www.capital.bg I 26.11.2014г.

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

Оригинална публикация  

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-05-04 

Провеждането на кампаниите в интернет разширява възможностите на хората да работят с повече информационни канали

- Госпожо Ивайлова, в конкурса на Българската асоциация на PR агенциите (БАПРА) участваха 22 агенции. От тях 5 се състезаваха за приза "Агенция на годината". Това малко или много е предвид мащаба на PR пазара у нас?

- Мисля, че бройката е представителна за нашия пазар. Фактът, че тази година има 2 конкурса за PR постижения, означава, че пазарът все повече се професионализира и се развива съобразно по-високи стандарти по отношение на комуникационната дейност.

Как се отразява кризата на PR сектора в България?

- Кризата отне възможността да се мисли дългосрочно по отношение на комуникационните проекти на клиентите, да се съставят стратегии и концепции, защото се търси по-бърз ефект, с по-ниска стойност. Спаднаха инвестициите в рекламата, но не мисля, че тези ефекти са толкова драматични. В тази кризисна година клиентите се ориентирха към търсене на по-иновативни и креативни решения.

Има ли отлив на клиенти и с колко компаниите са намалили бюджетите си за PR?

- Не мисля, че е имало отлив на клиенти. Имаше редуциране на бюджетите за реклама. Българският бизнес достигна едно равнище на зрялост и интелигентно отношение към комуникациите и осъзна, че инвестицията в PR е дългосрочна инвестиция в имидж и репутация. Сериозните компании, които искат да имат адекватно присъствие на пазара, няма да се лишат от PR.

Има ли спад в събитийния мениджмънт и става ли по-търсен кризисният PR?

- При събитийния мениджмънт определено има намаление на бюджетите. Нужда от кризисен PR имаше не само в икономически, но и в политически аспект. През изминалата година имаше избори и кризисният PR беше доминиращ. По отношение на бизнеса не смятам, че е имало много икономически субекти, които реално да са били в тежка комуникационна криза.

По какъв начин се промениха изискванията на клиентите?

- Вече се търсят крайният клиент и по-директният достъп до него. Компаниите не са толкова фиксирани върху медийното отразяване, дават си сметка, че за някои продукти и услуги не е важно да минеш през посредник, а директно да отидеш при потребителя. Търси се по-голяма ценова ефективност по отношение на разходи и оптимизиране на бюджета.

Кои агенции ще отпаднат от сектора?

- Никой не е стигнал до фаза на пълно отпадане. Компаниите в условия на криза трябва да бъдат по-гъвкави. Повече спечелиха тези, които работеха 2-3 пъти повече, на по-ниски цени. Ако те успеят да го правят и извън кризата, ще бъдат още по-печеливши.

Интернет ли е новото място, на което ще се развива PR?

- Всеки нов канал за информация или нова технологична платформа за разпространение на знания намира своето място на непрекъснато разширяващия се пазар, без да убива традиционните. Класическият PR няма да умре заради интернет и социалните групи. Провеждането на кампаниите в интернет разширява възможностите на хората да работят с колкото се може повече канали. Наблюдава се промяна в пазарните ниши и дялове – вече никой
не е тотален монополист по отношение на комуникациите. Смятам, че интернет базираните комуникационни решения и PR програми имат много важно място на пазара. Интернет обаче не може да се използва като другите медии – т.е. да бъде дирижиран. Агресивното разпространение на търговска информация в социалните мрежи може да накара потребителя да се откаже от този канал.

Как ще се развива пазарът на PR услуги занапред?

- Все повече ще се набляга на интегрирани маркетингови кампании. Ще се върви към онлайн базирани кампании. Тепърва ще видим плюсовете и минусите на този тип платформи. С възстановяването на икономиката отново ще се възвърне събитийният PR, този път по-ориентиран към директния потребител или конкретна кауза. Потребителят започва да цени кампании, насочени към защита на общия интерес, не само на търговския.

Пренаситен ли е пазарът?

- Силната конкуренция означава, че PR пазарът е в добра форма. От друга страна, секторът все още е в развитие. В България PR е млада професия. Има много организации, институции и компании, които нямат ефективен PR, а имат нужда от добра комуникация с потребителите. В този смисъл има място за още добри агенции.

До каква степен нашите агенции са в час с тенденциите на външния пазар?

- Все по-голяма част от агенциите са част от различни международни мрежи, обменят информация и участват в международни конкурси. Важен момент е, че PR предполага добро познаване на местната среда, характер, тенденции и психология. В този смисъл международният опит невинаги е полезен. Има случаи, в които използването на ноу-хау от чужбина не е особено уместно на родна почва, и това трябва да се отчита от компаниите.

Започна ли държавата да търси повече услугите на PR агенции?

- Държавата няма ясни политики и практики за това как да си организира комуникационните конкурси. При предишното правителство видяхме много лоши практики в тази посока. Държавните институции ползват услугите на агенции – от отчета за управлението на тройната коалиция става ясно, че са харчени огромни пари за комуникационни проекти, от които няма видими следи. Институционалният PR е бил сведен до корупционни практики и прехвърляне на средства. Факт е, че за институционален PR в България през последните 3-4 години са изхарчени огромни пари, а това не е допринесло по никакъв начин за повишаване на информираността на обществото. Трябва да се въведат ясни стандарти и практики при избора на агенции, както и да има максимална прозрачност и публичност на тези конкурси.

Стр. 22