сп. Sign Cafe | 04.12.2010

Радина Ралчева е собственик и управител на PR агенция "GO Green Communications", тясно специализирана в реализирането на Green PR

Здравейте, читатели на SIGNCAFE. Сега отварям вратата на нашата нова зелена рубрика. В нея ще си говорим за зелени неща. Но не какви да е, а за зелени неща в публичните комуникации и свързаните с тях политики.
И понеже не е редно да влизаме в тъмна стая, първо ще запалим осветлението. Енергоспестяващо е, разбира се.

Да започнем оттам – що е то "зелен" PR? Най-общо казано и без да изпадаме в определения – зеленият PR е специфично подразделение на връзките с обществеността, чиято цел е да комуникира към заинтересованите страни и широката аудитория "зелени" корпоративни практики и "зелени" политики на компаниите. Зеленият PR е част основно от корпоративната социална отговорност на компаниите, специално насочена към отговорното корпоративно поведение към природата и природните ресурси. Термините "зелен PR" и "зелена корпоративна социална отговорност" (ЗКСО), се появяват сравнително скоро, след като темата за климатичните промени, предизвикани от човешката дейност, започна да придобива все по-широка публичност и стана критично важно да бъде генерирана промяна. Те са резултат от "зеленото движение" и са отражение на идеологията, която се стреми към намаляване на ефектите от човешката дейност върху околната среда, природните ресурси и биосферата като цяло.
И, за да поставя темата в контекст, ще спомена, че зеленият PR е новата вълна в КСО. Терминът "корпоративна социална отговорност" се налага публично в началото на 70-те години на миналия век, когато кристализират процесите на създаване на мултинационални корпорации. КСО означава компаниите да работят доброволно, без да са принуждавани от закона, за постигане на социални и екологични цели по време на своите ежедневни бизнес дейности, затова тя е винаги свързана с това, което една компания или организация може и иска да направи отвъд изискванията на закона към нея. КСО не е еднократен акт, а дългосрочен процес от дейности, свързан с трите стълба на устойчивото развитие -икономически растеж, развитие на обществото и защитата на околната среда, така че, когато говорим за отговорни политики, независимо зелени или други, не бива да забравяме, че те са дългосрочни. Иначе казано, еднократното засаждане на 100 дървета, особено ако това се прави без мисъл за поддържането им, консултация с експерт, който да препоръча какъв вид да са те, кога и къде да се засядят, как да бъдат запазени и т.н., не е КСО. За да говорим за КСО, зад нея трябва да стоят осъзнати, целенасочени, ясно формулирани, последователни, приети и изпълнявани от всички в дадена компания дългосрочно ориентирани политики, които допринасят за общото икономическото, социално и екологично добруване. Следователно, ако искате да изграждате КСО, най-добре е да си помислите за теми и дейности, които са свързани с основната ви дейност, но значително надхвърлят очакванията на публиките и закона към вас. Ако сте производител на хартия, например, спасяването на гори е някак подразбиращо се. Сред новите "отличници" в КСО стоят компаниите, които отделят сериозно внимание на проблемите на околната среда или чрез редуциране на замърсяващите емисии и отпадъци от своето производство, или чрез намаляване на въглеродния отпечатък на офисите си, или чрез различни други дългосрочни еко инициативи. Накратко – в идеалния случай КСО, зелена или не, представлява win-win сценарий, защото благодарение на нея компаниите увеличават своята конкурентноспособност и доходност в резултат на по-добрата си репутация, а обществото извлича други ползи.
Е, може би вече сте забелязали, че зеленото е новооткритият цвят на публичността. Големият въпрос е дали това е новата "дъвка" на гилдията, или е корпоративен капитал, който води компаниите в бъдещето’ Ако се съди по начина, по който се развиват нещата, изглежда че има посока, в която къде no-смело, къде по-бавно вървим. Пример за това е и фактът, че вече се появяват множество нови специалности и МВА програми – Sustainability Officer, Green Officer, Ecology Manager и т.н. А сега е ред да си призная, че не всичко на зеления фронт е розово. Защо ли? Защото някои компании и "PR-и", разбира се, са измислили хитринки, за да правят от нищо нещо. И сега ще ги разкрием, за да не им вярвате:

• Green washing – корпоративна практика продукти/ политики/ услуги да бъдат опасно и невярно представяни като екологични, без реално да бъдат такива.

• Green sheen – терминът се използва за обозначаване на организации, които правят опити да се представят за "зелени", или такива, които въвеждат екологично отговорни практики, без да го правят наистина.

• Token green – терминът обозначава компании, която прават само минималното възможно и необходимо усилие, което им позволява да се определят като "зелени".

И накрая ще ви кажа нещо очевидно, но все пак важно -работата на зеления PR е като работата на всеки друг дял от PR – изграждане на доверие, добронамереност, прозрачност, показване на добрите страни на бизнеса, изграждането на добра воля между компаниите и общностите, активен диалог, изграждане и подобряване на корпоративната репутация и т.н. Е, стига толкова за днес. И ако случайно четете SIGNCAFE в края на деня в офиса си, не забравяйте преди да затворите вратата, да изключите компютъра, принтера, климатика и всички други електрически уреди, да загасите осветлението и да се усмихнете за добре свършената работа. До следващия брой!

Стр. 78 – 79

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

С много изтънчена педантичност Алистър Кембъл говори за кризите мъдро и задълбочено. Разказва за тях с нескрита емоция – като човек, който е натрупал знанията си не само от големите книги, но и от самия епицентър на не един или два световни конфликта. "Всяка криза рано или късно преминава", мъдро заключава Кембъл, директор "Комуникации" на британския министър-председател Тони Блеър (1997-2003), в специалното си интервю за списание SIGNCAFE

Как бихте определили една PR криза?

Това е събитие, различно от обичайните, което може да стане толкова интензивно и наситено, че заплашва да се стовари с цялата си мощ върху имиджа на отделен човек или организация.
Коя е най-голямата PR криза, с която сте се сблъсквали по време на работата си с министър-председателя Тони Блеър?
Според мен, имаше 5 ситуации, които си бяха абсолютни кризи. Три от тях бяха свързани с международната политика, а две бяха вътрешнополитически. Трите международни определено бяха атентатът от 11 септември, и двете омиротворителни мисии в Ирак и Косово. Двете вътрешнополитически бяха избухването на огнище на болестта шап и протестите, свързани с цените на горивата. Много други събития често се доближаваха до определението "PR криза", но тези бяха наистина най-силните. Всяко от тях изискваше специфично и много професионално отношение. Изискваше хладнокръвие и преди всичко действия – правилни действия, точно в целта.

Какви мерки взехте, за да преодолеете кризите?

Всички те, както казах, бяха много различни. Въпреки това, за всяка една от тях най-важно беше, каквото и да става, ние да останем максимално добре разбрани от обществото. На всеки етап от решаването им, ние трябваше да даваме своевременна информация на обществото – какво се случва в момента и какво сме решили да предприемем в кратко бъдеще. В тези ситуации хората имат нужда от информация от самия източник. Ако, обаче, в хода на решаването на проблема, се наложи да направиш промени, различни от това, което си обявил, трябва да реагираш бързо.
Централизирай властта и стани неин лидер. Контролирай я. И винаги помни, че кризата няма да продължи вечно, каквато и да е тя. Разбира се, някои са по-дълги от други. Имай предивид, че някои ще спечелят, други не – в крайна сметка, обаче, някакъв вид "нормалност" рано или късно ще настъпи.

Какъв е личният Ви начин за справяне с кризите?

В контекста на PR, трябва да се има предвид, че ако кризата е истинска "криза", медиите няма да спрат да я разнищват 24/7. Именно заради това човек трябва да си изгради механизми, които да го държат настрана от афекта, така че да може да се вземе в ръце, да се мобилизира и да сложи кризата под контрол. Въпреки че в момента може да ви звучи малко идеалистично, колкото и добър PR специалист да си, ако нямаш лични качества като твърдост на характера, безапелационност и хладнокръвие, няма как да се справяш с кризите успешно. Те просто ще те смажат. Аз винаги съм бил привърженик на това, че когато има такава ситуация, най-доброто е да се обяснява на хората, колкото се може повече. Всички малки тактически решения се оказват изключително важни по време на криза и хората имат нужда да знаят какво става.

Ако можем да изведем само едно нещо като най-важно за успешното справяне с PR кризите, кое би било то?

Пак ще повторя – всичко зависи от конкретната криза. Но, ако трябва да избереш само едно нещо и го определиш за най-важно, то може би е човекът, който застава най-отпред и повежда справянето с кризата. В държавата това най-вероятно би бил президентът или министър-председателят, докато в бизнеса не винаги нещата е необходимо да бъдат толкова очевидни или прозрачни. Въпреки това, обаче, и в бизнеса личността, с която съответната криза ще се идентифицира, се превръща в най-важният човек – в лицето на кризата.

Какви, според Вас, ще бъдат PR кризите в бъдеще?

Това, което ще има най-силно влияние върху справянето с PR кризите занапред, ще са интернет и 24-часовите новинарски канали. Има и нещо друго. Крачката, с която се развиват медиите и тази на промените като цяло, в бъдеще ще се разминават все повече и именно това ще се превърне в среда за създаване на кризи. Освен това, именно това развитие на медиите превръща всяка криза от локална в световна и това е нещо от изключително значение, което в никакъв случай не трябва да се подценява.

Алистър Кембъл е един от големите британски експерти по имидж мейкинг и кризисен мениджмънт. Оглавява Дирекция комуникации на министър-председателя Тони Блеър през прериода 1997-2003. Автор е на няколко романа, най-известен от които е "The Blair years", създаден по собствените му дневници.

Стр. 74 – 75

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

На 29 октомври няколко летища в САЩ и Великобритания обявяват тревога. Властите намират два съмнителни колета на борда на полет от Дубай за Ню Йорк и един на борда на самолет на UPS, пътуващ от Йемен за Чикаго. Всички пратки, в които по-късно откриват експлозиви, са превозвани от американските куриерски фирми UPS и FedEx. Седмица no-късно Ал-Кайда признава авторство на терористичния акт. Въпреки че имената и на двете компании са неизменна част от случващото се, мениджърите им като че ли умишлено се дистанцират от проблема, запазвайки мълчание. Всичко, което може да бъде намерено като "официално изказване" от името и на двете компании, са по едно забавено във времето, лаконично и нищо-не-казващо прессъобщение. Защо пресцентровете на компаниите, въвлечени насила в поредния опит за терористичен атентат замълчаха и как всичко това се отрази на техния корпоративен имидж, решихме да разберем с помощта на специалиста по кризисен PR д-р Валерия Пачева.
"Подход като "реакция според правилата, описани в дебелите книги" в ситуация на криза – няма. Има правила, разбира се, но всяка ситуация е специфична и налага правилно разчитане на всички параметри, фактори и интереси, които са преплетени в нея. Основното и златно правило е: "Кажете истината и я кажете бързо", което в случаите с колетите-бомби не беше изцяло спазено от компаниите. Реакция, и то открита, по признаване на случилото се от страна на двете големи компании UPS и FedEx имаше, но тя като че ли се забави. Публикуването на пресинформация за медиите два дни по-късно е едно сериозно забавяне и при други обстоятелства подобна липса на корпоративен отговор би се отразила пагубно върху имиджа на засегнатите организации. Причините за липсата на активни комуникационни усилия могат да бъдат няколко: от една страна, компаниите като че ли останаха в периферията на медийния интерес, който беше насочен, съвсем логично – върху терористите, потенциалните жертви, мерките на европейско ниво и т.н. и от друга, в публичния дебат засегнатите фирми бяха в ролята на потърпевши, а не на виновни. От тази гледна точка не очаквам особени негативни последици от цялата критична ситуация върху корпоративния имидж на компаниите.
В първите дни от кризата компаниите останаха в периферията на медийната вълна и встрани от сензацията. Те предпочетоха да "заложат на сигурно". Не разчитаха на стратегията на щрауса, тъй като при поредица от инциденти от такъв мащаб това не би било възможно. Напротив, признаха станалото, заявиха своята готовност да съдействат по всякакъв начин на разследващите институции и се ангажираха да приложат мерките по сигурността, предложени от съответните международни инстанции. И това на пръв поглед би трябвало да свърши работа. В подобни ситуации съвсем естествено се налагат паралелите със стратегическите игри – шах и японската – го. Също ценен е и принципът, известен още от Римското право: "Първият по време е по-силен по право" Компаниите изпуснаха шанса си – и, ако не загубиха от гледна точна на корпоративния си имидж, то пропуснаха възможността да спечелят от гледна точка на корпоративната си репутация. Иначе основните принципи за комуникация при криза са: проактивност, социална отговорност, прозрачност, изпреварващо корпоративно съобщение, което да "окупира" медийното пространство, както и ефективно публично говорене и стил. Една от възможните работещи комуникационни стратегии при създалите се критични обстоятелства е признаването на пълната отговорност за случилото се без да се поема вината за станалото. Анализът на случаи от практиката показва, че между демонстрираната отговорност и съхраняването на корпоративния имидж съществува правопропорционална зависимост. В този смисъл социалната отговорност на компаниите не се изчерпва само с програми, свързани с подкрепата на определени обществено-значими каузи, благотворителност и зелен PR. Напротив, измерението на отговорността като водещ принцип на кризисната комуникация налага на компаниите определени морални и етични задължения, свързани с възстановяване на социалния консенсус. И именно от тази гледна точка има още какво да направят компаниите, за да отговорят адекватно на повишените обществени очаквания към тях. Друг е въпросът, може ли от кризата да се излезе с положителен резултат -т.е. корпоративният имидж, поставен на изпитание, да метаморфозира в позитивен аспект7 Струва ми се, че е възможно в конкретните случаи именно чрез демонстриране на предприетите от компаниите усилия за подобряване на практиките и засилване на контрола върху пратките. Има такива прецеденти в историята на кризисните корпоративни комуникации и се надявам и сега да станем свидетели на подобни действия."
***
Официално изказване по повод международното разследване на опита за терористичен атентат Атланта, 1 ноември 2010-11-11
UPS изцяло съдейства и ще продължава да съдейства на властите по целия свят, ангажирани с разследването на опити за терористични покушения чрез компании за превоз на обществени колетни пратки.
Тъй като сигурността за нас е най-важна, UPS преустановява доставката на услугите си на територията на Йемен до второ нареждане. UPS има изградени механизми за поддържане нивата на контрол и качество при изпълнение на предлаганите от компанията услуги. Имаме високи стандарти, чрез които поддържаме процедури за защита на сигурността, здравето и живота на собствените си работници, целостта на самолетите си и отличното състояние на пратките на клиентите ни. Наред с всичко, ние работим ефективно в съдействие със световните охранителни агенции, помагайки им да поддържат сигурността във всяка една точка на планетата. Предвид ефективното реализиране на общите ни усилия, встрани от необходимостта е да изброяваме конкретните действия, които предприемаме в тази насока. UPS ще продължи и занапред да партнира на властите, колегите, партньорите и клиентите си и ще съдейства с всичко необходимо за установяване на ред и спокойствие.
***
Нови правила във FedEx 5 ноември 2010
Във връзка с рутинните процедури, в сила влизат следните ограничения при реализиране пренос на пратките:
За Йемен: Прекратява се преноса на пратки от и към Йемен. Ограничението влезе в сила на 30 октомври. То ще бъде отменено при второ нареждане.
ЗаГьрция: Сваля се ограничението за транспортиране на пратки (писма и карго) от Гърция.
За Великобритания; Във вризка с регулаторните директиви, FedEx Express няма да приема за пренос пълнители за тонер с големина над 500 гр., от, към или през Великобритания. Това би било възможно единствено при случаи на ясно обозначен подател, който има необходимите сертификати, издадени от Министерството на транспорта.
На този етап, ние не можем да се ангажираме с дата, към която тези ограничения ще бъдат премахнати.
Ние бихме искали да ви уверим, че за FedEx основен приоритет е поддържането на сигурността. Ние сме отдадени на това да защитаваме сигурността на среда, в която да работят хората от нашия екип, в която се трансферират пратките на нашите клиенти, както и офисите ни по целия свят. Съобразяваме се изцяло с местните и специфични за всяка страна законодателни мерки, свързани с превенцията от терористични атентати.
Нямаме право да разпространяваме публично мерките, които нашата компания взема по отношение на поддържането на сигурността, но можем да ви уверим, че за нас работи екип от професионалисти, които поддържат постоянен контакт с международните правни организации.
FedEx непрестанно подновява и доразвива защитните си системи. При нарушение или заплаха за която и да е от тях, ние гарантираме, че ще действаме бързо, проактивно и отговорно в кооперация с местните власти.
***
Валерия Пачева има защитен докторат в сферата на кризисните комуникации. Университетски преподавател и автор на книгите "Кризата под контрол. Корпоративна комуникация в кризисна ситуация" и "Връзки с обществеността и бизнескомуникация" (в съавторство). Работи върху два нови проекта, свързани с измерване на ефективността на PR и корпоративната социална отговорност.

Стр. 72 – 73

сп. Sign Cafe | 04.12.2010

Към края на годината, едни правят тихи равносметки за миналото, а други кроят смели планове за бъдещето. Ние, като екип от непоправими оптимисти, решихме единодушно, че ще гледаме смело напред. Неслучайно именно бъдещето на PR беше темата на нашия разговор, с Лу Капоци един от специалните гости на заседанието на 1ССО (International Communications Consultancy Organization), организирано в началото на ноември в София, по покана на БАПРА.
Лу Капоци е бившият председател на ICCO. Неговата кариера се свръзва с PR компаниите ‘Publicis’ и ‘Manning, Selvage t Lee’. Към момента той е професор в New Уогк University и преподавател no PR.
"Какво е бъдещето на PR? Голямо. Това е категоричното ми мнение. След кризата, която остави отпечатък върху всички форми на съвременен бизнес, оттук нататък пътят е само един и той е "светло бъдеще за специалистите по PR". Разбира се, всеки един от нас ще трябва да направи своята професионална крачка "напред" сам. В този случай бих казал, че вие тук в България имате известни предимства, защото специалистите на запад имат минало, имат и предразсъдъци, които понякога се оказват повече пречка, отколкото помощ. Вие тук развивате PR сравнително отскоро и затова бихте могли по-лесно и гъвкаво да се адаптирате към новите форми на PR и техните изисквания."
"Това, което трябва задължително да научат големите бъдещи PR специалисти, е да имат по-високо самочувствие и професионална самооценка. Докато PR бизнесът оценява себе си в пъти по-ниско от рекламния, няма как да получим уважението на всички публики, такова, каквото го имат рекламистите например. За сравнение, в САЩ един рекламист получава средна заплата от 350-400 000 $, докато специалист по PR получава средно 60 000 $. Сами преценете, кой от двамата би бил лидер на мнение и чия дума ще се чува повече. Ето това е нещо, с което бъдещите PR специалисти трябва да се преборят."
"Най-голямото предизвикателство пред PR агенциите в бъдеще ще бъдат две неща. Едното е излизането от сянката на известността на големите марки. Те., когато кажеш, че работиш за IBM, например, всички знаят за какво говориш. Кажеш ли, че работиш в някоя PR компания, вероятността хора, които не се занимават с нашия бизнес, да разберат къде работиш, е много малка. Второто е: да се преборим за големи бюджети и да започнем да ги харчим качествено, без да опитваме да спестяваме на клиентите си суми за PR. Крайно време е всички да разберат, че качественият PR струва скъпо -толкова, колкото и качествената реклама."

Стр. 70

сп. Sign Cafe | Кремена ГЕОРГИЕВА | 04.12.2010

След всичко, което направиха властите на Чили, за да поддържат добрия имидж на държавата си, както пред собствените се граждани, така и пред света, един български репортаж ми направи особено впечатление. Българската национална телевизия, излъчи в централната си информационна емисия "По света и у нас" на 14 ноември 2010 г. подробен материал, в който разказа историята на младата дама X, която по думите на водещата е студентка, "която се върна, за да остане тук, но в крайна сметка се оказа по-лесно да си купи билет и да се върне обратно за Америка". Нареден веднага след друг, посветен на данни на Световната банка за броя на имигрантите в Европа, в анонса на който водещата обяви, че 16% от тях са висококвалифицирани българи, мисълта за него продължава да ме владее пореден ден. Няма как да се съглася, че изводът, направен на финала на репортажа, който гласи нещо подобно на това, "отидете и се развивайте в Щатите (или някъде другаде, но не и в България – б.а.), защото там нещата се случват бързо и лесно, за разлика от тук, където нищо не се случва", е меко казано обиден. Обиден към всички нас, които искаме, развиваме се и ще останем да живеем тук, в малката и обезкървена страна, която в резултат на подобни материали, насърчаващи младите да напускат страната, след някоя и друга година, може изобщо да не съществува на картата. Материалът е обиден и защото това е вторият подобен такъв, който аз самата засичам по същия канал, в рамките на един месец. Първият беше посветен на историята на младежите У и Z, които, следвайки "Американската мечта", отиват зад океана, учат в университет, реализират се в голяма световна банка и "само за 9 години се издигат до мениджърски позиции там". Не ме разбирайте погрешно, това само по себе си е страхотна новина. Но аз като млад българин се питам, не е ли по-добре новините за тези успехи да вървят "от уста на уста", а не в ефира на Националната телевизия? Защото, да, страхотно е, че те са успели на друго място и със сигурност е голяма гордост за тях и за родителите им, че се справят сами от другата страна на планетата. Не се съмнявам, че е гордост и за Националната телевизия да пълни ефира си с антибългарски материали, но когато се раждат внуците на тези успели българи, дали те ще бъдат горди и ще бъдем ли горди всички ние, ако на финала няма страна, с която да се гордеем? Така посланието оставя неприятен вкус не заради това, че някой някъде е успял, а заради скритата агитация (случайна или не) за реализиране в чужбина. Защото дори и идеята на материала да е свързана с това да покаже примери как млади хора все пак се връщат в страната, то тя може да бъде разбрана погрешно, насърчавайки младежите да заминават, меко казано – абдикирайки от отговорността към станата си. А това вече изобщо не е добра новина. Въпреки, че дни наред мисля какви биха могли да са реалните мотиви на редакторите и телевизията изобщо да излъчват материали, които показват колко добре и лесно е там и колко трудно е тук, тези репортажи ме оставят почти безмълвна. Безмълвни обаче очевидно са останали и хората, които в тази ситуация би трябвало да вземат своевременни мерки за това подобни материали да не бъдат излъчвани най-малкото по медия, която е национална и би трябвало да защитава интересите на обществото ни. И тук вече изобщо не говорим за характера на телевизията, данъците на данъкоплатците и нейното финансиране…

Стр. 69

в. 24 часа | 03.01.2011

Телевизията с информация за актуалните програми на всички тв канали вече не работи. "Таксите за разпространение станаха много високи, нямаме реклама, а за това много допринесе и кризата", обясни собственикът Денис Ризов. Сайтът www.tvguide.bg обаче остава. Басистът на рок група "Ахат" сменя попрището. Той води преговори за нощно тв шоу, в което ще е водещ.

Стр. 40

в. Торнадо | Огнян СТЕФАНОВ | 18.12.2010

По телевизии, но най-вече по БНТ, ни показват семейства, които имат нужда от помощ. Не им стига мъката на тези хора, ами ги карат да позират и да участват в клипове, които по същество рекламират една кампания. Как си представяте те да откажат? Та те се надяват на чудо и ще направят много повече, за да спасят децата си, близките си.

С тях и с тяхната мъка се спекулира.

Правителството дари 160 хил. лв., за да покрие размера на ДДС върху есемесите в благотворителното шоу на bTV "Великолепната шесторка". От Българския дарителски форум (БДФ) съвсем основателно попитаха не е ли редно да се помисли за отпадане на ДДС за всички кампании, а не за една или част от тях.
Това е прецедент и той трябва да предизвика дебат, спорове, да се чуят аргументи и контрааргументи. Но да се вземе решение за всички, а не за отделни кампании, което е дискриминация спрямо останалите. Основателно е съмнението на БДФ, че подобно решение може да зависи от отделни политици или политически подбуди. Това обезсмисля самия благотворителен акт, колкото и полезен да изглежда в определен момент.

В момента в България в публичното пространство са актуални над 125 дарителски кампании

които събират пари чрез SMS-и. До момента, според БДФ, те са набрали средства, чието ДДС е между 250 и 300 хил. лв. По-голямата част от тези акции са в полза на деца и възрастни, които разчитат на дарителска подкрепа за лечение на тежки заболявания и дори за животоспасяващи операции.
Те обаче не са рекламирани. Рекламират се благотворителните шоута на отделни телевизии
и, разбира се, кампанията на Георги Първанов "Българската Коледа". Шоутата са нещо между дъвка и захарен памук с есемес по средата и няколко грейнали физиономии на родни "звезди". Те казват и настояват, че са такива. На президента пък няма как да се откаже, пък и става дума за нещо благородно. Тази обреченост да приемаме някаква натрапена полезност обаче натоварва "мероприятията" с тонове лицемерие. Защото е ясно, че иде реч за пари, рейтинги и пиар

Това, че си изтръгнал някакви левчета от зрителите, не те прави благороден, а хитър и ловък.

А можеше да е по-различно. Продуценти и сценаристи да направят супер шоу в самите домове и болници. В него звезди можеха да са децата, а не омръзнали на всички муцуни. Да пеят, танцуват, декламират. Щяха да вложат цялото си сърце, защото такъв шанс им се случва веднъж в живота. Те – на сцената, под светлините, пред очите на хиляди зрители. Неповторимо преживяване и за двете страни. "Звездите" пък да бяха изкарали месец-два в социални домове или болници като санитари и възпитатели. И в това би имало някакви проценти лицемерие, но поне щяха да видят за какво става дума, а не да се просълзяват от умиление че -се виждат със себеподобни на лъскава сцена. Тогава и думата "кауза" в техните уста нямаше да дразни толкова. Няма ли кой да им го каже бе, хора? Защо си мълчим и пращаме есе-меси като зомбирани? Стига с тоя цирк.
Не се прави така по света. Дори 57-те най-богати и влиятелни хора от "Форбс" се обединиха в кампания "Да дадеш обет". Не пари, забележете, а обет. Да дадеш дума, да си съпричастен към болката и нуждата на другите. Тези хора очевидно си дават сметка, че дарените от тях милиони и милиарди са равни на стоте или десетте долара на едно семейство в Детройт, Делхи или Долни Дъбник например. И не ни натрапват лъскавите си дрешки, бижута и прически, които после да разпродават на търг (така направиха от bTV] или осребряват в реклами и нови шоута. Не че не биха могли, ако поискат. За тия неща трябва да си поговорим и времето преди Коледа е много подходящо. Да печелиш слава и популярност, даже не говоря за пари, от мъката човешка поставя на изпитание и най-здравите морални устои на едно общество. То си е подмяна на ценностите. Уж помагат, пък то било да видим колко са фешън.
"Ах, скъпа, колко светско се получи колко суперско!’
Липсва и прозрачност. Липсва граждански контрол върху използването на събраните пари. Това ражда слухове, много от тях нелицеприятни. И идеолозите на шоутата, и кампаниите се цупят: какви варвари са българите. Ами такива са, сега ли разбирате? А вие от кои българи сте? Сигурно от готините…
Разбира се, събраните пари ще помогнат и слава Богу. Време е да се замислим по какъв начин и кой ги събира. Иначе ще е наистина все едно дали парите са от президента или от капо ди тути капи. Ако съществува някаква тънка червена линия все още…

Стр. 13

в. Торнадо | Деница АЛЕКСАНДРОВА | 18.12.2010

Съпругата на приморския гларус Здравко неочаквано изместила фаворитът Деси Слава

Съмненията, че реалити форматът "Биг Брадър" е нагласен, съпровождат шоуто още от стартирането на първия сезон преди 6 години. Водещият Ники Кънчев сам публично е признал, че финалът на шоуто се манипулира и победителят се определя от продуцентите, разказаха потресени студенти пред вестник "Торнадо".
По време на лекция в столичен университет, където е поканен да сподели опита си като журналист с кандидат-висшистите, Мистър "Стани богат" шокиращо заявил че във втория сезон на "ВИП Брадър" съпругата на приморския гларус Здравко (първият победител в историята на шоуто) е била предварително нарочена да спечели от продуцента Нико Тупарев.
Припомняме ви, че финалният сблъсък на виповете бе между Христина и фолкпевицата ДесиСлава, като русата дива беше безспорен фаворит на публиката. До последния момент вотът на зрителите убедително водеше в нейна полза, но минута преди избора на победител съобщили в слушалката на Кънчев, че трябва да анонсира името на Христина, разказал пред втрещените студенти самият водещ. Още по време на излъчването на "ВИП Брадър" 3 упорито се говореше, че продуцентите нарочно са избирали кадри, които представят в положителна светлина приморската снаха и злепоставят конкурентките й, а орязвали скандални сцени на пиянство, в които тя ругае наред и буйства.
В момента на обявяването на името на Христина за победител от студиото на Ники Кънчев демонстративно излязоха останалите съквартиранти Катя Евро, Калин Beльов, Маги Желязкова, Азис и Китаеца.
Независимо от това, че беше недолюбвана от зрители и съквартиранти обаче, жената на Здравко грабна голямата награда, с което перото на "Семейство Василеви от Приморско" от бюджета на "Биг Брадър" нарасна с още 100 000 лева.

Стр. 18

в. Торнадо | 28.12.2010

Кичът не може да бъде убит, преуспяват само героите му, по-силен е и от мен, признава философът.

Проф. Иван Славов е единственият философ в България, който е посветил не малка част от живота си на борбата с кича и безвкусицата – от комунизма, та до наши дни. 82-годишният бивш посланик в Словения (1994-1998) признава, че не обръща внимание на глупостта, с която телевизиите ни заливат ежедневно. Дописва кротко мемоарите си, но темите за агентите в дипломацията, за трусовете в образованието и културата дискутира открито пред "Торнадо".

- Проф. Славов, до какви нива стигна кичът у нас през изминалата година?

- Нищо по-различно от 2009 г., от 2008 г. и т.н. Кичът нито е вчерашен, нито е утрешен, той е вечен. Вече не се занимавам с това, очевидно кичът е явление, което не може да се изкорени, не може да бъде убито. То е много по-силно от всеки един. Преуспяват героите на кича. Те са фаворитите. Ние живеем в един политически, културен и обществен миш-маш. С годините осъзнавам, че кичът далеч не е най-страшната болест. Най-опасен за България е рецидивът на комунизма, от който не можем да се отървем вече десетилетия. Последните разкрития за дипломатите агенти показват за пореден път, че страната ни е филиал на ДС. Ние станахме за срам пред целия свят като последната държава, в която живее плътен неокомунизъм. Доказахме на всички, че нищо не е разбито, нищо не е ликвидирано, а е поредният епизод от неизживения комунизъм. Спомнете си как от всички някогашни компартии българската беше най-ревностната и най-фанатизираната. Неслучайно ни наричаха "образцов сателит на СССР".

- Как според вас може да надживеем това злокобно минало?

- Често си мисля за военен преврат като този на Пиночет, но ви уверявам, че това е невъзможно, защото всички български офицери са болшевики от съветската школа. В България няма личности, които да поведат тази така чакана промяна. Всички са пионки на режима.
Партиите са се увълчили за печалбарство. Нито една няма достойнството и честта да признае успехите на другия. Когато някой дойде на власт, първата работа е да изчисти старите и в същото време не знаят какви хора слагат на техните места. Примери колкото щете. Най-пресният е това момиче от фонд "Земеделие", което орезили страната ни. Напоследък най-смешното нещо, което съм виждал, е надписът на Народното събрание – "Обединението прави силата".

- С пълна сила се задава новото движение на Георги Първанов. Може ли то да е спасителната сламка за България?

- Това е смехотворно, ретроградно и реваншистко явление. Първанов е един политик, който трябва да е консервиран и забравен от всички. За последните 20 години има двама злодеи, които са направили най-страшните злини в България. Това са Андрей Луканов, който окраде сума пари, пишеше отвратителните си сценарии, заобиколен от агенти, и Георги Първанов, който е зловещ комунист
Той непрекъснато създава около себе си общности, които пречат на демокрацията. Първанов мечтае да си върне тъпкано на БСП, която уж го пожертва преди 10 години. Сергей Станишев е безобидно момче в сравнение с президента. Да не говорим за неговия заместник – Ангел Марин. Като каза, че ако махнат Първанов, той ще дойде на власт, изтръпнах. Марин е един дръвник. Докато лявото пространство не се освободи от агентите, няма да има перспектива, защото винаги ще е компрометирано. Как е възможно някакъв си Димитър Иванов да стане професор и да показва колекции за 20 млн. лв?! Какво е работил, за да спечели тези пари? Няма ли Кушлев за него? Няма ли съд? Един човек, който е тероризирал хора, изпращайки ги в лагери, има наглостта да си основе школа за лидери на името на Стефан Стамболов! Това е скандал, който минава тихомълком. Нали говорим за морал, нали това е опорната точка? Къде е моралното в общата снимка на Божидар Димитров и Димитър Иванов – двама ухилени агенти на ДС

- Бойко Борисов заяви, че ще освободи всички агенти на ДС от ръководните постове Това достатъчно ли е, за да тръгне държавата напред?

- Ако премиерът удържи тази линия да бъдат отстранени всички от ДС, ще е проевропейско и демократично. Не трябва никакви компромиси в този критичен момент. В тази връзка трябва да отбележим точната позиция, която зае външният министър Николай Младенов. СДС има непоправим грях, персонално Иван Костов, че не оряза агентите навреме. През 90-те години ги обвиниха, че гонят вещици, което ги уплаши. В другите страни е немислимо президент да е агент например. Представете си в Германия човек от Щази да е на ключово място… Най-тягостно е, че всичко това рефлектира в съзнанието на младите хора, нямаше никаква антикомунистическа пропаганда, а обратното. Нямаше пречистване на съзнанието, никой не чу покаянието на БСП Оказа се, че всички агенти са реабилитирани като герои. Ако Костов бе удържал курса, от тези хора нямаше да остане помен, защото бе твърде десен. С такива хора не трябва да се водят преговори. Трябва да се вкарват в затвора, да се прави лустрация, но преди това да се проверят досиетата им – кой как е работил. Защото има и такива, които са били агенти по принуда, със заплахи, но не са били толкова "усърдни" и са се измъквали, без да пишат помии.

- Подкрепяте ли политиката на правителството спрямо БАН?

- Учените там изнемогват за средства, карат по инерция. Но трябва да се иди кои т тях стават и кои не. Дали институтът им е функ-ционален, защото има паразити като институтите по изкуствознание и езикознание. Освен това не виждам тези, които са начело на БАН, да са някакви учени, които респектират и имат международно признание.

- Но и в културата трещят скандали, а министър Вежди Рашидов все намира оправдания, приемате ли ги?

- Рашидов няма място в това министерство. На първо място той не е интелигентен. Освен това не знам и какви са качествата му като скулптор. Хората така и не видяха нещо уникално, направено от него. Той не може да се сравнява с гения на един Георги Чапкънов, който прави чудеса. Казват, че Вежди имал много продадени произведения. Негова си работа. Но най-лошото при него е, че демагогства и постоянно шикалкави. За рождения си ден заслужено получи един голям плесник от кинодейците, които му подариха надпис "достойнство". Това, което той няма. Финесът и артистичността, които са задължителни за един министър на културата, Вежди замества с пури и водка. Ако е такъв приятел и приближен на Бойко Борисов и на всяка цена трябва да е в този кабинет, защо не му намери място в някое по-тъпанарско министерство. Премиерът трябва да се отърве от Рашидов по същия начин, както направи с Божидар Димитров, за когото е голяма гордост и чест да си лизач. Той няма място и в БНТ с предаването си, което напомня на съботна литургия
Кой млад човек ще седне да слуша колко велик народ сме били? Това всеки го знае. Мен ме интересува какви сме сега.

- Гледахте ли последните благотворителни шоута?

- Не, защото ми омръзна от това преиграване и изфукване. Никой там не акцентира върху основните проблеми и всички огромни пробойни. Те не показват бездната на изостаналостта ни. При тях има показна филантропия. В тях единствено печелят артистите, които получават овациите. Гледах веднъж "Байландо" по Нова ТВ. Идеше ми да вия, като видях, че този дървеняк Красимир Каракачанов спечели. Как може това туловище да бъде на сцената, да си върти задника. От друга страна, не мога да гледам bTV заради Ани Салич – една обикновена говорителка, която опитва да танцува и пее, а на всичко отгоре взимала по 7000 лв. доколкото прочетох в печата. Що се отнася до "Българската Коледа", не мисля, че това е работа на президента. Тази акция само замазва очите на хората и показва, че уж се прави нещо.

- Ще гледате ли новогодишните програми?

- Не, отдавна не ги следя, защото там участват само амортизирани артисти, които досаждат. Например една Стоянка Мутафова. Нека дадат на нея и на останалите 1000 лв. пенсия, за да се успокоят и да не се показват повече. Чисто физиологично е неприятно.

Стр. 19

Фотографска агенция БУЛФОТО I 1.01.2011

През 2010 БУЛФОТО не спря да се развива, 2011 ще сме още по-напред

През 2010 година агенция БУЛФОТО направи своя 10-годишен юбилей. Не организирахме шумно честване, но пък постигнахме друго – през годината нито един от хората в агeнцията не загуби работата си и не остана с намалена заплата заради икономическата криза.

За годината снимки на агенцията се появиха на 268 първи страници на централните ежедневници и на хиляди вътрешни. Новинарските интернет-сайтове публикуваха 10395 кадъра на БУЛФОТО. Целокупната "жълта" преса разчита на нас, както и много телевизионни предавания. Тази статистика показва агенцията като незаобиколим фактор в българския медиен живот.

Освен ежедневната си работа, ние не спряхме да се развиваме и с други проекти. Задно с партньорите от ОББ и списание "Осем" направихме две от най-запомнящите се фотоизложби в София – тракийските съкровища на Николай Генов и конкурса "Дивият свят на България", показани на моста зад НДК. Курсовете за фоторепортери, организирани заедно с "Фотосинтезис" и "Мултимедийна работилница", ръководени от Любомир Бенковски, продължиха в Плевен, Русе, Бургас и София. Булфото организира и първия фотоконкурс на "Еконт" за живота на куриерите. За тези проекти разчитахме и на неоценимото партньорство на фотографските общности "Фото форум" и "Фото култ".

Наши фоторепортери се класираха на челни места в два фотоконкурса – неуморимият Тихомир Петков от Хасково грабна първата награда в годишния фотоконкурс на СБЖ, а Йордан Йорданов – Дълес получи наградата "Критичното око на репортера" в конкурса "София с обич за водата".

Чрез Сдружение "Културни проекти" и със спонсорството на ОББ, БУЛФОТО продължи да помага за археологическите открития на Източната могила край Караново, където през 2010 екипът на археолога Веселин Игнатов откри и гробница на знатен тракиец със уникални находки. Освен с намиране на спонсори, ние помогнахме и с популяризирането на обекта – авторитетното американско списание "Археолоджи" отдели специално място на материал от агенцията, посветен на откритията в Караново.

Отново със сдружението, подкрепени от София Ауто, Шевролет, ОББ, ХДИ и Ауто груп 5, захванахме експедиция "Преоткрий България", която за кратко време се превърна в мощен медиен проект. Вестник "Труд" и списание "Осем" публикуваха серия от репортажи за забравени, но важни и аткрактивни исторически места в страната.

Със своите проекти ние отворихме много нови пътища, по които можем да се развиваме през 2011 и да носим както удовлетворение за нас от собствената ни работа, така и ползи за обществото, в което живеем.

БУЛФОТО пожелава на своите партньори от българските медии, от обществените и корпоративни организации, успешна Нова година и много нови идеи за съвместни изяви. На своите сътрудници от цялата страна желаем постигане на нови страхотни кадри, с които да радваме читателя.

Оригинална публикация