ЕС се стяга за пропагандна война с Русия

www.m.mediapool.bg I 20.03.2015г.

Студиото на Russia Today в Лондон. Глобалният телевизионен канал е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада.

Европейският съюз е на път да започне първа операция в нова пропагандна война с Русия до дни, след като лидерите на ЕС дадоха официално одобрение за кампанията на среща на върха в четвъртък. Официални представители казаха за Ройтерс, че дузина експерти по връзки с обществеността и комуникации ще започнат работа до края на март в Брюксел със задачата да противодействат на, както казва ЕС, умишлената дезинформация, координирана от Кремъл във връзка с ролята и целите на Москва в Украйна и на други места в Европа.

Това е първият етап от план, който лидерите искат да бъде завършен до юни от върховния представител на ЕС за външната политика и сигурността Федерика Могерини и който може да включва усилия за създаване и излъчване на програми на руски език, насочени най-вече към етническите руснаци в бившите съветски републики.

В момента тези общности следят предимно руските държавни медии, които имат по-големи бюджети за създаване на развлекателни програми и новини, отколкото местните медии.

Лидерите от ЕС, най-вече в балтийските държави, са разтревожени от това как Москва използва своите медии, за да печели подкрепа за възгледите и политиките си, с бюджети, в сравнение с които няколкото милиона евро на година, които според служители ЕС може да осигури, изглеждат нищожни.

Russia Today е основното оръжие на Путин в информационната му война срещу Запада

Редица западни политици и журналисти отдавна призовават за по-активно противодействие на пропагандата на руските медии и в частност на телевизионния канал Russia Today (RT), който се излъчва в 100 страни по света на английски, арабски и испански, а от миналата година и на немски и френски език. Бившият директор на британската BBC World Service Питър Хорокс, напуснал поста си през декември м.г., говори за финансовото превъзходство на руските новинарски държавни канали в "глобалната информационна война".

Бюджетът на Russia Today за миналата година е бил 445 млн. долара, по данни на в. "Ведомости". Заради финансовата и валутна криза, която разтърси Русия в началото на 2015 г., бюджетът на RT най-вероятно ще се окаже орязан.

Russia Today е основното оръжие на Кремъл във все по-ожесточената му информационна война със Запада. Главният редактор на медията има директна телефонна връзка с Кремъл.

В отделни европейски страни правителствата вече повишиха бюджетите на държавните медийни компании. Така например през т.г. Германия увеличи бюджета на Дойче веле с 9.3% до 294 млн. евро.

На срещата си, проведена в четвъртък вечерта, лидерите от ЕС се съгласиха да разширят икономическите санкции, за да окажат натиск върху Русия да изпълни мирното споразумение за Украйна. А в изявление от срещата на върха те "подчертаха, че е нужно да се даде отпор на продължаващите дезинформационни кампании на Русия", и натовариха Могерини със задачата да представи цялостен план до юни, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Според описание, разпространено между служителите от ЕС и видяно от Ройтерс, непосредствената задача на новия отдел в Брюксел е "да коригира дезинформацията и да проверява фактите", както и да "разработи представяне на гледната точка на ЕС чрез ключови послания, статии, авторски мнения, кратки данни, информационни графики, включително материали на руски език".

Персоналът ще бъде съставен от граждански служители, вече наети от институциите на ЕС или предложени от някои от 28-те държави членки.

Възвръщаемост на инвестициите

ЕС вече осигурява известна поддръжка за медии от общността и извън нея, включително чрез предоставяне на парични суми и техническа помощ в подкрепа на разнообразни културни програми и отразяване на дейността на ЕС.

Сега той може да обърне внимание на свързването на част от тази помощ с противодействието на руското влияние. "Ние може да поискаме по-голяма възвръщаемост за нашите инвестиции", каза пожелал анонимност служител, участващ в подготовката на плана. Финансираният от ЕС Европейски фонд за демокрация (ЕФД), който насърчава демократичното развитие в съседни региони, ще представи предложения по медийните въпроси на среща на върха на 21-22 май в Латвия, където лидерите от ЕС ще се срещнат с колегите си от Украйна и още няколко бивши съветски републики, които са съседи на Русия.

Директорът на ЕФД Йежи Помяновски каза, че една от проучваните възможности е "по-голяма интеграция и сътрудничество" между съществуващите рускоезични медии в граничещите с Русия държави с цел да се споделя продукция, която може да се конкурира за аудитории с финансираните от Москва програми.

Служителят от ЕС каза, че може да бъдат включени специалисти, които да помогнат за създаване на програми, за да се привлекат хора, говорещи руски, които не следят съществуващите рускоезични медии, финансирани от Запада, като Би Би Си, Радио "Франс ентернасионал", "Дойче веле" и Радио "Свободна Европа". "Необходимо е да разпространим информацията извън кръга на обичайните заподозрени", каза той.

Все пак участващи в проекта служители от ЕС заявиха, че не могат да се надяват да се конкурират фронтално със скъпите новинарски и развлекателни канали, които Русия излъчва далеч от своите граници, нито с екипите, популяризиращи идеите на Кремъл в социалните медии.

Общността също така е ограничена от това, че не иска да бъде разглеждана като манипулатор на новините или да се захваща с явна "пропаганда".

"Няма да бъде ефективно и не е възможно да се противодейства на грубата пропаганда на Русия с нейните оръжия", каза друг служител от ЕС.

 

Оригинална публикация

Кризисен ПР за ПР-а

www.luboslovie.bg I 22.10.2014г. 

От латинския език сме наследили солиден брой поговорки, които в 99% от случаите се използват, когато нямаш какво умно да кажеш, но много искаш да изглеждаш умен. Както в случая, например. И за да не съм празнословен – ето и днешната доза интелигентност – Quis custodiet ipsos custodes? В буквален превод (разбирайте Гугъл) това означава „Кой ще пази пазачите?“. Каква е връзката ще попитате вие и то съвсем на място? Ами, бегла, ще ви отговоря аз, но все пак я има.
Какъв е най-големият проблем пред ПР практиците в България? Липсата на добро образование? Да, но само от части. Поголовното неразбиране на същината на професията ни от работодатели, клиенти, партньори и редови наблюдатели? О, да, но отново частично. Тогава какво? Самите практици, или по-точно всички онези знайни и незнайни „колеги“, звучно титулували се „пиари“, но без да имат и бегла представа що е то връзки с обществеността, прес релийз, кризисни комуникации, професионални стандарти, етични норми, добри и лоши практики и прочие. Това може да не е голям проблем за Негово Величество читателя (който по непонятни за мен причини се е захванал да чете текста ми, за което покорно благодаря), но е огромен проблем за всеки ПР практик.
Като начало би било добре да дефинираме какво точно е ПР. Сложна работа. По-добре е да дефинираме какво не е ПР – по-лесно ще е. ПР не е да си известен с това, че си известен, и да говориш за други хора, които не са известни, но са ти дали пари да говориш за тях и да ги направиш известни. Не, това е… дори не знам какво е това, но не е ПР. ПР не е и да притискаш медиите, в които реализираш рекламен бюджет, да публикуват рекламните ти текстове, като ги маскират за новини. Това е изнудване. ПР не е и да плащаш на журналисти или да им подаряваш скъпи играчки, като в замяна очакваш публикуване на текстовете ти. Това е корупция. Още много неща не са ПР, но какво тогава е? ПР или Връзките с обществеността в самата си същност е комуникационен процес, при който посланията на дадено лице или компания се дефинират стриктно, преработват се според целевите публики и се изпращат до най-подходящите комуникационни канали. ПР е управление на цялостния процес на комуникация и изграждане на публичния образ на дадено лице. ПР е да предадеш посланията на това лице по начин, който ще е печеливш за всички – за самото лице, защото посланията му са достигнали целевите публики, за медията, защото информацията, която е получила има новинарска стойност, и за самите целеви публики, защото са научили нещо ново, което има стойност за тях.
Защо е по-лесно да кажем какво не е ПР, вместо да кажем какво е? Защото, за съжаление, се сблъскваме с твърде много примери за „колеги“, които нямат и понятие какво се очаква от тях и какво, всъщност, е ПР професията. Една от основните причини за това, е че в последните години беше много модерно да се изучават „Връзки с обществеността“. Забележете – „модерно“! Преди това беше „Педагогика“, след това „Психология“, за известно време на внимание се радваше „Публична администрация“, а в момента на ред е „Бизнес администрацията“. Мода, а не реален интерес към професията. Естествено това породи следния феномен – голям брой млади хора с дипломи (или семестриално завършили, но не дипломирали се) по „Масови комуникации“ или „Връзки с обществеността“, които не могат да обяснят какво точно са учили и как се работи по специалността им, но много им се иска да са известни и да се познават с други известни хора, за да станат още по-известни. Тук говорим за онези люде, наричащи се „пиар“, за които прес релийз се свежда до награмотно написан мейл от типа „Супер звездата Гошо Бицепса вдигна 100 от лежанка в сряда, а после пи сок от бъз“, както и нежните създания, за които оперативка с мениджмънта включва вино, свещи и нали…
Всеки скучаещ младеж, и даже по-често девойка, в даден момент от битието си се замисля какво точно работи ПР-а, не успява да го измисли. За това решава, че нищо не работи, и това, виждате ли, е най-сладката работа за въпросния индивид. Да, ама не, както е казал поетът (кой поет не е важно, все някой го е казал). Работата на един ПР практик започва обидно рано сутринта и приключва горе-долу на другата сутрин. Само колега може да разбере безкрайната досада да гледаш едновременно четири сутрешни блока, докато преглеждаш клипинга за деня и умуваш как да наместиш трите си срещи, които незнайно защо си уговорил едновременно за 10:30 часа. Разбира се, междувременно мениджмънта очаква отчет по „онзи казус“, становище по „другия казус“ и два-три драфта на прес съобщения – ей така за разкош. Всичко това продължава със социални мрежи, ровене в интернет, четене на безумни творения на нечия болна фантазия, за съжаление касаещи твоя работодател/клиент, писане на опровержения, резюмиране на статии и интервюта, гледане на новини, още ровене в интернет (защото клипинга и търсачките може да са пропуснали нещо), поддържане на поне два сайта и корпоративни акаунта в социални мрежи и други забавни денонощни действия. И това е когато денят е спокоен и няма кризи. Но не, ПР-ите не работят!
Тъжното е, че масово се шири разбирането, че най-добрият ПР в България е един „лорд“, а малко след него се нарежда една фамозна персона с кученце и сребърни прибори. Или пък, че работата на ПР-а е да плаща едни пари на журналисти и издатели, за да им публикуват рекламното текстче, без да го обозначават като реклама. Това освен тъжно е и глупаво, защото, защото излиза от презумпцията, че читателя или зрителя също е глупав и няма да се усети.
Къде се корени проблемът? Основно в липсата на изискване за ценз за практикуване на професията. Ако аз утре реша да се титулувам инженер Бакърджиев или адвокат Бакърджиев, какво според вас ще се случи? До ден ще получа честитка от Софийска адвокатска колегия или Съюза на архитектите в България, след което ще трябва да се простя не само с новата си титла, но и със сериозна сума. Но пък когато се възползваш от услугите на адвокат или архитект, знаеш, че зад него седи една много голяма и сериозна съсловна организация, която гарантира с името си за качеството на предоставената услуга, или поне гарантира, че лицето притежава нужните познания и умения, за да упражнява професията.
А при ПР-ите? При ПР-те нищо! Всеки може да реши, че от утре ще практикува тази неясна (в техните очи) професия и ще стане абсурдно богат за нелепо кратко време. При това без особени усилия. Как му казваха на това по нашите географски ширини? А, да – да-ла-ве-ра! Какво е решението? Решението е силна съсловна организация, подобна на адвокатската колегия, която да провежда изпити и да издава документ, че лицето притежава нужните познания, за да работи по специалността, без да я посрамва. И ПР, разбра се. ПР на самия ПР. Нелепо е обществото на ПР практиците да не се възползва от собствените си умения, за да изчисти позацапания имидж на професията ПР специалист. Време е да се обясни на хората какво всъщност работим и защо някои от тях имат нужда от услугите ни. Вече е налице остра нужда да разбием митовете, че ПР-ите са любовниците на шефа, сина на другия шеф или Цуци – застаряващ бивш журналист, който навремето е познавал всички колеги от бранша, а сега плаща на по-младите журналисти да публикуват дописките му или ги черпи обяд.
Трябва да покажем на клиентите и работодателите ни, че освен да заплащат за услугите ни, трябва и да изискват качественото им изпълнение. Трябва да изискват предварителен план, според всеки казус, и последваща отчетност на предприетите действия. И не, това че не разбират какво правим не го категоризира автоматично като грешно. Все пак ако можеха да го свършат сами нямаше да потърсят услугите на специалист. А какво трябва да дадат в замяна (освен паричната равностойност на извършените услуги, разбира се)? Доверие. Трябва да ни се доверят и да ни повярват, че ние сме специалистите и ние най-добре знаем как да процедираме в конкретната ситуация. А доверие се печели трудно и се губи за секунди. В случая – с едно интервю на пърхаща с мигли плеймейтка, която разпалено обяснява, че е ПР и понеже е известна ще помогне на други неизвестни момичета да станат известни. Защото това работят ПР-ите, нали?!?
А защо Мис лява подбедрица за 2014 г. се представя като ПР? Защото няма кой да обясни на нея и клетите й бъдещи клиенти, че тази работа не е като онази работа и се изискват определени познания и умения, които, обикновено, се трупат с години труд и учене. И докато не се впрегнем и не проведем една мащабна ПР кампания на самата професия ПР, докато не обясним по разбираем начин на хората какво работим и какво постигаме с работата си, докато не измислим как да гарантираме, че ПР-ите притежават нужните знания и умения да предлагат качествени услуги….Е, до тогава Мис лява подбедрица за 2014 г. ще продължава да има клиенти и да бъде събирателен образ на ПР-а в очите на обществото.

 

 

Оригинална публикация  

Професията PR се нарежда на седма позиция по ниво на стрес

www.prbg.org I 19.08.2014г. 

Професията PR се нарежда на седма позиция по ниво на стрес.

Макар да е една от най-добре заплатените (98 000 щ.д. годишен доход), тя се нарежда на 140-та позиция по привлекателност в класацията ТОП200 на най-добрите професии, изготвена от американския портал за работа Careercast.com.

С по-високи нива на стрес от тази на PR-специалистите са осигуряващите храна на фронтовата линия и/или около минни полета, армейските генерали, пожарникарите, пилотите на самолети, главните готвачи и event-координаторите. Непосредствено след PR-ите по ниво на стрес се нареждат изпълнителните директори на публични компании, репортерите и полицаите. Сред най-малко стресираните са професорите в университети, което нарежда професията им на второ място по привлекателност.

Careercast.com прави класация на различните кариерни показатели от 1988 г. насам, като целта е да се демонстрират плюсовете и минусите на отделните професии. Бюрото за трудова статистика статистика (BLS) на САЩ е изчислило, че средният американски служител прекарва повече от две трети от живота си в работна среда. Ето защо, изключително важно за качеството на живота ни е при какви условия работи всеки от нас.

ТОП-10 на най-стресовите професии вижте в прикачения по-долу файл.

Цялата класация можете да видите ТУК

ТОП-10 на професиите по ниво на стрес

Оригинална публикация 

Добрият пиар действа като журналист

www.manager.bg I 19.08.2014г. 

Вие сте пиар специалист, но не сте били журналист? Има някои тънкости, които е добре да знаете.
За да бъде успешен, всеки пиар трябва да познава или поне да има предвид какво търсят и какво не харесват журналистите. Има няколко похвата на мислене, писане на информация и поведение, които могат сериозно да ви помогнат, отбелязва американското издание Entrepreneur. Те са следните:
Представяйте историите си направо. Без дълги, безмислени и написани в административен стил въведения. Какво прави компанията ви уникална? Безбройните ваши конкуренти, които се борят за същата колонка или пространство с текст в интернет, също постоянно атакуват журналистите с информация. Запитайте се коя информация би накарала редактора да избере вас. Бъдете конкретни. Бъдете грамотни. Позволете си да влезете под кожата на журналиста за миг. И след това веднага излезте!
Направете представянето си перфектно. Имате 30 секунди. Точно толкова време ще ви отделят репортерите, когато им представяте говоримо или в писмен вид информацията, която искате да влезе в медиите. Бъдете бързи и кратки.
Подгответе се предварително. Факт: хората в медиите работят в много кратки срокове. Ако организирате събитие, бъдете сигурни, че ще ви помолят за допълнителна информация, още снимки, координати, които да им предоставите по телефона, лично или онлайн. Улеснете работата си и им помогнете със светкавичен отговор, като се подготвите предварително. Сортирайте на удобно място в компютъра си всички възможни файлове, които могат да ви поискат. Не пишете дълги прессъобщения с подробна, излишна информация за постиженията на компанията си. Не засипвайте съобщенията си с множество самохвални суперлативи, които дразнят. Не прилагайте снимки с огромен размер, които се свалят бавно от електронната поща.
Подсигурете връзката по още един канал. Сещате ли се за количеството електронни писма, които получавате в пощата си всеки ден? Умножете го по три. Горе-долу толкова имейли получават голяма част от репортерите, които искате да привлечете на вашето събитие или към вашата информация. Опитайте да установите контакт предварително, за да ви запомнят. Обадете се по телефона там, където смятате, че е подходящо.
Спазвайте обещанията си. Казвате им, че от вас ще разберат за „революционен, нов продукт“ или „супермодерна, неповторима услуга“? Правете го само ако сте сигурни, че имате с какво да докажете твърденията си. Не им обещавайте ексклузивна информация или разтърсващо интервю, ако няма как да им го осигурите. 

 

 

Оригинална публикация