в. Банкер | 30.12.2015

На мнозина навярно не им е съвсем ясно каква точно е ползата от досегашната работа на Българската агенция за инвестиции. Чуждестранните капитали някак подозрително ни отбягват въпреки формално ниските данъци, а прословутите сертификати, които се издават на вложителите, пък не служат за нищо друго освен за пиар на съответния министър. Има обаче едно нещо, в което въпросната агенция е добра – усвояването на милиони от европейските фондове. През последните години на нейно разположение бяха цели 15 млн. лв. от проекта "Популяризиране на предимствата за инвестиране в България". И сега настана време да се види колко ефективно са използвани парите.
Първоначалната идея бе да се излъска имиджът ни пред света като инвестиционна дестинация. Но от нея като че ли остана само споменът за скандалния клип, завъртян по CNBC и Bloomberg в Европа и Азия и по CNN в САЩ, в който картата на страната бе изобразена без ключови градове от Югозападния регион като Сандански, Петрич и Мелник. За изработката на рекламните материали бяха дадени над 4 млн. лв. на консорциума "Инвестиционен прогрес" (съставен от агенциите "Публисис" на Николай Неделчев и "Адиа" на 98-годишната Юла Демирева). И днес няма да е никак пресилено, ако кажем, че средствата са похарчени за рекламни кампании, чиято ефективност никой не може да посочи.
Освен клипа с осакатената България и другите видеа от скъпия проект остана и друга следа – шест стратегически, маркетингови и правни анализа. От тях разбрахме нещо, което от години знаем много добре – че над 90% от инвеститорите срещали бариери при започването на бизнес у нас (б.а. – в повечето случаи се посочват сложните, скъпи и бюрократични процедури). При това положение не е учудващо, че едва 7.2% от фирмите имали намерения да вложат пари в нашата държава през следващите две-три години. Иначе според две трети от потенциалните инвеститори страната се ползвала с добър имидж в чужбина и се нареждала на второ място по привлекателност като инвестиционна дестинация след Турция, изпреварвайки Румъния, Сърбия, Словакия и Украйна. За сравнение, през 2011-а тя е заемала четвърто място сред конкурентните в региона.
Тези данни, разбира се, вече не са актуални, тъй като анализите са правени през 2013-а. Нови обаче няма, защото парите свършиха. Така, поради финансовия недоимък, всички стратегии и кампании за насърчаване на чуждестранните вложители ще продължат да се правят според дадените тогава препоръки. Не се предвижда промяна и в определените като най-атрактивни за инвестиции пет сектора: електроника и електротехника, транспортно оборудване и машиностроене, информационни и комуникационни технологии, химическа и хранително-вкусова промишленост.
Част от проекта "Популяризиране на предимствата за инвестиране в България" бе и рекламирането ни в западни издания. Оказа се, че 61% от аудиторията, видяла онлайн банерите в сайтовете на Financial Times, е от Великобритания, САЩ и Хонконг. Според проучване, проведено сред читателите на Bloomberg Business Week пък, между 80 и 89% са видели части от различните реклами, между 49 и 53% са прочели целите реклами, а 14 на сто са запазили нашите рекламни карета.
Имаше и интернет кампания чрез публикуването на 20 банера в рекламни, бизнес и професионални мрежи и сайтове. Те водеха (чрез хиперлинк) до интернет страницата на Българската агенция за инвестиции. Сайтът й се популяризира и в социалните мрежи като "Линкедин" и "Фейсбук". Освен това бе създадена WEBINAR платформа за представяне онлайн на нейната дейност и проекти.
Без никакво съмнение "гвоздеят в програмата" бяха двете международни конференции през последните два месеца в Ню Йорк и Шанхай със съпътстващите ги кръгли маси. Бюджетът за тях бе 600 хил. лв., като освен самите събития с парите се проведоха и четири конкретни кампании за популяризирането им, интервюта и други. Във форума в Шанхай участваха 36 български компании и 100 китайски. Именно там се подписа споразумението между "Калия Българска роза" ООД и китайската "Шиаджейзонг Сентай гарден констракшън енджинеринг Ко" за създаване на съвместно дружество за производство на розово масло и отглеждане на рози.
По думите на изпълнителния директор на Българската агенция за инвестиции – Стамен Янев, резултатът от срещите и контактите в Ню Йорк също бил добър. Американски фирми проявили интерес да инвестират в сектора "Машиностроене" и по-специално в производството на минно оборудване и на катализатори.
По 15-милионния проект на агенцията са отпечатани и над 162 хил. брошури, представящи приоритетните сектори за привличане на инвестиции, които са преведени на 10 езика и разпространени до всички наши търговски представители в чужбина. Проведени са общо 19 международни форума, пет конференции със световна бизнес медия, както и 11 кръгли маси на три континента. Осъществени са също 13 информационни кампании сред българите в чужбина и пет журналистически тура за представяне на страната в чуждестранни медии. "В резултат на изпълнените дейности по проекта се наблюдава траен ръст на инвестиционния интерес към България. Сертифицирали сме 192 инвестиционни проекта на стойност 13 млрд. евро, или приблизително 40% от всички реализирани преки чуждестранни инвестиции у нас. За периода на проекта "Популяризиране на предимствата за инвестиране" в агенцията са постъпили общо 835 инвестиционни запитвания от различни държави, сред които Холандия, Русия, Люксембург, Швейцария, Белгия, САЩ и други", обобщава Янев.
Доколко всичко това е резултат от проведените кампании обаче никой не може да каже. Очевидно е само, че с изчерпването на европейските милиони ще изчезнат и фишеците, които чиновниците ни пускаха, за да оправдаят разходите.
***
Позиции:
"Страната е привлекателна за чуждестранните инвеститори с политическата си стабилност, евтината и квалифицирана работна ръка, както и подобрената инфраструктура. Ключовата дума, за да привличаме инвестиции, е доверие", коментира преди дни изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ) Стамен Янев. Проблемът пък е липсата на достатъчно квалифицирани кадри.
"Правителството трябва да се фокусира в 3-4 ключови сектора, които да развие така, че да може да привлича инвеститорския интерес", коментира и Светослав Младенов, директор на БАИ от септември 2013-а до януари 2015 година.
Според Борислав Стефанов, който бе директор на агенцията между май 2010-а и септември 2013-а, инвестициите тепърва ще нарастват, тъй като държавата ни е силна в сферата на аутсорсинга и експортно ориентираните дейности.
На свой ред заместник-министърът на икономиката Даниела Везиева посочва четири сектора, които ще бъдат приоритетни в следващите години. Това са ИТ, машиностроене (мехатроника), туризъм и креативни и рекреативни дейности. "Това, което ни липсваше в годините назад, е планиране. Добрата икономика предполага 90% планиране и 10% обстоятелства", изтъкна тя. По думите й, за да има по-голям инвеститорски интерес, е необходима не само национална, но и регионална политика.
***
Фактите – такива, каквито са
За първите 10 месеца на годината преките чуждестранни инвестиции у нас се увеличават с над 37% в сравнение със същия период на 2014-а. Но не си мислете, че зад впечатляващия резултат стоят нови заводи и работни места. Става дума за счетоводен ръст, дело на "Лукойл България". През юли дългът на дружеството от 900 млн. евро бе трансформиран в акции, което се отрази в статистиката като увеличение на чуждестранните инвестиции в дялов капитал за сметка на дълговите инструменти. Ако тази маневра бъде извадена от сметките, не остава почти нищо за отчитане.
Важно е също и това, че повече от половината от парите са дошли от Холандия (766 млн. евро) – там е регистрирана компанията майка на "Лукойл". На следващото място се нареждат Швейцария (113 млн. евро) и Кипър (100 млн. евро) – все държави, от които няма как да очакваме големи и сериозни вложения.
***
Текст под снимка
Изпълнителният директор на Българската агенция за инвестиции Стамен Янев (в средата) и предшествениците му Светослав Младенов (вляво) и Борислав Стефанов виждат сериозен ефект от похарчените 15 млн. лв. за реклами.

Стр. 25

www.24chasa.bg | 29.12.2015

Продуцентите Иван Христов и Андрей Арнаудов ще правят съвсем нов телевизионен формат. В “Мама готви по-добре” две фамилии застават една срещу друга, за да подложат на изпитание връзката между майка и деца, да докажат силата на семейната свързаност и да се изправят срещу също толкова силен семеен опонент.
В играта два отбора, съставени от майка и нейната голяма дъщеря или син, ще се състезават на готварския плот, за да се преборят за благоволението на съдията. В горещата семейна битка всеки отбор ще получи по една основна съставка, с която майката трябва да измисли рецепта и да дава инструкции, а синът или дъщерята да я изпълни за 30 минути. Майките могат да се намесят в приготвянето, но това ще намали времето им наполовина. Двете семейства ще готвят последователно. Кастингите за шоуто приключват на 16 януари. То тръгва през пролетта по Би Ти Ви.

Оригинална публикация

в. Сега | Светослав СПАСОВ | 22.12.2015

Българските телевизии очевидно твърдо вярват, че са открили успешната формула за правене на новогодишни програми, която зрителите одобряват и харесват. Затова на 31 декември срещу 1 януари аудиторията вече от години гледа едни и същи рубрики, подредени по един и същ начин. БНТ, bTV и Нова за пореден път ще ни оставят в ръцете на популярните си лица, с които прекарваме времето си и през всички останали дни от годината. Същите ни забавляваха за Ч. Н. Г. и през 2015-а, и през 2014-а, и през 2013 г., а и преди това. Празничната програма по bTV започва в осем вечерта със специално издание на "Комиците". В него гостуват Орлин Горанов, Веселин Маринов, Д2, Лора Караджова и Кристо, "Акага" и др. След това щафетата се поема от "Шоуто на Слави". За последните часове на старата година bTV е приготвила хумористичното предаване "Папатаци" с водещи Сашо Кадиев и Яна Грудева. По всички изглежда, че то ще се конкурира с "Господари на… ", показвайки различни гафове в ефира (и не само), направени по света през 2015 г. "Папатаци" ще приключи непосредствено преди речта на президента Росен Плевнелиев. Както е ставало и преди, 2016 г. ще започне по bTV с концерт на изпълнителите от телевизия "Планета".
Пак по традиция акцентът в новогодишната програма на Нова телевизия пада върху "Господари на ефира". Заключителното му издание започва в 22.30 ч. Преди това има филм – "Карибски пирати 4: в непознати води" с Джони Деп и Пенелопе Круз. След полунощ Нова залага на празничен концерт на финалистите в "Х фактор". Който все още има сили да гледа към екрана в 2 часа, ще види конкурса "Мис Вселена", провел се тази неделя срещу понеделник в Лас Вегас. В него се получи голям гаф, след като водещият обърка името на победителката и сложи короната на главата на друго момиче. След това короняса 26-годишната филипинка Пиа Вурцбах, а ощетената състезателка се разплака.
По коледните празници БНТ единствена има навик да напуска студията си и да излиза на улицата, докато частните програми предпочитат много-много да не си показват носа навън. За 16-а поредна година БНТ1 ще излъчи концерта "Сцена под звездите" от площад "Александър I" в София. Прякото предаване започва на 31 декември в 22.00 и ще продължи до 1.20 ч. Тази година в "Сцена под звездите" участват поп изпълнителите Б.Т.Р., Орлин Павлов, Михаела Филева и др., а фолклор ще пеят Нелина, "Канарите" и ансамбъл "Български ритми". Водещи на празника са певицата Йоанна Драгнева и лицето на БНТ Георги Ангелов. От "Сан Стефано" 29 съобщиха, че очакват на площада над 20 000 души.
Сутрешните блокове няма да спират, а единственият им почивен ден е на 1 януари. В останалите работни дни на екран ще са и Антон Хекимян по bTV и Даниел Михайлов по БНТ1. В Нова телевизия пък Ани Цолова и Виктор Николаев временно ще развалят тандема и ще работят поединично. През повечето дни и "Тази сутрин", и "Здравей, България", и "Денят започва" ще запазят обичайното си работно време. Само на Бъдни вечер и на Коледа предаванията ще започват в 7.00 ч..
На Бъдни вечер по обяд БНТ1 ще излъчи фолклорен спектакъл "Ние, българите", руския балет "Лешникотрошачката", както и чисто нов роден филм – "Коледа", създаден през 2015 г. От 17.55 ч. телевизията показва пряко празнично богослужение от храма "Александър Невски". В 20.30 ч. започва посланието на патриарх Максим, а за 20.40 ч. е планиран концертът "Вечните песни на България" с участието на Маргарита Хранова, Васил Найденов, Орлин Горанов, "Сигнал", Кристина Димитрова, Нели Рангелова и др. На следващата сутрин каналът ще предаде директно от "Александър Невски" коледното богослужение, след това се пренася във Ватикана за приветствието "Урби ет орби" на папа Франциск. В 15.30 ч. телевизията се връща в едно от студията си, за да покаже концерт на Йорданка Христова, Орлин Горанов, Веселин Маринов, Йоанна Драгнева и др.
На Бъдни вечер по bTV предстои филмов маратон, който започва в 12.30 ч. и продължава до 2.30 ч. през нощта. Като по-интересно заглавие в четвъртък се очертава холивудската продукция "Принцесата на Монако" от 22.30 часа. В биографичната лента, посветена на Грейс Кели, участват Никол Кидман и Тим Рот. На Коледа по традиция bTV излъчва концерт на Веселин Маринов. За вечерта е планиран благотворителният спектакъл "Българската Коледа" под патронажа на президента Росен Плевнелиев. Следва филмът "Бел ами" по едноименния роман на Ги дьо Мопасан. Версията е британска и в нея участват Кристин Скот Томас, Ума Търман, Робърт Патисън, Кристина Ричи и др.
Освен с филми в тихата свята нощ Нова телевизия се е приготвила и с няколко авторски предавания. От 20 часа ще видим коледен концерт на участниците от "Х фактор", после има коледно издание на "Господари на ефира". В прамтайма филмът е "Кейт и Леополд" с участието на Мег Райън и Хю Джакман. Навръх Коледа по Нова отново ще преобладават филмите. Вечерните заглавия са "Осем герои" с Пол Уокър и Джейсън Бигс и "Просто секс" с Натали Портман, Аштън Къчър и Кевин Клайн и др. В петък на обяд НТВ е програмирала концерт на родната супер група "Легендите", в която личат имената на Данчо Караджов, Стенли, Митко Кърнев от Д2, Любо Киров и т.н.
И тази година телевизиите няма да се откажат от традиционните си новинарски обзори. Този по bTV ще е на 27 декември от 18 часа с водещи Гена Трайкова и Венелин Петков. Обзорът по Нова също ще е на 27 декември, но в сутрешния блок "Събуди се". Вечерта телевизията ще направи ретроспекция и на някои от репортерските разследвания на Васил Иванов и Марин Николов през годината.
***
ЗА НАЧАЛО
За разлика от други сезони, когато през януари се въртят най-често повторения на стари предавания, този път bTV стартира годината с две нови заглавия. Премиерите се наричат "Играчи" и "Българи на три морета". Форматът "Играчи" тръгва на 1 януари в 18.00 ч. От телевизията определят жанра като документален филм с елементи на пародия. В проекта участват основно млади актьори, а сюжетът разказва за живота на три момчета. Продуцент на "Играчи" е самата bTV в партньорство с трима външни автори – режисьора Мартин Райковски, сценариста Борис Борисов и Андриян Генчовски. Пак на 1 януари в 22 часа е началото на втората премиера – туристическото комедийно риалити "Българи на три морета". В него ще става дума за приключенията извън страната на колоритна българска двойка. Мъжът и жената ще обикалят различни точки на света, без преди това да са пътували извън България и без да знаят никакви чужди езици. Главни герои в "България на три морета" ще са Мис Джуки Габриела Радославова и бодигардът Емил Каменов, които преди време спечелиха "Къртицата".

Стр. 14

Offnews.bg I 21/12/2015

Управителният съвет на Българското национално радио е свалило от ефир предаването на Петър Волгин "Деконструкция".

Това съобщи във Фейсбук самият Волгин и добави, че не "е сърдит на хората в БНР".

Свалянето на "Деконструкция" идва след предупреждението БНР да отнесе глоба от СЕМ за 3 хил. лева.

По думите на председателя на СЕМ Георги Лозанов предаването на Петър Волгин системно отказва да спазва изискването за плурализъм на мненията, което е задължително за обществените медии. В регулаторния орган има оплаквания от съдържанието на "Деконструкция" – често се говори срещу Реформаторския блок и ГЕРБ, срещу НАТО, но тяхното мнение не намира място в предаването, добави Лозанов.

Ето какво написа във Фейсбук Петър Волгин:

Управителният съвет на Българското национално радио е свалил предаването "Деконструкция". Не се сърдя на хората там. Те си пазят постовете, а пазенето на постове минава през отстраняването на всеки, който не е удобен на властимащите. В медийния сектор нещата се развиват така – властта разпорежда на СЕМ какво да направи, СЕМ козирува и нарежда на БНР какво да направи, БНР козирува и изпълнява нарежданията. Проблемът на всичките тези хора е, че не могат да мислят самостоятелно. Ако можеха да мислят, щаха да видят, че с подобни мракобесни действия постигат цели, напълно противоположни на желаните от тях. Всеки управляващ, който посегне на медиа, слага край на кариерата си. Разбира се, лакеите на управляващите ги чака същата съдба. Изобщо екипът на "Деконструкция" е убеден, че битката едва сега започва и че "победа будет за нами".

Оригинална публикация

Списание БИОГРАФ I 21.12.2015

Поредицата литературни шедьоври в комплект със списанието продължава с разказите на Чехов

След като през декември новата инициатива на “Биограф” стартира с пускането на разказите на Мопасан в комплект със списанието и предизвика фурор на пазара, в навечерието на Коледа най-голямото българско месечно издание излиза в комбо-пакет с друга класика – избрани истории от Антон Павлович Чехов. Януарският брой и стилно оформеното томче отново са на ексклузивната обща цена от 8 лева.
На корицата на 52-ия поред “Биограф”е най-популярната световна певица в момента – Адел. На сладкогласната англичанка са отделени 22 богато илюстрирани страници, проследяващи житейската съдба и кариерата й, както и всички драми от личния й живот, вследствие на които песните й са толкова съкровени и вълнуващи.
Сред другите хитови материали в новогодишния “Биограф” са голям очерк за примадоната на съветската и руската естрада Алла Пугачова и ексклузивни интервюта с кънтри-легендата Кени Роджърс и любимката на няколко български поколения Кичка Бодурова. Списанието отделя 11 страници и на народната лечителка и гадателка Вера Кочовска, от чиято смърт се навършват 5 години през февруари.
Очерци за футболната легенда Йохан Кройф, за скандалджията на световния тенис Джон Макенроу, за актрисата-секссимвол София Вергара и за френската кралица Мария Антоанета допълват богатото съдържание на януарския “Биограф”, който излиза в увеличен обем с 24 допълнителни страници.

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА, Мартин ДИМИТРОВ, Мила ЧЕРНЕВА

Сайтове без ясен собственик и с псевдоновини създават информационен хаос в българския интернет

"Ексклузивно! Владимир Путин за България: Истината е, че има един голям народ в този свят, пишат с наши букви, говорят с нашия език, винаги сме си помагали. Те са наши братя по вяра и по кръв. Дружбата ни е стара и ние няма да ги изоставим, въпреки че станаха фронтова държава на НАТО за война срещу нас. БОГ с нами, а ние с вас…" Ако този текст ви е познат, вероятно до него ви е отвело заглавието "Няма да изоставя България, въпреки че ми забиха нож в гърба", което твърди, че цитира руския президент. Може да сте го прочели в dunavmost.bg, petel.bg, sekirabg.com или bradva.bg – няма и значение къде точно, защото информацията е до голяма степен една и съща. И както сигурно се досещате, невярна.
Няма да намерите допълнителна информация къде, пред кого и по какъв повод Владимир Путин е казал тези думи. Всяка медиа е цитирала предишната – petel.bg се позовава на dunavmost.bg, dunavmost.bg – на dailypress.bg, които пък нямат източник. Такъв липсва и в bradva.bg, но за сметка на това историята е разкрасена, като към "цитата" на руския президент са добавени думите: "Два пъти сме освобождавали тази държава и ако се наложи, ще го направим и трети път."

Вижте цялата инфографика

Това е само един от ярките примери за една по-особена част от информационния хаос в българския интернет през последните години. Някои виждат зад това конспирация и подозират, че сайтовете се финансират щедро с рубли от руския бюджет за хибридна война. За това на етапа няма никакви обективни доказателства. По-вероятното обяснение е, че те са комбинация от журналистически непрофесионализъм и много голяма доза лични пристрастия на хората, които ги списват.
Тази категория сайтове бълват псевдоновини на конвейер, много рядко публикуват оригинално съдържание и почти никога не спазват дори най-базовите правила на журналистиката. Цитират се едни други, много често нямат ясен собственик или издател, а дори и зад тях да стои някаква фирма, според документите за нея обикновено работи само един човек (ако изобщо е нает някой). Смесват фалшиви новини с ШОК-иращи заглавия от ежедневния информационен поток, подобно на кафявите сайтове "Блиц" и ПИК. Всъщност мнимите сайтове често се позовават именно на медиите, свързани с депутата от ДПС Делян Пеевски, и копират съдържанието им, понякога дословно. Голяма част от тях се разпространяват главно чрез споделяне в социалните мрежи, но има и такива, които попадат в топ 1000 на най-посещаваните български сайтове според класацията на similarweb.com. В комбинация с големия им и непрекъснато растящ брой ефектът от псевдомедиите се мултиплицира. И води не просто до дезинформация, а до сриване на доверието на хората към журналистиката като цяло.

Кои са мнимите медии

Ясна класификация на този тип сайтове няма как да бъде направена. Проследихме някои от тях, без да претендираме за изчерпателност, за да проверим ясно ли е кой стои зад тях и на какви теми залагат най-често. Част от тях официално са агрегатори на новини (RSS), т.е. единственото, което правят, е да намират автоматично нови текстове от други сайтове, които после показват само със заглавията им и връзка към първоначалния източник. Други фактически са агрегатори, макар официално да се представят за информационни агенции. Трети пък са сайтове на регионални медии, които понякога имат и хартиени издания. Дори те обаче не са имунизирани срещу желанието за повече кликове или пък убежденията на собствениците им. Ако се върнем на "новината" за ножа в гърба на Путин, тя първо е публикувана в сайта на най-големия югозападен всекидневен таблоид dailypress.bg, чийто управител до април 2014 г. е общинският съветник от "Атака" в Гоце Делчев Павел Петелов, а към днешна дата според сайта на медиата той е директор "Маркетинг и реклама". Името на журналиста, което стои на текста за Путин, обаче липсва в списъка с работещите за таблоида.
Преди две години българският блогър, живеещ в Канада, Красимир Гаджоков публикува списък с анонимни "медии". Към началото на декември тази година в него има 65 сайта, за които няма публикувана информация за собственост (физическо лице или име на фирма), както и телефон или физически адрес. След като публикацията на Гаджоков придоби популярност, а той създаде приставка за интернет браузъри, която да предупреждава при зареждането на подобни сайтове, част от тях добавиха информация за собствеността си. Но други като budnaera.com, bradva.bg и bultimes.com остават в списъка. За "Капитал" Гаджоков каза, че причината да започне да класифицира тези сайтове е практиката за тиражиране на клевети от всевъзможни източници, които се приемат напълно безкритично. "Оказа се, че почти никой от тях няма не само източник или автор на материала, но дори и посочено кое физическо лице или фирма притежава сайта", коментира Гаджоков. Той ограничава своето проучване само до сайтове, които претендират да информират гражданите по обществени въпроси, защото те създават нагласи за обществените процеси. "Няма нищо осъдително в това някой да направи интернет медиа, която да печели чрез реклами", казва Гаджоков. Но според него няма логично обяснение за поведението на по-голямата част от тези сайтове. "Имайки предвид тематиката, "шаблона" на "новините" им, систематичността и постоянната посока на техните публикации, те най-вероятно са издържани от хора с интереси да внушават определени обществени тези, предимно клевети и очерняне на политическия противник", смята блогърът.
Друг блогър – Милен Георгиев – пък решава да направи проучване как се финансират подобни медии, след като статии от тях заливат Facebook стената му. Въпреки че не успява да направи конкретни обобщения, Георгиев остава с убеждението, че "сайтовете харчат чужди пари и повечето се опитват да скрият собствеността си". Проучването на блогъра води до следните интересни открития. Собственик на домейна bultimes.com се оказва Крум Фильов Фильовски, а зад сайта не стои търговско дружество. Единствената активна фирма на Фильовски има загуба от 48 хил. лв. за 2011 г., 58 хил. лв. за 2012 г., 69 хил. лв. за 2013. За 2014 г. фирмата има печалба от 10 хил. лв. Георгиев намира още, че budnaera.com е регистриран през 2013 г. на името на Адриан Антонов, който живее в Аръндел, Австралия. "В австралийския търговски регистър намерих само едноличен търговец, регистриран на същото лице, а за този тип фирми там няма счетоводни данни", пише Георгиев.
Влиянието на псевдомедиите изобщо не е малко. Най-големите десет сайта без ясна собственост, които "Капитал" провери, са генерирали общо над 5.5 млн. клика само през октомври тази година.
За същия месец например similarweb.com регистрира 1.6 млн. импресии за bradva.bg, което поставя сайта на 125-о място по посещаемост сред българските уеб страници. Ресурсът, с който се постига огромното количество съдържание (от първия текст на сайта на 23.01.2014 г. до 01.12.2015 г. са публикувани 21 546 статии), изглежда доста скромен. Според Търговския регистър единствената фирма, която е регистрирана на името на собственика на домейна на bradva.bg – Петър Папакочев, е търговското дружество "Новуз медия" ООД (с предишно име "Акваголд" ЕООД). То има само един социално и здравно осигурен служител освен тримата си съсобственици. В сайта почти няма оригинално съдържание – проверка в търсачката показва, че в 7650 от тези статии екипът на bradva.bg е цитирал ПИК или "Блиц". Много статии пък се позовават на други подобни мними медии, чуждестранни агенции и т.н. Подобна е ситуацията в dunavmost.bg, където според трима запознати източници от медийния пазар в Русе работи само един човек.
"Капитал" се опита да зададе въпроси на някои от сайтовете, които имаха посочени контакти. Не успяхме да се свържем или не получихме отговор от dunavmost.bg, bultimes.com и budnaera.com. А от bradva.bg ни отговориха, че концепцията им е да покрият "максимален брой теми", така че да привлекат по-широка аудитория. "Съдържанието на сайта е тип "дайджест" и отразява всичко – от изчерпателни местни и международни новини до теми за жената, здраве, спорт, пътешествия, история, хумор, астрология и много други", отговарят от екипа на bradva.bg. И добавят, че докато авторските им материали "ежедневно биват разпространявани от други медии", те си сътрудничат "успешно с редица колеги съобразно законите на Република България".

Любимата тема – руското величие

Освен, че често копират съдържанието си от други медии, сайтовете с псевдоновини подхождат крайно тенденциозно към информационния поток. Много от тях имат изключително явна проруска и антиевропейска, анти-НАТО и анти-САЩ насоченост. Прави впечатление например, че сайтовете се заиграват с темата за разпадащия се и слаб ЕС, чиито устои според тях биват подривани от бежанците (виж инфографиката). Друга любима тема, особено в последния месец, е конфликтът между Русия и Турция. Когато например в руския жълт сайт bloknot.ru политологът Леонид Крутаков е цитиран да казва, че има вариант Турция да затвори морския път през Босфора за руски кораби, "новината" веднага се озовава в "Блиц", а bradva.bg я прецитира оттам със заглавие "Турция затваря Босфора за руските кораби?". "Memoria de futuro" също публикува статия, в която се твърди, че според свидетели от Истанбул десетки руски кораби са се струпали в района на Босфора, и се позовава на РИА "Новости" и РТ. Същата новина излиза и в "Правда". Разбира се, българските сайтове пропускат да отбележат официалното опровержение на РИА, което е публикувано скоро след първоначалната статия и се позовава на Министерството на отбраната на Русия.
Във вътрешнополитически аспект псевдомедиите също имат ясни любимци и хора, които нападат. Тъй като bradva.bg и dunavmost.bg например копират огромна част от съдържанието на "Блиц" и ПИК, тяхната политическа позиция не се различава много от тази на медийните говорители на Пеевски и се състои основно от атаки срещу президента Росен Плевнелиев, Реформаторския блок и вече бившия министър на правосъдието Христо Иванов. "Масово тези сайтове показват крайна сензационност и липса на източник, при положение че е кристално ясно как "новината" не е оригинално тяхна", обобщава Красимир Гаджоков.
Понякога не е трудно за псевдоновините да стигат и до сериозни иначе медии. Водещият на "Панорама" Бойко Василев дава пример: "Лъжите и клеветите се цитират от жълти вестници, оттам – към радиостанции и телевизии – и така, докато по метода на Гьобелс, се превърнат в истина." Така отговорността на сериозните медии става още по-голяма. Защото, както казва Василев: "В тази система от концентрични кръгове на манипулацията журналистите, които цитират, не са наивници, а съучастници."

Задушаващата хватка на псевдомедиите

Освен че не играят по правилата на журналистиката, сайтовете, които разпространяват фалшиви новини, сриват доверието на хората в медиите като цяло. "Замърсяването на публичната среда с неистини е само по себе си опасно. То "разболява" общественото мнение, прави го податливо на всевъзможни внушения, включително на опасен радикализъм", предупреждава Николета Даскалова от фондация "Медийна демокрация". Според нея честите практики на дезинформация отнемат и от и без това твърде крехкото доверие на гражданите към българските медии. "Остава сянка на съмнение, че едва ли не всички медии и журналисти са лъжливи, склонни да заблуждават публиката или просто че са некомпетентни", добавя Даскалова. А колко важно е доверието припомня с друг пример и Жана Попова, асистент в журналистическия факултет в Софийския университет: "Световните агенции за информация защитават авторитета си, защото от доверието на медиите към информацията зависи абонаментът за тях."
Изкривяването на медийната среда е опасно и според Бойко Василев, водещ на предаването "Панорама", който казва, че тези сайтове задават фалшива публичност, а оттам и лъжливи мнозинства. "Нормалните, здравомислещите хора започват да се чувстват малцинство, въпреки че не са", казва Василев и добавя: "Пораженията върху обществения морал са доста големи."

Решението е в (само)регулацията

Според Мария Черешева, заместник-председател на Асоциацията на европейските журналисти в България (АЕЖ), в тази ситуация на огромно информационно замърсяване медиите, които претендират за сериозност и високо качество, носят дори по-голяма отговорност. И не трябва да оставят надпреварата за бързина и кликове да остави на заден план проверката на информацията и разговорите с източници.
Освен да следят за собственото си качество обаче, сериозните медии – а и не само те – трябва да водят и активна кампания срещу манипулативните издания. Според медийния юрист Бойко Боев трябва да се акцентира на медийното ограмотяване на публиката, а за проблема да се говори от политици и медии. "Хората не могат да направят разлика между това, което четат в интернет, и това, което гледат по телевизията и четат във вестниците. Трябва да се следи медиите да спазват правилата за съдържанието си. Има начин държавата да направи това", смята Боев и добавя, че е нужно онлайн медиите специално да приемат правила за качеството си, за модериране и отговор на оплакванията. Бойко Василев заключва, че ако в България лъжата не може да бъде различена от истината, проблемът е много по-голям и изисква по-дълбок подход, включително аудиторията сама да си поиска истината.
Сайтовете, които тиражират скандални новини и изопачават реалността, обикновено се радват на голяма популярност сред обществото именно заради сензационния си характер, смята Мария Черешева. "Това ги прави и атрактивни за рекламодателите, дори и на автоматично ниво чрез Google реклама например. Така сериозните медии са поставени в неравностойна конкуренция, защото те инвестират ресурси в подготвени екипи и време в разработката на качествени материали", смята журналистката. Но според нея това не е най-страшното – подобни сайтове лишават аудиторията от основното й право на достъп до информация, като по този начин унищожават репутацията на журналистиката като цяло и сриват крехкото доверие на гражданите в медиите. Затова е нужно подобни сайтове да бъдат отбелязани на медийната карта, да бъдат регулирани или – ако не търпят регулация – манипулациите им да бъдат разобличавани.

Стр. 52 – 53

Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 19.12.2015

Близо две години след като обяви, че купува вестника, Петьо Блъсков намери финансиране и финализира сделката Разделянето с "24 часа" обаче няма да е пълно

След близо 18 години съвместно съществуване в рамките на една медийна група "Труд" и "24 часа" се превърнаха в устойчиво словосъчетание на вестникарския пазар. И както подобава на едно такова дълго съжителство, раздялата е трудна. Близо две години на медийния пазар се коментираше, че Петьо Блъсков иска да стане собственик на вестниците "Труд" и "Жълт Труд". През пролетта на 2014 г. той обяви, че ги придобива от настоящия собственик на групата Венелина Гочева, през лятото стана главен редактор на вестника, а сега на границата между есента и зимата на 2015 г. става и реалното прехвърляне срещу 3.6 млн. евро.

Според публикация на Club Z през седмицата Блъсков е обявил пред екипа си, че финализира сделката и че редакцията на "Труд" се изнася от Полиграфическия комбинат. Петьо Блъсков потвърди тази информация, като каза, че новата ще е в неговите офиси до КАТ. "Цял живот съм в Полиграфическия комбинат и с радост ще се изместя на ново място", заяви той.

Разделянето обаче явно няма да е пълно, като според Венелина Гочева двете издания ще продължат да си партнират и да предлагат рекламни пакети заедно. Което означава и че фундаментална промяна от настоящата ситуация няма да има – след поемането на "Труд" от Блъсков реално споделеното редакционно съдържание между двете издания доста намаля.

Една дълга сделка

Публикуваният в Търговския регистър договор потвърждава, че Блъсков придобива специално създаденото за целта "Труд медиа" чрез "Блъсков медиа" – и двете са регистрирани през април 2014 г., дни преди той да обяви, че е договорил с Гочева покупката. Самата тя пък от дългогодишен журналист и главен редактор на "24 часа" се превърна в издател година по-рано, като купи "Медийна група България холдинг" от Огнян Донев и Любомир Павлов.

Преди продажбата на участието в "Труд медиа", което става по номиналните 5 хил. лв., сделката предвижда собственикът на изданията "Медиа холдинг" да му продаде срещу 3.6 млн. евро марките "Труд", "Дневен Труд", "Жълт Труд", "Седмичен Труд", "Нощен Труд", "Нощен труд – вестникът, който не спи" и домейна trud.bg. От тях в момента на пазара излизат само "Труд" и "Жълт Труд", както и сайтът им. Парите за това пък трябва да дойдат от заем от новия собственик "Блъсков медиа".

Откъде се финансира самият Блъсков не е официално известно и той не пожела да навлиза в детайли. Според източник, близък до сделката, тя е финансирана със заем от Първа инвестиционна банка. Това е и логично, доколкото според Имотния регистър през последните девет години Петьо Блъсков, фирмите и семейството му са получили от ПИБ ипотечни кредити за 3.5 млн. лв. Същевременно и редакционната политика на вестника в последните месеци върви неотменно по линията на интересите на фирми около банката, опериращи ски съоръженията в Банско и Витоша, и единия от големите й акционери Цеко Минев, който е председател на Българската федерация по ски.

Очевидно трансферът не става на секундата, тъй като е предвидено и обезпечение за плащане на пълната цена. От документите около събранието на директорите на "Медиа холдинг" става ясно, че "Труд медиа" учредява в полза на "Медиа холдинг" първи по ред особен залог върху своя данъчен кредит за вземания в размер на 720 хил. евро по повод плащането на ДДС на цената от 3.6 млн. евро. А също така и трети поред залог върху самите прехвърлени марки на стойност 4.32 млн. евро. Предишните два вероятно са в полза на Инвестбанк, която през 2012 г. финансира придобиването на медийната група от Венелина Гочева. Самото дружество "Медиа холдинг" също е заложено в полза на Инвестбанк срещу 15 млн. евро.

Продавачът "Медиа холдинг" е декларирал, че към момента на сделката и вписването на промяната в собствеността дружеството "Труд медиа" няма непогасени данъчни задължения, както и такива към доставчици. След януари 2016 г. всички бъдещи задължения на "Труд медиа" се поемат от "Блъсков медиа".

Полуразвод

"Това е формално финализиране на сделка, която започна преди година. Имаше много въпроси от технологично и финансово естество по нея. Все пак двете компании са работили заедно близо 18 години. Важно е, че ще продължим да предлагаме обща реклама на клиенти, защото "Труд" и "24 часа, както и интернет изданията им са рекламна платформа с традиция", коментира пред "Капитал" Венелина Гочева. Тя потвърди, че издателството за книги "Труд" ще се управлява от нея и не е включено в сделката. Решението за обща рекламна политика гарантира по-голяма стабилност на изданията в и без това свитите рекламни инвестиции в хартиени издания.

Петьо Блъсков обясни, че има отделни споразумения относно рекламната политика. "Заедно двете издания са по-атрактивни за рекламодателите. Надявам се "Труд" да се развива добре като ново юридическо лице", каза новият издател, който може да се похвали с опит на пазара. Още в началото на 90-те години на миналия век Блъсков е съосновател на "Пресгрупа 168 часа", с която създаде "24 часа" и "168 часа". След това започна да издава вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф", които продаде на Ирена Кръстева през 2007 г., а сега издава вестник "Република".

В последните години при спадащи тиражи "Медиа холдинг" е неизменно на оперативна загуба. В ерата на КТБ те, както и други конкурентни издатели, бяха индиректно финансирани с пари от банката през дружества бушони, което впоследствие доведе и до искове за несъстоятелност. Конкретно "Про нюз България" – дружеството, през което Гочева придоби контрола над медийната група, беше получило 6.5 млн. евро от "Сайга консулт" и в момента е в процедура по несъстоятелност, а дяловете в някои негови дружества са запорирани.

Така чисто бизнес ъгълът на сделката и как ще се изплаща заемът за покупката на "Труд" остават под въпрос.

Оригинална публикация

сп. GRAZIA | 14.12.2015 | Стр. 152

За пети път Mtel Media Masters отличи журналистите c най-добри материали за иновации, технологии и наука, а церемонията по награждаването им се превърн в снимачна площадка на "Пет сценария за утре"

"ПЕТ СЦЕНАРИЯ ЗА УТРЕ" БЯХА РАЗКАЗАНИ НА СЦЕНАТА В петото издание на журналистическия конкурс за иновации, технологии и наука Mtel Media Masters 2015. По време на церемонията петима известни български лектори представиха своите хипотези, надежди и прогнози за това как високите технологии ще променят професията им в бъдеще и ще помогнат на хората да имат по-качествен живот. Бъдещето ще ни донесе повече смарт автомобили, насочени към нуждите на шофьора, прогнозира спортният коментатор Момчил Манчев. Според него съвсем скоро по улиците ще се движат умни коли, които не само ще се адаптират към времето и пътната обстановка, но и ще щадят природата. "Четенето е на мода, независимо на какъв носител", обърна се към публиката и Жаклин Вагенщайн от издателство "Колибри". Тя беше категорична, че мисията на книгоиздателите и през 21-ви век ще продължи да е същата – написаното да стигне до хората, независимо на какъв носител.
Роботите могат да помагат на журналистите, но не и да ги заменят, нарисува своя сценарий за бъдещето журналистът Велислава Попова, главен редактор на dnevnik.bg. Според нейната хипотеза занапред хората все повече ще се доверяват на съдържание от проверени източници, което от своя страна ще подкрепи качествената журналистика. "Модерното училище се случва и в интернет", заяви четвъртият "сценарист" – учителят Емил Джасим. Той прогнозира, че занапред уроците ще стават все по-адаптирани и пригодени към индивидуалните нужди на всеки ученик, но в центъра на образователния процес ще продължи да е учителят, който учи на критично мислене и любов към знанието. Бъдещето ще ни донесе нови, по-модерни начини за решаване на здравните проблеми и нови надежди за двойките с репродуктивни проблеми, каза лекарят д-р Мефтуне Шефкетова. Ключово предизвикателство и във века на новите технологии обаче ще продължи да бъде запазването на човешката връзка между лекар и пациент, заяви медикът. Кулминацията на церемонията дойде с награждаването на Mtel Media Masters лауреатите. В категория "Интернет медии", подкатегория "Кратки форми" победител стана Константин Павлов от блога "Бели байтове за черни дни" за материала си "Светът с и без YouTube", а в подкатегория "Дълги форми" беше отличена Видка Атанасова от dnevnik.bg за "Четири "Космически предизвикателства" за девет седмици". Призове в категория "Печатни медии" получиха Асен Георгиев за публикувания във вестник "Капитал" материал "Facebook (в) почивка" – в подкатегория "Кратки форми", и Емил Спахийски от вестник "Труд" за статията му "Призраци дебнат от фейсгроба" – в подкатегория "Дълги форми".
Отличен в категория "Електронни медии" , подкатегория "Кратки форми", беше Бойко Василев от БНТ за материала му "Да отгледаш сърца", а в подкатегория "Дълги форми" наградата отиде при Мария Милкова от Нова Телевизия за документалния филм "Будителят без броня". Журито реши да присъди и една специална награда – на журналиста Юлиян Арнаудов от вестник "Капитал".

Стр. 152

в. Дума | 14.12.2015

Трима нови членове има в Обществения съвет на Българското национално радио, съобщиха от медията. Сред попълненията е и историкът Божидар Димитров. Освен него в съвета влизат композиторът Виктор Чучков и бизнесменът Валентин Михов.

Част от Обществения съвет са Михаил Константинов, Никола Петров, Минчо Коралски и Иван Лечев.

Съветът е колективен консултативен орган, който подпомага реализирането на обществените функции на БНР. Общественият съвет наблюдава баланса в програмите на БНР при отразяване на различни гледни точки, убеждения и интереси в обществото, уточняват от БНР.

Първата задача на Обществения съвет в новия му състав е да гласува и определи тазгодишните носители на наградите "Сирак Скитник", които по традиция се връчват на рождения ден на обществената медия – 25 януари.

Стр. 5

в. 24 часа | 12.12.2015 

Тв 7 бе спряна от ефирно излъчване вчера по обяд заради неплатени такси към преносната цифрова система "НУРТС диджитъл". Въпреки това преговорите с мултиплекса продължават.

"Водим разговори от 2 седмици и се надявам да се споразумеем. Сметките ни са запорирани и затова не можем да изпълняваме задълженията си. Всички знаят в какво затруднено положение са Тв 7 и "Нюз 7", каза изпълнителният им директор Кирил Благоев.

Преди ден Тв 7 е липсвала от пакета на "Булсатком", но по технически причини. В момента тя може да се гледа по кабел и сателит.

Стр. 9