3CON | 11.05.2016

Гена Събева, собственик на франчайз веригата ВИТ – Борсата за матраци, бе отличена в категория ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО за ефективно управление на франчайз бизнес модел в петото издание на годишните награди на списание Business Lady. В останалите седемнайсет категории призовете взеха Даниела Везиева – Заместник-министъра на икономиката, Йорданка Фандъков – Кмет на Столична община, Янка Такева – председател на Синдиката на българските учители арх. Весела Мирянова – изпълнителен директор на „Артекс инженеринг” АД, Мая Атанасова – Директор „Човешки ресурси” на „Девня цимент” и „Вулкан цимент”, Д-р Петя Стратиева -  Генерален мениджър Санофи Пастьор България, Зарина Генчева – Изпълнителния директор на "МЕТРОРЕКЛАМА", Соня Желева, управител на езиков и изпитен център „Алианс”, Доротея Николова, член на УС и изпълнителен директор на Банка ДСК, Илияна Търнина, вицепрезидент Операции и управител Paysafe България, Мила Маречкова, Екатерина Генова – Директор на Дирекция “БНТ Свят и региони”, Доника Ризова – ПР на Медийна група BULAGRIA ON AIR, Мария Кръстева – председател на Business Lady Club, Виктория Георгиева – член на УС на фондация “Майки за донорството”, Вера Киркова-Жекова – преводач на художествена литература, преподавател по португалски език и култура в СУ "Св. Климент Охридски" и Стела Даскалова – писател, социален педагог и семеен консултант.

Домакин на официалната церемония беше София хотел Балкан, който посрещна личности от бизнес средите, политиката, културата и приятели на списанието. Организаторите бяха подбрали 18 категории от обществения живот, бизнеса и администрацията.

„Най-важното качество на предприемача е да бъде отговорен – сподели г-жа Гена Събева – Малко са обаче хората, които искат да поемат отговорност и затова се страхуват от бизнеса. През годините съм успяла, да обуча десетки хора в стартиране на бизнес. Някои лично съм ги водила за ръка, а на други  просто дадох личен пример и те бързо възприеха и надградиха до огромни мащаби. Това аз получих от родителите си и което с удоволствие споделям с франчайз партньорите на ВИТ – Борсата за матраци. За мен е голямо предизвикателство да създам бизнес от всяка една професия. Над това работя през последната година със съпруга ми, който е изключителен професионалист в областта на строителството и точно това му пречи, да е предприемач. Предприемачът не е тесен специалист в нищо, но той наема и работи с най-добрите в бранша. Ако бях начело на държава, бих работила в посока, да науча как всеки, да бъде бизнесмен и да поеме отговорност сам за себе си, без да разчита на пенсии и държавни помощи. Възможно е! Възможно е да живеем в България и да печелим като европейци. Как става ли? Като инвестираме в себе си!“

ВИТ – Борсата за матраци е класическият франчайз модел – духът на семеен бизнес, но разпределен в множество малки обекти. Основана през 2009г., днес веригата има 10 работещи франчайз обекта в страната, а през 2017 г. има за цел да отвори и първите си магазини извън граница.

 www.capital.bg I 28.07.2015г.

Размисли на един бивш кмет и настоящ министър преди местните избори

"В България има двама души, от които зависи всичко – от кмета и от министър-председателя".  Реплика (вероятно с копнеж) на народен представител.
"Нищо не мога да направя. Работата ми е да съм виновен за всичко". Реплика на кмет след приемен ден
"Къде е кметът?" Реплика на гражданин.

Инженер или бивш стопански ръководител. По-рядко юрист, по-често бивш военен или полицай. Висок, с достопочтен корем, добре сресан, с идеален ръб на панталона и бяла риза. По-често с дискретен, по-рядко с юнашки мустак. Професионална усмивка в стил "ранния Софиянски". В административните граници на общината винаги и навсякъде е на мястото си. Еднакво уверен е на бюрото си, респектирайки общинския съвет, наблюдавайки пълненето на дупки или гушкайки първолаци на 15-ти септември. Изпускането на някоя от тези характеристики не променя субстанцията и успешно се компенсира от най-важното умение за лидера – да бъде ловец.

Това е архетип на български градоначалник от края на миналото и началото на новото хилядолетие.

И ако в годините жителите на някои населени места леко са се обърквали и по една или друга причина са си избирали нисък и плешив градоначалник, човек на изкуството или в тежки случаи са пращали в кметския кабинет да се мъчи някоя нежна душа, в последно време нещата съвсем се объркаха.

През последното десетилетие имаме както големи и здрави мъже в ролята на безпомощни градоначалници, така и нежни фурии, (блондинки?!), които въртят администрация, бюджет, строителство със замах и успех…
Очевидно полът няма значение (или ако има, не е в полза на патриархата). Очевидно е, че и мустакът няма. Виждал съм опитни мъже да "гълтат гипса" в кризисна ситуация, както и няма да забравя как дама с тегло под 50 кг. си събу токчетата, обу туристически обувки и поведе шефа на пожарната към бедствието, без да спира да строява всичко живо по телефона.

За да си успешен кмет в България, трябва да си супермен (супергърл). Изисква се такова съчетание от взаимоизключващи се качества, че притежанието им от един човек е антропологичен феномен (още по-притеснително е, ако е политически феномен). Трябва да разбираш от бюджет, от образование, от социални грижи, от отбранителна и мобилизационна подготовка, от асфалт, от бетон, от дърводобив, да си мениджър, да си политик, да може да убедиш някой министър, че си прав и че нуждата ти е безспорна. Трябва да можеш да говориш убедително на международен форум и да се разбереш с гражданин със завишена тревожност, който те е спрял на улицата. Никой не може всичко това. Затова най-важното е друго – да можеш да учиш, да знаеш какво искаш и да го искаш много, за да може да изтърпиш всичко. Трябва да можеш да не губиш мотивация дори и след незаслужена обида, да управляваш надеждата и разочарованието.

За да се ориентираме в огромното предлагане на политическия пазар, трябва да познаваме основните типове "продукти" и основните им характеристики. Чиста типология на кметовете не съществува, както не съществуват в чист вид и видовете темперамент. В повечето случаи срещаме комбинация от отделните типове – със или без доминация на един от тях.

Започваме с "класика" - има голям корем и мустаци, като и двете допринасят за авторитета му. И да не е кмет от поне 20 години, изглежда така. Говори на всички на малко име, вероятно познава лично всички в общината, дори и да е над 20 хил. души. Институциите и редът не са без значение, но по-важни са хората и отношенията между тях. Често е добър на терен и със спорна ефективност, когато трябва да защити позиции пред държавните институции. Точно по причина, че е класик, модерни технологии и модерни подходи в управлението се ползват рядко. Има доверие само на финансистката Цвета и крои планове как да я задържи на работа, дори и след като се пенсионира след 2 години.

Класикът не е лош вариант по дефиниция. Сещам се за класици, които въпреки липсата на модерен замах, лично са вадили хора от снега зимно време. Лош е под-видът на класика, наречен "заспа". Води се от двата основни принципа "не пипай да не се обърка нещо" и "не може да разчиташ на човек, с който не си изпил поне един хектолитър концентрат".

"Хиперактивният" излъчва ценна енергия като ВЕИ, непрекъснато говори по трите си телефона, дори когато говори с теб. Не може да не прави нищо, дори когато спи. Не чака хората да го поздравят, спира и прегръща гражданите по улиците. Изглежда така, сякаш освен кмет е и юрисконсулт, строителен техник, главен архитект, счетоводител. Най-много обича да дава акъл на работниците как се слагат бордюри, редят плочки, полага асфалт, как се мете, коси и т.н. Често детайлната запознатост с всички технически процеси го лишава от възможността за стратегическа визия.

"Хитрецът" знае заплатите на работниците във всяка фирма-изпълнител. Както и каква кола си е купил собственикът й и колко е спечелил от последната обществена поръчка. Затова с него "пазарлък" се прави трудно/лесно. Политиката за него се свежда до пермутациите в общинския съвет. Агресивен, работи със замах. В по-светлата си версия може да демонстрира чувствителност към болките на хората, склонен към популизъм.

"Дървеният философ" не знае колко е бюджетът на общината, нито колко струва кубик бетон, нито каква част от местните данъци са събрани до полугодието. Роден е поне за световната политика, а като компромис – за Европейската. Обяснява всяко неблагополучие с рестрикциите в Европейския съюз или липса на достатъчна солидарност след/въпреки кризата в Гърция. На приемен ден, при оплакване от разбита улица, може да преразкаже за лошата инфраструктура в южна Италия или орязаната инвестиционна програма за Испания. Въпреки своята "широка политическа култура", е опасен. Човекът копнее за "голямата политика" и приема кметската работа като временна утеха.

И стигаме до "идеалния". Преди да стигнем до това да е силен политик, голям експерт или работяга, добрият градоначалник трябва да е добър човек. Да не е "отлепил" или да се е прехвърлил в лигата на специалните. Последно е проблем не заради навирения нос, а заради загубата на чувствителност. Едва ли бихме искали да ни управлява човек, който да приема с "професионално" съчувствие всеки проблем или болка. Добрият политик, в това число и добрият кмет, трябва да може да се срамува. Дори и при максимум старание, поводи за това винаги има. Най-тежката професионална травма на политиците е загубата на чувство за срам.

Не съм сигурен кое е по-лошо – умен и ленив или посредствен, но деен градоначалник. Сигурен съм обаче, че отстояването на тъпи решения с голямо упорство е малко по-лошо от нереализацията на някоя добра идея.

Безкрайни потребителски спорове:

Нов vs. опитен

Опитният с рутина се справя със сложни ситуации. Познава администрацията, законите, министрите. Натрупал е много полезни умения, както и лоши навици. След повече време, прекарано в кметския кабинет, става все по-трудно да реагира на непознати предизвикателства. Друг риск на дългото кметуване е "срастването" с администрацията и консервативното възприятие кое може и кое не може. На някои места наричат това явление  "общинясване".

Неопитният, дори и да има визия, поне в началото няма инструментариум. По-висока е вероятността да прави грешки или да бъде непоследователен. Наред с това новото предизвикателство предполага хъс и нови идеи. Най-ценното качество на новия е, че не знае кое може и кое не може. По тази причина могат да се случат куп неща, които по принцип не могат.

Като цяло, ако харесвате вашия кандидат, не се притеснявайте от това, че е нов, нито че е понатрупал опит. Не това е най-важното.

Независим vs. обвързан

През последното десетилетие нямаме избран кмет на областен град без подкрепата на национална политическа сила. "Независимите" кметове могат и да минат за чаровен феномен, но безкрайната им маневреност не се ограничава само в смяна на политическите пристрастия, а често и във всички останали решения. Да не забравяме, че политическата принадлежност, освен вид негатив (предвид наивния копнеж да ни управляват не-политици експерти), е и дисциплиниращ фактор. Има кой да търси отговорност.

Експерт vs. Политик

Преди години един познат барман сподели:
– Ако знаеш как ме измами един… дойде, поиска една каса бира и каза, че ще я плати след малко.
– А ти защо му я даде?
– Ами имаше антураж, беше много мазен и добре облечен….абе беше някакъв голям мошеник….политик някакъв…

Все още битува митът за "лошия политик" и "добрия експерт". Поради умората от много политически разочарования, хората често копнеят не за друг политик, а за човек, който не е такъв. Благоразумен професионалист, нормален човек като всички тях (каквото и да значи това).

Хубаво е един ръководител на отговорна позиция да е експерт. В местната власт огромна полза носят познанията и опитът в икономиката, правото, както и инженерните науки. Свеждането на комплексните отговорности на висшата управленска позиция само до експертиза е недопустимо подценяване на изискванията. Добре е кметът да бъде експерт в нещо, но освен това той трябва да бъде и лидер, за да може да мотивира и показва посоката на администрацията и хората. Политиката е висше управленско умение, които съчетава уменията на мениджмънта, способността да се планира стратегически с обществената чувствителност и способност да убеждават. Слабите политици трябва да ни мотивират да търсим силни политици, а не нещо друго.

Мъж vs. Жена
Няма значение.

–
Добре би било да има упътване, подобно на това с опасните Е-та в хранителните продукти, което да ни помага да открием опасните характеристики и на кметовете (и не само). Такова засега няма и, убеден съм,  подобно етикетиране ще се случи трудно. Не защото в местната власт няма Е-та, а защото изследваният обект, точно като квантовия обект, се променя при всяко наблюдение. Обикновено той е това, което искаш да видиш.

Много колеги може да се засегнат или трескаво (макар и шеговито) да искат да определя кой към коя категория принадлежи. Не това е целта. Редно е да отбележа, че впечатленията ми се градят на крайно неизмерими данни и лични наблюдения, включително от времето, когато самият аз бях кмет. Ако ме питате, трудно бих казал към коя група принадлежа. И за да не предизвиквам подозрения в нездравословно фокусиране върху институцията на кмета, дължа подобен анализ и за народните представители и министрите – с единствената цел да ви предизвикам да наблюдавате, слушате и ако трябва – да питате.

 

Оригинална публикация

 

 

www.fsc.bg I 24.01.2015г.

На 24 януари 2015 г., в сградата на КФН, бяха отчетени резултатите от приключващия проект „Повишаване капацитета на служителите от КФН с цел утвърждаване на компетентна и ефективна държавна администрация”, по Договор № А13-22-62/08.05.2014 г. Той се осъществи с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.

В рамките на проекта бяха проведени 206 специализирани обучения в Института по публична администрация (ИПА) и обучение по английски език на 83 служители от общата и специализираната администрация на КФН.

От екипа на проект „Повишаване капацитета на служителите от КФН с цел утвърждаване на компетентна и ефективна държавна администрация” обявиха, че е постигната основната му цел: повишаване на ключови и професионални умения на служителите в КФН, което ще доведе до по-ефективно изпълнение на задълженията им.

Отчетът се беше направен пред служители и партньори на КФН.

Автор:
КФН

www.vratzaplus.com I 05.01.2015г.

От 5-ти януари 2015 година Областна администрация- Враца вече има пресаташе, научи „Враца плюс”.

Това е Надя Гетова, която завеждаше международен протокол в администрацията на Община Враца. В общината тя понякога съвместяваше и работата на пресаташе.

Надя Гетова е с филологическо образование, била е преподавател по западни езици във врачанската езикова гимназия.
Омъжена, има един син.

Областният управител на област Враца Малина Николова вече ще разчита на нейният PR и административен опит.

Оригинална публикация