БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-01 

Миналата година ни се наложи да опознаем Того. Тази година – Намибия. Там сме по скалата на свободата на словото. България е на 76-то място. Има и добра новина – изпреварихме съседите си. Румъния 25 места след нас, но пък се изравнихме с Индия. Неправителствената организация Фридъм Хаус всяка година изследва свободата на пресата сред 196 страни. Не само у нас, но и по света пресата е станала по-несвободна. Свободата на словото деградира за 8-ма поредна година, показва изследването. България има оценка 34, за миналата година 36, което я поставя сред страните с най-незадоволителни резултати в ЕС. Какво се оценява? Анализират се законови политически и икономически фактори, както и медийната регулация, натиска, който правителствата оказват на медиите, понижаването на журналисти и структурата на собствеността. Какво анализирахме напоследък в "Клубът на журналистите" ? критично близката дистанция между журналисти и хора от властта и кръгове със силни икономически интереси. Някои епистоларни изяви на политици, целящи да унизят колеги, неясната структура на собствеността и нуждата от повече независимост на редакционните политики от управлението на медиите. Независимо дали става дума за обществени или частни медии. На това реалити лошото му е, че не е така атрактивно, но пък е важно. Вече има политически заявки за оспорване на промени в медийното законодателство. От вчера започна и една епистоларна кореспонденция между ръководството на БНР и СЕМ с елементи на замесване на журналистите. Нещо крайно неприемливо според скалата на свободата на словото. Истината е, че подобни схеми ни смъкват надолу и ни правят по-несвободни. Нищо че днес „Труд” пише : „БНР и СЕМ се стрелят с писма заради дискусия”. Това, че го пише не променя нещата. Упражнява се влияние. А това със сигурност гарантира и нови действащи лица от политическия спектър. В крайна сметка ще загубим ние журналистите. Защото свободата на словото би трябвало да е единствената важна за нас. Очевидно все още е много важно какво казват хората в политиката, на власт и в опозиция. Едва ли някой от тях ще похвали медиите, че са станали по-критични – край на Утопия. До колко обаче е сериозно избора на генерален директор на БНР да се обзързва със законовите промени в медийното закнодателство и редукцията на членовте на СЕМ – ами не е. Да, за мнозина това е удобно, но за професията и доверието на хората съвсем не е. Редакционната политика не бива да се влияе от политически фактори. За това отличниците са от скандинавските страни. Там тези влияния са сведени до минимум. Тук все още ни харесва да претопляме вчерашните гозби. Като тежкия компромисен избор за генерален директор през 2001г. Това е добре да го припомняме само журналистите, които успяхме тогава да опазим протеста си от политиците и хората с властови и икономически интереси. Другото е компромис със свободата на словото, зараден с опит за влияние. Какви законодателни промени ще направят възможна редукцията на членовете на СЕМ очаквайте след минути един разговор с Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Прозрачни ли са институциите в България, защо сме на второ място в света по искане на достъп до информация. Как журналистите успяват да се доберат до информации, важни за хората ще коментираме с Кирил Терзийски от фондация Програма Достъп до информацията. Как във Великобритания медиите говорят за наука и какви дискусии се водят – очаквайте интервюто с Майкъл Мулаф, дългогодишен продуцент и водещ в BBC, днес комуникатор на науката. Защото е важно хората от науката да говорят разбираемо, за да не творят вицепремиери, вестникарски заглавия, тиражлийки. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Добър ден на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко медийната комисия. Здравейте.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: Как ще бъде редуциран състава на СЕМ и какви промени в законодателството ще бъдат приети, вече ги обсъдихте в комисията, моля ви за коментар?
Даниела Петрова: Предложението, което беше направено от народните представители , в общи линии това са колегите членове на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, постоянната комисия имах предвид, прощавайте за лапсуса, се състоят в следното. Състава да бъде редуциран от 9 на 5 човека, съответно като трима бъдат от квотата на парламента и двама от квотата на президента. И другата промяна, която се визира в (?) предложение се състои в намаляване съответно мандатността. Тоест липсата на два поредни мандата да бъдат заемани от членове на СЕМ.
Водещ: Един от медийните сюжети днес е, както го нарича Труд, обстрела с писма между ръководството на БНР и СЕМ. Подобни занимания обаче ни смъкват надолу в листата на свободата на словото. Да се опрем на класиката, какво да се прави? Вие виждате ли връзка между промяната в медийното законодателство и течащата в момента процедура за избор на генерален директор на БНР.
Даниела Петрова: Не бих коментирала, но винаги могат да се търсят някакви връзки или да се използва ситуацията, че тече конкурс и да се вкарват такива притеснения. Но считам,ч е дискусията, която всъщност е обявена от СЕМ по отношение на промяна работата в БНР по-скоро би създала напрежение, защото все пак в този конкурс всеки от бъдещите кандидати следва да престави своята концепция. Това обсъждане в непосредствена близост би следвало да разкрие участниците част от концепциите си. Тоест това по-скоро ми се струва, лично мое персонално становище изказвам, би опорочило този конкурс. Но това са моите опасения.
Водещ: Ще участвате ли в дискусията, която СЕМ организира на 4 май за бъдещето на БНР и възможността за повече независимост на редакционната политика от административното управление?
Даниела Петрова: Ангажиментите ако ми позволят бих присъствала, но не знам дали и в какъв формат бих изразила становище. Комисията е получила посмото, раздадено е на всички народни представители, като се има в предвид, че във вторник почти всички пътуват от регионите си, не мога по категоричен начин от сега да поема ангажимента, че ще бъда. Мисля, че дискусията ще се проведе между 13 и 16 часа, точно в този период има и парламентарна група,придвижват се хората. Така че надявам се да има представители от комисията, ако аз лично не мога да присъствам.
Водещ: Давате си сметка, че леда е много тънък. От една страна от вас зависи медийната регулация, от друга обаче сте политици и политическото влияние носи минуси по скалата на Фридъм Хаус. Къде ще търсите баланса?
Даниела Петрова: Ами баланса трябва да се търси в една разумност и в по-премерено говорене, защото действително напрежението в момента и в ситуация на реформа, и в ситуация на икономическа криза, и в редуциране на състав, течащи конкурси, изтичащи периоди и етапи, всъщност създава именно тази ситуация, която при неправилно използване на ситуацията действително може да доведе до много силно напрежение.
Водещ: Как ще коментирате постъпилите вече политически заявки, че една промяна в медийното законодателство ще бъде атакувана по съдебен ред и това какво щезабави, само редукцията на членовете на СЕМ или и избора на генерален директор на БНР?
Даниела Петрова: Ами смятам, че … по-скоро редукцията на членовете на СЕМ. След като органа така или иначе това е политика, която във всички регулаторни органи е започнала да се редуцира състава, тя ще се проведе с болезнени и съответно с много политическо говорене, но следва да се проведе, защото такава е ситуацията, такова е решението на МС и считам, че това може да се постигне. Но не трябва да се прави съответно такава връзка, че редуцирането на състава на СЕМ едва ли не следва да определи състава, който трябва да избере конкретното лице и по този начин да се вкарват думи, които не са така.
Водещ: Нека направим опит за прогноза. Колко члена на СЕМ ще изберат генералния директор на БНР?
Даниела Петрова: Трудно бих се включила в такава прогноза. Първо не знам колко са кандидатите и след това след като не знаем и състава на СЕМ и дали при този състав ще се избира директор на БНР или евентуално в редуцирания състав, трудно бих се ангажирала с такива прогнози.
Водещ: Очаквате ли закъснение в този избор в тази връзка?
Даниела Петрова: Ами не бих казала, тъй като ако съответно технологично промените не минат в закона в този период между първо, второ четене, респективно се запазят в този състав направените предложения, няма предложение между първо и второ четене, респективно имаме един срок след влизане по сега дадения текст на закона в сила, тогава да се прекратят мандатите на действащите членове на СЕМ, респективно президента в 10-дневен срок да посочи от своите трима оставащи членове в сегашния състав на СЕМ, тоест от сегашния състав на СЕМ в новия, кои двама да останат. Това технологично време просто не мога да прогнозирам как ще се развие, дали ще успее да мине преди конкурса и респективно след конкурса. Но така или иначе конкурса ще се проведе и той трябва да бъде проведен прозрачно, за да не се изпада в още по-голямо напрежение и дестабилизация на една медия, която смятам, че е добре работеща към настоящия момент.
Водещ: Благодаря ви за тази оценка. И накрая ще ви помоля да коментирате резултатите на Фридъм Хаус за това, че сме доста назад по рейтинга за свободата на словото по отношение на (?).
Даниела Петрова: За това, че България е на 76-то място? Ами в крайна сметка това е една оценка, която се прави през конкретни периоди, не съм … не мога като познавач да кажа до колко тя е коректна, справедлива, но това в крайна сметка е една оценка. Тя дава един поглед върху ситуацията на медийния пазар. И не знам дали 76-то място е мястото, което всъщност ни се полага. Но явно трябва много да се работи, за да може действително да говорим, че разполагаме с един медиен пазар, с една свобода на словото, която действително гарантира свобода и на изказ и респективно и на работа, не само на изказ, защото в крайна сметка това ограничава, свободата на словото създава и други възможности и други прегради.
Водещ: Смятате ли, че цифровата ера, в която влизат всички медии вече ще направи словото по-свободно? Ако вземем за пример интернет.
Даниела Петрова: Не бих могла да кажа, че цифровата ера ще го направи по-свободно, защото то е до толкова свободно, до колкото ние му разрешим. Законодателя, гражданите, регулацията, саморегулацията, самото общество. Но смятам, че с цифровизацията просто още медийния пазар ще мине на едно ново технически достъпно ниво и действително ще има промяна и по начина и на приемане, и по начина на възпроизвеждане. Но считам, че ще даде една по-голяма бързина и един нов поглед, по начина на представяне на информацията.
Водещ: И може би ще направи по-пряк контакта между хората и журналистите, за които всъщност те работят.
Даниела Петрова: Да, това действително и аз мислех нещо в подобен смисъл, което исках да кажа. Ще се доближи самата медия до потребителя и респективно ще има по-бърза реакция.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред "Клубът на журналистите".

Дойде ли краят на страшната приказка – институциите в България са непрозрачни за журналистите и гражданското общество. Какво показват данните от годишния доклад на фондация Достъп до информация. Добър ден на адвокат Кирил Терзийски.
Кирил Терзийски : Добър ден.
Водещ: Та, дойде ли този край или той е много далеч?
Кирил Терзийски : Ами доста трудно да кажем, че е дошъл края изведнъж институциите са станали напълно прозрачни и няма какво да се желае в тази посока. Но със сигурност има голям напредък, имам предвид от приемането на закона за достъп до обществена информация през 2000 до сега. Тоест подобриха се значително нещата.
Водещ: Добра новина ли е,ч е сме втори по света по искане на достъп до информация? Кирил Терзийски : Ами не знам дали е добра новина. Определно показва, че правото на достъп до информация се използва и се познава, не само от граждани, ами и все по-често напоследък от журналисти, от неправителствени организации, а е доста обяснимо защо е толкова голям броя на заявленията и то е защото твърде малко информаиця се публикува активно по собствена инициатива от страна на институциите. в повечето европейски държави се публикува значително количество информация от институциите, по тяхна инициатива диреквно в интернет, затова естествено и броя на заявленията е много по-малък, има и разни позитивни практики от сорта на това – като една информация се иска един, два или три пъти, очевидно тя представлява интерес за гражданите и тогава се публикува, докато при нас няма такив апрактики.
Водещ: В смисъл, че това е доста трудно решени еза вземане или просто ние живеем в една мания за тайнственост?
Кирил Терзийски : Ами не знам дали от мания за тайнственост или просто от липса на време или пък на ресурс, нямам представа.
Водещ: На желание?
Кирил Терзийски : Може би и на желание.
Водещ: За 10 години от както е приет закона какво се промени?
Кирил Терзийски : ами промениха се доста неща, институциите вече доста добре познават закона и изпълняват задълженията си по него. Тоест от началото мнгоо често имаше мълчаливи откази. При подаване на заявление за достъп до информация след това нищо не се случва, институциИте изобщо не се чувстваха длъжни да отговарят по този закон. Докато сега не е така. Вече повечето места има назначени служители, които отговарят специално за приемането на заявления за достъп до информация, горе долу се спазват сроковете и много често се предоставя информацията и не е нужно да се водят дела и т.н.
Водещ: Освен този доклад, вие връчвате и едни награди Големия брат. Сравнението следва с оригинала да се прави, разбира се, а не с реалити формата. До сега се случваше така,ч е нямаше много конкуренция при избора. Нещата далИ ще се променят в някаква посока?
Кирил Терзийски : Нямам представа. Имате предвид това, че МВР са традиционно абонирани за тази награда и горе долу те си взимат някак съвсем есетсвено. А дали това ще се промени – не знам, на фона на тази активност, която показва в момента МВР с всичките тези акции, се съмнявам.
Водещ: Пак имат огромни шансове да се доберат до статуетката.
Кирил Терзийски : Абсолютно. Имат още повече защото много се чуват гласове, че има настроения, отново за промяна на закона за електронните съобщения, пак да се връщаме към наболялата тема за следенето в интернет, с нови правила и такива неща.
Водещ: Всъщност очаквате ли, по-точно кога очаквате институциите да започнат лично да идват и да си получават антинаградите. Тогава ли достъпа до информация ще бъде по-лесен?
Кирил Терзийски : Знам ли, със сигурност ще е по-лесно ако институциите имат сили да признаят грешките си. Ние сме много доволни, защото освен наградите "Биг Брадър" раздаваме и едни други награди на 28 септември, когато отбелязваме междрународния ден на „Правото да знам”, там раздаваме позитивни награди, раздаваме и негативини награди. Миналата година за пръв път дойде служител от институцията, който получи негативна награда.
Водещ: Това беше събитие, всички журналисти се въодушевиха страшно.
Кирил Терзийски : Всички в залата ръкопляскаха, беше много изненадващо.
Водещ: Но факт е, че дошлия не си посипа главата с пепел, все пак. Институцията не пострада от това, искам да кажа, напротив, като че ли имаше позитивни коментари после от страна на журналистите?
Кирил Терзийски : Ами имаше нещо такова, но от друга страна вие виждате вече колко месеца минаха от управленеито на новото правителство, има един такъв момент, че се опитва да се направи PR акция от всяко събитие, дори от негативните.
Водещ: Доста успешно, защото има изявени таланти в това отношение.
Кирил Терзийски : Явно са добри съветниците на премиера.
Водещ: Дали съветниците, дали той самия – няма никакво значение. До колко може да се говори за прозрачност на новия МС. Знаем там още в самото начало се започна публикуване на стенограмите от заседанията. Как бихте коментирали тази практика?
Кирил Терзийски : Ами това беше чудесно, което направиха в началото на мандата си ГЕРБ, че направиха достъпни всички стенограми от заседанията на МС. Именно за това миналата година ги отличихме. Получиха грамота за принос в областта на достъпа до информация за това си действие. Трудно ми е да дам някаква по-глобална оценка, тъй като нямам на много случаи нови, в които граждани и журналисти да търсят информация от МС. Имаме само един такъв слуай в последните месеци на журналист от в. Дума, който търси информация за командировките на премиера в страната и има там леки проблеми с предоставянето на информацията в пълния и обем.
Водещ: Какво значи леки проблеми?
Кирил Терзийски : Ами в смисъл, че не дадоха в началото МС подробна информация за броя посетени места по дати къде е пътувал премиера в страната. Изпратиха пак един отговор в стил PR, в който обясняваха колко е готин премиера, той като пътува никога не взима пари за дневни или за квартирни, както се водят там, командировъчни разходи не правел, ползвал автомобили на НСО и за това нямало други разходи някакви по пътуванията му. Това беше отговора. Тоест имаше проблем с броя посетени места и за това какви са разходите по тези пътувания. Но за броя посетени места от премиера в период от 3 месеца от началото на стъпването в длъжност, имаме съдебно решение,с което беше отменена на административен съд – София град, този отказ и беше задължен съветника на министър-председателя, който е упълномощен да се произнася по заявления да предостави информация. По отношение на разходите, журналистката пусна ново заявление до НСО, от която търси тази информация. Имаме отказ от края на миналата седмица на основание държавна тайна, така че предстои още едно съдебно дело.
Водещ: В смисъл държавна тайна е на колко места е бил премиера ли?
Кирил Терзийски : Не, държавна тайна е какви са разходите, които прави НСО с автомобилите си за пътуванията на премиера.
Водещ: Не, защото иначе може да се направи един мониторинг на репортажите за тези посещения и нещата да си дойдат на местата може би.
Кирил Терзийски : Да. Смешно е, но не е като да нямаме в практиката и такива случаи, когато някоя информация е публикувана и институцията твърдяла, че е държавна тайна. Имахме случай такъв с гражданин от Варна преди няколко години. Той искаше технически характеристики на един радар, с който полицаите спират хората за превишена скорост. Беше се ядосал човека, че нещо неправомерно са го глобили, подозираше някаква измама и искаше техническите характеристики и му се наложи да води дело, тъй като министъра на вътрешните работи тогава отказа да предостави информация с мотив, че е държавна тайна. Класифицирана информация била тази техническите характеристики на радара. По самото дело съдията беше намерил случайно, докато се ровел човека в интернет, беше намерил публикувани техническите характеристики на въпросния радар.
Водещ: Тоест и съдиите карат кола, такъв ли е извода в този случай?
Кирил Терзийски : Да, може и така да се каже, да.
Водещ: Макар че раазбира се това е крайно несериозно. Защо се стига до такива ситуации?
Кирил Терзийски : Защо се стига до такива отказвания на информация ли? Ами за това вече е трудно да се отговори, някой път е просто субективното нежелание, тоест да се предостави информация, друг път се прикриват разни нередности може би като не се предоставя информация.
Водещ: Тоест има дефицит на правила, трябва кодекс на чиновника, може би, който отказва или как?
Кирил Терзийски : Ами не, не кодекс. Достатъчно е всички институции да имат вътрешни правила за предоставянето на достъп до информация, което е много добре, тъй като внася някаква яснота в процедурите по този закон, как да се изпълняват от служителите. А и (?) на служителите могат да се четат тези вътрешни правила и да се научават от служителя и започва всичко отначало. Защо има един такъв момент малко при смяната на правителството, всеки път институциите им трябват няколко месеца докато влязат в ритъм.
Водещ: Колко институции могат да се похвалят с истински такива правила?
Кирил Терзийски : Ами …
Водещ: Какво пише в доклада?
Кирил Терзийски : В нашето проучване има резултат за вътрешните правила, мисля, че повече от половината институции от 511 имаха вътрешни правила.
Водещ: В смисъл имат ги написани. А с приложението как стоят нещата?
Кирил Терзийски : В какъв смисъл с приложението как стоят нещата?
Водещ: Ами може да има написани правила, но те да не се спазват. Това е нашата ахилесова пета, навсякъде.
Кирил Терзийски : Така е, да. Случва се и това, да има вътрешни правила, но те да не се спазват. Все пак закона предвижда и възможност за обжалване на отказа да се предостви информация. Тогава тези неща се оправят в съда.
Водещ: Колко адвокати са нужни на програма Достъп до информация, за да може да реагира адекватно на колеги журналисти, на граждани?
Кирил Терзийски : Ами 5 човека е юридическия екип на програма Достъп до информация. Като трима от тях сме адвокати и се явяваме и по дела.
Водещ: Стига ли ви времето?
Кирил Терзийски : Ами стига ни, да. За миналата година сме се явили на 43 дела, което е горе долу нормално.
Водещ: Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – останете с нас, за да научите след малко.

Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – ето така продължаваме разговора в "Клубът на журналистите" с адвокат Кирил Терзийски от програма Достъп до информация. Става дума за годишния ви доклад. Не е тайна, че ние журналистите често когато имаме проблем се обръщаме към вас. Кога обаче тази ваша помощ ще отнема по-малко време?
Кирил Терзийски : Кога ще отнема по-малко време?
Водещ: Да, защото сега отнема доста време.
Кирил Терзийски : Ами то отнема доста време най-вече заради това, че ВАС е много натоварен и случаите, когато дело срещу отказ да се предостави информация е подсъдно на този съд може д амине повече време. И чрез създаването на административните си (?), новия административно процесуален кодекс доста сте подобриха нещата в сравнение с това, което беше преди в окръжния съд. Тоест доста по-бързо минават тези дела в административен съд София, от който Имам най-преки наблюдения от завеждането на делото до постановяването н съдебно решение обикновено минават не повече от 3 месеца.
Водещ: Което си е чист рекорд.
Кирил Терзийски : Да, лошото е след това ако институцията реши да обжалва решението на първа инстанция, защото в повечето случаи отказите биват отменяни и ако те решат да обжалват, след това отива делото на ВАС и тогава може да се проточи във времето.
Водещ: Кой е най-дългия ви случай в практиката?
Кирил Терзийски : Ами той най-дългия ни случай в практиката още продължава с Росен Босов от в. Капитал вече 4-та година водим дела в опит той да получи достъп до всички договори, сключени от правителството с Майкрософт за осигуряване на софтуер за нуждите на държавната администрация.
Водещ: Някакви изгледи това да приключи?
Кирил Терзийски : Ами има изгледи, сега трябва окончателно да се произнесе отново ВАС, за да стане вече ясно, че ще трябва правителството да пита лично Бил Гейтс съгласен ли е да бъдат предоставени тези договори или не е съгласен и след като той отговори ще видим какво ще направят.
Водещ: Влизаме обаче в хипотезата на едно по-литературно, по- кино занимание. Подобни случаи използват ли се като прецедент в нашите съдилища или по-скоро не?
Кирил Терзийски : Подобни случаи дали се използват като прецедент. Ами да, и зползват се. Тя практиката вече съдебната е доста богата по тези дела и например,.. а някои такива случаи направо правят нови пътеки,като например случая на Христо Христов, който успя да осъди дори Националната разузнавателна служба и да получи достъп до архивите на бившиата Държавна сигурност по случая Георги МАрков. А в резултат на това и да подготви книга.
Водещ: Да, макар че това … като се замисли човек защо е било толкова тайно няма логичен аргумент с отговор.
Кирил Терзийски : Ами няма логичен аргумент, тази информация е била класифицирана като секретна, но от онези служби, по онова време, но все пак и сега има правила за класифицираната информация и ние там случихме на много добър съдия от градския съд, който прецени, че естествено по отншение на тази информация са изтекли всички срокове за защита и тя трябв да бъде разсекретена и предоставена.
Водещ: Добре, ами ако съдията не е добър, ако съдията не кара кола, тогава какво се случва? Защото сериозно е влиянието на субективния фактор, очевидно.
Кирил Терзийски : Ами знам ли, според мен по тези дела не чак толкова, защото най-вече защото няма материален интерес по тези дела. Така че мисля, че това е избегнато. Но естествено има и случаи, когато губим дела и то се създава лоша практика, потвърждават се някои безумни откази на администрацията. Но какво да правим, такъв е живота.
Водещ: Да кажем най-изразителния пример в това отношение? Или този, който се сещате, разбира се?
Кирил Терзийски : Ами трудно ми е в момента да се сетя за такъв пример. Спомням си преди време, че беше доста скандално потвърден един отказ на ВСС да предостави достъп отново на журналист, не помня от коя медия, до едни доклади на прокуратурата. И тогава просто много строго погледнаха буквата на закона магистратите и прецениха, че щом не били създадени от самия ВСС тези доклади, а само се съхранявали там, и то не по закон, защото случайно били изпратени по някакъв сигнал, те не били длъжни да ги предоставят. Което … това са такива случаи, които са някакви необясними.
Водещ: Със средствата на медиите в средата на интернет в последните месеци гражданското общество отвоюва няколко свои малки революции. И така можем да наречем тази активност. Обаче можем ли да кажем, че това е трайна тенденция, медии и гражданско общество да воюват заедно за прозрачност от институциите?
Кирил Терзийски : Трудно мога да направя такова обобщение, че е традиция..
Водещ: Тази новина е прекалено преувеличена.
Кирил Терзийски : Да. Абсолютно. И определено поне от това, което излезе от нашите случаи са доста различнинещата,от които се интресуват журналистите и от които се интересуват гражданите. Гражданите обикновено се интересуват от нещо по-лично, което ги касае по-пряко тях, докато журналистите обикновено по обществено важни теми чоплят и търсят информация.
Водещ: Какви хитрини използват институциите, за да скрият информация от медиите и от активните граждани. Има ли някакъв нов челен опит, така да кажем?
Кирил Терзийски : Ами не, няма някакъв нов челен опит. Те няма нужда да използват хитрини. Достатъчно е да отказвта информация, даже и когато няма основания за това, те много често си позволяват да го правят. Лошото е, че за тази година отбелязваме тенденция за увеличаване броя на мълчаливитеоткази, тоест от 34 (?) жалби, които сме изготвили през годината, 12 са били срещу мълчаливи откази, което е 2 пъти повече в сравнение с миналата година, когато сме изготвили само 8. Но пък това е обяснимо със смяната на… винаги става така в година, когато се сменя правителството. Тоест старата администрация, която си отива е прекалено заета да се бори как ще се представи на новите избори, а след това новите като дойдат пък са прекалено заети да правят стрктурни промени и да разчистват и се получават такива неща.
Водещ: Това ли е основния извод от тези факти? Или има и някаква друга тенденция.
Кирил Терзийски : Има и други, позитивни тенденции все пак, да не звучи толкова негативно. Имаме значително подобрение от страна на институциите по отношение изпълнение на съдебните решения. Тоест много често преди се случваше дори след като е спечелено дело и бъде отменен отказ да бъде предоставена информация, институцията да откаже отново, на друго основание. И отново трябва да се води дело. Сега много по-рядко се случва това. Имаме няколко много добри случая, когато след постановяване на съдебното решение веднага беше предоставена преди това отказваната информация. Например на главен редактор на един вестник от Ловеч, който търсеше информация за това какви суми е изразходвала общината за публикация на обяви и наредби в пресата или пък случая на Павлина Трифонова от 24 часа, която търсеше информация за ремонта в кабинета на премиера Станишев през лятото на 2007г. Много интересен случай имахме на Световния фонд за дивата природа, срещу ДАМС, те искаха информация за всички финансирани юридически лица и спортни фондации за период от 2 години. И в началото беше постановен мълчалив отказ, трябваше да бъде отменен от съда мълчаливия отказ, да бъде предоставена информацията, но там поне прави чест на държавната агенция, че веднага след като излиза решението, те публикуваха цялата информация в интернет. Направиха ги достъпни тези списъци на финансираните от тях лица.
Водещ: Това е все пак хубаво. Значи има и добри неща, които са се случили за последните 10 години.
Кирил Терзийски : Определено.
Водещ: Има ли повече критичност по отношение на прозрачността на институциите от стран на ажурналистите?
Кирил Терзийски : Повече критичност? Не знам. Но е хубаво да има повече критичност от страна на журналистите, защото трудно ми е да кажа дали има Или няма такава критичност, но определено колкото по-критични са журналистите спрямо институцията, и не само те, цялото гражданско общество, мисля че това е начина да се постигне прозрачност на тези институции.
Водещ: По отношение на свободата на словото в печатните медии сме на 76-то място. Пак доста назад. Какво ще кажете за прозрачността на новата власт? Тя дойде със заявка, много силна заявка за много прозрачност и яснота.
Кирил Терзийски : Така е, да, и ние в момента, когато се смени властта имахме няколко дела срещу институции на изпълнителната власт, централни. И много се надявахме, че след тези заявки за прозрачност и откритост в управлението, например по тези текущи дела ще ни бъде предоставена информацията И няма да има нужда да ги водим до край, но не е така. Всичките ни дела си продължиха. Имахме само един случай с министъра на околната среда и водите, Който предостави определена информация при смяната на правителствата. Тоест ако те бяха толкова открити и прозрачни можеха , тези дела ние отправихме искания да бъдат прекратени и да се споразумеем да ни бъде предоставена информацията, но по никое от тези дела, които са ни текущи, не се случи това.
Водещ: Каква е причината, че става дума за чиновници, които не смеят да вземат решение или става дума за една трайна тенденция да са ясни границите межуд институциите, хората и журналистите?
Кирил Терзийски : Отново ми е трудно да отговоря. За едно от двете неща става въпрос явно. Или за много добре смазана машина и чиновниците си движат нещата без значение това, че се е сменила властта. Или пък става въпрос за една трайна тенденция, без значение какъв е политическия цвят или сила, на непрозрачност в управлението.
Водещ: Ако трябва да прибегнем до народната мъдрост – гарвана гарвану око не вади. Чиновник чиновнику око не вади. Така ли ще се окаже?
Кирил Терзийски : Така, да.
Водещ: Засили ли се активността на нас журналистите по отношение на желанието за достъп до най-различно обществено важна информация?
Кирил Терзийски : Определено се е засилило, поне това излиза от нашата работа, тъй като случаите, които консултираме на журналисти и случаите, в които журналисти използват закона и подават заявления са се увеличили страшно много в последните години. От началото беше много трудно, журналистите изобщо не искаха да прилагат, да използват закона, тъй като казваха – ама как така, на нас информацията ни трябва тук и веднага, аз не мога да подавам заявления, пък да чакам 14 дни, пък после я ми дадат, я не ми дадат. Новина няма. Но естествено той закона не е това идеята на закона, да се правят с него новини. Журналистите се научиха, че в резултат на използването на закона може да се получава достъп до конкретни документи и да се правят по-задълбочени разследвания във времето.
Водещ: Тогава се достига именно до журналистическите разследвания, които променят по-лесно нещата от новините, да кажем.
Кирил Терзийски : Така е, да. И отразяването на работата, която вършат журналистите в тази посока също е много важно, защото има възпитателен ефект.
Водещ: Това ли направи желанието на гражданите да търсят прозрачност, по-голям, защото отчитаха, че и самите граждани са по-инициативни вече. Независимо, че търсят информация за неща, които лично ги интересуват.
Кирил Терзийски : По-скоро активността на гражданите по-скоро може да се обясни с това, че все повече от тях знаят вече за това, че Има такъв закон. Но не знам дали го знаят добре. Но журналистите го знаят, благодарение на нашата дейност, тъй като ние пък сме много активни в тази посока именно да научат все повече и повече хора закона и да го използват, за да се увеличава прозрачността.
Водещ: Ние пък с удоволствие ви цитираме от друга страна. Така че връзката би могла да е по-пряка. Какво бихте пожелали да пише в доклада ви догодина по отношение на взаимоотношенията по-близките между гражданите и журналистите? В борбата им с институциите, нека така го наречем.
Кирил Терзийски : Ами иска ми се да пише в доклада, че сме имали много по-малко случаи, в които сме консултирали откази да бъде предоставена информация. Че сме водили много по-малко дела, което ще означава, че институциите са станали по-прозрачни, но дали ще стане ще видим.
Водещ: И че тези дела са траели по-малко време може би.
Кирил Терзийски : Да, със сигурност.
Водещ: Основния извод от тазгодишния доклад?
Кирил Терзийски : Основния извод от тазгодишния доклад. Ами то целта на нашия доклад е да отправим препоръки на основа на изводите, които правим, така че може би по-добре да кажа кои са основните препоръки в доклада. Една от най-основните ни препоръки е МС, МВнР да предприемат стъпки за подписване на ратификация на конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, която беше приета миналата година и стана факт. Много ще е добре да подпишем този международен акт. По отношение на прилагането на закона, имаме доста препоръки към ръководителите на органи на изпълнителната власт и не само на изпълнителната власт, а именно за публикуването на информация в интернет, активно (?) на инициативата, като имаше изменение в закона от края на 2008 в тази посока. Институциите бяха задължени да публикуват определена категория информация в интернет. Нашето проучване показа, че това не се изпълнява добре и това е една от основните ни препоръки да бъде спазено изискването на закона и данните, които той обявява за публични и казва, че трябва да се публикуват в интернет да почнат да се публикуват там.
Водещ: До колко тази все още сериозна непрозрачност на нашите институции според вас влияе на свободата на словото у нас и на факта, че ние сме на 76-то място, едно незавидно място.
Кирил Терзийски : Не знам дали влияе, но мога да ви кажа какво казва един колега от Холандия, който се занимава със същото, което ние правим тук. Според него, той му казва на това, че медиите са в реакционен режим. Тоест че много често те се изживяват като продължение на PR-ите на институциите, а не търсят сами новините. Тоест журналистите са станали мързеливи, така казва той. Седят на компютъра, получават прес съобщения от едни PR-и, които бълват непрестанно прессъобщения. И по системата copy-paste произвеждат новини. Дали е вярно – надявам се, че не е.
Водещ: Как преценявате дистанцията между журналистите и хората във властта и тези със сериозни икономически интереси?
Кирил Терзийски : Ами то е хубаво да има дистанция, да няма скрити връзки между тези хора. Би било по-лошо.
Водещ: Евентуално, да. Е, лошото на скритите връзки е, че те винаги оставта скрити. Освен ако не се появи някакво писание да кажем, изненадващо. Кога според вас ще напреднем по отношение на свободата на словото на печатните медии у нас? Когато има яснота на собствеността или по някаква друга причина?
Кирил Терзийски : Трудно ми е да изразявам мнение по въпроси, по които не се чувствам много компетентен, но определено мисля, че да, със сигурност когато има яснота по отношение на собствеността, но би трябвало и сега да има тази яснота…
Водещ: Би трябвало обаче е ключова дума. Мисля, че може да се използва под много поводи.
Кирил Терзийски : Не знам. Хубаво е да станат медиите по-независими, но нямам идея как може да се постигне това.
Водещ: Ами може би пък да кажете как институциите да станат по-прозрачни.
Кирил Терзийски : Институциите как да станат по-прозрачни… ами…
Водещ: Като четат закона и го прилагат?
Кирил Терзийски : Да, това ясно, че като четат закона и го прилагат. Но най-вече, както споменах, като изпълняват задълженията си за активно публикуване на информация. Да публикуват информация по собствена инициатива в интернет, да не чакат да им я поискат.
Водещ: Могат да се ориентират по запитванията на колеги журналисти и на гражданите. Това със сигурност ще им помогне.
Кирил Терзийски : Не, аз имам предвид информация, която те са длъжни да публикуват по закона, а пък това вече е много добро пожелание, да, да публикуват и такава информация, ктъм която знаят,ч е има интерес.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Адвокат Кирил Терзийски от фондация Достъп до информация в "Клубът на журналистите".
Водещ: Как политиците да пишат по-малко заглавия. Това зависи не само от нас журналистите. Спомнете си репликата за синодалните старци, още се коментира. Ами ако учените говорят по-ясно, вчера и днес се провежда майсторския клас за финалистите в конкурса за разбираемо говорене, за наука, Феймлаб, лаборатория за слава. Специален гост за този майсторски клас, тази година е Малкълм Лав, професионален обучител по комуникационни умения с дългогодишен опит като журналист и продуцент в BBC. Защо е важно за наука да се говори ясно?
Малкълм Лав: Защото говорим за това да се комуникира с публиката, да се слуша какво иска публиката да чуе. И причината, няколко са причините всъщност. Едната причина е, че науката е част от културата и тъй като изкуствата някак си доминират в областта на науката толкова дълго време вече. Много е важно да се, отново да се внедри науката в културата. Ако не разбираш за нищо в областта на науката, ако не можеш да оцениш фактите от науката, всъщност си откъснат от част от нашата култура. Друга причина е, че самите учени имат задължението да разкажат, да обяснят на данъкоплатеца, какво правят с техните пари. Ето това е една много добра причина, науката да бъде комуникирана пред публика. Да говориш с хора за науката, т.е. да говориш с широката аудитория, дава възможност за възникването на публичен диалог, това е много добре за демократичното общество, публиката да научи нещо повече за науката, която се случва. И вероятно едно от най-важните причини е, че ние самите имаме нужда от учените да ни помогнат в разрешаване на някои от най-големите проблеми. Нужни са ни учените, за да ни помогнат да си развием икономическите системи. Това са много важни причини за комуникацията на наука.
Репортер: Какво значи комуникатор на науката?
Малкълм Лав: Особено в Обединеното кралство съществуват хора, има хора която професия е комуникация на науката. Много често това са хора, които работят в университети, не винаги обаче, някои са на свободна практика, все още те не са твърде много. Всъщност ние не сме много заинтересовани от професионалните, не ни интересуват особено професионалните комуникатори на науката. В Лаборатория за слава Феймлаб, по-скоро става въпрос за насърчаване на самите учени да получат основните умения, за да комуникират своята наука пред широката аудитория или да говорят за науката си по определен начин.
Репортер: Това не подценява ли техните познания?
Малкълм Лав: Не, всъщност става въпрос за това, че помагаме на учените да се замислят за това, как да разкажат, как да говорят за науката си. Това по никакъв начин не подценява или не поставя на по-ниско стъпало научната им дейност. А когато говориш за популярно за наука, просто означава, че комуникираш онова което умееш, своите умения пред хора, които нямат специализирани /…/, познания. Но едно от ключовите, едно от ключовите елементи, които се опитвам да насърча учените да мислят е много сериозно да се отнасят към своята аудитория. И да започнат от въпроса къде се намират техните публики всъщност.
Репортер: Грях ли е в Обединеното кралство, учен да даде интервю за по-популярно издание?
Малкълм Лав: Абсолютно не, в Обединеното кралство, поне що се отнася до самите медии. Не е и никакъв грях и що се отнася до публиката. Има някои академични учени, учените от академичните среди, които изпитват завист и често обичат други техни колеги да станат по-известни, но това няма нищо общо с концепцията за това, че изява пред медиите е някакъв грях, по-скоро е ги дразни.
Репортер: Имат ли медиите във Великобритания изисквания към начина на говорене към учените?
Малкълм Лав: Винаги настояват за това да се говори по-популярно. Учените биват интервюирани по различни причини. Разбира се една от най-общите причини когато възникне някаква криза, някаква болест или някаква катастрофа, или някакъв феномен в космоса, затъмнение или нещо подобно. Винаги ще се опитат да намерят учен който разбира от тази област, за да коментира. Но биха предпочели да винаги да има учен който умее да говори по-популярно. За съжаление много малко са тези хора, дори в днешно време. Така, че едни и същи хора се появяват по медиите, редовно във всички медии до степен в която един човек специализира, е специалист по биология например, много често може да коментира физични явления или медицински, или астрономически явления. Защото медиите считат учения просто като учен.
Репортер: Колко научни термини е допустимо да употреби учения в едно интервю?
Малкълм Лав: Ако питате мен като човек занимаващ се с медии, бих казал, много е важно тези термини да бъдат абсолютен минимум, не мога да ви кажа колко са на брой и този минимум. Но ако използваш научен термин, винаги трябва да обясниш какво точно означава той. И всъщност единствената причина учените да използват терминология, научна терминология в своите интервюта е притеснението им, че някой техен колега от научните среди ще слуша това интервю.
Водещ: Науката е част от културата, ако се откъснат от науката, се откъсват от културата. Важно е как се харчат парите за наука. Ако това е прозрачно, дори най-талантливият вицепремиер няма да може да напише заглавие в медия. Ще ги пишат самите журналисти, в крайна сметка това ние работата. Досегашните оценки за свободата на словото на Фрийдъм Хаус ни накара да опознаем добре земите от третия свят. По-малко политическо влияние в медиите, ще ни даде възможност и да стигнем до всички европейски страни. Хубав ден от екипа ни, Любомир Пашев, Астра Челавиева, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-24

Водещ: Хората предполагат, вулканите разполагат. И такова мото пасва на отиващата си седмица. Един черен облак приземи Европа, както биха възкликнали рекламистите, първо в Европа, а после по другите континенти. Голямо сричане падна на името на вулкана, докато журналистите из целия свят, масово не започнахме да го наричаме „Вулканът с непроизносимото име”. Но не спряхме да следим облака, вързал на земята по мобилните европейци и те досущ като Малкия принц спестили време за пиене на вода се замислиха колко сме уязвими. Чудесно щеше да бъде, ако този образ беше използван като повод за размисъл и коментари за човешките дела на земята. Още повече, че тази седмица отбелязахме и Деня на земята. Най по-удобно време и по-добър повод за използване репортажът като средство за убеждение, че можем и по друг начин да се държим на земята. Няма по-удобно време журналисти и учени да заговорят на един език с хората. И тъй като умни хора са казали, отдавна, че няма нищо случайно. Точно днес ще си поговорим с младите учените какво би станало, ако са журналисти. Имаме ли нужда от комуникатори на науката. Какво показва опитът на Феймлаб – лаборатория за слава, конкурсът който всяка година се провежда у нас. Софийският кръг започва след два часа горе долу. А програма Христо Ботев е традиционен медиен партньор, защото вярваме, че знанието прави хората по-добри. Как журналистите да пишат повече за екология, ще чуем и мнението на колонистът на вестник „Дневник” Юлиян Попов. Разбира се, ще започнем с предложенията на СЕМ за промени в регулацията и предстоящата кръгла маса, която организира обществената функция на БНР и защитата и от управлението на медията. Формулировката е на СЕМ. А инак този разговор започнахме преди две седмици с доц. Георги Лозанов. Как редакционната политика да стане по-независима и еманципирана от административното управление на медията. И тъй като това се случва в навечерието на избора на нов генерален директор на БНР, да се надявам да научим повече от говорителя на СЕМ, Мария Стефанова. Какво може да постигне един репортаж, пък ще поразсъждаваме по-късно с Антон Хекимян от бТВ. Изгубени в облака, успяхме ли да подчиним репортажа на обществения интерес или се подведохме по рейтинговите заглавия. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Деси Сапунджиева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите” добър ден на говорителя на СЕМ, Мария Стефанова.
Мария Стефанова: Добър ден г-жо Филева и на слушателите на Христо Ботев също.
Водещ: Организирате широка дискусия за работата на БНР, „Обществената функция на БНР и защитата и в управлението на медията”. Това точната ви формулировка, става дума за по-независима и еманципирана редакционна политика от административното управление ли е?
Мария Стефанова: Да, включително и за това става въпрос разбира се, но всъщност тази дискусия не преставаме да вя водим, като казвам, ние имам в предвид не само ние в регулатора, а в цялата медийна среда. А сега точно, когато сме в края на мандата на генералния директор на БНР и преди приключим конкурса мисля, че се налага с по-голяма сила да направим една такава дискусия, за да видим колко се е отместила програмата на БНР или програмите на БНР, след три, да кажем и последните повече от три години разбира се.
Водещ: В каква посока и каква е причината точно сега в навечерието наистина на избора да се събирате медийни експерти да коментират темата?
Мария Стефанова: Не само медийни експерти, аз разчитам, че и журналисти и не само, които работят в радиото, а и в други медии, ще проявяват интерес. Защото в крайна сметка става дума за нашето обществено радио. Т.е. в най-голяма степен, тази медия би трябвало да защитава обществени интерес. Макар, че тука ме връщате към една стара моя любима тема за това кой би могъл да формулира „Що е то обществен интерес?”. Но сега няма да спираме на този въпрос. По-важно е наистина в дискусията, предполагам, че и спорове ще се проведат по време на тази дискусия и ще можем да избистрим какви са посоките на развитие на нашето обществено радио.
Водещ: А какво наложи промяната в графика за приема на документи за кандидатите на генерален директор изслушването разбира се и изборът?
Мария Стефанова: Най-вече съветниците искахме да направим тази дискусия, защото смятаме, че отдавна на висок глас не са се чували различни мнения. А иначе мисля, че в края на месец май изтича мандата на генералния директор г-н Валери Тодоров. Така, че до тогава има достатъчно време и ще бъде избран новия генерален директор на 28-ми.
Водещ: Май. Нека да кажем и нещо и за промените, които предлагате в регулацията, след анализа на видяното от големия брат в ролята му семеен!
Мария Стефанова: ”Биг Брадър Фемили”, тази любима на обществото тема в последните месеци. Знаете ли, нашите експерти непрестанно провеждат мониторинг и на всяко заседание ни докладват за междинните резултати. Още преди началото на това бих казал, ново форматирано реалити предаване, ние поканихме както оператора Нова телевизия, така външния продуцент, за да поговорим за насоките на развитие. Знаете, че се вдигна голям шум, голяма о лелия, за това дали ще влизат деца. След това като влязоха децата, защо децата са там. А всъщност регулатора, установи, че екранното присъствие на децата е сведено напрактика до минимум. Въпреки това, опасявайки се от сцени на насилие, агресия, въобще сцени, които застрашават по някакъв начин физическото и психическото здраве на децата, но държа да подчертая и на децата, които поради родителски контрол, не са си в леглата по време на прякото излъчване на реалити предаването. Та именно зареди това, решихме да посъветваме Нова телевизия, да преместят подобни сцени и въобще това излъчване след 23 часа, където впрочем му е мястото. Оператора веднага ни върна информация, даде знак, че това ще бъде сторено и още един елемент на който ние разчитахме, че ще се предприемат действия от страна на телевизията. А именно малко да бъде разчупен формата на така нареченото „Съвременното българско семейство”. Вече сме свидетели мисля от няколко дни, има пет нови семейства в къщата. Така, че сега да видим нататък как ще продължи това предаване.
Водещ: Хванах се за една ваша реплика за любима тема, любима тема на кого е големият брат в ампулата му на семеен, хората или на журналистите?
Мария Стефанова: Мисля, че и на хората. Както вие го казахте и на журналистите. Макар, че журналистите също сме хора, но хайде да не се спираме на това. Казах, че любима тема, защото всички като чели говорят за това мега предаване „Биг Брадър Фемели”. Преди няколко минути казах, че това е наистина е един нов формат реалити. Защо е нов, защото предполагам, че ако вие гледате и ако слушателите, които сега са свидетели на нашия разговор, гледат това предаване. Знаят, че всъщност то обединява няколко предавания, няколко реалити формата. И Цената на истината, и Малката сестра, и Големия брат и не знам още колко други такива телевизионни формата са съчетани в едно. Напрактика новини от къщата дори се излъчват и в новинарските емисии на Нова телевизия.
Водещ: Е това се нарича авто-реклама, ако трябва да сме до край точни!
Мария Стефанова: И е така и не е така, по-скоро исках да подчертая това, че за първи път българския зрител е свидетел на нещо толкова голямо и толкова, с толкова много различни елементи под шашката на едно, едно единствено предаване.
Водещ: Върху какви законови промени ще работите през следващите две седмици?
Мария Стефанова: Като ме питате законови промени, имате предвид последното изслушване на СЕМ в Комисията за младежта и децата?
Водещ: Точно това имам предвид, да.
Мария Стефанова: Знаете, че регулатора по съдържанието няма законодателна инициатива. Това върху, което ние предпочитаме да се спрем е мерки, които могат да бъдат предприети, да бъдат взети тези мерки срещу различни оператори, които въвеждат или нови формати или неправилно използват тези формати спрямо Закона за радиото и телевизията.
Водещ: Няма…
Мария Стефанова: По-скоро там където сме съзрели техните места в закона и как това може да бъде постигнато не със законова промяна, защото ако трябва да има промени по отношение на участието на деца в реалити формати. Тъй като народните представители си мислиха, че СЕМ може да направи предложение за такава промяна в Закона за радиото и телевизията. И понеже ние наистина нямам законодателна инициатива, нещо повече. Ние смятаме, че ако подобни промени трябва да бъдат направени, то те трябва да намерят място в Закона за закрила на детето.
Водещ: Всъщност то, това е смисъла на независимостта на СЕМ, да няма и законодателна инициатива. Да оставим обаче и това настрана, няма да се сливат администрациите на БНТ и БНР, това е претопляне на стари слухове, няма да има Закон за печата. Каза преди седмица председателя на медийната парламентарна комисия, г-жа Даниела Петрова. На друго мнение е доц. Георги Лозанов, който пък в „Клубът на журналистите” направи публични двете революционни идеи, събирането на администрациите и създаването на Закон за медиите, който да включва и печата. Моля ви за вашия коментар!
Мария Стефанова: Аз не мисля, че Закон за печата е уместен, точно в този момент. По-скоро смятам, че не би трябвало да има такъв закон, да се работи сега по такъв закон. От друга страна за обединяването на администрациите на обществените медии. Също не ми се струва подходящо с днешна дата. Смятам, че и националната телевизия и националното радио, достатъчно добре се справят в тези кризисни времена. И трябва всъщност може би да им дадем шанс да се справят докрай с кризата. Това е едно предизвикателство.
Водещ: Със сигурност. Хората предполагат, вулканите разполагат! Хареса ми това за мото за отиващата си седмица. Чудесно щеше да бъде, ако този образ беше използван като повод за размисъл и коментари на журналистите.
Мария Стефанова: Всъщност колко сме…
Водещ: Да колко сме уязвими!
Мария Стефанова: Да, колко сме нищожни ние хората тук на земята, въпреки всички нововъведения, въпреки прогреса който е постигнало човечеството за толкова много години.
Водещ: И вие бяхте в групата на приземените!
Мария Стефанова: Да, точно от тази гледна точка го казвам. Всъщност не можах да излетя обратно за София от Италия, и това ми костваше едно 24-часово пътуване с автобус. Но пък да ви кажа, имах достатъчно време да размишлявам. Наистина вулканите разполагат в нашия конкретен случай. И нещо друго любопитно, което видях на пътя и го заснех с любителския си фотоапарат. Може би това наистина беше облака над Италия, много интересно на ярко синьото небе, един тъмен облак който като чели на струйки се стичаше към земята. Не знам дали това е вулканичния облак всъщност, само мога да предполагам.
Водещ: Имаше ли разлика в отношението на журналистите към облака у нас и по света? Просто успяхте да видите и двете страни.
Мария Стефанова: У нас като чели тогава, когато аз се при брах вече темата беше позатихнала или затихваше поне. Докато в Италия мога да кажа, че всички новинарски емисии започваха с тази тема. Даваше се изключително подробна информация за състоянието на летищата. Защото има по-различно отношение към човека, който е на път и в беда. Докато струва ми се в България това все още не ни е вътрешно присъщо, грижата за човека, който е на път.
Водещ: Благодаря ви за това интервю. Мария Стефанова, говорител на СЕМ пред ”Клубът на журналистите”.
Водещ: Само след час и 20 минути започва столичния кръг на Лаборатория за слава. Един конкурс доскоро администриран от британския съвет в България, сега споделена администрация с форум „Демокрит”. Нека попитам Любов Костова от британския съвет, какво би станало, ако учените бяха журналисти.
Любов Костова: Искам само да допълня, че тежестта, бремето на организацията делим и с много други организации. На първо място искам да изтъкна участието, съпричастието и партньорството на Министерство на образованието, младежта и науката. И така.
Водещ: А защо е важно, учените да бъдат и журналисти?
Любов Костова: Да, защо е важно? Може би не съвсем журналисти, като такива не непременно журналисти, но учените би трябвало да могат да излизат и да обясняват много разбираемо с какво се занимават те и техни колеги. Това са формите на комуникация, които познаваме много добре от Discovery Chanel, National Geographic, да не споменавам всички много гледани телевизии и радио предавания, слушани радио предавания на тема наука. Просто защото науката е действително част от всяка проява на живота ни. В науката е това, в това дали кафето ми изстива на масата или загрява атмосферата. Между другото, това било втория закон на термодинамиката научих аз. Науката се намира в дъвката, в лекарствата, които използваме, науката се намира в действително във въздуха който дишаме. Има научни обяснения. Един от много любимите ми примери за това, защо учените трябва да могат да говорят по-добре, т.е. да се приобщят към журналистическата професия, е един разговор който проведох с британския учен, ядрен физик между другото Джим Ал-Халили, койот в радио предаване по повод току що завършилият конкурс за хора, за не учени на тема „Знаете ли от какво е съставена 99% от материята около нас?” и възможностите за отговор са били, от молекули, от цвят, от въздух, от какво ли не. И само четири процента ако не се лъжа, са подали верния отговор. И журналиста каза, добре де, четири процента не ви ли се струват твърде малко. На което Джим е отговорил и казал „Вижте сега, първо 4% е повече от 2,1%, какъвто беше процента миналата година”, междувременно ние когато получихме резултатите миналата година, разбрахме ние учените какво трябва да направим и положихме усилия да се повдигне познаваемостта. Второ, вие сте прав по принцип, че е малко, обаче като се замислиш, че още по-малко хора знаят отговора на въпроса, защо небето е синьо например. След което журналиста го попитал „Добре, а всъщност кой го интересува това”. И Джим е дал единственият и много правилен отговор „Да,в същност сте прав” казал той. Но от една страна, ние съдим за интелигентността на хората по това, дали знаят кой е написал „Ромео и Жулиета”, дали знаят кой е нарисувал „Джокондата”, защо да не можем да съдим за знанията, за познанията за житейския опит на хората, интелигентността им по това, дали могат да отговорят на въпроса „Защо небето е синьо?”. Т.е. това е основният отговор, хората трябва да знаем, защото първо около нас действително наука има. Второ науката е част от политическите решения, които се вземат наше име и ние трябва да бъдем най-малко информирани, ако не и ангажирани, пък и от друга страна самата наука е публично финансирана дейност. Т.е. финансирана с нашите пари, като данъкоплатци, ние трябва да бъдем информирани.
Водещ: Те за какво се разходват.
Любов Костова: За какво се разходват.
Водещ: Добър ден на Нети Йовчева, миналогодишната любимка на слушателите на Програма „Христо Ботев”, която ни представи на финала в Челтмън.
Анет Йовчева: Здравейте.
Водещ: И на любимия ни както го наричаме „химик репортер” Божидар Стефанов.
Божидар Стефанов: Здравей.
Водещ: И двамата усетихте колко е важно, хора като вас да имат право на глас в медиите, защо е важно?
Божидар Стефанов: Ми сега малко /…/ кой ще отговаря. Ами важно е все пак да се излиза, важно е учените да не сме затворени в лаборатории си само там, да комуникираме по между си, защото все пак всеки от нас знае, че от колеги може да научи интересни неща. Примерно как се започна с вулкана вчера, е една от нашите така съмфейлабери, Магда Божкова, точно ни разказваше за това как следят облака със спътника и мисля, че това би трябвало да стигне до по-голяма аудитория.
Водещ: Ако имаше повече учени, които у нас да се изказват за облака, по-добре ли щеше да бъде, как преценяваш присъствието на облака в журналистическите материали?
Божидар Стефанов: Аз всъщност това искам, така да цитирам от Магда. Смисъл, тя каза, че много е лошо когато по медиите излезе някой журналист и каже „Учените казаха!”, защото това е било все едно „мама ми каза да правя еди какво си”, нали. Хубаво е самите учени да излязат и да обяснят, не просто ние ви казваме, а защо просто ви го казваме. Смисъл това е важното и именно това е едно от нещата, които Феймлаб така доста допринася. Така, че мисля.
Нети Йовчева: Анет, започнаха ли да те търсят повече журналистите, когато стана любимка на слушателите на Програма „Христо Ботев”, когато беше човека който ни представи в Челтмън?
Анет Йовчева: Ми да, в интерес на истината, преди това не съм търсена журналистка, въобще. Когато излезе името ми, било по вестници, в предавания и след това започнаха да ми се обаждат. И така. Мен лично много ми хареса самия стаж в БНР и нали възнамерявам да продължавам, тъй като е много интересно да се сблъскаш с самия себе, когато се срещаш с хората. Защото когато аз правих репортажи по улиците, ставаш по-смел, ставаш по-сигурен в себе си, да застанеш пред човека, да му зададеш въпрос или когато той не те разбере, какво точно искаш от него, да му го обясниш. Било на бързо, било простичко и той да се усмихне и да каже „А, да” и да отговори. Смисъл това ми хареса на мен и това трябва да се случва и точно с науката, с която се занимаваме. Да сме по-смели, да знаем какво искаме да казваме, да го казваме в прав и смислен текст. Което е малко трудно, но все пак.
Водещ: И с човешки, просто думи.
Анет Йовчева: Прости думи, да.
Водещ: До колко това се случва, останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: Колко е важно учените да се изказват пред медиите, а не медиите само да обобщават, учените казаха. Продължаваме разговора в „Клубът на журналистите”, как медиите могат да създадат траен интерес към науката, без да рискуват да попадна в зоната на несериозното и жълтото, четири години опит има този конкурс в България. Изводите, Любов Костова?
Любов Костова: Изводите са доста ясни! Първо самите участници стават по-опитни, по-умели и по-уверени в комуникацията си с публика. Следователно и с медии. Част от тяхното обучение в подготовка за финала преминава през работа с журналист, който им помага за това да разберат каква е разликата в двете професии, къде те се събират. Една от големите разликите например са сроковете. В науката сроковете са много дълги, преди да е преминал всички възможни инстанции на проверки, едно съобщение не излиза. Докато знаем сроковете, които медиите гонят. Другата разлика или прилика всъщност, мисленето за новинарство, за новина. От друга страна, значи освен, че те самите учените се учените се развиват и придобиват смелост и осъзнават уменията си да комуникират, те се научават да мислят и от гледната точка на слушатели, зрители, читатели. Това е един безспорен резултат. В резултат на този конкурс, все повече чухме Анета, нейната съдба не е единична. Всички, които са преминали през този конкурс, са търсени много повече от медиите, не просто, защото са прекрасни млади и много интелигентни, а просто защото е имало възможност те да бъдат видени. Аз съм убедена, че много учени, които все още не са излезли като тях на сцена, ще станат много любими на журналистите, ако има къде те да се срещнат. Доказателствата безспорни. Проведохме едно изследване, поръчахме едно изследване, в този случай беше печатните медии за това да се проследи как печатните медии откликват на събития, на комуникацията на науката. Беше проведено от Българска асоциация на социолозите, безспорни са доказателствата, че рамките на два месеца след събитие и няма да цитирам тука всички индикатори, всички показатели за успеваемост, само три ще цитирам. На първо място, повишава се броят на статиите за наука, при това не само за науката, която е ставало въпрос на конкретното събитие. Повишава се и забележете това изключително и интересно, повишава се боря на редакционните статии за наука. Т.е. ако ние сме успели да привлечем журналист към идеята за науката, тук вече става въпрос за едно ниво по-нататък, ангажимент на медията. И това което е изключително приятно, констатацията, че в рамките на два месеца след събитие се повишава броя на учените пишещи или интервюирани от самите медии. Т.е. излизат лицата на самите експерти. Заедно с много други индикатори, тези на мен ми направиха най-силно впечатление. Има ефект, тази среща.
Водещ: Анет, какво ти даде стажа в радиото?
Анет Йовчева: Както казах, стажа ми даде увереност най-вече, даде ми нови контакти и смисъл нова сфера, в която да ми е интересна и която може би след време, ако продължава по-добре се развивам, да видя бъдеще някакво в радиото. Смисъл, това ми хареса!
Водещ: Има ли достатъчно хора с научна експертиза на които даваме думата, ние журналистите, Божидар?
Божидар Стефанов: Е сега, по принцип смятам, че дори да има такива хора, често те не искат просто не искат да излязат, понеже има така кратък опит в едната дивизия. И си спомням, че тогава, всеки път когато имам идея за репортаж, въпреки. Смисъл, аз не мога да изляза и да си говоря, нали каквото съм си измислил. Търся хора, даже хора, мои колеги от Химическия, търсих хора от други факултети, БАН, никой не искаше да излиза. Просто казаха „Не, не ме търси сега”.
Водещ: Е защо така се случва?
Божидар Стефанов: Ами така до колкото съм говорил със свои преподаватели, те имат, те все ми казват нещо от сорта на „Ами то не се прави добре у нас, в другите държави го режасират, правят го, изглежда добре” а у нас всъщност просто те изкарват, търсят нали жълтото, просто някакъв такъв страх имат. Даже наскоро дойде един екип в нашия факултет, те просто избягаха цялата лаборатория се опразни, останахме аз и една колежка и даже тя заключи врата. Хората чукаха, чукаха и тя каза „Когато звъннат, тогава ще отворим, ако звъннат” и намериха звънеца и ги пуснахме. Така, че има някакъв страх някакъв.
Водещ: Защо е този страх? Любов!
Любов Костова: От непознаването. Учени и журналисти просто не се познава и тук влиза действително ролята на комуникатора на науката и искам веднага да кажа, че една от големите уроци, които научих в хода на развиването на този проект в България, е че в Обединеното Кралство, ролята на комуникатор на науката се играе действително от учени преминали от другата страна. И това е вече легитимна професия, професия за която има квалификации, както бакалавърско и магистратско ниво, има професури. Има медийни стажове в Роялсъсайт, т.е. с аналога на Българската академия на науките във Великобритания. И това са хората, които действително от учени с доктарантури са преминали към работа в медиите, чрез ролята да комуникират, да изграждат моста между учени и общество. Така, че аз лично действително много се възхищавам на тези млади учени, които са поели по този път и се надявам да издържат. Това ще бъде и начина да се промени и медийната среда, по отношение на науката. Всички големи вестници, всички големи телевизии в Обединеното Кралство, имат своите колонисти, които са бивши учени.
Водещ: Нека сега чуем един коментар на колониста на вестник „Дневник” Юлиян Попов, как медиите могат да пишат повече за екология!
Юлиян Попов: Медиите все повече и повече започват да стават медии на образите и медии на заглавията. Един журналист когато се опитвах да го обидя в Унгария да публикува нещо за по проблемите, промените в климата, той каза „Дай ми снимка и ще публикувам, каквото кажеш, стига снимката да е добра”. Къде се намира нашата тема. Според мен, извинете ме, че ще го кажа, но българските медии проявяват известна ленивост по отношение на тези два ключови елемента. Образа и заглавието! Те са изцяло делегирани на една изключително талантлива фигура в тези две области. Бойко Борисов не може да му се отрекат две неща, едното, че визуално типичен и привлекателен като медийна фигура, той е изключително талантлив и високо продуктивен създател на заглавия. Той говори в заглавия. В резултат на това, той изпълнява тези функции на съвременната медия и вместо медиите да търсят собствените заглавия и собствени образи, те просто използват това изобилие, което съществува в един момента на медийна икономическа криза. Всички медии уволняват журналисти, няма достатъчно журналисти, които да правят снимки и които да създават заглавия, които са основен ресурс и двигател на медиите. И ето има един централен ресурс който се използва изключително активно.
Водещ: Доколко един такъв централен ресурс може да бъде намерен например за науката, това е сложен въпрос, но Нека говорят да започнем от там, учените разполагат с 3 мин., за да изложат теза, стигат ли им?
Любов Костова: Разбира се, че им стигат. Някои даже не си използват минутите до край, за съжаление. Разбира се, че им стигат. Това, което те трябва да направят е да представят кратичко една теза, привлекателно и интересно, така че да събудят у журито увереността, че те си познават материята, едно, и че са способни да я развият, ако има се даде повече време, две. А у публиката желанието да отидат и веднага да прочетат още нещо по въпроса.
Водещ: Резултатите от нашия миналогодишен опит, който тази година пак ще повторим, ще им дадем по 90 сек., за да изложат теза и вече слушателите ще имат думата за оценка.
Любов Костова: Аз мога да допълня и още един опит. Първата година, в която „FameLab” стана международен конкурс, финалистите от всички страни, победителите от всички страни се събраха в Обединеното кралство и тогава все още не посмяхме да направим международен финал. Това беше 2007 г. Нямахме представа дали ще бъдат на същото ниво. Тогава направихме един, т.нар. блиц FameLab, с което ги измъчихме доста победителите и ги накарахме в една минута да си разкажат темата пред британската публика, която между другото познава много по-добре формите на комуникация на науката. Резултатът от тези едноминутни изказвания на деветте победители от различни страни доведе до два резултата – бурни овации на публиката, при това не с умилителното: уу, те са от чужбина, затова; а действително много заинтригувани ръкопляскания, виждаше се. И второ, изказването на Кати Сайтс, която е виден комуникатор на науката от Обединеното Кралство. Тя е директор на фестивала и преподавател, която дойде при мен и каза: вие знаете ли какво току-що направихте? И аз бях много щастлива, и казах: да, страхотно шоу. Не, не, току-що разбихте стереотипите за източноевропейци и източноевропейски учени. След тези едноминутни изказвания публика и учени едновременно разбраха, че може и в една минута да се каже много.
Водещ: Как реагираха журналистите на това?
Любов Костова: Нашите журналисти?
Водещ: Не, не, британските, първо да кажем за британските. Те много обичат да пишат за нас в интерес на истината.
Любов Костова: В интерес на истината това участие не беше много добре отразено в Обединеното Кралство, просто, защото очаквания нямаше особено много и явно не е имало достатъчно… медийната среда е малко по-различна. Резултат имаше обаче от друга гл.т., че следващия пък, когато Канал 4 на Би Би Си обяви конкурс за водещи, автоматично продуцентката на програмите за наука препрати поканата и до международната мрежа от млади комуникатори, създадена през конкурса „FameLab”. Т.е. те веднага предположиха, че могат да разширят обсега на търсене на нови водещи и сред многото различни държави по света, където се провежда.
Водещ: Т.е. не се различава много нашият опит. Анет, която кара стаж тук и работи за нас, Божидар, който обичаме да наричаме любимия ни химик репортер…
Любов Костова: О не, не, там също една от наградите на победителите са работа в медии или предоставяне на медийно време, или пък в някои случаи създаване на собствено предаване, какъвто е случаят с първия победител на FameLab от 2005 г. Марк Луни, който има прекрасна… и е представян тук в програма „Христо Ботев”, с прекрасната си професия акустична физика. Той има собствено предаване. Така че това се случва и това е нормално да се случва. По този начин се намират новите лица в медиите, в електронните медии, в печатните медии. Именно по този начин се търси таланта за комуникация.
Водещ: Анет, мечтала ли си си да имаш собствено предаване? Хрумвало ли ти е всъщност?
Анет Йовчева: Да, хрумвало ми е. Аз си спомням, бях 7-и клас и в основното ми училище имахме клуб „Журналист” , и аз участвах тогава и даже използвахме тези диктофони с касетка, където са, и беше много готино. И супер се радвах тогава. И след това си поставих за цел, ще имам диктофон, когато и да е във времето, и вече си имам диктофон. И дори преди да имах, когато започнах стажа тук, ми беше супер хубаво да разговарям с хората, да ги питам неща, които на мен са ми хрумнали, и те да отговарят с желание. Харесва ми идеята да имам предаване.
Водещ: Има смисъл в това, би посветила част от живота си за такава една кауза.
Анет Йовчева: Да, има смисъл в това.
Любов Костова: Нека говорят веднага да допълня , не искам да оставяме впечатление у слушателите, че това е професия единствено и само за младите учени. Отново опита от Обединеното Кралство, човекът, който води международния финал на FdmeLab, това е Куентин Купар, който е завършил, има докторантура по изкуствен интелект, това е човек със седмично радиопредаване за наука и се вижда често в някои от предаванията на „Дискавъри Ченъл”. От друга страна, Робърт Уинстън, големият професор Робърт Уинстън, много добре познат на всички гинеколози, защото неговият труд е довел до създаването на инвитро технологиите и човекът, който е познат от Би Би Си поредцата „Човешкото тяло”. Един голям, действително много установен, улегнал професор, който се появява без никакво притеснение и свян в поредици телевизионни, насочени към най-малките зрители. Така че това съвсем не е професия само за най-младите, но те със сигурност ще покажат по какъв начин това може да се меинстринира, така да се каже.
Водещ: На тях ще им е най-лесно. Божидаре, защо все още учените гледат пренебрежително към изявите си като журналисти? Вероятно става дума за някакъв консерватизъм само, или и нещо друго има?
Божидар Стефанов: Е като журналисти мисля, че е по-различно, защото все пак, когато на някого се даде една задача да направи материал, както ние с Ани правим за радиото или за вестник, за него е по-лесно да застане зад това, тъй като той го подписва, неговото име е отгоре. И той очаква, че то няма да бъде редактирано толкова. Мисля, че те нямат толкова страх да се изявяват учените. Дори те търсят такива възможности…
Водещ: Много ли те редактираме ние?
Божидар Стефанов: Не, но пък безценни съвети получих и научих много термини от вашата област. Мисля, че това е, което по-скоро имат като притеснение, да излязат като лице, което трябва да се покаже, да бъде обект на медията.
Водещ: Кое недостига все още ние журналистите да търсим по-често учените, независимо дали са млади или стари?
Божидар Стефанов: Това, което съм забелязал е, че у нас като цяло наистина не се търсят толкова учени. По-скоро виждам материали, които идват от чужбина. И то много редовно започнаха да се появяват и по новините, и то на най-гледаните телевизии, всъщност една от тях мисля, че основно доста съществен процент има такива материали, които показват от сорта на тези, които циркулират из YouTube. Които са пак от сорта на учените и пак са малко по-жълтички. Но мисля, че и у нас може да се направи такова нещо, може да се покаже науката по атрактивен начин, без да се отива на това ниво.
Любов Костова: На отговора на въпроса кое липсва, за да се случи това. На първо място, е списък с телефоните и имената, като се започне от имената на самите учени, как да се стигне до тях, познаването на лицата им, т.е. възможности за среща с учените.
Водещ: Защо обаче тези телефони и тези имена са толкова скришни?
Любов Костова: Те не са толкова скришни, просто никой не е седнал да направи списък. Аз мога да ви гарантирам, че списъкът, който аз притежавам от тези занимания с учените, вероятно е доста по-пълен, отколкото в някои от институтите. Просто това е… Нека говорят да го кажа така, когато Марко Кошич от Хърватска спечели международния финал през 2008 г., той се прибра в Хърватска, беше интервюиран от всички медии, включително от „Космополитън”, и в началото неговият професор е бил доста раздразнен от появите му в медиите, до момента в който е разбрал, че… и е видял, че по медиите започват да се появяват репортажи за лабораторията, в която те работят, за онова, върху което те работят в лабораторията, с което е разбрал, че има смисъл и той самият да излезе и да даде своята визита.
Водещ: Анет, трудно ли се мотивират примерно твоите колеги да откликват на молбите на журналистите?
Анет Йовчева: Ами моите колеги по принцип…
Водещ: Започнаха ли да бъдат по-отворени за такова едно общуване?
Анет Йовчева: Не знам, честно. В смисъл, виждам ги, че се притесняват много. Колкото и помежду си да си общуват супер свободно и да изглеждат много освободени по-точно, така да го кажа, това е точната дума, те се притесняват. Аз сега например, когато ги убеждавах да се явят на FameLab тези, които не са се явили, когато ги убеждавах, те казваха: а, това не е за мене. Напротив, за всеки е. Защото те се занимават с нещо, защото те учат вече, аз съм трети курс, трета година вече учат химия, толкова неща знаят. Да отидат да разкажат нещо, което им е интересно за 3 мин. Защото точно това е идеята на FameLab и трите минути. Да отидеш и да разкажеш нещо, което ти е интересно, което можеш да го разкажеш и което е близко до тебе, защото в 3 мин. Ти се притесняваш, потиш се, не можеш да гледаш публиката. Първите пъти общо взето гледаш нагоре или надолу и журито след това те критикува за това. Обаче след няколко репетиции, както и Любов каза, пред баба си застани разкажи, след това веч свикваш, гледаш публиката и след втория, третия, петия път вече гледаш и реакциите и можеш да прецениш дали да задълбаеш малко повече или не.
Водещ: След колко журналистически опита, Божидаре, ти се почувства почти репортер?
Божидар Стефанов: Е, аз още от първия път със задоволство се почувствах почти репортер, макар че после една от твоите колежки ме приземи леко и ми каза кои са нещата, които още имам да уча. Но дава самочувствие определено. Аз може ли сега да добавя нещо за предния въпрос?
Любов Костова: Божидар и пише много добре, искам да кажа.
Божидар Стефанов: Аз не пиша напоследък, но… За един от по-улегналите учени искам да кажа, един от моите ръководители, няма да го назовавам по име, но той е 55-, 60-годишен, и преди години, първите ми изяви бяха зле посрещнати от него. Обясняваше ми точно за това как не е режисирано, не се прави добре. Но интересното беше, че миналата година декември някакъв шум се носеше от офиса на лабораторията. Отивам там и гледам, всички бяха изгонени навън, и той казваше: ама моля ви се сега, тук сега ще давам интервю. Което за мен беше някакъв шок. При това с някакво задоволство го каза.
Водещ: Т.е. от тези експерименти има смисъл. Последно искам да ви попитам – облакът и какво направихме ние журналистите с този облак тук у нас? Как го оценявате? Подхлъзнахме ли се по линия на жълтото, на популизма. Ани?
Анет Йовчева: Ами според мене повечето журналисти се насочиха… задаваха едни и същи въпроси, и общо взето накрая стана точно жълто. В смисъл, едно и също се задаваше, едно и също се питаше, едно и също се отговаряше и накрая навсякъде едно и също се чуваше.
Водещ: Това е може би защото не е имало достатъчно млади учени, които да влязат в ролята на репортери. Божидаре?
Божидар Стефанов: Е, мисля, че по някои медии имаше хора, които се показваха, т.е. точно учени, които обясниха, но точно за Маги ще се върна, тя вчера ми обясняваше колко шокирана била майка й от тези репортажи, чак й звъняла и казала: ама моля ти се, кажи ми сега да прибирам ли прането, какво да правя? Но аз лично видях добри материали по случая. Особено от БАН имаше много включвания, показваха хората, обясняваха. Не мисля, че трябва да се търси сензацията. Лично не се притесних толкова.
Водещ: Повече облаци такива ще направят ли науката по-желана в новинарските емисии, Любов?
Любов Костова: Както вече казах, всяко събитие, свързано с наука, поражда журналистически интерес, слава бог, но колкото повече млади учени, които са ангажирани с това да комуникират, толкова по-добър ще бъде и опитът на самите медии да отразяват тези събития. Така че да, вярвам, че повече облаци ще значи и повече репортажи, и повече учени ще означават още по-качествени репортажи.
Водещ: Любов Костова гледа към часовника, защото точно след 46 мин. Ще започне софийският кръг на FameLab.

Водещ: В събота има задръствания в София, новината е на Антон Хекимян, здравей!
Антон Хекимян: Здравейте! Аз мисля, че не е новина със сигурност, че и в събота има задръствания в София. Обаче не очаквах да са толкова големи. Нали знаете, задръстванията винаги те изненадват.
Водещ: Хайде сега да тръгнем от репортажа. Успяваме ли да се възползваме от силата на един репортаж, за да постигаме целите си ние журналистите? Цяла седмица следим този черен облак, който приземи Европа. Ние възползвахме ли се? Вие правихте един интересен експеримент. Събрахте публика веднага.
Антон Хекимян: Във връзка с това кой е най-лесният транспорт, или как най-бързо можеш да стигнеш от точка А до точка Б в София ли? Събрахме хора, събрахме кибици, началото беше от „Плиска”. Там няма как да няма хора да те гледат и да се слушат какво правиш. Аз се извинявам, ако съм малко задъхан, но последните 500 м ги взех на спринт, защото ако чаках задръстването, все още щях да съм си там на „Драган Цанков”, но зад десния завой. Така че всъщност най-бързият транспорт в София е може би бягайки, на колелото, по-безопасно е дори и от колелото.
Водещ: Обаче аз заподозрях, че вие с връзки май спечелихте с този мотор.
Антон Хекимян: Защо с връзки?
Водещ: Ами така ми се стори.
Антон Хекимян: Моторът е доста по-бърз, но наистина успяхме да се изравним с колелото. Момчето, което караше колелото пък набираше доста силно, така че ако ти не си физически подготвен, едва ли ще можеш толкова бързо да стигнеш. Но със сигурност ще стигнеш.
Водещ: Кой ти е любимият репортаж?
Антон Хекимян: Ох, не обичам да говоря за любимите си репортажи, но определено имам такива. Много често ходя по ромските махали или по етнически смесените райони. Там има много интересни образи и хора.
Водещ: Какво може да направи един добър репортаж?
Антон Хекимян: Аз се надявам, че когато хората гледат моите репортажи се замислят. Или се опитвам да направят така репортажът, че нещо да им хрумне. Да не отговоря на всички въпроси, да покажа нещо ново и интересно, но по-скоро да не отговарям толкова на въпроси, колкото да накарам хората сами да се замислят върху самата тема на репортажа. Последно пак правихме една доста дълга история с продължение за една 12-годишна ромка, която е родила поредната… Тази тема си е значима и повечето хора ще кажат: да, типична ромска история. Не е точно така. Трябва да се замислим с какво и ние можем да помогнем. Обаче колкото и да е добър един репортаж, според мен донякъде си остава в границите на добрия репортаж. После хората тръгват по своите задачи. Но затова казвам, че е хубаво да се замислят. Или един въпрос да си зададат, защо се случва това, или каква е причината, най-малкото което е, или какво може да се направи, дори и това е от значение.
Водещ: Репортажът ли ти е най-голямото предизвикателство за нас журналистите?
Антон Хекимян: Ами със сигурност.
Водещ: Или коментара и новината?
Антон Хекимян: Не съм толкова коментарен журналист. Всеки има собствено мнение и позиция по дадени въпроси, но чрез един репортаж трябва да бъдеш достатъчно коректен, да не даваш толкова своята позиция, но въпреки това ти я даваш. Не знам…
Водещ: Повече умереност трябва като че ли?
Антон Хекимян: Трябва да има повече умереност. Но въпреки тази умереност, ако ти имаш какво да кажеш на хората, ще намериш подходящия начин, без да им го натякваш или набиваш в главите, те сами да се сетят какво си искал да кажеш. И мисля, че в това е майсторството донякъде. А коментарът…
Водещ: Какъв репортаж ти се прави?
Антон Хекимян: Не знам, интересен.
Водещ: Интересен, но къде? Последният път, когато ти зададох този въпрос, беше тръгнал към…
Антон Хекимян: Към Дупница.
Водещ: Да и към добрите стари страни на Дупница, което беше изумителното, запомнила съм го. Намери ли нещо добро?
Антон Хекимян: То пак не е много добро със сигурност. И пак става въпрос за роми. Аз не знам доколко мога да говоря за това, защото публиката, не сме в един конкретен час, но става въпрос за инжектиране на течен парафин в едни конкретни мъжки части, за да може например те да станат по-големи. И тук ставаше въпрос за комплекси и донякъде, в повечето случаи за глупост…
Водещ: за неграмотност.
Антон Хекимян: И за неграмотност, защото… не знам. Та това беше конкретният повод. Аз успях, отидох, направих този репортаж. И не знам, стори се странен на хората. Което мен лично ме учуди. Не исках да е толкова проблемен, но всъщност той си е достатъчно проблемен, защото след това възникват трудности. От нашите пари се отделят тези хора да бъдат оперирани, да се възстановят и т.н. Точно заради тази глупост и неграмотност. Но в крайна сметка не е въпросът да ги оперираме или да отстраним вредителя, а по-скоро наистина да намерим конкретната причина и да разрешим проблема из основи.
Водещ: И по някакъв начин тези хора да разберат, да научат, че това не бива да се прави. Докато ти беше в задръстването, в любимото ти задръстване на „Драган Цанков”, ние тук си говорихме с едни млади учени колко по-полезно би било, ако по-често ние журналистите даваме думата на учените, даже ги караме те самите да стават репортери. Смяташ ли, че има смисъл в това?
Антон Хекимян: Има смисъл, защото те са хората, които могат да ни дадат донякъде изчерпателност, доколкото и те знаят разбира се, на въпросите, които ние имаме. Въпросът е, че те винаги искат да са максимално изчерпателни учените и понякога изпадат в прекалено големи подробности, и ние трябва да им припомни, че те все пак ще говорят на една не толкова запозната публика с конкретната тематика, ако става въпрос примерно за облака, за който си говорехме преди малко. И те не разбират всичко, но трябва да разберат основното – вреди ли, не вреди ли, какви са вредите. Та по този начин ние ги караме донякъде да бъдат репортери. Не знам дали ги караме да бъдат репортери, но те самите няма да изявят инициативата да дойдат при нас и да ни разкажат. Обикновено те са хората, които трябва малко повече да ги подбутваме, за да говорят.
Водещ: Ние имаме полезен експеримент в това отношение. Караме младите учени да стават репортери и той е доста успешен, може би, би те заинтригувало една такава среща с един учен репортер. Но да оставим това на страна. Ние с теб следяхме облака, няма как да не го следим, работим в медии, журналисти. Какво научихме.
Антон Хекимян: Очаквахме облака!
Водещ: Очаквахме облака, гонихме го.
Антон Хекимян: Не знам, на мене наистина ми дойде да го гушна този облак, честно да си кажа.
Водещ: Ама нещо научихме ли за този облак?
Антон Хекимян: Ми може би какво съдържа и как вреди на самолетите.
Водещ: И какво от това.
Антон Хекимян: И какво от това, нали.
Водещ: Въпросът е дали…
Антон Хекимян: Аз мисля, че научихме едно единствено нещо, че този облак не толкова голям и не е толкова опасен. Обаче колко сме незначителни, аз само това научих и колко понякога и жалки можем да бъдем, в това, че следим един облак или се страхуваме от него. А всъщност той е много малък облак като цяло. И той може, и едно подобно събитие може да изкара от системата за дни или седмици наред една много организирана система, която ние си мислим, че работи и сме създали перфектната система. И тя се оказа неработеща, в случая защото, просто природата ни изненадва и ни предизвиква по този начин. И ни показа, че сме наистина много, много незначителни. Аз това научих.
Водещ: Обаче от друга страна, ние не зададохме май въпроса, наистина ли този облак вреди на самолетните двигатели, защото ми се струва, че западната преса и западните журналисти го направиха, а ние май го пропуснахме?!
Антон Хекимян: Не знам, вреди ли.
Водещ: Да зададем този въпрос.
Антон Хекимян: Вреди ли на двигателите?
Водещ: Еми твърдят, че това е бил медиен балон, вече и такива твърдения се появиха!
Антон Хекимян: При условие, че самите авиокомпании спряха самолетите си, не знам. И търпяха доста големи загуби. В крайна сметка, във всяко нещо може да има доза блъф, въпроса е колко е голям той, кой го раздува и какви са причините. Ние обикновено в България не стигаме и това до някъде аз го отчитам като пропуск и на журналистиката като цяло в България, включвайки себе си. Ние не дълбаем до самата основа. Обикновено може би е въпрос и на манталитет, не сме такива хора, които се задълбаваме или казваме, и наистина всяко чудо за три дни. Правим го, то отминава. Най-показателния пример е за това, говоря като общество и като мислене, за това, че не се задълбаваме. Нещо което на мен ми направи впечатление, тази седмица! Преди няколко седмици показахме за кучето Мими, което отрязаха четирите крака и всички бяха изключително възмутени. Само, че по нашите новини онази вечер показахме, как едно куче е щяло да спука главата и да убие едно малко детенце и никой нищо, никой не се възмути. Защо никой не се възмути, че кучето щеше да убие детето? Всъщност ние смятаме, че ако куче ухапе дете е най-нормалното нещо на света, а то просто не е така. И това е изкривено мислене. Това не е нищо друго. Аз, окей Мими с отрязаните четири крака, също достатъчно скандално, брутално. Но е също толкова брутално и един човек който знае…
Водещ: Домашно куче!
Антон Хекимян: Едно домашно куче, човека знае, че кучето му е агресивно и той го пуска. Ако това не е сбъркано мислене, какво. Но сбърканото мислене е, че хората не излязоха на протест да кажат „Махнете това куче, затворете го”, а излязоха на протест за Мими и подписка. Защо.
Водещ: Ами защото явно, ние не сме си свършили работата, както трябва. Защото иначе, те щяха да излязат. Лошото е, че минутите свършиха и аз сега трябва да кажа, да ви пожелая хубав ден от Деси Сапунджиева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен, Ирен Филева. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-18 

Водещ: Изгубени в реалити страстите, сякаш между другото не забелязахме, че тази седмица критиците похвалиха пресата. Очевидно все още е много важно какво казват хората във властта. Едва ли обаче някой от тях ще похвали медиите, че са станали по критични. Това е крайна утопие. До колко обаче е сериозно, вицепремиер да има сценарни забележки?! Еми не е, да мнозина не харесват големия брат в на семеен, но никой няма право на намеса в сценария. Това е демокрацията, несъвършена, по-добра няма. На ход е СЕМ, а от там дойде вестта, че ще се занимават на всяко заседание със санкции към Брата. Доста по-сериозен анализ обаче заслужава фактът, че пресата се опитва да се отдели на една ръка от властта. А Бойко Борисов от централен говорител на държавата, влезе в ролята на по мълчалив премиер, до колкото това е възможно. Все още, вече има всъщност два открояващи се са гласа на двама вицепремиери всеки със своя специфичен стил и това осигурява в медиите многогласие в лансираната от управляващите политика. И разногласие да кажем, няма да сбъркаме обаче. И това е добре, защото когато политиката влезе в ролята на медийното съгласие, диалогът и дискусиите отиват в ъгъла. Да всички обичаме да слушаме солови парти, особено изпълнените с таланти, но не е зле и хорът да се чува. Има и още /…/ е на път да влезе в историята „Гарван, гарван око не вади”, иначе казано умертата, щом управляващи излязоха от властта, никога да не става обект на възмездие е на път да отиде на бунището, обещаващо. Без разбира се да брои някои особености в дейността на българските съдии. Гледката не е особено красива, както утопично си я представяхме, но е добре, че я има, коментира по този повод доц. Георги Лозанов през седмицата. Какво показват данните от картите на медийните зависимост за поредното тримесечие, как медиите промениха отношението си към властта, кои са големите медийни драми, какво е съотношението управляващи-опозиция в медиите, защо жълтата преса сближи криминалните и политическите сюжети, как използването на интернет за граждански каузи, прави своите революции? Ето на тези въпроси днес ще потърсим отговор с най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация”, след като чуем коментара на доц. Орлин Спасов. Кой притопля стари медийни слухове и пуска нови? Само преди седмица в „Клубът на журналистите” новият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов направи публични две революционни идеи. Събиране на администрациите на БНР и БНТ, по моделът BBC и нуждата от Закон за медиите, който включва и печата. Даниела Петрова председател на парламентарната медийна комисия, ще ги коментира след малко. Каквото и да си говорим за медиите, най-важното е кой говори и кой цитира. Много важно още да има дистанция между управлението на една медия и редакционната и политика. В крайна сметка има разлика между дневните тиражни новини и еднодневните тиражни цитати? Ами няма, забравят се за по-малко от три дни. Тогава защо са на първите страници и напред в реда на основните новини? Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казвам Зойка Ескинова, Ралица Неделчева, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите”. Добър ден на Даниела Петрова, председател на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко Медийната комисия. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден на радиослушателите и на вас.
Водещ: Благодаря. Кой притопля стари слухове и пуска нови, и такова заглавие можем да сложим на разговора, само преди седмица новият председател на СЕМ, доц. Георги Лозанов направи публични две революционни идеи. Събиране на администрациите на БНР и БНТ и създаването на закон за медиите, който да включва и печата. Моля ви за вашия коментар!
Даниела Петрова: По отношение на тези проекти, много често когато се очаква промяна в нормативната уредба, те се вадят на дневен ред, но считам, че към настоящия момент макар и да са в идеен формат, те не са били предмет на обсъждане и в комисията, няма такава политическа воля, която да е обсъждана, за да мога да коментирам дали това би могло да стане факт. Но считам, че Закон за печат, тъй като той урежда печатните медии, а Закона за радиото и телевизията урежда съответно друг тип правоотношения и работа на радиото и телевизията, всяка от своя характер се отличава със специфика. Това не считам, че в един медиен закон можем да уредим всичко. Защото ако минем на този принцип, ние трябва да включим там и съответно и интернета, интернет реклами, интернет излъчване, интернет медийни изяви. Така, че не считам, че към настоящия момент може да се включи, да се прави някаква регламентация на печата в Закона за медиите. Т.е. Закона за медиите, визирам Закона за радиото и телевизията. Това е медийния ни закон. Закона за…
Водещ: Може би този коментар се появи по повод поисканата среща от Съюза на издателите миналата седмица с премиера. Там има доста натрупани проблеми, които няма как по друг начин да се решат. Очевидно Етичния кодекс само не е достатъчен?!
Даниела Петрова: Процеса на саморегулация, всъщност който би следвало да тръгне и /…/ е един по-дълъг и сложен процес, действително там където не може да се уреди нещо по по-свободна, на споразумението, на прозяването, на саморегулацията е задължително да има закон. Но тъй като предходната седмица проведохме среща с представители на Европейския алианс за, за тях беше просто учудващо и недопустимо саморегулацията да бъде разписана като рамка, тя е предмет на…
Водещ: На доброволно!
Даниела Петрова: Именно на доброволно присъединяване и на доброволна регулация в самия сектор. Така, че е предмет и на узряване и на желание да има регулация на този медиен пазар.
Водещ: Няма да сбъркаме, ако кажем, че Закон за печата звучи еретично?
Даниела Петрова: Закон за печата, все пак ограничава и свободата, и рамката. След като той е отменен и не е поставен на дневен ред считам, че в на този етап той просто, във формата който може би се визира, надали.
Водещ: Ясно, шансовете да заживее административен живот, така казано, да влезе в комисията са минимални. Един от медийните сюжети на седмицата, безспорно бяха някои сценарни забележки към големия брат в битността му на семеен от силовия вицепремиер Цветан Цветанов. Нека коментираме моля ви хипотезата „цензура”, защото струва ми се е по мярка за този случай. Кой има право да санкционира медиите и има ли някой право на сценарни забележки, ако не е част от тези медии?
Даниела Петрова: Не мога да коментирам думите на министър Цветанов, защото все пак изказвайки се, не знам в какво качество, дали лично мнение е споделил. Тъй като към настоящия момент дискусията по отношение на участието на деца в “Big Brother” продължава. Тя започна преди стартирането на предаването в медийната комисия, с всички опасения, рискове и действително тази дискусия, където взеха участие Министерство на културата, Министерство на образованието, Агенцията за закрила на детето, над 130 представители, над 130 неправителствени организации, изслушани бяха кинопродуцентите, смисъл на самия формат на предаването. И считам, че това доведе до корекция във формата и не участието на тийнейджъри в него. Но ако трябва да изкажа личната си позиция, аз считам, че не трябва да участват деца в този тип формат и считам, че това, този тип примерно изказвания, предполагам, че вицепремиера се изказал в чисто човешки план.
Водещ: Така е, да. Въпросът е дали…
Даниела Петрова: Не е споделил позиция, която е на комисията или съответно на правителството. По отношение на контрола, санкциите и регулациите, това е в правомощията на Съвета за електронни медии, които следва да наблюдават съдържанието. Те поеха този ангажимент и до колкото разбрах към настоящия момент вече има дадени определени препоръки.
Водещ: Те обещаха на всяко заседание да се занимават с въпросният голям брат!
Даниела Петрова: Да, да действително мониторингът над този тип формат трябва да бъде по-строг, за да се види дали самия формат и самата идея на продуцентите, ще … показвайки определени модели на българското семейство, няма да натрапи неподходящи модели в подрастващите. Всъщност да се постигне обратния ефект. Не критикувам нито желанието на едната страна, но просто считам, че участието на деца и то на толкова малки деца. Като чели не е редно, защото не е ясен какъв ще бъде последващия резултат върху психиката на децата.
Водещ: Вероятно, вероятно обаче трябва да се намери някакво принципно решение, защото едва ли моралните категории са най-добрия начин да бъдат мотивирани някакви санкции. В крайна сметка определението за цензура е класическо, някой се намесва без да е част от медията!
Даниела Петрова: Не мога, не мога да коментирам дали това се е целяло и евентуално така е възприето, но по-скоро считам, че след като приключи този формат трябва да се направи наистина един много сериозен анализ или след като успеят да излязат децата по един или друг повод, смисъл имам в предвид, че по естествен път да отпадат някои от децата, смисъл изгонените семейства. И…
Водещ: Всъщност сега реалността ни поднася факта, как няма лоша реклама, т.е. големият брат се радва на лоша реклама, но това все пак е реклама. За това казвам, че е хубаво да се намери някакво принципно решение!
Даниела Петрова: Аз предполагам, че дискусията ще продължи и СЕМ действително и той ще изпълни вменените му правомощия по закон, както Агенцията за закрила на детето, както всички заинтересовани страни. И разбира се, в новия Закон за радиото и телевизията, разбира се ако има необходимост за разписване на текстове, които за уреждат такъв тип казуси, за да не изпадаме в…
Водещ: И намиране, и намиране на принципно решение!
Даниела Петрова: Да, и намиране на решение, за да се изпада в такива ситуации.
Водещ: Да кажем и нещо за новия Закон за медиите в цифровата ера, който имате амбициите да създадете, може ли вече да цитираме имената на някои от експертите декларирали желание да работят по него, знаем, че експертите не са кой знае колко много?!
Даниела Петрова: Към настоящия момент, за петък всъщност имах предварителна неофициална информация, че трябва да бъде сформирана работната група, но нямам все още информация дали това е вече факт. И съответно, ако е факт, след като имаме заповедта на премиера, може да коментираме имената.
Водещ: Обещаващо звучи. Ще има какво да коментираме другата седмица. Благодаря ви за участието. Даниела Петрова, председател на Парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред „Клубът на журналистите”.
Водещ: Дойде ли краят на сагата „Всички медии обичат Бойко Борисов и кабинетът”? Какво показват данните от мониторинга на медийната среда, ще коментираме сега с доц. Орлин Спасов, ръководител проекти Фондации „Медийна демокрация”.
Орлин Спасов: Струва ми се, че най-важната тенденция е известната нормализация на говоренето за новата власт. В самото начало след изборите, благодарение на персоналната голяма популярност на премиера, още като кмет на София и като централно опозиционна фигура, медиите възприеха един доста еуфоричен стил на отношение към смяната на властта. И това до някъде беше притеснително, защото пиковете на това пристрастие към новото управление, понякога достигаха до тревожни измерения и ние като наблюдатели си задавахме въпроса до кога това ще продължи.
Водещ: Смисъл Бойко Борисов говори, а медиите слушат?
Орлин Спасов: Да, точно така. И да и във всеки случай те са, бяха доста безкритични към всичко това, което се случваше и по-скоро влизаха в ролята на един комуникационен канал, който доста услужливо се предлагаше на новата власт. Без съответно да заема каквато и да било критическа позиция. Това будеше известна тревога през първите месеци на новото управление. Сега с много голямо успокоение бих казал, наблюдаваме една тенденция на нормализация на медийното отношение към Бойко Борисов и към правителството, поне на терена на печатните медии, които наблюдаваме през първите три месеца на 2010 година. И в правим това в съпоставителен план с последните няколко месеца на миналата година.
Водещ: По принцип журналистите трябва да са от едната страна, властта и хората с икономически интереси от другата. Има ли го вече това в реалността медийната?
Орлин Спасов: Да, това вече го има, това именно е и новото, може да се каже, че това е централното послание на новите ни наблюдения. А за първи път, ние виждаме как говореното специално за Бойко Борисов макар и да остава в сферата на позитивно, все пак е доста умерено позитивно, колебае се между позитивно и неутрално и тук не откриваме вече нищо от предишната позната патетика. Значи медиите по-скоро са склонни вече да не даряват премиера с внимание, а да обвързват неговата популярност с конкретните политики на правителството. Но най-интересните изменения са по отношение на това как печатните медии говорят за самото правителство и за политическата партия ГЕРБ. Тук е изненадата, защото виждаме, че в тези печатни медии, които наблюдаваме започва да доминира едно по-скоро критично отношение към правителството и към ГЕРБ, това означава, че медиите започват полека лека да влизат в своята гражданска и критическа функция. И мисля, че в крайна сметка големия печеливш от това нещо, е самото правителство. Защото то самото може да печели от коригиращата роля на медиите. Мисля, че ако правителството разбере това, а не драматизира факта, че печатните медии говорят по-скоро негативно за него, то само ще спечели.
Водещ: Което значи, че вече има диалог между медиите и властта? А не властта да говори, а медиите да слушат!
Орлин Спасов: Сега разбира се, вероятно продължава в някои медии тази тенденции. Трудно е да се говори за медиите като цяло, все още има издания като „Монитор” да кажем, които продължават в същия приповдигнат тон да говорят за премиера и за правителството. Но основните и най-влиятелни медии, вече наистина започват да влизат в една по-диалогична роля и най-вече в една по-критична роля, което в крайна сметка е и основната функция на медиите, като посредник между гражданското общество и властта. Тази роля за известно време като чели се беше загубила и за това казвам, че сега така с радост констатираме тази нормализация на медиите, нещо което пак повтарям, работи в полза на правителството, защото никое правителство няма полза от една фалшива подкрепа на медиите. Това винаги много бързо се обръща срещу всяка властта пък била тя и най-симпатичната.
Водещ: Какви са перспективите пред Фондация „Медийна демокрация” от тук насетне, на къде, вие ще продължите да наблюдавате?
Орлин Спасов: Това което много искаме да направим, да дадем път на един екип от млади изследователи, които работеха с фондацията в продължение на цяла година, през 2009 година. Те натрупаха много опит и сега ние се надявам, че тези млади хора, това са докторанти и студенти от Софийския университет, различни специалности, културолози, социолози и от Факултета по журналистика. Надяваме се, че тези млади хора все по-активно ще влизат в експертна позиция и тези млади хора наистина имат какво да кажат, това са нови, свежи гласове в медия критиката. Може би тук трябва да кажа, че имаме желание с доц. Георги Лозанов, по нататък да разгърнем дейността на фондацията, като направим към нея един институт за медийни изследвания, за да можем около този институт да запазим и екипа от млади изследователи. Би било много жалко ако тези хора се разпръснат, ако този опит не бъде доразвит и не бъде насочен към промотирането към една нова генерация от медийни анализатори и критици, които работят не в полето на всекидневната медийна критика, която често така влиза в малко по-коноктюрни и персонални неща, а по-скоро да се позиционират така в зоната на сериозната критическа мисъл върху медиите.
Водещ: За една година наблюдение върху дейността на медиите, научихте ли медиите да се отнасят критично към себе си?
Орлин Спасов: Нямам идея, може би, би било пресилено да кажем, че сме ги научили. Но все пак струва ми се, че успяхме да създадем в медиите известно очакване за това, че нещата, които казва Фондация „Медийна демокрация” все пак са важни. И израза това е, че почти всичко което фондацията е публикувала като анализи, през цялата 2009 година и през 2010, среща много добър прием в медиите. Публикуват се тези данни макар и критични към самите медии. Така, че нашата идеална цел е да направим самата медийна среда по-толерантна към медийната критика, защото тогава когато има медийна критика, самата медийна среда става много по-здравословна и в крайна сметка печелят самите медии.
Водещ: Доц. Орлин Спасов от Фондация „Медийна демокрация” пред „Клубът на журналистите”. А младите експерти вече са в студиото. Очаквайте след малко коментарите им.
Водещ: Станаха ли по-критични медиите към властта, станаха ли по-критични към себе си? Ето за това ще говорим сега. В студиото както ви казах преди малко са най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация” Ели Александрова, Николета Даскалова, Калина Петкова и Петко Карадечев. Здравейте.
Петко Карадечев: Добро утро.
Калина Петкова: Привет.
Николета Даскалова: Привет.
Ели Александрова: Привет.
Водещ: Добър ден може би, в 1 без 10 добър ден е подходящо. Така, най-атрактивния въпрос който може да бъде зададен за медиите и промененото им отношение към властта, безспорно е защо жълтата преса сближи криминалните и политическите сюжети. Коя поговорка е по-уместна „Гарван, гарван око не вади” или „Рибата се вмирисва от към главата”. Петко Карадечев е експерт анализиращ съдържанието на жълтите медии във Фондация „Медийна демокрация”.
Петко Карадечев: Ами аз се сещам за друга поговорка за това, че всички са маскари и много интересната тенденция в жълтата преса, особено вестник „Уикенд” който е най-тиражирания да се опитва да измести тази поговорка. Криминалната тема е най-разпространената, това е как да го кажа, легитимирането тема в жълтата преса. Колкото повече се пише за криминални и политически теми, толкова по легитимен е един въпрос. И сближаването между политиката и криминалното, аз специално го виждам като един опит за самолегитимация на самата медия, образът на вестника да се промени към нещо по-добро, коментирайки и критикувайки такива теми.
Водещ: Макар, че има много висока смъртност сред авторите на жълтата преса, има ли някакво влияние това?
Петко Карадечев: Ами, в анализа който направихме изкачат няколко любопитни неща, техники ако така мога да ги нарека за отговаряне на проблема за криминалното и едното което на мен ми направи впечатление това, че всеки проблем свързан с криминалната тема се раздува безумно много. Правят се някакви страхотни структури от различни теми, да речем сагата с Алексей Петров се раздуха на безумно много нива и например за до такава степен се разви, че той беше посочен като един от възможните поръчители на убийствата на репортерите от вестника. Та връзка и да има, някак си се потулва в страшно много, разводнява се всъщност в много коментари. Човек не може да разбере…
Водещ: До колко това обаче е автореклама, защото и подобни подозрения звучат доста логично?
Петко Карадечев: Ами автореклама ми звучи доста, как да го кажа, възможно е, защото самата медия в последствие публикува истории с продължение за своите автори. Нали в типичния жълт скандален тон и знам ли, дивиденти се изкарват, от където може. Колкото и да е неприятна темата!
Водещ: Със средствата на медиите, средата на интернет в последните месеци гражданското общество направи своите няколко малки революции. И така можем да наречем тази активност, можем ли да каже обаче, че това е трайна тенденция и какво е участието на традиционните медии в нея? Добър ден на Ели Александрова, която анализира за Фондация „Медийна демокрация” случващото се във фейсбук, нагалено клюкарника и останалите социални мрежи.
Ели Александрова: Точно така, клюкарник наистина. Ами тъй като започнахме с темата “Big Brother”, може би е хубаво да обърнем внимание на това какво се случва във фейсбук по темата. Значи противно на бурния обществен отзвук и критиките, и положителните мнения по въпроса във фейсбук “Big Brother Family” присъства само като негативна тенденция. Няма изобщо групи в подкрепа на предаването и такива, които се обявяват по някакъв начин в полза на това което се случва там. Напротив, присъстват само негативни групи и хората, потребителите на фейсбук, определят така явлението “Big Brother” като позор за България.
Водещ: Всъщност реално погледнато, няма хора, които да защитават големия брат в битността му на семеен. Тук става дума по-скоро за принципи, кой има право да се меси в сценария?
Ели Александрова: Еми да, може би в случая имам предвид по-скоро рейтинга и обществения отзвук, става въпрос, че това е явно достатъчно гледано предаване, щом и самият вътрешен министър започна да се занимава с него.
Водещ: Безспорно е много трудно да заемеш критична позиция спрямо големия брат, без да влезеш в хипотезата „цензура”, това са фактите просто!
Ели Александрова: Точно.
Водещ: А това, че той не ти е симпатичен, съвсем нищо не значи.
Ели Александрова: Съвсем друга тема. Разбира се, в най-популярната група в фейсбук, която е срещу “Big Brother”, тя се казва „Повръща ми се от Big Brother Family” в нея са записали 16 000 потребителя на фейсбук.
Водещ: Което е доста.
Ели Александрова: Което е доста. Ами по най-актуалните данни, над 1 млн. са потребителите на фейсбук от България, но 16 000 против явление което се случва в телевизията е наистина достатъчно сериозен брой хора. Така, че очевидно рейтинг и било то с негативна или положителна оценка, нещата се случват и във фейсбук, като резултат на това което гледаме на екрана.
Водещ: Коя революция събра най-много поддръжници във фейсбук?
Ели Александрова: Ами може би по отношение на…
Водещ: ГМО?!
Ели Александрова: …политическите, тъй като това беше темата в началото. Така най-мащабен отзвук и най-мигновенен след събитията, беше мобилизацията срещу опита на братя Юзеирови да учредят партия от ОТОМАН, към момента има над 20 групи създадени против тази, този опит. Тъй като това така и не стана факт на този етап. В тези 20 групи, ако сумарно съберем брой участници се събират над 100 000 души, над 100 000 потребители на фейсбук са се обявили против това явление. Като това е една, продължение на една тенденция която започна още миналата година, с миналата предизборна година, когато беше много активно участието на фейсбук потребителите по теми свързани с изборите против ДПС беше тогава мобилизацията, сега прераства в това явление.
Водещ: Всички тези потребители склонни ли са да обвиняваме медиите, че преекспонираме темата с братята? Защото в началото имаше страшно много критики към традиционните медии, че те са виновни едва ли не за голямата известност на въпросните братя!
Ели Александрова: Не знам до колко биха могли да вземат така позиция потребителите на фейсбук, тъй като те сами са част от тази преекспонизация на “Big Brother”.
Водещ: Да, точно това имах предвид, това имам предвид.
Ели Александрова: Просто нещата са свързани.
Водещ: Добър ден и на Калина Петкова, която следи взаимоотношенията между политиците и телевизиите за Фондация „Медийна демокрация”.
Калина Петкова: Привет и от мен.ю
Водещ: И при телевизиите ли големият брат е тема номер едно или не съвсем?
Калина Петкова: Не бих казала, до колкото големият брат е все пак е продукция излъчвана от една конкретна телевизия. Сега…
Водещ: Но пък удобна за присмех от едни други телевизии!
Калина Петкова: Да. Ако разбира се той направи нещо много, много лошо, което конкурентите могат да развеят като някакво знаме в собствена полза, това ще се случи. Но на този етап не се наблюдава такъв цялостен телевизионен интерес към темата.
Водещ: А иначе телевизиите как се отнасят към политиците? Има ли промяна …
Калина Петкова: За телевизията не мога да потвърдят това, което доц. Спасов каза по отношение на пресата. Нещата стоят така, че дори когато не се изказва директна подкрепа за управлението или пряко за министър председателя, самия факт на подредбата на новините и на присъствието на образи и теми в ефир, довежда до по-висока популярност. Какво имам предвид, през изтеклото тримесечие политическата новина от периферна от преди това в телевизионния интерес стана централа. Първите новини в емисиите започнаха редовно да бъдат политически, като цяло блока от политически новини се изтегли доста по-напред. По време на предишното управление, включително по време на предизборните кампании, когато логично хората очакват доста повече политика. Това нещо далече не изглеждаше така, политиката се появяваше след десетото, някои път дори на 15-20 минута в емисията, като съвсем дребна незначителна тема.
Водещ: Достатъчна ли е само медийната харизма на премиера да обясни това?
Калина Петкова: Не съм много сигурна, тук може доста да се спекулира. Със сигурност медийната харизма на премиера е един от основните фактори за това явление. Може да се каже, че цялото управление влага ресурс в тази посока. Може би самото то би нарекло това прозрачност, да кажем това е една медиатизирана стратегия за управляване изобщо, за представяне пред обществото.
Водещ: Какво е усещането ви, кой пише заглавията на медиите, политиците или самите медии, когато става дума за телевизия?
Калина Петкова: Когато става дума за телевизия, бих казала, че телевизията като чели не се стреми да ги пренаписва. Когато те са добре подадени от политиците, се ползват така.
Водещ: Да, значи пак стигаме медийната харизма. Има ли пък критичност в новинарските сайтове към политиците? Отговор очакваме от Николета Даскалова от Фондация „Медийна демокрация”, добър ден.,
Николета Даскалова: Добър ден и от мен. Преди да говорим, преди да кажем дали има критика, всъщност по-важното е, че най-малкото има интерес и той е изключително силен и продължителен във времето интерес към Бойко Борисов. Ако той спира да бъде чак такъв ярък и централен говорител на държавата, просто има едно отместване назад което показват данните от наблюденията върху печатните медии. То той със сигурност продължава да бъде съсредоточието на медийния интерес. Бойко Борисов и неговите подгласници в управлението, министъра на финансите и преди него министъра на вътрешните работи. Така, че тези три фигури са, са фигурите, които акумулират най-силно медийно внимание.
Водещ: И биват най-често цитирани, защото умеят да пишат заглавия?!
Николета Даскалова: Биват най-често цитирани, да, да има нещо такова. Най-често цитирани, най-често споменавани.
Водещ: Но те не са виновни за това разбира се?
Николета Даскалова: Да, но все пак може би имат някаква така медийна грамотност да речем, да знаят какви заглавия и какви теми да подават, за да се поемат толкова леко от медиите. В същото време, пък критичните гласове, гласовете на опозицията се случват така звучат много, едно много по-тихичко звучат. Въпреки, че говорим за новинарски сайтове, може да използваме аналогията със звука. Наистина много по-тихичко звучат, много по-малко са информационните единици, които се така мултиплицират критичните гласове от страна на опозиционно настроените политически фигури.
Водещ: Причината е липса на атрактивност или нещо по-различно?
Николета Даскалова: Може би липса на атрактивност, сега със сигурност, така по-висока чуваемост придобиват критиките от страна на президента. Все пак президента говори от една наистина много висока трибуна.
Водещ: Но пък там имаше и така, как да кажем една политическа сага, която като чели го постави, как да го кажа на гребана на вълната!
Николета Даскалова: О да, имаше политическа сага. Така, тази политическа сага, така смея твърда, че донесе известна полза и за, двете страни, които участваха в тази сага. Тези, които критикуваха Първанов, които се опитаха да го отстранят и за самия Първанов, защо? Ами защото, така целия кръг който се събра, на правителството и на подкрепящите партии от Синята коалиция и АТАКА най-вече, които се обединиха в критиката си срещу Първанов. Просто насочиха и мнението внимание и общественото мнение с така, наистина негативен знак към тази фигура, просто те си имат един опонент, една мишена към която и те се прицелват и цялото обществено внимание се прицелва. От другата страна пък, държавния глава така имаше възможността да влезе в ролята на централен опозиционер, много интересно. Той просто при него наблюдаваме известно разкрачване или влизане в едно двойно ампула, да. Едновременно на обединител на нацията и на опозиционер, човека който критикува правителството. Така, че са много интересни нещата. Да сагата около президента и така наречения импийчмънт, всъщност остана едно медийно зрелище. Наистина създаде се бух на медийната пиана около него, поизцапаха се малко едната и другата страна. Но в крайна сметка…
Водещ: И накрая стана ли ясно, дали стигнахме до, както Петко каза, до това, че всички сме маскаради?
Николета Даскалова: Маскарите са, тука нещо друго интересно, което между другото е свързано с наблюденията на Петков и насочването на акцента в жълтата преса към криминалните теми. Всъщност нещо подобно се случва и в новинарските сайтове. Темата, сюжета който генерира най-голям интерес и така плътно бива отразяван в продължение на месеците от началото на годината до сега. Това са всички тези новини, които показват, че се случва някакво възмездие. Това е темата, сюжета за силната ръка. Фиксирам всичките, разгласяването на акции, като „Октоподите”, „Недосегаемите”, „Медузите”, да. Ето виждате ли, самите имена са изключително атрактивни и мигновено попадат в медиите, защото пък и медиите имат интерес да транслират такъв тип сюжети…
Водещ: Да, ние сме коментирали в „Клубът на журналистите”, хипотезата, че може би много добър журналист пише заглавията на операциите.
Николета Даскалова: Може би да или поне човек с така… но наистина…
Водещ: Но факт е, че ролите са разменени. Политиците пишат заглавията в медиите, пък медиите пишат заглавията на операциите, но да оставим, да оставим разбира се това настрана. Промени ли се отношението на медиите към критиките на експертите, за повече от година наблюдение, мониторинг и коментари на многото експерти ангажирани от Фондация „Медийна демокрация”. Николета!
Николета Даскалова: Мнението на медиите към критиката?
Водещ: Да.
Николета Даскалова: Ще потвърдя това което каза и Орлин Спасов, просто медиите започнаха да ни слушат. И ние сме изключително доволни от това, че слушат и пренасят нашето мнение сред себе си.
Водещ: Предполагам, че Петко не може да каже такова нещо за жълтата преса обаче?
Петко Карадечев: Не, не, там фокуса един единствен…
Водещ: Там със слуха има проблеми!
Петко Карадечев: Там е положението при жълтата преса, особено при вестник „Уикенд” е много ясно изразено. Вестника е с най-голям тираж, това са 324 000 броя, поне според вестника и от тази трибуна е много важно какво се пише. Има два много важни фрагмента там. Първата страница и централния сегмент, вътре в самия вестник, който в последните 15 броя от януари до сега, е окупиран изцяло от криминална тематика, само две цифри. От 15 заглавия, 13 на криминална тематика. От тези 13 пет са за Алексей Петров. Мисля, че фактите говорят за себе си.
Водещ: И във всичките върви тънката червена нишка на политическия сюжет!
Петко Карадечев: Да, естествено. Това са любопитното обвързване на ДАНС, Октоподите и нали всичките операции, за които говорихме. От друга страна чисто тези случаи с неразкритото убийство на сестрите Белнийски и прочие, прочие. Във всеки един елемент, във всеки един момент винаги има някаква политическа подплата. И много любопитното поне в жълтата преса е, че политическата подплата, т.е. винаги е свързана с политици от миналото или по-минали правителства.
Водещ: Никога със сегашните!
Петко Карадечев: Никога със сегашните и това не знам дали е, не знам дали може да се говори за някакъв реваншизъм или за нещо такова, но е факт просто.
Водещ: Но очевидно жълтата преса изостава от другата преса, защото другата преса страни вече на ръка разстояние от политиците и търси критичен поглед към тях!
Петко Карадечев: Да, аз това не бих могъл да го кажа като някакво явление в жълтата преса. Има статии, но аз специално при моите наблюдения не съм забелязал някаква обща вълна на критика.
Водещ: Кое е огледалцето на телевизията, политиците или хората? Калина!
Калина Петкова: Трудно е да се прецени. По принцип идеята на телевизията е хората да бъдат огледалото.
Водещ: Но пък в реалността, огледалцето е много ползвано…
Калина Петкова: Може би в момента политиците са достатъчно атрактивни, за да бъдат търсени в крайна сметка от аудиторията. Трудно е да обвиняваме само телевизията. Тя показва все пак това, което е гледаемо. Така, че топката остава в управлението до някъде.
Водещ: И накрая, Ели има ли наченки на критично отношение във фейсбук към властта?
Ели Александрова: Със сигурност има, но интересното в случая, че има и наченки на това властта да се вслушва в мнението на гражданското общество във фейсбука, аз го наричам фейсбук-обществото вече дори. Показателен пример в това отношение, например реакцията на премиера Борисов, още преди началото на годината, когато във фейсбук се появи една група с обидно съдържание по отношение на България, която се казваше “Fuck Bulgaria”, тогава Борисов коментира, че дори ще съзира ДАНС и ще предприемат някакви последващи мерки по отношение на създателите на групата. В това отношение друг актуален пример е последния скандал, който се случи с кучето Мима от Дряново, за който всички знаем. Това беше един пример в който, активността на хората във фейсбук, доведе и до някакви проекти за промяна на закон, което наистина е прецедент.
Водещ: И с оглед кратките срокове, направо си е живо чудо. Останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: В „Клубът на журналистите” днес гостуват най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация” Ели Александрова, Калина Петкова, Николета Даскалова и Петко Карадечев. Хайде сега да поговорим за големите медийни драми, дали ще постигнем обединение на различните медии, в това отношение. Николета!
Николета Даскалова: Може би ще постигнем, ако трябва да вървим хронологически през месеците от началото на годината, ще трябва да кажем първата голяма, наистина много голяма медийна драма, която предизвика огромен интерес, това е казуса около кандидатурата за еврокомисар на Румяна Желева. Цялата сага около тази, така тази история завършила не добре за Румяна Желева, успя да обедини медиите в това, те да сложат като топ новина в своя дневен ред. Поне това аз го отчитам в новинарските сайтове. Мисля, че и в телевизията се случи точно същото.
Водещ: Калина!
Калина Петкова: Определено беше така и в телевизията, даже може да се каже, че политическата новина отново стана първа покрай тази сага. Тя излезе най-печеливша от всичко което се случи.
Водещ: Какви групи амбицира за изява във фейсбук и в останалите социални мрежи, Ели?!
Ели Александрова: Ами този конфликт във фейсбук беше отразен, така с три нюанса, имаше един положителен, един отрицателен и един герой който носеше и двете характеристики. Абсолютно отрицателния герой се оказа Антония Първанова. Ако според така това което се случи в традиционните медии, нещата се развиха не добре за Желева, то във фейсбук имаше както нейна подкрепа, така и такива против. Но по отношение на Първанова имаше само отрицание. А напълно положителният герой разбира се беше Кристалина Георгиева, която събра и много голям поддръжници в мрежата.
Водещ: Което показва, че и в реалността може да има щастлив край!
Ели Александрова: Точно така.
Водещ: А как стоят нещата с медийните драми в жълтата преса?
Петко Карадечев: Там е малко по-различно, защото както се оказа Румяна Желева не се оказа достатъчно силна, достатъчно жълта, за да измести Бойко Борисов, ако може така да се изразя с метафори естествено. Някак заглавията посветени за нея, не се оказаха толкова атрактивни за жълтия нюх. Там героя, по-силния герой беше Ирина Бокова и нейното семейство, нейното минало, историята покрай нея. Тя беше отразена по-силно като такава медийна драма, предизвикваща много възмущение от критично настроените автори във вестника, зареди нали различни спекулации, които са правени там покрай нея. Но уви героината на „Dancing Stars”не можа да се котира чак толкова много.
Водещ: Добре, каква причината да има разлика в драмите в, от едната страна едните медии, от едната страна другите медии и жълтите, трябва да има някаква причина сигурно?
Петко Карадечев: Ами трябва, сигурно има, но аз все още си държа на тезата, че криминалното продава най-много, поне в този сегмент на пресата. И политическите теми, винаги когато присъстват, трябва да са свързани с някаква конспирация, някаква голяма картина, някакви по-сериозни, по-сложни взаимоотношения, които обикновения читател не разбира и от там вече…
Водещ: Да се преместим сега от реалното в нереланото, в утопичното. Какво могат медиите и гражданите заедно? Могат ли нещо да направят, научиха ли се да го правят заедно? Николета.
Николета Даскалова: Надявам се, че ще направя нещо съвсем скоро и това е да, с помощта на политиците разбира се, и това да променят Наказателния кодекс и да инкриминират жестокостта към животните. Ето това е наистина една много ключова тема, много ключово събитие, което обединява както гражданското общество, новите медии, реакцията на традиционните медии беше изключително важна, просто каузата нямаше да придобие такава публичност, ако не беше помощта на традиционните медии. И политиците може би нямаше да обърнат внимание по, ако новината е около голямото обединение на хора, които искат промяна в Наказателния кодекс, но беше пренесена по телевизията най-вече.
Водещ: Обаче тук говорим за една истинска кауза, а не за измислена, нали така. Да направим и тази разлика!
Николета Даскалова: Да, да, това е една истинска кауза.
Ели Александрова: Истинска кауза, която във фейсбук се подкрепя от 250 000 потребителя, от 1 млн., 250 000 подкрепят тази кауза. Няма как да не е истинска.
Водещ: Да и всъщност не се е случвало до сега подобно обединение на толкова голям брой хора заставащи зад една идея.
Ели Александрова: Не. Абсолютен прецедент на такава гражданска инициатива, която не е свързана с нещо жълто за което говорихме, нещо криминално…
Водещ: Криминално!
Ели Александрова: То е криминално под някаква форма, но е…
Водещ: Не, у нас не е, там е проблема, че у нас това формално не е.
Ели Александрова: Че искаме да стане, че трябва да бъде, но на този етап не е.
Водещ: Телевизиите как се справят с този прецедент събиращ страшно много мнения за промяна в законодателството, защото няма ли картинка, телевизията е доста безсилна! Но картинката е достта…
Калина Петкова: Да, картинка имаше…
Водещ: Но тя е доста трудна за преглъщане!
Калина Петкова: Имаше така новите собственици на кучето Мима бяха показани, начина по който животното живее сега, колко хора го отглеждат, какви медицински грижи се полагат, как го хранят, помагат му да се разхожда, изобщо да съществува. Мога да потвърдя само това което казах и Николета, със сигурност влизането на тази новина в телевизията и отново влизането в телевизията на отзвука който тази новина предизвика във фейсбук, беше от ключово значение за това развитие, което виждаме в момента.
Николета Даскалова: Имаше и нещо друго, само ще допълня Калина. Самите протести бяха отразени също в телевизията. Събирането на гражданите да протестират, да се организират за подписването на подписка, това нещо беше отразено и подсили още повече, и продължава. Просто това е тема, която продължава да тече в момента, не е нещо еднократно, просто някакъв инцидент, който едноекранно да се регистрира и да остане.
Калина Петкова: Влезе в телевизионния дневен ред, така да се каже.
Николета Даскалова: Да, да. Ако трябва обаче да се върнем пак на въпроса ви, да помислим пак за някаква утопична тема, може би това е идеята, че ще настъпи това дългоочаквано възмездие. Справедливостта, че справедливостта ще бъде раздадена най-накрая, лошите ще получат своето наказание. Знаем в момента е атаката към бившите управляващи най-вече, че ще има осъдени, наказани министри. И сега безспорно това е темата, около която се наема най-много шум в така в сумарен план. Но дали ще се случи, дали ще остане само на медийно ниво, все още не можем да кажем, пък не сме ние хората, които трябва да кажат, има си институции за това.
Водещ: Ели във фейсбук, отношението към подобна утопия?
Ели Александрова: Към подобна утопия към отношение на кое?
Водещ: Хората, които са били във властта, да получат възмездие за това което не са направили както трябва?
Ели Александрова: Ами фейсбук винаги призовава към справедливост, така че…
Водещ: Но по принцип!
Ели Александрова: Но по принцип да, конкретен пример в това отношение не мога да дам. Но със сигурност това е една от характеристиките на гражданското общество което се заформи там като фейсбук-общество. Така, че може би тепърва ще ставаме свидетели на такива…
Водещ: До колко гражданските активности са наистина в приоритетите на телевизиите, Калина?
Калина Петкова: Трудно е да се прецени, защото гражданските активности трябва да се конкурират с политическите такива. Със сигурност случаи като този с кучето Мима и последвалите протести свързани с насилието към животните, инициираните промени в НПК, показват, че гражданските активности могат да са интересни и за телевизията. По-скоро е трудно да се сегментират темите, по които гражданските активности успяват, може да се каже, че със сигурност има теми, които влизат в телевизията през политиката и за които гражданското общество е по нямо така, да употребя тази дума. Други теми за които политиката мълчи, които тя не е обсебила, както в случая отношението към животните, имат по-голям шанс да събудят граждански интерес и да влязат в традиционните медии, в телевизията специално през гражданския ключ.
Водещ: Последно да ви попитам. Закъсняха ли политиците да се включат в сюжета с кучето Мима или просто бяха подчинени на това, че гражданите и медиите се обединиха зад една кауза? Ники!
Николета Даскалова: Тука най-добре могат да отговорят хората, които инициират тази кауза. Те направиха много мащабна акция миналата година, но тогава тяхната идея не успя. В така обсъждаха се промени в наказателния кодекс, до тогава в парламента имаше и защитници и критика. И в крайна сметка тези, които бяха против инкриминирането на жестокостта, нали това което сега искаме да се случи, не се случва, не се случи. Така, че да, закъсняха. От тази гледна точка закъсняха, това е втората така мащабна вълна на такава акция. Защо сега тя има голям шанс да се случи, защото гражданите наистина много, много силно, много качество се обединиха и традиционните медии така станаха в случая техен помощник.
Водещ: Как постъпи в този случай жълтата преса, Петко?
Петко Карадечев: Абсолютно нямо, аз лично не съм срещал в нито един от броевете, които съм разглеждал. Не съм видял някакво отразяване. Просто не е достатъчно криминално, не е достатъчно конспиративно, не е достатъчно политическо, колкото и странно да звучи за нюха на жълтата преса. Там трябва да има наркотици, трябва да има жени, трябва да има…
Водещ: Политици!
Петко Карадечев: Да.
Водещ: И, и световен заговор по възможност.
Петко Карадечев: Естествено.
Водещ: С телевизиите Калина. Политиците закъсняха ли да застанат зад камерите по случаите?
Калина Петкова: Бих казала, че се включиха точно на време, от гледна точка на телевизията. Това което каза Ники, че такава активност е имало и миналата година, дори и тя да е минала през телевизията, не е предизвикала този фурор, не е имало тези атрактивни образи, не е била толкова рейтингова. Докато сега, политиците заеха позиция и реагираха точно в момента, в който темата беше най-гореща на екрана.
Водещ: И за фейсбук да кажем, там беше основната активност.
Ели Александрова: Ами по отношение на фейсбук, аз мога да, моето заключение е, че реакцията на политиците беше мигновено, не просто, не просто не е закъсняла, ами мигновена в резултат на това което се случи буквално там за няколко дни, като мобилизация, не електорат, ами в случая потребителите по тази тема.
Водещ: Значи можем да кажем, че политиците зорко следят фейсбук?
Ели Александрова: Ами не знам до колко можем да го кажем, но със сигурност в случая можем да кажем, че тази кауза имаше политически отзвук.
Водещ: Благодаря ви за участието. Днес гости ни бяха Ели Александрова, Калина Петкова, Петко Карадечев и Николета Даскалова. Най-младите експерти на Фондация „Медийна демокрация”. Днес говорихме за цитатите на хората от властта, уместни или не, които добиват статут на чудо за един ден. Накрая ми се ще да се разделим с един сборен цитат за домашно. Над съдебната система виси облакът, Красьо Черния, в ролята на горския влезна американския посланик. Правим го перфектно, разбирам я и я мога тази работа с арестите, тя е най-антикризисната мярка. Отвърна с присъщия си медийни чар Бойко Борисов. В това време Еврокомисията одобри нашите икономически прогнози въпреки многото забележки към лексиката на вицепремиера Симеон Дянков. По делото за новите българските демони, Ваньо Танов напълно потвърди написаното от Юргин Рот. Адвокатите на Румен Петков, призоваха за свидетели Алексей Петров и Валентин Петров. Както се казва, събраха се. Обаче процесът ще остане засекретен зареди думи на Ваньо Танов, станали известни преди 2 години. Горе долу по времето когато Румен Петков се закани да съди немския разследващ журналист. Та в задачката се пита „Гарван, Гарван око вади ли”? И още нещо, хората предполагат, вулканите разполагат. Хубав ден. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-10

Водещ: Каквото и да си говорим за медиите става дума не само за пари, но и за влияние. На всеки три години става дума и за два стола. Разбира се, възможността да се седне на стола на генералния директор не винаги значи много. Историята на Старата къща, както добронамерени наричат радиото, помни директор, който не успя да седне в заветния стол. Както отбелязват и най-върлите критици, в радиото наистина духът на свободното слово се чувства добре. Какво прави обаче духът на свободното слово, докато навсякъде говорят и пишат за обичайните заподозрени с амбиции към стола? Ами пита, не за имената, а за принципите. Важно е кой директор как ще бъде запомнен, но е по-важно медията да запази лицето си независимо от обитателя на големия кабинет. Все още няма подадена нито една кандидатура за шеф на БНР. Днес обаче вестниците залагат на четири имена: Валери Тодоров, настоящ генерален директор; Стефан Радованов, в момента програмен директор; Поля Станчева, имаща зад гърба си два управленски мандата на „Драган Цанков” №4; и Чавдар Стефанов, работил над 28 години в радиото. Как ще бъдат избрани новите шефове на националните медии, ще има ли сливане на администрациите на БНР и БНТ, да бъде ли редуциран броят на членовете на СЕМ, ще има ли нов закон за радиото и телевизията, ще успеем ли да догоним цифровизацията, как ще изглеждат медиите на бъдещето, еретично ли звучи идеята за закон за печата? Това са въпросите, чиито отговори ще търсим след малко с новия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов. Защото е много важно да има дистанция между управлението на една медия и редакционната й политика. В крайна сметка всички знаем, че е добре да пазим източниците на информация, но трябва и да ги знаем, за да не попаднем в чужда схема, където общественият интерес е съмнителен. Също както и при хората, и за медиите е важно да пазят името си. А това става с дистанция от хората във властта и тези с икономически амбиции. Иначе просто правило, но понякога, когато става дума за обществени медии, трудно за спазване. Всички обичат да забраняват на националните медии. Да, за политиците сигурно е много важно при кой генерален директор ще се проведат следващите избори, но за хората по-важно е икономическите и политическите решения да се вземат прозрачно и те да знаят истината за мотивите. Останалото са пари, влияние и за които винаги става дума. Дойде ли му времето да се променят забраните, които правят неконкурентни обществените медии по време на избори? И на този въпрос не е зле експертите, които работят по новия закон да се замислят. След най-медийната тема от седмицата ще коментираме и най-невралгичната – ще удари ли високото напрежение национализация на електроразпределителните дружества? С Марио Гаврилов от БНТ1 няма да пропуснем да коментираме и факта, че амбициите ни да влезем в чакалнята на Еврозоната се изпариха. Финалният спринт ли ни изнерви или кризата в Гърция ни препъна? И у нас испаноговорящата общност ще има вестник, за него ще говорим с Къдринка Къдринова от сп. „Тема”.

Водещ: Комитет за телевизия и радио не изключвате? Добър ден вече на битността ви на председател на СЕМ, г-н Лозанов!
Георги Лозанов: Да, не изключвам, в смисъл евентуално възможността да се съберат двете обществени медии в някаква перспектива, но в никакъв случай не като комитет за радио и телевизия, с тази аналогия към соца, а точно бягайки от този модел, и в да кажем в някакъв български вариант на Би Би Си. Въобще да направим най-после един модел на обществена медия, която да се утвърди в представата на българското общество като такава, защото сега, все още, 20 години след началото на прехода, независимо от тези магически думи, написани в закона, това остава относително неразбрано, относително частично. Обществените медии приличат на нещо средно между частни и държавни. И т.н., много стари проблеми. А пък сега, в предстоящата нова цифрова ера ще е страшно важна ролята на обществените медии, на БНР и на БНТ. Защото, вижте, преди, някак си през 20-те години на преход гражданската проблематика, социалните теми, онова, което е същинската работа на обществената медия, беше комерсиално, беше продаваема. А сега, така или инак, вече е започнала все по-голяма комерсиализация на частните медии, така че те полека-лека ще оставят основния товар на обществения ангажимент на медията на БНТ и БНР. И БНТ и БНР трябва да са структурирани така, че и финансово, и професионално, а и като начин на функциониране да могат да извършат тази работа. Да бъдат този анклав, в хубавия смисъл на думата, на обществената медия сред тази иначе комерсиализирана среда. И точно, обаче бягайки от социализма, защото, вижте, практически вие работите тук и аз може би не е много правилно и не много вежливо, но нека да го кажем, че БНТ и БНР като структури социални са най-слабо реформирани в медийната сфера. Носят през тези години едни белези, които имат своята голяма традиция, но не са достатъчно съобразени с една все пак радикално променяща се среда. И хайде, в тази аналогова ера това вървеше някак. Но след няколко години, когато днешните медии, убеден съм, много малко ще приличат на тогавашните, е необходим някакъв ход. Но разбира се, не комитет за радио и телевизия, в смисъл над двете медии една трета шапка, а падане по-скоро и на двете други шапки и създаване на една администрация много по-малка, и с много по-малка роля, за сметка на ролята на една обществено тяло, което управлява медията в програмен план (…) и за сметка на излизане напред на творческите професии пред тези, които взимат административни решения.
Водещ: Имайки предвид обаче обстоятелства и някои характерни особености на нашата медийна среда, и знаейки колко трудно се прави английска ливада, как смятате, че този модел би могъл да заработи?
Георги Лозанов: Ами знаете ли, ние според мен правихме английска ливада в медиите всичките тези 20 години, когато все очаквахме да има обществени медии и все не се случваха такива, каквито ни се иска, даже някои продължават да си ги наричат държавни, но не искат да признаят въобще, че има опити в това отношение. Аз не съм толкова радикален критик, но тъкмо това очакване според мен може да подготви една реформа същинска, която да е свързана и с това да се намали администрацията, да се намали, да се намали въобще огромният бюджет за издръжка на това тяло, за да отидат повече пари в продукта, да го кажа най-грубо икономически.
Водещ: Какво бихте казали на скептиците, които веднага ще контрират с тезата, че досегашната практика на обединяване води винаги до по-големи разходи, отколкото по-малки?
Георги Лозанов: Ами какво да кажа на скептиците, освен че пак може да стане така (…), но смисълът на цялото това упражнение би бил, като пак повтарям, това е само една хипотеза, съвсем не е задължително да е най-добрата, но смисълът на това обединяване би бил точно в това да се намали целият, както го наричаха Илф и Петров, „административен възторг” по отношение на медиите. Освен това да се разклати малко доста твърдата роля и ръка по самия замисъл на модела на генералния директор. Защото вижте, генералният директор поради това, че доста е събрал в свои ръце цялата власт, сега ние треперим какъв ще бъде. И ако случайно успеем, което е трудна работа, хубаво, но ако не успеем пък провалът е голям, защото когато цялата медия я сведеш до един човек, ако този човек е в някакви корпоративни връзки, политически да кажем, с президента, няма значение с кого, то фактически медията се управлява от този, с който той е в корпоративни връзки. Ето това… естествено то опира до персонални качества и до персонална воля до независимост, но вън от това може и на чисто моделно ниво все пак да се създадат някакви защитни механизми по-големи.

Водещ: Продължаваме един дълъг разговор за закон за радиото и телевизията, който с председателя на СЕМ Георги Лозанов няколко пъти сме водили досега. Безспорна е необходимостта от един такъв закон. Досега винаги сте бил скептично настроен. Сега?
Георги Лозанов: Скептично съм настроен за това дали ще се направи такъв закон. Сега, какво да кажа, има относително нови управляващи. Винаги като дойдат едни управляващи те искат да правят нов закон, влагат усилия и този първи порив трябва да се използва разбира се от медийната среда, за да придвижи собствената си нормативна база, която помага и на нейното развитие. Освен това управляващите у нас са декларирали, че ще правят такъв закон. Освен това сега тук вече не е въпрос и на смяна на едни управляващи с други, а на смяна на цял един свят – аналоговия с цифровия. И аз съм сигурен, че след 5-6 години дори няма да има смисъл да говорим за медии със съдържанието, което влагаме сега. Ще е отпаднала думата. Аз си представям един закон, който да либерализира много медиите и да ги приближи до Интернет като норма на свободата, защото иначе тези дисбаланси почват да ги поставят в много неравностойно положение и те губят, така да се каже, влияние, което значи много по-малко на брой забрани, но с много повече гаранции за спазване. Включително, аз иначе съм много мек и не обичам санкцията като инструмент, но включително и санкция. Ако забраните са много малко и са смислени, а не както досега е имало все опит, не само в сферата на медиите, някак си да опаковаме със забрани цялата реалност социална, пък да го направим така да се каже на хартия, знаейки, че е хартиена опаковка, която няма да попречи на нищо. Затова аз сега си представям, че ще има една много по-либерална нормативна база и действително само там, където е абсолютно необходимо ще се намеси законодателят, т.е. държавата, а иначе като цяло тя ще се оттегли. Заедно с това, видимо има една променена нагласа за появата на закон за печата, защото самите издатели основните видяха, че има две много големи заплахи, от които само законът може да ги спаси. Едната е бумът на жълтата медия, и тя е жълто-компроматна често пъти, която, вярно, че тъй като си позволява много повече често пъти и казва повече, но нарушава стандарти, които криво или ляво другите медии спазват. По този начин тя печели с нелоялна конкуренция фактически. Така че там именно стандартизирането на поведението става важно, за да могат другите медии да оцелеят. Иначе много скоро аз си представям как основните тиражни вестници ще бъдат основни жълти заглавия, а пък да кажем вестници като „Сега”, и като „Труд” и „24 часа” ще бъдат бутикови малки вестничета, ако не се намери друг баланс.
Водещ: Факт е, че самите издатели поискаха от премиера…
Георги Лозанов: И освен това се появяват абсолютно неизвестни играчи, които по доста брутален начин разширяват влиянието си с икономически инструменти, а пък информацията не е просто стока. Знаем за това, да не влизаме в този голям дебат, тя е и право, право на информация. Ти можеш да купуваш стока, но човешки права не се купуват в съвременни свят, така че към тях има специални изисквания, които също трябва да бъдат въведени през закон. И аз си представям един закон за медиите въобще, в който даже думата „медии” я няма, защото тя ще е останала в музея, а един закон за информационните услуги, в който много по-либерално, по-свободно и същевременно с много малко на брой точки с много твърда ръка да се преформулират отношенията в медийната среда.
Водещ: Закон за информационните услуги или закон за радиото и телевизията по-напред?
Георги Лозанов: Аз мисля, че сега като се прави трябва да се направи в една перспектива. Защото вижте какво стана със стария закон. Той не беше никак лош, аз съм участвал в работата по него в далечната 98-а, 97-а, благодарение на него се затвори глава „Теливизия”, аудио-култура и аудио-визия и т.н. Но той този закон го няма, той се е върнал в индианско одеало…
Водещ: Е той е целият в кръпки…
Георги Лозанов: При това много от кръпките са правени с много конкретни цели – да махнат тоя, да сложат тоя…
Водещ: Имат си имена кръпките.
Георги Лозанов: И това цялото не е нормативна база вече, то ни се разпада в ръцете. Както като вземеш много стар вестник и като опиташ да го вдигнеш, фактически той, хартията се разкъсва. Така някак си ми изглежда сега законът. Така че много бързо трябва да се направи един нов закон. Трябва да го направят хора с философско мислене за медиите, в смисъл да могат да гледат в перспектива, и то тенденции, и заедно с хора, които могат да изговарят сложни, бъдещи, дори хипотетични процеси на правен език, особено от втората група, пък и от първата са толкова малко, бих казал на пръстите на едната ръка, но това е хипербола.
Водещ: Спомняте ли си онази метафора за експертите в къщата, които да напишат закона? Само това ли е спасението?
Георги Лозанов: Винаги накрая през нечия експертна ръка. Знаете ли писането на един текст на закон, дори експертът, който го пише, юристът в областта на медийното право в случая, нищо да не вложи от себе си, да му дадат съдържанието, само преводът му на правен език е невероятно усилие, защото всеки закон, знаете, е обвързан с десетки други закони. Сега вече има и общностно право. Да познаваш цялата тази материя е нещо, което тук има политическа воля или професионалната колегия го иска, за да може да звучи като норма, която да работи, това е огромно усилие. В нашата страна, даже какво да кажа, в момента няма потенциал и достатъчна оценка на интелектуалния труд, който въобще да плати такова нещо. Така че отново това трябва да е благотворителен жест.
Водещ: Смятате ли, че ще ви стигне времето до излизането на един такъв нов закон? Защото, медиите ви цитират, че засега забавяте процедурата за избор на шеф на БНТ.
Георги Лозанов: Забавям ли? Аз нищо не забавям. Но първо трябва да се избере на радиото директор, на БНР, защото така е по време, а някъде до есента трябва да се избере и директор на БНТ. Знам обаче, че има ангажимент да се редуцират във връзка с кризата съставите на регулаторните органи, така че между тези два избора може би ще се състои тази редукция. Но за това трябва да се води разговор със законодателя.

Водещ: Има логика да се намали броят на членовете на СЕМ в условията на криза. Това е една ваша теза…
Георги Лозанов: Не е моя, за съжаление. По-скоро е на законодателя, който започна редукцията с КРС. Да, няма смисъл от много раздути органи. Аз съм работил на времето в НСРТ, което беше 7 души, не мога да кажа, че ставайки 9 кой знае това помогна на нашата работа. Но има едно такова нещо, за което и друг път съм споменавал, че това не бива да става механично, защото все пак повечето членове са гаранция за по-голяма независимост на органа, тъй като най-просто и най-цинично казано, шансът да ги купиш е по-малък. А пък да се надяваме, че членовете на (…) в България имат персонално достойнство и воля за справедливост и заедно с това живеем в доста сенчеста страна, така че да се предпазваме от такива рискове е полезно.
Водещ: Да ви попитам и за продажбата на предавателите, попадането в зоната на кипърска офшорна фирма, какво ще се случи с предавателите на обществените медии?
Георги Лозанов: Много отдавна те трябваше да станат собственост на самите медии. Това не стана, не се случи. Оттам нататък това беше предизвестен сценарий. Нищо няма да се случи обаче, надявам се. Просто продължават да осигуряват услугата. Разбира се, въпрос е на цена. И когато държавата не си направи труда навремето да ги преотстъпи на БНР и БНТ, в което има не само икономика, има и идеология, за да гарантира тяхната независимост, сега ще трябва да води винаги едни сложни търговски преговори.
Водещ: Те до известна степен са и „пунически войни”, защото как се мотивира частен собственик да прави инвестиции?
Георги Лозанов: Ами да, точно така, но пък от друга страна услугата се плаща, така че всеки, който плаща, може да изисква качество на услугата. Сега, влизаме в една сфера, която можеше да бъде, ако беше извадена тази собственост и дадена на БНТ и БНР и гарантирана. Но това е положението. То толкова много, какво да кажа, недоразумения са зарити в дворовете на двете обществени медии, че това даже не ми се вижда най-страшното.
Водещ: Как ще изглеждат медиите на бъдещето?
Георги Лозанов: Труден въпрос е този. Какво да ви кажа, може човек да си отпусне въображението и така да се каже да направи една вътрешна почивка от настоящето, да напише една фикция, но аз имам някаква известна експертна отговорност, затова мога да кажа нещо, което ми се струва сигурно, че медиите на бъдещето няма да са много медии. А ще живеем в една цялостно медитизирана среда, в която всичко ще може да бъде медия, включително и пространството при нас под формата на холограми ще присъстват посланията и образите. Разбира се, аз малко много в плама (?) на научната фантастика имам надежда, че телепатията ще се развие като форма на комуникация и това ще постави човека пред много големи морални отговорности, защото ще можеш да общуваш с другия независимо от неговото желание, или поне частично, така да се каже, да заобикаляш вътрешните бариери, които сега поставяме това, че потокът на съзнанието си е само наша територия, ще може да променя облика на (…), моралното качество на човека и т.н. и т.н. Може да гледаме колкото си искаме напред, но дали не е по-добре да поприказваме за по-близка перспектива, когато, аз и друг път съм казвал, смятам, че скоро частните телевизии например, пък и радиопрограми, ще загубят политематичния си формат, не 100% и не изведнъж, но постепенно, и ще стават все по-специализирани канали, които разбира се ще бъдат цифрово разпространени, кабелно и сателитно, и тогава именно БНТ и БНР, аз си позволявам да говоря за един анклав, в хубавия смисъл на думата, в медийната среда, ще останат именно гарантиращи едни политематични програми с обществена функция, с граждански ангажименти, обърнати към цялата аудитория, или към всеки от аудиторията, програми, чиито адресат не са мнозинството, а са различните малцинства, на които всяко мнозинство се разпада. Такава ще е близката перспектива в следващите няколко години според мен. А най-близката перспектива е, че трябва на 1 януари 2012 г. да сме минали в изцяло цифровата ера, т.е. да кажем довиждане на аналоговото разпространение. Закъснели сме ужасно, скандално бих казал, но ако не го направим, ще бъдем един европейски изоставач и повтаряч, маргинален, с мръсни уши…
Водещ: Надолу в скалата на свободата на словото…
Георги Лозанов: То всичкото това води след себе си, и въобще способността да бъдеш медийно интегриран в един свят, към който искаш да принадлежиш. Така че в тази година трябва да направим чудо. И един от големите ми мотиви да вляза отново в СЕМ, и да поема председателската роля, е да направя всичко възможно, независимо какво мислим за цифровизацията, дали има смисъл от нея и т.н., тя е политически знак за принадлежност в момента. Което значи нещо много просто. Това не значи да изчезнат кабелните и сателитните програми. Но значи всички, които в момента се разпространяват в аналоговия ефир, да се разпространяват цифрово. Не е невъзможно, може да кажа и аз като Георги Димитров, за една година да направим това, което за 10 не направихме, но което сме абсолютно длъжно да извършим, но това е моята прогноза, която граничи с надежда…
Водещ: А законът за информацията, колко време?
Георги Лозанов: За информационните услуги ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Може и през това време да се напише… Може… да, да започнем 2012 г. 1 януари с нов закон, да влезем в цифровата ера, и то стъпили на летящото килимче на един съвсем друг като философия и инструменти законов текст.
Водещ: Доц. Георги Лозанов, новият председател на СЕМ, гост в „Клубът на журналистите”. Закон за информационните услуги, който да регулира и печата – това е необходимо, за да влезем подготвени в цифровата ера.

Водещ: Безспорно най-невралгичната тема в медиите на седмицата беше започналата дискусия за електроразпределителните дружества. Ще удари ли високото напрежение национализация тези дружества? Добър ден на Марио Гаврилов от БНТ! Отвъд политическите залагания, които стигнаха чак до печелене на следващите избори, започвайки тази дискусия, отличихме ли възможното от невъзможното? Изобщо има ли нещо възможно в хипотезите, които бяха изнесени през седмицата?
Марио Гаврилов: Ами има, теоретично много възможни неща могат да се случат, включително национализация. Но практически според мене чак до такъв краен сценарий надали ще се стигне. Така че това е границата, разделът, който аз бих сложил между възможно и невъзможно.
Водещ: Всъщност е достигнал пределът във възможностите за заплащане на хората, или някаква друга граница икономическа е достигната?
Марио Гаврилов: Според мене правителството е изправено пред една крайна необходимост, трябва да набави отнякъде приходи, за да може да върже бюджета по някакъв начин. И лично моята хипотеза е, че точно затова беше натискът върху електроразпределителните дружества. Друг е въпросът, че впоследствие се оказа, че дори и те да донесат дивиденти на държавния бюджет, става въпрос за една скромна сума, от гл.т. на мащабите на бюджета.
Водещ: Доколко може да се вярва на поставяне на подобна хипотеза – държавата имала паралелен живот, имайки предвид енергетиката изобщо?
Марио Гаврилов: Малко ми е трудно да разбера въпроса ви…
Водещ: Това е една хипотеза, изказана от президента на „Подкрепа” Константин Тренчев, която е революционна разбира се, той твърди, че има паралелен живот в енергетиката, отделен от държавата.
Марио Гаврилов: Всъщност политическите сили в България твърде често се заиграват и обичат да използват действително държавен (…) в енергетиката, и много често той се подчинява не толкова на икономически, колкото на политически интереси и на политически закономерности и зависимости. Това е вярно, особено когато се разгледа съдбата на НЕК. НЕК действа на регулиран пазар, също както електроразпределителните дружества, но много често политическите партии изтърсват като брашнен чувал и взимат от нея и пари за проекти, и за решаване на социални проблеми. Така че да, действително съгласен съм с една подобна теза.
Водещ: И някаква прогноза може би, дивидент ще има ли?
Марио Гаврилов: Да, ще има някакъв дивидент, но той ще бъде прекалено скромен, за да реши проблемите на държавата в бюджета, за да запълни дупката, която зейна в бюджета след решението на Конституционния съд през тази седмица.
Водещ: Веднъж започнал обаче този разговор, тази обществена дискусия, нека така да я наречем, как мислите, че ще завърши, при положение че ако се стигне само до този малък дивидент…
Марио Гаврилов: Най-същественото според мене е електроразпределителните предприятия, които представляват едни фирми, които не си позволяват в собствените си държави да се държат по начина, по който се държат в България, да разберат, че българинът е действително европейски клиент. Искам да ви припомня как едно от ерепетата дълго време се съпротивляваше срещу решение на регулаторния орган, който в една демокрация, основана на закони, това е абсолютно недопустимо. Така че смятам, че клиентите ще успеят да извлекат някакви облаги. Също така смятам, че регулаторният орган оттук нататък ще бъде много внимателен при определянето на цените на електричеството. Дори ето и вчера, шефът на регулаторния орган Ангел Семерджиев даде да се разбере, че е твърде вероятно, твърде е възможно от 1 юли, когато в новия си състав комисията за първи път ще определя цени на тока, твърде е възможно да има известно поевтиняване на електрическата енергия. Дето се казва, да има малко радост и за потребителите.
Водещ: Т.е. големият печеливш едва ли ще бъде потребителят, но и той ще може да извлече своите ползи.
Марио Гаврилов: Ами както се казва в един виц, с малко, обаче ни стана приятно. Общо взето това очаквам да се случи с потребителите. Така или иначе досега тези дружества се държаха действително като монополисти, защото те са регионални монополисти. И да кажем аз като потребител в София не мога да кажа да съм недоволен от досегашния си доставчик и да се обърна към друг. Надявам се да се стигне действително до либерализация на пазара, за да има някаква конкуренция, но това е една по-дългосрочна и по-неясна засега перспектива.
Водещ: Всъщност досега единствената опозиция на тези дружества бяхме ние медиите. Имаме ли полезен партньор вече в лицето на изпълнителната власт след дадените заявки?
Марио Гаврилов: ами надявам се така да се случи. Очакваме с нетърпение да видим какво ще се случи при проверките. Общо взето в тях участват доста авторитетни правораздавателни институции, ДАНС, данъчни – да видим какво ще излезе. Защото действително премиерът е прав в едно, въпреки че всичките тези компании говорят за многомилионни инвестиции, аз да кажем в моя квартал в София, откакто дойде частен оператор на електроразпределителната мрежа не съм видял нещо да се е променило.
Водещ: В смисъл, че са по-малко инкасаторите и че…
Марио Гаврилов: Имам предвид като инфраструктура на електропреносната мрежа. Оттам нататък всичките онези проблеми, които ние като клиенти се сблъскваме, тримесечно отчитане, едномесечно отчитане и т.н., са ясни мисля на хората и всеки от нас го е преживял това.
Водещ: Нека да опитаме да оценим новината, че се отказваме от амбициите си да влезем в чакалнята на Еврозоната. Всъщност не успяхме с финалния спринт, препъна ни кризата в Гърция или нещо друго?
Марио Гаврилов: Изключително неприятно. Аз мисля, че правителството беше малко неподготвено, когато педи месец каза, че ние при всички положения ще кандидатстваме. Действително много е неприятно. Неочаквано е да излязат такива дефицити в бюджета, но мисля, че правителството е било наясно, че такъв риск съществува и трябваше малко по-внимателно да оповести така фанфарно нашата кандидатура преди около месец. Още повече, че за всички е ясно, че ЕК и ЕС по друг начин смятат бюджетен дефицит, а не по формулата, която е приета в България. И за съжаление, ще трябва засега да се откажем от амбициите си. А може би единственото положително е това, че действително обстановката сега беше неприятна и щеше да е още по-неприятно, ако ние изпълнявахме критериите, но не бяхме допуснати в Еврозоната. Да се надяваме, че все пак ще дойдат добри времена и от третия опит България ще успее.
Водещ: Това значи по-малко рестрикции или значи нещо друго?
Марио Гаврилов: Напротив, при това положение е твърде вероятно ние да бъдем подложени на рестрикции от страна на ЕК, която при този свърхдефицит може да започне процедура на мониторинг. Там най-крайната фаза е именно – те могат да ни наложат ограничаване насилствено на някои разходи.
Водещ: Значи разхлабването на колана е хубава новина, но не е истинска?
Марио Гаврилов: Да, засега трябва да забравим за разхлабването на колана, още повече че продължава да зее тази дупка, тази пропаст в бюджета, която засега не е ясно как ще бъде запълнена. Вчера финансовият министър Дянков каза, че имал някакви идеи, но предстои да ги чуем, за да видим дали те са осъществими.

Водещ: „Новина” е новият месечен вестник, който ще се появи у нас през май. Той ще зарадва всички, които говорят езика на Сервантес. Какво очакват те – добър ден на Къдринка Къдринова, председател на Сдружението на испаноговорящите журналисти и зам.-главен редактор на сп. „Тема”. Какво се очаква от този вестник на испански език?
Къдринка Къдринова: Вестникът фактически вече е на пазара, тъй като излезе нулевият му брой. В момента се подготвя и първия брой, който ще бъде представен в понеделник в изложбената зала на рока в София от неговия хубав млад екип, начело с Мирей Харалампиева, също така и Исмаел Фернандес, Пилар Илескас. Това са млади испанци. Въпреки че едното име, както ви направи впечатление е българско – Мирей Харалампиева. Тя е инициаторката и директор на вестника. Това е българско момиче, т.е. с родители българи и израсло в Испания и испанска гражданка. Така че сега се опитва да сътвори този проект тук в своята стара родина, така да се каже. Идеята е вестникът да съобщава информация и новини за България на испаноезична публика , също така информация и новини за културния живот в испаноезичните страни, не само в Испания, но и в Латинска Америка, за българи, които ползват езика на Сервантес.
Водещ: От книгите и от филмите имаме една много романтична представа за борбите, които се водят за излизане на испански на медии. Такъв ли е случаят в реалността или в живота нещата стоят по друг начин?
Къдринка Къдринова: Всеки нов проект е труден, но по принцип това не е нещо съвсем непознато за България, тъй като, нека си спомним, преди много, много години Агенция „София прес” издаде също един вестник на испански, който се казваше „Нотисия де София”. Така че общо взето има традиция в българското общество да се приема радушно един такъв опит, който е опит всъщност за сближаване на културите. Знаете, колко е популярна испаноезичната култура в България и в рамките на музиката, и в рамките на литературата, и на всички видове изкуства, които са най-прекия път между народите. Разбира се, че е трудно в днешните кризисни времена да се почва какъвто и да е нов проект. Още повече тук идеята е вестникът да се разпространява безплатно. Но той се ползва с подкрепата на всички посолства на Испания, на латиноамериканските държави, на Аржентина, Куба, Венецуела, които са представени в България. Разбира се разчита и на помощта на испански фирми, които имат интерес да се разпространява повече испаноезичната култура в България. Трудно е всяко начало, но амбицията и ентусиазмът е голям, така че надявам се младите ни колеги да имат успех.
Водещ: Да им честитим! Само накрая да ви попитам, по-далечната перспектива е може би този вестник да излезе и отвъд границите ни?
Къдринка Къдринова: Защо не? Още повече, част от него е посветена именно на един много позитивен образ на България, на културния образ на България, на това, което България може да представи извън този клиширан образ, на страна, в която има корупция, престъпност и т.н. Тук се показва какво още може България, а тя може много. Така че наистина много се надяваме това да допринесе и за популяризиране на хубавия образ, който би могла да представи нашата страна пред света.
Водещ: Благодаря ви за този коментар! Да пожелаем успех на новия вестник „Новина”. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-03-20

Водещ: Историята на едно страшно национално двоумение стои заключена в две думички – конфликт на интереси. И нещата винаги се объркват, когато започнат колебанията около правилата. Оказа се, че конфликта на интереси, пръв братовчед на корупцията е сложно за богатата българска душа правило. А конфликта на интереси представлява историята на самата корупция. Сметната палата откри едни традиционни неволни грешки в партийните отчети от изборите. Всъщност под днешните актуални заглавия – БСП платила с пари на данъкоплатците онзи клип с брадвата – е поредния пример за конфликт на интереси. Един човек, купил евтино едно нещо и после го предотстъпил на някоя партия. Въпроса е защо след като схемата отдавна е ясна няма санкции. Май пак стигнахме до сложното родословно тълкуване на фактите. Днес пък досущ като в холивудското клише за доброто и лошото ченге, новинарските емисии ще покажат как двама министри вероятно ще протестират срещу трети пред народния театър. Единия министър лично, другия поощрявайки военните. Едва ли мястото е случайно избрано. Все пакблизо е до св.Александър Невски, но не е там. Снимките текат в момента. Довечера може би ще чуем и коментара на доброто ченге и накрая заедно ще посрещнем пролетта, защото дори и лошите ченгета понякога виждат края на кризата. Вероятността обаче хората с власт да научат някога простичкото правило, че няма личен живот, докато са натоварени с власт е минимална. За това и периодично се връщаме на схемата – ние ги хващаме, те ги оправдават. Има една тънка линия, която не бива да има цвят. Тази линия трябва да разграничава хората с власт от медиите и обикновените хора. Всяко едно прекрачване е добре да научим, че е популизъм. Да, добре изглежда, също като на кино. Само че в живота това се нарича лицемерие. И медиите го знаят най-добре. Почтено е да не боядисваме в жълто линията заради традиционния тридневен интерес към чудесата по нашите земи. Защото след 3 дни ударен тираж и рейтинг, винаги идва четвъртия, в който понякога се сещаме за Батко. Кой не помни Батко и кой не е чел за отложените дела срещу него. Да, хората се умориха да питат и започнаха по друг начин да си търсят отговори – чрез протести. Защо обаче докато коментаторите отбелязват как властта работи като пожарна, властта продължава да ни обяснява, че сме като след война? Какво могат да направят медиите и гражданското общество заедно? Дали конфликта на интереси излиза от зоната на оправданията с народопсихологията ни и влиза в европейската мярка? Какво е конфликта на интереси, може би една социална болест на българската журналистика? Темата ще коментираме с проф.Весела Табакова, председател на Центъра за независима журналистика. Какво могат да направят журналистите преди сключването на договори, обременени с конфликт на интереси пък ще ни каже Огнян Бояджиев, портал Европа. След колко години и за какво ще бъде осъден Батко – прогнозата на Иван Михалев от в.Капитал също ще чуете днес. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Добър ден на проф.Весела Табакова, председател на центъра за независима журналистика. Здравейте.
Весела Табакова: Здравейте и от мен.
Водещ: Социална болест ли е конфликта на интереси и проявяват ли медиите симптоми на това заболяване? Две години след написване на книгата на осъществената раздяла, която излезе тази седмица? Каква е вашата оценка?
Весела Табакова: Ами то за това книгата, върху която работихме като част от един проект с моите колеги от центъра за независима журналистика, проф.Снежана Попова, Мария Нейкова, Георги Лозанов, за това книгата се нарича Неосъществена раздяла, защото преди 2 години много ни се искаше да започнем, когато тя беше готова, да започне да настъпва това, което бяхме нарекли метафорично разделяне на сиамските близнаци. Тоест преодоляването на конфликта на интереси като предпоставка за корупция. Ами така като хора, които искат да видят някакъв резултат от усилието си, при положение, че в медиите бяха излезли страшно много стойностни разследвания, ние естествено очаквахме да започне лечението на тая социална болест. Тоест да се преодолява конфликта на интереси, като предпоставка за корупция. Това обаче не се случи.
Водещ: Какво се случи? Какво от това?
Весела Табакова: По-точно – нищо не се случи.
Водещ: Какво от това?
Весела Табакова: Да. И така. И разбира се решихме все пак след като България стана член на ЕС, вече беше член на ЕС, когато книгата беше готова, все пак някой ще упражни натиск, вероятно си спомняте и сигурна съм, че има много интелигентни хора, които си спомнят, хора обществено мотивирани, които си спомнят, че примерно Филип Димитров като депутат обикаляше с проектозакона за конфликт на интереси и обясняваше колко е важен този закон и че трябва да бъде приет. Тогава обаче имаше дружен отпор, имаше братска прегръдка на всички, независимо от това дали са в мнозинството управляващо или в опозиция, това нямаше никакво значение. Така че в крайна сметка този закон беше приет, разбира се като необходимост за спазване на определени критерии, изисквания на ЕС, и сега тук разбира се може да си припомняме как веднага стана така, че той да забуксува, как да се отложи с доста време представянето на декларациите за конфликт на интереси и въобще всичко да стане както си трябва.
Водещ: Важно е да отбележим обаче, че този закон беше приет именно защото Европа настояваше, а не защото…
Весела Табакова: Аз го казах това. Именно… то е отговор на едни настоявания за спазване на определени критерии. Така беше приет този закон, при това много набързичко, с много слабости. Даже в книгата има един текст от директорката на юридическата, на правната програма на Отворено общество. И това беше текст, който задаваше правна рамка. Така че в някаква … той сега разбира се е остарял, защото има приет закон, но там е работата, че тогава, когато книгата беше готова, той беше именно като част от натиск, от това, за което ние настоявахме час по-скоро да се приеме този закон. Знаете ли, Ирен, тук нещата всъщност не са като априорно зададени, че властниците непременно са лоши и те имат конфликт на интереси, за да се облагодетелстват. Всеки от нас може да бъде в конфликт на интереси. Просто защото ние като хора професионалисти имаме различни социални роли. Но когато човек има властова позиция, с други думи той контролира някакви ресурси, естествено е той има съпруг, съпруга, брат, сестра, приятели има, всякакъв вид интереси. И там е вече проблема. Естествено той нито ще се разведе, нито ще си отстреля брата и приятелите. Въпроса е точно този конфликт на интереси да бъде деклариран, да бъде заявен в каква ситуация се получава, има такъв конфликт на интереси.
Водещ: Още повече, че тогава властовата позиция ще бъде доста по-силна, ако това е предварително декларирано.
Весела Табакова: Ама то е безкрайно важно от гледна точка на функциониране на властта, защото една власт ако иска да бъде уважавана, ако иска хората да имат доверие в нея, тя трябва да има нагласата за почтеност спрямо хората, за откритост. Почтеността и откритостта е първото нещо, което е важно и за обществеността, и за властта, която много иска хората да имат в нея доверие, но не може да има доверие във власт, която играе на тъмно.
Водещ: И колко от тези разследвания, които влязоха в тази книга завършиха с някакво съдебно решение.
Весела Табакова: Никой, разбира се никое до сега. Но за това пък има надежда. Но ….
Водещ: Добре….
Весела Табакова: Недейте така тъжно да ме гледате. Това слушателите не могат да го видят, но …
Водещ: Но пък вие като професионалист нарисувахте картината.
Весела Табакова: Но знаете ли, ние наистина… и не ние, вие сама, всеки слушател прекрасно знае програма Христо Ботев има една великолепна публика, великолепна аудитория, така че всеки знае как завършиха изборите 2009 и защо така завършиха. В крайна сметка тези избори бяха обществената присъда, точно срещу корупцията, и те бяханадеждата на хората, че нещо в това общество ще започне да се случва. И то в посока на почтеност на управлението, на откритост на управлението. Това бяха резултатите от изборите. Но това, което искам да кажа, че всъщност в тези проучвания на случаи, както това се нарича, case studies , всъщност от тях аз като съставител махнах няколко просто защото прекалено мрачно вече ставаше. Защото там н апример беше случая, за който мимоходом в някакъв контекст тези дни стана дума. Случая с убиойството на кмета на Несебър, където имаше и цялата работа се замота, до никъде не се стигна. Но мога да ви кажа, че около него проучването на случая, при това и на базата на това, което излезе и в медиите, ами той изглеждаше точно като каталог – на кофликт на интереси, корупционни практики във всякакъв вид, отделни от конфликта на интереси, и корупция на базата на конфликт на интереси. След това свързано с криминални структури. Ама просто каталог. Беше христоматийка. Можеше да се предложи даже в сегашния контекст около всякакъв вид октоподи и т.н. Същата случка беше и с кмета на Елин Пелин. Това също го махнах, защото аз, която съм оптимист човек и човек, който по силата на обстоятелствата е бил и така възпитаван да вижда и в най-мрачните моменти от живота си да вижда светлината, ами с моите колеги сме хора, които така или иначе ангажирани с някаква кауза, искаме нещо да се случва, но аз ги махнах тези проучвания на случаи. Просто защото прецених, че няма смисъл. Но иначе нищо до сега, случая чух че Иван Михалев ще се включи, но ето ви класика. В началото на 2008 излезе, даже книгата беше готова и аз тогава помолих Иван, който всъщност участва и в проекта, каза, че непременно трябва да излезе този случай в книгата, тъй като знаете, че това разследване, което имаше сериозни последици. Сега, първото, което бих казала, че прокуратурата се заинтересува от случая много късно. Общо взето по света има това, което се нарича самосезиране. Но там е работата, че то разбира се, както би казал шопа – моем да копам, моем и да не копам. Така че прокуратурата може да се самосезира, но може и да не се самосезира.
Водещ: В тази връзка искам да ви попитам защо у нас оставките стоят главно по джобовете на хората с властта и отчайващо рядко се подават?
Весела Табакова: Ирен, това е въпрос на достойнство.
Водещ: Но има някаква връзка.
Весела Табакова: Достойнството е нещо, което много трудно се формира, трябват поколения. Това е едното. А другото е, че трябва и обществен натиск.
Водещ: А когато ние журналистите пишем за конфликта на интереси, успяваме ли да бъдем ясни за хората, за да може наистина да има обществен натиск, както казвате?
Весела Табакова: Знаете ли, ние с моите колеги, Снежана Попова, Мария Нейкова, Георги Лозанов, ние имаме и един друг проект, който беше свързан само с медиите и журналистиката и беше конфликт на интереси в медиите и журналистиката. И това беше всъщност май първия проект въобще за конфликт на интереси. Тогава в медийната сфера въобще няамше разбиране за какво става дума. Конфликта на интерсеи не се схващаше такъв, какъвто е, тоест като съществуване на друг интерес при даден човек с властови ресурси или журналист може да бъде, който влиза в конфликт с неговата роля, за която той е избран, назначен или пък при журналистите знаете, че независимостта е първо изискване, за да може журналиста да изпълнява своята функция. Така че тогава конфликта на интереси се възприемаше като конфликт между вас и мен например. Ако ние за нещо се скараме.
Водещ: Да, но това е нещо различно.
Весела Табакова: Да, тоест след това обаче постепенно то така изглеждаше в медиите, но след това обаче наистина започна да се разбира за какво става дума и започнаха да се появяват разследвания.
Водещ: Да. Как медиите могат да създадат обществена нетърпимост към конфликта на интереси – останете с нас, за да чуете след малко.

Добър ден на Иван Михалев от в.Капитал. а, нямаме късмет с телефонната връзка до този момент, но пък ние ще продължим с проф.Весела Табакова. Аз ще чакам сигнал, когато евентуално имаме осъществена връзка. Нека да продължим с темата Батко, всъщност, защото тази седмица даде за пореден път поредното доказателство информационно, че кой не е слушал за Батко и кой не знае за отложените дела. Как да тълкуваме всичко това?
Весела Табакова: Ами в случая с Батко наистина е класика. Нещо повече, това разследване стана повод за нещо като афористична дефиниция на конфликт на интереси. С други думи – Батко дава на Братко. Така много ясно може да се разбере за какво става дума, за конфликт на интереси. Но това, което първо ще ми позволите да кажа е,ч е аз бях изумена около случая с Батко, при едно прекрасно разследване, наистина прекрасно, за което Иван получи награда голяма, основателно, аз бях много впечатлена тогава как министър Гагаузов обясняваше – ами да, те братята му – кво, имат си тоя бизнес и колко е хубаво и няма никакъв конфликт на интереси. Министър-председателя по това време по името Станишев, аз помня прекрасно той като каза, че то така изглеждало, но няма никакъв конфликт на интереси. И в този случай конфликта на интереси, което е вярно, че е така и в книжнината и в теоритята, може да бъде вероятностен, потенциален, но в тоя случай беше толкова реален, че звънеше. Та реакцията на Станишев ми напомни за един много стар анекдот за Гарабед, който имал подозрения, че жена му му изневерява. И заминал в командировка и помолил приятеля си Агоб да следи какво се случва с жена му. В крайна сметка Агоб много добросъвестно го следил, установил, че жената на Гарабед се среща с Киркор, и добросъвестно Агоб съобщава на Гарабед какво се е случвало и като му казва, че еди коя си вечер те отидоха у вас след като бяха в ресторант. Е и какво, пита нетърпеливо Гарабед? Е, какво, еми те се съблакоха. Е и какво, пита Гарабед. Не мога да ти кажа, загасиха лампата и не видях. Така че реакцията на Станишев за толкова драстичен конфликт на интереси, при това в прекрасно разследване разкрит ми напомня точно за тоя безумен анекдот.
Водещ: Обаче сега сериозно, това е безспорен успех на българската журналистика.
Весела Табакова: Че аз защо го казвам. Разбира се, че е успех. И не единствения в това отношение. И разследването за министър Масларова също, да е живот из драве ще видим какво ще се случи. И не само това. Да не говорим за портал Европа и много разследването и много специфичния случай около президента и т.н. Но ако разбира се, че това, което беше, беше коментар на победението на министър-председателя, но наистина все още с Батко нищо не се е случило, дано да може колегата от Капитал да се включи. Тази седмица беше отново отложено делото, тъй като се оказа, че министрите, които трябваше да свидетелстват, бившите, някой се сетил ненавреме, очевидно, че те вече не могат да бъдат призовани като министри, тоест призовките не могат да бъдат доставени на тях в министерствата. Та поради това незначително недоразумение за пореден път се отложи делото. Но вижте, разбира се съда е съд, всичко трябва да бъде внимателно проучено и не означава, макар че тук в конкретния случай разбира се нещата са м ного ясни и можеше много по-отдавна да почне всикчо това. И не само по този случай. Но аз си мисля, че журналистиката свърши и продължава да върши доста работа в това отношение, макар че поради ситуацията на преход от скандал в скандал, ние се оказваме често пъти много късопаметни. Което не е добре. Защото когато става дума за разследвания на такива драстични злоупотреби с власт, защото за това става дума в крайна сметка, за злоупотреба с властови ресурс, облагодетелствани лично или на близките поради това,ч е човек владее властови ресурс. Но в тези случаи наистина е нужно последователност. Когато вече е направено едно разследване, така или иначе в медийната публичност това трябва да продължава да съществува …
Водещ: Да, но то не може да продължи поради простата причина, че сегадори Батко да бъде осъден, на него няма да му бъде търсена отговорност. Тоест сметката ще я платим ние всички.
Весела Табакова: Да, за голямо съжаление.
Водещ: Защото Европа констатира корупция и си иска парите обратно.
Весела Табакова: Европа си иска парите обратно, но в същото време така или иначе, да. Сега, примерно аз лично не съм най-големия оптимист по това как ще заработи чл.282, който е точно за злоупотреба със служебно положение. Но за голямо съжаление поради редица несъвършенства в законодателството се оказва, че всъщност един е крал, а парите се плащат от потърпевшите. И това не е само този случай.
Водещ: И това не е смешно.
Весела Табакова: И това не е никак смешно. а важното е това, че всичко това показва непобходимостта от промени в законодателството. Защото ние така ще си я караме много дълго. Вчера ли беше съобщено, че бившия шеф на САПАРД..
Водещ: Да, Асен Друмев е осъден на 4 години.
Весела Табакова: …да, е осъден на 4 години. Което ми се видя много интересно, защото ако става дума за тези милиони, за които ставаше дума, 4-те години са просто смешна присъда. Но аз не разбирам от тяи неща и не мога да оценявам поведението на съдебната власт. За мен е съществено какво може медията да направи и в каква територия медиите и гражданския натиск могат да действат заедно, за да може наистинада има по-голяма чувствителност, да може да се разкриват такива случаи. И това не е толкова просто. И ще ви кажа защо. Ако говорим вече за националния мащаб – да, разследвания се правят. Но в по-малките градове проблема е много сложен.
Водещ: И сериозен, да.
Весела Табакова: Той е много сериозен, но той е сложен поради типа взаимоотношения между хората. Аз си спомням, че миналата година наградихме около наградите на омбудсмана, които се дават всяка година, ние наградихме едни журналисти, които правеха един сайт в Златоград. И там имаше разследване, бяха направени и установен конфликт на интереси в местната власт. Много добре хората се бяха одързостили, защото когато става дума за такъв мащаб, там наистина се иска одързостяване в редица случаи. Така че ние колегите и аз, понеже ние наистина доста време сме се занимавали с тази проблематика, мисля си, че всички ние сме убедени, че съществува такава възможност за обща работа. Но за тая цел разбира се е хубаво пък човек да се попита, а не изпадат ли самите журналисти И медии в това, което се нарича конфликт на интереси. Защото това е клуб на журналиста, тоест хубаво е да си поговорим „про домо суа”, както се казва.
Водещ: Ето веднага с цитат ще ви подкрепя. Последните покупки на медийни организации и групи, свързани с икономически и политически интереси доведе до частична монополизация на частните медии и ограничаване на разнообразието от мнения. Закона е неспособен да защити програмната независимост в обществените медии. Държавния департамент на САЩ за човешките права в България. Това излезе миналата седмица.
Весела Табакова: Това е точно така. Искам да ви кажа, че на мен самата ми беше мног окориво, защото аз трябваше да правя едно рпедставяне, текст голям за един европейски проект, за медийния пейзаж в Европа и всъщност години наред аз правя статията за България. И ми беше изключително неприятно. Това е очевадна констатация. Вижте, многото медии не означава медийно разнообразие, не означава разнообразие на медийните съдържания и това е един от тежките проблеми. Освен това парламента гласува поправка в закона, вместо да се гласуват поправки по посока на прозрачност на собствеността, за което настоява встъщност експертната общност, за което настояват гражданите, защото това е в техен интерес и независимите медии, това за което настояват. Какво се случи – вместо да се върви към прозрачност на собствеността се отмени текста, отмени се законовия текст, според който се забраняваше собственици на рекламен бизнес да имат медии.
Водещ: И така се сдобихме с фигурата, която аз нарекох Частния горски.
Весела Табакова: А така. Това какво е? По начало влиянието на рекламния бизнес върху медията е едно от проявленията на конфликт на интереси, съобразяването на медията с натиска на рекламодателя е така или иначе конфликт на интереси. И от от най-драстичните проявления на конфликт на интереси.
Водещ: Очевидно този инструментариум обаче не е бил достатъчен и за това се оказа, че сега рекламистите могат да глобяват националното радио, националната телевизия.
Весела Табакова: Да. И въобще един куп неща се оказват.
Водещ: Ще продължим след малко. Останете с нас.

В "Клубът на журналистите" продължаваме да коментираме конфликта на интереси като самата корупция, история на самата корупция с председателката на центъра за независима журналистика проф.Весела Табакова. Вчера и сметната палата откри това, което писахме, говорих епо време на изборите. Партиите крият пари под масата, най-законно не ги обявяват. Това също е една история, която е добре да отбележим, че е с изтекъл срок на годност. Обаче шансовете ние журналистите да успеем да го направим какъв е? И какво от това, като сметната палата повтори това, което ние бяхме написали или казали?
Весела Табакова: Ами каквото се казва – нищо от това.
Водещ: Едно жълто заглавие – БСП плати клипа с брадвата с пари на данъкоплатците.
Весела Табакова: Знаете ли, има нещо, което мен ме изумява в момента. Има нещо, което се нарича елементарна човешка почтеност. Аз имам много резерви към сегашното управление и критицизъм към него. Но не мога да приема категоричността, ролята на съдник от последна инстанция, която приема БСП в момента. Ако се анализира исказа им, говоренето им – ами то е дълбоко смущаващо. С наглостта. Защото когато се появи тази брадва, която всъщност доста допринесе за главата на нейните творци, защото все пак има някакъв праг на поносимост. Защото когато се прави негативна реклама, когато се прави този тип предизборна пропаганда, има норми, има праг на поносимост. Така че аз лично като я видях тази брадва освен отвращението ми и разбира се беше ясно кой и как я е поръчал, но трябва да ви кажа, че аз по някакъв начин бях много доволна от тая брадва. Но …
Водещ: Да заменим брадвата с нещо по-актуално…
Весела Табакова: Не, вижте, то е много актуално, защото вчера излезе всъщност с какви пари е тази брадва. Така че все пак от тук нататък отново стигаме до законодателството. Тези пари…
Водещ: Тоест журналистите си пишат, властта си върви.
Весела Табакова: Така. Да, върви си. Защото ето ви сметната палата, която прекрасно си върши работата, тези дни излезе с доклад и пак за пътна инфраструктура имаше разкрития за огромни корупционни сделки при конфликт на интереси, защото в крайна сметка въпросния братко с неговите братковци очевидно не е единствения. Има много батковци, братковци на други равнища по-надолу, в други структури и т.н.
Водещ: Нека да станем сега още по-актулани с още един пример.
Весела Табакова: И от тук стои въпроса – е и? При положение,ч е няма ясни законодателни норми, пита се кой ще върне тия пари на данъкоплатеца, който беше обстрелван с тези реклами по време на избори.
Водещ: В началото на отиващата си вече седмица медиите бяха направо взривени от народния гняв срещу един анонимен документ с икономически мерки срещу кризата . в такива случаи обикновено пропускаме нещо важно. Този път какво беше то?
Весела Табакова: Мисля,ч е много важни неща се пропускат. В тия случаи, когато ние правим наблюдение и между другото аз много се радвам, че вчера например една студентка ми каза, понеже ще правят едно наблюдение, и момичето дойде и каза – знаете Ли колко полезно беше всъщност, казва, ние почваме да осмисляме някои неща, на които иначе не обръщаме внимание. И когато човек прави наблюдение и кгоато го прави за по-дълго време изведнъж вижда в дадена медия какво се случва. Както са казвали в древния Рим – на кого това е изгодно. Така че изведнъж става ясно на кого това е изгодно. И кой как си променя позицията и кой как почва да работи, което уви също е по някакъв начин конфликт на интереси. Защото медията трябва да бъде независима, журналиста трябва да бъде независим.
Водещ: Еми няма да се уморим да повтаряме, че има една линия, от едната стрнаа са журналистите и хораат, от другата са хората с властови и икономически интереси.
Весела Табакова: Ами така е, даже когато се чертае схемата на комуникацията по политическия дискурс, винаги тя така или иначе отгоре са политическите актьори, след медиите и гражданите.
Водещ: Понеже казахте за праг на чувствителност, като всеки ден научаваме за все повече и повече батковци, това не спира ли вече възможността ни да възприемаме, защото ние отговора го знаем кой ще плаща за тези батковции братковци. Но не се ли притъпиха вече сетивата ни от толкова много новини едни и същи, само с различни имена.
Весела Табакова: Зависи, не, не мисля.
Водещ: Защото и многото информация също е вид цензура.
Весела Табакова: Дума да не става. Когато се пресища човек с информация безусловно и после зависи по какъв начин кой как подрежда самата информация и какъв дневен ред се формира от нея и това е безусловно и това е установено, защото пресищането с информация даже май Паренти винаги го въвежда в един от моделите си за манипулация. Но знаете ли, дайте да скочим на нещо, което гражданите имаха успех. Около ГМО-тата.
Водещ: Изключителен успех.
Весела Табакова: Така.сега, не искамд а казвам, че проблема е малко по-сложен от моя гледна точка, но това е друга тема.
Водещ: Защото сумата беше малка.
Весела Табакова: Но вижте, за голямо съжаление гражданите не могат да протестират от подобен конфликт на интереси чрез форми тип флаш моп. Което са прекрасни ефекти, много е хубаво, събира се една група готини млади хора…
Водещ: И се бият с възглавници…
Весела Табакова: С възглавници, скачат викат и се разпръсват, защото пък закона е такъв, че …
Водещ: Че могат да ги подведат под отговорност.
Весела Табакова: Могат да бъдат подведени под отговорност като нарушители на обществения ред. Но флаш моп не може да бъде подведен. Те се събират светкавично, то за това е и флаш моп, и след това се разпръсват. Но така беше протеста против промяната на закона за забрана за пушене, аз съм свидетел как в интернет и в скайпа чрез един мой бивш студент – е вярно, че много набързо, малко хора се събраха, но …
Водещ: Беше поставено началото на едно всенародно движение. Така да го наречем.
Весела Табакова: Но тоест искам да ви кажа, че когато става дума за корупционни практики не става работата с флаш моп. Но за това пък наистина си мисля, че е дошъл момента, в който навсякъде да има правила. Ние в това отношение и в книгата накрая правим един опит и хората сами трябва да настояват за това. Да има правила, да има механизъм, както има по света. В книгата има документи.
Водещ: Ето сега ще ви помоля да си сложите слушалките, за да можем да чуем заедно това, което ще каже Огнян Бояджиев от портал Европа. Добър ден.
Огнян Бояджиев: Добър ден. На вас и на вашите събеседници.
Водещ: Какво могат да направят журналистите преди сключването на договори, натоварени с конфликт на интереси? Ние с проф.Весела Табакова, председател на центъра за независима журналистика тук говорим за книгата, която излезе прз седмицата „Неосъществената раздяла”. Въте има едно ваше разследване, което е завършило по подобаващо добър начин.
Огнян Бояджиев: Така е. Аз използвам повода още веднъж да благодаря за това, че нашето разследване попадана в тази книга. За нашия екип това е чест заедно с текстове на колегата от в.Капитал Иван Михалев и на всички останали да бъдем в този сборник.
Водещ: Кое ви помогна обаче? Кое ви помогна най-вече?
Огнян Бояджиев: Кога? При извършването на разследването ли?
Водещ: Да.
Огнян Бояджиев: Ами възможността за регламентиран, лесен и подреден достъп до документи и архиви, регистри в чужбина, в частност в САЩ, защото става дума за лобистки фирми, които там имат много твърд регистър, доста по-добър от този в ЕС впрочем, това в моемтан е тема в Брюксел до колко лобистките фирми са на светло и до колко не. Но е друг впрос. Ставаше дума за една евентуална нерегламентирана дейност, свързана с българския прзидент Георги Първанов по врем ена неговото посещение в САЩ.
Водещ: Лобизма обаче може да е тема на Европа в Брюксел. Но защо не е тема у нас?
Огнян Бояджиев: Ами имаше проекти за закони за лобизма, които още и Кошлуков си спомням имаше подобно нещо, но в момента то не е на дневен ред. Аз искам да отговоря, обач,е понеже се разсейвам, на първия ви въпрос – каква е ползата от едно подобно журналистическо упражнение, серия от публикации или някакви разкрития, които излизат в пресата или в уеб сайтове като нашия портал Европа. От една страна ако такова нещо се прави относително редовно и навреме, тоест още във фазата, в която определна държавна институция обявява конкурс за обществена поръчка или някакъв голям търг и тогава медиите са малко по-внимателни и влизат малко по-надълбоко в самите кандидатстващи фирми, в сумите, които се дават, още преди да бъде сключен договора и преди да бъдат похарчени неправомерно публичните средства, нашите пари от данъците, такова нещо може да бъде предотвратено. В нашия случай на портал Европа, нашето изследване, свързано с Шимон Шерес и този опит да бъде нает като лобистка и PR фирма, за да влезе България в ЕС, това беше 2006г., всъщност резултата от него беше, че се създаде скандал и тази поръчка беше спряна. 1.5 млн.лева не бяха похарчени, което е добре. Според мен това са спестени разходи…
Водещ: С малки разследвания, но редовно, медиите могат да изпълняват профилактика на конфликта на интереси, но им трябва информация.
Весела Табакова: Мога ли едно изречение да кажа.
Водещ: Да, разбира се.
Весела Табакова: Огнян, вие знаете неслучайно вашето разследване влезе, то беше великолепно. Но има една особеност. Че вие минавате през публични регистри в САЩ. Проблема у нас е точно в публичността и в това, че това, което медиите трябва да настояват е точно за тая публичност, за тия регистри. И публичността всъщност е мисля си една от ваксините точно срещу корупционно поведение, срещуи конфликт на интереси и т.н. И вашето разследване това го показа прекрасно.
Огнян Бояджиев: Така е, и което ме навеждан а една друга мисъл. Говорим за ефективността на различен вид институции и усилия в обществото, до колко те допринасят. Та въпроса е защо до момента нямаме задоволителен резултат от всичките усилия за такава прозрачност от не една и две неправителствени организации. Имаме програма Достъп до информация, Трансперънс Интернешънъл, какви ли още не малки и големи фондации и организации, които ползват пък друг ресурс, Отворено общество и т.н., които вече ги няма. Защо техните усилия, след като са били толкова резултатни, не са довели до никакъв реален резултат днес? Реално 2010г. България вече 2-3 години е в ЕС, усилията бихме ли могли да ги зачеркнем на тези организации до сега? Тогава бяха ли изхарчени успешно дадените пари от донорите за граждански инициативи за повече прозрачност.
Водещ: Ами вашата оценка каква е?
Огнян Бояджиев: Смесена е. Трудно е в едно изречение да бъде обобщено. При всички полоожения си спомням на тази среща, която беше преди 2-3 дни с вас, във връзка със сборника. Наистина е хубаво да има системни усилия за нашите колеги в другите региони, извън София , които работят. Не бих го нарекъл точно семинар и обучения, но едни по-чести срещи с тях мисля, че биха вдъхнали увереност и кураж и биха запалили професионалния хъс на журналистите от регионалните медии…
Водещ: И вярата, че могат да разследват и малкия батко, защото освен един голям батко, за който всички знаем и говорим, има и малки батковци.
Огнян Бояджиев: Да, но може би и малки ловци има.
Весела Табакова: В регионален мащаб, вие знаете, че това по някой път е много трудно. Когато там навързаността е такава, че един журналист може да бъде подложен на такива мерки от страна на този и онзи, че живота ни да бъде много тъжен. Само едно изречние искам да кажа…
Огнян Бояджиев: Знаете ли какво се сещам, точно покрай аферата Шевес ни се обавиха от EU Observer колегите, тогава портала Европа за пръв път влезе в отношение с тях и те казаха – тука много интересна публикация сте пуснали, защото ние и на английски я преведохме, я кажете сега, дайте повече, и ние ще сложим една статия. И няколко подобни разговори между единия редакционен екип и другия действат много добре. Действат все ендо си ходил на спа. Това ти дава един кураж да продължиш. Ти виждаш, че така се прави и навън и тези, които са много по-популярни в много повече … история зад себе си в правенето на такива работи, те ти обръщат внимание и това те стимулира да продължаваш. Според мен подобно нещо може да се направи и по отношение на София и регионите.
Весела Табакова: Това е точно така. Но все пак едно нещо има много важно. Защото усилията са усилия, резултатите, разследванията, изследванията показват ясно за какво става дума, но има нещо, което е много важно. За да може да се реализират определени функции на медиите и журналистиката е нужна и нагласа на властта за взаимодействие. Ако я няма нагласата на властта се стига до една народна поговорка за Пенка, която Пенка пее, пък никой не я слуша. И това е неприятното у нас. Защото стои въпроса за това има ли нагласа за откритост, прозрачност и публичност в управлението, властта. И аз разбира се много обичам да съобщавам, че шведския закон за свобода на словото, първия от 1766г.. 4 години след като Паисий пише „О неразумний юроде”. Има за какво да разсъждаваме, защото ние наистина трябва да имаме и медиите и гражданите да имат претенции към властта.
Водещ: Аз да благодаря на Огнян Бояджиев, който внесе една малко оптимистична нотка все пак,ч е разследвания могат да се случват и те по някакъв начин да бъдат забелязвани. Сега, вярно че става дума за малки суми, но пък ако сме по-редовни може би пък и н ие медиите ще успеем да променим отношението на властта към нашите разследвания. Защото ние определено правим каквото можем за всички батковци или поне за по-голямата част от тях. Въпроса е властта как се отнася към тези разследвания и каква да е Посоката.
Весела Табакова: Да. Всъщност за това и стана дума. Но аз все пак се надявам, че наистина ще има някакви законодателни промени. Вижте, не може един да краде, друг да му плаща.в ерно,ч е това е балкански синдром, както се казва, но е крайно време да разберем, че балканите са просто прекрасно място за живеене, но е хубаво ттея синдроми да ги преодоляваме, защото те са болестни. А за тая цел наистина трябва законодателство. Вижте, трябва ад има норми, трябва да има контрол за спазване на нормите и ясни санкции при неспазването на нормите. Така че това не е нещо… примерно стана дума за лобизъм. Защо лобизма у нас потъна. Аз имам дипломант в магистърска програма, шеметна дипломна работа направи за лобизма. Какво се случва у нас, прекрасна. Защити със специална грамота. Добре, защо това потъна, познайте до 3. Защото това означава прозрачност. Както казва френския конституционарист Гюверже – лобизма се бил развивал в САЩ от корупция към информация, към прозрачност. Така. Когато се гласува закон за лобизма се гласува закон именно за прозрачността. Кой представя … лобизма е нормална практика. Въпроса е да е ясно кой за Какво, какви интереси стоят и за какво става дума.
Водещ: Тук да поставим точката днес и да си запомним изречението – от корупция към прозрачност. И да си мислим за домашно. Това е всичко в днешния брой на "Клубът на журналистите". Хубав следобяд ви желаем и посрещнете пролетта, тя идва. Няколко часа ни делят от нея.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-03-13

Водещ: Нещо се обърка тази седмица със задаването на въпросите и получаването на отговори. От една страна излезе, че на въпроси се отговаря с оставки в джоба. От друга страна на журналистите бе казано да не задават въпроси, на които не е получен отговор. Толкова за въпросите и отговорите от двете страни на Дондуков. И за призивите да бъде заровен сатъра. Нищо, че между Дондуков 1 и Дондуков 2 за удобство зее дупка за заравяне не само на сатъри. Ако шоумените бяха журналисти, може би щеше да им хрумне, че скечът би имал по-висок рейтинг от задаването на въпроси без вероятност за получаване на отговори. Но може би има нещо забавно в това шоуто да продължи с актьори, а не с гостуващи политици по вечерно време. А хората се умориха да питат и започнаха по друг начин да си търсят отговори – чрез протести. Започнаха лекарите, седмицата ще завърши с поредния протест срещу генно-модифицираните организми, за който чухте преди малко в новините. И докато коментаторите отбелязват как властта работи като пожарна, властта ни обяснява, че сме като след война. Лошото е, че войните не са такива, каквито бяха и ги печелят отличниците. Те знаят, че богатите трудно дават и за това погледнаха към портмонето на бедните и пресметливите, които пестят ток. И за хората с радиаторите картината е мрачна. И в обърканото време дойде един отговор, без да е задаван даже въпрос. Последните покупки на медийни организации и групи са обвързани с икономически и политически интереси, доведе до частична монополизация на частните медии и огранич1аване на разнообразието от мнения. Закона е неспособен да защити програмната независимост в обществените медии. Това пише в годишния доклад на държавния департамент на САЩ за човешките права в България. В същото време Economist цитира Красен Станчев от института за пазарна икономика, който за пореден път рецитира една стара идея по нов повод – вместо да се увеличават здравните вноски е по-добре да се вземат бюджетите на БНР и БНТ. Да се чуди човек кой стопанисва този гардероб на стари идеи за рециклиране и защо. Колко струва суспендирането на закона за радиото и телевизията и какви санкции би наложила Европа за това очевидно не е въпрос, на който икономистите са склонни да дадат отговор. За това ще го коментираме с председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова и Гриша Камбуров от АБРО. Медиите и авторските права – има ли конфликт – и за това ще стане дума днес. За спора между АБРО и "Профон" – дружеството за колективно управление в частна полза, правата на продуцентите на звукозаписни и музикални видеозаписи и на артистите изпълнители – ще чуерм коментарана изпълнителния директор г-жа Ина Килева. Как репортерските разследвания на Стоян Георгиев от БТВ доведоха до законодателни промени в два закона ще поговорим след 13. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Последните покупки на медийни организации и групи, свързани с икономически и политически интереси доведе до частична монополизация на частните медии и органичаване на разнообразието от мнения. Закона е нсспособен да защити програмната независимост в обществените медии. Това пише в годишния доклад на държавния департамент на САЩ за човешките права в България. В същото време Economist цитира Красен Станчев от института за пазарна икономика, който за пореден път рециклира една стара идея по нов повод – вместо да се увеличават здравните вноски е по-добре да се вземат бюджетите на БНР и БНТ. И така, за да се вземат тези бюджети трябва да се суспендира закона за радиото и телевизията. Та колко би струвало това и какви санкции би наложила Европа за това очевидно не е въпрос, на който икономистите са склонни да дадат отговор. За това ще го коментираме с председателя на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова. Добър ден.
Даниела Петрова: Добър ден.
Водещ: Кой има полза от задаването на подобни въпроси, г-жоПетрова?
Даниела Петрова: В период на икономическа криза се търсят пари от всички сектори. И тук отново се появява една идея, с която се иска да бъде лишено обществото от обществените медии, тоест от радиото и от БНТ. Смятам, че към настоящия момент това е изключително неразумно. Тази идея се вади периодично и винаги не намира подкрепа. Не бих казала, че са интересите, явно има икономически интереси или просто се предлага идея, която е по-екстравагантна, но тя няма практическа реализация към този момент.
Водещ: Какви ангажименти е поела България към Европа по отношение на обществените медии и изобщо възможно ли е в еворпа да има държава без обществени медии?
Даниела Петрова: Ами няма такива позиции да има държава без обществени медии. (?) като съответно трябва да бъде изготвен нов закон за радиото и телевизията, който както казахме ще стартира след сформиране на работната група към МС, ще стартира работа по този закон. Нещо повече – ние към настоящия момент сме транспонирали директивата за Телевизия без граници, към която имахме ангажимент. Имаме и писмо от Алианца, че е налице положително становище за първи опит за саморегулация, вкарването на текстовете в ч.36 от закона за радио и телевизията и готовност за тази година те да проведат своето заседание, своята асамблея в София, където членовете на комисията да бъдат почетни гости. И в тоя смисъл да се проедължи да се работи към една регулация и саморегулация в този сектор. Но никъде не се говори за ограничаване и лишаване от обществена медия.
Водещ: Но сме по-близо до създаването на експертна група, която ще работи по текстовете на един изцяло нов медиен закон, който да догони по някакъв начин медиите в период на цифровизация.
Даниела Петрова: Да. Очаквам до края на месеца да имаме такава информация за формирана работна група. Надявам се това да се случи и да се спазят сроковете, за да се работи за това активно. Да може да се представи текста за общественото обсъждане и да се съобрази със сектора, който наистина се развива твърде динамично.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар. Председателя на парламентарната медийна комисия по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова пред "Клубът на журналистите".

Добър ден и на Гриша Камбуров от АБРО.
Гриша Камбуров : Добър ден.
Водещ: Вашия коментар за икономистите, които във времена, когато шоумените се правят на журналисти искат закриване на обществените медии.
Гриша Камбуров : Спор няма, идеята е доста екстравагантна. Година на криза, но все пак европейската общност е признала стойността на обществените медии на двуполюсния модел, ако можем да го наречем от една страна търговските оператори, от друга страна обществените оператори. Що се отнася до санкция от ЕК – едва ли ще понесем такава санкция, защото едва ли ще се пристъпи към предлаганото решение, както и г-жа Петрова коментира. Във всяка една държава-членка под една или друга форма съществуват обществени медии. Въпроса е следния – как те се финансират. В България трябва да решим 3 основни проблема, свързани с обществените медии. Финансирането, контрола и отчетността. Трябва да има гражданска и колкото се може по-голяма отчетност и наблюдение върху този вид медии, същевременно равно финансиране или развиващо се финансиране през всяка една от годините, което да е стабилно, има различни методи на финансиране. Най-разпространения е през държавния бюджет и през такси. Явно в година на криза и до сега, както не са заработили таксата в България, едва ли това ще стане. Модела BBC е ясен. Там се издържат само от такси. Но ако накараме българския гражданин да плаща такси в размер на 390 лева годишно, това би било убийствено за него.
Водещ: Всъщност всички знаем как се постига британска ливада. Нямаме 200 години. Така че явно, че тук ще трябва да се компенсира по някакъв друг наичн.

Как се защитават авторските права у нас, какви са законите и защо през седмицата се стигна до острата декларация на АБРО, да започнем с декларацията. Нека заедно спрем ограбването и целенасоченото унищоважане на българската култура. Така завършва клипа, който вече е в национален ефир. Защо се стигна до тук питам г-н Гриша Камбуров.
Гриша Камбуров : Първо искам да благодаря и на обществените оператори като БНР, които подкрепиха нашата кампания. Мисля, че от вчера клипа е в ефира на всичките пргорами на БНР, за това и това проличава, че това не е една наша солова акция, само търговските оператори. Това значи, че когато медиите в една държава целенасочено кажат, че има проблем, който не е решен, това би следвало да значи нещо, този проблем да тръгне да се решава. Проблемите с авторските и сродните права и въобще с интелектуалната собственост в България датират от доста години. Налице е система за колективно управление на този вид права, която е възникнала през 1992093 година. Към този момент тя се е развивала по даден начин. Но очевидно, че обществените отношения отново изпреварват нормативната уредба. Във всяка една държава членка от еевропейската общност има някаква система за контрол и мониторинг върху дружествата за колективно управление на авторски и сродни права. Съответно освен задължения за контрол върху тях, държавата им дава един вид монопол на тези дружества – да, ти си единственото дружество, което има право да събира този вид права, но същевременно имаш определени задължения за публичност, отчетност и прозрачност. Ние искаме това, не нещо повече.
Водещ: Ясно. Добре. Добър ден и на г-жа Ина Килева, изп.директор на "Профон", дружество за колективно управление в частна полза правата на продуцентите на звукозаписи, музикални видеозаписи и артистите изпълнители, много ви е дълго заглавието.
Ина Килева: Е, така е, последния да затвори вратата, както казват. Г-жо Филева, благодаря на националното радио и на програма Христо Ботев, че дава трибуна и на нашето сдружение, което в следствие на тази спомената кампания на АБРО беше поставено в ъгъла, в ситуация да се отбранява без да има трибуна, защото това е една битка между Давид и Голиат. Битка на 80% от ефира в България с цялата своя мощ да изрази някаква позициця и от другата страна вечно ощетените през годините на прехода творци, носители на авторски, в нашия случай, това са сродните права и нека да обясня на вашите уважаеми слушатели все пак кои сме ние. Дружество "Профон" е създадено от 1998, а реално вече има отношения със своите ползватели, това са медиите, радиата и телевизите, от една страна, от друга страна множество олзватели на музика от т.нар. публичен сектор, публичното изпълнение, това са ресторанти, хотели, дискотеки, редица обекти, които използвт музика, за да направят своите услуги по-качетвени и по-атрактивни за клиентите. Системата, както правилно обеляза г-н Камбуров е световно призната. Това е система, която е в улеснение максимално на ползвателите. Създава еди нмеханизъм за ползване на музика на едно гише, улеснява ги в това да имат достъп до големите каталози от музикален репертоар, който ние управляваме и същевременно дава възможност на правоносителите да полчуат дължими възнаграждения за използването.
Водещ: Г-н Камбуров вече каза, че има разлики между европейското законодателсто и нашето, има проблем с липсата на прозрачност.
Ина Килева: Нямаме разлика в мненията с г-н Камбуров относно необходимостта от оптимизиране на регламентирането на целия сектор за колективно управление на права. И това беше поставено на масата пред Министерство на културата, което е ресорното министерство, и от сдруженията, които оперират в този сектор с ясна визия, че трябва да се направи необходимото доразвиване на сегашния чл.40, да се създадат ясни критерии за това какви трябва да бъдат дружествата, защото факт е,ч е те трябва да носят голяма отговорност, да имат много ясен регламент за представителност, за вписване в закона. Но също така ние бихме искали в тази регламентация да оставим свободата реалните носители на права да определят на договорено отношение стойността на своя продукт. Тъй като позицията на създателите на креативен продукт е, че този продукт има своята стойност и само те могат да го определят.
Водещ: А кой има достъп до нчина на разпределение на сумите?
Ина Килева: Начина на разпределение на сумите е въз основа на ясно обособени тарифи, които са публикувани на сайта на всички сериозни сдружения по цял свят, ние не правим изключение, които са на принципна Основа. Отчитат се критерии като брой на жителите в населено място, вид на покритие, тоест имаме едно доста разнообразно подхождане към различния вид ползватели в медийния сектор, имаме съответно правила за прилагане на тези тарифи, при които отчитаме естествено наличието на медийни групи, на големи констелации медии, които се радват на определени облекчения. Напоследък УС на "Профон" предвид поставените на дневен ред проблеми от АБРО за икономическата криза, кояо уви с не по-малка сила застрашава и накърнява нашите членове, тоест създателите на музика, музиканти, изпълнителите, продуцентите, но все пак ние имаме партньорско отношение към медиите, ние смятаме, че те са много важен наш съпътник в голямата цел да достигне музиката до крайния потребител, до публиката. И в тази насока обмисляме и вече сме пристъпили към свикване на извънредно общо събрание, на което една от основните теми ще бъде фокусирана върху актуализация на тарифите и на правилата за тяхното прилагане. Но искам да кажа много ясно, че това ще се отнася към тези ползватели, които са доказали във времето коректност, коректност по договори, спазване на договорните отношения и коректност към законит в България, защото за съжаление в момента наистина с тревога го споделям със слушателите на Христо Ботев. От 59 члена на "Профон", всеки от тях с доста голям набор от радио станции зад гърба си, 41 радиостанции са без уредени договорни отношения. Това е в нарушение на съществуващото закнодателство в България и поставя целия медиен…
Водещ: Но сигурно има някаква причина…
Ина Килева: … целия медиен сектор в доста нелицеприятно положение.
Водещ: По отношение на прозрачността, г-н Камбуров, може би вие е добре да кажете нещо.
Гриша Камбуров : Ще развия аргументи в посока на тарифата. Г-жа Килева каза, че правоносителите желаят сами да определят стойността на продукта, който дружеството разрешава неговото ползване. Връщам се към нормативната уредба. Такова нещо никъде няма. В нито една европейска страна дружеството само да определя стойността и едностранно да налага този вид тарифи. Защото по този начин няма преговорен процес. Има едностранно налагане на отношения. Ти, котйо си задължен да имаш такъв договор, нямаш друг избор освен да подпишеш на тези тарифи. Преди 2 години същия този въпрос бе отново повдигнат от нас, тръгна законодателна промяна, но дружеството за колективно управление и част от дружеството за колективно управление чрез натиск върху министъра на културата тогава, проф.Данаилов, неговия началник на кабинет г-жа Малчева успяха да спрат тая законодателна процедура. Сега те ни казват, че отново те са за тази законодателна процедура да започне отново. Защо е така? Понеже се нароиха твърде много дружества и на големите дружества, които работят това им пречи. И е правилно това да им пречи. В повечето дружества няма реална представителност. Това от една страна е проблема. Че ти купуваш нещо от тях, но ти купуваш котка в чувал. Ти не знаеш какво има в този чувал. Те ти казват – ние представляваме световния репертоар. Кой е световния репертоар питам аз. От една страна те не представляват голяма част от българския репертоар. Що се отнася дори и за поп фолк радиата, което ми беше много странно, че "Профон" в своята позиция изглежда не смята, че те са част от българските музикални произведения, защото си бяха написали, че по-малко от 5% в нашите програми е бългаската музика. Ами аз бях изключително много неприятно изненадан за това не познаване на пазара. Бг радио може би е единственото радио, което е със 100% българска музика в плейлистите, доста голям продуцент на българска музика. Същевременно и поп фолк радиата. Които са 3 или 4 на брой изпозлват само и единствено българска музика, нот я не е в каталозите на "Профон". Тя е в катаозите на друг вид продуценти и на друг вид компании.
Водещ: Всъщност може би трявбва да има някаква договореност между различните организации, които представляват авторските интереси на творците, така щото медиите да могат някак да общуват с един субект, а не със 100 субекта. От там идва предполагам голямо объркване.
Ина Килева: Така е, това е в крайна сметка задача на правителството и на компетентните законодателни органи, които да …
Водещ: Тук не става ли дума за саморегулация все пак?
Ина Килева: Не, във всички европейски държави, за които спомена г-н Камбуров, а скоро имаше и туининг проект в тази посока, организиран от министерство на културата, на който ние бяхме поканени, за да се демонстрира опита на Австрия. И там естествено е имало в хода на историческия процес на избистряне на тези отношения множество такива сдружения. Но така или иначе държавата ги окуражава и окуражава малките субекти да се влеят в големите и да се създаде една широка представителност на каталога, който се предлага за един вид права. В случая на "Профон" мога да кажа, че ме изненадва претенцията на членовете на АБРО за непредставителност на нашия каталог. Факт е, че ние имаме зад гърба си каталозите на 4-те най-големи мейджъра – Юнивърсал, Сони Мюзик, Йемай и Уорнър Мюзик груп.
Водещ: Предполагам, че и на БНР, защото то е един от най-големите продуценти.
Ина Килева: Абсолютно. Вие сте наш изключителен партньор и член. Освен това ние, говоря за чуждестранния репертоар, представляваме сериозния каталог на Токо интернешънъл, на Меджик. Чрез договор с много от нашите парнтьорски организации, тъй като ние сме член на специалния EPRC комитет към IFPI. По този начин контактуваме много пряко ъс сродни такива организации, имаме двустранни договори, по силата на които ние представляваме много голяма част от независимия музикален лейбъл каталог в България.
Водещ: Ще задълбочим малко и в тази посока, но да ви попитам – толкова ли е трудно да има някаква прозрачност, особено за случаите, в които да кажем едно радио се явява и продуцент и ползвател. Като ползвател той се възползва само от статута си на ползвател и не може да консумира правата си като продуцент. Това също е сериозен проблем.
Ина Килева: Аз не мисля, че тази двойственост на част от нашите членове, защото има такава, пречи те да усвояват дължимите възнаграждения, които да отиват към тях по един абсолютно равнопоставен начин с останалите членове.
Водещ: Пречи обаче това, че те нямат право да участват в управителните органи.
Ина Килева: Мисля, че това е въпрос на етична норма, въпрос на конфликт на интереси. В момента в България на всички нива се говори за по-сериозно задълбочаване на вниманието към конфликта на интереси. Мисля, че това е точно въпрос набонтон, които се спазват. Така че няма някаква дискриминация на този тип…
Водещ: Но една прозрачност в тази посока би била доста позлена, защото ето виждате тази двойнственост колко е странна.
Ина Килева: Тя се осъществява на ниво общо събрание, на което всички наши членове могат да присъстват и да поставят адекватно своите въпроси. Освен това последните промени в устава на "Профон" регламентиратмного ясен и категоричен начин квотите на представителност, така че да имаме наистина европейски подход към представянето както на продуцентит, така и на артист изпълнителите.
Водещ: Всъщност силата на обществените медии е точно в това, че ние ето предоставяме тази трибуна, в която не се водят преговори и нещата биха могли да се говорят по съвсем различен начин. Г-н Камбуров, как си представяте една прозрачност по-голяма По отношение на "Профон" и на дружествата, които защитават авторски права.
Гриша Камбуров : Аз не искам да отделяме "Профон" като лошия пример дружество за колективно управление на авторски и сродни права. Действително системата е наложила до този момент две дружества, които можем да ги нареч1ем основни. Едното е Музик Аутор, което представлява авторските права, и другото е "Профон", което представлява сродните права. Нароиха се доста дружества, коиот не е ясно кой какво и как представлява. Не е ясно как орпеделят тарифите си. Тоест държавата трябва да има единен подход към тези дружества. Първо аз искам да започна и с това, което г-ба Килева каза за бонтона. Когато ти си едновременно ползвател и си продуцент. Аз бих обърнал същия този въпрос по този начин – как е възможно едни и същи членове на УС да бъдат членове на УС на едното дружество за авторски права и на другото дружество за сродни права. Да, те са в различни качества, но същия елемент. Тоест няма я тази етика, за която се говори. Тоест получава се една свързана политика на двете дружества през общите членове на УС, което ние изпитваме на гърба си през последните месеци. Това от една страна. От друга страна – за мен лично тази отчетност и прозрачност я виждам по следния начин. Първо, всяко едно дружество да е длъжно да разпределя ежегодно сумите, които събира. Второ, да предоставя на министерство на културата или на оправомощен от него орган отчетите, въз основа на които той е направил разпределението. И кой изпълнител, автор или процудент е полкучил сума и каква. Ние не претендираме тези отчети да бъдат виждани от ползвателите. Но ние искаме независим арбитър между двете страни.
Водещ: Всъщност това е скандинавския модел, където Министерство на правосъдието мисля лицензира тези дружества, но и осъществява контрол. Кой осъществява контрол всъщност сега върху вас по …
Ина Килева: Формално би трябвало естествено да бъде министерство на културата и миналата година…
Водещ: Реално никой.
Ина Килева: Напротив. Миналата година имаше искане от министерство на културата към дружествата за колективно управление, които да докажат своята легитимация, така да се каже официално, своята представителност, също така начините по своите тарифи. Целия пакет документи, които ги представят на пазара, както се казва и ги правят легитимни сдружения. И освен това да докажат за коя година на кого разпределят и т.н. Мисля, че "Профон" към този период даде такава информация и до колктоо си спомням в съвета за защита на интелекутална собственост, тогавашния зам.-министър Явор Милушев обяви официално и тогава и г-н Камбуров присъства, че има 3 от 34-те регистрирани по чл.40 дружества, които отговарят на европейските стандарти, коиот имат за себе си Каталог, които имат правила, които разпределят<, които събират и разпределят. И това са Музик Аутор, "Профон" и Филм Аутор. Относно разпределението нека да изясним на вашите слушатели, че то не е някаква функция единствено на административния капацитет и желанието на отделните дружества. Безспорно много е важно да имаме адекватен административен капацитет, да имаме софтуера. Но много е важно да имаме и коректните партньори, които да ни подават своевременно по един подходящ начин отчетите, по които се изготвят съответните разпределения.
Водещ: Ако обаче нещата биха били по-прозрачни, тогава не би се стигало до такива ситуации, поне аз така си мисля. Г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : О, определено . само да поправя г-жа Килева, на това събиране, за което тя каза, тогава зам.-министъра каза, че само 3 от дружествата са отговорили на писмото на министерство на културата и само едно от тях, а именно Музик Аутор е представил пълния пакет документация, която министерство на културата му изиксва. В настоящия момент, въпреки че министерство на културата се опитва да налага някакъв „контрол”, в кавички го слагам, разбира се, защото текста касаещ тези дружества в закона за авторското право в рамките на 2 изречения, никой не ги контролира. Те са оставени на добрата воля на своите членове. Тук обаче това не е едно юридическо лице с нестопанска цел в частна или обществена полза, зависи как са се регистрирали, тук се съчетават и обществените и частните интереси. От една страна влиза през БНТ и БНР, публично ограничения ресурс от държавната субсидия. От друга страна влизат ресурса, който плащат частните медии. От трета страна стоят основните правоносители. Четвъртата страна са и не членове, ащото не трябва да пропускаме, че тези дружества трябва да разпределят и на не членовете си. Важно е как се формират тези тарифи. Основата и каква е логиката на развитието на този вид тарифи. Защо е 3, 5, 7, 15, 30%. Тоест как те са обосновани и въз основа на какво. До сега това не се е казвало. Аз искам да обявя пред слушателите на програма Христо Ботев на БНР, че може би през следващата седмица ние ще обявим нашето споразумение, което подписваме с Музик Аутор, то е за следващите 5 години, урежда взаимоотношенията между нашите членове, техните членове в рамките на следващите 5 години, при определени проценти, и доста конкретно там са мотивирани защо през тази година процента е такъв, защо през тази година процента е друг. Но действително закона за авторското право се нуждае от спешна нужда за промяна и това би било в плюс не само за нас ползвателите, че сме сигурни, че партньора срещу нас е реалния партньор с пълната торба от представителност, а не едно дружетво, което както сега сочат последните дни дойдоха при нас тъкмо 3 и казаха – колко ви дава "Профон"? ами 4%. Ами аз ще ви дам 3.2%. Е добре, как са сметнати тези 3.2% и какъв репертоар. И ние за това помолихме "Профон" да ни представи репертоара.
Ина Килева: Много интересен става рекурса на нашия разговор, защото …
Водещ: Нека обаче след малко да продължим за определянето на тарифите. Останете с нас, ще бъде интересно.

Преди малко прекъснахме на най-интересното, г-жо Килева, за това как се определят тарифите и за това дали ползвателите, както вие наричате медиите, имат право да знаят повече подробности в тази посока.
Ина Килева: Тарифите се определят на база на обективни икономически показатели и по този начин са се формирали тарифите на "Профон", а също така и в сериозен диалог с партньорските сдружения в цял свят, защото както вече отбелязах ние представляваме един огромен чуждестранен мейджърски и независим репертоар. Но аз бих искалд а се върна към интересното съмнение, което изведнъж се породи в 2010година сред нашите ползватели, големите радиа и телевизии, членове на АБРО относно нашата представителност и относно дали този каталог, който те непрекъснато използват, дали точно ние сме протабонистите на тези партньорски отношения. В крайна сметка на тяхната врата, както чухме, чукат и други сдружения и в кръга на техния избор как да форматират своя програмен продукт е да изберат и съответно дружество, тоест сегашното състояние в законодателството го позволява. Така че аз бих призовала членовете на уважаваната асоциация АБРО ако имат голямо съмнение към нашата легитимност да бъдат така любезни да не използват нашия огромен репертоар без надлежно разрешение, което се дължи по закон.
Водещ: Да, но така се оказва, че ще има някакви забрани.
Ина Килева: Ами вижте, не, те могат да пускат само репертоара на Пайнер ООД, тъй като ние сме информирани по надлежен начин…
Водещ: Ако може да не го пускат само него ще бъде чудесно.
Ина Килева: Ами така излиза. Ние сме информирали всички от нашите партньори, че този каталог е изключен от нашия репертоар. Факт е, че това им създава може би известни затруднения, вече говорихме за добрите норми, които би следвало да са насочени към естествен монопол и сближаване на представителността в рамките на едно дружество и няма причини да не гледаме заедно конструктивно в тази посока.
Водещ: Аз си мисля, че всеки естествен монопол получава естествената регулация. Тук проблема идва от това, че няма естествена регулация очевидно.
Ина Килева: Ами аз мисля, че точно за това и министър Вежди Рашидов е назначил работна група, която да се занимае не само с този въпрос и не предизборно, както беше проблема с миналтоо правителство, когато имаше такава инициатива и тя беше изключителна инициатива от страна на АБРО и която за съжаление не беше партньорски и констрктивно обсъдена по приетия добър начин с истинските …
Водещ: Ще има ли реакция от "Профон" по отношение на АБРО?
Ина Килева: Ние имахме вече една реакция. Тя беше цивилизована и бих казала,ч е е изключително премерена с оглед емоционалната огорченост и бих казала възмущение, които наши членове засвидетелстваха, тъй като от въпросната декларация излиза,ч е ако има гробокопач на българската култура, то това е дружеството за колективно управление на правата на продуцентите и артистите изпълнителни "Профон". А същевременно в крайна сметка ние сме на този пазар, за да събираме от ползвателите дължими суми и да ги разпределяме точно на тези хора, които представляват българската култура. И аз мога да кажа, че по отношение разпределението, голяма вина за да не се случва то навреме и по качествен начин носят и самите ползватели, които закъсняват с подаването на отчети. В момента имаме закъснение от членове на АБРО с неподадени отчети за 2008г. И за съжаление голяма част от тези отчети касаят точно българския репертоар. Така че се ощетяват директно именно представителите на българската култура.
Водещ: Г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : Тръгвам от зад напред от това, което каза г-жа Килева. Именно когато "Профон" преди 5 години активизира своята дейност, една моя много добра приятелка и наша колежка Анна-Мария Тонкова бе човека, който даде базата данни за българската музика на "Профон". "Профон" към този момент нямаха представа кой е изпълнител, кой е продуцент, кой е автора, кой е текстописеца и т..н. Г-жа Тонкова денонощно в рамките на месец работи и от нейната база данни извлече и подари на "Профон" тази база данни, с която те разполагат в момента за българската музика. Несъстоятелен аргумент е, че медиите не дават своите отчети. Противопоставям отново двете дружества, Музик Аутор и "Профон", не нарочно. Защо при Музик Аутор нямаме този проблем с отчетите? Там се дават отчети и се разпределя ежегодно. Това се случва така заради изричната воля за преговори от тяхна страна. Колегите от Музик Аутор, имахме 2 срещи с тях, където те казаха – имаме нужда в отчета да пише това и това. Ние казахме – ок, възможно е, ние поемаме ангажимент, че в отчетите вие ще ги получавате навреме, веднъж годишно, до еди коя си дата и ще пише това и това в тях. Ако ние не ги направим си поемаме съответните санкции. Ако ние ви ги дадем в определен формат, вие ги използвате своевременно. Относно представителността на "Профон" – винаги е стояла тя на дневен ред. Тоест кои права представлява "Профон" точно, защото се оказва, че от българската музика не само Пайнер ООД е забранила на "Профон" или не желае "Профон" да го представлява, но се оказва, че има и други такива дружества, които вече са осъдили наши членове за това, че нямат договори с тях, тоест идеята е, че когато ти имаш договори с едно дружество за един вид права, авторски или сродни, когато имаш последващи искания, ти ще пренасочиш второто си искане към дружеството. Ще кажеш – аз съм заплатил на "Профон", отиди и си получи правата от тях. Но какво ни казва това второ дружество, което идва при нас или юридическото лице или физическото лице – да, но аз от "Профон" пари не съм видял. Защо се случва така не мога да кажа, а и г-жа Килева може би трябва да каже за коя година в момента разпределят и защо има такова натрупано закъснение. Защото техни членове, които дойдоха при нас ни казаха, че в момента се разпределят за 2007 парите, които са натрупани. Тоест има едно 3-годишно забавяне назад, в което ние сме заплащали и тези пари стоят по някакви сметки. Тук трябва да добавим и нещо, което е много тревожно за нас като медиите, които са гарант за публичност и прозрачност, как се отклоняват пари от този вид дружество. Тоест даряваме пари на еднодруго дружество, което е на музикалните продуценти за антипиратска дейност. Плащаме същевременно на Нилсън Мюзик контрол да следи ефира. И това всичко го плаща "Профон" от парите, които трябва да отидат при продуцентите и изпълнителите.
Водещ: Има ли такъв проблем, г-жо Килева? Ето виждате ли колко е лошо да няма прозрачност.
Ина Килева: Аз не съм убедена, че "Профон" работи непрозрачно. Ние сме имали срещи разговори и с отделните представители на АБРО. В крайна сметка това са нашите директни контрагенти, тъй като по смисъла на закона ние трябва да си уредим въпросните отношения с всеки един от тях, за да могат те да бъдат чисти и да могат да функционират по един европейски начин.
Водещ: Но разбирате предполагам, че когато отиват други дружества при медиите и искат да ги съдят, медиите са в правото си да си търсят защита.
Ина Килева: Аз мога съвсем отговорно да заявя, че до сега единствено Пайнер ООД е предупредил по надлежен начин "Профон" за това, че оттегля своя репертоар от управление. Тъй като знаете, че по смисъла на закона за авторското право, а също така и наши яустав, ние събираме и разпределяме и за не членове. Така че..
Водещ: Не ви ли се иска взаимоотношенията между медиите и Музик Аутор и между медиите И "Профон" да са едни и същи?
Ина Килева: Да, много ни се иска и ние сме готови да имаме констрктивни позиции в разговора си с тях, стига и те да бъдат конструктивни и коректни към нас. Като договорни отношения и като използване на нашия репертоар при сключване на коректен договор с нас. В противен случай ние изпадаме в ситуацията на нарушение…
Водещ: А кое е неконструктивно в случая?
Ина Килева: Неконструктивното е, че нашата позиция и това, което сме и предложили као алтернатива, което беше изключително добронамерена, в рамките на нашите възможности, не беше коментирана, не беше дори огласена по подобаващ начин и по един за мен странен избор от страна на ръководството може би на АБРО се реши да се мине в тази конфронтация по отношение на "Профон", която не е била търсена, която не е била и очаквана от наша страна.
Водещ: Всъщност медиите когато задават въпроси очакват да получат отговори.
Ина Килева: Така е, но договорния процес е един сериозен ангажимент в две равнопоставени страни, които си имат взаимно доверие. В крайна сметка от разменените преписки между нас се оказа, че асоциацията е изпълнена с недоверие към нашата представителност, към каталога, Който ние управляваме, но въпреки това по много странен начин, техните членове кой знае защо продължават и избират да продължавата да използват този каталог, активно в своето програмно време.
Водещ: Г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : Нашите членове не са виждали до ден днешен каталога на "Профон". И "Профон" няма каталог. Тоест членовете на "Профон" има отделни каталози, "Профон" представлява и управлява, но той няма собствен каталог. Това е едното. Второто, нашите членове никога не са виждали какво пише в тези каталози на "Профон", дали дадена песен или видеоклип попада в тях, защото ние ги получаваме по линия на международните ни партньори и компаниите майки, които изпращат на своята територия определени парчета. И ние не знаем дали те попадат в каталога на "Профон" и именно за това помолихме "Профон" да ни представи своя каталог, за дфа може да започне реалния преговорен процес. Когато ти отиваш и искаш да си купиш нещо, ти искаш да знаеш какво си купуваш и на каква цена си го купуваш. Защото ако представителността е по-малка, цената е една. Ако представителността е голяма, ние сме ок да плащаме ценат.а но тук е липсата на диалог. Тоест за да знаеш какво купуваш, ти трябва да преговаряш. Договорния процес, както Каза г-жа Килева, той е равнопоставен между двете страни. Те излагат аргументи. Аз ще ви кажа какво се случи на нашата първа среща с "Профон". В момента, в който ние изказахме своите искания, "Профон" каза – не, това не може да стане и това е нереалистично да стане. Тоест преговорите, както каза президента вчера и много ми хареса тая реплика, преговорите под сатъра на заплахата не са преговори. В случая под сатъра на импийчмънта, но ще видим какво ще стане в тази плоскост.
Ина Килева: Факта е, че преговорите винаги трябва да се водят с взаимно уважение и членовете на УС винаги са заставали зад тази позиция. Интересното в случая е, че някак си АБРО си присвоява правото да се явява нещо като крайна инстанция и съдник на законността на "Профон" в случая. Аз бих казала, че ние сме готови да разговаряме с всеки един от членовете, които са нашите естествени партньори, членовете на АБРО имам предвид, и да докажем по един надлежен начин в хода на този преговорен процес размера на нашата представителност.
Водещ: Ще се съгласите ли с това, че наистина липсва прозрачност, за да се натрупат толкова много проблеми в общуването?
Ина Килева: Винаги можем да бъдем по-прозрачни. Както ние като дружества за колективно управление, така и медийния сектор, като собственост на капитала, като свързани лица, като отчетност, като договорна основа. Също така като спазване на законодателството. Така че това е едно изискване, което би трябвало да бъде прилагано с равна сила към всички обществени стопански субекти в дръжавата. В една европейска правова държава.
Водещ: И накрая какво, да вземем да предложим една среща и с третия субект, за да станат нещата по-лесни. Това възможно ли е, г-н Камбуров?
Гриша Камбуров : Първ отговарям на г-жа Килева, ако може, извинете ме. Отваряме закона за радиото и телевизията и виждаме чл.17, където пише, дори още в чл.1 и 2, че медиите подлежат на регистрационен лицензионен режим. Те са едни от доста контролираните в тази връзка и точно по отношение на своята работа. Малко известен е факта, може би, това е по вина на СЕМ, защото той не го е … не е уведомил или не е промотирал тая своя дейност, но ние сме длъжни до 31 март всяка година да предоставим своя финансов отчет от преднага една година на СЕМ. Същото го правим и в търговския регистър. По отношение на прозрачността и собствеността на капиталите, това е една доста популистка тема, която мисля, че вече е на път да бъде решена. От една страна ние се съгласихме в последните изменения на закона СЕМ да разшири своя регистър. Тоест ние ще дадем допълнителна информация именно кой представлява това дружество, кои са съветите на директорите, кои са собствениците, стигаме и по-напред – кой има отговорност за взимане на решенията и кой може да влияе за тази отговорност. Тоест прозрачността и репресията или санкцията от страна на държавата е в огромно по-значителна степен от тази по отношение на дружествата. Ние не искаме н ещо друго, не искаме тези дружества да страдат. Искаме те да бъдат нашите коректни договорни партньори. Г-жа Килева и "Профон" не могат да кажат с кой те ще преговарят. когато медиите са упълномощили своята организация, която в България е едиснтвена и се казва АБРО, единствената медийна организация, в която не членуват само и единствено обществените медии по разбираеми причини, те са упълномощили своята организация не само с пълномощни, но и по устав. И са казали – искаме АБРО да договаря нашите рамкови отношения с "Профон". "Профон" е длъжен да уважи това наше искане. Защото какво се получава? Въпреки, че ние изрично сме ги уведомили за това, че преговорите ще се водят на едно място именно за да бъдат по-лесни, да се постигне по-бързо споразумение и за да може членовете на "Профон" да бъдат максимално защитени, че голяма степен от нашите колеги ще има реципрочност на действията, ще подпишат тези договори, за това сме взели тази мярка. Ние сме една демократична организация и което каза г-жа Килева въобще не е вярно. Не ръководството на АБРО взе решението за тази инициатива, която предприехме, тази кампания, а тя дойде от единичните членове на АБРО . и това са единичните членове, които работят и на малки, и на големи пазари, и националните телевизии. Тоест максимално широк е хоризонталния разрез по взимане на решение…
Водещ: Ще имате ли нова среща, накрая да кажем?
Гриша Камбуров : Ние сме в поредица от срещи, какт оказах довършваме споразумението си с Музик Аутор, в поредица от срещи сме с правителството, ресорното министерство, и т.н. Надявам се, че ще имаме и нова среща с "Профон". Ние в петък сме изпратили нотариална покана в отговор на тяхното писмо, че те не желаят да преговарят с АБРО, искат да преговарят индивидуално с медиите. Аз …
Ина Килева: Искам да уточня, че …
Гриша Камбуров : Много се надявам, г-жо Килева, да не ме прекъсвате докато говоря. Много ще се радвам да заровим томахавката, защото аз крия много голяма лична симпатия към вас още когато бяхте зам.-министър и по-рано. Вие сте направили много за България и за българската култура в лично кач1ество. И се надявам, че в еди ндиалог ще успеем да заровим томахавката и намерим ключа от бараката.
Ина Килева: Ами да, и аз също да довърша. Факт е, че ние уважаваме медиите като наш стратегически много сериозен партньор и на няколко пъти в ралзични формати имахме възможност да го изразим, писмено, вербално, в лични разговори и т.н. Сега и в ефира.
Водещ: Ще има ли нови срещи?
Ина Килева: Ние поискахме от АБРО да ни увери в този формат на представителност като асоциация и до каква степен решенията, които АБРО взима в един такъв преговорен процес са правно обвързващи с отделните членове. Мисля, че това е едно естествено също наше желание – да се уверим в това дали АБРО има достатъчното качество и легитимация да води преговорите…
Водещ: Има ли?
Ина Килева: Не сме получили също тази информация. Така че нека да кажем, че е имало напрежение между страните, напрежение, което една от страните избра да превърне в медийна кампания и в някакъв вид атака срещу дургата страна въпреки че във въпросното изложение се казва, че ние сме агресивните, контрагенти и …
Водещ: Това е защото медиите винаги питат и винаги искат да има отговори. Това, че няма отговори всъщност е най-основния проблем според мен.
Ина Килева: Факт е, че също така нас ни питат и правоносителите, питат ни и казват – защо в България не работим нормално…
Водещ: Не може обаче един да има превес. Има производители, има и потребители. За да има една честна и коректна търговия трябва да има баланс между потребители и производители. Не може единия да бъде поставен…
Ина Килева: Тук става дума за много повече от търговия, г-жо Филева. Тук става дума за основни ангажименти, които са част от нашето определяне като европейци. Става дума за защита на изходни права за собственост, каквото е авторското право и сродните му права.
Водещ: Последно, с едно изречение. Ще има ли нова среща?
Ина Килева: когато имаме израз на добронамереност…
Водещ: Той как изглежда този?
Ина Килева: … и желание за контакт, ние от наша страна сме готови за преговори. И аз съм много щастлива да заявя, че г-н Генов, който е председател на АБРО, същевременно и оглавява някои от ключовите медии в организацията, вече ни е изпратил писмо с искане за среща и ние естествено ще откликнем.
Водещ: Ще има ли среща, г-н Камбуров, да или не?
Гриша Камбуров : Ще има среща. Пак казвам – медиите са чувствителни не само по задаване на въпроси и търсене на отговори, но те са чувствителни и по намеса в редакционните им съдържания.
Водещ: Най-вече. Благодаря ви за това участие. Сега ни остават минутки само да разберем още какво могат медиите.

Добър ден на колегата от БТВ Стоян Георгиев.
Стоян Георгиев: Здравейте.
Водещ: Две ваши разследвания доведоха до законодателни промени. Закона за движение по пътищата, може би и закона за образованието. Да ви попитам първо имате ли книжка и цената на това разследване не беше ли прекалено висока?
Стоян Георгиев: Да, имам книжка и искам да уточня, че за образованието не мисля, че нещо има връзка това, което е променено с мое разследване. А конкретно за движението по пътищата – регламента за провеждане на изпитите за шофьори предполагам, че разследването имаше своя принос, така или иначе проблема беше ясен от много време и от много години и някак си може би не в точното време, когато се променяше и идваше ново правителство и имаше някаква воля за промяна. Така че правя това уточнение, за да е ясно, че не мисля, че чак такава голяма значимост има това, което направих.
Водещ: Да, но определено има значение, защото в крайна сметка правилата са променени, а това значи, че за да търсят гражданите журналистите, значи гражданите вярват на журналистите и журналистите И гражданите могат да постигнат нещо добро.
Стоян Георгиев: Много често търсят гражданите журналистите, защото не вярват на държавата и то съвсем основателно и за това до колкото ние правим репортажи и показваме проблеми и разследваме, ако така го кажем, че сме разследващи репортери, стигаме най-често до битовизми, решаваме битови проблеми предимно, които държавата не решава. Това е факт, че в България ако има някаква особеност на нашата журналистика, тя доста се занимава с такива проблеми, които се решават когато се покажат по телевизията. А кгоато говорим за корупция, какъвто случай показахме с ДАИ, сме стигнали до едни служители на регионално ниво, което пак си е някакво постижение, но в крайна сметка трябва да кажем, че нивото е толкова…
Водещ: Да. И на този фон какво е бъдещето на разследващата журналистика, още повече, че вие снимайки със скрита камера си давате сметка, че ако някой поиска може спокойно да ви осъди.
Стоян Георгиев: Да, аз наскоро правих БТВ Репортерите точно по тази тема. Да, факт е, че законодателно снимането със скрита камера, до колкото това снимане със скрита камера е едно от оръжията на разследващата журналистика, е забранено. И в случая очевидно за всички е ясно, че то е напълно оправдано, когато е направено за цели, които са от обществен интерес, има едно негласно споразумение между държавата, между прокуратурата, която би следвало да повдигне обвинение и репортерите, че такива обвинения не се повдигат. Но в крайна сметка когато имаме закон, който е такъв, закона не се е променил от времето на … да припомним случая с румънския журналист, нито случая с Батето и BBC. Закона си е същия, както тогава. Тогава България се вкара в едни международни скандали и по света в две държави вече посочената страна, в която свободата на словото не е на добро ниво, защото държавата си е оставила отвор за саморазправа с неудобни репортери, закона е същия и сега в момента държавата просто използва тези лостове. Но факта, че те съществуват е лош сигнал. И тъй като аз пак се връщам към това, което казах. Че ние, когато разследваме, не знам дали вие имате примери, но аз лично не се сещам, да сме стигали до повече от чиновници на ето такова ниво, каквото ние показахме в нашия репортаж.
Водещ: Ами не ни допускат.
Стоян Георгиев: (?), регионални. Да, показваме корумпирани инструктори, но на това ниво. Ако представете си ние направим едно наистина сериозно разследване, голямо, което отнема и много време и много ресурс, в което примерно показваме как един депутат или един министър всъщност е корумпиран, по същия начин, както тези даяджии. Такива има, това е абсолютно сигурно и е въпрос на много воля да бъдат показани. Те не са показвани до сега и представете си тогава те дали не биха се възпозлвали от тези закони. Моя отговор, който бих си… поне това, което мисля е, че ще се възползват. И така. Не мисля, че това е причината журналисти да не стигат до там, но да кажем това е една от причините.
Водещ: Много ви благодаря за този коментар. За съжаление винаги времето не стига. Сега имам точно 5 секунди, за да ви пожелая хубав съботен следобяд.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-03-06

Водещ: Някога на мегдана съперниците разрешавали споровете помежду си. Сигурно и като антитеза на дуелите. Вчера на най-личния мегдан в България – пред президентстовто – нямаше надиграване, а надснимане. Веднага след това дойде и стенограмата и медиите зарязаха снимането и започнаха цитирането, за да отворят място за големите обяснения. И така, докато всеки загуби нишката. А днес бе поискана стенограмата нотариално заверена и на звуков носител. А това се случва ден, след като суверенът се произнесе – българското оперно чудо е събитието на ХХ век.
Българското оперно чудо е събитието на ХХ век. Удивителното на този избор беше не само че изглеждаше невъзможен на фона на самоиронията, с която дадохме мощно рамо на чушкопека. Изумителното е, че се чука коментари, че това не е избор, защото е ген. И тези коментари не дойдоха от събраните като в юмрук гласове от Димитровград. Дойдоха от неподписания днес часови коментар. Цитирам: „Все едно да отбележим като най-важен факт от изминалото столетие, че 18% от българите са зеленооки”. Край на цитата. Третото място бе за откриването на шестия сърдечен тон. Ако смените изданието с „Труд”, можете да прочетете за съмнението, че малко хора са участвали в гласуването. Защото кой друг освен докторите би гласувал за това събитие. Нищо че голямото мнозинство българи разбрахме от тази кампания за това откритие. Как да не се замислим отново за нашенския феномен да бъркаме рейтинг с доверие? И защо тогава да се изненадваме, че политиците вече открито ни поднасят стенограмите за публикуване. Така спестяват времето, в което те могат да попаднат в медийните пощенски кутии. Да, имаше голям интерес към стенограмите на МС, но откакто те са в Интернет, интересът спадна. Дали поднасянето на избрани стенограми от президентството ще събуди интереса на хората, само шоумените си знаят. За сценария на избора на събитието на ХХ в. и за самия избор ще говорим с Димитър Стоянович, сценарист на кампанията на БНТ1. Отвъд кампаниите седмицата донесе далеч по-сериозни и лоши новини за насилие над деца. И днес има нови, уви. Как говорят медиите за това насилие, как говорят хората и каква правят институциите ще коментираме с Кристи Петрова от в. „Политика”. „Кома” – журналистика или публицистика. В сряда предстои колегата Огнян Стефанов да представи книгата си. Очаквайте да чуете и неговия коментар.
Добър ден на Димитър Стоянович! Подлежи ли избора на събитие на ХХ в. на сценарий?
Димитър Стоянович: Ами както по принцип в историята сценариите се пишат от хората, от събитията и от определени личности. Това са трите, как да кажа, края на триъгълника, който въобще тика историята напред или назад. Така че от гл.т. на сценариста, какъвто съм аз, тя просто се подвежда в някаква посока и оттам нататък, както и с това предаване, хората пишат.
Водещ: Но вотът не подлежи на сценарий или подлежи?
Димитър Стоянович: В никакъв случай вотът не подлежи, той и затова е интересен.
Водещ: Доколко имаше логика в коментарите, че ето един Димитровград не е бивало да попадне в такава класация? Това не е ли един стар повик за цензура?
Димитър Стоянович: Ами разбира се, че е така. Според кого един паметен, значим строеж, който наистина олицетворява цялостната промяна в… как да кажа, и вътрешния, и визуалния свят на българина, защото Димитровград е паметник, той е паметник на една нова култура, която идва в България, това я да я наречем съветската или болшевишка управленческа система, която налага своите методологии и те включват дори, как да кажа, точно домовете, в които живеем, колите, които караме, уредите, които използваме. Това е една изключително важна промяна, която бележи нашия ХХ в. безспорно. А Димитровград е наистина един град, изникнал от нищото. Три села и два завода се създава на едно голо поле един град по съветска система, тя е съветско-американска, тя не може и да се нарече точно каква е чисто архитектурната й същност, но така или иначе по един съветски образец се строи този град и той е наистина уникално явление. Това е строеж, безспорен строеж на ХХ в. А това, че на някой не му се иска това да попадне, аз не смея да го коментирам. За мен това е белег на изключително ниска култура и на страховити комплекси, разбира се, които донякъде разбирам и оправдавам. Но не би трябвало да е така. Време е да скъсаме с тези неща и да сме малко по-отворени към нещата, които са се случили и които предстои да ни се случат.
Водещ: Какви журналистически коментари събра класацията?
Димитър Стоянович: Журналистически точно. Ами журналистически, точно както и нежурналистически – всички се движат в посоката на една болезненост. Връщането към ХХ в., което беше нашата цел, е желанието да се направи първа равносметка за това, което ни се е случило и това, което ни е довело дотук в момента и ни направи такива, каквито сме. Този опит очаквано предизвика много агресия, много страсти, крайности, необективност. И според мен в крайна сметка си свърши работата, защото…, тук дори мога да говоря за някакъв вид сблъсък на поколения, но не в принципна млади – стари, а в желанието от едно поколение нататък да се спре вече ровичкането в старите рани или… не се изразих точно, не да се спре, ами вече да се лекуват тези рани, защото не може постоянно да отваряш един и същ шрапнелен белег, отново всеки път да го разтваряш, всеки път да го тикаш в лицето и нищо друго да не прави. В смисъл, да оставаш на това място, без да отиваш напред. Раните от миналото и хубавите моменти си остават в миналото. Да, те ни правят такива, каквито сме, но осъзнавайки ги, давайки им реална и обективна оценка, вървим напред. И на мен примерно, и на хората около мен ни е омръзнало да се занимаваме с едно и също нещо, без да вървим напред. Някак си и това се опитахме да направим точно с това предаване, естествено в много по-голям национален мащаб.
Водещ: Кой остана най-доволен? Май учителите по история? Защото безспорно това беше едно добро познание. Учителите по история за 6-и клас, май?
Димитър Стоянович: И шести, десети и единадесети.
Водещ: И десети, и единадесети също да.
Димитър Стоянович: разбира се, това е… как да кажа, това е ос новата на цялата тази кампания – образователния елемент. Всичките тези страсти, които в периферията възникват, те са добре дошли, но центърът е точно образованието, нещата, които много, много хора, бих казал преобладаващата част от хората не са чували или удобно са забравили. Логиката на Мечо Пух най-много обичам удобните приключения не важи от гл.т. на историята. Историята трябва да се знае и с нейните дидактично казано поуки да вървим напред горди и щастливи.
Водещ: Равносметката на коментара на хората каква е – повече отрицание, повече положителни оценки, кое надделява?
Димитър Стоянович: Надявам се, че положителните оценки са повече, доколкото все пак здравомислещите хора би трябвало да са повече от нездравомислещите и озлобените, и хвърлени в някакви си собствени драми с определени политически събития. Лично аз за себе си мога да кажа, че все пак колкото и да бях вътрешно подготвен за това, много се изненадах колко още злоба има точно около… как да кажа, политическата ситуация в момента. То е ясно, че в историята политическата озлобеност е зловеща, тя върви в полюсност, истински крайности, но че тя продължава до ден-днешен в едни изключително интелигентни хора, които би трябвало да са осмислили процесите, би трябвало да са преминали през тези, как да кажа, пубертетни прояви на политическа крайност, оказа се, че въобще не е така. И че когато се изложат проблемите, за които пак казвам, свикнали сме удобно да си мълчим, някак си хън-мън, все едно, че ги е нямало, изведнъж се оказва, че всичко, въгленът си седи отдолу под пепелта и той страхотно гори. И пред очите ми едни наистина приятни, смислени хора се превръщат в полувидиотени, как да кажа, персонажи от ранни стачки някакви, които искат да бият, искат да мразят, искат да унищожават и най-лошата ни черта – да рушим вместо да изграждаме. И това наистина беше за мен една много голяма изненада, която аз проследих, казвам го без цинизъм, с искрен интерес.
Водещ: Продължаваме с обещаната история на чушкопека. Това като че ли беше най-големият победител от вота на отрицание и на поляризация.
Димитър Стоянович: Е, да, по принцип категорията битови нововъведения за ХХ в. е категория, която цели някак си да предизвика чувство за хумор във всички случаи, въпреки и сериозните кандидати. Но като цяло това е битова категория. Няма нищо по-смешно от бита в крайна сметка.
Водещ: Имате ли чушкопек у вас?
Димитър Стоянович: Разбира се, че имам. Как? Аз съм истински българин, моля ви се.
Водещ: Всъщност едва ли има къща без чушкопек, аз също имам, вярно, не е от този усъвършенстван модел „Мерцедес”, но все пак имам чушкопек.
Димитър Стоянович: Чушкопекът е един изключително симпатичен уред. Даже аз лично съм носил чушкопек до Виена, където брат ми беше студент. И съм носил в един рейс ужасяващ 90-те години в ръката си, през цялото време на пътуването, 14 часа бях в скута си с един чудесен чушкопек, чисто нов, където той гордо печеше чушки до края на следването си. И неговите хазяи австрийци, много сериозни хора, графове, изключително се наслаждаваха и сами пекоха чушки като изоглавени в тези 7 години.
Водещ: Те ли са новите собственици на този чушкопек?
Димитър Стоянович: Да, да, мисля, че да. Както и една от тези нашите класически скарички, имаше едни квадратни с решетка вътре, единичка отгоре реотан за правене на принцеси. Мисля, че те останаха наследство. Въпреки че те си направиха и един много любопитен експеримент, измериха, че чушкопекът, българският в техния дом, харчеше повече ток, отколкото всичките им уреди едновременно включени заедно. И естествено много се забавляваха от този факт.
Водещ: То не е много забавно, но…
Димитър Стоянович: Не е много забавно, но това е соцуред в крайна сметка и съвсем логично. Добре, че не им е изгорил инсталацията.
Водещ: Но всъщност историята на чушкопека и неговата малка победа като че ли има и някакъв втори план?
Димитър Стоянович: Винаги има втори план. Чушкопекът в крайна сметка е символ. И извън чувството за хумор и тези, които са гласували чисто на майтап, че това е българското нововъведение в бита, наистина в световен мащаб чушкопекът изобразява начина на мислене и начина на живот на българския народ в една определена епоха. Не че сега не е така, но нали говорим за ХХ в., някак си по-успокоително е, че чушкопекът е символ на… как да кажа, на всичко онова изгубено, бих казал изгубено точно след 9-и септември, целия този домашен уют, работата на семейството да направи зимнина, да се подготви за пролетта, да обере реколта и тези абсолютно български хубави традиции, които са тотално унищожени, чушкопекът е последният някак си, последната тъжна реакция на сгромолясването на тази да я наречем патриархална българска система.
Водещ: След като новите собственици на чушкопека ,за който говорим във Виена са направили тези изчисления, хубаво е да си дадем сметка дали и ние правим подобни изчисления, притежавайки всеки един от нас такъв уред, затова, че много ток отива.
Димитър Стоянович: Дълбоко се съмнявам, че има българин, който си прави една толкова сериозна сметка. Ние наистина сме научени, че всичко е на килограм – парно, ток, вода, всичко се лее из ведро, и въобще тази спестовност, която е типична за западноевропейското общество е част от начина му на мислене, и не случайно това общество е на толкова високо ниво световно, това нещо у нас не съществува. И дори сега, когато общо взето всички сме на ръба на битовото оцеляване, просто ние не си правим такава сметка. Много по-лесно е разбира се да се оплачеш, да кажеш, ах, колко е висока сметката за тока, ах, колко е зле с водата, парното ме съсипва, а всъщност ти нищо не правиш за това наистина да си направиш една сметка за месеца за живота и да видиш какво трябва да направиш.
Водещ: Дали обаче тази сметка не е направена подсъзнателно и това да обяснява провала на финала на чушкопека? Защото той много тежко се сгромоляса.
Димитър Стоянович: Е, и чушкопекът, милия, имаше доста сериозна конкуренция в… как да кажа, наистина много по-сериозни кандидати за събитието на ХХ в., които мен ми е изключително тъжно, защото според мен чушкопекът напълно заслужава да бъде българското събитие на ХХв. Каквато и вълна от възмущения и проклятия да се понесе над страната, мисля, че той наистина е един символ на този век и на българина, който наистина остава. Но пък много хубаво наистина рамкира цялата класация от чушкопека до операта – това са такива едни стъпала, които са извървени. Хубаво е, че го има, за мен това е по-важното.
Водещ: Да заговорим по-сериозно и за победителя. Защо победи операта? Това е една носталгия по все по-дефицитната култура в ежедневието ни или нещо друго?
Димитър Стоянович: Първо трябва да кажа, че аз съм потресен от факта, че операта спечели. Това не е нещо, което съм очаквал със сигурност. Това за мене е всъщност изненадата, която поднесе зрителя. Точно както си говорехме в началото за историята кой я пише, дори през ум не ми е минавало, че едно културно събитие, и то бих казал от високите етажи на културата, доколкото има разделение, може да бъде определено за събитие на ХХ в.
Водещ: Сигурно е обаче, че меломаните не са организирали подривна дейност, така щото операта да спечели, и едва ли само меломаните направиха операта победител. Затова ми се ще да питам дали това е някакво полуосъзнато чувство за дефицит на култура в ежедневието ни?
Димитър Стоянович: Това разбира се е така, както и от поводите за гордост, защото ясно е колко от нас познаваме хора, които слушат опера денонощно и това е тяхната музика. Това наистина не е, за съжаление, музиката на ежедневието. Но хората според мен, някак си висотата на положението на това изкуство, фактът, че вътре има наистина една тълпа буквално от българи, които са на върха на това великолепно изкуство, топли, радва, стресва, трогва, очарова и т.н. и от тази гл.т. гласуваш за това, което наистина е лишено от един минус. Защото всичко друго има и хубави, и лоши страни, съмнения, драми някакви, докато за оперното чудо, за българските гласове нищо лошо. И разбира се тук има, много е важна на първо място фигурата на Борис Христов, който е вътре в тази номинация. От него започва всичко буквално в българската опера на толкова високо международно ниво. Това е човекът, който наистина е познат на всяка българска къща, всеки българин знае „Многая лета” в неговото изпълнение. и почти във всяка къща това изпълнение присъства. И то наистина отпушва в една друга посока, подсъзнателна, което е прекрасно. Наистина за мене е изключителна изненада. Аз съм много горд, че това е победителят, защото наистина показва едно развитие напред, един шамар точно върху озлоблението и безсмисления разговор. Аз лично много мразя безсмислените разговори, които тъпчат на едно място. Това е една крачка напред, това е една крачка към смисъла на нашето съществуване въобще. От друга страна, за мен нямаше наистина никаква драма да спечели и чушкопекът, и…
Водещ: Димитровград.
Димитър Стоянович: И Димитровград, неговия славен подгласник и т.н., и т.н., и 9-и септември, за който всички бяха подготвени, че той именно ще е събитието на ХХ в.
Водещ: Колко процента от нас зрителите научихме за шестия тон?
Димитър Стоянович: Процентът е близо до 100 според мен, защото самият аз, когато писах за тези неща, всъщност научих, че българин е открил шестия сърдечен тон и всичките други научни подгласници, които останаха на по-задните места. Всъщност самият аз, а зрителите в много по-голям мащаб съм сигурен, че са били до голяма степен потресени от това какво се е случило, какво е направено, изобретено в България и това доказва смисъла на една подобна кампания.
Водещ: Такова едно откритие облаче зад Океана веднага ще бъде опаковано и продадено като супер хитова стока. Защо у нас това не се случва, даже и не знаем, че има подобно изобретение, което е дал българин на света?
Димитър Стоянович: Е това е огромната разлика между тоталитарната и демократичната система. Това е съвсем логично. Така, както съветските учени са изобретили почти всичко от най-съвременната модерна технология, която ни заобикаля в момента, пък никога не се е знаело за това, или тайно под маса самата държава го е продавала на своите най-големи конкуренти и т.н., и т.н., това нещо се е случило в много по-малък мащаб със случай за шестия сърдечен тон или лекарство нивалин, че ако щете и с чушкопека, който при подходяща търговска форма може да е един много любопитен и колоритен пазарен продукт.
Водещ: Как беше, съветското джудже е най-голямото джудже?
Димитър Стоянович: Разбира се, 20 години щастливо детство и т.н. Това е… как да кажа, наистина тоталитарната система е един затворен остров, в който корабокрушенците при късмет се запознават с Петкан, но в обичайния случай си остават сами до края, докато островът не потъне или континентът не се приближи.
Водещ: По-здрави ли сме вече, след като успяхме да изберем събитието на ХХв.?
Димитър Стоянович: Мисля… как да го кажа, защото тръгнахме от медицинския термин, някак си започваме лека-полека, електрошокът, ефектът на електрошока з апочва да връща сърдечните тонове лека-полека. Мисля, че още, надявам се, че след още 30, 40, 50 години да сме излекували безспорно дълбоките си рани от миналото и от нашия път.
Водещ: Ако сега трябва наново да напишете сценария, какво ще промените?
Димитър Стоянович: Нищо нямам намерение да променям, историята най-малкото не може да се промени. Няма смисъл да се променят неща, които не подлежат на промяна. Бъдещето ще ги промени по най-логичния и най-нормалния начин.
Водещ: Това, което най-много ви изненада в тази кампания и това, което не се случи, а много ви се щеше да се случи?
Димитър Стоянович: Наистина искрено ми се щеше да видя все пак откровено по-интересуващите от случващото се хора. Дълбоко мислещи за нещата, които са им се случили и поне опитвайки се да направят равносметка за собствения си живот. За съжаление, въпреки всичките неща, мисля, че още като цяло не сме достатъчно силни да кажем трезво за собствения си живот какво не сме успели да направим, какво сме успели да направим. Предпочитаме все още да си затваряме очите, за да е по-безболезнено някак си, да не се тревожим с неща, които не са ни май много приятни. А това за мене е все пак болест, истинска.
Водещ: Кой трябва да пише учебниците по история? Това е една… как да кажа, доста медийна тема, много години наред ние журналистите се занимавахме с това да коментираме кандидатстудентски или кандидатгимназиални бисери, сега обаче дойде времето като че ли да се коментират повече учебникарските бисери. Аз имам един любим от учебника за 2-и клас по български език и литература как е подредена българската азбука. Знаете ли?
Димитър Стоянович: Не.
Водещ: По азбучен ред.
Димитър Стоянович: Има логика.
Водещ: Та кой трябва да пише учебниците по история? Защото в крайна сметка едва ли само с медийни продукти трябва да запълваме липсата на познания за историята ни?
Димитър Стоянович: Образованието във всички случаи е един от най-важните приоритети и на държавата, и на обществото. Мисля, че тези две… как да кажа, колони, които са доста нисички при нас, поразклатени, с подбити основи, те са тези, които трябва да контролират и да насочват процеса. Защото образованието е основата на всеки един човек във всичко, което направи от този момент нататък. Когато образованието е глупаво, слабо, политизирано, то прави глупави, слаби, политизирани хора.
Водещ: Обаче могат ли медиите и родителите, които се явяват преводачи на учебниците, да променят образованието?
Димитър Стоянович: Аз затова казвам, че държавата е тази, която… тя е първата колона, тя е тази, която трябва да има образователна политика. И тази политика да слага важното, новото и да чисти всички тези туморни образования, които естествено, че има в цялата ни учебна програма, да не говорим по мое време какви изумителни глупости са преминали през очите и съзнанието ми. Те със сигурност и мен са ме повредили донякъде, но хайде, аз след това съм учил история на университетско ниво и донякъде съм поизчистил повечето неща. Но ако това стане за нормалния и израстващ човек, на когото мозъкът му е все още отворен и необременен с обичайните житейски глупости, това много ще тикне напред чисто, дето си говорим, за основата на един човек, на когото тепърва му предстои развитие.
Водещ: Кое помага повече – историческите познания или журналистическите рефлекси при правенето на един такъв сценарий, който, пак да кажем, има сценарий, но той не е сценарий на гласуването?
Димитър Стоянович: Не би могло неподготвен от историческа гледна точка човек да седне и да напише тези сценарии, и въпреки това казвам, че журналистическият рефлекс е по-важен, защото едно е да познаваш историята и да умееш да я анализираш, защото това е главното умение в историята, а не да помниш цифри и дати, но най-важно е как го поднасяш, така че да бъде разпознаваемо, интересно и смилаемо от хората. Затова точно казвам, че в случая журналистическият рефлекс е на първо място.
Водещ: Какво могат медиите и гражданското общество заедно, нека с това да завършим?
Димитър Стоянович: Засега, напълно откровен ме питате, аз напълно откровено ви отговарям, засега мисля, че нищо не могат да направят. Това е абсолютно категорично. Нито имаме медии, които са обединени от нещо или от някакви каузи, нито имаме гражданско общество. Така че по този въпрос, уви, нямам какво повече да кажа.
Водещ: Това е един доста песимистичен коментар, той няма ли друга страна?
Димитър Стоянович: Ами няма друга страна. Каква друга страна? Ние просто, нашето общество, ние имаме заглавия на някакви неща, но нямаме съдържание. Имаме форма, но не и съдържание. Може да си говорим до утре за нашето гражданско общество, ама аз като не го виждам в нито едно проявление, по никакъв начин обединени около смислени проекти, каузи, задачи, които кипят около нас. А е една цялостна апатия във всичко, с което се захващаме и най-много дето си говорим са някакви политизирани страсти, където да излееш горчилката и малко да ти олекне.
Водещ: Обаче тази седмица се оказа, че апатията много сериозни корени е пуснала и сред чиновниците, които въпреки сигналите за насилие над деца, като че ли се отдават на апатията главно?
Димитър Стоянович: Точно за това говорим, няма работеща… Държавата, колкото и да ни се иска да функционира поне с 10-20% от способностите си, тя не функционира. Тя е зациклила преди много десетилетия. И тя просто не върши своите задачи. Всеки се крие от своята отговорност. Няма отговорност. От кого да търсиш отговорност? Кой е този истински гражданин на свободния свят, който става и казва: това беше моя отговорност, аз се провалих и ще си понеса последствията? Нямаме тук такова нещо. Тук е размиване на отговорност, обща отговорност. Той е виновен, другият, полицията е виновна, а пък прокуратурата май е по-виновна. За какво става дума? Имаме един турлюгювеч, в който ако искаш да правиш лошо, ако искаш да крадеш, ти си в прекрасното място, в перфектното място. Това е.

Водещ: Отвъд кампаниите и стенограмите медийната седмица донесе далеч по-сериозни и лоши новини за насилието над деца. За съжаление, днес има нови. Как говорят медиите за това насилие, как говорят хората и какво правят институциите, ето това ми се ще да коментираме сега с Кристи Петрова от в. „Политика”. Добър ден! Пореден извратен начин за възпитание, пастрок наказва детето си да коленичи върху бирени капачки. Малкият не можел да брои до 10, бащата се ядосал. Какво да кажем?
Кристи Петрова: Ами не знам, аз, честно казано, ставам все по-безпомощна и все по-безсилна, когато трябва да се пише за такива случаи. Не знам, може би го съпреживявам лично, защото имам двегодишно дете, но за мене няма нещо, което да оправдава това, което се случва в последните години. Някак си американските филми, които гледаме за насилие върху деца, като че ли може би не очаквахме така на живо да се претворят и в България.
Водещ: Да, за съжаление. Какво могат медиите и гражданското общество да направят заедно?
Кристи Петрова: Това, което можем да направим е да преодолеем собствената си съпротива да четем и да пишем за тези неща, и ако може да се говори повече. Хората реагират, че не трябва да се описват тези случаи. Напротив, трябва да се описват, за да се създаде някаква обществена нетърпимост. И може би трябва колкото повече и повече да се говори. Може би трябва да се описват наистина в детайли това, което се случва, защото когато имаме една неадекватна присъда, условна или някаква от един-два месеца затвор за такова насилие, просто придобиват абсурдни размери нещата.
Водещ: От друга страна обаче защо пишем заглавия, говорим и коментираме, има ли смисъл в това? Защото очевидно нищо не се променя. Като че ли написаното, коментираното не стига до хората.
Кристи Петрова: Така е, но ако успеем да провокираме с това, което пишем, ако успеем да провокираме някакви по-адекватни наистина законодателни мерки и някакви наказания, и ако успеем по някакъв начин да провокираме социалните служби да си вършат работата и да следят за такива случаи, защото тяхното безхаберие е тотално, това са някакви чиновници, които си отчитат работата, аз не знам с какви очи си взимат заплатите и с какви очи се подписват под трудовите си задължения. Те нищо не правят в случая.
Водещ: Е да, но и днес четем, че те имат ниски заплати и правят дори и невъзможното.
Кристи Петрова: Ама ниската заплата не оправдава това, че… и ниска заплата да е, трябва все пак да си я заработиш. При положение, че две години един баща изнасилва детето си по най-грубия, най-безобразния и най-невъзприемащия нормален човек начин и социалните служби си прехвърлят като горещ картоф този случай, как може докторите да не са забелязали това насилие върху детето от Сандански, как може социалните служби да си прехвърлят отговорността, че нямали подпис, което да доказва това насилие? Трябваше ли да се стигне дотам детето да влезе с разкъсан пикочен мехур, с разкъсан анус, за да разберем какво се случва? Трябваше ли да се стигне въобще дотук? Това дете за мене не знам как ще успее да продължи живота си оттук нататък.
Водещ: За съжаление, и днес пише, че това дете изпада в ужас, когато към него приближи мъж.
Кристи Петрова: Ами нормално е. Но това е сегашният етап. А по-нататък моите наблюдения от малко по-големи деца, които са преживявали някаква форма на насилие в тази възраст, е, че те на свой ред стават насилници. Те нямат абсолютно никакви задръжки, защото те са свикнали по този начин.
Водещ: За съжаление, това е като с неграмотността, която се самовъзпроизвежда и насилието също.
Кристи Петрова: Точно така. Аз съм потресена от това, че виждам, включително в яслата на сина си, колко малки деца вече проявяват агресия, проявяват форма на насилие. Това означава, че домашното възпитание по някакъв начин има нещо сбъркано.
Водещ: Доколко ние можем да оправим това сбъркано като медии, като влияние върху хората?
Кристи Петрова: Ако излезем от тази жълта страна, която е винаги, малко детайлите, когато се описват, наблягаме малко на жълтата страна. Роднини да попитаме, да потърсим не знам кой си. Всъщност трябва да се придържаме към това, което е констатирано като факт. Има ли насилие, каква е формата на насилие и оттам нататък да се търсят някакви начини наистина да се приемат законодателни мерки, за да не се стига дотам.
Водещ: Доколко можем да помогнем на гражданското общество да го приучим да реагира, когато се сблъсква с такива случаи, а не да си казва, аз ли ще променя света?
Кристи Петрова: За съжаление, това е много дълъг път, който ще трябва да извървим за това нещо, защото аз виждам, че хората наистина го възприемат все още като… наистина, навсякъде, всеки такъв случай, който се случи, гледаме в различните форуми за майчинство, че се сформират групи за защита на децата, които искат някакви законодателни инициативи и дотам стигат нещата. Мисля, че трябва по някакъв начин хората да се научат, че когато виждаш, че един родител бие детето си, насилва го по някакъв начин, защото децата не са толкова мълчаливи, те си споделят и с приятелчета, те казват какво се случва в семейството им. Не говорим за тези деца, които са на две годинки и не могат да говорят и не могат да броят, но всички останали си разказват това, което се случва с тях и мисля, че трябва да се стигне до там да има сигнали. Видиш ли такова нещо, просто не трябва да си седиш и да си мълчиш и да чакаш да се опише във вестника и да кажеш, ама аз това съм го чел и съм го виждал.
Водещ: Колко път обаче ни остава на нас медиите да изминем дотам, при положение че едва сега започнахме да се усещаме да не публикуваме снимки без те да са обработени така че да не може да се разпознае съответната жертва?
Кристи Петрова: Да, точно това е парадоксът. Много пъти сме говорили с колеги и сме го коментирали това нещо. Дете, преживяло насилие, насилникът влиза с качулката на главата, забраняват да го снимат и ние се съобразяваме с неговите парва, а детето и родителите му са оставени, или примерно родителят, който не е участвал в тази форма на насилие, те са оставени на произвола на съдбата, пускаме ги, всички ги виждат, всички ги възприемат вече като жертва. Ние втори път ги нараняваме по този начин. Мисля, че трябва да има задължително едно спазване на този журналистически прословут етичен кодекс, който са подписали повечето медии.
Водещ: Само този кодекс обаче би ли ни помогнал?
Кристи Петрова: Ами ако имаме някаква такава нетърпимост, ако се остави само на жълтите издания да публикуват такива извратени снимки, защото е извратено наистина да публикуваш снимка на жертвата. Мисля, че нещата лека-полека ще си влязат и мисля, че тук вече трябва да има и контролните органи, които контролират медиите да си следят и те нещата, защото наистина такива снимки грозни не би трябвало да се публикуват.
Водещ: Ами дано да успеем някак по-бързо да прочетем и да спазваме етичния кодекс, особено в тези случаи, в които има насилие над деца, и дано хората да намерят все повече мотивация от това, което ние пишем и коментираме да притесняват службите, които се занимават и са длъжни да защитят тези деца!
Кристи Петрова: Точно така. И нетърпимостта трябва да се изразява и в друго. Когато съдът излиза с аргумент, че няма доказателства за физическо увреждане на едно изнасилено 6- или 11-годишно дете, цитирам в момента мотиви от делото срещу бившия депутат Владимир Кузов, когато съдът излиза с такъв мотив, много моля колегите да бъдат така добри да публикуват имената на съдиите, които са го казали това нещо, защото в случая и те трябва да бъдат на показ. Не може да излизаш с анонимни решения. Хората нека да знаят кой е съдията, който смята, че когато едно дете на 6 или на 10 години е изнасилено няма никакви последствия за него.
Водещ: А какви последствия ще има за журналистите, ако започнем да правим това?
Кристи Петрова: Предполагам, че ще имаме малко повече дела, но аз лично бих изтърпяла такова нещо.
Водещ: Всъщност може би наистина си заслужава, защото отговорността, особено когато става дума за деца и за насилие над деца, в никакъв случай не бива да разрешаваме да бъде разводнен.
Кристи Петрова: Точно така е.
Водещ: Благодаря на Кристи Петрова от в. „Политика”, с която коментирахме как ние журналистите да мотивираме гражданското общество и да станат случаите на насилие над деца по-малко.

„Кома” – журналистика или белетристика. В сряда предстои колегата Огнян Стефанов да представи книгата си. Тогава ще е премиерата. Със Стоян Колев го потърсихме, за да чуем неговия коментар.
Репортер: „Кома” – журналистика или белетристика?
Огнян Стефанов: Има и белетристика, има и журналистика. Всъщност това е един разказ за това, което ми се случи от първо лице. Описал съм предположенията си, страховете си, анализите си, вижданията си за това, което се случи. Преживяванията си в болницата, преживяванията на моето семейство, на познати, колеги, които са свързани с мене. Така че това е по-скоро една книга, едно обръщение към читателите, с които аз споделям своите мисли за тази година и половина, откакто на 22 септември 2008 г. ми се случи този опит за убийство.
Репортер: За този дълъг период от време, който прекарахте на легло сам с мислите си, кои бяха тези, които най-често ви спохождаха?
Огнян Стефанов: Кои мисли ли?
Репортер: Да.
Огнян Стефанов: Може да прозвучи странно, но първото нещо е това, че човек минал през подобно нещо, някак си започва да гледа нещата, това е шаблонно, но почва да гледа нещата от друг ъгъл. Смъртта не се струва толкова страшна, просто човекът разбира, че тя е нещо неизбежно и че не е толкова неприятно. В смисъл… да, един ден и това ще се случи, но по-скоро ме занимава въпросът всеки ден оттогава насетне защо се случи това, защо в България все още има хора, които издават смъртни присъди както си искат, към когото си искат. Имат възможност да ги поръчват, да ги изпълняват. Това ме ужасява. Това ме ужасява не само заради болките, които съм изпитал, това ме ужасява като състояние на нашето общество.
Репортер: Помогна ли ви с нещо съпричастието на многото ваши колеги, многото хора, които застанаха във ваша защита и в подкрепа на справедливите ви искания за по-бързо разрешаване на случая?
Огнян Стефанов: Да ви кажа честно, доста рядко ми се задава този въпрос. Наистина мнението и съпричастността на колегите е от огромно значение. Даже ми се струва, че тези думи не са достатъчно силни. Ад усещаш подкрепата на хора от колегията е невероятно нещо. Това наистина си струва. Колкото и занаятът ни да е вече окалян, колкото и да е оплют, колкото и самите ние да знаем, че не всичко в него върви както трябва, все пак в журналистиката работят хора, които наистина при тези условия, при които те се мъчат да запазят честта си и достойнството си при тези условия у нас, ми се струва, че това са много достойни хора. И да знаеш, че такива хора те подкрепят е великолепно чувство.
Водещ: Освен великолепното чувство съпричастност като че ли трябва да търсим мнението на колегите си, пострадали от насилие по-често. Как изглеждат акциите на МВР на фона на неразкритото още престъпление срещу Огнян Стефанов?
Репортер: Как ще коментирате акциите на МВР на фона на неразкритото още престъпление срещу вас?
Огнян Стефанов: Сигурно ще прозвучи моето мнение пристрастно, тъй като няма как да бъде някакво друго, но на мене ми се иска тези акции да завършат успешно, в смисъл успешно с присъди в съда. Предполагам, че много хора в България мечтаят за такъв момент, вече в съда да се произнесат присъди. Аз разбира се не коментирам тези хора, които сега са в ареста или са пуснати под гаранция дали са виновни или не. Аз нито имам право, нито имам знанието, фактите, за да мога да изразя подобно мнение. Но ми се иска най-сетне у нас да се случи нещо, което се случва в останалите държави. Не може ние да сме в ЕС, не може да се считаме за част от демократичния свят и все да правим някакво изключение. При това все изключенията при нас са някак си сиви, някак си неположителни, лоши направо.
Репортер: А смятате ли, че по някакъв начин ще се промени начинът ви на работа, на писане, да не кажем, ще се притъпи ли перото ви след този инцидент?
Огнян Стефанов: Аз сам трудно мога да преценя, но хората отстрани вероятно имат мнение по въпроса. Аз не изключвам това, че е възможно в дадени моменти да бъда по-предпазлив, да правя повече компромиси. И това сигурно е нормално. Но не бих желала да е така, бих желал да продължа да бъда остър, да бъда… Това да си остър, да си критичен не означава, че си прав на всяка цена, но е задължително да имаш позиция. 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-27

Водещ: Как медиите и хората да станат по-чувствителни към уязвимите групи хора. Това дискутираха журналисти и експерти в края на седмицата във Велинград. Смисълът на тази дискусия защити с данни Мира Радева от МБМД. Езикът на разделението най-ясно личи в учебниците от 1-и до 4-и клас. Там жената е до печката, а бащата работи. Този остарял модел, формира мнението за живота на децата ни. Формирал е и нас, днешните им родители. А тази двойственост пречи и на хората, и на медиите, и на законодателите. Цензура ли ще бъде спирането на едно риалити преди да е започнало? Какво трябва да правят медиите, когато хората доброволно се отказват от своите права? Не за първи път ще ни се наложи да дискутираме факта, че еврокръпките в Закона за радиото и телевизията обраха отново голямото недоволство на мнозинството експерти и медии. Никой вече не спори за необходимостта от един нов закон. Кой и кога обаче ще го напише, така че да има по-малко недоволни и пред скоба да бъдат извадени интересите на слушателите и на зрителите в крайна сметка? Може ли един нов медиен закон да бъде написан като в риалити? Днес ще опитаме чрез един задочен диалог да го научим от отговорите на председателя на парламентарната Комисия по култура гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова и медийния експерт доц. Георги Лозанов. Имаме ли вече второ поколение риалити, когато нещата опират не до тялото, а до душата? В каква реалност ни предлагат да живеем рекламите ще ни каже пък проф. Христо Кафтанджиев.
Аграрните общества са тези, които умишлено поставят и търсят границите. Там доминира общността над индивида. Това е патриархалният модел. В постиндустриалните общества и в информационното индивидът става център. И така, от времето на парната машина човек се опитва да се еманципира над общността и да направи така че никой да не го дискриминира. Днес в „Клубът на журналистите” опитваме да намерим една по-добра защита от дискриминация в един своеобразен задочен диалог. Проявяват ли медиите дискриминация ще чуем сега от председателя на парламентарната Комисия по култура гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова.
Даниела Петрова: Не може да се каже, че има ясно отграничена картина, но все пак се усеща в някои от статиите не добрия тон или по-скоро не доброто представяне на конкретни факти, събития, самото личностно отношение към конкретни лица, политици или събития и това довежда до едни негативни настроения у читателя, респективно хората. Считам, че има какво още да се желае за по-прецизното общуване и представяне на информацията в медиите.
Водещ: А според вас става дума за незнание или за нарочни грешки в преследване на рейтинг?
Даниела Петрова: Не бих казала, че става въпрос за незнание. Това е или стил на писане, или съответно начин на изразяване у конкретни журналисти. Но не считам, че форматът в масовата медия трябва да бъде това. Явно има и този стил, който допада на определена категория читатели, но трябва да бъде прецизиран начинът на изказ и съответно на представяне на фактите и събитията, за да може всеки реално да направи своите оценки за…
Водещ: Как да се избегне тази дискриминация – чрез регулация или чрез саморегулация?
Даниела Петрова: Считам, че чрез саморегулация трябва да бъде избегнато в печата. В електронните и другите медии там със самата регулация, с контрола върху съдържанието може да бъде решен този въпрос. Но е по-добре да се говори по въпроса, да има превенцията, съзнанието и отношението на обществото към представянето на събитията.
Водещ: А къде са повече случаите на дискриминация – в електронните медии, които са регулирани от закон или в печатните медии?
Даниела Петрова: Като по-достъпни с оглед икономическата ситуация всички граждани, може да се каже, на Република България гледат телевизия, така че те там по-широко, в смисъл по-широка е аудиторията, която е атакувана. Там се атакува чрез рекламни съобщения, чрез изказ в представяне на определени събития. Но не може да се каже, че в печатните медии не се забелязва тази тенденция. Като пример мога да дам примерно за извършено престъпление. Вместо да бъде посочено, че две лица са извършили престъпление, уточнява се съответно техния етнос, което също създава едно настроение у обществото към тази категория от гражданите в нашето общество.

Водещ: Проявяват ли медиите дискриминация в „Клуба на журналистите” потърсихме мнението и на медийния експерт доц. Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Ами аз не мога да дам обща оценка, правили сме проекти по-скоро за толерантността. Спрямо един начален период, когато изведнъж имаше много категорични, много резки позиции, в една или друга степен дискриминационни, сега има едно нормализиране в тази посока. Но на ниво отделни казуси има много случаи на дискриминация.
Водещ: В случая става дума за неразбиране?
Георги Лозанов: В случая става дума за надценяване на здравия и на битовия разум. Какво ще ми говориш за това, това са глупости, що ще наричаме циганите роми? Ами защо ги наричаме, защото политически коректният език е основа, на която започваш да мислиш и да преживяваш света по друг начин. Това е ритуал, който те интегрира към толерантността. Когато всичко това започва да изглежда като глупост, естествено нарастват агресивните енергии на сблъсъка между различностите. И то ние обикновено като кажем различности, разбираме етнически и религиозни. Има страшно много други различности, много по в нюанса, които могат да бъдат основа за дискриминация – във вкусовете, в културните и професионалните области, във възрастта. В обществото като цяло съвременното, възрастните хора по условие са дискриминирани, така да се каже възрастта едва ли не е грях. Тук могат да се намерят много показатели, даже далеч от традиционните видимости на дискриминацията.
Водещ: Голямо предизвикателство ли беше избирането на Обама за президент на САЩ? Спомням си в първите дни имаше много нестабилност по отношение на двете понятия – политически коректното цветнокож и чернокож.
Георги Лозанов: Да, голямо предизвикателство, защото няма толерантност, ако си оставиш една малка територия, заключена стая, в която си казваш, обаче там аз пък ще си бъда такъв, какъвто съм. То значи, че ти изобщо си такъв. Всичко друго може обаче президентът няма как да е цветнокож. …на върха на властта, на върха на разбирането за обществото все пак си оставаш дискриминационно настроен. И това избиране пречупи точно тази нагласа. В смисъл, даваш най-големите възможни привилегии на различния. Голямата… на избора на Обама победа е белите, които гласуват за един цветнокож да ги управлява.
Водещ: Тоест ние сме все още в сферата на привидностите и се стараем да не проявяваме в живота си, в коментарите си дискриминационните си скрити помисли?
Георги Лозанов: Виж, да го разделим на няколко зони. Първата зона е когато въобще не искаш да се съобразяваш с никакви норми на толерантност и си смяташ, че този здрав, битов разум, този диктат на кръвта, на цвета на кожата, на това, което си ти, на подобието е абсолютно оправдан. Това си ти и няма какво да се правя на друг. Аз цигани не харесвам. Това може да го чуете 100 пъти. Това е най-пещерната форма на мислене и на дискриминация, дори и българското общество криво-ляво излиза от това. След това идва втората зона, в която вече започват, поне в публичната иконография, в публичното поведение, влизайки в публичната роля да започваш да спазваш политически коректния език… едни вътрешни все пак аргументации и разбиране за това, че другата гледна точка е ценностно по-висока. Но остава третата, в която наистина да можеш да определяш собствения си живот според законите на толерантността, така да кажа. В Америка се казваше отдавна, че не е въпросът да защитаваш цветнокожите публично, а е въпроса, когато дъщеря ти иска да се ожени за негър, да й позволиш. С избора на Обама в американското общество демонстрираха, че и тази трета най-трудна, най-интимна форма на толерантност е утвърдена в американското общество. Ние сме много далече от нея.
Водещ: А къде сме ние?
Георги Лозанов: Ами ние сме на границата между първата и втората зона. Там някъде се клатим и всеки според социалната си принадлежност, вкуса си и т.н. е ту от едната страна, ту от другата.
Водещ: Има ли достатъчно неформални санкции за прояви на дискриминация, така щото да има корекции?
Георги Лозанов: Има общности, така да се каже, особено академични общности, по-интелектуални общности, в които хора с подчертани дискриминационни нагласи не могат да им принадлежат. Те ги изолират естествено, както ако някой крещи много, сядаш на съседната маса по-далече, да не го чуеш.
Водещ: По отношение на медиите?
Георги Лозанов: Ами по отношение на медиите, вижте, това знакът за качествена медия, един от знаците. Няма как да има качествена медия, която да е дискриминационна. И обратно, няма как да има жълта медия, която в основата си да не почива на някаква форма на нарушаване на човешки права. Жълтата медия се храни, ако мога да кажа така, от нарушаване на права. Въпросът е да е в резултат на доброволен отказ на тези ,които влизат в нея, а не да отиде и така да се каже компроматно, насила да им отнеме, както често се случва, да им нахлуят в личното пространство, да изнесе на показ неща, които да ги превърнат вторично в жертва, виктимизация вторична. Иначе ако те сами ти покажат личния си свят, това е друго.

Водещ: Дискусията може ли деца да влизат в риалити формати продължава. Ако обаче въпросният риалити формат бъде спрян преди да тръгне, дали това няма да е цензура?
Цензура ли е едно риатили да бъде спряно преди да тръгне? Когато човек в крайна сметка сам се откаже от правата си, може ли по закон регулиращ орган да го защити и това всъщност не е ли цензура? В „Клуба на журналистите” търсим коментара на г-жа Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Даниела Петрова: Не може да се каже, че гражданските организации могат да бъдат цензури, както регулаторът, така и институциите, които имат правомощие да вземат становище. Но това би дало възможност за една превенция при евентуално включване на децата в такъв тип формати да се съобрази съдържанието на формата, условията, в които ще участват децата, т.е. да не бъде застрашено тяхното психично и физическо здраве, да не бъдат лишени от образование и нормални условия на живот. Нещо повече, моделът, който те ще представят в този формат на обществото, пред своите връстници трябва да бъде добре подбран форматът на предаването, за да са добри и посланията, които ще получат хората.
Водещ: Но всичките тези дискусии преди да е започнало предаването не влязоха ли директно в сценария на въпросното риалити?
Даниела Петрова: Това не може да се каже. Нека да оставим нещата в ръцете на продуцентите и да се надяваме, че те ще имат предвид всички отправени препоръки при евентуалното вземане на участия на деца в този тип формат.
Водещ: В „Клуба на журналистите” в задочния диалог отново търсим мнението и на доц. Георги Лозанов. Цензура ли би било едно риалити да спре преди да е започнало?
Обаче и в този случай, когато става дума за медии, експлоатиращи личния свят на непублични хора, се появява един проблем как могат те да бъдат защитени от себе си?
Георги Лозанов: Да, аз обаче тук много се боря срещу патернализма на който и да било. Никой не ми е по-голям приятел от мен самия си мисля аз. И когато тук се явява някакво общество, някаква държава особено, което ми се струва вече много опасно, това избива на тоталитаризъм. Аз обичам да говоря за това, че на времето през комунизма ни бяха нарушавани правата и даже това бе държавна политика нарушаването на човешките права. Сега в някакъв смисъл нарушаването на пра вата започва да идва от един опит за деспотизъм върху индивида да не се отказва от тях. А пък правото на отказ от едно право е част от правото. Само казваме, че правото на живот не подлежи на отказ. В съвременната ситуация на толерантността, така да кажем, е разбирането на това продължаващо право отказ от правото. … тя е право за мен, защото аз мога да се откажа, ако реша, че, така да се каже, това ще ми донесе някаква друга за мен самия ценност, привилегия, смисъл.
Водещ: В този смисъл дали гражданските организации, които искат да възпрат участието на деца в риалити формати, не се явява класическо потвърждение на дефиницията за цензура?
Георги Лозанов: Да, гражданските организации фактически изискват от СЕМ предварително да спре едно предаване и да го цензурира. СЕМ няма право по закон да извърши това. Така да се каже подтикват го към беззаконие. Така че аз се надявам, че СЕМ няма да се подведат, макар че СЕМ често вместо да прилага закона е бил част от нарушаването му. Но този път мисля, че… още повече, че такива формати не за първи път се реализират в България, мисля, че СЕМ вече има някакъв тренинг, знае как да постъпва. И разбира се, отварянето на дебата за това как децата трябва да присъстват в публичното пространство, в медията, особено в такива по-рискови формати, хайде да ги наречем… Макар че какво ли значи по-рискови формати, аз не знам например малкият коментар, едно предаване, в което се експлоатират деца и техните мнения и така да се каже от това се прави и забавление, и се превръща в шоу за възрастните, защо да е по-безопасно от това да отидат с родителите си в една игра, каквато ще бъде „Биг Брадър”? Казвам тези неща не защото не си давам сметка, че може да има рискове, но тези рискове трябва да бъдат много конкретно разпознати и предписани като правила, по които да се организира играта. А ние от една обща морализаторска позиция това не може да стане, от гл.т. на такава позиция не може да стане нищо друго освен вътрешно напрежение да се създава в обществото.
Водещ: Излиза, че пак ще чакаме европейска регулация на подобни предизвикателства?
Георги Лозанов: В Европа има много примери за…, в Америка, която пък специално внимава за това, комерсиални формати, в които влизат деца. Сега например в рекламата не е препоръчително участието на деца, но не заради това, че се нарушават техните права, а защото е нелоялна конкуренция към другите рекламодатели, тъй като ползваш един сантимент в повече, който по начало децата носят, за да продаваш нещо. А не че нарушаваш техните права. Та в Америка има един формат, в който се разменят семейства, пак риалити формат популярен, се разменят родителите – бащата отива в едно семейство, а бащата от това семейство отива в друго. Разбира се не става дума за сексуална размяна на партньори, а става дума за попадане на хора от съвсем различни среди в нова ситуация. Те започват да се грижат за семейството в новата роля, при което много е важно как реагират децата естествено. И така нататък. Аз смятам, че нашето общество, за съжаление, вътре в границите на частното пространство поддържа много висока степен на нетолерантност. Само да видим домашно насилие, което излиза през ден в най-различни случаи в медиите се вижда какво става зад тези стени. Затова аз специално на този „Биг Брадър”, ако се реализира добре, гледам с известна надежда да се влезе в по-интимната структура на човешките отношения в семейната група, да се разиграят, така да се каже, пред камерата и да добият някаква видимост. От това може да се направят важни изводи, които действително, включително и тези организации за защита на децата да им дадат един нов репертоар на техните задачи.
Водещ: Доколко реакцията на гражданските организации е част от сценария на този „Биг Брадър”?
Георги Лозанов: Във всички случаи не знам дали е част от сценария, но във всички случаи това е, така да се каже, този семеен „Биг Брадър” вече започна. Ето, благодарение на гражданските организации обществото започна да реагира, зрителите му се появиха и слушателите, така че те дадоха старт на играта преди играта, което естествено е в някакъв най-общ смисъл в полза на тази игра. Разбира се в полза и на самите граждански организации, защото те така добиват публична видимост. Не случайно те много обичат гражданските организации да се хванат за медията, и то ако може за най-комерсиалния формат на медията, пък тя ще ги избута в центъра на публичността. Аз смятам, че много по-голям резултат ще имат организациите за защита на децата, ако се преборят с нещо просто. С това ромските деца да стоят по светофарите, каквато кампания впрочем започва, и да мият стъкла и да дишат изпарения. Ето това е експлоатация на детски труд. Или пък ако направят разследване за това, за семейства, които унищожават детето, инвалидизират го предварително, за да може да проси по-убедително. Има всякакви ужасни неща. Там е много важно да се види. Само че там е тежко, защото това е реалността в нейния най-суров вид. Всички ние разбира се се чувстваме много по-защитени, или какво да кажа самите, да се занимаваме с реалността през нейните образи, да се занимаваме с образите, само че това е разходка в облаците.

Водещ: Тъжно ли живее човек като наблюдаващ и наблюдаван в една прозрачна среда и какво регулира медийното законодателство според доц. Георги Лозанов?
Георги Лозанов: Давам си сметка за стойността на личната неприкосновеност, за това какво право е тя. Никой не може да се намеси там, ако ти сам не искаш. Заедно с това е съвременният „фаустовски договор” непрестанно да даваш големи части от тази лична неприкосновеност, за да се интегрираш към модерния свят. Чрез това, чрез отказа от лична неприкосновеност излизаме от патриархалното общество и влизаме в едно модерно общество с цялата двойнственост на този процес, да кажеш, че си член на модерно общество. Патриархалността буди своите носталгии. Разбира се най-хубаво е най-хубаво е(…) трикрако столче децата да седнат пред огнището, а бабата да им пее, да плете и да им пее народна песен, само че докога ще стане така. И дали ако това успеем да го възстановим, този етнографски резерват на собственото си минало, ще се чувстваме там по-щастливи и по-реализирани?
Водещ: А какъв резерват по отношение на законодателството са медиите днес?
Георги Лозанов: Медиите са както често в България в голям антракт. Ние в тези 10 години, откакто има закон, все в някакъв антракт живеем. Защото се направиха едни частични поправки в Закона за радио и телевизия, пак тъй като бяхме закъснели безобразно по отношение на изискванията на ЕС да направим тези, във връзка с цифровизация та най-общо поправки, но те са поправки в тяло, което вече не може да понася поправки, каквото е тялото на този закон. Това е както като кърпиш една дреха 100 пъти, тя накрая вече не можеш да я закърпиш, защото тя ще се разпадне, няма какво да кърпиш, тъй като е само кръпки. Нещо такова прилича Законът за радио и телевизия. Така че сега трябва да се направи един нов закон. Върху тази цел най-после, ние все това чакаме, да дойде една власт, която да направи един нов закон, така че тя да не си уреди конкретните играчи чрез този нов закон, защото това не е никакъв закон, тогава е една форма на вкарване в зависимост на медиите.
Водещ: Да, но сегашните поправки предизвикаха точно такива коментари, че се появяват странни субекти, които да регулират, има определения с генни модификации, с частния горски?
Георги Лозанов: Аз мисля, че трябва към граждански организации и професионални сдружения да се измества медийната регулация, това е обща тенденция към дерегулация, т.е. държавата да отстъпва за сметка на професионалните сдружения. Въпросът е, когато ние кажем граждански и професионални сдружения, отзад обикновено се появяват собственици, включително и Съюзът на издателите, организацията, която е приела кодекса, етичния. Да, но това е организация на собствениците. А в най-добрия случай това е едната гледна точка. В някакъв смисъл дори защитата на потребителя е от обратната страна на процеса. Ние нямаме реални потребителски организации. Аз ще бъда доволен да се из нася регулацията в граждански организации, само че организации на потребители, а не на собственици.
Водещ: Могат ли експертите да компенсират този дефицит на гледни точки?
Георги Лозанов: Ами знам ли. Сигурно могат, само че първо зависи експертите каква реална роля ще имат в писането на новия закон. Второ, често тези експерти са също обвързани с интереси да ги защитават. Тоест ако законът се прави в ситуация на напрегнат граждански дебат, то тогава експертното мнение би могло да звучи автономно и авторитетно. Иначе ако се направи набързо в някой кабинет, дори да има няколко експерти зад тях, няма да даде този резултат, който се очаква най-после един закон за радио и телевизия, който да вкара българските електронни медии от аналоговата в цифровата ера. И не толкова технологично, колкото като манталитет. Защото цифровата ера спрямо аналоговата е стотици пъти по-свободна, така да кажа.
Водещ: Доколко експертите са търсени в навечерието на сформирането на една работна група, каквато обещана за създаването на един нов закон за радиото и телевизията?
Георги Лозанов: Аз нямам поглед върху това. всеки, така да се каже, сам си експерт и затова не мога да преценя.
Водещ: А вас търсили ли са ви?
Георги Лозанов: Аз имах един разговор на времето, преди време, още когато започна тази поправка със зам.-министъра по тази част Дерелиев, и сега тогава аз водих един първоначален дебат, защото ми се струваше, че през дебат разбира се трябва да се прави всичко, и тогава министерството демонстрираше такова желание. След това имаме уверение, че когато започне новата фаза на писането на закона, отново ще бъде поканен, чакаме.
Водещ: Как си представяте дебата?
Георги Лозанов: Вижте, то тези, които са експерти, или сме експерти, хайде да се причисля, сме една лодка хора. Колко хора в България да имат експертиза по отношение на медиите? Трябва да имаш някакъв опит, да си работил. Ето аз 6 години стоя в СЕМ и НСРТ, и то в първата фаза на закона, когато всичко беше още топло и го разглеждаш с почуда, дали ще тръгне, къде ще даде дефекти и т.н. После се оказа, че е още по-сложно, отколкото ние мислим. Така че си представям, че може в един дебат обаче публичен и открит. Най-напред да има това, което в света се нарича консенсус на експертите.
Водещ: Доста опити за написването на един нов медиен закон се провалиха в последните години. Доколко в условията на един своеобразен Биг Брадър може да се напише един добър медиен закон според председателя на Комисията по култура, гражданско общество и медии г-жа Даниела Петрова.
Ако използваме лексиката на риалити форматите, може ли чрез едно риалити да бъде създаден един нова закон с повече обществено участие?
Даниела Петрова: Всеки казус може да даде повод за законодателна инициатива. Нещо повече, в самия закон за радиото и телевизията, който съвсем скоро беше променен, изрично е разписано участието на децата и представянето на реклама и ориентирани продукти към децата, към подрастващите. Считам, че има възможност при евентуални недостатъци в предаването или негативни явления, още да се прецизира и да се работи по този въпрос.
Водещ: А ако експертите влязат в Къщата, могат ли да напишат там нов закон?
Даниела Петрова: Силно се съмнявам, че ще бъдат допуснати експертите в Къщата, но с чувство за хумор бих казала, че и животът, и самото предаване може да даде винаги повод за корекция и за нормотворчество.
Водещ: В днешния своеобразен задочен диалог в „Клуба на журналистите” по отношение на написването на закон в условията на един своеобразен Биг Брадър, включваме доц. Георги Розанов.
Георги Лозанов: Риалити формата щеше да има една привилегия пред начина, по който досега се правят закони в България, че щеше да се прави пред цялото общество. Разбирам вие накъде отивате, да ни изберат, които сме експерти и да ни затворят в Къщата на Биг Брадър. Въпросът обаче е, че ако Биг Брадър ще диктува правилата на играта, няма да има никакъв смисъл и резултат. Ако ние ще спорим помежду си, ще се харесваме или съответно ще бъдем мразени от публиката, но накрая Биг Брадър ще каже кой печели.
Водещ: Обикновено Биг Брадър поне лицемерно дава думата на публиката да определи кой печели. В този случай сте още по като че ли песимистично настроен?
Георги Лозанов: Да, в правенето на закони обикновено няма никаква публика. Биг Брадър със сигурност го има, но публиката не.
Водещ: Тоест и този път считате, че прекалено декоративна ще бъде ролята на публиката?
Георги Лозанов: Не. Аз не искам като гражданските организации децата, нищо да предпоставя. Искам да кажа само какви са рисковете, и то ги казвам конкретно, а пък какво ще се случи, се надяваме, всеки път се надяваме, че най-после е дошла една власт, която ще има по отношение на медиите, да кажем, нормално европейско отношение. Да ги остави да бъдат регулирани според закон, направен според природата на самата медия, а не според моментния интерес на този или онзи. Мога да кажа обаче какъв е най-лошият сценарий на този Биг Брадър на писането на закона. Или един от най-лошите. Примерно дебатът за новините на турски. Той как завърши? Не се направи референдум, разбира се за щастие, но Волен Сидеров навсякъде каза, Бойко Борисов не може, той е министър-председател не може да си позволи да направи референдум, но ние ще намерим решение. Така че хем няма да има референдум, хем ще излязат новините на турски език. Тук даже вече не става дума за новините на турски език, но си представям, че с това Волен Сидеров се опитва да каже може би следното: Ние се разбрахме с Бойко и то ми остави влиянието, политическото върху националната телевизия. Ето това, да кажем, ако „Атака”, такъв тип договорености, идеологически предпоставки от гл.т. именно на една ксенофобия и нетолерантност, независимо, че при Волен сега тя много омеква, започнат да решават съдбата на обществената телевизия, освен това една партия, която има такава клатеща се от гл.т. на модерните ценности идеология, от гл.т. на модерното общество, е лесно зависимо. Представям си, че тогава тя става много лесно жертва на манипулатори и се явяват хора, които имат опит в това отношение, например един Кеворкян, и си представям една телевизия отново, както беше в началото на по-миналия мандат, под чинното влияние на Кеворкян, пак „Всяка неделя”, пак разчистване на сметки. Ето това е един много лош сценарий за новия Биг Брадър на закона.

Водещ: „Има много малко реклами за чалга, а колко много журналистически четива.” Автор на този предизвикателен коментар е проф. Христо Кафтанджиев. Коментира го Георги Лозанов.
Георги Лозанов: Аз смятам, че рекламата изпълнява една доста невидима, но мощна функция. В нея има много послания, включително и политически, и културни, свързани с толерантността, ако искате, извън комерсиалния й ефект. И нашата реклама въобще не е изследвана от тази гл.т. Аз сега започвам един проект с художествената академия, който спечелихме пред министерството на образованието, в който да наблюдаваме тъкмо културните ефекти, така да кажа, на рекламата върху българското общество в продължение на 3 години. Така да се каже, какво прави рекламата с нас, докато ние си мислим, че се случва най-опасното, че тя се опитва да ни продаде стока? Но тя освен че ни продава стока, това даже е по-малкият риск, защото ние вече сме съвременни хора и знаем да не се поддаваме така сляпо, тя заедно с това ни учи на толерантност или на нетолерантност, учи ни на сексуални поведения, учи ни на неразбиране на затворен и отворен свят и т.н. Тоест тя е един цял репертоар от журналистическите дебати дори, със собствените си средства набързо ги вкарва и стига много по-лесно до аудиторията. Така че в този смисъл Христо може и да е прав.
Водещ: Как ще изглеждаме след, колко, след 25 години ли?
Георги Лозанов: Риалити телевизията ще победи телевизията, всичко ще е едно риалити, само че пък самото риалити ще е съвсем различно от това, което днес си представяме, т.е. една голяма интерактивна среда, в която в основните каузи, дебати почти всички участват, всичко става пред всички, всичко става на базата на едни вътрешни сблъсъци и взаимоотношения, в една среда, живеем в една голяма обща виртуална публична къща.
Водещ: Това обаче не е ли вторият дубъл? Защото всяко едно риалити има репетиция преди това.
Георги Лозанов: Самата ни идентичност се променя, както казах от патриархално общество. Виртуалният човек много повече и по-лесно ще може да влиза в роля. И затова и много по-малко ще има нужда от репетиция. Ние сме свикнали, че стоим затворени в едно частно пространство в нашия си свят, а когато ще ходим публично, ще се представим по един друг начин, а после пак ще се върнем други в собствения си свят. И това представяне винаги ще е много по-бляскаво, а зад това ще се крие едно по-малко, страхливо човече, което ще си знае собствените си възможности. Това знаете ли каква има най-проста битова видимост? Когато се нареди масата за гости и детето като посегне, не пипай, това е за гостите. Или се представяме пред света, пред отворения свят, пред публичната си роля едни, а в същност дълбоко в себе си си знаем, че сме други. Мисля, че в това отношение ще се промени идентичността, няма да има такъв тежък дуализъм между частния човек и публичния човек. (…)
Водещ: Чак след 25 години обаче?
Георги Лозанов: А, много повече вероятно. Това е една оптимистична прогноза, ако въобще е оптимистична.
Водещ: Какъв свят ни предлагат рекламите, доколко те имат влияние върху хората, добър ден на проф. Христо Кафтанджиев? Даваме ли си сметка за рекламните внушения, професоре?
Христо Кафтанджиев: В смисъл като потребители, или?
Водещ: Ами и като потребители и като свидетели, защото сме свидетели на рекламите.
Христо Кафтанджиев: Ами то какво да ви кажа, като говорим за реклама, между другото тези неща, които ги каза проф. Лозанов, съм абсолютно съгласен с тях, явно мислим почти идентично с него. Самата реклама е доста различна. Да кажем, сега примерно да ни попитат какво мислим за медиите и какво… примерно има много сериозни медии, от типа на „Файнейшъл таймс”, които са висша степен на съвестност, има жълта преса, която е на другия край – същата история е и с рекламите. Както виждате има и нещо с чалга, но пък от друга страна има и много социални реклами, които са друга също част от рекламната действителност.
Водещ: Какъв е процентът на социалните реклами у нас и какъв е процентът на предизвикващите негативни реклами, предизвикващите друг ефект?
Христо Кафтанджиев: Е, естествено големият процент са рекламите, които са свързани с производство, маркетинг стоки и т.н. Но те непременно не всичките са негативни. Така че това по отношение на облъчването може би ми се струва, че не е съвсем правилният подход. За да може да се развива икономиката, примерно в производствените разходи на всеки продукти услуга влизат и разходи за маркетинг и комуникация. В този смисъл рекламата е и част от самото производство, икономиката на…
Водещ: Доколко тези внушения обаче, които ни прави рекламата днес, определят границите, които ние очертаваме?
Христо Кафтанджиев: Ами какво да ви кажа, всичко зависи от рекламиста и от рекламодателя. Ако примерно те са по-нормални хора, създават едни, как да кажем, по-човешки реклами, примерно свързани с културата – да кажем един типичен пример в това отношение е календарът на „Лаваца”, която е марка и (…), примерно за този календар (…) – една от най-известните световни фотографки и става произведение на изкуството. Примерно подобни реклами са на джинсите „Дизел”. И в този смисъл… Има реклами, които е правил дори, да кажем, Анди Уорхол, и фактически тези реклами стават част от световната култура. Между другото и по отношение на България има такива примери. Някои от най-известните български поети, става въпрос преди 9 септември, са писали рекламни текстове, някои от най-известните художници са рисували за реклама. Така че ситуацията е малко двусмислена, не е само чалга. Но разбира се има и чалга.
Водещ: А какво ще кажете за социалните реклами, които продават? Защото това като че ли е един нов клон в рекламистиката?
Христо Кафтанджиев: Не, просто в България моделът комуникативният, явно това е част от културната схема на нацията, като се говори за социални каузи, се работи повече с медии и с пиар. Журналистика и пиар са основните, които… Но да кажем в други култури, дори ако щете в една толкова близка култура до нас като руската или като македонската, се използва доста реклама. Такива големи световни организации, например като „Грийнпийс”, Световния фонд за защита на животните, използват много реклами в своята дейност, чиста реклама, и то по един много успешен начин и добре си комуникират дейността. В смисъл, има много положителен ефект. Така че общо взето трябва да взимаме пример в това отношение. А и в България има не малко социални каузи, които също работят с реклами. И по принцип, доколкото знам, дори рекламните агенции в този смисъл работят безплатно за тях, както и медиите също безплатно публикуват рекламите или ги излъчват, които са по отношение на социални каузи.
Водещ: Да, тогава това е допустимо, защото се счита, че зад една социална реклама има социален интерес.
Христо Кафтанджиев: Да, това си е социална кауза, така че има… (…) доколкото си спомням имаше няколко големи кампании със социална реклама. Така че както виждате рекламата не е само чалга, а пък ако гледаме по-прагматично, дори и чалгата, ако хората обичат да я слушат, нищо не може да направим в това отношение, може би дори по-добре да е включим в нашата комуникация, за да достигнем до някаква положителна цел. Говоря социална реклама, ако трябва.
Водещ: Ами благодаря ви за този коментар и за отделеното време! 

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-20