в. 24 часа | 25.07.2013

За девети път БТА ще събере българските медии, които излизат у нас и в чужбина. Световната среща тази година ще е на българска територия – в Пловдив и Велико Търново, от 13 до 18 октомври.
Вестници, радиа, телевизии, списания и сайтове от над 35 страни ще дискутират ло темата "Националните каузи и българските медии". Тя ще позволи на журналистите да говорят за променената социална среда. Ще обсъдят и как четвъртата власт участва във формулирането и реализацията на националните приоритети и цели.
Една от най-важните дискусии ще е за това кои са днешните български каузи. Не по-малко съществена ще е и темата за собствеността, зависимостите на медиите и техните взаимоотношения с бизнеса.
За трети път медийната среща, чиито инициатори са БТА и Асоциацията на българските медии по света, ще бъде в България. Тя се организира всяка година от 2005 г. насам. Градове домакини досега са били София, Чикаго, Рим, Мадрид, Бургас и Варна, Виена, Амстердам и Букурещ.
Телевизия в Чикаго, вестник в Кипър, списание във Франция и информационен портал в Испания са само част от медиите на български език, появили се през последната година. Последните статистически данни показват, че българите, които живеят извън пределите на страната, са повече от 2 млн. души. Над 50 печатни и електронни издания на български език показват битието на общностите ни зад граница. Най-многобройни са те в САЩ, Испания, Гърция, Кипър.

Стр. 24 

www.dnevnik.bg | 18.07.2013 

Общините Пловдив, Асеновград и "Родопи" започват рекламна кампания в България и в чужбина за възможноститте за туризъм в тях, съобщи БТА като цитира зам.-кмета с ресор туризъм в Пловдив Стефан Стоянов.
Четиринайсет телевизии и 3 радиа в края на тази седмица започват да излъчват реклама за забележителностите. Ще бъдат монтирани и билбордове с туристическите атракции на района по основните булеварди и улици на големите градове в страната и по магистралите.
До края на август в чуждестранни издания ще се появят серия публикации, чиято цел е да покажат на туристите местните забележителности.
Кампанията е част от проекта "По пътищата на цивилизацията", финансиран с 470 хил. лв. от оперативната програма "Регионално развитие". Община Пловдив е бенефициент, а общините Асеновград и "Родопи" са партньори.
В рамките на проекта са разработени два основни туристически пакета – "Виа Диагоналис през вековете" е общ маршрут, който проследява културно-историческото развитие на района през вековете и включва обекти като Римския стадион, Античния театър, Асенова крепост, Белинташ.
"Манастирският тур" е маршрут за поклоннически туризъм, включващ храмове и религиозни обекти от региона Пловдив – Асеновград – Родопи.
Рекламната кампания е адресирана предимно към българските туристи, но тя е насочена също към румънския пазар и пазарите на ползващите английски и немски език. Проектът предвижда представяне на археологическата туристическа борса в италианския град Пестум, на най-голямото туристическо изложение в Букурещ и на борсата във Велико Търново. 

в. 24 часа | Диана КЪНЧEВА | 09.04.2011

Журналистът Светослав Терзиев, шефът на СБЖ Милен Вълков, секретарят на съюза Снежана Тодорова, Пенчо Хубчев и Ива Николова (отляво надясно). Снимка БТА

Истински октопод е пропълзял в нашата медийна среда и се опитва да превземе и последния бастион – вестниците "Труд" и "24 часа", заяви журналистката Ива Николова. Тя бе един от лекторите на дискусия за монополизма в медиите като заплаха на свободното слово и демокрацията.
Форумът бе организиран от СБЖ и фондация "Фридрих Еберт". Идеята за него била доста отдавна, но събитията от последните две години ги убедили, че е необходимо да се говори повече за това, тъй като темата за монополизма в медиите излиза все повече на дневен ред, обясни Пенчо Хубчев, представител за България на фондация "Фридрих Еберт".
Според Николова скандалът в бившата пресгрупа в момента е точно заради това – че една медийна групировка прави подмолен опит да вземе част от собствеността на "Труд" и "24 часа" – това е групата на Ирен Кръстева и синът й Делян Пеевски. Николова обаче смята, че не е справедливо да се споменават само техните имена, тъй като те са подставени лица на една банка, в която повечето държавни фирми си държат парите.
Защо всеки от нас трябва да финансира този погром върху медиите, попита журналистката, която преди време напусна "Политика", веднага след като вестникът стана част от империята на Ирена Кръстева.
Според Николова медийната среда започнала да се извращава, когато собствениците решили, че не просто защитават обществения интерес, а творят действителността в България и преминали на страната на управляващите. Затова тази групировка, която в момента тъпче и бесува не е виновна, просто й го поднесоха на тепсия, добави Николова.
Според нея обаче собствениците не оправдали доверието, защото не могли да свършат работата – единият вестник е с тираж от 2000 бр., а в."Монитор" се преподавал във Факултета по журналистика като пример за антижурналистика.
Наш дълг е да почистим тази медийна октоподна среда и да принудим политиците и обществото да въведат стандарти, които да не позволяват на тайни субекти да протягат пипалата си към медиите, призова Николова, която сега е директор на софийския клон на Нова българска телевизия.
Медиите са загубили статута си на четвърта власт, констатира с тъга и Пенчо Хубчев от фондация "Фридрих Еберт". По думите му има два вида монопол в областта на медиите в България – на отразяването на управляващите и в разпространението на вестниците. Една групировка държала 80 на сто от разпространението в момента, даде пример той.
Журналистът от в. "Сега" Светослав Терзиев добави, че у нас има медиен монополизъм и върху рекламата, който е нарочно създаден, защото чрез нея се управляват медиите.
Според Терзиев днес се наблюдават слаби медии, защото не могат да се финансират от собствената си дейност. Живеем в информационно общество, има бум на информацията и в същото време медиите линеят, някои изчезват, журналистите стават лесни за купуване, отбеляза Терзиев.
Концентрацията на медиите е болест, която порази много държави, дори Италия и Франция, а у нас една банка, в която държавата държи парите си, финансира изкупуването на медии. Държавата има интерес от това, защото тези медии ще отстояват интересите на властта, каза Терзиев и веднага допълни, че това е заблуда и са хвърлени пари на вятъра, защото хората, които искат информация ще я намерят в интернет.

Стр. 4

Шефът на БТА Максим Минчев, в художествено съавторство с Греди Асса, представи новата си книга "47 по Гринуич" в НДК пред 200 приятели.

"Модератор" на сбирката бе писателят Николай Петев, който заплаши, че ще прочете 40-минутен доклад за творчеството на Минчев, но разказа няколко прихващо-забавни истории от бурното им студентстване в Украйна. Георги Лозанов далеч "по-сериозно" определи книгата за нов жанр -"хедонизъм, радост от живота и от пътуването". Соломон Паси в комплект с половинката си Гергана не пропусна да "издаде", че присъединилият се към публиката Джеймс Уорлик е бил и на планьорка в БТА.
Максим Минчев пък прогласи, че пуска още една книга – за 113-годишнината на телеграфната агенция с всички именити българи, работили в нея. За автографи пред автора се подредиха вицепрезидентката на Издателския борд на ВГБ Венелина Гочева, Огнян Герджиков, писателят Димитър Шумналиев, шефът на НДК Христо Друмев, Ана-Мария Гюзелева и мн. др.

Стр. 26

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 10.02.2011

Увеличаваме кореспондентите си у нас и в чужбина въпреки кризата, казва шефът на агенцията

- Г-н Минчев, БТА навършва 113 години. Не е кръгла годишнина, но е доста сериозна за българска медия. Как ще посрещнете празника?

- Фактът, че сме единствената медия у нас, която е стъпила в три века, е достоен за уважение. И за хвалба. Защото БТА е шестата агенция в света. Родила се е през 1898-а като Българска телеграфна и с това име е и досега. Никога не е спирала да работи. И защото продължава, убеден съм, успешно, да изпълнява мисията си.
Решихме да отбележим юбилея no-различно, издавайки… книга. Другата седмица ще види бял свят алманахът "Вечери край Цариградското"
Той е събрал поезия и проза на известни български творци, работили през годините в БТА. Ето само няколко имена – Йордан Йовков, Николай Лилиев, Йосиф Хербст, Петър Увалиев, Цветан Стоянов, Филип Панайотов, Серафим Северняк, Стефан Продев, Димитър Бояджиев. С рисунките на големия график Стефан Марков, и той работил на "Цариградското", макар и по-късно от Борис Ангелушев, и с предговора на Димитри Иванов, мисля, че предлагаме един забележителен документ. И нужен. БТА е не само дълга история и професионална школа, а и крепост на българския език. А на премиерата на 16 февруари ще поканим основно оетеанците от предишните години и поколения – приемствеността винаги е била на почит при нас.

- Агенцията е на държавна издръжка, но в същото време има и собствени приходи. Как усещате кризата?

- По-правилната формулировка е, че бюджетът на БТА включва държавна помощ, която е непокътната от няколко години въпреки кризи, инфлации и т.н. Как се справяме ли? Ами приемаме популярната максима, че кризата е предизвикателство и възможност, и работим. Да сте чули да се оплакваме?

- Какво ново предлага БТА на клиентите си?

- Нормални и необходими за едно развитие неща. Нова емисия "Анализи и коментари", нов, по-удобен сайт, специализирани емисии за изборите. И нещо много важно. Във времето на съкращения и оптимизации решихме да инвестираме в млади хора и да попълним, обновим и увеличим кореспондентската си мрежа именно в контекста на предстоящите наесен избори. Нови лица имаме в Шумен, Русе, Ловеч, предстои да се появят в Стара Загора, Кърджали и Сливен. Върнахме се в Кюстендил и Търговище. Нов човек замина за Брюксел. Сега сме много и най-важното – навсякъде. Това е агенцията! И така ще сме по-полезни на всички.

- Въпреки кризата едва ли можете да си позволите да намалите информацията, след като на вашата достоверност се осланя почти цялата държава. Има ли някакви промени в БТА?

- Парадоксалното е, че като личен състав намаляваме с всяка изминала година, а цифрите за продукцията ни – не! Напротив, дори растат, а по време на изборите наесен, убеден съм, ще бият рекордите. Със своите около 1000 информации и 600 снимки на ден ние намираме мястото си между средните и големите европейски агенции.

- Как възприемате конкуренцията? Вече има много сайтове в интернет, които се опитват първи да пуснат новината? Добре ли е това за плурализма и доверието в обществото?

- Естествено, че трябва да има конкуренция – та нали изграждаме демократично общество. Настъплението на интернет и промяната в инфраструктурата и на медиите е процес, с който не можем да не се съобразяваме. Още повече че това е и бъдещето на нашия занаят. И все пак трябва да има ясни правила. И най-важното -да има еднакви изисквания и критерии за всички новинарски играчи на пазара независимо от техния размер или влияние.
Нерегламентираното използване на информацията, която струва немалко средства, кражбите, елементите а сива икономика -всичко това спъва развитието и конкуренцията и може би затова най-големите в световен мащаб започнаха битка за ред в тази област. Нека припомня -не само бързината е важна за една информация, а нейната точност, обективност, потвърждение от независим източник и т.н.

- Напоследък каните известни хора на вашите редколегии или т.нар. планьорки. Защо го правите? Какво научават тези хора за работата в БТА?

- Вчера два часа ни гостува американският посланик Джеймс Уорлик. Преди това при нас бяха президентът Георги Първа-
нов, кметът на София Йорданка фандъкова, писателят Антон Дончев. Целта ни е повече хора да влязат в кухнята на новините, да се запознаят с процеса на получаването и разпространяването на информацията, с проблемите не само на БТА, но и на медиите въобще. Досегашният "експеримент" е многообещаващ и ще го продължим, защото така даваме повече прозрачност на така наречената четвърта власт.

- Какво се случва с агенциите по света, каква е тенденцията на тяхното развитие? Има ли модел, който следва БТА?

- Стремим се да следваме най-напредналите в тази област независимо от мащаби и финансови ресурси. Това е единственият път. На последния Световен конгрес на информационните агенции в Аржентина, на който участваха и най-известните телевизии, радиа и вестници в света, бе признато, че днес 80 процента от световната информация е дело на агенциите. Това е доказателството за важността и жизнеността на този тип журналистика, който обслужва всички останали медии.

- Световните медийни срещи, които БТА организира, се радват на все по-голям успех сред сънародниците ни в чужбина и у нас? Къде ще ги съберете тази година?

- Да не избързвам с кон-кретиката. Тази година отново ще се съберем в развита европейска държава, в която има и българска диаспора, и български медии, и недостиг на достатъчно информация за страната ни. Целта ни е не само да продължим процеса на консолидиране на българските общности по света, но и да дадем принос в пропагандирането на българската политика, култура, бизнес, туризъм. Засега нашите сънародници навън се справят с трудностите, продължават да излизат и да са популярни сред диаспората. Всички са добри, щом ги търсят, четат, слушат и гледат.

Стр. 24

Българската телеграфна агенция започва реализацията на инициативата "Социологически клуб БТА" в партньорство с водещи национални социологически агенции.

Проектът "Социологически клуб БТА" периодично ще превръща националната информационна институция в център за анализи и коментари на насоките в развитието на общественото мнение. Инициативата ще даде публичност на съществуващи нагласи по социално значими проблеми и ще предостави пространство за дебат върху тенденции за развитието на тези нагласи, ще бъдат представяни проучвания и дебатирани горещи теми на деня. Всички дискусии ще бъдат отворени за представители на институции, организации, обществени групи и медии. В проекта ще се включат също и "Галъп“, МБМД, "Маркет линкс“ и "Алфа рисърч“.
"Новият изборен кодекс – "за" и "против" е темата на първата дискусия, която ще се състои на 1 февруари 2011 г. от 11:00 часа в Националния пресклуб на БТА. Участници в обсъждането ще бъдат представители на социологическите агенции "Медиана“, Център за анализи и маркетинг, "Скала“ и АФИС.

Стр. 15