www.capital.bg I 28.07.2015г.

Размисли на един бивш кмет и настоящ министър преди местните избори

"В България има двама души, от които зависи всичко – от кмета и от министър-председателя".  Реплика (вероятно с копнеж) на народен представител.
"Нищо не мога да направя. Работата ми е да съм виновен за всичко". Реплика на кмет след приемен ден
"Къде е кметът?" Реплика на гражданин.

Инженер или бивш стопански ръководител. По-рядко юрист, по-често бивш военен или полицай. Висок, с достопочтен корем, добре сресан, с идеален ръб на панталона и бяла риза. По-често с дискретен, по-рядко с юнашки мустак. Професионална усмивка в стил "ранния Софиянски". В административните граници на общината винаги и навсякъде е на мястото си. Еднакво уверен е на бюрото си, респектирайки общинския съвет, наблюдавайки пълненето на дупки или гушкайки първолаци на 15-ти септември. Изпускането на някоя от тези характеристики не променя субстанцията и успешно се компенсира от най-важното умение за лидера – да бъде ловец.

Това е архетип на български градоначалник от края на миналото и началото на новото хилядолетие.

И ако в годините жителите на някои населени места леко са се обърквали и по една или друга причина са си избирали нисък и плешив градоначалник, човек на изкуството или в тежки случаи са пращали в кметския кабинет да се мъчи някоя нежна душа, в последно време нещата съвсем се объркаха.

През последното десетилетие имаме както големи и здрави мъже в ролята на безпомощни градоначалници, така и нежни фурии, (блондинки?!), които въртят администрация, бюджет, строителство със замах и успех…
Очевидно полът няма значение (или ако има, не е в полза на патриархата). Очевидно е, че и мустакът няма. Виждал съм опитни мъже да "гълтат гипса" в кризисна ситуация, както и няма да забравя как дама с тегло под 50 кг. си събу токчетата, обу туристически обувки и поведе шефа на пожарната към бедствието, без да спира да строява всичко живо по телефона.

За да си успешен кмет в България, трябва да си супермен (супергърл). Изисква се такова съчетание от взаимоизключващи се качества, че притежанието им от един човек е антропологичен феномен (още по-притеснително е, ако е политически феномен). Трябва да разбираш от бюджет, от образование, от социални грижи, от отбранителна и мобилизационна подготовка, от асфалт, от бетон, от дърводобив, да си мениджър, да си политик, да може да убедиш някой министър, че си прав и че нуждата ти е безспорна. Трябва да можеш да говориш убедително на международен форум и да се разбереш с гражданин със завишена тревожност, който те е спрял на улицата. Никой не може всичко това. Затова най-важното е друго – да можеш да учиш, да знаеш какво искаш и да го искаш много, за да може да изтърпиш всичко. Трябва да можеш да не губиш мотивация дори и след незаслужена обида, да управляваш надеждата и разочарованието.

За да се ориентираме в огромното предлагане на политическия пазар, трябва да познаваме основните типове "продукти" и основните им характеристики. Чиста типология на кметовете не съществува, както не съществуват в чист вид и видовете темперамент. В повечето случаи срещаме комбинация от отделните типове – със или без доминация на един от тях.

Започваме с "класика" - има голям корем и мустаци, като и двете допринасят за авторитета му. И да не е кмет от поне 20 години, изглежда така. Говори на всички на малко име, вероятно познава лично всички в общината, дори и да е над 20 хил. души. Институциите и редът не са без значение, но по-важни са хората и отношенията между тях. Често е добър на терен и със спорна ефективност, когато трябва да защити позиции пред държавните институции. Точно по причина, че е класик, модерни технологии и модерни подходи в управлението се ползват рядко. Има доверие само на финансистката Цвета и крои планове как да я задържи на работа, дори и след като се пенсионира след 2 години.

Класикът не е лош вариант по дефиниция. Сещам се за класици, които въпреки липсата на модерен замах, лично са вадили хора от снега зимно време. Лош е под-видът на класика, наречен "заспа". Води се от двата основни принципа "не пипай да не се обърка нещо" и "не може да разчиташ на човек, с който не си изпил поне един хектолитър концентрат".

"Хиперактивният" излъчва ценна енергия като ВЕИ, непрекъснато говори по трите си телефона, дори когато говори с теб. Не може да не прави нищо, дори когато спи. Не чака хората да го поздравят, спира и прегръща гражданите по улиците. Изглежда така, сякаш освен кмет е и юрисконсулт, строителен техник, главен архитект, счетоводител. Най-много обича да дава акъл на работниците как се слагат бордюри, редят плочки, полага асфалт, как се мете, коси и т.н. Често детайлната запознатост с всички технически процеси го лишава от възможността за стратегическа визия.

"Хитрецът" знае заплатите на работниците във всяка фирма-изпълнител. Както и каква кола си е купил собственикът й и колко е спечелил от последната обществена поръчка. Затова с него "пазарлък" се прави трудно/лесно. Политиката за него се свежда до пермутациите в общинския съвет. Агресивен, работи със замах. В по-светлата си версия може да демонстрира чувствителност към болките на хората, склонен към популизъм.

"Дървеният философ" не знае колко е бюджетът на общината, нито колко струва кубик бетон, нито каква част от местните данъци са събрани до полугодието. Роден е поне за световната политика, а като компромис – за Европейската. Обяснява всяко неблагополучие с рестрикциите в Европейския съюз или липса на достатъчна солидарност след/въпреки кризата в Гърция. На приемен ден, при оплакване от разбита улица, може да преразкаже за лошата инфраструктура в южна Италия или орязаната инвестиционна програма за Испания. Въпреки своята "широка политическа култура", е опасен. Човекът копнее за "голямата политика" и приема кметската работа като временна утеха.

И стигаме до "идеалния". Преди да стигнем до това да е силен политик, голям експерт или работяга, добрият градоначалник трябва да е добър човек. Да не е "отлепил" или да се е прехвърлил в лигата на специалните. Последно е проблем не заради навирения нос, а заради загубата на чувствителност. Едва ли бихме искали да ни управлява човек, който да приема с "професионално" съчувствие всеки проблем или болка. Добрият политик, в това число и добрият кмет, трябва да може да се срамува. Дори и при максимум старание, поводи за това винаги има. Най-тежката професионална травма на политиците е загубата на чувство за срам.

Не съм сигурен кое е по-лошо – умен и ленив или посредствен, но деен градоначалник. Сигурен съм обаче, че отстояването на тъпи решения с голямо упорство е малко по-лошо от нереализацията на някоя добра идея.

Безкрайни потребителски спорове:

Нов vs. опитен

Опитният с рутина се справя със сложни ситуации. Познава администрацията, законите, министрите. Натрупал е много полезни умения, както и лоши навици. След повече време, прекарано в кметския кабинет, става все по-трудно да реагира на непознати предизвикателства. Друг риск на дългото кметуване е "срастването" с администрацията и консервативното възприятие кое може и кое не може. На някои места наричат това явление  "общинясване".

Неопитният, дори и да има визия, поне в началото няма инструментариум. По-висока е вероятността да прави грешки или да бъде непоследователен. Наред с това новото предизвикателство предполага хъс и нови идеи. Най-ценното качество на новия е, че не знае кое може и кое не може. По тази причина могат да се случат куп неща, които по принцип не могат.

Като цяло, ако харесвате вашия кандидат, не се притеснявайте от това, че е нов, нито че е понатрупал опит. Не това е най-важното.

Независим vs. обвързан

През последното десетилетие нямаме избран кмет на областен град без подкрепата на национална политическа сила. "Независимите" кметове могат и да минат за чаровен феномен, но безкрайната им маневреност не се ограничава само в смяна на политическите пристрастия, а често и във всички останали решения. Да не забравяме, че политическата принадлежност, освен вид негатив (предвид наивния копнеж да ни управляват не-политици експерти), е и дисциплиниращ фактор. Има кой да търси отговорност.

Експерт vs. Политик

Преди години един познат барман сподели:
– Ако знаеш как ме измами един… дойде, поиска една каса бира и каза, че ще я плати след малко.
– А ти защо му я даде?
– Ами имаше антураж, беше много мазен и добре облечен….абе беше някакъв голям мошеник….политик някакъв…

Все още битува митът за "лошия политик" и "добрия експерт". Поради умората от много политически разочарования, хората често копнеят не за друг политик, а за човек, който не е такъв. Благоразумен професионалист, нормален човек като всички тях (каквото и да значи това).

Хубаво е един ръководител на отговорна позиция да е експерт. В местната власт огромна полза носят познанията и опитът в икономиката, правото, както и инженерните науки. Свеждането на комплексните отговорности на висшата управленска позиция само до експертиза е недопустимо подценяване на изискванията. Добре е кметът да бъде експерт в нещо, но освен това той трябва да бъде и лидер, за да може да мотивира и показва посоката на администрацията и хората. Политиката е висше управленско умение, които съчетава уменията на мениджмънта, способността да се планира стратегически с обществената чувствителност и способност да убеждават. Слабите политици трябва да ни мотивират да търсим силни политици, а не нещо друго.

Мъж vs. Жена
Няма значение.

–
Добре би било да има упътване, подобно на това с опасните Е-та в хранителните продукти, което да ни помага да открием опасните характеристики и на кметовете (и не само). Такова засега няма и, убеден съм,  подобно етикетиране ще се случи трудно. Не защото в местната власт няма Е-та, а защото изследваният обект, точно като квантовия обект, се променя при всяко наблюдение. Обикновено той е това, което искаш да видиш.

Много колеги може да се засегнат или трескаво (макар и шеговито) да искат да определя кой към коя категория принадлежи. Не това е целта. Редно е да отбележа, че впечатленията ми се градят на крайно неизмерими данни и лични наблюдения, включително от времето, когато самият аз бях кмет. Ако ме питате, трудно бих казал към коя група принадлежа. И за да не предизвиквам подозрения в нездравословно фокусиране върху институцията на кмета, дължа подобен анализ и за народните представители и министрите – с единствената цел да ви предизвикам да наблюдавате, слушате и ако трябва – да питате.

 

Оригинална публикация

 

 

www.manager.bg I 5.07.2015г.

 

6. Внимателно с шегичките

Иронията често се губи като нюанс в невербалната реч: ние не чуваме интонацията и не виждаме изражението на лицето на събеседника. Добре е чувството за хумор да се включи в професионалната кореспонденция едва след като опознаете добре адресата.

7. Разни хора, разни идеали

Често, между хората възниква неразбиране заради културни различия. Особено, когато си пишат, без да се познават добре. Представителите на някои култури като японците, китайците, арабите например искат първо да опознаят човек по-добре и тогава да се пристъпи към съвместна работа. За тях е по-приемливо да пишат и получават по-лични писма. От друга страна, по-дистанцирани нации в общуването като германците, американците или скандинавците предпочитат колкото се може по-бързо да се премине към деловата част в кореспонденцията.

8. Винаги отговаряйте

Наистина, не е лесно да се отделя достатъчно време за отговор на всяко писмо, предназначено за вас, но се старайте да го правите. Отговаряйте, дори и ако писмото е пратено до вас погрешка, особено, ако този, който го е изпратил, посочва, че очаква отговор. Това е признак не само за добро възпитание, а и за качества, които предизвикват доверие към вас – особено важно предимство в професионална среда.

9. Четете, преди да изпратите

Грешките в писмен текст никога не остават незабелязани. Възможно е дори да дискредитират репутацията ви. Затова, преди да изпратите писмо, прочетете го поне веднъж, по възможност, на глас.

10. Адресът – най-накрая

Не бихте искали да изпратите недовършено или „празно” писмо. Затова, създайте си навик да добавяте адреса на получателя едва след като сте свършили всичко останало – написали сте темата, обръщанието, прикачили сте файловете и т.н..

11. И още веднъж – двойна проверка

Много е важно да сте сигурни, че сте попълнили правилния адресат. Това е една от най-често допусканите грешки, която поставя в неудобна ситуация както самите вас, така и човека, който погрешка е получил писмото.

12. Придържайте се към класическите шрифтове

Основното правило винаги е било и ще бъде: писмото трябва да се чете лесно. Затова, придържайте се към класическите шрифтове, цветове и размер на буквите. Прието за норма е големината на буквите да варира от  10 до 12 кегела, шрифтът да е от рода на Arial, Calibri, Times New Roman. А колкото до цвета, най-надежден избор си остава черният.

13. Бъдете сдържани

Не използвайте витиевати изрази или пък ярки думи с негативен подтекст. За да избегнете неразбиране или по-лошо – отдръпване и обида, Патчър съветва отново, преди изпращане, да прочетете писмото на глас. Ако ви се стори рязко, такова ще изглежда и на получателя.

14. Нищо не остава скрито

Винаги помнете, че всяка електронна кореспонденция оставя следи, тоест, може да бъде прочетена и от някой друг. Така че, не пишете нищо, което не е предназначено за чужди очи. Не пишете нищо, което може да разруши живота ви или да причини вреда на други. Не пишете нищо, за което после ще ви се наложи да се извинявате.

Източник: iBusiness

 

Оригинална публикация 

 

www.civitasglobal.bg I 17.10.2014г. 

Нова платформа, която предлага услуга в подкрепа на българския бизнес като осигурява връзка между служителите и работодатели, бе представена официално на българския пазар. Платформата JobRight.Careers – https://jobright.careers/ е иновативен инструмент, който идва в България през компанията InnerLook Solutions, основана през 2013 година.

JobRight.Careers предлага уникална за България услуга, базирана на най-важните потребности на кандидатите и компаниите в процеса на взаимното им търсене, като осигурява възможно по-бързо и професионално точния партньор за дадена позиция. Платформата предлага иновативни и непознати досега на пазара на човешки ресурси функционалности, сред които: автоматична система, която изчислява процент на съвпадение между кандидата и предлаганата позиция; сравнение на заплати; директна обратна връзка и др. Всички тези характериски на JobRight.Careers осигуряват и на търсещите работа, и на предлагащите такава, напълно нова он лайн среда за постигане на висока ефективност и добри резултати в този процес. Услугата е създадена, за да подпомага и двете страни като им предоставя ясна и точна информация, която да улесни техния избор и като им осигурява добавена стойност чрез множеството начини за изграждане на връзки между компаниите и най-подходящите за обявените от тях свободни позиции кандидати.

Едни от най-ценните възможности, които платформата осигурява на компаниите са директният контакт с избрани топ кандидати, които в най-голяма степен отговарят на критериите за дадена позиция, ускореният процес по подбор и създаването на база данни с кандидати, чиито сегашни умения или желания за развитие могат да бъдат от полза на компанията при бъдещи проекти.

За кандидатите, един от най-полезните инструменти на платформата е този за съвместимост с желаната позиция на база зададени критерии и техен опит, като степента на съвместимост се визуализира много разбираемо в проценти. Прозрачността в информирането за статуса при кандидатстване, ясното показване на дата, срокове и резултати в процеса на кандидатстване и одобрение е друг елемент, който улесянява кандидатите. И не на последно място – възможността за директен контакт с работодателя, както и възможността за придобиване на нови квалификации и умения чрез редица инструменти като семинари и обучения, базирани не само на досегашен опит, но и на хобита и желание за развитие в дадена сфера.

„Хората са нашата страст. Ние вярваме, че хората са душата на всяка компания и затова създадохме JobRight.Careers, за да могат най-подходящите кандидати да намерят своето перфектно работно място в правилния момент. За мен уникалното на платформата е, че в нея можете да откриете компании и хора, които се интересуват не само от това, което можете да правите, но и от това което искате да правите. За пръв път използваме подобен иновативен подход в процеса на набиране на служители и нашият стремеж е да предизвикаме нова социална тенденция на пазара. Смятаме, че за всеки човек е важно и наистина удовлетворително да намери своята JobRight (точна работа)”, каза Дору Драгомир, Управляващ директор и основател на Innerlook Solutions.

Платформата JobRight.Careers има амбицията изцяло да промени начина, по който компаниите и потенциалните служители комуникират по между си като им предостави възможност за ясна и директна връзка, както и за за изграждане и създаване на желан кариеерен път или промяна в него.