сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 18.07.2010 

Шефът на новинарите в БНТ Вяра Анкова ще бъде следващият й директор. Битката за мястото се концентрира във въпроса за числеността на телевизията

По организация на работа и по ефективност на изразходваните средства БНТ би трябвало да започне да прилича все повече на частна телевизия, след като Съветът за електронни медии (СЕМ) избра за неин директор през следващите три години Вяра Анкова. В четвъртък и петимата членове на медийния регулатор гласуваха в полза на досегашния директор на дирекция "Информация" на "Сан Стефано" 29. В нея влизат емисиите "По света и у нас", сутрешният блок, "Референдум" и др. За Анкова вдигнаха ръка както хората на Георги Първанов в СЕМ – Георги Стоименов и Анюта Асенова, така и най-старият представител от квотата на Народното събрание – предложената от НДСВ в 40-ия парламент Ана Хаджиева. Съпругата на бившия президент на футболен клуб "Левски" стана първи избор и на най-новите, избрани заради ГЕРБ, в съвета – председателя Георги Лозанов и София Владимирова.
Надзорът хареса Анкова за това, че е наясно с проблемите на телевизията, и заради обещанието й да въведе продуцентски принцип на работа в БНТ и БНТ sat. По този начин работят bTV, Pro.bg и Нова телевизия. Отскоро той бе въведен и в TV7. Моделът е измислен от американски телевизии. Той се ползва и от западноевропейски, включително и от обществени програми. При него продуцентът отговаря за всичко, свързано с едно предаване – от финансирането през добрата визия до съдържанието. "Това означава много отговорности, но и много свободи. А ние в БНТ искаме да бъдем свободни да работим, нали така? – попита Анкова колегите си. – Лично аз в момента не мога да разбера към кого да се обърна, когато има проблем – за картината отговаря един, за звука – втори, за съдържанието – трети. Така не може да се работи. Единствено в "Референдум" продуиентският принцип на практика е въведен. Сигурна съм, че всеки е изплашен от това, което предстои. Аз също. Но човек трябва непрекъснато да се квалифицира и да се образова."
Новата шефка обеща да въведе и програма за "управление на талантите" в БНТ. "Не става дума за толериране на фаворити, защото знам, че телевизионният жаргон ще "преведе" думите ми така – поясни тя. – Става дума за насърчаване на хората, които изпълняват задълженията си добре и не се страхуват да поемат отговорност. Както е по лиценз, макар че досега не се правеше, 4.5 на сто от брутните приходи на БНТ ще отиват за обучение на кадри. Обещавам, че ние ще го направим."
Анкова каза още, че очаква хората на мениджърски позиции в телевизията да подадат оставки, за да й дадат възможност да си подбере екип. Проблем може да се появи единствено с двама от петчленния управителен съвет, чиито мандати не изтичат. През пролетта досегашният директор Уляна Пръмова, която е и член на УС, декларира, че ще се оттегли след избора на неин наследник, а не през септември, когато е краят на срока на управлението й. Пръмова реши още да не предлага на СЕМ нови имена за овакантените през годината две позиции в управителния съвет. В същото време мандатът на други двама – Валери Яков и Милко Лазаров, изтича no-късно, а законът не им забранява да продължат да работят и след избирането на новия директор.
Освен Анкова за конкурса на СЕМ се записаха още шестима – юристът Радомир Чолаков, преподавателят в СУ Светлана Божилова, журналистите Александър Бешков и Люба Кулезич, Емилия Стоева и явявалият се 8 пъти на подобни събеседвания екзотичен участник Радостлав Главчев. По-късно съветът отстрани Стоева като неотговаряща на изискванията, а пък комисията по досиетата изпрати сигнал за Бешков. Така до реалното пресяване стигнаха четирима сериозни претенденти – Анкова, Чолаков, Божилова и Кулезич. На финала стана ясно, че след Анкова СЕМ най-много харесва концепцията на Кулезич. Тя също открито говори за реформа, при която редакциите на "Сан Стефано" 29 се разтурят и се заменят с продуценти. Кулезич не скри, че въвеждането на този принцип и идеята на управляващите да съберат БНТ и БНР под една шапка в крайна сметка целят едно и също – да "рестартират" държавните медии в редуциран състав и на по-близки до пазара принципи. И двете задачи изглеждат наложителни, като се има предвид, че през 2009-а бюджетната субсидия на БНТ1 и BHTsat бе над 70 милиона лева, а след рестрикциите в държавната сфера през тази тя бе намалена до 60 милиона. Неотдавна Уляна Пръмова информира, че до края на годината щатът на телевизията ще се намали с около 100 души.
Идеите на Анкова и на Кулезич не се харесаха на синдикалистите в БНТ, под чиито втренчени погледи се проведе цялото тридневно събеседване. "Защо трябва да се разбутват онези редакции, които работят добре, какъвто е например случаят с "Референдум" и "Здраве", за да се вкарат вътре продуценти, които щели да намерят 5 лева повече?" – попита секретарят на СБЖ в БНТ Емил Розов.
"След като "Здраве" и "Референдум" работят добре и не са с раздут щат, значи те вече спазват продуцентския принцип – отговори Кулезич. – Просто останалите трябва да се приравнят към тях. Разберете, единствено програмата може и трябва да решава колко хора са необходими, за да се направи. Абсурд е на някакви хора да се търси работа, понеже вече са назначени. Така бе във времената, в които директор бе Иван Славков. В телевизията още работят екскрасавици от т.нар. обкръжение на Батето."
Седем от осемте профсъюзни организации в телевизията не харесаха нито Анкова, нито Кулезич, а застанаха зад кандидатурата на Радомир Чолаков. Техните лидери поясниха, че представляват 70-80 на сто от почти 1500-те щатни в държавната телевизия. Бившият изпълнителен директор на БНТ поясни още в началото на своето експозе, че няма намерение да намалява драстично числения й състав. "Структурната реформа е задължителна, но тя не означава сто на сто съкращения на хора, а и промени в модела на правене на предавания – каза Чолаков. -Знам колко чувствителна е темата и, повярвайте ми, гледам на съкращенията като на крайна мярка, тъй като при предишния ми престой в БНТ през ръцете ми минаха поне 1300 трудови книжки."
"Против съм структурната реформа да се провежда чрез съкращаването на хора" – призна и Светлана Божилова. Тя допълни, че вместо това БНТ трябва да кандидатства за банков заем от Европейската банка за възстановяване и развитие, на който през първите пет години да се плащат само лихвите. Божилова каза още, че в основната програма на БНТ 1 трябва да влязат повече репортажи от регионалните центрове във Варна, Русе, Благоевград и Пловдив. След нея Кулезич обаче изчисли, че през 2009-а центърът във Варна е давал на националния ефир общо по шест минути месечно.
Освен личния състав на БНТ неспокойни за събитията през следващите три години могат да бъдат и шефовете на големите частни телевизии. Единствена от всички участници Анкова декларира, че ще продължи да се бори за деблокирането на рекламата в прамтайма на БНТ. В момента БНТ1 има право да продава общо 15 минути на ден, но само четири в най-гледаното вечерно време. Въпросът с премахването на ограничението бе сред приоритетите на Пръмова през шестте й години като директор. През 2005-а тя дори успя да прокара с помощта на СДС изменения на първо четене в Закона за радио и телевизия. На 39-ото Народно събрание обаче не стигна време, за да ги гласува и на второ.
Освен с явната или тайната съпротива на около 1200 души новият шеф на БНТ със сигурност ще има да се справя и с друг проблем. Около нея вече започнаха да се навъртат хора, които синдикатите наричат "мотори" на лошото управление на държавната медия в последните години. Преди това същите бяха сред най-"добрите" приятели и на Пръмова. В резултат в момента телевизията води съдебна битка с "Виваком" за около 10 милиона лева неразплатени задължения за пренос на сигнала й.
Колкото и да е наясно кой кой е по коридорите на БНТ, на Анкова ще са й необходими много кураж и умения, за да се откъсне от прегръдката на тези хора и в същото време да не си спечели врагове с приятели из партийните централи.

В ЦИФРИ И ДАТИ

Вяра Анкова е 21-ият директор на националната телевизия. Родена е на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Работи като репортер, редактор, един от първите водещи е на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините.
Специализира журналистика в САЩ. Скоро след това спечелва конкурс за втора специализация в CNN и става стрингер на същата телевизия от България в програмата World report. Специализира журналистика и в BBC. От 1994 г. е водеща на централната емисия новини "По света и у нас". След като заминава със семейството си в Гърция, е кореспондент на БНТ в Атина.
От 1 октомври 2004 г. до момента е директор на Дирекция "Информация" в телевизията. Зад кандидатурата й за поста генерален директор застава коалиция "Гражданско участие – устойчиво развитие", съставена от 13 неправителствени организации от цялата страна. Омъжена е и е майка на четири деца.

Стр. 44, 45, 46

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 17.07.2010

Държавната телевизия БНТ се оборудва с нов генерален директор – Вяра Анкова. Сегашната шефка на новините на "Сан Стефано" 29 спечели гласовете на Съвета за електронни медии. И петимата надзорници – двама от квотата на президента и трима от тази на парламента, предпочетоха бившата кореспондентка на БНТ в Атина пред останалите кандидати. (В надпреварата се хвърлиха седмина, но Емилия Стоева бе дисквалифицирана още преди препитването от СЕМ заради липсата на 5-годишен стаж в медията, а принадлежност към бившата ДС не позволяи на проф. Александър Бешков да заеме шефското кресло. И не само тя.). След изслушването Люба Кулезич събра два гласа – на доц. Георги Лозанов и на София Владимирова. Останалите претенденти – Радо Чолаков, Светлана Божилова и Ростислав Главчев – нито един. Според анализатори за първи път изборът на СЕМ е съвпаднал с този на новинарите от БНТ, които подкрепиха Вяра Анкова с подписка. Как и какво обаче очаква държавната телевизия в следващите три години? Дали наистина Вяра Анкова ще оправдае големите надежди и ще реформира телевизията, като я превърне в модерна обществена медия? Ще стане ли зрителят съавтор на програмата, или отново ще се правят отвлечени предавания като "В неделя с"…

Защо Анкова?

Надзорниците мотивираха избора си така – Анкова имала ясна визия за бъдещето на БНТ, необходимата компетентност, професионализъм и желание за работа в екип. Освен това била изключително лоялна към държавната медия, а това според Ани Хаджиева от парламентарната квота в днешни дни почти не се срещало. Един от основните плюсове в полза на новинарката бил и този, че се придържала към реалността и щяла да измъкне БНТ от блатото чрез програма за развитие.
Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов подкрепи и кандидатурата на Люба Кулезич, но определи концепцията й като страстен артистичен одит на телевизията. Той обаче откри и дефицити – абсолютното отрицание на сегашната програма на БНТ, включително и на новинарските емисии. Лозанов е на мнение, че има качествена промяна в новините, откакто Вяра Анкова е оглавила дирекция "Информация", и трябвало да й се даде шанс да разгърне концепцията си в цялата медия.

Каква телевизия обещава Анкова?

Развлекателна. Новата тв началничка повтори няколко пъти определението в ефира на БНТ, докато колегите й я интервюираха вече в качеството й на бъдещия голям шеф. Наследничката на Уляна Пръмова заяви, че липсата на развлекателни програми била един от най-големите минуси на програмната схема в момента. Към бъдещите си планове за визията на медията журналистката добави и определението "различната" телевизия. Според нея БНТ трябвало да стане различна и да бъде разпознаваема като такава, а основният инструмент за това бил ИНТЕРНЕТ. Вяра Анкова ще се стреми медията да извоюва повече пространство в глобалната мрежа, защото това бил основният начин да се стигне до младите потребители. За целта щяла да използва неограничените възможности на Facebook, Twitter и YouTube. Новинарката плени СЕМ с идеята си да качи максимална част от програмата на телевизията в световната мрежа. Подобна съдба предвижда и за новините, тъй като голяма част от тях, осбено тези от регионалните центрове, "загивали", без да стигнат до ефирно излъчване. Всичко това ще бъде подчинено на основната теза за излизането от кризата според концепцията на Анкова – качествена програма. Новата тв началничка твърди, че успешната формула за БНТ е в баланса между качество и гледаемост. За целта е необходимо тя да докаже, че обществена телевизия не означава скучна и че може да бъде телевизията на зрителя. "Какво трябва да съдържа програмата на една обществена медия? Отговорът, който дават европейските телевизии, е: да правим доброто популярно и популярното добро; да имаме предаване за всеки и да привлечем зрителя за съавтор", пише в концепцията на Анкова. Тя предвижда БНТ да продуцира обществено риалити, да направи външнополитическо предаване, да възроди традицията на телевизионния театър, като първо ще бъде заснета трилогията на Чехов "Вишнева градина", "Три сестри" и "Чайка" на режисьора Крикор Азарян, да създава културни събития – например с БНР можело да разработят Медиен културен календар.
Освен това програмата на БНТ ще влезе в най-новата тенденция в обществените телевизии (Полша и Холандия) – ексклузивните тематични пояси. Те представят актуалните събития през различни телевизионни форми.
По време на мандата на Вяра Анкова БНТ ще реализира мултимедийни проекти, свързани с обмен на съдържание с други медии – т.нар. cross media в две посоки – или "телевизията влиза във вестника" (като видео на сайта на изданието), или "вестникът влиза в телевизията". Международната медийна практика позволява на авторитетни седмични или месечни списания да имат съвместни предавания с тв канали или с радиа и ИНТЕРНЕТ портали.
На препитването си пред СЕМ новата шефка засегна и вечния въпрос за съкращенията в БНТ, но не посочи точни цифри на служителите, които ще си тръгнат. Това трябвало да стане след внимателен анализ на ситуацията и нови длъжностни характеристики. Новинарката обаче сама ще избере екипа си. Затова очаква двадесетина оставки – на главните редактори, на шефовете на дирекции, на членовете на управителния съвет, на шефовете на програмата. Бъдещите ченове на управителния съвет вече ще имат ясни ресори – за европейските проекти, за цифровизацията, за програмата, за финансите и т.н. Сред първите й начинания на новата длъжност са връщането на екипната работа и увеличаването на заплатите, но при предоставянето на качествен продукт.
Анкова предвижда БНТ да привлича приходи не само от реклама, но и от европейски проекти, както и копродукции например. Преди да седне в шефското кресло, новинарката обещава и преоценка на бюджета, одит и бизнес оценка за днешното състояние на медията. Сред намеренията й са изготвянето на нова маркетингова концепция, засилено присъствие на продуцентския принцип, пускане в експлоатация на Студио 1. Анкова ще разработи и връзките с обществеността, като създаде звено за вътрешна комуникация. Ще бъде обособен и "Офис на генералния директор" – структурно звено, в което влизат правният отдел, главният секретар, международният отдел, вътрешният одит, и "Стратегия и развитие" (това щял да бъде специален отдел, отговорен за дългосрочната стратегия за развитие; той ще търси и контролира изпълнението на европейските проекти).
След цифровизацията БНТ ще има един флагман – БНТ1, заявява още Анкова. Той ще търси най-голяма зрителска подкрепа. Останалите канали ще бъдат профилирани в зависимост от интереса на потребителите. Все пак основният принцип в нейната концепция е редовно проучване на зрителския интерес.
В частта за антикризисните мерки, които ще приложи, одобрената кандидатка твърди, че кризата се бори с развитие. Затова вярвала, че най-добрата антикризисна мярка била качествената програма, която да генерира повече приходи от реклама и спонсорство. Вяра Анкова ще съкрати разходите на БНТ, като оптимизира излишни административни звена, преоцени свръхфинансирани предавания и дейности, както и работата на кореспондентите.

Уреден ли бе мачът?

На препитванията Вяра Анкова категорично отрече, че върху нея има политически чадър, защото не контактувала с политици. "С Първанов се виждаме само по приемите за "Българската Коледа", с Бойко Борисов се познаваме, откакто беше главен секретар на МВР, но скоро не сме се засичали", обясни тя пред надзорниците. Еуфорията около новия БНТ началник някак гигантски засенчи притесненията на гилдията преди старта на конкурса. Опасенията бяха, че изборът е предрешен, т.е. че мачът е уреден в полза на журналистката Анкова. Стигна се дотам, че семаджиите трябваше да успокояват телевизионерите, че всички кандидати стартират от равни позиции. Имаше и хора, които отказаха да си подадат документите заради ясната представа, че нямат никакъв шанс.
След като станаха известни имената на участниците в конкурса, в гилдията се говореше, че основните претенденти за стола на Уляна Пръмова са Вяра Анкова и главният юрисконсулт на Вестникарска група "България" Радомир Чолаков. Твърдеше се, че появата на дамата е със санкцията на президента. Като доказателство се прибавяше и фактът, че Анкова е в екипа на досегашната тв началничка Пръмова, която и през двата си мандата се ползваше от неговата подкрепа. За втория кандидат се говореше, че бил човекът на сегашните управляващи. Обещаваше се още, че този път лобитата на разните олигарси щели да бъдат пренебрегнати и играта щяла да премине изцяло феър плей на полето на големия професионализъм. Може би наистина е така, колкото е истина, че БНТ бие по рейтинг комерсиалните телевизии. Реално обаче битката се пренесе между Анкова и Люба Кулезич. При все това Анкова бе посочена категорично за фаворит в някои ИНТЕРНЕТ медии. Сигурно са се допитали до модния оракул – октопода Паул.
Всъщност на данъкоплатеца едва ли му пука дали мачът е бил уреден. Вътрешнозаводската трагикомедия вълнува тези от СЕМ, може би, тези от БНТ, най-вероятно не всички и повечето от върховете на политиката, рекламния и медийния бизнес. И разни придворни около тях. Традицията е категорична, че на управлаващите никога не им е пукало как промените по високите етажи на "Сан Стефано" ще рефлектират върху интереса на зрителя. Той отдавна е анонимният реципиент, заради когото кандидатът Х иска да направи от БНТ успешна телевизия, все роптае срещу настоящите й управляващи и тяхната некадърност, обещава да реформира медията и дори да я изведе на печалба. Едва ли обаче е останал някой балък, който да вярва, че всичко това се прави в името на зрителя. Все пак БНТ е търговско предприятие, а не хуманоидна кауза. Затова от намеренията на новата тв началничка като най-сигурно остава да не опъва чадър върху тези, които са се възползвали от постовете си на "Сан Стефано" 29, и да изкара на светло имената им. Това е един от начините да докаже, че се разграничава от екипа на Уляна Пръмова и да й дадат възможност да яхне реформаторските си намерения. Докога обаче, не е ясно. Дори и СЕМ не й гарантираха пълен мандат заради новия медиен закон.

Стр. 36

в. Стандарт | Теодора ЙОЛЧЕВА | 16.07.2010

СЕМ избра Анкова за шеф на "Сан Стефано" 29, новинарката с нов екип от 1 август

Всички шефове на дирекции в БНТ – на кастинг. Началниците на отдели ще трябва да защитават концепции и да представят идеите си за развитие пред новия Управителен съвет на телевизията. Това обяви новият генерален директор на държавната телевизия Вяра Анкова броени часове, след като СЕМ я избра за първия пост на "Сан Стефано" 29. Чаровната новинарка удържа пълна победа над конкурентите, като получи 100-процентова подкрепа от медийните надзорници – 5 от 5 възможни гласа. Сребърният медал в конкурса за изпълнителен директор остана за Люба Кулезич, която на предварителния рунд получи подкрепа от председателя на СЕМ Георги Лозанов и София Владимирова.
Анкова спечели надпреварата с вижданията си за реформа, диалогичност и доказания си успех като шеф на Информационната дирекция, поясни шефът на медийните надзорници.
Други двама от смятаните за сериозни претенденти – Радомир Чолаков и Светлана Божилова, не получиха по нито един глас. Като недостатък на техните програми беше отчетен прекалено експертният подход към управлението на телевизията.
Самата Анкова не присъстваше на момента на триумфа си. Макар и задочно обаче, тя получи първата си задача от Георги Лозанов. Веднага щом одитът на Сметната палата за финансите в Националната телевизия стане ясен, той трябва да бъде внесен за обсъждане в Съвета, заяви шефът на СЕМ. По неговите думи въз основа на финансовата картина в телевизията, новият изпълнителен директор трябва да построи и програмата си за управление. Очаква се журналистката да встъпи в новата си длъжност на 1 август. Тогава сегашният генерален директор на телевизията Уляна Пръмова ще подаде предсрочно оставка. Така тя дава бързо шанс на наследничката си да окомплектова екипа, с който ще работи, и да направи антикризисен план на "Сан Стефано" 29. Молбите си за напускане ще подадат и тримата членове на Управителния съвет.
Новината за избора на Анкова предизвика фурор в редиците на телевизионерите. По-голяма част от тях бяха обявили предварително подкрепата си за журналистката. По думите на Лозанов, рамото от професионалните организации също е казало тежката си дума при избора на СЕМ. В конкурса за шеф на БНТ Вяра Анкова беше подкрепена от 50 обществени организации.

Стр. 5

в. Уикенд | Мирослава КОРТЕНСКА | 16.07.2010

Първо, разбира се, от Сметната папата трябва да назоват виновниците за огромния дефицит от 15 милиона лева на БНТ с днешна дата. Освен това бяха публикувани и други страховити финансови зулуми с огромна стойност, които също се налага да бъдат изяснени. Но най-важното е не това да остане като констатация, а да се накажат виновниците и да се отстранят от хранилката БНТ
Защото иначе сценарият вече е познат и игран – с хепиенд за телевизионери, източвали БНТ през годините, с потулване и безнаказаност за всички досегашни ръководства на медията, които са злоупотребявали с публичните средства.
Ето това ако се промени – този розов хепиенд на гърба на данъкоплатеца, това ще бъде знак, че в БНТ започва да надделява общественият интерес. Всичко друго ще бъде стара песен на нов глас…
Затова е много важно именно сега да се направи наистина нов избор за генерален директор, а не да се постави човек, който ще замаже стореното, окраденото досега и като бяла пеперудка ще продължи да работи в същите схеми. Защото какво да се лъжем – тези, които са се облажили от меда, няма доброволно да се откажат.
Веригата Пръмова -Цонев – Анкова е тази, която функционира през последните години в БНТ като смазан механизъм, досега несмущаван нито от управляващите, нито от финансовите органи. Срещу това господство в БНТ въстанаха самите служители които на общото събрание написаха за множество нарушения, конфликт на интереси, шуробаджанашки отношения и явни злоупотреби в медията. Затова как членове на Управителния съвет на БНТ, като Милко Лазаров например, в нарушения на всички правила е и продуцент в медията и така от нея контролирано и в полза на управляващите се източват големи средства. И други подобни прелести…
Информирани са отдавна всички институции, но мълчат. Странно, БНТ, която като медия трябва да е пример за публичност, не предизвиква тревога у никого у управляващите за кризата, в която е попаднала.
А че кризата е сериозна, се разбира от факта, че доброволно и подозрително миролюбиво Уляна Пръмова напуска поста си преждевременно, явно по договорка със СЕМ. Сигурно сега текат преговори как да бъде замазано положението…
Но и за управляващите в БНТ, и за евентуалните техни покровители ситуацията е критична, защото е прекалено публична. 15 милиона липса в касата на БНТ при потискащо нисък рейтинг като на затънтена кабеларка – това си е повод за притеснение…
Според мен обаче по-зловредни и с по-широк обсег на поразяване са начините на злоупотреба с медия като БНТ, продуцентските и журналистически практики, които се опитват да прикрият гигантските финансови нарушения в работата на телевизионния "лидер". Ха-ха!И тримата управляващи по веригата Пръмова – Цонев – Анкова са марионетки. Лошото е, че от време на време от техния отбор на някого не му издържат нервите и се разприказва като Борислав Геронтиев и разтурва добре нагласения куклен театър. Неговата шумна оставка като програмен директор на БНТ заради разхищенията от 22 хиляди лева всяка седмица за предаването на Митко Цонев и неговата "В неделя с …", създаде малки неудобства на триумвирата, изложи ги пред техните покровители, но всичко беше потулено. Ако бе чут Геронтиев навреме, може би ограбването на БНТ нямаше да е толкова драстично. Значи има други залози. Ето това е балансирана Журналистика феномен в посттоталитарна България, непознат в цивилизованите страни.
Като споменавам за балансираната журналистика, не мога да подмина Бойко Василев – водещия на "Панорама", като символ на тази просташка форма на слугинаж. От години Василев си пази територията на предаването, не допускайки други мнения, лица и гласове. Като сега, когато "Панорама" е досадно и приспивателно, а не политическо и публицистично предаване, той сам трябва да си носи отговорност. Или просто е ясно кой трябва да бъде свален от екрана на БНТ.
Има нещо мазно, псевдоинтелигентско и прекалено зализано за лице, водещо дебат, формулата да се харесаш на всички политици, да си удобен на всички интереси и симпатичен на някои по-важни посланици – също вече е доста дискредитиран модел, който в едно нормално общество е достоен за съжаление. Ето точно това, което е очевадно от екрана, се издига като постижение на новинарите в БНТ и лично на Вяра Анкова като ръководител на "Новини и актуални предавания". Но за да правиш силна, а не регистрираща журналистика, трябва да имаш нюх, талант и други неща, разбира се. Анкова никога не ги е имала и това го знае цялата аудитория. Като хитро коте е – четеше някакви тъпи новини или безсмислени репортажи от Гърция. Това е. Дали някой знае за нещо разтърсващо журналистическо, направено от Анкова? Нека се обади! Същото се отнася и за кума й Митко Цонев – мустакатия хитрец, четящ новините или написани сценарии…
Жалкото е друго, че с тези "успехи" на БНТ се внушава ежедневно на зрителя една привидно зализана действителност, може би за успокоение. Днес България е в криза и всички тези фалшиви и пластмасови кукли от екрана са обществено вредни, защото те не информират и коментират от позицията на зрителя, на гражданина, който едва свързва двата края. Цялата снобария да се правиш на журналист от BBC, когато си в локвите на закъсала България… Да не коментирам, защото ще стане горчиво. Ако някой наистина мисли, че новините на БНТ са върхът, защо в тях не чухме преди разкритията на днешното правителство за големите нарушения на тройната коалиция, които са срещу държавата и обществото. А гледахме семкаджийските разследвания на Валя Ахчиева….
Да, гледахме и "Големият избор" за младите лидери, където също бе наложено гримираното лице на една млада красавица, която повтаряше като папагал инструкциите на Максим Бехар или чутото от новините… Сега да не почвам и "Голямото четене" или "Българските събития на 20-и век". Едни безпомощни, голобради водещи и сценаристи и едни напъващи се в интелектуалната си немощ журналисти като Севда Шишманова и да не изреждам… Това Севде го биваше като репортерка, но сега си повярва като член на Управителния съвет на БНТ, че е и интелектуалка и разбира от книги и кино…
Горкото! Помня я, когато се хвалеше как един банкер, търсен от МВР, й купил джип. Сега какво ли разказва, без дори да се срамува… Сигурно е нещо по-едро. Като това на Митко Цонев, който участва в безкрайни сделки по царско време, и сега получава за елементарното си шоу по 5 хиляди лева хонорар на седмица, по време на криза и когато дори заплатата на министър-председателя е 20 пъти по-малка.
Дали не открива нещо ново в ядрото на атома, Цонев? Не са го съобщили в новините на европейските телевизии…
Разбира се, могат да се дадат още десетки примери на манипулация, безскрупулност, подмяна на стойностите в журналистиката в една публична медия, тъй като това се извършва пред очите на всички ни. Така и ние зрителите ставаме част от това изкривяване на БНТ като обществена медия. Защото каквото обществото – такава и медията.
Затова предлагам да не мълчим, да не приемаме всичко, изливащо се от синия екран на БНТ и така да покажем, че са нужни нови лица, нова журналистика, нов климат в публичното ни пространство, Защото иначе ще лъсне тезата, че информационният "лидер" е държан в такова окаяно положение, за да се откроят частните телевизии, за да изплува помията на риалити шоуто и други прелести…
Ето тук трябва да се усети нетърпимостта на обществото и здравата ръка на съвременно управление на БНТ – без финансови липси, шуробаджанашки схеми и нисък рейтинг. Когато тази статия излезе, БНТ вече ще си има нов генерален директор. Дано СЕМ прояви разум и направи правилния избор.

Стр. 27

в. Република | Виолета РУСЕНОВА | 16.07.2010 

ВЯРА АНКОВА е родена на 5 февруари 1966 г. Завършва Английската гимназия в София и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 1991 г. започва работа в БНТ в редакция "Обмен за чужбина". Дълги години работи като репортер, редактор в БНТ, един от първите водещи на новините в сутрешния блок "Добро утро" с Александър Авджиев и в съботно-неделния екип на новините. Специализира журналистика в САЩ, щата Уисконсин, малко след това спечелва конкурс за специализация по журналистика в Си Ен Ен, след това става стрингер на Си Ен Ен от България в програмата "World report". Специализира и журналистика в Би Би Си. От 1994 г. е водеща на централната емисия новини "По света и у нас". След като заминава със семейството си в Гърция, е кореспондент на БНТ в Атина. От 1 октомври 2004 г. до момента е директор на Дирекция "Информация" в телевизията.

- Съвременна телевизия ли е БНТ, г-жо Анкова?

- БНТ трябва да изпълни много критерии, за да стане съвременна телевизия. Не казвам, че тя е несъвременна. Има програма, която се базира на съвременни стандарти, на модерна визия, но има и много, много неща, които да променим.

- Няма как да не попитам и за мнението Ви за новините на турски?

- Вижте, всички обществени телевизии имат предавания на майчин език. Проблемът, който идва от турските новини, е че БНТ е с един канал. Ако нямахме един канал, този проблем нямаше да е на националната телевизия. Защото всички обществени телевизии имат такива предавания, на вторите или регионалните канали. Така, че това е един дебат, който трябва да проведем, но съм сигурна в едно – предавания на майчин език трябва да има.

- В Закона за радиото и телевизията е записано, че всеки етнос може да има новини на своя език, това значи, че могат да се появят претенции и от други малцинства?

- Трябва да има предавания, и говорим за етноси, които имат писменост и това е в цял свят. Може да има предавания, които предават проблемите на тези етноси и ние имаме такива. Но когато се говори за предавания на майчин език, винаги се има предвид нещо друго. Дайте да видим какви продукции на майчин език трябва да извадим, къде трябва да бъдат разположени.

- Какви идеи имате за нови обществени формати като "Голямото четене", например?

- Аз имам много идеи за такива предавания, но нека да видим каква е финансовата възможност. Защото всичките наши европейски обществени партньори почти всяка година вадят по два, по три големи обществени формати. Ще се обърнем за едно ключово партньорство към Би Би Си, като бих нарекла тази телевизия "майката на форматите", защото те имат най-много такива формати годишно.
Ще се обърнем за партньорство към канадската обществена телевизия, с които вече реализирахме формата "Големият избор".
Смятам, че откъм идеи за формати няма да има проблеми. Проблемът е дали ще можем финансово да ги обосновем.

- Една от идеите Ви е за разработване на интернет пространството, как гледате на предложенията властта да контролира мрежата?

- Аз съм против регулацията на интернет пространството, лично аз, като потребител. Но трябва да има някаква законова база от гледна точка на престъпност, на криминални прояви Но мислите и идеите на хората не могат да бъдат контролирани и затова това пространство е толкова силно навсякъде.

- Ще Ви помоля да припомните позицията на БНТ, когато Бойко Борисов разпрати писма до медиите с питане дали усещат натиск.

- Позицията на БНТ беше изразена от генералния директор на телевизията тогава Уляна Пръмова и тя беше, че натиск върху Българската национална телевизия не е оказван. Аз мога да изразя позиция като директор " Новини и` актуални предавания" и да Ви кажа, че най-малко може да бъде оказван натиск върху обществена телевизия. По простата причина, че тук журналистите вече имат лична, изградена съпротива срещу цензурата; създали са си една чувствителност от това, че БНТ винаги е обвинявана в някакви цензури поради това, че е държавна телевизия. Но като човек, работил непрекъснато в "Информация", Ви казвам, че дори и да има и най-малкия натиск, той не може да остане скрит. Вие щяхте да го разберете веднага. Точно, защото има такива мрежи като " Фейсбук", в които дори и да не беше официално казано от журналистите, щеше да бъде описано.

- Запознахте ли се вече с цифрите, разпространени на изслушването Ви в сряда (разбивка на това колко струва едно предаване "В неделя с" – бел. ред)?

- Те бяха дадени от една от кандидатките. Не мога да имам позиция все още, защото тепърва ще се запознавам с много и различни видове документация. Показаното тогава беше не документация, а информационната справка от различните дирекции.
Аз съм избрана днес (вчера – бел. ред.), не мога да направя и такъв подробен анализ. Но, ако трябва да направя това проформа, мога да ви кажа веднага отговора ми. Но говорим за един сериозен анализ спрямо цялата финансова ситуация на телевизията и спрямо предаванията.
Нека да видим трябва ли да имаме развлекателни предавания, в кои пояси трябва да ги разположим, колко от парите, които ни остават, трябва да са за развлечение. Всички съвременни обществени телевизии правят такъв анализ, това ще направим и ние.
Не искам да има позиция в моята програма, която да касае едно или друго предаване по мои субективни съображения. Но за да мога да взема решение за сваляне на едно предаване, трябва да чуя мнението и на програмния директор и на програмната комисия.

-Имаше ли реакции, след като заявихте още на изслушането, че ще поискате оставките на всички на ръководни постове в телевизията?

-Как да реагират? Смятам, че това е нормална практика, когато идва ново ръководство. Сигурно на някои не им е станало приятно. За мен е нормално да има нов екип. Вие не очаквате ли нов екип в телевизията? Аз мисля, че първо трябва да отговорим на зрителските очаквания, защото това е телевизията на зрителя. И мен ще ме боли да махна хора, с които съм работила толкова години и с които имам приятелски отношения. И аз ясно съзнавам това, когато идвам на този пост. Обаче телевизията трябва да стъпи на професионални правила.

21-вият шеф
Вяра Анкова е 21-ият директор в историята на БНТ. Съпруга е на бившия президент на ПФК "Левски" Томас Лафчис и е майка на четири деца – Яна, Константин, Хелена Мария и Натали. Казва, че иска да върне духа в екипа и че трябва да се промени отношението към БНТ.

Стр. 9

Dnevnik.bg I Лора ФИЛЕВА I 15.07.2010

Вяра Анкова е новият генерален директор на Българската национална телевизия (БНТ). Тя беше избрана единодушно от Съвета за електронни медии (СЕМ) след явно гласуване.

"Обещавам много усилия и много работа, както и прозрачност на всички управленски решения на БНТ. БНТ трябва да намери начин да привлече приходи, като това не трябва да е само от реклама, а и европейски програми, копродукции и други", заяви Анкова малко след като беше избрана.

За нея много силен кандидат е била Люба Кулезич, която е показала визия и анализ за изграждане на съвременна телевизия.

Вяра Анкова показа, "че от БНТ може да направи програма. В договора й трябва да бъде заложено как ще излезе от кризата", коментира след избора председателят на СЕМ Георги Лозанов. Според него не може да се взимат предвид съмнения за това, че Анкова е участвала в схеми за източване на БНТ, "просто защото няма доказателства за това".

Според члена на СЕМ Ани Хаджииванова Анкова е единственият кандидат, който не е изневерил на медията си, което е важно, защото показва лоялност, особено в днешни дни. По думите на Хаджииванова от концепцията на Анкова личи, че кризата може да бъде преборена с развитие.

Анюта Асенова смята, че Вяра Анкова е показала компетентност, професионализъм, конкретност и прецизност. На нея особено й е допаднала визията на Анкова за екипност.

Според Георги Стоименов голямо предимство на Анкова е, че тя е шеф на дирекция "Информация" в БНТ, има критичен анализ и ясна визия за напред.

Другата основна номинация беше на Люба Кулезич. Тя беше предложена от члена на СЕМ София Владимирова и председателя на СЕМ Георги Лозанов. Те двамата номинираха също и Вяра Анкова.

По думите на Владимирова в концепцията на Кулезич е имало висока степен на критичност, необходима за здравето в БНТ. Според Владимирова Анкова обаче се е придържала строго към реалността и не се е уплашила от въпросите въпреки напрегнатата атмосфера.

Според Лозанов концепцията на Кулезич е била като страстен артистичен одит на БНТ. "Все пак има дефицити – страда от импресионалистичност. Има и хиперболизация – не ми допадна абсолютното отрицание на програмата на БНТ в момента, дори по отношение на новините", обясни той.

Кандидатите за поста бяха общо шестима – Радомир Чолаков, Радостслав Главчев, Светлана Божилова, Любица Кулезич, Александър Бешков и Вяра Анкова. Седмият кандидат, подал документи за участие в конкурса, беше Емилия Стоева, но техническата комисия по проверка на редовността на документите не я допусна до събеседване, тъй като не отговаря на условията на конкурса да има петгодишен трудов стаж в телевизия.

През последните три дни кандидатите представиха своите идеи какво ще променят, запазят, развият в държавната телевизия. Всички бяха внимателни към темата за съкращения в БНТ, споделиха откровено скептизицъм дали ще успеят да са готови за планираната за 2012 г. цифровизация (миналата седмица настоящият генерален директор Уляна Пръмова предложи отлагане на срока) и демонстираха готовност да направят бюджета на медията максимално прозрачен. Конкурентите бяха единодушни, че липсва достатъчно култура, изкуство и образование в програмата на държавната телевизия.

Вторият мандат на досегашния генерален директор на БНТ Уляна Пръмова изтича в края на септември, но тя вече обяви, че ако новият директор бъде избран по-рано, ще се оттегли от поста си предсрочно.

Фотограф: Цветелина Николаева, в. Дневник

Оригинална публикация

в. Сега I Галя ГОРАНОВА I 15.07.2010

Единият от кандидатите отпадна по трасето и накрая финишираха петима

СЕМ приключи вчера изслушванията на кандидатите за генерален директор на БНТ и днес с явно гласуване ще избере победителя. Шестима подадоха документи за участие, но до края останаха петима, след като бе установена принадлежност на Александър Бешков към бившата ДС. Радослав Главчев пък, който се явява за 8-и път, участва по-скоро формално.

Четиримата останали претенденти – Вяра Анкова, Люба Кулезич, Светлана Божилова и Радомир Чолаков, обещаха радикални реформи, въвеждане на продуцентска система, отстояване на обществения характер на БНТ. Повечето са на мнение, че трябва да отпадне ограничението за реклама в праймтайма на БНТ, поне докато трае кризата.

Вяра Анкова поиска държавата да се ангажира с реформата в телевизията и с предстоящата цифровизация по примера на ЕС – чрез целева субсидия или увеличаване на бюджета. Тя призова в новия закон да бъде ясно дефинирана задачата на обществената телевизия, да се допусне публично-частното партньорство, БНТ да може да участва в търговски дружества, да отпадне ограничението от 15 мин. реклама в праймтайма. Анкова отрече да е съучастник в източването на БНТ, нямала никакво отношение и към скандално раздутия бюджет на предаването "В неделя с" с Димитър Цонев. Но и не пое ангажимент да го свали от екрана.

Само Радомир Чолаков заяви, че сегашните 60 млн. лв. за БНТ са "ужасно много пари", и който не се справи с тях, не става. На въпрос за рекламата той подметна, че има идея за 2 млн. евро, но не посмя да я огласи, за да не я откраднат частните телевизии. Чолаков, който е и зам.-шеф на работната група за новия медиен закон, подкрепи сливането на БНР и БНТ и припомни, че като го предлагал още преди 15 г., бил поруган. Сега обаче идеята си проправяла път в закона. Кандидатът отписа младежката аудитория на БНТ, която била безвъзвратно загубена и предложи да се инвестира в предавания за деца.

"Ако младите видят на екрана на БНТ своите проблеми – ще гледат", опонира му задочно Светлана Божилова. Тя обеща конкурси за всичко и пълна прозрачност за разходите на БНТ. Наблегна и на стратегическото планиране. За погасяване на дълговете от 15 млн. лв. предложи заем от ЕБВР при изгодни условия. Шефката на студентската телевизия "Алма Матер" смята, че почти всички културни и образователни предавания могат да се финансират по европейски проекти. Божилова вярва, че българските домакинства биха давали по 6 лв. месечно за БНТ, ако я припознаят като "тяхната" телевизия.

Семеен канал пък се зарече да направи от БНТ Люба Кулезич. Първата й работа ще е да събере средства за култов тв сериал. Тя обеща да подчини цялата администрация на производството, защото "програмата е сърцето на БНТ". Приоритет ще й бъде създаването на журналистически стандарти. Кинокритичката се закани да провери издъно всички договори с външни продуценти и обществени поръчки заради съмненията за злоупотреби. Има идея за създаване на БНТ-колеж, в който да се обучават кадрите. "Аз не съм учила за мениджър. Аз съм мениджър по дух", обяви Кулезич.

—–ЧАДЪРИ

Политическите протекции зад кандидатите също бяха предмет на обсъждане. Чолаков декларира, че не се ползва с политически протекции, не е питал Бойко Борисов дали да участва в конкурса и няма никакво взимане-даване с президента. Люба Кулезич също изтъкна като свое предимство факта, че няма политически гръб. Същото заяви и Вяра Анкова, която за последно се видяла с президента покрай "Българската Коледа", а с премиера – още по-отдавна.

www.mediapool.bg | Владислава ПЕЕВА | 14.07.2010 

Има опасност всички платформи за цифрово радиоразпръскване у нас – т.нар. мултиплекси, да отидат в неофициално свързани компании и пазарът да се монополизира. Това заяви в сряда пред журналисти изпълнителният директор на “Мобилтел“ Андреас Майерхофер, след като ден по-рано излезе неофициална информация, че Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е отхвърлила тяхната оферта и тази на “Виваком“ за получаване на лиценз за мултиплекса, който ще разпространява програмите на обществените медии БНТ и БНР.
За обществения мултиплекс оферти дадоха М-Тел; “Виваком“, която наскоро сключи сделка за продажбата на половината Национално управление “Радиотелевизионни системи“ (НУРТС), разпространяващо в момента програмите на БНТ и БНР, с офшорката “Манселорд“, представлявана от собственика на Корпоративна банка Цветан Василев; “Хану про България“, която е част от латвийска група за медийни системи и вече взе лиценз за изграждането на три от мултиплексите за частните радиа и телевизии, и “Ди Ви Би Ти“ – група от седем компании, водени от “Инсат Електроникс“, поддържаща мрежите на телевизия Про.бг и радиата “Експрес“, “Дарик“ и “FM+“.
По думите на Майерхофер в телекомуникационните среди се говори за сливане на “Хану про“ с “Тауърком“, която пък взе другите два частни мултиплекса за цифрово разпространение. “Тауърком“ е част от сделката между “Виваком“ и “Манселорд“ и дружеството ще се влее заедно с НУРТС в новата компания между бившата БТК и офшорката на Цветан Василев, който държи контрола и в “Нова медийна група“, издаваща вестниците “Монитор“, “Телеграф“ и др.
Според шефа на М-Тел конкурсът за обществения мултиплекс е бил нагласен и това ставало видно още от тръжната документация. В нея най-голяма тежест в оценката на офертите се дава на опита в изграждането на такива съоръжения, което пък дава предимство на “Виваком“ като собственик на НУРТС. Затова и операторът привлякъл като партньор унгарска компания с изпълнени такива проекти и Майерхофер убедил акционера “Телеком Аустрия“ да участват в процедурата.
От “Мобилтел“ не са информирани официално, че отпадат от надпреварата и, ако това е така, България ще изгуби много милиона евро инвестиции през следващите няколко години в момент, в който правителството се опитва да убеди всички чуждестранни инвеститори да влагат в страната, коментира Майерхофер. “Подобни непрозрачни решения не са добър знак за чуждите инвеститори“, коментира той.

"Провал на КРС"

“Никъде досега не съм виждал такива действия от страна на далекосъобщителния регулатор, с председател, който е следствен за корупционна схема и който е неспособен да взема решения“, нападна той Комисията за регулиране на съобщенията и шефа й Веселин Божков. По думите му България е единствената страна в Европа, в която все още има монопол от 95 на сто при фиксираните мрежи от страна на “Виваком“ (бивша БТК) и това се дължи на провала на КРС в сферата на фиксираните телефонни услуги. По думите му комисията е съсредоточена върху мобилния пазар, а фиксираният е този, който осигурява по-добри възможности за пренос специално на данни, защото през оптичен кабел съвсем други са възможностите на интернет.
“Никой не задължава БТК да си отвори мрежата за други оператори и тя да се ползва на регулирани цени“, допълни директорът на М-Тел. Това, по думите му, пречи на конкуренцията и поевтиняването на цените не само на разговорите, но и на интернет услугите, което от своя страна ощетява потребителите. Ако КРС предприеме мерки за разбиване на монопола на “Виваком“, това ще освободи 30 на сто от фиксираната мрежа за конкуренцията, смята той и даде пример как “Телеком Аустрия“ в момента държи около 50 процента от стационарните постове в Австрия.

По-голям играч на фиксирания пазар

Намеренията на М-Тел са да стане по-голям играч на пазара на фиксирани услуги, имаме инвестиционна програма и в скоро време ще научите подробности, каза още Майерхофер. По думите му два са начините това да стане – чрез разширяване на съществуващата мрежа и изграждане на нова, или чрез придобиване на оператор. “Държим си очите отворени за бъдеща сделка за БТК“, каза той, запитан дали М-Тел проявява интерес към очакваното навлизане на нов инвеститор в бившия държавен телеком.
Майерхофер се възмути и от решението на Пловдивския общински съвет от миналия четвъртък да се премахнат 99 от общо 150 мобилни антени в града, защото били вредни за здравето на населението. Не се знае каква част от тях са на М-Тел, и каква на останалите мобилни оператори.
“Местни политици си играят със страховете на хората и искат да се въведат европейските норми за лъчение, без да знаят, че тези пределни нива са десет пъти по-високи от заложените в българското законодателство“, каза шефът на телекома. Той заяви, че няма да се съобрази със заповедта и да остави фирмите и хората в града без телефонни връзки заради неясни политически интереси.
“Видяхме какво стана в Пловдив, когато заради технически проблем не можаха да гледат финала на световното по футбол, представете си да оставим града без мобилни телекомуникации“, каза изпълнителният директор на "Мобилтел“.

Оригинална публикация

в. Седем | 14.07.2010

- Господин Лозанов, досега изборът за шеф на Българската национална телевизия, малко или много е зависел от политическото статукво. Има ли някакви нови критерии за този избор и развитието на телевизията?

- Има критерии, които в някакъв смисъл са по-различни от традиционното провеждане на този избор, в два аспекта. Едната визия за бъдещето е във връзка с цифровизация-та, на първо място. И второто е да стартира много сериозна антикризисна програма, защото БНТ е в много сериозна финансова криза. Това са двете нови неща като подход. Иначе, разбира се, критериите са известни – кандидатът да има мениджърски умения, но и качества да бъде лице на една обществена медия. Продължават да бъдат актуални идеите, свързани с програмата и програмното развитие, с обществената популярност. Разбира се, много важна е и подкрепата в медийната среда, но особено подкрепата, която един или друг кандидат има вътре в БНТ.

- А вие още ли държите на идеята, която казахте в интервю за СЕДЕМ не много отдавна, че ще бъде добре БНТ и БНР да се обединят под една шапка, както примерно е в Би Би Си?

- Държа на тази позиция, даже ще се опитам да я лансирам сега в групата, която пише новия закон. Зависи много доколко ще бъде подкрепена тази идея, но във всички случаи дебатът няма да бъде лесен, тъй като има много противници на идеята, някои от които, разбира се, просто заигравайки с някои настроения пред медиите. Аз обаче смятам, че това е реформа, от която БНТ и БНР се нуждаят, тъй като до голяма степен до момента те продължават да пазят старите соц. идеи, освен това тя дава възможност да се превърне в едно модерно меиджърско тяло, което да се управлява на принципа на корпорацията.

- Тъй като вече стана дума за Би Би Си, въпросът ми е какво би станало, ако някой от водещите там заяви, че хората, които харесват председателя на консервативната партия, са психопати?

- Ами, предполагам, ще му струва доста, защото там има много ясни правила и норми за запазване на човешкото достойнство. Така че, предполагам, на този журналист вече ще му е трудно да бъде водещ в BBC.

- А какво би станало, ако в България водещият Петър Волгин заяви, че всички, които харесват Иван Костов, са психопати?

- Какво да кажа… В България има много такива нерегламентирани отношения.

- Ами нали вие трябва да ги регламентирате, вие сте председател на СЕМ…

- Това не е въпрос на намесата на някакъв регламентиран орган, а е въпрос на вътрешни правила в медията, които да дават резултати.

- Според вас така нареченото национално радио ще продължи ли да бъде национално радио, след като явно то не е радиото на хората, които харесват Костов, понеже националното радио смята, че хората, които харесват Костов, са психопати?

- Това все пак е политическа реплика от гледна точка на обществената медия… Но все пак, независимо какви са поводите, един журналист не би трябвало да допуска и не би трябвало да има право на такъв тип изказвания.

- А защо да не ги допуска? Какво би му попречило? Какво му пука?

- Ние от много отдавна говорим за това, че трябва да се регламентират нещата в много по-голяма степен…

- Господин Лозанов, от всичко това разбирам следното: нищо няма да последва, същият Волгин пак ще се направи на герой, хиляди хора ще бъдат незаслужено обидени, а националното радио пак ще се нарича национално радио. Това ще стане според мен, а според вас?

- Вижте, аз не мисля, че радиото е заплашено да бъде национално или не заради изказването на един журналист… Аз не знам контекста, в който Волгин е казал такова нещо.

- А може би контекстът оправдава тези думи по някакъв начин?

- Не бих оправдал по никакъв начин възможността да бъдат обиждани хората. Човешко право е да имаш политически възгледи.

- А право ли е на Волгин да изрази своите политически възгледи по радио, което се нарича национално?

- Да, той има право да изразява своите политически възгледи, но не е негово право да обижда хората, които имат други възгледи.

- И така, значи всичко остава на неговата съвест, всичко си остава така и утре той може пак да се гаври с хората?

- Аз не казвам, че това остава на неговата съвест, а че остава на вътрешните професионални правила на медията.

Стр. 14