в. Торнадо | Наталия МИНКОВА | 12.03.2011

Типичният за соцвремената "другарски съд" се връща наново в управленския манталитет и практика на БНТ, научи "Торнадо". Този път негов пръв подсъдим ще е дългогодишната журналистка от националната телевизия Валя Ахчиева. До тази информация вестникът ни се добра чрез свои надеждни източници, работещи на прословутата улица "Сан Стефано" №29.
Новината за обеднената в прегрешения Валя Ахчиева се разнесла мълниеносно из етажите на БНТ, като за изненада на колегията намерила много застъпници и нови "свидетели" за "злоупотребите" на журналистката.
Според източници на вестника ни първите сигнали за това, че Ахчиева отдавна работи "на частно", дошли още преди години от нейни колеги от техническия персонал на националната медия. Тогавашното ръководство на БНТ обаче не обърнало достатъчно внимание на скандалната информация, подадена от оператори и монтажисти срещу Ахчиева, и оставило журналистката без забележка и наказание.
Според данните на "Торнадо" обаче към днешна дата новото ръководство на БНТ било принудено да вземе мерки срещу своеволията на Ахчиева, тъй като в медията вече били постъпили десетки припокриващи се сигнали, обвиняващи журналистката в тенденциозност и защита на "частни интереси" на големи корпоративни клиенти. Този път обаче сигналите не идвали само от колегите на новинарката, но и от сериозни външни институции.
Най-скандалната информация, достигнала до "Торнадо", разказва, че доскорошен оператор, работещ с Ахчиева в нейното авторско предаване, бил свидетелствал пред членове на ръководството на БНТ как шефката му заснела материал по "разследвана" от нея тема, след което отишла при "поръчителите" на материала и съвместно с тях оформила целия сценарий на предаването си. Операторът още свидетелствал, че според него "журналистката" най-вероятно била извършила горната "услуга" заради някакво финансово поощрение, а не заради любовта си към професията на журналист.
Не е тайна, че самата Валя Ахчиева неведнъж лично е заявявала, че не работи по "частни случаи", а само по "държавни". Последните авторски предавания на разследващата журналистка обаче еднозначно показват, че тези нейни твърдения въобще не отговарят на истината. В едно от последните си предавания например Ахчиева още в началото му заяви, "че в интерес на провежданото разследване по дискутирания от нея случай е да не представя публично имената на участниците в него". Само минути по-късно обаче тя многократно съобщи в ефир имената на едната засегната страна, а името на другата услужливо запази в тайна.
Именно този двоен стандарт в материалите на Валя Ахчиева се е заело да разследва ръководството на БНТ. Според шефовете на националната медия е крайно недопустимо от ефира на единствената обществена телевизия в страната нейни служители да заемат страна и да ползват телевизионното време за разчистване на лични сметки с "поръчаните врагове" от някоя частна компания или сдружение. Повече от безспорно е, че подобен тип "журналистика" няма място в ефира на национална медия с престижа, историята и претенциите на БНТ.

Стр. 59

ПРЕДИЗВЕСТИЕ за освобождаване ще получат около 400 служители на БНТ в средата на март.
Това съобщиха пред "168 часа" работещи на "Сан Стефано" 29. По думите им предизвестията ще бъдат връчени на 15 март.
Според служители на БНТ около 300 от освободените ще са от тези, които до момента са били на трудови договори. Останалите 100 души били
пенсиониращи се в момента служители. Според слуховете в БНТ запазена от съкращения ще остане единствено Дирекция "Новини и актуални предавания". Навремето неин шеф бе настоящата генерална директорка на БНТ Вяра Анкова.
Очаква се в най-скоро време достояние да стане и новата структурна схема на БНТ. Тя трябваше да е готова още в началото на годината, но това така и не се случи. Според запознати чрез преструктурирането ще се стигне до обединяването
на различни звена, откъдето всъщност идвало и намаляването на бройките заети хора.
Засега промените вече са налице в автосервиза на БНТ. С решение на Управителния съвет той вече е даден под наем за три години. Служителите, които преди това работеха в него – 5-6 души, са освободени. В поредица статии "168 часа" писа за нарушенията, които доклад на предишния финансов директор на телевизията Димитър Чапанов бе установил в автопарка. Сред тях бяха точене на служебен бензин, бракуване но нови части за автомобилите, ползване на коли на медията от
роднини на бившия шеф на "Автотранспорт БНТ" Николай Манолов и много други. В резултат ръководството на телевизията започна разследване. Манолов обаче не бе изгонен, а само бе понижен в длъжност механик. Оказа се, че той имал над сто дни невзет отпуск В края на март бившият шеф на автопарка ще се пенсионира и БНТ ще трябва да му изплати всичките невзети дни отпуск.
Другият основен "герой" от статиите на "168 часа" – бензинджията Михов, също се отърва от съкращение. Именно той бе човекът, сниман как налива в туба от служебния бензин и я слага в колата си. Въпреки това бензинджията не бе освободен от "Сан Стефано" 29. В момента Михов също се води главен механик. Държавната телевизия зарежда от "Лукойл" и хванатият в крачка да точи служебен бензин служител отговаря за картите, които БНТ получава от рафинерията.
Очаква се съкращения да има в регионалните центрове на БНТ и в Дирекция "Техника". Как точно и по какви критерии са определени служителите, които ще бъдат освободени, "168 часа" така и не можа да разбере. Чрез пресцентъра на БНТ изпратихме въпроси на генералната директорка на телевизията Вяра Анкова. До редакционното приключване на броя отговори от нея нямаше.

Стр. 9

TV Bulgaria I 10.03.2011

в. Галерия, ТВ приложение | 10.03.2011

БНТ ще продуцира дебютния филмов проект "№1" на режисьора Атанас Христосков. В него ще бъде показано ученическо насилие, обезверените учители, проблемните и цинични младежи.
Главен персонаж в лентата ще бъде нашумелият актьор Филип Аврамов, както и младите Ивайло Захариев, Николай Станоев, Ивайло Драгиев, Иво Аръков.
"№1" е първият хип-хоп филм в България. Историята е подплатена със саундтрака на изпълнители като А.Т.И.Л.А., SBM, Римак, Бичето, а графитите са дело на култовия Nasimo.
Премиерната прожекция на филма е на 9 март в кино "Люмиер".

Стр. 20-21

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 10.03.2011

Предстоят съкращения на около 30% от служителите в телевизията

Българската национална телевизия е намалила дефицита си четири пъти, каза за в. "Пари" председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов. Недостигът на средства в медията в момента се равнява на около 5 млн. лв., докато през миналата той бе достигнал драстичната сума от 23 млн. лв, обясни финансистът в управителния съвет на БНТ Атанас Кацарчев. Дефицитът на телевизията е намалял благодарение на 10-те млн. лв., които финансовото министерство преведе на телевизията миналата година, както и на разсрочване на някои от договорите на телевизията и предоговаряне на условията по други, допълни Кацарчев. Добрата новина е записана в отчета на обществената телевизия за 2010 г. Той бе представен пред СЕМ преди два дни. Миналата година той прогнозира, че ако по сметката на телевизията не постъпят приходи от 6 млн. лв., дефицитът ще достигне драстичната цифра от 29 млн. лв.

По-малко служители
"В него са залегнали три основни стъпки към подобряването на състоянието на обществената телевизия", допълни доц. Лозанов. Първата стъпка е структурни промени, което означава, че се очакват сериозни съкращения, втората е намаляването на дефицита и третата – подобряването на програмата.
"През следващите няколко месеца телевизията ще се раздели с около 30% от служителите си, което прави около 400 души", каза пред в. "Пари" членът на СЕМ София Владимирова. В момента ръководството набляга най-силно на преструктурирането на отделите за маркетинг и връзките с обществеността, допълни Владимирова. Целта е подобряването на имиджа на държавната телевизия.

Нерозово финансово положение
Преди половин година Атанас Кацарчев представи подробен анализ за финансовото състояние на телевизията. Той не показа добри резултати. До края на юли 2010 г. от заложените приходи на телевизията са били изпълнени едва 12%, като до декември миналата година се очакваше
те да се увеличат двойно.
Анализът показа, че е трагично положението при производството на филми, където през последните 10 години са инвестирани 51 млн. лв., а печалбата от тази продукция е едва 2600 лв. 10% от бюджета на телевизията по закон трябва да бъдат изразходвани за кино. Предаванията също нямат добра възвръщаемост, показа анализът тогава. От "В неделя с… " на Димитър Цонев са били заложени 100 хил. лв. приходи, но реално са получени 48 хил. лв. за годината.
Кацарчев обясни, че 29% от разходите на телевизията отиват за купуване на права за спортни и други мероприятия, още 23% – за заплати, и 14% – за пренос на сигнала. Въпреки песимистичните прогнози от СЕМ са оптимисти за съдбата на обществената телевизия. Според София Владимирова се наблюдава малък напредък в развитието на медията, но още има какво да се желае. "Преходът на телевизията е доста труден и бавен", коментира доц. Лозанов.

***
12.8 млн. лв. бе дефицитът на телевизията миналата година.
***
2600 лв. бяха приходите на БНТ през 2010 г. от кинопродукцията й.

ТЕКСТ ПОД СНИМКА
Ръководството на БНТ и генералният директор Вяра Анкова искат добър имидж на телевизията, затова са се заели с преструктурирането на отделите за маркетинг и връзките с обществеността.

Стр. 6

в. Стандарт | 09.03.2011

Мира Добрева се връща в БНТ на 15 април. Тогава ще стартира новото предаване на една от най-красивите дами на "Сан Стефано" за всички времена. Бляскавата блондинка вчера откри салон Elegance MD, чийто съсобственик е с Диана Колин. Двете ще се посветят на благородна кауза – всеки месец ще се отделят 5% от оборота за изработката на висококачествени естествени перуки от българска коса. Те ще бъдат за жени, преживели драмата на лъчетерапията. Теодора Захариева, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването и на обществения съвет на пациента, подкрепи акцията. Радина Велчева, шеф на фондация "Искам бебе", и мениджърът на Arena Professional Красимира Краева също сложиха рамо на Мира и Диана. Юлияна Дончева, Гала, Вихра, Мая, Ани Михайлова бяха на партито.

Стр. 25

През февруари средният дял на bTV е 40,14%, на Нова ТВ 14,31%, а на БНТ1 – 7%. Това сочат данните на ТВ План/ТНС за февруари.
Сериалът "Забраненият плод", bTV Новините и bTV Репортерите оглавиха първите три позиции в ТОП 50 класацията на телевизионните програми според тяхната гледаемост. bTV – Комиците, Пълна лудница и Аламинут са следващите найпредпочитани програми според данните на ТВ План/ТНС, измерващи рейтинга на тв продуктите.
В ТОП 50, bTV заема първите 23 места и доминира с общо 38 позиции от всичките 50. bTV Новините отново са абсолютен лидер, като заемат първите 4 позиции сред новинарските емисии на националните телевизии. Обедната емисия на bTV /784 000 зр./ привлича с 315 000 зрители повече, отколкото централната емисия на Нова ТВ Календар /469 000 зр./.
Централната емисия на По света и у нас по БНТ привлича по-малко от 400 000 зрители средно за месеца. bTV "Тази сутрин" продължава убедително да води сред сутрешните блокове, като привлича 626 000 зрители, с 512 000 повече от Здравей, България /114 000 зр./. "Тази сутрин" привлича по-голяма аудитория и от новинарските емисии на Нова
ТВ и БНТ1. bTV Action е единственият кабелен канал, намерил място сред 50-те най-гледани ТВ програми, откакто се изготвя тази класация по критерия за средна месечна гледаемост. Малко повече от месец след старта си каналът попадна в Топ 50 за февруари – с футболната среща Левски – ЦСКА на 35та позиция.
Нова ТВ заема 9 позиции в Топ 50, като най-гледаното предаване на медията е на 24-то място, а БНТ1 заема 2 позиции – с най-гледаната програма на 42-ра позиция.

Стр. 15

в. Труд , Второ издание | 07.03.2011

Разгневени либийци атакуваха български журналисти. Инцидентът стана на граничния пункт "Рас Джедир" между Либия и Тунис. Наложило се войници да разпръснат тълпата с изстрели във въздуха. За щастие няма пострадали.
Обект на атаката станаха операторите от Нова телевизия и БНТ Димитър Славов и Христо Златков. Екипите на трите български национални телевизии пътуват на борда на правителствения "Еърбъс 319", който е на хуманитарна мисия в Северна Африка и евакуира бежанци по либийско-тунизийската граница.
Операторите ни снимали група либийци, влизащи в Тунис. "В един момент, явно афектирани от това, което се случва – емоциите им надделяха, започнаха да крещят да не ги снимаме", разказа пред "Труд" Александрина Аврамова, журналистка от Нова тв, която е в екипа, отразяващ евакуацията. По думите й нищо друго не е провокирало тълпата. "Хвърлиха нещо, не мога да кажа точно какво, и започнаха да крещят да не ги снимаме", каза Аврамова. И цитира думите на един от мъжете: "Не ме снимай, куче, ще те убием". Това нагнетило напрежението. Тогава се намесила тунизийската армия, като опитала да изтласка тълпата. Тя обаче не отстъпвала. Един от войниците изкрещял и стрелял във въздуха. Разгневените мъже се разбягали и с това инцидентът приключил.
На въпрос почувствала ли се е застрашена, Аврамова отговори с "не" и обясни, че всичко станало много бързо. Просто хората са били по-емоционални и гневът не е бил нещо, насочено специално срещу нашите журналисти.
Българският "Еърбъс 319" изпълни вече два полета, с които превози стотици бежанци. 50% от разходите за самолета се покриват от ЕК, останалата част е от нашия бюджет за хуманитарна помощ и развитие.
Германия изведе общо 262 души от Либия в строго секретна операция на Бундесвера, наречена "Пегас". 125 от евакуираните са немски граждани, включително посланикът в Триполи.
Мисията бе изпълнена успешно от 6 военни самолета "Трансал" с общо 150 тежко въоръжени войници на борда. От главното командване на Бундесвера в Потсдам са следили чрезсателит обстановката в пустинния район в Югоизточна Либия, където са се приземили четири от самолетите. Целта е била да се засече опасност от атака на либийската противовъздушна отбрана. За другите два самолета е имало официално съгласие на Триполи и те са оперирали от столичното летище. Като междинна база е бил използван Кипър, докъдето са били превозвани чуждите граждани от Либия.
Всички от ЕС, вкл. българи, можеха да се евакуират вчера от Бенгази, като се качат на борда на британския кораб Cumberland. Условието бе да носят някакъв документ за самоличност.

Стр. 26

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Зорница СТОИЛОВА | 03.03.2011

Кризата на рекламния пазар е основната причина качествените програми да намаляват, може ли това да се промени
Вземете дистанционното и да се разходим заедно по сергията – телевизиите все повече започват да напомнят на мърдащи таблоиди. Праймтаймът е окупиран от турски сериали. Политиците бръщолевят из сутрешните блокове и имитират смисъл в дружелюбни разговори с водещите. Екранът се задушава от постоянното присъствие на едни и същи публични личности, които предъвкват изтъркани послания. Публицистиката все по-често подава микрофона на шоубизнеса, вместо да задава остри и критични въпроси на властта. Жанрът на интервюто измести разследванията, превръщайки телевизиите в сцена за изява на силните на деня вместо в коректив на управляващите. В новините пък протестите в арабския свят се редуват с авторекламите на шоупроектите на тв каналите.
Доскоро това не беше така. Помните ли времето, когато телевизорът се включваше не толкова по навик и за убиване на скуката, колкото с онова приятно нетърпение да видиш нещо интересно. Нещо, за което утре ще си говориш с приятели и колеги.
Разбира се, усещането, че телевизията става по-скучна, е доста субективно. Няма как да измериш дали шегите в "Шоуто на Слави" са станали по-плоски, нито да сравниш "Дързост и красота" с "Листопад". (Между другото България е вторият най-голям вносител на турски сериали след Казахстан). Естествено също, че в ефира има и интересни предавания. Въпросът е дали те не стават все по-малко?
Въпреки че се измерва трудно, качеството на телевизионната продукция се подчинява на определена логика. То е следствие на сложните отношения между самите телевизии, рекламния пазар, от който те се финансират, интересите на собствениците им за високи нива на печалби и капацитета на независимите продуценти да произвеждат смислено съдържание. Всички тези фактори в момента се пресичат по начин, който не предполага много добро качество.
Рекламният пазар през последните три години се сви значително. Това ограничава възможностите на телевизиите да инвестират в собствено, качествено съдържание. В същото време двата най-големи канала – bTV и "Нова тв", смениха собствениците си сравнително скоро. И двете компании, които дойдоха в България (особено MTG, която плати немислимата сега сума от 620 млн. евро за "Нова тв"), имат интерес да възвърнат инвестициите си и това е по-голям приоритет за тях от високото ниво на програмите. Освен това през последните години се наложи практиката телевизиите да се конкурират през едно и също съдържание и това допълнително прави синия екран повече сив.
Засега най-големият губещ от това е аудиторията, която привиква да занижава стандартите и изискванията си към телевизионната журналистика. Дългосрочно обаче от тази политика ще изгуби целият телевизионен пазар, който вече започна да се сбогува с една важна част от своята аудитория – младите и активни хора, които избират да се информират и забавляват онлайн.
Това доказват и данните от пийпълметричните и маркетинговите агенции, според които общата телевизионна гледаемост не спада, но все повече намалява времето, което прекарваме пред малкия екран. Според Market Test/TGI България това е най-видимо през почивните дни. Така например в неделя средното време пред телевизора е спаднало от 4 часа 20 мин. на 3 часа и 25 мин. за последните четири години. "Паралелно с това непрекъснато намалява процентът на хората, разчитащи на телевизията да ги информира – от 62% през 2006 до 50% в края на 2010", обяснява Ивайло Богомилов, изпълнителен директор на Market Test/TGI България.
И още нещо – националните канали вече осезаемо губят модерните градски хора в посока на интернет и алтернативните, нишови телевизии. "Ако погледнем чистата статистика, няма особена промяна в общата гледаемост на телевизия, но определено има спад сред по-активното и най-вече градско население", констатира и Лили Георгиева, управляващ директор в медийна агенция Mindshare и добавя, че тъкмо тази аудитория е най-интересна на рекламодателите.
Телевизионен таблоид
"Проблемът със съдържанието е въобще един от централните проблеми на българската медийна среда и той е свързан с начина, по който медиите се разгърнаха в хода на прехода", коментира доц. Орлин Спасов, преподавател във Факултета по журналистика към Софийския университет и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация". По думите му хибридизацията на сериозното и популярното съдържание е започнала първо в пресата, но след това се е прехвърлила отчетливо и в телевизията. Според него тази тенденция е най-видима в сутрешните предавания, които все по-категорично се оформят като зони на таблоидната телевизия в България. Това минава през преекспонирането на скандала, търсенето на сензация, доближаването на всяка цена и по всяка тема до социалното, до гледната точка на средния българин. Вместо журналисти на преден план излизат инфотейнърите, специализирани в смесването на популярното съдържание и чистата информация. При тях отсъства експертността и задълбочената подготовка по определени теми, а разговорите са управлявани от спонтанното любопитство на водещия.
В изследванията на фондация "Медийна демокрация", фокусирани върху взаимоотношенията медии и власт, се вижда, че интервюто в българския ефир доминира като жанр над разследванията. Още, че повечето публицистични предавания се захващат с теми, които не са чак толкова конфликтни, а тв интервютата с публични личности се разгръщат на принципа един-два по-остри въпроса, после един-два по-меки за баланс. Според Орлин Спасов, ако една публицистика бъде сведена само до интервюто, това е сериозен проблем. По този начин телевизиите остават единствено трибуна на политическия елит, без да навлизат в дълбочината на важните теми и да бъдат критични.
В подбора на новини и теми в тв предаванията от "Медийна демокрация" наблюдават два противоречащи си процеса – от една страна, умора от прекаленото политическо присъствие и, от друга страна, невъзможност да се избяга от него. "След идването на ГЕРБ на власт има много активна ре-политизация на публичния живот", обръща внимание ръководителят проекти във фондацията Орлин Спасов. Данните от анализа на "Медийна демокрация" сочат, че има възход на политическото в медиите. Те са централната сцена, през която властта се упражнява.
Според съсобственика на продуцентската компания No Frame Media и водещ на политическо токшоу по TV 7 Емил Кошлуков друг сериозен недостатък на тв публицистиката е липсата на позиция. "Счита се, че е проява на лош вкус или нарушение на всички правила, ако имаш мнение. Бягството от позиция на водещите се наложи в България. Произходът на това е да не си партийно пристрастен, но това не означава, че не можеш да имаш идеологически ценности. По света е тъкмо обратното", аргументира се той. По думите му, както телевизиите, така и пресата са се отдалечили от функцията си да редактират, да обясняват света на своите аудитории. "Целта на повечето разговори в публицистичните предавания е или скандалът, или да се избута на преден план определена теза. Не се прави анализ, водещите не се готвят за разговорите. Сриването на образованието в България е най-видимо на екран", коментира Кошлуков.
Медийният консултант и бивш програмен директор на "Нова телевизия" Олга Лозанова поставя и друга тежка диагноза на българските телевизии, извлечена от опита: "В българския ефир досега "оцеляват" само най-прости и крайни жанрове и форми. Ако ще е риалити, ще е или музикален формат, или "Биг брадър", ако ще е хумор, ще е на ръба, а често и отвъд, ако ще е сутрешен блок, ще е с двама водещи и тежки политически теми и.т.н ." По думите й остро се усеща липсата на по-фини, междужанрови, самоиронични или общо казано – по-сложни предавания.
Една от много болезнените липси в ефира е на силна и качествена документалистика по важни теми. Телевизиите са предпазливи, когато решат да инвестират в подобни проекти, тъй като те са скъпи и изискват много време за реализация. Почти няма и предавания, посветени на култура и изкуство. В ефира отсъстват и икономически предавания, които да обясняват на достъпен език какви са ефектите от икономиката върху реалния живот на хората и които да ги съветват как да си управляват парите. "Предлагали сме на телевизиите около десет различни идеи за предавания за популярна икономика. Всички казват: "Не сега, дай през септември ще помислим", констатира собственикът на продуцентската компания Old School Productions Никола Тупарев.
Гледната точка на телевизиите обаче е по-различна. По мнението на Люба Ризова, директор "Новини и актуални предавания" в bTV Media Group, икономическите теми не би трябвало да се отделят в специализирани предавания, тъй като са неделима част от новините и другите актуални предавания, където проблемите се коментират общодостъпно. "Специализираното звучене и високото ниво на говорене по икономика имат своето място в интернет и може би в някои новинарски канали", смята Ризова.
От всички тези дефицити и изкривявания на телевизионната медийна среда губят зрителите. Но губи и целият пазар, който спъва възможностите си да се развива. "Големият ощетен е зрителят, който получава нискокачествен продукт и трайно възпитание към невзискателност към съдържанието, което му се предлага", коментира програмният директор на БНТ Севда Шишманова.
Защо спада качеството на телевизиите
Един телевизионен пазар се разгръща и професионализира тъкмо през инвестициите в съдържание, защото така увеличава възможностите за приходи на всички играчи на него и възпитава лоялна аудитория. В условията на намалени рекламни бюджети и изискванията на чуждите медийни компании за стабилно ниво на печалба обаче телевизионните мениджъри трудно могат да запазят разходите за програма непроменени. Естествено е и да избягват експериментите и рисковите начинания, защото нямат увереността в растящия рекламен пазар от времето на мащабни проекти като "Big Brother" и "Survivor". В същото време търсят предавания, които да се харесват на всички общности – малки и големи, в села и градове и т.н. "Когато търсиш най-малкото общо кратно за такава голяма общност, няма как да не падне нивото", коментира Емил Кошлуков, изпълнителен директор на No Frame Media. (Компанията продуцира предаванията "В джаза в събота вечер", "Споделено с Камелия", "Какво ви забърка Лео").
Има и още нещо, което пречи на разнообразието в тв ефира. Една от болестите на малките пазари е, че се развива на телевизионни моди и вълни, които бързо отшумяват и пренасищат интереса на зрителите. Всички помните господството на риалити форматите, които бяха монополизирали ефира допреди две години. Сега идва ред на сериалите. "Това е толкова закономерно на един малък пазар, който освен това е в стагнация – да залага на отработени територии", коментира продуцентът Магърдич Халваджиян.
Според програмния директор на bTV Апостол Пенчев липсата на инвестиции може да се отрази единствено на качеството на заснемане и продуциране на тв продуктите. Той обаче е категоричен, че независимо от икономическата ситуация bTV не е допуснала компромис с програмното си съдържание. Действително, през последната година телевизията успя да наложи български сериал с качество на филмов продукт – "Стъклен дом". Изхождайки от успеха на този проект, тази пролет bTV инвестира в още три български сериала в праймтайм и кулинарно риалити шоу.
Изпълнителният директор на конкурентната "Нова тв" Светлана Василева обяснява отсъствието на мащабни продукции като сериали и скъпи риалити формати тази година и с малкия размер на българския пазар. "Националните телевизии могат да стартират годишно ограничено количество програми от този тип. За да подсигурят достатъчно висок бюджет за целта, понякога се налага да съкратят разходите на голяма част от останалите продукции, особено предвидените за излъчване в дневния часови пояс. Неминуемо това рефлектира върху тяхното качество или поне не позволява те да се развиват", честна е Василева. По думите й това съвсем логично води и до по-малко новаторски проекти и залагане на сигурни и наложили се продукти.
Аргументите на медийните мениджъри се подкрепят и от финансовите анализатори, които следят поведението на компаниите майки на двете най-големи национални телевизии в България – MTG (собствениците на "Нова тв" и каналите от групата Diema) и CME (на bTV) на всички пазари, на които те оперират. Стефан Нелсон, който покрива медийната индустрия в Skandinaviska Enskilda Banken, и по-специално операциите на MTG, потвърждава, че политиката на намалените инвестиции в съдържание следва логиката на свиването на рекламния пазар. "MTG са по-предпазливи в програмните си инвестиции в България, отколкото на други пазари. Причината е, че от всички страни, в които оперират, България и Балтийските страни са тези с най-слаб рекламен пазар", обяснява Нелсон. По думите му стратегията на MTG е да имат колкото се може по-висока печалба в настоящата бизнес среда, без да загубят пазарен дял. Ако обаче рекламният пазар в страната започне да се възстановява през 2011г, Нелсон прогнозира, че и MTG, и CME ще инвестират много повече в програма, защото тогава пазарният им дял ще бъде от много по-голямо значение.
Друг важен фактор, който влияе на качеството на телевизионното съдържание, е неравномерното разпределение на рекламния пазар в България. Лидерът в ефира bTV заедно с останалите канали от b Media Group държат 63% от телевизионния рекламен пазар. Едва 31% се падат на каналите на MTG ("Нова" и телевизиите "Диема"). За държавната БНТ остават 4%. А всички останали си поделят останалите 2% според данните на TNS/TV Plan за 2010 г. (виж графиката). При такова разпределение на рекламните пари е очевидно кой може да си позволи повече инвестиции в телевизионно съдържание и кой трябва да прави икономии от това. Проблемът според медийния анализатор и ръководител проекти във фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов, е че монополизираният от водещата медийна група рекламен пазар "оказва влияние директно върху съдържанието, защото обемите предавания (програми) трябва да останат същите, а в условията на криза и намалени рекламни бюджети тези обеми трябва да се произвеждат с все по-малки ресурси."
Отвъд ефектите от икономическата криза обаче можем да търсим причините за спада на качеството на тв съдържанието и в особеностите на българския телевизионен пазар. През годините двете комерсиални телевизии наложиха практиката да се конкурират с едно и също програмно съдържание в един и същи часови пояс. Ако по bTV върви танцувално шоу в праймтайм, и в "Нова тв" гледаме същото в същия час. И обратното. Този установен ред обаче ограничи пазара и продуцентите в развитието на едни и същи формати, а аудиторията – в избора й какво да гледа. "Когато има само два играча, по-големият винаги запушва по-малкия. Ходът на bTV е да не позволява в "Нова тв" да има иновации", коментира продуцентът Никола Тупарев.
"Прилича почти на картелно споразумение помежду им", казва Севда Шишманова от БНТ за поведението на двете частни национални телевизии.
Мениджърите на телевизиите обаче регистрират и още един проблем, който влияе върху качеството на телевизионните продукти. "Смятам, че има и творческа криза от страна на външните продуценти. Не сме наблюдавали особено интересни концепции за нови формати, а по-скоро има завръщане към сериали и филми", обръща внимание изпълнителният директор на "Нова тв" Светлана Василева. По думите й това не е тенденция, характерна само за България. Тя обаче очаква откриването на нови лица и таланти да се съживи и развие оттук нататък.
Какво всъщност ще се случва през следващите месеци зависи не само от вдъхновението на продуцентите, но в много голяма степен – от конкуренцията между телевизиите и възстановяването на рекламния пазар. Ако беше спазен първоначалният срок за цифровизация на ефира, през 2012 г. щеше да е ясно, че веднага след това състезанието между каналите щеше да ги накара да увеличат качество на програмите си. Сега това ще се случи след още няколко години. Перспективите пред рекламния пазар за тази година са за спиране на спада и в добрия случай – минимален ръст. Това, уви, не предполага някаква генерална промяна в ефира на частните телевизии. Надежда има в БНТ (вижте допълнителния текст), но иначе свиквайте – филмите тази година ще продължат да бъдат стари, шегите – тъпи, а вместо телевизионна журналистика да ни облъчват с политически буфосинхронисти.
За националните частни канали остава санкцията на зрителите, които все повече ще се отдалечават от телевизията като източник на информация и забавление. А за да се върне активната аудитория отново пред малкия екран, нужно е много по-голямо усилие от инвестирането в български сериали. Спасението е в силната и качествена телевизионна журналистика. Ако тя продължава да изчезва обаче, скоро големите канали няма да бъдат нищо повече от ефирен чалга клуб – кичозен интериор, профанска музика и шарени прожектори.
По темата работи и Красимира Карамфилова

Стр. 8, 9, 12, 13