в. Черноморски фар, Бургас I 06.12.2013

Анелия Генова работи в Дирекция "Маркетинг, реклама и информация в туризма"в Министерството на икономиката и енергетиката. С маркетинг на дестинациите в България се занимава вече 15 години. Опитът й е свързан главно с комуникационни кампании в Северна Европа, Централна Европа и Япония. Запозната е с туристическия пазар във Великобритания, Скандинавия и този на Балканите. Най-важното в работата й се състои в това да представя страната ни по най-добрия начин. Завършила е маркетинг и планиране в университет за национално световно стопанство.

- Г-жо Генова, какво е нивото на рекламата, която представя България пред света, и какви сме ние през погледа на чужденците?

- Като реклама на национално ниво и промоция е много важно да се знае, че проектите по ОП "Регионално развитие" ни дадоха ресурс, защото с държавния бюджет не можем да направим всичко, което бихме искали. С наличния ресурс успяхме да свършим много полезни неща, като портален сайт с много езикови версии, обекти и видеоклипове. Наскоро приключихме и работата по серията рекламни филми, които са страхотни. Те включват кратки видеа за траките, за тракийското наследство, за морето, културата на България, т.е. все неща, които бихме искали да рекламираме. Във всичко това има хора, емоционалност и съпреживяване, което е много важно за това какви сме в погледа на чужденците, за да може те да се завърнат отново.

- Само един сайт достатъчен ли е?

- Само една снимка на Рилските езера например, разбира се, не е достатъчна. Но както казах, има един много важен момент на съпреживяването и той играе ключова роля – когато прочете отдолу под снимката посланието на човек, който е бил там и казва "когато застанах там, се почувствах невероятно освободен, все едно духът ми витае там…". Лично съм говорила с журналисти и са ми казвали, че така представят посещенията по различните обекти. Идеята е успешно да се покаже, че това са места, които вдъхновяват хората и ги зареждат с енергия. Това кара хората да пътуват – да предадем посланието на местата, които сами предлагаме.
Досега всичките ни текстове и филмите, които правим, са основно информационни. Те показват много красиви места, но всъщност не показват защо трябва да бъдат посетени.

- Какъв е бюджетът за реклама, който ще бъде отделен през 2014?

- Благодарение на европроектите, очакваме около 14 млн. лева. Възможностите на държавата иначе са малко по-малко от 4 млн. лева. За справка миналата година беше 6 млн.лв.

- Достатъчни ли са тези пари и за какво ще бъдат похарчени?

- С този бюджет няма да можем да направим нещо, което да е удивително като масирана рекламна кампания по простата причина, че искаме да осъществим комуникация на поне 10 рекламни пазара. С тези средства не можем. Но разчитаме и на европейските проекти, дори през следващата година продължаваме един такъв за комуникационни кампании, който е за 6 млн. евро. Заедно с него нещата са на сравнително добро ниво в сравнение със Сърбия например. Но сме далеч от Гърция или Турция, които отделят повече от 100 000 млн. евро на година.

- Рекламното лого на България понесе страшно много критики, според вас възможно ли е да се задоволи вкусът на критиците и вие лично как си го представяте?

- Лично аз мисля, че логото трябва да бъде много силно като идея и въздействие. Само тогава ще бъде прието, защото в момента се получава така, че се хващаме за отделни части от символите и започваме да гледаме нещата на парче. Всъщност трябва да се възприема самата идея. Искам да добавя и че, независимо как точно е изпълнен символът, той все пак се прави от професионалисти и не сме ние хората, които можем да кажем дали една художествена стойност е ОК или не. Важно е как тя се възприема и да е добре представена като визуален символ, за да може всички да го използват лесно и достъпно. Това е много важно, защото ако туристическите агенции или хотелите само го държат в някакъв шкаф без да го слагат навсякъде в тяхната комуникация, тогава символът, с който трябва да се гордеем, ще бъде използван само от държавата и комуникацията няма да е в пълната си степен. Затова всеки един от бранша е длъжен да се приобщи към идеята и да я предлага заедно с нас. Рекламата не трябва да я прави само държавата, разбира се, ние ще инвестираме най-много средства, но и колегите трябва да пускат логото във всяка една бланка, дори и да се гордеят с него. Това създава комуникацията в бранда.

- Какво очаквате от новото лого?

- Аз лично очаквам от новите коментари и дискусии, които протичат, от консултациите с бранша и с дизайнери и художници, да се получи един продукт, който да е страхотен, пипнат по великолепен начин. Всъщност да бъде това, което ние бихме искали да имаме. Пак ще кажа, че логото не е само и единствено нашият лотариен билет за голямата печалба. Това е опаковката и тя трябва да отговаря на съдържанието, което имаме. Много е важна силната връзка с потребителя и по-точно да не го излъжем с това, което сме му обещали.

- Скандалният филм на ВВС за Слънчев бряг също предизвика много полемики. Според най-големия PR експерт у нас Максим Бехар най-важно е, че марката Слънчев бряг продава, докато други смятат, че по-значим е западналият имидж на най-големия ни морски курорт. Вие как ще го коментирате?

- Гледах го този филм и определено не ми харесва начинът, по който е заснет. Самите хора, които са го снимали, също не ми харесват. Аз имам много приятели англичани и те никога не са се държали по този начин, когато са идвали на море в България. Просто аз не познавам тази прослойка. За мен по-неприятно всъщност е как тези хора се държат. Това е само и единствено манталитет. Тук идва моментът от страна на държавата как тя ще регламентира и ще направи малко по-ограничено достигането до подобни крайности. Истината е, че филмът не уронва престижа на България, той всъщност показва как англичаните се забавляват в чужбина и те не се забавляват по този начин само в България, но и по другите младежки курорти като Ибиса, Миконос и т.н.
Това, което е много важно, е да се следи качеството на алкохола, който им се предлага, за да няма смъртни случаи, както и да има момент, в който кранчето на неограниченото наливане да се спре. Ние им наливаме, докато си плащат. Това са нещата, които трябва да се променят, но самият филм няма как да ни урони престижа. Създаден е от екипа на ВВС за младежката им аудитория и е излъчен само по този канал, а не по някаква глобална мрежа на ВВС. Според тях самите по този начин България се популяризира за тази аудитория, а не обратното. Това, че аудиторията доста грозно се държи е друг проблем. Такива са англичаните, ние не можем да им казваме как да се държат, защото нито имаме лостовете за тяхното възпитание, нито е наша работа. Работата ни в това отношение трябва да е насочена към спокойствието на другите туристи в курортите и да създадем усещане за добро прекарване, независимо дали това са семейства с деца или младежи. Истината е, че Слънчев бряг се наложи като по-младежки курорт и ние трябва да използваме това.

- Ще дадете ли пример?

- Например с различни концерти на "Какао Бийч", каквито всъщност се правят. "Spirit of Burgas" според мен също е един страхотен фестивал. Тези неща трябва да се използват за насърчаване на младежите и те да се записват за подобни мероприятия, т.е. да използваме тяхната положителна енергия от прекарването им. Това е един много добър имидж сред младежката аудитория, която расте и след време ще дойде със семейството си. Може би отново в Слънчев бряг заради носталгията, а може и в някой друг близък курорт от типа ол инклузив. В тези хора ще останат прекрасни спомени и емоции от страната ни, което рано или късно ще работи в наша полза.

- Доколко успяваме да изстискваме максимума от туристическите ни дадености, бихте ли се ангажирали с процент?

- Много малко. Специално за морските ваканции, това, което ние не използваме, вече почти е достигнало 90%. Това е зрял продукт, както и ски сезонът, по простата причина, че базите няма как да се увеличават по съображение с парковете, но това, от което ние не сме се възползвали до момента, е употребата на пълния потенциал на културния и приключенски туризъм и СПА възможностите ни. Според мен това наистина са огромни възможности, от които ние използваме едва 10%. Може би и по-малко. Сякаш се крием от този продукт с изключителни дадености за прекарване на лятото в планините и губим връзката с традициите и занаятите в малките населени места. Затова се опитваме да поставим тази самобитност на много важно място, за да можем да се разграничим от конкурентите. Приключенският туризъм дава точно тази възможност, която трябва да използваме. Има много неща в инфраструктурата, които трябва да се случат. Говорим за къщите, които се предлагат за гости, хората трябва да бъдат обучавани на чужд език, да предлагат местни ястия и т.н. Тази възможност е много голяма и ще ни даде добавената стойност на продукта.

- Влияе ли политическата обстановка в България върху избора на чуждестранния турист или това не го вълнува?

- Има едно проучване на световната организация по туризъм и то е за факторите, които влияят върху търсенето. В световен мащаб политическата нестабилност все по-малко влияе, т.е. туристите все по-малко ги интересува средата, в която се случва и ако сделката е изгодна. Като съотношение са по-склонни да изберат България, независимо че все пак има медийна активност покрай промените в правителството и протестите. Те все пак са повече мирни, така че няма нещо по-сериозно като негативен отзвук, но е важно да се каже, че буферът тук са туроператорите и те влагат повече усилия и лично се запознават със самите клиенти и групи, ходят с тях и ги придружават, което всъщност ги кара да оскъпяват пакетите си, тъй като всичко това намалява печалбата им. Те са го дефинирали на една цена, но покрай протестите или други фактори, трябва да покажат едно лично отношение, което разбира се им струва пари.

- Мислите ли, че вниманието е насочено повече към летния туризъм отколкото към зимния и какво е нивото на ски туризма у нас?

- Абсолютен факт е това. Ски туризмът също е много важен и за щастие все повече му се обръща внимание. Той е по-скъпият продукт и за него са необходими много повече инвестиции. Най-важни там са ски съоръженията и пистите, защото това е основната услуга. Влага се много ресурс и инвестиции от страна на зимните курорти. Този продукт обаче, е по-сложен за продажба, защото се явява втора ваканция за много от чужденците и в условията на криза, именно ски туризмът страда повече. Но през последните два сезона имаме ръст от пазари от Русия и Украйна, много добри отзиви има и от Турция. От тези страни имаме най-много клиенти. Много е важно да се обърне внимание и на българския пазар. Специално за този вид туризъм е много важно развитието на ски училищата у нас, за да се създава практиката за каране на ски. Повечето български курорти дори са много подходящи за начинаещи.

03.12.2013 г.

 Стр. 7

 сп. Твоят бизнес | 07.12.2013 

В началото на ноември София бе домакин на регионалната конференция на Международната асоциация за Връзки с обществеността (IPRA) по PR, маркетинг и стратегически комуникации "Силата на интелигентните комуникации"’. Над 200 експерти успяха да чуят презентациите на глобални лидери като Алистър Кембъл, директор комуникации на кабинета на британския премиер Тони Блеър в годините 1997-2007, Кристоф Жинисти, водещ международен PR експерт и Президент на IPRA за 2013 г. и други. Сред тях бе и Екатерина Сафарика, Асоцииран директор комуникации на P&G за Балканите, Турция, Израел, Кавказ и Централноазиатските републики, която даде специално интервю за списанието.

Г-жо Сафарика, как социалните мрежи промениха днес комуникациите и как конкретно влияят на бизнеса?

- Ако трябва да си припомня каква беше комуникацията, когато се присъединих към P&G, ще трябва да се върна в една различна епоха. Дори ако само си припомня комуникацията преди 5 години и я сравня с днешната, пак говорим за различни епохи. Еволюцията на социалните медии се случи много бързо – някои биха казали "за една нощ". Ако си извън социалните медии, все едно не съществуваш. Наистина същуствуват успешни компании, които имат малко присъствие или дори не присъстват в социалните медии, което доказва че това е въпрос на избор.
Нашият избор е да комуникираме там, където са потребителите ни. Ако преди 5 години Facebook имаше 100 милиона потребители, днес те са 1,1 милиард. Развитие на социалните медии с тази скорост ни направи свидетели на това, как потребителите се "преместиха" от традиционните медии към социалните. Затова плановете и комуникацията вече трябва да се адаптират към тези канали. И Все пак, социалните медии са комуникационен канал, а същността на комуникацията остава в една или друга степен еднаква през годините.

Дали културните специфики на дадена страна могат да бъдат пречка за успешна кампания или обратното? Можете ли да дадете пример?

- Културните специфики са изключително важни за дефинирането на комуникационна кампания, но има някои общозначими теми, които се отнасят до Всеки – това е голямата идея зад една кампания. Независимо от къде сте, Вие имате отношение към майчинството и това не е единствената такава тема. Моят подход по Въпроса е първо да се идентифицира голяма идея, след това да се внесе локален подход за реализирането й. Най-добрият пример, който мога да дам и който е най-близо до сърцето ми, е партньорството между Pampers и УНИЦЕф. Тази инициатива стартира през 2006 г. и е създадена на база проблема с неонаталния тетанус в Африка, от който на всеки 9 минути умира едно бебе. А това е болест, която се лекува напълно. За седемте години на партньорството, което продължава и днес, Pampers се обедини с УНИЦЕф за осигуряване на ваксините, от които се нуждаят тези уязвими жени и деца. При покупка на една опаковка памперси, компанията дарява една ваксина. От 2006 г. насам финансирането на Pampers помогна за предпазването от неонатален тетанус на 100 млн. Жени и техните бебета. Вече в осем държави заболяването е елиминирано напълно -Буркина фасо, Гана, Гвинея Бисау, Либерия, Мианмар, Сенегал, Източен Тимор и Уганда. Pampers подкрепя УНИЦЕф в усилията за премахването на неонаталния тетанус в цял свят. Тази инициатива се провежда и в България и, разбира се, българските потребители биха се запитали – "Защо Африка, когато ние имаме свои проблеми?". Именно затова добавихме локална част към глобалната инициатива. Освен целта ни да се помогне за премахването на тази болест, ние подпомогнахме и местната общественост, като дарихме неонатологично оборудване в български родилни отделения. Казано обобщено
- идеята не е да се елиминират културните различния, а да се използват в подкрепа на големи, глобални идеи по такъв начин, че те да могат успешно да се реализират във Всяка една страна по света, фактът, че тази кампания продължава да се реализира след толкова години, означава, че рецептата е успешна.

Хората днес са буквално "залети" от информация, предлагане, реклама. Можете ли да дадете три важни правила, за да бъде успешна една комуникация?

- Наистина, 6 днешно време сме претрупани от информация. Истинско предизвикателство е да намерим информацията, от която се нуждаем, да направим разлика между полезно и не толкова полезно. На моменти това е много трудно и за мен. Да се дадат три правила е ограничаващо, защото в тази среда правилото е, че няма правила. Не може да се каже, че прилагането на този или друг процес би осигурило магическа формула за перфектна комуникация. Не е реалистично, защото всичко се променя, както и потребителските навици. Единствената ми препоръка, която отправям и към моя екип, е да се комуникира с потребителите там, където са те в определения момент. Да комуникираш голяма идея, в която потребителите могат да се припознаят, и най-важното да вярваш в това, което правиш! Без респект и честност няма добра комуникация!

Къде е връзката между ПР и реклама? И кое днес е по-силно?

- ПР-ът и рекламата комуникират една и съща инициатива/кампания. В идеалния свят те би трябвало да вървят ръка за ръка от първия момент и не би следвало да има конкуренция между двете, тъй като са двете страни на една монета и имат обща цел.

Има ли безплатен ПР или по-точно – каква е цената на ПР?

- PR-ът е безплатен доколкото, че не заплащате медийно пространство, но всичко има цена. В случая хонорари, разходи по продукция и организация трябва да се имат предвид.
Смятате ли, че балканските народи, които са по-емоционални, са по-подвластни на внушенията на комуникациите?

- Добрата комуникация трябва да е емоционална. Предизвикателството е да се идентифицират правилна тема, история, ъгъл, който да е интересен на аудиторията и да отговаря на марката.

Възможна ли е днес комуникация без Фейсбук, Twitter и други социални мрежи?

- Комуникиране в свят без социални медии… възможно е, тъй като го е имало преди. Въпросът е, какво би било отношението на младото поколение към свят без социални медии? Дали би било по-добре и по-лесно? Най-вероятно – не!

Стр. 44 – 45

в. Монитор | 04.12.2013 

Г-н Камбуров, в последно време много се говори за нуждата от допълнителна регулация на медиите, какво е вашето мнение по този въпрос?

Няма как да има еднозначно становище по теми, които са дискусионни все още в рамките и на голямото европейско семейство. Медийната регулация е една от областите, в които освен че няма координация на европейско ниво, но има и много различни практики във всяка една държава членка. Ако въпросът бе толкова еднозначен или решенията толкова лесни, щяха да са факт. Важен и аспектът на това кой говори. Внимателно следва да се огледаме и анализираме посланията – ако те идват от професионалната гилдия, е едно, но ако идват от близки до членове на регулатори организации – би следвало доста по-предпазливо и критично да приемаме идеите. У нас традициите на медийната регулация не датират много назад във времето, но за периода на своето действие системата се усъвършенства. Голям принос за това имат и нормите на европейското право, които са транспонирани на национално ниво. Общ белег на всяко секторно законодателство е, че то догонва развитието на самия сектор. В сектора на медиите и високите технологии няма как да е по-различно, а напротив, още по-ясно е изразена тенденцията. Считам, че няма нужда от допълнителна регулация както за печатните, така и за електронните медии. Нужен е професионален диалог по правоприлагането и бъдещото на регулацията. Правоприлагането на нормите е също толкова важно, колкото и самите те. Давам пример – печатните издания имат задължение в началото на всяка година и при промяна на обстоятелствата да декларират това в собствеността си както пред читателите – в редакционните карета, така и пред министъра на културата. Целта на въведеното изискване е да се достигне до желаната степен на публичност на данните за прозрачност на собствеността. Подобни са и текстовете, които ангажират платформените оператори да декларират пред СЕМ как уреждат правата на програмите, които излъчват. Можем да кажем, че работят, но в различна степен.

Напоследък се лансира идеята за нов медиен закон, който да включва и печатните издания. Имаме ли нужда от такъв?

Ако се спазват нормите на действащото законодателство, няма нужда от нов закон. Необходимо е да се помисли за нов регулатор с оглед на предизвикателствата, пред които сме изправени. Аналоговата ера за телевизията приключи, време е тя да си отиде и за регулацията като цяло. Бързата, навременна и експертна регулаторна сила. Все по-трудно можем да отличим традиционните медии от общия медиен поток и особено от този в интернет.
Задължително е да се мисли за регулация на сайтове и подобни в интернет. Вярвам, че традиционните медии винаги ще имат своето значимо място, но бъдещето е в интернет. Важно е още сега да се постави началото на определен вид регулация и в тази среда никой не говори за тежки лицензионни или регистрационни режими или за регулация на съдържанието. Необходимо е за онлайн медиите да важат същите изисквания, както към тези за печатните – на съответния сайт да е записано кой е действителният собственик, кой носи редакционната отговорност, както и възможностите за обратна връзка. Тази информация трябва да се подава и в Министерство на културата, което да я поддържа в публичен и лесно достъпен регистър.
А що се отнася до печатните издания, ще се обърна към Търновската конституция. Там още е заложен принципът на свобода на печата, който се представя като рожба на буржоазните революции. Едно от съществените постановления в този исторически документ, което го характеризира като най-демократичния за своето време, е чл. 79. Той урежда точно свободата на печата, която най-общо се изразява в забрана на цензура и липса на административни ограничения за издаване на печатни произведения. Този постулат е запазен и в сега действащата конституция в чл. 40. Предвид горното и във връзка с практиката на Конституционния съд, приемането на нарочен закон за печата или друг вид подобна регулация, би било противоконституционно.
Всичко това ни води до извода, че един нов медиен закон не може да бъде самоцел. Същите резултати, а и по-добри ще бъдат постигнати само с незначителни ревизии на действащото законодателство – Закона за радиото и телевизията, Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, а дори и в Наказателния кодекс. Ние сме готови да окажем експертна помощ при разписване на необходимите текстовете.

Чуват се и гласове, че тези норми следва да бъдат променени и чрез увеличаване на санкциите. Как да стане това, без да има направен анализ на приложението на действащите текстове?

Прекомерното увеличаване на санкциите не показва да е работещ механизъм, защото освен дисциплиниращата функция, може да се превърне в непосилна за плащане тегоба и да доведе до закриване на местни и регионални медии, което не трябва да се допуска. Определено обаче следва да има завишаване на санкциите за непредоставяне информация за действителния собственик, както и всякакъв подобен вид информация, която служи за идентификация. Трябва да бъде намерена границата на обществения интерес – пресечната точка между ясната информация за собствеността, плурализма във всичките му форми и лично осъзнатия ангажимент на всеки, дори и на този, който правоприлага.

Да разбирам ли, че вие застъпвате тезата за необходимостта от повече саморегурация?

Тази теза не е само моя. Това е тезата за нормалното развитие на сектора. Следва да е ясно, че не можем и не трябва да очакваме някой външно да дойде и да пренареди дневния ред, който сами си поставяме. От друга страна – саморегулацията е процес на самоосъзнаване в някаква степен. Следва ти, сам, доброволно да заявиш както пред обществото, така и пред себе си, че се задължаваш да спазваш определени професионално-етични норми. Норми, които си приел, и те правят част от една гилдия. Разбира се, тези норми не са универсални – няма как към едно таблоидно издание или лайфстайл списание да бъдат поставяни същите изисквания, както към един обществено политически ежедневник. Впрочем липсата на адекватна диференциация между двата вида издания е и част от причината за краха на първите етични норми у нас.

Общо е мнението, че към момента Етичният кодекс не работи. Какъв е вашият коментар?

Сам по себе си един етичен кодекс няма как да работи. Той е съставна част от системата на саморегулация. Наличието на документ, който се нарича кодекс, не е достатъчно. Напълно съм съгласен, че приетият през ноември 2004 година кодекс не изпълни своята функция, както и не я изпълнява към момента. Това обаче не е слабост на документа или на процедурата, а е обща слабост на средата. В много моменти си мисля, че това е дори умишлено. Членовете на етичните комисии са авторитети и добри професионалисти в своята област, но за мен е нелогично последните решения да са отпреди години или пък да има едно-две решения на година. От опита ми като два мандата председател на Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация установих, че е необходима освен проактивност на самия орган и лична мотивация – да вярваш в идея, да работиш за идеята, да случваш нещата.

Как виждате бъдещето?

В Българския медиен съюз подхождаме с много внимание към процесите на саморегулация и най-вече прилагането на професионално-етичните норми. Със съжаление всички си дадохме сметка, че действащите етични правила не работят, а същевременно е необходима реално работеща система, която да ги прилага. Внимателно изучихме добрите практики в рамките на ЕС, като въз основа на тях изработихме и приехме Професионално-етичен кодекс. Той освен че не противоречи на приетия през 2004-а, напротив, в определени норми развива и допълва приложението. Предстои до края на годината да финализираме официално неговото подписване от нашите членове, като се надяваме, че към февруари 2014 година ще имаме работеща система, която да го прилага.
Предвиждаме публичното представяне както на нормите на кодекса, така и на правилата за неговото прилагане. Той е отворен и вярваме, че към него ще се присъединят и медии, които не са членове на БМС. Ще отправим покана до всички електронни, печатни и онлайн медии, защото е необходимо да бъде даден качествено нов старт на саморегулацията. Органите, които ще прилагат Професионално-етичния кодекс, също ще бъдат избрани в максимално открита процедура, в която ще поканим широк кръг професионалисти да участват или номинират участници. Желанието е миксът от експертиза в работните органи да е максимално допълващ се и работещ.

Какви са приоритетите ви за следващата година?

Работим интензивно по много задачи – през различните варианти за одит на тиражите, справедливото разпределение на публичния ресурс от информационните мерки на оперативните програми и работещата саморегулация. Предстои в началото на следващата година да започне работа новият сайт на БМС, който ще съдържа подробен регистър за собствеността. В него също ще поканим да участват всички медии. Работим и по подготовката на няколко национални кампании, а се надявам да направим и първите крачки в посока публичност на тиражите.
Макар и да сме сравнително млада организация, благодарение на активната ни работа, вярвам, че ще постигнем амбициозните цели, които си поставяме. Работим активно с нашите световни партньори от ENPA и WAN-IFRA. Доверието, което получаваме както от тях, така и на национално ниво, ни дава възможност бързо да се развиваме и черпим опит от най-добрите. Добрата подкрепа, която получаваме от нашите членове, ни дава самочувствието да работим още по-активно в защита интересите на гилдията. 

Стр. 16

 в. Ретро | 28.11.2013

Журналистиката не трябва да се ползва като параван за политически амбиции

Миролюба Бенатова е журналист от цели 20 години, но е от малкото в професията, които не изпадат в рутина. Вечно търсеща нова гледна точка, непозната история и дръзка в репортажите си, тя бе любимка на зрителите на Би Ти Ви, а от месец насам вече работи за почитателите на Нова тв. В първото си интервю след смяната на работното място журналистката разкрива пред "Ретро" как ще се развива професионално в бъдеще и коментира актуалните политически събития.

- Г-жо Бенатова, поздравления за репортажите, които правите напоследък за Нова телевизия. Усеща се, че се върнахте в ефир и някои от тях – например за протестите и митинга по-миналата събота, дори предизвикаха доста разнопосочни коментари. Последният за зависимите младежи в предаването на Сашо Диков, също. Как се чувствате на новото си работно място?

- Чувствам се в кожата си като репортер с продуцентите от "Телеман", които ми дадоха самочувствие и подкрепа с рубриката "Миролюба Бенатова представя".

- Какво е отношението ви към колегите, които преливат от журналистиката в политиката, и въобще към тези, които проявяват политически пристрастия?

- Въпрос на избор за професионално развитие.
Но не бива журналистиката да се ползва като параван за политически амбиции. Иначе в политиката има повече лостове за промяна на реалността, в която живеем. Така че всеки, който има самочувствие, че знае как да направи живота ни по-добър, трябва да опита.

- От ваша гледна точка, като професионалист, каква е истината за цензурата в журналистиката в момента и може ли да се направи сравнение през годините?

- Винаги е имало и ще има опити за въздействие и натиск. През последните години ми се струва, че държавата, като най-голям рекламодател, рекетираше медиите с разпределението на европейските пари за най-различни комуникационни стратегии. Натискът стана по-незабележим, но труден за преодоляване. Властта, силните на деня, най-общо казано, цензурират и с отказ от участия в по-остри предавания, мълчат по важни теми и не дават нужната информация. Съществуването на медиите зависи от реклама, от разпространение, от хартия, така че има икономически лостове за влияние.

- Подкрепяте ли протестите срещу правителството и ефективни ли са според вас?

- Отразявах активно гражданското недоволство в първите месеци, виждах как се случват нещата отблизо и не одобрявам активната пропаганда срещу протестите.

- Ще има ли отговор на въпроса "Кой"?

- Този въпрос има много отговори и ние трябва да ги търсим непрекъснато.

- А какво е най-важно да се промени в България?

- Ние, българите, трябва да се променим.  Да искаме повече правила, валидни за всички, а не все да търсим как да ги нарушим.

- Подготвяте ли собствено предаване?

- На този етап – не. Не ми липсва изявата като водеща.

- Коя е най-ценната ви награда за репортажите през годините. Статуетките и грамотите или личното удовлетворение?

- Всички награди са ми ценни и са ме карали да се чувствам разбрана от публиката. Личното удовлетворение идва всеки път, когато стигна дотам, за където съм тръгнала в разнищването на историята.

- Какво е да си репортер в България?

- Журналистиката изисква неотменима нагласа да ровиш, да искаш да знаеш повече, отколкото ти подават, да не се уморяваш да задаваш въпроси и да не се обиждаш, когато те отблъскват. Не е лесно и никой не обещава да си харесван от всички.

- Не сте ли се чувствали изморена от работата си? Искало ли ви се е да се откажете?

- Не съм изморена от работа, понякога подмяната на фактите с пропаганда ме обезсърчава, но продължавам. Имало е моменти на замисляне дали има смисъл, но съм се убеждавала, че ако изобщо мога да променя нещо, то ще е следствие на действия, а не на размишление.

 БНТ, Денят започва | 21.11.2013 

Водещ: Добро утро на Мария Стоянова, която ни направи тази лека забележка, професионална разбира се, ние си я обичаме Мария много. Добро утро.
Мария Стоянова: Добро утро. Много ми е драго да съм при вас.
Водеща: Сега ще си говорим за медии в следващите минути, защото ти идваш директно от една много важна среща на медийните регулатори в Брюксел, която се проведе тези дни. Там си говорехте за ролята на регулаторите е страните, които представлявате.
Мария Стоянова: Точно така. За това как регулаторите могат да обединят усилията си във все по-бързо развиващата се технологична, медийна среда, по какъв начин може да се хармонизират отделните медийни законодателства в отделните държави, така че да получим една общоевропейска картина. Не говорим за общоевропейска регулация, не говорим нито пък за общоевропейски принципи и санкции, но говорим за стандарти. Всъщност може да ви е странно, но се оказва, че само медийната сфера, медийната регулация конкретно са едни от областите в Европа, а може би последните, в които няма хармонизация, няма обединени действия. В сложни сфери като валутния съюз да речем има дори, както знаете общи законови принципи важат там, но в медиите няма и това е една стъпка, която искаме да направим.
Водеща: Къде се нарежда СЕМ, като говорихте и с европейските си колеги, по отношение на свобода на действие, на това, което може да прави като регулаторен орган по отношение на медийната среда?
Мария Стоянова: През 2010 година по поръчка на Европейската комисия няколко от много авторитетните университетски изследователски центрове, които се занимават с медиите, имам предвид Ханс Бреду, институтът в Германия, университета в Льовен, един институт в Дания се събират по поръчка на Европейската комисия, за да съставят критерии, които да определят по какъв начин един регулатор може да бъде отчетен като независим. И сред тези критерии е един от важните критерии е и финансирането, защото се прави изводът, че колкото повече независимо финансиране имаш ти, толкова по-свободен си да действаш ефективно, ефикасно и това е моментът да кажем на публиката, че по отношение на финансирането, по отношение на този важен критерии ние сме, да, ние сме много зле. Нашият регулатор, бюджетът му за следващата година е 650 хиляди евро, за сравнение регулаторите в Македония разполагат с бюджет от 2 милиона евро. Не се оплакваме, не го казвам само защото, за да кажем колко малко пари получаваме, но е много важно да кажем, че ние, ако искаме нашата държава да се развива в синхрон с това, което се случва в Европа ние не можем да пестим там, където не трябва, не можем да пестим в медийната сфера, не можем да пестим от националната телевизия, към която има все повече изисквания, а и бюджетът на националната телевизия за съжаление беше неоправдано съкратен.
Водеща: Като говорим за пари и за медии как гледат останалите, европейските колеги ваши на медийната среда, на медийната свобода, на плурализма в България?
Мария Стоянова: От 2012 година, когато Нели Крус дойде в България, за да се срещне, това беше миналата година не беше чак толкова отдавна.
Водеща: Една шумна, паметна среща.
Водещ: Съвсем скоро.
Мария Стоянова: Една паметна среща, разбира се, на която тя според мен преживя както културен така и социален шок. Не беше може би готова за това, което я очакваше. Та оттогава ситуацията в България се намира под особено внимание и наблюдение от страна на Европейската комисия. Във всички неофициални разговори, които проведох, беше изразена голяма загриженост по състояние на плурализма на медийната свобода у нас. Факт е обаче, че за това отрицателно впечатление сме виновни единствено и само ние. Не само защото не сме направили нещо, което сме могли да направим, но и защото ние използваме всички възможни и невъзможни средства, когато не сме доволни, че не са ни показали по телевизията, не сме имали възможност да се видим във вестника или по радиото, решаваме да напишем писмо до Европейската комисия. Откъде знам това, знам го, защото повечето от писмата минават с копие през СЕМ.
Водещ: И има вълна от такива писма?
Мария Стоянова: Не вълна, а цунами от писма. В Европейската комисия с голяма загриженост и буквално със стрес подходиха към нас и казаха „Какво правите вие в България? Ние получаваме писма дори от граждани. Положението при вас абсолютно е нетърпимо и безобразно”. Аз ще ви дам един конкретен пример евродепутатът Слави Бинев е неудовлетворен, че вие в националната телевизия не му давате възможност да се изразява. Факт е, че няма такова право, което да задължава медиите да отразяват евродепутати, но той се чувства по някакъв начин неудовлетворен, пише писмо на Европейската комисия, не веднъж, не два, не три пъти. Затова ние в СЕМ взехме мерки по този въпрос и решихме сега, това е една новост за вашите зрители, ще направим едно фокусирано наблюдение, което между другото вече започнахме, като ще върнем часовника назад в продължение на няколко месеца и то е изключително важно за вашите зрители и за публиката изобщо, защото в него ще изследваме участието на евродепутатите, на българските евродепутати в медийните предавания, темите, по които те се изказват, доколко те са свързани с тяхната компетентност, защото това също има значение. Не един евродепутат да го поканиш…
Водеща: Просто така.
Мария Стоянова: Да се покаже, а да говори по темите, по които той получава пари, които би трябвало да отстоява и защитава.
Водещ: Много е важно вие да правите това проучване, а не самите хора, които се оплакват, защото може те да не са съвсем искрени в писмата си.
Мария Стоянова: И не само честотата на тяхното участие и смятам, че това ще бъде много голям наш принос към публиката, която съвсем скоро, само след няколко месеца ще трябва отново може би да гласува за тези евродепутати и не без чувство за гордост да кажат, че това е нещо, което в Европа правим само ние.
Водеща: Обръща ли се внимание на правилата, които медиите трябва да спазват с оглед на предстоящите избори. Знаем, че в момента се правят промени в изборния кодекс по отношение на участието на политици и на бъдещите евродепутати в кампаниите, които ние ще излъчваме, дебати под формата, под различни форми.
Мария Стоянова: Въпросът за евроизборите изглежда много абстрактен, защото в публиката остава усещането, че става въпрос да изпратим някакви наши хора, да отидат в Брюксел, да седят някъде. Никой не осъзнава може би достатъчно ясно, че всъщност е адски важно какви хора ще изпратим ние в Брюксел и каква работа очакваме те да свършат там. И нека да не забравя публиката, че е много важно да следи какво правят тези депутати, защото те получават не само заплати от Европарламента, те получават заплати и от българското Народно събрание. Така че ние трябва да следим, а и вие медиите да държите изкъсо техните участия и тяхната активност. По отношение на медиите ние често забравяме, че има една директива за аудиовизуалните медийни услуги и всъщност се концертираме само в нашето си, национално законодателство, но много би ни помогнало да поглеждаме от време на време, не задължително и непрекъснато, и в тази директива.
Водеща: Само един щрих сега, колегите са направили такава проверка, понеже явно и ние си правим някаква статистика за това, че евродепутат Слави Бинев е канен няколкократно за последните, колко, две или три седмици или за по-дълъг период от време, 3 пъти, но е отказал даже последният път, когато са го канили. Да кажем обаче…
Мария Стоянова: Това не го е написал на еврокомисаря.
Водеща: Да кажем обаче нещо друго. Знаем, че България сега пое по нов път по отношение на цифровизацията. Имахте ли минути, свободно време, в което обсъдихте на какъв етап е, каква е оценката всъщност на европейските ви партньори и колеги за това, което се случи в България.
Мария Стоянова: Нека да сме наясно, че цифровизацията при нас се случи в един от последните етапи изобщо в Европа. Значи, това което другите държави живеят като ежедневие, с което техните зрители отдавна са свикнали, дори не коментират и не обсъждат, при нас в действителност е новост, така че слава Богу по тази тема не сме се фокусирали. Има нещо друго обаче, което е изключително важно и тук трябва да ви призная, че за мен беше изключително неудобно, тъй като беше отчетен фактът, че нашата страна е единствената от държавите членки, една от малкото държави членки, хайде да не звучим толкова крайни, която не е направила никакви стъпки по отношение на Зелената книга на европейския съюз. Това е една препоръка за по-активни действия на регулаторите, на държавата, на парламента за насърчаване на медиите за обвързване на новите технологии. Значи много голяма част от зрителите, които ни гледат в момента разполагат с телевизори, които имат страхотни възможности, които възможности обаче те не могат да използват, защото вие не им предоставяте съдържание, а вие не им предоставяте съдържание, защото първо нямате средства за това, второ, защото нямате и нормативната рамка, в която да се вместите, трето, защото ние като регулатор заедно с държавата нямаме възможности да ви насърчиме. Защо нямаме тази възможност? Защото ситуацията в страната ни е тежка, намираме се в политическа криза. Всичко е замразено така да се кажи и това звучи като една музика от бъдещето, която обаче всъщност е толкова важна за публиката вкъщи. И така страната ни сега от нация техническа се превръща в изоставаща. И аз се надявам, че съвсем скоро обаче ще имаме възможност да се заемем активно и с тези въпроси.
Водещ: Мария благодарим ти.
Водеща: Надявам се следващият път, когато си в нашето студио да звучим по-оптимистично, защото сега кръгът като че ли е затворен и доста объркан.
Водещ: Ти употреби думата музика в съвсем различен аспект, но сега ние наистина продължаваме с музика.

 в. 24 часа | 19.11.2013

- Г-жо Ризова, този тв сезон започна за Би Ти Ви със стари предавания, но с нови лица в новините и актуалните предавания – Генка Шикерова и Константин Караджов, Антон Хекимян, Виктория Петрова в централната емисия. Трудно ли се налагат нови водещи на предавания, с които зрителите са свикнали?

- Не всички са толкова стари, "Тази неделя" е на три години, "Тази събота" – на две, а "120 минути" със Светльо Иванов е чисто ново предаване с едва 5-о издание. За 13 години обаче нещата трябва да се променят, хората приемат нови предизвикателства и винаги трябва да има обновяване, което запазва движението и енергията. Относително е определението "нови лица". Това са известни имена от репортерската школа на bTV, които са си спечелили доверие и популярност. Дори А-нтон Хекимян, който е репортер от сутрешния блок, преди да седне в креслото на Лора Крумова в събота и неделя се изяви като успешен водещ на приключенското шоу "Африка". Тренингът от репортерстването може да развие всякакви други тв качества и таланти.

- Рейтингите на тези предавания не паднаха. Това означава ли, че водещите не са важни?

- Именно този факт, че рейтингите не се промениха, отговаря на предишния ви въпрос. Хората, които преди 13 г. бяха избрани да работят в bTV, я създадоха буквално от нула. Тогава известен беше само Слави Трифонов. Разбира се, че са най-важни хората и името, което те правят за себе си и за медията. Тази работа е едновременно екипна и индивидуална. Тя създава суперизвестни и разпознаваеми хора. Важни са и водещите, и доверието, което една медия е завоювала за 13 години. Както е и в живота обаче, доверие трудно се гради, а за съжаление, с един грешен ход може да се срине за дълго време. Така че разковничето наистина е в школата, в създадената традиция и следваните принципи.
При нас в "Новини и актуални предавания" са постъпвали по-малко известни, повече известни и съвсем неизвестни журналисти с различен опит и възраст. Колкото и нескромно да ви звучи, фактът е, че са се превръщали в истински звезди. Някои и до ден днешен са популярни просто защото са водили предаване по bTV. Ето какво успяха да направят тандемът Митко и Цветанка с "Лице в лице". Двама колеги с различен опит и биография, станали известни в две други телевизии, направиха успешно предаване, като пребориха още миналата година наи-високия рейтинг тогава на конкурентната телевизия, и то срещу утвърдена тв игра. Преди тях в нашата програма имаше различни опити с предавания на външни продукции, които обаче изпитваха затруднения да опонират с рейтинги в този час.
Т.е. фактът, че една програма се излъчва по bTV, не е никаква гаранция за успех. Екипът, който седи зад продукта, и правилното програмно планиране са решаващият фактор. И обратно, конкуренцията взе наготово една от най-успешните ни двойки водещи в комплект с талантлив и амбициозен продуцент и я разположи огледално в оригиналния й часови пояс. Така че в момента .сме в странното положение "bTV срещу bTV", което силно ми напомня заглавието на филма с Дъстин Хофман "Крамър срещу Крамър". Конкурираме се със самите себе си, с това, което сме и което сме създали всички ние. Ани Цолова работи от ден първи в телевизията, след като бе избрана с конкурс, и извървя дълъг път на развитие. Продуцентът Валерия Нанкова е буквално "отгледана" от стажантската ни програма, от изпълнителния продуцент на сутрешните предавания Ани Тодорова. Но това е и голямото предизвикателство. Сам да обучиш и произведеш конкуренцията.

- Защо напуснаха Ани Цолова и Виктор Николаев?

- А защо изгоря колата на Генка? Защо разследването е до под кривата круша? Защо престижни западни издания като "Уолстрийт джърнал" и "Икономист", които не пишат често за България, се занимаха подробно с този случай? Защо неправителствени организации като "Репортери без граница", Асоциацията на европейските журналисти и Българският хелзинкски комитет излязоха със специални декларации по този случай? И така нататък. Защо? Да, на най-голямата сцена е най-горещо, светлините на рампата светят най-ярко, натискът и претенциите са най-големи. Това е огромен товар върху всеки, който е в ефир, гледан от милиони и трябва да бъде безупречен във всяка дума, поглед, усмивка и гримаса, за да не бъде обвинен в пристрастие. Човешко и разбираемо е да не издържиш и да приемеш друго предложение и по-спокойно място.
Когато влизам в спор с политици, властимащи, хора с големи икономически интереси и възможности, а между другото и с лекари, шефове на големи лечебни заведения защо така сме отразили едно или друго събитие?, защо сме поканили еди кой си събеседник?, защо сме задали този, а не онзи въпрос, аз им отговарям, че по подобен начин са постъпили и колегите от друга медия и че ние нищо необичайно от професионална журналистическа гледна точка не сме направили. Сразяващият аргумент отсреща е "Има значение само това, което се показва по bTV!"…
Така че аз винаги много ще тъгувам за Ани и Виктор, които бях приела не само като колеги, но и като близки и сърдечни приятели, с които можеш да си споделиш. От друга страна. ще съм вечно благодарна на Генка и Косьо, които трябваше да влязат в жегата без никакво време за подготовка и се справиха изключително достойно.

- Как се почувствахте, след като те си тръгнаха?

- Беше ми мъчно, като да загубиш близък човек. Но не се чувствам предадена, тъй като всеки има право да избира и решава кое е най-доброто за него. Животът е един и е много личен, за да постъпваш така, както околните искат от тебе, а не какво ти искаш за себе си.
Извън чисто личния момент, все още ми е много неприятно, че хора, организации, медии със собствен дневен ред и "ангажименти" към политическата обстановка буквално "яхнаха" тяхното напускане и го обърнаха в собствена пропаганда, включително срещу bTV.

- Опитахте ли се да ги спрете и защо?

- Естествено, че сме се опитали да ги спрем. Изключително съм благодарна на генералния директор Вики Политова, която положи много усилия да ги задържи и беше готова да посрещне всички техни искания, но те вече бяха решили и бяха приели другото предложение.
В крайна сметка няма нищо фатално в това хората да сменят работното си място. Това, че някой е станал популярен в една медия, не значи, че ще бъде на един и същи екран цял живот. В телевизиите в Америка и в Европа това са абсолютно нормални неща, а както виждаме през последните две-три години – и у нас. Това дава възможност за нови предизвикателства и за развитие на повече хора. Освободеното място е възможност други да се изявят и да наложат своя почерк. Затова и ние се стремим да развиваме нашите хора и на тях да даваме кариерни възможности, а не да разчитаме на готов продукт отвън.

- Преди Ани и Виктор се разделихте с още един водещ – Николай Бареков. Наскоро в "Нека говорят" показаха кадри от архива на bTV, където той връчва цветя на Бойко Борисов в деня на победата му на изборите през 2009-а. Той обясни, че вие сте настоявали за това интервю.

- За мене е направо шокиращо, за да не употребя друга дума, че на няколко пъти в различни интервюта Бареков споменава името ми ни в клин, ни в ръкав. Първо е странно, че бившият ни колега, който претендира да е голямо име в журналистиката, се извинява с мен, че съм настоявала за въпросното интервю. Сякаш за него като журналист не е важно да направи интервю с този, който представлява новина сам по себе си в изборната нощ с това, че е спечелил изборите. И второ, ние всички в нюзрума бяхме меко казано изненадани да видим, че колегата ни е решил да прояви своего рода "джентълменство" и оригиналност, като връчи букет гербери. Известен, макар и забравен, е фактът, че той доброволно си сменяше мястото и стола на водещ в студиото, когато гост му беше Бойко Борисов. Няма да се учудя, ако и тази си инициатива я припише на мен. Но все още тези, които работим тук, имаме горе-долу запазена памет. Факт е, че аз помолих Бареков да се разделим мирно и кротко, без излишни скандали и публичност, тъй като в продължение на месеци, въпреки неколкократно правените му забележки да не се държи като адвокат на премиера Борисов, той така и не промени подхода си. Явно се е оплакал и на Борисов, който ми се обади да пита защо освобождаваме Николай Бареков. Аз му отговорих, че не оглавявам адвокатска кантора, а редакция.

- Ани Салич свалена ли е от праймтайма? Трябваше да води предаване, но това не се случи, а тя още чете новините в 17 ч.

- Принципно телевизията е динамична медия и няма неща завинаги. Ани Салич помоли да води на по-облекчен режим. Тя е най-любимото и утвърдено лице по всички зрителски проучвания през годините. Много сме й благодарни, както и на Юксел, Гена и Венелин, които са на много тежък режим от дълго време. Така че медията задължително трябва да се съобразява с чисто човешките желания и нужди на хората, които са си дали труда, усилията и съществена част от живота си за успеха й. Работи се по проект, в който ключова роля ще играе Ани Салич. Но е много рано още да ви запознавам с подробности.

- Много нови хора ли взехте в новините? Вярно ли е, че сте взели и хора от Нова тв?

- Ако много са трима души, сме взели много. Назначихме по един репортер от БНТ и от Нова и един продуцент от ТВ7.

Оригинална публикация

 в. Труд | 19.11.2013 

- Доц. Лозанов, напоследък по улиците на София се увеличават над които не са с български произход.
Вие в Съвета за те ли как в тв ефира се говори за имигрантите, които стават все повече в България?

- Според мен въпросът трябва да се раздели на 2 части – как медиите говорят и как политиците говорят в медиите!
Мога да се произнеса само за електронните медии, защото СЕМ е орган, който следи тяхната дейност. И мисля, че те говорят балансирано, разбира се, извън двете телевизии – политически органи, които предано следват позициите на съответните партии – "Атака" и Националния фронт за спасение на България (НфСБ).
Но ако става дума за политиците – често пъти тъкмо тяхното говорене попада в децибелите на т.нар. реч на омразата. Особено представителите на новите, а и на старите националистически партии, които кой знае защо на екрана гастролират като експерти по темата.
През последните месеци имам една такава теза. Съществува закон за медиите, за медийното говорене. Но когато политиците говорят извън нормите на този закон, то според него пак наказани трябва да бъдат медиите, които са им предоставили трибуна. Ние в СЕМ правим мониторинг и се опитваме да следим как е реагирал журналистът в разговора или в репортажа. Но невинаги в "живите предавания" е възможно той да реагира. А и това, което политиците говорят и мислят, трябва да стига до хората, за да могат те да си направят съответните изводи. Затова на мен все повече ми се струва, че трябва да има и някакъв закон за говоренето на политиците. Т.е. депутатите да самоограничат изказа си, така че и те да са задължени да спазват човешките права.

- Наложихте ли вече някакви глоби за враждебна реч? Преди време предупредихте медиите да се въздържат от думи като ..сган" и "канибали".

- Да, има наказателни процедури, но докато санкциите не са потвърдени от съда, избягваме да ги обявяваме.
Има обаче и още нещо, което трябва да се отбележи за Враждебната реч – тя не е стимулирана само от присъствието на бежанците. Нейният градус в обществото се вдигна много преди да появата им, в месеците преди изборите през май. И сега за първи път след вота предизборната ситуация като че не спира, продължихме да пребиваваме в нея. Говори се с тежки квалификации за опонентите, целта е сякаш да бъдат унищожени с думи. Дори и те да не са политици, а студенти. Тази висока агресивност на политическото говорене идва от ниската продуктивност на политическото мислене.
За враждебната реч е характерно, че когато не си убедителен ти самият, правиш от различния враг на основата на етническата му, религиозната му, социалната му или политическата му принадлежност. Вражбдебната реч цели да генерира ирационален вот и в този смисъл е подобна на харизматичния вот, но от обратната му страна. Бойко Борисов сякаш беше последният политик, който успя да се възползва от него. И сега мисля, че има риск – затова и Съветът предупреди с декларация – враждебната реч да стане главното оръжие на политиците.

- Как ви се струва – зрителите не са ли вече уморени от толкова послания в толкова политически предавания?

- Бумът им след бума на сериалите е резултат на ново политическо очакване. Не да се правят промени в наложилата се през прехода политическа рамка, а тя самата да се промени. Очакването е за нов 10 ноември. Впрочем за това се е говорило много, но едва напоследък големи групи хора са готови, докато не стане, да спрат да работят, да учат, та и да живеят… Да не забравяме, че протестните вълни започнаха със замозапалвания. сблъсък. Той е между политиците, които продължават да представляват част от обществото, и искаха, макар и бутафорно, да го демонстрират с митингите в събота, и хората, които излизат на улицата, за да се представляват сами. Те са ново поколение, не толкова възрастово, колкото политически, което не иска политиците на прехода да го представляват и в социалните мрежи намира инструмент, макар и не достатъчно ефективен, да постигне алтернативна солидарност и обществено влияние. И Всъщност въпросът е има ли политик, който може да го убеди протестиращите, че ще ги представлява оттук нататък.

- А къде е мястото на традиционните медии като телевизиите например?

- След протестите се окуражих за тяхното бъдеще, поне в близко време, протестите разшириха тяхната свобода. Медиите започнаха да говорят за повече теми, отколкото си позволяваха преди, и да дават достъп на гласове, които преди оставаха извън публичността.

- в СЕМ има ли оплаквания от недоволни зрители, които не намират своите гледни точки при отразяването на протестите в тв ефира?

- Не. Но имаше оплаквания на политици от обществените медии (БНР и БНТ – б.р.), че дават повече време за протестите и ги превръщат във фактор. Аз обаче не мисля така. Другата гледна точка, противна на тази на протестиращите, не е гледната точка на контрапротестиращите, а на онези, срещу които се протестира.
И мисля, че техните мнения са показани в обществените медии достатъчно широко, стига, разбира се, да имат какво да кажат. А частните – те не са длъжни по закон.
Но тези изблици на враждебна реч започват да ме карат да се съмнявам, че специфичната либералност на нашия закон, която позволява партии да правят собствени телевизии, не е в полза на медийните стандарти. Заслужава си един законодател, който може да си позволи да мисли за радикална промяна в медийния закон, да помисли и върху този въпрос. А именно – дали партиите да продължат да имат право да правят медии, което пък води и до обратния процес – медиите да създават партии. Както и да се стигне до по-конкретни въпроси, като например може ли депутати или министри да водят предавания, не е ли това дълбинен конфликт на интереси.

- Имате предвид депутатите от "Атака"?

- И телевизия СКАТ, и други мераклии.

- Законът за бюджета вече мина на първо четене, но смятате ли, че има шанс до второто да се промени така, че да се увеличат парите за БНТ за следващата година?

- Да, има шанс, но не вярвам, че това ще стане. Явно се прави като наказателна акция срещу БНТ точно когато телевизията трябва да създаде нови канали за цифрово разпространение. И даже не им оставят същия бюджет, ами го намаляват (с 5 млн. лв. – б.р.). Смея да твърдя, че така бюджетът на телевизията тича срещу историята.

- Но комисията по култура и медии се опълчи срещу това орязване.

- Да, това беше окуражаващо и показа, че комисията не се води само от политически директиви, а и от експертни виждания.

- Остава ли идеята да се обединят КРС и СЕМ? Така може да спестят средства за издръжка на администрацията на два регулаторни органа.

- Това според мен са кулоарни слухове, които се появяват периодично и имат характера на предварително размахан пръст, насочен основно към СЕМ. Основен европейски принцип е регулацията на съдържанието, с която се занимава СЕМ, да става независимо от регулацията на формите на разпространение, с което се занимава КРС. А и мисля, че това е последното нещо, което ще помогне. Всичката Мара втасала, че сега и с обединението на КРС и СЕМ да се занимаваме.

- Хората оплакват ли ви се от проблеОт блоговете ми, след като цифровизаицята вече е факт?

- Хората може би разбраха, че ние не сме органът, към който да се насочат тези оплаквания. Много е важно българите от Западните покрайнини да получат достъп до българска телевизия и операторите на мултиплекси да направят този хуманен жест към тях. Защото една от големите цели на цифровизацията е тя да бъде и нова социална политика в тази сфера.

- Гледахте ли "ВИП брадър"? Обикновено заради това предаване СЕМ размахва пръст.

- Никога не гледам "Биг брадър", освен когато от мониторинга не ни подадат сигнал. Сега ще направим обобщаващ доклад, но мисля, че нямаше нарушения. Освен единединствен дебат в Съвета – около това, че Денди се беше появил в по-особено състояниие в ефира на Нова тв, за да участва в едно от студиата. На мен лично това не ми се стори отклонение от типичното за това шоу поведение.

- Поръчахте ли си най-накрая софтуер, за да мерите звука на рекламите?

- Да, дойдоха, за да ни демонстрират апарата, чрез който ще можем да мерим силата на звука. Сега уговаряме фирмата доставчик да намали цената под 9000 лв. Вероятно ще има и санкции, защото напоследък пак се активизираха жалбите на зрителите. Ето, и преди малко видях в пощата два сигнала – .Докога, нали обещахте". Вярно е, че обещахме – СЕМ започна този процес и той даде някакъв резултат, но остават още дупки, които по пътя на твърдостта на закона трябва да се запълнят. Важно е да кажа и че АБРО помогна много в тази посока.

- Как отговаряте на сигналите за кръв и екшън в обедния ефир, които приключват с обобщението "СЕМ спи ли"?

- Всеки сигнал се гледа, а ако има нарушение, медията търпи санкция. Но в такива случаи се опитваме да спазваме и налагаме мярка, валидна за цялото общество, а не само за тази група, която ни пише – най-често хора, които стоят повече вкъщи. Този живот у дома създава изнеженост по отношение на тв съдържанието. А и тези сигнали напоследък са намалели, защото положението в обществото е достатъчно напрегнато, че хората приемат по-спокойно фикционалните форми на насилие. Не реалността, а именно фикцията е база за катарзис, там той е на мястото си, а не в новините и още по-малко в парламента.

Оригинална публикация

 www.trud.bg | 18.11.2013 

- Госпожо Политова, все още ли е сигурно първото място на Би Ти Ви на пазара? Сякаш разликата с Нова тв напоследък се стопява?

- След 13 години неизменно на върха, твърдо вярвам, че лидерството на Би Ти Ви е безспорно и устойчиво.
От 2000 г. насам често сме влизали в периоди на по-засилени опити от страна на Нова тв да ни предизвиква в дадени слотове (часови пояси – б.р.), което е нормално. Вторият на пазара е длъжен да гони лидера, а и ТВ7 се активизира. Резултатите обаче показват, че не само успяваме да задържим разликата между Би Ти Ви и Нова тв, но често дори я увеличаваме. Инвестициите, които нашите конкуренти направиха през последните сезони са рекордни, а делът, който спечелиха, е изключително непропорционален и малък на техния фон.
За пример, ако сравним най-силните сезони на Нова тв в праймтайма за последните 6-7 години, т.е. сезоните на "ВИП брадър" през 2007 г. и 2009 г., ще видим, че по същото време Би Ти Ви е отчитала по-малко отстояние от това, което има в момента спрямо Нова тв. Да, конкурентите ни имаха краткотрайни пробиви през този сезон, но равносметката в края на периода е, че задържаме голямата преднина.
Припомням ви и, че тази година Би Ти Ви беше изключвана от кабелни оператори, което също помогна на Нова тв. И както винаги – те не ни подкрепиха в тази битка, но разбира се, се възползваха от вече утъпканата пътека. На върха е самотно. Като лидер сме длъжни да налагаме и да създаваме верните практики на пазара в полза на цялата индустрия. Но въпреки всички неравни битки съхраняваме челната си позиция.
Айнщайн е казал, че когато правиш едно и също нещо отново и отново, не можеш да очакваш различни резултати. Опитът ни доказва, че максимата му е вярна и когато правиш нещата отново и отново по най-добрия начин. От 13 години Би Ти Ви се прави от едни и същи хора, от почти непроменен мениджърски екип. Това са най-добрите специалисти в бранша, които се ръководят от едни и същи принципи, изцяло подчинени на аудиторията и на устойчива стратегия на развитие. Затова вярвам, че бъдещето на Би Ти Ви е повече от обещаващо.

- Само преди дни обаче в тв бранша избухна скандал, след като приключи одитът на агенция ГАРБ, която мери зрителския интерес. Тогава основният ви конкурент поиска нова система, чрез която да се прави това изследване. В Би Ти Ви спокойни ли сте след тази проверка?

- Преди всичко се радвам, че този одит най-накрая се случи. Би Ти Ви се бори за него в продължение на цели две години. Може би ви звучи абсурдно, защото най-логичното за всяка нова система е да бъде подложена на независима проверка. И до днес не мога да си обясня защо Нова тв беше против одита, дори не участва във финансирането му. Още по-странно е, че в момента се опитва да атакува системата на ГАРБ именно чрез резултатите от проверката. И, да, това е същата система, на която Нова тв се позовава, когато изтъква свои добри резултати. За мен тук няма скандал. Разчитам реакцията на Нова тв като твърде агресивен, при все това манипулативен, опит за демонстриране на по-добри резултати в трудна икономическа среда. Нова тв се опитва да наложи своя алтернативна система за мерене на гледаемостта за втори път, което обяснява и настоящата им реакция.
Иначе одитът ни показа две много важни неща – че системата на ГАРБ е добра и работеща, и че трябва да се направят някои подобрения в нея. Самите одитори потвърдиха, че е много задоволителна. Ще продължим да работим, без да се поддаваме на изкуствено създадения хаос.

- В телевизията, която управлявате, винаги ли сте доволни от това, което показват резулатите?

- Всеки счита, че е подценен. Това е нормално. Ако имаме съмнения в данните, настояваме за реални мерки – като например независим одит. Да атакуваш публично една официално приета система не само показва неувереност, но е и безотговорно спрямо индустрията и може единствено да дестабилизира пазара!

- На пазара вече има и втора пийпъллметрична система – "Медиарисърч". Това как ще го промени?

- Пазарът може да работи нормално само с една валута, но уви, не се учи от грешките си. Преди години Нова тв отново инициира внедряването на алтернативна система – тогава ГАРБ, като така създаде неувереност в рейтингите. "Медиарисърч" е поредният опит. Изглежда Нова тв никога няма да се задоволи с официалната пийпълметрия на пазара, независимо коя е тя.

- През лятото на мястото на Адриан Сърбу – изпълнителен директор на СМЕ (собственик на Би Ти Ви) , беше сложен нов човек, има промени и в надзорния съвет на вашата телевизия. Тази промяна ще доведе ли със себе си и други рокади?

- Би Ти Ви остава отличникът на СМЕ, независимо от промените и въпреки неубедителните резултати на групата на международно ниво. Справихме се прекрасно и в последното тримесечие, дори показахме най-добър резултат от всички останали телевизии на СМЕ спрямо същия период за 2012-а. Този успех е изцяло български, на местния екип, на който разчитам вече толкова години и вярвам, че докато работим по същия начин, трябва да очакваме само положителни новини.

- Днес новините на Би Ти Ви празнуват 13 години. Каква новина искате да чуете в емисията довечера?

- Тъй като не съм пряко свързана със създаването на новините, гледам крайния резултат от работата на колегите. Той се вижда както от рейтингите, така и от обратната връзка в интернет и социалните мрежи. Според зрителите Би Ти Ви прави най-добрите новини, с най-високо доверие, с най-обичаните лица – вече 13 години, без дори близка алтернатива. Това е и моята оценка.
Иначе и аз като всички искам да чуя повече добри новини (усмихва се).

- Тогава защо си тръгнаха толкова хора от екипа на Би Ти Ви в последните месеци? Опитахте ли се да спрете Ани Цолова и Виктор Николаев да не напускат телевизията?

- От началото на годината видяхме много размествания, като тогава много телевизионери напуснаха "Нова" и отидоха в ТВ7. Ясно беше, че освободеният ресурс в Нова ще бъде насочен към Би Ти Ви, за да запълнят вакуума. В това няма нищо неразбираемо или неестествено, хората търсят израстване, по-добро възнаграждение и т.н.
Отделно от всичко това трябва да се има предвид, че Би Ти Ви е най-голямата сцена, на която всеки иска да се изяви и напрежението при нас е най-голямо. В момента предизвикателствата пред нюзрума са по-големи от всякога. Не забравяйте, че ние стигаме до милиони зрители, за разлика от всички останали медии с много по-малка аудитория. В един момент умората от постоянното напрежение надделява и някои колеги избират по-спокойна среда.
Разбира се, че направихме всичко възможно да задържим Ани и Виктор. За съжаление те дойдоха при мен с вече взето решение.

- Какво стана с водещата на новините Ани Салич? Защо не тръгна проектът Vox Populi, който вече бяхте обявили, че ще прави тя?

- Ани временно води новините в 17 ч, а по Vox Populi имаме много работа. Това е един от най-сложните и тежки проекти на Би Ти Ви досега. Подготовката му изисква повече време, затова го отложихме за пролетта.

- Бяхте обявили, че ще махнете турските сериали от най-гледаното време. Зрителите ли искат да останат в праймтайма или българските сериали още не са толкова добри, че пак давате "Огледален свят" в 20 ч?

- Не сме се отказали от идеята да заменим турските сериали в праймтайм с българска продукция. Това ще стане, макар и не толкова бързо, колкото ни се иска. Заради реакцията на зрителите се наложи този сезон да се върнем частично към тях.

- Всеки нов тв сезон тръгват слухове, че "Шоуто на Слави" пада. Напоследък и рейтингите показват, че има намален интерес към неговото предаване. Това притеснява ли ви и мислите ли за друг вариант в неговия часови пояс?

- Не коментирам слухове, защото ефирът сам ги опровергава. "Шоуто на Слави" се излъчва всяка делнична вечер по Би Ти Ви и вече 13 години е стабилен лидер в своя слот. Това е изключително постижение за телевизията в България, което се съмнявам, че скоро може да бъде повторено от друга медия, с друго предаване, а и с друг водещ. Няма причина да мислим за други варианти.

- Готови ли сте вече за пролетния сезон и какво ще предложите на зрителите?

- Идва най-успешното риалити в историята на модерната българска телевизия – "Сървайвър", ще видим новия сезон на "Революция Z", завръща се хитовото шоу "България търси талант", ще има и още изненади. Работим и по идеи за нови български сериали.

Оригинална публикация

 сп. Мениджър | 17.11.2013 

Битката за сърцата и портфейла на клиентите ще бъде решена от качеството на обслужването, казва Атанас Добрев, главен изпълнителен директор на VIVACOM

Господин Добрев, какво се случи във VIVACOM, след като поехте компанията в средата на 2013 г.?

- Нашето голямо постижение е, че през 2013 г. станахме най-големият оператор в страната. Това за нас е ключово събитие, защото успяхме да изпреварим по приходи всички конкуренти. Особено се гордеем с оценката на клиентите ни -те харесват нашите услуги, обслужване и стратегия. Хората търсят комплексни услуги от един доставчик. Ние им даваме точно това – пълен пакет за мобилен и фиксиран глас, мобилен и оптичен интернет, телевизия с едни от най-добрите параметри на пазара. Успяваме, защото нашата мрежа е с най-доброто покритие, а клиентите ни се възползват от пакетните решения, които предлагаме. Благодарим на всички наши клиенти, защото всичко, което сме постигнали, дължим на тях.

- Колко абоната имате и какъв е делът на корпоративните клиенти сред тях? Колко от тях ползват мобилен достъп до интернет?

- Имаме над 4 млн. услуги. Ползвам термина "услуга", а не "абонат", защото един абонат може да ползва няколко услуги. Комисията за регулиране на съобщенията казва, че в България има 11 млн. абонамента. Но това реално не са абонатите, защото населението на страната ни е малко над 7 млн. Всъщност ние, операторите, броим услугите, а не абонатите. Един човек може да ползва една, две или повече услуги. Например абонат с телефон и таблет с мобилен интернет реално ползва две услуги. Същото е положението и с абонатите, които са домакинства или корпоративни клиенти, които могат да ползват от една до хиляди услуги. Около 80-85% от населението ползва мобилни услуги. Доста хора имат повече от един телефон, но тенденцията е да намалява броят на апаратите, които се ползват от един човек. За сметка на това нарастват картите за връзка с интернет, които общо за пазара са около 1 млн. броя.

- Какви услуги и на какви цени искат клиентите? Как тази картина ще се промени през следващите 3 до 5 години?

- Клиентът иска удобство, лесни и интуитивни услуги, които да работят навсякъде и да не създават проблеми. Ето защо покритието за мобилните услуги, качеството и интерактивността на телевизията и скоростта за интернет са толкова важни. Заради високата конкуренция в момента цените на услугите в България са едни от най-ниските в Европа. У нас средната цена на мобилните разговори е два пъти по-ниска от тази в останалите държави в ЕС. Конкуренцията през следващите години ще се измести от цените към качеството, разнообразието и удобството на услугите. Ще се увеличава и интересът към пакетните услуги, защото клиентите са улеснени да плащат една сметка веднъж в месеца, която включва телефон, интернет и телевизия.

- В какви насоки планирате разширяване на спектъра от услуги? Какви са плановете ви за развитие на LTE – мобилната мрежа от четвърто поколение?

- Заедно и поотделно в момента предлагаме пет услуги – мобилен глас, мобилен интернет, телевизия, фиксиран глас и широколентов интернет. Това, което ни отличава от конкурентите, е, че можем да предложим всякаква комбинация от тези услуги навсякъде в страната.
През последната година от време на време се появява съкращението LTE. LTE не е нищо повече от начин за пренос на данни, който надгражда текущите мрежи. В момента мобилната мрежа на VIVACOM предлага скорости до 42 мегабита, които напълно отговарят на очакванията на пазара. Инвестираме в повишаване на капацитета на мрежата си, така че клиентите ни да продължат да ползват най-добрата услуга на пазара.
Планираме да пуснем мрежа от 4. поколение, когато Комисията за регулиране на съобщенията направи търг за честоти от спектъра на 800 мегахерца. В тези честоти може да се изгради една по-добра и по-ефективна мрежа, която да гарантира добро покритие и достъпни услуги. Надяваме се това да се случи в идната една до две години.

- Кой печели и кой губи от силната конкуренция на телеком пазара? В тази връзка какво ще се случва с крайните сметки на потребителите оттук нататък?

- Ако конкуренцията е коректна и честна, т.е. всички играчи спазват едни и същи правила, печели само клиентът. Очакванията ни са цената на минута гласов разговор да продължи да намалява, но при по-високо потребление. Това ще доведе до същите или малко по-високи сметки за потребителите. Като обобщение – клиентите могат да очакват повече, по-качествени услуги срещу същите или малко по-високи сметки.

- Какви други тенденции да очакваме на телеком пазара у нас?

- Проникването на фиксиран широколентов интернет ще се увеличава. Той предлага и ще продължи да предлага най-високите скорости, капацитет и качество на връз- ката. Очаквам да се превърне в стандартна услуга, която почти всяко домакинство В страната ползва. Той ще бъде основа на много други услуги – образование, забавление, информация, електронно правителство, електронно банкиране.
Броят на абонатите, които ползват мобилен интернет, също ще расте, като консервативните ни очаквания са, че до 3 години 50% от населението ще ползва смарт (умни) телефони. Телевизията ще става все по-интерактивна, зрителите ще могат да определят не само какво да гледат, но и кога. Например ако пропуснете новините вечер, ще може да ги гледате по-късно – когато ви е удобно и на което устройство Ви е удобно или възможно. Пробвайте IPTV телевизията на VIVACOM и буквално ще видите разликата. Линейната телевизия (гледането "на живо") ще продължи да бъде основната, която гледаме вкъщи, но бързо ще расте броят на зрителите, които гледат любимите си филми, предавания или шоу програми когато и където искат. Бързо ще се увеличават хората, които ще гледат тВ и видео-съдържание на сВоите таблети и смартфони. Да не забравя и най-Важната тенденция – Всички ние ще престанем да се интересуваме от това каква е технологията, а ще търсим само услугите – лесни, бързи и достъпни навсякъде.

- Очаквате ли европейските и местните регулации да се засилят? В тази връзка какви ще са тенденциите и последствията за телекомите?

- За доброто на потребителите се надявам регулаторите да приемат факта, че телеком пазарът е един от най-конкурентните, и да намалят своята намеса. Бъдещето на цифровата икономика зависи от способността на операторите да инвестират при по-ниски нива на регулация и при разумна възвръщаемост. Историческият опит показва, че свръхрегулациите Водят до застой. През 90-те години телеком пазарът в Европа в голяма степен бе дерегулиран. Това превърна континента във Водещ В проникването на мобилни гласови услуги и световен лидер в телекомуникациите. В момента ЕС е един от най-регулираните пазари и в резултат на това Северна Америка, Югоизточна Азия и Япония ни изпревариха. Не съм против регулацията, защото, когато тя е "умна", може да коригира някои недостатъци на пазара, но свръхрегулацията води до застой. Надявам се регулаторите да позволят на телеком компаниите да инвестират В бъдещето.

- След като си върнахте лидерската позиция на най-голям телеком в България по приходи, с каква стратегия планирате да станете лидери и по пазарен дял?

- Вече сме лидери на част от пазарите. Ние сме най-големият оператор на фиксиран глас, фиксиран интернет, както и на мобилен интернет. На тези пазари сме на първо място и по брой клиенти. Смятаме да запазим тази позиция, като продължим да предоставяме високо качество на клиентите когато, където и както те поискат. Битката за сърцата и портфейла на клиентите ще бъде решена от качеството на обслужването. Стратегията ни е базирана на постоянно подобряване на работата ни и добавянето на нови и интересни услуги, които да подобряват и улесняват живота на клиентите.
***
АТАНАС ДОБРЕВ е главен изпълнителен директор на VIVACOM. От 2008 до 2013 г. е бил главен финансов директор на компанията. Преди това е бил главен финансов директор на "Глобул", както и финансов и административен мениджър на "Орифлейм България". Има MBA по финанси и счетоводство от Rollins College, Crummer Graduate School of Business Във Флорида, САЩ, както и магистърска степен no MWO от УНСС.

Оригинална публикация

www.expert.bg | 12.11.2013 

Иво Илиев работи в сферата на интернет маркетинга от над 10 години. Със своя екип организират и провеждат дигитални кампании, реализират уеб-решения и осъществяват комплексно обслужване за компании от България и чужбина. От няколко години Иво вписва професионален блог www.ivosiliev.com , в който споделя различни аспекти от своята дейност в областта на дигиталните маркетинг и комуникации, мениджмънта на социални медии, оптимизацията за търсещи машини и пр. Има икономическо образование. Управител е на компанията InteractAge, където е Арт директор и маркетинг консултант относно международни и национални маркетинг кампании и проекти. Иво е лектор в някой от най-известните у нас обучения и семинари. Последния му проект в тази връзка е серията обучения „PresenTHINK”(www.presenthink.com).

Г-н Илиев, разкажете ни малко повече за работата си в InteractАge.

Управител съм на компанията, но позицията ми в нея е като Арт директор. Работата ми е свързана с оформянето и планирането на дигиталните маркетингови кампании на нашите клиенти от България и чужбина.

Каква е Вашата дефиниция за успял човек?

За мен един човек е успял, когато другите казват, че е успял. Дори конкурентите му. Някои казват, че хората са успешни, когато са постигнали мечтите си, но аз смятам, че тогава по-скоро са нещастни, щом нямат за какво повече да мечтаят.

По колко часа на ден отделяте за работата си? Колко е продължил най-дългият Ви работен ден?

Често над 8 часа. Понякога повече, отколкото ми се иска. Това е така, защото се налага комуникация с клиенти в чужбина, часовите разлики и различните ангажименти почти винаги увеличават работното ми време. Най-дългият ми работен ден започна в 7 сутринта и приключи в 5 на следващата сутрин – понякога в извънредни ситуации се случва, но след това наваксвам с почивката.

Срещали ли сте критика за дейността си? Как, според Вас, трябва един успял човек да приема критиката?

Разбира се, и това е най-полезното нещо. Всеки човек трябва да опитва да приема критиката като съвет, като обратна връзка. Много компании имат проблем с негативните отзиви – не могат да ги приемат или се страхуват от тях. В днешното време на социалните медии и потребителското съдържание това е голям проблем. Неправилната реакция на критиките може да предизвика кризи и да пропусне възможности за една компания. Често страховете от негативни коментари правят компанията пасивна в своята комуникация. Моето виждане е, че трябва да опитваме да приемаме критиката като съвет – да благодарим за него и внимателно да проучим защо се е стигнало до тук. След това, ако този съвет не ни е от полза, да продължим напред.

Има ли в България завист към успелите хора? Вие усещали ли сте такава?

Да, има. И аз също съм един от завистливите. Това е нормална човешка реакция и в нея няма нищо лошо, защото завистта е силен мотиватор. Проблемът е с какво ни мотивира – да търсим успеха за себе си или неуспех за другите. Струва ми се, че в България има изкривени представи за успелите хора. Често се бъркат успелите с безнаказаните, което е голям проблем. Пожелавам си ние, българите, да не разрешаваме на завистта да ни прави нещастни и озлобени, а мотивирани към собствения си план за успехи.

Доколко успехът се дължи на индивидуалните качества на един човек и доколко на допълнителни фактори (екип, късмет и т.н)?

Зад всеки успял мъж стои не само една жена, но и много други хора и фактори за успеха. Не вярвам в късмета – щом нещо, било то добро или лошо, се е случило, значи е трябвало да се случи и има причина за него. Единственото сигурно нещо при успеха е, че можем да го загубим. Често не си даваме сметка за това и постепенно се променяме в отношението си към другите и към себе си. В тази връзка успехът има съществено значение за индивидуалността и нейната метаморфоза.

Има ли успял в световен мащаб човек, на когото се възхищавате и защо?

В квартала, в който живея, имаше три хранителни магазина почти един до друг. Това си беше живо безумие. Няколко месеца по-късно се възхищавах на един от магазините, който оцеля, след като другите два фалираха. Това беше единствения магазин, които реши да работи денонощно и да разпрати рекламни материали за това из целия квартал. Замислих се дали толкова търсената „формула за успеха“ не е една и съща за всички нас?
Разказвам това, защото за мен успехът няма географска ширина, условия или бариери. Той е универсална валута за респект, завист и просперитет.
В своята професионална сфера се възхищавам на много международно признати личности. Например Шерил Сандберг, бизнес дама, която навремето разви рекламните формати в Google и вдигна акциите на компанията до небесата, а сега прави същото и при Facebook. Възхищавам се и на Рори Съдърланд, копирайтър и криейтив директор с много блестящи идеи, които е реализирал на практика. Също и Гари Вайнерчук, който е сомелиер и експерт по вино, успял да развие за няколко години бизнес за 4 млн. в бизнес за над 50 млн. долара най-вече, защото е използвал силата на социалните медии и дигиталните комуникации онлайн. Днес Гари е автор и лектор, който разказва своята история и дава съвети как да успеем в бизнеса.
Не на последно място се възхищавам на международно признатите проф. Минко Балкански, Юлия Кръстева, Георги Генов, Васко Абаджиев и много други. Те не са успешни, защото не са в България, а защото мисленето и културата им са глобални, а не локални. В моя бранш наскоро бях истински възхитен от Светлин Наков, с чиито възгледи за успелите българи имаме общо виждане. Важно е не да се възхищаваме на успелите, а да ги създаваме. Това ще помогне за дълго и на всички.

Оригинална публикация