусии и дебати там се водят в интернет. Тъй че, колкото повече това, към което трябва да се стреми опозицията е, колкото може повече хора да имат достъп до интернет, за да могат съответно и да следят изявите на тези хора, които те подкрепят.
Водещ:Всъщност и участието в избори е доста трудна задача.
Петър Волгин:Да, въпреки че сега трябва да кажем, след провежданите протести от месец декември насам, Дмитрий Медведев, все още действащият президент на Руската федерация, направи стъпи за промени в законодателството, защото до този момент, ако човек искаше да се кандидатира за президент, той трябва да събере 2 милиона подписа. Русия е огромна страна наистина, но дори и за такава огромна страна събирането на такова количество подписи е немислимо, освен ако не си действащият министър-председател или действащият президент, или зад теб не стои държавата, или не си милиардер. Сега тази бройка е намалена. Също така по-лесно става и кандидатстването на партиите за парламентарните избори. Така че, ако действително всичко това се случи, можем да очакваме в Русия да има и по-голям плурализъм, по-голяма възможност различни хора и партии да се включат в предизборната надпревара.
Водещ:Как беше коментиран фактът, че Медведев веднага след изборите, часове буквално след това обеща ревизия на законността на задържането на Ходорковски?
Петър Волгин:Това разбира се предизвика интерес, защото Ходорковски се смята за един от лицата на опозицията срещу действащата власт. Даже се смята, че ако тази ревизия бъде направена и Ходорковски бъде освободен, то тогава той ще има много по-голяма роля в зараждащата се нова опозиция. Т.е., въпреки че разбира се руснаците като повечето хора, а там особено силно след 70 години комунизъм, мразят богаташите. Все пак тези руснаци, които са така, както те им викат, там много популярен термин има в момента – „креативния клас”. Та хората, които принадлежат към креативната класа, биха евентуално, биха подкрепили едно изкарване на преден план на Ходорковски, който може би и слушателите знаят – през последните години, откакто е в затвора, се отдава изключително на писане на политико-философски статии, тъй че той не е просто един олигарх, изпаднал в немилост и затворен. Той е явно човек, който се стреми да осмисли всичко това, което се случва в Русия и разбира се това, което тепърва ще се случва.
Водещ:Няма как да не попитам за Гари Каспаров?
Петър Волгин: Ами как да ти кажа? Той вече е човек, на който не се разчита много. Той и не взе участие в дебатите и в митингите през последните месеци. Т.е. той участие в митингите взе, но някак си за него не се говори особено, защото може би той е вече бита карта. Съвсем други са лицата на опозицията в настоящия момент, много по-млади. Средната възраст на хората, които са на преден план, имам предвид хора като Алексей Навал, като Сергей Одалцов – лидер на левия фронт, като /…/ от Движение за солидарност – това са хора на 30-35 години. Така че явно на тях ще се разчита много повече, а Каспаров принадлежи на миналото.
Водещ:Петър Волгин пред „Клубът на журналистите”, а преди да чуем и коментара на Цветана Кръстева от БНТ, да чуем и любимците на новоизбрания президент, група „Любе”. Защо? Можем да се опитаме да отсъдим сега, слушайки песента им /…/. Какво се крие зад медийните образи на бронираната техника преди изборите и след изборните президентски сълзи? Може би на смяна на поколенията в опозицията, усещане за отглеждане на опозиция. Петър Волгин беше в Санкт Петърбург, кореспондентът на БНТ Цветана Кръстева пък в Москва. Различно ли изглеждат процесите от хоризонта на Червения площад? Добър ден на Цветана Кръстева.
Цветана Кръстева: Добър ден. Здравейте.
Водещ:Здравейте. Стана ли ясно последно сълзите от какво бяха?
Цветана Кръстева: Ами аз снощи за пореден път гледах кадрите със сълзите и съвсем не мисля, че те са от вятъра, както беше коментарът на говорителя на Владимир Путин. Има много спекулации на същия този Гари Каспаров, за който Вие споменахте преди малко в интервюто с Петър. Каза, че е протекъл ботоксът на Путин. Това разбира се е в кръга на шегата, но аз си мисля, че те са сълзи от вълнение. Точно защо, дали заради вълнението – все пак трудна предизборна кампания, защото в нея имаше интрига. Аз не съм много съгласна тук с Петър, че не е имало какво да се говори, че те са били предизвестени. Бяха предизвестени до толкова, доколкото наистина Владимир Путин нямаше шанс да не бъде предпочетен кандидат пред тези кандидати, които бяха представени в предизборната битка, но в същото време имаше една голяма интрига, тъй като той ще спечели от първи или от втори тур. Цялата предизборна кампания, последните три месеца – те минаха под знака на гражданските протести, едно силно политизиране на руснаците и самият факт, че Москва не гласува за Владимир Путин, т.е. там събира около 48%, т.е. по-малко от половината жители на столицата са гласували за него. Големите градове, където той не събира големи проценти – това означава, че всъщност среща една сериозна съпротива сред една част от обществото и от населението на Русия.
Водещ: А може би, защото в Москва на собствен гръб се усещат методите на полицията, които описа Волгин.
Цветана Кръстева:Ами не само това.
Водещ:На милицията, пардон. Те нямат полиция, имат милиция.
Цветана Кръстева:Най-вече е полиция, между другото, но това е подробност. Те промениха законът преди година и нещо. Но не мисля, че е само това. Да, хората се дразнят, когато властта не разрешаваше митинги и всъщност най-активното ядро се събираха на неразрешени митинги и те бяха бити, тогава и митингите бяха по-малки. 500-600-3000 максимум души. А сега, когато започнаха да ги разрешават тези митинги, се събираха над 10 хиляди души, 20, че дори се споменаваше за 120 хиляди души. Според мен като цяло една част от обществото, средната класа /…/ за тези хора, които излизат на митингите, но според мен те и според това, което чувам като коментари от моите събеседници там, стана някакво пречупване след 24 септември, когато Владимир Путин и Дмитрий Медведев на конгреса на Единна Русия обявиха, че ще си разменят дефакто местата. Единият отново ще бъде президент, а другият премиер. Защото тези хора, чиито доходи за последните 10 години /…/ с 140%, които вече сами се реализират, имат пари, четат много, пътуват в чужбина – те имат собствено мнение. А в случая се получава, че ги лишават от това мнение. Мисля, че проблемът е по-комплексен. Не е само в /…/
Водещ:Нека да направим един по-необичаен паралел. Сега добър ден на Румен Леонидов.
Румен Леонидов: Добър ден.
Водещ:Как изглеждаха тези избори от хоризонта на София?
Румен Леонидов: Ами как? Много близки и свои.
Водещ:Нещо познато, déjà vu. Нещо преживяно.
Румен Леонидов:Сега си мисля за моите приятели, които не съм виждал от доста години. Не съм стъпвал там доста време. За кой са гласували, как са гласували? Да, наистина, там стандартът е по-висок, отколкото всички го признават. Да не говорим за държавните служители, освен новата бизнес класа. Беше важно това, че промените ще станат много бавно. Това, че селото, провинцията, селяните са гласували за Путин предимно, показва, че същия проблем има, както и тук. Не искам да обиждам селяните, всички сме донякъде селяни. В България няма аристокрация. Това, което е имало като буржоазия, не и се даде достъп тези 20 години да управлява. Създадохме нова селска бизнес класа. Но, докато не се промени, докато не си отидем ние от тази страна по естествен път, много трудно ще се промени мисленето. Още ние говорим за колективни права, както и в Русия, а не за индивидуални. Докато ние разсъждаваме така и е по-важно да сме екипът, ние вечно да сме заедно… Колективът може да бъде обединен само от солидарност, но тази солидарност в България не се случва. Общо взето не се случва в недоразвитите страни като у нас. Там, където така нареченото гражданско общество може да крепи различни професии, различни, стига да има кауза, да има някаква справедливост, хората се обединяват – после се разпада. Тук не става дума за онзи колективен дух ние да осъдим някой поет, че е написал нещо или да вземем декларация по правата на човека в Америка. Ние нямаме никакви права примерно. Но не са много големи разликите. Ние сме под силно руско влияние и ще бъде дълго време, тъй като енергийната ни обвързаност е почти вечна. От друга страна мисленето ни е още комунистическо, на преобладаващата част. Даже вече то не е и комунистическо. То е патологично затъпяване, което даже няма и мислене, което още се надяваме на здравата ръка. Минал съм през тези заблуди, признавам си веднага. Като по-млад, по-енергичен и по-тъп трудно преодолях тези заблуди, но това става с четене и самопроверка до каква степен твоите възгледи са съвременни или ти просто искаш да останеш на собственото си развитие и от там да защитаваш на сляпо. Имам и такива приятели. Вчера говорих с един. Не се ли усещаш, че в с тази вРуменост не в културата, не в поезията, не във великата им литература, не в самия дори изстрадал народ, а в политическото едноначалие, което никога не може да бъде друго освен диктатура…
Водещ:Цветана, има ли такива коментари в Русия? Срещна ли такива коментари? И мен всъщност много ме впечатли чувството на хумор, заложен в този термин „офисен планктон”. Нали така се наричат участващите в опозиционните митинги?
Цветана Кръстева: Да, разбира се, че трябва да минат години. Даже може би ние няма да сме живи. Това е една огромна страна, с едно доста разнородно население. Има голяма разлика между големите градове и провинцията, за да се промени мисленето. Защото в провинцията основните медии, които са гледани или слушани по държавните големи телевизии, от които звучи една и съща пропаганда. До интернет имат достъп разбира се вече много повече хора в Русия, но въпреки това Вие не можете да разчитате, че в едно село или в един по-малък град интернетът ще е основната медия за формирането на мнението.
Водещ: Благодаря на Цветана Кръстева за този коментар. Много мислехме с Цвети Бахариева дали да не чуем и руските баби, които ще ходят на Евровизия, за да събират пари за храма си, но решихме, че по-добре е да чуем нашенските бистрешки баби и техните внучки. Моля коментирайте – така помолихме с Николай Пенчев на страницата на facebook.com на „Клубът на журналистите”. Една анкета, която направихме с него на улицата. Та, можете да използвате и цитати, които няма да се срамувате пред майката си или пред детето си. Успехът на тази публикация във facebook.com може да се каже, че е, че нямаше нито един хейтър. По-интересен е фактът, че дали така наречените хейтъри, тези, които мразят и изразяват омразата си в интернет, които разбира се, се развихриха под новините за това, че Софи Маринова ще ни представя на песенния конкурс за Евровизия, та дали те, ако ги срещнем очи в очи, биха казали това, което пишат. Доста време с Николай Пенчев бяхме навън. Ето, чуйте, какви гласове събрахме.
Гражданин:Смятам, че на фона на останалите песни…
Гражданин:Те не може да говори български бе, ужас.
Гражданин:Да обаче пък смятам, че за този фестивал, имаме шанс с тази песен да стигне донякъде за разлика от другите ни парчета, които не могат да пробият въобще.
Гражданин:Аз казвам, че имаме шанс с тази песен,но това не значи че песента е хубава.
Гражданин:Дали тя ни харесва по принцип или не няма значение какво говорим за фестивала. Тази песен кандидатства, за да отиде на Евровизия.
Гражданин:Да, но масовите коментари са доста негативно настроени към това и българите са расисти.
Гражданин:Това не е фестивал за приказки, а за пеене. А това, че хората не са доволни, защото не произвеждат. Да седнат и да напишат по-хубави песни и да ги изпълняват, Футболистите ни всичките ли са българи?
Гражданин:Не, нямам скрупули за това, че тя е от ромски произход и че ще ни представлява на Евровизия.
Гражданин:Разбрах, че е на Софи Маринова, чух я и в първия момент казах, че това е чалга. Когато я видях по телевизията, някак си нейният външен вид и песента и са едно цяло. Мисля, че за Евровизия тя ще влияе с външността си и с екзотичността си, и не бих я слушала в никакъв случай…
Гражданин:Не е за Евровизия реално погледнато.
Гражданин:Не знам, всичко ще се покаже по-натам.
Гражданин: Пишат, че има конфликт между нея и Деси Слава, но…
Гражданин:Ако погледнем песента на Краси Аврамов и я сравним с тази на Софи Маринова, със сигурност песента на Софи Маринова е в пъти по-добра. Да.
Гражданин:Бих казал, че би трябвало да гласуваме, да, въпреки че е от ромски произход изпълнителната. Защо да не я подкрепим? Не знам дали можем да я упреличим точно като чалга, но според мен на Десислава песента също беше хубава. Аз не съм гласувал нито за една песен, ако трябва да бъда честен. Гледах го. Щом е избрана, значи е добра.
Водещ:И тъй като световната конспирация няма как да не включва и заговор в журито, за това ние нямаше как да попитаме как гласува журито. Сега ще ни каже Кристиан Бояджиев, който беше част от него.
Кристиан Бояджиев:Най-важното е да се знае, че /…/ с участието на другите колеги. Всеки, даже се криехме, дори не знаехме какъв е крайният резултат до момента, в който не се разбра кой е победителят от събирането на гласовете от публиката и от журито. Но не знаехме нашата подредба каква е, на журито, генералната. Реално погледнато този продукт има шанс и то доста шансове според мен, но Евровизия е конкурс, който е непредсказуем. Там се събират много интереси – геополитически, стратегически, икономически, естетически. От една песен, от подреждането на едни песни в съответната година, може да бъде знак за модна вълна, която да предстои. Подвижно, танцувално – има нещо хитро измислено в това да се пее на различни езици, приятни фрази – Обичам те. Това е евтино, обаче пък работи. Хората това искат. Тук важното е да се знае, че това не е песен за някакъв конкурс за високо художествено произведение, песен от много висш тип, балада или кой знае какво. За това не участват пък и тези грамадни майстори на музиката, защото форматът е друг, нагласата е друга, очакванията са други.
Журналист:Може ли да приемем, че отново е на мода тази омраза?
Кристиан Бояджиев:В такъв случай трябва да се допитаме до мнението на специалист д-р Николай Михайлов, който освен теолог е и психиатър, защото той може да направи експертиза психиатрична. Това по-скоро ми прилича на диагноза. Много се надявам да не е така. Хората, мразещите, какъвто и контингент да бъде този на мразещите, те еднакво мразят и избраните народни представители. Еднакво мразят и президента, все едно кой е той. Така че това е една прослойка. Надявам се да е прослойка, да не бъде мнозинство, защото иначе нещата наистина са тъжни и ще трябва да си ревизирам мнението изобщо за светогледа.
Водещ:В твоята класация коя беше поставена песента на първо място?
Кристиан Бояджиев: Аз съм привърженик на излизането на резултат, който представлява общ. Важен е крайният резултат. За мен това е победителката, защото максималният брой точки беше 12 и после по схема, която мисля, че беше 12, 10, 8 и след това до 1. Която напомня донякъде една от по-старите системи за оценяване на състезателите на Формула 1. Това е ѝалгоритъм, който не дава възможност с едни по-скоро средни оценки да спечелиш. Все пак трябва да имаш първи места, поне първо и второ, за да може да бъдеш отгоре.
Водещ: Добър ден на Бойко Ламбовски.
Бойко Ламбовски: Добър ден.
Водещ:Враг на Софки и айшета. Тази Ваша публикация събуди много интерес.
Бойко Ламбовски: Може би у нас са с един градус, малко повече хейтърите. Те ползват все повод да се развихрят, а пък това е добър повод. Някой толкова различен, освен това ром, освен това изглеждащ като пряк упрек към идеята за Велика България. И това даде повод не само под тази публикация, а и под много други да се появи един ураган от хейтърство, да се размята. Аз не съм чел всичко внимателно или пък ми се смесва вече с това, което съм чел под други публикации. Целият този шум, който се вдигна, тези страсти около Евровизия, която буди далеч по-малък интерес в страни с повече самочувствие като Франция, Великобритания, Германия, Италия. Това е също плод на някакъв вид дефицит на успех международен, това, че толкова внимание се обръща, това, че веднага се разпалват такива страшни страсти, че ние пак няма да успеем или че не е това изборът, или че друго трябва. Преувеличава се значението на този конкурс, което идва като контрапункт на някакъв комплекс за малоценност. Ние го товарим с всичките си – предисторията на несгоди и беди, и очакваме изведнъж тук да се отвори небето и всички да видят какво пък може величествено да изкара България, и колко тя е значима, и колко тя е грандиозна, което мен /…/, защото действително хората трябва повече внимание да обръщат на семействата си, на работата си.
Водещ:Какво ще се случи обаче, ако Софи Маринова постигне успех?
Бойко Ламбовски:Много ще се радвам лично аз.
Водещ: А какво ще напишат хейтърите?
Бойко Ламбовски: Половината, тъй като те са анонимни хора или горе долу повечето от тя със смачкано самочувствие, половината от тях ще забравят своето хейтърство и ще се преместят в другия лагер. Една част ще се притаи и още повече ще почне да мрази, както Софка, така и себе си.
Водещ: Добър ден на Веселина Седларска.
Веселина Седларска: Добър ден.
Водещ:Колко секунди според Вас е необходимо, за да се изпише в интернет след Софи Маринова, да се подпише първия хейтър?
Веселина Седларска:Ами той сигурно това,което е написал, си го е помислил още преди да го напише, така че отрицателно време сигурно е нужно. Не знам. Аз наистина не разбирам това, което прочетох в интернет под новината, че тя ще представя България на Евровизия. Просто не го разбирам. Но си помислих за малко на какво се дължи. Разум няма разбира се в това. Ние едновременно искаме от ромите да бъдат чисти, да се грижат за живота си, за децата си, да пеят, да учат и когато един такъв човек постига някакъв успех, изведнъж „ама той, нали, не е като нас”. Мисля, че по-скоро става дума за много тежък български комплекс тук. Ние приемаме Софи Маринова в България, Азис приемаме в България, което е още по-сложна личност, но тук става дума за представяне. Нашият тежък комплекс да бъде одобрени от другите, да получим одобрението, несигурните хора, които трябва да получат потвърждение от другия. Едно нещо, което има в почти всеки от нас в някаква степен и в огромна степен у нас като народ – от големите, от силните, от света и от къде на къде там ще отидем с една своя сянката. Нали, сянката в смисъла на ЮНГ – тъмното, това, което искаме да скрием, това, което смятаме, че не е най-доброто от нас. Но тя се оказа най-добра.
Водещ:Какво би станало, ако Софи Маринова постигне успеха, който постигна нейна колежка от същия произход от Сърбия? Сърбия, знаем, спечели Евровизияпреди няколко години.
Веселина Седларска:Ами този път ще бъде не /…/, а ще бъде /…/
Водещ: Добър ден на колегата от „24 часа” Георги Делчев.
Георги Делчев: Добър ден.
Водещ:Какви са коментарите най-общо? Как може да ги обобщите?
Георги Делчев:Ами аз вече се наслушах и особено след Евровизия на доста коментари – освен хубавите, нали е ясно, за нея не може друго яче да се говори. Не може да имаш мнение против песен. Или не я слушаш, но мнение против песен, няма как.
Водещ:Как може да се мрази песен, Господин Леонидов?
Румен Леонидов: А, този, който иска да мрази, всичко може да мрази. Това ни е национална черта – завист и омраза за съжаление.
Водещ:Една фраза на Бойко Ламбовски искам да коментирате – упрек за Велика България.
Румен Леонидов: Много иронично и много точно. Ами нашият национализъм е много горе. Това, което ни внушиха едни парламентарни представители- компресари. Това не е национализъм. Национализъм е да обичаш. Тук се включва и патриотизмът, толерантност. Думата нация – значи всички, всички до един тук цигани, евреи, татари. Всички. Това е нацията и няма как човек да отдели левия си крак, защото той е един организъм или десния крак, или ако си махне тези крака, или очи – то ставаме инвалиди. Духовни инвалиди и нецивилизовани хора. Истината е, че преобладаващата част, не само в интернет, а и в страната е изключително комплексирана и ние, тъй като нямаме лична, индивидуална реализация, много сме нещастни. Защо сме нещастни? Защото не можем да преценим собствените си възможности. Аз не харесвам също тази песен, има един хубав припев, който има някакъв гърч в него, може би с елемент на ориенталско. Но няма никакво значение. Ние сме все още в ориента, независимо, че сме в ЕС. Мисленето ни е доста назадничево, феодално и комплексът, това го забелязвам, циганите, тези, които са по-извисени, по-културни една част от тях, или част от политиците – нито една дума не казват срещу себе си. Те са идеални, нищо не са крали, нямат никаква вина самите те. Докато ние българите сме склонни непрекъснато да се упрекваме, да се подиграваме, да се самоизяждаме, обаче появили се друг противник – веднага се изсипва. За това и тази партия, която не искам да и казвам името, успя, защото имаше враг. И от там думата национализъм вече никога, аз също не смятам, трябва много време да се изживее, за да се разбере че градираме. Какво значи въобще думата национализъм? Това примитивно разсъждение, което са и тези мразлъовци – то е характерно за Балканите.
Водещ:Мразлъовци е хубаво.
Румен Леонидов:Те по този начин, този тип мислене предизвиква бтато убийства на сърби срещу сърби, на христиани срещу христиани, на сърби мохамедани срещу сърби не мохамедани, католици срещу православни. Това е за съжаление мисленето, това е за съжаление ситуацията. /…/ за разлика от Бойко. Не ме натъжава, защото аз нямам нищо общо с тези хора. Ние говорим един и същ език, носим подобна генетична връзка, но аз нямам нищо общо с мнозинството в България, което обича да мрази и което не може да намери хармония със себе си нито с Бог, нито с природата, нито с щастието да се появиш при 5-6 милиарда сперматозоиди ти да се появиш. Въобще такова мислене няма. Всичко е от хладилника до тоалетната, и обратно, и телевизорът.
Водещ:Е, нали помните какъв беше коментарът за последните избори, че този път телевизорът е победил хладилникът.
Румен Леонидов:Да, точно така беше, но понеже има такъв момент на конспирация дали пък някой не се е намерил толкова умен в България…
Водещ:Щях да Ви попитам не подозирате ли някакво политическо позициониране?
Румен Леонидов: Не, ако трябва да трябва да го подозирам, значи трябва да мисля страшно добро за хората, които мислят. Това са две крачки напред. Нещата са много прости. Всички цигани в България са гласували за нея. Тя е класирана на 3-то място от авторитетно жури. Специално исках да видя тези NEWS 5, едни момичета и едно момченце от Добрич. Много са симпатични. Мисля, че песента едва ли щеше да ни представи. Тук има някаква екзотика, екзотичност, която на мен лично не ми пречи. Като националист като българин, който обича България, но е критичен към себе си и към собствения си народ, тъй като колкото повече го хвалим, преобладаващата част, толкова се разразяват подобни страсти. Когато го упрекваш, той си викат – абе това не се отнася за мен. Така че мразлъовците не им обръщам внимание. Много е естествено, когато нямаш друг изход от положението, в което си изпаднал, защото тези млади хора, голяма част от тях нямат бъдеще в България, те нямат ясна професионална реализация, те си стоят на компютрите, влизат непрекъснато, искат да участват по някакъв начин и само трябва да им дадеш ботуши, униформа и те утре са готови.
Водещ:Обаче на улицата е по-различно. На улицата нямаше нито един, който да си признае, че би се подписал като мразлъо.
Румен Леонидов:Защото има микрофон, защото не знае дали не се снима, защото изведнъж излизат на живо, а така през клавишите и през мишката е много по-анонимно.
Водещ:И все пак да попитам. Много ни критикуват за отношението ни към различните българи. Имаме нова зала „Армеец”.
Румен Леонидов:Критикуват ни, защото…
Водещ:Искам да кажа, това не са ли аргументи в полза на…
Румен Леонидов:Ами ако сме си го направили- браво! Но не вярвам. Няма толкова високо мнение на хората, които… Ако това е ход, това ще бъде изключително интересно, Браво! Някой се е сетил специално да вложи чувства и средства, да се направи тази песен, да се глобализират братята цигани, за да гласуват и да изкараме една сензация. Вече почнаха всички съседни страни – „Е, една циганка се явява. Браво!” При това с турски елемент.
Водещ:Румънците обаче ни конкурират.
Румен Леонидов:Няма нищо лошо. Нищо. И те имат доста голяма група. Но на времето правихме една анкета във вестника като работех. Оказа се, че циганите не слушат Азис. Аз имах такива наблюдения, но не бях сигурен. Направихме. Един ром, много добър журналист, отиде при тях, разпитва ги. 90% казаха „въобще не го слушаме.” Въпреки, че би трябвало да се гордеят, да си кажат „ето, нашето момче как порасна!” Не. А оказа се, че…
Водещ:Тези, които казват, че не слушат, го правят.
Румен Леонидов:Всъщност тълпите, които дори са били на стадиона, когато той преди години и се коментираше навсякъде около мен, в трамвая, на пазара, когато отидох да си купя краставица, говореха „снощи в 1 часа той роди на стадиона” и някакви пълни дивотии, за които аз си викам „колко души са, които отиват?” Това са предимно изключително елементарнио хора, които слава Боги обаче не го мразят, че е циганин, а търсят поне лека музика, която ги прави съпричастни. Да щракат с пръсти и да хвърлят гюбеци.
Водещ: След малко ще се занимаем с една друга музика и с един друг подход, който е също може би манипулативен. Останете с нас, за да чуете. Песента, която чухме заедно сега, за по-младите ни слушатели звучи познато. И сега с Николай Пенчев ще им кажем от къде им звучи познато. Връзката е феноменът „Кони 2012”.
Николай Пенчев: Да и за слушателите, които в случая не са научили за този феномен, който се разпространи през последните дни в социалната мрежа, Кони 2012 представлява един кратък 30 минутен филм, който разказва историята на една неправителствена организация, наречена „Invisible children”. На български – невидимите деца. Тя се е заела със задачата да разкаже на целия свят за жестокостите на Джоузеф Кони – ръководителят на Божията армия за съпротива в Уганда. Характерен е със своите жестокости и начините, по които е избивал млади деца и като цяло млади хора в Уганда. Посланието в клипа е ясно изразено – „Нека спрем Кони!” Обаче е създадена и комерсиална компания, която предлага рекламни материали под формата на online магазин. Този филм е направен по един изключително интересен, атрактивен начин, който ни кара да си зададем редица въпроси за обществото, в което живеем. Филм, който за три дни подбуди безпрецедентен брой активисти и изкази от целия свят. Над 60 милиона гледания в по-известните платформи за споделяне на видео клипове.
Водещ:Последните 3-4 дни.
Николай Пенчев:Да и разбира се нарастващ брой и до ден днешен. Следователно няма как да не забележим разпространението на този масов активизъм, така да кажем, в социалните мрежи. Но разбира се, както всяка една подбуждаща огромен интерес новина, тази също се превърна в обект на една масова критика. Тук изникват въпроси, които сега ще се опитаме да разгадаем и ние.
Водещ:Критиката обаче е хубаво да отбележим, че идва по-скоро от блогърите, по-скоро от съответни хора, отколкото от медиите. Медиите засега, както българските, така и чуждите плахо съобщават за Кони.
Николай Пенчев:Да, действително. Като цяло може би масовите коментари бяха наблюдавани в социалните мрежи. Този видео клип стана абсолютен хит във facebook.com и останалите социални мрежи, и тъй като младите хора като цяло използват тази социална мрежа за нещо много повече от форум за мнения, но и за информация…
Водещ:Това е техният новинарски канал.
Николай Пенчев:Да, именно, новинарският канал. Всъщност какво е Вашето мнение, Господин Леонидов? Възможно ли е да съществува един риск за манипулация чрез този клип?
Румен Леонидов: Може, разбира се. След като се, както се казва, се позиционират различни идея, винаги може да се прокара нещо за съжаление. Когато говорим за това, че в нашето общество трябва да изключим тази самота, която ни преследва и да говорим за глобалната цивилизация. Ние все пак не сме… Общо взето спадаме, движим се към едно цивилизовано общество или така наречените народи – цивилизовани. Но винаги една идея, ако тя се приема безрезервно, може да те подведе и не само в този случай. При повечето неща се използват благородни неща, за да се реализират или политици. Даже дори този проблем с шистовия газ, когато … каза, че трябва първо да се види, да се разбере дали има, дали няма и въобще какви са опасностите, там също се използва според мен една част от опозицията да мобилизира свои млади симпатизанти, които да вдигнат справедлив иначе обществен глас, за да спрат и въобще да се забрани това нещо.
Водещ:Имаме ли придобити рефлекси срещу такъв тип манипулация?
Румен Леонидов:Не. Това е въпрос на изграждане, това е въпрос на… Ние сме много наивни.
Водещ: До колко обаче е работа на конвенционалните медии да бъдат по-критични към подобни феномени да го наречем?
Румен Леонидов:Трябва да бъдат по-критични и ,слава Богу, интернет с всичките опасности също да бъде манипулиран през него, и във facebook.com има свобода и критичните. Тук не говорим за злобарите, не говорим за мразлъовците – говорим за критичното мислене. Скоро ми се наложи да гледам сега, покрай спасяването на българските евреи, влизах в различни сайтове, гледах различни публикации. Изведнъж изскочи един факт, на който аз никога не съм обръщал внимание и никога не съм го чувал, че малко преди да бъдат изпратени, запланувани и изпратени евреите ни за Германия или по-скоро за Полша в концлагерите, правителството е питало Англия дали може да ги изпрати в Палестина. Отговорът е бил „не”. Цитира се един английски дипломат. Този факт трябва да се провери. От всичко това, което е съмнително, което дори може да е лъжа. Можем утре, ако не се провери, аз да кажа „ето, така наречените фашисти все пак са мислили нещо важно!” И няма кой да ме опровергае. Докато в интернет това може моментално да стане и би трябвало въобще медиите да учат на собствен разсъдък всеки от нас. Това е самоизграждане, това е гражданско. Имам аз мнение. Искам да го проверя, но това изисква от друга страна, когато срещу теб има човек, независимо дали е млад или по-възрастен, има теза, ти да я чуеш много добре и ако виждаш, че тя е убедителна, да се съгласиш.
Водещ:Нека Ники да каже какви са били коментарите горе долу, защото той доста чете.
Николай Пенчев: Да, общо взето в западните медии излезе тезата, че всъщност този феномен, самият видео клип представлява един експеримент, за да може да бъде остановена реакцията на широката публика и именно по този начин да се създаде един проект, за да може да бъде манипулирано цялостното мислене на обществото.
Водещ:Петрол. Има петрол в Уганда.
Николай Пенчев:Точно. Дали съществуват международни интереси в това, кой стои зад цялата тази история при положение, че разбира се никой от нас не счита, че хора в демократични общества, в които ние живеем, биха могли да възприемат проблемите на едно общество като на Уганда, за да могат да допринесат по някакъв начин за неговото решение.
Водещ:Различни ли бяха българските коментари?
Николай Пенчев:Български коментари, в интерес на истината, за сега има прекалено малко. Повечето от тях, разбира се, бяха оптимистично настроени и агитираха към това да се допринесе към рекламната кампания на този видео клип. Но другите, разглеждащи проблема от една по-критична точка, съответно изказаха контраверсно мнение. А именно, че този клип няма никакъв морал в него, защото чрез една благородна кауза, се опитват даден кръг от хора да профитират по този начин.
Румен Леонидов: Точно така е. За съжаление политиката и особено смесена с корпоративните интереси, използва всички свободни пространства. Интернет е много удобно да се пусне този клип, който манипулира една благородна кауза и изведнъж се оказва, че това ще бъде повод да се намесят еди какви си /…/ за да се сложи ръка. Така беше изиграна и цялата история срещу един диктатор наистина. Просто беше в Ирак със Садам Хюсеин. Оказа се, че няма оръжие, но идеята беше просто да се сложи ръка на петролните кладенци без да се мисли за последствията. Така, сега в Либия ще стане нещо подобно. Но хубаво е, че този клип става обект и на този разговор, който надявам се и българите да схванат. Тези, които са го гледали и които коментират. Тъй като този тип манипулация няма да спре много лесно.
Водещ:Това ли е съвременното политическо позициониране?
Румен Леонидов: За съжаление да. Зад много благородни каузи стоят не благородни амбиции и мисли, за съжаление. Въпросът е как да ги разграничаваме. Това е пак с проба-грешка, проба-грешка, но и с изграждане. Казват, че, пак казвам ние специално, ето, на Запад колко? 6 милиона ли са го гледали? Имаше доста негативни – харесва/ не харесва.
Николай Пенчев:60 милиона.
Румен Леонидов: Вижте сега, колкото и да не харесваме капитализма, колкото и той да е изроден, има хора, които имат собствено мислене и които веднага са усетили този трик, докато при нас не могат да го схванат.
Водещ:Защото ни липсват позитивни послание по-скоро.
Румен Леонидов: Освен това… Се съмняваме и в себе си, и в това, което четем, и в това, което говорим, и в това, което дори в момента приказваме не трябва да се приема едно към едно. Всеки трябва да си го подложи през личния интелект и личната съвест.
Водещ:Да поставим точката на днешното издание. Клипът „Кони” и изобщо интересни неща можете да намерите на страницата ни във facebook.com „Клубът на журналистите” или на google +. Бъдете активни там, ще Ви бъдем благодарни. Аз завършвам с цитат на Румен Леонидов „Не бъдете мразлъовци!” Хубав съботен следобед от всички ни – Станимир Иванов, Цвети Николова, Цвети Бахариева и от мен Ирен Филева.             

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 09.03.2012

Излъчването на световни риалити формати априори има един съществен плюс – така се парира възможността същите да бъдат откраднати и побългарени в "Шоуто на Слави". Откакто компанията на Магърдич Халваджиян се зае с "България търси талант", мераклиите и фрийковете се пренесоха с час и половина напред в праймтайма на Би Ти Ви. Зоната за не-лицензирани експерименти от екипа на Трифонов пък се стесни още повече.
България е различна страна, когато в ефира върви някакво риалити. Това вече го разбраха всички, с изключение на шефовете на Нова, които упорито отказват да върнат в програмата си алфата и омегата на този жанр – "Биг Брадър". Дали от срамежливост или от страх – не е ясно.
Едно е сигурно – щом по телевизията тече подобно шоу, във всяко градче настъпва оживление. Появяват се теми и герои за обсъждане. Забелязахте ли еди-кой си, той е от нашия квартал. Гледахте ли дъщерята на шефа как хубаво пя? Видяхте ли момчето на съседите как се изложи? Гласувахте ли за нашето момиче? Селото България започва възбудено да жужи.
Кой ще е победителят това няма никакво значение. Впрочем, спомняте ли си кой стана талант №1 на България в първия сезон преди две години? Най-вероятно не, както и аз. В този риалити формат фаворитите нямат никакво значение. Няма и интрига, няма сюжетни линии, които медиите да разработват в хода на сезона. Трудно е да си представим и корица на списание с някой от участниците. Тук по-важни са фрийковете, които да ни разсмиват на кастинга, както и коментарите на журито по време на концертите.
Важно е и поведението на водещите. В конкретния случай това шоу притежава две от възможно най-добрите. Алекс Раева и Мария Игнатова имат бързи, артистични и неподправени реакции. Те обаче не са достатъчно пълноценно експлоатирани като потенциал. За сметка на това, както и в предишния сезон, ни показват прекалено много зрителски физиономии от залата и прекалено много жури. Това създава у тв аудиторията смътното усещане за някаква неувереност. Сякаш авторите на шоуто не са съвсем сигурни как ще реагира драгият зрител на дивана, та гледат да му подскажат с подобни монтирани кадри на всеки десет секунди.
Ами прекалено е. Даже и това да е тактика, измислена не от Магърдич, а от корифея Саймън Кауъл, пак е прекалено. Ако ще търсим талант, нека да наблюдаваме повече хората на сцената, а не сеирджийски настроените зрители. В този си вид спектакълът изглежда някак си евтино, махленски. Но такива са суровите правила на риалити жанра
Да гледаш подобно фрийк шоу е гузно удоволствие, което не всеки си признава публично. Това няма да попречи пред телевизорите да се събират по милион, милион и половина българи всеки понеделник и вторник.
Най-интересното е, че подобен формат се смята за по-престижен от воайорския сеир "Биг Брадър". Там изродщината е в пъти повече, но поне е спонтанна, нережисирана. Докато тук има една перверзия в повече – фрийковете не просто са допуснати до сцената и заснети, ами после и подиграни – от водещи, от жури, от публика. Камерата не се свени да показва раз-плакани или истерични пишман мераклии. Всичко е старателно монтирано и грижливо опаковано в уж позитивна и съзидателна форма.
Точно тук е тайната на българския телевизионен бизнес – в красивия целофан, под който можеш да скриеш каквото си поискаш. В Би Ти Ви открай време са доказали, че владеят това изкуство.
Но ако ще се смеем и забавляваме с всичко, достойно за подигравка, – защо тогава не пускат и субтитри под коментарите на Любо Дилов? Така хем всяка домакиня най-сетне ще разбира какво говори, хем етикетът "фрийк-шоу" ще се изпълни докрай със съдържание…

Стр. 30-31 

в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 09.03.2012

За мен няма срамна работа. Щастлив съм, че всичко съм постигал с труд. Гаражът, пишещата машина и вестникарската хартия, дадена ми уж от КГБ, са просто легенди", споделя легендарният журналист Петьо Блъсков, създател на "24 часа", "168 часа", "Монитор", "Телеграф" и вестника, на който сега е главен редактор – "Република".
Роденият в София бизнесмен е смятан за баща на т.нар. съвременен български печат. Под негово ръководство бял свят виждат почти всички вестници, които българинът познава от петилетките на демократичния преход.
Възхваляван и оплюван, Блъсков не спира да твори. В творческа атмосфера го завари и екипът ни: "Подреждам си бюрото. Време е да сложа в ред нещата, защото малко съм разпилян и внимавам да не загубя нещо ценно", коментира известният вестникар.

- Г-н Блъсков, след като създадохте серия от успешни вестници, наскоро влязохте и в новия Български медиен съюз. Нужен ли е такъв изобщо?

- Този съюз е крайно необходим, защото старият бе порочно образувание, създадено, за да осигури блаженство на ВАЦ. Това беше поръчка – платено бе на група хора, за да се представи групировката ВАЦ като участник в сдружение. Те по същество си бяха едни мрачни манипулатори, които съсипаха и опорочиха вестникарството. ВАЦ притежаваше около 80% от пазара. Прилагаха хватки – външни акционери, 10%, не знам какво си, що си. Обаче това немско сдружение получаваше 65-70% от рекламните приходи, което доведе до удушаване на другите издания. Икономическата независимост на българския печат бе ликвидирана от ВАЦ, който изсмука средствата, контролира продажбата, изпълнява поръчки. Още тогава казах на колегите в стария съюз, че влизат в комбина със своя палач. Не се развълнуваха от думите ми. Вероятно имаха добри помощници, богати собственици зад граница, които си плащаха да излизат вестниците. Този стар съюз беше създаден зад гърба на част от издателите. Аз не съм членувал там и не бих влязъл, защото подобно членство е противопоказано за финансовото здраве
на вестниците. Не бива да се съюзяваме с монополиста, който унищожава пазара. По този начин ВАЦ разпространиха политическото подмазвачество, характерно за техните издания. Този бацил бе вкаран от тях в българската преса, въпреки че говорят как са въвели демократичните практики. Напротив, интересуваха се само как да изсмучат пазара.
Началото бе най-голямото ми постижение – "168 часа".

- Легенди се носят за вашия старт във вестникарството, за това, че сте започнали играта от гараж, пишеща машина и хартия на КГБ…

- Глупости! Тръгнах от една пишеща машина, защото вестниците се правят от машини, не с кюнци. Не мога да разбера защо хората ми се чудят. Да, имах пишеща машина и трима души екип. Седнах и нарисувах вестника, какво толкова. Бях взел репортери от "Отечествен фронт", които харесвах как пишат. Започнахме да правим вестника в едно мазе. За съжаление не сме имали условия, апартамент в "Шератон". Истината е, че хората умират от завист и си мислят, че Блъсков говори измислици. Аз казвам истината. Но, горките, трудно ще ме преглътнат. 22 години ми дъвчат кокалите. Свикнах вече.

- Имали ли сте проблеми с властимащите, докато бяхте млад репортер в "Отечествен фронт"?

- Каквото кажеха от ЦК, това се пишеше. Рядко имаше студен вятър. Случвало се е да греша, по тогавашните разбирания. Спомням си, че сгафих когато почина Алберто, синът на Луиз Корвалан Лепес, генерален секретар на комунистическата партия в Чили. Момчето живееше в България по линия на Интернационала. Тъжна история, защото си отиде млад – към 20-годишен. Партията и правителството организираха гигантско погребение
Една траурна церемония – краят не й се вижда. Изпратиха ме да отразявам събитието и аз отидох на Централните софийски гробища. От "Отечествен фронт" ми дадоха една стара "Волга", ама счупена. Докато шофьорът я запали, закъсняхме. Когато пристигаме там, гледам колона от "Чайки". Милиционери вардят от всички посоки. Митингът почнал, аз съм изтървал началото. В един фургон имаше нещо като пресцентър. Там БТА, БНТ и останалите вестници се съвещаваха. Питам колегите кой откри митинга, за да вляза в час – няма отговор, работят, навели глави. Притесних се. Вестникът имаше шибан график – първият път се печаташе в 14 часа, после в 17. Бащата на Сергей Станишев – Димитър, контролираше външнополитическите новини. И решаваше дали приемът на другаря Тодор Живков е минал в много сърдечна атмосфера или в сърдечна. Имаше си тънкости. Протокол на изречения, спускан от ЦК. И тази тайна се споделяше с човек само от БТА. Той предаваше после по веригата. Ужасна история. Дописките от 14 часа ги сверявахме с ЦК, докато се получи заветното "да" по телексите и се отпечати материалът в 17 часа.

- В какво се състоя вашата издънка?

- Ами написах си дописката, описах другарите присъствали. Обаче никой не сверил присъстващите, описани от мен, с тези в официалния партиен протокол. На следващия ден излиза, че Ангел Цветков, секретар на националния съвет на Отечествения фронт, държал реч. Ужас! Оказва се, че високопоставеният ми началник е открил митинга, но аз не съм го видял. И не съм го съобщил. И тогава за първи път ме завяха студените ветрове. Замалко щях да се сбогувам с гилдията. Но не обръщах внимание на ставащото.

- Сергей Станишев е бил репортер във вашия вестник "168 часа". Баща му ли ходатайства пред вас, за да назначите сина му за млад репортер?

- Не помня как Сергей дойде във вестника. Въртеше се около стажантите. Бяхме го пратили в Русенско да прави репортаж. Той обаче се върна без текст. Обяснил на една от редакторките, че иска да си изкаже мнението. Тя го попитала за фактите – свил рамене. Изгонихме го, защото искаше да изказва мнения не да отразява обстановката. Е, после стана министър-председател и имаше възможност да говори, колкото си иска.

- Така е, но нещо и тази длъжност на министър-председател не му допадна!

- Да! Станишев е продукт на други институции. Кой го знае – дано да се развие в правилната посока. Може да го вземат, да го поучат още малко. Въпреки че има един особен проблем – не е пораснал. И поради тази причина лесно го вкарват в роля. Хубаво е човек да си остане дете, дори чаровно, но някои хватки… Струва ми се, че е човек, който не пренебрегва четенето, но трябва да наблегне на упражненията от занаята на управника. Работата му беше малко в мъгла. В голяма част от действията му личеше, че не е на място. Но особено поведение имаше и неговата партия – някакви странни, незавършени идеи изповядваше.

- Като човек, наблюдаващ политическите процеси у нас, смятате ли, че Георги Първанов може да извади партията от дълбоката летаргия?

- Ами, той какво може да извади?! Дясната си ръка от джоба. БСП вехнат пред очите ми и се редуцират. По-изявените членове от ръководството се притаяват в бизнеса си и се чудят какво да завладеят. Партията линее без враг, няма го световният империализъм. Едва ли ще имат власт занапред, ако не потърсят особена коалиция. Ала кой да ги пожелае?! Разбира се, имат бизнес прослойка, която ги финансира, за да съществуват.
Идеите им се въртят около закрепване на позициите. Благодарение на тяхната аморфност, политическото пространство у нас не е балансирано. Не можаха да станат модерна лява партия. Същата е вината и на СДС. Но там имаше сериозна провокация от службите. Практически те контролираха движението и го доведоха до упадък.
Идвали са да ми говорят, но в крайна сметка си правя, каквото реша. И се забавлявам. Какво друго да правя?! Та нали първият брой на вестник "Демокрация" се направи в моя кабинет в "Отечествен фронт". Главен редактор му бе Йордан Василев, изключителен човек. Дадох му ключ. Идваше всеки ден след 17 часа. Бях останал сам в редакцията, защото повечето колеги се бяха изпокрили
Един журналист гладуваше в коридора, лежеше на едно канапе. Съжалявах го, после се оказа, че е агент на ДС. Вечер жена му носеше кюфтета, това го научих от чистачките, оплакаха се, че прави боклук с опаковки от храните.

- Поискахте ли си наем за "Демокрация"?

- Не, поисках си вестници да ми носят. Правил съм графиката на "Демокрация"-та. Дори исках в издателското каре да има печат: "Графичен проект – "168 часа". В 22 часа през нощта обаче дошли да изчегъртат от печата надписа. Ръководството на СДС казало, че няма да има такова нещо. Бяха нахлули в комбината и действали. Тогава разбрах, че се е родило новото "Работническо дело". Мина време и се чу, че доста агенти на ДС са били на работа в "Демокрация". Започнаха да пускат мръсотии за мен, говореха, че съм мафия. Гръмнаха ми дори колата.

- Как така? Говорите за мерцедеса, който ви подариха от самата синя централа, нали?

- Така. Жена ми беше бременна. След атентата роди преждевременно. Откарах я спешно в болницата. Пуснаха версията, че сам съм си запалил автомобила, да си правя реклама. А ма на, Господ ми ги посочи. Мръсници, да се гаврят с мен. И онзи измислен депутат Йордан Соколов сви гласче: "Вие сам сте си гръмнал колата". (Имитира го доста смешно – б.а.) "Не ви ли е срам, бе?! Имам бременна жена. Как ще сложа шашка тротил? Как може да сте такива перверзници?!", питах ги, но нямаше отговор. Ченгетата отъпкаха цялата ливада пред къщи – всичко замина. Какво разследване да се прави? Кой да го направи? Когато мисля нещо, го казвам, не го крия. И това не се харесваше на назначените демократи. Искаха каручката да си върви тихо и кротко.

- След като не успяха да ви взривят през 1992 г., последва ли нов опит?

- Не, дойдоха други времена. Нямам бодигардове. Имам един шофьор, но той колкото е мой, толкова е и на редакцията. В началото на 90-те беше панаирът с охраните. Сега няма нужда. Аз вярвам, че ако са те написали в един тефтер и са те платили, няма какво да те спаси. Заминаваш си.

- Работили сте като таксиметров шофьор, това притеснявало ли ви е?

- Работих, защото нямах пари. Една година карах такси, благодарение на някакво постановление. Бях от първите бакшиши в София и започнах да въртя геврека с връзки от СБА. През деня работех във вестниците, а вечер слагах табелката. Цяла нощ бръмчах с колата, от това се хранех. И тогава пак ме задуха студеният вятър – партийната организация се поинтересува как може зам. главен редактор на "Отечествен фронт" да работи като таксиджия. Ама на мен ми беше кеф, страхотно изживяване. Постоянно ставаха някакви шашави случки. Колата ми беше стар "Вартбург", купен от гурбета на майка ми в Либия. Дрънкаше ужасно, возех често виетнамци. Като минавах край Министерството на земеделието, те крещяха: "Много сталя кола!". Всяка сутрин се прибирах със 100 лева в джоба. А заплата ми беше 350 лева.Таксито ме хранеше. Кръчми, ядене, пиене – не усетих кризата.

- Да разбираме, че не се срамувате от работата?

- Работил съм дори в строителството. Цяла година бях каналджия, за да си взема жилище. Да си купиш апартамент в София, беше като да уцелиш шестица от тотото. Ремонтирах канали, имах си назначена кирка. Бях чирак и носех на майсторите материалите – цимент, плочки, пясък. Пълна програма! Вършех долна работа, така й викаха. Обаче, ако 12 месеца в годината си работил, майсторът ти пише едни точки. И после – тра-ла-ла, ти показват къде да си вземеш жилище. Първият ми бе в Ленински район. Взех го по списък, който се правеше според старанията ни. Първите 5 отличника си избираха етаж, вход. Аз обаче бях предпоследен. Хубавите апартаменти -избрани. Така се озовах в квартал "Слатина", точно на ъгъла до завод "Електроника". Падна ми се да живея на 6 етаж, но затова пък имах прекрасен изглед към градинка с цветя. След развода оставих дома си на първата съпруга… Така че да не ми говорят простотии. Всичко съм изкарал с двете си ръце. Никой нищо не ми е дал наготово!

- Защо ходите леко брадясал? Късмет ли ви носи брадата?

- Ами, просто не се бръсна. Едно време дори имах брада като тази на Димитър Благоев. От мързел.

- Били ли сте при Ванга?

- Тази жена беше нещо друго, не принадлежеше на този свят. Хората, които говорят за нея, просто трябва да млъкнат, защото не я разбират. Тя е феномен, а те не схващат смисъла й.
Дразня се от такива типове
Необяснима е. Човешкото съзнание не е стигнало тази степен на развитие, че да я коментира. Смешно е да пишат книги за нея.Това е безотговорно, от една страна, от друга, е знак за комплексарщина – седнали са да ми се хвалят, че били близки. Нищо подобно. Ванга е далеч в Космоса и вече не я интересува кой какво говори за нея.

- Богат ли сте?

- Пребогат съм. Имам трима синове и 6-годишна внучка Дея, която изключително много прилича на майка ми.

- Имате ли приятели политици, с които да излезете на по чашка съвсем приятелски?

- Нямам.

- Но сте имали зашеметяващи приятелства с хора от подземния свят?

- Така е. Бяхме страхотни приятели с Иво Карамански. Още жаля за него. Беше невероятен човек и интелект. Истински карибски пират в хубавия смисъл на думата. С него съм имал безброй преживявания. Много обичаше нощния живот. Но се натъжавам, като се сетя за него. Ние с него друго не правехме, освен да купонясваме, бизнес не сме въртели. Димата Руснака и Маргините също бяха мои приятели. Много добре си изкарвахме. В началото на 90-те известните мъже в София бяхме около 50. И все така се случваше, че се засичахме в кръчмите. Бохемски приятелства… Ама те пък са най-истинските.

Стр. 24-25

в. 168 часа | Елена ЧОПАКОВА, Красимир БОЕВ | 09.03.2012

- Г-н Василев, как започнахте да се занимавате с телевизия?

- Навремето бях в "Ку-Ку" – абсолютно оригинален български телевизионен формат. Нито беше прекопиран, нито купен отнякъде.

- Автор сте на нубийския репортаж.

- Да. Всички си мислят, че сме го направили, за да покажем колко са глупави политиците. Но той показва нещо съвсем друго – нашият страх да не се изложим. Стремежът да говорим за всичко, да сме специалисти по всичко. За невъзможността да си признаваме грешките.
Аз не се срамувам, че не знам нещо,
но някак си в България това е срамно.

- Дали някой сегашен политик ще се върже на номера с Нубия?

- Шансът е 50 на 50. Политиците станаха доста предпазливи, има вече пресцентрове, пиари. Тогава от двама двама се хванаха. Показахме, че говорят автоматично.

- С кого от колегите ви в "Ку-Ку" сте близък и до днес?

- Доста сме заети вече. Но със Зуека се виждахме наскоро. С Курумбашев, като дойде в студиото, нали е политик. Покрай някой юбилей се засичаме с Любо Дилов. То кой ли не е бил в "Ку-Ку" вече, че да не се засичаме – Евгения Атанасова, Милен Цветков.

- Кой е най-големият ви гаф?

- Той дори не беше в мое предаване. Веднъж Зуека ме помоли да му бъда жокер в "Стани богат". Обаче часът, за който се бяхме уговорили, мина, не се обадиха и ние със семейството ми излязохме навън да пазаруваме. Мислех си, че вече са заснели и не са допрели до мене. Обаче те звънят! Аз съм на една много шумна улица и не чувам въпроса добре. А той беше колко крака има заекът, който барон Мюнхаузен гони из Русия. Обаче е толкова шумно, че едвам чувам опциите. Ако човек мисли реално, ще каже – осем. Пет крака са деформация, осем са барок! Номерът е, че заекът тича с четири крака, после се обръща и тича с другите четири. Распе, като го е писал, си го е измислил. А в студиото са се колебали между пет и осем. Публиката казва, че е пет, моето мнение натежава и то за пет. И Зуека приключва играта. Отгоре на всичко един бивш премиер го гледал и казал: "Абе, аз мисля, че са осем, ама на Бойко Василев му вярвам!". Пълен провал! Иначе доста често си патя от усмивката си. С течение на времето разбрах, че българският зрител е доста подозрителен към усмихнатите хора. Както е подозрителен към всичко.

- Гледате ли телевизия? Следите ли конкуренцията?

- Да, гледам. Смятам, че хубава публицистика има и по частните телевизии. Те като цяло се правят добре. Но забелязвам нещо друго – напоследък взе да изчезва качествената публицистика. Притеснен съм, че на екрана ги няма хората, които бяха тук, когато аз започнах – Светла Петрова, Иво Инджев.

- Те обявиха, че са станали жертви на натиск. Вие как бихте реагирали, ако изпаднете в подобна ситуация?

- Не зная за какъв натиск става дума и не бих искал да коментирам. Натискът сега е по-различен от този през 90-те години, тогава той беше много лесен за париране. Сега има нов вид – икономическият. Виждам пряката връзка между собственика на медията и подопечните му журналисти, те са негова функция, виждам икономическите интереси, които са на преден план. Това е и въпрос на съвест, защото въпросът не е в това да намериш най-близкия до тебе собственик на медия.
Обективността е като абсолютната нула – никога не може да бъде постигната
Важна е посоката.

- Ако на вас се случи да ви се обадят и да кажат – покани този, питай го това, как ще реагирате, готов ли сте да напуснете?

- Имал съм такъв случай преди доста години. Тогава поставих условие, което не беше напускане, но опитът беше спрян. Но аз съм и малко привилегирован. Водя "Панорама" от 2000 г., работя тук от 1993 г. -малко от малко все съм се научил да стопирам опитите. Не съм човек, който лесно ще натиснат. Но имайте предвид, че и политиците се промениха. Рафинираха се. Няма го вече директния натиск – и тук отговорността спира до нас, медиите.

- Властимащите често се опират и на понятието политическа коректност.

- Много съм против преувеличенията на политическата коректност. Те спират дебата и го заместват с езикови финтифлюшки. У нас роми и" цигани" е най-големият спор. Категорично не мисля, че думата цигани е обидна. Решили сме, че това е най-важното и сме се вкопчили в него, а пренебрегваме куп други проблеми с тази общност. Ректорът на Харвард, който е съветник на Обама, трябваше да се извини, защото казал, че в еди си коя област нямало жени. Не бива да стигаме до крайности. Типичен пример е борбата на някаква неправителствена организация да се махне разделението на момичета и момчета за прием в езиковите гимназии. Не разбират ли, че така ще се получат няколко чисто девически гимназии. Ще полудеят тия момичета там! Като всички имат равни права, защо жените не ходеха едно време в казарма или защо мъжете не раждат!

- Гледахте ли българския финал на Евровизия?

- Не, но знам защо ме питате. Песента на Софи е окей, много е мелодична.

- Обвиняват ви, че не сте достатъчно остър със събеседниците си. Задавате им удобни въпроси, не питате политиците дали са корумпирани?

- Това е, като да питаш една дама девствена ли е. Какво да ти отговори – да, малко.
Или пък бях, ама вече не съм. Много по-важно е да се запитаме как живее журналист от регионално издание. Той е подложен на много по-голям риск. Там всички знаят къде живее, къде учат децата му, къде жена му е на работа. Как можеш да бъдеш обективен на такова място? На тях им е трудно, нас ни пази голямата аудитория, големият град.

- Наследихте стола в "Панорама" от Иван Гарелов заедно с името господин Панорама. Ласкаете ли се?

- Нито съм искал да сядам на нечий стол, нито се лаская. Така се случи. Воденето на предаването беше цената, а не целта на оставането ми тук.

- Какво променихте вие в "Панорама"?

- Това ще кажат зрителите. Но "Панорама" не е това, което беше през 90-те. Гостите идваха, говореха и си отиваха. Според мета-qbopaTa на Гого Лозанов – доста сполучлива – бръснарница. Тогава беше важно всички хора да кажат думата си. Днес всички казват думата си, но едновременно влизат в лек спор, никой няма последната дума.

- Какво правите, ако усетите, че гостът ви е глупав?

- Аз не смятам никой гост за по-долу от мен. Всеки човек ми е интересен. Независимо дали са политици или не са. Но никога не съм задавал въпрос, чийто отговор знам "Панорама" все още ми е интересна, защото не е предаването на уникалния човек – те колко са интересните – двеста, триста? Това е предаването на уникалния контекст, разговор, новина. Тя не ми тежи. Аз дори съм, като изключим двама-трима, най-старият тук.

- Днес обявиха, че двете Златки ви стават колеги – ще водят политическа рубрика. Какво мислите за тях?

- Желая им успех! Инфотеймънтът – съчетание между забавление и информация, има навсякъде. Не съм против никаква форма на журналистиката. Никога не съм се оплаквал от конкуренцията – напротив. Сбъдва се обаче нещо, за което много хора, между които и приятели, ме предупреждаваха. Когато отидох в Босна, за да отразявам войната, бях на 24 години и се запознах с един възрастен немски журналист. Много изявен колега, който скоро щеше да се пенсионира. Сближихме се. Той работеше за CAT 1 – много голяма немска
частна телевизия. Бяхме откъм сръбската страна, на едно място, което много приличаше на бар "Наздраве" – събираха се винаги едни и същи хора, едни и същи журналисти, с едни и същи лафове. Та той беше там. Срещнахме се отново през 2000 г. в Белград, когато тъкмо започнаха да се появяват частните телевизии. Тогава той ми каза нещо много интересно. " Бойко, ако ти отидеш в частна телевизия, ще дойда от Мюнхен до София специално, за да те ритна!" Попитах защо, нали това в крайна сметка беше и неговият избор. Той ми обясни, че 3-4 години всичко върви наред, но след това финансовите аргументи в публицистиката в частните телевизии надделяват. Тогава тъкмо бяха въвели в немските новини вътрешния рейтинг – мереха не резултатите на новините като цяло, а на всяка една новина поотделно. Ако тя не привличаше зрители, падаше, независимо колко е важна. Той беше много против това. Например бяха го изпратили да отразява наводнение в Унгария, а от централата му бяха казали, че ако не намери унгарски селянин, който плаче на немски, няма да излъчат репортажа му.

- Да разбираме ли, че не бихте сменили националната телевизия?

- Не бих искал да се правя на много прозорлив, но виждам, че нещата, които се случват там, рано или късно се случват тук. Затова взех своето решение да остана в БНТ.

- Имали ли сте други предложения?

- Да, разбира се, това не е тайна. Но продължавам силно да вярвам в обществената телевизия и съм го казвал много пъти. Обществената телевизия е вярна съпруга, а частната е красива любовница. Въпросът е в това какво е обществото, защото то е женихът, не аз.

- Следите ли българските сериали?

- Разбира се. Следя "Под прикритие".

- Достоверен ли е?

- О, аз го гледам за развлечение. Но там е Слави Ангелов. Няма съмнение, че всичко е изпипано. Даже днес разбрах, че е продаден в Китай. Така едно време сърбите казваха, че "Валтер брани Сараево" е най-гледаният сериал в света, защото го давали в Китай. А представете си какъв екшън би станал от превземането на Константинопол!
Или от Талевата сага. Лошото е, че няма да има публика, а и пари, за да се направи. Защо киното и сериалите да не са нашият експорт?

- Кой е любимият ви герой от "Под прикритие"?

- Джаро. Типажът му ми е най-интересен. Не знам защо сме толкова добри с лошите. Навремето Велински беше образът, по който Марков е работил лично. Но и в двата сериала и добрите са добри. Джаро е любопитен като подтекст, като биография, като внушение. Направи ми много голямо впечатление как тънко режеше една шунка! Тънко, тънко! Билалов е страхотен. Талант не липсва в България.

- Следите ли рейтингите, въпреки че сте в държавната телевизия?

- Да, следя ги, интересувам се живо. Праймтаймът е борба до последна капка кръв. Но мисля, че нямам от какво да се оплача.

- Въобще политиката има ли място в петък вечер?

- Зрителят трябва да има избор. Големият проблем в българската телевизия е, че се копират много бързо успешни формати – единият направи нещо, веднага и другият същото.
Ние смятаме, че средният зрител е идиот и щом е казал, че иска понички, всички му дават понички. Ама той обича и банички, и мекички.

- Хората явно предпочитат "Комиците" пред политическите интриги?

- Нека тези, които искат политика в петък вечер, да я имат. Пет, десет процента – да си ги имат. Не си представям праймтайма като смешно срещу смешно.

- Известен сте с военните си репортажи от Балканите. Кое е най-страшното нещо, което сте видели за толкова години?

- Не е толкова свистенето на куршумите, колкото да видиш как един живот се разрушава. Винаги, където и да отидеш, трябва да съпреживееш болката на хората. През 1995 г. снимахме в едно училище в Босна. Там войната беше започнала преди 3 години. Снимахме първокласници. Те не знаеха какво е мир. Аз ги питах и те не можеха да опишат какво е мир. В Сараево снимахме деца, които не знаят какво е шоколад, но различаваха танк от гаубица. За тях мирът беше нещо, което ще им позволи да излязат навън и да играят. Има ли по-страшно от това? Как едно дете няма да знае какво е шоколад, да чува снайперистки огън, пред него да умират. Виждахме как крият дупките от куршуми в стените с гирляндчета, все едно е нарочно направено.

- Поддържате ли връзка с героите на репортажите си?

- Да. С тях сме приятели за цял живот. С тях сме плакали заедно, пили сме заедно – всичко, което прави едни хора приятели. Извън репортажа с Поли и Хриси (редакторът и операторът на "Панорама") ходим да ги видим.
Имаме приятели и в Босна, и в Сърбия, Косово

- Как запазихте баланса – да имате приятели кръвни врагове -и сърби, и бошняци?

- Войната и политиката ги е сблъскала, но аз не мога да взема страна. Аз съм на страната на хората. В един от филмите си показвам как плаче сръбска майка на гроба и как плаче албанска. Уверявам ви, майките плачат на гроба на децата си по един и същи начин. Д-р Церич е един от най-близките ми приятели, той е лекар в психиатричната клиника в Сараево. Радован Караджич му е бил колега, той беше психиатър и поет.

- Сега какъв филм правите?

- Правим филм за карнавал. В Германия и Белгия. Искам да покажа как се организира едно общество не през мъката, а през купона, забавлението. Ще питаме българина защо цяла година може да пестиш, за да изкараш един ден хубаво.

- Водехте "Големият избор". Вярвате ли в младите?

- Да. Категорично. Въпрос е на сравнение. Може да са по-разлигавени от децата в Косово, които се будят от куршуми, но в сравнение с едно западно дете, израсло в абсолютна глезотия и политическа коректност, младите българи са по-конкурентоспособни. Пътуват и знаят. За първи път има поколение читатели, което е по-информирано от пишещите. Отвореността е лекарство към апатията и песимизма в България. Мисля, че сега е апогеят му и ще започне да спада съвсем скоро.

- Младите не искат да се връщат.

- Да ги видим след десет години! Нали ги виждам – следват навън и идват на практика тука!

- Модерно ли е да си патриот?

- Израснал съм така. С една плоча български възрожденски песни. Даже се учудих, че не познах всички песни в "Аз обичам България". Но патриотизмът е интимно нещо, не се крещи на площада. Особено е важен за малките държави. Винаги ще има кой да хареса големите нации, но ако ние сами не се харесаме, няма кой да ни хареса. Ако не си четем ние нашите автори, няма кой.

- Как се възпитава патриот?

- Без насилие. По интересен начин. С разказване на приказки. Синът ми, Васил, е на десет. Възпитавам го с разговори, с примери, с пътувания. Той много знае и се интересува от Васил Левски например. Водил съм го на Калемегдан в Белград и съм му показал къде Левски е скочил и е получил името си. И той помни, знае.

- Имате ли фейсбук?

- Не. Нямам време, а комуникацията е нещо отговорно. Но отговарям на имейли, старая се и на писмата на хората да отговарям. Мисля, че след десетина, двайсет години ще трябва да си трием профилите във фейсбук. Ако мен ме снимат запотен във фитнеса, човек не е много красив в това положение, не позира. После ъплоуднат снимката и това става част от дигиталната биография на човек.

Стр. 52, 53, 56 

Go Green Communications Facebook Page I 9.03.2012

Кръглата маса на тема „Добрата кариера – определящ фактор за по-добро качество на живота” бе организирана отАсоциация” Качество на живота” и „Джобтайгър” ООД

На 8 март 2012 г. в International University College асоциация „Качество на живота” организира дискусионна среща, с която насърчи дебат в посока промяна в отношението на институциите и младежите към концепцията за качество на живота. Събитието бе част от поредицата дискусионни срещи и добри практики, които асоциацията провежда и бе провокирано от резултатите от проведеното през септември национално изследване „Обществените представи за качеството на живот у нас” специално проведено по нейна поръчка от НЦИОМ. Съорганизатор на кръглата маса бе „Джобтайгър”. Участие в нея взеха представители на асоциацията, представители на кариерни центрове, студентски и образователни организации.
На кръглата маса Радина Ралчева, съучредител и член на управителния съвет на Асоциация „Качество на живота” представи данни за оценката на българите за образованието като част от национално проучване, проведено през есента на 2011 г. от НЦИОМ по поръчка на асоциацията. Данните от проучването показват, че хората, които посочват, че имат успешна кариера и участват активно в дейността на различни сдружения и организации, се чувстват по-полезни и признати. Това се отнася най-вече до високообразованите, трудовоактивните и заможните българи.
Когато става дума за професионалното развитие и кариерата, резултатите показват, че едно от условията за успешно професионално развитие и добра кариера е да живееш в София или в големите градове. Високото образование също е в основата на кариерата – 61% от висшистите в проучването преценяват кариерата си като успешна.
Близо 64% от запитаните посочват че образованието им е добро и не се оплакват от липсата на достъп до добро образование, но удовлетвореността им от кариерата, която имат е доста ниска – само 27% от запитаните са доволни от нея.

В рамките на кръглата маса „Добрата кариера – определящ фактор за по-добро качество на живота” Светлозар Петров, Управител на „Джобтайгър” ООД и съучредител на Асоциацията, представи социалните проекти на компанията, носочени към възможността младите хора да имат добър професонален старт, който на по-късен етап от тяхното развитие да доведе до задоволство от кариерата и реализацията им.
Сред представените проекти бяха 11-тото издание на Национални дни на Кариерата и Kosher.bg. – Национални дни на кариерата е най-големият форум за студентски стаж и кариера с огромно социално значение, който дава възможност на студентите за добро начало на тяхната професионална реализация като същевременно популяризира и летните студентски стажове в различни компании.
А проектът Kosher.bg е първата по рода си в България социална мрежа за студенти, платформа, където студентите се събират и обединяват по общи интереси в клубове към университетите, в които учат. Тази мрежа осигурява мост между студентите и бизнеса. Вече са създадени 65 клуба, а от тях 9 търсят активно подкрепата на бизнеса. До момента са се включили 6 компании и три клуба са получили подкрепа.

Участниците в събитието, студенти, представители на бизнеса и студентски организации за кариерно развитие, изказаха задоволство от представените добри практики и дискутираха нуждата от осъществяването на конкретни действия от страна на бизнеса, които да стимулират сред хората и студентите оценка за качеството на собствения им живот и да предизвикат стремеж към личностно развитие и постигане на по-добър и пълноценен такъв.
Генерирана беше идеята за създаване на инициативна група, която да развие и популяризира съвместен проект между Асоциация „Качество на живота”, Джобтайгър и студентите от центровете за кариерно развитие на УНСС и Софийски университет. Работното име на проекта е "Всичко зависи от теб!" и целта му е повишаване на мотивацията и самоинициативата на студентите.

Оригинална публикация 

Go Green Communications Facebook Page I 9.03.2012

Водещи специалисти в маркетинговите изследвания разкриха ключа към успешните пазарни практики според най-новите данни за потребителското поведение

9 март 2012 г., София. Днес се проведе първата по рода си Конференция "Best of" България, организирана от Международната асоциация за проучвания на общественото мнение и маркетингови изследвания (ESOMAR) и Българска асоциация на професионалистите в маркетинговите изследвания и проучванията на общественото мнение (BAMOR). Конференцията събра представители на водещите агенциите за маркетингови проучвания в страната, експерти и професионалисти в областта, представители на институциите, академичната общност и бизнеса.
При откриването г-н Стоян Михайлов, Председател на BAMOR, представи браншовата организация БАМОР и сподели актуални данни за пазара на маркетингови проучвания в България, според които за 2010 г. той е възлизал на 47 млн. лв., а през 2011 г. се очаква обемите да са подобни. Според данните, през изминалата година 1/3 от обема на пазара е генериран от аутсорсинг.
Г-жа Елена Онбрайт, представител на ESOMAR за България, разказа повече за дейността на ЕSOMAR и множеството възможности за академично и професионално развитие, които асоциацията окрива пред младите професионални изследователи. Г-жа Онбрайт наблегна и на значението на етичния и професионален кодекс на организацията, който е в процес на адаптация и приемане от страна на BAMOR. Eдна от главните дейности на ESOMAR е осъществяването на професионални връзки и обмяната на добри практики с местните изследователски асоциации.
Работната програма на конференцията продължи с презентациите на международните гост-лектори г-н Алекс Бачелър от BrainJuicer, Великобритания и г-н Робърт Байек от TNS, Полша. Двама от най-влиятелните представители на бранша в Европа представиха пред гостите на събитието актуална информация по темите "Не чувстваш нищо, не правиш нищо – кой е двигателят на човешкото поведение?" и "Поглед върху бедността. Как да подходим към потребителите в кризата?"

Алекс Бачелър наблегна на поведенческите модели и значението на несъзнателните фактори, влияещи върху решенията, които хората взимат: "Ние мислим, че сме мислещи машини, които по някога чувстват, а всъщност сме чувстващи машини, които понякога мислят."
Той даде примери, подкрепящи тезата му, цитирайки изследване, провеждано в продължение на три години, което показва, че съдиите са много по-склонни да отсъдят в полза на пробация, отколкото ефективна присъда, след като са се нахранили.
Друго изследване илюстрира важността на на пръв поглед незначителни фактори, като музиката в магазин, за потребителските предпочитания на купувачите – например ако клиентите слушат френска музика, покупките на френско вино петкратно надвишават покупките на немското. При смяна на музикалния фон следващия месец с немска музика – съотношението се променя 2:1 в полза на немското вино. По-интересното е, че след напускането на магазина, купувачите, запитани кои фактори са повлияли избора им на вино, изобщо не споменават музиката.
С тези примери той подчерта, че маркетинговите изследвания питат потребителите за нещата, които влияят на поведението им, но в много случаи самите хора изобщо нямат представа всъщност кои са тези фактори, т.е. нашите решения като потребители са повлияни от емоции, за чието влияние дори не подозираме. Идентифицирането на тези скрити влияния може да осигури истинско конкурентно предимство на пазара, както и да даде отговори на ключови социални и културни проблеми.
Презентацията на Робърт Байек представи изследване на поведението на хората, живеещи в бедност във времена на криза. Марките, които тази потребителска група ползва, трябва да са ѝ много познати, за да ги идентифицира, както и да са приемливи за нейния социален кръг. Друго важно условие за хората е усещането, че "надхитряват" системата, което им внушава чувство за контрол над собствения им живот, както и че независисят от фактори като късмета. Този тип потребители са повече ориентирани към победата, отколкото към автоматичната награда.
Друг акцент в програмата на конференцията бе презентацията на Юлиан Добрев, Директор изследвания в Прагматика, който представи данни от изследване на агенцията на тема "Поведението на българските потребители в контекста на икономическата обстановка". Изследването е традиционно и се провежда за четвърта поредна година като цели да установи нагласите и отношението на българските потребители към икономическата обстановка в страната. Изследването обхваща активното градското население на страната на възраст между 18 и 65 години.
Всеки втори български гражданин твърди, че няма промяна в доходите на домакинството му през 2011 г. в сравнение с 2010 г. Около 42% от участвалите в изследването декларират, че доходите им дори са намалели през последната година. Този факт до известна степен обяснява песимизма по отношение на икономическата конюнктура в страната. Българите масово заявяват, че им се е налагало през изминалата година да свиват разходите си, да се лишават от някои стоки или да преминават към по-евтини такива.
• 87% от всички запитани декларират, споделят, че са станали по-пестеливи;
• 83,6% са били по-внимателни и прецизни в своя потребителски избор;
• 80,3% са се лишили от по-крупни разходи в своите домакинства;
• и 70,1% са започнали да купуват по-евтини марки и продукти.
Трябва да се има предвид, изследването обхваща икономически активното население, като такова, което генерира потребление и данните показват, че тенденция към свиване се запазва – потребителите са по-прецизни и предпазливи и се наблюдава рационализация на потребителското поведение.
Като допълнение на това, 46% от запитаните споделят, че за настоящата 2012 г. не планират дейности, свързани с извънредни разходи и ако изобщо планират някакви, те наистина не търпят отлагане (неотложен ремонт на жилището – 21% или неотложен ремонт автомобила – 14%). За да финансират тези си дейности 51,2% от респондентите ще разчитат на средства, които ще заделят през 2012 г. Около 25,5% от българите вече са спестили пари за тези разходи, близо 18% ще разчитат на кредитиране от банка, а 16,3% – на заем от приятели и познати.
Един от ключовите изводи от изследването на Прагматика е свързан с общите очаквания на градското население в България за развитието на икономическата обстановка, след като в средата на 2011 г. в общественото пространство се заговори за нейното подобряване. Според данните на агенцията, обаче, сред хората това изявление се посреща с голяма доза скептицизъм – 95% от тях смятат, че такова "излизане" от настоящата ситуация не се забелязва в реалния живот. Доста песимистични са и очакванията на потребителите относно приключването на кризата. Около 47% от тях въобще нямат идея кога ще се случи това, а 43% са на мнение, че краят на кризата ще настъпи най-рано след 2013 г. На практика това песимистично усещане на българите формира генералния им поведенченки модел, както и потребителското им поведение.
Значението на подобен тип меркетингови изследвания и техните резултати беше потвърдено от високия интерес към Конференцията, на която присъстваха над 120 професионалисти в маркетинговите изследвания и проучването на общественото мнение, представители на институциите, академичната общност и медиите.

Оригинална публикация 

www.mediapool.bg I 9.03.2012

Вестник “Новинар” е с нов собственик от края на февруари – “А. Е. Бест съксес сървисис България”, става ясно от справка в търговския регистър. Регистрираното в Холандия дружество е близко до Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, според публикация във в.”24 часа”. Неофициално хора свързани със сделката потвърдиха пред Mediapool, че новият купувач е Пеевски. Той не беше открит за коментар.

В началото на ноември 2011 г. “А.Е. Бест съксес сървисис България” стана собственик на музикалната телевизия The Voice и четири радиа – Magic, The Voice, “Витоша” и “Веселина”.

Управител на регистрираното в Холандия дружество е Гергана Данова. Миналата година тя напусна Нова телевизия и отиде в “Интерактив медиа сървисис”, която прави всички тв игри с есемеси и също се свързва с групата на Делян Пеевски.

Официално Делян Пеевски не фигурира сред собствениците на ИПК “Родина”. Дружеството издава вестниците “Монитор”, “Телеграф” и “Политика”. Председател на редакционния съвет е Ирена Кръстева, майката на Пеевски, която от известно време е извън България – твърди се, че се подвизава в Брюксел, където издава бутиков безплатен англоезичен вестник, който се разпространява в европейски институции и има за цел да създава позитивен имидж на управлението у нас.

Групата е собственик още на вестниците "Засада", "Борба", "Меридиан мач" и телевизиите ТВ7 и ББТ.

С името на Пеевски се свързват и вестниците "Уикенд", "Шок" и "Контра", както сайтовете Вnews и "Всеки ден", но в регистрите и системите за фирмена информация няма такива следи.

Неофициално се твърди, че Пеевски стои зад новите съдружници в “Стандрат”, които влязоха през лятото на миналата година, както и че има дял в започналия да излиза от 2012 г. в. ”Преса”.

Пеевски държи и 80% от разпространителската вестникарска мрежа по неофициални данни, писа в.”24 часа”. Депутатът от ДПС е сочен от хора в този бизнес за действителния собственик на разпространителските дружества "Близнаци", "Сенатор", "Оларт", "Национална дистрибуция", БИС – Бургас,"Камекс". През март 2011 г. в медиите се появиха информации, че е закупил и две от най-големите фирми в бранша – "Прес" ООД и "Братя Герини". “Прес” контролира разпространението на вестници по морето, а “Братя Гергини” – в Пловдив и цяла Южна България.

В средата на февруари 35 издатели се обединиха в Български медиен съюз. В него влязоха предимно медиите, контролирани от Пеевски. Сред учередителите са още “Санома Блясък”, на Димитър Друмев, Красимир Гергов и Светлана Шаренкова.

Оригинална публикация

сп. LOVE style | 07.03.2012

Той е на 30 години, а от 10 живее в Америка. неговото име е Ясен Дараков и зрителите на btv го познават добре, защото репортажите му са запомнящи се. тези дни той предизвика истински фурор, след като предаваше директно от червения килим по време на церемонията за раздаване на наградите "Оскар". не му отказаха интервюта дори такива големи звезди като Анджелина Джоли и Джордж Клуни. "да отразяваш това събитие, е привилегия" – каза ясен Дараков за lovestyle. – хората вероятно не знаят, но академията кани само 1/3 от всички журналисти, които са пожелали да се акредитират. преди самия ден усещането е като за всяко друго събитие – планираш, репетираш, отработваш детайли. в деня на оскарите обаче те обзема тотална емоция. светят стотици прожектори, всички са облечени по дрес-код, дори техническият персонал… а като се появят големите звезди, изживяването е неповторимо. тази година имах възможност да интервюирам Анджелина Джоли и Джордж Клуни. и двамата са страшно готини. държат се изключително земно. Анджелина е уникална! харизма като нейната няма никоя друга актриса! Джордж Клуни пък беше в добро настроение. личеше си, че идва на церемонията да се забавлява, независимо дали ще спечели или не. това. което никога няма да забравя обаче, е разговорът ми със Саймън Кауел от Америкън Айдъл. той не даде нито едно интервю на червения килим, ала се спря при мен, за да каже, че най-големите таланти са от Мюзик Айдъл – България беше супер неочаквано, но много точно и на място!".
Ясен бе на червения килим като "двоен агент" – хем като кореспондент на btv, хем като собственик на вестника на българите в САЩ и Канада – "bg voice". той без проблем успя да съчетае и двата си ангажимента.
Журналистическата кариера на днешния американски кореспондент започва в родния му град Бургас, когато е само на 13 години. тогава прави първото си интервю. а знаете ли с кого? с Къци Вапцаров – по онова време водещ на супершоу "невада". и до днес ясен пази приятелски чувства към него.
"Той направи много за мен – разкрива Дараков. – преди години снимах една игра в кабелна телевизия в Бургас и
Къци Вапцаров ми подари първата си кръстословица, аз я преправих и тя стана съвсем нов състезателен уред. винаги ще съм му благодарен за този жест." преди десет години пътищата отвеждат ясен зад океана. заминава, за да специализира в телевизионните гиганти cbs u abc news. после му предлагат да стане продуцент в малко градче, а след това идва и покана от канала fox. благодарение на работата си среща почти всички големи журналисти на Америка. една от незабравимите му е тази с Лари Кинг.
"отразявах петата годишнина от 11 септември – спомня си ясен. – това беше първото ми голямо събитие, което трябваше да предавам на живо за btv. бях млад, зелен и самичък. качих се на покрива на един небостъргач, а там – всички големи имена на тв бизнеса. леко се притесних. питах се дали там ми е мястото, дали съм достатъчно добър…
За съжаление, лудницата беше голяма и нямахме много Време за разговор, но се съгласи да се снимаме заедно." А дали Ясен има някакъв екшън по време на снимки? Оказа се, че в Америка – не, но в България такъв не му липсва. Правил разследване в Бургас за общински магазини, дадени под наем на символични цени. Тогава дори го заплашили, че ще "изяде дървото". Водили го по прокуратури, искали да го смачкат, ала Дараков не се огънал. Днес 30-годишният ерген живее в Атланта. Всяко лято си идва в България, но не прави планове да остава тук за постоянно. Не мисли да променя и работата си, защото тя му е сбъдната мечта. Няма никакво намерение да става водещ просто защото репортерстването му е в кръвта. Естествено, попитахме дали не смята да се жени скоро. "Смятам, но не ми остана време да питам Анджелина Джоли дали иска – в типично своя стил и с усмивка отговаря Ясен. – Догодина, обещавам, ще се пробвам!"

Стр. 28,29 

Комуникационна агенция PRoWay I 6.03.2012

Използването на предварително разработени ERP решения ще даде възможност на компаниите, които спечелят европейско финансиране, да изпълнят навреме проектите си и успешно да усвоят средствата за тях

София, 06.03.2012 г. LLP Dynamics България предложи на бизнеса работещи решения, които ще позволят на компаниите, спечелили европейско финансиране за внедряване на системи за управление на бизнеса (ERP), да изпълнят качествено своите проекти. Успешните възможности бяха представени днес на конференцията „Евро-финансирано ERP. Проблеми и решения“, организирана от LLP Dynamics България, с подкрепата на Майкрософт България. 

Томислав Дончев, министър по управление на средствата от Европейския съюз, заяви при откриването на събитието, че основният приоритет на държавната политика към бизнеса днес е нарастването на ефективността на производството, повишаването на дисциплината в компаниите и създаването на инвестиционен потенциал.

„Публичното финансиране трябва да се фокусира там, където е най-необходимо. Най-важната цел според мен обаче е осъществяването на реалната политика по отношение на малките и средни предприятия“, допълни Дончев. „В момента в България има внедрени само около 1100 ERP системи, но съм уверен, че ако те бяха повече, ефективността на производството и управлението на ресурсите неминуемо би била по-висока“, посочи още той.

Неотдавна компании-внедрители на ERP системи алармираха за потенциални проблеми след обявяването на одобрените за финансиране проекти по програма „Покриване на международно признати стандарти и въвеждане на системи за управление в предприятията“ по ОП „Конкурентоспособност“. През 2011 г. по тази програма кандидатстваха около 1300 проекта на български компании, които искат да внедрят софтуерни системи за управление на бизнеса (ERP). Общият размер на публичните финансови средства е близо 25 млн. евро. Няма минимален размер на помощта по един проект, а максималният е 200 000 евро. Размерът на безвъзмездната финансова помощ е 75% от допустимите общи разходи. Очаква се одобрените за финансиране компании да бъдат обявени до края на месец март 2012 г.

„Проектите, които ще бъдат одобрени за европейско финансиране по програмата, са около 250. Към момента в България общият капацитет на внедрителите на ERP софтуер е около 70 системи годишно. Същевременно срокът, в който спечелилите финансиране компании ще трябва да изпълнят проектите, е 12 месеца. Това ще изправи голяма част от фирмите пред невъзможността да усвоят средствата, още повече, че заради задължението за изпълнение на различни административни процедури и оформяне на документация срокът се скъсява на 6-7 месеца. В допълнение, в България не съществува достатъчен капацитет от специалисти, които да осъществят внедрявания в такива мащаби“, каза Божидар Крапчев, управляващ партньор на LLP Dynamics България.

Консултантите съветват фирмите, на които предстои да внедрят ERP системи, да започнат подготовката предварително, като направят отсега пълен анализ на бизнес процесите си, състоянието на наличности, доставки и пр., и да формулират ясно целите си. „Едно  от възможните решения за ускорението на процеса са т.нар. „предефинирани системи“, или Fast-track, с което ще бъде скъсено времето на внедряване. Предефинираните системи представляват вече разработени ERP системи за определени бизнеси и индустрии. Спецификата на  ERP системите е такава, че колкото по-бързо бъдат внедрени, толкова по-скоро ще започнат да носят резултати. След това тези системи могат да бъдат усъвършенствани допълнително“, каза още Крапчев. По думите му, чрез предефинираните системи срокът за въвеждане ще се съкрати на 3 месеца, което ще позволи на фирмите да изпълнят задълженията си и да се вместят в посочените срокове, а заедно с това и да получат финансирането от държавата в по-кратък период.

LLP Dynamics България, най-големият партньор на Microsoft за ЕRP решенията в България, има вече разработени предефинирани системи за 5 сектора – производствени компании в хранително-вкусовия сектор, дистрибуционни компании в хранително-вкусовата промишленост, дистрибуционни компании на бързооборотни стоки, управление на вериги магазини и дискретно произвоство. „Тъй като финансиране ще спечелят едва 1/5 от подадените проекти, онези, които не бъдат одобрени, могат да използват и т.нар. ERP решения в облака – не закупени, а използвани под наем за целите, за които са им необходими. Подобни решения са изключително популярни в другите европейски страни – например в Англия всяка втора сделка за системи за управление на бизнеса е от този тип, а в Полша – всяка четвърта“, допълни още управляващият партньор на  LLP Dynamics България.

„Българският бизнес може да бъде уверен, че може да разчита на Microsoft като част от екипа, който работи за подобряване конкурентоспособността на българската икономика“, бе категоричен Георги Ранделов, изпълнителен директор на  Майкрософт България. „Преди кризата голяма част от фирмите не се замисляха за внедряването на ЕRP решения, но сега все повече от тях осъзнават, че това е начин не само да оцелеят, а да се развиват“, допълни още той. Внедряването на ERP система намалява разходите на бизнеса и го прави по-конкурентоспособен. Всяка компания, която иска да се развива, неминуемо минава през внедряването на ERP решение, коментираха лекторите на конференцията.

Лъчезар Богданов, управляващ партньор на Industry Watch, призова компаниите да се възползват активно от възможностите, които дават европейските програми за финансиране. Според него през последните години средствата от Европейския съюз  са един от успешните финансови инструменти за повишаване на конкурентоспособността на българския бизнес.

За LLP Dynamics България

LLP Dynamics България е консултантска компания, лидер в областта на разработването и внедряването на ERP решения за местни и международни компании. Компанията е част от LLP Group, която е основана през 1992 година в Чехия. През 2003 г. LLP Dynamics става партньор на Microsoft за ЕRP решенията Microsoft Dynamics NAV и Microsoft Dynamics AX. С повече от 240 реализирани внедрявания на Microsoft Dynamics NAV и над 60 внедрявания на Microsoft Dynamics AX зад гърба си, LLP Dynamics се утвърди като един от най-опитните партньори на Microsoft Dynamics за региона.

За допълнителна информация:

Диана Чобанова

PR Assistant

ProWay Communications Agency

Моб.тел.: + 359 (879) 931 336

E-mail: d.chobanova@proway.bg

Комуникационна агенция PRoWay I 6.03.2012