БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 29.10.2011
Водещ: Французите имат един великолепен израз „Хората говорят.” Хората говорят, че няма бивши журналисти. Ако из тези дни обаче решим да потърсим доказателство в т.нар. нови медии всеки от нас би открил доказателства. Дали обаче традиционните медии не звучат малко официозно? Дали в т.нар. нови медии нещата не са доста по-ясно представени. Разбира се днес не е ден за цитати, а за размисъл. Но размисълът не бива да бъде разтегливо понятие. За това е добре да продължим да мислим и да говорим за нещата, които накараха доста българи да си останат по домовете миналата неделя или откровено да експериментират с „х” в бюлетините. Цялата седмица желанието за обяснение на мотивацията за тези експерименти не спря да бъде актуална и да предизвиква вълна от диалози по повечето постове. Дали не е проблем, че едни и същи хора говорят и пишат едно в медиите, в които работят и съвсем друго на територията на личните си страници, да кажем във facebook.com?Не може да се отрече, че упорито задаван въпрос на пресконференцията на един от кандидатите „Какво ще направите за медиите?”, който разбира се по-късно обрасна в една откровена борба правилата да важат различно според нуждите, не спира да събира отговори под всяко цитиране или споменаване из мрежата. Разбира се имаше и реакции от председателя на СЕМ именно там – в мрежата. Дали обаче за подобни въпроси отговорите не биват да бъдат в медиите и самите медии да бъдат по-отворени за тях? В крайна сметка медиите трябва да са на страната на хората без значение за травмите, които би понесъл рейтингът им. Даже по-лошо – дали не трябва да присъстват половинчато именно заради възможни ползи пак за рейтинга? Има и още нещо важно, за което днес е добре да се замислим – медиите, спазващи правилата, трябваше да приемат неприемливото и да се чудят как са /…/ да пълнят час ефирно време. Абсурдното е, че тези, които се оказаха изненадани от собствената си работа ЦИК, по закон трябваше да обучат ЦИК. И именно точно тъй ги задължиха час време да говорят по езоповски. Дали някой забелязва очевидното? Дали някой някога ще понесе някаква отговорност за зле свършената работа? Само времето ще покаже би казал оптимистът, а какво казва мнозинството песимисти е видно в мрежата. Защо точно там е един друг въпрос. В крайна сметка от кого зависи изборът, който всеки един от нас прави, за да се превърне в смислена дейност. Защо ЦИК задължи медиите да мълчат и кои медии се съгласиха с това? Кой има право да определя съдържанието на новините и коментарите в медиите, и ще има ли санкции? Кой би трябвало да ги наложи, ако е имало нарушение на правилата? Спечели ли някой от задължението в ефира да се говори с езика на басните? Ето за това ще говорим днес с Бойко Василев от „Панорама”. Изчезват ли български ежедневници и какво ще се промени за двете издания „Дневник” и „Пари” ще разберем от Велислава Попова. Добре дошли в „Клубът на журналистите” Ви казваме Владо Тошев, Жанет Николова, Цвети Николова, Снежа Николова и аз Ирен Филева. Останете с нас. Добър ден. Разгорещихме се още преди да сме започнали с гостите в студиото. Добър ден на Велислава Попова.
Велислава Попова: Добър ден!
Водещ:И на Бойко Василев.
Бойко Василев:Добър ден.
Водещ:Ами да започнем от там – кой спечели от един час говорене в басни?
Бойко Василев: Никой не спечели. Всички загубиха. Аз бях особено ядосан.
Водещ: То си личи.
Бойко Василев:Да, то си личи, защото може би дали поради възрастта си, аз бях и сред малкото хора, които са участвали в битката да се съобщават резултатите в 7 часа. Тази битка се водеше дълго и епично между телевизиите и ЦИК и спечели с победа според нас – малко, но завинаги, окончателна 97-ма година.
Водещ: Да, ама не, както казва…
Бойко Василев: Да, ама не. Да, ама не. Оказа се, че не. Искам да поясня, че това не е някакъв каприз на телевизиите. Ние винаги можем да си обърнем програмната схема. Това е акт с огромно символно значение. Изборният ден свършва точно в 7 часа. Точно в 7 се съобщават резултатите. От там нататък настъпва спокойствие и идва време за коментар. Това е символичен акт, който носи спокойствие, който носи, ако щете, успокояване на страстите. Това е символичен акт, че изборите са свършили и че от тук нататък е време да се коментират. И като казвам „всички загубиха” загуби на първи място ЦИК, която това беше първия гол, който и вкараха. От тук нататък тя трябваше само да вади топките от мрежата. Автогол – така започна. От тук нататък трябваше да вади топките от мрежата и стана виновникът за всичко от тук нататък. Загубиха и победилите, и загубилите. Победителите, защото вместо да обясняват как са победили, те трябваше да обясняват защо така става с изборите. Загубилите получиха някаква теза, някакъв аргумент, но едновременно с това и те загубиха, защото не можеха да говорят по същество. Загубиха телевизиите, загубиха всички. Никой не спечели, а е толкова просто и не знам не е ли време дали това нещо да се запише в закона.
Водещ: То в закона пише доста други неща, които ограничават обществените медии. Ти добре знаеш. И БНТ, и БНР сме подложени на безпочвени критики именно защото спазваме тези правила ние не можем да ги спазваме.
Бойко Василев:Ние сме в режим на непрекъснато да се оправдаваме. Зрителите не знаят, че законът предвижда точно тези форми на политическа кампания, които ние показваме. Зрителите не знаят, че по закон те да платени, че тарифата е определяна от Министерския съвет. Те мислят, че там злите ползватели на парите на данъкоплатците са се договорили и ето – те сега е време да захлебят. Това дефект на закона.
Водещ:За съжаление зрителите и слушателите не знаят и че ние няма как да принудим кандидатите да дойдат.
Бойко Василев: Разбира се. Освен това зрителите не знаят нещо друго – ние не можем да регулираме дебата така, както е справедливо според нас. Ние не можем например да извадим двамата най-силни или тримата най-силни, не можем да ги извадим, не можем да ги поставим в диспут. Ако няма пълно съгласие. Много неща не знаят зрителите.
Водещ: Но пък знаят кой е виновен.
Бойко Василев:Да. Знаят кой е виновен. Ако говорим за фундаменталната причина това е, че в закона, и това е наследство от прехода, се сблъскват два противоположни принципа. От една страна принципа на равнопоставеността, който доведен до абсурд означава, че този с 0,7% е равен на този на 40. И от друга страна – принципът на справедливостта, който казва точно обратното. Сблъскани така тези принципи получаваме резултата, който получаваме сега. Според мен проблемът е, че когато се писа Избирателният кодекс, медиите някак не бяха догледани там. Много по-важни бяха други неща. Там нямаше, доколкото знам, участие на медийни специалисти в изработването на тези правила, а най-опасното нещо е в момента да каже „има един проблем” и това, че формите по БНТ и БНР са платени, да се махне само това. Ето тогава ще настъпи катастрофа. Първо – ние няма да можем да задоволим прищевките на всички, защото всеки ще иска безплатното. Второ ние няма да имаме физическо време, защото денонощието се състои от 24 часа – много по-малко от кандидатите за слава в България. И трети – защото няма да бъде променен фундаментът. А медийното отразяване вече има нужда решително от крачка към европеизиране и нормализиране. Няма медийни правила такива, каквито има в България. Няма такива. Имайте в предвид, че не говоря просто така. Говорим с експертите към ОСС, говорил съм с хора, гледали сме избори навсякъде по света и няма такова нещо. И всяко такова нещо има някаква опашка в прехода, която в момента се уголемява и ни пречи да вървим. Например при вчера вече всички са забравили защо предаваме целите пресконференции в нощта на изборите. Вече всички са го забравили след един скандал през 96-та. Извинявайте за тази година. Но ние ги предаваме, не се замисляме, не знаем. Има нужда от европеизиране на тази част с медиите решително.
Водещ: Това, което върши пазарът, като че ли за съжаление го регулират политиците. Един много рязък преход. Какво направи пазарът, Велислава? В петък, вчера като че ли много се търсеше последният брой на „Дневник” за съжаление.
Велислава Попова :Да. Вчера, както казваш, излезе последният хартиен брой на „Дневник”, защото доста време смятахме, че „Дневник” е станал много повече от вестник. Той започна преди повече от 10 години, като бизнес всекидневник. До тогава издателите на „Капитал” имат само седмичника „Капитал”, който също е насочен към тази аудитория на активните хора, хората, които взимат решения и тогава стартира и всекидневникът.
Водещ: Обаче кризата ли е тази, която…?
Велислава Попова :Ами не. Аз се опитвам да обясня точно тази логика. След това „Дневник”, който едновременно с това развива и web сайт, който в началото е платен. След това той стана безплатен, защото всъщност го развиваме като новинарски портал и някъде пре последните 3-4 години dnevnik.bg всъщност стана много голяма медия. Ние на месечна база имаме над 700 000 уникални читатели, които влизат и четат нещо в „Дневник”. Т.е. той стана много по-широк и много по-различен. Бизнес частта в него остана много по-малка. И всъщност това, което сега променяме, е изцяло бизнес решение. Да, в него има много емоция, защото ни е мъчно. Смятаме, че с „Дневник” правихме много силен всекидневник, с позиция, различен от това, което всеки ден беше на сергията, но решението е бизнес, защото след като се появи възможността „Пари” да се издава в нашата издателска група – да имаш два бизнес всекидневника на толкова малък пазар като българския, не е адекватно. Напълно нормално беше да преценим, да ги обединим в един продукт и след това направихме разделението, че под марката „Капитал” ние ще имаме вече само продуктите, които са за бизнес хората и за decision maker, докато марката „Дневник” я оставяме за тази по-широка и активна аудитория, която е много по-голяма в интернет. И другото, което аз много харесвам е, че някак си dnevnik.bg показа някак си в online пространството, че докато ти имаш „Дневник” на хартия и той винаги се възприема малко или много като сериозен бизнес, може би по-сложен, за някои хора елитарен, в интернет, използвайки абсолютно същите журналистически ценности, проверена авторска информация – нали, спазвайки тези правила, пишейки на същия нормален език, не залитайки към… Нали, в интернет можеш много бързо да натрупаш някакви посещения и аудитория с много пак жълта информация, да я наречем. Но спазвайки тези правила, успяхме да спечелим много повече читатели и това аз го намирам за оптимистично, че хората са склонни и търсят такава информация. Това малко като противопоставяне на цялото пожълтяване и въобще маргилизиране на голяма част от пресата и на доста места в online пространството.
Водещ: Заради тези читатели ли бяхте единственото хартиено издание, което публикува това, за което говорихме още преди да започне предаването? Именно тези скандали, които бяха предизвикани заради задължението БНТ в случая, БНР да спазват изборния кодекс.
Велислава Попова :Ами по принцип ние имаме позиция, че много неща в изборния кодекс трябва да се променят. Те не са свързани само с медиите и всъщност хаосът в последната седмица показа много от грешките. Ние пишехме и предупреждавахме за рисковете от манипулации още преди, това включително за „х” – този прословут „х”. И в един момент си мислехме, че може би е добре да пробваме нещо като кампания, след като осъзнахме, че има малко време да кажем „Смятаме, че това в изборния кодекс не работи. Трябва да се промени” и все едно да не го спазим. След това решихме, че все пак ние уважаваме закона и няма да го нарушаваме, но си струва веднага след като минат изборите и тези страсти също ще бъде хубаво, ако медиите или тези, които от тях са останали с позиция, по някакъв начин да се обединим и да кажем…
Водещ: Ако чудото не стане за три дни разбира се.
Велислава Попова : …Кодексът трябва да се промени за следващите избори, защото, както каза Бойко – всички губят от това.
Водещ: Бойко, какво стана с телефоните в седем часа, когато се оказа, че ще се правим на автори на басни?
Бойко Василев: Нямам представа. Аз бях в ефир. Мога да кажа какво стана с нашите нерви, но не мисля, че някой го интересува.
Велислава Попова :То Бойко го каза, че това беше първият автогол на ЦИК и всъщност то си пролича през следващите дни, че всъщност изглеждаше, че ЦИК е някакъв орган, който може да взема решенията. В такава ситуация, която е критична, чудиш се дали познаваш закона си, е много лесно да прецениш и да застанеш да кажеш „Това правим”, както и в следващите дни. Те предпочетоха да не отговарят на телефоните си. После забавиха въобще в законовия срок публикуването на резултати. И това поставя гигантска, както се казваше, неонова светлина върху…
Водещ:Но в замяна на това казаха какво медиите са говорят, което беше забележително.
Бойко Василев:Не, аз разбирам и тях. Сега, проявих разбиране, колкото и да ми беше тежко за това, че има сложен избор и т.н. Но не бива да се връщаме към началото на 90-те, в никакъв случай. Не знам дали нашите слушатели си спомнят, но тогава какво правехме? Казвахме избирателната активност и пускахме Тина Търнър, защото чакахме ЦИК да обяви края на изборния ден за приключил. Това можеше да стане в 8, в 8 и 15, 9, най-често 9 и 15, и така. Това беше случаят тогава. Вярвайте ми, понеже съм участвал във всички тези разговори след това, включително с някои от хората, които присъстваха там, знам техния аргумент. Те казват „Има хора пред избирателните урни”.
Водещ: А пред избирателните урни е пълно с телевизори, нали?
Бойко Василев: Те няма да се повлияят от това.
Водещ:Но пък от друга страна цял ден много медии, за които няма толкова строга регулация закона за радиото и телевизията, публикуват едни т.нар. рейтинги със социологически при вкус.
Бойко Василев:Вижте, има две тези по въпроса. Искам да ги изложа, защото, за да водим сериозен разговор, трябва да видим нещата от двете гледни точки. Първо световният опит показва, че тези резултати, съобщаването на резултати като цветенца влияят върху резултата. Безспорно. А влияе в полза на големите и във вреда на малките. Имаше такъв случай в Канада, където това е – съобщаването на резултати през деня е официално разрешено. Тогава интелигентните избиратели на една от партиите, когато разбраха към обяд, че те нямат шансове, се ориентираха към другите и тази партия почти изчезна от политическия пейзаж за един мандат, защото те гласуваха тактически. И в Канада започна разговорът за това – трябва ли или не трябва, защото там, пак повтарям, е разрешено. Канада е една от малкото страни, в която е разрешено. Ние тук понякога си водим доморасли разговори без да видим какво става в света и мога да Ви кажа, че много от хората, включително в големите градове България, чакат да започнат излязат цветенцата и тогава решават какво да гласуват. Това е феномен, който не бива да си затваряме очите. Той влияе върху изборните резултати. Обикновено влияе, както казах, не само във вреда на малките, но и във вреда на партиите, които представят по-интелигентната, по-младата част, по-информираната, по-светната част. Някъде към 4 тя гласува в най-голяма степен и тя решава да гласува тактически. Това е едната страна на въпроса. Втората страна на въпроса е последователната кампания, която някои частни медии водеха за това, това нещо да се легализира. И след това казваха „След като това не се легализира, ние ще го правим като цветенца, звездички и т.н.” В скоби казвам само – големият проблем тук е не че научаваш какъв е резултатът, но не научаваш кой е източникът на тези данни. Затварям скобата. И тук има друга логика – когато строиш път дали да избереш пътя през най-тежкото трасе, да го прекараш и да дадеш много пари, или да видиш там, където минават всички, отъпканата пътечка, да не я павираш и да прекараш пътя от там.
Водещ: Каза обаче, че не научаваш източника. Аз мисля, че е по-лошо – научаваш един фиктивен източник. „Хората говорят”.
Бойко Василев:Какво ще се избере от двете, трябва да стане след много внимателен спор, защото ако тръгнем да минаваме през най-тежкото място, през най-тежкото място – тогава трябва да стигнем до забрани. И кой ще ги наложи тези забрани и как ще ги тълкува? Стигнем ли до забрани стигаме… Тук, за да кажа накрая – опираме до най-важния въпрос. Не до регулацията, а до саморегулацията. Това не е единственият въпрос, по който ние – българските журналисти не сме се разбрали.
Велислава Попова : Искам да кажа – това е голяма въпросителна какво да правим. Ние си правим класация на комикси, каквито иначе има на сайта на dnevnik.bg и също е голям спор, обсъждане.
Водещ: Да, но Вие подменихте политическите снимки и предложихте снимки на…
Велислава Попова :Това е, за да спазим изискването да няма агитация и в момента хората си създават политически комикси, но ги оставяме. Много внимателно четохме и кодекса, където има и други пропуски и неща, включително медийните доставчици са описани, но остава facebook.com и twitter.com, макар че почти никой не се изкуши през тях да води агитация последните два дена поне на миналия тур. Но тук отново преценяваш все пак каква информация търсят читателите. Защото това е информация, която читатели търсят много и за да седнем на този разговор от сега трябва да се направи може би пак изследване хората до колко биха се влияли от това. Другото нещо е всъщност, че докато щабовете на партиите стоят и гледат тези резултати и ние през цялото време си говорим за страхотна манипулация, изборен туризъм, пренасочване на хора, е също толкова справедливо пък останала част от гласоподавателите да нямат по някакъв начин информация. Така че това е много голям дебат, който би било хубаво да се случи сега след изборите.
Бойко Василев: Да, но на него трябва да се разберем помежду си. Защото, ако има един, както се казва на английски”spoiler”- един, който разваля играта, другите всички ще… Аз, противно на всички мнения, не смятам, че обществените медии губят от това, че не ги съобщават. Също не смятам, тези медии, които съобщават за нарушители, за някакви зли хора. Пак казвам – става въпрос за това какъв модел ще изберем. Но да го изберем всички заедно, но нека да го дебатираме и да го спазваме. Имат и тази, и онази логика.
Водещ:Изобщо до колко е добре за инстинкта за самосъхранение на самите медии да помпат един фалшив рейтинг, който би могъл да гръмне като Световната икономическа криза? Останете с нас. Ще продължим след малко. Доста сериозен е диалогът, който водим. Всъщност стигнахме до тук – скандалът защо става част от решенията на хората?
Бойко Василев: Скандалът става стратегия на политическата битка. Скандалът става на гърба на институциите, които са принудени да стискат зъби, защото спазват закона, защото никой не им вярва и никой не обръща внимание на аргументите им. Кампанията например на Светлъо Витков беше реализирана изцяло върху това. Аз не знам той да похарчи пари, за която и да е платена форма, в неплатените участваше с голямо удоволствие и скандалът му с БНТ беше базиран именно върху това – чрез скандал той да постигне някакви точки. Аз се лаская, че на наш гръб, може би 0,1 от тези 0,5% са реално на тази база постигнати. Той се опита да влезе в нашето студио. Той твърдеше, че му искаме пари. Зрителите, слушателите, масовата публика – те не обръщат внимание на това, че такива са изискванията на закона. И сега имате една страна, която чинно спазва закона, опитва се да го прави с всички средства и понася всички жабета заради това – има едни други хора, които, знаейки това прекрасно, предизвикват този скандал, експлоатират го и го превръщат в гласове.
Водещ: А цитирането осигурява рейтинг на други.
Бойко Василев: Абсолютно. И винаги, когато… Разбирате ли? Тази кампания тече през facebook.com, тя тече през twitter.com, през сайтове и т.н. Много от тези хора са ангажирани с кампанията на крилете на фразата. Извинявайте, на кого ще повярват хората? На БНТ, която казва, че спазва закона или на Светлъо Витков, който казва „Искат ми пари, за да вляза”. Ами да искат му пари, но такъв е законът. Но всичко „да, ама…” не се чува. Тези неща не се възприемат като аргументация. Аз следих много внимателно форумите покрай този скандал. Никой не си дава труда да види фактите, да ги провери, а казва „Ето, вижте, как там мачкат нашето момче!” Това е един доста показателен случай и винаги, когато срещу БНТ се извади този вечен аргумент за парите на данъкоплатците, аз искам да попитам данъкоплатеца – той съгласен ли е така да се води кампания? Той съгласен ли е човек, който иска да бъде президент, да не е готов да похарчи нито един лев за това? Не искам да говоря за Обама колко пари събрал в Америка или т.н. – за да излезе… Но тук един човек да не похарчи нито един лев, да направи n брой скандала, след това да прибере някакви гласове. От тук нататък неговите неща в неговия собствен бизнес – дали е в музикалния, дали е в някакви други сфери – да върви прекрасно.
Водещ: И понеже могат да ни обвинят, че сме субективни, разбира се като хора, работещи в обществени медии. Велислава, какви бяха реакциите при Вас?
Велислава Попова : При нас и при други избори сме го имали, защото правим отделен изборен сайт и вземаме първите резултати на агенция, с която работим и имаме доверие как се движат основните кандидати и обикновено представяме само тях. След това се започва – звънят, сърдят се много от останалите, които обикновено оставяме в графа „друг” със съвсем кратка информация, защото в крайна сметка всяка медия може да прецени. Има позиция кой как да представи. Светлъо Витков го представяхме, защото нашата аудитория реагира с голям интерес към него. Примерно той пред нашата медия не се съгласи да даде интервю, въпреки че го канихме няколко пъти. Това си е негов избор. Смисъл по нашите медии може да си проличи, че ние по време на изборите не печелим, а само губим, защото инвестираме много средства, а пък при нас не идват политически реклами или много малко някой рекламира, защото не предлагаме пакети с безплатния и необявения PR, защото мисля, че на тези избори достигна висоти.
Водещ: Обаче някой би Ви попитал защо водите такава самоубийствена политика и дали няма връзка с това, че в петък излезе последният хартиен брой?
Велислава Попова :Не, аз това казах – това е бизнес решение. Всъщност в понеделник ще има „Капитал – daily””, който продължава като бизнес вестник, със същите принципи, много смел. Даже много смел като графика и различен като всекидневник, за да се отличи тотално от това, което е на сергията. Той е най-вече за хората, които сутрин отиват в офисите си с бизнеса си, искат да разберат нещата бързо и най-важното.
Водещ: Ако не го крият по сергиите.
Велислава Попова :Да, надяваме се, че няма. Освен това нашите медии залагат най-вече на абонамент. Пак казвам – в офисите хората се абонират. Докато през сайта има вече много по-широко количество новини и ако някой е интересен, предизвика любопитство – ние го представяме. Но аз смятам, че също е въпрос на дебат има ли нужда примерно БНТ да излъчва, както беше миналия петък всички тези безброй изявления и в крайна сметка БНТ губи от това, защото не знам има ли човек, който би ги гледал. Той просто превключва на другия канал.
Водещ:Има логично поведение.
Бойко Василев:Има нужда от радикална промяна, въпреки че законът казва, че тези хроники са задължителни и платени, аз съм сигурен, че финансово те не ни излизат на плюс. Напротив. Но съм сигурен, че вече те са една доста остаряла форма. Аз не знам Европа да има все още такава хроника. И вижте колко е сложен въпросът с хрониката.
Водещ:При положение, че тя е платена…
Бойко Василев:Това е проблемът. Законът казва, че я прави БНТ. Обаче едновременно с това казва, че е платена. Следователно от това, това е обективен репортаж, който ние правим ли или е репортаж, който следва желанието на този, който го е платил?
Водещ:Пак стигнахме до басните.
Бойко Василев:Ами, не. Пак стигнахме до някакви отчаяни договорки на място, които хората правят с цената на всичко. Разбира се правят го добре, защото в крайна сметка се постига някакъв резултат, но кому е нужен този труд? Пак казвам – много е опасно в момента да кажем „Проблемът е в плащането. Премахваме го – БНТ и БНР правят всичко безплатно!” Нямат ресурси, нямат времето и въпросът не е решен по този начин. Трябва от началото до края да се огледа тази работа.
Водещ:За да не изпадаме все по-често в позицията на хора, на които все им пречи нещо. Все ни пречи нещо. Докато слушахме си говорихме за това, че все ни пречи нещо. Дори да има един протестен вот. Бойко ти заговори за Уолстрийт и понеже е ден за разговор, без никакви аналогии, да се замислим за това какво се случи там и защо се случи. До колко у нас имаше някакъв интерес изобщо към темата?
Бойко Василев:Не само към тази тема, а по принцип към важните международни събития у нас има интерес сред хората, но не и в медиите. Чудил съм се как стана така, че може би най-отвореният към света балкански народ, стигна до там да е най-затворен.
Водещ: Нека те върна назад във времето. Спомняш ли си едни кадри от едни протести в Сърбия? По-късно и у нас се случиха.
Бойко Василев:Обикновено протестните движения така обменят символика. Не само кадрите. Те обменяха тогава ритуали, свирките минаха от едното в другото протестно движение. Някои плакати, някои ритуали, символи и т.н. Проблемът е, че ние – медиите, българските медии минахме от едната крайност в другата в началото на 90-те и сметнахме, че международната журналистика едва ли не е…
Водещ: И заключава във фразата „Положението е международно”.
Бойко Василев:Да. Това нещо отвлича от истинските проблеми, които са вътре. Ние допуснахме, че всяка глупост, която се случва тук, е много по-важна от това, което се случва по света и така, както каза веднъж Живко Георгиев – „На нас ни се отне света”. Т.е. ние отнехме света на българите. Сега ние се опитваме да си го върнем, включително със скромните ни усилия в БНТ това е приоритет.
Водещ:Да, но от другата страна, като че ли действа невидимата ръка на рекламиста и показва, че няма интерес към тази тема.
Бойко Василев:Това фактически не е вярно.
Водещ:Това фактически не е вярно, но…
Бойко Василев: Това фактически не е вярно. Ние виждаме, например, не знам дали ще повярвате. Аз се учудих. Имахме един репортаж от Корея преди 2-3 години. Получи най-неочаквано страхотно внимание.
Водещ:Какъв беше репортажът?
Бойко Василев:Най-обикновен репортаж от Корея, в който се съобщават някакви факти, политически, свързани с проблеми там. Неочаквано получихме много писма. Това беше често символ на една лампичка. Сега, когато Вяра Анкова стана генерален директор, нашата политика беше насочена към това да си върнем света. Част от това е рубриката „Светът на живо”, на която аз съм продуцент. И виждаме реакциите от филмите, които правим от различни места. За съжаление трябва да отбележим, че докато българските медии похарчиха огромни пари за реалити формати, огромни пари, които не знам как точно се върнаха, но вероятно са се върнали – ние се оказахме единствената българска телевизия, която беше на Арабската пролет в Тунис и Египет. Това е многозначителен факт.
Водещ:Някой видя ли другия факт на Поли, която го каза с една дума защо в Ирландия нещата стоят така? Образование.
Бойко Василев:Да. Обърнаха внимание много хора. А аз искам това да кажа. Това е стара моя теза, че ние журналистите някак си не можем да оценим какво реално искат хората. Все пак има 1% от хората, който си иска света обратно. Този процент става все по-голям в предвид на това, че се връщат много българи, училиѝ в чужбина, с много по-широк поглед. Те са много важен, включително и пазарен сегмент. Сега, Велислава ще каже по-аргументирано дали това е така. Мисля, че те залагат на същото.
Велислава Попова : Бих искала да кажа, че тук бих се разграничила и от другите медии, защото примерно в „Дневник” и като сме го правили на хартия, винаги ние като си планираме и утре хората като седнат кои са важните неща да знаят. И всъщност вярвам, че нашите читатели трябва да имат глобален поглед, защото нещата, които се случват по света им влияят и в много случаи ние изненадващо сме имали международна снимка или тема на първа страница. По същия начин в сайта много често имаме страхотни пакети от покриване на чужди събития и там виждаме читателите. Примерно българите много се интересуват от Русия, Балканите, Турция. Ти виждаш веднага. Публикуваш и виждаш колко много хора го четат. Следим избори от други страни и т.н. Минусът е примерно, че не можем да си позволим да инвестираме някой да пътува до там или да имаме навсякъде кореспонденти, работим със стрингери и т.н. И другото, което е, че е много важно всички някак си да разберат, че наистина това, което се случва и в Европа, и по света, рано или късно ни засяга. И това при нас, като бизнес медия, беше свързано с финансовата криза, за която може би пишем от първите, когато предишното правителство твърдеше, че няма финансова криза. Това сега ни се случва отново, че ние сме заобиколени навсякъде от криза, но при нас не.
Водещ: Но пак няма криза у нас, да.
Велислава Попова :Даже понякога се чудя всъщност, като вземеш например броя, има много малко български неща, но имаш за спасяването на еврото и т.н. Това е голямото и глобалното и вярваме, че нашите слушатели имат нужда да имат този поглед, и ние го събираме, и те могат да си правят вече и прогнозите за бизнеса на базата на това. Защото това какво се случва например с инфлацията или производството в Германия, зависи и тук някой бизнес, който изнася, има пазар там и те трябва да знаят тези неща. Какво се случва с цената на златото, от какво е повлияно това или как Либия влияе на цената на петрола.
Водещ: Защото, ако не знаеш тези неща, изпадаш в позицията на един /…/
Велислава Попова : Трябва да имаш широк поглед. Някак си така трябва да са възпитавани и следващите поколения – да гледат на цялата картинка. Т.е. на голямата картинка и след това да правиш и своята малка, защото локалното е ок. Навсякъде по света всъщност има много силни местни медии, докато националните винаги са насочени към по-големите проблеми. Докато тук изведнъж нашите медии толкова се вторачват в едни и същи герои, едни и същи случки и т.н.
Водещ: Както се казва „Цитатът сутрин е един, вечер е друг”. И това не е без значение.
Велислава Попова :
Бойко Василев:Вижте, аз съм категоричен, че тази ниша ще съществува, ако ние не я дадем на хората – те ще си я вземат от „New York times” или от „Discovery Chanel”. Или от CNN, или от BBC. Ако ние не им я дадем. Аз винаги давам този пример, сигурно се е изтъркал много. Случи се, така че едно лято отидох и в Турция, и в Гърция по различни поводи и се върнах, и видях там какви мащабни разговор се водят. Как се отразява светът, как се показват световните събития. Върнах се тук и видях как една частна телевизия започва новините с това, че мечката в Карнобат я боли лапата. Аз за първи път разбрах, че има мечка в Карнобат. И драмата беше, че не пускат вътре от „Четири лапи” фондацията да я лекуват. Вторият материал в емисията беше за едни говеда, които изпотъпкали на една жена нивата. Това бяха новините. Аз съм съгласен, че е важно за мечката в Карнобат, обаче не смятам, че това трябва да стане за сметка на света. И вижте, права е Велислава. Аз се питам, не знам дали забелязвате, като изключим един-два опита на БНТ – къде са големите отразявания и големите филми за кризата в Гърция? Колко струва да запалиш колата, да отидеш до Гърция и да направиш един филм или репортаж, или отразяване? Това не е много по-скъпо, отколкото да отидеш до Бургас или до Варна. Защо го няма?
Водещ: Страхът за рейтинга?
Бойко Василев:Страхът за рейтинга или абсолютното подценяване на хората, абсолютното подценяване на хората или пък, как да кажа? Извратената представа за това, което хората харесват.
Водещ:Как бихме могли ние да организираме, да кажем, едно такова обсъждане и до колко някой ще ни повярва, и изобщо би ли могло да покажем и един друг експеримент, да вземем едно дете и да му дадем дистанционното, за да се види какъв е интересът към различните телевизии да едно дете с чисто съзнание?
Водещ: Понеже е по-изразително някак си.
Бойко Василев:Вижте, децата харесват реклами, не знам дали знаете. Те са направени, така че да ги харесват децата. Харесват Discovery. Моето дете гледа общо взето различни деца. Ориентира се кой е Обама и коя е Меркел. Аз не мисля обаче, че трябва да организираме, каквото и да е. Просто трябва да изхвърлим от себе си представата за това, което наричаме обидно средния кюстендилец. Ние сме си въобразили, че това е един фиктивен образ, който иска възможно най-пошло и най-просто да му се отразяват нещата, но аз познавам много хора в Кюстендил и на всички други места в страната и до сега не съм виждал нещо, което в медиите наричаме „обикновен човек” или „среден човек”. Всеки човек е необикновен, всеки човек има интерес. Да, съгласен съм, че има доста голяма група от хора, които имат интереси, различни от моите, но не съм видял човек, на който да покажеш нещо направено по-интересен начин и той да не го възприеме.
Водещ: Добре де.
Велислава Попова : Всяка история зависи дали е интересна и как си я разказал.
Водещ:Добре де, ама политиците реагират ли адекватно на тези истории, на тези хора, които въдворени гледат на студиото на „Панорама” или по-скоро бързо ги забравят? Споменавали сме и друг път.
Бойко Василев: Ами извиваме им ръцете и те щат, не щат. Тук има и малко насили е в цялата тази работа. Някак си политик, забелязал съм го това, политик, когато види т.нар. човек от народа в репортаж, някак си е насилен да каже „Вижте колко мъдро мисли народът”. И ние използваме този древен номер, за да ги накараме да го чуят.
Водещ:Добре де, а външна политика дали да не ги караме по същата схема?
Бойко Василев:Вкарваме им и те много добре разпознават аргументите вътре. Например Гърция беше прекрасен аргумент за левица, за десница. За левицата, защото кризата е станала при дясно правителство. За десница –какво прави.
Водещ:Обаче не довърши и после използват.
Бойко Василев:Нека да използват. Това им е тяхната работа. Нашата работа обаче, пак казвам, е да правим включително това, което ние смятаме за интересно.
Водещ: Можем ли от безкрайния вятър да се опазим ние медиите, от безкрайния вятър на слугуването на рейтингите, Бойко? Защото в крайна сметка ние сме като скачени съдове.
Бойко Василев:Не можем да се опазим. Рейтингът съществува и трябва да се съобразим с него. Въпросът е да се стремим да направим сериозното интересно, а не обратното. Въпросът е каква политика водим и как по принцип правим журналистика, защото има едно също много нелегитимно обяснение на това. След като има рейтинг – ние не работим за рейтинг, следователно можем да си бачкаме скучно. Може въобще да не ни интересува това. Може да си правим – един доклад ще си напишем и това ще е.
Водещ: А от другата страна е лековатото показване на дадено събитие. Хайде да си поговорим за Уолстрийт и за това, че примерно можеше да се прочете в наши медии, че и там палят, и там има мародери. Ама дали само това е, което се случи там?
Бойко Василев:Според мен всяко поколение има своята революция и това е революцията на двадесет, двадесет и няколко годишните, които видяха, че благоденствието не е вечно. Усетиха кризата във всичките и аспекти – икономическа, социална, екологична.
Водещ: Че американската мечта е метафора вече.
Бойко Василев:Все пак те ще постигнат пак някакъв вид американска мечта. Историята на американския бунт е много богата. И по някакъв начин това може да бъде разказано на българите на български. Нали така, Велислава?
Велислава Попова :Да, може и то е подобно и на това, което се случва в Европа и ние от известно време няколко пъти пишем по чуждите източници, на които се доверяваме за протести и въобще какво се случва с младото поколение в Европа. И че това са за съжаление хора, които толкова трудно си намират работа. Те още на старта си – на 24, на 25 години нямат възможност да изберат работа, за която са учили и която е добре платена. В един момент трябва да се задоволят с каквато и да е работа, само да имат работа. И стигаш точката, в която това е несправедливо. Т.е. дори поколението на твоите родители е имало по-добри възможности. Ти си положил много усилия, но заради кризата и това, което се случва, нямаш шанс, нямаш избор, всичко е по-скъпо, нямаш пари и това започва да се появява в тези протести. По същия начин в Щатите след всичко, което се случи – кризата с ипотеките, невъзможността вече на хората по същия начин като преди да живеят на кредит. Малко или много едни от тях сравняват с това какво са могли преди 5-6 години и какво не могат сега, до какво няма достъп. Както пак по-младото поколение, което също няма достъп до това, пак е без работа. Безработицата – това е момента се смята за най-сериозният проблем в Щатите. Липсата на достатъчно работни места и от къде ще бъдат създадени. И когато виждаш, че пък хората, които уж са виновни или предизвикали финансовата криза, с изключение на малко процеси, скандали, на някакви по-скоро имиджови мерки за намаляване на бонуси, какви са отговорностите на банкерите и всичко това – продължават да живеят по същия начин. И то това предизвиква протестите срещу Уолстрийт и той за това имаше дни, в които вървеше по така наречените… Беше маршът срещу милионерите и вървеше по улиците в Ню Йорк, където са къщите на едни от най-влиятелните хора – от Мърдок до шефа на „Goldman sachs. Това е гигантското разделяне на две групи в обществото и какво ще се случи. И вече тук пак е въпроса между политикоикономически – какви решения ще се намерят. Както и сега дали решенията в Европа в крайна сметка ще помогнат и ще върнат потребление, ще върнат възможностите и заплащането на хората или следващите месеци ще има нови вълни на протести на много други места. И то не е да се успокояваме „Ето, вижте какво се случва в Гърция” и т.н. а да видим тук как ние решаваме проблемите си и колко от тях зависят от, пак казвам, европейските решения. Защото, ако Европа не е добре, няма как ние да сме заобиколени от криза и тя да не ни засяга.
Бойко Василев: Виж на-простото нещо. Най-простото нещо. Националния доход, който вкарват в България емигрантите. Ако той секне?
Водещ:Е, той вече намаля.
Бойко Василев:А ако секне съвсем? Това са неща, които няма как да ни подминат. И наред с националния доход емигрантите вкарват в България и свои ценности. Между другото, ако човек се вгледа в интелигентните форуми на част от българските медии, разбира колко понякога читателите знаят повече от нас. Да речем пишеш някаква статия за някакъв световен процес и виждаш отдолу десетина уточнения и то от първа ръка.
Водещ: И то за важни подробности.
Бойко Василев:И то за важни подробности. Много е интересно това.
Велислава Попова : Да, при нас всъщност форумът в dnevnik.bg – той се развива като допълнение, реакция. Много често те посочват дори грешки. Значи това е хубавото на интернет медията, че имаш много бърза взаимовръзка с читателите. Или пък се появяват хора, които са част от процеса или протеста и пишат анонимно, но виждаш, че те са били там. Тази седмица примерно имаше много хора, които се включват и казваха те на какво са били свидетели в секционните комисии, които са били. Допълваха и доизясняваха. По същия начин и с разни икономически процеси. Или пък от време на време с разбираемо популистките обещания или изказвания тук на наши министри, свързани с икономиката.
Водещ: Стигнахме накрая и до сатиричните цитати за взаимопомощ и други такива. Но пак няма да им обръщаме днес внимание, защото е ден за размисъл. Бойко, какви са приликите и разликите между протестиращите гърци и протестиращите американци? И защо българите не протестират като тях?
Бойко Василев: Протестиращите гърци са в по-голяма степен балканци. Те според мен инстинктивно усещат, че протестират срещу самите себе си. Докато протестиращите американци са срещу това, което Велислава назова. Срещу ексцесиите от златните години на 90-те, срещу виртуалната икономика, срещу натрупването на пари от нищо, срещу банкирането с деривативи и хетч фондове.
Водещ:Фалшивата американска мечта.
Бойко Василев:Срещу балонът, който през 90-те надуха. Илюзията е, че две по две е пет, шест, седем, осем. В никакъв случай четири. И срещу хората, които спечелиха от това. Срещу тази изкривена математика на виртуалната икономика. Докато Гърция има съвсем друга история на протести. До някаква степен анархистична, до някаква степен лява. Тя е насочена много често срещу всеки ред, но тя не може да разпознае проблема в самата себе си. Защото илюзията, върху която се крепеше Гърция, че ти можеш на думи да си антизападен, а на дела да взимаш парите на запада. Тази илюзия се срути и в нея участваха по-голямата част от гърците. Това беше илюзията включително, че този модел може да се разпространи и върху другите балкански държави, че, как да кажа, гръцкия износ на „усвояване на фондове” може да определи политиката на страни като България. Това тук понякога се приемаше с аплодисменти. Спомням си хора, които се възхищаваха на гръцкия модел, гледайки гърците как лъжат хубаво. Защо ние така не можем? Защо нас ни критикуват _ „Гледайте как се справят? Умно момче излезе…”
Водещ: Само не разбирам защо говориш в минало време, след като коментарите бяха – „Ето, на гърците им опростиха половината дълг, а ние тук сме най-бедните и дисциплиниране!”?
Бойко Василев:Ами аз съм склонен да поддържам тази логика. Аз съм склонен да Ви задавам този въпрос непрекъснато. Няма ли двоен стандарт? Нима, когато Гърция влезе в ЕС и след като започнаха тези неща, очите на всички бяха затворени? Сега гледах наскоро един разговор между двама големи политици икономисти в Германия. 92 годишния канцлер Хелмут Шмит и /…/. Те казаха „Нима не знаехме ние за това?” А единият беше финансов министър, когато всичко това се случваше. Напротив. Те знаеха, но се надуваше балонът с илюзията, че „Наливаме пари, те от само себе си ще се оправят.” Това стана за сметка на някои, включително и на нас. Защото ние бяхме жертва на ултралибералната илюзия. Колкото стискаш –толкова по-добре ще стане утре. И за това този протест тук от нашите хора е съвсем легитимен. Стискахме, стискахме, стискахме – хайде се, дайте! Дайте да видим каква е ползата от стискането.
Водещ: Изводът какъв е? Да не си стискаме международните новини и да обясняваме повече?
Бойко Василев: Аз лично гръцкия протест го разбирам, но не мога да го оправдая. Аз разбирам, че тези хора схващат: „Край! Безплатният обяд свърши!” Не мога обаче да го оправдая. Някак си ми се струва особено това объркване на националния празник, на парада вчера. Онзи ден мисля. И всичко това. Не мога да го разбера. Смятам, че за Гърция е време за обединение около националните ценности – за обединение и оцеляване, а не време за протест срещу всичко.
Водещ:Колко е важно да знаем какво се случва, за да имаме представа и за това какво зависи от нас и за това какво би трябвало да зависи от нас? Последен въпрос, Велислава. Понеделник какво ще бъде заглавието?
Велислава Попова : За „Капитал – daily” ли?
Водещ: За „Капитал – daily”, да.
Велислава Попова :Не знам още. Екипът, който работи по „Капитал – daily”. Предполагам, че ще е свързано с изборите, защото те са ултимативната новина – балотажът и това, което предстои, но естествено и другите теми, които са бюджет, решенията за спасяването на еврото, което всъщност за мен гигантският проблем с Гърция е първо забавянето на много по-твърда реакция, изисквана от евро лидерите и второ това, че в момента ние дори и като чакаме новините от техните среши, които се бавят, отлагат и са между обеди и вечери. Това продължава да ни дава усещането, че част от тези мерки са чисто имиджови, да успокояват пазарите. Не че няма нужда от тях, но някак си истинското решение е под въпрос. Дори за това последното, което се случи тази седмица с опрощаването на дълга и един дълъг списък го разчетохме като глътка въздух, но…Радостта и празнуването се отлага, защото ще видим какво ще се случи до края на годината.
Водещ:Кажете ми само с да и не. Имат ли нужда българските медии повече да говорят помежду си? Имат ли нужда от спасение? Бойко?
Бойко Василев: Имат нужда да говорят помежду си. Имат нужда спасението да дойде от тях самите. А не от широкия свят, където спасение дебне от всякъде. Имаме нужда да разговаряме, имаме нужда да се разберем помежду си и това, от което най-вече имаме нужда е да поставим себе си под съмнение, да се усъмним в себе си. Да сме критични първо към себе си.
Водещ: За да не спираме да мислим – мислете до края на деня. Утре е ден за гласуване на балотажа. Хубав съботен следобед.
