Милен Цветков: Няма да се връщам в БНТ

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-03-22

Слух, че Милен Цветков се връща на работа в БНТ се тиражира в национален всекидневник. "Класа" потърси журналиста, който сам сподели какво смята да работи занапред.

Господин Цветков, в медиите се прокрадна информация за вашето завръщане в БНТ. Достоверна ли е тя, или е спекулация?

Не, нямам такива намерения, твърдо и категорично! Благодаря ви, че ме потърсихте, за да изясня публично тази спекулация.

Доволни ли сте от интернет проекта, с който се заехте?

Да, аз наистина съм много удовлетворен от работата си. Въпросът е, че е необходимо да направим този проект така, че да имаме възвръщаемост от него.

За интернет телевизия ли става въпрос?

Не бих нарекъл това, което правим, интернет телевизия. Аз самият не знам как да го определя. Но със сигурност не е телевизия, защото това би означавало излъчване на 24-часова програма.

Имах предвид предимството на интернет телевизията в практиката на други държави – нали там няма намеса на регулатор по отношение на съдържанието и на програмата?

Е, в този смисъл, да, ти се превръщаш в регулатор сам за себе си. Общо взето, ти си определяш времето и това, докъде искаш да стигнеш.
Но вижте, в основната си работа винаги съм се ръководил от принципа да не престъпвам граници.

Съществува ли обаче пълната свобода?

Според мен не съществува. По-скоро можем да говорим за относителна свобода. Никога не съм имал проблем с това.
Твърдя, че цензура има там, където тя е позволена. Аз до този момент не съм позволявал хората, които са ме ръководили по някакъв начин, да ме цензурират. Изяснявал съм от първия миг на работата си това нещо и за мое най-голямо щастие то не се е случвало. Въпросът е, че рано или късно тази моя свобода ми е изигравала лоша шега по някакъв начин.

Рекламодателите разбират ли силата на глобалната мрежа, за да инвестират достатъчно според вас?

Естествено, че не! В условията на криза нивата на рекламата в интернет не са се повишили. Независимо от всичко аз съм щастлив от това, което направих в много кратки срокове, без никаква финансова помощ отникъде. Сега очаквам етапа, в който начинанието ще се превърне в печелившо. Ако обаче това не се случи, ще се наложи да започна да продавам колбаси.

Стр. 15

Вижда ли всичко българската разследваща журналистика?

Нова телевизия, Здравей България | 2010-03-22 

Водеща: Вие гледате „Здравей, България”, а това, което виждате е холът на „Биг Брадър Фемили”. Всъщност не знам доколко успяхте да видите от него, но има детски кът, има холче с диванчета и разни такива златисти неща по стените. Между 9 и 12 семейства тази вечер ще влязат точно в 20 ч в къщата на „Биг Брадър Фемили”. Ние сме си поканили тук група журналисти, някои от тях си имат собствени семейства и преди малко споделиха, че… Диляна примерно, всъщност ти не си женена, но се оказа, че животът ти е като в турски сериал. А пък Йордан, който е журналист от сп. „Тема” каза, че и без това живее в риалити формат. Темата, с която започваме е „Вижда ли всичко българската разследваща журналистика”. Започваме тази тема, защото „Биг Брадър” разследва от упор, с камерата, колкото явни, толкова и тайни камери, които виждат какво се случва с хората, каква е психологията им. Тази вечер и в продължение на известно време ще се занимава със семействата…
Водещ: Нищо не казахме за Митко Илиев от в. „Стандарт”, но може би после той сам ще каже, ако иска нещо.
Водеща: И по тази причина решихме да погледнем от другата страна, там, където се работи не от упор – разследващата журналистика работи и по друг начин, не само от упор.
Йордан Мичев: Това е работа за снайперисти по-скоро. Не се стреля от упор. Стреля се от разстояние, внимателно се цели, следи се мишената и се стреля в точния момент.
Водещ: Трябва ли да чакам в разговоря някой да каже, че целият ни живот е един голям „Биг Брадър”, за да кажа, че Данчо ми е братовчед, което абсолютно е истина, и освен това това не е нагласена история.
Йордан Мичев: Не е нагласена, наистина.
Водеща: И какво се оказа, че само аз нямам роднина тук около тази маса. Всъщност какви са ви роднинските връзки?
Йордан Мичев: Двамата с Коко сме втори братовчеди, а те двамата са трети братовчеди. Митко и Диляна.
Водещ: Всички сме братовчеди. Когато Иван Костов го каза, много му се смяха, хайде кажи сега, че не е така. А няма нищо нагласено, ето, заклевам се в сценария.
Водеща: Той сценария се мени малко, така че… Добре, ти последната мишена, по която стреля, беше през почивните дни по един зам.-земеделски министър. Има ли изобщо разследваща журналистика в България?
Йордан Мичев: Трудно е, защото разследващата журналистика е мерцедес в журналистиката. Тя е много скъпо удоволствие. Не всяка медия може да си го позволи. И понеже в Българя стандартът и в медиите, както навсякъде е нисък, да правиш разследваща журналистика е доста трудно.
Водеща: Това на какво се дължи? По-старото поколение журналисти казват, че защото сме прекалено млади и неопитни примерно, въпреки че аз не съм разследващ журналист, говоря за вас.
Диляна Гайтанджиева: Аз не мисля, че е толкова трудно чисто теоретично да се прави разследваща журналистика. По-трудно е нейното изпълнение.
Водещ: Кои са пречките?
Диляна Гайтанджиева: Пречките са обективни, от всякакво естество. Една от основните пречки, това, което примерно на мен ми е най-трудно, когато правим някакво разследване, е хората, с които се сблъскваме. Тъй като в България си мисля, че все още разследващата журналистика не се приема на нужното ниво и с нужното доверие. Връзката и приликата между „Биг Брадър” и нашата работа е, че ние много пъти стигаме до личния живот на хората. Публичните личности трябва да знаят, че те са такива и техният личен живот, свободата, която имат като личности в много случаи е явна и е публична. И трябва да знаят, че всичко, което правят по някакъв начин става достояние на обществото. Затова си мисля, че най-трудното е сблъсъкът чисто законово. Много пъти сме коментирали употребата на скрита камера, до каква степен свършва личната свобода и започва обществения проблем. Винаги в случаите на разследваща журналистика трябва да се знае и от хората, които работят, и от другите, които стават обект, нещо като героите в „Биг Брадър”, че личната им свобода, когато са публични личности, е малко по-ограничена от нормалното.
Водеща: Цензура? В какви случаи сте се сблъсквали с товарния влак на цензурата?
Митко Илиев: Преди цензурата искам да направим този преход от това, че тук сме в някакви роднински отношения. В България всички са роднини. България е много малка и всичко се знае. И разследващата журналистика сякаш се правеше по-лесно през 90-те години, когато още всичко кипеше в обществения живот. Нещата сега станаха по… влязоха в един статус. И общо взето всеки конфликт, примерно както този зам.-министър, примерно първата реакция на редактора е, абе защо сега трябва да окепазим този човек. Въобще, не се държи толкова на морала, не се държи толкова на закона, а кой на кого е кум и кой на кого е сват. В смисъл, тези отношения влияят в голяма степен и в това доколко разследващата журналистика може да повдига теми, които да стават дневен ред на обществото.
Водеща: Има ли тема, за която сте били спрян?
Митко Илиев: Много рядко, много рядко. По-често се случва така, че в един момент ти разчиташ на някакви хора, примерно говоря за едно разследване за горите на Симеон Сакскобургготски. Тогава трябваше да ми помогнат от министерството на земеделието, което се държеше от ДПС. И ние направихме всичко, за да стигнем до детайлите, до истината. И когато министерството трябваше, хората на Доган трябваше да дадат документацията, да изземат от тази земеделска комисия в Самоков, те просто я скриха и я употребиха в политическия контекст. Те отидоха и изнудиха Симеон Сакскобургготски за някакви си политически цели. Тоест много рядко…
Водеща: Влизате в колелото на нечии интереси.
Митко Илиев: Да. За съжаление, всеки, който си мисли, че журналистика, разследваща или каквато и да е, тя се прави на чисто поле, като едно чисто зърно, това не е така. Всеки човек има някакъв интерес, когато идва да сподели някаква информация, да направи някакво разкритие. Много често журналистите се оказват едни маши, един инструмент на някакви хора, които се опитват да предизвикват някакви явления в обществото, в смисъл някакви катаклизми и т.н. А цензурата, най-опасната цензура е самоцензурата всъщност. Волю или неволю човек си поставя сам граници, примерно конкретно ето тези, „Стандарт” примерно 2008 г. февруари месец направи две страници разследване за тези Дамбовци, което тогава беше абсолютно извън дневния ред на обществото, въобще никой не знаеше какви са тези хора. По същия начин навремето в „168 часа” извадихме името на Самоковеца. Никой не знаеше кой е Самоковеца.
Водеща: Героите от сериала „Октопод”…
Митко Илиев: И в един момент какво се случи? Тези хора ги пуснаха, те изведнъж започнаха да обясняват какви големи бизнесмени са, какви големи инвеститори са, какви кредити от банки ползват, лизингови схеми и т.н. и в обикновения човек наистина остава впечатлението, че тези хора са невинни, щом веднъж са пуснати примерно с мярка за неотклонение на свобода.
Водещ: Ама не е само това. Аз четох, подготвяме се за тези разговори разбира се, нещо, което беше през лятото на миналата година, свързано с енергийния холдинг, ТЕЦ „Марица-Изток” и т.н. Интервюто ти с г-жа Галина Тошева, то е нещо уникално. В смисъл, тя така се изразява, че човек нищо не може да разбере. Абсолютна мъгла. Имам чувството, че все едно Георги Пирински ми говори за политика. Просто някакъв водопад от думи и нищо не може да се разбере.
Митко Илиев: Ами това е от типа интервюта, не само това, и министри сега правят по същия начин. Примерно една Маргарита Попова обича да дава интервюта, които са написани от тях. В смисъл, няма го прекият диалог. С г-жа Тошева беше същия момент. Ние даваме едни въпроси, на които те отговарят неща, които на тях им са изгодни. Това не е типът интервю, в който има диалог. Това просто трябва да бъде забранено като практика някой да дава писмени отговори. Защото в някакъв диалог всъщност, в сив разговор хората стигат до истината по-бързо и по… в смисъл гледат се очи в очи. Докато другото е просто замазване на едни очи. Този енергиен холдинг така и остана. Този човек в ТЕЦ „Марица-Изток” така и си остана на поста. Просто това казвам, че журналистиката каквито и опити да прави, ние тогава писахме 10 стр., коментари, интервюта, факти, извадихме договори и не знам какво си… Когато я няма политическата воля да се направи нещо, винаги има нещо друго, което… много често журналистите попадат в един омагьосан кръг. Той не знае защо нещо не се случва. Той си мисли, че си е направил целия сценарий, целия… абе всичко, каквото е трябвало по книга да направи и т.н. и очаква отговора на управляващите. Той обаче много често не се случва.
Диляна Гайтанджиева: Ние в момента все едно сме се събрали да се оплакваме, което не е така. Наистина има много натиск върху журналистите, има и много примери, в които…
Водеща: Ама има им ръсни поръчки, има и такива, които играят не по правилата, има такива, които…
Диляна Гайтанджиева: Наистина има издания, които определено правят поръчкова журналистика, но в случая има и добри практики, които… фактът, че всеки ден както и при вас в предаването се обаждат толкова много хора, на които по някакъв начин успяваме да помогнем, макар и много трудно, показва, че наистина разследващата журналистика вижда много. Не вижда всичко, но вижда много и вижда достатъчно.
Митко Илиев: Друго искам да кажа аз, извинявай, че те прекъсвам. Добрата разследваща журналистика, тя е като едно парче злато, което е скрито в един куп. Защото добрите разследвания не се появяват в правилния актуален момент. В смисъл, добрата разследваща журналистика, тя не яхва някаква вълна и тогава да направи някакво разследване, което да доведе, което да е последната… да обере последното препятствие пред някаква вълна, която да тръгне. Тя винаги, по принцип винаги е нещо, което, пак давам случая с тези Дамбовци, преди две години никой не знаеше кои са тези Дамбовци. Чак сега след две години се разбира, че това е нещо, което си е заслужавало да се каже истината в онзи момент точно, когато те започнаха да правят тези афери в „Кремиковци”.
Водещ: Сега любопитно, във връзка с разследването на Данчо, защото това всъщност май е първият голям скандал от този род, свързан с новата изпълнителна власт. Аз поне не си спомням нещо подобно, което… до такава степен да е разследвано. „Разораната целина”. То е свързано със зам.-министъра Преслав Борисов. Един мой съученик прочете заглавието на книгата „Разораната целина”, но това не е нищо, защото един друг „Вълшебникът от Оз”, казваше, хайде да ходим да гледаме „Вълшебникът от нула три”. Но това е само една шега.
Водеща: Не, по-добре разкажи всъщност, каква е историята там със зам.-министъра…
Йордан Мичев: Историята е следната, че фирми, в които е участвал зам.-министърът, и в които формално в момента не участва, но се ръководят от брат му, започват да обработват, и те го правят от няколко години, обработват земеделски земи в териториите на общините Мездра и Роман, без да сключват договори със собствениците на тези земи. Сключват договори с определена част от собствениците, на останалите разорават нивите. Общо взето комасират земята, „комасират” (в кавички) земята, така да го кажем, на ръба на закона. Законът до някаква степен им дава това право, но лично за мен е много учудващо, че един зам.-министър от морална гледна точка може да си позволи такова нещо.
Водеща: Той коментира ли го това, което го вадиш като разследване?
Йордан Мичев: Коментира, че чисто формално няма нищо общо с тези фирми.
Водеща: Но истината не е такава? А оттук какво следва?
Йордан Мичев: Ето това е най-болното в разследващата журналистика, че нещата ги виждаш, но не можеш да ги пипнеш. Общо взето движението, което си направил, остава да виси във въздуха и чакаш реакция от органите.
Митко Илиев: И това се прави от тези етични кодекси, закон за сблъсък на интереси, защото не винаги законът може да обхване всякакви вратички, които могат да намерят хората. И всъщност се стига дотам, че едно поведение е само морално укоримо…
Диляна Гайтанджиева: Законът за прекратяване на конфликт на интереси е най-пожелателното нещо. Така е направен този закон, аз съм проверявала, че няма никакъв шанс той да се приложи.
Водеща: Добре, да ви върна малко към темата „Биг Брадър”, поне метафорично, където едно око гледа. При вас има ли такова нещо, в смисъл, цензурата откъде идва, от различни посоки, от една посока?
Йордан Мичев: В последните 6 месеца, хайде не 6 месеца, да кажем няколко месеца, е изключително трудно да правиш сериозна разследваща журналистика срещу сериозни хора във властта.
Диляна Гайтанджиева: А преди по-лесно ли ти беше?
Йордан Мичев: по времето на Сакскобургготски и Станишев ми беше много по-лесно.
Водеща: Защо?
Йордан Мичев: Много по-либерален беше режимът и нямаше толкова сериозен натиск върху медиите. Искам да ви кажа, че в момента натискът върху медиите, особено върху пресата, е много сериозен.
Водещ: Аз видях медии, които дори не се наложи да ги натиска и в един момент много рязко обърнаха, просто абсолютно от другата страна на палачинката беше.
Йордан Мичев: Да.
Водеща: От страна на новото правителство?
Йордан Мичев: Това по-скоро е негласно, някаква такава атмосфера. Никой не ти казва в прав текст какво да правиш, как да го правиш, но се усеща атмосферата.
Водеща: Някъде попаднах на статистика, аз си мислех, че в България няма много дела за клевета, но се оказа, че сме на челно място по дела, които са срещу журналисти.
Йордан Мичев: Най-лесно е да осъдиш журналист в България, така че…
Водеща: И това доколко стопира изобщо разследващата журналистика?
Йордан Мичев: До голяма степен.
Митко Илиев: За мене пък по никакъв начин.
Водеща: Ти съден ли си?
Митко Илиев: Ами аз имам 6 или 7 дела.
Водеща: Някое загубено?
Митко Илиев: Нямам загубено. Поне аз лично нямам. Съдят хората, съдят най-лудите. В смисъл, най-сериозните разследвания, които се правят, там никога не се стига до дела. Журналистът винаги си оставя по един коз накрая, това е абсолютно правило. Но аз искам да кажа, примерно за разлика от Великобритания, където не можеш да коментираш едно дело преди то да е завършило, преди да има присъда не можеш да кажеш, че някой е виновен. Ние в България сме в другата крайност. Ние, ето при тези полицейски акции, които стават, ние заедно с МВР, вървим заедно с МВР и общо взето преразказваме това, което те са стигнали по оперативни данни. Като много малко от тези данни впоследствие могат да бъдат доказани в съда. Говоря за 10% или за 20%. Тогава посредникът в тази комуникация – журналистът – винаги е човекът, който изгаря.
Водещ: Само да го обясним малко по-просто. Вестниците някой път пишат „Убиецът на еди-кой си направил еди-какво си”, а всъщност не се знае дали той е убиецът.
Митко Илиев: Ето аз работя по една тема, където един човек, който е психично болен, но е обвинен, че е убил една друга психична болна. Бяха го изкарали…
Водеща: Това е много мило разследване.
Митко Илиев: Да. Бяха го изкарали как този човек четири месеца държал трупа да се мумифицира в дома си. Сега, когато вече има дори присъда на първа инстанция, оказа се, че този човек получава някаква доживотна присъда или не знам какво си само по три косъма, които не е ясно чисто от експертна гл.т. дали наистина са намерени от жената, след като тя е умряла. Абсолютно нелогично е някой да държи, при положение че е убиец, да държи 4 месеца в дома си… При положение че в другата стая има наематели.
Водеща: Има различни болни хора…
Митко Илиев: Не, това е истински случай, който, за съжаление, се случва на една наша колежка журналистка. Това е син, доведен син на една наша колежка журналистка, който много интересен от чисто правна гл.т. Много е хубаво да има осъдени в България, и в края на краищата трябва наистина да се… защото това общество наистина има нужда да има справедливост, но в края на краищата в търчането да осъдим някого… Казали са, по-добре един убиец на свобода, отколкото… т.е. обратното, пет убиеца на свобода, отколкото един невинен в затвора.
Диляна Гайтанджиева: Аз искам да кажа нещо, виждам, че сме към финала, много важно за работата на журналистите е обществото и хората да подават сигнали и да помагат. Аз изключително много се дразня, когато ми се обади някой и подаде наистина сериозен сигнал, но казва: моля ви се, аз съм анонимен. Телефоните се изключват, не получаваш никакъв отговор. Ами как тогава да помогнеш на този човек и защо аз би трябвало да не се страхувам, а той да се страхува? Много е лицемерно това. И наистина, ако хората считат, че е важно и че журналистите са по някакъв начин четвъртата власт и помагат, нека и те да помагат на нас и да не се крият зад някаква анонимна маска и страх.
Водещ: Ние се присъединяваме към този призив на Диляна и благодарим за разговора на нея, на Данчо и на Митко. 

Милиони левове за разяснителна кампания по Програмата за развитие на селските райони са усвоени от малки кабелни оператори с ограничен обхват

БНР, Преди всички | 2010-03-22

Водещ: Милиони левове, предназначени за разяснителна кампания как земеделските производители могат да кандидатстват за европейско финансиране по Програмата за развитие на селските райони, са усвоени от малки кабелни оператори с ограничен обхват. Това сочи одитният доклад на сметната палата, изготвен след проверка в ДФ „Земеделие”. Според резултатите от проверката парите по договорите са изплащани непосредствено преди парламентарните избори и е възможно част от тях да са отишли за финансиране на нечия кампания – смята народният представител от ГЕРБ Стоян Гюзелев.
Веселина Миланова и Стоян Гюзелев прочетоха заедно доклада на Сметната палата.
Стоян Гюзелев: Проверката касае 1 януари 2008 г. – 30 юни 2009 г. Срокът е година и половина. За отчетния период 3.4 млн. за рекламна дейност.
Репортер: Това са пари, които е трябвало да отидат за популяризиране на Програмата за развитие на селските райони и начините, по които селските стопани могат да кандидатстват?
Стоян Гюзелев: Какво прави впечатление обаче в отчета? Ще си позволя да споделя данни за две от медиите. С БНТ са сключени три договора с обща сума 64 500 лв. с ДДС. С БНР са сключени три договора със стойност 77 080 лв. с ДДС.
Репортер: Това са националните медии, които дефакто стигат до всеки един…
Стоян Гюзелев: Които имат най-голямо покритие, дори в селата около Малко Търново или горе около Кулата, които имат реален обхват на слушаемост и на гледаемост. И какво прави следващото впечатление? Надолу следват едни суми със световно неизвестни кабелни телевизии и оператори със съмнителен обхват на покритие на сигнала и гледаемост съответно, и които са локализирани в големите населени места – Бургас, Пловдив, София вероятно, Варна. Да ви споделя някои от сумите…
Репортер: Там, където са съсредоточени…
Стоян Гюзелев: Където са средоточени градските хора. Ще ви цитирам няколко от сумите. С една телевизия е сключен договор за 10 000 лв. с ДДС и само два месеца по-късно е сключен анекс за 156 000 лв. Един от другите фрапиращи случаи са с една телевизия, която даже вече не е и телевизия, няма я от ефир, е сключен договор за 306 000 лв., като първоначално условията по договора са Фондът да изплати изцяло стойността по договора, и после явно ги е хванал някакъв срам ли, съвест ли, и правят един анекс, с който казват 50% при сключване на договора, другите 50% след реализацията на проекта. Най-фрапиращ е договорът на стойност 1.2 млн. лв. с ДДС. Към момента на проверката от сметната палата е констатирано, че няма представен медиен план и схема на излъчване. Хората, които се занимават с този вид бизнес, знаят, че зад всеки лев трябва да седи програмен продукт, време на излъчване, в кои часови зони, какво ще съдържа. Това го няма.
Репортер: Оказва се, че са давани едни пари, без да е ясно какво има насреща..?
Стоян Гюзелев: Така излиза, и то просто това не е свободен разговор между мене и вас, ние четем доклада на сметната палата за одита на ДФЗ за въпросния период. Фрапиращото обаче е, и искам да ви го зачета дословно: „В ДФЗ не е наличен оригинал на договора с приложенията и по време на одита на 27.11.2009 г. Фондът е изискал от тази телевизия копие от договора с приложенията. До приключването на одита исканите документи не са представени на одитния екип.” 1.2 млн. лв.
Репортер: Тоест възможно ли е тези пари да са платени без въобще да има договор?
Стоян Гюзелев: Така излиза. И това са цифри, които на фона на проблемите на държавата към днешна дата просто са драстични примери за кражба на нашите пари.
Репортер: Може ли да разсъждаваме около датите на тези договори, кога са налети в малки частни медии тези пари?
Стоян Гюзелев: Като гледам датите така, във второто полугодие на 2008 г. и приключват до 30.06.2009 г. И идваме на логичния въпрос кога бяха парламентарнитя избори? Бяха в началото на юли. И оттук нататък човек дори и да не е предубеден му изплуват няколко подозрения. Тези пори отишли ли са по предназначение, подпомогнали ли са изборната кампания и на кого? Само като си представим, че Фондът е имал седем заместника и за този период са се сменили трима директори, сещаме се, че посоката е тройната коалиция. Аз се надявам, че все пак прокуратурата ще си свърши работата, защото написаното от сметната палата няма моментален ефект. Обществото усещаше, че във Фонда имаше проблеми, и усещаха го земеделските производители. 

 

Big Brother Family: Камък в блатото

в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 2010-03-24 

Рекорден брой участници влязоха в новия сезон на предаването

"Мъжът и жената сключват брак, защото поотделно и двамата не знаят какво да правят със себе си" – наблюдението е на Чехов и е написано върху колона в хола на Къщата, украсена с мъдри мисли на знаменити умове. Избирам го, защото повечето от двойките в биг брадърския дом се захванаха да го доказват още с влизането си в него. Новият сезон на предаването започна по правилата на "добрия, смешния, готиния, обсъждания, скандалния Биг Брадър", както го определи новият /стар/ водещ на предаването Ники Кънчев. Ще бъде нещо ново и за историята на шоуто, стартирало в Холандия през 1999 г.
Всяка страна прави свои промени във формата и родният принос досега се измерваше с факта, че миналогодишното издание беше със социална насоченост и благотворителни каузи. За първи път участниците са двойки, при това някои – с деца. "Всяко едно семейство мечтае или се оправдава, че е нещастно, защото няма кола, жилище, пари, а впоследствие се установява, че щастието е доста по-сложно от това да ги имаш в наличност", каза Нико Тупарев, един от продуцентите. За него и останалите членове на екипа Биг Брадър е социален експеримент, който ще даде отговори на много задавани или премълчавани въпроси за нашето общество. Като този: защо 80 процента от българските семейства мислят, че ще са по-щастливи с друг партньор. Или: защо домашното насилие е така разпространено у нас. " С игри и различни похвати на Биг Брадър ще се опитаме не да развалим семействата в Къщата, а да свалим социалната им маска, която те носят. Няма да ни е лесно и ще ни обвиняват, че сме лоши, но вярвам, че всеки ще научи много неща за себе си, гледайки предаването", казва Тупарев.
"Едно от нещата, които, надявам се, ще покажем, е това, какво разделя и какво събира един мъж и една жена, когато любовта изчезне – допълва колегата си другият продуцент Николай Николов. – Обект на нашия интерес ще бъде и вечната тема за парите в семейството, кой от двамата разпределя бюджета, за какво харчи мъжът, за какво – жената."
Зрителите ще могат да изразяват персонално отношението си към мъжа и жената във всяка двойка, така че да се разбира заради кого от двамата предлагат съответната фамилия да напусне Къщата. Любопитен експеримент на екипа е заложен и чрез интернет, където са качени 19 критерия за примерно семейство – зрителят е предизвикан да избере 7-те най-важни за семейното щастие според собственото му разбиране.
Продуцентите твърдят, че никакъв сценарий не е възможен при Биг Брадър, което го прави непредсказуем не само за участниците, а и за самия екип. Но в същото време форматът предлага такива невероятни сюжети, каквито никой сценарист не може да измисли. Олга Лозанова, програмният директор на Нова ТВ, дори оприличи Бит Брадър Фемили на истински телевизионен сериал е автентичен диалог, какъвто никой досега не е успял да предложи на зрителя. "Биг Брадър отдавна се е превърнал в един социален феномен за българското общество – каза тя. -Каквото се случи в него, на другия ден се коментира така, както се коментират новините и футболните мачове. Защото освен забавление, в него има още много пластове. Ние като медия успяваме да ги раздвижим така, както камъкът раздвижва блатото. Това ще бъде и Биг Брадър Фемили -камък в блатото."

Стр. 8

Миролюба Бенатова: В нашата професия често ни лъжат

в. Седмичен Труд | Емилия ДИМОВА | 2010-03-24

Трудно се уговаря интервю с топ репортер като Миролюба Бенатова. Няколко поредни дни намеренията ни да се срещнем пропадаха, отвивани от непредизвестено събитие или от поредната житейска драма, по чиито следи я пращаха професионалните й интереси и ангажименти. И докато аз звъня по уреченото време, тя отсреща затваря, подсказвайки, че не може да ми отговори, или едва успява да каже, че в момента е заета. Вечерта от горещия й репортаж по bTV новините разбирам каква е била причината.
Е, аз съм достатъчно търпелива и на свой ред професионално мотивирана, за да настоявам за тази среща. Но, питам се, дали мъж, привлечен от личността й, ще се примири с подобна стратегия? Колко дълго би изтърпял някой да бъде редовно пререждан от героите на нейните репортажи? И дали, в края на краищата, работата, която й предлага толкова неочаквани срещи, не я лишава от срещата с очаквания човек?

- Мира, на какъв тип лишения си подложена като тв репортер?

- Не бих говорила за лишения, защото начинът, по който си върша работата, е въпрос на личен избор. За много хора това може да изглежда необяснима и голяма жертва, но аз не чувствам липси. Естествено ми е да си тръгвам от работа не в 5 следобед, както е с повечето хора, а няколко часа по-късно. Започнах да работя в печата преди 16 години, във в." 168 часа", и тогава, 18-годишна, усетих с всичките си нерационални сетива, че това е моята професия. Не ме е интересувал този занаят като бит – нито колко се работи, нито какво е работното време, нито как се случват нещата технологично. Знаех, че искам да разказвам истории, че искам да се срещам с хората по начина, по който го правят журналистите -да задавам въпроси и да получавам отговори. Исках да търся и да намирам. И бях щастлива, че ми позволиха. С професията си чувствам изключителна съвместимост и взаимност.

- Досега не си създала семейство – няма ли работата ти отношение към този факт?

- Не бих се оправдавала със служебна ангажираност. Личният ми живот се е реализирал или не по определен начин, независимо от професионалните ми задължения. Аз съм доволна от това, което съм изживяла до момента. Не мисля, че преди време съм била готова да разделя и подредя приоритетите си по правилния начин, който прави семейството възможно. Чак сега започвам да намирам ресурс да бъда повече жена, да присъствам сериозно в личния си жи7 вот за сметка на професионалния. А и "подписът" или съжителството с някого не означава, че си дозрял за тази стъпка. Не че е изключено да сбъркам занапред, но сега съм доста по-наясно със себе си по този въпрос. Със сигурност не искам да живея в лъжа и лицемерие или да бутам изконсумирани отношения заради клишето, че на 34 трябва да съм омъжена, по възможност – с деца.

- Какво те е разделяло с мъжете в живота ти?

- Разминаване на различни нива. И най-вече – краят на любовта. Връзките ми приключват, когато изчезне усещането за взаимност – и като чувства, и като преценка за нещата от живота, най-общо казано. А и не отричам, че съм труден човек, изискващ и не много компромисен. Харесвам и обичам също така трудни мъже, с които съм изживявала бурни, емоционални, цветни, дълбоки и искрени връзки. Директна съм повече, отколкото е поносимо на моменти, и винаги съм смятала, че отношенията не трябва да се маскират или спасяват в навик. Аз не крепя, не кретам, не кърпя. Предпочитам да нямам партньор, отколкото да се правя, че не разбирам отсъствието на чувства.

- Възможно ли е мъжът, който би споделил живота ти, да е извън твоя бранш?

- "Моите мъже, с много малки изключения, са извън журналистическата професия.

- Но може ли някой извън тази професия да приеме твоя начин на живот, така обвързан с работата ти?

- Ако е професионалист, независимо в каква област, ще ме разбере. Да работиш от 9 до 5 е начин на мислене, а не професия. Аз не се вписвам в това квадратче. Всекидневието ми е динамично и го харесвам такова. Има хора, които предпочитат предвидимия живот, ориентиран към бита. Ако не постигам с тях съвпадения, причината е в различието на характерите, а не на занаятите ни.

- Спомена, че си труден човек. Кои са чепатите страни на характера ти?

- Рязка и остра съм. Трудно прощавам. Успявам да обидя, без винаги това да е целта.

- Не се ли чувстваш вече професионално уморена от репортерската работа: Не ти ли се иска да седнеш в студио, в стола на водещ или на шеф?

- Не.

- Вестникарството помогна ли ти да се изградиш като тв репортер?

- Самата философия на седмичния вестник е различна от водовъртежа на всекидневника. Седмичникът те задължава да бъдеш аналитичен, да не преповтаряш новината, а да намериш различната гледна точка. Това тренира всички сетива на журналиста. Седем години работих там и съм благодарна на Люба Ризова, че ме взе в екипа, който създаде bTV преди 9 години, и повярва, че един "вестникар" може да усети магията на телевизията. От професионалистите във вестника и в телевизията съм се учила не толкова на занаят, колкото на поведение, на реакции. Нашата работа изисква умение да общуваш на всички нива. Репортерството е низ от разговори, повечето, от които тежки, сериозни, изискващи отдаване на внимание, на време. Трябва да накараш "героя" да ти се довери, да ти разкаже неща, които не иска да разказва, да ти повярва, че няма да го предадеш, че няма да го заболи повече, отколкото вече го боли. Другото, техническата част, се научава по-лесно.

- Кои са най-трудните ти репортажи?

- Сложно и деликатно съм се чувствала, когато е трябвало да отразявам някаква страшна и болезнена история, докато моят личен свят е бил в другата крайност. Щастливият човек се концентрира трудно. Като в случая наричам щастие онези моменти на тотално разграждане, които не са толкова чести. Тогава може би си проличава професионализмът – от умението да бутнеш встрани личните си топли и светли мисли, които са те обзели, и да се отдадеш на нечия чужда болка така, сякаш и теб те боли.

- Журналистическите ти разследвания налагали ли са да ходиш въоръжена или да тренираш бойни изкуства?

- Ако някои реши да ме нарани, ще го направи, никаква подготовка не може да ме спаси. Не съм спортен тип, макар че някога съм тренирала таекуондо, ходила съм на тае бо, но не за да се защитя от някого, а защото ми е било интересно.

- Случвало ли се е да се движиш с охрана?

- Когато приемеш, че имаш нужда някой да те пази, губиш част от свободата си и този, който иска да те нарани, вече те е уязвил. А и никога не бих приела присъствието на охрана около себе си като престижно. За някого това може да е демонстрация на социален статус, за мен е демонстрация на несвобода.

- Имало ли е опити да бъдеш контролирана, шантажирана, манипулирана?

- В нашата работа често се случва някой да иска да ни излъже, да представи нещата по удобен за него начин, да скрие част от истината. Ние като професионалисти не трябва да го позволим. Това умение е част от длъжностната ни характеристика като репортери, а не е нещо изключително. И е неуместно да се хвалим, когато просто сме си свършили работата.

- Как реагират непознати при среща с теб, започват ли да те занимават с проблемите си?

- Случвало се е да ме заговарят и обикновено са го правили с добро чувство и респект към моето лично пространство. Това ме прави щастлива, не ми омръзва да виждам, че работата ми е докоснала по някакъв начин хората. Но понякога изпитвам и дискомфорт от екранната известност – когато съм неглиже, забравила съм да се гримирам, потънала съм в свои си мисли и пазарувам в хипермаркет. Когато ме заговарят в такъв момент, вероятно изглеждам недружелюбно и дори враждебно. А истината е, че съм се стреснала и чуството е, сякаш непознати хора са нахълтали в банята ти, докато си чисто гол.

- Един от последните ти филми, за силикона в естетичната хирургия, предизвика голям зрителски интерес. Защо според теб съвременните жени се поддават на изкушението да променят Божия замисъл?

- Всеки иска да добави нещо към Божия замисъл, но не знам защо сме толкова нахални да допускаме, че можем да го измислим по-добре от Него. Лично аз мисля, че е грехота човек да пипа нещо по себе си до 35 години, освен ако не е жертва на някакви трагични обстоятелства, които го налагат, например катастрофа или болест. Да, никоя жена не харесва да погрознява, да остарява, но не е излишно да обмислим мотивите си, преди да пристъпим към корекции по тялото. Аз вярвам, че много жени прибягват до " прекрояване", защото не се чувстват достатъчно обичани, а не защото визията им го изисква.

- Догодина самата ти ставаш на 35 – ще коригираш ли тогава нещо по тялото си?

- Мисля, че не: опитвам се да преминавам през кризите в живота си по-щадящо и с повече въображение. Не обичам да ме боли, не ми пасва на характера да вляза в болница от суета. Но знам ли?! Никога не казвам " никога!". Ако трябва да отговоря сериозно – банално е, но наистина вярно – не вярвам в скалпели-те. Разкрасява ме любовта.

"Чувствах се много уютно във въздуха", казва Мира за първия си скок с парашут, който ще бъде последван от втори, вероятно още това лято.

Стр. 10

Фотографи ще дебнат куриери в конкурс с първа награда 3000 лева

Агенция БУЛФОТО I 2010-03-16

Животът на куриера поякога е много интересен – посещава интересни места, среща се със всякакви хора, попада в необичайни случки.

Голямата куриерска фирма Еконт Експрес в сътрудничество с агенция Булфото организира национален конкурс за репортажна фотография „Това е Еконт”, съобщиха на пресконференция в БТА днес. Тематичните линии на конкурса са интересните моменти от живота на куриерите и средата, в която работят. Право на участие имат всички фотографи, професионалисти и любители, без ограничения във възрастта. Началото на конкурса е 15 март, а снимки могат да се подават до 1 юни. Голямата награда на конкурса е 3000лв., а тези за второ и трето място са съответно 2000 лв. и 1000 лв. Ще бъдат раздадени и неограничен брой поощрителни награди от 50 до 500лв. по преценка на ръководството на Еконт. Най-добрите снимки, определени от журито, ще бъдат включени в национална изложба, която ще бъде открита в София в началото на юни, а по-късно ще обиколи цялата страна.

Макар и за първа година, целта на конкурса е да се превърне в национално мероприятие, в което може да се включи всеки любител на фотографията в България. Именно затова:

1. Броят на поощрителните награди не е предварително ограничен – организаторите ще стимулират всяка оригинална творба.

2. В период на икономическа криза не всеки може да си купи професионален фотоапарат. Затова се приемат и снимки, направени с GSM. Всеки добре уловен момент ще бъде оценен.

3. За да е коректно оценяването, снимките от GSM ще се разглеждат в отделна категория, като за тях има допълнителен награден фонд – 500 лв. за първо място, 200 лв. за второ, 100лв. за трето и неограничен брой поощрителни награди до 100 лв.

4. Снимките се разглеждат от професионално жури, като тяхната оценка ще има ефект върху развитието на начинаещите фотографи. Журито е в състав: Любомир Бенковски – председател (агенция „Булфото”), Иван Донов (в-к „Труд”), Йордан Симеонов (в-к „24 часа”), Красимир Свраков (в-к „Стандарт”) и Христо Танев (в-к „Телеграф”).

5. Чрез пътуващата изложба имената на участващите фотографи ще обиколят България.

6. Проявата на социална отговорност и ангажираност ще се стимулира допълнително от организаторите. Очакваме фотографите да заемат гражданска позиция чрез творбите си: да отличат усърдните куриери, а случаите на ниско качество на обслужване да запечатват на лента и разобличават.

Допълнителна информация: photo.econt.com

Оригинална публикация

“Клубът на журналистите”, БНР, Програма “Христо Ботев”, 20.03.2010 г.

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-03-20

Водещ: Историята на едно страшно национално двоумение стои заключена в две думички – конфликт на интереси. И нещата винаги се объркват, когато започнат колебанията около правилата. Оказа се, че конфликта на интереси, пръв братовчед на корупцията е сложно за богатата българска душа правило. А конфликта на интереси представлява историята на самата корупция. Сметната палата откри едни традиционни неволни грешки в партийните отчети от изборите. Всъщност под днешните актуални заглавия – БСП платила с пари на данъкоплатците онзи клип с брадвата – е поредния пример за конфликт на интереси. Един човек, купил евтино едно нещо и после го предотстъпил на някоя партия. Въпроса е защо след като схемата отдавна е ясна няма санкции. Май пак стигнахме до сложното родословно тълкуване на фактите. Днес пък досущ като в холивудското клише за доброто и лошото ченге, новинарските емисии ще покажат как двама министри вероятно ще протестират срещу трети пред народния театър. Единия министър лично, другия поощрявайки военните. Едва ли мястото е случайно избрано. Все пакблизо е до св.Александър Невски, но не е там. Снимките текат в момента. Довечера може би ще чуем и коментара на доброто ченге и накрая заедно ще посрещнем пролетта, защото дори и лошите ченгета понякога виждат края на кризата. Вероятността обаче хората с власт да научат някога простичкото правило, че няма личен живот, докато са натоварени с власт е минимална. За това и периодично се връщаме на схемата – ние ги хващаме, те ги оправдават. Има една тънка линия, която не бива да има цвят. Тази линия трябва да разграничава хората с власт от медиите и обикновените хора. Всяко едно прекрачване е добре да научим, че е популизъм. Да, добре изглежда, също като на кино. Само че в живота това се нарича лицемерие. И медиите го знаят най-добре. Почтено е да не боядисваме в жълто линията заради традиционния тридневен интерес към чудесата по нашите земи. Защото след 3 дни ударен тираж и рейтинг, винаги идва четвъртия, в който понякога се сещаме за Батко. Кой не помни Батко и кой не е чел за отложените дела срещу него. Да, хората се умориха да питат и започнаха по друг начин да си търсят отговори – чрез протести. Защо обаче докато коментаторите отбелязват как властта работи като пожарна, властта продължава да ни обяснява, че сме като след война? Какво могат да направят медиите и гражданското общество заедно? Дали конфликта на интереси излиза от зоната на оправданията с народопсихологията ни и влиза в европейската мярка? Какво е конфликта на интереси, може би една социална болест на българската журналистика? Темата ще коментираме с проф.Весела Табакова, председател на Центъра за независима журналистика. Какво могат да направят журналистите преди сключването на договори, обременени с конфликт на интереси пък ще ни каже Огнян Бояджиев, портал Европа. След колко години и за какво ще бъде осъден Батко – прогнозата на Иван Михалев от в.Капитал също ще чуете днес. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Добър ден на проф.Весела Табакова, председател на центъра за независима журналистика. Здравейте.
Весела Табакова: Здравейте и от мен.
Водещ: Социална болест ли е конфликта на интереси и проявяват ли медиите симптоми на това заболяване? Две години след написване на книгата на осъществената раздяла, която излезе тази седмица? Каква е вашата оценка?
Весела Табакова: Ами то за това книгата, върху която работихме като част от един проект с моите колеги от центъра за независима журналистика, проф.Снежана Попова, Мария Нейкова, Георги Лозанов, за това книгата се нарича Неосъществена раздяла, защото преди 2 години много ни се искаше да започнем, когато тя беше готова, да започне да настъпва това, което бяхме нарекли метафорично разделяне на сиамските близнаци. Тоест преодоляването на конфликта на интереси като предпоставка за корупция. Ами така като хора, които искат да видят някакъв резултат от усилието си, при положение, че в медиите бяха излезли страшно много стойностни разследвания, ние естествено очаквахме да започне лечението на тая социална болест. Тоест да се преодолява конфликта на интереси, като предпоставка за корупция. Това обаче не се случи.
Водещ: Какво се случи? Какво от това?
Весела Табакова: По-точно – нищо не се случи.
Водещ: Какво от това?
Весела Табакова: Да. И така. И разбира се решихме все пак след като България стана член на ЕС, вече беше член на ЕС, когато книгата беше готова, все пак някой ще упражни натиск, вероятно си спомняте и сигурна съм, че има много интелигентни хора, които си спомнят, хора обществено мотивирани, които си спомнят, че примерно Филип Димитров като депутат обикаляше с проектозакона за конфликт на интереси и обясняваше колко е важен този закон и че трябва да бъде приет. Тогава обаче имаше дружен отпор, имаше братска прегръдка на всички, независимо от това дали са в мнозинството управляващо или в опозиция, това нямаше никакво значение. Така че в крайна сметка този закон беше приет, разбира се като необходимост за спазване на определени критерии, изисквания на ЕС, и сега тук разбира се може да си припомняме как веднага стана така, че той да забуксува, как да се отложи с доста време представянето на декларациите за конфликт на интереси и въобще всичко да стане както си трябва.
Водещ: Важно е да отбележим обаче, че този закон беше приет именно защото Европа настояваше, а не защото…
Весела Табакова: Аз го казах това. Именно… то е отговор на едни настоявания за спазване на определени критерии. Така беше приет този закон, при това много набързичко, с много слабости. Даже в книгата има един текст от директорката на юридическата, на правната програма на Отворено общество. И това беше текст, който задаваше правна рамка. Така че в някаква … той сега разбира се е остарял, защото има приет закон, но там е работата, че тогава, когато книгата беше готова, той беше именно като част от натиск, от това, за което ние настоявахме час по-скоро да се приеме този закон. Знаете ли, Ирен, тук нещата всъщност не са като априорно зададени, че властниците непременно са лоши и те имат конфликт на интереси, за да се облагодетелстват. Всеки от нас може да бъде в конфликт на интереси. Просто защото ние като хора професионалисти имаме различни социални роли. Но когато човек има властова позиция, с други думи той контролира някакви ресурси, естествено е той има съпруг, съпруга, брат, сестра, приятели има, всякакъв вид интереси. И там е вече проблема. Естествено той нито ще се разведе, нито ще си отстреля брата и приятелите. Въпроса е точно този конфликт на интереси да бъде деклариран, да бъде заявен в каква ситуация се получава, има такъв конфликт на интереси.
Водещ: Още повече, че тогава властовата позиция ще бъде доста по-силна, ако това е предварително декларирано.
Весела Табакова: Ама то е безкрайно важно от гледна точка на функциониране на властта, защото една власт ако иска да бъде уважавана, ако иска хората да имат доверие в нея, тя трябва да има нагласата за почтеност спрямо хората, за откритост. Почтеността и откритостта е първото нещо, което е важно и за обществеността, и за властта, която много иска хората да имат в нея доверие, но не може да има доверие във власт, която играе на тъмно.
Водещ: И колко от тези разследвания, които влязоха в тази книга завършиха с някакво съдебно решение.
Весела Табакова: Никой, разбира се никое до сега. Но за това пък има надежда. Но ….
Водещ: Добре….
Весела Табакова: Недейте така тъжно да ме гледате. Това слушателите не могат да го видят, но …
Водещ: Но пък вие като професионалист нарисувахте картината.
Весела Табакова: Но знаете ли, ние наистина… и не ние, вие сама, всеки слушател прекрасно знае програма Христо Ботев има една великолепна публика, великолепна аудитория, така че всеки знае как завършиха изборите 2009 и защо така завършиха. В крайна сметка тези избори бяха обществената присъда, точно срещу корупцията, и те бяханадеждата на хората, че нещо в това общество ще започне да се случва. И то в посока на почтеност на управлението, на откритост на управлението. Това бяха резултатите от изборите. Но това, което искам да кажа, че всъщност в тези проучвания на случаи, както това се нарича, case studies , всъщност от тях аз като съставител махнах няколко просто защото прекалено мрачно вече ставаше. Защото там н апример беше случая, за който мимоходом в някакъв контекст тези дни стана дума. Случая с убиойството на кмета на Несебър, където имаше и цялата работа се замота, до никъде не се стигна. Но мога да ви кажа, че около него проучването на случая, при това и на базата на това, което излезе и в медиите, ами той изглеждаше точно като каталог – на кофликт на интереси, корупционни практики във всякакъв вид, отделни от конфликта на интереси, и корупция на базата на конфликт на интереси. След това свързано с криминални структури. Ама просто каталог. Беше христоматийка. Можеше да се предложи даже в сегашния контекст около всякакъв вид октоподи и т.н. Същата случка беше и с кмета на Елин Пелин. Това също го махнах, защото аз, която съм оптимист човек и човек, който по силата на обстоятелствата е бил и така възпитаван да вижда и в най-мрачните моменти от живота си да вижда светлината, ами с моите колеги сме хора, които така или иначе ангажирани с някаква кауза, искаме нещо да се случва, но аз ги махнах тези проучвания на случаи. Просто защото прецених, че няма смисъл. Но иначе нищо до сега, случая чух че Иван Михалев ще се включи, но ето ви класика. В началото на 2008 излезе, даже книгата беше готова и аз тогава помолих Иван, който всъщност участва и в проекта, каза, че непременно трябва да излезе този случай в книгата, тъй като знаете, че това разследване, което имаше сериозни последици. Сега, първото, което бих казала, че прокуратурата се заинтересува от случая много късно. Общо взето по света има това, което се нарича самосезиране. Но там е работата, че то разбира се, както би казал шопа – моем да копам, моем и да не копам. Така че прокуратурата може да се самосезира, но може и да не се самосезира.
Водещ: В тази връзка искам да ви попитам защо у нас оставките стоят главно по джобовете на хората с властта и отчайващо рядко се подават?
Весела Табакова: Ирен, това е въпрос на достойнство.
Водещ: Но има някаква връзка.
Весела Табакова: Достойнството е нещо, което много трудно се формира, трябват поколения. Това е едното. А другото е, че трябва и обществен натиск.
Водещ: А когато ние журналистите пишем за конфликта на интереси, успяваме ли да бъдем ясни за хората, за да може наистина да има обществен натиск, както казвате?
Весела Табакова: Знаете ли, ние с моите колеги, Снежана Попова, Мария Нейкова, Георги Лозанов, ние имаме и един друг проект, който беше свързан само с медиите и журналистиката и беше конфликт на интереси в медиите и журналистиката. И това беше всъщност май първия проект въобще за конфликт на интереси. Тогава в медийната сфера въобще няамше разбиране за какво става дума. Конфликта на интерсеи не се схващаше такъв, какъвто е, тоест като съществуване на друг интерес при даден човек с властови ресурси или журналист може да бъде, който влиза в конфликт с неговата роля, за която той е избран, назначен или пък при журналистите знаете, че независимостта е първо изискване, за да може журналиста да изпълнява своята функция. Така че тогава конфликта на интереси се възприемаше като конфликт между вас и мен например. Ако ние за нещо се скараме.
Водещ: Да, но това е нещо различно.
Весела Табакова: Да, тоест след това обаче постепенно то така изглеждаше в медиите, но след това обаче наистина започна да се разбира за какво става дума и започнаха да се появяват разследвания.
Водещ: Да. Как медиите могат да създадат обществена нетърпимост към конфликта на интереси – останете с нас, за да чуете след малко.

Добър ден на Иван Михалев от в.Капитал. а, нямаме късмет с телефонната връзка до този момент, но пък ние ще продължим с проф.Весела Табакова. Аз ще чакам сигнал, когато евентуално имаме осъществена връзка. Нека да продължим с темата Батко, всъщност, защото тази седмица даде за пореден път поредното доказателство информационно, че кой не е слушал за Батко и кой не знае за отложените дела. Как да тълкуваме всичко това?
Весела Табакова: Ами в случая с Батко наистина е класика. Нещо повече, това разследване стана повод за нещо като афористична дефиниция на конфликт на интереси. С други думи – Батко дава на Братко. Така много ясно може да се разбере за какво става дума, за конфликт на интереси. Но това, което първо ще ми позволите да кажа е,ч е аз бях изумена около случая с Батко, при едно прекрасно разследване, наистина прекрасно, за което Иван получи награда голяма, основателно, аз бях много впечатлена тогава как министър Гагаузов обясняваше – ами да, те братята му – кво, имат си тоя бизнес и колко е хубаво и няма никакъв конфликт на интереси. Министър-председателя по това време по името Станишев, аз помня прекрасно той като каза, че то така изглеждало, но няма никакъв конфликт на интереси. И в този случай конфликта на интереси, което е вярно, че е така и в книжнината и в теоритята, може да бъде вероятностен, потенциален, но в тоя случай беше толкова реален, че звънеше. Та реакцията на Станишев ми напомни за един много стар анекдот за Гарабед, който имал подозрения, че жена му му изневерява. И заминал в командировка и помолил приятеля си Агоб да следи какво се случва с жена му. В крайна сметка Агоб много добросъвестно го следил, установил, че жената на Гарабед се среща с Киркор, и добросъвестно Агоб съобщава на Гарабед какво се е случвало и като му казва, че еди коя си вечер те отидоха у вас след като бяха в ресторант. Е и какво, пита нетърпеливо Гарабед? Е, какво, еми те се съблакоха. Е и какво, пита Гарабед. Не мога да ти кажа, загасиха лампата и не видях. Така че реакцията на Станишев за толкова драстичен конфликт на интереси, при това в прекрасно разследване разкрит ми напомня точно за тоя безумен анекдот.
Водещ: Обаче сега сериозно, това е безспорен успех на българската журналистика.
Весела Табакова: Че аз защо го казвам. Разбира се, че е успех. И не единствения в това отношение. И разследването за министър Масларова също, да е живот из драве ще видим какво ще се случи. И не само това. Да не говорим за портал Европа и много разследването и много специфичния случай около президента и т.н. Но ако разбира се, че това, което беше, беше коментар на победението на министър-председателя, но наистина все още с Батко нищо не се е случило, дано да може колегата от Капитал да се включи. Тази седмица беше отново отложено делото, тъй като се оказа, че министрите, които трябваше да свидетелстват, бившите, някой се сетил ненавреме, очевидно, че те вече не могат да бъдат призовани като министри, тоест призовките не могат да бъдат доставени на тях в министерствата. Та поради това незначително недоразумение за пореден път се отложи делото. Но вижте, разбира се съда е съд, всичко трябва да бъде внимателно проучено и не означава, макар че тук в конкретния случай разбира се нещата са м ного ясни и можеше много по-отдавна да почне всикчо това. И не само по този случай. Но аз си мисля, че журналистиката свърши и продължава да върши доста работа в това отношение, макар че поради ситуацията на преход от скандал в скандал, ние се оказваме често пъти много късопаметни. Което не е добре. Защото когато става дума за разследвания на такива драстични злоупотреби с власт, защото за това става дума в крайна сметка, за злоупотреба с властови ресурс, облагодетелствани лично или на близките поради това,ч е човек владее властови ресурс. Но в тези случаи наистина е нужно последователност. Когато вече е направено едно разследване, така или иначе в медийната публичност това трябва да продължава да съществува …
Водещ: Да, но то не може да продължи поради простата причина, че сегадори Батко да бъде осъден, на него няма да му бъде търсена отговорност. Тоест сметката ще я платим ние всички.
Весела Табакова: Да, за голямо съжаление.
Водещ: Защото Европа констатира корупция и си иска парите обратно.
Весела Табакова: Европа си иска парите обратно, но в същото време така или иначе, да. Сега, примерно аз лично не съм най-големия оптимист по това как ще заработи чл.282, който е точно за злоупотреба със служебно положение. Но за голямо съжаление поради редица несъвършенства в законодателството се оказва, че всъщност един е крал, а парите се плащат от потърпевшите. И това не е само този случай.
Водещ: И това не е смешно.
Весела Табакова: И това не е никак смешно. а важното е това, че всичко това показва непобходимостта от промени в законодателството. Защото ние така ще си я караме много дълго. Вчера ли беше съобщено, че бившия шеф на САПАРД..
Водещ: Да, Асен Друмев е осъден на 4 години.
Весела Табакова: …да, е осъден на 4 години. Което ми се видя много интересно, защото ако става дума за тези милиони, за които ставаше дума, 4-те години са просто смешна присъда. Но аз не разбирам от тяи неща и не мога да оценявам поведението на съдебната власт. За мен е съществено какво може медията да направи и в каква територия медиите и гражданския натиск могат да действат заедно, за да може наистинада има по-голяма чувствителност, да може да се разкриват такива случаи. И това не е толкова просто. И ще ви кажа защо. Ако говорим вече за националния мащаб – да, разследвания се правят. Но в по-малките градове проблема е много сложен.
Водещ: И сериозен, да.
Весела Табакова: Той е много сериозен, но той е сложен поради типа взаимоотношения между хората. Аз си спомням, че миналата година наградихме около наградите на омбудсмана, които се дават всяка година, ние наградихме едни журналисти, които правеха един сайт в Златоград. И там имаше разследване, бяха направени и установен конфликт на интереси в местната власт. Много добре хората се бяха одързостили, защото когато става дума за такъв мащаб, там наистина се иска одързостяване в редица случаи. Така че ние колегите и аз, понеже ние наистина доста време сме се занимавали с тази проблематика, мисля си, че всички ние сме убедени, че съществува такава възможност за обща работа. Но за тая цел разбира се е хубаво пък човек да се попита, а не изпадат ли самите журналисти И медии в това, което се нарича конфликт на интереси. Защото това е клуб на журналиста, тоест хубаво е да си поговорим „про домо суа”, както се казва.
Водещ: Ето веднага с цитат ще ви подкрепя. Последните покупки на медийни организации и групи, свързани с икономически и политически интереси доведе до частична монополизация на частните медии и ограничаване на разнообразието от мнения. Закона е неспособен да защити програмната независимост в обществените медии. Държавния департамент на САЩ за човешките права в България. Това излезе миналата седмица.
Весела Табакова: Това е точно така. Искам да ви кажа, че на мен самата ми беше мног окориво, защото аз трябваше да правя едно рпедставяне, текст голям за един европейски проект, за медийния пейзаж в Европа и всъщност години наред аз правя статията за България. И ми беше изключително неприятно. Това е очевадна констатация. Вижте, многото медии не означава медийно разнообразие, не означава разнообразие на медийните съдържания и това е един от тежките проблеми. Освен това парламента гласува поправка в закона, вместо да се гласуват поправки по посока на прозрачност на собствеността, за което настоява встъщност експертната общност, за което настояват гражданите, защото това е в техен интерес и независимите медии, това за което настояват. Какво се случи – вместо да се върви към прозрачност на собствеността се отмени текста, отмени се законовия текст, според който се забраняваше собственици на рекламен бизнес да имат медии.
Водещ: И така се сдобихме с фигурата, която аз нарекох Частния горски.
Весела Табакова: А така. Това какво е? По начало влиянието на рекламния бизнес върху медията е едно от проявленията на конфликт на интереси, съобразяването на медията с натиска на рекламодателя е така или иначе конфликт на интереси. И от от най-драстичните проявления на конфликт на интереси.
Водещ: Очевидно този инструментариум обаче не е бил достатъчен и за това се оказа, че сега рекламистите могат да глобяват националното радио, националната телевизия.
Весела Табакова: Да. И въобще един куп неща се оказват.
Водещ: Ще продължим след малко. Останете с нас.

В "Клубът на журналистите" продължаваме да коментираме конфликта на интереси като самата корупция, история на самата корупция с председателката на центъра за независима журналистика проф.Весела Табакова. Вчера и сметната палата откри това, което писахме, говорих епо време на изборите. Партиите крият пари под масата, най-законно не ги обявяват. Това също е една история, която е добре да отбележим, че е с изтекъл срок на годност. Обаче шансовете ние журналистите да успеем да го направим какъв е? И какво от това, като сметната палата повтори това, което ние бяхме написали или казали?
Весела Табакова: Ами каквото се казва – нищо от това.
Водещ: Едно жълто заглавие – БСП плати клипа с брадвата с пари на данъкоплатците.
Весела Табакова: Знаете ли, има нещо, което мен ме изумява в момента. Има нещо, което се нарича елементарна човешка почтеност. Аз имам много резерви към сегашното управление и критицизъм към него. Но не мога да приема категоричността, ролята на съдник от последна инстанция, която приема БСП в момента. Ако се анализира исказа им, говоренето им – ами то е дълбоко смущаващо. С наглостта. Защото когато се появи тази брадва, която всъщност доста допринесе за главата на нейните творци, защото все пак има някакъв праг на поносимост. Защото когато се прави негативна реклама, когато се прави този тип предизборна пропаганда, има норми, има праг на поносимост. Така че аз лично като я видях тази брадва освен отвращението ми и разбира се беше ясно кой и как я е поръчал, но трябва да ви кажа, че аз по някакъв начин бях много доволна от тая брадва. Но …
Водещ: Да заменим брадвата с нещо по-актуално…
Весела Табакова: Не, вижте, то е много актуално, защото вчера излезе всъщност с какви пари е тази брадва. Така че все пак от тук нататък отново стигаме до законодателството. Тези пари…
Водещ: Тоест журналистите си пишат, властта си върви.
Весела Табакова: Така. Да, върви си. Защото ето ви сметната палата, която прекрасно си върши работата, тези дни излезе с доклад и пак за пътна инфраструктура имаше разкрития за огромни корупционни сделки при конфликт на интереси, защото в крайна сметка въпросния братко с неговите братковци очевидно не е единствения. Има много батковци, братковци на други равнища по-надолу, в други структури и т.н.
Водещ: Нека да станем сега още по-актулани с още един пример.
Весела Табакова: И от тук стои въпроса – е и? При положение,ч е няма ясни законодателни норми, пита се кой ще върне тия пари на данъкоплатеца, който беше обстрелван с тези реклами по време на избори.
Водещ: В началото на отиващата си вече седмица медиите бяха направо взривени от народния гняв срещу един анонимен документ с икономически мерки срещу кризата . в такива случаи обикновено пропускаме нещо важно. Този път какво беше то?
Весела Табакова: Мисля,ч е много важни неща се пропускат. В тия случаи, когато ние правим наблюдение и между другото аз много се радвам, че вчера например една студентка ми каза, понеже ще правят едно наблюдение, и момичето дойде и каза – знаете Ли колко полезно беше всъщност, казва, ние почваме да осмисляме някои неща, на които иначе не обръщаме внимание. И когато човек прави наблюдение и кгоато го прави за по-дълго време изведнъж вижда в дадена медия какво се случва. Както са казвали в древния Рим – на кого това е изгодно. Така че изведнъж става ясно на кого това е изгодно. И кой как си променя позицията и кой как почва да работи, което уви също е по някакъв начин конфликт на интереси. Защото медията трябва да бъде независима, журналиста трябва да бъде независим.
Водещ: Еми няма да се уморим да повтаряме, че има една линия, от едната стрнаа са журналистите и хораат, от другата са хората с властови и икономически интереси.
Весела Табакова: Ами така е, даже когато се чертае схемата на комуникацията по политическия дискурс, винаги тя така или иначе отгоре са политическите актьори, след медиите и гражданите.
Водещ: Понеже казахте за праг на чувствителност, като всеки ден научаваме за все повече и повече батковци, това не спира ли вече възможността ни да възприемаме, защото ние отговора го знаем кой ще плаща за тези батковции братковци. Но не се ли притъпиха вече сетивата ни от толкова много новини едни и същи, само с различни имена.
Весела Табакова: Зависи, не, не мисля.
Водещ: Защото и многото информация също е вид цензура.
Весела Табакова: Дума да не става. Когато се пресища човек с информация безусловно и после зависи по какъв начин кой как подрежда самата информация и какъв дневен ред се формира от нея и това е безусловно и това е установено, защото пресищането с информация даже май Паренти винаги го въвежда в един от моделите си за манипулация. Но знаете ли, дайте да скочим на нещо, което гражданите имаха успех. Около ГМО-тата.
Водещ: Изключителен успех.
Весела Табакова: Така.сега, не искамд а казвам, че проблема е малко по-сложен от моя гледна точка, но това е друга тема.
Водещ: Защото сумата беше малка.
Весела Табакова: Но вижте, за голямо съжаление гражданите не могат да протестират от подобен конфликт на интереси чрез форми тип флаш моп. Което са прекрасни ефекти, много е хубаво, събира се една група готини млади хора…
Водещ: И се бият с възглавници…
Весела Табакова: С възглавници, скачат викат и се разпръсват, защото пък закона е такъв, че …
Водещ: Че могат да ги подведат под отговорност.
Весела Табакова: Могат да бъдат подведени под отговорност като нарушители на обществения ред. Но флаш моп не може да бъде подведен. Те се събират светкавично, то за това е и флаш моп, и след това се разпръсват. Но така беше протеста против промяната на закона за забрана за пушене, аз съм свидетел как в интернет и в скайпа чрез един мой бивш студент – е вярно, че много набързо, малко хора се събраха, но …
Водещ: Беше поставено началото на едно всенародно движение. Така да го наречем.
Весела Табакова: Но тоест искам да ви кажа, че когато става дума за корупционни практики не става работата с флаш моп. Но за това пък наистина си мисля, че е дошъл момента, в който навсякъде да има правила. Ние в това отношение и в книгата накрая правим един опит и хората сами трябва да настояват за това. Да има правила, да има механизъм, както има по света. В книгата има документи.
Водещ: Ето сега ще ви помоля да си сложите слушалките, за да можем да чуем заедно това, което ще каже Огнян Бояджиев от портал Европа. Добър ден.
Огнян Бояджиев: Добър ден. На вас и на вашите събеседници.
Водещ: Какво могат да направят журналистите преди сключването на договори, натоварени с конфликт на интереси? Ние с проф.Весела Табакова, председател на центъра за независима журналистика тук говорим за книгата, която излезе прз седмицата „Неосъществената раздяла”. Въте има едно ваше разследване, което е завършило по подобаващо добър начин.
Огнян Бояджиев: Така е. Аз използвам повода още веднъж да благодаря за това, че нашето разследване попадана в тази книга. За нашия екип това е чест заедно с текстове на колегата от в.Капитал Иван Михалев и на всички останали да бъдем в този сборник.
Водещ: Кое ви помогна обаче? Кое ви помогна най-вече?
Огнян Бояджиев: Кога? При извършването на разследването ли?
Водещ: Да.
Огнян Бояджиев: Ами възможността за регламентиран, лесен и подреден достъп до документи и архиви, регистри в чужбина, в частност в САЩ, защото става дума за лобистки фирми, които там имат много твърд регистър, доста по-добър от този в ЕС впрочем, това в моемтан е тема в Брюксел до колко лобистките фирми са на светло и до колко не. Но е друг впрос. Ставаше дума за една евентуална нерегламентирана дейност, свързана с българския прзидент Георги Първанов по врем ена неговото посещение в САЩ.
Водещ: Лобизма обаче може да е тема на Европа в Брюксел. Но защо не е тема у нас?
Огнян Бояджиев: Ами имаше проекти за закони за лобизма, които още и Кошлуков си спомням имаше подобно нещо, но в момента то не е на дневен ред. Аз искам да отговоря, обач,е понеже се разсейвам, на първия ви въпрос – каква е ползата от едно подобно журналистическо упражнение, серия от публикации или някакви разкрития, които излизат в пресата или в уеб сайтове като нашия портал Европа. От една страна ако такова нещо се прави относително редовно и навреме, тоест още във фазата, в която определна държавна институция обявява конкурс за обществена поръчка или някакъв голям търг и тогава медиите са малко по-внимателни и влизат малко по-надълбоко в самите кандидатстващи фирми, в сумите, които се дават, още преди да бъде сключен договора и преди да бъдат похарчени неправомерно публичните средства, нашите пари от данъците, такова нещо може да бъде предотвратено. В нашия случай на портал Европа, нашето изследване, свързано с Шимон Шерес и този опит да бъде нает като лобистка и PR фирма, за да влезе България в ЕС, това беше 2006г., всъщност резултата от него беше, че се създаде скандал и тази поръчка беше спряна. 1.5 млн.лева не бяха похарчени, което е добре. Според мен това са спестени разходи…
Водещ: С малки разследвания, но редовно, медиите могат да изпълняват профилактика на конфликта на интереси, но им трябва информация.
Весела Табакова: Мога ли едно изречение да кажа.
Водещ: Да, разбира се.
Весела Табакова: Огнян, вие знаете неслучайно вашето разследване влезе, то беше великолепно. Но има една особеност. Че вие минавате през публични регистри в САЩ. Проблема у нас е точно в публичността и в това, че това, което медиите трябва да настояват е точно за тая публичност, за тия регистри. И публичността всъщност е мисля си една от ваксините точно срещу корупционно поведение, срещуи конфликт на интереси и т.н. И вашето разследване това го показа прекрасно.
Огнян Бояджиев: Така е, и което ме навеждан а една друга мисъл. Говорим за ефективността на различен вид институции и усилия в обществото, до колко те допринасят. Та въпроса е защо до момента нямаме задоволителен резултат от всичките усилия за такава прозрачност от не една и две неправителствени организации. Имаме програма Достъп до информация, Трансперънс Интернешънъл, какви ли още не малки и големи фондации и организации, които ползват пък друг ресурс, Отворено общество и т.н., които вече ги няма. Защо техните усилия, след като са били толкова резултатни, не са довели до никакъв реален резултат днес? Реално 2010г. България вече 2-3 години е в ЕС, усилията бихме ли могли да ги зачеркнем на тези организации до сега? Тогава бяха ли изхарчени успешно дадените пари от донорите за граждански инициативи за повече прозрачност.
Водещ: Ами вашата оценка каква е?
Огнян Бояджиев: Смесена е. Трудно е в едно изречение да бъде обобщено. При всички полоожения си спомням на тази среща, която беше преди 2-3 дни с вас, във връзка със сборника. Наистина е хубаво да има системни усилия за нашите колеги в другите региони, извън София , които работят. Не бих го нарекъл точно семинар и обучения, но едни по-чести срещи с тях мисля, че биха вдъхнали увереност и кураж и биха запалили професионалния хъс на журналистите от регионалните медии…
Водещ: И вярата, че могат да разследват и малкия батко, защото освен един голям батко, за който всички знаем и говорим, има и малки батковци.
Огнян Бояджиев: Да, но може би и малки ловци има.
Весела Табакова: В регионален мащаб, вие знаете, че това по някой път е много трудно. Когато там навързаността е такава, че един журналист може да бъде подложен на такива мерки от страна на този и онзи, че живота ни да бъде много тъжен. Само едно изречние искам да кажа…
Огнян Бояджиев: Знаете ли какво се сещам, точно покрай аферата Шевес ни се обавиха от EU Observer колегите, тогава портала Европа за пръв път влезе в отношение с тях и те казаха – тука много интересна публикация сте пуснали, защото ние и на английски я преведохме, я кажете сега, дайте повече, и ние ще сложим една статия. И няколко подобни разговори между единия редакционен екип и другия действат много добре. Действат все ендо си ходил на спа. Това ти дава един кураж да продължиш. Ти виждаш, че така се прави и навън и тези, които са много по-популярни в много повече … история зад себе си в правенето на такива работи, те ти обръщат внимание и това те стимулира да продължаваш. Според мен подобно нещо може да се направи и по отношение на София и регионите.
Весела Табакова: Това е точно така. Но все пак едно нещо има много важно. Защото усилията са усилия, резултатите, разследванията, изследванията показват ясно за какво става дума, но има нещо, което е много важно. За да може да се реализират определени функции на медиите и журналистиката е нужна и нагласа на властта за взаимодействие. Ако я няма нагласата на властта се стига до една народна поговорка за Пенка, която Пенка пее, пък никой не я слуша. И това е неприятното у нас. Защото стои въпроса за това има ли нагласа за откритост, прозрачност и публичност в управлението, властта. И аз разбира се много обичам да съобщавам, че шведския закон за свобода на словото, първия от 1766г.. 4 години след като Паисий пише „О неразумний юроде”. Има за какво да разсъждаваме, защото ние наистина трябва да имаме и медиите и гражданите да имат претенции към властта.
Водещ: Аз да благодаря на Огнян Бояджиев, който внесе една малко оптимистична нотка все пак,ч е разследвания могат да се случват и те по някакъв начин да бъдат забелязвани. Сега, вярно че става дума за малки суми, но пък ако сме по-редовни може би пък и н ие медиите ще успеем да променим отношението на властта към нашите разследвания. Защото ние определено правим каквото можем за всички батковци или поне за по-голямата част от тях. Въпроса е властта как се отнася към тези разследвания и каква да е Посоката.
Весела Табакова: Да. Всъщност за това и стана дума. Но аз все пак се надявам, че наистина ще има някакви законодателни промени. Вижте, не може един да краде, друг да му плаща.в ерно,ч е това е балкански синдром, както се казва, но е крайно време да разберем, че балканите са просто прекрасно място за живеене, но е хубаво ттея синдроми да ги преодоляваме, защото те са болестни. А за тая цел наистина трябва законодателство. Вижте, трябва ад има норми, трябва да има контрол за спазване на нормите и ясни санкции при неспазването на нормите. Така че това не е нещо… примерно стана дума за лобизъм. Защо лобизма у нас потъна. Аз имам дипломант в магистърска програма, шеметна дипломна работа направи за лобизма. Какво се случва у нас, прекрасна. Защити със специална грамота. Добре, защо това потъна, познайте до 3. Защото това означава прозрачност. Както казва френския конституционарист Гюверже – лобизма се бил развивал в САЩ от корупция към информация, към прозрачност. Така. Когато се гласува закон за лобизма се гласува закон именно за прозрачността. Кой представя … лобизма е нормална практика. Въпроса е да е ясно кой за Какво, какви интереси стоят и за какво става дума.
Водещ: Тук да поставим точката днес и да си запомним изречението – от корупция към прозрачност. И да си мислим за домашно. Това е всичко в днешния брой на "Клубът на журналистите". Хубав следобяд ви желаем и посрещнете пролетта, тя идва. Няколко часа ни делят от нея.

Среща с гост-лекторите на форума „За Вашия успех“

EVENTS.dir.bg

Кога: 23 март 2010 г. (вторник), 18.00-19.00 часа
Къде: София, хотел „Арена Ди Сердика“, ул. "Будапеща" №2-4
Достъп: Само с покана За медии
Организатор: Списание ENTERPRISE

Събитието: Екипът на сп. ENTERPRISE има удоволствие да ви отправи специална покана за една неформална среща с гост – лекторите на предстоящия бизнес форум “За Вашия успех – практически опит от ТОП мениджъри в България”, който ще се проведе между 28 и 29 април.

Организаторите на събитието ви очакват на чаша вино на 23.03.2010 г. (вторник) от 18:00 – 19:00 ч. в хотел „Арена Ди Сердика“, ул. "Будапеща" №2-4. 

Ще имате възможност да се запознаете, както с екипа организиращ събитието, така и да получите допълнителна информация и да зададете въпросите си на гост-лекторите.

На чаша вино ще ви очакват:

Ева Любомирова, Издател, Сп. ENTEPRISE
Киро Киров, Изпълнителен директор "Киров" АД Холдинг
Камен Колчев, Председател на Съвета на директорите, ЕЛАНА Финансов Холдинг
Васил Мирчев, Председател на Съвета на директорите, ВМ Финанс Груп
Цветан Алексиев, Изпълнителен директор, "Сирма Груп Холдинг" 

За информация и потвърждение на участието:

Стоян А. Стоянов
Информационен портал "Събитията в България"

моб. тел. 0887 07 36 49
e-mail: events@dir.bg
web: www.EVENTS.dir.bg

Хелиана Велинова
Списание ENTERPRISE
Репортер
0895482554

Оригинална публикация

Португалски топрепортер и писател обучава български студенти

 Аз чета, Сайтът за твоята книга I 2010-03-21

Топрепортерът и най-продаван съвременен португалски автор – Жозе Родригеш душ Сантуш ще изнесе лекция за обективната журналистика пред студентите от журналистическия факултет на Софийския университет. Журналистът пристига на посещение в България за представянето на романа си "Божията формула" на 22 март по покана на издателство Хермес.

Жозе Родригеш душ Сантуш е преподавал журналистика в Лисабонския университет, бил е директор на новините на Португалската национална телевизия, сътрудничил е на Би Би Си и Си Ен Ен и е известен с изключителните си репортажи за военните конфликти в различни горещи точки на света: Южна Африка, Ирак, Израел, Палестина, Босна и Херцаговина, Сърбия, Грузия. Лекцията му пред студентите е на 23 март с начален час 16.30 и е посветена на „Обективността в журналистиката и в романа Божията формула”.

Трълърът „Божията формула” е втория роман на душ Сантуш, който излиза у нас след „Кодекс 632”. Книгата засяга проблема за иранската ядрена криза и вътре журналистът опитва да приложи научни доказателства за съществуването на Бог.

Романът е на пазара от 19 март, а премиерата му е на 23 март от 18,30 часа в книжарница „Хеликон – Витоша”.

Оригинална публикация

Наръчник за онлайн реклама от User Media

Уеб блог на дигитална агенция Interactive Share I 2010-03-20

Преди няколко дена, най-новата рекламна мрежа на българският пазар - User Mediа, публикува наръчник по онлайн реклама. Интернет наръчника е изключително интересен, и определено смятам че би бил полезен не само на хора тепърва сблъскващи се с термините “интернет реклама” и “интернет маркетинг”, но горещо го препоръчвам и на всички колеги от бранша. Вярвам че всеки ще намери нещо полезно за себе си в този така наречен “наръчник”, който спокойно може да бъде публикуван и като книга, с оглед броя на страниците. С гордост мога да споделя, че уеб блога на дигитална агенция Interactive Share играе ключова роля като източник на ценна и важна информация за българският интернет пазар, в този “наръчник”.

Изключително много се радвам, че се създават подобни материали, които ще помогнат на много млади хора, решили да навлезат в средите на интернет рекламистите. Независимо дали сте от онлайн медии, дигитални агенции, уеб студиа, рекламни и медийни агенции, онлайн пийпълметрични системи, медия шопове и т.н. този материал ще ви бъде полезен. Подкрепям всички хора, които са решили да споделят своя опит в областа на интернет маркетинга.

За момента в България, няма качествено образование в сферата на уеб маркетинг и уеб реклама. Единствените места, където може човек да научи нещо са платени курсове и обучения, които се правят от няколко фирми, като например eFlagDiteramb Consult и M3college. До колкото ми е известно, в Нов Български Университет има подобни лекции, но не и образование. Скоро обаче в Нов Български Университет, ще има магистратура по Интергрирани маркетингови комуникации, където ще има и лекции, които засягат онлайн рекламата.

Само да спомена, другата седмица за всички желаещи, екипа на дигитална агенция Interactive Share ще проведе курс по интернет маркетинг и реклама със съдействието на Дитерамб Консулт. Побързайте защото местата са на привършване :)

Да се върна на темата: за сега държавата не прави нищо в насока качествено образование в областа на интернет (интернет маркетинг, интернет реклама, уеб дизайн, уеб програмиране и т.н.). Ето защо ние, хората които представляваме бранша сме длъжни да помогнем с каквото можем на младите хора, които искат да работят в него. По този начин освен, че помагаме на тях, реално помагаме и на себе си, защото тези хора след това ще работят в нашите фирми и какво по-хубаво от това, кандидатите за работа да имат академичен опит в дадената сфера.

Принципно организации като Българската Уеб Асоциацията и Interactive Association Bulgaria (IAB Bulgaria) също трябва да помагат на бранша, като организират подобни семинари и курсове, но не само за младите кадри, но и за рекламодателите които също имат нужда от повече знания в областа на онлайн маркетинга. За добър пример ще дам, уеб агенция ABC Design&Communicationкоито организират семинари за рекламодатели, като всеки семинар е насочен към определена бизнес ниша. Естествено дейно участие в тези семинари има Жюстин Томс, която смело мога да твърдя е човека с най-голям принос за развитие на българската онлайн реклама. Тя е автор на няколко книги за интернет маркетинг, основен инициатор и организатор на конкурса БГ Сайт, автор на десетки статии и т.н. Пазара има нужда от подобни хора, които искат да помогнат за неговото развитие.

Но аз съм оптимист и вярвам, че всичко ще се случи в най-скоро време. А вие врявате ли, че нещата ще се променят в положителна насока? С това не казвам, че нещата не се развиват добре, по скоро искам да попитам, дали мислите че може още по-бързо да развиваме българският пазар и той наистина да достигне капацитетите, ефективността и реалноста на западните ни колеги?

Оригинална публикация