www.capital.bg | 6.09.2015г.

Българската компания Оntotext създава технологии, чрез които медиите могат да персонализират съдържание за читателите си

Пътуваш в автобуса и нямаш много време. Искаш обаче да разбереш най-интересните новини и коментари от деня. Зареждаш уебсайта на любимата си медиа, а началната й страница е персонализирана специално за теб и твоите интереси. След това сайтът ти предлага още материали, които са подбрани така, че да отговарят максимално на темите, които те вълнуват точно в този момент. Не, това не е реклама на нова услуга от голям технологичен играч като Apple или Google, а технология за т.нар. dynamic semantic publishing, разработена от българската компания Ontotext и използвана в редица от водещите световни медии.

Как работи

"Ние знаем определени неща за света. Знаем, че София е в България, знаем, че Бойко Борисов е премиер на тази страна, знаем, че това е политическа позиция и има кабинет, в който има определени министри, и т.н.", обяснява принципа на технологията Милена Янкова, маркетинг директор на Ontotext. "Искаме тези данни да са свързани и да имат свой уникален адрес, чрез който да бъдат достъпни", допълва тя. 

Това става чрез т.нар. smart data или semantic web"(тенденции в технологиите, които описват създаването на свързаност между информацията онлайн – бел. авт.). Зад тях застава инициативата Linked Open Data, подета от сър Тим Бърнърс-Ли, създател на уеб протокола http. Идеята е да се намери връзката между споменаванията на определени понятия, като по този начин се "начертае" семантична карта на онлайн пространството. Именно върху тези принципи стъпва и системата dynamic semantic publishing (DSP) на Ontotext. Какво обаче представлява тази технология и как работи?

Всъщност DSP анализира даден текст и открива определени понятия в него, като създава тагове (или "семантични анотации") за всяко от тях. "Не трябва просто да знаем, че има една подредба от букви, а да накараме компютъра да разбере, че те всъщност реферират към даден човек например", разказва Янкова. И допълва: "Трудността идва, когато става въпрос за две еднакви понятия, но с различни значения." Като пример за това тя дава възможната интерпретация на Парис Хилтън (Paris Hilton на английски). Тук системата за семантичен анализ трябва да "изчете" материала, за да разбере дали става въпрос за хотел "Хилтън" в Париж или за самата Парис Хилтън. Това става по сравнително лесен начин: ако текстът споменава например "тя", "нея" и т.н., то е ясно, че се говори за човек. След като се създаде този таг, системата компилира база данни със свързана с него информация, която после лесно може да бъде достигната и извадена за бъдещо използване.

Какви са ползите

"Виждали сме издателите да ползват технологията по различен начин", казва Милена Янкова. Като най-пресен пример тя дава работата на Оntotext с Financial Times, които използват системата, за да подредят съдържанието си съобразно интересите на конкретния читател. Медиата използва dynamic semantic publishing платформата на българската компания, която, комбинирана със събраните данни за всеки посетител, генерира автоматично начална страница с най-подходящите за него новини, подбрани измежду всички нови материали във Financial Times. "Можем да се запитаме защо го правят. Отговорът е "за да те задържат за по-дълго, да намериш това, което ти трябва, и да продължиш да четеш, а не да отвориш друга медиа за свързани по дадена интересна тема новини", обяснява Янкова. 

Това е и една от основните причини за представянето на технологията за семантичен анализ в медийната среда. Първата медиа, която приема новата система за "умни данни", е британската BBC по време на Световната купа по футбол през 2010 г. Проблемът, който срещат британците, е свързан с това, че създават ново съдържание на всеки 10 секунди. "Невъзможно е да има човек, който на такъв интервал да получава нов материал и да пренареди съответната страница в сайта", разказват от Ontotext и допълват: "Това, което те правиха, преди да въведат нашите технологии, беше да използват стандартна база данни с колони и редове, в които се търсят определени записи. В този мащаб обаче използването на този метод беше немислимо, защото обемът на данните беше прекалено голям."

BBC използват семантичната уеб технология и по друг пионерски начин – чрез т.нар. topic страници (тематични страници – бел. авт.). Това са отново автоматично генерирани страници, които обаче "издърпват" от базата данни най-важната, свързана и нова информация по дадена тема. "Ако става въпрос за Гърция например, дори не е необходимо показаните материали да съдържат тази дума. Достатъчно е да се споменава Ципрас например, защото ние знаем, че той е част от политическия живот в държавата", обяснява Милена Янкова.

Тя посочва още, че примерът с BBC е особено интересен, защото медиата държи всеки текст и неговите ключови думи и т.нар. metadata да са ръчно валидирани от журналист. По този начин се подсигурява това, че материалът ще е наистина релевантен на търсеното от потребителите съдържание. "При Financial Times това не е така. Те разчитат изцяло на автоматичния процес, дори той да е 90% сигурен", разказва маркетинг директорката.

Сред другите приложения на системата за dynamic semantic publishing е и възможността да се подпомогнат журналистически проучвания по дадена тема. По подобен начин на този, чрез който се извеждат релевантни статии за потребителите, технологията на Ontotext може да намери материали по дадената тема от други медии, за да се открие какво са писали те по нея например. "Би могло да има дори и приложение за автоматизиране на CMS (content management systems – бел. авт.) системите, но не е това фокусът ни", уточнява Милена Янкова. Всъщност от компанията разказват, че всяка медиа, с която работят, сама избира как да използва предлаганата от тях информация за свързаност на съдържанието, за да се увеличи читателският интерес. Така например данните, събрани чрез технологията, могат да послужат за създаването на интерактивни графики и нестандартна навигация, които да привлекат вниманието на потребителите и да ги задържат по-дълго. 

Освен BBC и Financial Times Ontotext работят по внедряването на технологията и в британските Euromoney и Press Association, както и в няколко американски издания. "Имаме и партньор в България, но проектът е във финалната си фаза и не можем да говорим официално за него", казва Янкова.

News On the Web

Това, че Ontotext работят предимно с някои от най-утвърдените медии, не е случайно. Според маркетинг директорката на компанията обяснението е, че все още е доста скъпо да се въведе такава система. "Това, че самото прилагане на системата е сложно, е онзи праг, който ни пречи да излезем на масовия пазар", допълва тя. Всъщност оскъпяването идва от два факта: самата технология е скъпа, но и изисква екип от поне 10 души от страна на медиата. От друга страна, проблемът идва и от дългото технически време, необходимо за въвеждането на dynamic semantic publishing – около година – година и половина.

За да направят продукта си по-масов обаче, от Ontotext са подготвили демонстративната платформа NOW (News On the Web). Тя агрегира свързани тематични новини от мрежата, като използва за основа същата технология, въведена в BBC и Financial Times. "Чрез NOW ние искаме да представим системата пред по-малки медии, които нямат претенцията да създават всяко технологично решение сами", разказва Милена Янкова. Готовата платформа е всъщност продукт, който може по модулен начин да се приложи във всяка медиа, стига тя да обучи своя IT отдел. "За да бъде успешен проектът, трябва да променим нагласата на техническите хора в медиите за това как се организират данните. Едва тогава те ще могат да използват нашите системи", обяснява трудностите пред NOW Янкова. От компанията обаче вярват в това начинание и уточняват, че амбицията им е да осигурят "технологично преимущество и на малките играчи".

Какво ново в медиите

Технологиите отдавна променят предимствата и тенденциите при медиите. "Американската вестникарска асоциация" например отчита през 2015 г., че потреблението на новини в дигитална среда е достигнало до близо 80%, като само при мобилните устройства се забелязва повишение от 53% в последната година. Това е основната тенденция, която отбелязва и Милена Янкова от Ontotext. "Това е най-голямата технологична революция в последните две години. Тя промени начина, по който хората потребяват медии", смята тя. Според маркетинг директорката медийните компании трябва да могат да предложат персонализирано съдържание на всеки читател в зависимост от това на какво устройство е той в момента. В допълнение към това се прибавя и тенденцията за интерактивността на материалите, т.е. начинът, по който потребителите взаимодействат със съдържанието. Това може да се случва чрез коментари и споделяния например. "Говори се много за това, че при millennium поколението (между 18 и 35 години – бел. авт.) обменната валута е именно присъствието в социалните мрежи. За да са адекватни на това, медиите трябва да са готови да предложат наистина подходящо съдържание", коментира Янкова и уточнява, че работата на Оntotext е да помогне именно за това.

 

Оригинална публикация

 

 www.capital.bg I 28.07.2015г.

Размисли на един бивш кмет и настоящ министър преди местните избори

"В България има двама души, от които зависи всичко – от кмета и от министър-председателя".  Реплика (вероятно с копнеж) на народен представител.
"Нищо не мога да направя. Работата ми е да съм виновен за всичко". Реплика на кмет след приемен ден
"Къде е кметът?" Реплика на гражданин.

Инженер или бивш стопански ръководител. По-рядко юрист, по-често бивш военен или полицай. Висок, с достопочтен корем, добре сресан, с идеален ръб на панталона и бяла риза. По-често с дискретен, по-рядко с юнашки мустак. Професионална усмивка в стил "ранния Софиянски". В административните граници на общината винаги и навсякъде е на мястото си. Еднакво уверен е на бюрото си, респектирайки общинския съвет, наблюдавайки пълненето на дупки или гушкайки първолаци на 15-ти септември. Изпускането на някоя от тези характеристики не променя субстанцията и успешно се компенсира от най-важното умение за лидера – да бъде ловец.

Това е архетип на български градоначалник от края на миналото и началото на новото хилядолетие.

И ако в годините жителите на някои населени места леко са се обърквали и по една или друга причина са си избирали нисък и плешив градоначалник, човек на изкуството или в тежки случаи са пращали в кметския кабинет да се мъчи някоя нежна душа, в последно време нещата съвсем се объркаха.

През последното десетилетие имаме както големи и здрави мъже в ролята на безпомощни градоначалници, така и нежни фурии, (блондинки?!), които въртят администрация, бюджет, строителство със замах и успех…
Очевидно полът няма значение (или ако има, не е в полза на патриархата). Очевидно е, че и мустакът няма. Виждал съм опитни мъже да "гълтат гипса" в кризисна ситуация, както и няма да забравя как дама с тегло под 50 кг. си събу токчетата, обу туристически обувки и поведе шефа на пожарната към бедствието, без да спира да строява всичко живо по телефона.

За да си успешен кмет в България, трябва да си супермен (супергърл). Изисква се такова съчетание от взаимоизключващи се качества, че притежанието им от един човек е антропологичен феномен (още по-притеснително е, ако е политически феномен). Трябва да разбираш от бюджет, от образование, от социални грижи, от отбранителна и мобилизационна подготовка, от асфалт, от бетон, от дърводобив, да си мениджър, да си политик, да може да убедиш някой министър, че си прав и че нуждата ти е безспорна. Трябва да можеш да говориш убедително на международен форум и да се разбереш с гражданин със завишена тревожност, който те е спрял на улицата. Никой не може всичко това. Затова най-важното е друго – да можеш да учиш, да знаеш какво искаш и да го искаш много, за да може да изтърпиш всичко. Трябва да можеш да не губиш мотивация дори и след незаслужена обида, да управляваш надеждата и разочарованието.

За да се ориентираме в огромното предлагане на политическия пазар, трябва да познаваме основните типове "продукти" и основните им характеристики. Чиста типология на кметовете не съществува, както не съществуват в чист вид и видовете темперамент. В повечето случаи срещаме комбинация от отделните типове – със или без доминация на един от тях.

Започваме с "класика" - има голям корем и мустаци, като и двете допринасят за авторитета му. И да не е кмет от поне 20 години, изглежда така. Говори на всички на малко име, вероятно познава лично всички в общината, дори и да е над 20 хил. души. Институциите и редът не са без значение, но по-важни са хората и отношенията между тях. Често е добър на терен и със спорна ефективност, когато трябва да защити позиции пред държавните институции. Точно по причина, че е класик, модерни технологии и модерни подходи в управлението се ползват рядко. Има доверие само на финансистката Цвета и крои планове как да я задържи на работа, дори и след като се пенсионира след 2 години.

Класикът не е лош вариант по дефиниция. Сещам се за класици, които въпреки липсата на модерен замах, лично са вадили хора от снега зимно време. Лош е под-видът на класика, наречен "заспа". Води се от двата основни принципа "не пипай да не се обърка нещо" и "не може да разчиташ на човек, с който не си изпил поне един хектолитър концентрат".

"Хиперактивният" излъчва ценна енергия като ВЕИ, непрекъснато говори по трите си телефона, дори когато говори с теб. Не може да не прави нищо, дори когато спи. Не чака хората да го поздравят, спира и прегръща гражданите по улиците. Изглежда така, сякаш освен кмет е и юрисконсулт, строителен техник, главен архитект, счетоводител. Най-много обича да дава акъл на работниците как се слагат бордюри, редят плочки, полага асфалт, как се мете, коси и т.н. Често детайлната запознатост с всички технически процеси го лишава от възможността за стратегическа визия.

"Хитрецът" знае заплатите на работниците във всяка фирма-изпълнител. Както и каква кола си е купил собственикът й и колко е спечелил от последната обществена поръчка. Затова с него "пазарлък" се прави трудно/лесно. Политиката за него се свежда до пермутациите в общинския съвет. Агресивен, работи със замах. В по-светлата си версия може да демонстрира чувствителност към болките на хората, склонен към популизъм.

"Дървеният философ" не знае колко е бюджетът на общината, нито колко струва кубик бетон, нито каква част от местните данъци са събрани до полугодието. Роден е поне за световната политика, а като компромис – за Европейската. Обяснява всяко неблагополучие с рестрикциите в Европейския съюз или липса на достатъчна солидарност след/въпреки кризата в Гърция. На приемен ден, при оплакване от разбита улица, може да преразкаже за лошата инфраструктура в южна Италия или орязаната инвестиционна програма за Испания. Въпреки своята "широка политическа култура", е опасен. Човекът копнее за "голямата политика" и приема кметската работа като временна утеха.

И стигаме до "идеалния". Преди да стигнем до това да е силен политик, голям експерт или работяга, добрият градоначалник трябва да е добър човек. Да не е "отлепил" или да се е прехвърлил в лигата на специалните. Последно е проблем не заради навирения нос, а заради загубата на чувствителност. Едва ли бихме искали да ни управлява човек, който да приема с "професионално" съчувствие всеки проблем или болка. Добрият политик, в това число и добрият кмет, трябва да може да се срамува. Дори и при максимум старание, поводи за това винаги има. Най-тежката професионална травма на политиците е загубата на чувство за срам.

Не съм сигурен кое е по-лошо – умен и ленив или посредствен, но деен градоначалник. Сигурен съм обаче, че отстояването на тъпи решения с голямо упорство е малко по-лошо от нереализацията на някоя добра идея.

Безкрайни потребителски спорове:

Нов vs. опитен

Опитният с рутина се справя със сложни ситуации. Познава администрацията, законите, министрите. Натрупал е много полезни умения, както и лоши навици. След повече време, прекарано в кметския кабинет, става все по-трудно да реагира на непознати предизвикателства. Друг риск на дългото кметуване е "срастването" с администрацията и консервативното възприятие кое може и кое не може. На някои места наричат това явление  "общинясване".

Неопитният, дори и да има визия, поне в началото няма инструментариум. По-висока е вероятността да прави грешки или да бъде непоследователен. Наред с това новото предизвикателство предполага хъс и нови идеи. Най-ценното качество на новия е, че не знае кое може и кое не може. По тази причина могат да се случат куп неща, които по принцип не могат.

Като цяло, ако харесвате вашия кандидат, не се притеснявайте от това, че е нов, нито че е понатрупал опит. Не това е най-важното.

Независим vs. обвързан

През последното десетилетие нямаме избран кмет на областен град без подкрепата на национална политическа сила. "Независимите" кметове могат и да минат за чаровен феномен, но безкрайната им маневреност не се ограничава само в смяна на политическите пристрастия, а често и във всички останали решения. Да не забравяме, че политическата принадлежност, освен вид негатив (предвид наивния копнеж да ни управляват не-политици експерти), е и дисциплиниращ фактор. Има кой да търси отговорност.

Експерт vs. Политик

Преди години един познат барман сподели:
– Ако знаеш как ме измами един… дойде, поиска една каса бира и каза, че ще я плати след малко.
– А ти защо му я даде?
– Ами имаше антураж, беше много мазен и добре облечен….абе беше някакъв голям мошеник….политик някакъв…

Все още битува митът за "лошия политик" и "добрия експерт". Поради умората от много политически разочарования, хората често копнеят не за друг политик, а за човек, който не е такъв. Благоразумен професионалист, нормален човек като всички тях (каквото и да значи това).

Хубаво е един ръководител на отговорна позиция да е експерт. В местната власт огромна полза носят познанията и опитът в икономиката, правото, както и инженерните науки. Свеждането на комплексните отговорности на висшата управленска позиция само до експертиза е недопустимо подценяване на изискванията. Добре е кметът да бъде експерт в нещо, но освен това той трябва да бъде и лидер, за да може да мотивира и показва посоката на администрацията и хората. Политиката е висше управленско умение, които съчетава уменията на мениджмънта, способността да се планира стратегически с обществената чувствителност и способност да убеждават. Слабите политици трябва да ни мотивират да търсим силни политици, а не нещо друго.

Мъж vs. Жена
Няма значение.

–
Добре би било да има упътване, подобно на това с опасните Е-та в хранителните продукти, което да ни помага да открием опасните характеристики и на кметовете (и не само). Такова засега няма и, убеден съм,  подобно етикетиране ще се случи трудно. Не защото в местната власт няма Е-та, а защото изследваният обект, точно като квантовия обект, се променя при всяко наблюдение. Обикновено той е това, което искаш да видиш.

Много колеги може да се засегнат или трескаво (макар и шеговито) да искат да определя кой към коя категория принадлежи. Не това е целта. Редно е да отбележа, че впечатленията ми се градят на крайно неизмерими данни и лични наблюдения, включително от времето, когато самият аз бях кмет. Ако ме питате, трудно бих казал към коя група принадлежа. И за да не предизвиквам подозрения в нездравословно фокусиране върху институцията на кмета, дължа подобен анализ и за народните представители и министрите – с единствената цел да ви предизвикам да наблюдавате, слушате и ако трябва – да питате.

 

Оригинална публикация

 

 

 www.capital.bg I 24.07.2015г.

Next-DC търси таланти за глобална кампания на Heineken, MTG инвестира в мрежа от потребителски канали в Европа, Saatchi & Saatchi ще организира академия за млади рекламисти на ФАРА

Next-DC търси таланти за глобална кампания на Heineken

Heineken беше отличен като най-креативен рекламодател на годината по време на глобалния конкурс Cannes Lions 2015 и започва нова кампания, в която 5 креативни екипа от страни, чиито агенции никога не са печелили Cannes Lion, ще могат да участват в създаването на "кампания за умерено консумиране на алкохол в партньорство с местния екип на марката в Амстердам". Тези страни са България, Гърция, Виетнам, Нигерия и Демократична република Конго. Агенциите на компанията на всеки един от тези пазари ще трябва да открият по двама човека с достатъчно добри идеи, които да се включат към глобалния криейтив екип на бранда. В България кампанията Talent Lab е реализирана от Next-DC. Участниците трябва да изпратят на talentlab.bg линк към видео с дължина между 60 и 90 секунди, в което представят себе си и работата си. Те трябва да се мотивират и защо журито на конкурса трябва да се спре на тях. Таргет на кампанията, казват от агенцията, са "фрилансъри и наскоро завършили студенти в сферата на дизайна, фотографията, копирайтинг, музиката и изпълнителските изкуства".

MTG инвестира в мрежа от потребителски канали в Европа

MTG, собственикът на "Нова броудкастинг груп", придоби 51% от Zoomin.TV, най-голямата мрежа от потребителски канали (multi-channel network, MCN) в Европа и петата по големина в света. Zoomin управлява видеосъдържанието на канали, които привличат над 2 милиарда гледания на видеа месечно и 100 милиона абонати от целия свят в YouTube. Всекидневната видеопродукция на създателите, свързани с компанията, от своя страна включва над 400 премиум кратки видеоклипa на 18 езика. Това се случва скоро след като MTG обяви инвестициите си в ESL (най-голямата компания за електронни спортове в света) и Splay – водещата мрежа от потребителски канали и създател на дигитално съдържание в Скандинавия, която генерира над 120 милиона гледания месечно чрез своите 430 YouTube канала. Тези стъпки са част от стратегията на MTG да обогати портфолиото си от предлагано съдържание чрез инвестиции в бързо развиващи се дигитални компании.

Saatchi & Saatchi ще организира академия за млади рекламисти на ФАРА 

Saatchi & Saatchi ще организира специализирана академия за "млади таланти без практически опит" по време на тазгодишното издание на рекламния конкурс ФАРА в Албена. Целта на инициативата е да помогне на участниците "да намерят първата си работа в рекламна агенция". Тя носи името Saatchi Circle ФАРА и е част от програмата Saatchi Circle, която агенцията традиционно организира. Академията на Saatchi & Saatchi ще се проведе между 10 и 12 септември в партньорство с Miami Ad School (Мадрид), както и с Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА).

В това издание на академията ще се сформират три екипа от по трима души, разказват от агенцията. Избраните участници в Saatchi Circle ФАРА ще решават реален социален проблем и ще представят идеите си пред творческите директори на най-успешните рекламни агенции в България. Специален гост-лектор на събитието ще бъде Начо Естейре, директор "Проучвания" в Miami Ad School. Той ще помага на младите участници да развият и структурират идеите си за презентацията пред журито. Всеки желаещ да се включи в инициативата, който има интерес към рекламното писане, графичния дизайн или дигиталните комуникации, може да кандидатства до 3 август на circle.saatchi.bg. Условието е да реши поставена от Saatchi &Saatchi тестова задача.

Omnicom Group отчете свиване на приходите си

Приходите на Omnicom Group са се понижили с 3.5% през второто тримесечие на 2015 г. в сравнение със същия период на миналата година. Това става ясно от отчета на компанията, представен по-рано тази седмица. Общите приходи на рекламния холдинг, в който влизат агенции като BBDO и DDB Worldwide, са се свили с 1.7% и са достигнали 3.8 млрд. долара. От друга страна, органичните приходи (тези, които изключват единични и външни фактори като придобивките и валутните флуктуации) са се увеличили с 5.3%, посочват резултатите. Първото тримесечие на 2015 г. отбеляза увеличение на нетните приходи от 1.8% в сравнение със същия период от 2014 г. Цялостните приходи на групата обаче са се свили с 0.9% (до 3.47 млрд. долара) поради въздействие на валутните курсове.

Yahoo и Google представиха приходите си от реклама за първото тримесечие

Второто тримесечие на 2015 г. е било благоприятно за интернет гигантите Google и Yahoo, показват отчетите на двете компании. Така например Google е повишил приходите си с 11% до 17.7 млрд. долара в сравнение със същия период през миналата година. Компанията на Лари Пейдж и Сергей Брин е реализирала и повишение от 11% на рекламните си приходи (до 16 млрд. долара). Според данните на компанията водещи за приходите са рекламата в мобилното търсене, както и тази в YouTube. Въпреки че платформата за видеосподеляне е повишила потреблението си (с 60% при desktop и около 200% при мобилните устройства), което е довело и до по-високите резултати, от компанията признават, че CPC цената (cost-per-click) в YouTube е ниска и трябва да бъде създаден нов модел, с който да се повишат рекламните приходи от платформата.
От своя страна Yahoo отчете една от най-добрите си години в последното десетилетие – 15% ръст на приходите в сравнение с второто тримесечие на 2014 г., които са достигнали 1.24 млрд. долара. Инвестициите в мобилна, видео- и native реклама в мрежата на Yahoo от своя страна са се увеличили с 60% и са достигнали 400 млн. долара. Дисплей рекламата пък е постигнала приходи от 500 млн. долара и увеличение на цената на единична реклама с 10%. Yahoo отчита още повишение от 22% на приходите от реклама в търсачката си, достигайки 521 млн. долара.

The New York Times обяви партньорство със Starbucks за разпространение на съдържанието си

The New York Times и Starbucks обявиха във вторник ново партньорство, чрез което определени статии на медията ще бъдат достъпни безплатно за членовете на лоялната програма на веригата кафенета. Съвместната работа на двете компании ще започне в началото на следващата година. Потребители на Starbucks ще получават чрез мобилното приложение на компанията дневни и седмични обобщения на новините и материалите, публикувани във The New York Times. В допълнение Starbucks ще предоставя безплатно и специална селекция от статии, публикувани във вестника, които смята за подходящи за своите потребители. От Starbucks обявиха и плановете си да разширят портфолиото от медии, с които си партнират, за да предложат на своите клиенти още по-добър и богат подбор от новинарски материали със сутрешното им кафе. Като част от партньорството с The New York Times членовете на лоялната програма на Starbucks ще могат да трупат и точки, с които да закупуват абонамент за дигиталното или печатното издание на медията.

 

Оригинална публикация

 

 

www.iec.bg I 12.12.2014г.

Международните специализирани изложби МЕСОМАНИЯ, СВЕТЪТ НА МЛЯКОТО, БУЛПЕК, САЛОН НА ВИНОТО, ИНТЕРФУД & ДРИНК и СИХРЕ, които се проведоха през месец ноември, представиха актуалното в света на хранително-вкусовата промишленост. Особено полезни бяха те за бизнеса, предлагайки много възможности за среща с настоящи и потенциални нови партньори, обмяна на опит, участие в конференции, специални събития и др.
Множеството делови контакти и възможността за договаряне само месец преди коледните и новогодишни празници привлякоха в шестте изложбени зали на Интер Експо Център – София специалистите в хранително-вкусовата индустрия. 16 472 посетители се срещнаха с 374 утвърдени и нови компании, представящи продуктите на 348 фирми. 111 от участниците направиха своя дебют на международните специализирани изложби. Бяха представени 82 чуждестранни компании от Гърция, Италия, Словакия, Полша, Унгария, Испания, Румъния и Молдова. Гостите на софийския изложбен комплекс се запознаха с актуалните тенденции в технологиите за производство и най-новите продукти на пазара на храни, напитки и адитиви, с нови решения при машините, опаковъчните процеси и измервателната техника.
Участие в изложбите взеха водещи български компании производители, представители, дистрибутори на храни, напитки, машини и технологии. С колективни участия се представиха български месопреработватели, млекопреработватели, винопроизводители, преработватели на плодове и зеленчуци, биопроизводители. Същата форма на участие избраха и фирми от Италия, Унгария, Молдова и Китай, като за компаниите от последните две държави това беше първо участие на международните специализирани изложби. Посолствата на Аржентина, Южна Африка и Полша представиха производители на вина и храни.
Посетителите се докоснаха до традиционни български ястия, като едновременно с това се потопиха и в най-модерното кулинарно изкуство чрез първото за България Балканско състезание по карвинг .
За първи път през тази година Италия беше страна партньор на изложбата Интерфуд & Дринк и по този повод „Лабораторията за италиански вкус“ запозна публиката с кулинарното богатство на страната и тайните на майсторите готвачи. Любителите на здравословния начин на живот и био продуктите успяха да получат ценни съвети от специалисти.
Актуални за бизнеса и производството теми бяха повод за множество делови контакти, бизнес форуми, представяне на европейски проекти, конференции, научни срещи, дискусии, презентации, дегустации и демонстрации.
Традиционните за всяко едно издание на международните специализирани изложби конкурси „Златен медал с диплом“ и Конкурс на потребителя донесоха много емоции за представителите на бизнеса – в последния изложбен ден бяха наградени фирмите производители с най-оригинални и качествени продукти. Тогава станаха ясни и имената на късметлиите от играта с анкетни карти за посетители – те спечелиха полезни и атрактивни награди.
Снимки и още за международните специализирани изложби можете да откриете в социалните мрежи Facebook, Google+ и LinkedIn.

 

в. Дума | 09.05.2011

 

За създаването на обща медийна мрежа се обявиха журналистите, участници в първия Балкански медиен форум. Конференцията се проведе в турския град Бурса и в нея взеха участие близо 150 журналисти от България, Албания, Босна и Херцеговина, Гърция, Косово, Македония, Румъния, Словения, Сърбия, Турция, Хърватия и Черна гора. Форумът бе организиран от турската Главна дирекция за печата и информацията към Министерския съвет и се проведе под патронажа на турския вицепремиер и държавен министър Бюлент Арънч.
Журналистите излязоха с идеята за обща платформа на балканските медии, която да гарантира по-бърза и безпрепятствена
комуникация между представителите на медиите в Балканския регион. В заключителната декларация от събитието се изразява надеждата за подобряване на отношенията между балканските медии. Това ще допринесе за заздравяване на демократичните структури в Европа и на Балканите, допълват представителите на свободното слово.
Солунският журналист Каки Бали припомни, че медиите в региона нямат достатъчно средства за повече местни кореспонденти в съседните държави. Така трудно се научава какво в действителност се случва в другите балкански страни, коментира гръцкият журналист. Той допълни, че липсата на информация води до непознаване както на проблемите, така и на добрите практики в
балканските държави.
Основният извод от форума бе, че връзките между медиите на Балканите са прекъснати. Участниците се обединиха около тезата, че комуникацията между журналистите в региона трябва да се възстанови, за да има по-голяма информираност на населението, а така да се осигури и по-голяма регионална стабилност. Общият медиен език ще спомогне и за укрепването на мирните отношения в региона, допълват журналистите. Двудневният форум в Бурса приключи с приемането на заключителна декларация. Представителите на водещите обществени и частни медии от всички балкански страни заявиха, че приемат като своя мисия да бъдат мост между Европа и Азия в исторически и културен план.
Организаторите на събитието се нядяват Балканският медиен форум да се провежда всяка година, а към него да се присъединяват и журналисти от европейски медии от цяла Европа.

Стр. 5