в. Република | Георги БОЙКОВ | 04.08.2010

Социалните мрежи Facebook и Twitter от известно време са поле за изява на родните политици. В тях може да се намери реална информация, публикувана от финансовия министър Симеон Дянков, колегата му от кабинета Николай Младенов и българският еврокомисар Кристалина Георгиева. И докато Facebook е характерен с истинските профили на българските политици, то в американския му конкурент Twitter изобилства с информация, която е публикувана от името на да речем Бойко Борисов, Иван Костов, президентът Първанов, който обаче е записан в второто му име Седефчов, парламентарния шеф Цецка Цачева и много други. Едва ли някой от тях дори е чувал за съществуването на Twitter, но явно майтапчии пускат шеговити постове от тяхно име. Фалшивите електронни самоличности на българския политически елит стоят редом до истинските регистрации на американсия държавен глава Барак Обама и още много други световни лидери, които разчитат на Twitter за комуникация с избирателите си.
Проверка на РЕПУБЛИКА в социалната мрежа установи, че само Дянков, Георгиева и външният министър Николай Младенов могат да се похвалят с реални постове в Twitter.
Финансовият министър например публикува в профила си новините, които се случват в неговото ведомство. Последната информация е с дата 20 юли тази година и гласи: "Краун Ейджънтс" предаде окончателния доклад по изпълнението на Програмата за модернизация на българската финансова администрация". Дянков има и добре подържан личен блог в световната мрежа.
Еврокомисарят Кристалина Георгиева също обръща внимание на профила си в Twitter. Там тя информира за стъпките, които предприема в поверения й ресор "Хуманитарна помощ и реагиране при кризи".
От другата страна са фалшивите профили на представителите на управляващите и опозицията. Естествено на найголяма популярност се радва личността на Бойко Борисов, макар че още от пръв поглед става ясно, че публикациите изобщо не са плод на неговите разсъждения. Мислите на премиера изобилстват от бисери, явно черпени от не-
говото поведение в живота.
Председателят на парламента Цецка Цачева също има фалшиво виртуално второ аз, доста популярно в Twitter. Редом с нея са Сергей Станишев, президентът, Иван Костов и много други (виж каретата).
Въпреки че е очевидно кои профили са фалшиви, и кои реални, прави впечатление, че неистинските информации се радват на далеч по-голяма популярност, отколкото новините за правдоподбните бг политически членове на Twitter.
Премиерът
В социалната мрежа Twitter.com от няколко месеца има и профил на премиера Бойко Борисов. Той обаче явно е направен от майтапчии, които често пускат шеговити постове от името на министърпредседателя. Въпреки това профилът има 939 последователи в Twitter, които следят следят " мислите му" в социалната мрежа. Ето и някои от публикациите, които се пускат от името на премиера:
• 24 юли: Излизам в отпуска!
• 21 юли: Безобразие!
• 17 юли: Браво!
• 14 юли: Всяка, която съм свалил, си признава.
• 2 юли: Опасявам се, че ако се обзаложа за това с
теб, може и да не позная.
• 1 юли: Какъв ви е проблемът? Аз си имам тревен корт в Банкя. Цвети може да идва да тренира при мен.
Налага ми се да следя Първанов и Първанова в Туитър. Никога не мога да съм сигурен, каква мизерия замислят.
• 29 юни: Успехът на Пиронкова е доказателство за успешната политика на правителството ми в сферата на спорта. Нали така, Нейков? Кажи нещо, де!
• 28 юни: Ако Чък Норис не ме следи в Туитър, то е защото съм го блокирал.
• 22 юни: Ох, някой знае ли откъде мога да си сваля втори том на Винету?
• 18 юни: След България ще взема да оправя и ЕС.
• 17 юни: Леле, какъв махмурлук, още ме държи. Какво става в държавата междувременно?
• 12 юни: Може да започвате да ми честитите.
• 8 юни: Производителите на алкохол си знаят, че се майтапя, нали.
• 2 юни: Готово, инструктирах всички медии да не се шегуват със Силвио, че ще падат редакторски…
• 2 юни: Израел съвсем омаза ситуацията с
флотилията. А можеха просто да ми се обадят.
• 1 юни: Туитър заприличва на български вестник колкото по-голяма глупост кажа, толкова повече ме преповтарят.
• 31 май: Медиите си признаха, че няма натиск, без да ми се наложи да упражня натиск. Ставам все по-добър, ей!
Абе, кой пуска стенограмите от заседанията на МС в медиите!? Гоце има пръст тука.
• 19 май: Абе, кой пуска стенограмите от заседанията на МС в медиите!? Гоце има пръст тука…
• 11 май: Чавес си назначил 200 човека да му поддържат Туитъра, а аз трябва да се справям съвсем сам.
***
Цачева: Народната полиция опора на нашата власт
Профилът на Цецка Цачева в Twitter е фалшив, но това не пречи на посетителите на страницата да се забавляват с измислените крилати фрази, публикувани от нейно име.
• Ще резнем исканията на Царя и ще го наречем санитарна сеч.
• "Под Егото" – роман за нашата власт.
• Народната полиция – опора на нашата власт.
• Планирах за рождения Му (премиера – б.а.) ден да го изненадам с торта, от която изскача Фидосова, но по-лесно се оказа торта да изскочи от Фидосова.
***
Президентът В спор с Бойко
Измислена самоличност на Георги Първанов също се подвизава в Twitter. Характерно и неговият профил е натъпкан с бисери.
• Бойко, прокара си закона, с който открадна отпуската на хората и сега отиваш на почивка. Това се казва популизъм.
• Време е да разследвате Министър Цветанов за липсващи три баскетболни топки от повереният му едно време физкултурен салон.
***
КостоВ си праВи реклама
Аналогичен е и случаят с лидера на ДСБ Иван Костов. Крилатите фрази, публикувани от негово име също са забавни.
• Иван Костов вече и на личния ти мобилен телефон!
• Управляващите не ги е страх от закона, защото не ги е страх от опозицията.
• Обединение му е майката! А Иван Костов е бащата.
• Мартин Димитров да спре да се прави на интересен пред медиите, защото ще остане без коледна премия.
• Костов не си е върнал СДС, защото СДС винаги е била негова! Временно беше в отпуска за подобряване на репутацията!

Стр. 7

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 10.08.2010

Винаги е имало интерес към "Спектрум нет" и разговори за продажбата й

-  Господин Захов, вече сте акционер в "Икономедиа". Имате ли амбиции да участвате в редакционния процес на изданията на пресгрупата?

- Засега не се предвижда да взимам дейно участие в това. След като влизам в "Икономедиа", трябва да споделям ценностите на групата. Аз ги харесвам. Те са безкомпромисни, с висока степен на обществена и морална отговорност. Това е много важно за една медия, която претендира да е независима. Въпреки че собствениците имат свои интереси, редакторите не се съобразяват безкрайно много с тях.

- Ще направите ли промени в бизнеса на "Икономедиа"?

- Трябва да се търсят оптимизации и нови бизнес модели. Амбициите ми са много по-големи от съществуващия сега бизнес модел на "Икономедиа".

- Какви са вашите амбиции тогава?

- Като човек, който се занимава с комуникации, аз вярвам в електронния път на разпространение на съдържанието и считам, че там тепърва има какво да се желае, има поле за развитие. Това ще е моят основен принос за просперитета на "Икономедиа".

- Електронните страници на вестниците "Дневник" и "Капитал" са едни от най-добрите за момента. Какво още трябва да се направи в тази посока?

- Сайтовете са само едната част от процеса на дигитализация. Те са задължителен компонент на който стъпва всичко останало. Съдържанието може да бъде разпространявано и чрез специализирани апликации на телефона. Факт е, че в бъдеще смартфоните ще вземат все по-голям дял от пазара. Таргет групата, която чете "Капитал" и "Дневник", е бизнес ориентирана. Тя разполага със смартфон-устройства и аз имам амбицията нашето съдържание да се доставя и там. Така то ще пристига бързо, лесно, почти в реално време и съобразено с вкусовете на всеки един потребител.

- Кога тази ваша амбиция ще стане реалност?

- Не мога да кажа с точност, защото тепърва се ориентирам в обстановката. Верният модел все още не е известен. Трябва да се мине през много експерименти, за да се определи кога, какво количество, на кого и по какъв начин да се доставя информацията.

 - Друга иновация е вече известна обаче – предстои създаването на редакционен съвет…

- Идеята е да се търси независимост на редакционната политика, такава, че да се превърне в обществен коректив. Съветът е с доста разширен състав, което на практика му дава пълна свобода. Собствениците на "Икономедиа" няма да могат да контролират решенията на съвета и редакционната политика. Ако посоката на медията се измести от основните ценности, които си поставяме, това, разбира се, може да доведе до промяна на цялостната конструкция в бъдеще. Така замислен и с добре подбрани хора, съветът ще бъде гарант за обективността, независимостта и неподкупността на една медия.

- Предстои избор за нов главен редактор на "Капитал". Какъв човек според вас трябва да заеме поста?

- Засега нямаме кандидатура, която да депозираме при редакционния съвет. Новият главен редактор трябва да отговаря на нашата ценностна система. В добавка на това трябва да е ориентиран в обществения живот в България. Трябва да е достатъчно енергичен и динамичен, което поставя известни предпочитания към по-младата част от хората.

- Трябва ли да познава отвътре "Икономедиа"?

- Не мисля, че такова нещо е задължително.

- Защо решихте да се Занимавате с медиен бизнес?

- В "Икономедиа" аз ще съм човекът, който ще помогне изданията на групата да печелят от електронните комуникации. За момента много неща се разпространяват чрез интернет, но освен реклами там няма друг източник на приходи. Идеята е да се търси симбиоза между комуникационен бизнес и медиен.

- Това ли е бъдещето на медиите?

- Не мисля, че хартиеният вариант ще загине. Той обаче ще остане в периферията. Както фиксираните телефони – те не загинаха, но имат по-ограничено ползване. Нещата ще се обърнат и тук. Ако досега електронните издания бяха ниша, която допълва хартиените, отсега нататък ще стане обратното – хартията ще се превърне в ниша.

- Вярно ли е, че "Спектрум нет" ще бъде продаден?

- Такива коментари слушам, откакто "Спектрум нет" е създаден. Винаги е имало разговори и интерес към компанията, но докато няма сделка, аз не бих се наел да коментирам.

Стр. 14

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 10.08.2010

Филип Харманджиев ще се занимава само с вино

Вестниците "Капитал" и "Дневник" скоро ще се разпространяват и чрез смартфон. Или поне такава е амбицията на новия съсобственик на пресгрупата "Икономедиа" Теодор Захов (49% от капиталовия дял). Той е интернет предприемач, собственик на "Спектрум нет" и председател на Българската асоциация по информационни технологии. Ролята ми ще бъде да създам симбиоза между медийния и комуникационния бизнес, казва Захов пред в. "Пари" (виж интервюто). Другият съсобственик на "Икономедиа" Иво Прокопиев (51%) също е акционер и в "Спектрум нет". "От 2006 г. работим заедно и споделяме едни и същи ценности", коментира Теодор Захов.

Нововъведения

Но докато моделът на преобразуването на изданията все още не е известен, друга иновация в структурата на пресгрупата стана популярна. Предстои избирането на членове за новия редакционен съвет на изданията. Моделът му е заимстван от конструкцията на Комисията по етика. Той се състои от три групи хора. Най-голямата ще е от трима представители на НПО. Те ще се избират от другите две групи с по двама представители – тези на журналистите и на мениджърите (изпълнителният директор и директорът "Продукти и операции").
Редакционният съвет ще избира главните редактори, които също ще стават негови членове, без да имат право на глас при взимането на решения, които засягат самите тях. Собствениците няма да са членове на редакционния съвет. Идеята е да се скъса директната връзка между редакционния процес и акционерите, каза Захов.

Задачи

Първата работа на редакционния съвет е да избере нов главен редактор на "Капитал". Досегашният – Галя Прокопиева – се оттегля от длъжността. "Ще се занимавам с лични дела, които не бих искала да коментирам", каза тя за в. "Пари". Докато стане ясно името на новия ръководител на седмичника, поста ще поеме Станка Тошева, която досега беше първи зам. главен редактор на "Капитал". Досегашният изпълнителен директор на пресгрупата и акционер с 49% Филип Харманджиев пък ще се отдаде на виното.

Стр. 14

www.avtora.com | Георги НЕДЕЛЧЕВ

Тя е млада, секси, с голям бюст, усмихва се и не спира да говори. Какво ти говорене, направо каканиже. Бърбори. Дудне. Мели. Плямпа. Колко други глагола има за това занимание? Няма значение, важното е, че и никой няма нищо против.
“Говорещите момичета” от игрите за раздаване на пари са най-бързо развиващата се телевизионна професия през последните години.
Началото бе поставено от Светлозара Трендафилова, известна на всички като Зара. Финалистката от първия Big Brother се появи в късния пояс на Нова телевизия и започна да се упражнява в реторика в “Ало, къщата”. После към нея се присъедини и Весела Тотева, която дотогава познавахме от изявите й по Планета тв.
По тяхно време агитацията да звъниш по телефона, за да познаеш някаква думичка, изглеждаше най-автентична и достигна своя апогей. И двете много умело разработиха този жанр. Броят на зрителите, вярващи, че едва ли не са единствените, които могат да звъннат и да спечелят, тогава достигна рекордни нива.
Никол Станкулова е една от най-успешните български манекенки, както и тв латерна номер едно
Както става с всичко друго в България, и тук успехът бързо стана мода, пример за масово подражание. Нова телевизия въведе формулата Call TV почти навсякъде в програмната си схема.
Най-емблематични нейни лица са Никол Станкулова и Елена Станулова, които бърборят и раздават пари в шоуто “На кафе”, разнообразявайки пейзажа около Гала.
Първата нашумя най-вече като манекенка от “Ивет фешън”, където се изявява повече от 5 години. Отличничката от софийската математическа гимназия е една от най-неуморните телевизионни латерни, казано в най-добрия смисъл на тази дума.
Дъщерята на Искра Радева – Елена Станулова, е наследила от майка си не само добрия външен вид, но и перфектна дикция
Не бе изненадваща и телепортацията на Никол в сутрешния блок на Нова, близо до Витомир Саръиванов. Въпрос само на време е Станкулова да се сдобие и със собствено самостоятелно предаване – особено ако междувременно успее поне частично да обуздае негативизма в личните си коментари и се отдалечи от леко хейтърския имидж, който си е създала.
Елена Станулова – дъщеря на известната актриса Искра Радева – е не по-малко талантлива в бързото говорене с перфектна дикция. Нейният потенциал също далеч надхвърля изявите й пред плазмата в “На кафе”. Напоследък Лени все по-често води и конкурси за красота, а най-добре би се чувствала в свое собствено шоу, водейки диалози по различни теми. Дали ще й се случи? Нищо чудно.
Антония Чукова – едно от последните попълнения в програмата на Нова телевизия, която с лекота би се справила и с всякакво друго предаване
В царството на говорещите момичета, каквото е Нова телевизия, отскоро има и друга надарена (не само словесно) блондинка. Антония Чукова е бивша репортерка на Фен тв и бивша водеща на вече несъществуващата телевизия “Здраве”, както и участничка в състезанието на PRO.BG “Надхитри блондинките”. За нея може да се каже същото като за Станкулова и Станулова от “На кафе” – че е неприкосновен боеви резерв на телевизията си за времена, в които й дотрябват лица за нови предавания.
От тази година Call tv манията завладя и кабелните канали. Една от най-амбициозните игри се излъчва по няколко телевизии едновременно, между които Евроком, Фен тв и Европа. В нея като водеща доскоро гледахме бигбрадърката Иванина. Напоследък там се подвизават манекенките Гергана Цветкова и Рени Красимирова (последната позната на бохемите и като танцьорка от столичния клуб Big Apple).
Рени Красимирова е бивш модел и танцьорка от The Big Apple, която днес ни предлага да спечелим пари директно от Будапеща
Интересното за тази игра е, че се излъчва не от София, а от Будапеща. Всяка водеща се командирова в унгарската столица минимум за 3 месеца срещу подобаващо заплащане.
Изброяването далеч не е изчерпателно. Пропускаме поне няколко имена, но поне изредихме най-емблематичните и най-новите. Професията “момиче на парите” е в апогей, от който следва неминуем спад надолу.
Ослепителната манекенка Гергана Цветкова също е командирована в унгарската столица, за да ни призовава към печелене на сериозни суми с минимум усилия
Даже и да не останат почти никакви предавания за наивни пенсионери обаче, техните водещи никога няма да останат без работа. Защото да бръщолевиш нонстоп в продължение на часове е школа, която значително подобрява ефирната рутина.
Така че, преди със снизхождение да превключите към следващия канал, отделете по няколко минути на всяко говорещо момиче, за да оцените доколко добре се справя. Има какво да се види.

Оригинална публикация

в. Стандарт | 10.08.2010

Максим Бехар – един от основателите и акционерите във вестник "Стандарт", бивш първи заместник главен редактор на вестника от първия му брой до ноември 1995 година. Сега Бехар управлява PR компанията M3 Communications Group. Inc. и е председател на Българската асоциация на PR агенциите.
Леко съм пристрастен естествено, но ми се струва, че "Стандарт" беше великото откритие на новата българска журналистика в началото на 90-те години. И затова имаше една-единствена причина – опитвахме се за говорим на спокоен, интелигентен и позитивен език точно тогава, когато читателите не го говореха, защото в България промените бяха хаотични, агресивни и често тотално неразбираеми. Изведнъж сложихме на вестникарските сергии приятно направен вестник, първия в България с цветни снимки, подреден изцяло, както го правеха нашите западни колеги тогава, и – със сигурност – първия, в който журналистите бяха задължени винаги да изискват поне две мнения по казуса, за който пишат материалите.
***
"Стандарт" беше първият вестник в България с изключително модерна компютърна система, от която почти никой не разбираше как се ползва и защо всъщност трябва да я ползва. Никой освен мен вероятно и няколкото инженери, които често обикаляха коридорите по августовски потни и напълно безпомощни. Пишехме стотици статии и понеже колегите често забравяха някоя и друга команда, те просто изчезваха и всичко трябваше да се пише отначало. Цялата тази загуба на време изнервяше всички страшно много и един ден срещнах няколко от колегите да идват на работа рано сутрин с пишещите си машини.
- Сори, шефе, но предпочитаме да заложим на сигурността. Тези компютри ни скъсаха нервите, просто ги уволни и нещата ще тръгнат.
Не можех да повярвам, че млади хора могат да се предадат толкова бързо. Тогава, без да кажа дума, се прибрах в стаята си, включих моя си компютър и написах заповед номер едно във вестник "Стандарт". Подписах я и я занесох на портиера.
Заповедта гласеше: "Забранява се внасянето на пишещи машини в сградата на вестник "Стандарт". Надявам се… все още важи!
***
Правихме още първите броеве на вестника, наистина полагахме големи усилия да сложим ред в една модерна система, каквато нямаше нито един вестник тогава. Беше твърде революционна – да не принтираме текстовете, а всичко да минава през нашите очи от екраните на компютрите. Едва накрая, вече коригирани и готови за печат, текстовете идваха или при Валери, главния редактор, или при мен за подпис. За по-лесно и прегледно, а и да е по-разбираемо, подписвах го с "max", така дежурният редактор веднага разбираше кой от двамата е подписал материала. Пък и беше логично съкращение от името ми, много хора и досега се обръщат така към мен.
Няколко поредни дни обаче материали, които подписвах за печат, не се появяваха на следващия ден във вестника. Бях страшно учуден и идния ден буквално влетях в стаята на секретариата да попитам какво става. Легендарният дежурен секретар Свилен, който надявам се и до днес да не е загубил чувството си за хумор, ме изгледа много сериозно и с присвити очи каза:
- Ами, шефе, виж сега, ти беше написал "мах" и аз естествено ги махнах, може още да са в кошчето даже. Другия път напиши "тур" и ще ги сложа във вестника…
Беше толкова абсурдно и в същото време вярно, че просто дадох кръгом, върнах се в стаята си и вече подписвах всеки материал с цялото си име. Случки като тези, сигурен съм, има всяко начало. На всеки вестник, на всеки бизнес. Далеч по-важно е обаче, че "Стандарт" не само оцеля през тези толкова неясни и борбени години, но стана един съвсем, съвсем пълнолетен и силен фактор на медийния пазар в България.
И понеже продължих след моите журналистически години да се занимавам с медии, и понеже съм един от тези, които на висок глас казват, че идва краят на печатните медии, сигурен съм, че "Стандарт" ще приеме и това предизвикателство и ще направи най-добрата онлайн медия в България. Просто е, само трябва случката със заповедта и забраната за пишещите машини един ден пак да се повтори… Сега вече по-друг начин и в други времена. Нали това искахме още в самото начало – "Стандарт" да налага стандартите.
Успех!

Стр. 21

в. Стандарт | 10.08.2010

Нямахме пари за парно, пишехме с ръкавици, живяхме в сауна

Новият етап от живота на вече пълнолетния "Стандарт" започна, както си му е редът, в нов дом. По-голям и по-хубав. От няколко седмици "Стандарт" си има къща. Тя е на улица "Мизия" 23 в София – на крачка от Военната академия. Това е шестият поред дом на вестника ни. Началото положихме преди 18 години в една бяла сграда от сглобени елементи на улица "Буная". На втория етаж бе разположена редакцията ни. Пространството бе толкова тясно, че планьорките се правеха в коридора, а фоторепортерите се бутаха в тясно ъгълче, по-подходящо за метлите на чистачките. Точно там обаче се роди първият брой. Голямото предимство на местоположението ни тогава бе в това, че в съседство се намираше ведомствената сграда на родния генералитет със стол на първия етаж. В онези гладни години, в които магазините бяха абсолютно празни, това си бе чист бонус.
Две години по-късно "Стандарт" смени адреса си. Отиде на ул. "Антим Първи" в някогашна лаборатория на МВР. Къщата обаче не бе топлофицирана. Така се научихме да пишем с ръкавици. И създадохме уникален начин за правене на вестник – на три места едновременно. Материалите се пишеха на "Антим Първи". По електронен път се пращаха на другия край на града – някъде в "Дружба", където се връзваха страниците. На трето място – в ИПК "Родина", пък съвсем независимо от вестника си живееше спортният отдел. И си пишеше своите неща. Колко време продължи това, вече е забравено. Но правеното на вестник на три места си е запазена марка на "Стандарт".
За първи път редакцията ни се събра под един покрив в ИПК "Родина". Офисът ни там бе от западен тип – всички в един нюзрум, разделен с прегради. Но с един малък минус – дневната светлина бе на светлинни години разстояние. Научихме се да живеем на луминесцентни лампи. И да виждаме слънцето само в почивните дни и през отпуските. След това минахме и през Полиграфическия комбинат "Димитър Благоев" – място, правено специално за редакции на вестници. Няма да е честно, ако кажем, че не сме се чувствали добре. Но по ред причини пак сменихме къщата. Отидохме "на покрива на града". Пет години живяхме на последните 4 етажа на бизнес център "Витоша". Лъскава сграда с модерна фасада, посрещахме гостите си на покрива, ходехме по син мокет. Но пълно щастие няма. При строежа някой сбъркал туй-онуй и тъмните стъкла, предназначени да пазят от слънцето и топлината, се оказали от сенчестата страна на сградата. Климатиците не се справяха. През зимата бе лято, през лятото – сахарски ад. Научихме се да живеем в сауна, но пък сменихме целия си гардероб.
Сегашния ни дом е на 5 етажа и си има всичко – просторни стаи, прозорци, които се отварят, врати, които се заключват. И разкошни тераси със зеленина, където да каним гостите си. Скоро на партера ще открием и книжарница. Единствената ни грижа е да щадим асансьора, който е капризен и от време на време отказва. Но пък дневните кросове по стълбите на петте етажа гарантират перфектните фигури на всички репортерки.

Стр. 22

Дарик радио, Витамин | 10.08.2010

Водещ: Десет и 43 минути, стана. Слушате „Витамин”, сутрешния блок на Дарик радио на 10 август, вторник. Денят в който един от любимите лично на мене в прегледа сутрин на печата, вестник „Стандарт” става на 18 години и по този повод, съвсем естествено е да се чуем с главния редактор на вестник „Стандарт”, г-жа Славка Бозукова. Здравейте г-жо Бозукова и честит празник!
Славка Бозукова: Благодаря ви, наистина благодаря за топлите думи, благодаря за всички пожелания, които днеска с разбира се Радосвет Радев получихме от Дарик радио. /…/
Водещ: Да.
Славка Бозукова: Да.
Водещ: Стори ми се, че прекъсна връзката, но тя връзката никога не прекъсва между нашите две медии.
Славка Бозукова: Да, така е.
Водещ: Ние работим…
Славка Бозукова: Имаме много общи неща, които ние… празниците са време, когато човек си спомня и хубавите и лошите моменти, но факт е, че както „Стандарт” така и „Дарик радио” ние сме две деца, които са родени от демокрацията и които по някакъв начин са нестандартните деца, които бяха родени за, в името на един по-добър живот, в името на развитие на тази демокрация. За това и много се радвам, че на този празник, отново сме заедно, както сме били заедно във всички кампании, които до сега сме правили съвместно.
Водещ: Да, ние сме на почти едни и същи години. Вие сте годинка по-големи. Ние сме само на 17.
Славка Бозукова: Да. Живот и здраве, догодина и на вас ще ви честитим пълнолетието, което си имам както хубавите, така и лошите страни.
Водещ: Това щях да ви питам, да. Какво значи 18…
Славка Бозукова: Защото сигурно сте видели на последна страница, в кръга на шегата разбира се. МВР ни издаде една лична карти, независимо от цялата драма с издаването на лични документи в момента, където тази лична карта на главния секретар ни каза, че трябваше да ни издаде още на 14 години, когато все пак се издават личните карти. Ние вече сме закъсня ли и биха могли да ни глобят. Но тя разбира се дава възможност вече да шофираме, да пием, да правим купони, но в същото време има и своята наказателна отговорност, която ако сгафим, може да се обърнем към Темида.
Водещ: Много е хубава наистина шегата на Калин Георгиев. На место снимка стои и хубавото заглавие, „Нова вълна милионери” нали.
Славка Бозукова: Ами да, това пък от друга страна за пореден път показва, че вестник „Стандарт” винаги е бил вестника на бизнеса, защото ние смятаме, че действително това всъщност, това са хората, които правят Брутния вътрешен продукт, които наистина в този кризисен момент, биха могли да ни изкарат от кризата. За съжаление това заглавие е доказателство, че бизнесмените предпочитат да си държат парите, като спестявания в банки, от колкото да инвестират. Което разбира се не е добре за нашата икономика.
Водещ: Не е, да. И още да останем в кръга на шегата, виждаме едно много кратко ясно и точно поздравление от шефа на ДАНС!
Славка Бозукова: Да, това използвам случая да благодаря на всички, които ни изпратиха поздравления. Те са както за „Стандарт” така и за многобройните читатели на вестника. За мене също беше много интересно това, че шефа на ДАНС ни поздрави. Което означава, още веднъж, че вестникът „Стандарт” е един изключително авторитетен и влиятелен вестник. Това което винаги сме се опитвали да правим и всичките мили думи, които чухме за нас, са един балсам за душата ни.
Водещ: Така е, така е. Г-жо Бозукова, да си пожелаем и за вбъдеще да работим заедно, както „Дарик радио” и вестник „Стандарт” в кампанията „Не сте сами”. Това няма как да не споменем съвместната ни кампания.
Славка Бозукова: Така е, наистина, това беше най-успешната ни кампания. Въпреки, че ние продължаваме да сме заедно в други различни кампании, които правим всяка Коледа с „Коледата безопасна”. Надявам се, че ще имаме много други възможности да работим заедно и аз наистина искам да кажа, че симпатизирам изцяло на радиото, което беше създадено малко след създаването на вестник „Стандарт”.
Водещ: Много весел празник ви желая на вас и на екипа разбира се, без който няма как да се случи!
Славка Бозукова: Разбира се, поздравявам всички колеги, настоящи, минали и бъдещи, които ще бъдат в „Стандарт”.
Водещ: Весел празник.
Славка Бозукова: Благодаря, подобно.
Водещ: Уважаеми слушатели, чухте главния редактор на вестник „Стандарт”, Славка Бозукова. Днес вестникът прави цели 18 години. Е време е за пълнолетие и за още по-сериозни успехи и подвизи на печатарския фронт и крозмедийния формат разбира се, както стана въпрос. Ние със „Стандарт” работим много добре, Дарик радио.

в. Дневник | Лора ФИЛЕВА | 10.08.2010

Вяра Анкова беше избрана с пълно единодушие от Съвета за електронни медии (СЕМ) за нов шеф на БНТ в средата на юли. Работи в телевизията от 1991 г., като последно беше шеф на "Новини и актуални предавания". Съветниците мотивираха избора си, с това че тя е "лоялна", "прецизна" и "компетентна". Разговаряме с нея в началото на втората й седмица на поста и ден преди СЕМ да гласува членовете на новия управителен съвет на БНТ, които тя отказва да коментира предварително.

Какви са краткосрочните неща, с които започвате?

- Първото и най-важно нещо е да се направи анализ какво е финансовото състояние на БНТ, защото това ще даде отговор какво можем да си позволим оттук нататък. И на базата на този анализ да се определят бъдещите ни приоритети на работа. Те са много.
Например сега програмата е само на повторения, заради лятото, но трябва да има виждане за развитието й за есенния сезон и за приоритетите. Това са неща, които преди управителният съвет (утре – бел. ред.) да бъде избран, да поеме функциите си по ресори и да утвърди новия директорски състав, не могат да бъдат реализирани.
Приоритетите на БНТ ще бъдат ясно определени. Това са програмно развитие, цифровизация, финанси и администрация, европейски програми и квалификации.

Какво в програмата на БНТ трябва да бъде променено?

- Почти всичко. Ако телевизията трябва да отговори на лиценза си и на обществената си функция, трябва да даде друго програмно съдържание. Ние сме големи длъжници на области като образование, наука и дори забавление. Защото една телевизия, за да изпълнява обществената си функция, трябва да покрива максимално широка аудитория, което се постига и като предоставя на зрителя забавление.
От друга страна, държавата е голям длъжник на БНТ и през нея на цялото общество. Трябва да бъде формулирана мисията. Тази мисия за момента, за мен като човек, който работи 20 години в телевизията, не е много добре дефинирана като приоритети, защото те се менят във времето. Особено сега при това раздвижване на телевизионния пазар с идването на цифровизацията.
На базата на тази ясно формулирана мисия, на ясен обществен ангажимент трябва да се изчисли средната стойност на програма време. На обществената дискусия, на която присъствах чух коментари – обществените медии говорят само за финансиране, а другите говорят за съдържание.
Не е така – обществените медии си дават ясна сметка, че трябва да имат стабилно финансиране, каквото между другото е и изискването на Европейския съюз към държавите за обществените им медии (той дава ясна база и посочва, че обществената функция има много висока цена и затова обществените телевизии трябва да имат достатъчен достъп до финансови средства, за да могат да доставят тази функция).
Ако не разполагаме с достатъчно финансиране, за да може БНТ да изпълнява обществената си функция, ще правим програми на ръба на професионалното, за да може да се спестяват средства. Телевизия не се прави евтино, всяко спестяване от програма, от визия, се забелязва от зрителя.
БНТ трябва да има и предавания за отделните региони и различните етноси. Предавания, които ние съзнаваме, че няма как да бъдат много гледани. БНТ не може да прави риалити от типа на частните програми, а такива, които отговарят на обществена мисия и целта е да закупува такива лицензи.
Има достатъчен избор от Европейските обществени телевизии. Ние не можем да даваме толкова финансови средства за купуване на предавания, както в частния сектор и за такива, които представляват интерес за тях. Но има програми, които са абсолютно защитими от гледна точка на обществения интерес. Това са неща, които трябва да се имат предвид в новия закон.

Според вас сега субсидията не е достатъчна…

- Категорично не е, особено с идването на цифровизацията. Останалите европейски държави, като например Франция, Германия – помагат на своите обществени телевизии за цифровизацията. Хърватия и Сърбия са с по-голямо финансиране от нас. Аз не съм човек, който да казва, трябват ни пари, ние само ще седим и ще ги харчим.
Трябва да има ясни приоритети от страна на БНТ, ясно отговаряне на изискванията на обществената телевизия, обосновка и защита на това какво е алтернативния телевизионен продукт, който предлагаме. Но от друга страна, факт е, че бюджетът за две години е намален с 18 млн. лв. при абсолютно никакъв друг вариант за допълнително финансиране на БНТ.
Остана си същото рекламно ограничение, не се допусна продуктова реклама освен във филмопроизводството, публично-частното партньорство не се разреши, таксите не се въведоха, а в същото време бюджетът, се намалява.
На БНТ трябва да се разреши допълнително финансиране. Не уточнявам как, защото това е решение, което трябва да подлежи на много сериозна дискусия, и тя беше започната преди няколко дни. Но няма да е достатъчен сегашният вариант на обсъждане. Това беше добро начало, но оттук нататък трябва да се разговаря по детайлното формиране на закона.
БНТ трябва да има финансиране, което да предполага, че тя може да изпълни определени ангажименти. Какви са стойностите на тези ангажименти, получавате толкова. Ако искате оттам нататък да правите шоу и развлекателни програми, което не е приоритет на държавата, тогава това са ви парите, вие ще ги изкарате от реклама, спонсорство, от продуктова реклама.
БНТ е отговорна медия, тя няма да влезе в този разговор – дайте ни едни пари, ние да ги харчим. Ще имаме обществен съвет с много ефективна роля при гаранциите за прозрачност на управлението. Ще бъде създаден негов борд, който да може да участва в работата на управителния съвет.
Ще бъдат поканени представители на гражданското общество, които дават идеи за развитие на БНТ. Защото това предполага една обществена медия. Тя не може да решава какво да си прави и след това да изслуша всички критики. Предполага търсене на сътрудничество както със зрителя, така и с обществените организации, които представляват гражданското общество.
Защо например за БНТ е забранена продуктовата реклама във външните продукции. Може да има добър аргумент, но не съм го чула. Той не може да бъде "защото БНТ получава субсидия". Въпросът е каква е тя и за какво?
Трябва да има жизнен минимум, който да гарантира съществуването на БНТ. Защото, ако кризата стане по-сериозна и бюджетната субсидия продължи да намалява, тя пак получава достатъчната за това субсидия. Субсидията трябва да бъде дефинирана като цели и да се отчете програмата, цената за час качествено изработена програма.
Да се вземе осреднена стойност и да се определи бюджетът на БНТ, под който като телевизия не може да падне. Напоследък се заговори за обществен фонд. Но ако всички кандидатстват в него? Защо при нас разговорът е половинчат? Във Великобритания има обществен фонд, но на Би Би Си е гарантиран някакъв минимум на участие в него и след това той отива към частните оператори.

Дали до ноември, когато е срокът този закон да се изработи, тези неща ще бъдат включени и уточнени?

- Аз изключително много се надявам и смятам, че представителството на обществените медии трябва да бъде вдигнато на по-високо ниво, не само с представителство на юридическия отдел на БНТ и БНР.

При представянето на концепцията си пред СЕМ заявихте, че ще промените структурата на БНТ от хоризонтална към вертикална? Какво точно значи това?

- В момента процедурата за взимане на решения в БНТ е много усложнена. Аз съм практичен човек, имам опит на директорска и оперативна длъжност в телевизията и винаги съм се чудила защо трябва да се вземат седем подписа, за да се свърши нещо.
Това имам предвид – да се даде възможност на хората и екипите да решават сами. В момента структурата е такава, че за да се вземе някакво решение, единият пише на другия, третият на петия и докато се стигне до последния, решението се бави понякога с часове.
Това не е ефикасно за работата на една медия. Когато трябва да се реагира на извънредните новини и битката е кой ще е първи, независимо дори от качеството на картината. Важно е да извадиш новината, дали ще е по скайп, туитър или други социални медии, които ползваме.

Казахте, че ще поискате оставката на всички, които заемат мениджърски позиции?

- Да, това ще бъде поискано, защото един човек, когато идва да управлява медия или фирма, трябва да дойде със свой мениджърски екип. Това не означава, че ще бъдат приети всички оставки, които бъдат подадени.
Защото аз имам наблюдения върху хората, но това, на което много държа да бъде въведено, е всички, които бъдат поканени на директорските позиции, да представят концепции за развитие на своите дирекции пред УС.
Защото понякога мислиш, че някой прекрасно ще си свърши работата, но в един момент – втория, третия месец, се вижда, че няма развитие и че нищо не е променено. За мен един човек трябва да дойде със защитена визия за развитие на звената, които ще управлява.
Ако не могат да го направят, ще се търсят други. Аз ще предложа хората, които мисля, че могат да бъдат шефове на различните дирекции, но е в техните ръце и възможности да защитят своите идеи.
Трябва да се оптимизира щатът, но аз не съм привърженик това да се случва на парче, на каквито реформи съм се нагледала. Не можеш да кажеш тази дирекция трябва да е с 10% по-малко. А защо да не е с 30%? Или с 5%? Как става изчислението?
Трябва да се види има ли остарели вече структури, технологичният процес на какво ниво е – поддържат ли се мощности, които вече е абсурд да съществуват, защото просто вървим към друга технология.
Съкращаването е тежък процес, много хора са добре обучени и не виждам защо трябва да бъдат освободени в момента и след две години да се окаже, че БНТ трябва да прави шест канала и да се връщат обратно тези хора. Аз съм за реформа в БНТ, но тя трябва да бъде поставена на професионални принципи – от наша страна и от страна на държавата като изисквания към обществения оператор.

Какво мислите за сливането на БНТ и БНР?

- Мисля, че това не е моментът за сливането на двете медии. Аргументът ще спести пари не го вярвам особено в началото. Първата фаза на този процес ще са повече разходи, отколкото приходи за медиите. Ако се погледне европейската картина, повечето телевизии са с радиа, но там така са основани. В повечето случаи те не са били разделяни, а така са създадени.
Това е един процес, който, ако не бъде изграден с консултант, който да постави нещата на професионална основа, няма да може да се получи. Ще цитирам един мой колега, който казва: че трябва да се отговори на най-българския въпрос – кой ще го прави и как.
Иначе звучи прекрасно – ще се съберат двете медии, ще се намалят разходите, ще имаме един кореспондент там вместо двама. Но това означава ребрандиране и на двете медии, смяна на програмата им. Ще дам един пример – и БНТ, и БНР имат новини в 18 ч. – този кореспондент при извънредни новини и събития за коя медия се включва.
Много е сложен процесът, не е невъзможен. Но смятам, че такова решение не може да бъде взето без една много детайлна, обосновка защо го искаме. Ще доведе ли и кога ще доведе до тези положителни резултати, които си представяме.

Има ли телевизии, които следвате за пример?

- Има неща от определени телевизии, които бих следвала. Аз много бих искала БНТ да е Би Би Си, но това не е реално. Но има много неща, детайли от Би Би Си, ЦДФ, Белгийската обществена телевизия, от хърватската телевизия, които са работещи.
Но ние не можем да взимаме един разработен чуждестранен модел и да го приложим пряко в тази среда. Трябва да се учим от другите телевизии, защото не сме постигнали това ниво и не сме убедили обществото, че сме това, което Би Би Си е за британския гражданин.
Този модел трябва да се следва, но не сляпо. Много неща в България и като отношение на зрителя, като желания, като харесване е различно. Не можеш да вземеш едно предаване, което е прекрасно и със страшно висок рейтинг в някоя друга държава, и да смяташ, че ако го пренесеш едно към едно, ще е така и на нашия пазар.
Важен е моделът на приемственост, който ти ще създадеш за всеки продукт, който взимаш от европейския или другия пазар. Това е едно предизвикателство – всичките идеи, които имаме, да бъдат така направени, че да достигнат до българския зрител.

Как ще се отрази и какви са рисковете за БНТ от цифровизацията?

- Не знам как ще се отрази, защото все още не знам какви ще са отговорностите на БНТ и колко канала ще развива. Докато не са ясни параметрите, по които БНТ ще работи, не мога да отговоря. Но ние в БНТ ще изготвим визия за цифровизацията – първите приоритети, докъде трябва да инвестираме в HD, трябва ли да се замислим за 3D – говоря за неща, които са за по-дългосрочен период от време.

Стр. 7

в. Труд | Кеворк КЕВОРКЯН | 10.08.2010

Защо пък Шкумбата да не стане дипломат – след като американският дипломат посланик Уорлик иска да стане като Шкумбата?

Въпросът какво ще прави Шкумбата в Чикаго е излишен. Ще разказва вицове за Бойко.
Това не означава автоматично, че и Уорлик разказва вицове, поне не винаги.
В крайна сметка, най-сетне имаме симетрия в българо-американските дипломатически отношения – разказвач на вицове срещу човек, който иска да стане актьор в сериала на Би Ти Ви “Стъклен дом". И освен това подрежда боб в Смилян. Преди три години там започнали да правят “пано със символите на района" от сцепени бобени зърна, щели да кандидатстват за “Рекордите на Гинес".
Нещата в дипломацията вървят добре. Не толкова отдавна си разменяхме кадрови военни срещу кадрови гейове.
Напредъкът е очевиден.
Всъщност няма нищо странно в това, че държавата ще разговаря с хората от диаспората (Чикаго) с вицове. И с тукашния народ политиците също от години общуват с вицове.
Само дотук има поне 10 въпроса, които могат да бъдат зададени на Уорлик. Но вие знаете, че в момента няма и половин телевизионен водещ, който да му ги зададе.
Телешките езици са заети с друго.
Между другото, заедно със Сдружението за честни избори съм носител на наградата “Маршал", подписана от Бил Клинтън. Освен това нямам намерение да ходя в Америка – моята Америка е тук, в книгите на великите майстори на американската словесност, напоследък и с романа “Злокобен остров" на Денис Лихейн, един фантастичен автор, потърсете го. Тъй че спокойно мога да говоря дори за бобените пана. Все пак иска ми се един по-значим опит да доминира в общуването ни с тази велика страна.
Дълго се вглеждах в едно заглавие от “Телеграф" – Хилъри (Клинтън) пусна Уорлик в “Стъклен дом" – и ако размишляваме по-съсредоточено, ще ни се провидят доста скрити значения в него. Този свят няма да е достатъчно спокойно място, ако дипломацията се превърне в шоу. Може би следва да очакваме руският посланик да влезе в “Биг брадър", и пр.
Самият Уорлик е много симпатичен в телевизионните си изяви, в смисъл, че попада все на водещи, направени от конфитюр от рози. В едно предаване го питаха с половин уста за екологичните рискове от добива на шистов газ – новата идея на г-н посланика, която среща съпротива от наши специалисти. Предполагам, че посланикът с удоволствие щеше да дискутира – например с д-р Георгиев, познавач на перспективите на шистовия газ в България. Но не му осигуриха това приключение и той опроверга тукашните си опоненти единствено с великодушния аргумент: “Това не са верни твърдения!" И сетне покани местните неверници да посетят САЩ – така би постъпил и Шкумбата, когато в Чикаго ще му мрънкат нещо за реформите на Бойко. Макар че точно сега, след малкия Армагедон, причинен от сондата на “Бритиш Петролиум", едва ли подобни визити са много уместни, но както и да е.
Да се върнем към нашите шисти. Хайде, Бойко не е издържал на молбите на Шкумбата, той си е по начало добричък към бившите си приятели, сантиментален е и пр. А може би пак иска да ни каже, че може да управлява с всякакви хора, стига да са достатъчно правоверни. Дори го чувам как ми казва: “Ами ония педеруги, които бяха посланици в Атина, Рим и другаде, тях повече ли ги харесваш?" Не, не, миличък, в никакъв случай, аз съм за другостта в умерени дози. Разбира се, извън всичко друго и този случай може да послужи като доказателство, че Бойко има 9 глави и 11 ръце, като музейния св. Йоан Предтеча, и по тази причина все още успява да се справи с всички навлеци.
Ами Шкумбата? За какво му е това изпитание?
Излишен въпрос, жегите са виновни. У нас границите на приличието отдавна не съществуват, продадени са с помощта на ловки медийни търгаши.
Тия дни стана ясно, че дори част от държавната граница (74 декара край Балчик) е продадена за някаква дребна сума в компенсаторки. Навремето Стефан Стамболов беше казал – като гледал как народните избраници в първото Велико събрание се кюскат с гегите – че не сме народ за сенатори.
Какво ли би казал сега за народ, който лепи бобени зърна с лепило С 200, а под носа му продават държавните му граници.
Президентът Желев и досега се ядосва, че навремето Живков беше съден за кокошкарски истории, а не за намерението му да присъедини страната като 16-а република към великия Съюз на всичко онова, което сте забравили. Живков отричаше това, а пък аз дори не се сетих да го питам за тази афера при трите ни продължителни и крайно любопитни срещи – какво всъщност е целял в действителност, и пр. Сега Желев сигурно е напълно отчаян – онова, което комунистическите динозаври си шушнеха на свръхтайни заседания на Политбюро, днес други го правят без никакви притеснения, парче по парче.
Покрай Шкумбата най-много пострада Мишо Александров, посветиха му нищожно внимание – а това момче постигна нещо уникално: стана шампион на САЩ по плуване на 100 метра брус! На САЩ! В момента не се сещам за нещо подобно за всичките години на прехода. Навремето от Българското сдружение за честни избори изпратихме десетина души да учат в Америка. Само Юлия успя истински, но и тя по някое време искаше да се връща. Един-двама аниматори, неколцина дизайнери, нищо кой знае какво, нищо шампионско – е, да, по едно време нашите юнаци държаха количките на чикагското летище, общо взето – стотици хиляди със съществуване, глупаво като тапа, както би се изразил някой по-остроумен от мен.
Не ми излиза от главата проклетото пано – що за неприличие е да правиш с бобени зърна, при това наполовина срязани, символите на родния си край. Чу се, че и Соломон Паси редил боб – ето това сме ние, все се въртим в някакъв цирк, возим с трабанти шефове на НАТО, после търпим иноверци да казват “Майната му на православието", или “Каква ни е далаверата да признаваме арменския геноцид?" (все същият Соломон). Какво ни пречи тогава да продаваме държавната граница, нали.
Пак добре, че някой самодеец не е дал идеята и великолепното стихотворение “Пепел от светлина" на Любомир Левчев да се изпише с бобени зърна, понеже той живее от двайсетина години край Смолян.
Хей, чакайте малко…
Тъй – отидох да взема сбирката на Левчев и ето какво открих в “Пепел от светлина": “Бъдете много предпазливи/ с майсторите, (които предлагат) да поправят нашия свят!".
И преди това: “Но нали все пак (керванът на времето) е натоварен с тайни?"
За жалост нашето време (политика, дипломация и пр.) е толкова плоско, че никакви тайни не крие, дори никакъв смисъл.
…
Ако човек не е прочел съботния брой на “Сега", няма да се ориентира в казуса около хонорара на Доган, то всъщност няма и казус. При непорочния си ентусиазъм телевизиите се държат пак като слепи котета.
Излиза, че целият им изкуствен патос си е чиста пропаганда. И то неефикасна. В телевизиите по начало бързо губят желание да вникнат в дълбочина, в този случай пък ефикасността изобщо не ги интересува. Тях ги интересува ефикасността единствено на турските сериали, основната им стока днес. Кой им поръчва подобни акции – или действат инстинктивно, понеже основният им нагон е да се харесат на всяка власт? Отговорът го знаете и без мен.
В петък (6 август) една от централните теми в обедните, а сетне и в централните новини на Би Ти Ви бе репортажът за т. нар. дворец на Доган в Дръндар. Антон Хекимян е добър репортер, независимо от обстоятелството, че известно време работеше с Цветарката. Но аз очаквах, след лъжите за “частния" плаж на Аня Пенчева, репортерите на Би Ти Ви да отидат към Северното Черноморие, където сърцата им ще тупкат с по-голямо въодушевление заради някои прояви на очевиден грабеж. Но Антон свърна навътре към сушата – и хоп, пак този Доган. Не отива на способно момче като него да се поддава на адвокатските внушения на Димо Гяуров и да повтаря папагалски някои неистини. Защото наистина не се плаща данък сграда за имот, който не е въведен в експлоатация. Другото в репортажа сигурно е истина, обаче в нашия занаят и най-малката неточност те проваля.
А Доган да пита солташака си Камен Костадинов защо, в крайна сметка, направи толкова услуги специално на тази телевизия.
Накрая политиците се оказаха по-големите балами в търговията с медии. Затваряха си очите, правеха услуги, търкайки гръб в зида на затвора – и ето ги сега, на опашка пред телевизиите, протегнали умолително ръчичка за милостиня. Хак им е – както биха казали в Дръндар.
Немалко от телевизионните репортери, сякаш са постоянни посетители на плажа край Вромос, близо до Бургас – онова място, където откриха висока радиоактивност. Видяхме един невероятен човек – може би това вече е средностатистическият българин – който изглеждаше дори щастлив. “От толкова лъжи сме облъчвани вече, че още нещо няма значение" – рече той. Сякаш беше готов дори да реди бобени пана. Българската апатия взема вече заплашителни размери. Неверието – също. Дали някои репортерчета не ги държат тайно на Вромос, може би там има лагер за някакви нашенски манджурски кандидати. Напълно е възможно, като гледам как са готови да потеглят по всяка лъжлива следа, щом им наредят. В занаята почти не са останали хора с инстинкта на един Гюнтер Валраф – стават невероятни, дори безумни неща, работодатели крият от ревизори сервитьорите си във фризери, шивачки припадат в асансьори, пак по същата причина. Но никой не иска да се престори на сервитьор, макар и за няколко седмици – макар че днешният телевизионен занаят не е кой знае колко по-различен.
Все пак станахме свидетели на един забележителен репортаж – след като Апелативният съд освободи “Килърите". Канна Рачева бе негов автор (4 август, Би Ти Ви). Смайващо бе въведението, с което Гена Трайкова представи трите съдийки от Апелативния съд, тя каза буквално следното: “Вижте лицата на тези жени…"
Вижте! Надявам се, че тази дума не е случайно подбрана. Вижте ги тези жени и ги запомнете – това ли ни каза Гена? Запомнете ги, защото са свършили нещо добро – или пък тъкмо по обратната причина.
Струва си да бъдат запомнени някои от твърденията на съдийките, тъй както бяха поднесени от Канна:
“Не може да си помагач на помагача на извършителя на престъпление."
“В България не може да има мафия. Защото България няма ресурс. Ние сме една изключително малка държава, с изключително противоречив народ, който дори не може да се обедини, да има четири човека на едно и също мнение."
“За мафия може да се говори, само когато се каже: Върховният касационен съд потвърди присъдата на минимум трима души за това, че са извършили поръчкови убийства, разпространение на наркотици или нещо от тоя род."
Виртуозна работа на Канна Рачева.
Сега започвам да разбирам, че у нас да се редят бобени пана е по-смислено занимание.
Другите дописки от рубриката “Приказки за телевизията" можете да прочетете в сайта на вестник “Труд" – в рубриката “Кеворк". Предишната бе прочетена от 10 719 души и бе коментирана от 75 от тях.

Стр. 16

БТВ, Тази сутрин | 10.08.2010

Водещ: Сашо Диков е наш гост. Добро утро.

Сашо Диков: Добро утро.

Водещ: Ще си говорим за езика на политиците и дискусията, която отприщи изказа на Божидар Димитров. Самият той постави въпроса дали е по-добре да си запази езика такъв, какъвто го има години наред, или да бъде лицемерен и да говори благоговейно. Той самият каза, че може ако реши да говори благоговейно. Но би било лицемерно от негова страна. Само че в началото искам да попитам Сашо Диков за нещо друго. При последното му гостуване при мен и при Ани той постави едни въпроси, свързани с публичните декларации пред Сметната палата за това, което са отчели като доходи и имущество висши държавни служители. Имаше ли някакъв резултат, някакво последствие от това, което ти посочи като въпроси, съмнения и подозрения за произхода на тези средства?

Сашо Диков: За съжаление, или по-скоро естествено, че нямаше никакво продължение, защото нещата в няколко случаи бяха много скандални. Като започнем от Роман Василев и се свърши до бившия шеф на лудницата и сегашен заместник-министър на здравеопазването. Никакво продължение. Очевидно никой не се трогва особено, че един като Роман Василев може да спечели 80 000 от игра на българската, на софийската борса, или 40 000 лева може да вземе от обезщетение за строеж. Никой не се трогва от това, че един шеф на лудницата може да има милион, или милион и нещо в банката. Поне да се пита откъде, и как, и що. Доколкото знам, самите те са отказали коментар. Така че…

Водещ: Ти постави под съмнение законността на тези доходи.

Сашо Диков: Не, аз не съм поставил под съмнение. Аз не ги знам. Аз искам когато един човек е на позиция като на Роман Василев, аз искам да знам всичко, свързано с него. Дали това не е умело, интелигентно прикрит рушвет. Примерно. Тези 80 000 от борсата. Запознати казват, че това е идеално прикриване на рушвет. Но пък може човекът наистина да си ги е спечелил нормално и законно.

Водещ: Казваш, че не обвиняваш, а питаш.

Сашо Диков: Естествено. Нормално за моята работа е да питам. Нормално е да ме интересува как така бившият шеф на лудницата има един милион на влог в банката и сума ти апартаменти. Най-нормално е да се попита. Само че тук, след като той не иска да говори, някой трябва да го принуди да говори. Но тъй като този някой, който трябва да го принуди, очевидно не желае да го принуди, имам предвид разбира се Бойко Борисов, по същия начин стигаме, обвързвайки тази тема с днешната, по същия начин Бойко Борисов…

Водещ: За всичко ли трябва Бойко Борисов? Винаги ли трябва да принуждава той, да казва?

Сашо Диков: След като нямат усещане. След като нямат усещане някои негови хора, или хора от парламента и депутати. Защото онова, което започна като малко или повече като някаква изцепка, вярно неинтелигентна, тъпа, цинична дори на Божидар Димитров, сега изведнъж виждаме как тя се разрасна и след вчерашната декларация на депутати от Бургас, които поддържат Божидар Димитров, това е върха на тъпотията по случая.

Водещ: Хиперболизира ли се обаче ответната негативна реакция? Интересно ми е какво мисли човек като Сашо Диков. Защото ти също се славиш като човек с пиперлив, с рязък език.

Сашо Диков: Аз съм за това човек да има пиперлив и рязък език. Но той трябва да е наясно докъде може да стига и докъде не може да стига. Особено когато си на позиция като човек на обществена позиция, било депутат, било…

Водещ: Каква е границата?

Сашо Диков: Границата е най-нормална. Тук има най-нормална граница. Ти не можеш да кажеш „шибан народ” или колеги. Това е обидно, това в определен смисъл е цинично.

Водещ: Брулени можело да означава.

Сашо Диков: Не, да оставим, то може да означава сто неща. Ясно беше за мен, и би трябвало, Божидар Димитров е достатъчно интелигентен да си дава сметка, че това е, приемаме, изтървал в изблик на нерви, изтървана реплика. Най-нормалното и задължително беше да се извини. Ако не на народа, което е пък абсурдно и недопустимо въобще да се изразява по този начин, поне на колегите си археолози. Вместо това, той прави нови гафове. Нови гафове, мисля че пак при вас го е казал там, българките със зърната, пък циците, пък това-онова, как ходели.

Водещ: Ходят разсъблечени в църква.

Сашо Диков: Което е само по себе си нова тъпотия. И върха на тъпотията е вчерашната декларация на бургарските депутати, които го поддържат, защото той, виждате ли, работел със сърцето си, той мислел със сърцето си. В случая той мисли с оная си работа. Извинявам се за часа. И може би без изобщо да се извинявам. И това е върха на тъпотията, да подкрепяш един човек когато е направил такъв очеваден гаф. И нямаше нищо по-естествено, нормално и задължително да се извиниш. Тук нещата ескалираха от това, че Бойко си затрая. И бургаските депутати изтълкуваха неговото мълчание като одобрение на поведението, виждате ли – мъжкарското поведение на Божидар Димитров. И затова се плонжираха, или по-скоро се метнаха пред Божидар Димитров. Но от депутатите едва ли можем нещо да очакваме, след като тяхната шефка поне на два пъти стана абсолютно за смях, говорим като език. Първия път, когато каза за недоразумението Румяна Желева пред европарламента, когато защитаваше поста си, да каже, че това било блестяща защита. И втория път когато каза, че оставката на Лъчо Мозъка, виждате ли, това било много достойна постъпка. Каква достойна постъпка е да подадеш оставка когато Бойко ти е наредил да я дадеш?

Водещ: Ако се върнем към случая с господин Божидар Димитров, пак казвам, той каза: аз мога да говоря благоговейно, но трябва ли да бъда лицемерен? Много хора са му казвали, че той вече не е същия като в началото. Видях и друго мнение, различно от твоето, на литературовед – проф. Михаил Неделчев. Той казва, че крайните изказвания превръщат Божидар Димитров в по-оригинален и във функционален политик и че политиците не трябва да имат стерилен речник.

Сашо Диков: Тук няма никаква… Аз съм за това, нека политиците да имат нестерилен речник. Аз съм за това, нека като Дянков да говорят за старците в БАН за феодални.

Водещ: Феодални старци, да.

Сашо Диков: Значи там го подкрепям. Феодални старци, защото когато си на хиляда години не даваш кой знае каква продукция научна. Наричай ги както искаш. Но в случая, само че аз веднага казвам друго. Какво стана? Нахаканият каубой, който дойде от Америка тук да ни просвещава, въпреки че тотално стана за смях и не знам още докога ще го държи Бойко, но това е друга история. Изведнъж нахаканият каубой като отиде, или по-скоро Бойко като го прати при Първанов, изведнъж някакво детенце, напикано или насрано детенце пред Първанов мълчи и си трае като да не кажа какво.

Водещ: Ето, сега някой ще каже: какъв е речникът на коментатора.

Сашо Диков: Да, но е точно така. Аз се чудя, чакай бе, Първанов там те прави за две стотинки, ти се свиваш и се гънеш като ученичка. На всичкото отгоре смятах и продължавам да смятам, че …

Водещ: Къде е границата? Кога можеш да казваш феодални старци и кога може да казваш шибани колеги?

Сашо Диков: Когато имаш основание. Аз съм за това политиците да се изразяват ясно и категорично, образно, или както искаш. Само че в случая тук не става дума за установен израз.

Водещ: Само че това се харчи. Избирателят сякаш харесва да му казват опуква, опукваш.

Сашо Диков: Нека да се харчи, но не можеш да ги наричаш шибани когото и да било. Защото шибани добре знаем какъв смисъл има. Но ако нещо си сбъркал, защото Божидар Димитров в това интервю радиозаписът показа, той до един момент спокойно говори и изведнъж превърта. Изведнъж превърта и казва: шибания народ.

Водещ: Изнерви се, защото дни наред се поставя под съмнение…

Сашо Диков: Нищо по-логично. Нищо по-логично от това. Защо да не се поставя под съмнение? Защо ако някой постави под съмнение нещо, особено такъв исторически факт, ти ще го наричаш шибаняк, или шибан археолог, или шибан народ. Но тук нещата според мен с изказа на Божидар Димитров идват като логична последица от много по-опасния речник на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Казвам много по-опасния.

Водещ: Защо?

Сашо Диков: Защото първо Цветанов прави серия от изказвания, абсолютно недопустими за поста му, по адрес на съдиите и съдебната система.

Водещ: Ти говориш за съдържанието, а не за самите думи.

Сашо Диков: Естествено, че за съдържанието говоря.

Водещ: Защото думите му са нормални.

Сашо Диков: Ти когато говориш за последната изцепка на Първанов, когато каза, че виждате ли, тези петстотин и не знам колко хиляди изтеглени от там по „Всичко коз”, май че може и да са за освобождаването на…

Водещ: Това не е на Първанов.

Сашо Диков: На Цветанов, извинявай. Това говори за жестоко объркване, без да предоставиш нито един факт. Когато пускат Маргините, да казваш, че това е заради нереформираната съдебна система, когато се държиш абсолютно неадекватно по един крайно неубедителен начин. Да защитаваш полицаите в историята с Кърджали, без да даваш отговори на някои основни въпроси като това защо са цивилни, има ли съдебна санкция за цялата тази акция и тем подобни други неща. Това е изключително опасно. И това, което ми прави впечатление е, че докато в началото, до един момент Бойко се различаваше от него, като например по историята с Маргините. Цветанов ти казва: тази присъда е заради нереформираната съдебна система, Бойко каза: имаше нещо гнило в това дело още от самото начало. И по Кърджали каза: аз се срамувам от действията на полицаите.

Водещ: Това е обаче друга тема, дотолкова доколкото чисто като езикови характеристики войната между съдебната власт и изпълнителната е факт. Там проблемът не е в изразните средства, сами по себе си, а в смисъла.

Сашо Диков: Естествено, за смисъла говорим. За смисъла. Тъпо е да правим някакъв лингвистичен или не знам какъв анализ. Не става дума за това. Става дума, че когато си на тези позиции, трябва да имаш мъжеството да гледаш трезво на нещата. Не можеш да си се втренчил в съдиите и да казваш: 5% от тях са корумпирани, да не обелваш дума за прокурорите. Няма как с тоя двоен аршин. Не може, Бойко Борисов няма право да казва: ние тези решения на съда за килърите и всичко ще ги обжалваме, когато те са необжалваеми. Някой го е подвел и там. Това не става така.

Водещ: По тази тема той постави въпроса – добре де, този „Калашников”, който го намерихме, иронично каза: не се шият дрехи с „Калашников”, нали?

Сашо Диков: Добре де, но човекът е вътре в ареста. Човекът го оставиха с „Калашников”. Трите съдийки, тук искам да поздравя Канна Рачева за страхотното интервю. Всеки, който е гледал това интервю на тези три, за мен обикновени български жени, личи си – слушаш и им вярваш. Слушаш и им вярваш. И последното, което си мислиш е, че са корумпирани. Те казват по най-простичкия и ясен начин: полицаите са непросветени, прокурорите са, или прокурорът в случая е некомпетентен. Това беше израза. И ако има някой, който наистина иска в тази държава, или поне в тази сфера нещо да стане, като Бойко и Цветанов, дано са гледали това интервю, поне да престанат всичко да им е насочено към съдиите.

Водещ: Доста аргументи казаха съдийките. Но имаше пък едно изречение, че мафия в България не може да има и няма. Което за всички, преживели прехода, е с една огромна въпросителна.

Сашо Диков: Добре. Тук не това е въпроса. Има или няма мафия, кой как разбира мафията е съвсем отделен въпрос. Въпросът е, че моят скромен опит от посещенията ми в съдебните зали показва – в огромния си брой случаи си личи, че очевидно разследващите полицаи, дознатели и т.н. не си вършат както трябва работата. Прокурорите са елементарни, да не кажа прости и…

Водещ: Беше поставен въпросът как им преподават едни и същи хора. Едните стават най-глупавите, другите стават най-перфектните хора.

Сашо Диков: Така излиза. Но какво да направя, като очевидно прокурорът като не знае как да си събере доказателствата. Или пък другото – ето го този звездата кънкьорът Светозар Костов, върши престъпления. Той извърши престъпления. Три дни преди Апелативният съд да се произнесе…

Водещ: Прокурорът по делото Ставийски. Така ли беше?

Сашо Диков: По делото Стависки и по делото сега на Алексей Петров. Два дни преди да се произнесе Апелативният съд, огромно интервю в „24 часа”. Пред мен отказа да говори, защото той знае, че пред мен не трябва да говори. Но пред „24 часа” говори, и то говори нещо, което е подсъдно. Той извърши престъпление казвайки, вменявайки вина на човек, който не му е завършил процеса. И той ще бъде осъден – Светозар Костов. Само че аз казвам: целта може би оправдава средствата. Защото те се бяха парализирали, че Апелативният съд може да пусне Алексей Петров, защото няма доказателства, защото няма „октопод”. Разбираш ли за какво става дума. И затова. Само че такова опасно, престъпно говорене, то не прави впечатление на никого. Затова казвам, че един такъв… Когато започват да се прекрачват границите, и то очевадно се прекрачват границите на говоренето от Бойко Борисов и Цветан Цветанов, оттам надолу се плъзва вече цялата тази работа.

Водещ: Още малко за езика на политиците и тези, които са опозиция. Нарочно ти опонирам с контра примери. Изказването на Сергей Станишев на Бузлуджа, че „не се гаси туй, що не гасне”, много подразни някои пожарникари. Видях, че самите те счетоха това като обида към тяхната професия. Изказването пък преди, многото изказвания на Ахмед Доган за порциите и за летящата чиния срещаха ли такъв остър отпор, като сравняваш, както сега има. Или пък така един аршин ли е от страна на медиите?

Сашо Диков: Естествено, че няма един аршин. Просто аз съм се ужасил от това, което става в съдебната зала, примерно няколкото процеса, два-три процеса, която следя, и след това начина, по който се отразяват в медиите. Толкова е скандално, толкова е некомпетентно, аз не знам страх ли, слугинаж ли, какво е на сегашните ни журналисти. Говорил съм с един там главен редактор. Викам, бе как е възможно твоят човек по този начин да мълчи за очевадни факти, като в случая със следователя Тенчо Попов вика по коридорите на съдебната зала: „следователят си поиска подкупа”. Това е рекет. Николай Цонев. Това нещо на другия ден го няма. За да го няма това в един вестник… Главният редактор вика: то момчето, репортерът повече гледа като юрист. Какво гледаш като юрист, ти пак гледай като юрист, но първо си журналист, да му се не види. И ред такива факти, които създават една… И понеже добре знаят и Цветанов, и Борисов, че каквото и да кажат, каквото и да направят, медиите са в такова клекнало положение, че някакси ще мине и замине.

Водещ: Клекнало?

Сашо Диков: Естествено. Това е опасно. Опасно е това за държавата. Не може Бойко…

Водещ: Добре, факт е, че ти говориш и правиш този анализ сега публично, без никакъв проблем.

Сашо Диков: Правя, защото на мен, аз тук мога да говоря каквото си искам. Но по-важното е, че моите собственици са ми дали правото да говоря също така каквото си искам. И затова смятам, че… И затова казвам, че аз имам чувството, че Бойко Борисов като че ли изгуби реалната представа за правилно и неправилно. Говоря в съдебната система. Особено покрай тези огромни удари, наистина шамари, които получиха покрай „Наглите” и „Килърите”. Не може.

Водещ: Черно-бяло ли е там?

Сашо Диков: Абсолютно черно-бяло е. Не може така едностранчиво да гледаш. И в същото време след най-оглушителния шамар, който е получавала прокуратурата и полицията – случая с жената на Вальо Топлото – мълчание. Къде е Борис Велчев да говори за прокурорските изцепки примерно на тоя юнак Костов. Къде е…

Водещ: Каним и прокуратурата, Сашо.

Сашо Диков: Мълчанието и на Борисов, и на Цветанов за Вальо Топлото, за жена му. Какво се каза?

Водещ: В дълги отпуски са отговорните прокурори.

Сашо Диков: Остави тия работи за дългите отпуски. Когато ти просваш няколко човека по корем с белезници на асфалта и ги държиш час – час и половина. И когато след това се оказва, че няма не доказателства, няма престъпление, това говори за нещо жестоко, сбъркано. И самият съд ти казва: няма смисъл от такава показност. Няма престъпление, защото отива жената да си взима парите от друга жена, от която има документ.

Водещ: Да.

Сашо Диков: И там ги посрещат полицаите, качулките, просването. Което наистина би трябвало да разтревожи всеки един, който му дреме какво става и как става. Аз затова ги навързах така нещата, за да стигнем до очевидната простотия на Божидар Димитров.

Водещ: Сашо Диков с нагледно доказателство, че поне тук в това студио може да се каже всичко абсолютно свободно. Защото по темата за езика, за речника на политиците, направихме струва ми се прелюбопитен коментар. И на войната между съдебна и изпълнителна власт и за положението на медиите. Много благодаря.