PRnew.info БЛОГ I 2010-11-20

Доц. Десислава Бошнакова е избрана за заместник-ректор, отговарящ за ПР и международна дейност, на Нов български университет (НБУ) от 15 ноември 2010 година.

Досега Бошнакова бе директор и на магистърските програми "Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността" и "Международна комуникация" в НБУ. Автор е на книгите "Проговорки" и "Политически пиар 2.0". Освен това е собственик и управител на PR агенция ROI Communication, която се занимава и с издаването на специализирана литература. Завършила е управление на пиара в НБУ.

Повече за Десислава Бошнакова

Допълнителна информация и коментари от FB страницата на Десислава Бошнакова

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 05.09.2010 

Мястото на събитието се променя. Но то пак трябва да има връзка с това, което компанията иска да каже на гостите си

НЯМА ДА ВИ ИЗНЕНАДАМ, като кажа, че мястото е изключително важно за всяко специално събитие. Всеки, бил на коктейл в хамбар или на парти на покрива, дълго си спомня за него.
Но за да се избере и подготви едно нетрадиционно пространство, е нужно време, наистина много време, което клиентите обикновено не предоставят на тези, на които възлагат организацията. Но ако сте истински професионалисти, трябва да имате поне два-три скрити коза, за да не бъдете никога изненадани и да не разочаровате дори и най-претенциозните клиенти. И още нещо – провеждането на специално събитие на нетрадиционно място изисква и смелост. Ще кажете, това пък защо? Защото трябва да ти стиска да поемеш риска да поканиш хората някъде, където не са свикнали да ходят. Ако пък гостите са по-консервативни, рискът става още по-голям.
Традиционните места се знаят, затова и няма да се спирам на тях. Преди да се върна на идеите, които можем да реализираме у нас, ще разкажа две случки – една европейска и една американска.
Преди няколко години бях гост за 50-годишнината на една холандска компания. Представители на фирмата от цял свят бяха поканени с половинките си в Холандия за тържеството. Всички знаехме, че трябва да сме официално облечени и да слезем във фоайето на хотела точно в 18,00 часа. Това беше предварителната информация. И в уречения час една група хора от всякакви националности и религии се събрахме и зачакахме. Ужас в очите на мнозина се изписа, когато ни казаха да се качим в автобусите, които бяха спрели пред хотела. Пътувахме, без да знаем накъде, около час. Изведнъж спряхме
в средата на нищото, ама буквално на нищото, пред един огромен хамбар. Щом започнахме да слизаме, наизскачаха социално слаби възрастни хора, които започнаха да просят. След миг, прекрачвайки прага на хамбара, се озовахме на едно суперлуксозно място, където започна самото тържеството. Изискано корпоративно парти, което никой от присъстващите няма да забрави именно заради мястото. Един хамбар насред полето.
Пак преди няколко години, месец след пожара в дискотека в Провиданс, САЩ, се оказах сред тези, които ще присъстват на специално събитие с цел набиране на средства за семействата на пострадалите младежи. Отново изискване за официално облекло (чудесен повод да си купя нов тоалет от Америка) и загадъчно намекнато място. Театърът в Провиданс. Да, казах си аз, логично е на театър да отидеш официално облечен. Но какво установих, когато стигнах там – театърът бе затворен, а ние, гостите, бяхме пренасочени към мазето. Да, мазето. Там, където се пазят декорите, костюмите и какви ли още не интересни антикварни вещи. Всички те бяха използвани за декор на пространството, но най-впечатляващото бе, че в центъра на това мазе имаше малка ледена пързалка, на която всеки можеше да покара кънки. Никога няма да забравя това събитие. Както и първото, за което ви разказах.
Но нека се върнем у нас и на различните идеи за провеждане на събития. Едно интересно място са подземните гаражи, тъй като самите те са новост за нашия начин на живот. Особено са подходящи за провеждане на ревюта, музикални партита, литературни четения или на събития с акцент върху различни модни тенденции и ъндърграунд културата. Допреди няколко години може би и шатрите бяха различно място за събития, но прекалено много фирми ги използват и вече сякаш привикнахме с тях.
Но пък има места, на които почти никой не е рискувал да проведе своето тържество. Например на покрива на някоя от новите високи сгради – първо, гостите ще имат уникална възможност да се качат и да видят града от птичи поглед, и второ – малцина с авантюристичен дух биха пропуснали да си покачат адреналина. Като говорим за височини, се сетих и за Водната кула в София, която напоследък е място за различни форуми. Прекрасен повод да разгледаш самата кула отвътре, която иначе е затворена за посещение.
Друга малко по-нестандартна идея са превозните средства – влак, самолет, яхта. Те могат да се наемат и да се превърнат в уютно и приятно място за вашето събитие. Ако успеете да убедите клиентите си, предложете им разходка с дирижабъл. Не е евтино, но си заслужава, ако наистина искате да впечатлите гостите си. А и медиите ще отразят събитието с удоволствие.
Разбира се, идеите, свързани с места извън града, са блазнещи, но при тях е добре изключително внимателно да прецените доколко поканените са склонни да пътуват. Не е рядкост да се наемат извънградски красиви вили и къщи за специални събития. И като казах къща, се сетих за една от най-известните -къщата на Big Brother. Това е друг интересен похват – официално тържество в студио на нашумяло телевизионно предаване. Всеки човек изпитва определена доза любопитство да види откъде се излъчва любимата му игра или риалити шоу. Може
да затворите улица. Малко по-сложно е като организация, защото ще ви се наложи да изискате не едно и две разрешителни, но в името на добрите идеи никога не трябва да се отказвате.
И все пак каквото и да решите, помислете предварително добре. Мястото трябва да е свързано преди всичко с това, което искате да кажете на гостите си – ако застъпвате идеята за опазване на околната среда, изберете едно наистина зелено място. Може да се огледате за красива поляна, планина, езеро и т.н. Сега е модерно да се казва за тези места не "на зелено", а "на синьо". Просто защото се организират направо под голямото синьо небе. Ако искате да направите среща за размяна на визитни картички, може да помислите за печатница. Ако показвате новия си сервиз за коли, организирайте събитието именно в него, както това направи Toyota наскоро. Събития са се провеждали и в помещения в заводи и фабрики, в недостроени офис сгради и на още какви ли не места. Най-хубаво и оригинално е да създадете сами своето пространство. Поканете някой визуалист с нестандартно виждане и той може да превърне и най-обикновено хале с четири стени във вашето място на мечтите. Съобразявайте се обаче преди всичко с мечтите на клиентите си, защото именно те осигуряват бюджета.
Но оригиналността не може да бъде самоцел. Мястото трябва да е подходящо, уютно и да има връзка с онова, което искате да кажете. То може да промени изцяло самото събитие, да го направи уникално или да го провали.
И все пак има традиционни публични места, които българските компании все още не са използвали достатъчно за своите специални събития. Това са библиотеките, книжарниците, по-малките музеи, обсерваториите, зоологическите градини, голф клубовете, конните бази, колодрумите… изреждането може да продължи още, но ще спра дотук. И преди да ви оставя да довършите сами списъка с интересни места, само ще кажа, че мястото е важно, но най-важни си остават гостите. Те ще са тези, които ще разказват и ще споделят впечатленията си от вашето събитие.

Стр. 94 – 95

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА | 08.08.2010

Днес продуктът ни е това, което световната търсачка казва и показва за него. Малките срещу големите в мрежата

СПОМНЯТЕ ЛИ СИ ДУМИТЕ на Мечо Пух: "Колкото повече, толкова повече"? Искам да ги използвам, за да кажа, че колкото повече новите технологии се развиват, толкова повече нови начини за комуникация се появяват.
Можем да кажем и че колкото повече светът се глобализира, толкова повече компаниите разширяват своите пазари. Но също така, че колкото повече светът се променя, толкова повече се затрудняваме в неговото разбиране и толкова повече е невъзможно да работим, както сме работили досега.
Неслучайно книги със заглавия, които съдържат думи като "край", се издават все по-често. Само ще припомня емблематични заглавия като "Краят на историята" на Фукуяма и "Краят на рекламата, каквато я познаваме" на Серджо Зийман. Няма да продължавам. Но списъкът е дълъг.
Наистина правилата на играта вече не са същите. И трябва да ги знаем, за да имаме шанс да спечелим тази игра.
Какви са промените и как малките и големите компании се адаптират към новата комуникационна среда? Разбира се, няма да мога да спомена всичко, а и не знам дали някой изобщо може да го направи. Но ще се спра на онези, които предоставят реална възможност за конкуренция.
Без съмнение едно от основните предизвикателства пред бизнеса е скоростта на разпространение на информацията и нейният глобален обхват. Само няколко секунди са необходими, за да напишеш нещо, да го публикуваш от мобилния си телефон и тази информация да стане буквално достъпна за всеки с връзка към интернет, без значение в коя точка на света се намира. Това, което компанията прави в Северното полукълбо, мигновено може да предизвика реакция в Южното и обратно. И тази скорост заставя всички, свързани с изтеклата информация, да реагират възможно най-бързо.
Работното време буквално става 365 дни в годината, а на всеки 4 години – по 366. Скоростта всъщност не пречи на никого, когато става въпрос за добри новини, но изобщо не ни харесва, когато те са лоши. И тук идва съществената разлика между големите и малките.
От опита досега можем да кажем, че големите компании реагират по-бавно, отколкото малките. Пирамидалните структури в корпорациите нерядко пречат за светкавична реакция, а тя понякога е от изключително значение. За пример можем да посочим закъснелите изявления на представителите на BP при разлива в Мексиканския залив и гневните и лавинообразни реакции на засегнатото местно население в социалните мрежи. Като добавим и последвалото високомерие на британската компания и веселите разходки с яхта на нейния изпълнителен директор – ето типичен пример за тежка криза на репутацията, тръгнала от онлайн средата.
Втората голяма разлика е в наличието на реални участници в комуникацията. Какво правеха досега големите – реклама в традиционните медии, промоции, директен маркетинг и т.н.
Мнението на потребителя се превръщаше основно в обратна връзка, с която невинаги се съобразяваха. Днес обаче мнението на потребителя е навсякъде и той сякаш иска да си навакса за всички тези години мълчание. И говори всичко, което си мисли – и добро, и лошо.
Е, да, но свикналите на медиен комфорт световни гиганти не обичат да чуват тези неща и много често се опитват да заглушат гласа на потребителя. В новата социална среда това най-често се обръща срещу тях. И тук примери колкото щеш. Светата троица на американската автомобилна индустрия – General Motors, Chrysler и Ford, бяха сред първите, които усетиха негативите на новите комуникации. Но и едни от първите, които успяха да се пренастроят и да възвърнат разклатеното клиентско доверие. И сега "шумовете" от всякакъв вид серийни повреди тръгват все повече от комуникационните отдели на автомобилните централи.
Малките бизнеси пък никога не са имали възможност да заглушават и затова не се и опитват. Те на практика дори са облагодетелствани от новата ситуация, защото имат голям шанс да се чуят добрите думи за тях, които иначе не добиваха публичност.
Но това, което според повечето специалисти е най-голямата разлика в променената среда и поставя малките в по-изгодна позиция, е, че сега не са необходими само високи бюджети, а се изисква отдаденост. Неслучайно думата, която най-често се среща в книгите, посветени на социалните мрежи, е "обвързаност". В малките компании нещата доста често са по-скоро лични, отколкото по-скоро бизнес, и всеки е силно емоционално обвързан с това, което прави.
И на тази група сплотени колеги, които нерядко са и близки приятели, им е по-лесно да бъдат искрени, да бъдат активни и да отделят от времето си, за да се обвържат с потенциалните потребители.
В разговорите, които се случват във всички социални мрежи, хората градят доверие, а доверието много по-лесно се гради между хора, отколкото между човек и фирма. В малките компании много по-лесно се дава свобода на общуване посредством социалните медии с потенциалните потребители. Големите компании тепърва започват да се отварят и да създават условия за своите служители да участват в разговорите, които така или иначе се случват онлайн.
Това не е лесна ситуация. Тя е нова и в нея потребителите и малките компании се справят по-добре от големите бизнеси. Най-ясно това се вижда при медиите. Много сайтове и блогове имат по-голяма аудитория от авторитетни традиционни медии.
Разбира се, това правило си има изключения, но за първи път световните медийни корпорации не са водещите в промяната, а тези, които я следват.
Другата сфера, в която малките показаха на големите, че в новата среда има значение само размерът на социалната ти мрежа, е музикалният бизнес. Неизвестни групи и изпълнители качват парчета онлайн и намират своята публика. Стига, разбира се, да предлагат качествена музика.
Със сигурност всеки може да даде примери от своята практика. И всички трябва да се замислим върху това как правим своя бизнес. В целия този ред на мисли не искам да кажа, че няма големи компании, които се справят чудесно в новата социална среда.
Все пак за никого не е тайна, че днес продуктът ви не е това, което вие си мислите за него, а това, което Google казва и показва. Много промени може още да се изредят. Но според редица анализатори тези промени на практика са връщане към основите, когато хората са вземали решения само чрез общуването си с други хора, без намесата на медиите. С тази разлика, че днес можем да общуваме без мястото да ни ограничава. Склонна съм да се съглася и съм от онези, които виждат оптимистичната страна на промените. Просто големите ще трябва да се върнат при потребителите и отново да се включат в разговора, докато малките никога не са спирали да го правят. Кой ще се окаже по-добър събеседник, ще разберем след време.

Стр. 94 – 95

EVENTS.dir.bg I 23.07.2010

Стандартът ISO 25639 се състои от две части под общото заглавие “Изложби, панаири, специализирани салони, изложения и конгресни прояви”.

Българският институт за стандартизация (БИС) подготвя издаването на международния стандарт ISO 25639:2008 на български език. 

Стандартът ISO 25639 се състои от две части под общото заглавие “Изложби, панаири, специализирани салони, изложения и конгресни прояви”: 

Стандартът ISO 25639-1 “Терминологичен речник” определя най-често употребяваните термини и определения в изложбената индустрия, като ги групира в 4 основни категории: субекти на проявата, тип на проявата, конструктивни елементи и изложбено оборудване, необходими за провеждането на изложбени прояви и категория други. Стандартът съдържа азбучен указател на термините на английски, френски и български език.

Стандартът ISO 25639-2 “Изчислителни методи за целите на изложбената статистика” въвежда стандартни изчислителни методи, приложими за тълкуване на най-често употребяваните термини и определения, описани в ISO 25639-1. 

Терминологичният стандарт дава възможност да се използва уеднаквена терминология при сключване на договори в областта на изложбената индустрия. Едно от основните предизвикателства пред изложбената индустрия е противоречивото използване на различна терминология от различните организатори на панаири и изложения, което затруднява осъществяването на ефективен контрол на панаирната статистика и представянето на обективна статистическа информация. Въвеждането на уеднаквена терминология в изложбената индустрия ще внесе обективност и по-голяма прозрачност при събирането на данни и тяхната статистическа употреба.

Терминологичният стандарт може да служи като основа за създаване на други стандарти в областта, както и като ръководство за подобряване на разбирането на статистическите данни, публикувани в областта на изложбените прояви.

Въвеждането на ISO 25639:2008 като национален стандарт получи подкрепата на много професионалисти от събитийната и изложбената индустрия.

Ст. ас. д-р Десислава Бошнакова, преподавател и директор на магистърска програма в НБУ, потвърди необходимостта от стандартите: “Настоящите стандарти са неотменна част от професионализацията на сектора у нас. Уеднаквяването на терминологията е от изключителна важност за всяка една сфера на дейност, защото само по този начин може да се започне с адекватното оценяване на работата, проследяване на развитието на една дейност, както и да се правят анализи и да се очертават тенденциите за нейното развитие. Все неща, които са изключително нужни на българския пазар, на чуждите организатори на прояви, които планират проява в България и на всички играчи на този пазар. По всички световни статистики броят на проявите ще нараства, а с това ще нарасне и нуждата от налагането на един общ стандарт при тяхното организиране. В допълнение към първата част, втората част на стандарта поставя основите са събиране и в последствие – анализиране, на една цяла сфера от нашата икономика – изложбената индустрия, като въвежда общи стандарти за измерване, което ще даде възможност за сравнения, анализи и прогнози в този така бързо развиващ се и динамичен сектор на българската икономика. Полезността се крие и в това, че използвайки тези методи за целите на българската изложбена индустрия, ние ще можем да съпоставим случващото се у нас със случващото се в останалите страни по света. 

Освен всичко друго, ISO 25639 ще направи тези прояви по-приятни за посетителите, по-успешни за изложителите и по-печеливши за организаторите. Иначе казано – този стандарт е необходим на всички и идва в момент, в който нуждата от него вече е осъзната от хората, работещи в сферата на организирането на изложби, панаири, салони, изложения и конгресни прояви”.

За повече информация: www.bds-bg.org

Оригинална публикация

сп. Мениджър | Десислава БОШНАКОВА I 13.06.2010

Те напомнят на клубове по интереси и успешно заменят предишните пищни събития


НАСКОРО СЕ ВИДЯХ с една позната и от дума на дума стигнахме до кризата. Всички говорят за нея, всички за нея мислят, все тя ни е в устата. И както разсъждавахме по темата, изведнъж и двете споделихме, че почти цялата година е била изключително спокойна, без да се налага да ходим от събитие на събитие, за да уважим всички. И двете смятахме, че това е една добра последица от настаняването на кризата в нашия живот. Вероятно не са на същото мнение всички онези компании, които организират такива събития, но сега няма да мислим и за тях.
С което изобщо не искам да кажа, че тази ситуация пречи на организирането на събития. Или поточно на определен вид събития. Ако се огледаме в музикалния свят, ще видим, че толкова много концерти не е имало друго лято. И то все такива, които човек не би си позволил да пропусне.
Но няма как да се каже същото за фирмените тържества. Разбира се, има такива, които никой не би си позволил да пропусне и тук. Но как бихте погледнали на фирма, която съкращава 15 на сто от служителите си, а в същото време организира пищен коктейл по случай осмия си рожден ден? Аз с изкривеното си пиар мислене не бих погледнала с добро око. Може би и други като мен няма да одобрят подобна постъпка. И тук стигаме до разковничето при фирмените тържества. Никой не би си и помислил, че една просперираща компания ще пропусне да отбележи своя 5., 10., 15. и т.н. рожден ден подобаващо и ще уважи всички, които имат принос за успеха на бизнеса. Но мнозина биха простили, ако за 8. рожден ден това не се случи.
Но ако се огледаме не само сред музикалния свят и забравим за малко за кризата, ще видим, че в света на събитията има много нови моменти и постоянно се случват страхотни неща. Защо смятам така?
Първо, компаниите имат повече време да помислят върху събитията, които организират. Така те стават и по-интересни, и по-забавни, и по-смислени. Кризата не попречи на M-Tel да връчи първите си журналистически награди и да покани за специален гост на церемонията френския писател фредерик Бегбеде. Това е прекрасен пример как с креативен подход и избор на подходяща гост-звезда едно събитието може да се превърне в новина. Второ, хората имат повече време да ходят на различни мероприятия, семинари, неформални събирания, при това не защото етикетът го изисква, а защото те искат да го направят. Трето, социалните медии ни "сближиха" и вече "познаваме" много повече хора, около които се случва нещо, за което бързо научаваме.
Уверихте се, нали. Събития има. Но това не са онези събирания, без които светът би продължил напред, без дори да се усети, че нещо не се е случило, а събития, от които хората имат нужда. Огледайте се колко литературни четения и представяния на книги се случват напоследък. Огледайте се колко групи в социалните мрежи се превърнаха в истински общности, които на свой ред организират събития -масовото четене в Южния парк например. Огледайте се колко клубове с най-различна тематика се създават и как – ако това, което ги обединява, си струва – те се разрастват и завладяват различни градове. Неформалните събирания, които напомнят на клубове по интереси, са в своя възход както никога досега. "Лига на разказвачите" – събитие, на което хората се срещат, за да си разказват истории по предварително зададена тема, се радва на страхотен интерес. Появиха се и клубове за споделяне на идеи и обмяна на знания – например клуб "Спри и помисли". Примери със сигурност има много. Потърсете и ще намерите онова, което досега ви е липсвало – събитие, на което да срещнете съмишленици. В рамките на по-малко от година се случиха две мероприятия в сферата на специалните събития за първи път: форум за организаторите на събития – MICE България, и EventEX 2010 – изложение за изложители. Проведе се за първи път и Webit Expo & Conferences 2009. И това са само няколко от многото инициативи. Ако компаниите държат на имиджа и репутацията си, те не навеждат глава в очакване на по-добри времена, а оптимизирайки средствата, отново правят така, че хората да се насладят на техните форуми без дори да усетят, че преди година същото събитие е било доста по-напудрено. Защото най-важна за гостите е възможността те да се превърнат в общност, фестивалите и другите важни годишни срещи не спират. Просто наблягат на съдържанието вместо на формата. А от това печелят всички.
Благодарности към госпожа Кризата, която ни помогна да преодолеем суетата просто да правим събития и ни накара да се замислим как и защо да ги правим. При намалени бюджети нещата стават по-адекватни. А изборът под натиска на търсенето на максимална ефективност с минимални вложения ни направи по-креативно мислещи. И това си е направо чудесно.
Сега не е време да се отказвате от събитията. Те са чудесен начин да се срещнете с важните за вас хора, да поговорите, да им разкажете това, което искате. Просто никой не очаква това да се случва в най-луксозната среда и сред най-скъпите питиета. Но дори и луксът може да бъде премерен и поднесен така, че да не дразни с излишъка си. Всичко е въпрос на планиране и
правилно поставяне на целите. А истината е, че са все по-малко тези, които имат едни излишни пари и ще ги похарчат за събитие, от което няма никакъв смисъл. И пак се връщаме към полезните ефекти от срещата с кризата – тя ни помага да се върнем към основните принципи. А в теорията на специалните събития се казва, че преди да решим да правим едно събитие, трябва да си отговорим на въпроса "Защо?". Защо трябва да го направим и какво би загубил светът (или поне нашата част от света), ако то не се случи. И ако, търсейки отговор на въпроса "Защо?", не намерите достатъчно причини да го направите, помислете какво в него може да се промени. Събития ще има, защото хората изпитват нужда да общуват с други хора. Ако прекратите традицията и не направите своето, някой друг веднага ще заеме освободеното място и когато решите да се върнете, то вече ще е заето. Така че върнете се към събитията си, просто се вгледайте по-надълбоко в тях, за да можете да ги направите по-добри, по-ефективни и по-неустоими за гостите си.

ДЕСИСЛАВА БОШНАКОВА ВЕЧЕ Е ДОЦЕНТ по политология. Един от най-(обичаните автори на "Мениджър" от 10 години преподава управление на пиара и управление на специални събития в Нов български университет. Директор е и на магистърските програми "Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността" и "Международна комуникация". Автор е на книгите "Проговорки" и "Политически пиар 2.0". Освен това е собственик и управител на пиар агенция ROI Communication, която се занимава и с издаването на специализирана литература. Завършила е управление на пиара в НБУ. "Мениджър" й желае много успехи на научното поприще.

Стр. 88 – 89

сп. Мениджър I 2010-06-13

Десислава Бошнакова вече е доцент по политология

Един от най-обичаните автори на "Мениджър" от 10 години преподава управление на пиара и управление на специални събития в Нов български университет. Директор е и на магистърските програми "Управление на масовите комуникации и връзки с обществеността" и "Международна комуникация". Автор е на книгите "Проговорки" и "Политически пиар 2.0". Освен това е собственик и управител на пиар агенция ROI Communication, която се занимава и с издаването на специализирана литература. Завършила е управление на пиара в НБУ. "Мениджър" й желае много успехи на научното поприще.

PRnew.info БЛОГ  I 2010-06-13

В него може да прочетете следните статии от сферата на PR, маркетинг и реклама:

Информация за предстоящия конкурс "Мениджър на годината". Мненията на Петя Терзиева, Славка Бозукова, Константин Вълков и Лазар Малаков.

Пиар по време на криза, от д-р Александър Христов

Възходът на неформалните събирания, от доц. Десислава Бошнакова

Търговско-маркетинговата война, от д-р Боян Кутевски

Маркетингът в социалните мрежи, интервю с Майкъл Лийндер

Твоята страхотна реч, статия от Harvard Business Review с автор Ник Морган

Ще може да откриете статиите в PRnew.info след 28 юни

БДВО I 2010-05-20

Организаторите обявиха намерението си от следващата година той да се превърне в първия балкански PR конкурс

четвъртък, 20 Май 2010 г. – София – За десета поредна година бяха връчени наградите за постижения в сферата на пъблик рилейшънс (PR) и комуникациите в България. Елегантната церемония по награждаването беше в Гранд Хотел София, зала „София”.

На събитието беше обявено решението на организаторите от Българската конфедерация за връзки с обществеността от следващата година конкурсът да приема участници от всички балкански страни, което ще го превърне в първия международен конкурс на Балканите. Организаторите на PR ПРИЗ съобщиха още, че ще издигнат кандидатурата на София за домакин на Световния PR форум на Глобалния алианс за PR и комуникационен мениджмънт през 2014 г.

По случай юбилейното издание отличия получиха не само участниците в традиционните конкурсни категории. Специални награди бяха връчени за принос в развитието на PR професията у нас през изминалото десетилетие. Две компании – Mtel и Софарма, взеха награди за дългогодишната си подкрепа на организацията на PR ПРИЗ и PR фестивалa в България. Четири медии – БТА, сп. Мениджър, в-к Капитал и Дневник и интернет порталът Dir.bg, получиха признание за дългогодишно партньорство с организаторите на конкурса.

Персонални награди бяха връчени и на изявени имена в сферата на PR и комуникациите. Директорът на отдел „Комуникации” на Mtel Нина Мирчева беше наградена за приноса й в развитието на вътрешнокорпоративния PR. Нели Бенова, председател на БДВО в периода 2002 – 2006 г – взе награда за принос към развитието на неправителствения сектор, саморегулацията на PR професията в България и утвърждаването на образа й в чужбина. Президентът на IPRA за 2009 г. Мария Гергова беше отличена за утвърждаването на международния образ на българския PR, а председателят на асоциация ИМАГИНЕС Аня Павлова – за приноса й към развитието на политическия PR.

Награди получиха още проф. Любомир Стойков – за развитието на имиджмейкинга и преподавателска дейност, доц. Десислава Бошнакова – за издаването на стойностна литература по PR и преподавателска дейност, доц. Соня Алексиева – за развитието на PR в областта на туризма, Стефан Серезлиев – за приноса му в развитието на брендинга.

В десетото издание на конкурса се включиха 33 проекта в десет категории. От създаването си досега в PR ПРИЗ са участвали над 250 проекта. Стартирал с три конкурсни категории през 2001 г., днес българските PR специалисти, агенции и отдели могат да се съревновават в 15 различни области.

Международни гости на PR фестивала и членове на журито на конкурса тази година бяха г-жа Аманда Джейн Сучи – преподавател по PR техники в университета в Катаня – Италия, член на борда на Глобалния алианс и настоящ секретар на организацията, и проф. дфн Георгий Почепцов – Украйна, преподавател по теория на комуникациите в Мариуполския университет, президент на първата PR Асоциация в Украйна.

PR Приз 2010 се проведе с любезното съдействие на Mtel, Софарма, Овергаз, Гранд хотел София и медийното партньорство на: БТА, Списание „Мениджър”, Списание „Тема”, Списание „Sign Cafe”, Blitz.bg, AvantX и специализираното онлайн издание „Медии и обществени комуникации”.

Победители в конкурса PR Приз 2010

Агенция: Publicis Consultants | MARC

Проект: „Shell – аз обичам колата си”

Клиент: Shell България

Категория: Корпоративна PR кампания

Агенция: Active Group

Проект: “VIVACOM в подкрепа на дислексията”

Клиент: Vivacom

Категория: Обществено значима PR кампания на организация от стопанския сектор

Агенция: “От До Консулт” ООД

Проект: „За хепатита в първо лице единствено число”

Клиент: ХЕПАСИСТ

Категория: Социално отговорна PR кампания на организация от нестопанския сектор

Агенция: Publicis Consultants | MARC

Проект: „Открий себе си”, Национална информационна кампания за рисковите фактори за здравето и развитието на децата

Клиент: Национален център по опазване на общественото здраве

Категория: PR кампания на държавна институция

Агенция: Symmetric communication consultancy

Проект: ACER – към нови измерения

Клиент: ACER

Категория: PR кампания на нов продукт

Агенция: New Moment PR

Проект: „Моника Милев”, кампания „Да спасим мъжа”

Клиент: Каменица

Категория: PR кампания на съществуваш продукт или услуга

Изпълнител: Отдел „Връзки с обществеността и корпоративни комуникации” към Уникредит Булбанк

Проект: Купа на UEFA Champions ligue в България

Категория: PR събитие

Агенция: New Moment PR

Проект: VIP BROTHER Аукцион

Клиент: SIA Advertising

Категория: PR кампания на медия

Агенция: Publicis Consultants | MARC

Проект: „Скъпа, обичам и футбола”

Kлиент: Пума България

Категория: PR кампания в сектор Туризъм и свободно време (спорт, забавления и др.):

Победител: Александър Кръстев

Проект: PR СТРАТЕГИЯ за представяне и разпространение на първата по рода си в България е-книга, посветена на бизнес ориентираните социални мрежи: LinkedIn – социалните контакти в полза на бизнеса

Категория: PR студент

Специални награди за принос в развитието на PR професията през изминалото десетилетие

Корпорации:

М тел

Софарма

Връчени за дългогодишната подкрепа на организацията на PR Приз и PR фестивалa, и дейността на браншовите организации

Медии:

Списание Мениджър

Вестниците Капитал и Дневник

Интернет портал Dir.bg

БТА

Връчени за дългогодишно медийно партньорство и успешна съвместна дейност

Персонални награди:

доц. Десислава Бошнакова – за приноса й в преводите и издаването на стойностна литература по PR и като ценен преподавател по PR
Нина Мирчева – за приноса й в развитието на вътрешнокорпоративния PR
проф. Любомир Стойков – за приноса му в развитието на имиджмейкинга и преподаването по комуникации в различни висши учебни заведения в страната
Мария Гергова – за приноса й за утвърждаването на международния образ на българския PR
Нели Бенова – за приноса й в развитието на неправителствения сектор, саморегулацията на PR професията в България,и утвърждаването на образа и в чужбина
Доц. Соня Алексиева – за приноса й в развитието на PR в областта на туризма
Аня Павлова – за приноса й в развитието на политическия PR
Стефан Серезлиев – за приноса му в развитието на брендинга