сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 05.02.2011

Председателят на СЕМ Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година. През 1982-а г. завършва философия в Софийския университет. Сега преподава в неговия факултет по журналистика и масови комуникации, в Но8 български университет и в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". През миналата година Лозанов оглави работна група за създаването на проект за нов Закон за радиото и телевизията. В нея участваха още експертите Радомир Чолаков, който преди дни стана юрисконсулт на Българския футболен съюз, Хачо Бояджиев, продуцентът Нико Тупарев, председателят на УС на Асоциацията на частните радиа и телевизии Атанас Генов и други.

- Господин Лозанов, работна група, на която вие сте председател, приключи работа по създаването на проект за нов медиен закон, за нов Закон за радиото и телевизията. Дискусиите около този закон винаги са били толкова разгорещени и крайни, колкото са били и около държавния бюджет например. Преди време казахте, че многобройните поправки в сега действащия са го лишили от основна цел. Намирате ли я в проекта, който работната група писа от миналото лято досега?

- Нека най-напред да кажа, че все още не става дума за проект, а за концепция за нов закон, която очертава проблемното му поле и трасира възможни маршрути из него. Често разминаващи се. Интригата на това ниво е кой какво подкрепя и в крайна сметка се получи нещо като карта на експертни идеи. От такава гледна точка е по-коректно да се говори не за единна цел на проекта, а за общи принципи на групата. Те са поне три.
Първо, защита на съдържателното многообразие. То само на пръв поглед е голямо в нашата медийна среда. Ако се вгледаме по-внимателно в нея, ще открием тавтологичност на профили, подходи, собственици. Ще открием и до голяма степен изключени аудитории на възрастов, интелектуален или географски принцип.
Второ, либерализация на регулацията. Тя даже не е въпрос на воля, а се налага от самото развитие на технологиите – много по-голямата свобода в интернет неизбежно се отразява и върху традиционните медии, "развращава" ги по законите на конкуренцията. Разбира се, неизбежен е и обратният процес, но той принадлежи на бъдещето. Засега продължава да е валиден лозунгът "Долу ръцете от интернет!".
Трето, технологична неутралност на регулацията на съдържанието. С отпадането на аналоговия ефир все повече ще стават формите на пренос, по които едно и също съдържание ще стига до крайния потребител, и все по-малко значение ще има по коя точно стига. Нито има смисъл, нито е справедливо информационните емисии например да се подчиняват на различни разпоредби в зависимост от това дали ги гледаш на екрана на телевизора или на дисплея на телефона си.

- В работната група участваха представители на БНТ, на БНР, на частните медии, на кабелните оператори, на независимите продуценти и експерти. Кои от тях ще останат най-доволни от новия законопроект?

- Надявам се никой, защото равната отдалеченост от всеки интерес, вън от обществения, е гаранция за "морала на закона". Това обаче прави работата напрегната и бавна, минаваща през шума на скандала и мишите крачки на компромиса. А медиите със своите сдружения по условие са в привилегирована позиция, защото могат да защитават интересите си освен в експертни спорове и в пряк диалог с аудиторията.

- Вече разбираме, че един от големите спорове е бил около това дали да се създаде отделен закон за БНТ и БНР. Когато станахте председател на СЕМ миналата година, се говореше и те да бъдат поставени под една обща управленска "шапка". Какви са дободите "за" и "против" тази идея и това ли наистина беше най-сериозно дискутираната тема?

- От групата фактически май само аз останах категоричен защитник на общ закон. Защото така е хармонизирано нашето законодателство в преговорния процес с ЕС. Защото обществените медии имат дуалистичен модел на финансиране и играят на един и същ пазар с търговските. Защото са едни и същи принципите и съответно механизмът за контрол по спазването им и за едните, и за другите. Защото затварянето на БНР и БНТ в нормативен анклав по предпоставка им дава ведомствен характер и ги маргинализира. Защото това е връщане назад в развитието на медийната система у нас -към далечната 1997 г., когато за тях наистина имаше специален закон, наричаха го "гордостта на Клара". Защото… Иначе за съжаление най-страстно дискутираната тема действително беше съобразената с европейските практики идея за институционално обединение на БНР и БНТ. Изглежда че аз направих грешка, като я лансирах твърде рано и парата веднага отиде в свирката – дебатът се политизира, преди да е започнал по същество. А няма никакво съмнение – това е един от устойчивите консенсуси и в работната група, че обществените медии у нас се нуждаят от радикална реформа. И тя във всички случаи ще трябва да включи превръщането на управлението им от пирамидална структура в административна услуга, пък дали тя ще стане обща за двете медии – това е въпрос на проучване на ефекта в числа, а не 6 патоси и заклинания .

- В хода на работата казахте, че основна задача на закона ще бъде да се бори с концентрацията и монопола в медиите и с непрозрачната им собственост като гаранция за защита на плурализма и на свободата на словото. Имаше ли съпротива и постигнахте ли целта си?

- Имаше и вероятно продължава да има. Това е нормално за собствениците, тъй като нашият пазар е малък и оцеляването или поне просперитетът им зависи от разширяването на собствеността им. Така че те не искат по-големи рестрикции, отколкото в която и да е друга сфера. Но няма да се уморя да повтарям, че информацията освен стока е и право. Конституционно защитено. Общото антимонополно право не стига. Според него е достатъчно да има трима играчи на един пазар. Ясно е, че за да се гарантира медийният плурализъм, те трябва да са много повече. Мисля обаче, че тук позициите ни се сближиха и затова много помогна експертното становище на КЗК, която приема, че може да се въведат специализирани прагове на концентрация за медиите.

- По традиция един от най-спорните въпроси е за финансирането на БНТ и БНР. Оттам постоянно се оплакват, че държавата им връзва ръцете за ефективно участие на рекламния пазар с ограничения. Частните медии пък са недоволни, че всяка година БНТ и БНР тръгват с десетки милиони левове напред заради субсидия от държавния бюджет. Как изглежда решаването на проблема в новите текстове?

- Както се казва, и едните са прави, и другите. Което прави възела много затегнат, и то от самото начало на века, когато се появи първата национална частна телевизия. Развързването му обаче трябва да започне от обратния край, като най-после заработи осигуреният чрез държавния бюджет фонд "Радио и телевизия", който частично да бъде отворен и за обществени проекти на търговските оператори. В защитата на последното се чувствам малко самотен в работната група, но така ще се балансира правото на двойно финансиране на БНР и БНТ и ще е основание да се помисли за увеличаване на рекламното им време или поне за разрешаване на продуктовото позициониране. За мен то е по-актуалната и по-перспективна форма за набиране на собствени приходи, която при това стимулира творческото въображение.
И още нещо – трябва да има предварително разписани критерии (мисия) и ясна публична отчетност за изразходването на държавната помощ само за програмни продукти, които доказано изпълняват обществени функции. Иначе според изискванията на ЕС тя не е допустима.

- Мислихте ли над въпроса как да помогнете на БНТ и БНР да станат по-динамични, да навлязат по-дълбоко в медийния микс? В определени моменти днес двете медии изглеждат като застинали във времето, далеч от новата визия, от новите технологии…

- Това не е толкова предмет на закон, колкото на програмни решения. Но ако постъпим както в другите европейски държави и дадем конкретно измерение – по точки на мисията им, отговаряща на внимателно проучените потребности на обществото, убеден съм, че те ще се приближат до зрителските очаквания. Още повече че мисията на обществените медии задължително включва водеща роля в технологичното обновление. Двойното финансиране от своя страна пък е стимул да се създават, макар и не на всяка цена, висококомуникативни продукти, които да влизат в пряка конкуренция с тези на търговските медии и да носят приходи.

- Междувременно депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев поиска да се създаде и нов закон за клеветата, в който да се засилят наказанията за обида и клевета. Да очакваме ли работна група и по тази тема и какво мислите за идеята?

- Не знам дали ще има такава група, но приемам, че е необходимо модернизиране на тези разпоредби, защото много хора у нас се чувстват обидени и наклеветени особено от медиите в по-жълтата част на спектъра, без голям шанс да се защитят. Не съм сигурен обаче, че пътят е в увеличаване на наказанията, а по-скоро в прецизното разграничаване на клеветата и обидата от критическата функция на журналистиката, така че хем тя да не бъде ограничена от предвижданите законови промени, хем те да повишат цената на човешкото достойнство в днешна България.

- В последните дни Европа доста дискутира темата за защита свободата на изразяване и на правото на информация заради новия медиен закон в Унгария? Има ли България причини да се притеснява, че след време може също да попадне във фокуса на европейското внимание?

- Според резултатите от работата на нашата група няма такъв риск. Стига обаче да не пробие една периферно прокрадваща се тенденция за пряко определяне на ръководните тела на обществените медии от политическите институции, както беше едно време, когато парламентът назначаваше шефовете на БНР и БНТ.
Иначе унгарският казус не е само унгарски. Ако ЕС не успее да предизвика поне частична отмяна на техния закон, рестриктивната вълна ще мине и през другите европейски държави, защото и на властта апетитът й идва с яденето.

 - И в крайна сметка със свито сърце ли ще дадете резултата от неколкомесечния си труд за обсъждане и за понататъшно решаване от – Министерския съвет и от Народното събрание?

- В този план за мен е особено важно публичното обсъждане на предложената концепция, което предстои. Ако представителите на колегията успеят да се освободят от тесните си интереси и суетата "непременно да стане моето" и заявят авторитетни и аргументирани позиции, това във всички случаи ще зададе тона на политическите решения и ще дисциплинира партийните пристрастия.

- През 2010-а на медийния пазар у нас се случиха важни неща – Рупърт Мърдок продаде най-голямата телевизия у нас на друг американец, ВАЦ също се изтегли от България. Какво следва оттук нататък?

- Писах, че с оттеглянето на първите големи чужди инвеститори като Мърдок, Киряку и ВАЦ сякаш завърши една епоха в медиите – на синонимичното сближаване между пазар и демокрация. На сензационните ходове, на програмните удари, на маркетинговото съблазняване… На "Биг Брадър", на хартиената преса, на компроматите… Оттук нататък, макар и бавно, ще се сменят комуникативните репертоари под диктовката на интернет и медийните миксове, които той ще предложи. Ще печели този, който невидимо и анонимно ви предостави в точното време на точното място точно информацията, от която се нуждаете. Минава времето на медиите и техните собственици и шефове, които се разхождат като господари из публичността. Идва времето на услугите и на ловките младежи с дъвка в устата, които ги изпълняват далеч от погледа на потребителите си.

- И накрая въпрос като към преподавател по масови комуникации. По-лесно или по-трудно е да си журналист в среда, 6 която най-любопитният източник на информация става флашката?

- Мога да кажа само, че получаването и оповестяването на флашки не принадлежи на журналистическата героика, а по-скоро минава през задния вход на професията. Това съвсем не значи да не изнесеш цялата обществено значима информация (не кой от какво е болен), която се съдържа във флашката, и да не окажеш журналистически натиск върху засегнатите от нея. Значи обаче да направиш и журналистическо разследване откъде се е появила флашката и чии интереси обслужва нейният незаконен маршрут. Иначе представите ни за свобода и истина ще остават затворени между хората с пагоните и хората с каскетите.

Стр. 32, 33, 34, 35  

www.actualno.com | 03.02.2011

От 18 август БНТ има готовност да пусне регионален канал, голяма част от който ще бъде посветен на София. Това обяви днес председателят на СЕМ Георги Лозанов след среща с ръководството на БНТ.
"Срещата ни беше във връзка с това какви са сроковете за реализацията на програма за софийски канал, за който те имат лицензия. Също така говорихме за готовността им да започнат цифрово разпространение, когато се появи обществения мултиплекс. Те заявиха готовност да правят регионален канал от 18 август", коментира той, предаде КРОСС.
Лозанов посочи, че на срещата е присъствало цялото ръководство на телевизията, както и зам.-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Първан Русинов.

www.dnevnik.bg | 02.02.2011

Статутът и финансирането на БНР и БНТ като обществени медии да бъдат уредени в отделен устройствен закон. Това препоръчва работната група, изготвила концепцията за нов медиен закон, съобщи БТА, като се позова на зам.-председателя на работната група Радомир Чолаков.
Концепцията вече е предадена в Министерския съвет и препоръчва на кабинета да се изработят два закона – един общ за аудиовизуалните медийни услуги и специален устройствен закон за БНР и БНТ.
Работната група препоръчва да се запази бюджетната субсидия за БНР и БНТ, както и ограниченото им право да продават рекламно време в досегашните размери. Не се предвижда обединение на БНР и БНТ, защото двете медии отказват да съдействат в тази посока, заяви Радомир Чолаков. В концепцията обаче се обръща внимание, че има големи възможности за икономии по линия на т.нар. споделени услуги на двете медии.
За първи път медийният сектор направи подобен труд, който оттук нататък което и да е правителство и
законодател няма да може да заобиколи, посочи Чолаков. Сега Министерският съвет трябва да приеме концепцията и да възложи техническата работа. Има си експерти, специалисти по законодателство и в Министерския съвет, и в отделните министерства, които на базата на концепцията, на съществуващия
Закон за радиото и телевизията и на европейските образци могат да напишат законите, коментира Чолаков.
В средата на 2010 г. стана ясно, че управляващите готвят нов медиен закон, чиято идея е в него да бъдат включени ограничения за концентрацията на собствеността. "Трябва да се знае каква политика води самата медия и кои са хората в нея, които носят отговорност", заяви тогава председателят на парламентарната комисия по медии Даниела Петрова (ГЕРБ). Според нея когато се говори за собственост и прозрачност в медиите, трябва да се постави въпросът за баланса и търсенето между икономическите и социалните потребности.

Оригинална публикация

Докладът за новия медиен закон най-накрая беше внесен в Министерския съвет, съобщи вчера председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов. Той ръководи и групата, която работи по текстовете на закона. Предложенията за закона трябва да бъдат обсъдени и приети от правителството още тази седмица.
Според първоначалния план докладът трябваше да бъде внесе в Министерския съвет още през ноември миналата година. Той беше отложен заради решението на кабинета да забави във времето въвеждането на пълната цифровизация у нас. Колко закона ни трябват? Най-трудният за решаване въпрос, който стои пред работната група по новия медиен закон, е дали законите за електронните медии да бъдат два, или да остане един, както беше досега. В групата няма единодушие. Този проблем все още "стои на трупчета", казва доц. Лозанов.
"За" u "против"
Привържениците на идеята нормативните актове да са два като че ли са повече. На това мнение е членът на медийната комисия в парламента Петър Курумбашев.
Според него трябва да се създаде отделен закон, който да урежда статута и дейността на БНТ и БНР. Само така може най-ефективно да се разпише начинът на тяхното финансиране и да се определят границите на държавната им мисия. Не е на същото мнение доц. Лозанов. Според него обществената функция на БНТ и БНР може да се разпише и в общ закон, който да се отнася както за тях, така и за търговските оператори.
Главоблъсканица. Въпрос на финансиране. Основният проблем, който стои пред разписването на дейността на обществените оператори БНТ и БНР, е как те ще бъдат финансирани. Експертите смятат, че държавната субсидия е вредна, защото обвързва телевизията и радиото пряко с власт-
та. От друга страна обаче, няма друг начин за тяхното финансиране освен приватизацията. Това означава да заработят изцяло на търговски принцип, което също не е задоволителна идея. Като обществени медии те имат мисия – да предлагат нискорейтингови предавания, но с високо обществено значение. Това са програми, предназначени за различни етноси и култури например.

Стр. 22

Идеята за сливането на БНТ и БНР под обща шапка няма да намери реализация в новия медиен закон. Това обяви един от най-големите й привърженици – доц. Георги Лозанов и призна, че я "оставя на трупчета". Шефът на СЕМ е и председател на работната група, която пише проекта. След неколкомесечно обсъждане вчера групата внесе текста в правителството.
Чувствам се виновен, че тествах идеята за обединение и това измести дебата, а големият проблем е за статута на обществените медии, каза вчера Лозанов на дискусия за свободата на медиите, организирана от фондация "Фридрих Еберт" и Коалиция за България. Най-важното сега било да се разпише обществената мисия на БНТ и БНР, оттам щяла да дойде яснотата и за финансирането им. Лозанов препоръча на журналистите да приемат допълнителни норми в етичния кодекс, които да регламентират публикациите, събрани в "нарушение на човешки права". Целта е да се публикува само това, което е в обществен интерес, а не лична информация.
Според евродепутатката Илияна Йотова големият въпрос е защо дискусията за подслушванията не е в гражданското общество.
"Общата реакция на хората е: Аз нямам какво да ям, а вие ме занимавате с глупости. Това е страшно", коментира Йотова. През втората половина на февруари ще има сериозна дискусия в Европарламента във връзка със защитата на човешките права, личните данни и намесата на спецслужбите.
Според лидера на БСП Сергей Станишев медиите в целия ЕС имат проблеми. По думите му властта винаги смята, че е критикувана несправедливо. Българските печатни медии са собственост на хора от бизнеса, които имат други бизнес интереси и това поставя в зависимост журналистите, каза Станишев.

Стр. 2

В Министерството на културата се проведе работна среща на министъра на културата Вежди Рашидов с Вяра Анкова, генерален директор на БНТ, съобщиха от министерството. В срещата участваха заместник-министърът на културата Митко Тодоров и програмният директор на БНТ Севда Шишманова.

По време на разговора бяха обсъдени теми, свързани с подготовка на програма за съвместна дейност между Министерството на културата и БНТ. Дискутирани бяха също така въпроси, свързани със законодателни инициативи в областта на медиите, авторските и изпълнителските права, филмовата индустрия, както и възможности за съвместни проекти. Обсъдено бе създаване на съвместни работни групи както за законодателни инициативи, така и за проекти, свързани с популяризиране на български филмови, театрални и музикални произведения, с широко отразяване на опазването, съхраняването и социализирането на българското културно наследство. На срещата бе обсъдено и заснемане от БНТ на Чеховата трилогия с трите спектакъла на проф. Крикор Азарян – ”Вишнева градина” в НТ „Иван Вазов”, „Чайка” в Театъра на Българската армия и „”Три сестри” в Младежкия театър „Николай Бинев”.

Оригинална публикация

в. Уикенд | Baca ГАНЧЕВА | 28.01.2011

CEM, докога Иван и Андрей ще ме обиждат безнаказано?

Намираме се пред статуята на голямата Буда"! – тържествено обяви репортерката на Нова тв от Япония в неделя, 23 януари, в новинарската емисия от 19 ч.
Ако трябва, любезни ми зрителю, да се изброяват непрекъснатите гафове в ефира, породени от невежество, самоувереност и простотия, то покорната ти тв наблюдателка, окована пред екрана, със сигурност би превъртяла. Пороят от глупости не секва, не секват обаче и безхаберието, и наглостта.
"В неделя с…" на БНТ последният брой бе посветен на САЩ. Няма лошо, вече май почваме да свикваме с блюдолизниченето към посланика й у нас и венцехваленето на културните й ценности. То не беше кънтри, не беше "Ню Йорк, Ню Йорк", не бяха каубойски шапки, песни и танци и всякакви видими и невидими белези на живота в могъщата страна.
И внезапно, ни в клин, ни в ръкав, в програмата се появи бяла лястовица на българско родолюбив – режисьорът Стилиян Иванов и продуцентът Ивелин Николов се опитаха да представят прясно излязлото на пазара DVD с филма им за великия Емил Димитров. Опитаха се, защото на отличното им дело бяха отредени хилави десетина минути, където за миг се мярна и образът на незабравимия Емил, който този месец би навършил 70 години. И толкоз. Десет минути в повече от четиричасова програма.
Този "залък" увисна като кръпка на фона на американското меню и остави българите с горчив вкус в устата от явно пренебрежителното позорно отношение на съставителите на този блок на БНТ към една от най-ярките личности в националната ни култура!
Съвсем директно и напълно в техен "стил" се изгавриха и "хлебарките" Иван и Андрей със 79-годишнината на професор Хачо Бояджиев. Уж поздравявайки телевизионния корифей, те извъртяха срамен коментар за старческата възраст на Хачо, пишещата тези редове (?!/) и Лили Иванова! Напълно самозабравилите се инсекти не пропуснаха да повърнат и този път върху нечия чест, те се кълчеха и хилеха, доволни от прозрението си, че културата у нас се ръководела от видиотчени старци и старици!
О, спи ли СЕМ, о, СЕМ не види ли?
В недодялания Закон за радио и телевизия все пак дебело е подчертано, че всяка подигравка и уронване престижа на личността от националния ефир задължително се подлагат на порицание, глоби и съдебно преследване.
Докога двамата плюещи лилипути ще се вихрят в ефира на Нова тв, цапащи със словесните си изпражнения и без това отдавна покрития с лекета имидж на тази, наричаща себе си национална телевизия?
Затова пък иначе безполовата и ставаща все по-безинтересна програма на Би Ти Ви "Нека говорят" (ах, колко е дразнеща тази кражба на наименованието на страхотното шоу по OPT "Пусть говорят") предложи разтърсващо интервю с актьора – ветеран и бивш царски депутат Коста Цонев. Страхотен бе великият човек и артист, при това независимо от нищожеството Росен Петров и зле скалъпените му въпроси. Видяхме болен, но щастлив човек, вълненията му хващаха за гърлото, озарен от надежда, той нито веднъж не се самопохвали, нито веднъж не се подигра или оплака, изповедта му бе искрена, любовта му към живота и любимата жена – достойни за пример.
И си рекохме с теб, уважаеми зрителю, колко липсват на екрана срещите с големи личности, оставящи неподражаем отпечатък върху живота и в душите ни. В гъмжащия от простотия и населен с чалга, врачки, неспирно готвене, парвенющина и тотално отсъствие на култура ефир, антикварна рядкост са минутите, прекарани със словото и образа на големите и достойни българи на нашето време. На тях не е отделена макар и най-тясната ниша, всяко пространство е окупирано от политици, социолози, политолози и псевдожурналисти, които срамят достойната медийна гилдия.
Дори и свещената за всяко семейство неделя не е пожалена от безумните страсти по политиканстването и непрестанното дърдорене. Би Ти-Ви, ТВ 7 и Нова тв се надпреварват в сутрешните неделни часове да ни заливат с вкиснатата помия на до смърт досадилите ни скандали и скандалчета. "Отпечатъци", "Тази неделя", "Уикенд с ТВ 7" и "Рулетка" те емват, клети ми зрителю, в неделната сутрин, та да вгорчат окончателно и обеда, и почивката ти.
Неделният ден трябва да е посветен преди всичко на семейството, на културните ценности, на спорта и отмората. Не стигат наситените с апокалиптични новини емисии през час, не стигат мрачните коментаторски рубрики и втръсналите теми, ами и в неделния ден вместо музика, хумор и ведрина отново и отново да сме в менгемето на нарочно представяната в още по-черни краски наша действителност. И като се прибавят неописуемите екшъни и трилъри, шизоидно повтарящите се едни и същи филми, липсата на родни продукти от всички сфери на живота -неделният ден заприличва повече на преживяване в някой от кръговете на ада…
В този смисъл зеят празни дупки в програмообразуването на всички наши телевизии. Защо например никъде няма предаване за София? Несъмнено и общината би подкрепила подобно начинание, градът се разрасна неимоверно, проблемите и събитията са и много, и разнообразни, да не говорим колко безбрежни са темите, свързани със столицата, какви невероятни личности, артефакти и социални въпроси чакат да бъдат осветени в телевизионното пространство.
Вместо това, скъпи ми зрителю, те принуждават да прекарваш дълги и кухи часове пред екрана, занимават те с пластмасовия емоционален живот на изтикани на повърхността празноглави типове и типеси, сред пищни и кичозни обстановки гълтат като лами скъпоценно телевизионно време всякакви глупаци и глупачки, насаждащи в омаломощеното ти съзнание чувство на безпомощност и беззащитност пред урагана от простащина и безсмисленост.
Затуй, драгоценни ми зрителю, внимателно подбирай какво гледаш със семейството си, особено пази подрастващите, белите им души са като попивателни и бързо всмукват отровите на уж лесния и пълен с примитивни съблазни живот, предлаган им от екрана. Търси за себе си и за тях красотата и смисъла житейски, отвръщай поглед от родния, но уви, изпосталял откъм култура и образованост екран. Телевизията е полезна само тогава, когато носи полезност, развитие на ума и сетивата и истинско развлечение. Които стават все по-редки и потъват в зловонното блато на неграмотността и простащината. Но за това – друг път.

ТВОЯ ВАСА

Стр. 31

www.blitz.bg | 21.01.2011

100 бона на месец вземат шоумените Иван и Андрей

Рекордните 100 000 лева на месец получават водещите на “Шоуто на Иван и Андрей” по Нова телевизия.
Това е най-високият хонорар, който се дава в българския ефир, дори Слави Трифонов в момента не получава толкова, категорични са специалисти в тази област.
Освен рекордните хонорари на водещите и продуцентите, тлъсто перо е отделено за бенда, както и за балета. „Парите са засекретени. Не ги обявяват, защото ще настъпят брожения: на всички предавания орязаха бюджетите, а на опосумите им дават каквото си пожелаят”, роптаят хора от Нова телевизия.
Шоумените били сериозно притеснени за старта на новото си предаване. В същото време продуцентът на забавното шоу "Комиците" Любо Нейков е орязал заплатите на актьорите си, които доскоро били 4000 лева. Нейков намалил хонорарите им, оправдавайки се с финансовата криза, и спрял да изпраща посредници при колегата си Красимир Радков. Миналата година
Шишо Бакшишо бе на крачка от преминаване в конкурентния отбор на "Комиците".
Талантливият зевзек непрекъснато бил атакуван с оферти от бившите си колеги да зареже Слави. Христо Гърбов пък, който е един от най-добрите приятели на Радков, също не е спирал да го навива да напусне шоуто на Трифонов и да се присъедини към тях. Дългия обаче вързал златната си кокошка с железен договор и увеличение на заплатата на Радков от 10 на 12 бона. Освен това човекът, създал образа на Гацо Бацов, печели още 8 бона от халтури по частни партита и заведения, разправят запознати.
Далеч по-малко от него вземат останалите двама актьори в “Шоуто на Слави” Виктор Калев и Мариан Бачев. Първият всеки месец се разписва под сумата 8000 лв., а вторият – едва за 4000.
От сценаристите с най-висока заплата е Иво Сиромахов – 10 бона. Членовете на “Ку-ку бенд” Евгени Димитров-Маестрото и Георги Милчев-Годжи вземат по 8000, Гъмзата – 6000, Илия Илиев-Професора – 5000.
Колкото и странно да изглежда, двамата вокалисти в състава – Борис Солтарийски и Нели Петкова – имат различни заплати. Първият взема 4000, а колежката му – 3500.
Хора от екипа на предаването разправят, че Дългия напоследък е вдигнал мерника на карловката и затова я подминал при последното увеличение на заплатите. Причина за гнева му според запознати било лошата слава, която певицата вече си спечелила. Според клюки.бг Нели Петкова минавала всичко мъжко под ножа – лягала си с всеки, без да подбира и без да се съобразява дали мъжът е женен или не. Същинска „запали черга“. „Какво ме интересува какво му е семейното положение, това си е негов проблем, да му мисли той“ – коментирала уверено пред приятели. За последните 2 години неуморната тигрица може да се похвали с над 30 свои завоевания. На всичкото отгоре си ги и води на отчет. Според нейни хвалби тя е спала и с трима от екипа на “Ку-ку бенд”.
Според клюката, която обикаля артистичните среди, най-богат в момента е Димитър Рачков, който заработвал по около 100 бона. Освен това кътал над 1 млн. лв. в банковата си сметка. Той дори е успял да задмине по приходи досегашния шампион в бранша Стефан Данаилов.
Комикът работи постоянно, като не слиза от тв екран, от театралната сцена, а и почти всяка вечер е гост в различни заведения, където забавлява посетителите. „Хонорарът му не слиза под 10 000 лева. Сами си правете сметката за какви суми става въпрос“- не спират да го коментират злорадо завистливите му колеги.
Водещият на “В неделя с…” по БНТ Камен Воденичаров получава 800 лв. месечно и по 600 лв. хонорар на всяко предаване, иначе казано – 3200 лв. месечно. Това е половината от парите, които получаваше за същата работа предишният водещ Димитър Цонев. Самият Пъпеш призна в едно интервю, че е взимал по 6300 лв. на месец.

Оригинална публикация

ШЕфОВЕ от БНТ са лишили български производители от възможността да рекламират в Телепазара и по този начин медията е загубила милиони, научи "168 часа" от бивши и настоящи кадри на телевизията.

Пред вестника представители на родни фирми за производство на обзавеждане и техника потвърдиха това, като уточниха, че засега не желаят имената на фирмите им да стават публично достояние.
По думите им скандалните случаи са станали през есента на 2008 г. Според източници на "168 часа" сигнали по тези въпроси вече са предадени на разследващи органи.
Преди дни Управителният съвет на БНТ публикува протокол, от който става ясно, че за цялата 2011 г. две фирми ще рекламират продуктите си в Телепазара по държавната телевизия. Това са "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл". По закон БНТ
има право на пет телепазарни прозореца, всеки с продължителност не по-малко от 15 минути. Както и да го погледне човек, това си е огромно рекламно време за фирмите, сдобили се с него. За да получат това право, "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл" не са се явявали на конкурс, договорите с тях просто са преподписани от новия Управителен съвет на медията, разказват от телевизията и допълват, че това се случва за пореден път. "Едни и същи фирми неизменно присъстват в Телепазара на БНТ през последните десетина години", обясняват работещи на "Сан Стефано" 29. Нещо, което забелязват с просто око и зрителите. На каква цена фирмите, включени в Телепазара, са ползвали времето на данъкоплатеца през 2009 г. и 2010 г., не е ясно. Не се знае и колко ще плащат през 2011 г., тъй като липсват каквито и да е цифри в документа на УС на БНТ отпреди седмица. Единственият що-годе ориентир в тази посока е протокол от 22 януари 2008 г., с който "168 часа" разполага. В него е записано, че до юли същата година "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл" са ползвали минута телепазарно време по Канал 1 за 32,00 лв. без ДДС
Документи от същия период сочат, че по това време Би Ти Ви и Нова телевизия са вземали по около 100 лв. на минута за излъчване на Телепазара, при това за много по-кратко време, тъй като са излъчвали съкратени варианти, включени в традиционните им рекламни блокове.
"По принцип Телепазарът не е особено доходоносен, но другите телевизии все пак съумяват да припечелят нещо от него. БНТ, при тези в пъти по-ниски цени от Би Ти Ви и Нова телевизия, не само че не печели, но дори не може да покрие разходите за самото излъчване!", разкри пред "168 часа" бивш шеф от медията. "Тоест – в ефира на БНТ по пет пъти на ден за по 15 минути се представят продукти, а медията не печели нищо!", обобщи той приходите на БНТ от Телепазара за 2008 г.
През есента на 2008 г. определени среди на "Сан Стефано" 29 решават, че формата на Телепазара трябва да се промени кардинално и той да стане печеливш. Развиват се концепции, които залагат основно на българските производители.
"Беше измислено дори ново име на Телепазара – "БНТ магазин". Идеята бе по модерен начин, с българи-водещи, телевизията да започне да печели от производството на оригинални български продукти. Предвиждаше се цената на минута в телепазара да се движи между 50-100 лв. Становището на специалисти тогава било, че се рекламират на безценица Залежали чужди стоки отпреди десетина години", разказа пред "168 часа" свидетел. Допълва, че "БНТ магазин" дори трябвало да върви на живо в предаването на Димитър Цонев "В неделя с…". "За това предаване бяха заложени много големи постъпления от реклама и трябваше да се търсят алтернативни варианти за набирането й. Новата форма на Телепазара можеше да свърши добра работа", разказват очевидци на разговорите.
По думите им родните производители приели на драго сърце идеята на БНТ. Оттук започнали проблемите им.
"По това време настоящият юрисконсулт на медията Кремена Кадиева беше и главен секретар на телевизията. Българските бизнесмени, желаещи да участват в "БНТ Магазин", провеждаха срещи с нея.
Така и до договори не се стигна. Българските производители се оплаквали пред други кадри от телевизията, че Кадиева им обяснила, че не можело да участват в Телепазара, защото имали магазинна мрежа. Това е абсурдно по две причини. Първо – няма изискване в закона, което да забранява рекламиращите в Телепазара да имат магазини. И второ – двете фирми, които през последните години неизменно участват в този рекламен блок: "Студио Модерна" и "ВС Телешоп Интернешънъл", също си имат магазини ", възмутено разказват запознати с разговорите.
По думите им българските производители дори били информирани от тогавашния главен секретар – юристката на БНТ Кадиева, че няма как да бъдат включени в Телепазара, тъй като договорите с двете споменати фирми били сключени за "години напред"! "Някои от българските бизнесмени смятаха да се обърнат към съда, но впоследствие установиха, че няма да имат основание, тъй като БНТ не обявява конкурс за Телепазара", разказват от "Сан Стефано" 29. Служители в БНТ написали
подробен доклад до тогавашната шефка на БНТ Уляна Пръмова, като й обяснили, че телевизията губи постъпления за милиони. "Пръмова остана смаяна, но така и нищо не предприе", разказват свидетели. Така телевизията продължила да излъчва скучния Телепазар на безумно ниски цени – нещо, което прави и до ден днешен, твърдят кадри на телевизията. В същото време БНТ купува външни продукции да цени десетки пъти по-високи. Само за сравнение – докато пред 2008 г. БНТ е продавала телепазарното време на Канал 1 за едва 32,00 лв. без ДДС на минута, то в същото време медията е купувала минута външна продукция за над 900 лв.!

Стр. 41

в. Труд | Албена БЪЧВАРОВА | 19.01.2011

"Труд" е лидер сред всекидневниците у нас. Това сочат данните от националното представително изследване на МБМД, посветено на медиите. То е проведено между 17 и 23 декември м. г. сред 1213 души и беше представено вчера от директора на агенцията Мира Радева.
"Труд" има най-голямата аудитория сред всекидневниците. 21 на сто от анкетираните се информират от него най-често, 16% от "24 часа", сочат данните. "Труд" е най-четеният вестник от българите и през последната седмица (17%). Сред изобилието от всекидневници и седмичници той е фаворит и по доверие. 15 на сто от хората вярват най-много на написаното в изданието с дългогодишни традиции. Българите не са се уморили от политика, сочат още данните на МБМД. Поне тези, които си купуват вестници. 31 на сто от анкетираните искат информации, анализи и коментари за политическия живот у нас.
42% от хората купуват вестници, 5 на сто ги четат в електронен вид. 52% твърдят, че са се отказали въобще да се информират чрез печатни медии.
Всеки втори българин вече присъства в глобалната мрежа, през септември 2008 г. потребителите са били 37%. Най-честата употреба е на скайп – за разговори с близки извън страната (28%).
Би Ти Ви остава най-популярната телевизия -редовно я гледат 91 на сто от българите. Следват Нова тв със 70% и БНТ1 – 47%. Би Ти Ви е безспорен лидер и в най-активния часови пояс – от 18 ч до 22 ч. Съотношението на зрителите на Би Ти Ви и Нова тв е 2,5:1, а на Нова тв и БНТ е 2:1 (силите на двете телевизии се изравняват в 20 ч, когато почва "По света и у нас"). "Реално няма пробив на четвърта универсална телевизия", отбеляза Радева. Тя припомни, че в изследване на МБМД от края на 2007 г. голямо бъдеще показвала управляваната тогава от Диляна Грозданова Тв7, която бързо влязла в десетката. Сега въпреки че вече е ефирна, телевизията е много след първите десет, обясни Радева.
Днес едва 17,8% от българите получават тв сигнал ефирно. Преобладаващата част разчитат на кабелен оператор (53,3%), а 22,8% на сателитен. Цифровизацията настъпва у нас, около 600 хил. домакинства приемат цифров сигнал, изчисли Радева.

Стр. 6