Скандал: Иво Инджев вдига завесата за още тайни от “Дондуков”2, вбеси Мариана Попова

www.blitz.bg | 2010-06-05 

Авторът на книгата „Президент на РъБъ” Иво Инджев, който раздаде тази седмица десетки автографи на представянето й, гостува в предаването "Рулетка" по Нова тв, където водещата Люба Кулезич настояваше за още и още подробности за тайните страсти на държавния глава.
Инджев прикани бившия офицер от Националната служба за охрана Николай Марков, да му се обади по телефона и обясни, че е загрижен за неговата сигурност. Марков бе сред първите, които изнесоха информация за скандални нередности в НСО, за което, освен че го уволнениха, го разкарваха и в съда.
Иво Инджев каза, че от няколко дни се опитвал да се свърже с него, но телефонът му не отговарял. Притеснявам се за него, защото има причини за това, обясни той.
Журналистът припомни случая с коментирания в неговото предаване "В десетката" мезонет на президента Първанов, за който се твърдеше, че е подарен от оръжейния бос Петър Манджуков. След злополучното предаване Инджев бе освободен от бТВ, като официално нещата бяха представени като че ли сам е напуснал.
Сега той извади нови подробности за ловните и нежните увречения на държавния глава. Разчепкан бе описаният в книгата му епизод как Алексей Петров и още четирима от службите посетили певицата Мариана Попова, за да я посъветват да опровергае слуховете за нейната връзка с президента, които пълнеха таблоидните издания преди две години.
По този повод самата Попова изригна малко по-късно в предаването, където бе гост с Орлин Горанов по темата "Каква е причината за провала на българската поп музика?".
„Стига вече с тези неща, не искам да ги слушам”, опълчи се певицата на въпросите на водещата Нана. По думите й жълтите издания и лично Люба Кулезич носели вина за слуховете, които я обвързали с президента. В изказването й обаче не прозвуча категорично опровержение.
От предаването изясниха, че са информирали президентската администрация какви теми ще се разискват тази седмица в студиото и ги поканили да изразят своята гледна точка, но от там така и не откликнали на поканата.

Оригинална публикация

Стефанов определено не е Политковская

в. Гласове | Тома БИКОВ | 2010-06-04

Сайтът на журналиста с агентурно минало източил един милион от държавата

На 31 май новоизбраното ръководство на държавното дружество "Слънчев бряг" АД даде пресконференция, на която съобщи за скандални договори, сключвани от бившето ръководство на компанията. От пресконференцията стана ясно, че за периода от януари 2007 г. до март 2010 г. дружеството е платило на контролирания от оръжейния търговец Младен Мутафчийски и Огнян Стефанов сайт "фрогнюз" 916 000 лв., а последният сключен договор със сайта е от март тази година и е на стойност 864 000 лв., които трябва да бъдат изплатени за период от 3 години. В случай че дружеството иска да прекрати договорните си отношения със сайта, трябва да му изплати неустойка в размер на 50% от общата цена на услугата. Тези два контракта са били сключени, докато Мутафчийски е бил председател на борда на директорите на "Слънчев бряг" АД и официлната версия на оръжейния търговец е, че парите са отпуснати за информационно обслужване и за изработка на туристически сайт за курорта, а не за интернет реклама във "Фрогнюз".
Резултатът от тази скъпа инвестиция е, че в момента няма никакъв туристически сайт, а на интернет страницата на "Фрогнюз" гордо стои малък рекламен банер на "Слънчев бряг" АД. Повтарям, че този резултат е постигнат срещу 1 778 000 лв., и дори с тези пари да бяха създадени десет туристически сайта, скандалът около далаверата на Мутафчийски и съдружника му Огнян Стефанов нямаше да бъде по-малък.
След управлението на Мутафчийски държавното дружество "Слънчев бряг" АД е оставено с 8300 лв. в наличност, едноименният курорт е обезобразен от незаконно застрояване, а дълговете, с които ще трябва да се справя новото ръководство, възлизат на около 10 млн. лв.
Всичко това показва, че става въпрос за класическо източване на едно държавно дружество и откровена схема за пране на откраднатите пари чрез сайта "Фрогнюз", който за три години е погълнал 916 000 лв. и в края на този период е заявил готовност да усвои още 864 000 лв.
През годините, в които е усвоявал парите на "Слънчев бряг" АД, главният редактор на "Фрогнюз" Огнян Стефанов беше влязъл в ролята на морален стожер на българската журналистика, а след побоя, който му беше нанесен през септември 2008 г., се превърна в нещо като икона на свободното слово, с която никой нямаше право да спори. Побоят над Огнян Стефанов беше ужасно престъпление не защото беше бит журналист, както тръбяха медиите тогава, а защото в българската столица мутри, въоръжени с чукове, демонстративно пребиха човек. Скандално е, че и до момента поръчителите и извършителите на това престъпление остават неразкрити, а поводът за извършването му все още е неизвестен. Официалната теза, която група – тогава опозиционни журналисти, наложи в общественото пространство, беше, че Огнян Стефанов е пребит заради професията си на журналист. Тази теза обслужваше тогавашната опозиция и служеше като политически аргумент срещу управляващите от тройната коалиция, която по думите на известни "дисиденти" от това време разбиваше с чукове "свободата на словото". До момента на побоя Огнян Стефанов нито беше сред най-популярните журналисти, нито сред най-критичните към правителството на Станишев. Текстовете, подписани от него, бяха публикувани в собствения му малък сайт "Фрогнюз", който и до днес не е сред най-посещаваните електронни медии в България. Припомням, че една от поддържаните версии за побоя над Стефанов беше свързаността му със
скандалния анонимен сайт "Опасните новини", който, по всичко личи, беше активно мероприятие на кръгове от службите за сигурност. Самият Стефанов и до днес отрича да е бил свързан с "Опасните новини", за разлика от бившия председател на Комисията за контрол на ДАНС Иван Костов, който по време на мандата си като такъв обяви официално, че Стефанов е бил свързан със сайта.
След побоя Огнян Стефанов влезе в ролята на символ на свободното слово, а всеки, който се осмеляваше да попита каква е причината журналистът да вечеря със сенчестия бизнесмен Ивелин Банев – Брендо в деня на покушението, рискуваше да бъде обявен или за комунист, или за поддръжник на онези, които искат да наложат путинизация в България. Самият Брендо, срещу когото и до днес се води дело за пране на пари и поради тази причина е на свобода под парична гаранция, ден след побоя срещу Огнян Стефанов обясни, че от момента, в който е създаден сайтът "Фрогнюз", посредничи за набиране на реклами В него и това била причината за срещата им. По-късно самият Стефанов заяви, че е напълно нормално един журналист да поддържа контакти с хора от ъндърграун-да, което също не направи впечатление на честните защитници на свободното слово.
И ако до парламентарните избори главният редактор на "Фрогнюз" no-скоро оставяше другите да говорят за него, то след победата на ГЕРБ самият той се превъплъти в ролята на дисидент и започна да се изявява от моралната позиция на активен борец срещу предишния режим. След ареста на Алексей
Петров Стефанов побърза да се обяви за пръв противник на бившия съветник в ДАНС и започна да посочва имена на медии и журналисти, които по думите му били свързани с арестуваната барета. Забравил, че сайтът му се финансира от Мутафчийски, а както разбираме днес, и от държавното дружество "Слънчев бряг", Огнян Стефанов започна да обявява за "октопод" и купен от Алексей Петров всеки, който си позволи да се осъмни в ефективността от работата на МВР и в способността на пра-воохранителните органи да съберат годни за осъдителна присъда доказателства.
В отвратителна статия от 19 май, публикувана в собствения му сайт, главният редактор на "Фрогнюз" си позволи да причисли към купените от "октопода" дори колегата от ГЛАСОВЕ Мария Дерменджиева, само защото си беше позволила да обясни на страниците на вестника в какво се състои скандалната разработка "Галерия". В същата статия Стефанов, който официално бе оповестен като доносник на ДС, подхвърля, че съществувал слух сред журналистите, според който Алексей Петров бил платил дълговете на ГЛАСОВЕ към печатницата в Костинброд. С пълното съзнание, че лъже, Стефанов все пак пояснява, че този слух може и да е верен, а може и да не е.
"Икономическите обстоятелства оправдават доста подлости, но и в това има някаква граница", пише журналистът Стефанов по адрес на Мария Дерменджиева няколко дни преди да стане ясно, че сайтът му е най-обикновена перачница на пари, източила от държавата близо 1 млн. лв.

Стр. 3

Вики Политова, генерален директор на bTV: Докато го гледат, Слави ще го има

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 2010-06-01

- Г-жо Политова, има ли политически натиск върху bTV? Президентът говори за натиск върху медиите.

- Политиците не могат да оказват натиск върху bTV, защото ние не работим за тях. Не политиците определят нашия рейтинг, пазарен дял и рекламни приходи, а зрителите.

- Всяка голяма телевизия е ухажвана от политиците. Как се опазва медията, за да бъде обективна?

- Независимо от всичко не допускаме компромис с обективността. Даваме на зрителите всички гледни точки. И политиците, и техните опоненти, и засегнатите от политиците граждани получават еднаква възможност да се изявят при нас.

- Днес bTV става на 10 години и посреща годишнината си с друг собственик. Какво предстои да се случи с телевизията?

- В момента работим по интегрирането на екипите на медиите от цялата група на СМЕ в България. Всичко това обаче ще остане извън полезрението на нашите зрители, които ще продължат да гледат любимите си програми и новини по bTV. Въпреки промените вследствие смяната на собствеността нито за момент не сме спрели обичайната си работа – да създаваме качествено програмно съдържание. Мога да издам, че вече активно подготвяме есенния тв сезон.

- Говори се за големи съкращения – във връзка с кризата ли са, или заради обединението с ПРО.БГ? Как ви се отразява кризата?

- Все още не сме достигнали етапа, в който ще трябва да преценим дали са необходими съкращения. Както във всеки бизнес, съкращенията зависят пряко от целите, които си поставяме, и хората, които са необходими за изпълнението им. Разбира се, кризата се отрази и на bTV – затова намалихме цените за реклама, за да помогнем на рекламодателите да се преборят с техните затруднения и ограничения. Това, което никога няма да допуснем, е кризата да повлияе на качеството и разнообразието на съдържанието на bTV – инвестициите в програма и новини са неприкосновени.

- Ще се променя ли профилът на bTV?

- Не, bTV ще остане политематична, динамична, модерна, авторитетна, развиваща се, създаваща тенденциите в телевизионното програмиране в България, социално ангажирана, новатор.

- Каква е вашата лична амбиция за телевизията?

- Личната ми амбиция е да надградя това, което bTV вече е постигнала. Това е трудна задача, когато си бил 10 години на върха, но е огромно предизвикателство. Вярвам, че след като станахме част от семейството на СМЕ, ще можем да реализираме още по-мащабни международни тв проекти.

Ще можем да инициираме и още по-успешни социално отговорни инициативи, защото само в България 5 телевизии и 6 радиостанции ще обединяват усилия за тях.

- Всяка година правите проучвания сред зрителите как възприемат bTV. Какво очакват от вас хората?

- Като лидер на пазара очакванията към bTV винаги са били изключително високи. Летвата на зрителските критерии, по които се оценява програмата на bTV, е значително завишена в сравнение с конкурентните телевизии.

Телевизията и зрителят са в една постоянна симбиоза – от една страна, зрителят е този, който задава рамките и начертава посоките за развитие. От друга, се очаква телевизията да бъде двигател на процесите, а не само техен проводник. Телевизия от ранга на bTV трябва да бъде източник на обществени дискусии, да бъде социално отговорна медия, която не само отразява истината, но и работи в посока на преодоляване на проблемите.

В същото време не трябва да забравяме, че телевизията е и източник на забавление. Затова bTV се стреми да предоставя на българския зрител позитивно емоционално преживяване, да го разтоварва от напрегнатото ежедневие. Комедийните и забавните предавания винаги са били неделима част от програмата ни и са едни от най-високо оценяваните и гледани тв продукти. Създаването на двата кабелни канала bTV Comedy и bTV Cinema също беше провокирано от тази необходимост.

- Започнахте доста успешен сериал. Какво ново ще има наесен и следващата пролет?

- Със сигурност зрителите могат да очакват продължението на сериала “Стъклен дом”, който скоро излиза в лятна ваканция. Интересът към турските хитове не е намалял, което означава, че не можем да лишим зрителите и от тях. Колкото до новите предавания, които подготвяме – предпочитам да ги запазя в тайна засега, тъй като неведнъж наши идеи и проекти са били копирани от конкурентни медии. Мога само да уверя всички, че отново ще гледат най-интересните и успешни формати и шоупрограми.

- Слуховете изпращат Слави наесен в ПРО.БГ. Той прави едно от знаковите предавания на bTV, което също става на 10 години. “Шоуто на Слави” ще го има ли?

- “Шоуто на Слави” е емблематично за bTV и е своеобразен телевизионен феномен. Няма друго всекидневно тв шоу, което след 10 години все още е на върха. Докато зрителите го оценяват високо, ние ще се стремим да го имаме в програмата си и да го развиваме.

- След като се обединихте с ПРО.БГ, специалистите вече говорят за двуполюсен модел в телевизиите, тоест конкуренцията е останала само между вас и Нова тв. Това достатъчно ли е за плурализма в журналистиката и обществото?

- За плурализма в журналистиката носят отговорност не само телевизиите, но и всички останали медии, включително печатните и интернет издания. Нашето обединение с ПРО.БГ не би могло да създаде двуполюсен модел.

- В момента се подготвят промени в медийния закон, свързани с цифровизацията? Какво очаква Би Ти Ви от тях?

-За да не влизам в конкретиката на отделните закони, мога да обобщя, че цифровизацията е много сложен процес, с който и най-развитите държави не са се справили в срок, тъй като в този процес са включени много субекти – от медийния пазар през телевизиите до зрителите. За да може преходът към цифровизация да е успешен, нашите очаквания са държавата да вземе ключова роля. Тя трябва да създаде правилна стратегия, черпейки от опита на най-успелите, и подобаващо да финансира различните етапи. Така да подпомогне всички субекти в този процес, както това се случва в редица успели държави. За да бъде успешен този процес, трябва всички участници, но най-вече зрителите, да са добре информирани за него, за ползите от него и да го желаят, защото в противен случай той няма да се случи.

- Какво постигна Би Ти Ви за 10 години? Как бе избрана стратегията й да бъде семейна телевизия?

- Още при старта си bTV беше замислена със семеен профил. Аз самата участвах в създаването на концепцията й.

Проучванията на аудиторията, които направихме тогава, показаха, че има огромна незаета ниша именно за такава телевизия. И до днес това продължава да бъде най-успешният модел за правене на телевизия. От години сме абсолютен лидер на пазара и най-любим не само телевизионен, но и медиен бранд с доказано най-качествените новини и програми. Няма да изброявам огромния брой награди, спечелени от bTV през годините.

Утвърдихме се като новатор в новините, програмирането, маркетинга и промоцията. Създадохме интернет сайт bTV Web, който е сред трите най-посещавани сайта в България. Зрителите ни разпознават и като най-социално отговорната медия, затова ни приемат като приятел, дори като част от семейството си.

В резултат на всичко постигнато дотук обаче зрителите стават все по-взискателни и имат все повече очаквания към нас.

Точно на bTV зрителите не биха простили и най-малката грешка.

Затова оттук нататък ще ни става все по-трудно. Но точно това е хубавото в моята работа, както и в работата на целия ни екип – постоянното предизвикателство да се развиваш, да ставаш все по-добър, да постигаш по-добри резултати.

- Какво излъчвахте на 1 юни преди 10 години?

- Първото предаване на bTV на 1 юни 2000 г. беше хитовият навремето сериал “Алф” и “Риск печели, риск губи”. Излъчихме и комедийния сериал “Напълно непознати”. Първият ни рекламодател беше “Проктър и Гембъл” с реклама на Ariel.

- Вярвахте ли, че ще ръководите най-голямата медия у нас?

- Аз съм много свързана с bTV от самото й създаване. Дори и в йерархичен план да не бях стигнала до върха, нямаше да се чувствам по-малко съпричастна и ангажирана с този проект. Като лидер на екипа определено мога да кажа, че успях да защитя и да обусловя от бизнес гледна точка огромни по мащаб и успех проекти, което ми носи огромно удовлетворение. Успях да изградя прекрасен екип, с който работим като едно цяло, което смятам за едно от най-добрите ми постижения.

- Шефското кресло как се отразява на личния ви живот?

- Успявам да намеря баланс, макар и трудно. Всяка свободна минута се стремя да прекарвам със семейството си, но ми помага и това, че обичам много работата си.

ВИЗИТКА

Вики Политова е в bTV от създаването й през 2000 г. Започва като директор “Продажби”. През 2005 г. става управляващ директор на медията, а от 2006 г. е неин генерален директор.

Тя завършва Американския университет в България през 1995 г. с две специалности – "Бизнес администрация” и "Политология". През 2000 г. получава магистърска степен (MBA) от университета University of Lincolnshire & Humberside, София, България. Кариерата й започва в рекламна агенция "Лио Бърнет". От 1996 до 2000 г. е неин изпълнителен директор. Сега шеф на агенцията е близначката й.

стр. 29

Люба Ризова, шеф на новините в bTV и ПРО.БГ: Модерната цензура е отказ от интервю

в. 24 часа | 2010-06-01

Ежедневно и ежеминутно ние се вълнуваме доколко сме на страната на зрителите. Поставяме нещата на масата и не се крием или измъкваме. Ние всъщност оказваме натиск върху политиците, за да ги докараме в студиото и те да отговарят.
Ние даваме място и на хората, които са засегнати от властта, за да кажат тяхната гледна точка, както и на хора, срещу които се води следствие.
Поради своята многообразност медиите са сила и не пеят в един глас. В различните медии се чуват различни мнения, финансирането също дава граници на независимост. Нашата медия е една от печелившите и се издържа от реклами, защото имаме висок рейтинг. Зад News Corporation и сега зад новите собственици не стои друг бизнес, който да ни издържа.
Това, което BBC открива като една модерна цензура, е гостите да не идват в предаването. Нищо ново. И при нас е имало такива политически удари.
Според мен няма значение колко са хората в регулиращия орган. Колкото повече са те, толкова повече ще отделя данъкоплатецът за техните заплати. Така или иначе медията се регулира от зрителя.
Натискът е основен проблем, откакто съществуват медии, власт и демократично общество. В момента това е актуална тема и за Америка. Демократът Барак Обама публично нападна Fox News, като каза, че те са част от опозицията и се държат като политическа партия. Журналистите от медията не му останаха длъжни.
(По bTV, със съкращения)

Стр. 12

Радосвет Радев, собственик на Дарик радио: Натискът бе при Виденов и Костов

в. 24 часа | 2010-06-01

Последните времена на натиск върху медиите изтекоха с правителствата на Жан Виденов и Иван Костов. След това медиите въздействаха на обществените процеси, не обратното.
Всъщност екипът на Бойко Борисов извлече от ситуацията пиар победа, а екипът на Георги Първанов попадна в капан. Защото това беше най-логичното -премиерът да се обърне към медиите и да каже: "Президентът твърди, че има натиск. Така ли е?"
Отговорите са това, което четем днес (вчера -б.р.), а освен всичко Борисов отлично съзнава, че никой от неговия екип не е натискал медиите. Освен другото това е и просто ненужно, защото това е българският премиер с най-голям медиен комфорт, започнал още преди да стане министър-председател.
Да не говорим, че за да има натиск, трябват и други предпоставки, например избори, каквито в момента няма.
Колкото до СЕМ и КРС, изумително нахалство е да имат такъв огромен състав. Там за съжаление количеството не ражда качество. "Дарик" като електронна медия е имал куриозни и комични случаи с тези два органа, за които основно си личи тяхната тотална некомпетентност.
Например заради даване на телефона на ветеринарен лекар в ефир на хора, които страдат заради заболялото си домашно животно, ни беше съставен акт, че правим реклама. Да не говорим за случая, когато бяха направили акт на "Дарик" за това, че Мадона не знае български. Ние сме търговско дружество и плащаме данък печалба. И с нашите данъци се издържат абсолютни неграмотници (не че всички са такива, разбира се).

Стр. 12 

Интервю с Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на министър-председателя Бойко Борисов

Нова телевизия, Здравей България | 2010-06-01

Водещ: Гостува ни Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на министър – председателя Бойко Борисов. Днес сме ви подхванали министър, началник на кабинет, пак министър. Добро утро.
Румяна Бъчварова: Добро утро.
Водещ: Става дума за една ситуация, да я наречем от почивните дни, в която президентът Първанов направи изявление, в което каза, че има последователна кампания за натиск върху медиите, която според него цели да бъдат уплашени определени медии. Съответно от ваша страна дойде отговора. Поискахте главните редактори и изобщо медиите в България да кажат дали им е оказван натиск. Зададохте три въпроса. Бърз отговор последва от страна на всички медии. Въпросът е обаче какво очаквахте?
Румяна Бъчварова: Това, което се случи. Не може една такава критика, която е, в края на краищата президентът много отдавна критикува правителството, но в случая с това негово твърдение той влезе в едно поле, което според мен е много силно чувствително и оказа се, че наистина е така, съдейки по отговорите, които получихме и бързината, с която пристигнаха. На практика с това твърдение президентът не просто критикува правителството, но той постави под съмнение безспорните постижения на българската демокрация – това е независимостта на българските медии. Ясно е, че никъде по света медиите не съществуват в една стерилна страна. по никакъв начин няма някаква каменна стена между тях, бизнесът и политиката, но има основни правила, които в България бяха градени дълго време и съдейки по отговорите, които получихме, те се съзнават от всички. Наистина има един дълъг процес, в който медиите се конституираха и функционират като един така опонент на властта като независима структура в обществото.
Водещ: Добре, някак си на риторичен въпрос, риторичен отговор се получи малко. Нали не очаквахте, че ще ви кажат главните редактори в отворени писма – да, случвало се е да има форми на натиск? Това не се е случвало само в едно правителство. Това е история на българската политика общо взето.
Румяна Бъчварова: Съдейки по отговорите такава практика по-скоро се отнася към предишни времена и предишни правителства. Трябва да ви кажа, че не беше сигурно какви отговори ще получим в крайна сметка, защото е ясно каква е политиката на правителството по отношение на медиите. тя е открита и е ясно, че има страшно много натрупвания, които можеха да излязат наяве, но в края на краищата тогава, когато се твърди публично пред цялото общество, че има съзнателна политика и последователна политика на натиск – това е нещо страшно струва ми се. Що се отнася до смелостта на медиите да признаят един или друг натиск – това е проблем на самите медии.
Водещ: Имат вътрешни, всяка медия си има вътрешни механизми, чрез които преодолява натиска, когато той се появи от страна на политици.
Румяна Бъчварова: Не мога да кажа, защото не съм била вътре нито в една медия, но съдейки по отговорите, които получихме и ние затова зададохме три въпроса. Независимостта на медиите се гарантира по няколко начина и се измерва по няколко начина. Първото е намесата в редакционното и новинарско съдържание, тоест пряка намеса – отразяващ това събитие, а не отразяваш друго. Мисля, че нито една медия в последните 9-10 месеца не може да твърди, че това се е случило. Втората възможност е да се въздейства върху медиите като бизнес организация, тоест да се ограничава възможността им да се финансират свободно, да им се създават икономически пречки. За това също имаме твърдения, че не се случва, съдейки по отговорите. Третата възможност е да се създаде такава законодателна среда, че да се ограничат правата на медиите да отразяват обективно средата или чрез регулаторите да се налагат определени санкции и затова третият въпрос беше по становището на намаляване броя на СЕМ и КРС.
Водещ: Там в третия, какво казвате всъщност с този въпрос, че президентът по някакъв начин е настъпен заради това, което стана със СЕМ?
Румяна Бъчварова: Мисля, че самият той въведе тази тема в дебата, защото на практика наложи вето на предлаганите промени в Закона за радио и телевизия, които определят броя на членовете на СЕМ и КРС и няма нито едно мнение, което да подкрепя неговите аргументи, изразени до този момент. Да, наистина намаляването на броя на членовете на СЕМ не означава репресия по отношение на медиите. Това беше един от неговите аргументи. И то само по себе си може да се тълкува като една възможност да се въздейства върху общата медийна среда. Затова по основните показатели, по които се измерва независимостта на медиите, ние получихме отрицателни отговори.
Водещ: По три основни показателя. Извън тях има най-различни други начини. Днес в коментарна статия вестник „Сега” пише, че форми на натиск се оказват си по друг начин.
Румяна Бъчварова: Са се оказвали, аз го прочетох внимателно.
Водещ: Да.
Румяна Бъчварова: Аз затова казах, че средата не може да бъде стерилна на отношенията между медиите и властта и че всички забележки, които получаваме всъщност се отнасят за едни предишни периоди, тогава, когато е имало ….
Водещ: Тоест от както вие дойдохте всичко е…
Румяна Бъчварова: Аз поне в отговорите не открих факти за осъществяване на такава съзнателна, целенасочена политика на натиск по отношение на медиите. И това е истината, която трябва да бъде казана на обществото.
Водещ: Натиск ли е, ако един политик висш в държавата се обади на шеф на новини или на главен редактор, за да каже, добре, ти защо така направи?
Румяна Бъчварова: Натиск е, ако каже не отразява едно или друго събитие или го отрази по начин, който не отговаря на начин на твоето виждане за него. Натиск е, когато при такова едно твърдение има заплаха за някаква санкция по отношение на медиите или конкретния журналист, но аз мисля, че обсъждането на съдържанието на медиите не би трябвало да бъде натиск. Това е нормален…
Водещ: Тоест задаването на такъв въпрос…
Румяна Бъчварова: … въпрос.
Водещ: Венелина Гочева, „24 часа”, защото вчера имаше много реакции и на Нова телевизия на Силва Зурлева…
Румяна Бъчварова: Да, разбира се, благодаря на госпожа Зурлева.
Водещ: Но имаше един коментар на Венелина Гочева и първото изречение, до колкото си спомням беше – не използвайте, господа политици, медиите като рефер в битките си.
Румяна Бъчварова: Честно казано много се учудих на тази реплика.
Водещ: Защо, беше добре казано?
Румяна Бъчварова: Защото мисля, че медиите по своята същност и по своя рефлекс винаги трябва да бъдат рефер тогава, когато има определено крайно твърдение, тогава, когато има неистина.
Водещ: Без да бъдат карани да …
Румяна Бъчварова: И не виждам защо…
Водещ: … в полза на единия или другия
Румяна Бъчварова: Не виждам защо медиите трябва да се отказват от тази си роля. Аз лично очаквах реакция преди отговорите на нашите въпроси, които зададохме и си го обяснявам с това, че беше в почивните дни тази закъсняла реакция, защото едно такова твърдение е много силно и бих казала много страшно. Това означава, че България не е демократична държава, за да твърдиш, че правителството осъществява системен натиск по отношение на медиите.
Водещ: Добре и сега накрая мотивът на президента от ваша гледна точка да каже подобно нещо тогава.
Румяна Бъчварова: Това, което прави президентът Първанов в последно време е да атакува правителството много силно. В края на краищата аз не мисля, че някой може да му отнеме това право, но той го прави по начин, по който влиза в едно политическо поле, което е далеч от правомощията и ролята на държавния глава, тоест той започва да води политическа битка, а не битката на държавния глава, изразителят на единството на нацията по отношение на изпълнителната власт. Това е смущаващо и затова се смята, че той се опитва да търси собствени политически дивиденти от тази атака, защото той по всеки един повод, по който той има публична изява, включително и извън страната не пропуска възможността да критикува правителството.
Водещ: Можете ли да кажете така с ръка на сърцето няма да натискаме медиите, няма да предпочитаме една пред друга, защото вие поискахте отговор от медиите, но трябва да има…
Румяна Бъчварова: Аз мисля, че това е много ясно заявено от правителството и цялата политик, която провеждаме на откритост и прозрачност мисля, че гарантира точно това. След като правителството не се притеснява да отвори стенограмите, да бъде максимално открито за всичко и това, което прави включително и за грешките си, мисля, че и медиите спокойно могат да бъдат открити по отношение на правителството и тук има доста неща, които могат да се обсъдят. Най-така доброто от тази ситуация е, че всъщност започна един разговор и към момента ми се струва, че той е много откровен за състоянието на българските медии и българската медийна среда. Това е нещо, което не се е случвало в една …
Водещ: В смисъл отговорът, никой не ни натиска, е откровеният отговор, който очаквахте, така ли?
Румяна Бъчварова: Искам да вярвам, че това е откровения отговор.
Водещ: И аз искам да вярвам, но…
Румяна Бъчварова: Защото, ако една медия не дава откровен отговор в такава ситуация и ние затова попитахме медиите каква е гаранцията, че тази медия дава верния отговор на своите зрители и слушатели.
Водещ: Според мен просто медиите имат свои вътрешни механизми да отбиват атаките, когато ги има. Така си мисля аз.
Румяна Бъчварова: Сигурно, това означава, че се съпротивляват.
Водещ: Естествено, това е важно. Добре, благодаря ви за участието. Това беше Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на министър – председателя Бойко Борисов. Благодаря.
Румяна Бъчварова: Приятен ден. 

“Фрог Нюз” е получила 916 000 лв. като реклама от “Слънчев бряг” АД, нов рекламен договор от март 2010 г. предоставя още 864 000 лв.

PRnew.info БЛОГ I 2010-05-31

“Слънчев бряг” АД е сключило договори за интернет реклама със сайта “Фрог Нюз”. До момента дружеството е платило на фирмата представяща сайта, за периода от януари 2007 г. – март 2010 г., сумата от 916 000 лв. Последният сключен договор с “Фрог Нюз” е за период от 3 години и е на стойност 864 000 лв. В случай, че дружеството иска да прекрати договорните си отношения с фирмата трябва да й изплати неустойка в размер на 50 % от общата цена на услугата.

Това стана ясно от новия изпълнителен директор на дружеството Мария Михалева по време на провелата се днес пресконференция.

Вижте всички нередности в досегашното управление на "Слънчев бряг" АД в прессъобщението на дружеството: http://press.dir.bg/_wm/news/news.php?nid=298889&df=45&dflid=3

Парите за тв филми раздавани орташки

www.blitz.bg | Крум Благов | 2010-05-31

Бивши съдружници си делят 2,5 милиона от бюджета

Над два милиона лева от бюджета на БНТ миналата година са дадени на двама души. Скандалното е, че те са бивши съдружници на член на Управителния съвет на телевизията – режисьора Милко Лазаров.
Според Закона за радиото и телевизията (ЗРТ) БНТ е длъжна да дава 10 процента от държавната субсидия за филмопроизводство. През 2009 г. субсидията е 69 122 880 лева, а от тях за кино са предвидени 6 780 320 лева. Всъщност обаче заради кризата в бюджета беше заложен буфер, който предвиждаше да се отпускат 90 на сто от планираните суми. Затова парите за филми фактически са били малко над 6,1 милиона. Излиза, че бившите съдружници на Лазаров
са прибрали една трета
от субсидията чрез двете си фирми – „Криейтив филмс” ООД и „Ред карпет” ООД.
Фирмата „Криейтив филмс” е създадена през 2004 г. от Милко Лазаров, Лъчезар Аврамов и Христо Живков. В нея тримата имат почти равни дялове – Лазаров 34, а Живков и Аврамов по 33 от 100. През юни 2009 г., когато Лазаров е назначен за член на УС на БНТ, за да спази изискванията на ЗРТ, той продава дяловете си по равно на бившите си съдружници. За отбелязване е, че режисьорът дава тримесечно предизвестие за напускане на фирмата още на 20 февруари 2009 г.
От този момент „Криейтив филмс” става любим партньор на БНТ. През миналата година тя получава 246 000 лева в категорията „Дебют” за игралния филм „Марти” с продължителност 54 минути, чийто режисьор е самият Милко Лазаров, и още 537 724,80 лв. за 12 документални филма по 27 минути.
Любопитното е, че в поисканата справка от БНТ по Закона за достъп до обществена информация, тези 12 филма не са споменати, въпреки че фигурират в отчета на Студията за телевизионни филми „Екран” за миналата година. В документа, даден от телевизията, не са посочени и никакви конкретни суми, платени по отделните проекти, въпреки че съм поискал това изрично. Посочено е само, че според отчета за касовото изпълнение на бюджета за 2009 г. за филмопроизводство са изразходвани общо 2 714 032 лв. Всъщност в БНТ просто са изкопирали част от списъка на произведените филми, публикуван на сайта на телевизията.
Междувременно миналото лято бившите съдружници на Лазаров учредяват ново дружество – „Ред карпет” ООД, което е със същия адрес. С благословията на УС на 2 декември 2009 г. то поема ангажиментите на „Криейтив филмс” за два филма – игралния „Марти” и документалния „Иван Милев”. Но най-големият подарък за съдружниците на Лазаров УС прави за Коледа. На извънредната сесия на СТФ „Екран”, обявена в края на 2009 г., „Ред карпет” ООД печели позиция за шестсериен игрален филм с продължителност по 54 минути на всеки епизод по произведения на Йордан Йовков – „На границата” с режисьор Лъчезар Аврамов и продуцент Христо Живков.
Въпреки официалното запитване и изискванията на закона БНТ не съобщи стойността на този проект, но според вътрешни източници от телевизията за сериала е поискан общ бюджет от 1 697 760 лв. Или за тези три проекта на Аврамов и Живков телевизията е отделила близо 2,5 милиона лева.
По този въпрос Етичната комисия на БНТ е предоставила на генералния директор Уляна Пръмова становище с дата 1 април 2010 г. В този документ, който грижливо се пази от медиите, се казва: „Най-големите и скъпоструващи проекти на БНТ – „Великите българи” и „Голямото четене” са създадени с подписването на поредица договори с една и съща външна фирма като изключителен изпълнителен продуцент – „Криейтив филмс” с управител Милко Лазаров. Един и същ е и основният авторски кръг от 5-6 външни за БНТ, но близки до изпълнителния продуцент лица, те и поименни потребители на основните хонорарни пера в съответните бюджети… От същия кръг са и правоприемниците на управлението на „Криейтив филмс”, когато Милко Лазаров става член на Управителния съвет… Ето защо комисията смята, че има повече от достатъчни основания за установяване на конфликт на интереси и търсене на отговорност от компетентните за това органи.”
ГОЛЯМОТО ПЛЮСКАНЕ
Раздаването на пари на свои хора, като всеки филм, има свой сценарий. Тъй като средствата всъщност не са на телевизията, а държавни, селекцията на проектите за финансиране би трябвало да се взима от независим орган. Но с правилника на СТФ „Екран”, приет пак от УС миналата година, нещата са уредени така, че доминират щатните представители на телевизията, които се подчиняват на ръководството й.
Така нареченият „програмен съвет за кино” се състои от девет члена – шест души от телевизията, един от Обществения съвет на БНТ и по един представител на министерствата на културата и на образованието, т. е. две трети са „вътрешни хора”.
Художественият съвет, който трябва да оцени и класира проектите, се състои от седем члена, от които четирима са от телевизията, един от Обществения съвет и само двама външни специалисти. За да бъде финансиран, според правилника един проект трябва да събере поне шест гласа „за”. Накрая решенията се утвърждават от Управителния съвет, който според правилника може да одобри или да отхвърли решенията на Художествения съвет, но фактически си позволява да ги редактира по недопустим начин.
На последната сесия през 2009 г. например Художественият съвет е одобрил с необходимото мнозинство три проекта за сериали – споменатия „На границата“ по Йовков на бившите съдружници на Лазаров, шест епизода по произведението на Димитър Талев “Железният светилник “ със сценаристи Руси Чанев и Георги Дюлгеров, и още шест по “Поручик Бенц“ на Димитър Димов със сценаристи ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев и режисьора Дочо Боджаков. Управителният съвет обаче, без да посочи в решението си мотиви, отхвърля третия проект и решава да финансира само първите два.
Както констатира и Етичната комисия, в БНТ „не съществуват ограничения или правила за забрана на авторски изяви на лица, заемащи ръководни длъжности”. Благодарение на това националната телевизия е взела на въоръжение опита на агенция „Пътища”, чийто шеф Веселин Георгиев беше дал милиони на бившата си фирма.

ШЕФОВЕТЕ: НЯМА КОНФЛИКТ НА ИНТЕРЕСИ

На заседанието си на 5 май т. г. УС на БНТ е разгледал становището на Етичната комисия на БНТ за конфликта на интереси и изцяло го е отхвърлил. В решението е записано:
„17.1. По точка първа от становището УС смята, че не съществува конфликт на интереси. Всички решения, свързани с техническата и творческа реализация на посочените телевизионни продукции са съобразени с Правилника за структурата и организацията на дейността на БНТ. Спазена е процедурата, при която бюджетите за реализация на вътрешните продукции се предлагат от директорите на дирекция „Информация” и Програмна дирекция и се разглеждат, обсъждат и одобряват от Комисията за реализация на телевизионна продукция на БНТ, след което се предлагат за окончателно одобряване от УС. Визираните в становище на Етичната комисия продукции са реализирани на принципа, на който са реализирани всички вътрешни предавания на БНТ . В голяма част от тях участват оператори, сценаристи и водещи, които не са на щат в БНТ. Тези продукции са едни от най-успешните програмни проекти на БНТ в последните години, които показаха , че в телевизионни ефир може да има и обществено значими формати, а не само развлекателни реалити.
При встъпването си в длъжност, като член на УС на БНТ Милко Лазаров е попълнил изискваната от ЗРТ Декларация, както и Декларация за конфликт на интереси, от които е видно, че не участва в търговски дружества.”
Представители на работещите в телевизия обаче не са на това мнение. Общото събрание на пълномощниците е изпратило декларация за конфликта на интереси до президента, премиера, председателката на парламента и СЕМ. В декларацията се предлага „да се изгради Кризисен щаб за спасяването на Телевизията, в който да бъдат включени икономисти, мениджъри и финансисти от Министерство на културата, Министерство на финансите, Президентството, както и неучаствали в източването на БНТ специалисти от самата медия”.

Оригинална публикация

Интервю с Даниела Петрова и Петър Курумбашев

БНР, Преди всички | 2010-05-31 

Водещ: Началото на този интензивен диалог, който очаква медиите да кажаат дали върху тях се оказва натиск бяха промените в заона з арадиото и телевизията. Те бяха приети с доста спорове, първо от парламента, президента наложи вето, твърди се, че след като се върнат в парламента, ако бъдат прегласувани отново ще има работа за конституционния съд. Президента изрази притесненията си от съкращаването на регулаторния орган и с намаляване на представителите на неговата квота, разбира се и на тази на парламента. Сега ще говорим по темата с двама представители на медийната комисия, с председателя на парламентарната Комисия по култура, гражданско общество и медии Даниела Петрова. Здравейте, г-жо Петрова.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: И с Петър Курумбашев, който е член на комисията, който надявам се ще може да има мнение по тази тема и като човек, котйо разбира много пряко от журналистика. Добро утро, г-н Курумбашев.
Петър Курумбашев: Добро утро.
Водещ: Да кажа, че в писмото, което премиера изпрати до главните редактори на медиите има и въпрос, който се отнася до това, което вие като законодатели правите. Дали началниците на медиите тълкуват решението за намаляването на броя на членовете на регулаторните органи, в частност СЕМ и КРС, като ограничаване на независимостта на българските медии и влиянието върху редакционната политика в интерес на правителството. Не цитирах в печата, но почти всички , които са се изказали по темата са категорични, че броя на членовете на СЕМ и на КРС не е право пропорционално на работата, която те вършат. По-скоро началниците на медиите имат възражения срещу същността на тези органи – СЕМ и КРС. Г-жо Петрова, вие вече имахте повод да отговорит ена президента Първанов, има ли обаче възможност да се преосмисли ветото да се използва като възможност още веднъж да помислите полезно ли е за медиите това, което се случва в медийния закон.
Даниела Петрова: Разбира се, винаги може да се коментира, да се преосмислят позиции. Но в случая не виждам никаква драма, тъй като с намаляване на броя на определен регулаторен орган, тук не се използва всяване на страх, не се използва всъщност опита да се пречи на медиите да работят. И нещо повече, изпълнява се една хоризонтална мярка, за която е взето решение не само по отношение на СЕМ и на КРС, а и на други регулаторни органи, комисии, които също състава им се намалява. Там не се оказва натиск, там не се пречи на работата. Така че ми се струва, че има едностранно тълкуване. Но като че ли е някаква лична обида.
Водещ: Каква точно според вас е тази лична обида?
Даниела Петрова: Ами може би начина на преценка за вземане на решения за намаляване на квотата от стрна на президента.
Водещ: Г-н Курумбашев, и вие ли виждате личен елемент в това вето?
Петър Курумбашев: Не, аз не бих тръгнал с това да има нещо лично към президента. Ние се занимаваме с политика и трябва да провеждаме различни политики, а не някой за някой, че е откраднал играчките. В случая става дума за едно много неприятно внушение, което се случва с прекратяването на мандатите на хората, наистина на всички регулаторни органи, не само в СЕМ и КРС, смисъла на мандатността е смисъла н а това да не се (?) с власт, никога до сега, нито едно до сега мнозинство не си е позволявало предсрочно да прекратява мандатите в различни регулаторни органи и именно за това те се водят независими органи. Иначе просто членовете на мандатните органи щяха да бъдат сменяни заедно с правителството. Просто сменя се правителството, избират се нови министри, не чакаш никакви мандати, сменяш всичките 9 т.нар. независими комисии и това внушение е към тези, които са членове на тези регулаторни органи и съответно и тези, които тези регулаторни органи назначават. Сега махаме вашите началници, скоро можем да махнем и вас.
Водещ: Добре, но г-н Курумбашев, медиите не виждат проблем специално по отношение на СЕМ и КРС. Сега като казвам медиите и аз няма като Бойко Борисов да смятам, че един човек може да говори от името на медиите, но поне в отговорите не се прави причинно0следствена връзка между работата на медиите и броя на членовете на СЕМ например.
Петър Курумбашев: Не, в случая става дума за това, че те се използват, за да се подменят и определени хора не само в тези органи, но и в другите органи, тъй като няма и единнност в смяната. Например на някои места членовете се променят ччрез жребиЙ, на някои места се премахват последните хора, които са назначени, това е случая с КРС. Изобщо навсякъде се сменят по различен начин хората просто само и само да си отидат определени хора. Така че тук за медиите, ако искате да го водим разговора малко по-…
Водещ: Да, ще го разширим задлжително…
Петър Курумбашев: Да, да го разширим малко разговора и то разговора е за това, че аз знам за определени схеми, които съществуват в медиите от много години, за което имат заслуги и много предишни управляващи. Но това, което виждам е, че г-н Борисов няма никакво желанеи да промени схемите в тези медии. Той просот иска да промени хората в тези схеми и творчески да ги развие. И тук не става дума само за БНТ и БНР, а става дума, знаете, преди дни стана дума и за една друга дискусия за други медии. Така че по този начин просто медиите да бъдат офанзивно насочени в определена посока. Моето впечатление е, че за тези 20 години никога не е било оказван толкова голям натиск върху медиите, колкото в момента. И в момента г-н Борисов много цинично отправя въпрос, аз съм казвал и (?), че го е казвал, и то огромен, и то не от сега. Той е от времето, когато беше главен секретар, до времето, когато беше кмет на София, а включително и в момента вече ползвайки инструментите на държавата.
Водещ: По какъв начин според вас се оказва този натиск, чрез присъствието му в ефира и на страниците? Чрез началниците?
Петър Курумбашев: По всякакъв възможен начин, включително и чрез директен контакт с журналистите. Нали имаше една любима тема, дето беше коментирана, примерно пращал ли е SMS-и на определени журналисти или на главни редактори или т.н. Просто ежедневие.
Водещ: Г-жо Петрова, вие какво виждате полезно в писмото, което премиера Борисов изпрати до шефовете на медиите? Понеже не очакваме те да кажат – да, върху нас се оказва натиск. Някак си и това се потвърждава от реакциите. Какво за вас като човек, който трябва да има отношение към медиите е важно в този диалог?
Даниела Петрова: В този диалог действително е важно дискусията, която отново тръгва да се изговори, да се напише това, да се изкажат проблемите, ако има такива те да бъдат решавани. Защото аз считам, че това, което се твърди, че в момента се оказва натиск върху медиите е просто лъжа. Считам,ч е с поведението си, с контактите си с медиите, който е почти ежедневен, не съм забелязала и най-малко притеснения и оплаквания в този смисъл. Това са моите лични преки впечатления.
Водещ: Сега разбира се в тези 20 години, за които говори г-н Курумбашев, никога не стана неактуална темата, че журналистиката върви след победителите, обаче вие не виждате ли нещо притеснително в това, че премиера присъства минимум по 3 пъти в една емисия, с по няколко снимки в един вестник. Тоест смятате ли, че това е отговор на активността на правителството или има нещо друго?
Даниела Петрова: Може да се тълкува по различен начин отразяването. Но считам, че след като има събитие и след като това е преценката, след като участва активно, естествено че активно ще бъдат отразявани събитията. Така че дали ще бъде със снимка или с материал, това е въпрос на преценка на главния редактор, респективно на участниците в медийния процес. И не смятам, че това е притеснителното.
Водещ: А кое е притеснителното?
Даниела Петрова: Притеснителното е пряката свършена работа. След като има интерес към медиите, след като получава одобрението на гражданите, значи действията са правилни, те са коректни, медията също е коректно отразила, след като и тя се купува и се чете или съответно се ползва.
Водещ: Добре, но вие смятате ли, че има полза от въпрос като този, който зададе министър-председателя – кажете оказвам ли ви натиск. Смятате ли, че има главен редактор или генерален директор, който ще каже – да, оказваш ми натиск.
Даниела Петрова: Въпроса не е точно така пряко зададен. Въпроса е малко по-индиректно зададен. По отношение на (?) или решение на българското правителство, с което се ограничават правата на медиите или съответно дали могат свободно те да бъдат финансирани, развивани, разпространявани в този смисъл е зададен въпроса. Тоест в този въпрос се съдържат няколко въпроса и действително не считам, че трябва да се получи еднознчен отговор.
Водещ: Ами той се получи за съжаление вече и всъщност всички в един глас казват, че такъв натиск няма. Между другото г-н Курумбашев, вие казвате, че такъв натиск не е имало никога,но колеги си припомнят за времето на Жан Виденов и на Иван Костов, така че дали са сравними тези натиски, за които се припомня?
Петър Курумбашев: Ами вижте, аз съм участвал даже и в подписката, когато уволниха водещи журналисти от националното радио, което между другото винаги е бил По-сериозна крепост на независимостта на словото, примерно националната телевизия, аз съм участвал в нея през 1996г., дори по време на еднопартийните управления на Виденов и на Костов не е било такова чудо. В един вестник да излезе пет пъти снимката на премиера на пет различни страници, просто този резултат не го е постигнал нито Виденов, нито Костов, нито някои премиери преди или след него. И даже си мисля, че в случая тези медии, които така услужливо отразяват премиера, му п равят и много лоша услуга, защото всъщност проблема, който са имали всички управляващи е, че по някой път с прикриването на ситуацията или със замазването на положението и с услужливото показване на нещата всъщност са започнали да вярват наистина на огледалото и всъщност не са чували това, което никой не трябва да чуе, тъй като една критична медия въсщност прави и услуга на правителството и го държи в ситуация то да може да оценява по-реално нещата. Така че наистина това е моето впечатлние и по отношение на конкретни медии, които … вижте, има медии, които не пускат по един критичен ред за правителството. Да приемем, че работят блестящо, но имат 5% грешки. Има медии, които не пускат по 1 ред критика за правителството.
Водещ: Е, така беше…
Петър Курумбашев: Никой не казва – свирете мача 50 на 50. Ама поне да го свирят 70 на 30, да се каже.
Водещ: Сега все пак сме още първата година на мандата на това правителство и сигурно ако прегледаме вестниците и прослушаме предаванията от първата година и на мандата на Тройната коалиция, вероятно може би ще видим също една такава, как да кажа, едностранна любов. Готов ли сте да си признаете, че това е проблем на политиците изобщо?
Петър Курумбашев: Аз съм готов да си го призная, че е проблем изобщо на обществото. То е същия проблем…
Водещ: Да, той е и на медиите, между другото.
Петър Курумбашев: Разбира се, че е проблем и на медиите, тъй като това е една свобода, която човек ако иска да си я извоюва, може да се бори за нея. Иначе може да я кара с прочутата българска поговорка – преклонена глава, сабя не я сече. Иначе представете си ситуация пък, която е… един министър вика шефа на предприятие, което му е подчинено, или което не му е подчинено, да речем, че е частно, но пък доста добре зависи от някакви държавни поръчки. И му казва – извинявай, аз меся ли ти се в работата, праща му едно писмо. Той какво да му напише? Цинизъм е да се праща такова писмо. Просто цинично. Естествено, че ще му върне отговора, който той иска да чуе.
Водещ: Г-жо Петрова, няма ли да е по-добре наистина и за ГЕРБ ако чува и различни критични мнения и те да не са само на опозицията, но и на други неангажирани политически институции, каквито биха могли да бъдат медиИте. Не говоря за тенденциозна критичност, говоря за здравословна, за каквато спомена г-н Крумбашев.
Даниела Петрова: Аз смятам, че правителството на ГЕРБ изключително чувствително се вслушва в мнението на обществото, на журналистите и винаги е отворено да променя своите позиции. Действително в ситуацията, в която се работи и в която така динамичном се променят нещата има и действително признаване на грешки, има и корекция и на поведение и на текстове. По-добре е човек вместо да си затвори очите и да излъже, той съответно да признае допусната грешка и бързо да я оправи, от колкото да натрупва негативи и съответно да не признава. Тук не става въпрос за признаване на грешки ежедневно. Тук става въпрос действително за поведение, което смятам, че новото правителство, макар и със своята така кратка работа в период на 9 месеца, се е стремяло да бъде адаптивно, да отговаря на очакванията. И за това не смятам, че в случая тази дискусия тръгва в една друга посока. Посока, в която се показва, че има воля да се постигне целта. Това, което е обещано да се постигне, и предизборните обещания, програмата на правителството. Ще се работи в по-трудна ситуация и финансова, в ситуация на криза, в ситуация на неизпълнени решения и обещания – това е факт в цялото общество.
Водещ: Всъщност това не е ли проблема, че коментирайки това, което ГЕРБ не може да направи, вие веднага препращате там, на където препраща и Бойко Борисов непрекъснато – към миналото правителство. Кажете тогава това, което зависи от вас. Вие как ще мотивирате тази голяма мега промяна в медиите, която обмисляте чрез този закон за радиото и телевизията, който ще обедини СЕМ, КРС, БНР, БНТ, ще въведе етични правила за частните медии. Тоест всичко ще бъде регламентирано в този един закон. Има ли такава идея, тя политическа ли е, подхвърлено мнение на председателя на СЕМ, който е избран и предложен от ГЕРБ ли е?
Даниела Петрова: Аз считам, че с един закон не може да се регулира всичко, защото закона дава определените правила за рамката. В момента се работи върху нов закон за радиото и телевизията, това са медии, които съответно следва да бъдат регулирани съобразно новите правила и съобразно новата цел, която е в момента, задачата цифровизация. По отношение на печатните медии въпроса е изяснен. Там се подготвят текстове, които ще бъдат в закона за депозиране на печатни произведения и (?) печатни произведения и други, където са подготвени и разписани текстове по отношение на прозрачността на медиите, на собствеността.
Водещ: Това е политическото решение или това са идеи, защото г-н Лозанов чухме нещо различно. Че всичко това, което вие сега описвате трябва да бъде събрано в един мега медиен закон.
Даниела Петрова: Не е обсъждано. Това е позиция на г-н Лозанов, която може би е (?) в началото на дискусията, но не могат печатни, електронни и радио и телевизия, всички медии да бъдат регулирани по един и същи начин. Нещо повече, печата съотвтно е налице по отношение на него едни добре развити процеси на саморегулация. И смятам, че пътя към саморегулация и корегулация не е чрез законови мерки, и то еднотипни, за конкретните медии.
Водещ: Това, което казвате вие за голям закон за радио и телевизия, промени в закон друг, свързан с печатните издания. Това политическо решение на ГЕРБ ли е или отново да кажем на група депутати. Нека да изясним това. Има ли политическо решение?
Даниела Петрова: Политическо решение и това, което е във видео отчета, във видео материала, представен на парламента е, че ще се работи върху цялостен нов закон за радиото и телевизията.
Водещ: Обединява ли той двете медии в обща шапка?
Даниела Петрова: Не, на този етап не. До нас, като законодател, не е достигнал от работната група такова предложение.
Водещ: А СЕМ и КРС?
Даниела Петрова: Но може би в процеса на работа и на тази дискусия да се направи такава преценка. За обединяване на СЕМ и на КРС също считам, че преди да се постигнат определени резултати в процеса на цифровизаия е трудно те да бъдат обединени, защото те трябва да изпълняват възложените им функции към момента, тъй като ситуацията сега е една, избора на модела дали да бъдат обединени в един или съответно да продължат функционирането си като два самостоятелни органа и е въпрос на преценка.
Водещ: Да, защото за втори път казахте въпрос на преценка, тъй като искам да чуем и г-н Курумбашев, какво значи въпрос на преценка? На някакъв анлиз, на финансова преценка, на проучване? Г-жо Петрова, вас Питам първо. Преценка, що е то преценка?
Даниела Петрова: Преценката трябва да се направи съобразно обема от работа, който ще се върши и поставените задачи. Действително може да се проведе дискусията, но ние трябва да се съобразим с определени финанси и с поставените задачи, които следва да изпълняват органите.
Водещ: Г-н Курумбашев, да чуем вашето мнение накрая. Аз честно казано до колкото разбирам от г-ж аПетрова всякакви изказвания на тема обединяване на радиото и телевизията, обединяване на КРС и СЕМ, регулация на печатните медии звучат като някакви лични мнения. И няма ясно политическо решение, всичко ще се преценява в движение. Изобщо има ли нужда от такова?
Петър Курумбашев: Ами по принцип това е стандартната ситуация в ГЕРБ, така че не е нещо, което би трябвало да ви изненада. Иначе по отношение на обединяване на КРС и СЕМ, трябва да ви кажа, че тази практика не е приета в Европа, много малко европейски държави имат сливане на тези два органа и тези дори, които при тях има сливане, се чудят как да ги разделят. Така че очевидно е по-добре, те се занимават с различни сегменти и е по-добре да бъдат отделни органи. Може би има някои части например, по отношение на цифровизацията, където има припокриване, но това не пречи просто да има два отделни органа, тъй като така или иначе техните задачи са съвсем различни. Изобщо ние първо трябва да решаваме въпроса за функционалността, какво искаме да постигнем като крайна цел и след това вече да видим с какви регулатори да се постигне.
Водещ: Може би тази преценка…
Петър Курумбашев: Това, че първо бяха тръгнали да сменят всичките членове на СЕМ и КРС, те го бяха измислили просто да ги слеят, за да може да сменят всички членове на КРС и СЕМ, както се казва, с един куршум – два заека. В тази посока бих ги посъветвал ако искат много да слеят деветте регулаторни органа в България, включително КРС и СЕМ да ги слеят с ДКЕВР, да речем, така че той ще определя цената и на тока и на водата и ще дава и лицензи за телевизии..
Водещ: Е може да се осъществи такса Електромер, която беше заложена някъде някога за финансиране на радио и телевизия.
Петър Курумбашев: Ами пак е въпрос на разговор с обществото. Това е решението в Англия, кдъето например така се финансира BBC и то е станало точно с повод налагане на един министър-председател, който е казал – на вас ви даваме бюджет, така че да излъчвате това, което ние искаме, много интересен разговор между другото от преди десетки години в Англия. И тогава се е решило в обществото, че общестовот е по-добре директно да финансира медията, за да може да има независима медия. А тук вече идва нашия въпрос. Нашето общество иска ли да има наистина независима медия.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Всъщност може би това, което каза г-жа Петрова, че ще се преценява после какъв да бъде пътя може би трябва да бъде обърнато. После трябва да е в началото. Но ние ще следим тази дискусия, още повече със сигурност днес ще продължат коментарите и обясненията по повод писмото, което изпрати премиера Борисов до ръководството на медиите. Даниела Петрова, председател на комисията по култура, гражданско общество и медии, Петър Курумбашев, член на комисията, Даниела Петрова от ГЕРБ, Петър Курумбашев от КБ с техните гледни точки за състоянието на медиите, отговорите и въпросите, които им се задават. 

Медии рапортуват: Няма натиск от правителството

www.mediapool.bg | Петя ЙОРДАНОВА | 2010-05-31

Някои дори искат разпускането на СЕМ и КРС

В безпрецедентна по рода си акция медийни шефове и главни редактори един по един обявяват официално, че правителството не оказва натиск върху ръководените от тях медии. Те отговорят на министър-председателя Бойко Борисов, който им разпрати официални писма, с които поиска отговор имало ли е или има вмешателство в редакционната им политика от страна на властта. Повод за писмото на Борисов, изпратено чрез началника на кабинета му Румяна Бъчварова, пък бе изказване на президента Георги Първанов от събота, в което той твърди, че от страна на правителството се осъществява "последователна кампания за натиск върху медиите“."Никога по никакъв повод върху мен като ръководител на БНР не е оказван натиск, нито от името, нито чрез представител на българското правителство. По никакъв начин БНР не е било ограничавано в правото си на финансиране, развитие и разпространение“, се казва в позицията на генералния директор на БНР Валерий Тодоров, който миналата седмица бе преизбран на поста.
"Въпросът за намаляването на членовете на СЕМ и на КРС е по-скоро въпрос за качеството на състава и експертния му потенциал. За съжаление, понякога медиите оказват натиск върху властта, което също не е добра практика, освен ако не е продиктуван от обществения интерес“, пише още Тодоров до премиера Борисов.
Главният редактор "Новини и актуални предавания" в бТВ Люба Ризова заяви: "Зрителите имат нужда от този отговор, който ние всъщност даваме постоянно и ежедневно. Дали властта оказва натиск на медиите, зрителите ни отговарят всеки ден, като ни гледат. Ние виждаме колко стотици хиляди зрители са ни гледали – дали се увеличават, дали се намаляват. Това е нашият отговор и това е нашият натиск – зрителският.
А що се отнася до това кой, на кого оказва натиск – премиерът, на виенската среща на медиите, призова медиите да не привличат държавата като страна в техни спорове. Сега ние пък приканваме политиците да не ни призовават като страна в техни спорове."
Силва Зурлева, член на борда на директорите на Нова тв, заявява, че телевизията "има независима редакционна политика”.
"През годините всички политици винаги са имали желание да влияят върху нея, но това не е било възможно и не е възможно по ред причини. На първо място, ние сме професионалисти. Натиск и желание да бъдем уплашени е имало по различни журналистически разследвания, но той е идвал от засегнатите групировки и мафиотските структури. Ние никога не сме били арбитър в политическите борби”, се казва още в позицията й.
"Що се отнася до Съвета за електронни медии, намаляването на членовете му не променя квотния принцип и съотношенията в него. Друг е въпросът, че отдавна трябваше да се създаде конвергентен орган, т.е. СЕМ и Комисията за регулиране на съобщенията да се слеят в едно. Регулацията няма да стане по-качествена, ако се упражнява от повече хора. Това е безсмислено”.
Генералният директор на държавната БНТ Уляна Пръмова също декларира, че "не ми е оказван натиск нито от настоящото, нито от предишни правителства”.
"Винаги може да има някой недоволен или сърдит от нещо, но никога не съм получавала обаждания, които да са ме принуждавали да направя нещо против волята си или да променя свое решение”.
"По своя статут БТА е независима национална медия, ръководена преди всичко от основните правила на агенционната журналистика – точност, безпристрастност, равнопоставеност и бързина. Уважавайки тези принципи, нито сегашното, нито друго българско правителство през последните години под никаква форма не е оказвало натиск върху съдържанието, обема и облика на новинарските ни емисии. Като всяка друга държавна медия, и БТА е принудена да запази качеството и обема на своята продукция в условията на криза”, се казва в позицията на директора на агенцията Максим Минчев.
"В крайна сметка ние гледаме на това освен като на трудност, която трябва да преодолеем и като на част от конкуренцията между медиите, при която при равни условия успява по-добрият”.
"Мога да заявя, че по време на управлението на последните три правителства, оглавявани от г-н Симеон Сакскобургготски, г-н Сергей Станишев и г-н Бойко Борисов, никога и по никакъв повод представител на която и да е от властите не си е позволявал да упражнява какъвто и да било натиск върху ръководството на вестника при определянето на неговата редакционна политика – както по отношение на информациите, така и на коментарите и анализите“, твърди от своя страна главният редактор на в. "Труд“ Тошо Тошев.
Той обаче не "желае де си спомня“ за правителствата на Жан Виденов и Иван Костов.
"И тъй като писмото на г-жа Бъчварова е адресирано до мен и като председател на Съюза на издателите в България, организация, в която са представени над 90 печатни издания, мога да заявя, че досега нито един издател или главен редактор не е повдигал въпрос, свързан с поставените проблеми“, казва Тошев.
Относно редуцирането на състава на СЕМ, което е също поставено като проблем в писмото на премиера, Тошев смята, че "след като се запазва съотношението между квотите на президента и парламента, това едва ли може да промени нещо съществено в работата на този орган. Или да окаже влияние върху работата на електронните медии“.
Главният редактор на в. "24 часа“ Венелина Гочева в отговора си отправя 2 съвета към българските политици. "Да не се опитват да измерват медийната независимост по техни собствени критерии и да не използват медиите за рефер в битките си“.
"Няма и правителство в последните 10 г., което да е пробвало явен натиск върху мен като главен редактор. Появявали са се опити за ухажване, но те по правило са в първите 100 дни от живота на всеки кабинет, след което отношенията медии – власт си идват на мястото.
Правителството на Борисов е първото, което променя посоката на своите решения според първите страници на вестниците. И не намирам подобно поведение за погрешно, защото това е начинът да се видиш в огледалото на общественото мнение. С една дума – днес е по-лесно медиите да оказват натиск върху властта, а не обратното“, твърди Гочева.
Според нея "само кризата може да упражни натиск върху по-малките български медии. Те ще останат точно толкова независими, колкото са сега, ако СЕМ и КРС бъдат закрити“.
По думите й двата органа са "излишни структури, в които се работи по лобистки и корупционни схеми. Далеч по-чисти и по-ценни за колегията са етичните комисии в печатните и електронните медии“.
"Една медия може да бъде манипулирана, ако се знае, че тя поддава на натиск. В последните години “Стандарт” накара управляващите да имат респект към вестника, а не обратното“. Такова е мнението на главния редактор на вестника Славка Бозукова. Според нея "позицията на “Стандарт” е да посочва грешките на властта, да подлага на дебат спорните тези и да подкрепя разумните ходове”. "Затова реагирахме остро срещу идеята за увеличаване на ДДС в разгара на кризата и не спираме да призоваваме кабинета да побърза с трудните реформи. Подкрепихме разчистването на авгиевите обори, оставени от предишното управление, защото това е очакването на цялото общество”, казва Бозукова.
Тя твърди, че при предишното правителство, оглавявано от Сергей Станишев (БСП), "безспорно имаше опити да се скрият тревожните сигнали от Европа и първите симптоми на задаващата се криза. Често това се оправдаваше с призиви за национално отговорна позиция на медиите“.
И тя смята, че намаляването на състава на СЕМ от 9 на 5 души, което все още не е влязло в сила, тъй като президентът наложи вето върху поправките в медийния закон, "изглежда нормален по време на криза. След като всички ведомства режат щатове и съкращават разходи, странно би било това да не се случи и в този регулаторен орган“.
Главният редактор на "Капитал“ Галя Прокопиева също отрича за какъвто и да е натиск върху медийната му политика. "Няма случаи, в които представители на кабинета да са оказвали натиск за съдържанието на “Капитал”. Нито могат да се посочат решения на правителството, които да ограничават медиите“, посочва Прокопиева в отговора си.
Според нея обаче с това не се изчерпва ролята на държавата да гарантира среда за развитие на свободни медии.
"Те са свободни, когато са финансово независими. Единственото, което държавата трябва да прави в тази връзка, е да осигури честен пазар и ефективно правораздаване. Истината е, че в момента медийният пазар е под стрес и силно изкривен, което уврежда качеството на журналистиката. Това е резултат, ако не на конкретни действия, то на конкретни бездействия на държавните институции“, казва още Прокопиева.
По думите й "регулаторите, данъчните органи би трябвало да гарантират, че всички участници играят по еднакви правила и със средства, чийто произход е пазарен и легален”. "Фактът, че “Нова българска медийна група” успя да концентрира голяма част от пазара на печатни произведения, с подкрепата на банка, която ползва предимства от това, че обслужва половината от парите на държавните предприятия, е притеснителен“, казва главният редактор на "Капитал”.
"Това е косвена подкрепа от държавата, която изкривява пазара и заразява журналистиката. Въпросът не е правителството да арбитрира между една или друга медийна група, а да гарантира неутралност на средата. Чест прави на премиера Борисов, че прояви готовност този разговор да се води публично“, заключава Прокопиева.
"Всеки конфликт между премиер и президент, независимо кой го предизвиква, е разхищение на публична енергия, която не произвежда ток за никого. По отношение на медиите ще цитирам текст, познат и на двамата спорещи, според който “Свободата е осъзната необходимост”, смята Любен Дилов-син, председател на редакционния съвет на в. “Новинар”.

Оригинална публикация