Вестникарската война се пренесе в разпространението

Mediapool.bg I 25.06.2012

"Труд" и "24 часа"към читателите: Монополисти ви пречат да ни четете

Разпространителската фирма на Делян Пеевски: Уронват доброто име и репутацията ни

Войната между основните групировки на вестникарския пазар, ескалирала през последния месец, се пренесе и в разпространението на вестниците. В понеделник ръководствата на изданията от "Медийна група България", собственост на Любомир Павлов и Огнян Донев, се обърнаха към читателите си с извинение заради "временните трудности" с разпространението на вестниците "Труд" и "24 часа".

В обръщението към читателите се твърди, че виновни за тези трудности са "Национална агенция за разпространение" (НАР) и свързани с нея и с депутата от ДПС Делян Пеевски фирми. Те дължали на "Медийна група България" над 1 милион лева за продадени вестници.

"Въпреки нашите многократни покани, те не се издължават и затова бяхме принудени да спрем да им даваме вестници на консигнация. Смятаме, че тяхното неплащане е умишлено и има за цел налагане на медиен монопол чрез непазарни средства", се казва в текста.

Проблемите с разпространението били преодоляни на повечето места, но заради монополното положение имало недостиг на вестници във Варна, в Бургас и крайморските общини.

В друга публикация на "Труд" се твърди, че десетки малки разпространителски фирми са подложени на натиск от Национална агенция за разпространение да спрат продажбата на вестниците "Труд" и "24 часа". Обещавани им били допълнителни стимули, а някои от тях били директно заплашвани, че ще бъдат фалирани, ако вземат двата вестника чрез официалния им дистрибутор – агенция "Стрела”.

НАР и свързаните с депутата от ДПС Делян Пеевски разпространителски фирми, държат 60-65 % от пазара, се посочва в публикацията и се твърди, че "от месеци тази групировка "натиска” тиражите на двата най-влиятелни всекидневника – „Труд” и „24 часа”, задържа умишлено в складове количества от нашите вестници и отказва да плати за получената стока".

В понеделник от НАР отговориха на атаката с открито писмо до медиите.

"Ние, "Национална Агенция Разпространение”, като един от водещите разпространители на вестници и печатни издания в страната, категорично се противопоставяме на провокациите и грубите инсинуации, на които сме подложени в последно време от страна на издателствата на вестниците "24 Часа”, "Труд”, "168 Часа” и "България Днес” и техния изключителен дистрибутор "Агенция Стрела”, всички собственост на скандалните бизнесмени Любомир Павлов и Огнян Донев, срещу които само преди дни прокуратурата повдигна обвинение за "пране на пари”. В петък (22.06.2012 г.) провокациите стигнаха своя връх, като "Агенция Стрела” спря доставките на вестниците за НАР, без каквото и да е предварително уведомление и/или каквато и да е основателна причина. Нещо повече, бе публикувано съобщение, съдържащо уронващи доброто име и репутацията на нашата дистрибуторска фирма твърдения, което за пореден път доказва, че притежаваната от Павлов и Донев дистрибуторска фирма "Агенция Стрела” грубо нарушава принципите на добросъвестността и лоялната конкуренция”, се казва в писмото.

Оригинална публикация

Борис Велчев за казуса с Любомир Павлов и Огнян Донев

БНР, 12+3 | 14.06.2012

Водещ: Продължават коментарите по обвиненията в пране на пари срещу съсобствениците на Медийна група България Любомир Павлов и Огнян Донев. Днес темата коментира и главният прокурор Борис Велчев с акцент публикувания във в-к „Преса” запис на разговор между Павлов и неизвестно лице, в който се обсъжда делото между Донев и Павлов и работата на прокуратурата по него. Какво проверява прокуратурата и лично той притеснен ли е от съдържанието на разговора? Борис Велчев пред журналисти.
Борис Велчев: Естествено, че ме притеснява.
Репортер: Как си го обяснявате? Някакви обещания някой давал ли е на този…
Борис Велчев: О, не. Разбира се, че никой не е давал никакви обещания на г-н Павлов и мисля, че и фактите, които последваха след публикацията на този разговор показа това достатъчно ясно. И не виждам кой би могъл да поеме подобни обещания. А иначе, отговорност за думите си г-н Павлов трябва да носи сам.
Репортер: Ама няма никой да му търси тази отговорност.
Борис Велчев: Не бързайте! Това, което сме възложили да бъде направено, е да се изземат записите, да се свали, доколкото е възможно, цялата стенограма на разговорите, да се установи лицето, което е направило записа, да се види дали няма други записи. Въз основа на цялата информация ще се правят изводи. Сега…
Репортер: А категорично ли е, че тези записи … съдебно производство не са СРС?
Борис Велчев: Не са категорично. Специални разузнавателни средства не са били прилагани. Очевидно става дума за някакъв частен запис.
Репортер: Тази атака срещу колегите Ви от градската прокуратура, ще се проверява ли тази линия, че някой…
Борис Велчев: Не. И ще Ви кажа защо, веднага казвам защо. Защото е много удобно някъде да се появиш в медиите и да хвърлиш подозрение или да наклеветиш един човек, а много по-трудно да седнеш да го напишеш това, да го внесеш в прокуратурата и ако то не се окаже вярно, да търпиш наказателна отговорност за набедяване. В този смисъл, ако някой има нещо да казва за прокурори, които са взели, поискали и там, каквото и да е с подкуп, да дойде да го напише и да поеме отговорност за думите си.
Репортер: А фактът, че обвиненията се появиха малко след записа, някак си излиза като че ли акция…
Борис Велчев: Вижте, обвиненията изобщо не са се появили на празно място. Призовките за тяхното повдигане бяха изпратени няколко дена преди да се появят тези записи. Сега от тук нататък таймингът на отделните събития се прави от друг режисьор. Не ме питайте мен.
Репортер: Има ли начин да се разбере все пак от кой е направен този запис?
Борис Велчев: Сигурно има начин, сигурно има начин.
Репортер: Ами, Вие нямате много голям успех в работата по такива записи.
Борис Велчев: Добре, нямаме особен успех наистина. Съгласен съм с вашата констатация. В този случай аз се надявам самият г-н Павлов да се сети кой може да запише подобен разговор с него. Нека да видим въобще за какво става дума. Нека да видим пълния текст. Пак казвам, да видим дали има други записи и тогава ще мислим. Има много притеснителни неща. Ами, например фактът, че може да се… пак казвам, с цялата условност на това дали е вярно съдържанието – че може да се, така, заплаши един човек, че ако той няма определено поведение, първата страница на национален ежедневник може да го определи като символ на корупцията. Пак да кажа, много ми се иска, нали, медиите да бъдат внимателно използвани. Както ние внимателно използваме своите права, подобна вежливост е логично да очакваме и от медиите.
Водещ: В избори ли е прокуратурата половин година преди края на мандата на Борис Велчев? Чуйте!
Борис Велчев: Не, в избори, разбира се, не сме. Вие знаете, че изборът на нов главен прокурор, ако въобще законът за съдебната власт влезе в сила във вида, в който е приет, тъй като всички разбираме, че има известно колебание от страна на държавния глава, потенциалните изборни процедури ще започнат по-късно. Моето лично очакване е те да започнат след избора на новия Висш съдебен съвет. По всяка вероятност някъде ноември.
Репортер: Добре. Ама това, че изобщо се започна този дебат, не подсказва ли, че фигурата на главния прокурор е явно нещо повече, освен това да…
Борис Велчев: Точно това подсказва. Вие знаете, в България винаги е имало, не просто в последните седем години, винаги е имало едно хипертрофирало разбиране за прокуратурата, като цяло и второ, за ролята на главния прокурор в нея. Всички са убедени, че главният прокурор решава всички дела в прокуратурата, че нищо не се случва без него, което разбира се, е неточно. Всички са убедени, че когато има някакъв национален скандал, той трябва да бъде отправен на вниманието лично на главния прокурор, който да го разследва. Впрочем, никой не вярва истински в това, но такова е клишето и то се повтаря ежедневно. Очевидно ролята на главния прокурор в България наистина е много важна.
Водещ: А това, че бързат да Ви изберат наследник, не означава ли, че нещо са загубили доверие във Вас?
Борис Велчев: Е, не зная кой би могъл да загуби доверие. Нали, че е доверие, трябва да се мъча да заслужавам. Но нека да Ви кажа моето лично мнение по този въпрос. Аз смятам, че това е едно добро решение. Колкото повече предвидимост има в прокуратурата, колкото по-малко колебания има кой ще бъде следващият главен прокурор, колкото по-бързо се успокоят колегите, тъй като в една еднолично управлявана, поне на хартия, институция ролята на началника е много важна. А толкова по-добре и работата ще върви.
Репортер: Въпросът е, че тази предвидимост, не е професионално, защото се спрягат всякакви хора от всякакви…
Борис Велчев: Аз не говоря за спрягането на имена. Аз говоря за това да има избор. И когато има избор на главен прокурор, стане ясно кой е, имаме два-три-четири месеца, в което съвместно бихме могли да планираме определени неща със стратегически характер, които надхвърлят последните месеци на моя мандат, това би било от полза на работата. Това исках да кажа.
Репортер: Външен човек за системата, съдия – какъв да бъде следващият?
Борис Велчев: Е, това е… изборът на следващия главен прокурор ще зависи от мен в същата степен, в която моят избор зависеше от г-н Филчев, т. е. в никаква степен. Ако питате за личното ми мнение, аз продължавам да смятам – той трябва да бъде прокурор. Това ще бъде признание за това, че има някаква нормалност в прокуратурата и че никой не се налага да я спасява.
Водещ: Главният прокурор Борис Велчев пред Силвия Великова.          

Интервю с Христо Грозев

БНР, 12+3 | 12.06.2012 | 12:58

Водещ: В „12+3”, както винаги впрочем, с внимание към подробностите от събитията, които пишат новините днес. Знаете, издателите на „Труд” и „24 часа” са с обвинения за документни престъпления и пране на пари. Сутринта те бяха в НСлС. Силвия Великова е на пряката линия, трябва да кажем, че също така имаме връзка и с г-н Христо Грозев, един от, как да кажа, г-н Грозев, бивш съдружник на Донев и на Павлов. Първо към Силвия, за да ни разкаже най-напред за това, което се случи през НСлС и знам, че в момента е пред прокуратурата, където се очакват мотивите.
Репортер: Пред НСлС беше голямото чакане, с много голям медиен интерес към събитието и очевидно през този медиен интерес прозираше кой чия срана заема в този спор. Доста емоции и определения, които са далеч от правото, прозвучаха, след като приключиха чисто процедурно повдигането на обвиненията. Абсурдно обвинение, смехотворно обвинение, закани за насрещни сигнали дойдоха от Любомир Павлов към Христо Грозев и към онези, които внесоха СРС във в. „Преса”. Аз сега искам малко да вкараме този случай в правото. Дали ще издържат всички тези формулировки, за които сега ще кажа, ще разберем по-нататък. Но какви са точно обвиненията. Три обвинения има по отношение на Любомир Павлов – за пране на пари, за документна измама и за използване на документи с невярно съдържание. Огнян Донев е с едно обвинение, то е за пране на пари. От какво са били изпрани парите? Това е станало чрез документната измама. Любомир Павлов е използвал четири неистински, фалшиви документа, казано разбираемо, чрез които е дал възможност на Огнян Донев да придобие 43% от Медийната група България, това очевидно са дяловете на другите съдружници в групата, след това Огнян Донев връща тези пари на Любомир Павлов и така е из вършено прането на пари, за което и двамата имат обвинения. Какво е невярното съдържание, което е декларирал Любомир Павлов? То е пред Агенцията по вписванията, където е изложил неверни факти за това, че се е провело заседание на ръководството на Медийна група България, предоставил е дружествен договор от 27 март, който според прокуратурата не отговаря на истината. Така малко набързо казвам всички тези неща, защото не наблюдаващият прокурор, а ръководителят на Софийската градска прокуратура ни запозна с подробностите по случая. Да кажа и за гаранциите, които са определени на Донев и на Павлов, те са по 50 хил. лв. Поне Любомир Павлов заяви, че ще обжалва. Какво мисли Огнян Донев не знаем, тъй като той избра да мълчи. Адвокатската къща на Даниела Доковска, Ина Лулчева и други известни адвокати са поели защита на тримата. Това е по случая. Това, което можем да отправим и като първи въпрос към Христо Грозев, доколко всичко това, което днес се случва в прокуратурата е негова заслуга и как приема предизвикателството, което днес Любомир Павлов отправи към него, доколкото подписа във връзка с прехвърлянето на дяловете е истински и в този смисъл няма документно престъпление, г-н Грозев?
Христо Грозев: Между другото аз от програма Хоризонт разбирам за съдържанието на обвиненията в този един момент, така че не съм имал възможност да се запозная нито с текста, нито с мотивите и дори с обхвата на обвинението. Сега разбирам, че те са за 3 различни неправомерни според прокуратурата действия на единия и за едно на другия. Да, мисля, ч е те отговарят в значителна степен на сигналите, които сме дали на прокуратурата през изминалата година и половина, макар че имаше няколко различни сигнала в различни институции и не съм сигурен кои от тях са били обединени и присъединени към тази преписка. Така че ще мога да коментирам малко по-подробно съдържанието на обвинителните актове едва следобед на пресконференцията…
Водещ: Ние също сега ги научаваме, така че заедно ги чухме от Силвия Великова. Но кажете това, за което твърди г-н Павлов, че подписът ви е доказано автентичен и че са правени експертизи, които доказвали това. Имате ли представа, първо, къде са правени тези експертизи, знаете ли?
Христо Грозев: Тези експертизи, доколкото знам, са правени в самата НСлС, като документите са били предоставени директно от Павлов и неговия адвокат, директно на експертите без самите документи да сап оставали дори за секунда в разпореждане на НСлС или да са били анализирани от тях. Искам само да кажа с две думи, без да влизам в подробностите, тъй като съм подписал декларация за неразгласяване на следствена тайна и не съм сигурен дали тя вече е изтекла след обявяване на постановлението за привличане на обвиняемите. Но това, което мога да кажа е, че има абсолютна манипулация по отношение на тези подписи, тъй като ние говорим за неистински документи, а не за неистински подписи. През цялото време ние сме твърдели, че никога не е имало подпис, или подписи, под документ, даващ право на г-н Павлов да се разпореди със 73% от дяловете.
Репортер: Всъщност това каза и прокуратурата, че става дума за неистински факти, а не за подписи.
Христо Грозев: Да. Това, което мога да намекна като една аналогия, без да влизам в подробности, за да не наруша декларацията си, ще сам следния пример. Ако човек отиде в ресторант и изяде сметка за 40 лв. и получи сметката, малко по-късно се сеща, че иска и едно еспресо да си поръча, получава вече адаптирана сметка за 43 лв., с 3 лв. за еспресото, и изведнъж идва един келнер с големи мускули и казва, искам сега 83, защото има една сметка за 40 и една за 43. Надявам се да се е разбрало горе-долу за какво става въпрос!
Репортер: Много важно сега да уточним извън следствената тайна. Има много сериозно обвинение от г-н Павлов, че прокурорът по делото, повдигнал обвиненията, станали очевидно и по ваши сигнали, е взел много пари. Г-н Грозев, давал ли сте пари на някого, за да повдига обвинения срещу Любомир Павлов и Огнян Донев?
Водещ: 1 млн.лв.
Христо Грозев: Това е абсурд. Мисля, че г-н Павлов си измисли това в последните 24 часа, 48 часа. Ако той беше чул нещо такова, негово задължение е било, а не право, да отиде и да докладва и да сигнализира до прокуратурата. Но това е пълна измислица, която не знам как да я коментирам.
Водещ: А това, че сте изпращали представител при г-н Павлов как ще коментирате, ваш човек, човек близък до вас е бил изпратен?
Христо Грозев: Доколкото знам, но това е предмет на отделно разследване от вчера, доколкото разбирам, г-н Павлов е правил опити да подкупи човек, който работи за мен, с цел той да краде документи от мен и да ги предоставя на него, за да си подобри позициите в следствието. Така че това е факт. Всичко останало са негови измислици, и това ще бъде доказано то следствието.
Репортер: Вие бяхте набъркан и в скандала с в. „Преса” и публикуваните много интересни разговори, които манталитетно неща притеснителни подсказват какво се случва в държавата. Стана ясно, че Любомир Павлов е имал среща с главния прокурор и след това вие сте казал на главния прокурор, че Любомир Павлов, от негово име се хвали, че ще си опече делото. Кажете тази част от сюжета каква е истината по нея?
Христо Грозев: Разбира се. Имаше един момент, в който аз бях върнат за няколко дни като особен представител, като съуправител на вестникарската група и имах възможност да се видя с г-н Павлов очи в очи в сградата на вестникарската група. Когато Павлов слезе при мен и каза, аз ще спечеля делото, ти правиш глупости, ще пуснем сигнал за набеждаване, когато спечеля делото. Всичко това ми е обещано от главния прокурор. Това са негови думи, които ми каза на мене. След което аз веднага, излизайки от тази среща, написах писмо до главния прокурор и казах, г-н Главен прокурор, убеден съм, че това едва ли сте го обещавали, но г-н Павлов прави такива твърдения, предполагам, че ги прави не само пред мен, а и пред други, и това уронва престижа на прокуратурата. Моля ви да вземете мерки и ако това не е така, вие да се занимаете с този случай. Оттам нататък нямах никаква обратна връзка с главния прокурор. До момента, в който чрез в. „Преса” разбрах вчера, или завчера, че всъщност той се е запознал с това мое писмо и запознавайки се с него, е прекратил всякакви срещи с г-н Павлов тогава. Това е всичко, което знам по темата.
Репортер: Г-н Грозев, като човек, който очевидно има интерес, не знам дали е само бизнес или някакъв друг, да има свое присъствие във вестниците „Труд” и „24 часа”, изобщо в Медийна група България, мислил ли сте за ефекта, който това, което се случва, се оказва върху медиите в България? СРС с конкурентни на вестниците медии, скандалите с телевизиите, които също враждуват, този въпрос вълнува ли ви?
Христо Грозев: Той ме вълнува, но аз често съм отговарял с аргумента, т.е. какво би било, ако това не ставаше сега? Смятате ли, че тези вестници не биха били манипулативни и ако нямаше тази открита война между две групи, да речем, които имат причини да воюват и да изкарват кирливите ризи на повърхността, дали нямаше да е много по-зле за обществото, защото никой нямаше да знае какво става в ежедневен план и никой нямаше да може да разчита между редовете какво става на първите страници. Сега поне хората могат да се пазят и могат да не обръщат внимание. Затова мисля, че съм не абсолютно съгласен с тезата на г-н Захов по Хоризонт, която чух вчера, че дори тези записи на г-н Павлов да са истински, какво цели тяхното публикуване – дали това било доброто на народа, след като това би показало евентуално, че всички са маскари? Ами добре, ако това показва, че всички са маскари, това също е постижение, нали?
Водещ: А вашето мнение, истински ли са тези записи? Бяха качени и в интернет, могат да се чуят?
Христо Грозев: Като човек, който цял живот е работил в радио, така че ние сме колеги, мога да ви кажа, че при 6 или 7 прослушвания аз съм абсолютно убеден, че това са истински записи, тъй като нито един продуцент не може да имитира интонация, да имитира (…) от тонове по начин, по който г-н Павлов твърди. А отделно от това, вече извън професионалното поприще мога да кажа, че нещата, които чувам там, съм ги чувал от него лично. И последната ни среща с него всъщност беше, след като той ме следваше по улицата с молба да си поговорим преди около месец и половина, на която той частично ми каза същите неща.
Репортер: Последно от мен, г-н Грозев, това дело и тези обвинения, които ще видим как ще се развият във времето, защото г-н Павлов е имал и други обвинения, които са били прекратявани, няма да възстанови състоянието между собствениците в Медийна група България, вярвате ли, че има друг механизъм, по който вие да си върнете дяловете и да започнете да управлявате групата?
Христо Грозев: Разбира се, има търговски дела, които вървят в момента и които постоянно се бойкотират с абсолютно незаконни средства от г-н Павлов. Но така или иначе те през тази година ще бъда решени. Като незаконни средства мога да цитирам само едно. Поредното дело, което заведохме за разваляне на договорите, които са очевидно, и прокуратурата смята, че са в основата (…) документи, по това дело г-н Павлов се е подписал като страна по делото, под моето име, подписвайки се под моето име и представяйки пълномощно да ме представлява, пълномощно, което е официално оттеглено преди година и половина, за което всички знаят. Това е ноторен факт. Просто давам пример по какъв начин се опитва Павлов да саботира търговските дела, но рано или късно през тази година те ще бъдат решени.
Водещ: Още нещо, появи се информация, че заедно със сигналите, които сте дали пред българските власти, такива са подадени и до разузнавателните служби на Великобритания и Кипър, както и до Европейската служба за борба с измамите ОЛАФ. Имате ли отговор от тях, какво става със сигналите, които..?
Христо Грозев: Тези служби нямат практика да връщат обратна информация. Всички те регистрират и потвърждават получената информация, задават допълнителни въпроси, които са ми били задавани, след което продължават работата. Освен службите, които вие споменахте, искам сам ода допълня и ФБР, тъй като голяма част от офшорната дейност, за която ние сме сигнализирали, се е развивала и се развива на американска територия.
Водещ: Благодаря ви!         

Любомир Павлов определи скандалния разговор от “Преса” като “фалшификат и манипулация”

www.dnevnik.bg | 10.06.2012

Публикации за посветени

Важно е случващото да се гледа и в по-дълъг контекст:

- Вестник "Преса" беше създаден от Тошо Тошев и излиза от началото на годината. Преди това Тошев дълги години беше главен редактор на "Труд" и притежаваше малък дял акции по времето, когато вестникът беше собственост на ВАЦ. След като германските издатели продадоха в края на 2010г. медийния си бизнес на "Медийна група България холдинг", новите издатели смениха главните редактори. Едно от изискванията при избора, повтаряно често от Любомир Павлов беше – кандидатите да не са били служители на ДС (Тошо Тошев беше осветлен като агент Бор преди години). Тошев беше назначен за вицепрезидент в издателския борд на компанията. Обиден от тази промяна, той напусна в края на август 2011 с официални мотиви: "несъгласие със стила на ръководство на пресгрупата".
- Междувременно от март 2011г. в "Медийна група България холдинг" започнаха скандали около промяната на дяловете на собствениците.
- През ноември 2011 г. Любомир Павлов смени Тошо Тошев и като председател на Съюза на издателите в България (СИБ). На Общото събрание, на което беше избран, част от издателите напуснаха несъгласни с промяната.
- През февруари тази година беше създаден алтернативният Български медиен съюз, в който влизат медиите на Ирена Кръстева (на учредителното събрание беше и синът й депутата от ДПС Делян Пеевски, който е председател на Съюз на вестникарите и разпространителите на печатни издания) и гравитиращи около тях издания.
- Новите издания на Тошо Тошев (той е съиздател и на "Тема") и медиите, контролирани от Ирена Кръстева, често атакуват собствениците на "Труд" и "24 часа" Огнян Донев и Любомир Павлов и макар и неофициално застават на страната на бившия им партньор Христо Грозев. Сред най-драстичните примери беше разкъсването на вестник "Труд" в ефира на ТВ7 от Николай Бареков и заканата, че това ще е съдбата му и последната публикация от петък в "Преса" с разговора, за който се твърди, че е запис на Павлов. За този материал Бареков направи извънредно включване в сутрешния блок на ТВ7 и го определи като "нещо като СРС". Част от сблъсъка имаше и друго ниво – организирана медийна атака срещу Огнян Донев като съсобственик на "Софарма" и обвинения за цените на лекарствата.
В медиите, собственост на Павлов и Донев, публикациите срещу контролираните от Ирена Кръстева медии са свързани с монополизирането на разпространителския пазар, нелоялна конкуренция, разследвания за Делян Пеевски, държавните пари в Корпоративна търговска банка. "Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов и той може да го спре."
"Затова Бойко Найденов вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник на Ангел Александров. Който приема поръчки срещу нас, това му коства главата, факт. Те трябва да го знаят това."
"Той просто трябва да направи определени неща. Например не трябва да прави трета експертиза, две експертизи вече са направени, ще станат за посмешище пред целия свят, ако направят трета експертиза. Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов. И той може да го спре."
"По-важно е да се въздейства на някой в Градска прокуратура."
"Те искат сегашния ВСС да избере новия главен прокурор."
Това са откъслечни фрази от разговори, публикувани в петък във вестник "Преса" под заглавието "Лакомниците може да се задавят". В материала се твърди, че редакцията е получила записи на съиздателя на "Труд" и "24 часа" Любомир Павлов с неизвестно лице и пуска част от тях. В разговора се обсъжда какво ще се случи с делото между вече бившите съдружници в "Медийна група България холдинг" Павлов и Огнян Донев (от една страна) и Христо Грозев и Карл Хабсбург (от друга), които купиха заедно изданията на ВАЦ в България, но после след скандали се разделиха и в съда спорят за прехвърлянето на контролния дял на Павлов и Донев.
Коментират се и възможности за влияние върху следователи, съдебната система и от кого зависят реформите и назначенията в нея, силата на медиите, връзки с управляващите. Очакването на Павлов според цитирания разговор е, че никой няма са се осмели да повдигне обвинение срещу него и Донев. Прогнозата на "Преса" е обратната – че това може да се случи през следващите дни.
Любомир Павлов определи в събота записа като "фалшификат и манипулация".
Реакциите през уикенда бяха малко. Но очевидно сблъсъкът между двете медийни групи е в нова фаза, а средствата стават все по-брутални. Каквато и да се окаже историята със записа – все е плашещо. Защото поставя въпросите – за подслушване на издатели, за влиянието върху/от медиите или за фалшифициране на материали и разпространяването им без проблем, за употребата на медиите, за разчистване на лични сметки…

"Публикуваният текст е пълна манипулация и фалшификат

Опитват се да попречат на това, което се случи в Брюксел, и да предотвратят последиците", лаконично коментира Любомир Павлов в съботния брой на "Труд", където публикуваният разговор е определен като "парчета от подслушан разговор".
"Дневник" потърси Павлов с допълнителни въпроси в опит да изясни има ли нещо автентично в разговора. "Казал съм всичко по случая, не знам защо трябва да се занимава някой с действията на една маргинална медия. Записът е фалшив и манипулиран", повтори издателят. Според него в разпространените записи има 2-3 изречения, които е казвал и върху тях са насложени останалите реплики.
Павлов не цитира точно, а обясни, че това за което е говорил е по темата, че ако "има хора в следствието и прокуратурата, които са корумпирани – ще ги извадим в нашите вестници". Той отказа подробности, но съобщи, че в понеделник ще депозира до отговорните институции, до вътрешния министър Цветан Цветанов и до главния прокурор Борис Велчев своите данни за записите, че са фалшиви.
Павлов обвърза публикациите в "Преса" със срещата за проблемите на медиите в България в европарламента, която се състоя в сряда. "Видяха какво ще направим в Брюксел и това много ги е стреснало. Уплашиха се – те искат пълен контрол върху медиите", коментира Павлов пред "Дневник".

Пет дни по-рано

В понеделник във вестниците "Монитор" и "Телеграф" излезе отворено писмо от Ирена Кръстева, в което твърди, че е разбрала, че са предвидени в програмата на срещата, организира в Европейския парламент от Алианса на либералите и демократите в Европа, но никой от Български медиен съюз не бил получил покана. Тя атакува и какви са поканените журналисти и експерти. В редакционен коментар в двата вестника предстоящата среща беше определена като "поредната безсмислена говорилня".
На срещата в сряда в Брюксел (за която споменава Любомир Павлов – бел.ред.) обаче сериозните оценки и притеснения за бълтарските медии дойдоха от чуждите представители. Еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус определи ситуацията като "тревожна" и каза, че става неин личен приоритет. Директорът на "Репортери без граници" Оливие Базил говори критично за финансирането на медите, от Асоциацията на европейските издатели на вестници съобщиха, че ще дойдат на посещение да се запознаят лично със случващото се. На следващия ден те излезнаха с изявление, че "Като член на Европейския съюз, ние изцяло очакваме от правителството на България да се вслуша в тревогите, изразени от местни медии, и да предприеме бързи и решителни мерки, нужни за гарантиране на това независимите медии да изпълняват важната си роля в демократичното общество".
В събота стана ясно, че в четвъртък и Съюзът на издателите в България (СИБ) е подал жалба в Европейската комисия за незаконна държавна помощ, предоставяна на Корпоративна търговска банка (КТБ) и чрез нея на "Нова българска медийна група". Такъв сигнал за банката има от 2010г., но финал на проверката по него още не е оповестен.

Странични реакции

В съботния брой на "Преса" истинността на записите и източника им отново не се коментират, но част от хората, които се споменават в тях, са търсени за реакция. Главният прокурор Борис Велчев и заместникът му Бойко Найденов коментират съответно среща с Любомир Павлов и поводът й и работата на следователите.
В тв предаването на БНТ "Григорови: животът и други неща" в същия ден бившият лидер на СДС Мартин Димитров, пък коментира фразата на Павлов "ние отрязахме главата на Иван Костов" от разговора, така: "Ако някой е мозъчният център на всички тия операции, той е Цветан Цветанов. Цветан Цветанов каза, че не иска да има никакви конкуренти в дясно-център и едно по едно взеха да се случват – на един му се разпадне групата, на друг му се разпадне коалицията, на трети му се разпадне семейството".
Сайтът "Бивол" също в събота публикува, че от прослушването на записите, които са качени и в интернет, на едно място в репликите на Любомир Павлов се чува – "както ми каза премиерът", фраза, която липсва в свалената стенограма във вестник "Преса".
Качеството на записите е много лошо и на моменти трудно се разбира какво се говори. Според "Бивол" "те не са официални СРС-та. В тях липсват напълно маркерите за автентичност (бипове), познати от записите на Ваньо Танов от скандала "Мишо Бирата".
Как ще се развие историята, ще стане ясно в следващите дни. От реакциите, проверката или липсата на такива ще стане ясно и дали медийната среда има шанс да се нормализира, или ще става още по-тревожно.
Записите, на разговорите, за които се твърди, че са на Любомир Павлов и неизвестно лице могат да бъдат чути тук.

Оригинална публикация

 

Коментар на Николай Бареков по повод публикацията на в. „Преса” срещу Любомир Павлов

ТВ7, Добро утро, България | 08.06.2012

Водеща: В студиото е Николай Бареков със своя горещ коментар, който е извънреден днес.
Николай Бареков: За жалост, след тези трагични събития в Сливен и факта, че там семействата са разтревожени и продължават да са в неизвестност хората, които работиха във въпросния обект, който в никакъв случай не може да бъде наречен завод за утилизация, а просто един обект, който е изключително зле поддържан, се оказа, сега ние ще трябва да говорим, както каза ти, моралната разруха на прехода. Маските днес са свалени във вестник „Преса”, защото колегите там са намерили запис, от които запис Любомир Павлов, медийният бос и мастит издател, разговаря с неизвестно лице, както те са написали, сега, не знаем дали това лице наистина е неизвестно за тях, и след като очевидно ще започне някакво разследване по този запис, дали това лице ще остане неизвестно, но от този запис става ясно, че г-н Павлов плете заговори срещу българското правосъдие с цел и да избегне задаващата се съдебна гилотина срещу него. Това е днешният брой на вестника, който Павлов издава – „24 часа”. В този вестник явно Павлов, надушвайки, защото той е доста опитен манипулатор в това отношение, съдбата си, публикува следната предупредителна статия. „Нито прокуратурата трябва да е бухалка, нито медиите инструмент за натиск.” Това е един вид жълт картон, който той дава на прокуратурата през това заглавие. А кой използва медиите за натиск става ясно като погледнеш другия вестник в. „Преса”, където Любомир Павлов плаши зам.-главния прокурор на държавата Бойко Найденов, че ако си позволи да повдигне разследване срещу него, ще го изтипоса на първа страници на своя вестник със заглавие „Символ на корупцията”. Това ако не го направят, казва Павлов, ние един ден ще излезем със заглавие на първа страница „Символ на корупцията в България. Затова Бойко Найденов, директор на Националната следствена служба, вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник”… и т.н. и т.н. Това се нарича падане на маските. Всъщност какво показва това СРС, което ти изчете сутринта най-важните моменти, аз ще припомня още два от тях. Две дела, припомня в. „Преса”, се водят в момента в прокуратурата срещу Павлов и неговия съдружник Огнян Донев. За жалост, то не е за източване на здравната каса и за цените на лекарствата, разследване, което ТВ7 направи. А едното е за кражба на акции от партньорите им в медийната група, а другото е за укриване на данъци при препродажбата на акции на „Софарма”. Първо, в това СРС, така наречено, г-н Павлов използва един изключително живописен език, който много подхожда на издател. И той казва следното: Аз съм човекът, отрязал главата на Иван Костов и Георги Първанов. Посредством своите вестници, разбира се, той за това говори. Второ, заплашва, и това вече се нарича търговия с влияние, хора от висшите магистратски среди, че ако си позволят да повдигнат или да водят разследване срещу него, ще ги изтипоса на първата си страница на вестника като символ на корупцията. Това подсказва именно с каква цел групата Павлов и Донев открадна акциите на своите партньори и инвестира доста крупна сума пари между другото в купуването на тези вестници. Пари, чиито произход трябва да бъде разследван при всички положения. Защо? За да се търгува с влияние. Това е описано в Наказателния кодекс. Търговията с влияние е едно изключително сериозно, фино, много мащабно, ако се прави в такива размери, каквито е тук, престъпление. И трето, което е вече най-страшното, Павлов очевидно е търсил ефекта да вкара в публичния скандал и вътрешния министър Цветан Цветанов. Защо? Защото той твърди пред своя, така, непознат събеседник, че едва ли не вътрешният министър ще влияе в негова полза, т.е. в полза на Павлов да няма дела срещу него, на следователи и магистрати. Сега разбира се, тук най-вероятно Цветан Цветанов разбира за всичките тези твърдения по свой адрес, четейки по вестника и аз въобще не допускам вътрешният министър, който по принцип е подложен на жесток натиск от опозицията, че едва ли не се меси в съдебната власт заради знаковите дела, които види той като острие на държавата срещу организираната престъпност, знаеш, Таки, Баретата, какви бяха другите, Братя Галеви, Алексей Петров и т.н. Малко му е това на Цветанов, че го обвиняват, че натиска съдебната система да си свърши работата, сега Павлов го вкара в скандал, че едва ли не той ще лобира за него пред съда. От него, казва Павлов, от Цветанов зависи кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде. Това е твърдение на шефа на Съюза на издателите в България по повод вътрешния министър. „Знаеш, че сега се избира ВСС. От него зависи съдбата в професионалния живот. Нали предстои избиране на главен прокурор. Те ще променят закона сега, за да се избере по-рано главният прокурор.” Тук внушението, че едва ли не вътрешният министър, управляващата партия ще манипулират избора на прокурор, на главен прокурор, сега не знам тук американският посланик Джеймс Уорлик дали няма да се хване за главата, само и само с цел да се смачкат делата срещу Павлов. И още една грозна картинка. Как Павлов обяснява на своя непознат събеседник, че всъщност прави опит да влияе и да подкупи следователя, който му гледа делата. „Нали каза, че Петьо е човек разумен, разбран.” Това е следователят, който гледа делата. „Тогава защо не общувате с него? – пита неговият непознат събеседник. Ами моята адвокатка общува с него. Той просто трябва да направи определени неща.” Спекулация на гърба на вътрешния министър и опит за смачкване на правосъдието. Сега, винаги има опция да излезе г-н Павлов и да каже, и дано да е така, всъщност аз искам това да е така, да каже, че това е един фалшификат, че това е сглобено СРС, че не е автентичен, че това не е той, аз не съм го слушал, чета само какво пише тука, аз го познавам и мога да кажа, че в един период бяхме много близки с г-н Павлов и бях първият журналист, който му подаде ръка и му даде думата, когато той беше смачкан от предишния главен прокурор Филчев за кражбата на Общинска банка, даже има снимки днес негови с белезници. Той е разчитал на моята журналистическа съвест не един път. В интерес на истината това е обаче неговият език. Аз имах разговор с него преди известно време, на който той се държа с мен по подобен начин, като човек, който предстои да овладее държавата във всеки един момент и т.н. Както и да е, това са минали работи. Дано г-н Павлов успее да излезе от този скандал с чест и достойнство, и дано, пак казвам, държавата да реагира, защото вкарването на вътрешен министър по този толкова грозен и циничен начин в публичен скандал в тези условия в момента, в които наистина Цветанов води тежки битки на най-тежкия възможен фронт срещу тежката организирана престъпност в държавата, е абсолютно недопустимо. Да не говорим колко е недопустимо от морална гледна точка, начинът, по който разсъждава и говори най-маститият в момента медиен бос. Защото това е човекът, който посредством парите си управлява двата, както той обича да ги нарича, най-влиятелни вестници в България –„24 часа” и „Труд”. Това беше моят коментар. Между другото преходът е много интересен, защото ти сега си ангажирала Моника Гаджанова, която, всъщност Моника е лицето на това разследване, което ТВ7 направи със скъпите лекарства и страшно много се радвам, че на медийния фронт в България наред с хора като г-н Павлов има и хора като Моника Гаджанова. Хора, които достойно гледат на своята професия и за жалост, от това, което се вижда днес от публикацията във в. „Преса”, наистина си слагат главата в торбата, за да разследват подобни хора. Ти виждаш с каква власт разполага Любомир Павлов. Това разследване беше срещу него, срещу съдружника му Огнян Донев. Тези хора спокойно могат да смачкат всеки един журналист в България, ако медията, в случая ТВ7 застана зад гърба на Моника и тя оцеля. Може би това беше единствената причина. 

Медийна жега в Брюксел

www.24chasa.bg | Капка ТОДОРОВА I 08.06.2012

Сигнали за сериозни проблеми в медийната общност в България бяха дадени на среща в Брюксел онзи ден.

Няколкото български журналисти, получили лични покани за дебата, организиран от либералите в Европарламента, бяха изключително остри. Част от тях публично защитават арестувания в България Алексей Петров. На мощна критика бе подложена съдебната власт, която препъва страната ни към Шенген.
Докато някои призоваваха към остра атака срещу всички институции в държавата, председателят на Съюза на издателите в България.
Любомир Павлов призова за обективност
Според него добрите практики на властите трябва да бъдат насърчавани, но изданията трябва и да критикуват грешките им. Българският медиен съюз не изпрати свои представители, въпреки че бе поканен, както увериха организаторите от групата на либералите в Европарламента.
Срещата откри председателят на групата на либералните партии в Европейския парламент Ги Верхофстад. България буди тревога след няколко лоши показателя, каза той. Индексът за демокрация от 2011 година поставя страната на 52-о място от 57 страни и това е един от най-лошите резултати. Индексът за корупция на "Трансперънси интернешъл", който измерва 182 страни, пък слага България на 86-о място и това е най-лошият резултат в ЕС. "По-зле от Китай и Колумбия", заяви либералът. По свобода на медиите сме на 80-о място.
Много критичен към ситуацията на медийния пазар у нас бе шефът на "Репортери без граници" Оливие Базил:
"Днес в България съществува банка, от която повечето медии вземат средства. Това буди загриженост, защото се отразява на независимостта на вестниците. В крайна сметка те принадлежат на един тесен кръг хора. Кой ги притежава? Може би се знаят собствениците, но не се знае откъде идват средствата. Притесняваме се за журналистите. Те са без трудов договор и автоцензурата е огромна. Това произтича от икономическите условия, които диктуват подобна ситуация.
Някои смятат, че медиите са средство за влияние над останалата част от обществото, каза още той. България е страна, която заема ключово място в ЕС, играе огромна роля в енергетиката, минават огромни потоци търговия, тя е една от вратите на ЕС и е много трудно да накараме журналистите да разследват.
Защото зад фасадата съществува друга действителност и много от журналистите отказват да разследват. Ние смятаме, че свободна преса има само в интернет!"
Франсис Кънингам, изпълнителен директор на европейския съюз на издателите на вестници, който обхваща 5200 вестника в ЕС, каза: “Българските членове привлякоха вниманието ни към ситуацията при разпределението на заглавията на пазара в България и това предизвика загриженост. Комисията за конкуренцията трябва да направи така, че да се спазва конкуренцията в разпространението. Призоваваме правителството да отговори на въпросите, които ще бъдат повдигнати на днешния семинар.
Свободата на пресата е сърцевината на демокрацията в Европа. Очакваме правителството да направи така, че да се придържа към стандартите на свободата на медиите."
Евродепутатът Слави Бинев направи много остро изказване: “Аз съм написал писмо с всички проблеми, за които ще говорим, и съм пратил писмото до всички председатели на парламентарни групи в Европарламента, включително и на г-н Верхофстад. В него съм описал такива факти, че сега или трябва да понеса съдебна отговорност, или да съм новина номер
1. Не се случва нито едното, нито другото. Това е доказателство, че има сериозен проблем. Както и фактът, че водим този разговор тук. Има един основен въпрос, който трябва да зададем, и той е: може ли генерал, комунист и шеф на полицията да е флагман на демокрацията в България? Такива хора се изкушават да използват методите от работата си да ги прилагат и след това. Телевизиите в България не се занимават със сериозните неща. Те се занимават с чистотата! Месеци наред чистят, вместо да се занимават със сериозни неща. Пожарникарите се занимават с проблемите на държавата.”
След него думата взе Илияна Беновска от радио К2: "В България основното, което трябва да се поправи, е онова, което 5 години ЕК наблюдава. Трябва да се ремонтира цялата съдебна система и да няма корупция по високите етажи. Едва тогава ще имаме свободни медии. Свободата на медиите ще бъде окончателно погазена, ако след очаквания 5-годишен доклад по мониторинга той бъде вдигнат и бъде допуснато в България този ВСС да избере новия главен прокурор, новия председател на Административния съд, следващия ВСС, както иска министърът на правосъдието Диана Ковачева. И както очевидно иска и ГЕРБ. Липсата на свобода на медиите в България се корени в това, че в България не е извършена нито на милиметър реформа на съдебната система. Това е една неработеща система във всичките й аспекти – досъдебно производство, прокуратура и съд."
Председателят на Съюза на издателите в България Любомир Павлов поиска да успокои духовете:
"Отдавна искаме този въпрос (за свободата на медиите – б.а.)да се обсъди. Проблемите, които се задълбочиха напоследък, ние сме ги представили много пъти. Има дискусия с някои издатели. Моля за разбиране, но това е голям проблем в България и затова има емоции, ние се вълнуваме, защото свободата на словото е важна ценност.
Съюзът на издателите е отворен за всички, които имат желание да станат членове. Имаме някои условия: да приемат Етичния кодекс, да има прозрачност на собствеността.”
Теодор Захов от "Икономедия" също бе остър:
"Проблемите от 2007-2008 г. само се задълбочават. В условия на икономическа криза всички издатели изпитват затруднения.
Намалява покупателната способност, интернет и електронните медии са голяма конкуренция… Има голяма смяна на собствеността в медиите. Имаме закупуване на медии и още медии от Българска медийна група, които медии защитават определени икономически интереси. Те осигуряват медиен комфорт на управляващите, които няма значение кои са – предишното или сегашното правителство, а в замяна те получават финансова подкрепа.
Тази смяна на собствеността на медийния пазар не е само в печатните, а и в електронните медии. Стигна се накрая дори до абсурда да съдят “Икономедия” затова, че сме разкрили схемата… В момента се упражнява монопол чрез икономически средства, който е толкова голям, че се задушават останалите медии. За нас е трудно да издържаме, но го правим и ще го правим, защото смятаме, че обществото има нужда и от друг глас.”
Думата взе Сашо Диков, който попита къде е организаторът на срещата Ги Верхофстад. Верфохстад напусна панела още след откриването, защото има други ангажименти. Диков запита: "Той седя тук три минути и се махна. Това какво означава, че дори и три минути са много за хора като нас със съмнителна репутация ли? ЕС има проекти за реклама на своята работа. За нас предложението е директно финансиране на независими медии или отделни предавания с евросредства.”
Иво Сиромахов директно нападна печатните медии: “Много сериозен въпрос е защо това изслушване не се случва в българския парламент. Българските депутати трябва да отговорят на това. Искам да ви обърна внимание върху нещо скандално в медиите и това е отношението между медиите и властта и по-конкретно медиите и българския министър-председател. Работя от години в медиите, но такова отношение към премиера напомня единствено на комунизма и отношението на медиите към Тодор Живков… Премиерът е наричан на малко име, като съсед, от когото искаш да поискаш чаша олио.
Явно тази близост е желана от журналистите или по-скоро от техните началници. Вижте какво става в спортните новини. Те пишат не за футбол, а само за “Тигрите” от Бистрица. Забележете за един мач по тенис между Бойко Борисов и Борис Бекер. Борис Бекер победи за съжаление, не ми се мисли какво щеше да стане, ако е обратното. В. “Дневник”: “Бойко Борисов взе 4 гейма на Бекер”. Не е ясно как е свършил мачът. “Стандарт”: “Борисов изпоти Бекер”. От тези заглавия човек не може да разбере какво се е случило, а само неистовото желание на медиите или на собствениците им, защото не можем да виним репортерите.”
Любомир Павлов отговори на въпроси от залата, че в неговите издания решенията за това какво се публикува се вземат от главните редактори. "Издателите не казваме на главните редактори да не критикуват, но и нито да критикуват непрекъснато и необосновано. Новините се пишат по стандарти, които са световни – винаги се търсят два източника. Имаме едно основно правило – ръководителите във вестниците да не са бивши агенти на ДС. Аз лично смятам да предложа да се направят поправки и за клевети и неверни информации да се вдигне размерът на глобата", посочи още той.

КАПКА ТОДОРОВА, НАШ ПРАТЕНИК В БРЮКСЕЛ

Оригинална публикация 

Лакомниците може да се задавят

в. Преса | 08.06.2012

Прокурорската преписка за кражба на дялове от "Медийна група България" срещу Любомир Павлов и Огнян Донев е приключила

Вестник "Преса" получи информация, че преписката по делата, заведени от Христо Грозев и Карл Хабсбург срещу Огнян Донев и Любомир Павлов е приключила. Грозев и Хабсбург съдят бившите си съдружници в "Медийна група България холдинг", издател на вестниците "Труд" и "24 часа", за кражба на дялове от компанията. Чрез се~ рия препродажби помежду си Донев и Павлов успяха да намалят участието на дружеството "БГ Принтмедия", обявено за новия собственик на издателството през декември 2010 г., до 17%.
Жонглирането с дялове между Донев и Павлов, с което участието на "БГ Принтмедия" е на практика стопено, стават след мнимо общо събрание на фирмата, в което не участва Христо Грозев, въпреки че той е неин управител заедно с Любомир Павлов. Още повече че сделката е изповядана в неработен ден – неделя, от нотариус Вяра Янева. Това става повод 3а завеждането на делата от Грозев и Хабсбург, а драмата между съдружниците е придружена от шумни обществени скандали.
Въпреки това Любомир Павлов демонстрира убедеността си, че "нищо не може да му се случи". Твърде вероятно е обаче още в следващите няколко дни прокуратурата да повдигне обвинения на него и съдружника му Донев. Вестник "Преса" не знае дали наистина "нищо не може да се случи" на двамата бизнесмени, но разбираме откъде идва самоувереността на Любомир Павлов.
В редакцията се получиха записи от разговор на Любомир Павлов с неизвестно лице, с което обсъждат стратегията на Павлов да избегне повдигане на обвинение.
Любомир Павлов поставя задачи на неизвестния за събиране на информация и документи, които се намират в разпореждане на другата страна по спора.
Първият разговор се е провел след 29 май. По това, че периодически влиза секретарката на Павлов, можем да предположим, че срещата се провежда в кабинета му в Полиграфическия комбинат.
От беседата става ясно, че Павлов се чувства спокоен за изхода на делото защото смята, че нито един прокурор не би се осмелил да подпише обвинителен акт срещу него и Огнян Донев. В същото време Павлов се позовава на помощта, която очаква от главния прокурор Борис Велчев и от вътрешния министър Цветан Цветанов. Пред събеседника си Любомир Павлов изрично заявява, че позицията на шефа на следствието Бойко Найденов в хода на разследването му е коствала шанса да бъде допуснат като кандидат за бъдещ главен прокурор. Като пример за възможността си да влияе на обществено-политическите процеси Павлов съобщава, че негово дело е "отрязването на главата" на Иван Костов, визирайки очевидно разпадането на Синята коалиция.
По-долу предлагаме документални извадки на скандалния разговор:
Непознатият (Н): Значи, това за което те търсих. Любомир Павлов (Л. П.): Да
Н: На 29 май е дошло писмо от СГП, с което е одобрен докладът на Александров (зам.-шеф на следствието и дирентор на Икономически престъпления в НСлС – б.р.) и разрешават привличането ви като обвиняеми на тебе и на Донев.
Л.П.: Какъв доклад на Александров?
Н: За завършената проверка. Значи никой нищо не е казал на Петьо Петров (следователя по делото – б.р.). (Отваря се врата, страничен разговор – б.р.)… Ти ми беше казал, че главният (става дума за главния прокурор Борис Велчев – б.р.) се е разбрал с него (с Петьо Петров) и му е казал да прекрати това нещо.
Л.П.: Петьо Петров не може да прекрати нищо, аз…
Н: Значи, такова нещо няма. Който ти е казвал такова нещо, те лъже.
Л.П.: Какво?
Н: Че Петьо Петров трябва да прекрати това нещо (става дума за разследването – б.р.).
Л.П.: Ами трябва (да прекратят разследването – б.р.) Ако имат грам мозък в главата си, дали сега ще го направят, или не… Това, ако не го направят, ние един ден ще излезем със заглавие на първа страница… "символ на корупцията в България" (не се разбира – б.р.). Затова Бойко Найденов (директор на НСлС) вече никога няма да стане главен прокурор, защото той е началник на Ангел Александров. Който приема поръчки срещу нас, това му коства главата, факт. Те (прокурорите и политиците – б.р.) трябва да го знаят това. Според теб, ти искаш да кажеш, че не го знаят всички?
Н: Значи добре вървят нещата.
Л.П.: Аз си плащам дълговете! И на Иван Костов му пострада главата… (Не се разбира.) Ние отрязахме главата на Иван Костов и на Георги Първанов (в последните седмици "Труд" и "24 часа" направиха масирана кампания срещу Първанов в битката му за лидерския пост в БСП – б.р.)
Н: Това добре, ама в предишния разговор, който водихме с тебе – кой ще стане главен лидер на СДС?
Л.П.: Ти кой искаш да стане?
Н: Не, питам кой ще стане?
Л.П.: Аз мисля, че с това (с отстраняването на Костов – б.р.) се е изчерпал въпросът, мен не ме вълнува. (Шумно става, сяда,
говори със секретарката – б.р.).
***
В следващите минути двамата обсъждат друго следствено дело, образувано с постановление на Софийската апелативна прокуратура (вероятно става въпрос за разследването за укриване на данъци при сделки с акции на "Софарма", по което Софийската градска прокуратура също води разследване). В края на тази част от разговора се чува, че Павлов моли събеседника си да се сдобие с копие от документи, които вероятно са в другата страна по делата. Два мата се разбират събеседникът да направи този опит, като Павлов му заявява: "Ти нали имаш опит в тези неща." Дълго време обсъждат кой какви връзки има в градската прокуратура както и причината да бъде върнат първоначалният наблюдаващ прокурор по делото. (Наблюдаващ прокурор за няколко месеца е бил командирован от Пловдивската районна прокуратура, след което се връща първоначалният – Александър Павлов, който вероятно ще предяви иска Павлов и Донев да бъдат привлечени за обвиняеми – б.р.) Павлов излага хипотезата, че пловдивският прокурор е бил сменен, защото не е бил достатъчно агресивен, и че виновник за връщане на Александър Павлов е Бойко Найденов.
След това двамата обсъждат дълго кой би могъл да има влияние върху ръководителя на следствието. "По-важно е да се въздейства на някой в Градска прокуратура", казва Павлов. И добавя, че е по-трудно да се въздейства на Петьо Петров и на неговия шеф Ангел Александров.
Павлов обяснява, че само неколцина биха могли да въздействат на шефа на следствието. Л.П.: С Ангел Александров могат да говорят трима-четирима души. Единият е Ахмед Доган, той няма да се намеси. Вторият (не се чува) и Бойко Найденов. Павлов пита каква друга информация в негова полза може да
му намери събеседникът. След което се разбират да се срещнат отново.
***
Втори разговор, състоял се между неделя, 3 юни, след участието на Любомир Павлов в сутрешния блок на БНТ, където след него в ефир е Маргарита Попова, и вчера.
Павлов говори по телефона отново за Ангел Александров.
Л.П.: Аз действам (информира някого). Дай да видим какво става с разследването. (Уговаря си среща следобед – там ще бъде фактически и Стоян Николов – адвокатът му по сделката с прехвърлянето на 83% от дяловете на Огнян Донев.)
Л.П.: Нали каза, че Петьо е човек разумен, разбран.
Н. Тогава защо не общувате с него?
Л.П.: Моята адвокатка общува с него. Той просто трябва да направи определени неща. Например не трябва да прави трета експертиза (става въпрос за подписите по протоколите, които са спорни – б.р.), две експертизи вече са направени, ще станат за посмешище пред целия свят, ако направят трета експертиза. Аз ще му го кажа това на Цецо Цветанов. И той може да го спре.
Н: Но Цецо Цветанов не може да му въздейства на Петьо Петров.
Л.П.: Може, може! А, ти недей така! Нямам никакви съмнения в това! От него (от Цветанов – б.р.) зависи кой ще остане в прокуратурата, кой ще напредне нагоре и кой ще си отиде! Знаеш, че сега се избира ВСС. От него зависи съдбата им в професионалния живот. Нали предстои избиране на главен прокурор. Те ще променят закона сега, за да се избере по-рано главният прокурор.
Н: Аз слушам какво казва Маргарита (Попова), че този ВСС не може да избира главен прокурор.
Л.П.: Казва тя (става въпрос за Маргарита Попова – б.р.). Тя е вицепрезидент. От вицепрезидента нищо не зависи… (Звън на телефон.)
Н: Аз не вярвам Бойко и Цветанов да не съгласуват с нея.
Л.П.: Тя не знаеше в неделя за това (за промяната в съдебния закон – б.р.), те не я държат в течение, но те (от ГЕРБ – б.р.) ще си го гласуват в парламента, а на мен още в петък (7 юни – б.р.) ми казаха, че това ще се случи (приемането на закона, който депутатите гласуваха вчера – б.р). Те искат сегашния ВСС да избере новия главен прокурор.
Н: Аз не вярвам Цветанов да може да влияе на прокуратурата… мисля, че Бойко доста добре ръководи нещата, за да не позволи подобно нещо да се случи
Л.П.: Ами Бойко и Цецо са еднакви.
Н: Ама от Брюксел толкова много ще ги бият, ако направят подобно нещо.
Л.П.: Ще обяснят, че трябва да има плавен преход и затова трябва да се изтегли по-рано (избора на главен прокурор – б.р.)
Н: Ако не го направят по начина, по който…
Л.П.: Те ще обяснят следното нещо – че трябва да има плавен преход, че ще има три месеца избор. Шест месеца преди да изтече мандатът на сегашния, се избира новият. Както в САЩ – избира се президент, но не застъпва в деня на изборите, а минава време.
Н: Добре, щом така говорите, сигурно имате нещо предвид, нали тук си говорим реално аз и ти.
Л.П.: Аз си говоря с Цветан Цветанов. Ей сега ще дойде (обяснява нещо за Цветанов – б.р.) Мерси за информацията (която събеседникът му е донесъл – б.р.) Сега ще погледна. (Изпраща го – б.р.)
"Преса" още веднъж пояснява: Твърденията 3а каквито и да било действия на споменатите в стенограмата лица са само и единствено на г-н Павлов. Редакцията няма отношение към тези твърдения.

Стр. 2, 3 

Интервю с Любомир Павлов и Юлий Павлов

БНТ, Животът и другите неща | 02.06.2012
 
 Водещ: Книгата "Симетрия" на Захари Карабашлиев тази седмица ще отиде в някой от вас, които харесвате нашата страница във Facebook, изобщо ние сме както знаете винаги във връзка. Свободно ни пишете, задавайте ни въпроси към нашите събеседници, първите както разбрахте са братята Любомир Павлов и Юлий Павлов, по-нататък вицепрезидента г-жа Попова, историята за олигарсите и арестите от тази седмица, войната между българските производители и търговските вериги, така че ще се опитаме да следим всичко, което питате и да задаваме вашите въпроси към нашите събеседници.
 Водеща: Може би да кажем още един път адресите, това са Григорови във Facebook – Животът и други неща и също така в Twitter, където сме Григорови. Книгата миналата седмица спечели Зорница Василева, можете да видите и това на страницата ни във Facebook. А сега вижте кратко представяне на първите ни гости.
 Репортер: Юлий и Любомир Павлови – и двамата братя играят важна роля в сформирането на десницата в България от началото на прехода, но рядко са разглеждани като тандем. Любомир е бивш депутат от 36-тото НС от листата на СДС и автор на решението за разсекретяване на документите на бившата Държавна сигурност. Издател на вестниците "Труд" и "24 часа" и председател на Съюза на издателите. Страстен меломан. Женен за журналистката Диляна Грозанова. Брат му, социолога Юлий Павлов е бивш народен представител от 38-мото НС, директор на Център за анализи и маркетинг вече 18 години. Съпругата му Аня също е социолог. Юлий смята, че единствения начин десницата отново да стане силна е всички лидери, свързани с прехода да се оттеглят.
 Водещ: Добро утро, здравейте. С възраженията ли да започнем?
 Юлий Павлов: С корекция лека, че Аня е специалист по PR.
 Водещ: Ние знаем много добре, тя миналото или по-миналото предаване ни беше на гости точно в това ѝ качество, така се случва.
 Юлий Павлов: Случва се, няма проблеми.
 Водещ: Сега, това си мислехме между другото като за начало на разговора, какви щяхте да бъдете ако работехте това, което навремето сте завършили – вие лекар, вие физик. Представяли ли сте си какъв би бил живота в тоя смисъл?
 Любомир Павлов: То има нещо общо с тези неща, защото моята специалност в медицината беше психиатрия и психоанализа, което според мен тази облатс е много важна и в съвременната политика и в съвременния живот. Според мен голяма част от съвременните политици се нуждаят от психоаналитик.
 Водеща: То дори имаше едно предложение, ако не се лъжа, да минават психотест, което постоянно се възражда, това в кръга на шегата. А вие, физиката и социологията?
 Юлий Павлов: Ами аз съм работил все пак като физик, брат ми работи по-малко като психиатър, но аз имам 10-15 години работа като физик и като главен асистент по математика, така че… Аз се интересувах и от математика и фактически съм преподавал математика и точно това беше накрая общата пресечна точка между политиката и предишното ми занимание – социологията, много добре ги съчетава и двете.
 Водещ: А защо смятате, че съвременните политици, то сигурно и не само съвременните де, имат нужда от аналитик, психиатър, терапевт може би, не знам. Да развиете тая теза малко?
 Любомир Павлов: Странни неща стават в съвременната политическа сцена и за това. Това също беше в рамките на шегата, разбира се, но ..
 Водещ: не, то през една шега винаги може да се извади …
 Юлий Павлов: В крайна сметка в съвременното общество колкото повече напредва цивилизацията, толкова повече хора имат нужда от психоаналитик и в това няма нищо ненормално. Това не значи, че те са болни. Просто стреса, на който са подложени е много голям и не виждам защо политиците трябва да правят изключение. Те са подложени на още по-голям стрес.
 Водещ: Вие и двамата бяхте, така да се каже, в основата на политическия процес в началото на 90те години, след което в един момент се оттеглихте активно от политиката. Преминахте в бизнеса, вие преминахте в социологията. Имате ли амбиции сега, съжалявате ли за това, което сте правили в началото на 90-те години, тоя ли е резултата, който тогава сте си представяли, че ще се получи?
 Любомир Павлов: Аз не съжалявам, защото в България бяха необходими промени, те не са станали и не станаха по най-добрия възможен начин, но нищо н е става … много трудно в живота нещата стават по идеалния начин. Трябваше да се промени комунистическата система в България, но по принцип моето участие в политиката беше в самото начало, кръглата маса и оформянето в началото на ново законодателство. Аз поех инициативата за разсекретяване на досиетата, което беше гласувано в НС, след което доста години политиците се държаха все едно че няма такова решение, просто … И след това като се започнат спорове, че еди кое си е станало доста по-късно държавна тайна – не може да стане държавна тайна нещо, което повече от 5 години е разсекретено и е могло да бъде разпространено навсяКъде и всеки, който публикува в момента такива досиета просто не подлежи на никакви санкции, така че аз просто съм удовлетворен от това, което постигнах по този въпрос. А по принцип аз имах краткосрочни амбиции в политиката, защото смятах, че имам желание просто да се промени системата в България, да помогна за това, а винаги съм имал интерес да се занимавам с бизнес, отдавна, имам тука един спомен си говорихме преди това за спомени – когато бях студент, моите родители ме питаха – добре де, ти сега какъв искаш да станеш, защото аз имах известни колебания, покрай брат ми аз имах интерес към математика и физика, но в последствие се насочих към психоанализа. А същевременносе занимавах и с дискотеки, имам голямата награда на Каваците от 1981 за най-добър DJ, Музиката ми беше хоби и родителите ме питаха – сега ти реши ли какъв искаш да станеш? Известно време бях продуцент тогава на Васил Найденов, наричаше се импресарио по това време, думата продуцент тогава не се използваше и те ме питаха – какъв искаш да станеш и аз тогава казах – ами ако ме питате какъв наистина искам да стана, искам да стана капиталист. И родителите ми тогава реагираха много … 80-те години. Така че в последствие имах желание да се занимавам с бизнес и за това участието ми в политиката беше временно, аз смятах, че човек, който се занимава със синдикализъм, който е депутат, с политика, не може да се занимава и с бизнес. Не е нормално. В последствие разбрах, че повечето политици се занимават основно и с бизнес и с други неща, но това беше различно от моите разбирания и аз за това се изтеглих от политиката и започнах …
 Водещ: Извинявай, а кой от двамата запали другия за политиката или това си е независим процес?
 Юлий Павлов: Аз мисля, че стана независимо един от друг. Просто ние сме, както много други, стотици хиляди, да не кажа милиони българи, които искаха да се промени социализма. Друг е въпроса какво е искало мнозинството да се промени. Оказва се, че тези, дето сме искали капитализъм не сме били толкова много. Сега като се връщам към онея години разбирам, че мнозинството май са искали да има социализъм с човешко лице, това е било движещия мотив на промените. Но така или иначе мнозинството искаха промени, ние не правехме изключение. И аз съм доволен, че всеки от нас е дал своя принос. Сега аз спокойно мога да кажа, че и аз имам принос България в момента да е демократична страна в ЕС и НАТО. И всеки да може с личната си карта да отиде на летището, да си вземе билета и да замине за където иска в цяла Европа.
 Водещ: До колко се възползвате един от друг в сегашните си работи? Вие сте издател на едни от най-големите вестници в страната, вие имате социологическа агенция и т.н. ?
 Юлий Павлов: Ние имаме и друг общ бизнес, така че имаме дейности, в които работим заедно. В момента в издателската дейност той си е абсолютно самостоятелно, както аз в социологическата. Нямаме много пресечни точки.
 Любомир Павлов: Но естествено се съветваме по много въпроси, имаме области, в които сме изцяло на едно мнение, има области, в които сме на коренно различно мнение. Например ако говорим за футболни отбори той е по-голям фен на Реал Мадрид, аз съм по-голям фен на Барселона.
 Водеща: Вие всъщност сте едно влиятелно каре, ако добавим и съпругите ви Диляна Грозданова и Аня Павлова. Как се влияе на политиката по-лесно – когато си вътре или когато си отвън, можеш да формираш обществено мнение, да го анализираш?
 Любомир Павлов: Ами за мен вече въпроса за влияние върху политиката е на по-заден план, то беше след като бях депутат и се изтеглих от политиката, аз съм се занимавал с консултации, с организиране и ръководене на предизборни кампании, което също е оказвало своето влияние, но в момента като издател вече аз имам задачата да има медии, които да отразяват обективно истината. Тоест обществото да разбира не само фактите и новините, които в повечето случаи се разбират от телевизии, от радиостанции, от интеренет, а във вестниците трябва да се анализира ситуацията, да се показват задкулисни договорки, ако има такива, да се обясня защо един политик прави едно, друго. Просто трябва обществото да бъде информирано. И от тази гледна точка голяма част от политиците са недоволни, защото всеки иска само да го хвалят, никой не обича да го критикуват, а и …
 Водещ: … ви подозира, че взимате страна в политическия процес, под една или друга форма.
 Любомир Павлов: Вижте какво, ако издателите са абсолютно честни, всички издатели по света в крайна сметка, когато наближат избори заемат някаква страна. Аз съм наблюдавал примерно в Лондон по BBC, не, извинявайте, по Sky мисля, че беше съобщението преди години, когато се съобщаваха, че в. Sun за първи път на изборите са заявили, че ще подкрепят консерваторите, защото те обикновено винаги подкрепяли лейбъристите, така че те заявяват, че имат такава позиция.
 Водещ: Има такава благородна практика, която не важи за българските медии.
 Водеща: … която аз намирам за много полезна, главно за читателите, когато знаят за кого работи… Тоест не за кого работи, а какви ценности подкрепя всъщност.
 Любомир Павлов: Да, точно така. Аз лично като възгледи съм и с Юлий сме си говорили, той също е десен, но може би все пак аз съм по-десен от него, аз просто смятам, че държавата трябва да се занимава с националната сигурност, с границите, с полицията, с някои други такива общи неща, с правораздавателната система и да не се бърка в икономиката, защото винаги резултатите са лоши, когато държавата се бърка в икономиката.
 Водеща: Да си поговорим още малко за обективността…
 Юлий Павлов: Ако може да се върнем на темата за влиянието върху политиката. Понеже както издателите и журналистите са обвинявани, че влияят на политиката, още по-тежки са обвиненията спрямо социолозите. А всъщност те идват обикновено от разни некадърни политици, които са недоволни от своя резултат и да ни обвиняват нас за ниския резултат на една или друга политическа сила…
 Водещ: Не се слагайте всички под един знаменател, защото има примери и в двете ..
 Любомир Павлов: Това е вярно, но социолог – социолог няма да нападне, така че тука …
 Водещ: Сигурно, но все пак ние да кажем на хората, че не всички са еднакви.
 Водеща: Нека да се разберем, че когато говорим за социолози естествено, че има различия, но аз говоря за сериозните социолози. Има, както вие много добре сте забелязали, разни агенции, които се появяват само от избори на избори и то винаги с някакви много странни резултати. Аз тях не бих ги нарекъл социолози. Говоря за тези, които присъстват непрекъснато в медиите и дават сериозни изследвания и чиито резултати на избори в крайна сметка се различават с няколко да кажем десети или 1 – 1.5%, да не забравяме, че все пак грешката може да стига до 2-3% и това е напълно законнна, научно определена статистическа грешка. Та мисълта ми е, че да се сърдиш на социолозите е все едно да се сърдиш на синоптиците за това, че днес следобед ще вали примерно. Ами не са виновни синоптиците, а атмосферните процеси.
 Водещ: И все пак можете да влияете и често се случва …
 Юлий Павлов: Това силно се надценява. Има наистина много слаб ефект на влияние върху партиите, които са близо до бариерата, има избиратели, които се разколебават и казват – е сега има ли смисъл да си пускам гласа за партия, която няма да мине 4-те процента. Но въпреки това този ефект е много по-слаб, от колкото се очаква. А за останалите – както избирателите на една партия, дето изостава се ядосват и се мобилизират, по същия начин пък може да има обратния ефект върху партия, която води. Всички видяхме какво се случи например съвсем наскоро в Сърбия. Те така се успокоиха привържениците на Тадич, че той води, че не излязоха да гласуват, ниска активност и загубиха изборите.
 Водещ: Имате ли готовност за следващата изборна кампания вашите вестници да обявят подкрепа за определена политическа сила?
 Любомир Павлов: Тя е още далеч, след година и ..
 Водеща: Не, не, става дума за технологично..
 Водещ: Не, не, имам предвид идейно, защото добре казахте, че Мърдок във Великобритания, който редовно прави това?
 Любомир Павлов: Моята позиция е такава, но все пак аз за това трябва да убедя главните редактори, защото те са тези, които оформят редакционната политика.
 Водещ: Би било позитивен прецедент, би било добре за наистина за читателите и като цяло за публичната среда ако вие кажете, че имате готовност. Няма значение коя партия ще подкрепите, това е въпрос на друг тип решение, вероятно и по-късно, но ако едни вестници обявят открито зад кого застават сигурно ще е доста полезно.
 Любомир Павлов: Освен това възможно е главния редактор на един вестнк да има едно виждане, главния редактор на друг вестник – друго и тоест вестниците да нямат абсолютно една позиция.
 Водещ: А, това е възможно, разбира се. Като казвате, че сте десни, как гледате на процесите в десницата сега? Понеже и двамата сте били част от тоя политически спектър. Сега имаше наскоро драматични с ъбития на разделяне на Синята коалиция…
 Любомир Павлов: Ами аз смятам, че за СДС има надежда, зависи как ще се развие. СДС трябва да се разширява, да се появяват нови лица .. .
 Водеща: А не Надежда Михайлова, предполагам.
 Любомир Павлов: Надежда Михайлова има някои грешки, сега мисля че е Нейнски, тя има някои грешки, но не е от най-коментираните хора в СДС.
 Водеща: Искам да кажа – не коментирате името ѝ, коментирате процеса.
 Любомир Павлов: Да. Просто СДС трябва да лансира нови лица, трябва да се разширява… Има много компрометирани, има някои, които са амортизирани. Ако говорим от старите фигури, които през годините за мен са оставили безспорно голяма следа и са безспорен авторитет за СДС, защото това е старата десница, Съюз на демократичните сили беше коалиция, след това стана партия и се стесняваше, сега отново трябва да се разширява, като безспорните личности за мен това е първо Филип Димитров, който беше един изключително почтен и добър лидер на СДС и министър-председател. Много добре бяха написали обаче в един звестник в България, че той е за съжаление британски тип, а не балкански тип политик …
 Водеща: И той като че ли падна жертва на това, което вие правите в момента, на медиите, аз си спомням, че имаше доста солена кампания срещу него.
 Любомир Павлов: Атаката беше започната от Бриго Аспарухов и от много хора, които го атакуваха, бивши служители на Държавна сигурност и настоящи по това време, но той е безспорен авторитет и е важно, въпреки че той в момента е в Грузия, до колкото знам, той просто би могъл да направи изявления, анализи, да коментира, да подпомогне. Смятам, че той е безспорен авторитет. Другия, който е авторитет, който остана като положителен политик и лидер на СДС, това е Петър Стоянов. Това са хората, които отстрани могат да … той също е излязъл до голяма степен от Политиката. Те биха могли морално да подкрепят. А иначе СДС трябва да лансира и млади хора и успели, и реализирали се личности, които да се развиват и аз смятам, че има надежда в това отношение. Просто тези, които са били дълго време в политиката, в парламента, в управлението на държавата – те трябва да стоят още една стъпка отзад и да подкрепят.
 Водещ: Вие разделяте ли ГЕРБ, като се говори за десница? Защото споменахте Петър Стоянов, чрез неговия брат е…
 Любомир Павлов: ГЕРБ е нова десница. Аз понеже останах с впечатление, че ме питате за старата десница. ГЕРБ е новата десница. И СДС и ГЕРБ са членове на ЕНП, това е десница. И ГЕРБ и СДС.
 Водеща: Как гледате на проекта на Меглена Кунева?
 Любомир Павлов: Нека, за да не си влияем в последствие, Юлий да каже по всички въпроси, аз ще си кажа моето мнение. Проекта на Меглена Кунева също е интересен, безспорно той … вече те ще си определят, може би също дясноцентристки проект.
 Водеща: Вашия анализ?
 Юлий Павлов: Хайде да почнем от края. Да, вярно е, че проекта на Меглена Кунева е дясноцентристки, може би по- към центъра и има сериозни шансове да привлече още избиратели. Така или иначе мисля, че за България на гражданите няма да бъде проблем да минат 4-процентовата бариера и да присъстват в следващия парламент.
 Водещ: … 12% вие сте прогнозирали да …
 Юлий Павлов: Да, тъй като те имат 5 до 7% от всички избиратели, преизчисление спрямо гласувалите, които са около 60%, преизчисление спрямо гласувалите – това дава 8-12 % от реалните гласове. СДС най-после се отърваха от един воденичен камък, който им тежеше на шията, но дали ще успеят все още е отворена опция. Това напълно в техните сили, ако изборите са сега биха успели и биха минали бариерата. Но изборите не са сега, изборите са след 1 година, така че много зависи какво ще правят през тази една година. Те са малко в положението на затворник, който най-после е получил дългоочакваната свобода, както Борис Марков се изрази в едно свое интервю, ама тази дълго жадувана свобода – тя е и отговорност. Означава и точно това, за което стана дума – и нови лица, но в съчетание с част от старите. Не може да бъде еднозначно отношението към старите лица, те имат различно отношение, особено по ключовия въпрос…
 Водещ: То и към новите не може да бъде еднозначно, така че …
 Юлий Павлов: Абсолютно. Но когато се отнасяме към старите лица трябва да видим все пак кое какви … и точно за това Иван Костов тежеше като воденичен камък, тъй като не само че той беше виновник за разцепването на СДС, но и с арогантното си и нагло държание, с обидите, които изприказва по адрес на СДС, той вече беше неприемлив. Той всъщност от самото начлао беше неприемлив за избирателите на СДС. Така че те имат в момента една отворена опция, дай боже да я реализират. Разбира се, най-голямата дясна партия си остава ГЕРБ и така ще бъде и на изборите.
 Водеща: Въпроса е за след изборите. Може ли да се печелят медии в България и това въобще бизнес ли е или е някак си … нещо по-различно, влияние? /
 Любомир Павлов: Разбира се, че може да се печели, ако има нормална конкуренция, нормален пазар, не се използват нерегламентирани методи, в смисъл не се прави явен дъмпинг като има медии и структури, които се опитват да намаляват драстично цени, като при това положение естествено отиват на загуба, но може би разчтат, че от някъде другаде ще изкарат пари, това не мога да коментирам, защото ние не правим така. Но вероятно има медии, които използват такива странични механизми.
 Водещ: Нека да не се лъжем, огромното мнозинство от медиите в България, независимо дали печатни или електронни, са на загуба.
 Любомир Павлов: Има един такъв момент, че световната криза има световна криза на икономиката въобще, след това има криза и в … тя се отразява и в медиите. И има едни промени в … издателите, както и на печатните медии, както и телевизиите, те трябва да отговорят на промените, които се случват. За мен бъдещето е в един вид синергия – и за рекламодателите. Това означава и телевизии, и радиостанции, интернет, печатните медии. Печатните медии има, много хора са се изказвали и в интервюта извън България, че едва ли не ще изчезнат, но един от тези, които го казваше, имам такава информация, Уорън Бъфет в края на миналата година за 200 млн.долара е закпил регионален вестник в САЩ. Тоест …
 Водеща: Самоопровергал се е.
 Любомир Павлов: Така че се показва, както много хора също казват, че и книгите ще изчезнат, но те няма да изчезнат, винаги си има интелигенция, има си елит, които предпочитат да четат книги …
 Водещ: Не, въпроса е на честна и прозрачна игра и на коректен пазар.
 Любомир Павлов: И ние ще се борим в това отношение, аз като председател на Съюза на издателите застъпвам позицията, че трябва да отпадне ДДС-то. Така че това е една стъпка в правилната посока. Получих подкрепа на една среща, международна от комисаря по образование и култура Васирил и има една справка, която показва, че с изключение на две страни от ЕС, ДДС за печатните медии и за книгите е или 0 или 7%, само в България и Словакия са…
 Юлий Павлов: Ето един пункт, по който сме на различно мнение. Аз не считам, че в държава като България трябва да има диференцирана ставка на ДДС. Ако кажем за печат ще кажат – ами защо не за лекарствата, защо не за храните, за туризма. Ние вече сме били свидетели.
 Любомир Павлов: Ама то има диференцирана ставка, защото за хазарта е 15%.
 Юлий Павлов: Кое е 15%? /
 Любомир Павлов: ДДС за …
 Юлий Павлов: Върху хазарта данъка за разлика от всички останали бизнеси, данъка не е върху печалбата, а е върху оборота. Данъка върху хазарта е убийствен. И да, има разлика, но той е убийствен.
 Водеща: Братя в действие.
 Любомир Павлов: Който играе хазарт да си плаща.
 Юлий Павлов: Не, причината не е това, причината е, че се подозира, че това се използва за пране на пари, но понеже не могат да го докажат ги удрят с високите ..
 Водеща: И е легално ..
 Юлий Павлов: Да, всъщност легално играещите играчи.
 Водеща: Ами благодарим ви. Ние ще следим от близо вашите дейности като социолог и като издател.
 Водещ: И си помислете за идеята да обявите открита подкрепа за следващите избори, това наистина ще е прецедент, а и ние отдавна говорим и в това предаване и в други наши изяви, че публичния ни живот трябва да е по-откровен, по-открит, ще помогне на всички.
 Любомир Павлов: Аз подкрепям тази позиция.  

Социология без покритие

сп. Тема | Любослава РУСЕВА | 14.04.2012 

Или как митичният Център за анализи и маркетинг профанира представата за цяла наука 

Еврокомисар Кристалина Георгиева изпреварва по рейтинг президента Росен Плевнелиев. Ако изборите бяха днес, четири партии влизат със сигурност в парламента, сред тях и несъществуващата все още формация на Меглена Кунева. Одобрението към правителството се увеличава, но определено има ниша както за нова лява, така и за нова дясна партия…
Това са само част от множеството новини, сътворени в последно време от новоизгрялата социологическа звезда Юлий Павлов и неговия Център за анализи и маркетинг.
Защо новоизгряла ли? Юлий Павлов отдавна обявява себе си за социолог, но до средата на 2009 г. не се случваше да оповестява резултати от собствени социологически изследвания. След последните парламентарни избори обаче Центърът за анализи и маркетинг изведнъж разви висока активност и започна да публикува резултати по-често от вече утвърдените социологически агенции. Стигна се дотам, че някои медии (е, преди всичко тези, които притежава брат му Любомир Павлов) го обявиха за най-точно прогнозиращия избори социолог. С титлата го удостои в. "Труд" през октомври, пропускайки един дребен детайл. "Готов съм да се хвана на бас, че кандидатът на ГЕРБ ще има над 50% на първи тур", казваше Павлов преди изборите и дори се обзаложи за това с друг социолог – Кольо Колев. Впоследствие загуби баса, тъй като втори тур все пак имаше, но кой ти помни и кой ти гледа…
В последните 20 години Юлий Павлов се подвизава на различни поприща – политик, за известно време лидер на партия, депутат от ОДС, бизнесмен, собственик на медии. Почти през цялото това време е и директор на митичния Център за анализи и маркетинг, в който поне доскоро на щат работеше само един човек. Не е известно да има някаква социологическа квалификация – по образование Павлов е физик. Не е известно също така да е публикувал какъвто и да е текст в научно списание, нито да е споделял социологическите си познания пред специализирана аудитория. Което не му пречи да се занимава с ширпотреба, като коментира по медиите политическите нагласи и предпочитания на българите.
Само от началото на тази година например Павлов обяви резултатите от цели две свои изследвания, след което ги коментира в десетки медии. Първото, твърди той, е било проведено между 14 и 18 януари сред 1218 души, а второто – между 23 март и 2 април сред 1224 души. И двете изследвания са обявени за "национални представителни", но липсват подробности за методиката на извадката и за методиката на допитване – интервю или анкета са правили от ЦАМ, както и за въпросите, които са задавани на хората. За сметка на това обаче Павлов направи няколко почти фундаментални извода, които се превърнаха във водещи новини:
Съобщи ни кои партии ще влязат в следващия парламент и кои няма да влязат. Съобщи и двата варианта, по които ще бъде съставено бъдещото правителство – или ГЕРБ с Кунева, или всички останали срещу ГЕРБ. Съобщи също така, че мнозинството българи са "центристи", каквото и да означава това, а "чисто десните" (?) били много малко. Съобщи ни още колко много харесваме президента Плевнелиев и как промените в правителството и неговите сериозни решения са се отразили положително на
рейтинга му. Дори парламента, че и православната църква, оказа се, сме били заобичали повече през март и април.
Тези изводи, да повторя, са направени въз основа на анализ на резултатите от двете изследвания. Ако се захванем обаче сериозно да ги сравняваме, ще забележим нещо странно – до подобни заключения е невъзможно да се стигне единствено на такава база.
Първо. Дори да приемем, че Павлов не лъже, като казва, че е провел представителни изследвания, тук изниква следният проблем – той никъде не съобщава дали е използвана случайна извадка, каквото е условието едно проучване да бъде представително, нито какъв е процентът на отзовалите се – т.нар. responce rate, и от колко гнезда – sample points – е набрана информацията за тези 1200 души. Все пак данните от всяко извадково изследване, дори то да отговаря на всички изисквания за представителност, са обременени със случайна грешка на извадката, която обикновено се изчислява с 95% гаранционна вероятност. Това поне пише в учебниците по обща теория на статистиката и всеки относително грамотен човек може сам да провери и изчисли доверителните интервали на тези данни. В учебниците пише още, че ако при две последователни измервания доверителните интервали се припокриват дори частично, разликите не
са статистически значими и не позволяват да се правят изводи.
Второ. Извършвайки тази процедура върху данните от двете изследвания на Центъра за анализи и маркетинг, ще установим нещо поразително – между тях НЯМА статистически значими разлики. И тъй като всички доверителни интервали се припокриват, коректният социологически коментар би трябвало да бъде: направихме едно изследване, в което не установихме НИЩО, различаващо се от това, което установихме през януари. С едно изключение – доверието към президентската институция се е повишило от 38.4% през януари на 50.7 на сто през март.
Трето. На пръв поглед последното твърдение изглежда логично и може да бъде обяснено с встъпването в длъжност на новоизбрания президент. Само че в същото време г-н Павлов ни съобщава, че през януари Росен Плевнелиев е бил най-популярният български политик, а през април е отстъпил, неясно по какви причини, челното място на Кристалина Георгиева. Излиза, че е възникнал прилив на доверие към институцията, но не и към този, който я персонализира. Което, меко казано, не звучи убедително…
Дали това е социология, би трябвало да се произнесат професионалистите. Но така или иначе отговорът няма да се окаже особено труден, ако речем да обобщим:
Една социологическа агенция публикува данни от две последователни изследвания, между които няма статистически значими разлики, като не съобщава почти нищо за методиката на провеждането им.
Тази агенция се оглавява от човек, за когото липсват доказателства, че притежава дори елементарна професионална подготовка.
Центърът за анализи и маркетинг работи с неизвестно какъв екип и ползва неизвестно каква мрежа интервюиращи. Той няма сайт. Не членува нито в ЕСО-МАР, където са повечето известни български социологически агенции, нито в БАМОР (Българската организация на маркетинговите изследователи).
Публична тайна е, че самият Юлий Павлов има навика да събира данни от различни социологически агенции по телефона, като сетне ги "осредностява".
На този фон цялата професионална общност обаче мълчи, въпреки че още през май 2001 г., преди тогавашните парламентарни избори, Българската социологическа асоциация прие "Параметри на изследванията, препоръчителни за оповестяване при публикуване на данни". В тях беше предвидено да се съобщават планиран и реализиран обем на извадката, метод на извадката, параметри на изследваната съвкупност, метод на регистрация, максимална грешка на извадката за 50-процентов дял. БАС също така призова агенциите да публикуват формулировките на въпросите и инструкциите си към анкетьорите. И досега повечето от тях не спазват тези "параметри", но не е известен случай, в който асоциацията да е реагирала.
Ако някой се самообяви за адвокат, без да е учил право, адвокатската колегия сигурно ще предотврати подобно нахалство. Ако пък някой реши, че става за хирург, защото може да реже с кухненски нож, най-вероятно е и лекарският съюз да не остане безучастен. В България има четири университета, които обучават социолози, но щом преподавателите в тях мълчат, налага се да заключим, че смятат професионалната си квалификация за елементарна и годна за присвояване от всеки, нали?
Това, разбира се, не е така. Но именно мълчанието на специалистите отвори ниша за изява на хора, които без задръжки си слагат маските на социологически гурута и представят своите много често изсмукани от пръстите и манипулативни разсъждения като изводи от неподлежащи на оспорване изследвания. Абсурдната социологическа активност на бившия физик и политик Юлий Павлов само показва докъде може да стигне злоупотребата с една наука, когато учените си траят.
Така – пред очите на цялото общество и не без помощта на медиите – социологията бива перманентно насилвана и публично опозорявана. За масовата публика тя лека-полека се превръща в дълбоко непрестижно занимание, чрез което неколцина печелят пари, правейки нечистоплътни политически услуги. И много често става дума именно за това. Българската медийна социологическа ширпотреба отдавна се е превърнала в част от политическия пиар. Неслучайно основният социологически въпрос, на който непрекъснато отговарят шепа охранени от медиите и от политиците "социолози", е въпросът за политическата власт. Сякаш страната няма други проблеми, които да представляват социологически интерес. Един милион души напуснаха България през последните 20 години, но колко изследвания на динамиката и причините за миграционните процеси са получили такъв отзвук, с какъвто се сдобива поредното изследване на "рейтингите"? Обществото ни затъва в ценностна разруха, но кой знае защо не за това говорят и не това изследват социологическите звезди на българския медиен небосклон.
Нещо повече: докарали сме я дотам, че хора като Юлий Павлов, които едва ли могат да различат Джон Стюарт Мил от Чарлз Райт Милс, обясняват най-сериозно как ще изглежда следващият парламент. Въз основа на данни без познавателна стойност (а е съмнително дали изобщо има такива) Павлов бива представян и за водещ български социолог.
Халтурата, иначе казано, е вече легитимирана, а представата за социология -тотално профанирана. Днес всеки може да мине и за певец, писател, психолог, антрополог, дизайнер и т.н., стига просто да се самоопредели като такъв…
Впрочем всичко това се вписва идеално в понятието "българска работа", характеризирано от най-известния (все още?) български социолог Иван Хаджийски ето така:
"Работа несвършена или недовършена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи само за позорна регистрация на печалните си герои."

Стр. 28 – 29

Издателят на “Икономедиа” пред Капитал Теодор Захов: Съюзът на издателите трябва отново да се доказва

в. Капитал | Зорница СТОИЛОВА | 19.11.2011

Профил: Теодор Захов е съакционер в "Икономедиа" АД (издател на "Капитал" и "Капитал Daily"). Той
е зам.-председател на Съюза на издателите в България(СИБ) и председател на УС на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).

Защо е важно да не се разпадне Съюзът на издателите (СИБ)? Какъв е смисълът от него?

Важно е да не се разпадне, защото пред издателския бизнес има много проблеми, които не засягат едно издателство, а са общи проблеми, които трябва да бъдат решавани от всички заедно. Известен е проблемът със субсидирането на жълта преса, известен е и този с разпространението на вестници, с разпределението на рекламните бюджети, които съвсем тенденциозно се отклоняват към електронните медии. Стои и проблемът с промяната на бизнес модела на вестниците. Много важно и това да се пази етиката в пресата. А всички тези проблеми могат да се решат само чрез такива сдружения, които могат да пазят принципи и ценности.

Но напрежението и напускането на част от издателите на последното ви заседание даде лош сигнал на външния свят за това какво се случва в организацията. Какъв е пътят Съюзът на издателите да си върне авторитета?

Много е неприятно това, което се случи. Сега Съюзът на издателите трябва да премине през катарзис, през период на доказване, че може да работи нормално. Аз не считам, че организацията има чак такъв огромен проблем. По-скоро имаше голямо междуличностно напрежение и то доведе до явна нетърпимост между отделни хора. Ясно е, че голямо напрежение сред членовете създава и това, че издателите на "Медийна група България" имат участие в дружеството, което издава вестник "България Днес".

Това ли беше основната причина за противоречията около кандидатурата на Любомир Павлов за председател на СИБ?

Това е много хлъзгава територия. Лесно е да кажеш: този човек не става, но не може да се каже, че той няма качества. Може да се случи да направи грешки, но това не трябва да се възприема като нещо фатално и непоправимо. Няма никакво съмнение, че Любомир Павлов много искаше да поеме председателския пост и беше много ентусиазиран. Но предизвикателствата и отговорностите, които поема с този пост, са много големи.

Какви очаквания имате към него като председател на СИБ?

Мисля, че това, което ще направи, е да вложи цялата си енергия за решаване на проблемите на всички издатели. Той е представител на едно от най-големите издателства и в този смисъл мотивацията му да реши тези така наболели въпроси е още по-голяма. Но безрезервна подкрепа не можем да дадем на никого. Да си председател е отговорност и тя поставя високи морални задължения и стандарти. Ако не ги спазваш, няма как да получиш подкрепа. Но аз искрено вярвам, че това няма да се случи.

Възможно ли е част от напусналите издатели да се върнат обратно?

Мисля, че да, и то в близките месеци. Всички реагираха прекалено емоционално. Участниците в заседанието бяха силно изненадани от напускането на част от хората. Включително и на тези, които при евентуален избор биха били подкрепени. Едно от нещата, които аз например не мога да разбера, е защо Валери Запрянов (издателят на списание "Тема" – бел. ред.) си тръгна. След като той заяви, че напуска, номинирането му за кандидат за председател беше невъзможно. А много хора възлагаха надежди той да оглави съюза. Не мисля, че ситуацията е фатална. Не мисля, че нещо кой знае колко лошо се е случило. Любомир Павлов има енергия и много голямо желание и мисля, че е способен да свърши добри неща.

А освен споровете около кандидатурата на Павлов имаше ли други проблеми, които предизвикаха раздора?

Споровете датират още откогато те (издателите на "Медийна група България" Любомир Павлов и Огнян Донев – бел. ред.) бяха в едно и също издателство с Тошо Тошев. На управителния съвет нееднократно сме имали такъв тип проблеми – по-скоро дрязги между тях самите, отколкото конструктивен диалог. Но конфликтът стигна връхна точка след напускането на Тошев.

На самото заседание дълго обсъждахте и наградите "Черноризец Храбър". И там ли се различаваха диаметрално позициите на издателите?

Да, това донесе допълнителна негативна емоция. "Икономедиа" не участва в тях, но това е решение на екипа. При това доста единодушно и категорично. За мен не беше трудно да отстоявам такава позиция. Финалният етап на конкурса е тайно гласуване, в което се случва даване на взаимни услуги и аз предложих това гласуване да бъде явно, тоест хората поне да се гледат в очите. Това щеше да намали манипулацията поне с една идея. Следващата стъпка е на това заседание да присъстват и главните редактори на различните издания.

Мислите ли, че ще можете реабилитирате конкурса след време?

Да, би трябвало. Въпросът е наистина да печелят най-добрите материали. Ясно е, че всички номинирани са относително хубави. Миналата година много от материалите бяха категорично по-добри от тези, които спечелиха. Очевидно нещо не беше както трябва. Това беше нашият мотив да не участваме. На вестник "Сега" също. "Медийна група България" се оттегли доста по-късно. Издателите й по-скоро казаха, че биха желали да се направи промяна в правилата и конкурсът да се проведе напролет. Другите издатели много се обидиха. Особено Валери Запрянов, тъй като той беше един от дейните участници в подготовката и провеждането на конкурса.

Каква е посоката, в която ще се развива Съюзът на издателите оттук нататък? Кои ще бъдат приоритетите на управителния съвет?

Голям е проблемът с разпространението. Има очевидно вертикална концентрация на разпространението на вестници (разпространение, издателски бизнес и съдържание), и то до такава степен, че 60-70% от пазара е в ръцете на "Нова българска медийна група".

Какви са възможностите на Съюза на издателите да противодейства на това явление?

Съюзът е правил няколко опита да направи нещо по въпроса, но те някак са се проваляли в последния момент. И то защото някой от участващите в процеса е дал на заден ход накрая. Между другото това е една от мотивациите на Любомир Павлов да бъде председател, за да се справи с този проблем. Той твърди, че (ако той е председател – бел. ред.) няма как съюзът да отстъпи назад в ситуация, в която трябва да се решава въпросът.

Стана ясно, че на самото заседание Любомир Павлов е отправил предложение за решение на въпроса – да се национализира разпространението на пресата. Получи ли широка подкрепа то?

Разпространението в Европа до голяма степен е регулирано. Има регулация, която се стреми да осигури равномерно разпространение на всички издания, което е справедливо и нормално. Когато каналът за достъп до самото съдържание бъде контролиран целенасочено, това е неконкурентна борба в нарушение на честните правила на конкуренцията. Национализирането не звучи съвсем еретично и като чак толкова абсурдна идея. По-скоро е вариант за решение, но аз мисля, че едно добро регулиране също би свършило работа. Другата битка е да се създават фирми за разпространение, конкуриращи се, но това е бизнес на загуба.

А какво имате предвид под регулация?

Одит на тиражите, проверки къде се разпространява, защо някъде няма вестници. Това са по-дребни мерки, които биха осигурили равномерност на разпространението.

На какъв етап са преговорите между издателите и рекламодателите за одитиране на тиражите на изданията? Има ли широка подкрепа в СИБ тази идея?

Има разговори по темата, които датират отдавна, но много от изданията като че ли нямат интерес от това. Когато се говори за одит на тиражи, следващата стъпка е да има оценка на аудиторията. Защото едно е 100 хил. бройки масово, клюкарско издание места и съвсем друго е 20 хил. или 30 хил. бройки, разпространени в таргетирана аудитория, такава, която е с много голяма важност в управлението на страната и в икономиката. Стойността на една бройка продадено издание на такива два продукта е различна. Освен към оценка и одит на тиражите трябва да се върви и към анализ на аудиторията, за да може все пак да се даде справедлива тежест на рекламното пространство във всеки един от тях. От друга страна, не са невъзможни и сценариите, в които се разглежда и се оценява и читаемостта, тоест колко време отделят хората, за да прочетат вестник, и каква степен на доверие имат в пресата, сравнено с телевизия, интернет и радио.

Ще поръча ли СИБ такова изследване?

Не мога да отговоря категорично. То трябва да бъде направено напълно неутрално, без да бъде повлияно от когото и да било, много справедливо и прозрачно. Ако не е така, никой няма да му вярва. Поръчката на подобно проучване би била полезна само при тези условия. Ние като част от управителния съвет не само ще настояваме, но и ще го изискваме това като предварително условие.

По какъв начин СИБ ще се противопостави и разграничи от таблоидизацията на българската преса?

Това се случва през Етичната комисия и през принципите на самия съюз, който толерира сериозната преса и по тази причина е в конфликт с жълтата преса.

Но в същото време вестник като "България Днес", който не е подписал Етичния кодекс, се издава от компания, в която имат участие издателите на "Медийна група България"?

Да, но "България Днес" не е член на съюза и няма как да стане. Стои проблемът, че едни и същи хора са в едната и в другата ситуация. Тук мисля, че имам основание да кажа, че мотивацията за създаване на "България Днес" беше не просто за да има жълта преса, а за да има някакъв отговор на друга жълта преса.

И все пак ще можете ли да гарантирате през съюза, че дори и "България Днес" ще спазва Етичния кодекс?

Не, не мога да гарантирам. Вестникът не е член на съюза и не е приел етичните правила. Клеветата е завладяла жълтата преса до такава степен, че писанията не са просто пикантни подробности от живота на този или онзи, а направо опашати и завъртени лъжи. Те звучат повече като хуморески или скечове от екрана, отколкото като нещо истинско. Лично аз не виждам как това може да бъде повлияно, но си мисля, че хората не са глупави и не вярват на всички тези измишльотини. За съжаление се създава един общ фон, в който всички са маскари, а не е така. Има и почтени хора.

Вие защо си направихте отвод, когато Христо Грозев (бивш съдружник в "Медийна група България – бел. ред.) ви номинира за председател на съюза?

Нямам време да се занимавам с това в момента. Състоянието на целия бизнес е такова, че да си председател на Съюза на издателите изисква изрично фокусиране върху тази дейност, изисква да отделиш много голяма част от времето си на целия бранш в степен такава, че трябва да се превърне в първо твое начинание. Аз просто нямам възможността да го правя. Това не е пост да си го закачиш на ревера, а е къртовска и неблагодарна работа.

А вярвате ли, че отделилите се могат да сформират алтернативен съюз или да се присъединят към този на Делян Пеевски?

Тошо Тошев (бивш главен редактор на вестник "Труд" и собственик на дружеството "Обединени свободни медии" – бел. ред.) заяви, че отделяйки се и напускайки Съюза на издателите ще работи за "обединение на синодите". Това беше точният му израз, който за мен беше доста озадачаващ. Но мисля, че останалите издатели нямат намерение да сформират такава организация.

Стр. 33