в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 19.06.2010

БНТ отново стана актуална абревиатура – не само около Световното първенство по футбол, но и със собствените си проблеми. Рейтингът на първото събитие е сравнително стабилен, въпреки че дори песните на Слави Трифонов го преборват (според едно преброяване през седмицата). Второто "събитие" засяга едни и същи стари муцуни и настоящи БНТ-фактори. Разбира се, и актуалната политическа власт не може да му устои. Казусът се изостря още повече около поредния избор на нов шеф на държавната медия. Името му трябва да се обяви на 15 юли, а кандидатурите ще се събират до първи юли. Засега всички мераклии изчакват, оглеждат се, лобират и тайничко пишат концепции.
Накъде се е отправила лодката на БНТ обаче? Кой ще поеме кормилото на държавната структура? Колко е пълна тя? Наистина ли задълженията й са 15 млн. лева? Защо СЕМ и контролните органи в държавата са проспали това и не са проконтролирали навреме как се изразходват средствата на данъкоплатеца? Ще има ли кризисен щаб, който да управлява "Сан Стефано" 10, докато влезе новият медиен закон в сила? Каква ще е съдбата на медията според новия нормативен документ, който трябва да е готов до края на годината – ще се слее ли с БНР, или да? Все въпроси, на които се опитаха да отговорят на специална дискусия, организирана от СЕМ, известни тв деятели, експерти и журналисти.
Внимавайте, лодката на БНТ потъва!
предупреди Кирил Гоцев, бивш генерален директор на телевизията. Според него финансовото състояние на медията е изключително тежко и до приемането на новия медиен закон тя може дори и да потъне. Освен това задълженията към БТК не били 8.3 млн., а много повече. Гоцев твърди, че размерът им е 15 млн. лв. (в това число и по други пера), а до есента можело да достигнат рекордните 20 млн. лева. Ето защо била необходима спешна финансова ревизия.
"Бостанът е обран и е нужно обяснение за какво е изразходван бюджетът", категоричен бе Иван Такев. Някогашният член на управителния съвет на телевизията и кандидат за шеф на същата медия допълни, че една от причините за това е предаването "В неделя с…" на Димитър Цонев, което имало прекалено голям бюджет и източвало телевизията. Такев поиска обяснение от управата на БНТ, но точно в този момент Уляна Пръмова не бе на линия в залата за дискусия. Наложи се Сашо Диков да помоли някой да я извика и да отговори на питанията.
"Едно издание на "В неделя с…" е 20 000 лв., а един мач от Световното първенство по футбол – 220 000 лева", оправда се сегашната шефка на БНТ. Тя уточни, че не искала да прави сравнение между двете, но със сигурност най-скъпите продукции в програмата били футболните и спортните. "Сблъсъкът между вътрешния и външния свят на БНТ е огромен и ще остане и за следващия генерален директор", прогнозира Пръмова. Според нея БНТ наистина имала нужда от спасяване. "Все съм се ръководила от европейски принципи, но все не съм могла да ги приложа. На много места съм сбъркала", покая се тв началничката. Тя каза още, че ще поиска допълнителен одит, преди да си тръгне от "Сан Стефано" 10.
"Защо прокуратурата не се самосезира, а Сметната палата мълчи – бюджетът на БНТ не е актуализиран и парите вместо за такси към БТК са насочени към неизвестни за широката аудитория места", пита още Кирил Гоцев. Според него някой имал полза от това и за да се даде на БНТ шанс все пак да оцелее финансово, спешно било необходимо да се избере временно ръководство на медията. То щяло да действа до влизането в сила на новия медиен закон.
Идеята за кризисен щаб подкрепиха и синдикатите. Според тях в него трябвало да има и представители на финансите, експерти, но без имената им да са дискредитирани. Синдикатите също се събудиха от няколкогодишен сън и се сетиха, че кризата е заради лошото управление през последните няколко години, а вина за това има сегашното ръководство.
Изборът на генерален директор
да бъде отложен, да има временно управа в БНТ, тъй като се подготвя нов медиен закон, предложи телевизионерът Иван Гарелов. В противен случай новият началник можело да не отговаря на новите изисквания. Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов обаче заяви, че това е риторичен въпрос и трябва да бъде отправен към законодателя. "Подготвя се нов закон, но това не отменя конкурса за избор на нов генерален директор на БНТ", уточни Лозанов.
За Иван Такев пък предстоящото състезание било предрешено. Тезата му веднага бе отхвърлена от Уляна Пръмова.
Според неофициални информации в гилдията с най-реални шансове за наследник на Пръмова е шефката на новините в БНТ Вяра Анкова. Един от най-безрезервните й поддръжници е Бойко Василев, а и в телевизията от няколко дни има подписка в подкрепа на кандидатурата на Анкова. Част от телевизионните труженици са притеснени, че ако не се подпишат, си подписват уволненията след няколко месеца, други пък са категорични, че в подобни начинания няма нищо лошо. Не е хубаво наследничката на Пръмова да бъде от нейния екип, споделиха трети.
Най-вероятно сред претендентите за началническото кресло ще бъдат и Кирил Гоцев, и Борислав Геронтиев, и Радомир Чолаков. В медийните среди се говори още, че и кинокритичката Люба Кулезич има подобни намерения. Тя вече получила подкрепата на Кеворк Кеворкян, а и благословията на властта. Името на бившата радионачалничка Поля Станчева също все още се спряга, но ако БНТ и БНР бъдат обединени.
Засега обаче всички кандидати категорично отричат, че ще се впуснат в битката за БНТ, а и никой още не е подал документи. Както повелява традицията – ще го направят в последния момент.
България е страна на абсурдите и неспазването на собствените й закони е едно от доказателствата за това. В Закона за радиото и телевизията например пише, че БНТ и БНР, като обществени медии, трябва
да се финансират чрез такса, събирана чрез специален фонд "Радио и телевизия". Една година той така и не работи, а на нито едно правителство не му хрумна да промени закона, да премахне въпросния фонд, или да измисли разумен начин той да бъде ефективен. Една от основните причини за тази законодателна "немарливост" е страхът на властта – всеки нов данък винаги по презумпция е бил опасен за живота на политическата върхушка. Сегашният кабинет обаче има амбициозна задача – най-накрая фондът да проработи. Как точно – ще бъде дефинирано в прословутия нов медиен закон. Размерът на таксата щял да бъде еднакъв да всички, независимо от броя на телевизорите у дома. Освободени ще бъдат само сиропиталищата и домовете за социалнослаби. Обсъждали се различни варианти и как да се събира новият "данък" – дали чрез сметката за ток, дали при плащането на местните данъци и такси. Експерти прогнозират, че най-вероятно ще бъде предпочетен вторият вариант. Дали таксата, известна въпреки несъществуването си като "такса телевизор", ще стабилизира финансовото състояние на обществените медии? Кой ще следи как и за какво точно се изразходват средствата? Няма ли това да дойде в повече на отънелия кризисен джоб на потребителя? Как БНТ ще докаже с качеството на продукцията си, че отговаря на завишените вече критерии на зрителите? На тези въпроси отговор трябва да даде така чаканият нов медиен закон. Проблемът е, че у нас подобни документи се пишат все в
полза на нечие лоби
- политическо или икономическо, а не в полза на потребителя на медийни услуги. За никого не е тайна, че БНТ е пред финансов колапс и даже според специалисти цяло чудо било, че все още плаща заплати на служителите си. Вина за това обаче носят не само нейните шефове, но и техните шефове, както и контролните органи в държавата. Любопитно е и нещо друго – щом като положението на държавната телевизия е толкова катастрофално – няма пари, техниката е остаряла, щатът е повече от максимално раздут, а продукцията – със скромни изключения, е от миналото столетие, защо е този традиционен напън кой да я оглави? Явно лодката не е наполовина празна, а наполовина пълна. Зависи от гледната точка на кормчията и на неговите благодетели. Ролята на зрителите пък явно ще се увеличи – няма да са обикновени лапнишарани, а ще плащат още веднъж за грешките на поредните държавни управленци. Мога да се хвана на бас, че и по 10 лева да се събират месечно от домакинство и да отиват само за нуждите на най-дълголетната ни електронна медия, пак няма да са й достатъчни. И догодина следващият тв началник отново ще се оплаква, че не му стигат парите.
ПЕТИМА ОСТАВАТ В СЕМ
Парламентът отхвърли ветото на президента Георги Първанов и редуцира състава на Съвета за електронни медии от деветима на петима. Мнозинството не обясни мотивите, а опозицията гласува против. Така парламентът вече ще има трима, а държавният глава – двама свои представители. От съвета ще отпаднат Мария Стефанова, Маргарита Пешева от парламентарната квота и Бойчо Кулински от президентската. И тримата карат втори мандат. Първанов трябва чрез жребий да определи и кой от останалите негови представители в регулатора – Анюта Асенова, Георги Стоименов и Милен Вълков, ще си тръгне.

стр. 36

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 19.06.2010

Водещ: Ако журналистите бяха законодатели, едва ли вчера американският посланик у нас щеше да попита защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори. Даже ако само някой беше отговорил на журналистите, когато задаваха този въпрос, пак нямаше да се налага в присъствието на посланици издатели, главни редактори, депутати и медийни експерти, събрани от фондация „Конрад Аденауер”, да си разменят реплики кой кой е и има ли групировки, управляващи българските медии. Всъщност май е крайно необходимо някой да научи детето, което казва на царя, че е гол, да каже на издателите. Важно е да се знае кой е собственикът, защото има значение кой говори. Останалото е манипулация и конюнктура. А от нея никой, ама никой няма нужда, дори май вече и леля Мария, която иначе знае всичко за прането. Защото и политиците трябва един ден да свикнат да не се правят на журналисти. Не може те да пишат заглавията и да напътстват медиите да не бъдат критични. Медиите не са пиари на политиците, по-точно не бива да бъдат. Те са от едната страна заедно с хората и така да правят гражданското общество. От другата страна са политиците и ангажираните с икономически интереси. Това е смисълът на журналистиката. Сега е добре освен журналистите това да го проумеят и останалите, от които зависи какви правила създават. Два закона ще правят прозрачни парите на вестниците и телевизиите. Заявените вчера намерения ще коментираме след малко с Весислава Антонова от в. „Капитал”. И той като винаги, когато има някакви критики към медиите отвън, накрая става дума за БНР и БНТ, няма как да не подминем и започналата вече дискусия как да бъдат финансирани обществените медии у нас. След позабравените в миналото екзотични предложения за такси водомер и електромер, отново се заговори за тях. Логично ли е и кой има полза от това? Защото каквото и да си говорим, винаги става дума за един пари, които едните ще дадат, а другите ще вземат. Какви са нашите и какви са европейските правила и какво се прави в криза – ще коментираме с Бойко Станкушев. И тъй като навлизаме вече в сезона на отпуските, ще се опитаме в аванс да коментираме една предстояща медийна дискусия „Испанското председателство на ЕС и българските медии”. Защо предстои да се говори за това ще коментираме с Копринка Червенкова.

Чии пари стоят зад българските медии, дали дойде времето да се получи някакъв отговор на този въпрос, защото журналистите го задаваме много отдавна? Добър ден на Весислава Антонова от в. „Капитал”!
Весислава Антонова: Благодаря за поканата да говоря по тази тема! Тя, нека да кажа, че е любима на „Капитал”. Казвам го с лека ирония, но иначе съвсем сериозно, това е тема, на която ние много държим в секцията „Медии и реклама”…
Водещ: Тя и на нас ни е много любима тази тема.
Весислава Антонова: Честно казано, времето много отдавна би трябвало да е дошло да говорим за прозрачната собственост на медиите. Сега, нека да кажем, че новото правителство и експертната група, която то е одобрило да пише нов медиен закон, имат нова воля и желание в текста на медиен закон, който да регулира не просто радиото и телевизията, да има записани текстове, които по някакъв начин да са свързани и с печатните медии, и да могат да осветляват собствеността в печатните издания, което е изключително необходимо.
Водещ: да, защото който създава мнение няма право да бъде анонимен, нали така?
Весислава Антонова: Точно така, няма право да бъде анонимен. Защото всеки, който е анонимен съществува риска да бъде и манипулативен. Почти го римувахме с теб, Ирен.
Водещ: Да. Трябваше ли американският посланик да зададе въпроса, който журналисти отдавна задават за собствеността на българските медии, за да тръгнем да търсим отговора?
Весислава Антонова: Бих казала, че по-скоро е тъжно американският посланик да ни го казва, защото за пореден път става ясно, че ние не можем сами на себе си да кажем, че секторът ние журналистите и издателите не разчитаме толкова на саморефлексията, а винаги чакаме някой отвън да ни каже. Би трябвало тези времена вече да са отминали и да са много далеч от нас и самите ние да се опитваме да съхраним здравето и свободното изразяване на медиите. Защото в противен случай демократичното общество означава, че не се е случило. Но пък от друга страна, американският посланик. Америка е държава с традиции в свободата на изразяване. Щом дотам сме го докарали да ни го каже американският посланик, значи…
Водещ: От друга страна пък ,ние журналистите да му благодарим, че…
Весислава Антонова: Знаете ли, направи ми впечатление между другото в неговото изказване и в неговия анализ, че е човек, който се е постарал много добре да се запознае със средата. Разбира се един дипломат много рискува, когато се опитва да навлезе в толкова деликатна сфера, да я коментира и да дава оценка на чужда журналистика. Знаете, че дипломатите обикновено не правят това. Но съдейки по детайлите, по някои от детайлите в изказването на този човек, останах с впечатлението, че той доста добре се е подготвил и доста добре се е запознал със ситуацията. Независимо от факта, че в неговия доклад не фигурираха имена, фирми, компании и т.н. Естествено, че няма как да фигурират, защото наистина едно дипломатическо лице, първо, не може да се ангажира да ги споменава и да говори за тях, и второ, не е нужно. В смисъл, ние достатъчно добре познаваме сектора.
Водещ: А и разменените реплики в залата като че ли поставиха нещата на местата им?
Весислава Антонова: Да, разбира се. В смисъл, това, което трябваше да се каже, се каза от хората, които трябва да се каже. Посланикът просто зададе тона и се опита да каже, че това, което се случва с българските медии не е толкова непрозрачно и за диплотатите и за чужденците в тази страна и че когато една медия е манипулативна и несвободна, това се забелязва от всеки интелигентен човек независимо дали той е българин или просто е чужденец и чужд дипломат в дадена страна. Всеки следи достатъчно добре и политическите процеси, и процесите на формиране на журналистиката, доста добре е запознат с изданията. Така че мисля, че тези обвинения бяха доста пресилени към него.
Водещ: Нека направим една прогноза. Ние с теб много отдавна следим реакциите по повод предложението да има текст в медийния закон, който да регулира по някакъв начин или донякъде и вестниците и печатните медии. Докъде се стигна в тази посока, защото имаше отчетливи реакции срещу такъв текст?
Весислава Антонова: Нека да кажем, че реакции срещу този текст на издателите като цяло, на Съюза на издателите изобщо не е имало. Имаше остра реакция срещу изказванията, че трябва да има закон за печата, което абсолютно не е необходимо и… в смисъл, да не навлизаме в този един друг дебат. Но от друга страна, да, наистина имаше известна съпротива, има известна съпротива от страна на един точно определен издател Ирена Кръстева, управителя на Нова българска медийна група. Нека да кажа, че около нея са вестниците „Монитор”, „Политика”, „Телеграф”, това са основните по-тиражни вестници. Има и други регионални и спортни издания, телевизията ББТ. Та Ирена Кръстева, тя е издателката, която може да се каже, че предизвика най-голямо любопитство и интерес у всички най-остри въпроси, защото през последните няколко години, откакто тя придобива медии и начина, по който ги придобива, особено скандално, не е съвсем по правилата, накара хората така да реагират. Тя произведе новината, искам да ви кажа там. Тя каза, че има нов съюз, алтернативен съюз на издателите и покани всички, които искат да участват в него. И също така каза, че няма абсолютно никаква нужда от нов закон за медиите, а пък още повече за закон, в който да се описва собствеността на печатните издания, защото, ето, дори нейната собственост е прозрачна и всеки, който иска да провери, ще види, че тя е едноличен собственик на нейните издания. Та от тази гл.т. има някаква съпротива, но аз не бих казала, че тя е толкова мощна. Това, което мен по-скоро ме притеснява е, че работните групи, които пишат медиен закон, се опитват много отдавна да го пишат. Много отдавна се опитват да регулират пространството, много отдавна се опитват да вкарат професионални текстове, които да гарантират стабилност на развитието на медийния бизнес като такъв, като свободен, като прозрачен, като такъв, какъвто трябва да бъде и е в повечето развити европейски държави. Притеснявам се те да не бъдат отегчени отново. И както аз написах в моя блог към в. „Капитал”, дано не бъдем свидетели на поредния закон за медийни мечтатели. Дано той все пак се случи, защото това е добре не само за нас журналистите и за издателите на вестници и списания, добре е за аудиторията. Така ще бъдем по-искрени, по-откровени към нея и ще й предлагаме журналистика, каквато тя заслужава.
Водещ: По принцип журналистите винаги помагат на гражданското общество, или поне трябва да го правят.
Весислава Антонова: Трябва сега и гражданското общество по някакъв начин да ни подкрепи, да покаже, че има необходимост от такъв тип журналистика.
Водещ: Но това разбира се е един доста бавен и труден процес…
Весислава Антонова: За жалост, да.
Водещ: А дотогава все пак трябва да се напише този медиен закон. Дали…
Весислава Антонова: Оптимистичният вариант е, че той ще се напише през лятото и през есента ще се обсъжда, но песимистичният вариант е, че това може и да не стане и може всичко да отиде в следващата година. А пък ние с тебе като хора, които сме следили медийната проблематика, отлично знаем, че започне ли нещо да се отлага, да се забавя, нещата стават по-лоши и не се получава.
Водещ: При един поставен срок 30 ноември нещата едва ли ще могат да се случат тази година обаче? Защото това е срокът, поставен на работната група да напише закона и да го предложи в МС.
Весислава Антонова: Аз искрено се надявам, че все пак тази работна група би могла да успее, първо, защото като не коментирам някои изключения и пропуски от моя лична гл.т., без да искам да конкретизирам защо в случая, това не е толкова важно, има достатъчно добри експерти, които много пъти са се опитвали да пишат закони, които добре познават добрите световни практики…
Водещ: Но те са вън от тази група.
Весислава Антонова: Ами на работната група към МС всъщност не мисля, че не й стои в правомощията да покани и тези, които разбират, и тези, които могат, и независимо от това, че те не са влезли в един протокол, в един документ чисто формален, биха могли да бъдат поканени от тази работна група по уважителен, достатъчно адекватен начин, зачитайки усилията им и те да помогнат. Нека… аз лично нямам абсолютно никакви притеснения и не искам да говорим с кодове. Едно от имената, които се наложи през последните повече от 10 години…
Водещ: Нели Огнянова.
Весислава Антонова: Е Нели Огнянова, да, която с огромно внимание следи, първо, всички процеси на промяна в Европа, и второ, винаги е участвала в писането на медийни закони. Надявам се, че независимо, че нейното име не фигурира в списък, подписан и подпечатан от Бойко Борисов, има начин тя да бъде поканена и да бъде консултант на този текст по уважаващ персоната й начин.
Водещ: Защото в крайна сметка не са ни много добрите експерти медийни в България.
Весислава Антонова: Факт, така е, не са много добрите ни медийни експерти. Сега, не го казвам от теоретична гл.т., защото на теория много хора могат да бъдат добри. Нека да кажем, че става дума за добри медийни експерти, в смисъл такъв, да не се подхлъзнат по определени политически влияния и отново да бъдем свидетели на един осакатен медиен закон.
Водещ: Или пък медиен закон с име.
Весислава Антонова: И един закон, който пак трябва за пореден път да бъде поправян, защото пак в него нещо не е доогледано и ненаписано.
Водещ: Да, другата много сериозна опасност е да му бъде лепнато някакво име, защото много често и това се случва в медийните закони.
Весислава Антонова: За жалост, да.
Водещ: А това в никакъв случай не помага нито на журналистите, нито на гражданското общество.
Весислава Антонова: Издава незрялост, за жалост, издава незрялост. Не знам колко време и колко усилия още и колко отегчения трябва да преживеем, за да докажем, че всъщност би могло да има един такъв нормален закон.
Водещ: да се надяваме и на обещаните обществени дискусии. Такива обещания чухме в „Клубът на журналистите” миналия път и от Даниела Петрова, която е председател на медийната парламентарна комисия по култура, гражданско общество и медии, и от Радомир Чолаков, който пък е член на работната група, която работи по написването на закона. Дано тези дискусии ангажират и хората, а не само специалистите.
Весислава Антонова: Дано наистина да има широк кръг от експерти, въпреки че дори и включването на прекалено пък много хора, може да забави и да разводни работата на комисията. Но в смисъл, казвайки това, съвсем не приемайте, че не съм привърженик на откритите и сериозни дебати. Естествено, че трябва да има и естествено, че трябва да има прозрачност. Най-малкото поне текстът да бъде слаган в съответен сайт, така че заинтересованите и образовани хора да могат да го прочетат и всеки, който има желание да изрази мнението си, да го направи.
Водещ: Защото наистина е много важно кой говори и какво говори и да е ясно кой е този, който говори.
Весислава Антонова: Точно така. Но ако ми позволиш накрая да кажа. Нямаме нужда дискусиите за медийния закон да бъдат като дискусиите какво е бъдещето на обществената телевизия и общественото радио. Защото не мисля, че те са емблема на журналистически професионализъм и загриженост за това какво се случва в тези медии. Така че дискусията за медийния закон е сериозна дискусия и в нея при всички случаи няма място за придърпване на килимчето към някакви лични казуси да ни се разрешат.
Водещ: Е, ама те по принцип дискусиите винаги са сериозно нещо и на тях няма място за лични казуси, но за съжаление, нещата така се случват…
Весислава Антонова: Може би трябва да има един форум в интернет, където да има текста на закона и всеки да коментира. И за има някой, който да следи този форум. Така може би ще е по-модерно и демократично.
Водещ: Или може би трябва да завършим с горчивата ирония да поканим американския посланик на тези дискусии.
Весислава Антонова: Ами да, той може би ще ни даде добра идея и модерен подход за провеждане на подобен полезен дебат за нов медиен закон и за прозрачна собственост.
Водещ: А и засега има място за оптимизъм, дано той не се изпари бързо-бързо. Благодаря ти, Веси, за този коментар.

Водещ: В „Клубът на журналистите” продължаваме по темата. Критики към българските медии, дошли отвън. Вече коментирахме, как да кажа, въпроса, който зададе американския посланик. Сега продължаваме по този коментар с Бойко Станкушев. Добър ден! Трябваше ли американският посланик да повтори въпросите, които ние журналистите отдавна задаваме за собствеността?
Бойко Станкушев: Е, след като толкова отдавна ги задаваме и нищо не се случа, не само американският, но и всички посланици може би трябва да кажат нещо, за да се размърдат нещата. Лично аз съм скептик, че ще се реши проблемът скоро време. Въобще не вярвам, че до края на годината ще се случи това нещо. Както имам и известни притеснения около тази работна група, който ще прави закона. Тя може да е работна, ако работи, но дали е експертна, след като е работна. Едното не следва от другото.
Водещ: Вече коментирахме липсата на един много сериозен експерт.
Бойко Станкушев: Ще си позволя да взема частично отношение по казаното преди малко от колегата Весислава Антонова от в. „Капитал”. Съгласен съм с всичко, което каза тя и считам, че не е забранено и не е срамно гилдията, т.е. ние, когато настъпват така поне привидно съдбовни моменти за медийната регулация, да си казваме много ясно мнението, а не да използваме кодове наистина. Много странно е, че… за мен лично, човекът с най-голям опит, доц. Нели Огнянова не е в тази работна група. Защото първо тя е експерт, това е мое лично мнение, но аз държа да го чуят хората в ефир…
Водещ: Едно допитване до гилдията би…
Бойко Станкушев: Да, много бих искал и премиерът да го чуе. Второ, тя е човек, който има освен експертни качества високи, има чисто морални качества много високи, и третото нещо, много, много голям опит, главно горчив, което е важно. Защото едно общество, едно съсловие, една гилдия, ако не се учат от грешките си, става много лошо. На път сме това да стане.
Водещ: Всъщност авторитетът в гилдията на проф. Нели Огнянова е толкова голям, защото въпросите, които ние журналистите задаваме и не получаваме отговори, обикновено са и на нейния блог. Това е много важно.
Бойко Станкушев: То в нейния блог през последните години практически всичко е написано. Хубавото е, че е написано, хубавото е, че тя е достъпна. Можеш, ако наистина си изкушен, или пък дори ако направо страдаш от тази проблематика, да отидеш, да се посъветваш, да си изкажеш мнението. За съжаление, в България, която 20 години върви нанякъде с претенцията, че се е върнала в Европа, това не е обичайна практика. Както е тежко нарушена комуникацията между журналисти, не казвам медии, между журналисти и политици, тя е мутирала, защото нито едните, нито другите тогава, когато влязат в някакъв диалог са напълно искрени, така е изкривена комуникацията и между експертите и законодателя и изпълнителната власт също така.
Водещ: Всъщност за да бъдем по-ясни, нека да кажем, не може политици да пишат заглавията, нали така?
Бойко Станкушев: Не, не, това ти го каза в началото. Разбира се, не. Просто…
Водещ: Искам да кажа, че тази деформация води до това.
Бойко Станкушев: Да. И значи, най-убийственото е, че автоцензурата се проявява не само в материалите на електронните и печатните медии, ами се проявява дори и в това неформално общуване и комуникация по кафенета и насам-натам между журналисти и силни хора. Те не си говорят истината. Т.е. отношенията не са искрени. Аз го наблюдавам много години това. Патил съм си заради това. Вярвал съм, че ако си кажа мнението, разбира се по подходящия начин с подходящия тон, ще има полза. Оказа се, че няма полза. Няма полза, защото ние практически не сме имали за всичките тези години, или почти не сме имали хора с държавническо отношение там горе.
Водещ: Може би и не сме мотивирали хората да проумеят, че е много важно правилата да са ясни и точни. И не случайно в крайна сметка всяка една Конституция в демократична страна защитава правото на информираност на гражданите си.
Бойко Станкушев: Да.
Водещ: Това не е случайно.
Бойко Станкушев: Да де, ама в България така са разписани и Конституцията, защото тя има много сериозни трески за дялане, и специфичните закони, защото сега говорим нали за медийния закон, че всъщност обслужват, и то по един безпардонен начин интересите на представителите на големи корпорации. Преходът, някои твърдят, че е свършил, да, той свърши като преход от преминаване от централизирана към пазарна икономика, но това не е демократично общество. Дефицитът на принципи означава, че ние не сме демокрация. Не сме. И на все повече хора им става ясно. След няколкото вълни на адска еуфория им става ясно. И наистина, ако иска това правителство и това мнозинство да остане в историята, трябва да рискува, защото не е лесно. Дори когато си най-горе има риск. Да размърда нещата и да създаде условия за преподреждане на всичките сегменти в този пъзел, за да стане той кристално чист и да започне да функционира една нормална медийна регулация. Ние сме свидетели на абсолютна тъпотия да се дискутира трябва ли, не трябва ли, доколко трябва и как да става ясна собствеността на медиите. Ами извинявайте, ако аз утре отида и си купя нов джип мерцедес веднага ще дотупат онези и ще ме питат: абе, ти откъде имаш тези пари. В същото време, ако аз съм Ирена Кръстева и си купя няколко вестника и телевизии, никой няма да дойде да ме пипа.
Водещ: Да, това е нелогично най-малкото.
Бойко Станкушев: Че къде е принципът? Сега, не казвам, че всички трябва, всички срещу Ирена Кръстева. И в неин интерес е да каже как до еди –коя си година тя, която не е имала нищо, изведнъж става магнат. Нищо страшно. Много други хора бяха поставени, от други сектори бяха поставени под микроскоп. И къде с известен успех, къде без успех обаче нещо почна да се прави. Очевидно, че невъзможността да се види, да се опише , да се докаже собствеността на една или друга медия, води до нейната зависимост. Точка.
Водещ: Може би тук работи правилото, неписаното правило за политиците: не воювай с медиите. Или става дума за друго.
Бойко Станкушев: Това е вярно в демократичните страни. В България има една симбиоза между олигарси, политици и собственици на медии. Някои от които са част от олигархията. Определено. И каква прозрачност ще има, няма да има прозрачност. За съм скептик.
Водещ: Всъщност за каква истина може да се говори, след като винаги съществува подозрението в корпоративни интереси и манипулативност.
Бойко Станкушев: Значи за да няма зависимост, първо, медията Х трябва да е ясно какъв й е произходът на парите. Както идват данъчните и те питат: абе ти защо си си купил апартамент за 500 000, пък доходите са ти 500 лв. на месец. Така. Както например и двете обществени, в кавички, медии БНТ и БНР, вашата, също са тежко зависими. Защото всъщност те са медии на изпълнителната власт.
Водещ: Е, не. Не съм съгласна.
Бойко Станкушев: Къде е гаранцията? Извинявай, как се финансирате…
Водещ: Ами ние с имената си…
Бойко Станкушев: Абе вие, аз не ви обиждам имената, обаче вашето финансиране, значи то идва само от една-единствена тръба и това е субсидията. Ако искаш да ми кажеш, че много печелите от реклама, няма да ти повярвам.
Водещ: Е, аз няма да кажа въобще, че много печелим, защото не е истина.
Бойко Станкушев: Записаният в неизпълянващия се закон текст за финансирането ви не работи. Министърът на финансите ти дава или не ти дава еди-колко си пари. Това е в момента дереджето.
Водещ: Той затова е толкова важен, защото…
Бойко Станкушев: Аз не говоря за г-н Дянков или за всичките му предшественици, говоря за… така или иначе ситуацията, в която са нахендрени.
Водещ: Нека след малко да продължим по темата и да направим някакъв паралел в Европа как това се случва и у нас как може да се случи в условията на икономическа криза.
Появят ли се критики отвън към българските медии и задължително става въпрос за начина на финансиране на БНР и БНТ. Бойко Станкушев ми е гост. Защо има такава странна тенденция или навик, или как да го наречем?
Бойко Станкушев: Защото дори и дотолкова доколкото има някакъв закон, хубав-лош, според мене не е достатъчно добър, аз не съм краен критик на действащия закон, но по-лошото е…
Водещ: Всъщност от действащия закон няма нищо, той е кръпки.
Бойко Станкушев: По-лошото е, че той не действа в частта финансиране, въобще не действа. Ние много добре си спомняме, бе общо взето канавата на този закон се появи, за да бъдат обслужени интересите на новопоявили се тогава частни големи медии, телевизии, първата по-специално Би Ти Ви, с обяснението, че по този начин се стимулират чуждите инвеститори и те влизат. Това е вярно. Но с уговорката, че се прави за известен период от време. По този начин бяха редуцирани възможностите за рекламни постъпления на обществените оператори. Това си продължава и досега.
Водещ: Така е, да.
Бойко Станкушев: А през това време големите телевизии се препродадоха по един-два пъти за суми, които са известни в публичното пространство. Друг е въпросът дали са истински.
Водещ: А съвсем трети е дали има платени данъци.
Бойко Станкушев: Така. Крайно време е, първо, това по един елегантен начин, отчитайки интересите и на търговските, и на обществените медии, да бъде прекратено. Второ, да се създаде действащ законов текст, и респективно орган, който да може във всеки един момент да доказва, поемайки отговорност, че произходът на капитала на една, втора или трета медия е еди-какъв си и еди-колко си. И тогава нещата ще се оправят.
Водещ: Обаче, то вече звучи като сатира, такса електромер, такса водомер…
Бойко Станкушев: Да, общо взето този разговор е безсмислен, но в края на краищата е отговорност на законодателя като е законодател това да направи.
Водещ: Дали обаче това е възможно, имайки предвид…
Бойко Станкушев: Отговорност на журналистите е да ги ръчкаме, да ги подсещаме и евентуално да даваме съвети, включително и експертни.
Водещ: Доколко обаче това е европейската практика?
Бойко Станкушев: Ирен, в голяма част от цивилизованите страни има действащи, перфектно действащи обществени медии, някои от които в Европа годишните бюджети са по 1,2 – 1,3 млрд. евро. Те си работят, обществото е доволно, ничии интереси не са накърнени, дори политиците са доволни. Ако всичко това не означава, че няма как да се вземе тертип и да не се изпада в популистко говорене за електромер, водомер и т.н., здраве му кажи.
Водещ: Всъщност може ли този разговор да отиде по-далеч от електромера и водомера?
Бойко Станкушев: Но с тази работна група тука, която гледам, аз не вярвам това да се случи.
Водещ: И дали е възможно да се случи по време на икономическа криза обаче? Защото…
Бойко Станкушев: Икономическата криза не пречи на произвеждането на правилно законодателство. Икономическата криза…
Водещ: Дали това законодателство ще може да заработи?
Бойко Станкушев: Икономическата криза се казва криза, защото има рамка. Започва, протича и свършва. Те нека да си направят едно нормално законодателство, могат да вкарат някакви временни мерки, с уговорката, че те ще действат примерно до деня Х 2011-2012 г., или нещо такова, или да се обвърже с някакъв коефициент. Например, тогава когато, да речем, стигне ръстът на БВП Х. Нещо такова, това е лесно. Да се сложи един ред, и в момента, в който бъде достигнат, да паднат тези временни мерки. Не пречи. Както нормално се прави във всички държавни в криза, включително и в нашата. В това отношение правителството взима едни не лоши мерки. Не виждам конфликт тук.
Водещ: А има ли смисъл да се задава въпросът, в този закон трябва ли да фигурира евентуалното събиране на БНР и БНТ в едно? Защото това също се превърна във, как за кажа, един вид сатира.
Бойко Станкушев: Този въпрос има смисъл, само ако в доказателствената част на субектите, пледиращи в тази посока, бъде ясно изведено, че ще има икономическа полза, нищо друго. Аз не мога да преценя. Струва ми се, че няма да има, че няма да има икономи, че няма да бъде по-щастлив министър Дянков, ако това се случи.
Водещ: Още повече, че ние имаме съвсем различен опит в това отношение. Вярно, че той е стар, но в никакъв случай не бива да бъде забравян. Говоря за Комитета за радио и телевизия.
Бойко Станкушев: Е, това беше в едно друго време. Хем е пример това, което даваш, хем не е. Защото тогава не беше от икономически съображения сложена под една шапка телевизията с радиото, или обратно, хайде телевизията към радиото, защото радиото е по-старо, от някакви идеологически и други, главно според мене те са си правили някакви илюзии тогавашните партийни лидери на комунистическата държава, че така ще контролират по-лесно гилдията.
Водещ: От друга страна няма разлика между идеологически и икономически причини.
Бойко Станкушев: Когато едно уравнение бъде добре решено икономически, то дава и добър идеологически ефект накрая. Хората се научиха да мислят с главите си, гледайки хладилниците си. Това е разликата от преди 20 години. Видяха свят, бих казал, че доста догми са мъртви, доста илюзии са мъртви, това е добре. Ако трябва да отговоря еднозначно, за не бих си позволи експеримент като възстановяване на Комитет за телевизия и радио. Самата процедура ще е скъпа.
Водещ: А доколко пък е възможен вариантът, моделът Би Би Си? Имайки предвид, че ние не разполагаме с британски, а с български политици.
Бойко Станкушев: Значи, бих могъл да започна да говоря за това дали е възможен моделът Би Би Си, ако преди това се случат няколко неща, от които, пак си почвам аз за краставичката, се реши въпросът с произхода на капитала на медиите. Този въпрос не стои в Обединеното Кралство, не стои в САЩ…
Водещ: И гнилото не е в Дания.
Бойко Станкушев: Това е много важно. Можеш да прегрупираш, да обединяваш, да консолидираш определени сегменти и т.н. в един специфичен пазар, ако можеш преди това да ги дефинираш един по един и ако те са ясни и видими. А тек не знам как ще стане това нещо. Това според мене е невъзможно.
Водещ: Сега се сещам един комичен вариант – данъчните да влязат в тази работна група.
Бойко Станкушев: Разбира се, аз съм голям фен на данъчните.
Водещ: Стана вече ясно.
Бойко Станкушев: Не, не, ние говорим ни повече, ни по-малко за намиране и задействане на механизми за прозрачност. Ние в момента имаме нужда от…
Водещ: Операция „Чисти ръце”.
Бойко Станкушев: Чисти ръце. Значи да се почне – гласност, прозрачност, влиза се в действената фаза чисти ръце, неутрализиране на мръсните, изкарване на бял свет и да бъдат пратени там, където им е мястото.
Водещ: За да може да има наистина…
Бойко Станкушев: Ако Бойко Борисов има намеренията, които афишира, значи веднага трябва да почне да строи поне два нови затвора. Защото ако успее, ще възникне проблем къде да ги подреди, където ще имат време да мислят тези хора и разбира се тези, които бъдат осенени от него, да се поправят и да излязат като други.
Водещ: Лошото е, че няма пари в момента дори за това.
Бойко Станкушев: Защо да няма? Строителството е в криза обаче има работна ръка, която не е скъпа. Имаме си строителни материали, всичко. Според мене това ще бъде един облагодетелстващ кризата ход. Да се направят два национални обекта. Ако ще строят примерно „Белене”, защо не направят един хубав затвор там? Ще има работна ръка, ще има всичко.

Водещ: След като американският посланик се изказа, ние сме в очакване на следващите изказващи се посланици, а такива ще има определено. Шегата настрана разбира се. Испанското председателство на ЕС и българските медии, защо предстои една такава дискусия? Сега, първо рязко ще сменим темата, а после ще се върнем на същата. Добър ден на Къдринка Кърдинова от сп. „Тема”!
Къдринка Кърдинова: И от сдружението на испаноговорящите журналисти.
Водещ: Което също не е маловажно. Защо трябва да се говори, защо испанското председателство иска да разбере за българските медии нещо повече?
Къдринка Кърдинова: Инициативата всъщност е на нашето сдружение. Разбира се посолството ни подкрепя. Срещата дискусия ще ни домакинства Информационното бюро на ЕП. Така че целта е да кръстосаме няколко теми. Какво се случва в България и в българските медии през последните 6 месеца, когато е Испанското председателство? В същото време доколко тези български медии са носители на европейски ценности, самите те, не само като отразител на испанското или което и да е друго председателство. Доколко сме в такт с най-демократичната институция в ЕС – ЕП, където има сблъсък на най-различни мнения, където се ражда истината в един такъв открит спор. Дали нашите медии са достатъчно открити за всички гледни точки днес в ситуацията, в която всички се опитваме да оцеляваме. Доколко кризата влияе и как се отразява на независимостта, има ли я въобще тази независимост на медиите и на отделния журналист. Всичко това ще се опитаме да изясним в един много свободен разговор, за който сме поканили широк кръг колеги от всички медии, до които можахме да изпратим покани. И мисля, че това е една тема, която… разбира се, че няма да стигнем до единна истина, това е ясно, но си заслужава да поговорим за нея. Сега, дали посланици ще се изказват по тази тема, или няма да се изказват, защото аз мисля, че по-важното е ние какво ще си кажем, ние журналистите. Разбира се на нашата среща ще присъства испанският посланик. Поканили сме и белгийския посланик, който е следващият, той ще поеме председателството, белгийското председателство от 1 юли. Поканили сме и унгарската посланичка, която пък е следващата. Т.е. посланици ще има, но нека да не акцентираме всичко върху присъствието на посланиците. По-скоро тяхното присъствие за мене е един вид живия контакт с Европа и диалогът, който се опитваме да постигнем с всички тези така условно наречени европейски ценности. Много ги фетишизирахме вече, но ще се опитаме да разберем за какво става дума всъщност в нашата реална медийна среда.
Водещ: Бойко, смяташ ли, че това ще бъде наистина стимул за един сериозен разговор? Изобщо, ще се превърнал ли европейските посланици в България първи приятели на българските журналисти?
Бойко Станкушев: Ами крайно време беше да спрат да се снимат с някакви набедени за политици хора и да се обърнат към по-нормалните. Бих приветствал, аз се чувствам от много отдавна европейски гражданин. Просто считам, че въпросът е риторичен. Много добре би било, Испания е една страна с големи традиции в демократичния печат, с в известен смисъл сходна историческа съдба, хора, които знаят какво е диктатура, знаят какво е потъпкване на човешкото достойнство, знаят какво е да си несвободен, да ни дават съвети. Прекрасно би било.
Водещ: Дали успяваме да се възползваме от тези шансове или ги пропускаме обаче?
Бойко Станкушев: Ще трябва да се опитаме. Ето, Къдринка каза нещо много интересно. Това означава, че може би тези инициативи не са просто лични инициативи на Негово превъзходителство американския посланик, Негово превъзходителство испанския посланик. Може би това издава някаква грижа, която е координирана грижа. И така се прави обикновено, като почнат да се бият децата в детската градина идва лелката и ги разтървава и им казва: не така. Когато тръгнат да ядат с мръсни ръчички, след като са си играли с кофичките, идва пак лелката, и казва измийте си ръчичките и тогава ще папкате. Така трябва. Казвам го разбира се с…
Водещ: Горчива ирония.
Бойко Станкушев: Не знам, аз не мога да се самоопределям дали съм ироничен или самоироничен, обаче това даже е леко, бих казал обидно, защото моята представа преди 20 години за това, което сега трябваше да бъде, не съвпада с действителността. Аз се чувствам много унизен.
Къдринка Кърдинова: Бедата е, че наистина много мислещи хора в България така се чувстват.
Бойко Станкушев: Нашите усилия доникъде не доведоха. Правиха се независими журналистически организации, Свободно слово, Медийна коалиция. Част от тях имаха високо експертно равнище, част от тях участваха много активно с проф. Неили Огнянова, и с доц. Георги Лозанов и с други експерти в правенето на медийни закони…
Водещ: Но всички си останаха едни мечтатели.
Бойко Станкушев: И какво от това? Нищо не се случи.
Водещ: Можел ли да говорим вече за една по-различна тенденция и доколко трябва да включим и гражданското общество, каквото е равнището му в момента, в такава една дискусия и как да го направим?
Бойко Станкушев: То ние не можем да го включим. То ако не се включи само, просто няма смисъл. Аз малко искам да върна…
Водещ: Достатъчно интересно ли обясняваме това, което се случва?
Бойко Станкушев: Аз не мога да си отговоря ние имаме ли гражданско общество, или това са просто все още едни такива недовършени ферментации, нещо фрагментарно се случва, но ако това е гражданско общество, здраве му кажи. Прекалено много конформизъм, пресъобразяване и мълчание има в това нещо, което ние искаме да стане гражданско общество. Няма нетърпимост. Аз съм свидетел, давам пример, бивши социалистически страни, където, уж, трябва, нали, поради сродната ни съдба, последствията, резонансите, проблемите да са еднакви, но не са. Това ако се случи на един поляк, на един унгарец – абсурд е да мълчи. Хората си изказват без страх мнението, свободно. Те за разлика от нас могат да се самоорганизират и го правят. По различни проблеми. Говорят, оказват натиск в рамките на закона разбира се и принуждават политиците да действат по посока защита на обществените интереси.
Водещ: И не чакат да се случи криза, за да реагират, защото при нас реакциите са винаги и само в ситуации на много остра криза.
Бойко Станкушев: Ще цитирам една от десетте си любими пословици. Тя е турска. Турчинът казал: Ех, да имах на българина акъла, ама дето му идва (…). Така е.
Къдринка Кърдинова: Аз си мисля, че тези общества, за които говорим, и полското, и чешкото, те имат една историческа традиция, все пак, която е доста по-различна от нашата. Можем да се върнем в други времена, когато те бяха, и тогава бяха гражданско общество, докато у нас малко другояче са се развили историческите обстоятелства. На мен ми се иска тук обаче да вмъкна, и все пак нека да бъдем малко и самокритични и да си поговорим за ролята на медиите в този наш дълъг преход. Защото в крайна сметка, има разбира се хубави и щастливи изключения, сериозни медии, включително радио „Христо Ботев”, да е живо и здраво, но нека да погледнем какво се случва в телевизионния ефир. Значи, тази чалгизация, която преля и в политиката, нали тръгна оттам, от телевизионния екран. Аз не знам, не мога да кажа, че… далеч съм от тази вечна позиция на политиците да обвиняват за всичко медиите, абсурд, в никакъв случай не съм на това мнение, но има огромно влияние. Това са скачени съдове. Това гражданско общество откъде да се роди, от Биг Брадър или от разни други такива формати, които възпитават плейметки. Просто няма как да се случи. В крайна сметка тази чалгизация завладя не само избирателите, вече завладява и политическата класа. За съжаление, това е резултатът от тези скачени съдове, които някак си не могат да се разкачат.
Водещ: Как да намерим начин да се самоорганизираме? Ето Бойко ти каза, трябва да се самоорганизираме, както тези общества умеят да се самоорганизират. Как да го направим?
Бойко Станкушев: Ами то и в момента, слагайки на масата тази тема в твоето предаване, ти си започнала да го правиш.
Водещ: Е така де, ама много бавно става.
Бойко Станкушев: Е, с този човешки материал е така. Не си правете илюзии. Между другото има една доста видима дори с просто око корелация. Значи тези медии, които имат ясна собственост, са много, много по-малко изкушени, податливи на чалгизирането на ефира и на печата. И обратно. Не ви ли е направило впечатление?
Водещ: Така е, но то е обяснимо, то е логично.
Бойко Станкушев: Да. Фактически ако трябва да говорим с абсолютни стойности, това изобщо не се случва в БНР и БНТ.
Водещ: Когато знаеш кой ти говори, тогава някак си този, който ти говори има повече отговорност.
Бойко Станкушев: Моралната отговорност. Ако един човек стои в сянка, той е някакъв магнат, обаче не иска да каже откъде са му парите, и дори има случаи, в които не се знае кои са реалните собственици, в България има много такива случаи. Т.е. не може да се докаже. И ако кажа в ефир, някой ще ме осъди за клевета, набедяване и кой знае какво, защото аз не мога да докажа това. На тях това им е силата, че когато усетят, че гражданското общество, по-просветени, по-загрижени за народа си политици се опитват да тръгнат по посока прозрачност, било на капитал, било на други работи, те веднага реагират и светкавично предприемат действия, които обаче с в тъмната част на сектора. Те са конспиративни. Винаги когато се започне дебат що-годе енергичен и честен за съдбата на медиите в България, се започват едни някакви много странни действия, свързани с вадене на компромати, с плювни, със заплахи…
Водещ: Значи да очакваме горещо лято?
Бойко Станкушев: Да, да, разбира се. Хората, които ограбиха страната и осакатиха общественото съзнание и за съжаление може би това ще има тежки последствия за по-младото поколение след време, то вече има сериозни видими наченки, тези хора няма лесно да пуснат кокала. Те в момента инвестират, подчертавам, конспиративно, което значи невидимо, в дискредитирането на свободните гласове, на хората, които искат действително да се изработят правила и механизъм за тяхното спазване, и ще има сблъсъци. Ще има много тежи сблъсъци. Аз очаквам още другата седмица да почнат да излизат гадости в тези издания, които не се свенят да ги публикуват.
Къдринка Кърдинова: Аз се притеснявам и за още един чисто практически рефлекс от всичко това, което се случва, включително и от кризата, която настъпва по частни медии, които се опитват да бъдат независими. Наясно сме, че в повечето медии приходите идват от рекламите. Рекламният пазар в момента е много свит. Какво се случва с голяма част от журналистическата колегия, има много съкращения на журналисти…
Бойко Станкушев: Той е свит и манипулиран.
Къдринка Кърдинова: Естествено. И той се насочва там, където…
Бойко Станкушев: То си е от край време така.
Къдринка Кърдинова: И съответно много хора в колегията в момента са под сатъра на очакваното съкращение. За каква независима журналистика в такава ситуация можем да говорим? За мен това е много притеснителна ситуация.
Водещ: Аз сега се сещам за една друга пословица: който слушка папка.
Къдринка Кърдинова: Да, точно, дотам стигаме. А това е много тъжно за реалното положение на свободата на словото.
Бойко Станкушев: От една страна, ще се почнат много активно платени пиарове мощни и кампании за дискредитиране на една или друга личност от тази страна, от която аз имам претенцията, че съм.
Водещ: Да, защото има хора, за които автоцензурата не работи, независимо от икономическата криза… Накрая да кажем, Къдринка, какво се случва в момента?
Къдринка Кърдинова: В момента има един много хубав празник, в института „Сервантес”, тъй като днес е Ден на испанския език. Дойдох в студиото директно от този празник. Той започна с едно изсипване на буквички, изрязани от хартия от прозорците на института. Имаше игра с думи, с един кубчета на едно пано на паважа, салса, испанска кухня и други такива интересни неща. Всичко това до 3 ч, който желае може да се включи.
Водещ: Очевидно ние журналистите трябва да се възползваме от този метод на привличане на вниманието на гражданското общество, защото очевидно трябва и гражданското общество да се включи в този момент в тази дискусия, тъй като наистина е много важно какви ще са правилата за българските медии.

в. Уикенд | Люба КУЛЕЗИЧ | 2010-06-18 

Златен дъжд окъпал Пъпеша и Уляна Пръмова

Специално за "Уикенд"

"Глупак е онзи директор, който след края на мандата си в националната телевизия не гушне поне милион. Най-близките му сподвижници също не остават на сухо и дори не се притесняват да демонстрират благосъстояние." Този невероятен слух пълзи из коридорите на "Сан Стефано" 29 малко преди на мястото на президентската любимка Пръмова да се настани нов генерален директор.

Обявилата, че се оттегля предварително тв шефка обаче изведнъж се разприказва пред медиите за разлика от надменното си мълчание по времето на закрилящата я тройна коалиция.
Отскоро Пръмова облъчва обществото с катастрофични изявления. Тя бие тревога, че заради кризата и некомпетентността на новите депутати държавната телевизия е на път да остане без пукната пара.
Как при този плач някой би допуснал, че етървата на бившата еврокомисарка Меглена Кунева си тръгва от 10-ия етаж на "Сан Стефано" 29 с добре захранени банкови сметки? Звучи абсурдно при съобщенията, че БНТ фалира, че няма пари за заплати и дължи над 8 млн. лв. на БТК за излъчвания.
Възможно е обаче милионерската мълва от "Сан Стефано" 29 да не е просто закъснял донос на познатите телевизионни натегачи. Вече се пропуква стената на мълчанието за скандалното източване и обезкостяване на БНТ под ръководството на Пръмова и най-близките й съратници.
Последната шокираща информация изтекла от 12-етажната сграда край Орлов мост, е за уреждането на фирма, свързана с руското енергийно лоби, с прескъпа обществена поръчка за ремонт на Студио 1 в Националния тв център в кв. "Младост".
Говори се, че миналата година лично Пръмова в тандем с бившия финансов министър Пламен Орешарски е инициирала търг за довършителните работи.
С няколко юридически трика в условията към кандидатите фирма "Енемона" е била предварително определена да й напълнят гушата. За да й бъдат отпуснати цели 8 млн. лв. за рутинни довършителни работи, благодетелите й от БНТ прибегнали до още една хитрост. В тръжните бумаги те представили ремонта на студийното помещение и на прилежащите му стаи и коридори за изграждане, а не за Доизграждане, както би следвало. Защото въпросното Студио 1 е изградено преди цели 20 години. Но не е довършено, за да стане подходящо за снимки и излъчване.
В милионите, заделени за "Енемона" обаче, не влизат сумите за техника и осветление. Тях данъкоплатецът ще плаща отделно. Но най-обикновеното саниране на студийната площ вече му е излязло солено. Още повече че главното помещение, изискващо по-специални строителни екстри, е с размер само от 639 кв. м.
Да, но "Енемона" и нейните покровители от медията се изхитрили да надуят първоначалните 8 млн. с поне още 2 млн. лв. Това станало чрез серия допълнителни договори за уж "забравени" в заданието работи. Повечето пари обаче вече били изплатени на фирмата. Това станало чрез решение на Пръмова и хората й да плащат не след цялостното приключване на обекта, а на парче, след завършването на отделни фрагменти от ремонта. Твърди се, че покровителстваната отдавна и от високо фирма не се е поскъпила и вече е върнала част от постъпленията си към благодетелите си от БНТ под формата на тлъсти комисиони.
В държавната телевизия отдавна имало термин за такива жестове на признателност.

Наричали ги "Връщайки"

И широко ги практикували както за различни дейности, възложени на външни изпълнители, така и за вътрешни услуги между етажите и дирекциите.
Запознати смятат обаче, че ерата "Пръмова" се отличава с рязко стесняване на кръга от приближени, намазвали от "връщанките". Така дискретността на операциите била гарантирана повече от всякога. А взятките сериозно поскъпнали.
Отгоре на всичко дори и най-шокиращите харчове се мотивирали все по-ловко. Да не говорим за по-рутинните схеми на източване. Например закупуването от местни посредници на техника от предишни поколения, но на завишени цени.Тези далавери отдавна плачат за прокурорско дознание. И не само те.
Защото Вальо Топлото ще се окаже момченце в сравнение с тарторите на "Сан Стефано" 29 и широките им пръсти. Но като виден медиен темерут Пръмова успя да запази в сянка шефските си апетити за доста дълго време.
Не такъв беше случаят със суетния Митко Цонев. Не е тайна, че Пъпеша е дясна ръка, душеприказчик и посредник на генералната директорка. Особено при реализирането на показни и скришни жестове на близост до силните на деня – и в политиката, и в бизнеса. Едва ли безкористието е най-силната им страна. За финансовата изгодност на някои от тях се носят легенди.
Сред най-крещящите примери е скъпарският купон за 50-годишнината на Цонев. Той не е легенда. Бил отпразнуван пищно и шумно в баровски клуб.

Фойерверки за над 10 хил. лв.

осветявали елитното сборище. Коментираше се, че партито струвало повече от 20 хил. лв., но не и кой е платил сметката. Имало сцена, нает оркестър, морски деликатеси, Маркови уискита и мезета.
Много пъти е писано, че бившият говорител на царя стана шеф в БНТ и дори напусна заплатата си от 6500 лв. в БТК, за да превземе неделния ден от програмата начело на мегаломанската продукция "В неделя с…"
Именно заради манията си да надмине по размах и влиятелност Кеворк Кеворкян с неговата "Всяка неделя" Пъпеша натиснал Пръмова да задвижи машината по доизграждането на Студио 1. Но тромавите процедури и нетърпението му да се прослави и да се нагуши всъщност дали ход на аферата с наемането на зала 2 в НДК. Тя стана арена на един от най-грандиозните шоупровали в тв историята. Разбира се, срещу водопад от бюджетни пари и срещу репутацията на медията.
Равносметката след двата сезона на "В неделя с…" е плачевна. Дори най-пресметливите службогонци в БНТ най-сетне скочиха срещу разхищенията и шуробаджанащината в продукцията.
Началото на грабежа е сложено през 2008 г. със специално решение на Управителния съвет на Пръмова. Той одобрява рекордния бюджет от 67 000 лева за едно издание на предаването. Заделят още 15 хил. лв. за шапки и кашове. Интересното е, че тогава УС поставя условието предаването да има рейтинг праг от 4%. И да реализира приходи от реклама минимум 100 хил. лв. без ДДС за брой.
След първата остра реакция на някои медии спрямо мащабната глупост на "В неделя с…" хората на Пръмова леко се стряскат. Времетраенето на шоуто е посъкратено. Бюджетът спада, но на също апетитните 54 хил. лв. После спада още. За това пък изчезва изискването за праг на рейтинга и …за реализирането на реклама. И досега "В неделя с…" няма спонсор и специално привлечена реклама.

Парите за Цонев обаче не секват.

Но епопеята не спира. Хората на Пръмова одобряват и изплащането на 19 хил. лв. към фирма "Доменика про" за изработката на авторекламни клипове. Сключен е договор с модна къща за облекло на водещия. Той е на стойност 48 хил. 600 лв. до януари 2009 г. Договорът е бартерен срещу рекламно време. Дрехите обаче не се заприходяват в гардероба на БНТ, каквато е практиката.

Бракуват се с протоколи.

Цонев лъсва с костюми и аксесоари, получени даром

Общо 4 млн. лв. пък са инвестициите в НДК.

Наемът на ден е 2466 лв., без режийните – или около 1 милион годишно. За останалите 3 млн. са купени осветление, озвучителна техника, мултимедийна апаратура. Впоследствие се купуват камери, аутокю, изгражда се и цяла апаратна – парите текат като из ведро.За декора на "В неделя с…и, за "Референдум" и "Бъди звезда", които също се излъчват от зала 2 на НДК, са хвърлени 500 000 лева. Малко след това БНТ

изсипва още 30 бона за поправка на дефектите.

Макар фирмата, изработила декорите, да се води близка до Цонев и Вяра Анкова, от нея изтече слухът, че двамата стари партньори съвсем не останали безразлични към "връщанките" след едрата поръчка.
Не се отказали от пая, който им бил предложен
Може би разследващите органи ще се заинтересуват от корупционните разплащания в БНТ, като обърнат внимание и на сумите, хвърлени за прословутата нова "опаковка" на БНТ. Националният екран изгря целият в червено в чест на 50-годишния юбилей на телевизията.
Тогава "Уикенд" съобщи, че конкурсът е спечелен от фирмата на известния и талантлив аниматор Ивайло Сеферов "Креатив студио". Чу се, че "почервеняването" ще коства на данъкоплатците около 250 хил. лв. Истината в крайна сметка се оказа доста по-сурова.
До този момент за кашове, шапки, лога и авторекламни заставки са похарче ни чрез познатата върволица от анекси 658 212 лв. (с ДДС)! И Запознатите са наясно обаче, че БНТ обикновено е плащала по около 4-5 хил. лв. за обичайните кашове и шапки. За новите 40-50 бройки от червената опаковка би трябвало да се бръкне с около 250 хил. лв. Отгоре на всичко фирмата е предложила доста облекчена оферта за разсрочено, разхвърляно по месеци разплащане.
Създадената от Пръмова работна комисия за опаковката е начело с Митко Цонев и Вяра Анкова. Те са тандемът, който поръчва продуктите, оценява ги, приема ги, предлага цена.

Явно са се поувлекли

обаче. И в момента БНТ разполага с още неизползвани, но вече създадени визуални аксесоари към програмата си.
Въпросът е защо са били тъй щедри? Според информация от кулоарите на "Сан Стефано" отговорът е, че "Креатив студио" е било притиснато да се реваншира за обемната поръчка -на Цонев и Анкова заедно с Пръмова и финансовия
директор Чапанов. Твърди се, че компенсацията, прибрана от този квартет, е доста по-голяма от обичайните 10-15%. Това било обяснението за лавинообразно набъбналата крайна цена.
Но ако е така, с какви очи Вяра Анкова се кани да спечели конкурса за нов БНТ шеф? Не е чудно, че Митко Цонев публично подкрепи кандидатурата й под мотото "приемственост".
Нима става дума за онази "приемственост", която би трябвало моментално да заинтересува МВР и дознанието? Доказването на съмнения за подкупност е в техни ръце.

Стр. 27, 28-29

в. Стандарт | 2010-06-10

Димитър Цонев няма да бъде шеф на "Сан Стефано" 29 от август. На последното заседание на Управителния съвет на телевизията миналата седмица той подаде оставка като зам. програмен директор на БНТ1. Ръководството на телевизията обаче не одобри идеята му и го остави на поста. Водещият на "В неделя с…" искаше да се раздели с шефския пост заради становището на Етичната комисия и решенията на Общото събрание на пълномощниците в БНТ за негов "конфликт на интереси". Цонев бе категоричен, че обвиненията са безпочвени. Оценявайки колегиалната постъпка на тв водещия, Управителният съвет реши, че е неуместно той да бъде освободен в момента. Още повече че програмният директор на БНТ1 Невена Андонова до края на юли е в продължителен редовен годишен отпуск. Затова Цонев ще я замества дотогава. След това той ще излезе в отпуск, а наесен новият генерален директор на телевизията ще реши дали да върне предаването му в ефир. Цонев е категоричен, че не иска да бъде част от управленския екип на следващия шеф на "Сан Стефано" 29. В средата на юли СЕМ ще избере кой ще застане начело на държавната телевизия в следващите 3 г.

Стр. 17

в. Пари | Георги ЛОЗАНОВ, председател на Съвета за електронни медии | 2010-06-08

В Закона за радио и телевизия в сегашния му вид е разрешено обществената медия да има право на 12 минути реклама на час по време на Световното първенство по футбол. Това е така, защото състезанието е в списъка на СЕМ с обществено значими събития. БНТ има изключителното право да се бори за правата на такива първенства. Затова решението на законодателя в този случай е справедливо. Това е скъп формат и държавната телевизия е инвестирала много пари в закупуването му. Трябва да ги възвърне по някакъв начин.
Навремето имаше такъв казус и с излъчването на културни събития. Целта беше да се популяризира културата у нас, тъй като за разлика от спорта тя е неглижирана от страна на медиите като цяло. Що се отнася до казуса с рекламата по БНТ, още е рано да се каже как той ще бъде уреден в новия медиен закон. Моделът държавно финансиране плюс реклама е работещ в цяла Европа. Със създаването на повече национални телевизии у нас като bTV и Нова тв, БНТ вече нямаше как да остане само на държавен бюджет. Нещата ще бъдат балансирани, когато заработи фондът за радио и телевизия.
Предвижда се за финансиране от него да може да кандидатстват и други телевизии с подготвени обществени проекти. Кога ще заработи фондът обаче, е твърде рано да се каже.

Стр. 23

БТВ, Новини в 12.00 часа | 2010-06-06

Медийният фестивал временно се премести от курорта „Албена” в кафене в центъра на София.

Причината да се наруши 15-годишната традиция за раздаването награди край морето е финансовата криза. Освен това тя сви фестивала от една седмица в четири часа.
Макар и в София всички, които присъстваха на медийния фестивал, бяха на една вълна – вълната на „Албена”. Затова и наградите се раздаваха край пясък, вода, шезлонги и чадъри. Традицията беше спазена заради кризата и въпреки нея.

Георги Кузмов, организатор: Решихме, че в година, когато е трудно да командироваш някого на фестивал, да участваш на фестивал, е по-добре да направим събитието в София.

Репортер: Какво, според вас, е важно за медийните хора по време на криза?

Георги Кузмов, организатор: Идеи, преди всичко идеи. Нищо друго. Като няма пари остават идеите.
Тази година бяха връчени само четири златни чадъра – за най-добрите бизнес постижения и за хората, оставили следа в медийното пространство. Призът „Крос Бордър Ауард” заслужено грабна БТА за инициативата за срещите на българските медии по света. А голямата награда за цялостен принос към медиите е за Иван Попйорданов – един от директорите на Българската национална телевизия в горещите години на прехода.

в. Уикенд | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 2010-06-04 

Традициите на БНТ повеляват да бъде опорочена и съсипана и най-напредничавата идея

Напоследък БНТ все повече се еманципира и прокарва своя публицистика, която успешно конкурира тази на Би Ти Ви и Нова телевизия. Политическото риалити "Големият избор" е типичен пример за усилията на държавната медия да бъде хем сериозна, полезна и отговорна, хем да постига това по модерен и занимателен начин. Би било доста тесногръдо, ако не аплодираме това.

13 млади лидери отстояват 13 различни каузи, коя от коя по-отговорна. Преминават през различни изпитания, отговарят на въпроси, срещат се с експерти и PR-корифеи. Публиката става свидетел на безплатни уроци по реторика и политически маркетинг.
Кастингът на участниците е добър, екипът, който се грижи за всички аспекти на шоуто – достатъчно голям и опитен. Хвърлен е огромен финансов ресурс – съвсем в традициите на "Сан Стефано". Като гостуващи звезди са привлечени все знаменитости начело с министри от сегашния кабинет, депутати, Иван Гарелов, Андрей Райчев…
С това обаче похвалите се изчерпват. Традициите на БНТ повеляват да бъде опорочена и съсипана и най-напредничавата идея. Как? Нищо по-лесно от това, на "Сан Стефано" са специалисти по въпроса.
Да започнем от водещите. Лицето на "Панорама" Бойко Василев и шефката на новините в БНТ Милена Цветанска са всичко друго, но не и новобранци в занаята. Бедата е, че по време на живите предавания говорят и се държат именно като такива.
Василев по принцип се е доказал и извън комфорта на студиото си. Има някои доста силни документални филми, репортажи и интервюта. Ролята на водещ на риалити шоу "тип Ники Кънчев" обаче не му се удава. Освен че допуска чести лапсуси, Бойко показва и излишно вдетиняване, а тенорният му глас на моменти звучи комично фалцетно.
Сещате ли се за начина, по който възрастните понякога общуват с бебета и деца, имитирайки техния говор? Същото нещо, вероятно несъзнателно, прави и Василев. Подценяването на 20-и на годишните участници в "Големият избор" е лоша услуга за иначе амбициозното шоу което иска на младите и образовани българи да се гледа като на сериозни и отговорни хора.
Докато чете предварително подготвени въпроси или съобщения, Василев се справя добре. Също толкова добър е, когато комуникира с гостуващите в студиото политици. Проблемите му започват, когато му се налага да влезе в диалог с участниците. Тогава Бойко изведнъж започва да гледа умилително и да се вдетинява, а на лицето му е изписано изражението "Каквото и да отговориш, аз няма да го приема на сериозно".
Милена Цветанска също не може да избяга от майчинския инстинкт, докато общува с участниците. Като цяло нейното поведение е една идея no-адекватно от това на Василев. За сметка на този плюс обаче тя има проблем с друго – липсата на телегеничност. А това в подобен тип шоута, търсещи по-масова аудитория, често пъти е фатално. Но това е бял кахър в сравнение с основния проблем на "Големият избор" – налучкването на адекватния тон на правилния апроуч, както би се изразил някой голфър.
Осъзнаваме за пореден път, че работата на Ники Кънчев, Слави Трифонов, Иван и Андрей не била никак проста. Отстрани изглежда лесно и всички отдавна сме свикнали непрекъснато да се сипят критики и претенции към тези четиримата. Всеки път обаче, когато някой друг се опитва да върши тяхната работа {справка-Димитър Павлов, Светльо Витков, Даниел Цочев и куп други водещи на спрени шоута), веднага ни се приисква на негово място да застане някой от по-горе изброените.
Парадоксалното в случая с БНТ е, че държавната телевизия има и по-сполучливи опити в подобен жанр – и като водещи, и като цялостна реализация. Токшоуто "Референдум", което се излъчва всеки вторник вечерта, е може би най-доброто дискусионно публицистично предаване в нашия ефир днес.
Водещата Добрина Чешмеджиева се справя отлично – с компетентност, бърза реакция и ненатрапчивост. Впрочем нейните качества се доказват и всеки път, когато БНТ отразява парламентарни или местни избори,
"Големият избор" обаче е нито риба, нито рак. Нещо като "Панорама", "Животът на другите" и "Стар академи", ама не съвсем.

Стр. 28

www.blitz.bg | Крум Благов | 2010-05-31

Бивши съдружници си делят 2,5 милиона от бюджета

Над два милиона лева от бюджета на БНТ миналата година са дадени на двама души. Скандалното е, че те са бивши съдружници на член на Управителния съвет на телевизията – режисьора Милко Лазаров.
Според Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) БНТ е длъжна да дава 10 процента от държавната субсидия за филмопроизводство. През 2009 г. субсидията е 69 122 880 лева, а от тях за кино са предвидени 6 780 320 лева. Всъщност обаче заради кризата в бюджета беше заложен буфер, който предвиждаше да се отпускат 90 на сто от планираните суми. Затова парите за филми фактически са били малко над 6,1 милиона. Излиза, че бившите съдружници на Лазаров
са прибрали една трета
от субсидията чрез двете си фирми – „Криейтив филмс” ООД и „Ред карпет” ООД.
Фирмата „Криейтив филмс” е създадена през 2004 г. от Милко Лазаров, Лъчезар Аврамов и Христо Живков. В нея тримата имат почти равни дялове – Лазаров 34, а Живков и Аврамов по 33 от 100. През юни 2009 г., когато Лазаров е назначен за член на УС на БНТ, за да спази изискванията на ЗРТ, той продава дяловете си по равно на бившите си съдружници. За отбелязване е, че режисьорът дава тримесечно предизвестие за напускане на фирмата още на 20 февруари 2009 г.
От този момент „Криейтив филмс” става любим партньор на БНТ. През миналата година тя получава 246 000 лева в категорията „Дебют” за игралния филм „Марти” с продължителност 54 минути, чийто режисьор е самият Милко Лазаров, и още 537 724,80 лв. за 12 документални филма по 27 минути.
Любопитното е, че в поисканата справка от БНТ по Закона за достъп до обществена информация, тези 12 филма не са споменати, въпреки че фигурират в отчета на Студията за телевизионни филми „Екран” за миналата година. В документа, даден от телевизията, не са посочени и никакви конкретни суми, платени по отделните проекти, въпреки че съм поискал това изрично. Посочено е само, че според отчета за касовото изпълнение на бюджета за 2009 г. за филмопроизводство са изразходвани общо 2 714 032 лв. Всъщност в БНТ просто са изкопирали част от списъка на произведените филми, публикуван на сайта на телевизията.
Междувременно миналото лято бившите съдружници на Лазаров учредяват ново дружество – „Ред карпет” ООД, което е със същия адрес. С благословията на УС на 2 декември 2009 г. то поема ангажиментите на „Криейтив филмс” за два филма – игралния „Марти” и документалния „Иван Милев”. Но най-големият подарък за съдружниците на Лазаров УС прави за Коледа. На извънредната сесия на СТФ „Екран”, обявена в края на 2009 г., „Ред карпет” ООД печели позиция за шестсериен игрален филм с продължителност по 54 минути на всеки епизод по произведения на Йордан Йовков – „На границата” с режисьор Лъчезар Аврамов и продуцент Христо Живков.
Въпреки официалното запитване и изискванията на закона БНТ не съобщи стойността на този проект, но според вътрешни източници от телевизията за сериала е поискан общ бюджет от 1 697 760 лв. Или за тези три проекта на Аврамов и Живков телевизията е отделила близо 2,5 милиона лева.
По този въпрос Етичната комисия на БНТ е предоставила на генералния директор Уляна Пръмова становище с дата 1 април 2010 г. В този документ, който грижливо се пази от медиите, се казва: „Най-големите и скъпоструващи проекти на БНТ – „Великите българи” и „Голямото четене” са създадени с подписването на поредица договори с една и съща външна фирма като изключителен изпълнителен продуцент – „Криейтив филмс” с управител Милко Лазаров. Един и същ е и основният авторски кръг от 5-6 външни за БНТ, но близки до изпълнителния продуцент лица, те и поименни потребители на основните хонорарни пера в съответните бюджети… От същия кръг са и правоприемниците на управлението на „Криейтив филмс”, когато Милко Лазаров става член на Управителния съвет… Ето защо комисията смята, че има повече от достатъчни основания за установяване на конфликт на интереси и търсене на отговорност от компетентните за това органи.”
ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ
Раздаването на пари на свои хора, като всеки филм, има свой сценарий. Тъй като средствата всъщност не са на телевизията, а държавни, селекцията на проектите за финансиране би трябвало да се взима от независим орган. Но с правилника на СТФ „Екран”, приет пак от УС миналата година, нещата са уредени така, че доминират щатните представители на телевизията, които се подчиняват на ръководството й.
Така нареченият „програмен съвет за кино” се състои от девет члена – шест души от телевизията, един от Обществения съвет на БНТ и по един представител на министерствата на културата и на образованието, т. е. две трети са „вътрешни хора”.
Художественият съвет, който трябва да оцени и класира проектите, се състои от седем члена, от които четирима са от телевизията, един от Обществения съвет и само двама външни специалисти. За да бъде финансиран, според правилника един проект трябва да събере поне шест гласа „за”. Накрая решенията се утвърждават от Управителния съвет, който според правилника може да одобри или да отхвърли решенията на Художествения съвет, но фактически си позволява да ги редактира по недопустим начин.
На последната сесия през 2009 г. например Художественият съвет е одобрил с необходимото мнозинство три проекта за сериали – споменатия „На границата“ по Йовков на бившите съдружници на Лазаров, шест епизода по произведението на Димитър Талев “Железният светилник “ със сценаристи Руси Чанев и Георги Дюлгеров, и още шест по “Поручик Бенц“ на Димитър Димов със сценаристи ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев и режисьора Дочо Боджаков. Управителният съвет обаче, без да посочи в решението си мотиви, отхвърля третия проект и решава да финансира само първите два.
Както констатира и Етичната комисия, в БНТ „не съществуват ограничения или правила за забрана на авторски изяви на лица, заемащи ръководни длъжности”. Благодарение на това националната телевизия е взела на въоръжение опита на агенция „Пътища”, чийто шеф Веселин Георгиев беше дал милиони на бившата си фирма.

ШЕФОВЕТЕ: НЯМА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

На заседанието си на 5 май т. г. УС на БНТ е разгледал становището на Етичната комисия на БНТ за конфликта на интереси и изцяло го е отхвърлил. В решението е записано:
„17.1. По точка първа от становището УС смята, че не съществува конфликт на интереси. Всички решения, свързани с техническата и творческа реализация на посочените телевизионни продукции са съобразени с Правилника за структурата и организацията на дейността на БНТ. Спазена е процедурата, при която бюджетите за реализация на вътрешните продукции се предлагат от директорите на дирекция „Информация” и Програмна дирекция и се разглеждат, обсъждат и одобряват от Комисията за реализация на телевизионна продукция на БНТ, след което се предлагат за окончателно одобряване от УС. Визираните в становище на Етичната комисия продукции са реализирани на принципа, на който са реализирани всички вътрешни предавания на БНТ . В голяма част от тях участват оператори, сценаристи и водещи, които не са на щат в БНТ. Тези продукции са едни от най-успешните програмни проекти на БНТ в последните години, които показаха , че в телевизионни ефир може да има и обществено значими формати, а не само развлекателни реалити.
При встъпването си в длъжност, като член на УС на БНТ Милко Лазаров е попълнил изискваната от ЗРТ Декларация, както и Декларация за конфликт на интереси, от които е видно, че не участва в търговски дружества.”
Представители на работещите в телевизия обаче не са на това мнение. Общото събрание на пълномощниците е изпратило декларация за конфликта на интереси до президента, премиера, председателката на парламента и СЕМ. В декларацията се предлага „да се изгради Кризисен щаб за спасяването на Телевизията, в който да бъдат включени икономисти, мениджъри и финансисти от Министерство на културата, Министерство на финансите, Президентството, както и неучаствали в източването на БНТ специалисти от самата медия”.

Оригинална публикация

в. Стандарт | 2010-05-31 

Бих посъветвала българските политици две неща: да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките помежду си. Залповете от последните дни обаче показват, че няма кой да се възползва от този мой съвет.
Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мене като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии-власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение.
С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното.
Българските медии ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити.
***
Уляна Пръмова, директор на БНТ: Не ми се е случвало
Още утре ще напиша, че върху мен лично не е упражняван натиск. Не мога да коментирам други медии, затова говоря за БНТ.

Стр. 5

Frognews.bg | Преслава ПРЕСЛАВОВА | 2010-05-18

Ролята на СЕМ и на КРС е престъпна по отношение на разпределяне на честотите у нас. СЕМ е по-скоро комбинатор, отколкото регулатор и общо взето приема всичко, казва доц. Петко Тодоров, ръководител на катедра “Медии и обществени комуникации” в УНСС. Според него трябват нови и отделни закони за БНТ и БНР, а финансирането им трябва да се отдели от бюджета.
доц. Петко Тодоров е доктор по икономика, завършил е висшето си образование в Прага. Преподавал е в СУ, бил е главен редактор в издателство “Народна младеж”, на в. “Орбита”, директор на издателство “Свят”, директор на Българския културно-информационен център в Прага, работил в Комитета по пощи и далекосъобщения. Бил е начело на телевизия “7дни”. Автор е на 6 книги, има много научни публикации, и стотици статии в печата, има значителен опит в практиката и управлението на печатни и електронни медии.

+- Наскоро бе намален съставът на СЕМ от 9 на 5 души, но се появиха твърдения, че зад това прозират политически интереси. Според вас независим орган ли е СЕМ или зад него стоят политически или други интереси?

- Не може СЕМ да е различен от цялостното развитие на институциите у нас и от политическия живот, формирал се в годините на прехода. За съжаление, СЕМ отговаря на определението на Иречек отпреди 130 години, в което той пише писмо на свой софийски приятел: „ Не е лошо, че министрите в България се сменят, лошото е, че всеки, който идва на власт довежда свои съпартийци, съселяни и роднини, с което задръства с непрофесионалисти държавната администрация.” Този процес продължава и днес, а СЕМ не може да е независим орган, както се нарича и както по европейските правила би трябвало да бъде, защото изборът на неговите членове става по политически път. Те са функция на управляващото мнозинство в парламента, сега искат още повече да засилят тази тенденция, защото се намалява или може да изчезне квотата на президента, който представлява други политически сили (не че неговите членове са по-читави). Интересен е един друг български феномен за избора на членовете на СЕМ. През СЕМ минаха и свестни колеги, журналисти, които в ролята си, обаче на надзорници се провалиха – провалиха се и като професионалисти, и морално. Натискът върху СЕМ, свързан с политически и икономически интереси е толкова силен, че при българската немотия, бедните български журналисти не могат да му устоят. Има и още една причина да съществува СЕМ – да се регулира съдържанието, защото разпространението е безплатно, общодостъпно и има европейски норми, които ние сме задължени да спазваме, свързани с правата на човека, телевизия без граници и европейските конвенции. Работата на СЕМ би трябвало да се регламентира от законодателя. Действащият сега закон, обаче е от второ поколение, а другите европейски страни имат вече закони от трето и четвърто поколение. Тоест в българския закон са смесени публичните, обществени медии с частните, комерсиални медии. Те по отношение на съдържанието биха могли да бъдат третирани от един и същи закон, но от гледна точка на конкурсите, на управлението, на собствеността, на задачите, определени от Конституцията на обществените медии, по отношение на инвестициите, на това кой взима решение за купуване на техника, кой контролира националното радио и телевизия, законът не дава отговор. Защото няма отделни, устройствени закони, съответно за БНТ и за БНР – такъв, какъвто има за БТА, например. Освен, че трябва да има отделни закони за двете обществени медии, финансирането им би трябвало да се отдели от бюджета. Не могат да бъдат независими БНТ и БНР, когато тяхната дейност се финансира от бюджета. Те са зависими от Министерство на финансите, от където им превеждат на порции бюджетите и те трябва да слушат. Показателен е предишния конкурс за генерален директор на БНТ, на който се яви само един кандидат, който изпълняваше волята на тогавашните управляващи и на президента, и на Петър Манджуков. 

- Да, но сега, има обявен нов конкурс за генерални директори на БНТ и БНР. Какво да очакваме?

- Сега, все още не се знае кой са избрали сегашните управляващите, кой ще им е удобен, предстои да видим. Българската медия сфера не търпи неудобни журналисти, тоест журналисти, които обичат да говорят свободно – примери много: Иво Инджев, Георги Коритаров, Милен Цветков. След като 12 години управлявах телевизия „7дни” и имах авторско предаване с висок рейтинг – канят ме да го възстановя, но ми поставят условия, свързани с ограничения върху свободата на словото. А се чудим по световните класации (американската и тази на “Репортери без граница”), че миналата година бяхме на 57-мо място, а сега сме чак след 70-то. Тоест, отнасят ни към най-изостаналите и тоталитарни режими по отношение на натиска, който управляващите упражняват върху медиите.

- Според вас не е ли лош знак за управляващите, че се стремим към синхрон с европейското законодателство, а именно правилата в медиите ни куцат?

- Медийният комфорт е приятен, особено в първата, втората и третата година на управленски мандат. Разбира се, имаше едно смешно определение за журналистиката, че е лъжовна като сутиена – създава грешни представи. Както подкрепят едни управляващи, така медиите се обръщат и тръгват с новите представители. В българските 20 години на преход при разпределение на собствеността, освен че закъсняхме със законодателството, нямаме и достатъчно добре формулирани понятия, около които да се прави регулация. Например: какво значи „нарушават добрите нрави” – кои са добрите нрави – за мен са едни, за продуцентите на „Биг Брадър” -съвсем други. Въпросът е като е закон, ако е закон да бъде ясно формулирано, второ – да бъде определен начин за финансиране на обществените медии. Ето, да кажем, в Чехия, Унгария и Полша финансирането на тези медии става през местните данъци и такси. Събира се скромна сума от всяко домакинство, изчислена според стандарта на живот, но тези пари са достатъчно, за да няма нужда от реклама. Добър пример е чешкото национално радио, което има само по 5 минути реклама, защото няма нужда от повече – то живее от концесионните такси. Но тяхното законодателство позволи на чешкото радио да кандидатства за свободни честоти и то има 16 радиостанции – то е с най-богат фонд и е доста слушаемо. Докато кои са у нас монополистите и кои ги направи монополисти? Значи ролята на СЕМ и на КРС е толкова престъпна по отношение на разпределяне на честотите у нас – ето, в последните 4 години бяха разпределени честотите в ефира, за които, уж щеше да има конкурси и после нямаше да има конкурси, и в крайна сметка в тях се наместиха едни и същи играчи, които всички знаем. Които, обаче по документи не се водят собственици на медиите, макар че в закона е записано, че там се попълват едни декларации до физически лица. Въпросът, обаче с офшорките и позволяването от българското законодателство да се държи собственост в България от офшорки, при които общо взето собствениците са неизвестни и се криминализират медиите. Така че, не е ясно кои са истинските собственици и как се прехвърля собственост в медиите, нито как се оформиха съществуващите медийни групировки – ако бяха в други сектори, комисията по защита на конкуренцията би ги санкционирала. СЕМ, общо взето приема всичко. И това как се появи и си отиде радио NET, и това как си отиде радио “RFI”, как загинаха телевизия „7дни” и РЕ:ТВ, как ефира на „7дни” премина без конкурси в различна собственост – веднъж при Краси Гергов, веднъж при Любомир Павлов, веднъж при Ирена Кръстева, веднъж при Петър Манджуков – всичко това става със съдействието и с участието бих казал и с паравана, който осигурява СЕМ. СЕМ е по-скоро комбинатор, а не регулатор. А комбинаторът заменя правила с интереси. Аз подкрепям тази нова идея, че трябва да има мандатност, защото не можеш да си направиш работата в СЕМ професия. Не приемам назначаването да кажем, ето сега влезе една девойка – София Владимиров, която е работила е при Иван и Андрей и после в прес центъра на Румяна Желева – тя започна работа в СЕМ без да е прочела двата закона и аз не бих я пуснал да мине на изпит по медийна регулация. Все пак, при определянето на членовете, освен политически, трябва да има и професионални критерии. Ето, сега започнаха конкурсите за директори на БНР и на БНТ и пирамидата пак е обърната. Поредните кандидати ще направят някакви концепции, някакво жури под силното политическо и икономическо влияние на няколко политически групировки ще си определи техните членове (те си ги разделят, даже се говори и за миза за участие в отделните конкурси) и после всеки от журито, което би трябвало да е независимо, си гласува за дадения човек. А би трябвало СЕМ да направи задание и да определи обществените потребности в национален план и да определи точно задачите на националната телевизия и на националното радио, определени от Конституцията. Да се поставят въпроси около това задание и да се поискат отговори от кандидатите, а не просто поредните красиви съчинения. Но такъв конкурс изисква компетентност на членовете на СЕМ, да имат опит и представа как работи националната телевизия и националното радио. 

- А вие как гледате на обединението СЕМ и КРС? Щe има ли повече контрол, по-добрa регулация, ако то се случи?

- И да се обединят, те пак ще бъдат в два сектора – единият ще се занимава с програмното съдържание, а другия – с радиочестотния спектър. То е същото като коментираната идея да се обедният БНР и БНТ. Това ще подобри управлението, но пак зависи каква структура и какво ръководство ще управляват. Дали това ще е една изкуствена шапка за оказване на влияние върху програмите или това ще е един действен орган, който ще може действително да интегрира и да проникне в програмите на радиото и телевизията, така че да поевтинеят, не е ясно. Да има общо използване на информационните масиви, общи договори с БТК да кажем, защото основното перо на радиото и телевизията са преноса на данни, а той престъпно остана в ръцете на частния монополист БТК. Какво значи да дадеш връх Ботев, Снежанка и Шабла в ръцете на частен оператор – това са стратегически обекти не само за медиите, но и за сигурността на страната ни ? БТК беше три пъти разпродадена. Тя достигна 4, 5 милиарда, колкото беше реалната й цена. Но бе продадена за 230 милиона, при това със задна дата, колкото беше годишната й печалба. Тоест БТК беше открадната и всички знаем, че зад това стои семейството и кръга около Сакскобургготски, свързани с Николай Василев с неговите действия в три министерства. 

- Ето, вие казвате тези неща. Знаят се от много хора, от повечето медии и като че ли никой нищо не прави…Защо се получава така?

- Аз занесох на Филчев един куп материали за БТК, той се засмя и ми каза, че при него има още много папки като моята по казуса “БТК”. И с това изчерпа въпроса – сега тези документи са при сегашния главен прокурор, надявам се, че Филчев не ги е изнесъл с кашони. Според мен нито Агенцията за приватизация, нито Агенцията за след-приватизационен контрол работят както трябва. Сметната палата също работи за тези, които управляват в момента, както работеше за предишните, така сега някъде като натиснат управляващите и искат да се разкрие по-сериозна далавера, Сметната палата прави проверка. Не е правена, обаче сериозна проверка на националната телевизия и на националното радио, нали?! По българската схема управителния орган е отговорен, което значи колективна отговорност, зад която, естествено се крие личната безотговорност. И това е така, защото няма законова база. 

- А имаме ли експерти, които да направят такъв нов, работещ медиен закон?

- Да, мисля, че имаме. Както тръгна развитието на българските медии в началото на 90-те години чрез бум, така в последните години имаме забавяне на процеса, влошаване на медийния климат, имаме отлив на читателския интерес. Имам огромен грях на медиите, които не водят, не теглят, нито вдигат качествени стандарти на ново ниво като морални ценности, етически норми, норми за поведение. Добър пример в това отношение са турските сериали, но там нещата са предозирани и те също подлежат на регулация.

- Е къде тогава е ролята на СЕМ при регулация на съдържанието – при случая с дозирането на турските сериали, при натрапването на шоуто “Биг Брадър”, за което неведнъж имаше сигнали?

- Значи какво прави в СЕМ в такива случаи като ‘Биг Брадър” – СЕМ глобява до 15 000 лева, те си плащат глобата еднократно, защото за едно и също нарушение не се налага глоба два пъти и нещата продължават по същия начин. Нека погледнем и от друга страна нещата – законът забранява политически и икономически предавания да бъдат прекъсвани за реклама. Ами нима “На четири очи” не е политическо предаване – защо тогава в него има реклама? Нима сутрешните блокове не са политически? Няма нужда да изброявам всички подобни случаи. Избирателно се налагат санкциите и глобите. Не им хареса, не могат да окажат натиск върху свободомислие или върху друга политика, която може пак да е пристрастна, но е другата, не на моите и тогава санкционират. Ето тези правила трябва да се променят, ако бъдат обединени СЕМ и КРС. Но по-важни са експертите в дадената институция, които ще си останат. Така че и да се съберат, ще си останат два сектора с различни дейности, но пък с един общ председател, върху който по-лесно се оказва натиск. И така по-лесно ще бъде ръководен този орган. Що се отнася до БНР и БНТ – не знам дали е подходящо събирането им, те и сега биха могли при добро желание да съвместят много от дейностите си и процесите си, още повече че този опит е правен у нас вече няколко пъти. Факт, че в БНТ продължават да работят ужасно много хора – там са повече от 2000 души, а частните телевизии работят с 300-400 и с по-малко, но те са оправдани, защото търсят рейтинг. Въпросът е защо СЕМ, след като им е издал лиценз с определени критерии и програмна линия не следи дали тези изисквания се спазват. Ето, в Нова телевизия в момента от сутрин до вечер се говори за “Биг Брадър” – като се почне от сутрешния блок, мине се през Гала, лайв излъчванията и новините, и се завърши с “Шоуто на Иван и Андрей”. От друга страна, гледайки турските сериали е видно, че Турция е една страна, която много държи на европейското и гражданското възпитание чрез сериалите – там има модели на поведение. Хубаво би било, ако нашата държава инвестира в подобни наши сериали, които да се противопоставят на всичко, което е “шкембе творба”, което е чалга. Функцията на обществената медия е да инвестира в полезни програми, докато целта на комерсиалните и частните медии е да разпределят дивиденти между своите собственици. То така е и записано в закона. 

- От тази битка между “Биг Брадър” и турските сериали кой ще спечели и кой ще загуби?

- Аз мисля, че българинът проявява малко повече здрав разум и клони към турските сериали. 

- Къде остава БНТ в това пренареждане?

- За съжаление БНТ няма филмова политика. Ако имаше, определено щеше да спечели от тази битка в момента. Би могла и с някакво риалити шоу и с някакви живи програми, със спортни програми, даже, които да хванат вниманието на зрителите. Значи, прави опити националната телевизия с някои шоу програми, с някои класации по модел на БиБиСи и е хубаво добрите образци да се копират, но това, което прави е малко.

Оригинална публикация