Държавни юзди за медиите слага кабинетът

www.trud.bg I 22.01.2015г.

Управляващите готвят контрол върху собствеността на медиите. Правителството планира да създаде административно „звено”, което да казва кой може да си купува или слива медии. Целта била да не се допуска значително влияние върху медийната среда. В момента с тази дейност е натоварена Комисията за защита на конкуренцията.

Идеята е заложена в програмата за управление на кабинета, която бе приета от министрите в сряда. Текстовете за „Подобряване на публичната среда” са в глава 18 на проектодокумента, с който „Труд” разполага. Окончателният му вариант не бе обявен след заседанието на Министерски съвет, откъдето още в сряда обясниха, че той ще стане публичен този петък (б.ред. -днес). Екипът ни се опита вчера да получи ясен отговор от пресцентъра на правителството дали въпросните текстове за контрол над медиите фигурират в окончателната програма. Но без успех. От пресслужбата обясниха, че са изненадани от появилата се информация, но отказаха да кажат дали тя е истинска или има промяна в първоначалния вариант. „Ще я видите в петък”, казаха от „Дондуков”1. Отговорникът за изпълнението на управленската правителствена програма в тази й част е вицепремиерът Румяна Бъчварова. В сряда тя обяви, че документът е окончателен и в него ще бъдат правени само граматически корекции, преди да бъде оповестен.

Пред „Труд” шефката на медийната комисия Полина Карастоянова (Патриотичен фронт) обясни, че не е запозната с текста и заради това не може да коментира.

Зам.-шефът на парламента от Реформаторския блок Иван Иванов, който е член на медийната комисия, обяви, че „идеите в правителствената програма не са лоши”. "Хубаво е да има механизми и рамки, който да регулират процеса", каза Иванов. Според него по принцип трябва да се внимава за две неща – от една страна, държавата да не минава от регулация към цензура, а от друга – от опити медиите да създадат новина да не минават границите на етичните стандарти. Депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов, който също е член на медийната комисия, каза пред ”Труд”, че въпросът е много сериозен и трябва да се запознае подробно с предложенията, за да ги коментира.

От БСП също не познавали документа, но неофициално коментираха, че в идеята за контролиране на придобиванията на медии от държавната администрация „може да се търси елемент за опит за намеса”.

От документа

В документа е записано още, че ще се разработят „норми по отношение на сливанията и/или придобиванията на медии, които да гарантират, че определен собственик (едно лице или свързани лица по смисъла на Търговския закон) на медии не може да има „значително влияние” върху медийната среда, включително по отношение на отпечатването и разпространението”.

Освен това се въвежда и изискване за участие в обществени поръчки да се допускат като изпълнители или подизпълнители само медии, които са декларирали, че спазват Етичния кодекс на българските медии и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. В документа е предвидено да се забрани публични средства (от бюджета или по европейски средства) да се отпускат пряко или косвено на медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, както и на електронни медии, които не са осигурили на сайта си лесен достъп до информация за действителния си собственик.

Коментари

Оценката дали и как се изпълнява Етичният кодекс от медиите, трябва да се прави или от професионално сдружение, или от независим регулатор, какъвто е Съветът за електронни медии (СЕМ), коментира шефът на медийните надзорници доц. Георги Лозанов. Според него при сделки с медии Комисията за защита на конкуренцията по правило трябва да действа в „обвързана компетентност” със СЕМ. Потърсихме и мнението на Александър Кашъмов, който е новият шеф на Националната комисия по журналистическа етика и ръководи програма „Достъп до информация”, но телефонът му бе изключен.

Според Асен Величков от Центъра за развитие на медиите има нужда от подобни промени.Той подкрепи идеята медии, които не са подписали и не спазват Етичния кодекс на медиите, да не бъдат допускани за участие в обществени поръчки.
Предстои да видим дали тези мерки ще се използват реално, каза Величков.
На прима виста тези идеи са много полезни, смята изпълнителният директор на Асоциацията на радио и тв операторите Мехти Меликов. Според него оценките в Комисията за защита от конкуренцията (КЗК), които се правят сега при купуване на медии, са по-скоро икономически и не засягат понятието плурализъм. Много е важно когато някой ти говори през медията, да знаеш кой говори, допълни Меликов.

 

Оригинална публикация

 

Призив към държавните институции за подкрепа на отговорната и етична журналистика

www.capital.bg I 26.11.2014г.

 

© Юлия Лазарова

Възстановяването на общественото доверие в медиите изисква активизиране на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата

Българските журналисти с отговорна обществена позиция, както и редица представители на академичната общност и гражданското общество са все по-разтревожени от влошаващата се медийна среда, масовото погазване на етичните правила в професията, незачитането на човешкото достойнство, редовното присъствие на езика на омразата и грубото поругаване на основни постижения на демокрацията и европейските ценности, в немалка част от медиите в България.

Възстановяването на доверието в медиите в полза на обществото, изисква активизиране на усилията на журналистическата общност, но също така и ясна политика на държавата за разграничаване от медии, които отявлено нарушават законите на страната и европейските и национални ценности.

Разчитаме, че новото правителство ще реформира политиката на държавата, която да се разграничи от подобни медии, като създаде ясни правила за разпределение на публичните средства по комуникационните програми, медийните пакети за изборите, държавни поръчки и общински обявления в медиите.

Основополагащ принцип в случая трябва да бъде както спазването на закона, така и зачитането на утвърдени през годините единни професионални етични норми.

В тази връзка се обединихме около следните предложения:

1. За възлагане на поръчки, финансирани с публични средства, като изпълнители или подизпълнители да бъдат допускани единствено медии, подписали националния Етичнен кодекс на българските медии, приет през 2004 г. и единствен признат в Закона за радио и телевизия. Припомняме, че в изпълнение на препоръките на Европейската директива за аудио-визуални медийни услуги, през 2010 г. в Закона за радио и телевизия беше приет чл. 76, ал. (2), според който доставчиците на медийни услуги са задължени да спазват нормите на националния Етичен кодекс на българските медии, разработен от Фондация "Национален съвет за журналистическа етика", и Националните етични правила за реклама и търговска комуникация, разработени от Сдружение "Национален съвет за саморегулация".

Разбира се, възможно е съществуването на други допълнителни браншови кодекси, които не противоречат на националния етичен кодекс и които се прилагат от медиите, които са ги приели, но за целите на ясните правила и единното третиране на всички медии в България, настояваме в правилата за разпределение на публични средства да бъде включен утвърдения национален Eтичен кодекс от 2004, който е създаден в сътрудничество с европейски специалисти и е записан и в Закона за радио и телевизия.

2. Публични средства да не бъдат пряко или косвено насочвани към медии, които не са изпълнили всички законови изисквания за прозрачност на собствеността, според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения (ЗЗДПДП).

Предлагаме тези правила да бъдат въведени чрез постановление на Министерски съвет от всички държавни и общински структури, разпределящи публични средства.

Списък на подкрепилите призива:

Асоциация на европейските журналисти-България,
Александър Кашъмов, ръководител правен екип, Фондация "Програма достъп до информация",
Въпреки.com сайт за културата в изкуството и обществото – Зелма Алмалех, Стефан Джамбазов,
Димитрана Александрова, журналист,
Иван Димов, журналист,
Маргиналия – сайт за човешки права, Юлияна Методиева,
Нели Огнянова, преподавател,
Мрежа за свободно слово: Аделина Марини, журналист; Еми Барух, журналист; Емил Роберт Коен, правозащитник; Ирен Филева, журналист; Капка Тодорова, журналист; Лили Тодорова, журналист; Светла Енчева, блогър и журналист; Татяна Величкова, журналист; Марин Бодаков, преподавател; Митко Новков, медиен критик; Иван Бедров, журналист; Лора Филева, журналист; Ралица Ковачева, журналист; Весислава Антонова, журналист,
Ружа Смилова, програмен директор Център за либерални стратегии и преподавател, катедра Политология, СУ,
Руслан Трад, блогър,
Светослав Терзиев, журналист, преподавател по журналистическа деонтология в СУ "Св. Кл. Охридски",
Фондация "Медийна демокрация"
Move.bg

 

Оригинална публикация