в. Атака | Марин МАРИНОВ * | 2010-04-14 

В Синята коалиция се наблюдава яневизъм – опити за рекет, за преувеличаване на собственото си значение

- Г-н Сидеров, тази седмица вие поемате ръководството на Комисията за контрол на ДАНС в парламента. Вече очертахте акцентите от бъдещата ви работа като председател на тази комисия. Имате забележки към дейността й по отношение на знакови лица в ДАНС – кога са назначени и кога са освободени. А също така противодействие на държави, които имат враждебни към България интереси и проверка на определени медии. Необходими ли са всички тези проверки и каква е оценката ви за цялостната дейност на ДАНС досега? Някой пречи ли ви?

- На практика тази комисия заработва сега, в това Народно събрание за първи път. Тя беше създадена в миналия парламент, но така и не тръгна, не заработи. Досега ние имаме всъщност две сесии работа. Мисля, че през тези сесии агенцията можеше да има малко по-интензивна дейност – по отношение на изискване на повече информация за това какво е вършила, какви хора е назначавала, как ги е назначавала. В тази връзка преди два дни казах и пред Българското национално радио, че ще искам Комисията за контрол на ДАНС да разбере как например е бил назначен Алексей Петров, който сега е нашумяла фигура и е уличен и обвинен в редица тежки престъпления.

- Защо е важно това?

- Защото трябва да знаем адекватната информация – досега имаше само слухове. Някой казва нещо, някой дава интервю в медия, това не е официална информация. До момента комисията не е поискала от ръководството на ДАНС точна справка – кога е бил назначен, като какъв – щатен, нещатен. Чувам само някакви подмятания по медиите. Трябва да се каже ясно. Бившата контраразузнавателна служба – НСС, сега е в ДАНС. Така че ако Петров е бил служител на тази служба или агент, то трябва да дойде точна информация. До този момент тя не беше поискана от предишния председател не знам по какви причини. По същия начин смятам, че трябва малко повече контрол, защото това е комисия за контрол, тя самата не може да прави разследвания и залавяния на хора. Но тази комисия може много сериозно да влияе върху агенцията да бъдат активизирани някои линии на контраразузнавателната дейност, защото тази агенция все пак е основно контраразузнавателна. Смятам, че там има доста какво да се прави, особено по линия на пантюркизма, панислямизма. Две линии, които според мен бяха занемарени през последните 20 години.

- Актуална ли е тази опасност в момента?

- О, да, разбира се, че е актуална. Ние говорим за борба с тероризма, който е ислямски.

- А по отношение на България има ли такава опасност?

- България специално е в много особена позиция – тя е вход, тя е мост към Европа. Освен че минават оттук, доста такива организации имат база и влияние. Аз съм говорил и писал през годините много по тази тема.

- В момента имате ли нещо конкретно предвид – сигнали, данни?

- Никога аз не съм отделял поглед и внимание от тази тема и знам, че дейността на тези, които наричаме ислямисти, фундаменталисти и пр., не е преставала да съществува в България. Кой знае каква съпротива не е имало. Имаше години, през които дейността на контраразузнаването даже беше умишлено спирана от властта. Както и от предишния кабинет, така и от по-предишния. Това се правеше по обясними причини – защото там ДПС беше основен фактор.

- От 9 месеца властта е сменена. Сега някой пречи ли на ДАНС да си върши работата в тази посока?

- Сега има ново ръководство на агенцията, има знаци и признаци, че там работата се нормализира, че агенцията престава да бъде инструмент за политически натиск, журналистически рекет и т.н., както стана ясно, че е била през предишния мандат.

- А защо не е активна по отношение на заплахите от панислямизъм?

- Отговорът е един и той е много ясен – защото България няма национална стратегия по сигурността, приета на държавно, на парламентарно ниво и да бъде прилагана и изпълнявана от подобни служби за сигурност. По тази причина те стоят малко блокирани, в изчакване и упражняват само рутинни действия.

- Не проявяват активност?

- Винаги се оправдават с това, че нямат ясна директива. В крайна сметка те са изпълнителен орган. Ако има национална стратегия по сигурността, която трябва да се изработи и крайно време е да се изработи, тя ще включва всички геополитически обстоятелства. Актуалният момент за България днес през ХХI век, през 2010 г. е, че трябва да се дефинират кои са опасностите, кои са приятелите и неприятелите, за да може агенцията по сигурността да работи пълноценно. Това е дълг на политическия елит.

- В интервюто си по БНР споменахте и Русия, когато дадохте пример за интереси на чужди страни извън Европейския съюз. Има ли някаква заплаха към България от руски интереси?

- Би могло и да има, защото това е една много могъща държава, с много интереси. Някои ги наричат имперски. Това е държава, която има много силни енергийни интереси в региона и като страна на кръстопът ние трябва непрекъснато да съблюдаваме дали те понякога не се разминат с българските национални интереси. Впрочем, това не означава неуважение към която и да е държава, към нейния народ, култура и традиции. Означава защита на националната сигурност на страната ни. Една служба за сигурност трябва да работи за националната сигурност и толкова! Да не се вкарват никакви "фили" и "фоби", чувства и сантименти, а да се работи по това. Ако нещо застрашава сигурността, независимо дали идва от Русия, Америка, Турция или Франция, това трябва да бъде докладвано на държавното ръководство.

- Е, все пак Америка е наш партньор в НАТО. Франция пък е член на Европейския съюз и също в НАТО. Смятате, че по отношение на Русия като евентуална заплаха има недостатъчна активност от страна на ДАНС?

- Става дума за това, че както с пантюркизма и панислямизма има леко ослушване и недостатъчна активност.

- Знам, че няма съдебно решение и влязла в сила присъда, но какво е личното ви убеждение – Алексей Петров ли е главата, пипалото на Октопода, или е жертва на политическа репресия?

- В последно време излязоха доста материали по медиите и аз мога само като читател и зрител да коментирам. Оттам нататък нещата са в ръцете на прокуратурата и съда. Но има достатъчно улики, че този човек е бил замесен в престъпна дейност. И точно затова моят въпрос е: как е било съчетавано това негово битие с битието на служител – кадрови или некадрови, на службите. Пак ще повторя – не стана ясно той точно какъв е бил, кой го е назначил. По моя неформална информация, това е станало по времето, когато вътрешен министър е бил Емануил Йорданов, а премиер Иван Костов. Преди може би два месеца аз поставих този въпрос в Комисията за контрол на ДАНС и дори поисках г-н Костов да даде и той някакво мнение; да бъдат изслушан както Емануил Йорданов, така и Атанас Атанасов, да кажат кой как го е назначил, за да престанат подмятанията и да не работим по слухове.

- Те използвали ли са го, възлагали ли са му задачи?

- Не мога да знам. Точно това искам да разбера и аз, затова като председател на комисията директно ще питам ръководството на ДАНС в лицето на нейния председател г-н Цветлин Йовчев. От агенцията са длъжни да дадат информация, каквато имат при тях. Ако тя е унищожена и изчезнала, това вече означава, че някой е извършил престъпление. Впрочем, другото, от което ще се интересувам много живо, е каква е съдбата точно на такава информация – папки, материали, които се появяват тук и там. Вие знаете, че експремиерът Сергей Станишев в момента е разследван точно за това – за неопазване или злоупотреба с класифицирана информация. Ще искам една точна справка какво смята днешното ръководство на ДАНС че липсва, кой е бил отговорен за това и да се търси отговорност. Не можем само да говорим за изчезнала информация и да не търсим отговорен. Виждаме, че във вестниците излизат материали, срещу които трябва да се води разследване, защото това е престъпление. Станишев го разследват за изтичане на класифицирана информация. Има вестници – аз ги наричам свързани с Октопода, които публикуват класифицирана информация с гриф "Строго секретно" с олигофреничното обяснение: "Един господин го пусна в пощата". Той може да го е пуснал, но ти, публикувайки го, извършваш престъпление.

- Вестник "Галерия" ли имате предвид?

- Основно – да. Защото вестникът беше създаден от същия този човек, за когото говорим и който сега е в затвора, с цел да удря по това управление, да го подрива, да го ерозира. Към този вестник мога да добавя и други медии, но да не ги изреждам сега, да не им правя реклама.

- В същия спектър, в същата ниша ли са?

- Те работят по този начин чрез клевети, чрез интриги, което по никакъв начин не мога да нарека журналистика, а насочено поръчково действие с цел оклеветяване, опозоряване, дискредитиране и удари по доверието на хората, защото политиката е стъпила на доверието на хората. И то в момента, в който кабинетът и управлението, което ние подкрепяме, имат нужда от стабилност, за да извършат реформата, за която всички говорят. Включително и участвалия преди мен в предаването лидер на СДС, който с доста нелепи аргументи започва да обясняват как това управление приличало на Жан-Виденовото. За мен това е нещо цинично. Правителството има нужда от стабилност, с помощта на която страната да дръпне напред. Всяко действие, което нарушава тази стабилност, аз го възприемам като един вид саботаж. Може да ви звучи силно, може да ви звучи като клише, но така го приемам.

- Алексей Петров в открито писмо, което разпространи до медиите, се обръща към вас със следното искане: "Г-н Сидеров, моля ви в качеството на председател на Комисията за контрол на ДАНС да предприемете необходимите действия за декласифициране на предоставената от мен информация за използване от специалните служби на своеобразен модел за отстраняване на неудобните хора, а при необходимост, включително тяхното ликвидиране." Смятате ли, че трябва да се направи това?

- Това стана след изслушването му в ДАНС през ноември миналата година. Аз лично тогава не бях в България и не присъствах, но след това четох стенограмата на това изслушване. Тогава казах, че от мен ако зависи, не виждам пречки за декласифицирането й, защото там не виждам някакви страхотни държавни тайни. Не помня в текста да има такива страхотни схеми, за които той говори. По онова време, когато Алексей Петров поиска да се разсекрети стенограмата, тогавашният председател на комисията отказа. Аз ще поставя този въпрос пред колегите, ако разсекретяването не нарушава закон или правилник, не виждам пречки да го направим.

- Има и такова обяснение, че проблемите на Алексей Петров са започнали след това изслушване в комисията?

- Това вече е някаква негова теза. Той може би търси някаква защита – нека прокуратурата и съдът да преценят какво точно използва по този начин. Но от гледна точка на това, дали в стенограмата е разкрито нещо, което може да бъде полезно и за самата агенция, и за обществото, ако не нарушава закона, аз нямам против.

- Използвани ли са ДАНС и спецслужбите в България за политически поръчки?

- За съжаление са използвани през целия период, който ние наричаме преход. Надявам се сега да започнат да работят правилно.

- Кои са били най-важните обекти на тези поръчки?

- Обикновено това са политически конкуренти и опоненти. Много често и даже водещи са били бизнес и икономическите интереси. Както установихме, при предишно управление ДАНС е използвана буквално като силова бригада. Притискани са и хора с бизнес, и журналисти.

- Можете ли да дадете примери?

- Някои случаи бяха публично огласявани, вдигна се шум. Например прословутото дело "Галерия". Впрочем, това ме подсеща да ви кажа, че ще искам цялата документация, която е по разследването на покушението срещу вашия колега Огнян Стефанов, което така и не разбрахме докъде стигна. Или може би стигна до задънена улица. Защо? Кой се занимаваше с него? Ще изискам от ръководството на ДАНС да ми даде информация докъде са стигнали и защо цялото МВР и службите не могат да установят едно такова фрапиращо, тежко престъпление, с участието на много хора, с много сериозен опит за убийство. Хайде, при предишното управление е ясно защо беше стигнало до задънена улица. Защо сега то не се извади и доразследва?

- Имате ли обяснение?

- Аз имам, но пак са неформални, пак са от информации, които разни хора ми подхвърлят и казват. За да бъдем наясно, нека да се види кои са следователите и полицаите, които са работили. Защо няма разкрит нито един човек.

- Има ли медийна мафия в България?

- Има, и тя е по-малко опасна от тази, която наричаме политико-икономическа.

- Споменахте вестник "Галерия", има ли други медийни кръгове, групирани около определени политически сили?

- Има, то си личи по поръчковия характер на определена линия на даден вестник – статии, които излизат, удари по този или онзи.

- Трябва ли да бъдат разследвани и те?

- Аз лично мога да ви извадя дебели папки с подобни публикации срещу мен, срещу партията, която представлявам.

- Дали трябва да се разследват и други медии, които действат в същата ниша, но са лоялни към управлението и също изнасят информация, която може да се характеризира като класифицирана? Знаете, че има и такива.

- Има определение и то си има точен текст в Наказателния кодекс – търговия с влияние. Напоследък станахме свидетели на един такъв публичен скандал между лидера на ДПС Ахмед Доган и една известна журналистка във в. "Труд". От целия скандал разбрахме, че там има данни за такава търговия с влияние. Защо това да не се разследва? Защо един бивш или сегашен министър, или какъвто и да е друг човек по дадено подозрение бива проверяван. Лично аз съм бил обект на прокурорски проверки и какво ли не още.

- Да се разследва Валерия Велева, това ли казвате?

- Да, включително и това какви доходи имат тези медийни босове, защото част от тях са не милионери, а супер милионери. Те непрекъснато пишат за депутатските кюфтета, а всъщност, в бюфета, където аз почти не ходя, там от журналисти не можеш да влезеш. Всъщност, медийните босове са много, много по-богати от депутати, министри, премиери, а непрекъснато визират заплатите, доходите, имуществото на народните представители, които са абсолютно публични.

- Да се разследват медийните босове, това ли искате?

- Тяхното състояние не е публично, трябва да бъдат разследвани, трябва да бъдат извадени на светло и като собственици…

- Всички медийни, така ли?

- Разбира се, иначе не би било справедливо. Разбира се, когато има данни и основания за подозрения, за нарушаване.

- Досега АТАКА е лоялен партньор и подкрепя управляващите. Други като Синята коалиция също го правят, но под условие, като все повече засилват условията – ако се извърши реформа. Смущава ли ви нещо и безусловна ли е подкрепата за това, което виждате в управляващите в икономическата и финансовата сфера?

- Аз казах много ясно – трябва да се остави на спокойствие кабинета. Такъв медиен шум и такава истерия стана около тези антикризисни мерки, че не можа да се разбере всъщност какво точно предлага кабинета и какво не. Всъщност, стана ясно, че редица от тези мерки, с които ни плашеха, че кабинетът ще гласува, той нямал намерение да ги приеме. Хайде да го оставят малко на спокойствие, да направи това, което е решил, което е предначертал, което е политика на този кабинет. Затова е избран в крайна сметка, затова имат изпълнителната власт. Когато Иван Костов и Мартин Димитров получат 120 депутати, да приложат с пълна сила техните прекрасни идеи и намерения, които имат. Те сега имат единия 5, другия 9.

- Е, това не пречи да представят алтернативи.

- Само, че там, в Синята коалиция започваме да наблюдаваме явление Яневизъм – от Яне Янев и РЗС – опити за рекет, за преувеличаване на собственото си значение и влияние. И, общо взето, започва едно неадекватно говорене. Аз разбирам да имаш критика по нещо, но от вчерашните изявления и на Костов, и на Мартин Димитров не видях сериозни аргументи.

- Смятате, че става дума за рекет от страна на Костов и на Димитров?

- На такова прилича.

- А докога управляващите могат да разчитат на вашата подкрепа?

- Нашата подкрепа е необходима в този тежък период на реформиране на страната.

- Колко давате? Цял мандат?

- Цял мандат със сигурност, да. След което още един за затвърждаване на постигнатото.

* Интервю в "Денят започва" на БНТ.

Стр. 12 – 13

Снимка: kliuki.info

в. Show | 2010-04-14

Милен Цветков ще се върне на екран до броени седмици, говори се усилено в медийните среди.
Бившият водещ на "Здравей, България" е получил доста изгодно предложение от шефа на СКАТ Валери Симеонов. Цветков ще води собствено публицистично предаване с елементи на ток шоу, което ще се излъчва всеки делничен ден. Зрителите ще имат възможност да се включват на живо и да коментират заедно с него актуалните теми от деня. Живата телефонна връзка е запазена марка на Цветков. Преди много години той въведе този прийом в сутрешния блок на Нова тв, а после и в "Часът на Милен Цветков". Знак за предстоящия "трансфер" между журналиста и СКАТ се появи в края на миналата седмица, когато Милен бе поканен за гост-коментатор в предаването на Велизар Енчев. Откакто напусна Нова тв, Цветков отказва интервюта и със сигурност визитата му в медията не е случайна. Пред Велизар Енчев Милен за пръв път коментира свалянето си от ефира на Нова: "Аргументът бе нисък рейтинг. За връзка между свалянето ми от ефир и изказването на Бойко Борисов няколко дни преди това, че нямал медиен комфорт, че аз съм го започвал сутрин, пък вечер го довършвал Слави… Не знам… Питайте Бойко защо ме махнаха", загадъчно подхвърли той.

Стр. 4

www.dnevnik.bg I Светлана ГЕОРГИЕВА I 2010-04-08

Исторически преглед на медийното законодателство, юридически анализ на нормативните разпоредби, санкциониращи "прекаляването" с гласността, описание на т.нар. нови медии, хронология на бедите, сполетели българската журналистика през годините (и особено през последните 20) – тази мозайка от привидно различни теми се сглобява елегантно в новата книга на Маргарита Чутуркова "Свободата на словото и нейните граници". Според авторката – доктор по комуникация и връзки с обществеността, произведението е призив към обществото да се научи да пази свободата на словото и да плаща нейната цена.

Изследването позволява исторически, юридически, научно-популярен и публицистичен прочит и това е едно от достойнствата му, наред с гладкия стил и разнообразната база от източници на информация, които ползва. Текстът е богат в културно, литературно и информативно отношение, професионално разчупен с афоризми на известни личности от Библията до наши дни и гарниран с любопитни приложения, носещи ценна информация за съвременното състояние на журналистика и за читателската ангажираност и осведоменост.

Изданието може да бъде разглеждано като първи по рода си сборник, събрал всички важни аспекти на журналистиката, правото на информация, законодателните опити и успехи за налагане на цензура, силата на човешкия глас в модерното виртуално пространство и капаните, които го дебнат. Читателят може да намери себе си в книгата и като обект, и като субект на свободата на словото, да осъзнае както своята отговорност, така и огромните възможности за гласност и получаване на информация, които животът в ХХІ век предлага.

Сред най-големите достойнства на книгата е конкретното и добросъвестно описание на повечето съдебни преследвания, издевателства на властта, както и криминални деяния срещу български журналисти, извършени по време на прехода към демокрация. Именно те дават плътността на повествованието и разкриват зловещата картина на медийната среда в България, в която свободата на словото все още често е проблематична.

"Свободата на словото и нейните граници" е втората книга на Маргарита Чутуркова (с марката на "Сиела") след "PR етика" – издание, което изследва етическото познание и нормативната база на PR-а и извежда основните параметри на публичната, корпоративната и социалната отговорност на професията пъблик рилейшънс.

Премиерата на "Свободата на словото и нейните граници" ще се състои на 14 април от 18.00 ч в зала 1 на СУ "Св. Климент Охридски". Книгата ще бъде представена от адвокат Александър Кашъмов, директор на Правната програма на Фондация "Програма Достъп до информация". Входът е свободен за всички свободни хора.

Оригинална публикация

Още по темата: У нас има автентична журналистическа общност, интервю с д-р Маргарита Чутуркова за Новината, Стара Загора

Новината, Стара Загора | Димка КАБАИВАНОВА I 2010-04-13

Утре в Стара Загора в рамките на проекта "Местните медии и свободата на информацията В България" се провежда дискусия-семинар, в която участват холандският експерт Роже Флюгелс и българският юрист Кирил Терзийски. Проблемите на свободата на словото разглежда в новата си книга и д-р Маргарита Чутуркова. "Свободата на словото и нейните граници", която излиза с логото на издателство "Сиела", има своята премиера също утре от 18:00 часа в зала 1 на СУ "Св. Климент Охридски". Книгата ще бъде представена от адвокат Александър Кашъмов, директор на Правната програма на фондация "Програма Достъп до информация". Маргарита Чутуркова е доктор по журналистика и мениджър връзки с обществеността, маркетинг и реклама в "Болкан Холидейз". Преди това е работила по Програма "Учене през целия живот" в Центъра за развитие на човешките ресурси, във "Вестникарска група България" и Радио Атлантик. Приета е за редовен докторант в катедрата на ЮНЕСКО "Комуникация и връзки с обществеността". Специализирала е връзки с обществеността във Финландия. Защитава дисертация на тема "Етични проблеми на професията пъблик рилейшънс". В Университета в Юваскюла, Финландия, провежда пилотно сравнително проучване "Етика" сред студенти от България и Финландия. През 2008 г. издава първата си книга "PR Етика".

- Д-р Чутуркова, докъде стигат границите на свободата на словото В България?

- Свободата на словото в България не може да накърнява доброто име, честта и достойнството на личността. Наказателната защита на тези престъпления е уредена в гл. Н, раздел VII от особената част на НК, озаглавена "Обида и клевета", също така не може да се разпространява класифицирана информация, да се използва дискриминиращо, враждебно слово, да се злоупотребява с авторски права.
Свободата на словото не е абсолютна в нито една страна по света и България не прави изключение. По-важно е обаче, докъде стигат границите на свободното слово на всеки един от нас, защото автоцензурата е по-страшна от цензурата.

- Доклад на организацията " фрийдъм хаус " определи българските медии като "частично свободни" и постави България на 76-о място от общо 195-те страни в света, преди нас са държави като Тринидат, Мали, Барбадос…

- Общото между трите държави е, че са изключително екзотични и исторически необременени. При тях няма случаи на брутални репресии, каквито се срещат по улиците на Иран, няма мащабно задържане на индивидуалисти, отстояващи универсално приети човешки права, каквото има в Китай (арестите на членовете на Харта 08), няма и убийства на журналисти, каквито има в Русия и, за съжаление, в България. Затова България е по-назад в доклада на "Фрийдъм хаус" от тези държави. Нещо повече, Република Мали, според организацията "фрийдъм хаус", е сред най-демократичните в Африка и в нея се предоставя голяма свобода на медиите, а на остров Барбадос широко са представени офшорни финансови и информационни институции.

- В кое, според Вас, са днешният "грях" и днешните "беди" на българската журналистика?

- Не мисля, че е редно да говорим за грехове. Според християнската религия човек се ражда грешен и може да получи прошка на греховете си с помощта на една от седемте християнски тайни – покаянието. В този ред на мисли, според мен е неуместно да говорим за грехове и беди, а по-скоро за няколко паралелно протичащи процеса: на световна финансова криза, на световна медийна криза и на т. нар. аматьорска пауза – разцвет на гражданската журналистика, на социалните медии, които се превръщат в барометър на общественото доверие.

- Тревожи ли Ви създадената паралелна реалност на действителността и защо темата за обективността като че ли се профанизира?

- Тревожи ме по-скоро пренаписването на дневния ред на обществото. Медиите на 21-ви век (в световен мащаб, не само в България) служат на господарите си. Те все по-често множат измислени авторитети, създават нелепи знаменитости, изкуствени сблъсъци, взаимни услуги в нечии интерес, оставащ зад кулисите. А преди много години един наш журналист бе казал, че медии, които се кланят на властта, са застанали надупени пред обществото.
Свободата на словото предполага свобода не само на вербалния акт, но и на всяко действие, свързано с търсенето, получаването и безпристрасното предаване на идеи. В днешно време обаче обективността не толкова се профанизира, колкото се меркантилизира. Оказва се, че свободата на пресата не включва задължително свободата на словото. В книгата давам пример от предизборната ситуация в България през 2009 г., според който, ако политическите партии нямат пари, те всъщност нямат глас.

- В периода на демокрацията се създадоха няколко кодекса, които съдържат правила и норми, задължаващи журналиста да ги приеме и да ги спазва в работата си. Според Вас, на този етап по силите на "наш е го брата по перо" ли е да носи отговорност за поддържане на "здравословна" етична среда?

- Аз свързвам свободата с периодична смяна на властта, прозрачност на управлението, независим граждански контрол и свободни медии. Да си свободен обаче, означава да си отговорен. Означава, че, ако искаш да запазиш свободата, която ползваш, трябва да не вредиш на другите. А това вече е етика и морал. За морала като философска категория са важни хоризонталните връзки и зависимости. Те създават чувство за интимност и пораждат доверие. Онлайн платформите печелят именно с това. Вярвам, че докато Новата Медия остане открито пространство, с неограничени възможности за обратна връзка, няма да е необходимо да се притесняваме за журналистическата етика, поне онлайн.

- Според Вас, има ли в България автентична журналистическа общност?

- Мисля, че докато вниманието на журналистическата общност е насочено и към проблематиката на етническата и верската толерантност, и повишаването на етнокултурния плурализъм в медиите, докато случаи като този с изземването на имуществото на в. "Виделина" все още успяват да сплотят журналистите в България, а насилието над колеги се заклеймява и счита за недопустимо, България ще има автентична журналистическа общност.

- Куршумът срещу свободата на словото все още не е изправил никого от изстрелялите го пред съда. Научили се българското общество да плаща цената за тази свобода и да я пази? Доколко е възможно то да вдъхне нов живот на националния морал?

- За да стане това, самото общество трябва да осъзнае силата и отговорността си към демокрацията и да изисква от властта да създава закони и справедлива съдебна система, които да гарантират, че ще бъде наказван всеки насилствен акт и авторитарно отношение на която и да е власт над свободното слово. Така че преди обществото ни да се научи да плаща цената на свободата, то трябва да се научи да я цени.
За да говорите за вдъхване на нов живот на националния морал,означава да приемате, че той е мъртъв. Аз не мисля така. По-скоро той е намерил друга среда да изразява себе си и тя е интернет и социалните мрежи. Комуникативното действие е морално. Именно то пази живи онези национални ценности, за които все по-често говорим с носталгия.

- Може ли да се приеме, че преориентирането към онлайн журналистиката е по-сполучливата форма за свобода на словото?

- Преориентирането към онлайн журналистиката е част от периода на т. нар. аматьорска пауза, на загуба на доверие в традиционните медии, на гражданска журналистика, която е по-цветна, по-емоционална, по-провокативна. Все неща, които едно утвърдено класическо издание не би могло да си позволи да публикува заради обвързаността си с политическата коректност. Това обаче не я прави по-сполучлива форма на свобода на словото.
Правото на свобода на убежденията и изразяването им означава безпрепятствено да се търси, получава и разпространява информация чрез ВСЯКА медия без ограничения!

- Кои са основните параметри на публичната, корпоративната и социалната отговорност на професията пъблик рилейшънс и кои са проблемите в нейната етика?

- Етиката не е само важна част от бизнеса, а целият му смисъл. Основните параметри на отговорността (публична, социална, корпоративна) на професията пъблик рилейшънс са отстояването на човешките права. И основно правото на достъп до истинна информация в случаите, в които обществото е потърпевшо и предоставянето на право на участие в решенията на всички, които ще бъдат пряко засегнати от тях.
Сред проблемите на PR-етиката в България са непознаването на кодексите, липсата на нормативна база и санкции, скептицизъм сред практиците, липсата на обучителни програми по етика в квалификационните програми на организациите.

Стр. 6

Публикацията може да намерите и на: http://novinata.bg/modules/news/article.php?storyid=16356

Още по темата: Колко високо летят журналистите, или къде е границата на свободното слово, в-к "Дневник"

в. Пари | 2010-04-13 

Телевизия и интернет не са взаимозаменими, а допълващи се медии. В нашия случай и телевизията, и сайтът ни се развиват отлично. Онлайн присъствието е много важно за нашата компания, защото ни дава възможност по всяко време и от различни места да предлагаме съдържанието на bTV.
За нас е важно да достигаме до младата и активна аудитория, която все повече и по-дълго прекарва времето си в интернет.
Освен традиционно много силното ни
присъствие онлайн с новини, streaming и video-on-demand започнахме да инвестираме в създаването на предавания, които ще се излъчват само в нашия сайт, а не в телевизионния ефир на bTV. Скоро започваме излъчването и на първите интернет новини.

Стр. 23

в. Пари | 2010-04-13

В последните години делът на онлайн рекламата се увеличава спрямо рекламата в печатните издания. Това е световна тенденция, която се повтаря и в България и важи с пълна сила за продуктите на "Икономедиа". Специално Dnevnik. bg е сериозна платформа за рекламодателите.
Работим за сериозното си онлайн присъствие вече от няколко години, което ни позволи да превърнем сайта ни от електронна версия на вестника в самостоятелна информационна
платформа. За това помага т.нар. интегрирана редакция – целият екип работи едновременно за сайта и за печатното ни издание.
Комбинацията от двата информационни канала, които се допълват, освен от читателите вече се оценява сериозно и от рекламодателите. Позиционираме Dnevnik.bg като новинарски портал и ще го развиваме в тази посока.
Сега предизвикателството пред нас е да
запазим силното редакционно съдържание, но да го обогатим и с участието на читателите. Тази година акцентът в работата ни ще е да развиваме обществото около сайта.

Стр. 23 

в. Пари | 2010-04-13 

По първоначални разчети се очакваше сайтовете ни (24chasa.bg и trud.bg) да започнат да генерират приходи след първите шест месеца, а реално те започнаха да носят приход още след първия месец. Към момента онлайн приходите са все още сравнително малък процент в сравнение с приходите от печатните ни издания, но очакванията ни са той да расте. Вестникарска група "България" има сериозни очаквания за растеж на приходите от реклама в интернет.
Дали онлайн изданията ще станат по-важни като присъствие от печатните ни издания, ще реши само
и единствено пазарът, респективно интересът на читателите ни.
Пазарните тенденции са категорични – интернет присъствието на медиите става все по-важно, включително за приходите на медийните групи. Развитието на нашите сайтове ще е както и до този момент – ще използваме максимално възможностите на нашите журналисти, както и всичко ново и модерно в интернет технологиите.

Стр. 23
 

в. Пари | Елина ПУЛЧЕВА | 2010-04-13

Вестници, телевизии и радиа преоткриват силата на интернет

Световната икономическа криза удари навсякъде – не подмина дори и медийния бизнес. За никого не е тайна, че в последно време тиражите на много печатни медии падат главоломно. Рекламните карета в тези медии също стават по-малки, понякога липсват напълно. Наблюдава се сериозна тенденция на пренасочване на потока от новини от печата към интернет. Все повече издания се ориентират към изграждането на новинарски сайтове, които допълват техните традиционни полета на действие.
Информирането от интернет не е новост за българския потребител. Много преди печатните медии да изникнат в уебпространството, там вече се бяха утвърдили информационни сайтове като Dir.bg, Investor.bg и още куп други медии. Виртуалният облик на вестниците среща сериозна конкуренция в лицето на онлайн медиите, които вече имат своята вярна аудитория.

Пазарът

Българските новинарски сайтове са добре развити и полагат много усилия да са в крак със световните тенценции, казва Жюстин Томс, мениджър на ABC Design&Communication.
Пробуждането на традиционните медии беше преди 4-5 години. Тогава те осъзнаха, че интернет е мястото, на което трябва да присъстват, смята мениджърът Томс. Според Александър Савов от уебкомпанията Creato от началото на 2009 г. значително е нараснал броят на традиционните медии, които са инвестирали в добри интернет портали като нов комуникационен канал. Според него новинарските сайтове сега навлизат в своя тийнейджърски период.
Савов оценява като радостен факта, че се наблюдава увеличаване на собственото съдържание в онлайн медиите, както и собствените проучвания, собствени видеорепортажи, собствени фотографии. Някои медии напоследък избягват от copy/paste съдържанието, коментира той. За съжаление това не са всички – все още има издания, които не са разбрали силата на оригиналното съдържание, допълва той. Савов е категоричен, че българските сайтове за новини са на равни позиции с който и да е международен проект поне като технология. По отношение на съдържанието обаче има какво още да се желае.

Печатни и онлайн издания

Като медии със силно онлайн присъствие Жюстин Томс откроява "Дарик", "Капитал", "Дневник", "Медиапул", bTV. В последно време появата на много издания в уебпространството направи средата много конкурентна, казва тя. Предимство на чисто онлайн медиите според нея е, че те са от по-отдавна на сцената – поне 10-12 години, което ги прави силно наложени на българския пазар. Другото им преимущество е, че имат изграден модел за бизнес съществуване, докато всички останали медии се учат тепърва как да изкарват пари от интернет.
Не всички традиционни медии обаче имат адекватно онлайн присъствие, казва Томс. Един новинарски сайт е качествен, ако е функционален. От изключително значение е стилът на писане – нещо, което малко медии са осъзнали, смята тя. Във вестник дадена новина се пише по един начин, но в интернет тя трябва да е поднесена в съвсем различен стил. Това влияе и на популярността на сайтовете, защото един качествено написан за уебсайт материал ще бъде по-добре индексиран в Google и при търсене ще излиза на по-предни позиции, добавя Томс. Друга слабост на много издания е, че не се използва възможността за добро линкване и свързване на материали по дадена тема.
Според Савов традиционните медии използват интернет страниците си като допълнение към основния си профил – водещите телевизии препращат зрителите за повече информация към сайтовете си и използват потребителско генерирано съдържание в предаванията си. В новинарските си емисии bTV редовно цитира резултати от анкети, проведени в уебсайта им. Интересен факт е, че скоро предстои да станем свидетели как сайт на всекидневник "изяжда" родителя си и се превръща в самостоятелна медия, прогнозира Савов. Според него е логично сайтовете на традиционните медии да бъдат по-богати на съдържание и да представят по-актуална информация, като се има предвид, че разполагат с репортерски екипи. Това обаче засега не се получава, водещи онлайн медии са такива, които нямат зад гърба си друга структура, твърди той. Според Томс обаче сайтовете на печатните издания разполагат с едно сериозно предимство – те имат вече разработена репортерска и журналистическа мрежа. Това позволява пускането на материали с качествено съдържание направо от страниците на вестника в интернет.

Стр. 22 – 23

Още по темата: 

Станимир Въгленов, ръководител на отдел “Информационни и онлайн услуги”, Вестникарска група “България”: Интернет е все по-важен за нас

Анна Христова, управляващ редактор на Dnevnik.bg: Интеграцията вестник – сайт е ключът за успеха

в. Сега I 2010-04-13

Дребничкият сайт за разкрития на държавни тайни се записа сред най-опасните врагове на Америка и световната политика

Преди 3 месеца в "Туитър" се появява следното съобщение: "Притежаваме кодиран запис как американски бомби убиват цивилни. Имаме нужда от компютърно време." Призивът за спешна помощ идва от сайта "Уикилийкс". В началото на април става ясно, че по някакъв начин – който отказва да разкрие – "Уикилийкс" се е сдобил с необходимото компютърно време да разбие кодовете на Пентагона и да разшифрова записа. Потресаващите кадри от 2007 г. в Багдад, когато военни убиват 12 души, сред които двама кореспонденти на "Ройтерс" и деца (реплика на един от бойците: "Сами са си виновни, като вкарват деца в боя"), в следващите няколко дни са гледани 2 милиона пъти в YouTube и са извъртени хиляди пъти по новинарските емисии в целия свят.

И така, "Уикилийкс" зае централно място в общественото внимание. За 3 години сайтът има повече удари, отколкото "Вашингтон Поуст" за 30, обявява интернет гуруто Клей Шърки. Американско списание квалифицира "Уикилийкс" като апостоли на "екстремната прозрачност". "Екстремната прозрачност" обхваща всичко – от имейлите на Сара Пейлин до данъчните декларации на Уесли Снайпс. На този адрес цензурата е забранена, а да подминеш теч на информация е все едно да помогнеш на лошите. Дори бастионът на традиционалистите Вашингтон, където иначе си умират за хубавите течове на информация, вече се събужда и заспива с тях.
А доскоро "Уикилийкс" се смяташе за маргинална структура, която има за цел да изобличава политици и корпорации, бранейки строго самоличността на източниците си. Макар че властите в САЩ никога не са приемали сайта за маргинален. Доказателство за това беше дадено през март, когато се разбра, че Пентагонът е записал сайтчето в списъка с враговете, заплашващи сигурността на Америка. Верен на мисията си да публикува материали, които разкриват тайни от всякакъв характер, преди няколко седмици "Уикилийкс" пусна и доклада на военните за самия себе си.

Кои са "Уикилийкс"

Сложен въпрос, тъй като основателите се държат подобаващо конспиративно. Главният човек зад сайта – Джулиън Асандж, е активист и журналист, макар според "Вашингтон Поуст" да е с минало на хакер, което повече му приляга. Родом от Австралия, днес Асандж май пребивава основно в Кения. Основава сайта преди 3 години заедно с група съмишленици, сред които има журналисти, математици, техничари и даже китайски дисиденти. "Уикилийкс" няма централа, но основните му сървъри са в Швеция, а хостингът е на същите хора, които основават "Пайрът бей". Оперира обаче и чрез сървъри в Белгия, САЩ и къде ли не. "Уики" идва от първоначалното намерение сайтът да публикува всякаква информация по подобие на "Уикипедия". Сега всеки материал се преглежда от ядро от неколцина доброволци на пълно работно време, които разчитат на 800 до 1000 души за експертна помощ в области като шифровка, програмиране и писане на новини.
На колко години е Асандж? Трудно е да се каже. Той поне предпочита да си мълчи – "Защо да улеснявам копелетата?" Предпочита телефон пред срещите на живо, освен това, изглежда, никога не ползва един и същи номер повторно. Гласът му често е приглушен, разговорът е набразден с дълги паузи, човек тутакси си представя как непрекъснато поглежда през рамо. Също като него организацията в тази машина за разкрития от ново поколение може да бъде влудяващо непрогледна.

Нова платформа

Извън коментарите с политически заряд видеозаписът от Ирак мобилизира и медийните анализатори, които заговориха за нова ера в разследващата журналистика. "В крайна сметка разузнавателните агенции се занимават точно с това – хай-тек разследваща журналистика", казва пред "Ню Йорк Таймс" Джулиън Асандж. Но прави и стъпка по-нататък – "Крайно време е медиите да се издигнат до същото ниво". "Уикилийкс" не крият амбицията си да променят формата на медийното покритие – нещо, което е напълно по силите им за разлика от традиционните медии. Няколко издания и агенции се опитваха безуспешно да се сдобият със същия запис. Но ако там всеки съдия или засегната страна може да запуши устата на медиите, в дигиталния свят на "Уикилийкс" такива бариери пред информацията не съществуват.
"Най-важното нещо за този запис е, че няколко милиона души можеха да влязат едновременно на една и съща страница в интернет – казва преподавателят по журналистика в университета Конкордия в Монреал Лайза Линч. – Изумително е, че извън конвенционалните средства за информация съществува такава възможност."
А защо това е важно? Да погледнем един друг доклад, докопан от "Уикилийкс". Този път автор е ЦРУ, а темата – как най-добре САЩ могат да манипулират общественото мнение в Германия и Франция, за да осигурят продължаващото участие на двете страни в мисията в Афганистан. "Обществената апатия позволява на лидерите да игнорират избирателите" – така се казва една от главите в доклада. Друга обаче анализира провала на участието на холандците и задава въпроса: "Защо не е достатъчно да разчитаме на апатията?". Тук идват отговорите как САЩ могат да манипулират обществото в другите държави. Във Франция например има симпатия към афганските бежанци, така че може да се използват жените в Афганистан като адвокати на войната. В Германия пък печелившата стратегия би била да се предизвика страх – провалът в Афганистан ще означава, че терористите ще стигнат и до вас. Стряскащо, нали?

В името на свободата на словото

"Ройтерс" опитва от 2 и половина години да получи достъп до записа по силата на закона за свободата на информацията, но без успех. В същото време "Уикилийкс" е едновременно навсякъде и никъде конкретно и на практика е отвъд капаните на всякакви институции и правителства, които биха искали той да замлъкне завинаги. Не че властите не правят непрекъснати опити за това.
Още през 2008 г. опит да се затвори сайтът беше направен в САЩ по искане на швейцарска банка, обвинена в пране на пари, измами и избягване на данъци. Достъпът до него беше спрян за 2 седмици, след което насред протестите на граждански организации банката си оттегли жалбата, а достъпът бе възстановен. Сега във Великобритания вестниците често намират спасение в "Уикилийкс", след като веднъж съдът им е наложил забрана да публикуват определен материал.
Сред враговете на сайта има и такива екзотики като Северна Корея и Тайланд, които също искаха запор от съда и се оплакваха, че на сайта се публикуват критични материали за тях. Когато на страницата му изтича таен черен списък на германското правителство със сайтове, сред които и няколко за детска порнография, студентът, който отговаря за немската версия на "Уикилийкс", е арестуван за разпространение на… детска порнография.
Най-силни взаимни чувства обаче малкото разузнаване има с военните. Интересът на Пентагона е неизбежен, тъй като с годините "Уикилийкс" е публикувал доклади за въоръжение (само за екипировката на частите в Ирак и Афганистан има 2000 страници), численост, операции и "почти цялата военна стратегия" в Ирак и Афганистан. Пак на същия адрес беше пуснато и старо, несекретно копие на "стандартните процедури" във военния затвор в Гуантанамо Бей, Куба.
На този фронт "Уикилийкс" среща съюзник в Исландия. Тук според британската преса сайтът разработва законодателство с местните власти, което ще превърне страната в убежище за разследващи журналисти, като им гарантира най-силната комбинация в света от защита на източниците, свобода на словото и възможности за "клеветнически туризъм".

Живот като на кино

Ето някои от последните съобщения в "Туитър" от името на сайта:
"Ако нещо се случи с нас, вече знаете защо – видеото от 5 април (с въздушната атака в Ирак)".
"Двама под дипломатическо прикритие следят редактора ни в Исландия".
"Наш източник задържан за 22 часа. Компютърът му е иззет".

Кризата

И тук обаче не всичко са шпионски игри и конспирация. Тъй като разчита единствено на дарения, сайтът се бори да се задържи онлайн. Някои традиционни медии – като британския "Гардиън", му оказват морална, но не и финансова подкрепа: "Лошите се страхуват от него, добрите го обичат. Нещо като модерен Робин Худ. Ако искате да четете бъдещето, влезте тук". Въпреки славата и дори някоя и друга награда (за нова медия на "Амнести Интернешънъл" през 2009 г. например), "Уикилийкс" едва не хлопна врати тази година поради пълно разорение. Заради безпаричието сайтът работи и далеч под пълния си капацитет. Според Джулиън Асандж даренията от теоретици на конспирацията, неправителствени организации, борци за човешки права, журналисти и технически маниаци успяват да набавят 2/3 от 600-те хиляди долара, необходими за издръжка през 2010 г. Затова и "Уикилийкс" не публикува всичко, с което разполага. От което сигурно още много правителства по света си плюят в пазвата. Впрочем може би най-забавният детайл от онзи доклад на Пентагона е спекулацията, че "Уикилийкс" е творение на ЦРУ. "Поне да бяха изпратили чек", свива рамене Асандж.

Стр. 14

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-10

Водещ: Каквото и да си говорим за медиите става дума не само за пари, но и за влияние. На всеки три години става дума и за два стола. Разбира се, възможността да се седне на стола на генералния директор не винаги значи много. Историята на Старата къща, както добронамерени наричат радиото, помни директор, който не успя да седне в заветния стол. Както отбелязват и най-върлите критици, в радиото наистина духът на свободното слово се чувства добре. Какво прави обаче духът на свободното слово, докато навсякъде говорят и пишат за обичайните заподозрени с амбиции към стола? Ами пита, не за имената, а за принципите. Важно е кой директор как ще бъде запомнен, но е по-важно медията да запази лицето си независимо от обитателя на големия кабинет. Все още няма подадена нито една кандидатура за шеф на БНР. Днес обаче вестниците залагат на четири имена: Валери Тодоров, настоящ генерален директор; Стефан Радованов, в момента програмен директор; Поля Станчева, имаща зад гърба си два управленски мандата на „Драган Цанков” №4; и Чавдар Стефанов, работил над 28 години в радиото. Как ще бъдат избрани новите шефове на националните медии, ще има ли сливане на администрациите на БНР и БНТ, да бъде ли редуциран броят на членовете на СЕМ, ще има ли нов закон за радиото и телевизията, ще успеем ли да догоним цифровизацията, как ще изглеждат медиите на бъдещето, еретично ли звучи идеята за закон за печата? Това са въпросите, чиито отговори ще търсим след малко с новия председател на СЕМ доц. Георги Лозанов. Защото е много важно да има дистанция между управлението на една медия и редакционната й политика. В крайна сметка всички знаем, че е добре да пазим източниците на информация, но трябва и да ги знаем, за да не попаднем в чужда схема, където общественият интерес е съмнителен. Също както и при хората, и за медиите е важно да пазят името си. А това става с дистанция от хората във властта и тези с икономически амбиции. Иначе просто правило, но понякога, когато става дума за обществени медии, трудно за спазване. Всички обичат да забраняват на националните медии. Да, за политиците сигурно е много важно при кой генерален директор ще се проведат следващите избори, но за хората по-важно е икономическите и политическите решения да се вземат прозрачно и те да знаят истината за мотивите. Останалото са пари, влияние и за които винаги става дума. Дойде ли му времето да се променят забраните, които правят неконкурентни обществените медии по време на избори? И на този въпрос не е зле експертите, които работят по новия закон да се замислят. След най-медийната тема от седмицата ще коментираме и най-невралгичната – ще удари ли високото напрежение национализация на електроразпределителните дружества? С Марио Гаврилов от БНТ1 няма да пропуснем да коментираме и факта, че амбициите ни да влезем в чакалнята на Еврозоната се изпариха. Финалният спринт ли ни изнерви или кризата в Гърция ни препъна? И у нас испаноговорящата общност ще има вестник, за него ще говорим с Къдринка Къдринова от сп. „Тема”.

Водещ: Комитет за телевизия и радио не изключвате? Добър ден вече на битността ви на председател на СЕМ, г-н Лозанов!
Георги Лозанов: Да, не изключвам, в смисъл евентуално възможността да се съберат двете обществени медии в някаква перспектива, но в никакъв случай не като комитет за радио и телевизия, с тази аналогия към соца, а точно бягайки от този модел, и в да кажем в някакъв български вариант на Би Би Си. Въобще да направим най-после един модел на обществена медия, която да се утвърди в представата на българското общество като такава, защото сега, все още, 20 години след началото на прехода, независимо от тези магически думи, написани в закона, това остава относително неразбрано, относително частично. Обществените медии приличат на нещо средно между частни и държавни. И т.н., много стари проблеми. А пък сега, в предстоящата нова цифрова ера ще е страшно важна ролята на обществените медии, на БНР и на БНТ. Защото, вижте, преди, някак си през 20-те години на преход гражданската проблематика, социалните теми, онова, което е същинската работа на обществената медия, беше комерсиално, беше продаваема. А сега, така или инак, вече е започнала все по-голяма комерсиализация на частните медии, така че те полека-лека ще оставят основния товар на обществения ангажимент на медията на БНТ и БНР. И БНТ и БНР трябва да са структурирани така, че и финансово, и професионално, а и като начин на функциониране да могат да извършат тази работа. Да бъдат този анклав, в хубавия смисъл на думата, на обществената медия сред тази иначе комерсиализирана среда. И точно, обаче бягайки от социализма, защото, вижте, практически вие работите тук и аз може би не е много правилно и не много вежливо, но нека да го кажем, че БНТ и БНР като структури социални са най-слабо реформирани в медийната сфера. Носят през тези години едни белези, които имат своята голяма традиция, но не са достатъчно съобразени с една все пак радикално променяща се среда. И хайде, в тази аналогова ера това вървеше някак. Но след няколко години, когато днешните медии, убеден съм, много малко ще приличат на тогавашните, е необходим някакъв ход. Но разбира се, не комитет за радио и телевизия, в смисъл над двете медии една трета шапка, а падане по-скоро и на двете други шапки и създаване на една администрация много по-малка, и с много по-малка роля, за сметка на ролята на една обществено тяло, което управлява медията в програмен план (…) и за сметка на излизане напред на творческите професии пред тези, които взимат административни решения.
Водещ: Имайки предвид обаче обстоятелства и някои характерни особености на нашата медийна среда, и знаейки колко трудно се прави английска ливада, как смятате, че този модел би могъл да заработи?
Георги Лозанов: Ами знаете ли, ние според мен правихме английска ливада в медиите всичките тези 20 години, когато все очаквахме да има обществени медии и все не се случваха такива, каквито ни се иска, даже някои продължават да си ги наричат държавни, но не искат да признаят въобще, че има опити в това отношение. Аз не съм толкова радикален критик, но тъкмо това очакване според мен може да подготви една реформа същинска, която да е свързана и с това да се намали администрацията, да се намали, да се намали въобще огромният бюджет за издръжка на това тяло, за да отидат повече пари в продукта, да го кажа най-грубо икономически.
Водещ: Какво бихте казали на скептиците, които веднага ще контрират с тезата, че досегашната практика на обединяване води винаги до по-големи разходи, отколкото по-малки?
Георги Лозанов: Ами какво да кажа на скептиците, освен че пак може да стане така (…), но смисълът на цялото това упражнение би бил, като пак повтарям, това е само една хипотеза, съвсем не е задължително да е най-добрата, но смисълът на това обединяване би бил точно в това да се намали целият, както го наричаха Илф и Петров, „административен възторг” по отношение на медиите. Освен това да се разклати малко доста твърдата роля и ръка по самия замисъл на модела на генералния директор. Защото вижте, генералният директор поради това, че доста е събрал в свои ръце цялата власт, сега ние треперим какъв ще бъде. И ако случайно успеем, което е трудна работа, хубаво, но ако не успеем пък провалът е голям, защото когато цялата медия я сведеш до един човек, ако този човек е в някакви корпоративни връзки, политически да кажем, с президента, няма значение с кого, то фактически медията се управлява от този, с който той е в корпоративни връзки. Ето това… естествено то опира до персонални качества и до персонална воля до независимост, но вън от това може и на чисто моделно ниво все пак да се създадат някакви защитни механизми по-големи.

Водещ: Продължаваме един дълъг разговор за закон за радиото и телевизията, който с председателя на СЕМ Георги Лозанов няколко пъти сме водили досега. Безспорна е необходимостта от един такъв закон. Досега винаги сте бил скептично настроен. Сега?
Георги Лозанов: Скептично съм настроен за това дали ще се направи такъв закон. Сега, какво да кажа, има относително нови управляващи. Винаги като дойдат едни управляващи те искат да правят нов закон, влагат усилия и този първи порив трябва да се използва разбира се от медийната среда, за да придвижи собствената си нормативна база, която помага и на нейното развитие. Освен това управляващите у нас са декларирали, че ще правят такъв закон. Освен това сега тук вече не е въпрос и на смяна на едни управляващи с други, а на смяна на цял един свят – аналоговия с цифровия. И аз съм сигурен, че след 5-6 години дори няма да има смисъл да говорим за медии със съдържанието, което влагаме сега. Ще е отпаднала думата. Аз си представям един закон, който да либерализира много медиите и да ги приближи до Интернет като норма на свободата, защото иначе тези дисбаланси почват да ги поставят в много неравностойно положение и те губят, така да се каже, влияние, което значи много по-малко на брой забрани, но с много повече гаранции за спазване. Включително, аз иначе съм много мек и не обичам санкцията като инструмент, но включително и санкция. Ако забраните са много малко и са смислени, а не както досега е имало все опит, не само в сферата на медиите, някак си да опаковаме със забрани цялата реалност социална, пък да го направим така да се каже на хартия, знаейки, че е хартиена опаковка, която няма да попречи на нищо. Затова аз сега си представям, че ще има една много по-либерална нормативна база и действително само там, където е абсолютно необходимо ще се намеси законодателят, т.е. държавата, а иначе като цяло тя ще се оттегли. Заедно с това, видимо има една променена нагласа за появата на закон за печата, защото самите издатели основните видяха, че има две много големи заплахи, от които само законът може да ги спаси. Едната е бумът на жълтата медия, и тя е жълто-компроматна често пъти, която, вярно, че тъй като си позволява много повече често пъти и казва повече, но нарушава стандарти, които криво или ляво другите медии спазват. По този начин тя печели с нелоялна конкуренция фактически. Така че там именно стандартизирането на поведението става важно, за да могат другите медии да оцелеят. Иначе много скоро аз си представям как основните тиражни вестници ще бъдат основни жълти заглавия, а пък да кажем вестници като „Сега”, и като „Труд” и „24 часа” ще бъдат бутикови малки вестничета, ако не се намери друг баланс.
Водещ: Факт е, че самите издатели поискаха от премиера…
Георги Лозанов: И освен това се появяват абсолютно неизвестни играчи, които по доста брутален начин разширяват влиянието си с икономически инструменти, а пък информацията не е просто стока. Знаем за това, да не влизаме в този голям дебат, тя е и право, право на информация. Ти можеш да купуваш стока, но човешки права не се купуват в съвременни свят, така че към тях има специални изисквания, които също трябва да бъдат въведени през закон. И аз си представям един закон за медиите въобще, в който даже думата „медии” я няма, защото тя ще е останала в музея, а един закон за информационните услуги, в който много по-либерално, по-свободно и същевременно с много малко на брой точки с много твърда ръка да се преформулират отношенията в медийната среда.
Водещ: Закон за информационните услуги или закон за радиото и телевизията по-напред?
Георги Лозанов: Аз мисля, че сега като се прави трябва да се направи в една перспектива. Защото вижте какво стана със стария закон. Той не беше никак лош, аз съм участвал в работата по него в далечната 98-а, 97-а, благодарение на него се затвори глава „Теливизия”, аудио-култура и аудио-визия и т.н. Но той този закон го няма, той се е върнал в индианско одеало…
Водещ: Е той е целият в кръпки…
Георги Лозанов: При това много от кръпките са правени с много конкретни цели – да махнат тоя, да сложат тоя…
Водещ: Имат си имена кръпките.
Георги Лозанов: И това цялото не е нормативна база вече, то ни се разпада в ръцете. Както като вземеш много стар вестник и като опиташ да го вдигнеш, фактически той, хартията се разкъсва. Така някак си ми изглежда сега законът. Така че много бързо трябва да се направи един нов закон. Трябва да го направят хора с философско мислене за медиите, в смисъл да могат да гледат в перспектива, и то тенденции, и заедно с хора, които могат да изговарят сложни, бъдещи, дори хипотетични процеси на правен език, особено от втората група, пък и от първата са толкова малко, бих казал на пръстите на едната ръка, но това е хипербола.
Водещ: Спомняте ли си онази метафора за експертите в къщата, които да напишат закона? Само това ли е спасението?
Георги Лозанов: Винаги накрая през нечия експертна ръка. Знаете ли писането на един текст на закон, дори експертът, който го пише, юристът в областта на медийното право в случая, нищо да не вложи от себе си, да му дадат съдържанието, само преводът му на правен език е невероятно усилие, защото всеки закон, знаете, е обвързан с десетки други закони. Сега вече има и общностно право. Да познаваш цялата тази материя е нещо, което тук има политическа воля или професионалната колегия го иска, за да може да звучи като норма, която да работи, това е огромно усилие. В нашата страна, даже какво да кажа, в момента няма потенциал и достатъчна оценка на интелектуалния труд, който въобще да плати такова нещо. Така че отново това трябва да е благотворителен жест.
Водещ: Смятате ли, че ще ви стигне времето до излизането на един такъв нов закон? Защото, медиите ви цитират, че засега забавяте процедурата за избор на шеф на БНТ.
Георги Лозанов: Забавям ли? Аз нищо не забавям. Но първо трябва да се избере на радиото директор, на БНР, защото така е по време, а някъде до есента трябва да се избере и директор на БНТ. Знам обаче, че има ангажимент да се редуцират във връзка с кризата съставите на регулаторните органи, така че между тези два избора може би ще се състои тази редукция. Но за това трябва да се води разговор със законодателя.

Водещ: Има логика да се намали броят на членовете на СЕМ в условията на криза. Това е една ваша теза…
Георги Лозанов: Не е моя, за съжаление. По-скоро е на законодателя, който започна редукцията с КРС. Да, няма смисъл от много раздути органи. Аз съм работил на времето в НСРТ, което беше 7 души, не мога да кажа, че ставайки 9 кой знае това помогна на нашата работа. Но има едно такова нещо, за което и друг път съм споменавал, че това не бива да става механично, защото все пак повечето членове са гаранция за по-голяма независимост на органа, тъй като най-просто и най-цинично казано, шансът да ги купиш е по-малък. А пък да се надяваме, че членовете на (…) в България имат персонално достойнство и воля за справедливост и заедно с това живеем в доста сенчеста страна, така че да се предпазваме от такива рискове е полезно.
Водещ: Да ви попитам и за продажбата на предавателите, попадането в зоната на кипърска офшорна фирма, какво ще се случи с предавателите на обществените медии?
Георги Лозанов: Много отдавна те трябваше да станат собственост на самите медии. Това не стана, не се случи. Оттам нататък това беше предизвестен сценарий. Нищо няма да се случи обаче, надявам се. Просто продължават да осигуряват услугата. Разбира се, въпрос е на цена. И когато държавата не си направи труда навремето да ги преотстъпи на БНР и БНТ, в което има не само икономика, има и идеология, за да гарантира тяхната независимост, сега ще трябва да води винаги едни сложни търговски преговори.
Водещ: Те до известна степен са и „пунически войни”, защото как се мотивира частен собственик да прави инвестиции?
Георги Лозанов: Ами да, точно така, но пък от друга страна услугата се плаща, така че всеки, който плаща, може да изисква качество на услугата. Сега, влизаме в една сфера, която можеше да бъде, ако беше извадена тази собственост и дадена на БНТ и БНР и гарантирана. Но това е положението. То толкова много, какво да кажа, недоразумения са зарити в дворовете на двете обществени медии, че това даже не ми се вижда най-страшното.
Водещ: Как ще изглеждат медиите на бъдещето?
Георги Лозанов: Труден въпрос е този. Какво да ви кажа, може човек да си отпусне въображението и така да се каже да направи една вътрешна почивка от настоящето, да напише една фикция, но аз имам някаква известна експертна отговорност, затова мога да кажа нещо, което ми се струва сигурно, че медиите на бъдещето няма да са много медии. А ще живеем в една цялостно медитизирана среда, в която всичко ще може да бъде медия, включително и пространството при нас под формата на холограми ще присъстват посланията и образите. Разбира се, аз малко много в плама (?) на научната фантастика имам надежда, че телепатията ще се развие като форма на комуникация и това ще постави човека пред много големи морални отговорности, защото ще можеш да общуваш с другия независимо от неговото желание, или поне частично, така да се каже, да заобикаляш вътрешните бариери, които сега поставяме това, че потокът на съзнанието си е само наша територия, ще може да променя облика на (…), моралното качество на човека и т.н. и т.н. Може да гледаме колкото си искаме напред, но дали не е по-добре да поприказваме за по-близка перспектива, когато, аз и друг път съм казвал, смятам, че скоро частните телевизии например, пък и радиопрограми, ще загубят политематичния си формат, не 100% и не изведнъж, но постепенно, и ще стават все по-специализирани канали, които разбира се ще бъдат цифрово разпространени, кабелно и сателитно, и тогава именно БНТ и БНР, аз си позволявам да говоря за един анклав, в хубавия смисъл на думата, в медийната среда, ще останат именно гарантиращи едни политематични програми с обществена функция, с граждански ангажименти, обърнати към цялата аудитория, или към всеки от аудиторията, програми, чиито адресат не са мнозинството, а са различните малцинства, на които всяко мнозинство се разпада. Такава ще е близката перспектива в следващите няколко години според мен. А най-близката перспектива е, че трябва на 1 януари 2012 г. да сме минали в изцяло цифровата ера, т.е. да кажем довиждане на аналоговото разпространение. Закъснели сме ужасно, скандално бих казал, но ако не го направим, ще бъдем един европейски изоставач и повтаряч, маргинален, с мръсни уши…
Водещ: Надолу в скалата на свободата на словото…
Георги Лозанов: То всичкото това води след себе си, и въобще способността да бъдеш медийно интегриран в един свят, към който искаш да принадлежиш. Така че в тази година трябва да направим чудо. И един от големите ми мотиви да вляза отново в СЕМ, и да поема председателската роля, е да направя всичко възможно, независимо какво мислим за цифровизацията, дали има смисъл от нея и т.н., тя е политически знак за принадлежност в момента. Което значи нещо много просто. Това не значи да изчезнат кабелните и сателитните програми. Но значи всички, които в момента се разпространяват в аналоговия ефир, да се разпространяват цифрово. Не е невъзможно, може да кажа и аз като Георги Димитров, за една година да направим това, което за 10 не направихме, но което сме абсолютно длъжно да извършим, но това е моята прогноза, която граничи с надежда…
Водещ: А законът за информацията, колко време?
Георги Лозанов: За информационните услуги ли?
Водещ: Да.
Георги Лозанов: Може и през това време да се напише… Може… да, да започнем 2012 г. 1 януари с нов закон, да влезем в цифровата ера, и то стъпили на летящото килимче на един съвсем друг като философия и инструменти законов текст.
Водещ: Доц. Георги Лозанов, новият председател на СЕМ, гост в „Клубът на журналистите”. Закон за информационните услуги, който да регулира и печата – това е необходимо, за да влезем подготвени в цифровата ера.

Водещ: Безспорно най-невралгичната тема в медиите на седмицата беше започналата дискусия за електроразпределителните дружества. Ще удари ли високото напрежение национализация тези дружества? Добър ден на Марио Гаврилов от БНТ! Отвъд политическите залагания, които стигнаха чак до печелене на следващите избори, започвайки тази дискусия, отличихме ли възможното от невъзможното? Изобщо има ли нещо възможно в хипотезите, които бяха изнесени през седмицата?
Марио Гаврилов: Ами има, теоретично много възможни неща могат да се случат, включително национализация. Но практически според мене чак до такъв краен сценарий надали ще се стигне. Така че това е границата, разделът, който аз бих сложил между възможно и невъзможно.
Водещ: Всъщност е достигнал пределът във възможностите за заплащане на хората, или някаква друга граница икономическа е достигната?
Марио Гаврилов: Според мене правителството е изправено пред една крайна необходимост, трябва да набави отнякъде приходи, за да може да върже бюджета по някакъв начин. И лично моята хипотеза е, че точно затова беше натискът върху електроразпределителните дружества. Друг е въпросът, че впоследствие се оказа, че дори и те да донесат дивиденти на държавния бюджет, става въпрос за една скромна сума, от гл.т. на мащабите на бюджета.
Водещ: Доколко може да се вярва на поставяне на подобна хипотеза – държавата имала паралелен живот, имайки предвид енергетиката изобщо?
Марио Гаврилов: Малко ми е трудно да разбера въпроса ви…
Водещ: Това е една хипотеза, изказана от президента на „Подкрепа” Константин Тренчев, която е революционна разбира се, той твърди, че има паралелен живот в енергетиката, отделен от държавата.
Марио Гаврилов: Всъщност политическите сили в България твърде често се заиграват и обичат да използват действително държавен (…) в енергетиката, и много често той се подчинява не толкова на икономически, колкото на политически интереси и на политически закономерности и зависимости. Това е вярно, особено когато се разгледа съдбата на НЕК. НЕК действа на регулиран пазар, също както електроразпределителните дружества, но много често политическите партии изтърсват като брашнен чувал и взимат от нея и пари за проекти, и за решаване на социални проблеми. Така че да, действително съгласен съм с една подобна теза.
Водещ: И някаква прогноза може би, дивидент ще има ли?
Марио Гаврилов: Да, ще има някакъв дивидент, но той ще бъде прекалено скромен, за да реши проблемите на държавата в бюджета, за да запълни дупката, която зейна в бюджета след решението на Конституционния съд през тази седмица.
Водещ: Веднъж започнал обаче този разговор, тази обществена дискусия, нека така да я наречем, как мислите, че ще завърши, при положение че ако се стигне само до този малък дивидент…
Марио Гаврилов: Най-същественото според мене е електроразпределителните предприятия, които представляват едни фирми, които не си позволяват в собствените си държави да се държат по начина, по който се държат в България, да разберат, че българинът е действително европейски клиент. Искам да ви припомня как едно от ерепетата дълго време се съпротивляваше срещу решение на регулаторния орган, който в една демокрация, основана на закони, това е абсолютно недопустимо. Така че смятам, че клиентите ще успеят да извлекат някакви облаги. Също така смятам, че регулаторният орган оттук нататък ще бъде много внимателен при определянето на цените на електричеството. Дори ето и вчера, шефът на регулаторния орган Ангел Семерджиев даде да се разбере, че е твърде вероятно, твърде е възможно от 1 юли, когато в новия си състав комисията за първи път ще определя цени на тока, твърде е възможно да има известно поевтиняване на електрическата енергия. Дето се казва, да има малко радост и за потребителите.
Водещ: Т.е. големият печеливш едва ли ще бъде потребителят, но и той ще може да извлече своите ползи.
Марио Гаврилов: Ами както се казва в един виц, с малко, обаче ни стана приятно. Общо взето това очаквам да се случи с потребителите. Така или иначе досега тези дружества се държаха действително като монополисти, защото те са регионални монополисти. И да кажем аз като потребител в София не мога да кажа да съм недоволен от досегашния си доставчик и да се обърна към друг. Надявам се да се стигне действително до либерализация на пазара, за да има някаква конкуренция, но това е една по-дългосрочна и по-неясна засега перспектива.
Водещ: Всъщност досега единствената опозиция на тези дружества бяхме ние медиите. Имаме ли полезен партньор вече в лицето на изпълнителната власт след дадените заявки?
Марио Гаврилов: ами надявам се така да се случи. Очакваме с нетърпение да видим какво ще се случи при проверките. Общо взето в тях участват доста авторитетни правораздавателни институции, ДАНС, данъчни – да видим какво ще излезе. Защото действително премиерът е прав в едно, въпреки че всичките тези компании говорят за многомилионни инвестиции, аз да кажем в моя квартал в София, откакто дойде частен оператор на електроразпределителната мрежа не съм видял нещо да се е променило.
Водещ: В смисъл, че са по-малко инкасаторите и че…
Марио Гаврилов: Имам предвид като инфраструктура на електропреносната мрежа. Оттам нататък всичките онези проблеми, които ние като клиенти се сблъскваме, тримесечно отчитане, едномесечно отчитане и т.н., са ясни мисля на хората и всеки от нас го е преживял това.
Водещ: Нека да опитаме да оценим новината, че се отказваме от амбициите си да влезем в чакалнята на Еврозоната. Всъщност не успяхме с финалния спринт, препъна ни кризата в Гърция или нещо друго?
Марио Гаврилов: Изключително неприятно. Аз мисля, че правителството беше малко неподготвено, когато педи месец каза, че ние при всички положения ще кандидатстваме. Действително много е неприятно. Неочаквано е да излязат такива дефицити в бюджета, но мисля, че правителството е било наясно, че такъв риск съществува и трябваше малко по-внимателно да оповести така фанфарно нашата кандидатура преди около месец. Още повече, че за всички е ясно, че ЕК и ЕС по друг начин смятат бюджетен дефицит, а не по формулата, която е приета в България. И за съжаление, ще трябва засега да се откажем от амбициите си. А може би единственото положително е това, че действително обстановката сега беше неприятна и щеше да е още по-неприятно, ако ние изпълнявахме критериите, но не бяхме допуснати в Еврозоната. Да се надяваме, че все пак ще дойдат добри времена и от третия опит България ще успее.
Водещ: Това значи по-малко рестрикции или значи нещо друго?
Марио Гаврилов: Напротив, при това положение е твърде вероятно ние да бъдем подложени на рестрикции от страна на ЕК, която при този свърхдефицит може да започне процедура на мониторинг. Там най-крайната фаза е именно – те могат да ни наложат ограничаване насилствено на някои разходи.
Водещ: Значи разхлабването на колана е хубава новина, но не е истинска?
Марио Гаврилов: Да, засега трябва да забравим за разхлабването на колана, още повече че продължава да зее тази дупка, тази пропаст в бюджета, която засега не е ясно как ще бъде запълнена. Вчера финансовият министър Дянков каза, че имал някакви идеи, но предстои да ги чуем, за да видим дали те са осъществими.

Водещ: „Новина” е новият месечен вестник, който ще се появи у нас през май. Той ще зарадва всички, които говорят езика на Сервантес. Какво очакват те – добър ден на Къдринка Къдринова, председател на Сдружението на испаноговорящите журналисти и зам.-главен редактор на сп. „Тема”. Какво се очаква от този вестник на испански език?
Къдринка Къдринова: Вестникът фактически вече е на пазара, тъй като излезе нулевият му брой. В момента се подготвя и първия брой, който ще бъде представен в понеделник в изложбената зала на рока в София от неговия хубав млад екип, начело с Мирей Харалампиева, също така и Исмаел Фернандес, Пилар Илескас. Това са млади испанци. Въпреки че едното име, както ви направи впечатление е българско – Мирей Харалампиева. Тя е инициаторката и директор на вестника. Това е българско момиче, т.е. с родители българи и израсло в Испания и испанска гражданка. Така че сега се опитва да сътвори този проект тук в своята стара родина, така да се каже. Идеята е вестникът да съобщава информация и новини за България на испаноезична публика , също така информация и новини за културния живот в испаноезичните страни, не само в Испания, но и в Латинска Америка, за българи, които ползват езика на Сервантес.
Водещ: От книгите и от филмите имаме една много романтична представа за борбите, които се водят за излизане на испански на медии. Такъв ли е случаят в реалността или в живота нещата стоят по друг начин?
Къдринка Къдринова: Всеки нов проект е труден, но по принцип това не е нещо съвсем непознато за България, тъй като, нека си спомним, преди много, много години Агенция „София прес” издаде също един вестник на испански, който се казваше „Нотисия де София”. Така че общо взето има традиция в българското общество да се приема радушно един такъв опит, който е опит всъщност за сближаване на културите. Знаете, колко е популярна испаноезичната култура в България и в рамките на музиката, и в рамките на литературата, и на всички видове изкуства, които са най-прекия път между народите. Разбира се, че е трудно в днешните кризисни времена да се почва какъвто и да е нов проект. Още повече тук идеята е вестникът да се разпространява безплатно. Но той се ползва с подкрепата на всички посолства на Испания, на латиноамериканските държави, на Аржентина, Куба, Венецуела, които са представени в България. Разбира се разчита и на помощта на испански фирми, които имат интерес да се разпространява повече испаноезичната култура в България. Трудно е всяко начало, но амбицията и ентусиазмът е голям, така че надявам се младите ни колеги да имат успех.
Водещ: Да им честитим! Само накрая да ви попитам, по-далечната перспектива е може би този вестник да излезе и отвъд границите ни?
Къдринка Къдринова: Защо не? Още повече, част от него е посветена именно на един много позитивен образ на България, на културния образ на България, на това, което България може да представи извън този клиширан образ, на страна, в която има корупция, престъпност и т.н. Тук се показва какво още може България, а тя може много. Така че наистина много се надяваме това да допринесе и за популяризиране на хубавия образ, който би могла да представи нашата страна пред света.
Водещ: Благодаря ви за този коментар! Да пожелаем успех на новия вестник „Новина”.