БТА открива 3 нови пункта

в. Телеграф | 05.01.2011

Нови кореспондентски бюра в Кюстендил и Търговище ще открие БТА още този месец. Агенцията ще обнови мрежата си в Шумен, Русе, Стара Загора и Ловеч. Това е част от стратегията на ръководството на БТА, начело с генералния директор Максим Минчев, която цели да се разшири географията на дейността в страната. През тази година БТА ще изпрати и нов кореспондент в бюрото си в Брюксел. В момента агенцията разполага с 30 кореспонденти и 28 фоторепортери в страната, както и 7 пресклуба – София, Пловдив, Пазарджик, Хасково, Видин, Велико Търново и Стара Загора. Те покриват над 90% от даваните в страната пресконференции. Само в Националния пресклуб "София", от създаването му през 2004 г. досега са се състояли над 5000 пресконференции. Той вече е най-предпочитаното място за общуване между медии, бизнес, политика, култура и спорт.

Стр. 4

Франк Щир: БГ-медиите са силно политизирани

www.dw-world.de I Емилиян ЛИЛОВ I 4.01.2011

Българският медиен пазар е най-проблемният в целия ЕС, което се дължи на факта, че е много силно политизиран. Това е оценката на германския журналист и експерт за Балканите Франк Щир. С него разговаря Емилиян Лилов: 

В своя публикация отпреди два дни Франк Щир нарича българския медиен пазар не просто проблемен, но дори най-проблемния в целия ЕС. Защо? Ето отговора на германския журналист: "Това е не само мое мнение. Аз се позовавам на оценката на "Фрийдъм хаус", която поставя България на едно от последните места в ЕС по свобода на медиите. И от "Репортери без граници" също потвърждават, че икономически интереси определят българския медиен пазар."

Медии за политическа употреба

В цитираната класация на "Фрийдъм хаус" за свободата на медиите България дели 76-то място с Намибия, а "Репортери без граници" поставя България заедно с Гърция и Бенин на 70-то място по същия показател. Къде да търсим причините за тази нерадостна картина? Франк Щир:

"Според мен е основателно предположението на шефа на ВАЦ Бодо Хомбах, че някои собственици държат медии не за да печелят пари с тях, а за да се сдобият с политическо влияние. Две от последните попълнения на българския вестникарски пазар – "Галерия" и "Торнадо" - са пример за много силно политизиране. Те се стремят да печелят читатели не с развлекателни материали, а с ярки политически сюжети. С това искам да кажа, че някои собственици и издатели на медии са в бранша, за да са част от политическата игра, а не за да правят печалба."

Силното политизиране на медиите не е много характерно за повечето страни в Западна Европа, и със сигурност не за Германия. Защо обаче има почва за това в България, според Франк Щир: "В цял свят зад медийните концерни стоят и политически интереси. Да вземем например Германия от края на 60-те и началото на 70-те години, когато много хора обвиняваха групата "Шпрингер" заради прокарваната от нея политическа линия. Ще рече, че не е толкова необичайно, когато медии преследват и някакви политически цели. Необичайно е обаче, както в случая с България, когато тези медии доминират в медийния ландшафт. Същото е в корпоративния сектор – определени фирми, например от енергийния сектор, използват медиите за влияние в други сфери на интереси. Например за пи-ар кампании около по-големи проекти."

Силното политизиране на медиите е признак за това, че дадено общество не е достатъчно напреднало в своята демократизация, смята още Франк Щир. Така например през последните няколко години имаше няколко случая на уволнени журналисти в България, позволили си да поместят или излъчат критични материали.

Хора зад кадър дърпат конците

Това е знак, че определени политически среди оказват влияние върху медиите по начин, който в крайна сметка ограничава свободата на тези медии. В този смисъл, според Щир, по-слабото политизиране на медиите е признак за нормализиране и за по-голям напредък в демократизирането на едно общество:

"Това, че България пропусна навреме да си разчисти сметките с бившата ДС, доведе дотам, че днес за много медии не са знае кои са истинските им собственици. Има медии, които официално се ръководят от главните си редактори или от издатели, но има подозрения, че се стопанисват от съвсем други хора с политически интереси. Между тези две неща – нерешения въпрос с наследството на ДС и неизяснената собственост на част от медиите – има пряка връзка. За мен те са двете страни на един и същи медал", казва в заключение германският журналист и експерт за Балканите Франк Щир.

Автор: Емилиян Лилов, Редактор: Александър Андреев

Оригинална публикация

Медийният експерт Георги Лозанов, шеф на СЕМ: Интернет става все по-авторитетен и важен, хартиените медии се превръщат в бутикови

www.vsekiden.com | Мария ФИЛЕВА | 03.01.2011

Г-н Лозанов, непрекъснато чуваме, че бъдещето е в интернет и новите технологии. В този ред на мисли интернет-медиите ли са бъдещето на медиите?

Във всички случаи интернет ще промени много сериозно медиите и моето мислене в тази посока, разбира се, в немного близка перспектива, но доста обозрима, е, че ще има една обща среда за аудиовизуални услуги, която ще обхваща освен радио и телевизия, и интернет, включително и електронни вестници. Всичко ще бъде един общ голям информационен пазар, от който чрез техническите средства на крайните устройства човек ще може да избира това, което му е необходимо.

Даже сега, когато обсъждахме Закона за радио и телевизия, аз и чисто икономически предлагах на колегите, макар и малко в перспектива и подранило, да мислим за общ пазар на аудиовизуалните услуги, а не толкова както сега се мисли за пазар в областта на телевизията, на радиото, на вестниците и т.н. Така че ми се струва, че има една конвергенция, в основата на която е интернет и интернет ще поеме в себе си и като разпространение, и като интерактивност всички медии.

Кога интернет-медиите ще се сдобият с онзи статут на престижност и достоверност пред читателите си, пък и пред хората, с които работим и отразяваме?

Това е бавен процес, както се създава всеки авторитет. Това е патина в един символичен смисъл. Постепенно започва да се създава този авторитет. Вече имаме интернет-медии, включително и сайтът “Всеки ден”, които са широко разпознати и са основен източник за информация. Такъв е и сайтът “Медиапул”. Ясно е, че има цели публики, които се информират пряко от тях и се отнасят със сходно доверие, с каквото подхождат и към традиционната медия.

Важно е да се отбележи явлението блогърска журналистика и въобще блогърите. Те печелят и в двете посоки – от една страна, се ползват от по-голямата свобода, която интернет създава при всички случаи, а от друга, те имат идентификация, не са анонимни, което пък е най-големият риск в информационното пространство на интернет. Анонимността е възможността да фалшифицираш своята самоличност. Така че те хем имат видима, ясна самоличност, хем имат по-голяма свобода. От този вид блогърска журналистика, която в някакъв смисъл минава през всички интернет-медии, ще се създаде новата авторитетност. И се създава новата авторитетност в сферата на нетрадиционните медии.

Управляващите се опитаха да вменят отговорност на интернет-изданията за мненията на читатели във форумите.

Именно това пък е доказателство, че интернет започва да става авторитетен и важен. Към него вече има изисквания, както към традиционната медия. Ако нещо е на ръба на играта, на ръба на куриоза, както отначало започна тази комуникация – там може всичко. Аз смятам, че в по-далечна перспектива регулацията в традиционните медии ще става все по-либерална. За сметка на това, те самите, минавайки през мрежата, ще донесат някаква регулация и за самото интернет-пространство – определени професионални стандарти, най-малкото по пътя на саморегулацията, в границите на журналистическото поведение.

Все повече ще виждаме интернет-медии, които ще подписват Етичния кодекс на журналистите. Така че ще се влезе в някакъв стандарт, но специално на ниво закон, за някакви нормативни текстове още е рано. Все още интернет се възприема като комуникативен остров на свободата, който никой не иска дълбоко в себе си по никакъв начин да засяга. Но такова е положението засега. Няма как, ако интернет става все по-важен и авторитетен, а това се случва, да не понесе и даже сам да не се нуждае от гаранциите на закона.

Вас изненада ли ви, че новите собственици на ВАЦ-овите вестници обявиха, че акцентът на тяхната работа ще е върху онлайн изданията на групата?

Не, никак не ме изненада. Няма съмнение, че тези нови собственици влизат във владение на една много мощна издателска група в България общо взето в залеза на хартиената преса, поне във вида, в който това бе водещата медия. Даже през 20-ти век преса и медия до голяма степен се припокриваха в представите на хората. Този период така или иначе е отминал и все повече ще трябва да се търси разширяване на комуникацията и аудиторията през възможностите, които интернет дава.

В това отношение според мен предстои един цялостно нов период, в който действително акцентът ще се премества все повече върху електронните издания, като естествено се запазват хартиените, но те ще стават все по-бутикови, за малки аудитории със своите навици, иначе казано – форма на комуникативен лукс.

В анализ, публикуван на сайта на Фондация “Медийна демокрация”, авторката Милена Якимова пише “превратът роди тавтология”. “Така наречените традиционни медии излъчват в реално време „Аз съм който съм”. Но по-любопитно е какво правят така наречените нови медии. Правят копи-пейст на материали от традиционните. „Аз съм който съм”, излъчено по някоя ефирна телевизия, почти светкавично се качва в сайтовете едно към едно”, казва тя и нарича явлението “тавтология на традиционни и нетрадиционни медии”. Защо се случва така?

Това е детството на медиите. Децата винаги имитират. Но аз мисля, че интернет-медиите излизат от собственото си детство и сега по-скоро наблюдаваме обратния процес – неща, които се случват в интернет-пространството, излизат в традиционната медия и тя дава авторитетност на информацията и по-голямо влияние върху общественото мнение. Свободата в интернет позволява там да излязат много повече неща, отколкото традиционните медии могат да си позволят. Веднъж излезли, от тях се възползват традиционните медии.

Например големият скандал – с дипломатическата поща и “Уикилийкс”. Това е само един пример и той е на границата с куриоза, но като цяло има твърде много неща, които първо се случват в интернет, включително и в социалните мрежи. Колко пъти първо научаваме нещо във Фейсбук и след това то отива в традиционните медии.

Понеже споменахте телевизията в един от отговорите си, преди време изказахте интересна теза – че се намираме в интересна ситуация по отношение на сутрешните блокове. Те вече се отказват от наложилата се формула на тежкия политически дебат и търсят нова, която още не се е появила. Случи ли се промяната или още сме в състояние на преход и очакване?

Аз смятам, че времето на тежките политически блокове с техните лица – Коритаров, Бареков, Цветков, Асен Григоров – истински политически журналисти, от само себе си започва да преминава и даже телевизиите се приготвиха да сменят модела на сутрешните блокове в по-олекотена форма на комуникация – по-разговорно, ако щете по-близко до интернет-средата и социалната мрежа. Знаете, това минаваше през четене на постинги и отваряне на страници от екрана на компютъра. Забелязваше се силна лайфстайл линия, шоу елементи – например такава бе появата на Димитър Павлов в сутрешния блок. Обаче се оказа, че аудиторията не е готова за това и сега има известно връщане от опита да се излезе от политическите блокове. Има връщане, включително и на нивото на персоните.

Политическата журналистика още известно време явно ще бъде в центъра на очакванията от сутрешните блокове, защото нашето общество продължава да е социално изнервено. Кризата много допринесе за това и по тази причина още никой не се отказва от този тип сутрешен политически праймтайм, който във всички случаи е в границите на парадокса. Не е такова мисленето и вътрешната психическа нагласа на аудиторията сутрин да започва с тежките политически проблеми.

Ако това не предизвиква интерес, т.е. ако тази стратегия не е печеливша, няма да се експлоатира, нали така?

Нашата аудитория, българското общество има потребност от политическата скандалност. Това е входът в деня, в живота му. Продължава да бъде входът и заради това в България се оказа, че този тип сутрешни блокове ще продължат още известно време. Още повече, че следващата година е изборна. Очевидно ще оставим нещата за по-нататък.

А как е в Европа?

В Европа естествено сутрешните блокове са много по-ведри. Много по на майтап е всичко. При нас цялата работа е сериозна, това е проблемът. Не можем да погледнем от ироничната, от веселата, от олекотената страна на живота си, защото той продължава да носи много сериозни всекидневни изпитания и това създава този интерес към такъв тип журналистика рано сутринта. Има и друго. Денят ни е уморителен и по-скоро човек вечер очаква да излезе от проблемите, не му се занимава с политика и търси телевизионен релакс.

БНТ се опита да върне вечерната публицистика с новото си предаване, и други телевизии пробват да преместят политика в по-късните часове. Ще имат ли успех? Пиари на парламентарно представени политически сили довериха, че препоръчват на политиците, които обгрижват, да не се явяват в сутрешни блокове, а да предпочитат вечерния формат, за да ги гледат повече хора.

По логиката на тенденцията в световен план сутрешната информация, както казах, е по-занимателна, по-безгрижна и обикновено се очаква разговорът там да бъде по-олекотен и затова, може би, пиарите предпазват своите клиенти да се появяват сутрин. Но за България не е така.

Вечер ни нападат пеещи и танцуващи хора. Очаквам да споделите опита си на телевизионен зрител – не ви ли омръзнаха подобен тип шоута? Опитът на политиците да се доближат до хората не ерозира ли до занимания с неща, които не са им работа – например да пеят, танцуват и бродират?

Омръзнаха ни. Още повече, че в началото тръгнаха като срамежливи риалита, но понеже се създаде доста скандално отношение въобще към риалитито, изведнъж българското общество, малко закъсняло, извади една консервативност и заради това танцуващите и пеещите шоута слязоха до границата на любителството на традиционните шоу програми и все по-малко интересуват хората.

Оригинална публикация

 

Магарето Марк О’Селски: Кандидатствах в “Шоуто на Слави”, но не ме взеха

www.blitz.bg | Анелия ПОПОВА | 03.01.2011 

Иван Ласкин не знаеше защо е дошъл в студиото, разкрива водещият на "На инат".
 
Марк О’Селски се превърна в явление в родния тв ефир. Симпатичното и „хапливо” магаре е първият виртуален водещ в България. Козът на Марк е повече от ясен – той задава неудобни въпроси. С такива го притисна и репортер на „ШОУ” и тв магарето си „изпя” всичко.

- Г-н О’Селски, всички се питат кой стои зад вас, откъде идват въпросите, дали импровизирате в ефир?
- Зад мен стои цяла армия своенравни интелигенти, които постоянно ме врънкат за пари. Смешките им са готини, но когато ми излизат прекалено скъпо, карам на импровизации.

- Марк, набързо си извоювахте реномето на институция, която може да разпитва за най-неудобните неща, когато и когото си поиска. Кой до момента се оказа най-неудобният събеседник?
- Неудобен? – Няма такъв! На всеки му намирам цаката. А за институция – не съм сигурен. Звучи ми като министерство на не знам-какво-си. Просто очаквам гостите ми да бъдат откровени, а не да ме използват като евтин начин за реклама.

- Гостите ви са най-различни – политици, шоумени, артисти, певци. Разкажете ми някакви куриозни случки с някои от тях?
- Да, имал съм всякакви гости – с различно настроение, с различни характери. Някои се опитваха да мятат по-силни къчове от мен, други се инатяха, трети флиртуваха (а аз не се опъвам)… Идвали са ми на гости с подкови, с вибратори, с кучета… А – кучета!

Песът на Милена Славова ни изгриза кабелите,

а Доли Партън (кучето на Роси Кирилова) се опита да ме захапе под бюрото от яд, че аз съм в ефир, а стопанката му вече не е.

- Кои от гостите ви досега проявиха най-голям магарешки инат?
- Инат, глупост – трудно е да определя. Нешка Робева имаше какво да сподели, но от инат не ми каза нищо. Иван Ласкин не знаеше защо е дошъл… а Теди Москов обикаляше из студиото и търсеше някакви кукли… ама той нали е куклен режисьор човекът…

- От позицията на предаванията, които са минали, можете ли да откроите кои са най-конфликтните ви гости, кои най-скандалните, както и кои са тези, които не се притесняват да си кажат всичко?
- Притеснение да си кажат всичко имат тези, които крият нещо.

Политиците са определено най-хлъзгавите

събеседници, но то това им е работата.

- Премиерът Бойко Борисов получавал ли е покана да гостува в „На инат”?
- Този въпрос ме натъжава. Вече сто и не знам колко си предавания очакваме премиера с отворени обятия (особено Силвето Драгоева). Но той е толкова зает, че все ни се изплъзва. А може би се страхува от моя инат… и моите къчове. Надявам се, че като свършат магистралите и детските градини, ще дойде и при мен, за да открие(м) истината за човека Бойко Борисов.

- А как се справя екранната ви партньорка Силвия Драгоева?
- Много е добра и става все по-добра. В началото и тя беше малко инатлива, но… ние не си го мерим… ината. Само аз

от време на време й меря гръдната обиколка…

с педи. Разбираме се много добре. Тя винаги успява да ме убеди, че е права, особено когато е легнала.

- Вие всъщност на колко години сте, кога точно сте роден?
- На 4 юли 1967. Много ме кефят американците, че толкова яки купони вдигат за моя рожден ден…

- А какъв е коефициентът ви на интелигентност?
- Учил съм в чужбина – в Сорбоната, но предимно пасях (или пушех) трева на моравата отпред. Затова и френският леко ми куца, но обичам да го упражнявам…

- Кои според вас са най-върлите ви конкуренти в тв ефира… може би „Шоуто на Слави” или пък това на Иван и Андрей?
- Със Слави водим битка на сляпо… исках да кажа „задочно”. Записах се като претендент за неговото шоу, ама той не ми се обади. Сигурно си пази балерините.

- Г-н О’Селски, как оценявате българския елит, колко струва той – при вас досега гостуваха достатъчно негови представители, така че логично е вече да имате някаква представа?
- Забелязах едно нещо, наистина – че голяма част от днешния български елит има вчерашно агентурно минало. Даже питах Радосвет Радев – трябва ли човек (или магаре) да е бил агент преди, за да е в елита днес? Той замълча. Ще замълча и аз по този въпрос.

- Отказвал ли ви е до момента някой да участва в „На инат” и ако не е тайна – кой?
- Гостите ми отказват рядко, и то ако има какво да крият, или ако се срамуват от нещо, а знаят, че аз няма да го пропусна. Който не се страхува – идва с кеф, говорим си, забавляваме се и сядаме да пийнем по едно след предаването. Всъщност повече ме тревожи, че ми отказват мадамите. Сигурно и тях ги е страх от нещо… Нали…

- И като за финален въпрос нещо ударно – кое според вас е най-голямото магаре в родния парламент, сред депутатите?
- О-о-о – веднага отговарям. Наскоро на гости ми беше един човек със сложна диагноза и от него разбрах, че се е опитал да вкара магаре в парламента и за малко да събере нужните гласове. Е това щеше да е най-голямото магаре в Народното събрание. А иначе мисля, че групата на „телефонистите”, които измисляха най-нелепи оправдания за постъпката си, могат да се нарекат истински магарета.

 

Умеете ли да общувате с журналисти?

www.karieri.bg I 3.01.2011

При среща с журналист място за импровизации няма. Френският експерт Филип Гранж, цитиран от електронното издание Journal du Net, предупреждава, че когато става дума за общуване с медиите, никой не се е родил "научен", и предлага няколко съвета, които биха помогнали на мениджърите да се справят по-добре с това изпитание.

Предварителната подготовка е залог за успех

"Доброто интервю се решава още на етапа на подготовката", убеден е Гранж. Затова работата, която трябва да бъде свършена преди срещата, е особено важна.

Светът на медиите е доста разнообразен. Първата опасност е да подцените това обстоятелство. "Темите, които биха заинтересували телевизионния, онлайн журналиста или репортера в печатно издание, са съвсем различни. Освен това всяко издание има свой собствен стил – някои са агресивни, други предпочитат да излагат само фактите. Има информационни и аналитични медии. Съответно първите обикновено публикуват доста по-кратки и стегнати материали, а вторите – задълбочени статии. Не е без значение и личността на самия журналист. Той може да е ресорният човек, който обикновено познава и следи какво се случва във вашия сектор, но може и да е напълно незапознат с бранша. "Много важно е да изясните всички тези въпроси предварително, като помолите за съдействие вашия отдел за връзки с медиите", подчертава Гранж.

Изборът на мястото за провеждане на интервюто също е от значение. Често бизнес ръководителите избират да разговарят с журналистите в лобито на някой хотел или в собствения си офис. Във всеки случай избягвайте обстановка, която би създала у репортера усещането за натиск. "Не е добра идея на интервюто ви да присъстват още 5-6 човека от компанията – това ще накара журналиста да се чувства некомфортно.

Добре е също да уточните предварително някои подробности и процедури. Особено ако държите да четете цитатите си, преди да излезе публикацията. Не забравяйте, че не всички медии имат политика да предоставят интервютата за предварително одобрение, журналистът може да откаже да го направи и дори да се обиди от вашите претенции, защото те демонстрират липса на доверие. Важно е също да сте наясно със сроковете в случай на ревизия на текста и евентуални поправки.

Кой да говори

"Журналистите търсят хора, които имат куража да изкажат мнение от първо лице, а не да казват "ние" през цялото време", обяснява Гранж. Затова е изключително важно да изберете подходящия човек за подобна изява. За репортерите може и да е по-престижно да говорят с ръководителя на компанията, но той не винаги е в състояние да отговори точно и ясно на въпросите им. Разбира се, не трябва да отивате в другата крайност, като изпратите на разговора обикновен "говорител", натоварен само да предаде определено съобщение.

Не е уместно да искате от журналиста да ви изпраща предварително въпросите, но за сметка на това е напълно нормално, и дори задължително, да получите плана на интервюто и темите, които ще бъдат засегнати, още преди срещата.

След това трябва стриктно да дефинирате въпросите, по които сте компетентни да отговоряте. В случай че въпреки тези предпазни мерки, журналистът навлезе в "забранена територия", Филип Гранж съветва да не се опитвате да увъртате. Напротив, бъдете откровени, кажете, че не сте оторизирани да говорите по тези теми и предложете да го свържете с човек от компанията, който би могъл да му помогне.

Как да предадете посланието си

"Най-сигурният начин да се провалите на интервюто е като се опитате да пробутате предварително наизустени отговори", категоричен е Гранж. Според експертът тези ситуации са опасни, защото превръщат разговора в студена и бездушна рецитация.

Това, което трябва да направите, е да запомните четири или пет ключови послания. Те не бива за звучат като корпоративни слогани, а като силни и конкретни изрази. Ако са добре формулирани, журналистът със сигурност ще ги запази в текста си.

На второ място – уверете се, че нещата, които казвате, са разбираеми. Не се колебайте да използвате аналогии, да прилагате числа, документи или примери. И в никакъв случай че предполагайте, че журналистът "знае" за какво става дума, че познава сектора и професионалния ви жаргон. "Понякога той може да дори блъфира, за да не изглежда глупаво", предупреждава Гранж и добавя: "В такъв случай рискувате информацията да бъде силно изкривена".

И накрая не забравяйте, че отношенията с журналистите трябва да бъдат поставени на взаимноизгодна основа. Не забравяйте, че те са любопитни хора и ще ви бъдат благодарни, ако им дадете възможност да научат нещо ново.

Оригинална публикация

Тошо Тошев вече не е сред собствениците на в.”Труд”

www.dnevnik.bg I 3.01.2011

Главният редактор на в. "Труд" Тошо Тошев вече не е сред собствениците на фирмата "Медиа холдинг" АД, която е издател на вестника. Това става ясно от днешния брой на "Труд", където в информацията за собствениците не фигурира името на Тошев. Промени в закона за печатните медии наложиха в началото на всяка година вестниците да обявяват истинските си собственици.

Според карето собственици на "Медиа холдинг" АД вече са Даниел Руц, Карл Хабсбург, Христо Грозев, Любомир Павлов, Огнян Донев,  Харалд Фрайхер фон Зеефрид и Зоя Деянова. В началото на декември "БГ приватинвест", която е собственост на първите трима, купи от "ВАЦ медиа груп" вестниците "24 часа" и "Труд".

Преди сделката разпределението на акциите в "Медиа холдинг" АД  е било – 660 за Тошев, 540  за Зоя Деянова, която е главен редактор на в. "Жълт Труд" и 6 хил. за "ВАЦ медиа груп". Новите собственици не са отразени в Търговския регистър, тъй като няма законово изискване сделките с акции да се обявяват там. Тошо Тошев не беше открит за коментар.

На пресконференцията, която новите собственици дадоха на 15 декември, Тошев каза, че още обмисля какво да прави с акциите си.

Оригинална публикация

Семинар: “Ангажиране на служителите и вътрешни комуникации”, част от London School of PR, с лектор Дария Манева, ще се проведе на 5 януари

Семинар: “Ангажиране на служителите и вътрешни комуникации”, част от London School of PR, с лектор Дария Манева, ще се проведе на 5 януари
 

Лектор:

Дария Манева, Директор Комуникации Е.ОН България

Теми, включени в семинара:

• Какво е ангажираност на служителите; 
• Връзки с вътрешните ключови групи и вътрешен маркетинг; 
• Какво прави кампаниите за вътрешна комуникация толкова трудни; 
• Кой е отговорен за вътрешните комуникации: връзка с управлението на репутацията; 
• Понятието за служителите като посланици на компанията; 
• Видове и методи за вътрешна комуникация; 
• Кога вътрешната комуникация е крайно необходима: преструктуриране, промяна на идентичността на компанията, съкращения, кризисен мениджмънт; 
• Ролята на интранет, форумите, корпоративния блог; 
• Важността на управлението и лидерството във с вътрешните комуникации; 
• Важността на психологическия договор.

За LSPR: London School of Public е част от David Game Media Group и има представителства в повече от 20 страни. Предлага много високо ниво на специализирано и сертифицирано обучение в сферата на PR, Интегрирани Маркетингови Комуникации и Управление на Репутацията. Участниците добиват завършена представа за основната концепция и съвременните течения в областта на PR, както и умението да прилагат тези знания във всички сфери на бизнеса.

Биография на лектора:

Дария Манева е Директор Комуникации на енергийната компания Е.ОН България от 2006 година. Преди това е Директор Корпоративни връзки в Нестле България. Професионалната й визитка включва и 4 години работа като Програмен директор в частна електронна медия. 
Тя е магистър по Международни отношения и европеистика от Централноевропейския университет, Будапеща, и магистър по Приложна лингвистика от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”. Специализирала е Бизнес администрация, Търговско и европейско право. 
През последните години Дария Манева е активен лектор по въпросите на корпоративните комуникации, вътрешните комуникации и кризисния PR. Заедно с екипа си е носител на награда за ефективни вътрешни комуникации Grapevine Awards 2009. Вярва, че в основата на всеки успех е добрата комуникация и че тя е въпрос не само на добри познания, но и на правилна нагласа и отношение.

За повече информация:

Ивета Емилова e-mail: iveta.emilova@united-partners.com, 
Елена Брайкова e-mail: elena.braykova@united-partners.com 
тел.: 02 832 33 44

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1226

Представят Брой 6 от 2010 г. на списание “Европа 2001″, с водеща тема “Украйна”, на 4 януари

На 4 януари 2011 година списание „Европа 2001" ще представи брой 6/2010 г., посветен на Украйна.

В страниците на списанието читателите ще намерят интервюта и коментари с министъра на външните работи на Украйна Константин Гришченко, посланика на Украйна в България Н. Пр. Виктор Калник.

В списанието ще има информация за инвестиционният климат в Украйна, за град Лвов, дестинацията Крим, Българите в Украйна, Михайло Драгоманов и България и Хармонията на петриковската живопис.

Представянето ще се състои от 18.00 часа в зала „Средец" на Министерството на културата (бул. „Ал. Стамболийски" №17).

————————————————————————–

Пълната информация за събитието може да откриете в EventBox.bg – Бизнес събитията в Българияhttp://www.eventbox.bg/events/1212 

МО не се интересува гледа ли някой ведомствената телевизия

Медияпул I Никола ЛАЛОВ I 27.12.2010

Издръжката на военните медии струва 580 хиляди лева

Издръжката на военните медии – Военния телевизионен канал и вестник "Българска армия" – през 2010 година е излязла около 580 хиляди лева. Бюджетът на ведомствената телевизия, която тръгна в началото на 2003 година, за 2010 година е близо 503 хиляди лева, съобщиха от МО в отговор на запитване на Мediapool.

Средствата за издръжката на телевизията са намалели в сравнение с 2009 година, когато са били около 916 хиляди лева. В момента в телевизията реално работят 20 служители, щатните бройки са с три повече. Средната заплата е 722 лева.

С идването на военния министър в телевизията бяха съкратени много от репортерите на медията, а впоследствие на тяхно място бяха назначени нови.

В момента шеф на дирекция "Информационен център на МО", към която са телевизията и вестникът, е бившият радиоводещ Асен Сираков. Директор на телевизията пък е бившият водещ от БНТ Григорий Недялков. По програмен лиценз Военният телевизионен канал е “обществен оператор” със специализиран програмен профил – “военен”.

"Предаванията на ВТК са насочени към военнослужещите и цивилните от Министерството на отбраната, членовете на военно-патриотичните съюзи и на неправителствени организации, които работят в сферата на сигурността и отбраната", съобщиха от МО. Програмата се излъчва от над 90 кабелни оператора (регионални) в цялата страна.

В отговор на въпрос дали МО разполага с данни за гледаемостта и, ако разполага, какво показват те, от министерството съобщиха, че през последните години не са извършвани пипълметрични и социологически проучвания за гледаемост на ВТК.

Така дефакто не се знае дали, колко и какви хора гледат телевизията.

На въпрос пък какви са приходите на телевизията от реклами във ВТК и "Българска армия" до края на септември тази година от МО отговориха:

"В процес на подготовка са документите, които регламентират рекламната дейност. До края на годината трябва да бъдат утвърдени правилникът за условията и реда за извършване на рекламна дейност, както и ценовата тарифа".

От отговора не става ясно дали досега е имало тарифа, правилник, а и въобще рекламна дейност.

От военното министерство съобщиха за Меdiapool още, че бюджетът на вестник "Българска армия" oт 25 май 2010 г., когато e преминал към Изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело”, част от която е дирекция "Информационен център на МО", до края на годината е 77 000 лева.

До 25 май 2010 година вестникът се е разпространявал в тираж 1117 броя, при цена 2.50 лева – по абонамент. След това тиражът е достигнал 2000 броя.

За времето от 25 май до 30 септември 2010 година приходите от продажба са над 37000 лева. До края на година ще бъдат реализирани още 25 412 лева приходи от продажба, смятат от МО.

От януари 2011 г. вестникът ще излиза с цена 1 лев при прогнозируем тираж 4500-5000 броя, от които 1000-1200 ще бъдат предоставени на свободния пазар.

Интернет страницата на изданието от началото на август бе занемарена. От МО го обясниха с това, че вестникът все още е в процес на уреждане на взаимоотношения с "Военно издателство” (където вестникът е бил до 25 май т. г.), включително и на правата и условията за хостване на електронното издание. През декември сайтът тръгна отново.

Средната заплата на служителите във вестника е 739 лева. И там като във ВТК имаше кадрово разместване. В момента началник на отдел "Печатни издания и реклама" е журналистът Тодор Токин.

Преди години по времето на военния министър Веселин Близнаков се появи и идея за създаването на ведомствено радио, но тя не бе осъществена.

Оригинална публикация

Спам като средство за оцеляване

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

Странно нещо е СПАМ-ът. Особено в контекста на българския PR 2.0. Защо ли? Ами защото, оборете ме, ако греша, но когато става въпрос за доста български PR кампании, това явление се разглежда изключително противоречиво. Ако ние сме обект на нежелани съобщения, то със сигурност констатираме, че сме жертви на СПАМ. Ако обаче нещата са наобратно и ние сме тези, които генерират подобни съобщения, криво-разбирайки ги като част от "PR в интернет", разпращаме ги до бази данни (събирани по един или друг начин), това вече се нарича "важно съобщение" или "покана". Но да оставим настрана имейла като средство за "облъчване" на потенциални клиенти. Какво се случва във Facebook или Skype? Какво по-удобно място от най-голямата социална мрежа, да набираш клиенти или съмишленици – предварително подредени по категории, интереси, та дори и … цвят на сутиена. За какво става дума? Веднага обяснявам. В края на 2009 г., повечето дами, потребители на двете най-големи социални мрежи, получиха светкавично разпространяващо се съобщение:
"Да направим нещо забавно… Напиши цвета на сутиена си като статус. Само цвета, нищо друго. После изпрати това съобщение САМО на момичета, никакви мъже. Освен смешната част, това ще ознавава и, че си съпричастна към кампанията за борба с рака на гърдата. /It will be neat to see if this will spread the wings of cancer awareness./
А и ще бъде забавно да видим колко време ще отнеме на мъжете, за да започнат да се чудят защо всички момичета са написали цвят в статуса си.
PS: После обясни на всеки, който те попита, че превенцията е онова, което ще ни помогне в борбата с рака на гърдата. Не бъди безотговорна към себе си и другите."
На пръв поглед: много женско и емоционално. Закачливо и приятелско. Как да не опиташ! И започнаха дамите една по една в рамките на седмица, без да се замислят много-много, да слагат различни цветове за статус на своите профили. Червено-черно-розови багри заляха Newsfeed-a, а мъжете се чудиха ли чудиха какъв е този очевиден заговор. Както винаги, обаче, и този път не отстъпи на правилото с чудото и трите дни. Последва нова вълна на интерес към горното анонимно съобщение, която започна да залива Facebook и Skype. Този път, обаче тя беше негативна. Мощна, гневна и мърмореща, вълната стана толкова голяма, че се разплиска далеч извън рамките на тези две мрежи. Година по-късно в Google е останало само и единствено ехото от хорското недоволство. И така до… този октомври! Когато, ни в клин, ни в ръкав, отново получих (аз и със сигурност още хиляди дами) доста познато съобщение:
"Помните ли играта миналата година за цвета на вашия сутиен, който носите в момента? Целта беше да насочим вниманието към октомври – месеца за внимание към Рака на гърдата! Тази игра имаше невероятен успех и ние направихме така, че мъжете да се чудят с дни какво означават тези цветове и го превърнахме в голяма новина!
Тази година играта продължава с вашата чанта, къде обичате да я слагате в момента, в който се приберете вкъщи! Например: "Обичам на канапето" или "Обичам на масата в кухнята". Е, схванахте идеята!
Просто сложете вашия отговор в статуса си и нищо повече! Изпратете това съобщение на всичките си познати жени!
Играта със сутиените стана водеща новина, нека видим какво ще стане и с тази! ЗАПОМНЕТЕ!!!! Не казвайте на никой мъж какво означава!"
Вече изминаха 3 седмици, а никоя от моите приятелки не си е променила статуса. Защо ли? Какво се промени за тази една година, през която бяхме мишени на какви ли не съобщения? Дали сме станали по СПАМ-имунизирани или вече не ни пука толкова? Дали след всеобщата мания по Farm Ville вече никой не иска да бъде въвлечен в нищо подобно? Дали пък най-после сме осъзнали, че членуването в групи като "Помогнете на Гого от "Тоника" да оздравее" няма да го накарат да оздравее? Дали сме започнали да си задаваме въпроси за това какъв е реалният смисъл от групи като "Нека помогнем на…", ако помощта остане единствено и само виртуална? Въпросите са безброй. Отговорите – също. факт, обаче, е, че обществото ни става все по-итернет интелигентно и трябва да бъде комуникирано с все по-интелигентни съобщения. А това вече определено е едно истинско предизвикателство към специалистите no PR 2.0.

Стр. 85