в. Труд | Албена БЪЧВАРОВА | 19.01.2011

"Труд" е лидер сред всекидневниците у нас. Това сочат данните от националното представително изследване на МБМД, посветено на медиите. То е проведено между 17 и 23 декември м. г. сред 1213 души и беше представено вчера от директора на агенцията Мира Радева.
"Труд" има най-голямата аудитория сред всекидневниците. 21 на сто от анкетираните се информират от него най-често, 16% от "24 часа", сочат данните. "Труд" е най-четеният вестник от българите и през последната седмица (17%). Сред изобилието от всекидневници и седмичници той е фаворит и по доверие. 15 на сто от хората вярват най-много на написаното в изданието с дългогодишни традиции. Българите не са се уморили от политика, сочат още данните на МБМД. Поне тези, които си купуват вестници. 31 на сто от анкетираните искат информации, анализи и коментари за политическия живот у нас.
42% от хората купуват вестници, 5 на сто ги четат в електронен вид. 52% твърдят, че са се отказали въобще да се информират чрез печатни медии.
Всеки втори българин вече присъства в глобалната мрежа, през септември 2008 г. потребителите са били 37%. Най-честата употреба е на скайп – за разговори с близки извън страната (28%).
Би Ти Ви остава най-популярната телевизия -редовно я гледат 91 на сто от българите. Следват Нова тв със 70% и БНТ1 – 47%. Би Ти Ви е безспорен лидер и в най-активния часови пояс – от 18 ч до 22 ч. Съотношението на зрителите на Би Ти Ви и Нова тв е 2,5:1, а на Нова тв и БНТ е 2:1 (силите на двете телевизии се изравняват в 20 ч, когато почва "По света и у нас"). "Реално няма пробив на четвърта универсална телевизия", отбеляза Радева. Тя припомни, че в изследване на МБМД от края на 2007 г. голямо бъдеще показвала управляваната тогава от Диляна Грозданова Тв7, която бързо влязла в десетката. Сега въпреки че вече е ефирна, телевизията е много след първите десет, обясни Радева.
Днес едва 17,8% от българите получават тв сигнал ефирно. Преобладаващата част разчитат на кабелен оператор (53,3%), а 22,8% на сателитен. Цифровизацията настъпва у нас, около 600 хил. домакинства приемат цифров сигнал, изчисли Радева.

Стр. 6

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 19.01.2011

51% от българите активно ползват интернет като източник на информация, а 52% от тях вече не четат вестници

С 13% за три години са се увеличили българите, които гледат цифрова телевизия. Това показва социологическото проучване на агенция MBMD за развитието на медийния пазар у нас. То е проведено в края на 2010 г. сред 1213 респонденти в цялата страна. Ако през 2007 г. едва 10% от населението са гледали цифрова телевизия, то през изминалата година те вече са нараснали на 23%. "Това означава, че вече около 600 хил. от домакинствата у нас предпочитат цифровата телевизия, макар тя да е по-скъпа", каза директорът на социологическата агенция Мира Радева. За сметка на това ползвателите на ефирна телевизия рязко спадат – от 32% през 2007 г. на едва 18% в края на 2010. "Само крайно бедните хора и тези, които не се интересуват от телевизия, вече ползват ефира", коментира Радева.
Кабелната телевизия също губи позиции спрямо цифровата, сочи проучването. 53% от българите в момента ползват кабела като средство за приемане на телевизионен канал. Преди три години те са били с 5% повече.
Възходът на нишовите канали
Още една любопитна тенденция се наблюдава в проучването на MBMD за развитието на медийния пазар в България. Свирепата конкуренция между две от най-големите телевизии у нас – bTV и Нова тв, вече се размива. "Предпочитанията на зрителите все по-осезаемо се насочват към специализираните филмови и спортни канали, както и тези, които излъчват документални научни поредици", коментира Мира Радева. Например телевизия "Диема" е предпочитана от 20% от зрителите. bTV Cinema също набира скорост. Тя е любима на 16% от българите.
И все пак най-гледаната телевизия си остава bTV. Тя е предпочитана от 91% от българите. "Профилът на аудиторията й обаче като че ли се промени през годините. Ако през 2007 г. я предпочитаха повече младите, сега тя е най-гледана сред хората над 60 години", коментира още директорът на MBMD. Според нея това се дължи преди всичко на турските сериали, които телевизията започна да излъчва. След bTV в класацията на най-предпочитани телевизии се нарежда Нова тв. Тя е любима на 70% от българите.
Инвазията на интернет
С 15% са се увеличили ползвателите на интернет, сочи още проучването на MBMD. Ако през 2007 г. те са били едва 34% от цялото население, в края на 2010 г. вече са се повишили на 51%. Проучването посочва още, че 91% от хората, които ползват интернет, сърфират в мрежата всеки ден или най-малко 2-3 пъти в седмицата. "Това означава, че хората, които веднъж започнат да ползват мрежата, се пристрастяват към нея и остават лоялни нейни клиенти", коментира Радева. За сметка на това процентът на хората, които не четат вестници, рязко се е покачил през последните три години. През 2007 г. 31% от българите не се интересуват от пресата, а в момента те са 52%. Въпреки че аудиторията на печатните медии намалява, вестниците "Труд" и "24 часа" остават най-предпочитаните всекидневници.

Стр. 14

в. Пари | 19.01.2011

Харчените от държавата пари за реклама стават все по-необходими на медиите на фона на свития пазар. Заедно със свежите пари обаче идва и опасността от политическа зависимост

Над 4 млн. лв. от еврофондовете са изхарчени за рекламни карета, спотове, видеоклипове и специализирани информационни рубрики през 2010 г., показват справките на министерствата, които отговарят за отделните европейски програми. Около 1.5 млн. лв. от общата сума са парите, свързани само със 7-те оперативни програми, а останалите около 2.87 млн. лв. са похарчени за популяризирането на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Като най-предпочитани медийни канали се открояват БНТ и bTV при телевизиите, "Дарик радио" и БНР при радиата и вестниците "Стандарт", "24 часа" и "Труд" при печатните издания. Наред с основните играчи обаче и редица национални и регионални медии са получили свежи рекламни постъпления,2 и то през година, когато кризата все още се усещаше сравнително силно на рекламния пазар.
Ефектът от евроинжекцията обаче не е само икономически, а и с лек политически привкус. Медиите, които са все по-зависими от рекламните си приходи в условията на криза и свит рекламен пазар, пряко или косвено стават по-благосклонни към рекламодателите си, за да може да ги запазят в бъдеще. В случая те стават угодни на държавни институции и техните министри и експерти.

Въпрос на подход

През изминалата година държавните ведомства по-скоро са избирали варианта да плащат за специализирани радио- или телевизионни рубрики, чрез които да популяризират дейността на дадена програма и по-рядко са давали парите за "класически" рекламни карета, радиоспотове и телевизионни клипове. От маркетингова гледна точка в този подход има логика. Вече минаха първите три години от старта на оперативните програми и програмата за селските райони, така че сега търсеният ефект не трябва да е "запознаване" на бенефициентите, а поддържане на добрата им информираност за новостите и специфичните изисквания по процедурите, по които може да кандидатстват.
в картина и звук
Обикновено радиорубриките са с продължителност от 5 до 15 минути, като предпочитаните радиа са "Дарик", БНР и "Фокус". Този вариант е избран от министерствата, отговарящи за програма "Човешки ресурси", "Околна среда", Програмата за развитие на селските райони, а скоро започват рубрики и за програмата "Регионално развитие".
Телевизионната реклама е в тройката – БНТ (включително и сателитния канал), bTV и Nova TV. Специализирани консултантски рубрики обаче към момента има само за ПРСР, и то само по БНТ и БНТ САТ. През миналата година рубриките по програмата обхващаха не само телевизионната тройка, но и каналите "Европа" и ТВ 7. Европейски пари отидоха и за разработването и излъчването на два рекламни видеоклипа – по програма "Околна среда" и по закъснялата информационна кампания за всички програми, финансирана със средства от програма "Техническа помощ".

Стандартно и нестандартно

През изминалата година стандартният подход с публикуване на рекламни карета във вестници са избрали само консултантите на Министерския съвет по информационния проект за 1.4 млн. лв., който се реализира за 3 месеца в края на годината, и Министерството на земеделието и храните (МЗХ), показва справката сред министерствата. По първия проект за реклама в български електронни и печатни издания и външна реклама са отишли близо 826 хил. лв., а от МЗХ са похарчили 1.88 млн. лв., от които 1.28 млн. лв. за реклама в национални ежедневници, а останалата част – в регионални. От Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ) информират, че за реклама към медиите, основно – публикуване на обяви във всекидневници, са похарчили 16 хил. лв. Доста по-нестандарен подход са положили от Министерството на околната среда и водите (МОСВ), които през миналата година са поръчали изработката и разпространението на Fame картички с 8 различни визии по време на кампанията "Виртуална вода". От МЗХ пък са похарчили 250 хил. лв. за производството и разпространението чрез в. "Стандарт" на CD с информация за програмата.
При вестниците, които са получили немалки рекламни приходи от евро-програмите, изпъкват "Стандарт", "24 часа" и "Труд". Спорадични реклами има и в други национални или регионални издания.

Как се избират медиите

Министерството, което отговаря за дадена европрограма, обявява обществена поръчка за избор на изпълнител, който да подготви и реализира кампанията й за реклама и публичност. Обикновено на критериите отговарят рекламни, PR или медия агенции. Освен организационната и творческата дейност по проекта те трябва да дадат професионален съвет на възложителя и към кои медии да бъде насочена рекламата, за да бъде тя максимално ефективна. От водещите компании в рекламните среди, до които се допитахме, обаче са категорични, че в 99% от случаите те са ограничени в предоставянето на професионални съвети, тъй като заданието на обществената поръчка включва и търсения рекламен микс. "Обикновено когато изпълняваме обществена поръчка, задължителните критерии за медия планиране са зададени – например "3 национални ежедневника с над 55 хил. бройки тираж на ден" или "три национални ефирни телевизии". Това поставя агенциите в тесни рамки, в които трябва да планират. Практически националните ефирни телевизии са точно 3 и решението за медия микса не е в агенцията, а в самото задание", коментира Десислава Тодорова-Олованова, управляващ директор на рекламна агенция "Реформа". От министерствата пък обясняват, че когато избират медиите, се съобразяват с критерии като тяхната целева аудитория, обхват, тиражи и разпространение и не на последно място – цени.

Маркетинговият канал на влиянието

И възложители, и изпълнители са категорични, че не може да има толериране на едни медии пред други, когато се избира къде да бъде дадена реклама. "Не смятам, че има медии, които получават приоритетно рекламни бюджети, но повтарящите се имена създават хлъзгава основа за различни тълкувания", коментира Иво Цеков, управляващ директор на медия агенция "Пиеро 97".
Коментарите стават още по-хлъзгави, когато говорим за това дали заради европарите за реклама медиите не стават по-зависими и по-положително настроени към рекламодателя. Особено в България. "Принципно има логика да се получават подобни ситуации. Моите наблюдения по проекта, който изпълнявахме, обаче са, че медиите по-скоро реагираха като независима власт", казва Емона Гешева, управляващ директор на "Актив Груп". Компанията бе част от консорциума, изпълнил поръчката за информационна кампания за оперативните програми. Според данните от последното проучване на агенция Market Links вестниците, които са получили най-много реклама от еврофондовете, са обърнали и най-много внимание на властта през 2010 г., при това с доста позитивно отношение.
"Не смятам, че медиите са станали по-зависими или са започнали да имат по-добро отношение към държавните институции заради парите от реклама от еврофондовете, които получават или може да получат. Рекламните и информационните дейности по европрогра-мите са задължителни и тези пари така или иначе ще дойдат до тях", коментира Мая Цанева, експерт към Фондация "Медийна демокрация".

(Без)спорните резултати

Дали бенефициентите спечелиха от цялото това активно рекламиране? Отговорът не е еднозначен, защото някой може и да е научил нещо, да е чул нещо и да е видял нещо. Със сигурност обаче и медиите, рекламните и PR компаниите спечелиха. Затова и през 2011 г. те ще се надяват на нови траншове от европарите за реклама. Сред печелившите може би са и самите държавни министерства, които благодарение на европарите са създали по-топли отношения с някои медии. Затова, а и защото парите са реклама, така или иначе трябва да се усвояват, през 2011 г. ще има нови обществени поръчки за милиони.

КОЙ КАК РАБОТИ: МЗХ Е НАЙ-АКТИВНИЯТ РЕКЛАМОДАТЕЛ

- Министерството на земеделието и храните е държавната институция, която разполага с най-голям бюджет за реклама и комуникация и съответно е похарчила най-много пари за целта. – Към електронните и хартиените издания са били насочени около 2.62 млн. лв., а отделно за производство, тиражиране и разпространение на CD за Програмата за развитие на селските райони са заделени 250 хил. лв.
- През миналата година активни рекламодатели са били и министерският съвет, министерството на околната среда и водите, както и министерството на труда и социалната политика.
- От министерството на финансите, което отговаря за програма "административен капацитет", казват, че не са заделяли средства за популяризиране и реклама през 2010 г. заради преместването на управлението на програмата, спецификата на процедурите и малкия им брой.
- Пестеливи на реклама се оказват и министерството на икономиката, енергетиката и туризма и министерството на регионалното развитие и благоустройството, които акцентират по-скоро на информационни събития.

Стр. 4, 5

Оригинална публикация

в. 24 часа | 13.01.2011

Под ново име и с друг начин на разпространение ще се появи на 22 януари Про.БГ. На този ден тя ще тръгне като "Би Ти Ви Екшън", а от началото на декември вече не се излъчва ефирно, а само по кабел и сателит.
Няма друг случай в българската тв история една телевизия сама да се откаже от националните честоти, както направи Про.БГ. Всички канали искат безплатния ефир, защото за него се борят и повече реклами, тоест идват повече пари.
Затова и Би Би Ти е поискала една част от свободния вече ефир, който на практика е съвкупност от много честоти, казаха от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС).
.Достатъчен ни е националният ефир на Би Ти Ви. Имаме и софийския ефир на "Би Ти Ви Комеди", който беше на Джи Ти Ви", обясниха пиарите на медията. Според източници от Би Ти Ви ефирното разпространение е доста скъпо и трудно се изплаща, затова ръководството е решило да го спре.
Така Про.БГ връща една част от честотите в КРС. Те са дадени по Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), но с уговорката, че ще се ползват до момента, в който ефирът ще е нужен за цифровизация. Получени по този ред, честотите не могат да се прехвърлят на друга медия, обясни шефът на СЕМ Георги Лозанов.
С останалите обаче това е възможно да се случи, тъй като са дадени по параграф 9а от ЗРТ. Според него телевизиите получават временни честоти до обявяването на конкурс. Точно те могат да бъдат прехвърляни на други лица и медии. Между другото параграфът 9а е изключително стар и е в допълнителни разпоредби към медийния закон, според които се очакваше още преди години да бъде направен конкурс.
Преди известно време обаче КРС прекрати конкурсите за аналогови честоти с обяснението, че са нужни за цифровизацията. Тя според последното решение на Министерския съвет ще стане през 2015 г.
"През следващата седмица СЕМ ще решава дали ще дадем честотите на Би Би Ти. Преди това ще се срещнем с КРС, защото комисията е органът, който се занимава с ефира. Ние отговаряме за програмата", каза Лозанов. СЕМ и КРС не са длъжни по закон да спазват волята на прехвърлителя, казват юристи. "Като институции – блюстители на плурализма в медиите, е време да обявят конкурси за свободните честоти. Така наречените временни разрешения са абсолютно незаконни, срокът им отдавна е изтекъл", обясни медиен съветник. Презумпцията е, че след като медията няма нужда от честотата, значи е отпаднало временното основание за ползването й.
"Няма нищо ново при нас. Досега всичко си е както преди", каза Драгомир Владов, програмен директор на Би Би Ти. Медията има ефир в София, а в страната се разпространява по кабел и сателит. Ако вземе честоти, с които да покрие 50% от държавата, ще може да бъде качена на мултиплекс и да се излъчва цифрово, без да се явява на конкурс.

Стр. 24

www.cross-bg.net | 11.01.2011

Ексклузивни актуални предавания, качествен футбол, световни кино продукции, документални ленти и други програми, насочени към активната телевизионна аудитория, ще приковат вниманието на зрителите към новия канал от семейството на bTV Media Group от 22 януари.
bTV Action стартира ударно с ново актуално предаване, което ще предложи провокативни и неразказвани истории и разследвания, с вече познатия и успешен криминален проект „Код: Криминално”, документални филми, хитови филмови екшъни, сериали и други атрактивни предложения, съобщиха от телевизията. От февруари в програмата на новия bTV канал зрителите ще могат да гледат и най-добрите и най-вълнуващите футболни шампионати, както и специални спортни програми. Слоганът на bTV Action е „Повече от емоция”.
„bTV Action е идеално допълнение към портфолиото на bTV Media Group, след като каналите bTV Comedy и bTV Cinema бяха успешно наложени през 2010 година. С bTV Action навлизаме в ниша, която не е разработена и така ще предоставим уникално съдържание на зрителите. Това е първият нишов канал на bTV Media Group, който ще предложи собствена продукция, която включва силна публицистика и журналистически разследвания. Жанровото разнообразие в програмата на bTV Action ще надмине очакванията и на най-претенциозната таргет група – активната аудитория, която търси провокация, високо качество на продукцията и силни емоции пред екрана”, коментира Апостол Пенчев, директор „Телевизионни програми” на bTV Media Group.
bTV Action ще се разпространява в стандартния пакет програми в мрежите на кабелните и сателитните оператори.

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-14 

bTV отпразнува 10-годишнината си с мегапарти на голф клуб "Св.София" в с. Равно поле. Сред гостите бяха кметът на София Йорданка Фандъкова, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Александър Цветков, депутатите Искра Фидосова (ГЕРБ), Румен Петков (КБ), бляскаво съзвездие от актьори от "Стъклен дом", популярни личности, тв водещи, музиканти.
Чаровната Виктория Петрова в партньорство с лицето на сутрешните новини Ивайло Василев се изявиха като водещи на партито. Синоптикът Емил Чолаков направи под звездите своята прогноза за времето над ефира на bTV. Тя предвижда дългосрочен успех за новото семейство на bTV Медия груп, която ще остане независима от атмосферното влияние и от други външни давления. "Въздушната маса е толкова трайно стабилна, колкото е и трайно насочен интересът на зрители и рекламодатели от изток и от запад"- заключи Емо Чолаков.Преди да резнат тортата, главният оперативен директор на bTV Медия груп Вики Политова и новият шеф на НОВИНИТЕ на ПРО
БГ и бТВ Люба Ризова отправиха своите пожелания.
"Като част от едно семейство ние вече имаме нови цели, много се надявам да имаме и нови възможности"- каза Политова. "
Останахме верни на основния принцип в нашата индустрия – да правим всичко в интерес на зрителя. Надявам се да го правим и занапред", подкрепи я Ризова.
През своите 10 години бТВ показа, че телевизията не само информира и забавлява, но е и безспорен лидер на тв пазара. Защото екипът на бТВ успява да бъде винаги на точното място в точното време. В Топ 10 за май бТВ е с най-голям дял от 38.9%, а в Топ 50 на най-гледаните предавания сред лидерите са "Листопад", "България търси талант", "Комиците", "бТВ Новините", "Стъклен дом", "Шоуто на Слави", "Аламинут", "бТВ Репортерите", "Форт Бояр". Освен статистика за ефирни часове и предавания, има и една много по-важна цифра. Тя е за броя на хората, чиито съдби бяха подобрени към по-добро с помощта и силата на телевизията. Партито завърши с много настроение благодарение на звездите от "Монако Fat Cat" и Емили Джонсън, а огненото шоу бе естествена прелюдия към танцовия купон за всички колеги, гости, партньори и приятели на bTV Медия груп.
***
Текст под снимка
Виктория Петрова и Ивайло Василев се изявиха като водещи и на празничната програма.
***
Текст под снимка
Огнено шоу вдигна градуса на настроението на време на купона.

Стр. 19

БТВ, Тази сутрин | 2010-06-01

Водеща: На днешната дата точно преди 10 години БТВ стартира работата си. И така цели 10 години. На днешния ден решихме да поканим в студиото Красимир Гергов, бивш доскоро партньор на „Нюз Корпорейшън” и настоящ на СМЕ, новата компания, която вече е собственик на БТВ Медия Груп. Добро утро!
Красимир Гергов: Добро утро и много се радвам, че след 10 години съм в това студио!
Водеща: Честит празник, както се казва! Да се поздравим за всичко, коетко направихме с общи усилия през изминалите години.
Водещ: Рядко давате интервюта.
Красимир Гергов: Ами аз имам лоша дикция затова не давам обикновено интервюта, понеже не ме разбират. И сега (…) няма да ме разбират, когато говоря, но ще се опитам да говоря бавно.
Водеща: С един въпрос клише да започнем, с какво се промени телевизията в България след появата на първата частна национална телевизия? И така 10 години, много или малко са 10 години?
Красимир Гергов: 10 години са много време за една телевизия. И от преди 20 години имаме демокрация и 10 години след това има и първата национална частна телевизия, но в различните страни демокрацията се изразява по различен начин. Примерно в Америка, ако не сте американски гражданин, не може да имате собственост американска медия. В Австрия все още няма частни медии. В България 10 години по-късно има вече, може да се похвалим, че нашият телевизионен пазар е достатъчно развит и дава достатъчно свобода на словото на всички журналисти. Спомням си когато за първи път направих в България първата част на локална телевизия заедно с Тед Търнър, тогава ми спряха тока на предавател 97-а, 98-а година…
Водещ: Кой го спря?
Красимир Гергов: Правителството тогава, което беше. Но разбира се аз не обвинявам министър-председателя или президента Стоянов тогава, но те позволиха това да се случи. Аз съм пращал 20 писма да пуснат в ефир Си Ен Ен, който предавахме на български…
Водеща: Вие бяхте представител на Си Ен Ен в България?
Красимир Гергов: Да. Но не получих нито един отговор. Така че тези времена смятам, че са минали и смятам, че тогава е било в името на демокрацията всякакви такива приумици. Така че… След което по същия начин не беше (…) един друг закон, в който нямаше право хора, които имат рекламен бизнес да правят електронни медии.
Водещ: Сега вече това е разрешено.
Красимир Гергов: От тази година. И аз затова през годините е трябвало да бъда консултант или някакъв друг партньор на тези компании, в които съм участвал, електронни медии. И разбира се, бях и недоволен, защото в крайна сметка ти не носиш никаква отговорност. А когато има много хора няма носене на отговорност. И така аз можеше да се скривам спокойно пред големите компании като „Нюз корпорейшън”, Си Ен Ен…
Водеща: Вие сам повдигнахте въпроса за свободата на словото. Мислехме малко по-назад в интервюто да ви питаме, но знаете, тези дни има една престрелка между президента и премиера. Президентът казва, има натиск върху българските медии. Премиерът пък как отговори, изпрати писмо до всички централни…
Водещ: Сами да си кажат медиите…
Водеща: Сами да си кажат дали са притискани или не.
Красимир Гергов: Аз смятам, че българските медии са вече достатъчно големи деца, за да може някой да ги бие по дупето и да слушат какво им казват от горе. Така че ние винаги ще намерим начин, ако някой ни притиска, да излезем от ситуацията. Затова не смятам, че политиците са толкова глупави да налагат ежедневен контрол върху медиите, защото тава ще бъде краят им.
Водещ: Опитват ли се? Въобще през този период имаше ли опит, дали през… България е малка държава, дали чрез финансова угроза и заплаха някаква за бизнеса, дали чрез лицензионни или разрешителни режими, дали чрез приятелство, по някакъв начин да се обаждат и да казват: Краси, можеш ли да спреш този материал, може ли да пуснеш онзи? Продължават ли да го правят?
Красимир Гергов: За мен лично телевизията в годините, колкото и да е странно за вас, е като плод и зеленчук. Аз искам да имам такава фирма, която да е като плод и зеленчук, като отиваш сутринта, отваряш и хората купуват, ако са хубави продуктите, ако са лоши, те не купуват. Така стана в Би Ти Ви. Смятам, че…
Водещ: Чисто пазарен похват?
Красимир Гергов: Да, чисто пазарен. И не смятам, че трябва да има проблеми по-различни от това, което продавам на плод и зеленчука. Но за съжаление, аз имам по-различни проблеми. През годините аз мога да ви разкажа много истории, специално зададени закони, които да са против хора като мене..
Водещ: Пример?
Красимир Гергов: Ами закона за спиране на тези, които имат рекламна дейност да правят публични компании с телевизия, което всъщност лишава телевизиите от публичните компании да събират средства и акционери от всеки един българин, и поради тази причина нямаме нито една публична електронна медия. Което всъщност е гаранция за свободата на словото, което вече е възможно. И другото нещо, което е гаранция са свободата на словото, е начинът на издръжка на една медия. БТВ 10 години, до този момент се е издържала с пари от реклама, които са влизали. И затова ние сме чувствали единствено задължение само към пазара…
Водеща: Към публиката.
Красимир Гергов: Към публиката, да ни гледат повече. Ние сме по-независими. Даваме повече свобода на словото, имаме по-хубави програми, ние ще вземем по-голямата част от пазара.
Водеща: Кой беше най-трудният момент за БТВ и в личен план за вас през тези 10 години?
Красимир Гергов: В началото, когато започна този конкурс, аз разбира се не можех да участвам в това нещо, но така или иначе тогава ние пуснахме документите в тогавашната комисия, без значение как се казва, защото те ги смениха няколко пъти поради политически причини. Помните, едното правителство дойде, направи специален закон, с който уволни шефа на БНТ, след това направи друг орган, след това се случиха много такива неща през последните 20 години. И така на 30 септември, когато аз съм роден, ние подадохме документи, което беше знак за мене, че ние ще спечелим. Аз тогава бях консултант на две компании, едната беше Ес Би Ес, другата беше „Нюз Корпорейшън”. Едната се класира на първо място, другата на второ място. И екипът, който прави документите на Би Ти Ви беше изцяло български, той в момента е във вашия мениджмънт.
Водеща: Всъщност това е моментът, в който Би Ти Ви кандидатства за лиценз за национално разпръскване.
Красимир Гергов: След това започна обаче една много сериозна кампания върху това, че Би Ти Ви е една офшорна компания…
Водещ: От кого?
Красимир Гергов: Ами о хората, които тогава бяха под властта, т.е. първите най-големите доносници, най-големите клюкари и хора, които искаха да притискат медиите, за да ги рекетират за влияние и за пари разбира се. Те (…) в това ръководство на Негово величество, което се занимаваше с медиите, не вярвам Негово величество да е знаел за това нещо, но хората под него, всички знаят в медиите кои са, те бяха доста силно крило в тогавашното правителство, което беше оглавявано от Стоян Ганев… След това имаше един агент Димитър, който беше съставил целия СЕМ и беше направил така, че да поискат лиценза на Би Ти Ви. Гого, който в момента е шеф на СЕМ, може да потвърди според мене това нещо, че е имало такъв натиск за вземане лиценза на Би Ти Ви.
Водещ: Това беше най-тежкият период?
Красимир Гергов: Да, защото тогава ме караха да плащам рекет, да плащам… имах дела, от 10 години аз имам дела в прокуратурата. Чак тази година мога да ви кажа, че няма дела в прокуратурата.
Водещ: Приключи ли всичко там?
Красимир Гергов: Там приключи, но 10 години съм водил дела заради вас, вие да имате право да говорите това, което трябва да говорите.
Водещ: Докъде е истина влиянието, механизмите за вашето голямо влияние и откъде започват легендите и митовете? Знаете ли, вашето име, така, се прошепва понякога, хората имат може би някакъв страх понякога, когато някой е влиятелен да говорят, да му казват името…
Красимир Гергов: Аз обаче не го осъзнавам, защото аз самият смятам, пак ви казвам, че гледам на Би Ти Ви като на едно място за бизнес. Ако гледах на Би Ти Ви като място за влияние, сигурно щях да бъда пръв приватизатор, или да имам някакви такива сделки, а нямам такива сделки, за които някой да може да ме обвини нещо. И поради тази причина аз смятам, че журналистите си правят тяхната работа. Ако те не я правят добре, те биват уволнявани, без значение дали са звезди или не. И най-жалкото е когато един журналист не е балансиран, защото аз смятам, че журналистиката е нещо, което човек трябва да започне да работи, само при условие че иска да бъде балансиран, а не да започва бизнес и да става бизнесмен. Ние знаем много журналисти, които имат доста страничен бизнес и за смятам, че това нещо е нещото, с което вие трябва да се борите.
Водещ: Пряк конфликт на интереси.
Водеща: Т.е. да няма конфликт на интереси и да се занимаваме единствено и само с журналистика?
Красимир Гергов: Да, точно така. Защото е много малка разликата, примерно един външен продуцент, който за разлика от вас има продуценти и водещи, които получават милиони годишно, и вие, които работите на една заплата и някаква премия допълнителна, и кое бъдеще ще си изберете, едното е несигурно, другото е малко по-сигурно, но ако сте балансирани, само тогава ще бъде сигурно. Тъй като хора като мене, които са собственици на медии, ще ви уволнят, тъй като това не е вашият бизнес. Вашият бизнес е да правите рейтингова програма, нищо повече.
Водещ: Станало е клише изречението, че след цифровизацията нищо няма да бъде същото на телевизионния пазар. Така ли е наистина и защо? Виждаме, че ще имаме мултиплекси, ще окрупняват няколко програми. Кое е коренно различно от зрителска гледна точка обаче? Или нищо?
Красимир Гергов: Нищо няма да бъде същото, защото ще се дават повече възможности. Ако сега има ограничен ресурс, четири национални медии да приемем, тогава ще бъдат възможни 36 поне. Т.е. всеки един, който реши да инвестира и да прави електронни медии, и по-точно телевизии, ще е възможно да го направи, тъй като обхватът на тези 36 станции ще бъде един и същ. Т.е. Би Ти Ви ще може да се състезава с 35 подобни станции. И който е най-добрият в това, което прави, ще вземе най-голяма част от пазара.
Водещ: Жестока конкуренция се очертава, много по-жестока от тази, която е сега.
Красимир Гергов: За мене най-страшното не е това, че ще има конкуренция, защото аз смятам, че този екип, който е тук в цялата група, ще издържи тази конкуренция, защото контентът, който правите вие, е най-качественият на пазара. Това е безспорно. Но тогава ще се появят според мен много влиятелни и по-малко влиятелни хора, които ще се опитат да правят медия, която ще използват за влияние. И тогава вече е страшното за обществото.
Водеща: Как може да се справи истинската журналистика, тази, която е обективна, казвате не се занимава с нищо друго освен със собствената си работа, а именно да прави журналистика?
Красимир Гергов: Това е много лесно и ще ви кажа, че за това не трябва да се притеснявате. Защото ако вие сте честна към това, което правите и давате най-добри продукти, давате възможност на всички хора, всички гледни точки и вашите новини са едно огледало на обществото, тогава вие със сигурност ще бъдете №1…
Водеща: Т.е. публиката надушва…
Красимир Гергов: Ако сте тенденциозни, ако изпълнявате поръчки на собственика, който да кажем се занимава с… не знам, не искам да обиждам никой, но с нещо, някоя приватизационна сделка или отглежда кокошки, и вие по цял ден давате кокошки тук и само хора, които се занимават с този бизнес, или които са свързани с този бизнес, няма кой да ги гледа…
Водещ: Но какво намеквате, че ще се появят такива играчи?
Красимир Гергов: Могат да се появят.
Водещ: Имате не що предвид?
Красимир Гергов: Не, нямам предвид, това ще бъде естествено нещо. И дай боже, да има хора, които да опитат това да направят и да не бъдат балансирани, за да можем да ги бием, както сме ги били досега.
Водеща: Пак ми се иска да ви върна в сферата на журналистиката, защото всъщност това е, което ежедневно вижда публиката, продукта, който вижда. Взехте ли отношение по този казус, който възникна между премиера Бойко Борисов и Слави Трифонов? Имаше реплики между тях.
Водещ: …искрено да вземете отношение.
Красимир Гергов: Вижте, аз не си спомням даже дали някой е искал такова нещо, но аз определено мога да кажа, че Слави е бил един от най-близките приятели на Бойко Борисов. Това че те двамата в момента се карат, ако примерно някой каже за мен, че аз съм бил приятел с някого навремето, и аз съм прекарвал цели вечери с него, а мога да кажа защо съм го правел. Но ако… За мен по-важно е те, когато са били близки (…) не са ли разбрали един друг, че единият не става за другия, или по-точно, че Слави е лош човек, или пък че Бойко не става за премиер, защо тогава Слави не го е казал. Това е по-важното и това е нещото, което според мене движи правилните сили на обществото в правилната посока.
Водещ: Какво предстои за Би Ти Ви? Как си представяте лед 5 години да речем Би Ти Ви? Има в момента едно вълнение сред екипите на двете телевизии, и на ПРО.БГ, и на Би Ти Ви, и от зрителска гл.т. как ще изглежда програмата, сливането как ще стане?
Красимир Гергов: Силно се коментира, обаче тук според мене няма две мнения, че ние като собственици… Искам да кажа само, че новият собственик на Би Ти Ви е президентът на Джуиш конгрес Роналд Лаудър и „Уорнър”, която е най-голямата медийна компания, може би заедно с „Нюз Кор.”. Така че всъщност вие сте собственици, ваши собственици са мои партньори, едни от най-сериозните и влиятелни хора в целия свят. Така че те не биха могли да дадат друга възможност на мениджмънта да направи нещо различно от това да избере най-качествените хора да работят в екипа, който ще остане. Да, наистина ще има уволнения, сигурно, но това го има навсякъде, при всяко едно обединение. Тъй като не може да има, примерно казвам, двама юристи, или двама шефове на охраната, или двама не знам какви…
Водещ: Свиването септември-октомври предстои, програмата кога ще стане?
Красимир Гергов: Ами това, което е вървяло и което (…) на пазара, който се свива, за съжаление, ще остане в ефира и няма компромиси в това отношение да има. Защото примерно, представете си, че вие работите в един плод и зеленчук и хората не купуват плодове и зеленчуци. Ако имате пет продавачи, единият от тях ще уволните. Ако пазарът падне, след това ще уволните втори и трети. Накрая може би сам ще се продавате. Така че пазарът е такъв, какъвто е и ние се съобразяваме само с това. Иначе, ако знаете, че ние губим всяка година и вие продължавате да работите, значи някой друг ви плаща сметката. Това трябва да е политическо лице или много голяма компания отвън.
Водеща: Когато става въпрос за пазар, тези неща са невъзможни. Така ,за новините, които ще идват за екипите вътре в двете телевизии, да ги оставим да идват на вътрешно ниво. Но новините за публиката какви ще бъдат?
Красимир Гергов: Новите за публиката. Трябва да гледат на една телевизия като Би Ти Ви, като част на фирма, която за разлика обаче от другите фирми, примерно ако питате един депутат, който е работил независимо какво и е отишъл в парламента, смята, че аз като собственик, или Лаудър като собственик може да дойде и да каже, абе ти сега направи еди-какво си, то в медия това не е възможно, защото там съществуват други закони, които регулират и те правят медията успешна, т.е. свободата на словото. И затова новините ще бъдат същите, т.е. ние няма да позволим да има зависимост от политически сили или от големи спонсори, които да плащат сметките на Би Ти Ви и ще се съобразяваме с пазара. И вие трябва да приемете, че това е най-честният начин да се отглежда една медия. Иначе ние може да направим сделка с някого… Повечето хора в България смятат, че Би Ти Ви е държавна медия или фирмата се управлява както една обикновена фирма. И двете не са верни. Това са най-сериозните неща, които вие трябва да опровергавате. Това не е държавна медия и тя не е зависима от нещо друго освен от пазара.
Водеща: Може би хората се бъркат и смятат, че е държавна медия по други причини. Всъщност Би Ти Ви изпълнява обществени функции, Би Ти Ви е обществена телевизия, тя се ангажира със социални и обществени казуси.
Красимир Гергов: Съгласен съм.
Водеща: И всъщност затова и толкова хора й се доверяват.
Красимир Гергов: Ами недейте да (…) много. Ако видите, че във вашите изследвания това не носи рейтинг, няма нужда да правите чак толкова обществени функции. Аз ще ви кажа кое (…) рейтинг на Би Ти Ви. Примерно ако сложите много порно… и какво може още да сложите…
Водещ: Сутрин така от 7 до 10.
Красимир Гергов: Обаче с разрешение на СЕМ.
Водещ: А какво мислите за СЕМ, дискусията в момента, вето е наложено от президента за това намаляване на броя!
Красимир Гергов: Вижте, това са неща, които ние трябва да коментираме, ние да взимаме отношение, обаче ние говорим за двама политици, затова недейте да смятате, че за мене лично нещата, които са бизнес са различни от тези, които смятат политиците за пазара, за медиите, за всяка една фирма. Затова нека да оставим хората да има този диалог и ние само ще можем да го използваме, за да направим по-голяма демокрацията, ако все още не е такава, каквато бихме искали да бъде. Но засега аз не мога да кажа, че има натиск, аз мога да кажа, че има диалог, който е по-ежедневен, много по-отворени са в момента и министър-председателя… Ако направите една статистика колко пъти той е ходил в медиите, ще видите, че тя се различава коренно да кажем от Симеон Сакскобургготски и насам. Така че има по-голям диалог. Когато има диалог, тогава нещата се оправят, решават и излизат материали, които са проверени. Тъй като лесно можеш да събереш информация дали един материал е…
Водещ: България е малка.
Красимир Гергов: Но има и много материали, които и вие сте давали, които не са били добре проверявани. И това разбира се това са (…) грешки, но грешки има всяка една фирма и всяко едно правителство. И те в момента правят грешки. Но не трябва да се даваме. Аз смятам, че независимо, че има много добър диалог, свобода на словото, наистина няма голям натиск върху медиите, аз смятам, но ние трябва да кажем, че има огромен натиск. Защото иначе…
Водеща: Превантивно.
Красимир Гергов: Да, превантивно. Ние трябва да казваме, вижте какво, има страхотен натиск. Ама от кой, няма значение от кой.
Водещ: Има.
Красимир Гергов: Важно е, че има.
Водещ: За рекламния пазар две изречения?
Водеща: Свива ли се?
Водещ: Кофти ли ще бъде за медиите до края на годината?
Водеща: Тези, които се издържат от реклама единствено и само.
Водещ: Или се променя тренда?
Красимир Гергов: Засега пазарът пада, за съжаление. И пада, защото пада цялата икономика. (…) понеже рекламата е (…) от Джи Ди Пи, затова сравнявайте какво е нашето Джи Ди Пи в месеците и така ще разберете горе-долу как ще пада и пазарът. И затова аз смятах, че тази година ще падне към 25%. Т.е. и вашите заплати трябва да паднат 25%.
Водещ: Звучи обнадеждаващо…
Водеща: Това последното не беше много добре като за 1 юни, 10-годишнина за рождения ден това…
Красимир Гергов: Това беше майтап естествено. Вие знаете, че това не е вярно, точно обратното, защото ние сме отрязали други хора там, които иначе имаха по-високи заплати от вас.
Водеща: Понеже остава 1 мин. до края на разговора, все пак е празник, 10-годишнина, сериозна годишнина…
Водещ: Обръщение към нацията.
Красимир Гергов: Не, обръщението вие ще го направите, защото вие сте тези хора, които контактувате с нацията. Ние само ползваме вашия труд, ние го експлоатираме собствениците вашия труд.
Водеща: Меко казано, експлоатирате ни
Водещ: Звучи откровено.
Красимир Гергов: Да, по-добре така да стане ясно, защото иначе едни си мислят, че ни експлоатира, другите си мислят, че не работят и накрая. Знаете ли колко време трябва на един българин да се адаптира, колко по-малко работи от един германец – четири пъти. Колко време му трябва да се адаптира да работи в Германия колкото един германец. Нула.
Водеща: А защо е така?
Красимир Гергов: Защото в България ние си правим компромиси с всичко. Много сме големи…
Водеща: Ние ви обещаваме, че и в следващите 10 години, живи и здрави да сме, компромис с работата, която ви предлагаме всяка сутрин, няма да има. Благодаря!