БТВ, Отпечатъци | 2010-04-18
Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”. В студиото са доц. Георги Лозанов, новоизбраният член и председател на Съвета за електронни медии и Явор Дачков, гл. редактор на „Гласове” и зам. главен редактор на вестник „Галерия”. Ще си говорим за медиите, за властта и обществото, както би трябвало в негова полза да работят и медиите, и властта, ама май не се получава винаги така. А най-напред, доц. Лозанов, вие сте съвсем от скоро и член, и председател на СЕМ, но преди това пак…
Георги Лозанов: Преди една седмица…
Водещ: Но преди това пак наблюдавахте печатните медии, като така, активен член на медийната коалиция и медийния мониторинг, нали на този проект. Кое по-лесно се наблюдава, електронните или печатните медии?
Георги Лозанов: Е не мога да кажа, че кое е по-лесно и даже не е въпроса в това кое е по-лесно…
Водещ: Къде се генерират повече скандали, повече проблеми, повече жилтаж, така да се каже?
Георги Лозанов: Ние в определени периоди с „Медийната демокрация” наблюдавахме цялата медийна среда, включително и електронните медии. Аз за това казвам, че /…/ същото правя, независимо дали експертно качество като във неправителствен сектор или в социално качество. Така, че даже в това отношение чувствам особена промяна, но в печата няма съмнение, че има по-големи криви и драстичност на посланията. Електронните медии по начало са по-обрани, там всичко е по-близо до една средна норма, няма големи отклонения, печата се позволява много повече и в това има логика, защото печат е общо взето коментарна зона и там се чуват и е важно като коментар. В съвременния свят, какво да ви кажа, почти никой според мен вече не се информира просто от вестници. Във вестниците чакаш реакции, чакаш мнения чакаш обогатяване на новината, а новината я чуваш през електронните медии основно, през телевизията. Така, че в този смисъл, поведението на вестниците е по-интересно, така да кажа.
Водещ: Добре, а какво е, какъв е най-големия грях на медиите в момента, защото много упреци отнасят печатните медии, пък и електронните също?
Георги Лозанов: Не вижте, голям грях, върху медиите обикновено се стоварват много повече така очаквания. Те са един жокер на всичко което липсва в държавата и реакцията, /…/ винаги излизат виновни. По отношение на печата и въобще на медиите, но главно по отношение на печата, имаше един проблем в началото на новото правителство тогава, че бяха прекалено, фамилиарни, а и до голяма степен безкритични към властта. Сега последните изследвания показват, че тази тенденция започва да се променя.
Водещ: Така ли е?
Явор Дачков: Може да е така, аз…
Водещ: Твоето мнение отстрани, като човек който има своя поглед, нали беше това официално изследване, нали медиен мониторинг.
Георги Лозанов: Там числата говорят, аз не съм казал от своя гледна точка, като коментар.
Явор Дачков: Предполагам. Според мен, основния проблем на медиите в България, че те вървят след политиците, а не преди тях. И осведомяват хората, те са само посредник в по-голямата си част, да не обобщаваме за всички, има малки хубави изключения. Но в по-голямата си част, те препредават посланията на политиците на хората, а би трябвало да е обратното. Първо да вървят медиите и да сочат на къде върви страната или политиката, или за съответната сфера за която пипат, а и дори да оформят мнението на политиците, които трябва да се съобразяват с всеобщо приети форми. Аз ще дам два примера! За медиите, голямата корупция, за голямата част от медиите, голямата корупция на тройната коалиция се откри след парламентарните избори, когато ГЕРБ взе властта. До тогава, само в малки издания, от време на време без особена, особено внимание как ще се развият скандалите, медиите не знаеха за тази корупция въпреки, че тя беше видна. И много, и колеги, и политици, анализатори знаеха. И за ДПС, и за БСП, и за НДСВ, всичко това което се случваше и което сега Бойко Борисов изнася като новина. Не, то не е новина, но по-голямата част от медиите, дори тези, които пишеха биваха заглушавани. Аз ще дам любимия си пример с колегата Иван Михалев от „Капитал” който пръв написа за далаверите в Пътния фонд, никой не му обърна внимание и чак когато от Европа, три месеца съзираха България за този проблем, всички започнаха да говорят за него. Сега медиите правят друга грешка, те не виждат…
Водещ: Ще ви питам аз, а сега не действат /…/ същото?
Явор Дачков: Точно така, те продължават да вървят след властта и в момента правят следното! Не предупреждават обществото за това, което ще се случи след няколко месеца. Много тежка икономическа криза и много тежка политическа криза, /…/ естествено и икономическа. А икономическата криза ще дойде не зареди наследството на тройната коалиция, нито зареди световното положение, а зареди изключително некомпетентния начин, по който това управление подкрепено от Синята коалиция, АТАКА, започна да управлява България. Има сектори, които са спрели, блокаж на администрацията. Страхотен бюджетен дефицит, който мисля, че другата седмица ще излязат нови много сериозни поразяващи данни. Абсолютно хаотично управление, което стопира нещата. И медиите вместо да се съсредоточат върху тези неща, вместо да разговорят, усилено, т.е. да предизвикват дебат върху общия ни проблем, защото той ще стане общо независимо кой от ГЕБР, БСП или ДПС, се занимават с по-голямата си част с глупости или вървят след постъпките на агентите на Цветан Цветанов, които така общо взето предлагат един мутренски екшън по никое време.
Водещ: Доц. Лозанов, вие бяхте казали преди време, че медиите прекалено много захаросват премиера Борисов, от както стана премиер, а пък и преди това и, че той има повече нужда от критика. Вие откривате ли я тази критика все пак?
Георги Лозанов: Нали това казах, че има известно движение в по-критичния тон, ние имаме една даже, представяме една схема която се вижда тази крива.
Водещ: Ама аз видях само, че например „Труд” е станал по критично, а не „24 часа”. Да не говорим за групата около „Монитор”…
Георги Лозанов: Сега тя не е пред мен, но има, вижда се за поведението за всеки метод, като цяло такава е тенденцията, няма съмнение. Какво да кажа, има друго…
Водещ: Кажете за другото нещо, което е основен упрек в медиите, към медиите в момента. За прозрачността на собствеността, това е нещо което започва да се говори и за собствеността на електронните медии?!
Георги Лозанов: Нека преди това да кажем, ще говорим за собствеността. Но нека преди това да кажа нещо около самата публична ситуация, която медиите възпроизвеждат, което минава и през нашето изследване. Има общо взето този, който е очакван, дълго очакваното разпадане на задочния договор в политическите елити. До сега винаги се очаквало, че всеки следващ управляващ се върне назад от гледна точка някаква справедливост или някакво дори възмездие, ще потърси сметка за начина който управляваме страната. Сега не говоря за собственото управление в момента, а за това, за това, че този договор като чели сега за пръв път имаме ситуация публична в която този договор е започнал да се разпада, да. Това променя много целия тон, дори ако искате и хонографията на медиите. Такова нещо не е виждано, дали ще го наречем екшън и как ще го оценяваме е отделен въпрос, но договорът като чели за пръв път от началото на прехода, който е задочния договор, че в крайна сметка, каквото и да извършват следващите. Те удържат общата рамка на елитите, вътрешната им консистентност и последна сметка, спокойствие. Това минава и през езика. Тези, /…/ политически езици….
Водещ: Езикът обаче в никакъв случай не е по-добър от колкото…
Георги Лозанов: Какво значи по-добрият, по-лош! Езика не е този език или все по-малко е този език, който самите политически елити бяха утвърдили през прехода. Първо самият диалог на премиера, второ да кажа в отдени изказвания, изключително така създаващи оживления, а често пъти и скандалност на министър Дянков. Проговаря се на друг език. А вижте, преди влизането в езика, който политическия елит така и така беше утвърдил през годините, независимо какво ще кажеш на него, от само себе си, това значи принадлежност. Т.е. влязохме в една публична среда на недоговорени отношения между елитите, която може да даде перспектива за справедливост, може даде разбира се и усещането за това, че санкцията, нали полицейския натиск става доминиращ, доминиращ…
Явор Дачков: Сега, малко по-различно мнение. Аз не виждам в това опит да се възстанови справедливостта, тъй като има една единствена норма, която и мисли, и Гого я спазва винаги, когато е в институция, нормата на правилото и процедурата. Вижте сега ми хрумна колко лицемерни са медиите в България. Ето щото и, ето и щото и доц. Лозанов е тук, от една седмица се говори за неговата сестра, “Big Brother” децата вътре, езика вътре. Всичко много се възмущават от тези езика, от просташкия език в медиите, никой не се възмущава от езика на премиера. Всички се възмущават от това, че имало деца в къщата, никой не се възмущава от това, че въоръжени полицаи до зъби влизат в четири часа пред бременна жена и пред малки деца, може и да ги застрелят, ако стане грешка, както стана по времето на Богомил Бонев, сещате, че имаше такъв случай. Неволна грешка и да остават отпечатък в две невинни малки деца за цял живот, със своето мутренско поведение. Повтарям, без да има никаква необходимост от това. Всичките показни на другаря министъра Цветанов, можеха да се случат, както сме ги гледали по телевизията с едно позвъняване и една призовка. Никой нямаше да избяга от тях.
Водещ: Не, щото е станало … Аврамов, нали с тях.
Явор Дачков: Да, да с Красимир Аврамов. И сега, от една страна всички възмущават как можело това по телевизията да се дава, никой не се възмущава когато живота наистина го поднася по един абсолютно брутален и абсолютно неприемлив начин. Вижте, ние свикнахме с абсурда до там, че от десет дни имаме реалната заплаха, здравеопазването което е в абсолютна криза, да бъде оглавено от една жена, която е най-малкото, освен, че некомпетентна. Хайде да го наречем, не е комуникативна! И въпреки всичките екстрентични, така бих казал обидни за състоянието на здравеопазването акции по телевизията, медиите се правят на ощипани, все едно това трябваше да стане скандал, тази кандидатура да бъде оттеглена, да има дебат за здравеопазването което в … и в прочие!
Водещ: Аз не мисля така, медиите достатъчно много осмяха и така телевизионните идеали и медийните изяви на г-жа Борисова.
Явор Дачков: Доста меко, то нямаше и на къде.
Водещ: Да, но все пак говорихме за езика. Това което в момента виждаме като промяна в езика. Ще видите след малко и какво мисли певицата Белослава по въпроса, защото е един умен човек, който макар да е в съвсем друга сфера, има своите наблюдения върху медиите. Но тя твърди, че умните хора нямат, не намират място в медиите или, че от умното говорене…
Георги Лозанов: Мен ми се струваше, че този език така да се каже на политическите елити на прехода, трябваше да бъде такова /…/ то е отдавна, ние говорихме за това много години. Той спазил съдържание, превърнал се е в едно клише, което приспива по-скоро аудиторията и да формира вот. А той отказва и де вкарва в /…/. Всеки пробив в тази система…
Водещ: Какво разбужда!
Георги Лозанов: Да. Не всеки пробив в тази система обаче се преживява естествено като, какво да кажа, като първоначален шок и даже будещ съпротива.
Явор Дачков: Ама сега, проблема е кога ще тръгнем нагоре, защото така…
Георги Лозанов: Проблема тук …
Явор Дачков: Бяхме така в „24 часа” в началото на прехода, нали това беше бунта срещу комунистическия език, след това…
Водещ: Това беше език който влезе в…
Явор Дачков: Винаги бунта води до деградация, а не до промяна в позитивен план.
Водещ: Нека чуем какво мисли Белослава и след това ще продължим с нашия разговор. Защо медиите са в дълг на обществото? Това обясни пред Йоана Гъндовска певицата Белослава.
Репортаж: Медиите са длъжници на обществото, на бунтуващите срещу чалгакултурата във всичките и аспекти. С излъчването си и музиката която прави, певицата Белослава е отрицание именно на тази култура. Самата тя смята, че с поведението си медиите наказват мислещите хора.
Белослава: Езика от известно време насам на медиите, така се принизи и слезе до нивото на народа. Това ниво е онова което не мотивира и не гради нищо след себе си. То не стимулира хората да следват някакъв път, който да подражават на добри герои. Попфолк иконите са ниски на /…/, но има и много талантливи актриси, художнички, писателки. Хора с едни пълни погледни, които са будни и жадни да се случват много повече от нещата, които се случват по твоето тяло. И мисля, че медиите правят тази грешка, огромна грешка. Това е едно наказание за умните хора в тази страна. Те просто ги пренебрегват в момента.
Според Белослава публичната порнографска култура съществува навсякъде около нас по улиците и ни гледа както от страниците на вестниците, така и от екрана.
Белослава: С тази ниска медийна култура, обричаме нашата българска култура и градивността на хората в един локален Балкански синдром. Хората спират да се развиват, защото се примиряват, че нивото е такова и няма кой да им каже „Не, не е такова”. Гледах скоро Мариус Куркенски, който каза, че майка му го е възпитала да се вглежда в нежността на душата. И аз така настръхнах и си казах, ми че той говори като от друг свят, т.е. това е моят свят смея да твърдя. Но дали хората, които гледат “Big Brother” разбират за нежността на душата, дали хората въобще се замислят, че нещата са далече по-дълбоко от повърхността, на която те се представят и показват.
Певицата смята, че в момента нивото на медиите не е на висота и, че съзнателно загърбват нежността за сметка на саира.
Белослава: Липсва нежността и той нежността във всичките и измерения, т.е. да показваш личности и хора, които са деликатни, фини, образовани, говорят на правилен български език. Които говорят тихо и не викат. Няма ниво и това си личи. Може би не си личи за Леля Гергана от еди къде си, която много е щастлива с фолклорните предавания, която обича всички герои от турските сериали. Но тя едва ли се замисля на къде води пътя, защото нейния започва и свършва в къщата и в двора и. А света е голям и пътя е много дълъг.
Водещ: Ето какво казва Белослава, че медиите като чели наказват мислещите хора!
Георги Лозанов: Много е симпатично, това което казва Белослава. Тя самата е симпатична, разбира се. Макар, че тя възпроизвежда една претенция към медиите която, не съм сигурен, че медиите са същинския адресат на тази претенция. Действително високата култура, ценностите и деликатното говорене, сложното говорене. Имаме усещането, че ги няма много в нашата среда. Но не медиите са тези, които…
Явор Дачков: Сега, аз извинявай, че те прекъсвам. Можеш да избираш Discovery Chanel, History няма такъв език, в момента няма такъв език. National Geographic, няма такъв език и можеш да гледаш само това и BBC по цял ден, така че не мисля, че това е проблема.
Водещ: А все пак говорим за българските медии, че би трябвало да имаш избори в рамките на родните медии!
Георги Лозанов: Да гледаме телевизия, но да не забравяме библиотеката. Ние искаме в момента медията да свърши цялата комуникативна работа. Така или иначе медиите, не искам да обиждам никого, това е абсолютно необходимо, но медиите /…/ не иска публичност. Всекидневна, всеки ден чуваш едно мнение, утре чуваш друго, трето чуваш обратното. Това е логиката на езика на медиите. Големите истини, ценностната устойчивост се търси на други мести. Ние изведнъж очаквахме от медиите, говоря във връзка със скандали около Big Brother или …
Водещ: Именно това, самия вътрешен министър Цветанов имаше същата претенция към медиите, че тя не възпитавала децата и не харесвал предаването.
Георги Лозанов: Има логика, аз разбирам тези претенции, естествено.
Явор Дачков: Аз не харесвам министър Цветанов, а не, не. Какво означава министър на вътрешните работи, да се меси в медиите. Това означава, че абсолютен скандал.
Водещ: Именно за това го питах, работа ли е на министър да…?
Явор Дачков: Не, не му е работа, както не му е работа да тръшва пред малки деца, бременните и майки. Не му е работа да дрънка глупости сутрин, когато контрабандните цигари са навсякъде, да ми говори, че бори мафията. И за това е хубаво наистина, тук малко и гилдията да се стегне, вместо да прави, да превръща от един човек, който е завършил за учител по физкултура, героя срещу мафията в България, което не е вярно и да му прави чест от сутрин до вечер, да му кажа, че не му е работа да се меси в медиите. Както не е работа на Волен Сидеров да се меси в тея медии, както не е работа на третата власт да се меси в работата на политиците…
Георги Лозанов: Момента, вярно, политиците въобще не е работа да се месят по медиите, това е така. Заедно с това, нямат драма в това, те да изказват персонално недоволство. Разбира се, това е никой не можеш да отнемеш правото на мнение, да не говорим за медиите, които традиционно произвеждат…
Явор Дачков: Ами винаги трябва да имаш реакция… не веднага ще реагират, ако вътрешния министър на Германия се намеси в някакво предаване, ще го направят на нищо.
Георги Лозанов: Въпроса е, не въпроса е от това да не следват институционални поведения и реакции. Сега имаше към СЕМ непрестанно очакване, спрете “Big Brother”.
Водещ: Или санкционирайте…
Георги Лозанов: СЕМ не може първо да спира предавания. Той може само, ако има нарушение на закон, конкретно ако го наруши. Аз често слушам такова нещо. Абе на вас харесва ли ви „Big Brother”, защо не го спрете? Ама казвам, на мен не ми харесва, много неща в тоя живот не ми харесват, но смисъл на това е, когато попадне в едно институционално качество, не е да наложиш собствения си вкус, пренебрегвайки…
Явор Дачков: А да спазваш процедура.
Водещ: Да или, да…
Георги Лозанов: Защото иначе, санкцията става по-голям риск за демокрацията, от това което санкционираш. Трябва непременно да се пази тази логика. Заедно с това, аз разбирам, че “Big Brother” вдигна обществен дебат с много негативни реакции, които впрочем са част от смисъла и посланието на формата. Защото това създава…
Водещ: Но нека да не обсъждаме това в момента, толкова…
Георги Лозанов: Не, това създаде една норма, около това в каква посока да се разбират добрите нрави, до къде да се разбират. Този дебат е важен и в него трябва да участват цялото общество, включително и политиците. Няма лошо в това! Въпроса в това е да не се, да няма институционална спекулация, така да се кажеш, да преписваш институционалната роля, за това да налагаш собственото си мнение. Така, че докато това не се е случило, аз не виждам проблем в начина по който тече дебата.
Водещ: Добре, ще продължим след рекламите с въпроса на собствеността на медиите, който става все по-актуален.
Водещ: Вие гледате „Отпечатъци”, мои гости са доц. Георги Лозанов, новият член и шеф на СЕМ и журналистът Явор Дачков. Говорим си за медиите и собствеността. Това беше. Всъщност въпроса който исках, поне малко да си поговорим, защото ти си зам. главен редактор в „Галерия”, а „Галерия” беше едва ли не обявена за вестник на Октопода и на мафията от Волен Сидеров. И каза даже…
Явор Дачков: Мафията, каза Волен Сидеров по няколко медии.
Водещ: Той в момента е на доста високата позиция, така шеф на комисията, парламентарната за ДАНС. Така, че вече той обяви, че ще се занимава с вас съвсем легално, така да се каже.
Явор Дачков: Това което мене разтревожи, за това такава бурна реакция предизвика и сред колегите ми. Защото Волен Сидеров на който иначе не обръщам много внимание, честно да ви кажа, смешен ми е, винаги е бил. Но вече институционално говори, човек който направи политическа кариера с вдигане на ръка за хитлериски поздрав. И това му бе простено и той не се отказа от това през цялата си кариера. Днес заплаши един вестник, като го нарече вестник на мафията само, защото в него излизат данни за корупция, независимо от къде. Това е наша грижа. Всеки журналист ще ви каже, че си брани източниците на информация. И при положение, че собствеността сме обяснявали 20 000 пъти на кого, аз мога да кажа кой ме покани в този вестник, защо съм там, едва ли това интересува зрителите ви.
Водещ: Не, това което мисля, че наистина…
Явор Дачков: Този вестник печели по 150 000, т.е. не печели, а има 150 000 тираж на седмица. Всеки човек който се занимава с този бизнес, знае, че това е печалба която е достатъчна да издържа не само вестника, но и той да печели от това нещо. Така, че въпрос за пари, за финансиране за всичко това е решено от самите хора, които го четат. За аз съм… макар, че ме обявихте гл. редактор на един друг вестник „Гласове”, който е с далеч по-малък тираж. Много по така…
Водещ: Но той си има своите читатели и фенове.
Явор Дачков: Има много малко читатели, никой не пита за неговата собственост, никой не ме пита как от 3-4 години се опитвам да го издържам. Но понеже „Галерия” има по-голям ефект върху читатели и се държи опозиционно, той трябваше да бъде ударен. Същевременно и с това приключвам, няма да ви досаждам повече. Вчера във вестник „Капитал” имаше голямо разследване за това как един депутат от ДПС, който се казва Делян Пеевски се оказа най-големия медиен император на България. Никой не го разследва, включително Волен Сидеров, който изкара политическата си кариера на с „Анти ДПС риторика” никой не попита как депутат от ДПС Делян Пеевски на 30 години, който няма нищо зад кариерата си, освен зам. министър и някакъв изследовател, това е работил, това са му приходите. Купи няколко телевизии, десетки радиостанции, вестници, един от които „Уикенд”.
Водещ: Не в лично качество обаче!
Явор Дачков: Не, той командвал. В „Уикенд” сега се махна, защото той командваше.
Водещ: Неговата майка Ирена Кръстева е там, като официално лице и собственик.
Явор Дачков: Но никой не ги е попитал от къде са тези пари. Сега протягат ръка и към мултиплекс и към разпространение, и от тях ще зависят утре вие кой вестник ще си купите на пазара и кой не. Защото този монопол става опасен!
Водещ: Доц. Лозанов, тъй като вървим към финал!
Георги Лозанов: Не се съмнявам в искреността на Явор, това са всички сблъсъци вътре на територията на медиите, между конкурентни издания и ето както и зад „Галерия”. Когато отзад застане сянката на някой друг, се получава голям проблем с медията. За това е страшно важно собствеността на в България действително най-после да един, да има прозрачен механизъм, по който да е ясно кой стои зад изданията.
Явор Дачков: Е при нас е ясно, има го навсякъде…
Георги Лозанов: Когато се появи Алексей Петров в самата позиция на вестник, тази обвързаност започна да…
Явор Дачков: Тоя вестник се появи миналата седмица, заедно с Алексей Петров.
Георги Лозанов: Виж, аз не отричам трибуната, но напротив.
Водещ: Просто ви давам по една дума за финал и свършваме.
Георги Лозанов: Но искам да кажа, че трябва да се свалят сенките отзад. Това е проблема и това трябва да стане, включително и през ново законово устройство, с един нов закон, който да обхваща и печата най-после. Мисля, че и самата колегия има готовност за това. За да може Явор да се чувства добре, защото аз пак казвам в неговата искреността не се съмнявам.
Водещ: Край, край, свършваме. Много ви благодаря за този разговор. Можем за медии да си говорим безкрайно. Това беше всичко за днес, вие гледахте „Отпечатъци”, ще се видим отново следващата неделя в 10:30.
