www.cross.bg  I 05.06.2014

Ново мащабно проучване прогнозира как медиите ще се променят до 2020 година и защо. Времето може да ни изиграе шега. Във връзка с това имам един въпрос – Ако вашият бизнес е изцяло на хартиен носител, кога беше първият път, когато усетихте, че ролята на печатните медии ще бъде преосмислена? Браво на вас, ако сте били наоколо, когато се е измислял интернетът през 50-те години или сте присъствали на създаването на световната мрежа през 80-те.

Моето осъзнаване дойде през средата на 90-те години, когато "Асоциацията на професионалните издатели"/PPA създаде първия си медиен комитет под ръководството на тогавашния главен изпълнителен директор на The Economist Хелън Александър – ето тогава компютърът ми се превърна в средство за комуникация със света.

Бизнесмените, които бяха пряко обвързани с медиите и бяха част от PPA, започнаха да преосмислят ролята на печатните медии още тогава, като постепенно това преосмисляне се превърна в нещо друго – конференции; семинари; изложби -в онлайн и в печатен вид. Вестниците и списанията, последвани от радио и телевизията, книгоиздателите и всички останали започнаха един по един да сформират нова концепция за своя печатен бизнес.
В днешно време това преосмисляне седи във фокуса на едно много голямо проучване, което предстои да бъде представено по-късно този месец по време на семинара „Vision 2020". Проучването е подготвено и реализирано от двама известни консултанти – Мартин Глас от EMGE е един от най-добрите консултанти в света в сферата на хартията и хартиените носители, Джим Билтън от Wesssenden Marketing and Brandlab от своя страна е специалист в областта на списанията, вестниците, книгите и директния маркетинг.

Прочуването е озаглавено „Перспективата на европейските дигитални медии до 2020 година" и ще бъде представено в знаменитата зала „Стейшънърс хол" на 30 юни. Бизнесменът Питър Дей ще влезе в ролята на модератор, а двамата консултанти ще очертаят своите констатации въз основа на доклада за драматичното въздействие върху медиите в днешно време от страна на променените потребителски навици. Тези навици сами по себе си пък са вследствие на революцията на мобилните устройства и социалните мрежи.

След представените резултати, Дей ще даде началото на дискусия, в която ще вземат участие трима души – двигателите на промяната – Марк Ууд от Future Publishing, Пол Ътинг от Wyndehams и Скот Бъркли от PaperlinX.

Прочуването и резултатите от него са символичен отзвук на „Бъдещето на хартията" – доклад от преди пет години, който изключително точно прогнозираше спада в потреблението на хартията, но въпреки това не успя да предрече мащаба му.
За да може да се предрече какво точно ще се случи през следващите пет години, трябва да разберат потребителските навици и в тях да се вникне много повече, отколкото в плановете на вестниците, списанията и книгоиздателите.

Хартията няма да изчезне от ежедневието ни в скоро време

Най-важното нещо, което този доклад цели да докаже е, че хартията няма да изчезне скоро. Важно е да се отбележи, че хартията продължава да бъде широко използвана, а начинът, по който тя се използва е преосмислен от онези, които вливат сериозни суми в нейната употреба. Вярно е, че дигиталният медиен пейзаж се променя скорострелно.
Формата, която той възприе обаче, е почти изцяло повлияна от потребителите – те са тези, които възприеха дигиталните медии и социалните мрежи, въпреки, че те бяха смътно разбирани от човека преди пет години. Реалността показва, че мрежата доста бързо става и мобилно достъпна, което подсказва, че и потребителските навици най-вероятно драстично ще се променят.

Преминаването от продукти към пазари

Дигиталните медии оттук нататък ще бъдат възприемани повече въз основа на поведението на потребителите и начина им на работа, отколкото чрез самите джаджи, които използват.

В допълнение към добре познатото сърфиране и електронната поща, растежът на мобилния интернет и социалните мрежи представлява една революция в маркетинга. Революция е, защото рекламодателите сега вече могат да се сдобият с целенасочена и специфична информация за навиците и поведението на всеки един човек. Това генерира пък нови възможности пред самия маркетинг, защото идентифицира подробно таргет групите.
Използването на тези данни ще бъде голямо предизвикателство, тъй като списъкът с медии, подходящи за таргетиране или промотиране, ще бъде доста обширен, което ще създаде и нови възможности и предизвикателства за самата реклама във всички медии, включително и при печатните такива.
Един нов мултимедиен свят ще се разгърне. Инвестициите в новите маркетингови техники обаче ще са за сметка на традиционните медии.
Създава се един многоизмерен медиен свят, в който потребителите използват няколко медийни платформи едновременно. Всички тези различни платформи ще бъдат широко достъпни и разпространени, така че всеки да има достъп до тях.

Все по-често ще ставаме свидетели на дигитални, мобилни и печатни медии, използвани едновременно, създавайки по този начин едни нови предизвикателства и възможности пред маркетинга.

Самата дигитализация на изгражда бранда

Днес, повече от всякога, има силен акцент върху подхода, използван при мултиканалния маркетинг. За издателите предизвикателството ще се състои в това да бъдат уловени правилните възможности, тъй като в ерата на технологиите скорострелно и понякога неосезаемо се преминава от търговски тласък към потребителско дърпане.

Традиционните въпроси като „кой ще плати за съдържанието" и „как могат да бъдат поддържани абонатите" ще станат още по-актуални от всякога в средите на печатните и цифровите доставчици, но като цяло ще има нарастване на приемането на печата и хартията, тъй като те ще играят ролята на подкрепление за рекламодателите и търговците. Основната цел пред издателите с твърдо покритие и читатели обаче ще бъде намирането на възможности за подкрепа на онези маркетьори, които пряко са се насочили към мобилните и дигиталните медии.

Високостойностните възможности, които възникват пред печата, няма да бъдат особени големи по размер, но пък ще бъдат реални.
Така че в новата цифрова и мобилна медийна ера, хартията няма да изчезне, но ще има промени в нейните дългосрочните резултати – тя ще се намира в значително по-малък пазар в един доста по-различен печатен пейзаж.

След семинара на 30 юни, ще бъдат раздадени и първите награди на 11 компании, показали изключително иновативни подходи в привеждането в съответствие с технологичните и социални промени. Повече от 25 компании бяха номинирани за тези награди. Както Дарвин веднъж е отбелязал – не най-силният от вида оцелява, нито най-интелигентният. Оцелява този, който е най-приспособим към промените.

Автор: Иън Локс, mediaweek.co.uk

Оригинална публикация
 

www.manager.bg  I 02.06.2014  

Някога, когато интернет бе ресурс, до който трябваше да отидеш, и пощата и факсът бяха ключови начини да се разпространява подробна информация, прессъобщенито беше водещо. Тези дни отдавна са в миналото.

Защо?

• Журналистите не искат да пишат нещо, което вече е излязло. В миналото читателите имаха малко медийни ресурси, от които да се информират. Днес, секунди, след като си публикувал прессъобщение в интернет, то вече не е в "новите новини". Историята е на един клик разстояние от всеки от милиардите хора с интернет връзка. Разбира се, можеш да си пратиш съобщението под ембарго да не се публикува преди даден час, но дори това сигнализира на журналистите, че изпращаш същата история на десетки техни конкуренти.

• Алгоритмът за търсене в Google не помага. За известно време спасителният пояс на прессъобщението беше оптимизацията (SEO). Идеята бе, че като пишем прессъобщения, ще подобрим видимостта си в интернет търсачките. Вярно е, че създаването на повече качествено съдържание от фирмата подобрява резултатите от показване на сайта й в интернет търсенето. Но прессъобщението е най-малко ефективният тип съдържание. От Google посочиха, че изключват съдържание, което фирмата плаща, за да разпространява, и няколко пъти предупредиха изрично да не се слагат „неестествени” линкове в прессъобщения.

• Хората не искат да споделят скучни неща в социалните медии. Социалните медии също се смятаха за чудотворен лек, който ще спаси пресрилийза, след като при публикациите му в интернет стана възможно да се вгражда бутон за споделяне. Проблемът е обаче, че хората трябва да искат да споделят това съдържание с приятелите си и последователи. Формалното съобщение от фирма обикновено не се вписва в потока на каналите за споделяне.

• Комисията по ценните книжа и борсите (SEC) в САЩ например не го изисква. Според нея публичните компании в страната могат да информират инвеститорите си, като публикуват данни за състоянието си в сайтовете си, вместо да използват услугата изпращане на прессъобщение. Комисията дори посочва, че информацията може да се споделя и в социалните медии, стига инвеститорите да знаят къде да я търсят.

Тук идва тази част от статията, в която обикновено се очаква авторът да скочи към съвети какво да се прави, съгласно описаната до момента ситуация. Но, това би било все едно да се омъжиш за кралицата два месеца след смъртта на краля, по Шекспир. Преди да започна да възхвалявам заместителите му, бих искал да подчертая позитивите и проблемите на прессъобщението, които могат да се продолеят, за да бъде то от полза.

• Прессъобщението дава директен достъп до историята и основните факти в нея. Един от проблемите му, които могат да се разрешат, е че налага на комуникаторите да мислят коя линия на историята искат да изведат на преден план. Понякога се налага да се пресмятат статистики от него (а то всъщност е затова). Да се пишат цитати и да се одобряват цитати. Стилистиката на езика трябва да се коригира. Тези проблеми все още съществуват.

• С него се разпространяват снимки и видео. Снимките и видеото днес са по-важни от всякога и все още трябва да се доставят незабавно.

• Дистрибуцията му е лесна. Неговото развитие обаче ни накара да се замислим за един съществен въпрос: "Как някой ще види това нещо?" За жалост, много компании с времето реагираха като изпращаха съобщение в публичното пространство и забравяха за него. Смъртта на прессъобщението, каквото го познавахме от аналоговите времена, ни накара да осъзнаем, че стратегията за дистрибуция на фирмената информация често е толкова важна, колкото самото й съдържание.

Грегъри Галант, изпълнителен директор и съосновател на Muck Rack – американска мрежа за свързване на журналистите с пресинформация от фирми, наричана „един от най-полезните инструменти за медийни професионалисти” от The Next Web. Галант е и член на клуба на ексклузивните първи имена в Twitter. Там е следван под името @gregory.

Текстът е публикуван в comprehension.prsa.org

Оригинална публикация 

www.investor.bg  I 30.05.2014  

За периода 2008-2012 г. те са се увеличили с 58,7%, сочи ново проучване

Броят на предприятията в сферата на радио и телевизионния бизнес и новите медии се е увеличил с 58,7% в периода 2008-2012 г. Най-голяма част от новопоявилите фирми на медийния пазар в този период са създали собствени уеб портали, а броят на тези информационни платформи е нараснал с цели 248,7%.

Това показва проучването за икономическия принос на медиите в България, дело на Обсерваторията по икономика на културата, съвместно с Националния статистически институт.

От него става ясно, че микро фирмата (фирма с персонал до 10 човека, б. ред.) остава най-разпространената форма на медийно предприятие в България. Данните на Обсерваторията по икономика на културата показват, че в 86 на сто от тези предприятия работят до петима души. 74% от тях представляват нанофирми, в които заетите са до двама на брой.

Между 2008 и 2012 г. се забелязва негативна тенденция в броя предприятия в телевизионната индустрия. Те намаляват с 24,6%. За радио индустрията резултатите също не са много оптимистични, защото броят предприятия отбелязва 3,5% спад.

Същевременно заетите в медиите в България са се увеличили с 8% за същия период, което се дължи преди всичко на създаването на повече работни места в сферата на новите медии. Най-много заети обаче има в телевизионната индустрия, въпреки че тя не може да се похвали с добри резултати в заетостта. Тя отчита спад от 12 на сто в броя на заетите, като същата негативна тенденция се забелязва и в радио индустрията.

Според доц. Биляна Томова от Обсерваторията по икономика на културата това показва, че пазарът на електронни медии е достигнал своята зрялост и е с ограничени възможности за разширяване. За може да се разрасне той, е необходимо да се премине към нова технология или към нов бизнес модел.

Въпреки че е най-малък, пазарът на уеб порталите показва изключително добри резултати. Заетите в него са се увеличили с 98,4% през периода 2008-2012 г.

По-голяма част от заетите в медийния сектор работят на граждански договор, което е свързано със заетост на непълно работно време и работа от дома, допълва изследването.

Към 2012 г. 0,44% е бил относителният дял на радиото, телевизията и новите медии към икономиката на страната, а този на печатните медии – 0,87%. Първите носят 0,55% от добавената стойност в икономиката на България, а печатът е отговорен за значително по-нисък дял от 0,28%. Общата добавена стойност на медиите възлиза на 0,83%, а оборотът им – на 0,56% като относителен дял в икономиката. Новите медии обаче се радват на най-голям икономически принос в периода.

От Обсерваторията по икономика на културата посочват, че се забелязва голям спад в чуждестранните инвестиции в сектора, възлизащ на 69 на сто. Според експертите една от причините за това може да се крие във вече приключили сделки на пазара на електронни медии.

“Забелязва се засилена концентрация на медийни предприятия в Югозападния район на планиране, най-вече в София“, разкри доц. Биляна Томова. По думите ѝ повече от половината фирми, работещи в сферата на медиите, се намират в столицата. Именно в София се създава 80-90 на сто от добавената стойност на медиите.

Доц. Томова разкри, че проучването показва ясно преминаване към мултиплатформени медийни предприятия и обособяване на естествен клъстър в областта на аудиовизията. Тук ключова роля играе кросмедийното преливане.

„Ражда се нов бизнес модел в медиите“, категорични са от Обсерваторията по икономика на културата. Той се изразява в това, че конвенционалните медии все повече биват изместени именно от тези мултиплатформени предприятия.

Според доц. Томова всичко това ще доведе до промени в модела на заетостта в медиите и в този на медийното потребление.

Оригинална публикация

www.bgreklama.bg  I 26.05.2014  

Според данни на НСИ през 2013 г. в страната действат 103 български регистрирани и лицензирани телевизионни оператори. Телевизиите с наземно разпръскване и тези по кабел и сателит са излъчили програми с обща продължителност 716.5 хил. часа, което е с 2.2% по-малко в сравнение с 2012 година. 

Най-голям е относителният дял на художествените предавания (игрални, телевизионни и видеофилми) – 27.2% (194.8 хил. часа). Намалява делът на музикалните предавания от 17.1% през 2012 г. на 12.8% през 2013 година. През 2013 г. делът на информационните предавания е 8.0% (57 055 часа), на забавните предавания – 4.0% (28 302 часа), и на информационно-забавните – 4.3% (30 495 часа) от всички предавания. 

Образователните предавания заемат 1.3% (9 121 часа) от всички предавания и в сравнение с 2012 г. намаляват с 1.6 процентни пункта през 2013 година. Делът на предаванията за детската аудитория е 3.0% (21 782 часа), а на излъчените реклами – 5.5% (39 758 часа) от всички предавания.

През 2013 г. радиооператорите (83 бр. радиа и радиомрежи) са излъчили 650.5 хил. часа радиопредавания, което е с 1.0% (6 573 часа) по-малко в сравнение с 2012 година. Най-голям е делът на излъчените музикални предавания – 45.9%, и в сравнение с предходната година този дял се увеличава с 2.4 процентни пункта.

Новините, бюлетините, коментарите, спортните новини и прогнозите за времето заемат 11.6% от всички предавания. Делът на информационно-тематичните предавания през 2013 г. е 12.7%, а този на програмите за изкуство и култура – 2.1%. Делът на образователните програми през 2013 г. в сравнение с предходната година остава относително постоянен – 1.4%. 

През 2013 г. детските и младежките предавания заемат 1.0%, или 6 749 часа от общо излъчените предавания, делът на забавните предавания е 3.4% (21 842 часа), на информационно-забавните – 5.3% (34 178 часа), а излъчените реклами заемат 4.9% (31 762 часа) от всички предавания.  

Оригинална публикация

www.sbj-bg.eu  I 19.05.2014

Нова европейска гражданска инициатива ще се опита да уреди общо медийно законодателство. Похвална е идеята за еднакви правила, особено предвид все по-задните позиции на България по свобода на словото.

Каква точно ще е тази обща законова рамка и дали ЕК ще приеме присърце инициативата, предстои да видим. Поредната дискусия за състоянието на медиите обаче отново повдигна завесата над проблемите в България. Собственост и монополи, интереси и цензура – класически язви, които сякаш никой не иска да излекува.

Предвид все по-голямата популярност, която придобива интернет, както и лекотата, с която информационни сайтове, блогове и социални мрежи манипулират общественото съзнание, изглежда повече от неадекватен фактът, че няма закон, който да регулира дейността им.

СЕМ няма никакви пълномощия

Радиото и телевизията са под зоркия поглед на СЕМ. Ако ще и СЕМ да означава Съвет за електронни медии, то законодателят не му е вменил никакви функции за регулацията на интернет потока. А днес онлайн пространството е най-бързо развиващата се информационна платформа.

За младото поколение интернет дори може да бъде възприеман като по-авторитетен източник на знания. По примера на чуждите политици, дори родните играчи се опитват да влязат в крак с новата мода и правят кампании, дори събират симпатизанти и средства в интернет.

Време е някой да седне, да помисли и да предложи сериозен документ, който да определи какво е позволено онлайн и какво – не. Да се предвидят и санкции, защото в противен случай интернет може да се превърне в дълбоко блато, бълващо недоказани компромати, клюки и жлъч.

Но ако се правят промени, може би няма да е лошо всички видове медии да влязат в един общ закон. Така най-сетне ще излезем от взаимното прехвърляне на отговорност и липсата на строги наказания за серийните нарушители в медийния океан.

В България се регистрира нова неправителствена организация, която се нарича „Европейска инициатива за медиен плурализъм". 

Оригинална публикация

www.cross.bg  I 16.05.2014

В България се регистрира нова неправителствена организация, която се нарича „Европейска инициатива за медиен плурализъм". България е поредната страна, в която се прави такава неправителствена организация. Целта на организацията е да мотивира българските журналисти да заявяват директно пред ЕК своето желание за достоен труд. България е осмата европейска държава, на която организацията протяга ръка в борбата с монопола. Ако се съберат 1 милион подписа от тези 8 държави, ще бъде поискано от ЕК да се създаде или нова европейска директива, или да бъде поправена сега съществуващата, според която по законен път и на европейско ниво да бъдат прекратени връзките между медии, бизнес и политика в отделните държави членки. 

От самото начало нашата стратегия беше да се мобилизираме най-вече в държавите, в които проблемът беше най- осезателен. Стартиращата точка в нашата кампания са държави като България, Унгария, Румъния, Великобритания, Гърция. Причината да се фокусираме върху България е и това, че тя е нещо като показател на държава за държавите в Югоизточна Европа и за липсата на плурализъм в медиите. Като цяло в Европа ситуацията с плурализма на медиите е добра, но от географска гледна точка не е балансирана и проблемът е най-вече в Югоизточните държави на Европа, заяви Джовани Мелоли от европейската инициатива за медиен плурализъм, цитиран от БНР.

Оригинална публикация  

www.vesti.bg  I 13.05.2014

От 19 до 25 май Ани Салич и Николай Дойнов ще се отправят по един от диагоналите на страната, за да разберат с какво Европа е променила живота на хората

Две седмици делят 28-те страни членки на Европейския съюз от определяните като най-важни досега избори за Европейски парламент. През този период Нова телевизия ще проследи отблизо нагласите на българите, които ще избират своите 17 сред новите общо 751 членове на Европейския парламент.

„Кой в Европа? Говори България” – под това име от 19 до 25 май едни от най-утвърдените журналисти в българския телевизионен ефир – Ани Салич и Николай Дойнов, ще се отправят по един от диагоналите на страната, за да разберат с какво Европа е променила живота на хората от 2007 г. досега.

Тръгвайки от северозапад и стигайки до югоизток, в продължение на пет дни екипът на "Новините на Нова" ще достигне до местата, където Европа вече е оставила своя ясен отпечатък, или където тя все още дори не е успяла да надникне.

„Видин, Габрово, първото българско „евросело” – Калугерово, Кърджали и Резово – това са местата, които екипът ни ще посети, и изборът им не е случаен. Във всяко от тези места сме намерили интересните истории, илюстриращи присъствието или отсъствието на европейскатa тема в живота на българите”, сподели директорът новини и актуални предавания на Нова телевизия Дарина Сарелска.

В самия ден на вота – 25 май, репортерите на Нова ще следят изборите на живо от Брюксел, София и още седем града в цялата страна.

През целия ден в ефира на Нова ще има извънредни емисии, специални издания на публицистичните предавания, разследващи репортажи, ексклузивни гости и авторитетни коментатори на случващото се пред урните. Повече подробности за програмата на Нова в изборния ден, зрителите ще разберат съвсем скоро.

Оригинална публикация

www.cross.bg I 24.04.2014

 Централната избирателна комисия и Съветът за електронни медии подписаха споразумение за прозрачно и обективно отразяване на предизборната кампания за Европейски парламент.

Кампанията да се проведе балансирано и да се отразят различните кандидати с различни гледни точки, независимо от това, че някои медии декларираха собствени политически пристрастия. Това е въпрос на репутация. Ще кажем ясно как са се държали медиите, медиа по медиа, има направена методика. Така да се каже почти математически, в числа ще могат да се изведат вътрешни взаимоотношения между политици и медии. Споразумението не е никак протоколно, то работи. Вътре в него са описани кои медии ще бъдат наблюдавани и как ще бъдат наблюдавани, с каква цел и ние ще изпълним тази задача, обясни целта на споразумението председателят на СЕМ доц. Георги Лозанов.

Справедливо и равнопоставено трябва да е отразяването на всички кандидати, според говорителя на ЦИК Камелия Нейкова: Всички изисквания на изборния текст са разписани в самият кодекс. Има някои нови текстове спрямо предния Изборен кодекс – именно отразяването на проявите на кандидатите, да е справедливо според тяхната значимост, равнопоставеност. Вече няма разделяне на парламентарно представени и извънпарламентарни партии и коалиции. Независимите кандидати също на общо основание могат да участват. Нарушения може да има всякакви, важното е да не се допускат, каза експертът. 

Оригинална публикация 

Dnevnik.bg I 17.04.2014

Петьо Блъсков е подписал предварително споразумение с Венелина Гочева за покупката на всекидневника "Труд" и седмичника "Жълт Труд", съобщи trud.bg. По-късно "Дневник" научи, че Блъсков ще бъде и главен редактор на вестника, а синът му – управител.

Пред "Дневник" Блъсков отказа да коментира

финансиране, промени и т. н. и заяви, че има само една дума да каже за читателите ни: "вярно е". И че ще изнесе повече подробности за сделката след празниците.

"Дневник" се опита да се свърже с Гочева, но на мобилния й телефон отговори жена, която поясни, че тя е в среща.

Журналистите от "Труд" са били събрани за среща с издателя в четвъртък вечер. На нея е било съобщено

за сделката, която е изненадваща

за работещите в групата и за промяната в редакционното ръководство. Венелина Гочева е представила новия издател и след това Блъсков е говорил пред журналистите. Той заявил, че ще съживи вестника и ще го направи по-динамичен, като ще се използва потенциала на марката. Казал е, че няма да прави промени в екипа. Тепърва ще се изяснява и как ще бъдат разделени рекламните продажби и други операции на "Труд" и "24 часа", които от времето когато бяха собственост на немската ВАЦ са комбинирани.

Досега изпълнителен директор и главен редактор беше Иван Михалев, който остава в екипа.

За да бъде осъществена сделката, трябва да се произнесе Комисията за защита на конкуренцията.

Венелина Гочева купи двата вестника с марка "Труд" и други издания от предишните им собственици Огнян Донев и Любомир Павлов, след като срещу двамата собственици започна атака през прокуратурата и медиите на Ирена Кръстева. Сделката предизвика много въпроси, а финансирането й беше обяснено с кредитиране.

В карето на "Труд" Гочева е посочена като председател на журналистическия борд.

Това е втора медийна сделка, която се обявява в рамките на седмица, след като миналата седмица издателят на "Телеграф" и "Монитор" Ирена Кръстева съобщи, че продава "Нова Българска Медийна Група Холдинг" ЕАД на ирландското дружество Мedia Maker Limited.

Петьо Блъсков е основател на "Пресгрупа 168 часа", с която създаде "24 часа" и "168 часа". След това започна да издава вестниците "Монитор", "Политика" и "Телеграф", които продаде на Ирена Кръстева през 2007 г., а сега издава вестник "Република".

Блъсков е член на учредената през 2012 г. организация "Български медиен съюз", в която членове са също Ирена Кръстева, издателят на "Преса" Тошо Тошев, на списание "Тема" Валери Запрянов.

Оригинална публикация

24chasa.bg I 17.04.2014

- Г-н Линдеман, дойдохте само за няколко часа в София, защо?