БНТ1 получи лицензия за цифрово разпространение

в. Класа | 2010-04-30 

Председателят на СЕМ проф. Г. Лозанов връчи вчера на генералния директор на БНТ Уляна Пръмова лицензията за цифрово разпространение на програмата БНТ1.
По време на срещата на регулатора с ръководството на обществената телевизия Уляна Пръмова е изразила готовността си да се оттегли от поста генерален директор след избора на нов, дори това да бъде направено по-рано от изтичането на мандата й през септември.
За "Класа" доц. Лозанов уточни, че СЕМ започва проверка за установяване на програми, които се излъчват в ефира в нарушение на Закона за радио и телевизия.
По думите на доц. Георги Лозанов съществуват програми, които се излъчват на базата на споразумения или на други форми, които не са съвсем ясни и законово регламентирани. Георги Лозанов е категоричен, че законодателството изисква всичко, което се излъчва в ефира, да е единствено на базата на законова яснота и лицензия.

Стр. 4

Медийният закон е за смяна

в. Седем | Бойко СТАНКУШЕВ | 2010-04-28

Проблемът за статута на обществените медии у нас е сред най-старите нерешени в прехода. И тук още бих искал да кажа, че не съм голям оптимист относно цивилизованата финализация на този процес. Подпроблемът "Българска национална телевизия" пък е връх на цялата дивотия, защото в най-голяма степен изразява докъде може да се стигне, когато едно нещо се разминава само със себе си като законодателно пожелание, от една страна, и печална фактология – от друга. В момента институцията БНТ е докарана именно до този хал – има тежки финансови задължения, заплатите са най-ниските в сектора. Очакват се допълнителни икономии и съкращения, като не е ясно откъде, защото спадът под определена критична маса на творческите екипи и администрацията може да доведе до пълна катастрофа.
Кои са причините и как се стигна до това тъжно дередже?

Политиците

В България, т.нар. политици никога не са схващали мисията на медиите така, както техните европейски колеги. В белите държави и на радио, и на телевизия, когато са натоварени с обществени задължения, се гледа като на възможност за културно и образователно израстване на гражданите, за култивиране на знание и вкус. В нашата татковина обаче почти всички, колкото и демократично да говорят, така или иначе все ще се опитат да яхнат ефира в името на теснопартийни или направо лични ПР интереси. Случвало ми се е да се сблъсквам с агресивност в опитите за домогване до екран, каквато въображението на редовия избирател трудно ще асимилира. Публична тайна е, че има политически кариеристи, които пред нищо не се спират – натиск, заплахи и ходатайства се пускат в действие, когато подобен наглец реши да си покаже физиономията на публиката. В същото време българската пишман политическа класа явно е влязла в сговор преди 20 години, та каквото и да става, нормално законодателство за електронните медии да няма. И знаете ли защо? Ами защото, оставени в хаос, неясно финансиране и безпътица, ефирните медии – БНР и БНТ, по-лесно се манипулират и шантажират. Това беше голямата мечта на всички парламентарни мнозинства и правителства -щом се хванат за кокала на властта, и, хоп, да започнат да ходят като на кьорсофри от студио на студио с цел захаросана пропаганда. Откъслечните напъни за приемане на демократичен и работещ медиен закон бяха до един лицемерни, защото съвсем умишлено довкарваха проблемите във все по-задънени улици.

Законът

Действащият Закон за радио и телевизия (ЗРТ) е враг на свободните медии, като най-сериозната му жертва е именно БНТ. Защо? Защото вместо да се създаде функционираща правна рамка за една жива обществена телевизия, всъщност бе сторено точно обратното. Създателите на това умишлено недоразумение сега трябва да станат и да се извинят на народа. Нито т.нар. Фонд "Радио и телевизия" действа, т.е. не се формира приход от аудиторията, нито пък възможностите за реклама дават възможност за компенсиране, понеже изкуствено са редуцирани възможностите за това. Преди години този текст беше записан така, уж с цел да стимулира западните собственици на частни канали, та да им създадем допълнителен инвестиционен комфорт. И така си остана, като междувременно огромни потоци печалби от реклама отидоха в сметките на нашите олигарси. И най-голямата причина за сегашното състояние на БНТ е точно това. Докато в повечето цивилизовани страни обществените канали просперират – знакови в това отношение са BBC и Deutsche Welle, у нас очевидно медийната и рекламната мафия са плащали за ликвидирането на обществения конкурент, готвейки изгодната му приватизация, след като бъде докаран до просешка тояга.
Един поръчва музиката, друг (не)плаща…
Най-големият абсурд обаче се състои в следното: Народното събрание е решило и приело каква да бъде програмата на БНТ. В закона е определено колко да е културата, колко образованието, родното кино, спортът и т. н. Сборът от всичко задължително представлява самата обществена поръчка. Оттук насетне започва финансовият нонсенс… Понеже фондът по смисъла на чл. 98 и чл.70 от ЗРТ не работи, а той фактически дори и не съществува, цялата тежест по финансирането на вменената от парламента програма се прехвърля на държавната субсидия. Тя, освен че е недостатъчна, дава прекрасна възможност на изпълнителната власт да извива ръцете на генералния директор и той, ще не ще, да съобразява цялостната си дейност с волята на премиера. Иначе глад и мор….
Нещо повече, самото остойностяване на единица програма също се извършва от Министерския съвет, което прави зависимостта на телевизията още по-тежка. Днес практически България е единствената страна в Европейския съюз, в която няма реална обществена телевизия, а съществуващата БНТ фактически е подчинена финансово на министъра на финансите и неговия шеф.

Регулацията и изборът

Посочената по-горе финансова зависимост до голяма степен предпоставя раболепно и угодническо отношение на медията към кабинета, но това далеч не изчерпва сложното положение, в което е генералният директор. Самият той се избира от членовете на Съвета за електронни медии, а те от своя страна са квота на президента и квота на парламента, което означава – на мнозинството. В зависимост от политическата конфигурация в държавата често се получават напрежения, тотално саботиращи всякакви усилия за честна и национално отговорна медийна дейност. Понякога източник на сблъсък
са чисто партийни или дори еднолични мегаломански интереси, но нерядко зад витиевато говорене и красиви фрази се крият и доказано корпоративни интереси. В резултат понякога на поста генерален директор са се монтирали съвсем неподходящи персони, но за сметка на това послушни. Чрез тях са се прокарвали интереси, диаметрално противоположни на обществените и в ущърб на данъкоплатците. В името на истината сегашната генерална директорка устоя на доста интриги и натиск и независимо от задлъжнялостта (заради недействащия фонд) оставя прозрачност и институционална стабилност, което е добре за бъдещия приемник на поста.

Решението

Хубавото на лошите примери е, че грешките подсказват решения. Точно затова, макар и сбито, по-горе съм изложил диагнозата и нейните причини. Мисля, че е ясно какво никога не трябва да се повтаря, а нуждата от нов закон е повече от належаща. В този ред на мисли ГЕРБ и Синята коалиция трябва да инициират промяната незабавно, като целта е да се постигне консенсус или поне максимална подкрепа на новия текст. Новоизбраният председател на СЕМ Георги Лозанов вече демонстрира голяма активност, като очевидно цели мощна публична дискусия по темата. Това е и едничкото спасение, защото добрите идеи и експертиза са там, където бяха извършвани системните репресии над свободното слово – в гилдията. Този, който веднъж е сбъркал или е бил подведен, едва ли ще позволи да бъде излъган отново…

Стр. 11

Пишат антикризисен план за БНТ

в. Стандарт | 2010-04-27

Никой не напира за директор на БНР

Финансистите на "Сан Стефано" 29 пишат спешно антикризисен план за спасяването на БНТ. Медията е в тежка финансова криза. Планът е почти готов и скоро ще бъде представен пред СЕМ, съобщиха от държавната телевизия.
Спасителен план ще се иска и от всички кандидати за шефския стол на "Сан Стефано" 29, съобщи шефът на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов. Мандатът на сегашния директор Уляна Пръмова изтича през септември. Според Лозанов обаче медийните надзорници не могат да се месят във финансите на държавната телевизия.
От края на миналата година екипът на Уляна Пръмова нареди да се орежат командировките, лимитите за телефон и коли на администрацията.
Кризата в БНТ се задълбочава, тъй като в края на май изтичат мандатите на двама от членовете на Управителния съвет на медията. Пръмова не иска да назначава други, тъй като наследникът й ще трябва да работи с тях. Затова, ако СЕМ решат да направят конкурса за директорското място в края на пролетта, тя е готова предсрочно да подаде оставка. Ако обаче медийните надзорници оставят състезанието за август – шефката на БНТ ще изкара пълния си мандат, обясниха от "Сан Стефано" 29. По жълтите павета се говори, че Вяра Анкова, Владислав Прелезов и Поля Станчева се готвят за конкурса.
Междувременно стана ясно, че заради сътресенията в телевизията никой не е подал документи за шефския стол в БНР. СЕМ удължи срока до 17 май. Практика е кандидатите да подадат документите си в последния ден, коментира Георги Лозанов.
Той обясни, че засега не е споделял с депутати от ГЕРБ идеята си администрациите на БНТ и БНР да се съберат под една шапка. Според него трябва широка обществена дискусия, на която да се обсъди бъдещето на държавните медии.

Стр. 5

Интервю с Георги Лозанов и Уляна Пръмова

БНР, Неделя 150 | 2010-04-25 

Разговор за медиите по няколко повода. 13 главни редактори питат в кои банки са парите на държавата. Това беше една обща петиция на Съюза на издателите в България, която беше разпространена и като че ли най-много адресирана до финансовия министър г-н Симеон Дянков. В кои банки държат парите си министерствата и 18 дружества с преобладаваща държавна или общинска собственост се казва в това писмо. Малко по-късно по този въпрос с Галя Прокопиева, която изразява едно от мненията, свързани с издаването на в. Капитал.
В студиото е Александър Кашъмов, който е известен с програмата Достъп до информация и с него мнозина от журналистите са търсили нива на информация,з а които е било забранено да питат, тоест врати и щори, които са били спуснати. Доц. Георги Лозанов, новия председател на СЕМ, разбира се той даде достатъчно интервюта през седмицата, които говорят за един замисъл и част от въпросите могат да бъдат адресирани към него до колкото обществената медия има право да осъжда и своите собствени проблеми. Така да кажа аз от гледна точка на извинението към публиката, че ще занимаваме слушателите и с нашите камбанарийка. Но тъй като следя много внимателно вашите интервюта, г-н Лозанов, ще си говорим на вие, за да може да извървят думите по-дълъг път и да има време за мислене…
Георги Лозанов: Има време разбира се, от мен се очаква да поискат отговори тези въпроси..
Водещ: Едва ли вие вече има те завършен проект, до колкото разбирам. Сега, вие споменавате в интервюто си пред Дарик вчера, че колегите от телевизията били склонни към възможно сливане. Поне така високия мениджмънт с ключови фигури, които участваха в конференция.
Георги Лозанов: Дискусия.
Водещ: Тази дискусия, един репортаж от зала Мати показа един доста ограничен кръг от лица, които я бяха посетили. Стори ми се.
Георги Лозанов: Вярно е. Ограничен кръг. Така или иначе това е една идея, която сега влиза в публичността, започва да се обсъжда, тя не е предстояща пряко, тя е тема евентуално на промяната … на цялостната промяна на един закон за радио и телевизия, който още не е започнал да се пише. Така че единственото, което сме длъжни е действително да дадем максимална възможност повече да бъде обсъждана тази идея. Тя нито е нова, нито е революционна. В повечето европейски страни обществените медии функционират по този начин. Ще спомена BBC, то е очевиден пример. Така че смятам, че в България в момента това ще даде много привилегии, включително и това най-после да … има един модел, който в някакъв смисъл от А и Б на чисто да конструира тези обществени медии, защото до сега те стоят под сянката на държавната медия, слабо реформирана е сферата.
Водещ: Тази идея обширна ли е във вашия съвет? Дали се радва на консенсус, така да се каже?
Георги Лозанов: Ами … аз пак казвам, тя няма все още институционална актуалност. Тя е в сферата на мненията, защото не е започнал да се пише такъв закон, няма такава група, която още да е ясно, която ще пише законите и т.н. Тази група и който се включи в нея ще има ангажимента вече институционално да и търси подкрепа. Аз предполагам, че си заслужава да бъде обсъждан. Тази дискусия впрочем не съм я организирал аз, ами самата БНТ беше организатор. Аз просто се включих и видях, че там идеята се посрещна с разбиране.
Водещ: Има едно съобщение, което изглежда важно. Че г-жа Пръмова няма да желае да изкара целия си мандат, а може би ще се оттегли по-рано. И веднага се хващам за тези думи, тъй като вие смятате, че при избора на генералния директор на двете медии ще се прокара линия, която да облекчи сливането, нещо подобно?
Георги Лозанов: Не. По-скоро се надявам, че при избора на генералните директори ще е важна една по-обща визия за това как се развиват обществените медии в България и как трябва да се развиват. Защото ние някак си излезе въобще темата за обществените медии, за хартата на обществените медии, за дълго от дневния ред на обществото. Вие сама сте участник и свидетел на това, че в предишни периоди това беше много важен акцент, много говорихме за това какво ще гарантира обществения характер на медиите, те такива ли стоят? Последните години по една или друга причина вероятно има по-важни неща, разбира се, тази тема беше избутана назад и на мен ми се струва, че сега така и така ще има конкурси за генерални директори, и е важно тя да се върне пред вниманието на обществото и обществото, колегията да направи един преглед на това какво се е случило до тук. Случило ли се е, посоката наистина ли е в утвърждаване на тези обществени медии, за да може това да бъде база, на което да се решават и конкретни кадрови въпроси като избора на генерални директори, защото ние знаем, че той винаги се свежда накрая до една персонална ,,, сблъсък и решение. Но зад тези персонални решения все пак стоят идеи – идеи за бъдещето на медията, това, което трябва да бъде, и аз винаги би било по-интересно идеята от персоната.
Водещ: За да бъде утвърдено и възприето, че обществената медия е такава по смисъла, по предназначението, по работата си, вие казвате трябва да се премине през един фонд за парите, които държавата дава от тях. Да кажем това е нещо лесно, което може да се уреди.
Георги Лозанов: Еми да, ама те 10 години от както има закон не се уреди.
Водещ: Но аз се боя, че периода, в който се избира директор обикновено е много ясен, за да се направи дисекция, че обществените медии не са такива заради характера на съвета, който излъчва директорите. Тъй като този съвет е политически по характер. Този съвет винаги изразява две напрежения – от страна на парламентарната … на действащото мнозинство и на президентската квота. И за това се боя за вашата роля, много се боя, че вие да кажем бяхте избран с 4 гласа против. Имате ли подкрепата на тези хора за проекта, с който се захващате?
Георги Лозанов: За проекта?
Водещ: Той съдържа много степени. Промяна на начина, по който се правят таксите, цифровизацията, скриването…
Георги Лозанов: Не, това което казвате като оценка за политическия характер на съвета през годините за съжаление до голяма степен е вярно, аз съм бил вътре и нямам особена причина да ви възразявам. Макар ч евсеки път в лично качество, когато стана член на съвета, се опитвам най-малкото чрез публичност за това, което правим и аз да бъда източника на тази публичност, до колкото ми е по силите, да обирам политическите му формати на мислене, ако мога така да кажа. И сега се опитвам да решаваме извън този на квотите фронт. И ето тука едно решение за удължаване на срока на конкурса например. Беше прието с консенсус. И в парламентарната, и в президентската квота, които присъстваха на взимането на това решение, го подкрепиха.
Водещ: Защо? Защо го подкрепиха?
Георги Лозанов: Ами защото наистина е важно преди да решаваме кой ще бъде директора персонално да проведем една обществена дискусия за това как се развива обществената медия, какви са идеите в тая посока и после да взимаме решение.
Водещ: Макар че вие на практика променяте условията в хода на един конкурс. Това е важен момент.
Георги Лозанов: Не условията, само срока.
Водещ: Само срока, но той ще притесни малко кандидатстващите, защото трябва да бъдат проучени за три дни техните документи и също така за принадлежност към Държавна сигурност.
Георги Лозанов: Как за три дни?
Водещ: Дните, които остават от подаването на документите до преслушването.
Георги Лозанов: Добре, това са детайли, но нека да кажа, че документите ще се предадат до 17 май, а пък съвета ще се произнесе на 28 или 29, така че не са малко дните. Още повече, аз предполагам, че няма да е гвардия от кандидати…
Водещ: Разбира се, много уважавам вашите намерения, както се казва, да намалите напрежението около политическия характер на съвета, това е във видимата, в публичната част. Но вие пружините там и силовите действия са безжалостни. Аз не мога да повярвам, че вие не сте имали нито един разговор с представители на ГЕРБ, с когото и да е от тях, с тези, които ви предложиха д а бъдете член на СЕМ.
Георги Лозанов: Аз имах разговори с представители на ГЕРБ в самия парламент когато ставаше избора, но те не бяха разговори, свързани с медиите.
Водещ: Ако до тогава не са разговаряли с вас бъдете сигурен, че ще ви потърсят. Имам предвид..
Георги Лозанов: Вижте, нека малко разчитаме на собствените си биографични ресурси. Аз мисля, че не за пръв съм на този терен, имам някакъв свой опит да с епазя от политически натиск, айде така да кажа, и се надявам, че той ще ми свърши работа и сега.
Водещ: Искам да ви посъветвам да бъдете по-резервиран, ащото горчивия опит говори, че политическите партии не променят намерението си чрез медиите да утвърждават положителното си его.
Георги Лозанов: Не се съмнявам.
Водещ: И също така да се разправят с противници.
Георги Лозанов: Не се съмнявам в това. Тук около конкурса за радиото даже още не е започнала така да се каже, не се е очертала картината. Още стоим в това… Фактически ние удължихме срока в момента, в който още не бяха подадени нито едни документи, което беше едно допълнително основание, че никого не поставяме в едно неравностойно положение. Тоест нека да … може да водим този разговор и аз искам да се води публичен разговор, това е мой приоритет, когато вече станат ясни кандидатите, тогава вече е много важно СЕМ да произведе аргументиран избор. Това ще е единствената гаранция, че този избор не е политически …
Водещ: И тогава ще бъдем единни с вас, че всичко си е по старому. От гледна точка на това, което си казахме, за характера, изразен в тази институция. Сега нека да чуем Уляна Пръмова, тъй като вие казахте, че тя е дала признаци така да се каже, че ще приключи по-рано..
Георги Лозанов: Че има такава възможност, хипотеза, да приключи мандата си тогава, когатто изтичат и мандатите…
Водещ: Добър ден, г-жо Пръмова.
Уляна Пръмова: Добър ден.
Водещ: Дали това съобщение не е преждевременно и на какво равнище сте обсъждали в УС или в други ваши срещи това, че може да напуснете поста на генерален директор по-рано от колкото той изтича. Впрочем кога е окончателния срок на вашия мандат?
Уляна Пръмова: Вижте, мандата ми изтича на 30 септември. Първо дали аз ще се оттегля по-рано или не е въпрос на мое лично решение. Ако говорим за обсъждане, аз съм разговаряла на тази тема и с УС, включително и в постоянната комисия на телевизията, така че всички, които трябва знаят за тази една възможност наистина. Тя е възможна. И защо е възможност, бързам да обясня. Накра яна май, тоест след около 1 месец изтичат мандатите на двама от членовет ена УС на БНТ. Не е редно мисля аз да предлагам нови членове на техни места, при положение, че мандата ми изтича. Така че УС ще остане в състав от трима души, не че той ще трябва да взима кой знае какви решения, но по принцип решенията му биха могли да бъдат оспорими. И втората ми мисъл е, че в телевизията наистина се налагат сериозни мерки във връзка с кризата, трябва да се взимат отговорни решения и няма защо тези решения да се отлагат за октомври месец, когато би трябвало да влезе в действие новия екип. Напротив, колкото по-рано той встъпи в длъжност, толкова по-добре. Защото кризата не търпи много отлагане. Мисля, че ако края на юли бъде избран директора, аз няма два месеца да стоя в кабинета си, нищо да не правя, той да чака от вън да му дойде времето. Просто за мен това не е нормално.
Водещ: Защо споменавате кризата? Какво общо има тя с националната телевизия? В какво състояние е институцията, до колкото можеха да се прочетат различни бележки или пък някои алармираха, че има причини да се треявожите.
Уляна Пръмова: Вижте, аз се тревожа и кризата има отношение към БНТ, защото тя е финансова криза. И тя е в следствие на големия дефицит, който налага сегашния бюджет и който наложи и миналогодишния бюджет на телевизията. Неслучилото се финансиране на БНТ и сливането на държавната субсидия като шагренова кожа довежда до невъзможност телевизията да се развива без промяна в това отношение и без нов закон, който бих искала да кажа, не трябв да бъде като досегашния. Тоест бездействащ закон, тъй като закона, който имаме в момента не се случи в най-важната си част – финансираната. За това се налага нов закон, какъвто и да е той, но той трябва непременно да подреди този механизъм, инструментариума, телевизията и радиото да се финансират като обществени медии, защото ние сме в парадоксално състояние, да бъдем на хартия обществени медии, които са стъпили върху държавна собственост. И които зависят изцяло и предимно от бюджета.
Водещ: Като споменавате собствеността нима мислите, че тя може да бъде преобразувана или продадена?
Уляна Пръмова: Аз не мисля нищо по отношение на собствеността, казвам каква е практиката в Европа, защото обществените медии и камерите, които имат са техни. В много страни и предавателите са собственост на телевизията и сградите, в които те работят.
Водещ: Не и в нашите, уви.
Уляна Пръмова: Да, при нас не е така, за съжаление.
Водещ: Това свиване на шеграна, за който говорите, какви темпове има, има ли опасност да се разорите окончателно?
Уляна Пръмова: Ами вижте, аз съм написала няколко писма и съм алармирала и МФ, и медийната комисия още когато се приемаше закона, сметките са ясни и прости. И телевизията без рефинансиране или промяна на финансирането няма да може да продължи така да съществува, защото тя е производствено предприятие, тук не става дума само да направиш съкращения на лимити и на командировки , нещо, което ние сме свели вече до санитарен минимум. Става дума за програма, която програма струва пари. Филмите струват пари, авторските права струват пари, спорните права струват пари. Производството на новини също струва пари.
Водещ: Каква беше реакцията на финансовите институции и по-скоро на…
Уляна Пръмова: Ами за сега няма реакция.
Водещ: Вярно ли е, че те са поискали от вас съкращения, около 5%?
Уляна Пръмова: Какво да са поискали, извинете, не разбрах?
Водещ: Съкращения, от финансовото ведомство са поискали от вас?
Уляна Пръмова: Не, те от нас не са поискали съкращения, те се налагат съкращения и ние такива сме направили възможно най-адекватните за тази ситуация. Аз не съм човека, който в края на мандата си ще съкрати половината телевизия, първо защото не съм убедена, че това е необходимо, второ защото смятам, че това няма да има икономически ефект. Вие сама знаете, г-жо Маринкова, че при нас заплатите са много ниски. Така че това няма да доведе до голям икономически ефект…
Водещ: Като имам предвид, че ви крадат звезди очевидно е така.
Уляна Пръмова: Точно така, когато на една звезда и дават пет пъти повече пари, тя мисли, мисли и най-накрая решава в полза на добрата финансова оферта.
Водещ: И сега нека обсъдим нещо, което изглежда много примамливо. Това е легатото между радиото и телевизията, колкото и това да се е случило в миналото. Как ви звучи един такъв брак? Защо , г-н доц. Лозанов казва, че това се радвало на одобрение от вашата колегия?
Уляна Пръмова: Радва не е точната дума, нито пък в цялата телевизия това е обсъждано. За това ще кажа какво е лично моето мнение от това, което съм наблюдавала и като европейска практика…
Водещ: Май не ви разбрах, обсъждано или не?
Уляна Пръмова: Не, не е обсъждано. Това е лично мое мнение, което ще кажа. Този брак, ако е брак по сметка, и се случи така, както се говори, че от него се очаква да се случи, има смисъл. Моите обаче лични опасения са, че един нов закон, в който ще разпише този брак, и не заработи този нов закон така, както не заработи и досегашния, ще обрече телевизията и радиото на катастрофа.
Водещ: И ние заедно с вас.
Уляна Пръмова: Ами … как да ви кажа, и ние заедно с вас, естествено. За това казвам, че на теория ако от гледна точка на обединяване на администрация и разширяване на творчески потенциал и качването на един общ мултиплекс, това звучи на теория добре. Но практиката може би ще се окаже точно обратното.
Водещ: Заради пак казваме финасовите условия и проблемите…
Уляна Пръмова: И заради финансовите, включително и заради менажирането. Менажидането на две медии, които тепърва трябва да се съчетаят години след като това се е случило в Европа, изисква много голям опит, професионализъм и много добронамереност. Тук не става дума просто да дойдеш и да съкратиш половината хора и да смяташ, че това е реформа. Реформата не е само съкращение. И т6я обикновено е съпътствана и с необохдимост от финансов ресурс. И с огромна подкрепа от страна на държавата.
Водещ: Чия е идеята всъщност, кой има авторството на идеята за сливане на тези институции? Аз не си спомням кой пръв заговори..
Уляна Пръмова: Трябва да ви кажа, че нямам представа чия е тази идея и от къде идва. Тя витае отдавна, вие сама знаете това, чували сте го. И тя беше публично огласена от г-н Лозанов на тази дискусия в зала Мати, на която бързам да кажа, представителна или не, бяха поканени хора от БНТ, за да чуят проучването, което БНТ беше направила за своите програми и за бъдещото си програмно развитие. Така че тя засягаше изцяло и само телевизията. Но там просто стана дума за този бъдещ закон и за тази възможност, която в него се предвижда от тоя вид.
Водещ: И сега с каква последователност трябва да се решават проблемите при този дефицит на време?
Уляна Пръмова: Ами аз мисля, че последователността вече доста е забавена и доста объркана. И това е много сложно в момента, защото виждате при вас има избор на ръководство, в телевизията предстои след месец-два. Закона не е написан. И физически той не може да бъде приет до лятото. И всичкото това ме навежда на мисълта, че нещата ще се объркат, вместо да се оправят. Просто защото не са подредени във времето. И този закон можеше да се случи преди изборите на генерални директори на БНТ и на БНР.
Водещ: Сега, следва коментар в студиото, благодаря за вашето участие, Уляна Пръмова, генерален директор на националната телевизия. Доц. Лозанов, това усложнява нашата картина. Но смятате ли, че настоящия закон недостига, за да се уредят бързо проблемите на финансовото оздравяване на националната телевизия? От друга страна тук от административното ръководство ме задължиха да ви кажа, че радиото, за разлика от тази институция, е в отлично финансово здраве.
Георги Лозанов: Макар че СЕМ няма пряк надзор върху финансовото състояние на медиите, на обществените медии, това е работа на сметната палата, аз не мога да дам конкретни оценки критически или каквито и да е други…
Водещ: Да, но как ще избирате там директор ако всичко е в (?).
Георги Лозанов: В този смисъл избора на директор на телевизията ще е по-труден и ще има много повече акценти върху тази икономическа страна. Макар че и за радиото това не е маловажно, независимо от сегашното финансово състояние. Не е , защото така или иначе ситуацита е на криза. Тя се отразява на медиите, вярно по различен начин..
Водещ: Това би било едно неравенство, това означава.. нали разбирате какво би значиЛо едно сливане. Някой друг да плати сметката …
Георги Лозанов: Ние не говорим сега сметки точно в този момент. А говорим за принципно конструиране на един модел, който цялостно да промени въобще развитието на медиите. И както стана дума и от това, което каза г-жа Пръмова, нито това за съжаление е предстоящо, то минава през написан не е дори закон, нито както виждам ще стане много лесно като публичен консенсус, виждам че вече веднага започват съпротиви. Почва много да се говори за пари, а пък идеята в основата си е по-скоро свързана със защита на обществената функция и на обществения характер на медията, а не толкова на начин за финансово оцеляване на двете, които да се подпрат като къщичка едно на друго и така заедно…
Водещ: И едното и другото, вероятно.
Георги Лозанов: И едното и другото, но водеща в крайна сметка все пак е тази нужда от промяна на модела, защото каквото и да говорим, независимо, аз съм казвал много пъти, от персоналните възможности и усилия на много хора в тази медия, високия мениджмънт и пред микрофоните и пред камерите, това е една от най-слабо реформираните сфери през всичките тези 20 години. И тази реформа така или инак предстои, за да можем да престанем да ги наричаме държавни, включително и това, за което говори г-жа Пръмова, за собственост, за начин на управление на собствеността и да започнем най-после да ги наричаме обществени. Още повече, че аз съм сигурен, че в цялостен план във връзка с развитието на медиите, във връзка с един нов етап на комерсиализация и специализация, която комерсиалните медии идва, и от цифровизацията, дълъг е разговора и за това няма да го разгръщам, обществените медии все повече сами ще бъдат в собствената си ниша и все по-важни ще стават. За да изпълнят своя обществен характер, все по-малко ще стават другите политематични програми с обществен характер, каквито трябва да поддържа БНР и БНТ. Така че за мен е много важно най-после този модел да се случи. Всички рискове, за които говори г-жа Пръмова и които очевидно и вие имате предвид са налице. Въпроса е дали може да се направи такъв закон достатъчно убедително да преодолява тези рискове.
Водещ: Тази институция е била многократно жертва на подобно сливане, ако всъщност говорим за злополучния опит. Опита да се анализира..
Георги Лозанов: Е, вие говорите за (?) на радио и телевизия…
Водещ: А това води до..
Георги Лозанов: Това беше една шапка в повече, нищо не беше слято даже.
Водещ: И дори извода, че това никога не води до съкращения, а по-скоро до нови административни разточителства.
Георги Лозанов: Аз не мисля, че съкращението е най-важното нещо, макар че разбира се, че трябва и това да бъде структурна реформа в медията е необходима, в това няма съмнение. Но не такива преки прагматични цели. Да съкратим, да намалим бюджета са основните при строенето на този модел.
Водещ: Даже и да успокоявате, тази позиция обаче (?) деформира конформизъм. Страховете от подобни действия.
Георги Лозанов: А не, аз мисля, че конформизъм е затихването в и без това случилите се модели и нежеланието да бъдат пипани.
Водещ: Да, би било грозно да се каже,ч е никой не иска промяна, това е най-…
Георги Лозанов: Да, би било грозно и освен това надявам се …
Водещ: … любимата ни дума от прехода – реформа, нали така?
Георги Лозанов: Е то прехода е това – промяна. То лошото е, че не се случва и не се случва добре.
Водещ: Можем ли да огледаме общото състояние на медиите в България, тъй като ваша грижа, на вас следва тази чест и тази отговорнОст, да кажем каква е фазата, в която сега поглеждате към тях? Какво е положението в цялостната среда?
Георги Лозанов: Ами доста тежко е положението, в този смисъл, че много прилича впрочем на положението, в което аз влязох навремето в НСБТ, защото тогава имаше един развит пазар, радио-телевизионен, и особено телевизионен, кабеларки и прочие, които тепърва трябваше да влязат в регулацията, да започнат да отговарят на закона, да се включват в стандарти . и така, това вече е един мъчителен процес, а всичките политически и други аспекти,за които става дума. Има нещо подобно в цялата работа, защото всичките медии електронни, първо телевизиите разбира се, трябва да се пренесат в тази цифрова ера. До 2012 трябва общо взето да спре аналоговото разпространение на телевизионни програми в България, за да отговорим на европейските условия, тоест отново една цялостна промяна и то много дълбока. Ние като кажем цифрова обикновено ни се струва само технологичната страна, но фактически тя ще доведе въобще до други режими – на свобода на словото, на участие на аудиторията в правенето на програмите. И това не са клишета, това наистина ще са факти, само да започне да работи тази ситуация. По отношение на нея има съпротиви, има големи забавяния, така че ще стане много трудно. Заедно с това когато минават медиите по един нов ход, винаги тов е възможност да огледаме кой стои зад тях, кой ги прави и възможност за това да се търси прозрачност на този, който говори или който определя репертоарите на говоренето в ефира. И от тая гледна точка за мен тази ситуация е важна, за да се възползваме и за един друг тип прозрачност въобще на това как медиите се правят. Освен това има много силна комерсиализация, в телевизията особено, все пак я споменах, през целия преход, особено по- в началото, обществено-политическата проблематика, да я кажа така, беше продаваема. И частните медии от само себе си изпълняваха обществени функции, защото това беше изгодно. Сега това става все по-малко изгодно, по-скоро се отива към развлекателни реалити формати, чрез които да си защитят инвестициите, а пък същинската обществена проблематика остава върху плещите на БНР и БНТ.
Водещ: Тъкмо това исках да ви кажа, че ако има някакъв шанс коректива на управлението да се случи, то е тъкмо на територията на обществените медии, колкото и това..
Георги Лозанов: Така е и по закон.
Водещ: … защото в състоянието, в което са частните медии ние виждаме едно гърчене по посока на това кой плаща музиката. И освен това…
Георги Лозанов: Да, така е, макар че тази поговорка е много…
Водещ: Порочна, безспорно. Но вие непрестанно пледирате да се явяват частни продуценти в обществените медии, да имат право субсидиите на тези две медии да се отделят средства за обществено значими проекти. Как ще се преценява това?
Георги Лозанов: Не казвам частни продуценти, а въобще… към фонда, ако някой ден заработи тоя фонд дай боже, както е записано в закона, то и сега е записано. За да може да се компенсира това, че обществените медии играят на рекламния пазар, а същевременно имат и държавно субсидиране, е нормално частните медии чрез (?), които имат обществена функция да могат да кандидатстват пред този фонд.ще се преценява, този фонд ще има естествено своя борд, който ще разпределя средствата. И той ще има собствена компетентност и ще трябва да създава комисии, които да преценяват това нещо дали един проект си заслужава да бъде финансиран като обществено полезен, ако той е от частните медии. Но имайте предвид, че иначе винаги ще има сянката на голямата конкуренция, с това двойно финансиране, по отношение на частните медии, които пък единствено през реклами се финансират.
Водещ: Не завършихме разговора за националната телевизия, тъй като в него имаше елемент на нещо, което неотменно бързо трявбва да се извърши, какво ще предприеме съвета за финансовото узряване на институцията? Възможно ли е да помогнете?
Георги Лозанов: Аз не мога да си представя, че съвета трябва да върши някаква работа в това отношение, може да съдейства. И в този смисъл действително г-жа Пръмова с това, което предлага по-скоро да се проведе конкурса, за да има един директор, именно който трябва да направи една програма, за да излезе медията от тази ситуация. И тогава ние ако приемем тази програма и на база на него го изберем, естествено съвета според собствените си правомощия, те в това отношение не са много, ще стои зад него и ще му съдейства.
Водещ: Какви темпове давате за потенциалния закон за изработването му, давате си сметка, че не може да бъде…
Георги Лозанов: Не мога аз да дам темпове, този закон ще се изработва вероятно от МС и там трябва да се вземат тези решения. Аз искам всичко да стане бързо, аз вярвам, че ние може до 2012 да завършим цифровизацията. Но май съм единствения наивник, който твърди това.
Водещ: А възможно ли е да се предизвикат изменения в настоящия закон, за да се уредят тези замисли, които обявихте?
Георги Лозанов: Не, чрез никакви изменения това не може да стане. Това трябва да стане с един изцяло нов закон, написан на друга философия. Вижте, ние говорим за цифрова ера, този закон, който действаме, под всичките му кръпки стои едно тяло, създадено изцяло според логиката на аналоговото разпространение, ограничения ефир, тогавашнитеколебания и прочие.
Водещ: Трябва да ви информирам, че предстои конференция за цифровизацията, подготвена отдавна в националното радио идния месец. Но нека да прочетем отново, че вие удължавате срока, това е важно да се каже, и че организирате обществена дискусия, която ще се проведе на 4 май.
Георги Лозанов: Много ви моля, г-жо Маринкова, присъствайте, а и чрез вас да поканим вашите колеги на тази дискусия, защото наистина е важно да поприказваме за това как се развива обществената медия, особено радиото, тъй като сега предстои и конкурс.
Водещ: А по отношение на това дали отделните членове на комисията ще предлагат или ще номинират кандидати за поста на директор?
Георги Лозанов: Членове на комисията?
Водещ: На СЕМ.
Георги Лозанов: Не, той е направен по друг начин конкурса. Там не се номинира член, ами се кандидатства с документи в тези срокове.
Водещ: Има ли нещо друго, което трябва да си кажем по отношение на големите играчи на медийния пазар в България? Тема, която предстои да обсъдим и е свързана с новата медийна група?
Георги Лозанов: Аз само трябва да кажа, че действително разбирам логиката и смисъла на това искане в банките да се разбере как минават държавните пари, така да се каже, през тях. Защото може да се окаже, че освен чрез бюджета пряко, който финансира двете обществени медии, фактически чрез същия бюджет по друг механизъм се финансират и други медии. И тогава обществото много добре трябва да знае това.
Водещ: Това е вашата мечта, ако не греша. Частните медии да си получат своето от държавата.
Георги Лозанов: Не, аз казвам тука обратното. Че там трябва да стават ясни проекти, при абсолютна прозрачност, при видимост, при ясен резултат, та после като този проект се провали да бъде питан този борд – защо му дадохте на този проект субсидиране и т.н. А не невидимото финансиране.
Водещ: А не както е сега, изведнъж един невидим Голиат израства и всички се питат от къде има той толкова издания.
Георги Лозанов: Да. Отивам да поздравя Валери Петров за неговата 90-годишнина и със съжаление, че не мога да участвам до край в този разговор, благодаря за поканата.
Водещ: Пред вас е бъдещето в съвета.
Георги Лозанов: Да сме живи и здрави.
Водещ: Всичко добро ви желаем. 

 

Георги Лозанов, председател на СЕМ: Новият закон ще бъде Закон за медиите

в. Новинар | Ангел ЗАФИРОВ | 2010-04-26 

Насилието е доста изразена характеристика на нашето всекидневие, смята експертът

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Работил е в списание "Българско фото", а след това е редактор и заместник главен редактор на вестник "Култура" и главен редактор на списание "Егоист". Преподава в СУ "Св. Климент Охридски" и е ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация.

- Обществото показа остра реакция срещу предаването "Биг брадър фемили" и малко след встъпването ви в длъжност вие реагирахте и изпратихте писмо до Нова телевизия. 

- Изпращането на това писмо сякаш съвпадна с едно изказване на Цветан Цветанов, който някак си подтикваше СЕМ да се намеси. Между двете събития нямаше никаква връзка, но е факт, че имаше апели, включително и на институционално ниво: „Спрете това предаване, направете нещо”. Те изглеждат малко странно, особено когато идват от законодателя, защото именно законодателят е определил границите, в които СЕМ може да се намеси. А намесата в съдържанието е чисто и просто забранена за СЕМ. Това се нарича цензура и тя е описана в закона. Ако регулаторът един път постъпи така, практически се разрушава цялата основа, върху която е създадена медийната регулация. Трябваше да останем в границите на закона. От тази гледна точка агресията между участниците в играта съвсем не е по-голяма и по-заплашваща аудиторията, отколкото един екшън, който може да се показва по същото време. Законът за радио и телевизия не различава фикция от риалити и затова ние направихме максималното, което можеше да се направи в границите на нашите правомощия.

- Какви бяха вашите препоръки?

- Основно две. Първо, всички сцени на агресия, даже не непременно ако биха били нарушение на закона, да бъдат разположени след 23 часа, за да се щади детската аудитория. Не става дума за това къде могат да участват деца и къде не – това е извън нашата компетенция. СЕМ се занимава с образи и думи, с екранна картина, а със самите деца се занимава Законът за закрила на детето. 
Второто предписание беше шоуто да се върне към предварителния си замисъл, както беше анонсирано, и да представи българското семейство в неговото многообразие, защото в първия етап на предаването фокусът очевидно беше изместен към един тип представители на българското общество, които са по-агресивни и с по-ниски стандарти на говорене и общуване помежду си.

- Доволен ли се сте от реакцията на Нова телевизия?

- Това е единственото възможно нещо, което СЕМ можеше да направи, и аз съм доволен, че регулаторът успя във връзка и с обществените дебати да реагира така, че даде резултат. Не просто да вдигаме лозунги. Това е действителна регулация, при която санкцията не става по-груба от това, което санкционираш.

- Ако бяхте „спрели” предаването, бихте ли могли да бъдете обвинени в цензура?

- Разбира се, че бихме могли да бъдем обвинени, че играем на страната на един телевизионен оператор в конкуренцията му с друг. Всички, които са институционално ангажирани, трябва да имат предвид, че медиите са свободна и независима територия. И ако една институционална фигура иска да се намеси в тях, може да попадне в хипотезата, че е говорител на лобита.

- Вие казахте фикция или риалити. А могат ли да се правят паралели между риалити и реалност?

- Около това предаване се вдигна една, в известен смисъл, надвишаваща собствения си предмет вълна на реакция срещу насилието. Защото насилието е доста изразена характеристика на нашето всекидневие и извън екрана, и на екрана. Единственото реално в реалната телевизия са хората. Те са „натурчици”, които влизат в публичността, но си остават „частни хора”, такива, каквито са в бита и в личния си живот. Затова риалити форматите са показателни за същинските мотивации на хората. Друг е въпросът, че тези мотивации не могат да бъдат превърнати от само себе си в сюжет и там се намесват сценаристи, вкарват се правила на играта. Но участниците рано или късно започват да проявяват същинския им мотив и това е смисълът на експеримента. Показва, че това насилие, което наблюдаваме като социални сюжети – престъпност, корупция, има своите корени в психиката на хората, в тяхното всекидневно общуване.

- Но има различни формати, не всички формати предполагат това?

- Да, но този формат е особено драматичен, защото е една лупа, която показва какво има вътре в частния човек. И тази гледка не винаги е лицеприятна.

- Но беше ли предизвикана или режисирана острата обществена реакция срещу предаването?

- Разбира се, че не беше режисирана, но беше пресилена. Ние дълго време, именно чрез медиите, сме свидетели на нарастващо насилие в училището, между децата, в семейството. Когато стане дума за деца, човек го заболява и почва да търси виновник. А няма как да обвиниш абстрактно училището, системата, родителите в един колективен образ. Най-после обществото като че ли успя да намери виновник: „Ето на – телевизията е виновна”. Според мен това е известно изместване на фокуса. Така няма да решим проблемите на децата в нашето общество.

- Ако телевизията не е изпълнила някакви обществени очаквания, би ли могло в България да има истинска обществена телевизия, която да задоволява тези очаквания?

- В българското обществото има воля за обществена телевизия. Политическата воля през всичките тези 20 години обаче беше несигурна. През годините на прехода обаче това, което е пряко свързано с обществената функция – публицистичните формати, социалният живот, политиката, граждански реакции, беше и най-продаваемо. Комерсиалните телевизии имаха интерес в програмно отношение да се държат доста близко до БНТ. Сега, след голямата комерсиализация, истинската политематична обществена телевизия ще остава ниша изцяло за БНТ. Затова сега след 20 години, колкото и да звучи парадоксално, най-после имаме шанс да направим истинска обществена телевизия.

- Логично ли е по БНТ – една телевизия, която се финансира от държавния бюджет, да има реклами?

- Аз съм абсолютно категоричен, че в БНТ засега поне в никакъв случай не бива да се спират рекламите. Ние имаме само три национални телевизии. Дори и по простото антимонополно правило – по хипотеза не би трябвало да имаш повече от една трета от един пазар, ако изключиш една от телевизиите, другите две ги вкарваш автоматично в монополна позиция. Докато не се появят още национални телевизии.
Същинското финансиране на обществените медии, което да гради обществения им характер, в България не се случи. Има възможност да стане нещо друго – това, което е определено от бюджета, да не се дава пряко на медиите, защото при тази пряка връзка може да се подозират зависимости, а да минава през фонд "Радио и телевизия". Този фонд е заложен в Закона за радио и телевизия, но никога не е проработил. 
Налага се преструктуриране на средата и най-естественият му инструмент е цифровизацията. Но това сякаш обяснява защо цифровизацията толкова трудно се случва в България. Този процес е много забавен, той трябва да завърши на 1 януари 2012 година според нашите европейски ангажименти и един от моите приоритети като председател на СЕМ е съветът да помогне това да се случи. Защото не става дума просто за технологичен проблем, а за нови граници на свободата на словото.

- Трябва ли да има регулация и върху другите медии, интернет, блогове?

- СЕМ не регулира интернет. Засега интернет не бива да се вкарва в някакви регулаторни рамки, но доколкото започна конвергенция между традиционните медии и интернет, а традиционните медии са регулирани, би трябвало да има и някаква равнопоставеност на регулацията. Още повече че собствеността и върху печата трябва да подлежи на регулация, защото там започват да се създават мощни монополни позиции. Започва да има нелоялна конкуренция, защото определени вестници с нарушаване на стандарти, които другите спазват, печелят аудитория, което е нелоялна конкуренция. Новият закон, който ще се готви, трябва да е не Закон за радио и телевизия, а Закон за медиите, така че технологичните и ценностните промени да намерят новата си нормативна база.

Стр. 8 – 9

Снимка: БГНЕС

Георги Лозанов: Медийният закон трябва да включи и печатните медии

в. Пари | 2010-04-20

Дигитализацията на телевизионния и радиосигнал е сред основните приоритети на СЕМ, казва председателят на съвета Георги Лозанов

Господин Лозанов кои ще са основните ви приоритети след избирането ви за председател на СЕМ?

- Първият е свързан с обществените медии – скоро предстоят избори за генерални директори на БНР и БНТ. Вторият приоритет е цифровизацията на радиото и телевизията, тъй като имаме много парещ срок – 1 януари 2012 г. В тази връзка имахме закъснение от 10 години. Основното, което трябва да се направи, е да се промени моделът на тези обществени медии, защото в съзнанието на хората те си остават държавни. През последните 20 години не успя да се състои същинската обществена медия на модерно ниво в България. Това е една от най-слабо реформираните сфери въобще в България.

Ще бъдат ли цифровизирани навреме националните радио и телевизия?

- В този процес има много играчи – оператори на мултиплексите, радио- и телевизионните оператори и т.н. Тук трябва да се намесват двата регулатора, за да вървят по-лесно комуникацията и договарянето помежду им. Най-сериозната пречка е сериозното забавяне през годините. Ако не успеем навреме обаче, ще има санкции от страна на ЕС.

Възможно ли е да се случи сливане между БНР и БНТ?

- Това е идея, която подкрепям. Ако сливането стане факт, ще се пренареди цялата структура на държавните медии. Сливането ще бъде и антикризисна мярка, защото така ще се намалят администрацията и разходите за правене на програмата. Структурната грешка на тези медии е, че административното ръководство съвпада с програмното. Идеята ми е да се създаде оперативно мениджърско тяло, което да управлява голямата корпорация на двете медии, а даже и трите, ако към тях се присъедини БТА. Необходима е и много голяма самостоятелност на програмите. За да се случи конвергенцията обаче, трябва да се напише нов закон, което бе поет от управляващите ангажимент. Предполагам, че това би могло да се случи до една година.

Трябва ли да се слеят КРС и СЕМ, каквато идея имаха ГЕРБ?

- Когато са отделни, специално СЕМ може да функционира на базата на своята независимост като обществен орган, т.е. да се съобразява повече с обществените очаквания, а не толкова през държавната воля. Не съм сигурен, че сливането няма да се превърне в едно КРС, където СЕМ няма да заглъхне като позиция и да изчезне.

Не се ли притеснявате от монополизация на пазара след промяната на собствеността на НУРТС – представител на купувача в България е фирма на Цветан Василев, който има участие в "Нова българска медийна група" с Ирена Кръстева?

- Това е много сериозен проблем не само по отношение на конкретния пример, а въобще за собствеността на медиите. Ние така и не приехме закон за концентрациите. В България никъде не е казано колко медии можеш да притежаваш. Издателите на вестници стигнаха до извода, че е необходим закон, който да регулира по някакъв начин печата. Това искане дойде след появата на империята "Кръстева", която започна да плаши останалите играчи, и във връзка с жълтата преса, която често пъти нарушавайки определени норми, които другите спазват, се превърна в нелоялен конкурент. Има шанс законът за БНТ и БНР да не бъде само за радиото и телевизията, а за медиите въобще, като включва и печата, и постепенно да започне и да се грижи за регулацията в интернет предвид конвергенцията между традиционните медии и интернет.

Как СЕМ ще работи занапред с онлайн медиите?

- Засега има много малко възможности в това отношение. Това са тъй наречените нелинейни услуги, които се разпространяват през интернет, по отношение на които СЕМ няма регулаторна функция. Все повече понятието медии се променя и все повече се говори за информационни услуги, а при тях излиза напред не програмата, а отделният продукт, който свободно се движи във времето и пространството. Въобще играта става съвсем друга – ние все още мислим през едни категории, създадени в аналоговата ера, а вече сме на прага на цифровата.

Стр. 23

Философията на Олга Лозанова е деца и работа

www.segabg.com I Албена БОРИСОВА I 2005-11-08

Лятната резиденция на програмната директорка на НТВ и на брат й Георги е от три къщи, дело на баща им, архитект Лозан Лозанов

Никога не съм имала нужда да противореча на родителите си, за да се почувствам пораснала. И до днес, когато татко поиска нещо от мен, казвам "да, добре" и го изпълнявам. Така описва отношенията в семейството си програмната директорка на Нова телевизия Олга Лозанова.
Твърдението й би изненадало всеки, който я познава само служебно. Защото Олга Лозанова е млада, красива, винаги елегантна и почти непрекъснато с цигара в ръка. Имиджът й подхожда по-скоро на неомъжена дама, отдала се на професионалните си амбиции и затова неподвластна на традиционните семейни отношения. Тя обаче е омъжена, има двама сина, с удоволствие живее в общ двор с родителите си и твърди, че вярва в патриархалните ценности.
———
Баща й е известният архитект Лозан Лозанов, а Георги – по-големият й брат, е един от най-авторитетните медийни експерти у нас. Семейството обаче "буквално се носи на гръб" от майка й Олга Станева, която също е архитект и се занимава предимно с интериори. "Царството на мама са детайлите във всяко отношение. Често се смеем, че тя е от първите феминистки в републиката – с кариера, взела шофьорска книжка преди баща ни, участвала сама в ралита, запазила моминското си име – все "дръзки" постъпки за времето си. Но достатъчно е човек да я види, за да схване иронията."
Съпругът на Олга е Кирил Якимов. Той е художник с "уклон към архитектурата", който дължи на баща си, не по-малко известния архитект Яким Петров.
Олга и Кирил са семейство от 8 години. И макар че професиите и на двамата са публични, те трудно могат да бъдат наречени светска двойка. "Бих предпочела ако ще си слагаме етикети,

да бъдем бохемска двойка,

но за съжаление все по-малко енергия и време имаме, за да се удържим в този стил на поведение." Наскоро съвсем случайно разбрах, че и служебните им отношения често се пресичат. В последния мащабен проект на Нова телевизия, сериала "Хотел България" – филмът ще е първият у нас, който ще се произвежда по правилата на западните продукции – един снимачен ден – една серия и от 13 септември ще се излъчва всеки делник в праймтайма – всички декори са дело на Кирил. Той е автор на дизайна в студиата и на други известни предавания, като "Стани богат", "Семейни войни", "Столът", "Горещо", "Рекламна пауза", "По света и у нас", "Руска рулетка", "Морска сол".
"При нас много неща са "въпреки" – оженихме се въпреки архитектурните си фамилии, а не заради тях, Кирил работи за Нова телевизия въпреки мен, а не заради мен. Защото е див македонец и обича да спори с мен по всякакви въпроси, а каква по-благодатна територия от служебната – той създава мизансцена, аз подавам репликите и тригикомичният сюжет е готов."
Въпреки че работи с хъс, програмната директорка на НТВ не приема да я наричат "работеща жена" и да бъде вкарвана в клишето "разкъсвана между работата и семейството майка с комплекс за вина". "Много деца и много работа ми се вижда една балансирана рецепта за щастие." Бебето Лозан вече е на 9 месеца, а брат му Яким е по-голям с 5 години. И двамата са кръстени на дядовците си. Нито на мен, нито на Кирил не ни е и хрумвало да търсим имена за децата си – още от самото начало беше ясно, че те ще са кръстени на родителите ни", обяснява тв шефката. Тя също е кръстена на баба си, брат й – на дядо й, а и съпругът й – на неговия. "Семейната памет "окръгля" света, чувството, че съм част от едно по-голямо цяло, ми вдъхва кураж."
В момента Лозанови-старши, Олга и Кирил и семейството на брат й Георги живеят в

лятната резиденция на фамилията в квартал "Надежда"

Там арх. Лозанов е проектирал три самостоятелни къщи с просторен общ двор, които се ползват само през топлите месеци на годината. Постройките изглеждат изключително функционални и удобни за нуждите на обитателите си. Входните врати извеждат към добре поддържаната ливада, освен това има навес, под който е изнесен телевизор и маса със столове. Там е окачено и бънджито на малкия Лозан, който е почти готов да проходи.
"Татко е най-добър в правенето на къщи, защото лесно влиза в контакт с хората и успява да преведе собствените им желания на езика на архитектурата", обяснява уменията на баща си Олга. За широката публика пък арх. Лозанов е познат като един от авторите на църквата "Св. Петка" в Рупите, вила "Калина" в Бояна, високата сграда на КНСБ на Солни пазар в София, той е бил консултант и на най-модерния кинокомплекс у нас – "Арена".
Летните къщи на Лозанови са вдигнати на наследената от дядото Георги земя, чийто род преди години

притежавал почти цялото село Връбница

Той вече е покойник и се е превърнал в легенда за рода си. Внучката му разказва, че починал, докато косял поляната пред къщата. "Дядо мечтаеше да умре, докато работи и мечтата му се сбъдна. А когато го внесохме в къщата, един чисто бял гълъб влетя заедно с него и стоя на рамото му, докато не го изнесохме." Сега на това място в градината се издига скулптура на гълъб, която е дело на Павел Койчев.
"Патриархалният живот уж изглежда демоде, а всъщност е доста прилепчив. Който влезе веднъж в семейството, става част от него и няма мърдане. Приятелите ни "търпят" странностите на фамилията, поемат майтапите, а най-онеправданите се оставят мама да ги сватосва. Хубавото е, че все неуспешно. Светла, нянята на Яким и Лозан, е с нас от 6 години и отдавна е с "официален статут" на трета баба."
Гувернантките също са част от семейната традиция. За медийния експерт Георги Лозанов е всеизвестно, че е минал през ръцете и възпитателните методи на 11 гувернантки. За разлика от него Олга, която е с 11 години по-малка, е минала само през 3. "Аз бях облагодетелствана от натрупания опит на моите родители. Въпреки че още помня първата ми гувернантака танте Мария,

доста свирепа немкиня с военизирано разбиране

за дисциплина, която сипваше супата, яденето и десерта в една чиния, защото всичко отивало на едно място. Показателно за това, колко малка е всъщност ролята на възпитанието, е, че не станах особено дисциплинирана, но със сигурност и до днес съм лакома."
Георги също се включвал в отглеждането на малката Олга. "Предполагам, че не е имал особен избор. Да, много ми е повлиял. Изпитвам огромно удоволствие от общуването с него и мисля, че това е една от причините да съм човек със "завишен коефицент на щастие", както ме определи един лекар-хомеопат", обяснява връзката с брат си шефката в НТВ. Макар и да нямат външна прилика, двамата имат изключително сходни маниери, начин на изразяване и интонация. Към общите им черти може да се прибави и честото палене на цигара.
Но на въпроса дали се съветва с него по професионални теми, Олга Лозанова отговаря, че Георги е изключително фин човек и никога не би си позволил да дава директни напътствия на когото и да е, защото това би нарушило "естетиката" на общуването.
Тя твърди, че съпругът й много цени медийния експерт, а освен на него той бил любимец и на малкия Яким. Петгодишният малчуган вече е наясно, че баща му прави декори,

мама работи в телевизия, а Георги мисли

"А аз ще стана архитект", категоричен е Яким. "Аз не станах архитект заради типичното тийнейджърско бунтарство, а и защото, както казва баща ми, архитектура само с приказки не може да се прави."
Олга смята, че архитектурата й е повлияла, защото се стреми да живее красиво, уютно и заедно – всичко това го има в архитектурата. Тя разказва, че семейството й винаги е обитавало красиви домове. Родителите й са живели първо при баба й и дядо й, после под наем, след това в малко жилище, а накрая и в по-голямо. Но като най-хубав тя помни апартамента в писателския блок на столичната улица "Незабравка", който бил проектиран от баща й. "Беше чудесно място, предразполагащо към безметежно съществуване. "Резерватът", както наричаха писателския блок, си беше готов сюжет за сапунен сериал. Приятелствата бяха съседски, всичко се случваше в едно затворено пространство, спомням си едно непрестанно движение по етажите, между които се разиграваха любовите и разделите.
"Напуснах дома на 18 години, уж за да порастна. Тази цел и до днес не е осъществена докрай, но пък така в една от многото студенстки квартири, които сменях, заживях с Кирил. Значи е имало смисъл. Макар да беше любов от пръв поглед в ресторанта на Народния театър, мина доста време, в което живяхме заедно, преди да се решим да се оженим."
Приятелството ни е скрепено по митинги, кина и купони, разказва Олга. Тя признава, че с него е преминала през всички изпитания, заръчани от баба й. Олга Станева била изключително разкрепостена за времето си и я съветвала никога да не се жени, ако преди това не се е напивала, не е пътувала и не е играла комар с избраника си. В такива ситуации можеш да видиш какви са скритите черти на мъжа, ще знаеш как реагира в екстремни условия, дали е широко скроен и може да губи, съветвала баба Олга внучката си.

А с Киро много сме се напивали,

много сме пътували и много сме играли на комар, защото той редовно ме водеше на ротативките на "Раковски", обяснява Олга. И въпреки това се оженихме.
Кирил й предложил брак на първи април и затова баща му Яким не приел сериозно вестта за предстоящото събитие, когато го уведомили по телефона. А сватбата им била много весела, защото вместо поканените 200, дошли два пъти повече гости. "Но на нашите сбирки това се случва редовно – винаги присъстват поне три поколения", обяснява програмната шефка на НТВ. Последното голямо събиране на фамилията било на 75-ата годишнина на арх. Лозанов това лято в Банско. Дотам гостите се извозвали с автобуси.
"Бракът е забавно начинание, защото в тясното пространство между двама души нямаш накъде да мърдаш, освен да дълбаеш навътре, а за човек, който се занимава с телевизия е хубаво да има поне едно задълбочено занимание", смее се Олга Лозанова.

Оригинална публикация

Дискутират плурализма в електронните медии

www.novini.dir.bg | 2010-04-17 

Дискусия на тема “Медиен плурализъм и концентрация в сектора на електронните медии“ ще се състои днес в зала “Мати“, съобщиха организаторите от Българския хелзинкски комитет. Поканени са експерти като доц. Нели Огнянова, доц. Георги Лозанов, представители на Комисията по гражданско общество и медни, Съвета за електронни медии, както и Едвин Сугарев, Деян Кюранов, проф. Евгений Дайнов, Красимир Гергов, Явор Дачков, Кеворк Кеворкян. Очаква се да бъдат оповестени нестандартни мерки, които гражданският сектор би могъл да използва в борбата с медийния монопол. Ще бъде представена новата книга на БХК “Как и защо спря радио “Нова Европа“, съдържаща документални свидетелства.
БТА

Оригинална публикация

 

Георги Лозанов: Регулацията на медиите прилича на тази отпреди 15 години

www.bgnes.com | 2010-04-17 

Трябва да искаме от телевизията много, но да не забравяме библиотеката, театъра и храма. Този призив отправи към зрителите председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов по PRO.BG.
Екип на новините бе на гости на медийния експерт. Самият той каза, че би искал да гледа телевизия, която да е „някъде на границата между телевизията и библиотеката”. Лозанов смята, че в сегашния момент регулацията на медиите прилича на началото, когато беше създаден Националния съвет за радио и телевизия преди 15 години. „Тогава имаше бум на кабелните телевизии и влизаше съвсем нова среда. Сега става дума за цифровата ера и смятам, че трябва непременно да изпълним това изискване до 2012 година дори това на някой да се струва прекалено бързо”, обясни той.
По повод дебата за статута и начина на управление на БНТ и БНР, Георги Лозанов бе категоричен: „БНТ и БНР трябва да останат обществени медии в класическия им вид, финансирани от обществото, в които телевизионният живот тече по различен начин. В този смисъл обединението им по модела на BBC може да се окаже един добър начин най-после да изградим модела на обществените медии в България, каза председателят на СЕМ.
Георги Лозанов отрече да има конфликт на интереси със сестра си, както писаха медиите, тъй като Олга Лозанова работи в електронна медия, а не е неин собственик. Той смята, че законодателството в страната дава ясна формулировка за подобни казуси. 

Оригинална публикация

Георги Лозанов, председател на СЕМ: Обществените медии трябва да се изградят от А и Б

www.dnevnik.bg I Лора ФИЛЕВА I 2010-04-18

Георги Лозанов беше избран за председател на Съвета за електронни медии (СЕМ) от квотата на ГЕРБ. Той беше единственият кандидат за поста. Бил член на Националния съвет за радио и телевизия (НСРТ – предшестващия СЕМ регулатор) от 1997 г. до 2001 г. и негов председател за една година. След това – от 2001 до 2003 г., и член на СЕМ. Доц. Лозанов е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски" и ръководител на катедра "Печат и книгоиздаване" във Факултета по журналистика и масова комуникация.


Мнозина вече се питат защо трябва да съществува Съветът за електронни медии?

- Най-важното качество на Съвета за електронни медии е неговата независимост. Давам си сметка, че това е лозунг, но за да е такъв орган, той трябва да взима своите решения изцяло на базата на закона и да ги аргументира публично. Когато се отклони от закона или работи в известна конспиративност, тогава върху него пада подозрение дали е независим и дали не проявява чужда воля. Когато има обществен натиск, който да кара СЕМ да влезе в цензурска роля, законът трябва да еинструментът за независимост.
Пример за това е предаването "Биг брадър" – практически е невъзможно СЕМ да го спре, дори и всички да са против него. СЕМ може да констатира конкретни нарушения, които да могат да издържат в съд. Тогава вече на базата на натрупването на нарушението може да спре цялата медия, но не само едно предаване. Това е направено именно за да не е цензурен органът. Работата на СЕМ е обратното – да предпазва медиите от политическа или друга цензура и затова през 1998 г. надзорът беше изваден извън политическите институции. Преди това комисиите на парламента решаваха съдбата на медиите.

Предвиждате ли промени в закона за СЕМ, най-вече за състава на съвета?
- В близко или по-далечно бъдеще се очаква съставът да бъде намален от 9 на 5 души. Намалението е логично, защото не съм сигурен, че девет души са необходими, но, от друга страна, не трябва да става механично, просто за да намалим бройката. Защото увеличаването на бройката навремето имаше проста аргументация в полза на независимостта. Колкото повече са членовете, толкова по-трудно е да се създадат лобита на базата на нечие влияние, включително и да бъдат купени. Когато има 5 души, достатъчно е да бъдат привлечени трима на нечия страна, за да се дирижира политиката на съвета.

Смятате ли, че това е възможно да се случи и сега? 
- Нашата работа е да не се случва и това е свързано с предварителното доверие и индивидуалностите, които влизат вътре. Но поначало такова непрестанно подозрение в корупция има към повечето институции в България. През решенията на СЕМ лесно могат да минават и конкурентни войни – ако се атакува много една медия или формат, това е в полза на друга. Трябва да има балансирано поведение, а защитата е публичността.

Как се е променила медийната среда, откакто напуснахте регулатора?
- През последните години по-скоро се усеща само тътенът на голямата промяна, на нещо, което идва. Преди всичко тя е свързана с цифровата ера, както и с новите медии. С фондацията, с която работя ("Медийна демокрация" – бел. ред.), правим изследвания, според които през 2009 г. социалните мрежи са мощен аргумент при формирането на общественото мнение. А това променя и традиционната медия. Няма съмнение, че новата медия увеличава свободата. От друга страна, тя има и своите дефекти – анонимността и оттам безотговорността. Едно по-безотговорно говорене също се отразява на традиционната медия, преди всичко в бума на жълтите вестници. Този бум постави в много по-маргинална роля традиционната преса –като тиражи, като комуникативен резултат. Техният голям ресурс остава доверието.
Характерно за последните години е и възможността за създаване на медийни империи с неясен произход на капиталите, а оттам и на намеренията. Това доста стресна издателите, чисто конкурентно. Те сега – най-после – в собственото си мислене и очакване стигнаха до идеята да има закон, който да регулира и печата, държавата да изиграе някаква защитна роля. 

Какви са рисковете на предстоящата цифровизация?
- Най-големият риск е да не се цифровизираме в сроковете, в които трябва – януари 2012 г. Нещата вървят бавно. Цифровизацията не значи нищо толкова драматично, само 15-те разпространяващи се по аналогов наземен начин телевизии вече да не се разпространяват по този начин и на практика да няма аналогов телевизионен ефир. Кабелните оператори се страхуват напразно, че с цифровизацията ще бъдат изместени – нищо подобно, те още дълго ще разпространяват своите пакети. Този проблем го влачим над 10 години, без да помръдваме. Ако не го направим, въпросът е политически в ценностен смисъл – пак ще си останем най-големите оставачи на ЕС. За мен като председател на СЕМ това е много голям приоритет – на 1 януари 2012 г. да ударим шампанското в носа на цифровизацията.

В интервю за "24 часа" казвате, че трябва да се видят лицата на медийните собственици. Вярвате ли, че това ще се случи?
- Вярвам, че е много трудно. Победата на човек не е в това да победи, а да не се откаже, като загуби, и да продължава да действа. В това отношение харесвам книгата на Хемингуей "Старецът и морето" – как улови огромната риба, закачи я, защото нямаше как да я качи на лодката, и мъчително бавно я теглеше към брега, въпреки че останалите риби започнаха да я ядат. Накрай изтегли на брега само една кост. Тази кост са залогът и мотивът на всички високомотивирани акции. Така е и със собствеността на медиите. Дълго време ще изваждаме една кост на брега, но трябва да влизаме и да ловим следващата риба.

Какво пречи това да се случи?
- Регистри с правните субекти зад медиите съществуват и всеки може да ги види – има ги и в СЕМ, и в съда. Въпросът е какво стои зад правните субекти. Често пъти те са само един декор. Затова е много важно за самите медии това да се превърне в тема – чрез взаимен натиск, чрез разследваща журналистика. Това не е клюкарски интерес. Медийната комуникация има две страни и е важно да се знае кой ти говори от оная страна, която наричаме медия, и с какви цели.

Предстои избор на шефове на БНР и БНТ. Как виждате подходящите кандидати? 
- Първо, като става дума за обществени медии – важно е да се яви фигура, която е обществено известна. Не става въпрос за звезди, може да не е широко известна. Но да е фигура, която да е минала през защитата на обществения интерес и да й е интересно да защитава точно този интерес. Второ, трябва да е фигура, която не влиза в противоречие с гилдията. Обществените медии не са предприятия, които може да се управляват като строга структура. А и в много голяма степен обществото се изразява от журналистите в една медия, отколкото от нейния висок мениджмънт. Така че е много важно това взаимодействие. Това, разбира се, зависи от състоянието на гилдията, която не е в онова граждански активно състояние, в което беше преди 10 години.
Друг много важен критерий е да има представа за бъдещето – става дума за обществени медии в много променяща се среда. Още повече че обществените медии така и не се състояха в България, тоест моделът трябва да се конструира от А и Б. Важна е и бизнес ориентацията на мисленето, предполагам, че този мандат ще носи белезите на кризата. Трябва да имаш идея как по друг начин да управляваш бюджетите, не просто да стоиш в един кабинет и да чакаш държавата да ти даде едни пари. 

Как оценявате БНТ и БНР към сегашния момент?
- И двете медии последните години имаха спокоен период, защото особено през телевизиите по време на прехода се водеха големи битки – за независимостта и демокрацията. За хубаво или лошо, последните директори успокоиха този модел и дадоха възможност на медиите да се развиват спокойно. Но това не доведе до нова представа за обществени медии, която да ни убеди, че е започнало изграждането на същинските обществени медии в България. По-скоро това е една инерция, свързана с представата за старата държавна медия.
Така че много зависи кой ще се яви на конкурса. Аз си представям, че ще се яви човек с модерно мислене, който да обърне представата, да има характер. Това правителство и тази власт е власт на офанзивата. Но много ми се иска офанзивата да се пренесе и в обществените медии, да почне да се обръща моделът. Още повече че в новата ситуация обществените медии ще стават ужасно важни. Защото кризата ще комерсиализира много силно средата. Тогава обществената медия ще е един анклав, в който ще може да се защитават общественият интерес, многообразието и ценностите.

Като говорите за сливане на БНТ и БНР в структура, подобна на Би Би Си, как си го представяте на практика?
- Много е важно това да е структура, обратно на Комитета за радио и телевизия. Двете медии си имаха собствената си мощна администрация, а отгоре имаше още един етаж – шапка, също административен. Въобще не става дума за това, а за малко, много активно и просветено мениджърско тяло, което да управлява двете медии на принципа на фирмата в модерния смисъл на думата. Да управлява бюджетите и да ги прави ефективни. И оттам нататък много различни програми с много голяма редакционна свобода и в тях водещи да са творческите фигури. Което от само себе си да доведе до съкращения във фонда за работна заплата, до освобождаване на пространство, защото тези медии продължават да носят характеристиките от времето на соца. Имат сгради и какво ли не, а изпуснаха най-важното, за което не са виновни те, а държавата – разпространението е в ръцете на частен играч, на който трябва да плащат.
Когато това обединение се направи, включително и като антикризисна мярка, ще може най-после медията да се построи от А и Б действително. Разбира се, ако това не остане добро пожелание.

Кой ще създаде такава структура, при положение че и политическите, и медийните играчи са си същите за изминалите 20 години?
- Обществените медии могат да се случат само ако политиците се откажат от властта си върху тях. Всички от прехода се държат за телевизията както за полата на майка си, особено за БНТ. Това е свързано със спецификата на прехода, тъй като през медията се родиха новите елити. Сега новото правителство демонстрира желание да развали задочния договор на елитите, който включваше всеки следващ да пази предишния. Говоренето на Бойко Борисов, което е почти фамилиарно общуване, както и на фигури край него като Симеон Дянков, които казват нещо по един непредвидим за публичната риторика начин, почва да отменя този договор между елитите. Имаше известно подозрение по отношение на премиера, че може би той ще пази отношенията си с Първанов. Но и там се получи много важен срив.

Има съмнения, че подобна структура се прави, за да се отнеме относителната самостоятелност на двете медии и по-лесно да се подчинят на една воля.
- Не, самостоятелността не трябва да е на ниво медии, а на ниво програма. Какво значи самостоятелност на БНТ спрямо БНР? От какво ще им дойде проблемът, ако са в една обща мениджърска структура? Сривът на модела на обществените медии у нас трябва да стане така – този, който дава и разпределя парите, да не е този, който определя съдържанието. За да не може да го прави.

И все пак кой ще гарантира въвеждането и най-вече спазването на правилата на Би Би Си?
- Законът за радио и телевизия е устройствен закон за БНТ и БНР, вътре трябва да се разпишат ясно техните характеристики. После изборът от СЕМ на висшия мениджмънт на тази нова структура – самото събеседване, излагането на концепции, залагането на характеристики от тези концепции в договорите между СЕМ и изпълнителното тяло на медиите.

Оригинална публикация