сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА | 06.02.2011 

Той е убеден, че освен бизнес във вестникарството има и мисия – в разделеното на две българско мислене европейската част да стане повече от азиатската

ЛЮБОМИР ПАВЛОВ е на 53 години и е известен с няколко професии (политик, банкер, даже диджей), но не и с основната си – че е дипломиран лекар. Завършил е медицина в София и е специализирал психиатрия и психоанализа, има и висше икономическо образование. Не му остава време да практикува, защото веднага след 10 ноември се заема с политика – в СДС и в ССД. Всъщност основната професия му помага – прави едни от най-успешните предизборни кампании на синята партия, три на Стефан Софиянски за столичен кмет, първата президентска кампания на Петър Стоянов. От 1998 г. той е един от акционерите и председател на надзорния съвет на Общинска банка. От края на 2008 г. живееше повече във Франция. Върна се през декември, след като стана един от собствениците на "Вестникарска група България". Сега е президент на издателския борд. Женен е за журналистката Диляна Грозданова, имат син, който учи икономика във Великобритания.
Четвърти път. Любомир Павлов за четвърти път се заема с медиен бизнес. В началото на 90-те години беше директор на в. "Демокрация". В средата на 90-те години направи в. "Експрес" и едноименното радио. През 2007 г. пробва заедно с брат си, социолога Юлий Павлов, същата марка за истински жълт всекидневник по модела на британския "Сън", но сам признава, че "се получи малко катър" – кръстоска между булеварден вестник в западния смисъл и "общовойскови" в българския смисъл. Продаде го заедно с ТВ7, създадена от съпругата му – известната телевизионна журналистка Диляна Грозданова. През декември 2010 г. Павлов купи заедно с Огнян Донев, Христо Грозев, Даниел Руц и Карл Хабсбург бизнеса на ВАЦ в България – най-големите всекидневници "Труд" и "24 часа", седмичниците "168 часа", "Седмичен Труд", "Всичко за жената", много списания, печатница, разпространителска фирма, Полиграфическия комбинат на "Цариградско шосе" в София, недалеч от "Орлов мост". Така влезе във висшата лига на вестникарството. Какво кара един бизнесмен отново и отново да инвестира в медии? Особено когато мнозина предричат смърт на пресата, която щяла да падне жертва на безплатното съдържание от телевизиите и интернет. По този въпрос Павлов е категоричен: "Пресата няма да умре, защото елитът винаги ще чете и хартия, няма да чете само стъкло. Елитът – това са хората, които имат най-висок интелект, най-добро образование, най-голямо влияние в обществото. Част от тях имат и най-много пари, но това не е водещият фактор. Това са бизнесмени, учени, политици, хората на културата, журналисти… Всички те няма да се откажат да четат вестници, списания, книги, макар че търсят информация и в интернет. Едно европейско изследване показва, че най-трайното и силно въздействие върху формирането на мненията оказва печатът. Показателят за влиянието му не се измерва просто с тиража, защото вестниците и списанията се четат от повече от един човек. Проучването в България е категорично, че "Труд" и "24 часа" са най-четените и влиятелни вестници. Разбира се, групата ще развива брандовете и в интернет", казва Павлов. Той отлично разбира, че мениджмънтът на медиите е по-различен, отколкото във всяка друга компания. Продуктът е резултат от особена сплав на правила, свобода на словото, креативност и знания. Продажбата е по-сложна, отколкото на всяка друга бързооборотна стока, а на рекламния пазар нравите са все още малко диви. Павлов ще се занимава с оперативния мениджмънт на "Вестникарска група България" като президент на издателския борд. Признава, че това е промяна за него – в последните години се занимаваше главно с управление на инвестиции и живееше повече във франция. Връща се, защото смята, че в България вече действат правила, които няма да бъдат променяни според моментните интереси на управляващите (посочва за пример раздаването на лицензите за ефирните телевизии при предишните правителства). Правилата са основата, върху която ще бъдат изградени отношенията между издателите и журналистите в групата. Добре казано, но как ще работи на практика? За Любомир Павлов няма съмнение например, че е десен човек – той е един от основателите на СДС, беше син депутат.
Не е нормално издателят всяка сутрин да чете с отвращение вестниците си. На въпроса как ще съчетава плурализма на мнения с десните си възгледи той отговаря: "По принцип по-сериозните издания в Европа и в света споделят по-скоро десни ценности. Но възгледите на издателя са от решаващо значение, ако прави партийни вестници. Ние не издаваме такива. Така или иначе политиката е приоритет на редакциите, а едното от правилата е плурализъм на мнения. Аз дори мисля, че не е лошо двата всекидневника да заемат различни позиции по някои обществени проблеми. Те сега са много близки", обяснява Павлов. Няма съмнение обаче, че той ще прочете с яд текст, който пледира да се спре отварянето на досиетата на ДС. "За досиетата съм безкомпромисен, че трябва да бъдат отворени, и като депутат внесох решение още през 1993 г. Всеки издател по света, ако каже, че по никакъв въпрос не се бърка, ще излъже. Но това не означава да спусна правила по кой въпрос каква позиция трябва да се заема. А ако главните редактори имат нужда да разберат какво мисля по даден въпрос, винаги можем да разговаряме. Те са свободни да защитават мненията си. Ако позициите ни се разминават много често, естествено, ще се разделим. Но, подчертавам, на нас не ни трябват главни редактори, които всеки ден питат какво да пишат. Това не е професионално. Нямам намерение като президент на компанията да решавам как ще изглежда първа страница", подчертава Павлов. Той смята, че при журналистите съществува автоцензура, и се надява да им внуши, че имат свобода да правят обективни и професионални медии. "Когато дават обективна информация, ще имат тотална защита." Президентът на пресгрупата признава, че с жена журналистка вкъщи от близо 25 години е напълно наясно колко чувствителни са журналистите за намеса в работата им, а и е научил много за принципите и етичния кодекс в професията от Диляна.
При издателите, които имат и друг бизнес, винаги съществуват подозрения, че могат да използват медиите си, за да получат конкурентно предимство за останалите си компании. Това беше една от причините журналистическата гилдия да настоява за закон, който да изкара на светло действителните собственици в пресата. Той влезе в сила от декември миналата година и действителните собственици се вписват в специален регистър, качен и в сайта на Министерството на културата. Любомир Павлов допуска, че има медии, чиито собственици ги използват за прокарване на бизнес или политически интереси, но гарантира, че това няма да се случи във "Вестникарска група България". "Ще развиваме нашите медии по европейските правила. Ще следваме отговорността си пред обществото и ще утвърждаваме свободата на словото", казва Павлов. Колкото до това, че може да се появят подозрения дали защитаваната принципна позиция в медиите не обслужва и интересите на собствениците, то всичко опира до доверие – далн читателят вярва на вестника, че винаги поставя на първо място обществения интерес. "Ако вестникът е обективен, има точни анализи, дава различни мнения – място за подозрения няма", изтъква издателят.
Той е убеден, че като собственик и мениджър ще има успех във вестникарството, защото моментът за покупката на компанията е точно избран – когато икономиката започва да излиза от кризата. При преструктуриране и добър мениджмънт групата ще върви нагоре като тиражи, приходи и влияние.
Всъщност Любомир Павлов не го казва съвсем директно, но е убеден, че има и мисия, заради която все се захваща с медии. Смята, че може да промени ето това: "България в мисленето си се дели на европейска и азиатска. За съжаление все още азиатската е по-голяма. А чалгата трябва да си отиде".

Стр. 82, 83

сп. Мениджър | Димитрана АЛЕКСАНДРОВА, Невена ЛЮБЕНОВА | 05.03.2011

Ако ми дадат власт, ще въведа стандарт "Стара планина" за журналистиката, казва собственичката на агенция D&D

ДИАНА ДАМЯНОВА може да претендира за титлата професионална революционерка. в началото на 90-те години беше вицепрезидент на КНСБ и се бореше да превърне синдиката в основен фактор на промяната. През 1993 г. използва опита си като говорител и създаде първата агенция за връзки с обществеността D&D. За да покаже, че пиарът е важна част от управлението на компаниите, се "командирова" и 8 години беше директор в един от големите си клиенти – "Лукойл България". Сега е съветник на генералния директор Валентин Златев и зорко го пази да не се преекспонира в медиите. Твърди, че се е оттеглила от оперативното управление на D&D – работи само по 8-9 часа на ден. Планира да остави агенцията на племенницата си, защото синът й Мартин не проявява интерес.
Живее с режисьора Джеки Стоев и продуцира филма му "Летете с Росинант" – не защото иска да влезе в нов бизнес, а заради пълната неспособност на твореца да се оправя с пари. Обича да катери планини, през април ще покори връх Калапатар в Хималаите. Любовта към високото има от баща си – планински спасител. Осъзнава я в зряла възраст, а като тийнейджърка бунтарка избира да следва история в СУ. 4 години преподава в гимназия, после работи в Националния исторически музей и прави докторат. Темата му е синдикалното движение и така се озовава в КНСБ.

- Госпожо Дамянова, за 17-18 години не можахте ли да измислите българска дума за пиар? Преводът "връзки с обществеността" изразява ли същността на вашата работа?

- Не можах да измисля. Преди 17 години току-що бях започнала кариерата си и играех карти в интернет с една американска баба. Тя много говореше и все ме питаше какво работя. Казах: "Работя пиар". Тя отговори: "Ааа… Ти си baby-sitter на големи хора!". Така че единствената дума, с която бих заменила пиара, е baby-sitter (бавачка – бел. авт.), но тя също е английска, а българските не стават.

- В предишен текст за сп. "Мениджър" казвате, че за да си пиар, трябва да обичаш този, за когото работиш, и да се опиташ да го представиш като уникален. Това изглежда много трудно за всеки клиент. Как избирате компаниите и хората, за които работите? Отхвърляте ли клиенти?

- Това е изискване да си пиар в D&D, не знам другаде дали го има. Тук сме малко семейство. И освен това аз толкова много обичам себе си, че не успявам да се принудя за пари да извърша нещо, което Диана Дамянова не иска да извърши. Да, отказвали сме. При нас идват главно в беда. Много рядко идва клиент, който иска нормален пиар. Обикновено са с най-различни агенти, много добре си пиарстват. Обаче един ден идва драмата и започват да питат "Къде? Къде? Къде да отида?". И до 4 часа са в D&D. Когато дойдат и си излеят болката, събирам целия наличен състав и казвам: "Този кой го иска?". Ако никой не го поиска, не го вземаме. Защото, когато си в състояние на тревога, ти трябва абсолютно всеотдаен човек. Трябва ти някой, който 24 от 24 часа да работи за теб, който да ти дава привързаност и разбиране. в пиара "Аз съм на работа от 8 до 5" не може да доведе до резултат. Това е моето 100-процентово убеждение. Винаги съм смятала, че пиарът не е професия, а изкуство. И като изкуство той има нужда от вдъхновение.

- Как избирате хората, които работят за вас? Какви качества търсите?

- Като изключим едното от момчетата, всичко в тази агенция е отгледано самостоятелно от дете. Вземам ги, когато нищо не могат и гледат втренчено.
Когато току-що са завършили гимназии или са първи курс студенти. Правя огромна инвестиция да ги науча да работят. Всички в агенцията разсъждават в общ тон, защото са слушали съветите и крясъците ми в продължение на години. Тук съм създала общо усещане какво се прави в определена ситуация – ако сега минете в другата стая и зададете три въпроса, ще получите до 80% еднакви отговори. От младите хора, които вземам и отглеждам, 60-70% остават в агенцията. 20-30% си правят собствен бизнес, което е напълно разбираемо. Има хора, които напускат или освобождавам, но те са пренебрежимо малко. Има и категория "командировани". Много хора даваме под наем в институциите. Стигне ли се до мен като идея за външен пиар, аз виждам, че мащабът им е толкова голям, че те не могат да се ръководят само отвън. Тогава пращам собствен човек, който остава там, докато трае договорът. в момента има поне 10 командировани на различни места, по финансови институции.

- Значи затова се говори, че Диана Дамянова командва правителството?

- Диана Дамянова има нула човека в правителството. в Министерството на културата имаме Ива Петрони. Вежди Рашидов, когато получи предложението да се яви за кандидат на ГЕРБ в Кърджали, дойде тук. Ние сме приятели от 30 години. Командировах Ива да му направи кампанията. Оттам станаха неразделни и когато той се оказа министър, заяви, че без нея не прави нито крачка.

- Имате ли златно нравило като мениджър?

- Имам едно правило, което съм си го измислила аз и което повтарям на клиентите и на служителите си. То е, че в пиара трябва да се говори истината. Само истината. Единствено истината. И то само тази част от истината, която искаш медията да чуе.

- Коя е хигиенната граница, която никога не преминавате във вашия бизнес?

- Пиарът е като адвоката. При адвоката има съдии, пред които трябва да пледира. Пиарът има цялото общество, пред което трябва да пледира. И в двете професии има доза манипулация, която да доведе до това твоят клиент да блесне в добра светлина. Ти не можеш да го направиш бял, но можеш да покажеш най-доброто от него. Тази манипулация е честна част от професията. Стига тя да се затваря в понятието истина, аз съм напълно ок.

- А черният пиар?

- Аз нямам опит в черния пиар. Черен пиар може да прави някой, който има изключително много мангизи, защото той е много скъпо удоволствие. На мене не ми е възлагано. Но смятам, че бих се справила, ако го поема. Обаче преди да стигна до черния пиар, ще пробвам всичко останало. Струва ми се, че ефектът, който се постига от черния пиар, е по-малък от този, който се постига по друг начин. С много професионално око гледах тази кампания "Гласуваш за Борисов, избираш Костов", направена с огромен ресурс. Заклевам се, с този ресурс нямаше да допусна Борисов до такава победа. Конкретно в България черният пиар не работи. Държавата е малка и хората се познават. Наскоро отказахме поръчка от типа "на ви тез пари да изцапате едни хора!", което въобще не ни е в жанра. Ние сме тежка корпоративна агенция. Ако имаш голямо производство или голяма финансова институция – ще работим.

- На журналистите понякога им се иска да убият някой пиар, защото досажда да публикуваме новина, която не интересува читателите, или така "сресва" интервюто на своя шеф или клиент, че го докарва да изглежда по-скучен и от партиен секретар. Какво прави добрият пиар, за да "продаде" клиента си в медиите?

- Това е толкова сложен въпрос, че зад него стои като отговор цяла енциклопедия. Най-голямото умение в тази професия е да успееш да направиш убедително събитие, което да влиза от само себе си в медиите – поради своята важност и смисленост. в пиара и в киното има два начина да пробиеш. Единият е да кажеш нещо ново. Другият е по нов начин. Трябва да се каже нещо ново на хората и да се каже в контекст, в който медиите преди това не са срещали. Първото, което най-много мразя, е да свалям материали от медиите. И не го правя. Който дойде и ми каже: "Там ще ме публикуват, махни го!", аз му казвам: "Ходи се хвърли в Дунава!". Не работя това! И второто ми най-омразно е: "Пиленце, котенце, ще ми го пуснеш ли това със снимката на шефа!". Значи не става! По този начин някой приятел ще ти направи някаква услуга. Но пиаровският номер е цялата тази работа да изглежда важна. Групата за АЕЦ "Белене" сега се връща от някакъв семинар, който може да бъде представен изключително безмозъчно и изключително мозъчно. Ако представиш как 10 хил. работни места се откриват, ти си влязъл във всяка българска медия. И това е част от манипулацията. От онази манипулация за мирни цели. След като си произвел новина, медиите това работят – да я отразят. Най, най, най мразя да свалям и веднага след това най, най, най мразя да моля.

- Чували ли сте, че някои пиари подкупват журналисти? Истина или митове са това?

- Аз не съм плащала на журналисти. Мисля, че в "светския регистър" има такава възможност. На мен не ми е ясно дали, ако отидеш и дадеш пари на един репортер, той ще може да ти свърши работа. Ако ти я свърши, ще я свърши пак в събитието, което си произвел. Той не може да влезе на планьорка и да каже: "Аз тука ще пиша за нещо!". Той също трябва да се аргументира.

- Журналисти са и главните редактори.

- Аз главни редактори не съм купувала, но съм чела много вестници и съм виждала неща, които няма как да влязат. И в електронни медии съм виждала неща, на които им личи от 100 хиляди метра. Дали са платени, дали са пристрастия на главния редактор или на собственика, не знам. Помня за медии, които имаха списъци – това е разрешено, това е забранено от гледна точка на рекламодателите. Аз винаги съм се опитвала да правя едно нещо – да произведа събитие. Ако събитието ми фалира, тръшкам се, плача, рева, карам се с този, който го е произвел, защото не го е направил както трябва. Хората ми са много поощрявани и много мачкани едновременно. Аз търся вината за всичките си неуспехи в себе си и я намирам. в този смисъл всички ние тук сме настроени да даваме максимална част от себе си, но не и пари. Имайте предвид, че пиарът не е много добре платен. Много рядко корпорация е в криза и може да излее някакви пари. Огромната част от клиентите плащат пари, които покриват разходите с 10-15% печалба. в този смисъл аз като пиар агенция не мога да извадя такива пари. Знам за клиенти, които в беда казват: "Дай да ходим да го купим тоя проклет вестник!". Казвам им, че не говорим за този проклет вестник. Говорим за още 14 проклети вестника. Въобще не е това подходът. Освен това знам, че всяко нещо, което опитваш да постигаш професионално с пари, след това се връща върху тебе. Те продължават да искат пари. И пак. И пак.

- Коварен въпрос – каква е оценката ви за българските медии?

- Ще кажа истината, единствено истината и само тази част от истината, която искам да кажа. Българските медии не са това, което бих искала да бъдат, но са това, което са, и ние сме длъжни да работим в тази реалност. Ако ми дадат власт, сега, в момента, ще въведа стандарт "Стара планина" за журналистиката. Трябва да има някаква граница, критерий за добро и зло, който изключително често отсъства. Понякога започва една тема да се върти и се върти, върти – става като лавина, изключително огромна, въпреки че по съществото си е малозначителна. Ако има скандал, в медиите 4 месеца можеш да си вадиш хляба с него. Честно казано, съм се впивала в такива скандали и съм си вършила работата, защото знам, че тогава е много лесно. Взаимната обвързаност на медиите и това, че влизат в балон веднага, създава друга драма. И тя е, че изключително важни неща не могат да стигнат до медията. БВП се произвежда от икономически субекти. От тях има 4-5 души, които са допуснати да дадат интервю в своите области и които са определени за достатъчно важни. Това, което в света става с най-просто прессъобщение, тук става с кандърми по 10 дни. Разхождаме журналисти насам-натам, за да им покажем достоверността на едно събитие, което е разход и за нас, и за компанията. По-интересни са скандалите. И ние, пиар агенциите, се правим на кучета, за да успеем. Да доведеш някой министър, за да се види, че строиш нещо, когато то само по себе си би трябвало да влезе в новините – например първата такава фабрика се открива на Балканския полуостров. Икономическите новини влизат най-лесно и сигурно в политически контекст.

- Добре, няма ли движение в положителна посока?

- Започна да има все пак страници, които се водят бизнес, въпреки че невинаги са точно бизнес. Но най-труднодостъпна до медията остава икономическата новина.

- Българските компании разбират ли вече, че пиарът е съществена част от управлението?

- Даже преиграват. Сега вече компании и цели институции подчиняват дейността си на пиара. Пиарът е много важна част от системата на управлението, защото често казва: "Не го правете това, ще стане много лошо!". Той може да повлияе на решения, които биха се отразили негативно. Това всъщност е смисълът на пиара – да повлияе върху вземането на неправилни решения, бидейки в органите на уиравлението. Наскоро ми попадна някаква много голяма цифра на хора, които си вадят хляба с пиар в България. Леко сме преиграли. Станали са много от нула, колкото бяхме, когато направихме агенцията и ни питаха какво работим и ние самите не знаехме. Истината е, че няма никакво значение какво си направил, ако не си казал за него. Общественото мнение, политическото влияние, социологическото одобрение се набират на базата на това, което обществото знае за тебе. Трябва речитативно някак си да съобщаваш нещата за себе си на обществото. Така че тази професия си е за уважение. Тя е нова професия, родена от информационния век. Когато информацията определя решението ти, съвсем логично е много, много време да се отделя на пиара. Малко се работи пиар в интернет. Решила съм да мисля как интернет пространството да бъде ползвано, защото има огромна аудитория, която живее в интернет и не гледа стандартните медии. в следващите няколко месеца ще си хвърля усилията натам.

- За да бъдем максимално полезни, бихте ли посъветвали читателите на "Мениджър" как да си изберат пиар компания? И кое е по-добре – собствен отдел ли да си направят, или да работят с външна агенция?

- Ако си много голям, трябва да имаш малък собствен отдел и външна агенция. Външната агенция има много важна роля, която малкият вътрешен отдел не може да ти даде – страничната гледна точка. Най-страшното на пиара в институциите е, че той прави някаква перманентна драма: "Ах! Снимката не е излязла добре!". Докато външният пиар има външната гледна точка и е по-обективен. Иначе станат ли си подчинени, пиарът и да иска да е обективен, шефът го мачка.

- Списание "Мениджър" прави мозъчна атака на тема "Образът на България по света". Какво е нужно, за да се подобри този образ?

- Синът ми, който се занимава с диджейство, наскоро имаше един английски диджей на гости. Той го посрещна на аерогарата. Първият въпрос, който задал гостът, бил: "Още ли имате конски лайна по улините?". Защото предишния път, като идвал преди 10 години, сме имали. Тогава си казах, че докато не се справим с отпечатъците на конете по улиците, работата ще бъде доста рехава.

- Нужен ли е на България кризисен пиар в момента?

- На България кризисен пиар не й е нужен. Тя трябва да се концентрира върху позитивния си пиар, защото е държава, по-красива от Швейцария. Просто е по-крадена от Швейцария. Вместо да се откраднат парите за пиар – да вземат да се влагат точно в него. Правителството има нужда от кризисен пиар, но то си има личен пиар в лицето на министър-председателя, който се справя много добре.

- Тази есен ще има президентски и местни избори. Каква кампания прогнозирате?

- Гадна. Много гадна. Такова ми е усещането от начина, по който почва. Ще бъде истински отвратителна и ще доведе до това 60% от българския народ да не гласува. Президентът си отива и не е склонен да иде да държи речи в университета, както обикновено става с българските президенти. Изборният резултат ще бъде категорично в полза на ГЕРБ или поне 80% в тяхна полза. Но ще гласува много малка част от народа.

- Да поговорим за вас. Какъв човек сте извън работата? Какво ви прави щастлива?

- Всичко над 2000 м височина. Играя бридж в интернет, с това си прекарвам вечерите. Не успявам да стана много добра, защото трябва да се самообявя за пенсионерка и да отделя 2-3 години, за да достигна най-добрите. Но играя прилично. Правя го с хъс, както всичко в живота. На тези години съм установила, че мога да се занимавам с нещо само ако ми е много интересно и виждам предизвикателство.

- Какво ви блазни още да постигнете?

- Да отида на световен шампионат по бридж. Да се кача на Калапатар. Здрава, в добро финансово състояние, с висока репутация, да предам агенцията след 6-7 години в ръцете на наследницата. После ще го ударя на живот.

D&D е агенция за проучване и връзки с обществеността. От 18 години се занимава с кризисен пиар, връзки с медии, връзки с неправителствени и правителствени организации, организира събития. Първи клиент – строителна компания "Динени & со" Последен клиент – "Росатом" Най-стар клиент – "Лукойл България" Най-зелен клиент – "Горичка" Най-артистичен клиент – Георги Стоев-Джеки

Стр. 52 – 53, 54 – 55, 56 – 57, 58 

сп. Мениджър | Бойко ВАСИЛЕВ | 05.03.2011

Аз – това са моите герои, винаги по-добри от мен

"ТВОЯТА РАБОТА Е ПРОСТА", ми каза Зоран. Бях на 24 и беше оправдано с мен да се държат леко покровителствено. Войната в Босна вървеше с пълна сила, а мотел "Олимпик" в Пале над Сараево приличаше на бар "Наздраве" от популярния тогава сериал. Там отсядаха едни и същи хора – журналисти, преводачи, политици, стрингери (водачи на журналисти), с едни и същи лафове и едни и същи роли. На една маса бъдещата президентка на Република Сръбска Биляна Плавшич се срещаше с митрополита, на съседната министърът по войнишките въпроси
играеше шах с нашия оператор Хриси, на третата аз разговарях със стрингера Зоран, по прякор Японеца (защото водеше японски журналисти). "Разбираш ли ме? Проста е твоята работа."
Правилата на бар "Наздраве" не ми позволяваха да прекъсна Зоран, нито да го иронизирам. "Ти, репортерът, трябва само да разкажеш онова, което неговото око (тук Зоран посочи оператора Хриси, който се опитваше да загуби тактически от министъра, без да жертва достойнството си), вече е видяло." "Голям мъдрец си", казах на Зоран и веднага се сетих за думите на Ханс-Петер от предишния ден. Възрастен кореспондент на голяма немска частна телевизия, Пит (както му викаха) бе безспорният авторитет в нашата малка общност. Неговото изречение беше: "Ти – това са твоите герои".
Моите герои. Неговото око. Историята. Съдбата ми даваше знак. Всичко около мен искаше да каже, мс животът на репортера представлява чисто себеотрицание. Не се плашете от тази дума. Преценете я внимателно. Да отхвърлиш себе си; да се изключиш; да не дуднеш, докато говорят другите. в истинския репортерски разказ Азът мълчи – мълчи напрегнат, за да не изпусне речта на героите. Няма нищо по-важно от тях, моите герои – нашите герои. Те стават част от живота ти; срещаш се с тях, пиеш с тях, спомняш си за тях; гордееш се с тях; инстинктивно търсиш продължение с тях. Благославяш шанса, че си ги срещнал. Неговото око е видяло твоите герои – и ти си щастлив.
Щастлив съм да разкажа три истории за героите.

БРОЕНИЦА ОТ ЧУДЕСА
Тази история е свързана с Босна, но предхожда мотел "Олимпик" с около две години. Като репортер в "По света и у нас" посрещах първите босненски бежанци от Македония за България. Пътувахме с автобус – телевизионен екип от трима,
плюс още няколко хуманитарни работници. Беше 1992 година.
Магията на тази история се събира в словосъчетанието за първи път. За първи път отивах в Македония, за която копнеех. За първи път се докосвах до войната, която търсех. За първи път отивах в чужбина с екип, което си бе изпитание. Още по-голямо изпитание бе срещата с бежанците.
С пристигането ни лагерът до Скопие внезапно се оживи. Босненците, бежанци от прочистената фоча (прекръстена на Сърбинье), ни гледаха с недоверие. "СРНА, СРНА", чувах около себе си; тогава още не знаех, че това е информационната агенция на босненските сърби, от която мюсюлманите се бояха панически. Жените приплакваха. Брадичката на едно момиченце трепереше. Майката, с която говорех, каза на детето си: "Погледни камерата, за да те види баща ти в Сараево". "Искам татко да ме види", рече момиченцето.
Но истинските странности се случиха на обратния път. Потресът от трагедията и гордостта, че ние, българите, приемаме тези хора, се сговориха в опит да превърнат завръщането ми в низ от чудеса. На граничния пункт "Гюешево" стана ясно, че автобусът закъснява. Почуках на единствената кола наоколо и помолих пътуващото семейство да Кадър от Босна, 1994 г.
вземе другите двама от екипа; хората веднага се съгласиха. Самият аз слязох посред нощ в Кюстендил, докато автобусът продължаваше за Велинград. в мен бяха касетките със скъпоценния материал и те бързо трябваше да стигнат до София. Последният влак беше вече тръгнал. Излязох от гарата и се натъкнах на автомобилна катастрофа. Помолих полицаите за помощ и те ме качиха в една от полусчупените коли, която отиваше за Перник. Въпреки настояванията на шофьора, слязох на софийския път в два часа през нощта и започнах да стопирам. Най-неочаквано един човек спря. Попитах го учудено: "Защо спряхте? Не ви ли е страх в тези лоши времена?". "Имам пистолет – отговори човекът. – Казах си: ако аз не спра на това момче, няма кой." Стигнахме в Княжево някъде към три. Тук се случи последното чудо – в мъглата, напълно извън разписанието, гордо се носеше трамвай петица. Взех го и се прибрах.
Материалът, разбира се, се излъчи навреме. Бях истински горд – с поредицата от хубави случайности в онази странна нощ. Сякаш съдбата наистина е на страната на тези, които носят голямата история. Оттогава не се боях да бъда повече човек, отколкото журналист. Когато се отказвах от някоя компромисна история, съдбата ми носеше нова, още по-хубава. Хората, които ми помогнаха по пътя към София, бяха моят заговор на добрите; паяжината на една светла конспирация. Хвала Богу, когато ми е най-трудно, виждам около себе си проблясващите й нишки.

ЧЕРЕН ПЕТЪК
През последните десет години водя "Панорама" и знам – в петък вечерта светът често се обръща е главата надолу. Не знам дали си давате сметка колко решаващи, често трагични, а понякога знаменателни събития са се случвали в петък: убийството на Илия Павлов, смъртта на малкия Пепи Терзийски и протестът на таксиметровите шофьори пред парламента, речта на царя на 11 април 2001 г. и влизането му в българката политика, смъртта на папа Йоан-Павел Втори и какво ли не още. в петък вечер се случи и трагедията в дискотека "Индиго".
Спомням си, водех разговор с тримата тогавашни политически лидери – Пламен Панайотов, Сергей Станишев и Екатерина Михайлова. Интервюто тъкмо завършваше, когато някой ми внесе листче с текст. Започнах да го чета – и ме втресе: дискотека, инцидент, деца.
Загинали са деца. Донесоха ми второ листче – имена на деца, само че оцелели. "Внимавайте – казах аз, -тези деца са живи. Не се притеснявайте, нищо им няма. Техните имена са… Разбрахте ли? Живи са, здрави са, нищо им няма."
Завърших четенето и разбрах – на гости беше дошъл ужасът. Колелата на 2001 г. щеше да бъде черна за България.
Но бях в ефир и срещу мен вече седеше следващият събеседник, последният. Писателят, историкът и етнографът Христофор Тзавелла трябваше да говори за Коледа. Само че каква ти Коледа… Светът под краката ни се клатеше и нито една дума на никой език не можеше да излекува болезненото усещане, че думите са излишни. Бях на 31 и исках да избягам от студиото. Бях забравил обаче, че срещу мен стои човек състрадателен и умен, баща на три деца. "Трудно е – започна Христо. – Народът не е измислил пословица за такъв ужас. Но все пак ще кажа една: Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите."
Най-тежко е да намериш трудните думи. Лесните думи всеки ги знае – думите на ликуването, спора, свадата. Но простите – и трудни -думи на трагедията не са по мярата ни. Христовата мяра обаче се оказа голяма.
Между другото за това предаване се казаха после и несправедливи приказки. Как не сме прекъснали, божем от страх заради лидерите (а по време на техния разговор още не беше ясен мащабът на трагедията). Винаги съм се чудил колко лесно трупаме вина за чужда сметка. Но мъдрите думи на Христо се понесоха из етера и станаха плът. Оттогава не вярвам в тези, които, колчем дойде нещастие, слагат черните маски и пускат траурни маршове. Не приемам това лицемерие. Убеден съм, че болката се лекува с думи – думи конкретни, умни и добри. Думите на черния петък; трудните думи, чиято мяра така тежко намираме.
ИНТЕРВЮ С КЛАСИК
В инициативата на БНТ "Голямото четене" избрах да защитавам "Железният светилник" на Димитър Талев. Помислих, че ще си свърша работата и толкоз. Но не. С Димитър Талев останах завинаги.
Тръгнах по дирите му – и се запрепъвах в изненади. Родният му Прилеп (Преспа от романа) – заспал, сякаш още във Възраждането. Прототипите на главните герои и техните наследници, по-живи отвсякога – Климент Бенков, Лазар Глаушев, Султана. Прилепската чаршия. Железарската работилничка в Прилеп, където още правят светилници. Синът на Талев, Братислав, който е превърнал една студена къща в полите на Витоша в паметник на баща си. Снежана, която държи бившата къща на Талеви в Прилеп и която е свикнала с туристите от България. Ния, още една Ния, още една и още една; само в класа на сина ми още две -всички те кръстени на онази Ния от "Железният светилник". Нашият водач, прилепският писател Трайче Кръстески, чието куче Айнщайн винаги знае къде ще отиде стопанинът му. И актрисата Цветана Манева, която говори за Султана и за това как потискаме децата със своята любов. Снимането се превърна в серия от открития. Талев се превърна в съвременник, героите му -също. Разбирах неговите усилия, проблеми, подвизи, компромиси, страдания. Имах чувството, че правя едно дълго интервю с него. Например разбирах усилията му да спре времето и да събере своята Македония със своята България. Разбирах защо се е съгласил да стане главен редактор на вестник "Македония" на михайловистите. Защо другото крило във ВМРО го е пощадило от екзекуция. Усещах въртопа на времето: във вестник "Зора" излизат първите глави на "Железният светилник", докато в София падат бомби. След 9 септември го търсят; следва щастливо разминаване със смъртта, изкупено после от лагерни мъки. И после пак обрат: огромният, несравним успех на "Светилника". През тези събития Талев минава невъзмутим, сух, мълчалив, верен. Човек на думата, но не човек на водопада от думи.
Струва ми се, че това са истинските герои. Тяхната тиха категоричност заобикаля шумните площади, но издържа в лагерите. Убежденията се заплащат със своя живот, здраве и дори със здравето на децата. И всичко това се прави с кротко достойнство, което не търси отплата. Виждате ли как третата история събра всичко в едно. Твоите герои са герои. Герои и в двата смисъла. Хубавият български език ти дава възможност да си герой, без да си герой – но и да си двоен герой.
"Ти – това са твоите герои" – немският език не носи двойното значение. Но без да иска, Ханс-Петер създаде един афоризъм на български и вдигна летвата почти до небето. Аз – това са моите герои, винаги по-добри от мен.

Стр. 104 – 105, 106

сп. Мода | 30.10.2011

Тя е от онази особена порода хора, които стават убийствено рано и въпреки това винаги са усмихнати. Всяка сутрин я виждаме в домовете сиис нея започва денят ни. На живо само потвърдихме онова, което вече знаехме от екрана: тя е стилна, спокойна и уверена, но под повърхността емоциите й вилнеят като буря в чаша вода. Калена с дисциплината на сериозния спорт (тренирала е художествена гимнастика, а напоследък се занимава с езда и ски), тя не пести енергия, когато става дума за професията й, а в детайлите и малките моменти е изключително фина. С нея се общува с огромна лекота. Вижте отблизо новото лице на сутрешната журналистика.

>> След четири години в телевизията като политически репортер и водещ Новини, вече си част от сутрешния блок на TV7 Бодилник. Това ли е твоето място?

Чувствам се в свои води. С екипа на Бодилник съм работила и преди това и много лесно се приобщих. А дали това е моето място, не мога да кажа все още. Това е стъпка напред, но не и финалът. Още съм в началото на професионалния си път и смятам, че като водещ на сутрешния блок ще развия журналистическите си качества най-бързо. В Бодилник имам възможност за повече творчески подход и идеи, както и да виждам реакцията на зрителите. Необходими са познания по различни теми, а не само по политически. За мен е важно да бъда максимално близка до хората, да ги зареждам с положителна информация в началото на деня. Работата ми досега в Новините много ми помага, защото имам рефлекса да разбирам кое е важно, значимо и интересно. Новото е, че трябва да го поднасям много внимателно рано сутрин.

>> Грижиш се за това зрителите да посрещат деня си информирани. А как изглежда един твой ден?

Денят ми започва много рано. Събуждам се всеки ден в 4.30 сутринта. След това отивам в телевизията и преглеждам вестниците. Това може би е най-неприятната част за всички сутрешни водещи – ранното ставане, но пък си има и своите преимущества. Първото е, че си тръгвам от работа на обяд, а второто е, че денят ми е по-дълъг. Вечерите обикновено се подготвям за следващия работен ден. Опитвам се да си лягам по-рано, за да компенсирам сутрешните часове.

>> Успяваш ли да намираш време само за себе си, или си изцяло посветена на професията си?

Напълно съм отдадена на работата си. Професията ми заема 90% от времето, но мисля, че сега е моментът за това. Дори и когато не съм в телевизията, с колегите обсъждаме по телефона гостите и темите. През седмицата трудно намирам време за себе си. Личното ми време е през уикенда. Само тогава успявам да си почина и да се посветя на себе си. Обикновено пътувам извън София, така най-добре релаксирам. Това са дните за семейството и близките ми.

>> Спомняш ли си първия репортаж, който направи?

Беше сесия на Общинския съвет в София. Много наболял проблем беше софийският боклук. За първи път се сблъсках с многото журналисти и суматохата, която създават при приближаването на някой политик. Още от първия си работен ден паднах в дълбокото, без никакъв опит, и се радвах, че успях да изплувам бързо. На следващия ден трябваше да отразя три събития, като едното беше огромен пожар в горите край Самоков. Успяхме да влезем в сърцето на пожара, но в един момент се оказа, че бяхме буквално обградени от огъня. Успяхме да излезем от ситуацията благополучно и това може би беше един от най-емоционалните ми репортажи досега.

>> Събитието, с което ще запомним 2011 г.?

В световен план, със сигурност земетресението в Япония. Малко преди това бях там и видях силата на тази държава, за която си мислех, че никой и нищо не може да разклати. Природата обаче за пореден път опроверга всичко.

» Кога един журналист може да се нарече талантлив? Когато успее да развълнува хората. Когато изпълнява журналистическия си дълг да работи обективно в полза на обществото. Когато запомнят името му.

>> На какво би се доверила по-скоро в работата си – на инстинкта или на авторитетното мнение?

На първо място, разчитам на себе си, но не толкова на инстинкта, колкото на упоритостта си да стигна сама до истината. Разбира се, не пренебрегвам авторитетното мнение, защото в никакъв случай не смятам, че разбирам от всичко и че винаги съм права. Важно е обаче да можеш да преценяваш правилно хората, на които се доверяваш. Инстинктът е необходим, за да овладееш ситуацията и да прецениш какъв човек стои срещу теб и как точно да го предразположиш.

» Кой е най-важният човек, с когото те срещна журналистиката до момента?

Много са и от всички съм взела по нещо.

>> Изкушена ли си от модните тенденции? Има ли дизайнер, на когото се доверяваш безпрекословно?

Напоследък се доверявам на Karen Millen и Patrizia Рере. Освен това обичам сама да творя дрехите си. Вдъхновявам се от новите модни тенденции, но акцентите от там съчетавам по мой вкус. Не мога да рисувам, но пък имам добра шивачка, която ме разбира от една дума.

>> Следиш ли българската мода?

Ако трябва да избирам между българското и чуждото, ще заложа на нашето и не само в модата. За съжаление не ми остава много време, за да следя всички колекции. >> Какво си купи последно за новия сезон? Какво има в гардероба ти за специални случаи? Купих си две рокли. За мен това е най-удобната женска дреха, защото не мислиш с какво трябва да я комбинираш, просто я слагаш и излизаш. Това е и дрехата, която най-добре ми стои, и гардеробът ми е пълен с всевъзможни рокли. За специален случай бих акцентирала върху обувките и чантата. За тези аксесоари съм склонна да давам много повече пари, отколкото за скъпи дрехи. Според мен една жена трябва да има в гардероба си задължително няколко неща – черна рокля, обувки на високи токчета и дънки, за да може да реагира адекватно във всеки момент.

>> Как се справяш със светския блясък? Как пазиш баланса между лично пространство и това, че си публична личност?

Не съм имала проблеми до този момент. Аз съм доста интровертна и личният ми живот е много ценен. Трудно споделям дори с най-близките си и затова запазването на личното пространство е от изключителна важност за мен.

>> Кога си романтична и кога не успяваш да намериш компромиса с най-близките?

Много съм романтична, сантиментална, дори понякога прекалено емоционална. Но това си го знам само аз, много трудно мога да го покажа и когато го правя, е истинско. С близките си съм най-трудна. Доста често ми се случва да съжалявам за казаното, опитвам се да се науча да броя до три, когато усещам, че моментът е наситен с отрицателни емоции. Мисля, че постепенно се научих да казвам "извинявай" и ми е по-лесно да го изрека, отколкото "обичам те".

>> Каква е Инна Пелева само в три думи?

Упорита, емоционална и справедлива.

Стр. 174, 175

сп. Мениджър | 30.10.2011

Така се казва новата инициатива, която списание "Мениджър" обявява. Ние призоваваме собствениците и мениджърите на големи, средни и малки компании да намалят цените с 10%, 10 лева или 10 стотинки през ноември, декември и януари. Така, надявам се, заедно ще успеем да увеличим потреблението, ще помогнем производството и икономиката да се завъртят на по-бързи обороти.
С тази своеобразна ценова Ваканция Всички ние ще покажем на нашите клиенти, че мислим за тях и разбираме техните затруднения в кризата. Когато българските граждани имат Възможност да купуват по-вече стоки, да си позволяват повече неща, те ще имат усещане за по-голяма стабилност и перспектива.
Участвайки масово в тази инициатива, ние ще покажем, че българският бизнес е социално отговорен, че – напук на мрачните прогнози – може да Влияе положително на процесите, които се случват в държавата.
Убеден съм, че много мениджъри ще харесат идеята и ще я подкрепят. Заедно можем да направим нещо добро за българите, пазара и производството.
Моля Всички Вие, които приемате каузата "Намали с 10" и се присъединявате към нея, да ни пишете на имейл namalislO@manager.bg. За нас ще бъде удоволствие и чест да разкажем за Вашата компания, производство, клиенти и мениджмънт.
"Мениджър" ще намали с 10% цените на рекламата за три месеца.
Очакваме съмишленици!
Желая ви приятно четене!
МАКСИМ МАЙЕР, редакционен директор

Стр. 3

Тема: Конфликтът сред съдружниците на вестник „Труд” и вестник „24 часа”
Гост: Христо Грозев от „Медийна група България”

Водещ: Имаше затишие от няколко месеца около „Труд” и „24 часа” и в последните дни сблъсъкът навлезе в нова фаза между съсобствениците. Христо Грозев е при нас. Съдружникът, който в един момент беше като че ли поизтласкан, после благодарение на едно решение на съдия Мария Георгиева, му беше възстановено правото да е реален участник в управлението на „Медийна група България” и доколкото разбрах, с това решение, което предизвика и скандални коментари, всичко, което може да се случва с активите – с марката, с печатницата, с изданията, може да се случва само и с вашия подпис, освен с този на г-н Павлов.
Водещ: Сагата продължава, добро утро.
Христо Грозев: Добро утро.
Водещ: Какво става сега, към днешна дата?
Христо Грозев: Към днешна дата има такова решение, на основата на обезпечителна заповед. Аз съм въдворен от съда като особен представител, с правото на втори управител, който…
Водещ: А наистина ли не ви пускат в…
Христо Грозев: Да, наистина. В сградата ме пускат, но това е нещо като военно положение. Зад мен има стража във всеки един момент, която се отделя на не повече от метър и половина – два от мене. Но най-важното е, че не дават достъп до документите, до които аз като съуправител, имам право, законно право.
Водещ: В името на обективността, разбира се, че поканихме и другата страна в студиото. От Издателския борд на „Медийна група България” холдинг се въздържат от участие в предаването „Тази сутрин” с лаконичното обяснение: „Медиите не участват в създаването на скандали. Те само отразяват новините. „Медийна група България” ще се възползва от правото си на отговор в следващите дни”. Ако се чудите защо няма представител на другата страна в студиото, това е обяснението.
Христо Грозев: Жалко. Защото имаше доста въпроси, които исках да задам, както към г-н Донев, така и към г-н Павлов.
Водещ: Какви документи искате да видите и смятате, че се крият от вас?
Христо Грозев: Аз имам задължение да управлявам тази група. Това какво искам, няма никакво значение. Това какво трябва да видя, е постановено в закона – всички книжа на групата, всички книжа на дружествата, на които аз съм съуправител. Защото без да ги видя, аз не мога да управлявам., не мога да приемам правилни управленски решения. На мен ми се отказва достъп, дори до най-основните елементарни документи, т.е. финансовият отчет за първите шест месеца, големи договори, които са сключени последните няколко месеца, докато ние не сме имали достъп до сградата и т.н., и т.н. Т.е., никакви документи не ми се предоставят.
Водещ: Вие наистина ли смятате, че някой иска да източи активите и да продава имущество зад гърба ви?
Христо Грозев: Доказателства за това или свидетелства за това, че е ставало и имало е план да става, вече има. Това беше и причината ние да поискаме тази супер жестока обезпечителна мярка, именно въдворяване на втори управител. Защото видяхме документи, които появиха в публичното пространство чрез търговския регистър, не по тази, партидата на тази група, но по партидата на други дружества, свързани с г-н Павлов, които показват източване на активи…
Водещ: Защо им е това? Те си имат вестници, искат да се занимават с издателска дейност. Защо да искат да навредят?
Христо Грозев: Това ще бъде основният въпрос, който аз бих задал за тях. За мен е една хипотеза е, че те се страхуват от крайното решение на съда и искат, към този момент, когато решението бъде прието и те не се намират в тази позиция, в която са сега, да няма какво ние да унаследим. Да има една празна, дори да няма сграда, защото сградата да бъде продадена. Така че единственото, което можехме да направим в тази ситуация, при наличието на такива документи, е да поискаме това обезпечение.
Водещ: Аз ще ви върна към началото на тази сделка. Спомням си деня, в който беше оповестено, че вие, заедно с г-н Донев и г-н Павлов, купувате тези големи вестници на българския пазар от страшно много години. Как се озовахте заедно в тази сделка, та да се стигне до такъв остър и неразрешим конфликт? Има тотална непоносимост в принципите ви, обаче бяхте заедно? Защо се озовахте заедно в тази сделка?
Христо Грозев: Заради може би взаимно неразбиране на принципите на другата група. Ние влязохме в тази сделка с тази група, в основна степен, благодарение на присъствието на г-н Донев, който като шеф на КРИБ, като един много уважаван от обществото, шеф на голяма публична компания, беше за нас гарант, че това, което се каже на тази среща, когато си стиснахме ръцете, ще се спазва. Там се каза, че ние ще направим една медия, едни медии, в които издателствата няма да се бъркат в редакционната политика. От първия ден след придобиване на сделката издателите започнаха да се бъркат в редакционната политика. Това е основата на…
Водещ: Какво ще рече , че сте се объркали с партньорите си, така ли?
Христо Грозев: Да, така е.
Водещ: Или те с вас?
Христо Грозев: И те с нас, тъй като са имали други очаквания.
Водещ: Има обаче два притеснителни момента – единият, който не беше залегнал в декларация, която излезе неотдавна е, че всъщност вие сте инструмент друга конкурентна групировка, владееща огромен пазарен дял от вестниците в България, да се справи общо, грубо казано, през „задния” вход, по някакъв неприличен начин, с тези два вестника, че всъщност сте маша или инструмент в ръцете на други хора?
Христо Грозев: Ако искате назовете тези хора, за да говорим конкретно,ако не, ще говорим хипотетично.
Водещ: В декларацията имаше намек, не бяха конкретно назовани, но ставаше ясно.
Христо Грозев: Добре. Доколкото знам, декларацията беше на ръководството на КРИБ, където председател е г-н Донев, който е реално страна в тази спор и реално е обект на сигнал, който ние сме подали за разследване във връзка с разследване на целия казус. Така че трябва да се възприема това в определен контекст. Същият контекст, в който точно преди седем месеца, г-н Донев като бяхме в същото това студио, с видео обръщение, той каза едни неистини, че разполага с документи, с които аз дължа 7-цифрени суми на едни кредитори, които той ще обяви всеки момент. Жалко, че го няма този запис да го видим още веднъж. Казвам го това само, за да покажа, колко са евтини думите. Документите и документацията на миналото, за щастие, остават. Това, което може да се види е, че именно тази група, медийна група, която…
Водещ: Конкурентна на медийна група „България”?
Христо Грозев: Да. Тя е конкурентна, не само на „Медийна група България, тя е конкурентна и на вас, и на мен е била конкурентна, тъй като аз съм загубил няколко сделки в борба за придобиване на медии,в полза на, т.е. са ги взели, вместо мен. Но това е група, против която аз съм се борил публично, за да предотвратя техния медиен монопол още от 2009 г. Имам няколко дела заведени и един месец преди самата придобивна сделка на „Медийна група България”, дадох едно пространно интервю, в което изразих позицията си, по бих казал, доста смел начин, който, нито г-н Донев, нито г-н Павлов са…
Водещ: … Може да имате общ интерес, общ враг и да сте се прегрупирали?
Христо Грозев: Това, че може би имаме един общ враг, аз това не го изключвам в този един момент. Но това, което аз искам да кажа, че абсурд да се очаква, че аз ще действам против интересите на група, в която съм инвестирал много милиони долари, евро. Така че това е абсурд. Това оправдава, според мен, и мярката, която беше предприета от съда. Обикновено обезпечителните мерки са какви? Те са запор на имущество, запор на търговски марки. Но това е подходяща мярка, когато става въпрос за обикновени скандали и обикновени измами.
Водещ: Притеснява ли ви компрометираното име на съдийката, която взе решението?
Водещ: От една страна много ме притеснява това, Мария Георгиева.
Водещ: Мария Георгиева. ВСС я предлага за уволнение. Дават се много драстични примери за решения, които може би не са взети от морални и юридически…
Водещ: Включително се говори, да, че някакъв натиск е оказан върху нея, за да може да вземе тя това решение?
Христо Грозев: Г-н Донев каза нещо пред един седмичник, което много ме смути, че г-н Грозев, който живее във Виена и е практически никой в България, не би могъл да разчита на съда по начина, по който той в момента печели.
Водещ: Т.е. вие?
Христо Грозев: Т.е. аз. Ако, това е може би най-голямата обида към съда в България. Защото той не говори за конкретна корупционна в неговите очи практика, а въобще да разчиташ на съда. Това, което се случи ме притеснява, защото от една страна наистина има едно обвинение от инспектората на ВСС, което трябва тепърва да се разгледа…
Водещ: Висшият съдебен съвет.
Христо Грозев: Висшият съдебен съвет.
Водещ: срещу въпросната съдийка.
Христо Грозев: От друга страна има едно изключително удобно, съвпаднало по време, оповестяване на това обвинение, в деня след влизането ни в сградата на „24 часа” и „Труд” и то по начин, по който е безпрецедентен.
Водещ: Подозирате ли, че е случайно съвпадението да се каже, че има обвинение и проверка срещу въпросната съдийка, която е взела решение във ваша полза?
Христо Грозев: Аз подозирам, че да се пусне прес релийз по темата, какъвто случай, доколкото знам, преди това няма, не е съвпадение.
Водещ: Дори да не е съвпадение обаче…
Водещ: Т.е. …
Христо Грозев: Да.
Водещ: Тя е разследвана и предлагана за уволнение?
Христо Грозев: Добре. Тя е разследвана. За щастие, има втора инстанция, Апелативен съд, която или ще потвърди или ще отхвърли това. Нека да разгледаме обаче казуса по същество – има ли тя право, чисто от гледна точка на обществена, пазарна справедливост, да приеме това решение, т.е. имала ли е тя правото, според вас, по-скоро да каже не, имаме доказателства, че нещо става, че се източва това дружество, о нека да изчакаме година-година и половина, докато дойде делото и видим тогава дали ще има какво да…
Водещ: Добре. Така или иначе, шест пъти е имало отказ на други съдебни състави?
Христо Грозев: Това е очевидна лъжа, която може да се провери от вас…
Водещ: Кажете каква е истината?
Христо Грозев: Няма.
Водещ: Не е имало.
Водещ: Има едно разглеждане на делото. То е попаднало в ръцете на Мария Георгиева?
Христо Грозев: По този казус има едно разглеждане на дело и има едно решение. Или те са объркали, защото ние сме пускали молба за подобно обезпечителна мярка по съвсем друго дело, или това е зловредна клевета.
Водещ: Да кажем накрая…
Христо Грозев: Нека напомним, че имаше 6 -7 молби с еднакъв текст за вписване в търговския регистър.
Водещ: Това се има предвид, вероятно.
Христо Грозев: Да, от тях.
Водещ: Кажете, как ще приключи всичко това и какво предстои?
Христо Грозев: Това, което предстои са две неща. Първото, което трябва да направим, да предотвратим същите действия, които в момента подозирам, че се правят, за да се източат активите, чрез прехвърляне на остатъчните цесии на остатъчните договори към други банки.
Водещ: Нали това не може вече? Нали вече подписът ви се изисква?
Христо Грозев: Да. Единственото, което им остава всъщност е да откупят договора за заем от банката, която е кредитодател, или те да го купят и да го прехвърлят към други банки. Затова апелирам към другите банки, да си правят много добре проверката, преди да им предоставят, каквито и да е финанси, за нещо, което би довело за продължаване на престъплението. Бъдещето, това ще бъде. Съдебното дело, което очакваме, което в рамките на още 14 дни, имаме право да предоставим още допълнителни доказателства, тогава то ще бъде назначено. Но другото, което е изключително интересно, не само за нас и за вас, а и за обществото, е резултатът от разследването на останалите, които подадохме за евентуално пране на пари….
Водещ: В прокуратурата…
Христо Грозев: Както в България, така и в няколко други държави.
Водещ: Срещу кого точно са тези сигнали?
Христо Грозев: Те са, сигналите са срещу неизвестен извършител, естествено, но това, което ние видяхме, че ние се оказахме бенефициент на едни странни офшорни фирми, които бяха предоставени от г-н Павлов зад гърба ни, на банката като гарант, така че за нас, г-н Павлов е най-вероятният човек, който стои зад ..
Водещ: И чакате разследване и проверката на прокуратурата?
Христо Грозев: Точно така.
Водещ: Благодаря ви за това гостуване. Като в началото на разговора, отново да припомним защо я няма другата страна в студиото. Отговорът, който получихме вчера от там е: „Медиите не участват в създаването на скандали. Те само отразяват новините. Медийна група „България” ще се възползва от правото си на отговор в следващите дни”.
Водещ: Само накрая искам да кажа, oт наше име, че като познаваме голяма част от колегите в тези два вестника, искрено им стискаме палци цялата тази разпра между вас и другата страна да приключи, защото не може да се работи нормално, гарантирам ви като журналист, в една такава ситуация, която вие и вашите съдружници създадохте за нашите колеги.
Христо Грозев: Абсолютно съм съгласен.

www.trud.bg | 28.10.2011

Тримата най-добри разследващи журналисти на Нова телевизия Диляна Гайтанджиева, Васил Иванов и Марин Николов се готвят да напуснат медията, но до понеделник продължават да преговарят с работодателя си, научи “Труд”.
“Няма да коментирам нищо”, нито потвърди, нито отрече Васил Иванов. Телефоните на другите двама не отговарят.
Тримата журналисти са имали среща с директорката на телевизията Светлана Василева и Дидие Щьосел, зам.-председател на борда на директорите. На нея репортерите поставили условие разследванията, за които сами са намерили финансиране по донорски програми, да бъдат излъчвани в ефира на Нова тв, тъй като в момента редакторите бавели техните репортажи.
За да стигнат до ултиматум за напускане, тримата са получили изгодни оферти от конкурентна телевизия. Техни колеги от нюзрума твърдят, че не става въпрос за обичайния заподозрян – Би Ти Ви, където развиват приоритетно криминалния ресор в нишовия си канал “Би Ти Ви екшън”. В БНТ пък заплащането не било достатъчно добро, за да изкуши Диляна, Васко и Марин. Най-вероятно, ако ръководството на Нова тв не изпълни исканията им, те ще се присъединят към екипа на нискорейтинговата, но добре плащаща Тв 7.
“Нямам такава информация. Тримата остават в Нова телевизия”, лаконична бе по телефона шефката на медията Светлана Василева. Думите й могат да се тълкуват като решение в полза на разследващите журналисти.
Звездата на Диляна Гайтанджиева изгря, след като вече бившият шеф на здравната комисия и зам.-председател на парламента Лъчезар Иванов се опита да й окаже натиск да спре свой материал за негов приятел митничар. След личната намеса на премиера Бойко Борисов ГЕРБ-ерът се прости с постовете си.
Васил Иванов нашумя, след като през 2005 г. най-официално “продаде” чрез нотариус служебния мерцедес на главния прокурор Никола Филчев и бронираната кола на президента Георги Първанов за 50 лева. Година по-късно бе взривен апартаментът на журналиста, който залови Христо Стоичков да шофира неправомерно със син буркан и как депутатите гуляят в работно време.
Марин Николов също има десетки скандални разследвания в Нова телевизия. Той показа как срещу 30 лева можеш да си купиш смъртен акт, как се купуват гласове в Перник, как в Стария Несебър собствениците получавали разрешения за незаконни надстройки.

Оригинална публикация

www.livenews.bg | 28.10.2011 

Фирмата на Ирена Кръстева подаде жалба в КЗК срещу твърде ниската цена на "България днес"

Войната между двете най-големи вестникарски групировки в България – „Медийна група България Холдинг“ и „Нова българска медийна група“ навлезе в нова фаза. Издателите на „Монитор“ и „Телеграф“ от „Нова българска медийна група“ са подали жалба в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) срещу конкурентите си, издаващи „Труд“ и „24 часа“, научи LiveBiz.
Притежаваната от бившата шефка на държавното тото Ирена Кръстева медийна група се оплаква от продажната цена на вестник „България днес“, която според нея е под себестойност. Според чл. 36 ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията това е забранено и подлежи на санкциониране – с глоба, която се определя като процент от оборота. Другото обвинение е по общия състав на чл. 29 от закона – за действия в противоречие с добросъвестната търговска практика.
„България днес“ е ново издание на „Медийна група България Холдинг“, което тръгна през юли тази година и за кратко време достигна тираж от над 110 хил. броя дневно. Продажната му цена е 40 ст. „България днес“ е пряк конкурент на „Телеграф“, който е най-тиражният централен всекидневник в България. Той обаче също струва 40 ст. Същата е цената и на всекидневника „Всеки ден“, който също излезе на пазара през юли като пряка конкуренция на „България днес“. И трите всекидневника са от типа „жълта преса“.
Преди две години бившите собственици на „Медийна група България Холдинг“ от немската ВАЦ обвиниха безуспешно в КЗК в аналогичното нарушение „Нова българска медийна група“ заради цената на „Телеграф“ и „Монитор“. Отскоро Ирена Кръстева е променила единствено цената на „Монитор“, който през делнични дни вече струва 60 ст., а в събота – 1 лев.
На българския вестникарски пазар на практика единствено „Стандарт“ от големите всекидневници продължава да струва 50 ст. с изключение на уикенда, когато по-дебелите броеве се продават срещу 70 ст. и 1 лв. „Труд“ и „24 часа“ отдавна струват 90 ст. в делник, по 1 лв. в събота и по 80 ст. в неделя. Според хора от бранша дори тази цена обаче е под себестойност.
Обвинението на „Нова българска медийна група“ срещу издателите на „България днес“ идва на фона на шумен скандал в противниковата пресгрупа, към чиято собственост предявява претенции бизнесменът Христо Грозев. Той успя да наложи запор върху активите на „Медийна група България Холдинг“ и да си осигури статута на „особен представител“, без чийто подпис собствениците Любомир Павлов и Огнян Донев не могат да се разпореждат с имущество. Докато течаха баталиите около съдебното решение в полза на Грозев Любомир Павлов нееднократно заяви пред медиите, че всичко това е инспирирано от лица, свързани с „Нова българска медийна група“.
Междувременно днес дисциплинарната комисия на Висшия съдебен съвет разгледа готвеното наказание срещу съдия Мария Георгиева от Софийския градски съд, която допусна обезпеченията в полза на Христо Грозев. Окончателното решение за нейното евентуално уволнение ще бъде взето след 30 дни.
още по темата – Кадровици бистрят казуса със съдийката, запорирала "Труд" и "24 часа"

Оригинална публикация

www.24chasa.bg | 28.10.2011 

Премиерът Бойко Борисов стана гарант на дарение от „Медийна група България холдинг" в полза на всички 3200 читалища в България. Даряват се енциклопедии, българска и чуждестранна литература, а инициативата е с названието „Книги за един милион", съобщи news.bg.
Документите за дарението бяха подписани в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" в присъствието на министър-председателя и министъра на културата Вежди Рашидов.
Борисов изрази надежда Министерството на културата да изпълни волята на дарителя и книгите да бъдат разпределени на всички български библиотеки.
Вицепрезидентът на медийната група Венелина Гочева отбеляза, че от 5 години насам 90% от българските библиотеки не са получавали нови книги.
От своя страна Огнян Донев изтъкна, че дарението е част от корпоративната социална отговорност на компанията и съобщи, че вестниците „Труд" и „24 часа", заедно с БАН, възнамеряват да издадат 12-томна енциклопедия на България.

Оригинална публикация

www.cross-bg.net | 26.10.2011 

София /КРОСС/ Споровете между собствениците и издатели на тиражните „Труд", „24 часа" и „168 часа" и на печатницата в Полиграфическия комбинат продължават. Временно възстановеният от съда като съуправител на пресгрупата Христо Грозев обвини другия съуправител Любомир Павлов, че му отказва достъп до скандални договори и източвал дружеството чрез свързани лица – неговият личен адвокат, съобщава bTV.
Христо Грозев и австриецът Карл фон Хабсбург повече от половин година оспорват пред съда как съдружниците им Любомир Павлов и Огнян Донев през пролетта са превзели пресгрупата, като са намалили неправомерно техните акционерни дялове.
Докато съдът окончателно се произнесе по спора Христо Грозев с обезпечителна заповед от няколко дни е върнат временно като пълноправен съуправител на пресгрупата. Любомир Павлов сега отказвал да покаже на Грозев какви договори за кредити и за продажби на печатарски машини са подписвани, докато те са били отстранени от управлението на пресгрупата.
„Това значи, че самото дружество е помогнало да бъде източено. Нямаме друг избор освен да се обърнем към прокуратурата и полицията с молба да се намесят и да ми осигурят достъп до документите. Господин Павлов ми обясни, че ако се обърна към полицията, тя щяла да ми откаже достъп. И на мен ми е много интересно откъде той знае как ще реагира полицията", попита Грозев.
Карл фон Хабсбург заяви, че не иска нищо друго освен съдът да отсъди безпристрастно по тази спор.
„Това, което много ме шокира, е агресивното поведение, което бе предприето срещу съда в тази фаза на процеса. Аз съм много чувствителен, когато се проявява такава агресия и съпротива. Смятам, че тези неща отдавна са останали в далечното минало – не само тук, а в цяла Европа", каза той.

Оригинална публикация