БТВ, Отпечатъци | 30.01.2011

Водещ: В студиото са Любомир Аламанов, специалист в областта на комуникациите, директор и съсобственик на PR агенцията АПРА; и журналистът от „Капитал” Огнян Георгиев. Седмицата даде неопровержими доказателства за силата на социалната мрежа Туитър. Тя се оказа ай-бързият информационен канал в света, оставяйки далеч зад себе си световните агенции, радиата, сайтовете, телевизиите. Защото първо в Туитър се появиха съобщенията за кървавия атентат на московското летище Домодедово. Дори руският президент, твърдят, научил от Туитър, а не от руските спец служби за взрива и свикал съвещание. Подобни сюжети видяхме и в Тунис и Египет, където най-истинските и най-вътрешни новини се получават точно от туитъри. Сега аз си признавам, че не бях много наясно какво представлява Туитър отвътре и си направих един вътрешен рисърч, едно лично проучване. Затова искам да ви питам най-напред какво представлява Туитър и как се стигна дотук най-бързо светът да се осведомява през Туитър какво се случва в горещите точки? Вие тъй като ги познавате отдавна и сте там много активно.
Огнян Георгиев: Отдавна е силно казано, Туитър не е толкова отдавна медия, за да представлява толкова стар феномен. Но това, което се случва в Египет, в Москва, в Тунис и на други места също преди това, в Иран поминалата година, е, че Туитър действа като медия, точно така, като най-новата медия, като най-бързата медия, защото това всъщност представлява един нефилтриран канал, в който много хора говорят в случая с тези събития, те говорят за едно и също, т.е. това е някакъв нефилтриран разговор, в който много хора вкарват всеки своето си – слухове, информация, това, което е видял, това, което е чул, това, което е…
Водещ: Е заснел много често.
Огнян Георгиев: Да. И това е много полезно, защото представлява един общ разговор, в който ти можеш да се включиш, можеш само да четеш и да участваш, но той е абсолютно свободен, той е нефилтриран, той е нецензуриран, той се случва в реално време, т.е. ти научаваш нещата сега пред компютъра докато стоиш.
Водещ: Друга специфика на Туитър, Любо, е това, че всичко е много минималистично там, в смисъл, че трябва да се събереш в много кратък отрязък…
Любомир Аламанов: 140 символа, точно толкова са оставили. Това е започнало, доколкото знам, първоначално идеята е била хора с есемеси просто да пускат къде се намират и какво правят. И тъй като мисля, че есемесите бяха до 160 символа, те са решили да оставят 20 символа за името и да се получат 140 символа полезна информация. Което кара съответно хората да мислят малко повече преди да пишат, за да успеят да се съберат в тези символи.
Водещ: И да се редактират и съответно да бъдат по-внимателни в информацията. Каква е разликата с Фейсбук? Защото Туитър е феномен много познат, много добре познат по света, но малко познат в България, където обаче Фейсбук вече има много, набра голяма скорост и вече има много потребители и ползватели, почитатели също…
Огнян Георгиев: Ами от моя гл.т., това, което аз ползвам като Туитър, и хората, които следя и хората… защото в Туитър ти можеш да избереш хората, които следиш, които всъщност са твоят канал на комуникация, те са твоят прозорец към света, ако искате. Ти можеш да ги подбереш, това е малко като да си подбереш социалния кръг, ти подбираш хората, които искаш да чуеш, неща, които са ти интересни, важни и съответно разчиташ, че те ще ти доставят тези неща ежедневно. Т.е. ти по някакъв начин ще можеш да участваш в това, което те виждат, чуват, мислят и т.н., което е малко по-различно от Фейсбук. То е доста по-стегнато, доста по-бързо и доста по-неангажиращо, да кажем, от това да седиш в една страница по цял ден и да правиш някакви неща. Той наистина е малко като информационна агенция, но твоя лична.
Водещ: Пести време освен това.
Любомир Аламанов: А и Фейсбук е малко по-шарено. Там като влезеш веднага виждаш много снимки, много видиа, изисква по-малко усилия. Докато в Туитър, колкото и да имаш линкове и информация, ти трябва да кликнеш, да отидеш някъде, в смисъл, да положиш малко повече усилия. Фейсбук е доста шарено, има много игри, хората пасат овце и т.н.
Водещ: Добре, но аз не разбирам защо, например холивудските звезди, или пък президентите, хората, които обитават Белия дом или Кремъл предпочитат Туитър като комуникация в момента? Не говоря например за Обама преди кампанията си, по време на кандидат-президентската си кампания, говоря за сега.
Любомир Аламанов: Това е директен канал. Той говори директно на хората. Хората се чувстват поласкани, че могат да му задават директно въпроси. Даже мисля, че преди ден или два имаше интервю на Обама в Ютюб. Където няколко дена преди това Ютюб имаше надписи, хора, задайте си въпросите, те ще бъдат зададени на Обама, т.е. колкото и да звучи лошо донякъде за вас, по някакъв начин старите медии леко остават встрани и започва един директен разговор. Т.е. това е още един комуникационен канал на политиците, звездите или големите компании за разговор с хората.
Водещ: „Капитал” е един от първопроходците в ползването на Туитър, именно като нова медия и интегрирането на Туитър в тъканта на самия вестник. Какво показва твоят опит, Огняне, на това поле? Тъй като вие имате, пускате и туит на седмицата и последователи имате изключително много, вече като, така да се каже, официалният сайт, туит на „Капитал” има много последователи…
Огнян Георгиев: Ние започнахме да го ползваме именно с цел любопитство донякъде, донякъде желание да научим и ние повече и желанието да комуникираме по-добре с хората, които ни четат. Получи се, смея да кажа добре, защото учейки се, ние всъщност развихме този тип комуникация. Много е важно да имаш интеракция с хората, които четат. Т.е. не само да им даваш информация, но и да умееш да получаваш обратно информация от тях. Туитър е много добър в тази сфера. Най-вече зарази 140-те символа. Защото когато се събираш в 140 символа, ти по някакъв начин съумяваш да събираш информацията по-добре, по-кратко, да дадеш повече от това, което знаеш. И се получава много добър канал, който понякога е ефективен, понякога не толкова, но винаги е нещо различно.
Водещ: А споделяш ли мнението на PR-специалиста като журналист, че всъщност всичко това става за сметка на традиционните медии, на хартиените вестници, на радиата и телевизиите също така, на агенциите..?
Огнян Георгиев: Това е въпрос, който между другото тормози и старите медии от едно известно време насам. Аз лично мисля, мисля го заради Уикилийкс примерно, които се случиха миналата година, мисля си, че старите медии няма да загубят място, защото те имат друг тип функция. Този тип функция на прякото свързване на властта с хората, те вече няма да я имат, факт. Властта има много други начини, по които да се свързва с хората, но те остават сертификаторът на информацията, т.е. Туитър е много, както казах, като общ разговор. Все едно си на маса, на която много хора казват много неща. На някои от тези хора ти можеш да вярваш, на други не можеш. Някои говорят истини, други не. В този свят медиите, тези медии, на които разбира се ти лично вярваш и ти си избрал да вярваш, тези медии още играят ролята на сертификатор, т.е. те са това, което ти казва тази информация ние я интерпретираме така, и тя е вярна. В този ред на мисли за медиите също е много важно да започнат да работят с тези медии, както „Капитал” се опитва, защото ние разбираме по този начин повече и умеем да влезем в този дебат по някакъв начин. Не ни се получава винаги, но…
Водещ: Искаш нещо да допълниш ли?
Любомир Аламанов: Репутация, това е важната дума. Независимо дали онлайн или офлайн медии, независимо дали стари или нови медии, репутация – това е най-важното. Ако съответният акаунт в някоя социална мрежа няма репутация, никой не му вярва.
Водещ: И обратно. Ако например става дума за жълт вестник, който е дискредитиран откъм информация се получава…
Огнян Георгиев: Това е също принцип на Туитър, хората те следят, все повече хора те следят, защото все повече хора искат да чуят това, което ти искаш да кажеш, и ти вярват. Колкото повече хора искат да чуят това, което ти казваш, толкова повече нараства твоят авторитет.
Водещ: Затова аз съм ви поканила, именно защото вие имахте много последователи в Туитър. Сега още един въпрос, доколко това може да бъде спирачка, имам предвид този вид нови социални мрежи, медии, могат да бъдат спирачка срещу цензурата от страна на властта, срещу криенето на информация, срещу опитите да се заглуши и да се запуши, да се скрие истината? Питам ви, защото тази седмица именно с това се отличи, че освен бързината, например в Тунис и в Египет бяха направени опити, особено в Египет, да се, просто да спрат достъпа до всички социални мрежи.
Огнян Георгиев: Да, финалното нещо, което египетското правителство направи като видя, че не може да се справи, просто спря интернета в страната, изключи страната от интернет…
Водещ: Точно, дръпна шалтера.
Огнян Георгиев: Което се оказа също непродуктивно, защото разбира се интернет служи за много други неща освен за Туитър, и съответно бизнесът в страната започна да надига вой, та се наложи да го пуснат отново. Истината е, че няма начин да цензурираш този тип говорене. Защото той не се случва от един човек към друг човек, той се случва от много хора към много хора. Т.е. както любимата фраза на мисля, че Линкълн, можеш да спреш много хора за кратко време, или малко хора за много време, но не можеш да спреш всички винаги.
Любомир Аламанов: Това е така, още повече, че политиците имам чувството, че не са осъзнали силата все още на социалните медии, независимо дали в България, или по света, някои от тях разбират, но като цяло много малко са проумели, че е настъпила някаква тотална революция. Малко ми прилича ситуацията като на първата световна война, където старите генерали не разбирайки, че има нова техника, изпращат войниците по стария начин – атака на щик срещу танкове – което е безумие. Те тогава не са разбирали, както и сега не разбират, че ситуацията е революционна. Имейлите бяха забързване на писмата, но тук в случая всички хора могат да бъдат провайдери на информация, ситуацията е коренно различна.
Огнян Георгиев: Между другото причините да се случи тунизийската революция бяха именно Туитър и Фейсбук, защото човекът, който, всъщност единственият канал, който отразяваше какво се случва беше „Ал Джазира”. Единственият канал, по който „Ал Джазира” получаваше информация беше през Туитъри Фейсбук, когато един журналист постваше нещата, които получаваше и хората разбираха за тях по този начин. Т.е. няма начин, винаги ще се намери каква е истината.
Водещ: Добре, по принцип владеенето на информацията и на информационните канали е предпоставка за така да се каже победа във войните. Имам предвид, ако се върнем в миналото и си спомним защо Византия е била толкова силна като империя, защото те си съобщавали чрез огньове военноначалниците и войските през хълмовете например кой е победен, кой е завладян, кой е победил и т.н. Същото е с телеграфа, който изигра много важна роля в гражданската война в Америка. Може ли да се каже, че сега Туитър и Фейсбук, но особено заради бързината си Туитър, е на път да направи революция за пореден път в информационната ера, и че е място, откъдето тръгват революциите, като родилен дом?
Огнян Георгиев: То е вече факт, това, което се случва реално в арабския свят се случва заради, и заради това. То се случва заради много други неща, но това е начинът, по който по някакъв начин се подсилват тези фактори. Той вече прави, фактът, че Китай например е забранил изцяло Туитър. И Китай има две версии свои на Туитър, които разбира се са цензурирани от правителството, в които между другото от вчера думата Египет не може да бъде открита. Показва, че тези, които всъщност цензурират, разбират това нещо. То наистина се случва, то е реалност в момента.
Любомир Аламанов: Жалко за усилията на ЦРУ, които 60 години се опитваха да направят нещо, но сега Фейсбук и Туитър го направиха за две години.
Водещ: А добре, как изглежда българското мини блогърско общество отвътре, вие като негови представители, какво най-бного се обсъжда в българския Туитър?
Любомир Аламанов: Всичко се обсъжда, това е хубавото нещо на Туитър, че всеки може да обсъжда или да казва какво му е интересно по всяко едно време. ние все още както се казва пишем правилата, все още се учим как се комуникира. Аз самият често правя грешки, извинявам се. Въпросът не е ти да стоиш и само да пишеш нещо, въпросът е да участваш в този разговор, който се случва в Туитър.
Водещ: Аз лично откривам в собствената си комуникация през социалните мрежи, нямам акаунт в Туитър, но ще си направя след този разговор, защото ми стана интересно, е това, че няма и някакъв вид етикет, някак си не съществува етикет все още в тези социални мрежи. Никой не е написал правилата, както ти казваш, и понякога стават недоразумения, обърквания, някои хора се сърдят, изобщо има драми.
Любомир Аламанов: Етикетът се прави все още. Той най-вероятно няма да бъде написан, но вече има такива установени правила, които повечето хора, които комуникираме се знаят. Както е невъзпитано да плюеш на улицата, така е невъзпитано да обиждаш в Туитър. Така че тези неща се долавят интуитивно. То е както в детската градина децата се събират и почват да си говорят, те много бързо установяват социалните норми на поведение кое е разрешено, кое не е разрешено. Вече имаше няколко повсеместни туитър-атаки срещу хора, които комуникираха по правилния начин, които крадяха идеи, или поне не се извиняваха за това, така че обществото постепенно създава тези правила. Дали ще бъдат написани някога – по-скоро не, но пък винаги има такъв кодекс…
Огнян Георгиев: Да не излиза, че Туитър е някакво страшно място, където някакви хора седят и дебна какво ще направят другите хора. Просто истината е, че то е като всеки нов социален кръг, в който ти влизаш и се научаваш на правилата в него.
Водещ: Да, но в същото време моето собствено заравяне в постовете в Туитър, направи ми впечатление, че най-обсъжданата тема напоследък е разбира се политиката, разбира се подслушванията, и че там е пълно с остроумия по адрес на властта, шеги, вицове политически и т.н. Това ли е някак си в момента характеристиката на Туитър? Говоря за злобата на деня, за най-актуалния момент.
Любомир Аламанов: То е актуално, защото това е тема на цялото общество. В смисъл Туитър, това не са някакви фрикове, които говорят някакви различни неща, вътре се обсъжда това, което се обсъжда по вестниците, което си говорят хората на улицата, каквото си говорят в кръчмата. Факт е, че там става малко по-публично, повече хора го виждат. Но да, като има скандали в политиката, това нещо се обсъжда вътре. Като спират тока, това се обсъжда вътре. Както хората ругаят за сметките някои компании, така в Туитър хората си пишат, еди-коя си компания ми изпрати пак много гадна сметка и пуска нещо малко по-нецензурирано.
Огнян Георгиев: И колкото по-интелигентно е да кажем, остроумно можеш да го напишеш и да споделиш това, което мислиш, на деня, толкова повече хора ще те ритуитнат, което означава просто да разпространят това, което ти казваш.
Водещ: нека да излезем сега конкретно от социалните мрежи и да минем изобщо към интернет. Какво е вашето впечатление, в момента съобразява ли се властта с факта, че можеш навсякъде в интернет да откриеш записи от подслушванията и СРС, изобщо има много нефилтрирана информация, която прониква в интернет, и фактически това обезсмисля всеки опит за цензура. Говоря вече за България и българските власти. Всеки опит да се запуши гласът на медиите или да се прокарват определени тези нарочно.
Огнян Георгиев: то пък е същото като принципния разговор в Туитър. Да, цензура не може да има, но от друга страна някакви неща, които се… твърде многото информация пак е объркваща. В смисъл, ако ти имаш твърде много информация, която част от нея е вярна, а друга част не е, пак ще стигнем до същия проблем. Така че…
Водещ: Т.е. остава си изискването за сертификата?
Огнян Георгиев: Ами според мене винаги остава.
Водещ: И в българския вариант.
Любомир Аламанов: Абсолютно, абсолютно е така. Според мене политиците, има някакво разделение, в смисъл, донякъде се съобразяват, в смисъл вече много трудно, както е имало опити преди време, да се обадят на главен редактор или на шеф на новини и да кажат: спри това, не пускай онова и т.н. Защото в момента цялата тази информация спокойно движи навсякъде. Точно от тази гл.т. наистина вашата работа на журналистите е доста по-лесна, защото вие спокойно може да кажете: как да го спрем, като то е навсякъде.
Огнян Георгиев: Информацията не може да бъде спряна вече.
Любомир Аламанов: Информацията вече не може да бъде спряна.
Водещ: Добре, значи нека да завършим с това послание. Информацията вече не може да бъде спряна, важното е тя да бъде сертифицирана, и така да се каже потвърдена от източници с репутация, нали, и от сериозни?
Огнян Георгиев: Да, всеки сам решава кое е важно за него, това е хубавото всъщност на новите медии, там всеки сам решава.
Водещ: Благодаря ви много!

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 15.01.2011

PR секторът гледа към публичния сектор и дигиталните комуникации като източници за раздвижване на пазара

Вместо да вдигат чаши с шампанско на лъскави партита като в добрите времена преди рецесията, в офисите на PR агенциите щракат телбодове и шумят копирни машини, които отпечатват стотици листове с оферти и административна информация. Индустрията направи елегантен завой към публичния сектор, за да компенсира свиването на инвестициите в PR услуги на частните компании. По всичко изглежда, че тази тенденция ще се запази (и дори засили) и през 2011г., въпреки че участието в търгове на държавната администрация или по европейски програми носи със себе си и много бюрократични главоболия. Онези PR агенции, които не могат да се примирят с буквализма на условията и непрозрачността на вземане на решения в публичния сектор, пък насочват усилия в овладяването на дигиталните комуникации, след като индустрията прекара една година в опипване на почвата. В добавка предстоят избори, които също ще са свеж източник на приходи за част от професионалистите в областта на политическия маркетинг.

Смяна на фокуса

Общото настроение в сектора е, че под въздействието на кризата се е променила структурата на предлаганите и търсени PR услуги. Компаниите продължават да инвестират в събития, защото те им осигуряват директен контакт с аудиторията, но го правят внимателно и с фокус върху резултатите. "В рамките на нашата група организирането на събития беше секторът с най-голям ръст за изминалата година", казва Александър Дурчев, управител на Аll Channels Communication Group. Но подчертава, че събитията са станали много по-премерени и ориентирани към съпреживяването с марката.
Агенциите не усетиха прогнозираното преливане на бюджети от реклама към PR, но пък отчитат ръст в търсенето на някои от услугите. Светлана Савова, генерален директор на "V+O Communication България", наблюдава такова увеличение при вътрешните комуникации. Доскоро те се възприемаха по-скоро като ангажимент на HR специалистите, но с развитието на дигиталната среда се размиха и границите между вътрешна и външна комуникация. "Има голям смисъл в това вътрешните комуникации да се управляват от PR агенция, защото, когато познаваш динамиката вътре в една компания, какви са страховете на служителите й и какво ги мотивира, можеш по-добре да разкажеш историята й пред външните публики", обяснява Савова.
От една страна, заради рецесията, от друга – заради правителствените акции, особено спрямо хранителната индустрия, професионалистите отчитат и ръст на кризисните комуникации. Според Светлана Савова обаче такъв тип консултации не могат да се случват на проектна основа. "Трябва да познаваш добре клиента, предварително да си направил анализ доколко е подготвен за криза и да си го обучил как да реагира, за да има ефект", аргументира се тя. Александър Дурчев от Аll Channels Communication Group пък отбелязва, че компаниите са започнали да разчитат повече на своите PR агенции и за по-стратегически консултации и анализи на пазара, на конкурентите, на ориентиране в обществената ситуация дори.
За сметка на това всички наблюдават намаляване на бюджетите за корпоративна социална отговорност. Сред тези, които са си позволили да запазят размера на инвестициите си в тази посока, са само големите и международни компании, които имат целенасочена и дългосрочна политика в областта. "Фирмите се опитват да оцелеят, да намерят нови пазари, от една страна, а от друга, медиите не са склонни да отразяват корпоративни новини, свързани със социални каузи, а това ги спира да инвестират, защото все пак очакват и бизнес полза", изяснява причините Александър Дурчев.
Най-значимото събитие на изминалата година обаче без съмнение е възходът на дигиталните комуникации, въпреки че участниците на пазара си признават, че 2010 г. беше по-скоро тестова година за този тип услуги. Компаниите и агенциите изпробваха различни техники, канали, подходи в тази среда, набраха инерция и обещават, че през тази ще видим по-структурирани и смислени кампании онлайн.
Управляващият директор на APRA Porter Novelli Любомир Аламанов казва, че скоро агенцията им ще завърши изграждането на своето дигитално звено. Доскоро той е размишлявал и дали не си струва да наеме на работа програмисти, но е решил, че е по-добре за агенцията да се фокусира върху управлението на репутацията онлайн и да остави разработването на приложения на специализираните студиа за дигитален маркетинг.
Дали обаче през 2011 г. действително ще говорим за отделни бюджети, които компаниите ще насочват за дигитални комуникации, или по-скоро за спорадични инвестиции в кампании, извън планираните суми за PR? Експертите смятат, че ще станем свидетели и на двете. "Понякога се опитваме да добавим стойност за настоящите си клиенти, като им предлагаме допълнително и такъв тип услуги, които не влизат в предмета на договора ни", обяснява Светлана Савова от "V+O Communication България". И продължава: "Но зависи много от конкретния случай. Когато клиентът е подготвен да живее в дигиталния свят, тогава се изисква отделен бюджет, с който можеш да разшириш дейността."
Всъщност в сегмента на онлайн комуникациите рекламните и PR агенции преплитат интереси. Според Савова обаче териториите малко или много са си ясни: "Ние се борим за думите, диалога, за това как да построим разговора онлайн, така че да съвпада с образа на компанията офлайн."

Държавни конкурси

Венета Попова, управител на PR агенция "Кота 97", смята, че през 2011 г. PR пазарът съвсем ясно ще се раздели на два типа агенции – такива, които участват в търгове по оперативни програми и поръчки по Закона за обществените поръчки (ЗОП), и такива, които ще останат в полето на корпоративния PR. За своята агенция тя е избрала втория път. "Ние не проявяваме интерес към публичния сектор, защото намираме работата с частни компании за по-чиста и ясна, с повече свобода да създаваме идеи. Докато в тези конкурси е много по-важно да умееш да администрираш кандидатстването си, отколкото да бъдеш креативен в това, което предлагаш", коментира тя.
И действително тези, които вече са се осмелили да участват, са натрупали горчив опит, като това да ги дисквалифицират заради липсващ подпис на една от стотиците страници с документи. Условията пък често са непосилни за една агенция и в бранша все по-често компаниите се обединяват в консорциуми, за да посрещнат изискванията на конкурсите. "Всички гледат към европейските фондове. Пазарът е в стагнация и публичният сектор е единственият вариант за ръст. Доколко тези публични пари ще влязат в реалния бизнес зависи от много неща – от администрацията, от опита на компаниите да си подготвят тръжната документация…", коментира Александър Дурчев от Аll Channels Communication Group. През изминалата година неговата агенция е спечелила три търга, което му дава увереност, че има начин да се пребори бюрократичната машина.
"Направихме отдел, който се занимава само с това, хората ни са добри в областта и си участваме по такива конкурси. Приели сме го като вид инвестиция", обяснява Любомир Аламанов, управляващ директор на APRA Porter Novelli, който се е разочаровал неведнъж от непрозрачните и оплетени правила. "Молим се да попаднем на читав чиновник, който иска да се случи нещо, защото има администрации, които помагат да се реализират хубави проекти", казва все пак той.
Една от идеите на Българската асоциация на PR агенциите през 2010 г. беше да постави ясно проблема с условията на търговете за обществени поръчки пред правителството. Това им намерение все още не е изпълнено.

Изборна година

"За агенциите, които се занимават с политически маркетинг, идващите избори (местни и президентски) ще бъдат сериозно предизвикателство. Браншът разчита на тях и като бизнес и е добре да бъде ангажиран в такъв важен процес", казва Венета Попова, управител на PR агенция "Кота 97". Нейната агенция вече води предварителни разговори за ангажименти към местните избори, но засега отказва да съобщи подробности. Венета Попова обаче не очаква, че ще станем свидетели на по-зряла политическа кампания. Нещо повече – притесненията й са, че до момента, в който тя навлезе в най-активния си период, вече няма да са останали избиратели, към които да бъдат насочвани посланията. И все пак вярва, че ще видим интересни кандидати, които ще говорят смислено на населението в активна икономическа възраст. Но на местните избори.
Встрани от политиката обаче управителят на PR агенция "Кота 97" залага големи надежди на ИТ сектора като източник на свежи инвестиции за PR пазара. "Всички наши нови клиенти са от този бранш. Той е много динамичен, работата е свързана с постоянно обяснение на нови технологии и имаме много повече възможности за креативност", казва Венета Попова. Позитивни сигнали за PR бизнеса дават още фармацевтичната индустрия и финансовият сектор. Общото настроение е, че го очаква интересна и (с много усилия и малко късмет) по-успешна година.

Стр. 34

Focus-press.net I 7.09.2010

APRA Porter Novelli е новата ПР агенция на Байерсдорф България. Компанията ще се грижи за създаването и реализацията на цялостна комуникационна стратегия на козметичния гигант, като поема връзките с медиите на корпоративно и продуктово ниво.
„Байерсдорф България винаги е работила с професионалисти в областта на връзките с обществеността. Избирането на надежден партньор беше и си остана приоритет за нас още от създаването на фирмата преди почти 9 години. Вярваме, че изграждането на цялостния образ на фирмата и представляваните от нея марки до голяма степен се определя и от представянето ни пред медиите, адекватната комуникация и позиции в станалите вече задължителни социални медии. NIVEA и Eucerin, нашите най-важни марки в България, са за щастие харесвани, обичани и купувани. С APRA Porter Novelli заедно ще надграждаме и доразвиваме тези стабилни позиции,” каза Бедрос Калфаян, управител на Байерсдорф България.
„За нас е чест да работим със световен лидер като Байерсдорф и заедно да посрещнем предизвикателствата, промените и динамиката на съвременните медии. Вярвам, че съвместните ни усилия ще затвърдят водещите позиции на компанията на българския пазар и ще запазят и продължат да развиват репутацията и доброто й име и в бъдеще,“ заяви управителят на APRA Porter Novelli Томислав Цолов.
Байерсдорф e една от водещите международни корпорации в грижата за кожата и красотата. През своите над 125 години опит компанията е създала и лансирала на пазара редица марки, които се радват на универсално доверие – NIVEA, Eucerin, La Prairie, Labello, 8#2154, и Hansaplast/Elastoplast.
Основана през 1994 г., днес APRA Porter Novelli е сред водещите комуникационни агенции в България. Сред клиентите на компанията са Нестле България, Coca-Cola, HP, Санома Блясък България, Карлсберг България, Ромпетрол България и много други.

Оригинална публикация

APRA Porter Novelli I 27.07.2010

Агенцията ще се бори в две категории за наградите на американското издание PR News

ПР aгенция APRA Porter Novelli е единствената българска компания, достигнала до финал в две от категориите на наградите Platinum PR Awards тази година, които се раздават от PR News – едно от най-уважаваните издания за комуникации в САЩ. Номинациите на агенцията са в категориите „Лансиране на нов продукт“ и „Глобална ПР кампания“, съответно за кампаниите за NESCAFE DOLCE GUSTO на Нестле България и 100 години независимост на Република България. Всички финалисти могат да бъдат видяни на: http://www.prnewsonline.com/awards/platinumpr2010_event-finalists.html 

PR News е седмично издание за комуникации с над 60-годишна история, което се интересува от най-значимите проекти, идеи и хора в ПР бизнеса. Всяка година експерти и екипи от цял свят се състезават за наградите Platinum PR Awards, които тази година ще бъдат раздадени в началото на октомври в хотел Grand Hyatt в Ню Йорк. Сред финалистите в категориите, където са номинациите на българската агенция, са и The Coca Cola-Company, Saab Automobile AB, Intel Corporation Global Communications Group и др. 

APRA Porter Novelli беше единствената българска агенция със статуетка на международния PR конкурс SABRE, проведен по-рано тази година, в категорията „Медийно позициониране“, за съвместен проект със списание National Geographic. Агенцията е сред основателите на Българската асоциация на ПР агенциите /БАПРА/. Клиенти на компанията са HP, Coca-Cola, Нестле България, Санома Блясък България, Майкрософт, Ромпетрол България, Сименс България и много други.

Оригинална публикация

Еcon.bg I Апостол АПОСТОЛОВ I 25.06.2010

Специално за Econ.bg

Спортисти и фолк певици все по-често се избират от компаниите за рекламни лица. Какво е тяхното място в съвременния корпоративен ПР разказаха в специално интервю за Econ.bg Елина Големанова (вляво на снимката горе) и Ружа Загорска от ПР агенцията APRA Porter Novelli. Двете дами коментираха и развитието на социално-отговорния ПР след катастрофата на световния шампион по фигурно пързаляне Максим Ставийски.

Акценти:

• Изборът на лице за продукт: Личностите с авторитет у нас и чужбина;

• След случая с Максим Стависки: Фирмите избират по-внимателно свои рекламни лица

• При гаф на рекламното лице: Фирмата открито трябва да признае, че е сбъркала в избора си;

• Българският манталитет: Не може да провали една кампания.

Как компаниите си избират рекламните лица?

 Ружа Загорска:

Лицето се избира на принципа каква аудитория преследва фирмата, преценява се дали лицето ще бъде привично за конкретната аудитория. В общи линии то трябва да бъде пример за подражание от съответната целева група. В много случаи се оказва, че няколко публични лица отговарят на определен критерии. При това положение, няколко фактора са определящи при избора.

Елина Големанова:  

На първо място се гледа дали лицето не е участвало в друга кампания или представяне на продукт. Например групата „Ъпсурт" са свързани с рекламата на Nescafe. След това участие много компании ще предпочетат да се лишат от услугите им, след като знаят каква е обвързаността им.

На второ място се гледа дали лицето е потенциален носител на негативи за фирмата. Например, дадено лице може да не е участвало в други кампании, но пък се е снимало за Playboy. В тези случаи фирмите избягват да наемат такива личности.

Елина Големанова:  Има разлика между избирането на лице за корпоративен имидж и за представител на марка или продукт. Първото нещо, което е много важно, е самата компания да определи своята визия – как иска потребителите да я асоциират и какво послание иска да предаде на аудиторията. С поведението си корпоративното рекламно лице трябва да създава и да гради уважение сред обществеността, докато лицето на продукта трябва да прави така, че марките да се купуват.

Защо фирмите прибягват масово да услугите на спортисти и фолк певици?

Ружа Загорска:  

Спортисти се наемат за рекламни лица, защото по този начин много от компаниите искат да внушат посланието, че обществеността трябва повече да спортува и да води здравословен начин на живот. От друга страна, именно спортистите ни са единствените хора зад граница, които са най-популярни. Чужденците с тях ни асоциират. Вземете например Христо Стоичков или Димитър Бербатов. Всеки чужденец като му кажеш Стоичков, той знае България. Не мога да каже, че фирмите ще имат успех в кампаниите си, ако наемат лица от други области, тъй като просто не са чак толкова познати на нашата и чуждата публика.

Що се отнася до фолк певиците. Факт е, че българинът харесва този жанр, по заведенията се забавлява  на фолк музика. Трябва да си признаем, че тази музикална индустрия много добре се развива. В нея се наливат страшно много пари, а и клиповете с всеки изминал ден изглеждат все по-добре. Вижда се, че музиката се отделя от онзи познатия лош вариант на жанра от времето на 90-те. Съвсем скоро ще започнат да се влагат и повече пари за подобряване качеството на текстовете. Тази индустрия все по-често ще попада в полезрението на фирмите като източник на рекламен дивидент.

Казахте, че едно лице трябва да бъде модел за поведение в обществеността. Какво се промени в корпоративния ПР след катастрофата на Максим Стависки. През лятото на 2007 г. година двукратният световен шампион по фигурно пързаляне катастрофира край Приморско, уби човек, а друго момиче и до момента се възстановява от инцидента.   

Елина Големанова:  

При всички случаи, компаниите станаха по-предпазливи при избора на лицата, независимо дали за социално-отговорна кампания или за продуктова марка. След инцидента се предпочитат личности в обществото, които имат утвърден дългогодишен авторитет, които хората почитат и вярват.

Ружа Загорска:

Комбинацията между идеята за дългосрочна кампании с избора на т.нар „силно лица от деня", не винаги води до добри  резултати за фирмите. Много по-добре за фирмата е да избере някое непознато лице, което да се налага с години и да се асоциира с дадена марка, отколкото да се избере някоя позната звезда.

Когато, казано грубо, дадено рекламното лице сгафи, какво трябва да направи компанията, за да запази своя авторитет? Тук искам да припомня, че самият Стависки беше посланик на социалната кампания „Ако си пил, слез – искам да стигна жив".

Елина Големанова:  

В конкретния случай със световния шампион мисля, че организаторите много добре направиха, че я спряха. Доколкото си спомням, имаше и официално изявление, че компанията се дистанцира и не одобрява действията на лицето. Това е нормалната и правилната реакция при такива случаи.

Моят съвет като консултант в такава ситуация е компанията да не се скрива и да чака да отмине бурята. Трябва съвсем искрено да излезе и да каже: „Да, това лице го бяхме избрали заради тези и тези причини, но се оказа, че той не е най-добрият ни избор и не следва целите на замислената кампания. Всъщност, не правете това, което той направи". Компанията може да изчисти имиджа си като например подпомогне финансово лечението на пострадалите.

В последните 2-3 години бяха започнати различни кампании за разумно шофиране. По пътищата бяха слагани смачкани коли, стигна се дотам че по билбордовете започнаха да се монтират макети на полицейски патрулки. Въпреки това, няма ден без ранени и катастрофирали. В тази връзка, една кампания може ли да промени манталита на българина? 

Ружа Загорска:

Факт е това, което казвате. Но манталитетът на българина не може да се промени в рамките на една социално-отговорна кампания, за месец или година. Промяната на манталитета е ангажимент не само на една инициатива, фирма или правителство Личното ми мнение е, че българинът ще кара пиян, докато му се разрешава. Отнемането на книжката в никакъв случай няма да реши проблема. Има редица по-нерадикални мерки, които ако се следват, в дългосрочен план ще дадат резултати. Основно трябва да се работи с подрастващите, от малки да се промени манталитетът им, че не трябва да сядат зад волана след употреба на алкохол. Виждате, че основно катастрофите са причинени от млади шофьори.

Елина Големанова:

От гледна точка на ПР-а и рекламата, не можем да кажем, че манталитетът на българина може да провали една рекламна кампания. Когато фирмите правят една социална кампания, както казахме в началото, те избират своята аудитория, отчитат и нейния манталитет. За да имат успех с посланието, фирмите трябва така да подготвят кампанията, че да накарат аудиторията да се замисли.

Ружа Загорска: Само ще резюмирам казаното, че кампанията се счита за провалена, ако още в началото не е отчетен манталитетът на аудиторията.

Оригинална публикация

APRA Porter Novelli I 2010-06-15

Скъпи приятели,

Бихме искали да ви поканим да участвате в регионално проучване, измерващо използването на социалните медии от компании и организации. Целта на изследването е да даде представа за това как компаниите използват социалните и дигитални медии като част от техните комуникационни стратегии.

Вашето мнение и опит е от огромно значение за проучването, тъй като смятаме, че вие сте хората, които разбират и използват най-пълноценно възможностите на социалните медии. Като благодарност за вашето участие в това проучване, ние с удоволствие ще споделим резултатите първо с вас. Ако смятате, че има някои от вашите колеги и приятели, които имат желание и интерес да отговорят на въпросите, ще сме благодарни, ако им препратите проучването.

Бихме искали да ви уверим, че може да разчитате на пълна конфиденциалност.

Може да участвате в проучването тук.

Краен срок: 25 юни (петък) 2010 г.

Много благодарим за вашето сътрудничество!

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Цветелина Петрова | 2010-05-15 

Любомир Аламанов: Как заведохме 20 хил. души в парка "Живей активно" за мен е кауза, а не просто събитие

НИКОГА НЕ СЪМ ВЯРВАЛ, че най-добрите идеи се раждат, когато отиваш на конкурс, за да спечелиш поредния нов клиент. Моята история е вдъхновена от личното ми разбиране, че един пиар специалист работи много по-мотивиращо и дава всичко от себе си за клиент, който му е доказал, че му вярва. Така се случи с мен и екипа ми през 2004 г., когато в резултат на усилен брейнсторминг се роди инициативата "Живей активно". Това е една социално отговорна кампания на Nestle България, но на практика вече е един абсолютно самостоятелен бранд, който има свой собствен живот и свои фенове.
Как възникна идеята? Големите компании като Nestle често са жертва на обвинения, че тяхната храна е лоша и вредна. И това обикновено без никакви доказателства. Наскоро прочетох, че някакъв човек се скрил в дома си с намерението да изяде 100 сандвича McDonald’s, за да докаже колко са вредни. Но според мен каквото и да изядеш наведнъж, щом числото клони към 100, няма как да не ти навреди. Проблемът на съвременната цивилизация не е в това, че ядем лоши храни, проблемът е, че нямаме съответната култура на хранене и не водим здравословен начин на живот. Затова с кампанията "Живей активно" решихме да пропагандираме именно това активно и здравословно живеене.
Nestle като най-големия производител на храни има много подобни програми по света, но ние трябваше да измислим наша, локална, която да съответства на манталитета на българите. И така през юни 2004 г. организирахме първия поход от НДК до Южния парк под мотото "Живей активно", който събра около 3000 души. Тогава хората, които дойдоха в парка, се забавляваха с концерт на голямата поляна. От следващата година вече имаше и локации със спортни игри. Миналата година на похода дойдоха повече от 20 хил. души, а в парка ги очакваха 12 нарочно подготвени спортни площадки за футбол, волейбол, тенис на маса и др., специално място за домашни любимци, за които беше осигурен професионален дресьор, и много други атракциони. Волейболният ни ас Евгени Иванов-Пушката следеше за феърплея в турнира по волейбол, в който участваха 20 отбора. Сами разбирате за какво мащабно събитие става дума. Увеличаването на участниците е едната посока на развитие на инициативата, другата е разширяването й териториално и излизането й извън София. През август "Живей активно" е на традиционното си морско турне във Варна, Бургас и Приморско. Там не провеждаме поход, а опъваме шатри, където хората могат да танцуват салса, да потренират тае-бо, каланетика, гимнастика. Разбира се, няма как да минем без плажен волейбол и плажен футбол.
Сигурно обаче се питате защо все пак това е моята пиар история или в случая – пиар събитие. Защото един проект в развитие от пет, шест или седем години се прави изключително трудно, изискват се усилията на целия екип, а креативността да предложиш нещо ново всяка следваща година е наистина голямо предизвикателство. Като видиш обаче хората колко са доволни и как се забавляват, няма как да не изпиташ удовлетворение. Доволният клиент също е изключително стимулиращ фактор за успеха. С тази кампания Nestle България не увеличи продажбите си. Но положителният имидж на една компания е не по-малко важен от добрите търговски резултати.

Стр. 90-91

Dnevnik.bg I Зорница СТОИЛОВА I 2010-04-27

PR агенция Publicis MARC спечели приза "Агенция на годината" на първия конкурс за постижения в областта, организиран от Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА). "Най-после някой да оцени моята височина по достойнство", пошегува се двуметровият изпълнителен директор на холдинга от агенции Publicis MARC Николай Неделчев на официалната церемония късно в понеделник.

За отличието "Агенция на годината" се състезаваха общо 9 PR агенции, като сред номинираните попаднаха само 5 – Publicis MARC, All Channels Communication, United Partners, M3 Communications и APRA Porter Novelli. За да бъде сред финалистите, всяка PR компания трябваше да демонстрира не само богато портфолио от клиенти и услуги, но и финансови данни, бизнес стратегията си за развитие и успешни свои практики.

Конкурсът на BAPRA разчиташе изцяло на международно жури да оценява участващите кампании, оглавявано от легендарния анализатор на пазара и създател на The Holmes Report Пол Холмс. Чуждите експерти разглеждаха проектите в шестте категории дистанционно, като на церемонията присъстваше единствено председателят на румънската асоциация на PR агенциите Теодор Фролю.

За най-добра "Кампания за устойчиво развитие" те определиха проекта на Publicis MARC "Чиста храна, честен поминък" за равностойно присъствие на малките фермери на пазара. В категорията "Специално събитие" голямата награда спечели агенция InterImage за кампанията си за алкохолната марка Beefeater "Лондон DressCode".

Най-иновативната кампания според международното жури беше "За теб и за тези, които обичаш", която PR агенция All Channels реализира за своя клиент Glaxo. "В кризата е опасно, но и задължително да се използват иновативни техники", каза изпълнителният директор Александър Дурчев при получаването на наградата. All Channels спечелиха награда и за комуникационна кампания на годината за козметичната компания AVON със съвместния им дългосрочния проект "AVON срещу рака на гърдата", който през годините им донесе не една награда от други конкурси.

Зелената инициатива на телекомуникационния оператор Globul "Go Green" спечели отличие в категорията "Кампания, реализирана от вътрешен PR отдел". В конкурса се състезаваха общо 22 агенции с 59 проекта.

Оригинална публикация

PRnew.info БЛОГ  I 2010-04-26

В новия 6-ти брой на Информационното издание на БДВО PRактики може да прочетете:

Информация за PRактики

Двуседмичното електронно издание на Българското дружество за връзки с обществеността e насочено към добрите практики в публичните комуникации, PR и връзките с медиите. Изданието ще има за цел да информира всички желаещи за инициативите на БДВО, както и за всичко интересно, което се случва в професионалната PR област по света и у нас.

Брой 6 на PRактики, Информационно издание на БДВО може да изтеглите от тук:

http://prnew.info/wp-content/uploads/2010/04/PRaktiki_Newsletter_26_04_2010.pdf

Предишните броеве на изданието може да намерите тук:

http://prnew.info/?s=prактики

Ако Бюлетинът ви харесва или искате той да обогати своето съдържание – може да попълните анкетната форма, която да изпратите на s.stefanova@bdvo.org.

Изданието включва следните рубрики:

Редакционна

PR Новини

PR Събития

PR Лица

Новите членове

PR Забавление

и други

Редакционният екип е в състав:

Милена Атанасова
Нели Бенова
Стоян Стоянов
Симона Стефанова 
Мануела Дюлгерова

Редакционният екип очаква вашите мнения, коментари, предложения за материали в “PRактики” и желание за абонамент на координатите на редакцията:

Българско дружество за връзки с обществеността
София 1504, ул. "Сан Стефано" №25
Tел: 0885106372; 02/4833631
Ел.поща: s.stefanova@bdvo.org