www.24chasa.bg I 9.07.2015г.

Етичният кодекс на пиарите стана на 10 години

“Пиарът е бизнес. Да правим прозрачна печалба – това означава етичният бизнес за мен”, обяви Максим Бехар, шеф на една от най-големите и успешни пиар агенции “М3 комюникейшънс”, на дискусия за етичния кодекс на пиарите във вторник, 7 юли. С това предизвика колегите си, събрали се по повод 10-годишнината на документа, който обяснява на всички в професията кое е правилното поведение.

“Аз съм подписвал сигурно десетина такива кодекса по цял свят. И какво от това? А и разделението на колеги, подписали и неподписали етичния кодекс, само

вреди на бизнеса

За 10 години нашият бизнес се обърна с краката нагоре или с главата надолу. Дори вече не се казва пъблик рилейшънс (от англ. public relations ,PR – връзки с обществеността – б.а.), защото всичко вече е пъблик (т.е. публично, обществено)”, продължи Бехар.

Въпреки неговите думи колегите му пиари продължават да приемат етичния си кодекс като 10-те божи заповеди. Според някои от тях той дори няма нужда от промяна, въпреки че и средата, и технологиите, и комуникационните канали – както те наричат всяко средство, чрез което стигат до аудиторията, вече са други.

В този дух и ИПРА, международната асоциация на пиарите, е преразгледала етичния си кодекс през 2011 г. по отношение на неприкосновеността на личния живот и онлайн, обясни Мария Гергова, която е представител на сдружението за България. Международните пиари дори имат

етичен кодекс

съвместно с

Уикипедия,

след като преди 1-2 години избухва скандал заради информация, редактирана в интернет енциклопедията от някаква компания. Тогава ИПРА се обединява с Уикипедия в усилията си всички пиари да спазват етични правила, когато пишат в нея.

За да са абсолютно честни с аудиторията си, в САЩ дори платените информации в нечий блог се обозначават, обясни още Гергова. Според нея етичният кодекс е важен, за да се сведат до минимум неетичните практики и да се говори за професията с респект.

Именно заради това е нужен форум, в който да се споделят добрите и лошите практики, предложи Деница Сачева, председател на Българската асоциация на пиар агенциите (БАПРА). Той от своя страна ще позволи да се създаде портфейл с различни казуси и начин на поведение на пиарите, който да се изучава от студентите, каза проф. д-р Минка Златева, която преподава връзки с обществеността във Факултета по журналистика към Софийския университет “Св. Климент Охридски” и в УНСС.

Въпреки празника си, с който честваха годишнината, пиарите не скриха, че имат проблеми. Според Любомир Аламанов от агенция АПРА лошият имидж на пиарите се прави по-скоро от журналистите. Елена Вълчева от “Янев и Янев” обаче видя положителна промяна в изминалите 10 години. По онова време, разказа тя, медиите изобщо не обръщали внимание на прессъобщенията, пращани от агенциите. Днес те ги публикуват, което показва, че знаят, че информациите са достоверни. Според Вълчева именно кодексът е една от причините за изграждането на доверието между журналисти и пиари.

Тя е на мнение, че пиарът може да съществува и да помага на обществото само когато предлага сериозно съдържание. “Днес почти липсва такова съдържание за сметка на визия и шоу.

Всичко е

външни ефекти”,

каза Вълчева.

Максим Бехар посочи един от големите проблеми за пиара изобщо. Според него от 10 години е забранено да се съобщават брандове по медиите. Самите медии възприемат това като реклама, но според Бехар има компании, които инвестират милиони за обществото под формата на социални или благотворителни каузи и няма лошо то да знае това.

Освен проблеми със съдържанието се оказа, че има проблеми и с един от комуникационните канали – фейсбук. В момента социалната мрежа е почти на пиедестал сред пиарите, защото кампаниите им там често пъти са доста успешни. Според българското законодателство обаче фейсбук не е медийна услуга, каза Аня Павлова, председател на асоциацията на имиджмейкъри и специалисти по връзки с обществеността ИМАГИНЕС. При подобно определение това ще означава, че там може да се пускат резултати как минава изборният ден, докато за медиите това е забранено. Подобни двусмислици според Павлова не би трябвало да съществуват. Отживелица според нея е и денят за размисъл преди изборите, тъй като едва ли точно той може да промени нещо. “В САЩ и Великобритания няма такъв ден, но в Русия има”, каза Павлова.

Организатори на кръглата маса за етичния кодекс бяха 7 организации – БАПРА, ИПРА – България, Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО), ИМАГИНЕС, Асоциацията на специалистите по комуникации в общините (АСКО), Българската академична асоциация по комуникации (БААК) и Сдуржението на пиарите към Съюза на българските журналисти.

Оригинална публикация 

www.capital.bg I 20.06.2015г.

Пет тенденции, които променят издателския бизнес и медийното съдържание

Само до преди 15 години връзката с интернет минаваше през бавно, но пък шумно набиране на модема и лишаваше свързания в глобалната мрежа от достъп до стационарен телефон. Днес новини вече може да се четат на смарт часовник, синхронизиран със смартфона на потребителя.

Развитието на технологиите доведе дотам информационният поток да се разпространява по повече и различни канали, много по-бързо и в по-голям обем. Достатъчно е да направиш едно съобщение в някоя от социалните медии, за да разбере свързаният около теб свят какво ти се случва в момента. Това променя и медийния пазар, преподрежда приоритетите на издателите и пренаписва правилата за създаване на качествено, интересно и полезно за читателите съдържание. Влияе въобще на начина, по който се създава медийният продукт за всяка платформа – печатна, уеб и мобилна.

През миналия месец две големи събития в сектора събраха на едно място най-важните тенденции на променящия се медиен пазар. На конгреса на Световната пресасоциация (WAN) във Вашингтон и форума ICEE Fest 2015 в Букурещ издатели, рекламодатели, журналисти, PR и медийни специалисти дискутираха какво означават новостите в потребителското поведение за медиите и как да направят продуктите си адекватни на средата. Стана ясно, че читателите вече носят повече приходи на издателските компании, отколкото рекламата. А телефонът е доминиращата платформа, през която аудиторията потребява медийно съдържание, и това променя работата както на журналистите, така и на търговците на реклама. Вижте кои са основните изводи от двата форума и как те ще се отразят на медиите.

1. Читателите вече носят повече приходи от рекламата

Когато потребителите започнат да носят повече приходи от рекламата, значи е време за смяна на мисленето. Това е ключова промяна, пред която са поставени издателските компании в световен мащаб. Тази година глобалните приходи на вестниците от аудитория за пръв път през този век са по-големи от тези от реклами, отчита годишният доклад "Световните печатни тенденции" на Световната пресасоцация  и Световната асоциация на вестниците и новинарските издания (WAN-IFRA). Според проучването през 2014 г. 92 млрд. долара от общо 179 млрд. долара на глобалния вестникарски пазар са били отчетени като приходи от аудитория, абонаменти и тиражи. За пример броят на платените дигитални абонаменти на Financial Times е достигнал 415 хил. (64% от общия брой абонаменти), което е ръст от 31% през последните 2 години.

За сравнение – общият обем на рекламата във вестникарските медии (онлайн и печат) през последната година е бил 87 млрд. долара. "Това е сеизмична промяна от досегашните бизнес-към-бизнес отношения (издатели към рекламодатели) към нарастващ фокус върху бизнес-към-потребители както при печата, така и онлайн", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA, по време на 67-мия годишен Световен вестникарски конгрес във Вашингтон. През XX век обичайната практика е била рекламодателите да носят до 80% от приходите на някои пазари. "В миналото печатните медии бяха един от малкото традиционни маркетингови канали и често бяха най-логичният избор за маркетолозите", казва Килман. "Тази връзка между издатели и рекламодатели обаче изчезва през последните години. Сега компаниите могат да избират от над 60 комуникационни канала", уточнява той.

Нарастващите приходи от читатели могат да бъдат обяснени с по-голямото желание на потребителите да получават качествено и представено по подходящ начин съдържание, за което са и готови да платят. По време на лекцията си на организирания от ThinkDigital ICEE Fest 2015 в Букурещ Жан-Кристоф Демарта, вицепрезидент "Глобална реклама" в The New York Times, даде пример с това, че американската медиа инвестира основно в истории, които след това подсилва с технологични решения. "Преди 3 години създадохме първия интерактивен материал на нашия сайт", разказва Демарта и уточнява, че очаква в близките години New York Times да представи и първия си материал, представен чрез виртуална реалност. Именно този тип съдържание според медиата е и причината за успеха на т.нар. paywall модел (потребителите виждат определен брой статии безплатно, а след това са приканени да се абонират срещу дадена сума – бел. авт.), който вестникът е въвел преди години. "Общият брой уникални потребители на нашия сайт е близо 90 млн., а 1 млн. от тях са абонирани за пълен достъп до нашите материали", уточнява Демарта.

Според търговския директор на VICE Карстен Кричер обаче създаването на подходящо съдържание не е достатъчно. "Ние постоянно търсим нови възможности за партньорство с различни компании и платформи, чрез които да увеличим аудиторията си", разказва по време на лекцията си той. За пример дава услугите Snapchat Discover и Facebook Instant Articles, при които VICE е сред пилотните партньори. И двете възможности позволяват публикуването на съдържание директно в платформите на двете компании, увеличавайки достигнатата аудитория за сметка на директния трафик към самата медиа. Кричер обяснява, че жертването на трафика не притеснява младежката медиа, тъй като по-важно е да се достигнат потребителите там, където те прекарват най-много време. Съдържанието пък трябва да е достатъчно разпознаваемо, за да може да привлече впоследствие читателите към другите канали на медиата. "Нашият подход е content agnostic, т.е. създаваме съдържание с уникално послание за всеки един от каналите, които използваме", казва търговският директор на VICE. И допълва: "Разполагаме с екипи, които преправят всеки материал за съответната платформа, за да бъде той оптимизиран и удобен за четене/гледане."

2. Бизнес моделите на медиите излизат извън създаването на съдържание

Развитие на продуктите, на аудиторията и нейната връзка с бранда, както и дистрибуция на съдържанието по различните канали. Това са основните посоки за издателските компании, които проличаха от двата международни форума. В момента потреблението на журналистическа информация се случва на всяка платформа и потребителите започват да не правят разлики между информационните канали. Дори социалните мрежи действат като агрегатори на журналистическо съдържание от различни медийни брандове. Затова и издателите са големи застъпници на т.нар. синдикирано съдържание – те знаят, че медиата трябва да е там, където са хората, защото новото поколение чете по различен начин. За младите хора много по-важно е новината да ги търси и намира. Новите медии понякога са успешни не защото нямат бизнес проблемите на старите и това ги прави гъвкави, а защото успяват да преосмислят начина, по който ангажират вниманието на по-младата аудитория.

Въпреки това Жан-Кристоф Демарта e категоричен, че медиата не би се отказала от печатното си издание, защото то носи духа на NYTimes и съответно тежестта на медиата. Все пак по-важно е съдържанието, а не носителят, допълва Демарта.

А какво трябва да бъде то? Стегнати, кратки съобщения за най-важното, което се случва – особено когато фокусът са мобилните версии на изданията, е отговорът на специалистите от бранша. Това поставя пред медиите въпроса как да диференцират тяхната продуктова политика така, че да са подходящи за всяка различна платформа. В доклада си WAN отбелязва, че телефонът вече е доминиращият канал за информация, и това преподрежда медийния продукт и в останалите платформи. Сайтовете стават все повече място за архив и рисърч, а през мобилните устройства минава почти цялото информиране.

Вестниците стават по-малки – като бюлетини с важните нещата, които читателят трябва да знае. Плюсовете идват от голямо разследване или специална разработка на важна тема. Ключов фактор е и формата на самото съдържание. Не е изненадващо, че видеото е форматът на бъдещето и важна посока за издателите, за да са в крак с очакванията на публиките си. Другото важно нещо е развитието на инструментите, с които се разказва една история. Например Guardian споделя опита си със статия тип игра по важната тема за случващото се в Сирия. Историята е разказана през очите на едно 24-годишно сирийско момиче, което иска да напусне страната. Вестникът й предлага различни стратегии, описани в кратки абзаци, в края на които читателят сам избира как да продължи. Като цяло репортажът разказва какво се случва на бежанците, а с подхода си изданието иска да ангажира вниманието на аудиторията към темата. Представена по този начин, тя вдига читаемостта на текста.

Важен нюанс в променения бизнес модел е разбирането, че вече не можеш да си позволиш да си просто медиа. "Това не е достатъчно в дигиталната ера. Трябва да инвестираш и в услуги и търговски бизнес модели. Например ние имаме компания, която продава билети за концерти, театрални постановки и т.н., имаме застрахователна компания, имаме и марка дрехи и туристическа агенция", обяснява Бертран Гие, директор "Нови медии" в Le Figaro. Дигиталната среда улеснява навлизането на нови пазари. От друга страна обаче, притиска издателите да променят начина, по който мислят за вестника, обяснява Гие. По отношение функциите на изданието на различните платформи той дава пример, че в сайта на Le Figaro публикуват например само новинарски материали, във вестника наблягат на разследваща журналистика, а в списанието си се фокусират върху интересите и хобитата на читателите си.

Вестниците на всички пазари по света инвестират усилията си и са все по-иновативни в превръщането на бизнес модела от двуизмерен в многоизмерен. На развитите пазари вестниците преминават към стратегии, които им дават възможност да реализират по-големи печалби от по-малко на брой абонати. Това става, като увеличават коричната цена на изданията, но намаляват разходите за производство, като например намаляват честотата на отпечатване. Все пак издателите отчитат, че тази практика рискува да отблъсне някои групи читатели в замяна на нарастване на приходите.

Друг важен извод е, че бизнес моделите, базирани на идеята да се плаща за качествена информация, ще продължат да се налагат все повече.  Платеният дигитален достъп до вестникарско съдържание се е увеличил с 56% през 2014 г. и с повече от 1420% през последните пет години според данни на PricewaterhouseCoopers. Изследване на Reuters Institute Digital News в десет страни показва, че един на всеки 10 души днес плаща за дигитално съдържание. Това варира от 22% в Бразилия, до 7% в Обединеното кралство.

3. Работата на журналиста не свършва с написването на текста

Освен бизнес модела на медиите новата дигитална среда променя и работата на самите журналисти и организацията на работното им място. Често вече се изисква повече от една специализация и нови умения, за да работиш в редакция. Това впрочем се отнася не само за медиите, а за всички бизнеси, които искат да са в крак с времето, да не губят потребители и да общуват добре с тях.

"Работата на един журналист не е свършила, когато създаде дописката, коментара или репортажа. Той трябва да се грижи и за промотирането му в социалните мрежи", дава пример директорът "Нови медии" в Le Figaro Бертран Гие. Нюзрумът на Le Figaro се състои от 500 журналисти, разделени в три дигитални екипа с идеята да се покрият много повече информационни полета. Главният оперативен директор на Huffington post Кода Уанг споделя, че журналистите в сайта публикуват съдържание на всеки 58 секунди. "Материалите ни използват видео и фотографии в съотношение 50:50 и това вдига читаемостта им", обяснява той и допълва, че фокусът им занапред е върху видеото. В новата среда от журналистите се очаква не просто да пишат добре, но и да се справят със записването и монтирането на видеосъдържание.

Новият модел на работа вече изисква всички да са заедно в редакцията – включително и хората, които се занимават с рекламата и бизнес стратегиите. Стените между различните отдели в една редакция са невидими и стремежът е всеки да разбира работата и целите на колегите си от другите звена. Това е необходимо, защото повечето процеси вече се преплитат и никой отдел или звено не може независимо да изпълнява задачите си и да постига целите си.

Дейностите във всички посоки на медийния бизнес са базирани на данни. Това е генерална промяна в културата на компаниите и е ключово важно да се изгради не само в бизнес отделите, но и в редакцията на всички нива. Това означава например журналистът да напише статия според това какъв тип материали и в каква форма харесват и очакват читателите. Познаването на аудиторията вече е част от професионалната подготовка на всеки автор на теми. Новият "производствен отдел" – каквото по същество са редакциите, имат стратегическа нужда от хора с компетенции в областите анализ на данни, работа със социални медии и маркетинг, както и от дизайнери и програмисти, стана ясно още от конгреса на Световната пресасоциация. Без тези неща в ядрото при създаването на съдържанието не може да има смислена крачка напред.

4. Медиите ще задвижат мобилната революция

Според проучвания всеки 8 от 10 потребители на смартфон поглеждат телефона си в рамките на 15 минути след събуждането си. Когато самите издателски компании започнат да цитират подобни данни, можем да сме сигурни, че мобилната революция на рекламата все пак ще се състои. Изненадващото обаче е кой ще стои зад тази революция – това, изглежда, ще са медиите, които ще задвижат колелата и ще направят така, че рекламната индустрия да ги последва.

За пръв път от зората на дигиталната индустрия се забелязва спад на потреблението на десктоп версиите на медиите. В САЩ, Великобритания и Италия мобилното потребление дори надминава използването на компютрите, пишат в доклада си от Световната пресасоциация. Проучване на Pew Research пък показва, че за 19 от топ 25 новинарски сайтове в САЩ мобилният трафик е задминал стационарния с поне 10%. А Американската пресасоциация обяви, че потребителите, които четат медии изцяло онлайн, са се увеличили с 53% само за последната година (която завършва през март 2015 г.) "Когато говорим за нови потоци на приходи, обсъждаме "годината на мобилните технологии" от поне десет години", казва Лари Килман, главен секретар на WAN-IFRA.

Причината за тази промяна на пазара се дължи, разбира се, на големия брой устройства, които потребителите използват. "В последните 20 години, т.е. откакто има мобилни устройства, мобилната пенетрация е достигнала 69% от населението", уточнява Кода Уанг, главен оперативен директор на Huffington Post, по време на ICEE Fest 2015. Той посочва също, че над 50% от трафика към медиата идват именно от мобилни устройства. И допълва, че основна цел на компанията му е да оптимизира сайтовете си така, че да доставя по най-бърз начин съдържанието до потребителите. В The New York Times статистиката изглежда така – пресата е избор на 4% от читателите, а в нея се инвестират 18% от рекламните бюджети, докато мобилното потребление достига 24% при едва 8% от инвестициите, по думите на Жан-Кристоф Демарта. "Мобилните технологии са основополагащи за бъдещето на медиите", заяви той.

По какъв начин обаче медиите могат да монетизират мобилното потребление? "Със сигурност това няма да стане чрез банери", категоричен е Джордж Ниме, главен дигитален директор на австрийския вестник KURIER. Опитът на Huffington post пък е показал, че вкарването на десктоп формати на мобилните екрани не е ефективно. "Използвайте всяка платформа за това, за което е добра", съветват от медиата и дават пример, че мобилната среда е по-ефективна например за видео (брандирано или новинарско), по-добри и видими дисплей формати и по-добро таргетиране.

"Не разбирам защо всички говорят за преминаване към мобилната среда. Това е просто светът, в който живеем и трябва да сме готови да работим в него, иначе можем да се сбогуваме с бизнеса си", заяви на ICEE Fest 2015 Карестен Кричер. На въпросите как изданието монетизира своя мобилен трафик Кричер посочи, че медиата разполага с малко на брой дисплей формати, които са запазени за следващата поне една година. Основният приход на компанията обаче идва от съдържанието, което VICE оптимизира за различните мобилни платформи и което е пряко спонсорирано от различни рекламодатели, без да бъде брандирано или подвеждащо.

5. Автоматизираното купуване на реклама набира скорост

Медийният бранш отдавна е изправен пред проблема с монетизирането на новите канали и платформи. Затова става все по-важно да се разбере как по най-добър начин да се продават реклами в тях. Тук през последните години изплува още една тенденция – programmatic buying (или "автоматизирано купуване" – бел. авт.). Според доклада на Световната пресасоциация глобалните рекламни инвестиции в онлайн дисплей формати през 2014 г. са достигнали 124 млрд. долара, а автоматизираното купуване е заемало 20% от тях (или 21 млрд. долара).

Programmatic е начин за закупуване на рекламни площи по автоматизиран път, като се избегне човешка намеса. Изключение правят само предварителното задаване на данни и прецизният контрол, който маркетолозите имат върху работата на алгоритмите. Ключово при programmatic е това, че рекламодателите не купуват позиции в конкретни сайтове, а такива, които ще достигнат тяхната аудитория.

За издателите това означава, че най-после ще могат да монетизират по адекватен и оптимизиран начин събираните с години данни за своите читатели. Бертран Гие  уточнява по време на ICEE Fest 2015 работата на групата по този модел: "Ние събираме данни за нашите онлайн читатели, след това ги анализираме и ги използваме за по-добро таргетиране на рекламата, която компаниите купуват при нас." Големите медийни компании обаче виждат конкуренти в лицето на Google и Facebook, чиито автоматизирани системи са сред най-популярните и използваните сред по-малките издатели. Това е и причината големите групи да създават свои собствени programmatic мрежи, било то самостоятелно или в партньорство с други медии. Пример за това е проектът Agora, който използва системите на TailWind, който към момента е реализиран в Гърция и Румъния.

Автоматизираните системи могат да бъдат използвани и за допълнително увеличение на аудиторията. Джордж Ниме разказва, че са реализирали проект, при който медиата създава и публикува брандирано съдържание за свой партньор и впоследствие го изкарва извън пределите на своя сайт чрез формати в различни programmatic системи. Така създадените банери (и съответно брандираното съдържание) се публикуват дори при конкурентни медии с подходяща аудитория. След като тя е веднъж привлечена на сайта на КURIER, вниманието й и съответно трафикът биват задържани чрез друг тип материали, подходящи за тези читатели.

Оригинална публикация

www.capital.bg I 18.06.2015г.

ИКЕА търси балкон туристи, BAAwards 2015 отличиха постиженията в маркетинговите комуникации, Google ще следи ефективността на банерите, AdBlock ще блокира рекламите в корпоративните мрежи

ИКЕА и Ogilvy представят нова кампанията с името "Балкон турист". Чрез нея всеки може да резервира за няколко часа един от седем балкона в София, чийто интериор е избран от дизайнерите на шведската компания с цел да представят пролетно-летния асортимент на ИКЕА. От агенцията уточняват, че седемте локации от кампанията са подбрани, за да предложат разнообразие на големината и съответно мебелните решения, които мебелният гигант предлага. Кампанията ще продължи до 10 юли, а всеки желаещ да запази някой от тематичните балкони може да го направи безплатно, след като се регистрира онлайн в сайта на кампанията (balkonturist.com) и провери заетостта на локациите. Проектът е таргетиран към "активните хора в София, които са отворени за алтернативни идеи в свободното си време", разказват от Ogilvy. Именно целевата аудитория предполага и избора на комуникационни канали за кампанията. В случая това са основно онлайн медии и социални мрежи, уточняват от агенцията.

BAAwards 2015 отличиха постиженията в маркетинговите комуникации

Българската асоциация на рекламодателите (БАР) отличи по-рано тази седмица най-добрите постижения в сферата на маркетинговите комуникации за изминалата година, както и екипите зад тях. Това се случи на специална церемония, с която завърши конкурсът BAAwards 2015 (или "Наградите на БАР 2015"), проведен за втори пореден път. В конкурса тази година се състезаваха 30 проекта, представени от 19 компании, съобщават от асоциацията. По време на церемонията БАР раздаде 13 награди в 7 категории – "Нов продукт", "Корпоративен ребрандинг", "Корпоративна социална отговорност", "Релансиране на продукт", "Продуктова иновация", "Спонсорство" и "Активиране на марка". От асоциацията уточняват, че 7 от наградите са връчени за екипни постижения, а 6 отличия – за индивидуален принос (4 на старши и 2 на младши маркетингови специалисти). Сред наградените компании тази година са Coca-Cola, "Белла", Unilever, "Данон Сердика", "Санофи-Авентис", "Мобилтел", Пощенска банка, "Загорка", "Актавис" и Toyota.

Google ще следи ефективността на банерите

След като през 2013 г. Google започна да следи конверсиите (взаимодействието с рекламните послания – бел. авт.) на своите AdWords реклами, "сервирани" на различни устройства и платформи, сега интернет гигантът обяви, че въвежда подобен тип следене и при по-традиционните формати, които мрежата им публикува в други сайтове и мобилни приложения. По този начин рекламодателите ще имат по-добра възможност да следят дали закупените от тях банер позиции при десктоп или мобилни устройства са довели до покупка на продукт или до друг тип конверсия независимо дали потребителят е видял рекламата на същото устройство, което използва в момента. Трябва да се има предвид обаче, че следенето на взаимодействията при няколко различни устройства е приблизително, тъй като Google използва събраните за потребителите данни, които използват услугите и профилите на компанията. Това е начинът на интернет гиганта да се бори с подобната технология Facebook Atlas на Марк Зукърбърг.

Reuters създава звено за брандирано съдържание

Reuters създаде специална дивизия – Content Solutions, която ще помага на маркетолозите да достигнат международна аудитория. В допълнение към публикациите на Reuters.com рекламодателите вече могат да дистрибутират брандирано съдържание през платформата Media Express на информационната агенция, която работи със 750 електронни медии и над 1000 вестника. През изминалата седмица Reuters обяви, че ще предложи част от съдържанието си безплатно на издателите в опит да увеличи клиентската си база. Ако експериментът сработи, рекламодателите, които използват услугите на агенцията, ще получат достъп до значителна аудитория. През последните години Reuters работи с различни брандове под шапката на услугите Content Solution, но за пръв път агенцията обособява специално звено, което да поеме този бизнес. Екипът се състои от 70 души и ще работи в офиси в Ню Йорк, Лондон, Делхи, Сеул, Хонконг и Токио. Само за последните 12 месеца отделът е работил по над 30 кампании, вариращи от двудневни проекти до целогодишни такива. Отделна част от групата пък работи върху редакционно съдържание, изработвано за новите клиенти на Reuters.

AdBlock ще блокира рекламите в корпоративните мрежи

От години е ясно, че целта Adblock Plus е да направи инсталацията на популярния си продукт за блокиране на реклами възможно най-лесна. Ето защо компанията посочи, че разработва възможност ИТ администраторите в големи компании да инсталират софтуера на всички служители по бърз и удобен начин.
Според публикация в блога на компанията "ИТ администраторите, които се грижат за големи мрежи, често искат да инсталират Adblock Plus, за да ограничат отвличането на внимание, да спестят загуби при трафика и да предпазят мрежите си от заплахи като "злонамерена реклама".
Дигиталната индустрия от своя страна е все по-загрижена за блокирането на рекламно съдържание, тъй като то влияе негативно на инвестициите в онлайн реклама, намалява приходите на издателите и ограничава възможностите на рекламодателите да достигат до потребителите там, където те прекарват все повече време.
Според Interactive Advertising Bureau (IAB) блокирането на рекламно съдържание е тенденция с "висок приоритет" за 2015 г. и не се очаква намаляване на потреблението на такъв тип инструменти. Така например миналата седмица Apple представи в новата версия на мобилния си браузър Safari функционалности, които могат да послужат за блокирането на рекламни послания.

Новини в 140 символа:
- Facebook отново модифицира алгоритъма за "сервиране" на постове в новинарския поток; на фокус са типовете публикации, при които потребителите прекарват повече време.
- YouTube представи платформа за онлайн стрийминг на видеоигри, за да се бори с Twitch и да монетизира по-добре геймърските видеа
- Рупърт Мърдок се оттегля от Fox, оставя компанията в ръцете на синовете си.
- AOL представя вътрешна агенция за създаване на комуникационни кампании с брандирано съдържание.
- Приложението за персонализирано радио Pandora ще продава банер позициите си чрез вътрешна programmatic платформа.
- Twitter въвежда автоматично възпроизвеждане на видеосъдържанието и гарантира 100% видимост на рекламодателите.
- Платформата на AOL за programmatic продаване на телевизионна реклама, въведена в Австралия, ще усвои 5% от рекламните инвестиции до края на годината.

Оригинална публикация

www.manifesto.bg I 20.03.2015г.

Ружа Загорска е изпълнителен директор на APRA Porter Novelli, една от големите ПР агенции в България. Ружа е магистър по Финанси и има специализация по Банково дело и Маркетинг. Повече от 15 години работи в сферата на комуникациите, а преди това 4 години работи в банковия сектор, занимавайки се основно с международни разплащания. Тя е член на Управителния съвет на БАПРА (Българска асоциация на ПР агенциите), както и учредител на БААДК (Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации).

От 2014 г. Ружа Загорска членува и в Съвета на жените в бизнеса, където активно работи за създаването на добри практики и програми за насърчаване на професионалното развитие на жените в малкия и среден бизнес и израстването им в мениджърските позиции. Тя ръководи и обучителен център APRA PN Academy, сертифициран от Министерство на образованието и науката.
Ружа обича математика и джаджи, както и компютърни и настолни игри.

От 2011 г. Вие сте изпълнителен директор на APRA Porter Novelli. Какви бяха Вашите приоритети, поемайки поста? Успяхте ли да ги изпълните към днешна дата и какви предизвикателства сте си поставили занапред?

В нашия сектор предизвикателствата са ежедневие и всеки ден трябва да се развиваш и да мислиш поне две стъпки напред, за да можеш да развиваш успешен бизнес. Ситуацията се променя постоянно и трябва да не губиш фокус, за да можеш да си в час с всички новости в сферата на комуникациите. Но дори и това не е достатъчно, ако искаш да си един от лидерите в сектора. Ти трябва да създаваш иновации, които да предложиш на клиента и по този начин да повишиш добавената стойност към услугата и продуктите, които предоставяш.

Ситуацията през 2011 г. беше по-различна, но също доста динамична. Приоритетите, които бяха поставени тогава бяха насочени основно към въвеждане на системи, които да подпомогнат организационната дейност, отчетността и оттам да повишат качеството на предлаганите от нас услуги. Още следващата година вече имахме действаща система за управление на качеството, сертифицирана по ИСО 9001:2008, както и внедрена ERP система за управление на финанси и проекти. Въведените системи помогнаха на екипа на агенцията по-добре да управлява дейностите и съответно да предлага по-висококачествен продукт, което много скоро беше  високо оценено и от екипите от страна на клиентите, с които работим.

На второ място като приоритет на APRA Porter Novelli е развитието на талантите в агенцията. Това е сфера, в която работим постоянно, тъй като те са най-ценният ни ресурс. Екипът на агенцията непрекъснато се развива, не само като брой специалисти, но и като професионални качества и умения. За да подпомогнем максимално развитието на колегите и да можем максимално добре да ги подготвим за предизвикателствата, с които се сблъскват всеки ден в нашия динамичен бизнес, през 2012 г. създадохме и Обучителен център към агенцията, който получи лиценз от Министерство на образованието и науката – APRA PN Academy. Академията разработва специфични обучителни програми, които да отговорят максимално точно на нуждите на участниците в стажантската ни програма, на нашите служители, както и на екипите на клиентите на агенцията.

На трето място като приоритет през 2011 г. беше разширяване на агенцията в региона. От 2012 г. имаме собствени агенции в Македония, Косово и Албания, тази година планираме да създадем такава и в Сърбия. Porter Novelli International ни се довери да разширим мрежата в целия регион и вече покриваме пазарите в общо 9 държави чрез собствени или афилирани агенции – България, Македония, Албания, Косово, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Молдова и Малта.  

А какво ни очаква занапред – много работа, нови проекти и новости, върху които упорито работим.

Усетихте ли промяна в личния си живот, поемайки поста? С какво се промени той?

Не бих казала, че лично за мен нещо се е променило. APRA Porter Novelli е агенция, в която понякога сме по-близки отколкото със семействата си в къщи. Това са хората, с които съм прекарала най-много време и съм имала най-много емоции и страхотни спомени в последните 15 години. И до днес това не се е променило. Дори седя все още на същото бюро, на което седнах в първия ден, в който влязох в този офис. Може би имам по-малко време за забавление, но по-скоро това се дължи на факта, че сега предпочитам да почивам повече от преди, а не че се е променил интензитета на работата ми.

APRA Porter Noveli консултира и обслужва едни от най–големите компании в България. В световен мащаб вниманието на бранша е насочено към тези компании и брандове, както и в България. Честта, но и отговорността за APRA Porter Novelli са големи. Какво е да работиш с подобни компании “гиганти”?

Да работиш за компании като Coca-Cola, Microsoft, Siemens, HP, Nestle, Telenor, Beiersdorf (Nivea и Eucerin), Grouppe SEB (Moulinex, Tefal, Rowenta, Krups) и т.н. е ежедневно предизвикателство, но в същото време е незаменима школовка. Благодарение на нашите клиенти, всеки ден имаме достъп до най-добрите световни практики и можем да се докоснем до световни проекти. Няма по-добра практическа подготовка за нашия екип от това. От своя страна, ние трябва да предоставим най-добрия екип и най-високото качество на услугите. И даже се стремим да сме една крачка пред тях, за да можем да отговорим на високите изисквания, които сами си поставяме. Но това е ситуацията на нашия пазар. Смятам, че успяваме да предложим обслужване на световно ниво и това най-добре си личи от факта, че за всички споменати клиенти работим  над 5, а за част от тях -  над 10 години. Дори имаме клиенти, които вероятно познаваме по-добре от вътрешните им комуникационни екипи, тъй като сме работили за комапанията по-дълго от тях.

Емблематичен проект на APRA Porter Novelli е Живей активно!, с който печелите множество отличия в редица престижни конкурси. Разкажете малко повече “от кухнята”, как се подготвя подобен мащабен проект.

Точно преди 10 години се роди идеята за Живей Активно!.„ Идея, която много харесахме и бяхме много щастливи, че и Нестле я припознаха като проект, в който да инвестират вече 10 години и да го развият до мащабите му днес.

Това е проект, в който през годините е участвал всеки един от екипа на агенцията. Лично за мен Живей Активно! е сила, която успява да ме накара да стана в 5:30; да стоя под дъжда или под силните лъчи на слънцето; да съм затворена в малка палатка със стотици предметни награди, от която не мога да изляза, заради напиращата група фенове отвън; да не се поддам на хилядите молби за подарък без участие в инициативата и накрая да сваля собствените си шапка и тениска и да ги подаря на малко детенце. Много малко неща могат да ме накарат да направя това!

Имате ли рецепта за успех?
Да, рецептата е винаги да знаеш „защо“. Това е въпросът, който всеки ще чуе от мен и е добре да има отговор, защото този отговор ще му помогне да постигне всичко, което иска. Стига да знае „защо“. Това е и въпросът, който си задавам десетки пъти по различни поводи всеки ден. И продължавам напред, само ако знам отговора.

Вие сте икономист, занимавате се с ПР. Блазни ли Ви идеята да се докажете и на друго професионално поприще?
Да, някой ден ще стана Innovation Manager. Искам по цял ден да тествам нови джаджи. Засега все още само следя платформите за crowd funding и инвестирам във всякакви иновативни идеи, но това е област, която много ме влече. Ако мога и да работя от място, на което 12 месеца в годината може да си на плаж, това вече ще е професионално поприще точно като за мен.

Според Вас как ще се промени вашия бранш в следващите години. Какво търси и иска пазарът?

В нашия бранш аз виждам две важни тенденции – промяна на комуникационните канали – от традиционни към социални медии и други комуникационни платформи; и автоматизация на дейностите. Според мен съвсем скоро ще има доста инструменти, с които много по-ефективно да управляваме комуникацията и изграждането на връзки. По този начин ще се развият и моделите за следене и анализ на постигнатите резултати, което пък ще даде по-голям фокус върху дейностите в нашия бизнес. И ще имаме по-точен отговор на въпроса „защо“, което ще ни помогне да постигаме още по-добри резултати.

Какво планирате за настоящата 2015 г. в личен и професионален план?
Много работа, много страхотни проекти, много забавление и прекрасни спомени. И се надявам да успея да отделя време и да защитя една докторска степен, например.

Оригинална публикация

www.all-channels.com I 19.03.2015г.

Българската асоциацията на комуникационните агенции (БАКА) анонсира провеждането на  деветнадесетото издание на „Форум на рекламата“. Ежегодното събитието събира международни специалисти от комуникационния бранш и обсъжда тенденциите и новаторските подходи във всички сфери на комуникациите. Тази година форумът ще се проведе на 26 март 2015 г., а сцената му ще събере 10 утвърдени международни и местни комуникационни специалисти, които ще обсъждат различни теми.

Форумът по традиция ще бъде открит от Красимир Гергов, председател на БАКА, с прогноза за развитието на пазара през 2015 г. Успоредно с богатата лекторска програма в рамките на форума ще бъде обявен и екипът, който печели правото да представи България в конкурса Cannes Young Lions в категория „Film“ през месец юни 2015 г. в Кан, Франция.

Еднодневната конференция комбинира разнообразни теми от международни и български лектори: Найал Хорган, мениджър на Twitter за региона на Европа, Близкия Изток и Африка, който ще говори за социалната медия като инструмент за намиране на правилните хора, в точното време и с точното съдържание; Парис Чилдрес, ще обсъди бъдещето на дигиталните комуникации, както и възможностите пред медийните агенции да надграждат портфолиото си с дигитални услуги; Международният консултант на CME и bTV проф. Ханс Мар ще презентира темата „Бъдещето на телевизията”. Той ще очертае какви са тенденциите, предизвикателствата и възможностите за телевизиите в дигиталната ера. Проф. Мар има над 30 годишен опит в телевизионния сектор в различни европейски държави. В продължение на 10 години е директор Новини и спорт в най-голямата частна немска телевизия RTL. Последните 5 години от кариерата си в RTL заема и длъжността заместник изпълнителен директор. През 2006 г. основава mahrmedia, консултантска компания в сферата на медиите и телекомуникациите с клиенти в Германия, Швейцария, Австрия, Франция, Русия, държави от Централна и Източна Европа и Китай.

Програмата включва и прожекция на две от най-забележителните лекции от фестивала Cannes Lions 2014 – „Ogilvy & Mather: Космически явления и креативност“ и  “Какво е добро, какво не е и какво следва“.

От българска страна във Форума ще участват и Светлана Ломева, директор на Асоциацията за развитие на София, Иво Цеков от Пиеро 97 МА ще направи обзор на рекламния пазар за 2014 и Димитър Стаматов, маркетинг мениджър на JTI, ще представи темата EFFIE: Вкусът на успеха – Постиженията могат да бъдат само резултат на общи усилия между агенция и клиент. Цвети Димитрова от BluePoint ще обобщи резултати от изследване за доверието в различните комуникационни канали през погледа на потребителя.

Освен интересно съдържание на годишния форум на рекламата, bTV организира и среща на  публиката с провокативните шеф-готвачи Андре Токев, Виктор Ангелов и Петър Михалчев от най-гледаното кулинарно шоу MasterChef по време на дегустационния обяд bTV Мастърклас.

Автор:
All Channels | PR

www.all-channels.com I 11.03.2015г.

Промяната е част от стратегията на Райфайзенбанк за изграждане на силно онлайн присъствие чрез собствени комуникационни канали.
„С обновения блог целим да имаме още по-близък контакт с нашите клиенти, да им предложим нови преживявания в общуването помежду ни", каза Ани Ангелова, Изпълнителен директор на Райфайзенбанк (България) ЕАД.
Изградена е улеснена навигация, която позволява интуитивно и бързо достигане до нужната информация. Новата визия следва актуалните уеб тенденции в областта на блог сайтовете, като за потребителите на мобилни устройства е предвиден и адаптивен интерфейс, съвместим с различните мобилни устройства и екрани. Новата версия е адаптирана и за незрящи.
Корпоративният блог съдържа полезни и информативни материали, съвети от експерти, продуктови статии, любопитни новини за външни и вътрешни събития и др. Наред с останалите канали в социалните мрежи на банката, той служи като среда за публикуване в реално време на важни съобщения и новини и като средство за получаване на обратна връзка от клиентите.
Всяка публикация има възможност да бъде коментирана и споделяна в социалните мрежи, като към нея има линкове към други подобни публикации по избраната тема. Блогът дава възможност за задаване на въпроси и получаване на отговори. Той включва и мултимедийно съдържание като снимки, банери и видео клипове, които допълнително допринасят за постигането на съвременен и интерактивен облик. За тези, които искат да получават новините от блога в момента на тяхното публикуване, е предвиден абонамент за нотификации по e-mail, както и RSS абонамент.
От всеки екран в блога могат да се достъпят и другите канали на Райфайзенбанк в социалните мрежи на банката – Facebook, Twitter и Youtube. В блога е интегриран и нюз фийда на Twitter канала на Райфайзенбанк.

Автор:
Елисавета Андонова

www.luboslovie.bg I 22.10.2014г. 

От латинския език сме наследили солиден брой поговорки, които в 99% от случаите се използват, когато нямаш какво умно да кажеш, но много искаш да изглеждаш умен. Както в случая, например. И за да не съм празнословен – ето и днешната доза интелигентност – Quis custodiet ipsos custodes? В буквален превод (разбирайте Гугъл) това означава „Кой ще пази пазачите?“. Каква е връзката ще попитате вие и то съвсем на място? Ами, бегла, ще ви отговоря аз, но все пак я има.
Какъв е най-големият проблем пред ПР практиците в България? Липсата на добро образование? Да, но само от части. Поголовното неразбиране на същината на професията ни от работодатели, клиенти, партньори и редови наблюдатели? О, да, но отново частично. Тогава какво? Самите практици, или по-точно всички онези знайни и незнайни „колеги“, звучно титулували се „пиари“, но без да имат и бегла представа що е то връзки с обществеността, прес релийз, кризисни комуникации, професионални стандарти, етични норми, добри и лоши практики и прочие. Това може да не е голям проблем за Негово Величество читателя (който по непонятни за мен причини се е захванал да чете текста ми, за което покорно благодаря), но е огромен проблем за всеки ПР практик.
Като начало би било добре да дефинираме какво точно е ПР. Сложна работа. По-добре е да дефинираме какво не е ПР – по-лесно ще е. ПР не е да си известен с това, че си известен, и да говориш за други хора, които не са известни, но са ти дали пари да говориш за тях и да ги направиш известни. Не, това е… дори не знам какво е това, но не е ПР. ПР не е и да притискаш медиите, в които реализираш рекламен бюджет, да публикуват рекламните ти текстове, като ги маскират за новини. Това е изнудване. ПР не е и да плащаш на журналисти или да им подаряваш скъпи играчки, като в замяна очакваш публикуване на текстовете ти. Това е корупция. Още много неща не са ПР, но какво тогава е? ПР или Връзките с обществеността в самата си същност е комуникационен процес, при който посланията на дадено лице или компания се дефинират стриктно, преработват се според целевите публики и се изпращат до най-подходящите комуникационни канали. ПР е управление на цялостния процес на комуникация и изграждане на публичния образ на дадено лице. ПР е да предадеш посланията на това лице по начин, който ще е печеливш за всички – за самото лице, защото посланията му са достигнали целевите публики, за медията, защото информацията, която е получила има новинарска стойност, и за самите целеви публики, защото са научили нещо ново, което има стойност за тях.
Защо е по-лесно да кажем какво не е ПР, вместо да кажем какво е? Защото, за съжаление, се сблъскваме с твърде много примери за „колеги“, които нямат и понятие какво се очаква от тях и какво, всъщност, е ПР професията. Една от основните причини за това, е че в последните години беше много модерно да се изучават „Връзки с обществеността“. Забележете – „модерно“! Преди това беше „Педагогика“, след това „Психология“, за известно време на внимание се радваше „Публична администрация“, а в момента на ред е „Бизнес администрацията“. Мода, а не реален интерес към професията. Естествено това породи следния феномен – голям брой млади хора с дипломи (или семестриално завършили, но не дипломирали се) по „Масови комуникации“ или „Връзки с обществеността“, които не могат да обяснят какво точно са учили и как се работи по специалността им, но много им се иска да са известни и да се познават с други известни хора, за да станат още по-известни. Тук говорим за онези люде, наричащи се „пиар“, за които прес релийз се свежда до награмотно написан мейл от типа „Супер звездата Гошо Бицепса вдигна 100 от лежанка в сряда, а после пи сок от бъз“, както и нежните създания, за които оперативка с мениджмънта включва вино, свещи и нали…
Всеки скучаещ младеж, и даже по-често девойка, в даден момент от битието си се замисля какво точно работи ПР-а, не успява да го измисли. За това решава, че нищо не работи, и това, виждате ли, е най-сладката работа за въпросния индивид. Да, ама не, както е казал поетът (кой поет не е важно, все някой го е казал). Работата на един ПР практик започва обидно рано сутринта и приключва горе-долу на другата сутрин. Само колега може да разбере безкрайната досада да гледаш едновременно четири сутрешни блока, докато преглеждаш клипинга за деня и умуваш как да наместиш трите си срещи, които незнайно защо си уговорил едновременно за 10:30 часа. Разбира се, междувременно мениджмънта очаква отчет по „онзи казус“, становище по „другия казус“ и два-три драфта на прес съобщения – ей така за разкош. Всичко това продължава със социални мрежи, ровене в интернет, четене на безумни творения на нечия болна фантазия, за съжаление касаещи твоя работодател/клиент, писане на опровержения, резюмиране на статии и интервюта, гледане на новини, още ровене в интернет (защото клипинга и търсачките може да са пропуснали нещо), поддържане на поне два сайта и корпоративни акаунта в социални мрежи и други забавни денонощни действия. И това е когато денят е спокоен и няма кризи. Но не, ПР-ите не работят!
Тъжното е, че масово се шири разбирането, че най-добрият ПР в България е един „лорд“, а малко след него се нарежда една фамозна персона с кученце и сребърни прибори. Или пък, че работата на ПР-а е да плаща едни пари на журналисти и издатели, за да им публикуват рекламното текстче, без да го обозначават като реклама. Това освен тъжно е и глупаво, защото, защото излиза от презумпцията, че читателя или зрителя също е глупав и няма да се усети.
Къде се корени проблемът? Основно в липсата на изискване за ценз за практикуване на професията. Ако аз утре реша да се титулувам инженер Бакърджиев или адвокат Бакърджиев, какво според вас ще се случи? До ден ще получа честитка от Софийска адвокатска колегия или Съюза на архитектите в България, след което ще трябва да се простя не само с новата си титла, но и със сериозна сума. Но пък когато се възползваш от услугите на адвокат или архитект, знаеш, че зад него седи една много голяма и сериозна съсловна организация, която гарантира с името си за качеството на предоставената услуга, или поне гарантира, че лицето притежава нужните познания и умения, за да упражнява професията.
А при ПР-ите? При ПР-те нищо! Всеки може да реши, че от утре ще практикува тази неясна (в техните очи) професия и ще стане абсурдно богат за нелепо кратко време. При това без особени усилия. Как му казваха на това по нашите географски ширини? А, да – да-ла-ве-ра! Какво е решението? Решението е силна съсловна организация, подобна на адвокатската колегия, която да провежда изпити и да издава документ, че лицето притежава нужните познания, за да работи по специалността, без да я посрамва. И ПР, разбра се. ПР на самия ПР. Нелепо е обществото на ПР практиците да не се възползва от собствените си умения, за да изчисти позацапания имидж на професията ПР специалист. Време е да се обясни на хората какво всъщност работим и защо някои от тях имат нужда от услугите ни. Вече е налице остра нужда да разбием митовете, че ПР-ите са любовниците на шефа, сина на другия шеф или Цуци – застаряващ бивш журналист, който навремето е познавал всички колеги от бранша, а сега плаща на по-младите журналисти да публикуват дописките му или ги черпи обяд.
Трябва да покажем на клиентите и работодателите ни, че освен да заплащат за услугите ни, трябва и да изискват качественото им изпълнение. Трябва да изискват предварителен план, според всеки казус, и последваща отчетност на предприетите действия. И не, това че не разбират какво правим не го категоризира автоматично като грешно. Все пак ако можеха да го свършат сами нямаше да потърсят услугите на специалист. А какво трябва да дадат в замяна (освен паричната равностойност на извършените услуги, разбира се)? Доверие. Трябва да ни се доверят и да ни повярват, че ние сме специалистите и ние най-добре знаем как да процедираме в конкретната ситуация. А доверие се печели трудно и се губи за секунди. В случая – с едно интервю на пърхаща с мигли плеймейтка, която разпалено обяснява, че е ПР и понеже е известна ще помогне на други неизвестни момичета да станат известни. Защото това работят ПР-ите, нали?!?
А защо Мис лява подбедрица за 2014 г. се представя като ПР? Защото няма кой да обясни на нея и клетите й бъдещи клиенти, че тази работа не е като онази работа и се изискват определени познания и умения, които, обикновено, се трупат с години труд и учене. И докато не се впрегнем и не проведем една мащабна ПР кампания на самата професия ПР, докато не обясним по разбираем начин на хората какво работим и какво постигаме с работата си, докато не измислим как да гарантираме, че ПР-ите притежават нужните знания и умения да предлагат качествени услуги….Е, до тогава Мис лява подбедрица за 2014 г. ще продължава да има клиенти и да бъде събирателен образ на ПР-а в очите на обществото.

Оригинална публикация  

www.capital.bg I 14.09.2014г. 

Творческият директор на Noble Марсел Леви и главният редактор на dnevnik.bg Велислава Попова приемат поредната награда за кампанията "Дневник на българската действителност"
© Мария Манолова

Кампанията "Дневник на българската действителност" взе пет златни награди на фестивала ФАРА

Noble Graphics стана рекламна агенция на 2014г., а "Загорка" АД – рекламодател на годината на ежегодния рекламен фестивал ФАРА. Кампанията "Дневник на българската действителност," която Noble Graphics създадоха за dnevnik.bg, спечели пет златни награди в различните категории на конкурса.

"В последните дни хората тук говорят помежду си, че тази година е по-слаба. Изрично обаче искам да кажа, че това е само количествено измерение. Качеството на заявките тази година е много добро," коментира председателят на творческото жури на фестивала и криейтив директор на DDB София Йордан Жечев. ФАРА се провежда за петнадесета поредна година в Албена и има за цел да отличи най-креативните рекламни идеи за изминалите 12 месеца.

Победителите

В последните две години на конкурса Noble Graphics финишираха втори в конкурса за най-добра агенция. Тази вечер обаче те успяха да изпреварят миналогодишния победител DDB София. Трета в творческите категории остана NEXT-DC, която обаче стана "Медийна агенция на годината" за втора поредна година.

"Дневник на българската действителност" на dnevnik.bg стана най-награждаваната кампания на Noble Graphics и спечели златните отличия в категориите "Комуникационна кампания", "ТВ реклама и кинореклама", "Прес реклама", "Вътрешна реклама" и Art Direction.

Агенцията спечели и награди за кампаниите "Свежо от планината" за "Пиринско пиво", "Куфар-телевизор за Fox International Channels и "Закачалки" за йога студио Omnitom. Последните месеци са силни за агенцията – през пролетта Noble Graphics взе най-много награди на конкурса за рекламна ефективност Effie, а малко след това Желез Атанасов и Владимир Герасимов от агенцията спечелиха златна награда Young Lions в Кан на най-престижния рекламен конкурс в Европа.

Кампанията "Билет" на DDB София за Международния филмов фестивал в София беше най-награждаваният проект на агенцията тази година. Благодарение на нея през 2014г. фестивалът за първи път реши да промени начина, по който продава билети – вместо само на касата на НДК, те се разпространяваха в консервни кутии в над 200 магазина в София. Всеки билет можеше да бъде използван за почти всяка прожекция след като бъде регистритан онлайн. Кампанията е увеличила посещаемостта на София Филм Фест с над 30%. Рекламната идея взе златни награди в One-to-One Communication и "Дизайн на опаковки", сребро в "Digital: Интерактивна кампания", "Комуникационна кампания: социална, медийна, политическа", "Корпоративна идентичност" и Out of home: Ambient.

Новите попълнения

Tribal Worldwide и FourPlus са двете свежи попълнения на ФАРА 2014, които си тръгнаха с награди. Първата агенция беше създадена само преди година и е част от групата на DDB София. Tribal вече има отличия за One-to-One Communication (три сребърни награди за кампанията "Най-лесният начин да засвириш на пиано" за Фондация "ХХ Триола-Квинтола" и за "Портрет на чинийка" за Агитпроп), за "Вътрешна реклама" (отново за същите два проекта), както и в "Корпоративна идентичност" (за идентичността на "8PM"). Four Plus спечели една творческа награда на ФАРА 2014 – бронз в категорията "Комуникационна кампания: Стоки" за Sprite Graffitti Fest. Същата кампания донесе на агенцията и отличия в медийните категории на фестивала (сребро в "Нови комуникационни канали" и бронз в "Медийна кампания")…

Оригинална публикация