БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 27.11.2010

Водещ: Вчера приключи международната конференция „Пристрастени към живота”. Една информационна кампания за предпазване от риска младите хора да посегнат към упойващите вещества. Ето и едно заглавие от днес „Киберът измести дрогата в училище” Видео на реални случки със скрита камера в нета подлудява младите. Всъщност има ли нещо отвъд такъв тип заглавие? Ще се опитаме да потърсим днес в „Клубът на журналистите”, като за начало ще започнем с отговор на въпросите кой кого е, кои са младите медии, кои са новите медии. Отговорите в „Клубът на журналистите” ще потърсим с Огнян Златев, управител на центъра за развитие на медиите и членно-управителния съвет на БНТ и Иван Иванов – клиничен специалист и специален социолог, както и преподавател в Нов български университет. Кои са новите медии, Господин Златев?
Огнян Златев: Ами, новите медии са всичко около нас, цялата тази виртуална реалност, в която ние пък, особено по- младите от нас, се оказва, че съществуват. Това са новите социални мрежи, новите източници на информация, докато класическите медии – вестници, радио и телевизия и може би дори и интернетът е от така малко по-стар тип, бяха основните източници на информация. Новите медии са тези, в които имаме не само обмен на информация, но и възможност за изразяване на емоции, на мнение, на отношение към всичко това, което ни заобикаля.
Водещ: Но пък от друга страна, малко условно е това деление, защото така наречените стари медии използват новите медии за връзка с хората.
Огнян Златев: Така е, но пък, от друга страна, не може да се отрече факта, че един такъв доста, доста стабилна посока на мигриране на аудиториите от така наречените „информационни медии” към новите, което пък от друга страна, е по някакъв начин двигател и на прогрес, и на промяна, защото пък класическите медии не се предават толкова лесно и те по същия начин пък се опитват да се възползват от всички тези възможности, които новите медии предоставят, за да могат да продължават да задържат вниманието на своята аудитория.
Водещ: Но всъщност ще има трайно преплитане помежду им и става все по –условно това деление.
Огнян Златев: Така е, но както се казва, предстои ни да видим и да живеем в интересни времена. Когато преди, дори да вземем само преди двадесет години, или дори преди петнадесет години, какво беше равнището на технологията и да видим за петнадесет години колко бързо се промениха нещата. Темповете, с които технологиите по принцип, общо говоря, се развиват, ме кара да смятам ,че все повече и повече фокусът и значението ще бъде върху новото, върху модерното. Докато класическият тип медии, аз по никакъв начин не вярвам , че те ще изчезнат в обозримото бъдеще, но по-скоро те също леко ще се модернизират, ще останат, така да се каже, на повърхността, но според мен по-голямото значение ще бъде върху тези нови източници на информация. Защото, пак казвам, това, което, това поне са моите наблюдения, това, което търси новият, модерният потребител и консуматор на информация, е не само да получи тази информация от различни възможни източници, но и по някакъв начин да може да има възможност да изрази и своето отношение и своята емоция, която е породена от това, което е научил, което не може да му предостави класическият тип медия.
Водещ: Тоест липсата на възможност за коментар от страна на хората, би могло да бъде разделение между старите и новите медии?
Огнян Златев: Да, тази интерактивност, да я наречем, възможност за обратна връзка, моментална реакция, на която моментално излиза новината, виждаме хората – веднага реагират на това, което излиза в интернет. Но е хубаво и че традиционните медии достатъчно бързо се усетиха и по-голямата част от тях дори и тук, в България, поддържат динамични, огледални или варианти в интернет, така че те по същия начин да задържат вниманието на аудиторията.
Водещ: Имаше един въпрос, който така остана без отговор на конференцията, която беше проведена. Има ли зависимост към медиите? Може ли да има зависимост към медиите и трябва ли те да се контролират и да се лекува. Разбира се, това е така, горчива ирония.
Огнян Златев: Ако ме питате мен лично, аз се смятам зависим от медията и това, което тя предоставя, тъй като просто за мен информацията постоянно, постоянно получаваната информация е действително някаква зависимост и аз като един човек на нашето време държа да бъда непрекъснато информиран, защото, в края на краищата, информацията е най-големият ресурс, най-важният ресурс за мен. Така че, ако се базирам на собствения си опит, според мен има такава зависимост. Разбира се, доколкото може да бъде вкарано в някаква регулация, забрана, тъй като въпросът беше по-скоро зададен в аспекта на това дали има такава зависимост и тя не следва ли да бъде по някакъв начин регламентирана или контролирана. Аз мисля, че сме далече от това и че трябва да бъдем далече от това. Медиите и информацията, която те предоставят не трябва да бъдат ограничавани по никакъв начин, защото това е едно човешко право да бъдем информирани и да информираме от своя страна ние останалите.
Водещ: Не е ли парадокс това, че може да има пристрастие към медии?
Огнян Златев: Не бих казал, че е парадокс. Всичко се развива, технологиите се развиват и ние се развиваме. Значи, ако вземем един социален антрополог или социален психолог и прочетем какво той е написал преди двадесет години за тогавашните поколения или пък за поколенията преди това, и вземем един от сегашните модерни социални педагози или психолози, той ще Ви каже, предполагам същото, тъй като ние също се променяме и променяме начина си на мислене и съответно възприятията си, и зависимостите си, и пороците си дори, ако трябва да се каже. Така че, в този смисъл смятам, че не е парадокс, а е част от развитието.
Водещ: Всъщност, преди двадесет години имаше опашки за хляб и за вестници.
Огнян Златев: То и вчера имаше опашки, недейте, да не забравяме и това, не беше за хляб, но беше за банани, доколкото разбрах и за краставици по 30-40 стотинки, но това е.
Водещ: Но за вестници нямаше.
Огнян Златев: За вестници нямаше, за съжаление, но пък аз смятам, че ако погледнем електронните форуми на вестниците и информационните агенции, пък дори и Националното радио, ще видим, че аудиторията е доста активна и веднага реагира на всякаква новина, която се появява там.
Водещ: Всъщност, от тук насетне медиите на къде трябва да вървят, за да има опашки за тях? Да използваме тази метафора.
Огнян Златев: Да, тук, вътре в конференцията си говорехме за въпрос за един милион долара, нали, и стигнахме до четири. Значи, трудно ми е да Ви отговоря на къде, какво трябва да направят класическите медии, за да продължават да задържат вниманието на своята аудитория. Определено това не е, че трябва да започнат да пишат и да предават, когато говорим за електронни медии и някакви още по-провокативни материали, защото провокацията не винаги води до истинска информация, до реалната информация за това какво се случва. Тя може да изкриви по съшия начин смисъла на информацията. За съжаление, глобална е тенденцията, пък особено характерна е за нашата част от Европа и от света, че класическите медии масово пожълтяват, образно казано, за да могат да задържат или разширят своята аудитория. За мен това също не е хубаво и не е полезно. Просто те трябва, доколкото им позволяват силите им, да, така, развият достатъчно високи критерии за качество сред своята аудитория, която да ги търси точно заради това. Защото, все пак, в класическите медии, съдържанието, което излиза малко или много, е проверено и контролирано. То минава през няколко равнища на проверка и контрол и в този смисъл информацията, която би следвало да излиза, трябва да е качествена, тя трябва да е истинска, такава, на която да може да се позовеш и да е достатъчно достоверна. Докато в интернет, един от недостатъците на информацията в интернет е това, че там невинаги информацията е достоверна, истинска, ние не знаем от къде се появява. Всъщност смятам, че това, с което традиционните медии все още могат да печелят, това е качество, достоверност и истина.
Водещ: До колко може да се дефинира в един закон въобще обществена функция?
Иван Иванов: Не бих казал до край. Аз имам, така, особено мнение към законите. Те обикновено се опитват да запълнят някаква празнина, правят го, но донякъде. Сами знаем, че законът по-скоро е рамка, но от там нататък регулацията в живия живот, или иначе – той би могъл да даде, така, рамката на едно добро обществено поведение на една медия. Другият проблем е , че ние ги мислим законите малко като нещо, което е променливо. Би трябвало един закон за обществената медия да е, така, динамична функция на неща, които се случват от живота. Но тъй или иначе, много е трудно със закон да се регулира една обществена медия, би трябвало тя наистина да е доста сензитивна към, така, проблемите, тежненията, очакванията на обществото и така да ги информира, но по начин, по който си дава сметка,че информацията е един много голям капитал.
Водещ: От друга страна, ако някой ще оценява тези медии- предавания или програми, как медията ще може да бъде сензитирана и бърза?
Иван Иванов: Би трябвало да ги оценяват медиите и техните потребители. И то от гледна точка на интересът, който проявяват и на това, че смятат, че тази медия има адекватно поведение, а всичко друго са такива опити за формална регулация.
Водещ: Рейтинг или доверие?
Иван Иванов: Доверието е по-скоро характеристика, описваща отношението на хората към медията, докато рейтингът е по-скоро характеристика, важна за рекламодателите. От тази гледна точка, просто трябва да има две различни писти – писта за частните медии, които се борят за рейтинг, и писта за обществените медии, които изпълняват социална значима и обществена функция.
Водещ: Как може да се формулира обществената функция на медиите – закон? Дали това е постижима цел?
Огнян Златев: Ами, за мен това е една много трудна цел. Сигурно е постижима. Аз, все пак смятам, че не е необходимо да открием топлата вода, а по-скоро да видим как се справя навсякъде. Но нека не забравяме и друго, че обществата са също динамични, особено модерните общества и съответно обществената цел е обществено значима цел – тя също се променя. Значи, една е била преди десет или двадесет , тридесет години- друга ще е сега. Нека не забравяме, че когато се прави един закон, идеята на закона е той да бъде активен, валиден от сега занапред. В този смисъл, законодателите, хората, които се занимават със законодателство, трябва да имат и това в предвид, че когато разработват един закон, той трябва да бъде приложим и актуален, дори и не само следващата година, но и години напред. Така че, това е една много трудна, но сигурно е постижима цел след като други държави като Великобритания, Германия, Скандинавските страни са го постигнали, не виждам защо и ние да не го постигнем. Но за мен е добре да се разгледат съществуващи добри модели, които работят.
Водещ: Как следва да се тълкува едно такова заглавие, че за културни предавания няма да се отделят пари?

Огнян Златев: Ами, значи, това заглавие, за мен, е доста едностранчиво и ограничаващо, и не добро, неправилно, защото културата и културното развитие, и културната информираност на една нация е също важно и е част от обществената функция, която медията изпълнява. И в този смисъл, ограничаването на възможността това да се случва, съответно води до ограничаване на възможността на медията да изпълнява своята обществена цел.
Водещ: Седемдесето място според едната класация, седемдесет и шесто според другата – по степен на свобода на словото. Защо?
Огнян Златев: Значи, първо трябва да приемаме всички тези класации с доста голяма отговорност заради методологията, по която те се правят и заради това, че те се правят в един доста по-глобален контекст, а не толкова в тесен, защото, например, аз не мога да се съглася, че включително някои от страните на Балканите, тука, са класирани по-високо от България, имам предвид именно страни като Босна, където свободата на изразяване и свободата на медиите, хайде няма да кажа, че е по-лоша или по-висока, или по-добра от нашата, но при всички положения е доста по-противоречива, отколкото е положението при нас, в България. За мен, това е по-скоро, аз възприемам тази класация като индикативна, като индикация, че нещата не вървят на добре. И това е процес, който при нас се забелязва последните, може би две или три години, когато виждаме как се появи все по – засилено – медиите, като че ли станаха доста по, може би сервилни, да го кажа някак, до известна степен, по отношение на политическата класа станаха доста зависими от наличието или липсата на рекламодатели. Нека не забравяме, че икономическата криза доста тежко засегна рекламния пазар, също това, че първия сигмент, който беше най-тежко засегнат и в момента сме в ситуацията, че едва ли не единствените сигурни пари за реклама в тази държава се управляват от държавата, че са тези програми за организиране на различни дейности, свързани с реализацията на европейски проекти и в този смисъл медиите по-скоро в борбата си за получаване на някаква част от тези средства, прекрачват, според мен границата на това, което те трябва да бъдат – а именно отражатели, обективни отражатели на действителността и на това, което се случва. Ограничават своята, така да кажа, критичност и всички ние, живеейки и четейки медиите, оставаме с убеждението, че ние всъщност живеем в някаква виртуална реалност. И аз лично не съм оптимист в близко, в краткосрочен план, че ще видим някакво подобряване на това състояние и няма да се учудя, ако догодина се окажем, нали, още по-надолу от седемдесето място, пак казвам, с цялата условност на достоверността и мирадовността на такива класации.
Водещ: Кой пише заглавията в българските медии?
Огнян Златев: Ами, заглавията ги пишат очевидно журналистите и някои от техните редактори, а пък иначе, нали, това – отговаряйки директно на въпроса, но иначе ги виждаме, че голямата част от тях или по-голямата част от тях са свързани с действащи лица от политическия небосклон, така да кажем, което също не е хубаво, не е добре, защото , всъщност, все по малко и по-малко в медиите присъства обикновеният човек.
Водещ: Възможно ли е това да е причината за падането ни надолу по скалата на степен за свобода на словото?
Огнян Златев: Да, и това е една от причините. Наред с всички останали. Както виждате, все по-малко и по-малко имаме, така, сериозни материали, например свързани с журналистически разследвания, злоупотреби, непрекъснато ни заливат с неща, свързани с така наречените лайф-стайл – новини за живота на така нареченият елит. Не говоря политически, но всякакъв друг, нали, и това за мен е сериозно и аз гледам и имам син на двадесет години и гледам той какви източници на информация използва, той много рядко ще използва вестник, ще прочете вестник или пък ще гледа телевизия. Основно обменя информация със своите (..) през интернет, чете от време на време някои интернет издания, но това е и когато аз се опитам да го заинтересовам – да кажа „Ето, нали, телевизия, радио.” , той казва, че не му е интересно, защото новините му изглеждали – информацията, която идва от там е една и съща по някакъв начин, смисъл форматирана по един и същ начин, поднесена по един и същ начин.
Водещ: Пристрастени ли са медиите към лошата новина, преди да потърсим отговор на този въпрос, Огнян Златев и Иван Иванов, ще разберем от Юлиана Кънчева и Христо Бонев от Нов български университет има ли криза на доверието в медиите. Останете с нас. Има ли криза на доверието в медиите? Но този въпрос на двудневна конференция потърсиха отговор в Нов български университет. Има ли криза на доверие. Добър ден на Юлиана Кънчева!
Юлиана Кънчева: Добър ден! Много ми е приятно да съм тук! По въпроса, първо се радвам, че Нов български университет вече направи традиционна тази научна конференция, засягайки злободневни теми, където, освен преподавателите, студентите също имат възможност за изява да кажат своята позиция, защото се оказа, че гледните точки са много различни. Директно на въпроса Ви има ли криза на доверие – лично за мен има и то много сериозна криза. Въпреки че се чуха мнение, че в крайна сметка медиите са си медии , всеки ги намира, където пожелае, виждайки медия всичко, включително и Facebook беше наречена медия, което за мен е шокиращо. Това си е една социална мрежа, където можеш да споделиш нещо, можеш да покажеш себе си, можеш да потърсиш приятелите си. В крайна сметка това не може да бъде наречено медия. Но някои млади считат и това за медия.
Водещ: Всъщност дали младите го считат за медия или просто го ползват, а пък други хора го наричат нова медия?
Юлиана Кънчева: Новите медии са много, в следствие на целия технологичен бум, на който сме свидетели, неминуемо се разместиха пластовете. И в медиите изобщо на всичко, на което сме свидетели във времето, в което живеем. Така че младите определено са в интернет, определено търсят съмишленици, определено вярват повече на блоговете, имат доверие на блоговете и на определени блогъри, считат ги за свой авторитет. Така че не може да контролираме младите, времето е ново, медиите са нови. Ние просто трябва да се нагаждаме към тях, трябва да ги познаваме, което е много важно. Според мен, медийната грамотност все повече ще навлиза в нашия живот. Трябва да познаваме медиите, за да знаем какво да очакваме от тях – дали да им вярваме, коя медия да потърсим, с коя да общуваме. Така че според мен, пред младите хора тепърва ще стои този въпрос.
Водещ: Дали те са подготвени да направят този избор? Добър ден на Христо Бонев.
Христо Бонев: Добър ден! Благодаря за поканата! Младите хора в Европа в момента започват да изучават медийна грамотност и скоро ще могат да правят този избор. Но за момента те все още се лутат между различните видове медии и между различните видове авторитети, не знаят на кого да вярват и може би от там донякъде произтича тази криза на доверие.
Водещ: Всъщност, не звучи ли парадоксално, в крайна сметка, много е важно една новина да е достоверна, да не кажем, че това е най-важното. В интернет това много трудно се случва.
Юлиана Кънчева: Не само в интернет, за съжаление!
Водещ: Да!
Юлиана Кънчева: Съжалявам, че трябва да опонирам. Това се случва и е традиционните медии, което е много жалко. Това се случва и ставаме свидетели на това как журналисти ни поднасят невярна информация, копирана информация, неправилно-преведена или просто измислица. Вече, разбира се, мотивите са различни, дали се гони сензация, дали се защитават нечии интереси, което е най-страшното, нечии политически интереси, нечии икономически интереси – това е проблемът! Така че, нека да не търсим вината само в интернет, в онлайн средата, тя е навсякъде в традиционните медии.
Христо Бонев: Така е, за съжаление в традиционните медии също се наблюдава спад на доверието на обществото. Има изследвания последните години, които показват, че в Америка, в Европа – навсякъде това е така!
Водещ: Дали пожълтяването има връзка?
Христо Бонев: Ами, доста мнения имаше на тази конференция и някои от тях по-скоро сочиха, че комерсиалните издания стават все повече и повече, докато обществените медии стават много по-малък процент. Може би хората все още имат много голямо доверие на обществените медии, но нямат абсолютно никакво доверие на комерсиалните медии, особено на притежателите на големи медийни компании и за това увеличаване точно на този тип медии, в които хората нямат доверие, води до намаляване на доверието на медиите като цяло.
Водещ: Това не е ли, все пак, добра новина? Не за друго, ами защото, все пак, става дума за някаква достоверност.
Христо Бонев: Да, и освен това хората могат да проверяват все повече източници и верността на информацията и така може би ще се възвърне някога доверието, но за сега..
Водещ: Всъщност, липсата на авторитет, Госпожо Кънчева, е един от другите проблеми големи за българската журналистика в момента?
Юлиана Кънчева: Сега, по лично мое мнение, за жалост, персонификацията в журналистиката отстъпи своето място. Авторитетният журналист, журналистът звезда, в кавички да го сложим, но наистина – големите имена някак си загубиха своята позиция, загубиха своята тежест. Много голяма вина за това, според мен, имат и самите медии, които с лека ръка се лишават от работата си за тези хора, с лека ръка си уволняват, намирайки понякога доста посредствени заместители. В един момент се оказва, че всеки може да ти поднася новината, дори човек без нужното образование. Оказа се, че няма абсолютно никакво определение за това как една медия назначава своите служители. Оказа се, че всеки може да работи в медиите, всеки може да бъде журналист и това няма нищо общо с гражданската журналистика, с блоговете, където наистина в интернет пространството всеки може да напише всичко. Оказа се, че в традиционните медии работят хора, които просто не са наясно с материята. Така че, авторитетните журналисти, вижте, това е субективно понятие, всеки намира авторитета според собствените си критерии, според собствените си виждания, според мен трябва да ги има. Авторитетните имена трябва да работят за медиите, но вече пак опираме малко и до моралната страна – доколко се поднася една информация активно и доколко тя е истинска, и доколко хората ще и вярват, защото, повярвайте ми, веднъж излъгани, хората вече трудно търсят същите тези авторитети. Нека да не забравяме, извинете, само да допълня, че тези журналисти станаха популярни PR-и, популярни лица на икономически конгломерати, политически конгломерати и така, така че от тука следва проблемът.
Водещ: Липсата на една ръка разстояние и редакционната политика ли са тези, които убиват авторитета?
Юлиана Кънчева: Оказа се, че редакционната политика е вече съвсем друга, изцяло финансовата страна взима превес навсякъде и това е, за съжаление, не само заради икономическата криза. Извинете. Не е само заради икономическата криза. Просто преразпределението на финансите навсякъде е голямо. Медийната концентрация също се счита за опасен, дори, доколкото съм запозната, в новия медиен закон това ще бъде заложено. Отделно, че от европейската директива за аудио- визуални медийни услуги – там се набляга на този проблем. Медийните конгломерати, колкото са по-големи, толкова повече засилват разпространението на този негативен процес, за който говорим.
Иван Иванов:
Водещ: Нека да се опитаме да коментираме най-шокиращата новина от седмицата или поне тази, която мен най-много ме шокира – откриването на една верига магазини за храни.
Юлиана Кънчева: Вижте, аз какво да Ви кажа? Дори не искам да го коментирам това нещо. Жалко е, че се получава така. Това само ни показва нашето лице. За съжаление, медиите потърсиха това само като сензация, не потърсиха къде се крие разковничето в това нещо. Не че по цял свят не е така, нека да не се поставяме винаги като жертва, не сме ние най-страшните. Това по света го има, в крайна сметка дори в една Америка, но там има и нещо друго. Там, ако , ще си позволя да дам пример- ако един плазмен телевизор от хиляда и шестстотин долара се продава за един ден за сто и шестдесет долара, е логично да има такива опашки, но извинете – за банани и за някакви такива млека – това е просто, не знам, толкова ли сме бедни, толкова ли не ни е срам да се покажем, така , лицето по този начин пред медиите? Лично за мен е много жалко.
Водещ: Господин Бонев?
Христо Бонев: Ами, за съжаление, всъщност, това беше новина. Това е най-лошото в цялата история, че всички го отразиха като най-голямата новина, но всъщност това е много лоша новина, наистина. И, въпреки че, както стана въпрос, това се случва във всички държави, примерно и в Америка, и в Англия, когато някаква голяма верига магазини направят намаление за дрехи примерно, се получават същите струпвания. Това беше водеща новина – това е, може би, най-лошото от всичко.
Водещ: Пристрастени ли са медиите към лошата новина? Останете с нас, за да го чуете след малко! Кой пише заглавията в медиите?
Иван Иванов: Ами, сигурно хора, които обичат бомбастични, така заглавия, обичат да творят и се водят от това заглавието да грабва интереса. Лошото е, че в последно време все повече се насажда убеждението в заглавията да имат негативен, стряскащ, впечатляващ ефект и все повече се налага тенденция добра новина да бъде, или интересна новина, да бъде негативната новина.

Водещ: Може ли да има пристрастие към медиите?
Иван Иванов: Като всяко нещо, което ни заобикаля от живота, когато не е в рамките на някакви нормални граници, би могло да се говори за пристрастия. Говорим за пристрастие или зависимост тогава, когато го правим почти постоянно, го правим почти по навик и по някакъв начин то пречи на изпълнението на ежедневните ни рутинни или професионални задачи и задължения. Някой път се улавяме, че сутрин, първото нещо, което правим, е като станем да пуснем телевизора или да включим компютъра, или да погледнем телефона за съобщение и така.
Водещ: Начинът на финансиране ли е голямата ябълка на раздора във внасянето на закона за медиите?
Огнян Златев: Може би, това е една от малкото, една от по-малките ябълки. Аз мисля, че има много други плодове и не само плодове при подготовката на един нов законопроект, но според мен, финансирането е една важна, но не единствената критична точка, която трябва да бъде премината.
Водещ: И така, да се опитаме да обобщим с още мнения. Има ли пристрастия към медиите? Да обърнем въпроса на обратно – няма доверие, има пристрастие, кой има пристрастие?
Юлиана Кънчева: Към медиите винаги е имало пристрастие, по-скоро пристрастието е към новината,. Откакто свят светува, винаги сме били и ще бъдем жадни за новини. Това е залегнало в човешката природа, в което, разбира се, няма нищо лошо. От тука нататък аз, както вече споменах, възможностите за безкрайно много, въпросът е да се ориентираме правилно. В крайна сметка, можеш да получиш новина по телефона си, от интернет, и от традиционния вестник, в което, разбира се, няма нищо лошо. Нека не забравяме, по-старото поколение, което ще си остане с пристрастеността към книжния носител и ние не трябва така с лека ръка да го отхвърляме. Така че няма нищо лошо, просто медиите да се ориентират правилно в новините.
Водещ: Умеем ли да се ориентираме? Имат ли значение правилата, които се налагат на медиите за доверието в тях, Господин Бонев?
Христо Бонев: За ориентирането – младите хора се ориентират от гледна точка на своите предпочитания, тоест те търсят някаква конкретна информация и разните търсачки като Google и прочие им дават тази информация, независимо от къде е. Търсят я по ключови думи. Така че, дали това е добре или не е – времето ще покаже. По-скоро не е добре, защото така не получават информацията от достоверен източник, а я получават от това, което го подрежда Google news на първо място.
Водещ: Всемогъщият чичо Google!
Христо Бонев: Да и по този начин те, всъщност, не могат да разчитат, че тази информация е достоверна.
Водещ: Нещата няма ли да станат по-прости, ако така наречените нови медии и старите медии бъдат на едно място? Едва ли е толкова трудно. Вече медиите имат достъп и до Facebook, и до (..)
Юлиана Кънчева: Не само това! Те вече са на едно място, защото всяко, така уважаващо себе си издание или организация, освен книжния носител, освен традиционното ефирно- така наречено линейно излъчване, вече има и онлайн излъчване или онлайн еквивалент. Почти всеки вестник може да бъде, освен на хартиен носител, може да бъде прочетен и в интернет пространството. Същото е и с телевизиите и това е съвсем логично. Даже съвсем наскоро пред младите хора предстои тотален избор, когато видеото ще бъде по заявка, ще гледаме това, което сами сме поръчали, но и това, което си плащаме. Така че, бъдещето е това. Но съвсем логично е медиите да вървят заедно, да не се делят, да не се мразят по между си – традиционни и съвременни, и онлайн медии, така че това е бъдещето.
Водещ: И обществени и търговски по възможност.
Юлиана Кънчева: Това е доста труден въпрос. Вижте, аз съм абсолютен защитник на обществените медии. Считам, че трябва да ги има. Те са абсолютна необходимост. Вчера, така, един от нашите гости, Госпожа Райна Николова, която е медиен, която е юрист по медийно право, изложи доклада си на тема това, че е малко сбъркано програмирането в обществените медии. За това и може би младите не могат да намерят своите неща, своите позиции, не могат да намерят себе си в обществените медии. Но в крайна сметка, ние всички трябва да работим обществените медии да ги има, да продължат да съществуват, защото в крайна сметка, без култура сме за никъде, колкото и да се забавляваме – не може да се забавляваме (..) Трябва и култура! Ценностите съвсем ще заминат.
Водещ: Днес една от годишните награди на Съюза на българските журналисти ще отиде при Даниела Манолова. Добър ден!
Даниела Младенова: Добър ден!
Водещ: Всъщност, става дума за епизода: Един живот” от документалния сериал за радиото. Това е една много, много неочаквана среща.
Даниела Младенова: Епизодът „Един живот” е епизод номер шест от сериал, който има седемнадесет епизода. И защо правя тази малка аритметика в началото? Защото от седемнадесет епизода, които разказват историята и философията на радиото, един единствен е посветен на един човек. Има един главен герой, който се казва Александра Гюрчинова. И който в момента на записа беше на деветдесет и четири години. А пък, когато е била на деветнадесет години, за първи път е започнала своята работа за Българското национално радио. И тогава нейният директор е бил сирак- скитник, всъщност тя е започнала работата си като личен секретар на първия директор на българското радио.
Водещ: Каква е тази среща?
Даниела Младенова: Срещата между нея и директора е била среща между млад човек, който е бил емигрант от Македония, живеел е в един от крайните квартали на София, много бързо се е замесил в конспиративна нелегална дейност и доколкото мога да твърдя от разказа и – често е прекарвал нощите на тавана на радиото, защото не е била сигурна, че ще се прибере вкъщи, че ще може да дойде на време на работа следващия ден. Даже в един малък детайл от епизода „ Един живот”, тя разказва наистина за това как си е направила едно легло на тавана на радиото и е прекарвала, така, и е спала с ученическата си престилка, която е била нейното облекло за момента. Това го прави и със самочувствие, защото е държала конкурс, преди да започне да работи в радиото и харесва хората, с които работи. И това е било за нея, така, изключително постижение.
Водещ: Само в далечно минало време ли българската журналистика намира прекрасни истории или и днес могат да бъдат намерени?
Даниела Младенова: Аз мисля, че и днес, разбира се, те ще са различни истории, но така, изключителната оригиналност, изключителността на тази история – в това, че тя е продължила толкова години фактически в живота на тази жена. Може човек да разграничи как са се сменяли политическите режими, как се е променяло радиото като институция, как са се променяли хората като хора в България. И всъщност, когато тя вече е на деветдесет и четири години, тя, слава Богу, може да се върне обратно към спомените си и от детството си. Така че това е добър шанс за хората, които правиха сериала, не само за мен и за останалите автори на сериала, че могат от днешно време да се върнат много далече в миналото, но същевременно и да имат свободата и да разкажат за сегашното.
Водещ: Личните истории ли могат да спасят журналистиката от пристрастието към лошата новина?
Даниела Младенова: Харесвам този въпрос, защото държа на това, което специално аз правя. Тоест, ние показваме живота, но не се страхуваме от това той да е през очите на някой, а този човек може да се смее, може да плаче, може да е обичал, може да страда и ако това проличи в неговия разказ и включително в тона на гласа му, мисля, че това е успехът. А дали това прави нещата политико-уязвими, е вече втори момент. За мен е важно да има индивидуалната и уникална гледна точка към събитията.
Водещ: Не се живее само с новини, трябват и лични истории.
Даниела Младенова: Да, и особено, когато те са някак си мъдро-смислени, когато човек има дистанцията във времето и може да се върне на тях, защото Александра Гюрчинова разказва, гласът и се променя, когато тя изброява имената на своите родители в началото на епизода, със съвсем друг тон тя говори за това каква дейност е извършвала преди девети или след девети, със съвсем различен глас говори за сирака-скитник и там личи, че просто той е бил за нея човек, който е искала да.. на когото е искала да подражава и който е имал много качества, които тя е искала да притежава. Така че, тези неща са богати, те – там нюансите са много малки понякога и това, между другото е страхотният шанс за радио – че в гласа на човека може да хванеш нюанс, който дори понякога може да загубиш и от визуалното представяне на този човек.
Водещ: Честито на колегите, които оценяват тази ценна награда. А на Вас, уважаеми слушатели, хубав дени усмихната събота!

Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 11.08.2010

Бившият заместник финансов министър Атанас Кацарчев ще отговаря за финансите и администрацията в телевизията
Весислава Антонова

Освен нов генерален директор – Вяра Анкова, БНТ си има и нов Управителен съвет (УС).

Бившият заместник финансов министър в кабинета на Симеон Сакскобурготски – Атанас Кацарчев ще отговаря за финансите и администрацията в Българската национална телевизия (БНТ). Той вече е част от новия управителен съвет на медиата, който днес Съветът за електронни медии (СЕМ) одобри. В него влизат още Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите, журналистът Бойко Станкушев и Анастас Гьоков.

Те бяха предложени от новия генерален директор на БНТ Вяра Анкова и единодушно подкрепени от членовете на СЕМ. Председателят Георги Лозанов коментира, че единственото, което му липсва, е юридическата експертиза, като според него е важно да има такава фигура, но извън управителния съвет. "Важно е програмното ръководство да създаде мощно програмно дело, тъй като това беше дефицит на предишното управление", каза още Лозанов.

Бойко Станкушев ще отговаря за програмното развитие на телевизията и ще бъде гарант за "една независима журналистика". При представянето му Анкова обясни, че той е с голям опит в обществените и частните медии, което ще е изключително полезно съчетание за новата визия на БНТ.

Огнян Златев е избран като представител на гражданското общество в България. Разработил е практиката за използването на европейски и международни програми в медиите, а Центърът за развитие на медиите е обучил над 7 хил. журналисти от различни държави, обясни пред СЕМ Анкова.

Тя мотивира предложението си за Атанас Кацарчев с опитът му. Според нея в условията на криза не може в управителния съвет да няма човек, който да разбира от финанси. Кацарчев ще носи отговорност за анализа на финансовото състояние на БНТ и преструктурирането на телевизията. Кацарчев напуска поста заместник-министър през 2002 г. После той бе съветник на Пламен Орешарски, финансов министър в кабинета на Станишев.

Анастас Гьоков ще ръководи ресор "Цифровизация" заради големия опит, който има в тази сфера. повече информация за членовете на УС на БНТ може да прочетете на сайта на БНТ.

"Нито едно взето решение няма да бъде недискутирано с управителния съвет. Подкрепата носи отговорност", каза Анкова. На 30 септември трябва да бъде представен анализът за причините за лошото финансово състояние на БНТ, обясни генералният директор на БНТ и допълни: "Нямаме време, защото ни е ясно, че очакванията на обществото са за промени. Но си даваме сметка, че реформи и имидж на една медия не се прави за дни или месеци", каза Анкова.

Според изискванията на медийния закон членовете на УС са четирима и се избират с мандат от 3 години. Всеки един от тях ще участва в цялостното управление на БНТ и отговаря за определен ресор.

От тук нататък от управляващите зависи да дадат шанс на новия екип в БНТ да реализира добрите си намерения през новия медиен закон. Ако очаквания нов текст на закона не гарантира през текстове стабилността на държавната телевизия, тя отново ще е в изходна позиция без шанс да се затвърди на пазара като обществена.

Още по темата очаквайте в новия брой на "Капитал".

Оригинална публикация

в. Гласове | Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА | 25.06.2010

Огнян Златев е завършил СУ "Св. Климент Охридски", специалност "Класическа филология", и курсове и специализации по управление. Работи и като консултант към Световната банка, ЮНЕСКО, Представителя за свободата на медиите към ОССЕ по теми като саморегулация в медиите, свобода на печата в страни в преход, професионални стандарти в медиите и др. Създател и управител на Център за развитие на медиите от 1998 г. Центърът е независима организация с нестопанска цел работеща за утвърждаване свободата на словото, безпрепятствения обмен и разпространение на информация, за подпомагане на независимите медии в България, за насърчаване на съвременната българска журналистика, както и за разширяване на сътрудничеството между журналистите в България и други страни. Центърът работи изцяло по проекти, финансирани от Европейската комисия, Държавния департамент на САЩ, Министерството на Външните работи на Холандия и на Дания и др.

- Каква беше ползата от проведената миналата седмица Кръгла маса за собствеността на медиите и свободата на словото, която беше организирана от фондация "Конрад Аденауер"?

- Въпросът за ползата от Кръглата маса има две страни. Оценката на по-голямата част от участниците беше положителна, защото това беше един от редките случаи, в които на едно място се събира такава аудитория. Негативният момент е, че не можахме ние, българите, да се организираме за такава среща, а пак трябваше чуждестранни представители на неправителствения сектор да ни свършат работата. Може би не всички присъстващи чуха това, което очакваха да чуят. Разнородната аудитория беше причината за този резултат. Трябваше да си говорим за собствеността на медиите и доколко това има отношение към свободата на словото. За собственост обаче би трябвало да говорят предимно самите собственици. На това събиране за съжаление публиката беше твърде разнородна – имаше малко собственици на медии, повече главни редактори и журналисти. Затова в някаква степен се измести фокусът на дискусията и не се постигна единогласие при обсъждането, тъй като всеки разглежда темата от собствената си камбанария.

- Направи впечатление присъствието на един собственик на значителен брой медии, придобити напоследък: Ирена Кръстева. Може би нейната поява и поведението й на Кръглата маса бяха всъщност "новината", която най-вече впечатли…

- Да, Ирена Кръстева е собственик на редица медии – това е публичен факт, с който тя се похвали, но при нея има друг проблем. Неясен е произходът на капитала, с който са придобити тези медии.

- Следователно не е важно само да има прозрачност по отношение на собствениците на медии. Не е достатъчно само да се знае, че лицето X е собственик на дадена телевизия или вестник. Важно е също така да се знае произходът на парите. Мисля, че въпросът за зависимостта на свободата на словото от собствеността върху медиите има и трети аспект: как се финансират медиите. Ясно е, че това става или от рекламодатели, или от друг бизнес, развиван от собствениците.

- Напълно съм съгласен. От тази гледна точка трябва да се подчертае, че именно в периода на настоящата световна икономическа и финансова криза един доста голям рекламен ресурс се оказва съсредоточен в ръцете на държавата. Той се преразпределя чрез отделни компоненти в различни проекти, финансирани например по оперативните програми. Говоря за задължителните компоненти "информация и публичност". Това на практика представлява начин за финансиране на медиите от страна на държавата, и то основно на частните медии.

- Осъществява ли се някакъв мониторинг върху разпределянето на държавния рекламен ресурс? Има ли прозрачност и ясни критерии, по които става това?

- Не ми е известно да е правен такъв мониторинг. Това по принцип е работа на неправителствения сектор. Например нашият Център би могъл да избърши такъв мониторинг, като проследим информацията, публикувана на сайтовете на отделните оперативни програми за това кой какви проекти е спечелил. И оттам да се опитаме да разберем какви средства са заложени за въпросните дейности за информация и публичност, факт е, че основната част от тези средства минават през PR агенции. Стана дума по време на срещата на българските медии във Виена, че европейски пари, предназначени за медиите, минавали през PR агенциите. Европейски пари, предназначени за медиите, всъщност няма, те са част от парите, с които се финансират европейски проекти.

- Тоест излиза, че няма обществени поръчки или търгове и не държавата определя кои медии ще получат пари срещу извършване на съответните дейности по разгласяване, a PR агенции?

- Да, всичко зависи от тях. В този смисъл и тяхната собственост, и връзките им с управляващи или с други кръгове на влияние би трябвало да бъдат проверявани. Имаше миналата седмица интересно разследване на в. "Сега" какви значителни суми са изхарчени за разгласа в сферата на туризма. Такива примери има доста. Според мен тези пари са хвърлени на вятъра. Но в същото време едни медии, за да получат въпросните средства, са готови на всичко. Това е порочна практика, която ги прави зависими. Работата ми е такава, че често посещавам т.нар. страни в преход в Източна Европа и бившия Съветски съюз. Смущаващо е как в тези държави продължава да съществува практиката на т.нар. госзаказ, държавната поръчка. В началото на годината държавата съвсем официално обявява, че е заделила сумата X, която ще бъде разпределена за медиите. И медиите започват да се борят помежду си кой ще се докара повече на правителството, за да получи съответно по-голяма част от тези пари. И съм си казвал: "Слава Богу, че при нас няма такива неща, че живеем в демократична страна!". А сега какво се оказва, че ние всъщност вървим с бързи крачки отново в тази посока, да създаваме зависимост на частните медии от държавата. Защото пазарът е свит, рекламите намаляват, истинските рекламодатели са ограничили бюджета си и единствените сигурни пари са точно тези от проектите по оперативните програми. И още нещо заслужава внимание. Ако се погледне кои PR агенции печелят "търговете" за всякакъв вид комуникационни дейности в държавната администрация – те са едни и същи и се броят на пръстите на едната ми ръка. Така беше и при предишното правителство, така е и сега.

- Другата новина от Кръглата маса беше, че има съставена работна група от управляващите, която подготвя законопроект за медиите. Има ли необходимост от нов закон за медиите?

- Мисля, че има нужда от нов закон, след като действащият Закон за радио и телевизия, откакто е в сила от 1998 г., е променян 28 пъти. Ситуацията днес от икономическа и политическа гледна точка е съвсем различна, а и от технологична – имам предвид предстоящата цифровизация. Но от друга страна, дори председателката на парламентарната комисия не беше много убедителна дали това ще бъде закон за радио и телевизия или изобщо за медиите, т.е. самата работна група и законодателите още не са изчистили за себе си визията какво ще правят. Впечатли обаче в негативен план това, че едва ли не насила беше споделена тази информация, че има работна група, която работи по законопроект. Спомняме си, че и при предишни кабинети по същия начин се чуваше в кулоарите, че някакви хора разработват нови законопроекти или изменения и допълнения на съществуващи закони, но кой го прави и с какви цели, не ставаше ясно. Тоест продължава същата лоша практика тези неща да се разбират постфактум. А беше редно още в самото начало на парламентарната сесия да се кажат публично приоритетните области, в които ще се работи за промени в законодателството. Дали ще се създават работни групи, или ще се търсят експерти от чужбина, е въпрос на технология. Но целият процес трябва да е открит, за да не се стига до такива конфузни ситуации като миналата седмица. Присъстваха хора от мнозинството, които за пръв път чуваха, че се готви закон за медиите, което е, меко казано, нередно.

- Според мен, какъвто и закон да се направи, това едва ли ще се отрази например на Ирена Кръстева, която се е възползвала от вратичките в сегашното законодателство и не може да бъде обвинена в незаконни действия…

- Да, в тази посока нищо няма да може да бъде направено. В този случай важи народната мъдрост "Не е луд този, който яде зелника, а този, който му го дава". Наличието на различни вратички в един бъдещ закон може да бъде избегнато именно чрез публичност на хората, които пишат проекта, както и на съпътстващите дискусии. Това е единствената гаранция. Нещата, които се случват в България, вкл. и проектозаконодателството, се следят много внимателно в чужбина. Затова и няма какво да се чудим защо получаваме такива оценки например от "Репортери без граница" или от "Фрийдъм Хаус".

- Какво ще кажете за проблема "автоцензура", как се отразява тя на професионализма в журналистиката?

- За съжаление равнището на автоцензура е все още високо. Работещите в медии не могат да се отърсят от рефлекси, свързани с близкото минало…

- Не смятам, че има връзка с обременености от тоталитарната държава. Автоцензура се наблюдава и при млади журналисти и репортери, които вероятно си казват, че няма смисъл да се навират между шамарите, пишейки едно или друго.

- Друга причина за наличието на автоцензура е несигурността. У нас не е гарантирана свободата на журналиста да напише това, което мисли и смята за правилно. Не е сигурно, че след него няма да мине редакторът или главният редактор и да му свали текста просто защото не искат разправии с конкретни влиятелни личности. Журналистът има нужда да се чувства защитен. Включително липсва и силна професионална организация, която да защитава журналистите. Помним случая с Иво Инджев. Не съм оптимист, че скоро ще има положителни промени по отношение на автоцензурата, поне дотогава, докато не се изяснят играчите и няма ясно формулирани правила. В България има някои недопустими тайни – например тиражите на вестниците, рекламните бюджети, възнагражденията в медиите… Безумно е през XXI в. в държава, претендираща да е демократична, тази информация да не е публична. Световната асоциация на издателите на вестници публикува годишник за състоянието на вестникарския пазар в света. Има разработен обемен въпросник, който всяка държава трябва да попълни. Участвам в този процес и повярвайте, коства ми неимоверни усилия да намеря някаква информация по конкретните въпроси. Да не говорим, че не е ясно доколко са достоверни данните. Затова казвам, че щом искаме да ни възприемат като част от развития свят, трябва да играем по неговите правила.

- А какво е мнението ви за изявлението на Н.П. г-н Уорлик от Кръглата маса, че има медии, които за една нощ след изборите са си променили политическата ориентация на 180°? Сашо Диков беше единственият журналист, който реагира остро на думите му, защото не бяха конкретни.

- Г-н Уорлик е посланик на велика сила и може да си позволи да говори, каквото иска. Разбирам реакцията на Сашо Диков. Но ключовата фраза на Уорлик според мен беше: "Аз дойдох тук, за да осигуря участието на всички тези хора, които са се събрали". Защото нека да си признаем, че хората дойдоха, за да чуят какво ще каже американският посланик и представителите на фондация "Аденауер".

- Дори Ирена Кръстева призна пред Сашо Диков, че е дошла, за да види Уорлик… Има ли разделение в медийната гилдия?

- Има очевидно разделение по оста "медиите на Ирена Кръстева срещу всички останали". Нелепо ми се стори изявлението на младата Ива Стоянова от ВВТ, която като един Матросов на амбразурата обясни как за първи път се чувства толкова свободна в работата си. Изкушен съм да кажа, че има и друго разделение, което е по-скоро в смисъла на позитивната дискриминация: коя медия да се докара повече на правителството. Слава Богу, че все още съществуват медии, които си позволяват по-критичен тон, всъщност тонът им по-скоро е обективен, а не критичен. Те просто наричат нещата с истинските им имена. За разлика например от ажиотажа около рождения ден на премиера и откриването на паметника на Гарибалди, който беше ужасяващ. А както написа Калин Първанов в "Тема", десет дни след това на площад "Гарибалди" отново се върнаха сергиите с гащите…

- Какво мислите за политическия PR чрез медиите? Например с медийното отразяване на феномена "акции на МВР" не само се манипулират хората, но се печели и подкрепа.

- Съгласен съм, още повече че една от основните причини за идването на власт на ГЕРБ беше нарушеното чувство за справедливост у хората. Смятам, че дефицитът на справедливост ще бъде експлоатиран още дълго време. Въпреки че управляващите не трябва да преграват и да разчитат само на мантрата за борбата с организираната престъпност. Много е опасно, когато медиите започнат да се занимават с политически PR и когато политическите PR-и се занимават с журналистика. Размяната на ролите може да доведе до лоши последствия за всички и не трябва да се допуска. Задачата на PR-ите е да въздействат върху мислите и чувствата на хората, медиите са инструмент за осъществяване на тази задача. Те трябва да работят в сътрудничество, а не първите да използват целенасочено вторите в подчинена позиция, както очевидно се случва. Примери за купуване на медийно влияние с държавни пари вече дадохме в началото на разговора ни. Медиите трябва да имат избор какво и как да отразяват.

- Има и още нещо фрапантно. Поведението на управляващите спрямо някои журналисти. Знае се, че премиерът изпраща есемеси, цитираха някъде реплика на една репортерка: "Ох, чакай, че Цецо ми звъни", имайки предвид вътрешния министър… Не говоря за натиск, а за прескачане на PR-а и директно контактуване между управляващите и журналистите именно в подчинена позиция, все едно са секретарки на властта, които трябва да свършат конкретно нещо за работодателя си. Това е, меко казано, недопустимо.

- Абсолютно съм съгласен. Спомням си миналата седмица Борисов се обърна към журналистка от Нова телевизия с думите: "Точно пък на теб ли ще ти обяснявам…". Такова отношение на управляващите към медиите е некоректно, но и от самите журналисти зависи дали ще ги възприемат като слуги.

Стр. 5, 11

в. 24 часа | Венелина ИВАНОВА | 2010-06-11 

Младежката седмица на електронните медии събра вчера в зала "Мусала" на хотел "Хилтън" около 60 студенти по медийни специалности от цялата страна.

През следващите 4 дни младите хора ще се учат да правят радио, тв и вестникарски новини и репортажи, както и уебстраници, разказа Атанас Лозанов, председател на управителния съвет на асоциацията "Младежка медийна мрежа", организатор на събитието. То се случва за първи път у нас, безплатно е и ще стане практика. Гриша Камбуров, изпълнителен директор на асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (ABBRO), направил допитване до 160 медии, което показало, че младите специалисти излизат с дипломи от ВУЗ-овете, но без практически умения. Затова младите медийни специалисти ще се учат да пишат новини за радио и тв работилници, ще монтират репортажи и ще правят уебиздания. Оказва се обаче, че работодателите търсят добра професионална подготовка, практически умения, комуникативност, креативна мисъл и излъчване, а не теоретична и неадекватна подготовка, каквато имат кандитатите, обобщи Камбуров. Той направи няколко препоръки към ВУЗ-овете. За да повишат качеството на обучение, университетите трябва да задоволят дефицита от техническо оборудване, да предлагат бакалавърска програма, която да отговаря на европейските стандарти за качество, да увеличат практиката с 50%. Учебните заведения трябва да разработят стратегии за обучение, които да съответстват на нуждите на пазара и преподавателите в страната да поддържат връзки помежду си.
Във вторник всички, минали през обучението, ще получат сертификати. Те ще им бъдат полезни при търсене на работа, категоричен е Лозанов. 4 екипа от общо 20 души, които са се справили най-добре, ще получат и награди.
Най-добре слисаната новина ще бъде публикувана на страниците на в. "24 часа".
Лектори ще бъдат Даниела Петрова – шеф на парламентарната комисия по култура и медии, Константин Кисимов и Огнян Златев от центъра за развитие на медиите, Христо Калоферов – водещ на новините в "Нова" и колегата му оператор Росен Илиев, както и други журналисти и преподаватели от СУ, УНСС, НБУ.

Стр. 28

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-02-06

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2009-10-24

Водещ: Има една малка страна в Западна Африка, наричат я Страна с много народи. Того е най-малката страна на Западното африканско робско крайбрежие. Името на държавата напомня една от тъмните страници в евро-африканските отношения. От пристанището на малкото градче Анехо безброй докарани от вътрешността хора потегляли към новия си робски живот. За република Того днес пише, че е страна, управлявана от три колониални сили, че е млада република с тежко наследство. По свобода на медиите много си приличаме с Того, стана ясно тази седмица. Само дето те са малко по-напред от нас. най-свободни са медиите в Дания, Финландия и Ирландия. Най-големия скок в класацията са направили медиите в САЩ, придвижвайки се от 40-то на 20-то място. И това се свързва с идването на власт на новия президент Барак Обама. Остава актуален въпроса за заплахите от физическа разправа с журналистите, се отбелязва в доклада на "Репортери без граници". Балканите са едно от местата, където тези заплахи са актуални. Европа, която дълго време беше пример в областта на спазването на свободата на медиите отстъпва. Европейски демокрации като Франция, Италия и Словакия продължават година след година да губят позиции в класацията на "Репортери без граници". От 27-те страни-членки на ЕС ние естествено сме на последно място. Кое прави медиите ни несвободни, ето за това ще говорим днес с Евгени Дайнов и Огнян Златев от Центъра за развитие на медиите. На един език ли говорят PR-и и журналисти, защо данните от едно изследване са коментирани по различен начин от журналисти, блогъри и PR-и – ще питаме Стоян Стоянов от агенцията, извършила проучването*. Добре дошли в "Клубът на журналистите".
И така, започваме в "Клубът на журналистите". Как стана така, че Того и Танзания успяха да ни изпреварят по свобода на медиите. Добър ден на Евгени Дайнов.

Евгени Дайнов: Добро утро. Аз не мога да се събудя още.

Водещ: Добре. Та как стана така?

Евгени Дайнов: Ами от къде да го подхвана? Беше неминуемо, че ще стане така и че ще става все по-така и това се видя още 2001 г. Първите ми разговори с главни редактори на вестници на тема „Абе защо правите така, че да няма вестници, включително и ваши” бяха 2001 г. И разговора беше следния, тогава се изтъпани царя, избраха го хората, и вестниците с пълно гърло взеха да викат – долу двуполюсния модел, долу леви-десни, долу политиците, долу политиката, да живее царя и неговите … вестниците честваха всякакви негови роднини от африкански династии, от арабски династии и каквото се сетите. Отивам и приказвам с главния редактор на вестник, казвам – виж сега, вестника като такъв, първата медия, казвайки се The London Times излиза като политически лист. Вие ако извадите политиката, ако продължите да викате по вестниците – долу политиката, вие ще отрежете клона, на който седите. Не може да има вестник без политика. Този разговор го водих 2001-2002 г., те си продължиха, тиражите катастрофираха, с пъти паднаха. След което има някакъв друг разговор преди 3 години да речем, вече със зам.-главния редактор, защото главните видях, че са същите като 2001 г. Отивам при зам.-главните, по-млади уж, по-оперени. Викам вижте сега, не може да има табу на тема Ахмед Доган, Георги Първанов и подобни. Не може. Вие с вашите ръководства ви разпраха от към тиражи, когато казаха долу политиката, а сега като човек не може да каже… на мен ми е забранено например, ето на мен проф. Евгени Дайнов ми е забранено във водещи български вестници да пиша словосъчетанието Георги Първанов.

Водещ: Сега, днес?

Евгени Дайнов: От няколко години. забранено ми е да го пиша, защото съм аз. Дори само да напиша Георги Първанов те ще си помислят, че аз слагам вътре някакъв критичен подтекст. Така че от мен Георги Първанов, това словосъчетание не сте виждали, няма и да видите. И теглим чертата отдолу. След което медиите .. да не говорим че по същата гибелна пътечка тръгнаха телевизиите. БТВ като им скръцна президента със зъби уволниха нашия приятел Иво Инджев и се почнаха едни истории, дандании. На някакъв етап се усетиха, и вестниците и телевизията, че мама му стара, какво става, губим аудитория. И какво направиха – решиха да стават .. да жълтеят. Решиха да правят риалитита, някакви жълти репортажи във вестниците – кой как готви, кой политик как танцува. И цялата тая снежна топка се омота и рухна и повлече цялата свобода на словото надолу, което също е изключително глупаво, защото когато един сериозен така наречен вестник или телевизия, първо са казали долу политиката, общо взето са я махнали, второ са въвели табуирани забрани спрямо властта, защото се играят с властта, аз не мога да разбера защо. Що дирят ръководствата на телевизии и вестници да си играят с властта. Може би са такива комплексари, че някак си като се отърка у президента и му е готино. Но накрая те почват да жълтеят, да се правят на клюкарници, при което сменят условията на играта и се появяват истинските клюкарници, които моменталистически ги размазват от към тиражи. Опита на основните вестници да се жлътнат, за да запазят аудиторията – пожълтяха целия пазар, появиха се огромните седмични жълти вестници, които направо ги изядоха от към тиражи. Телевизията пък се самоубиха, защото където и да включиш някакви танцуват или пеят или правят някакви други простотии. Е как да не сме… сега, не съм бил в Того, може би там има някакви достойни хора, очевидно, щом са по-напред от нас с материала, ама това цялото нещо потъва, медиите потъват от 2001 г. Аз не разбирам защо го правят, след като в крайна сметка те остават без пари, на тях вестниците им фалират, от тях бягат зрителите. Защо го правят това не знам. Знам, че го правят. Защо – нямам ни най-малка представа.

Водещ: Защо се засилва тенденцията блогърите да стават все по-сериозни, а медиите да стават все по-жълти? Добър ден и на Огнян Златев.

Огнян Златев: Здравейте. Може би точно това е отговора на вашия въпрос, някакъв вид реакция на тъжната констатация и тъжната картина, която описа проф. Дайнов. по простата причина, че съм далеч от мисълта да смятам, че в България абсолютно всички хора, които се занимават със словото и искат да дадат воля на изводите си и на анализа си, всичките са общо взето несвободни, има и такива напротив, които пишат и разсъждават много добре, но за съжаление единствената платформа, където те могат да се изкажат и да напишат това, което мислят остава виртуалното пространство. Много ми хареса това, което прочетох снощи в блога на колегата Иван Бедров. Онзи ден знаете какво се случи пред BBC, когато хората, зрителите отидоха да протестират срещу участието на ултрадесен политик. Защо това няма да се случи пред някоя наша телевизия. Пред някоя наша телевизия ще отидат да протестират отпред, ако примерно еди кой си от … какво беше, "Цената на истината" или някое от тези риалитита нещо си бил направил или, че ако примерно спрат някои от тези сериали, дето вървят безкрай. Ами ето точно заради това. И за съжаление виртуалното пространство остава единственото свободно, Слава Богу, за сега. Миналата седмица се случи да присъствам на едно място, където мъдри хора от Европа си говореха за това накъде вървят медиите, какъв е дебата там. Хората си говорят за неща как по някакъв начин да…. не контролираме, защото това е много силна дума и е доста двусмислена, но по някакъв начин как да се направи така, че интернет от една страна в не демократични общества това е единственото място където свободомислещия човек може да намери място за изява. Но от друга страна в по-развитите страни там пък имат опасение, че интернет става място за пропаганда на някакви националистки идеи, език на омраза, детска порнография, призиви открити към тероризъм и т.н. Тоест там те разсъждават върху това дали да не се сложат някакви рамки. В Washington Post и New York Times, както и в BBC са приели във вътрешно редакционните си правила за работа миналия месец са приели самоограничителни правила, че техни журналисти, които са членове на редакционните колективи те самите си поемат ограничението да не се изявяват в интернет, като пишат в блогове по някакви горещи теми. От тая гледна точка пък защото може би има някакво притеснение да не би държавата да скочи и да им наложи някакво ограничение. В едните държави се занимават с тоя дискурс, ние се занимаваме тука сега тази за кого щяла да се ожени или да се омъжи и т.н. Медиите в България, едно от най-големите достижения на всичките тези 20 години, които сега ще отбелязваме скоро, най-голямото достижение е това, че ние имаме многообразие от медии, има плурализъм, обаче няма свобода. И това е видно, не само за хората тук, същите хора, това което каза Евгени Дайнов е много тъжно, но е факт, но то е видно и от вънка.

Водещ: Да де, но това самоограничение да не се изявяваш в интернет не значи ли, че те имат свободата в собствените си медии да се изявяват така, че да нямат нужда да търсят изява. А у нас като че ли журналистите са принудени да търсят изява в блоговете си заради липсата на свобода.

Огнян Златев: Абсолютно. Точно така.

Водещ: Защо и в редакционната политика, която да кажем форматира твоя материал.

Огнян Златев: Да, четохме новопоявилия се вестник, седмичник който излезе, журналистите вътре разказват как докато са работили в една новопоявила се и доста набираща сила пресгрупа и медийна група по-скоро да я наречем, как там се свалят материали, как се редактират и се казва изрично в прав текст – за това няма да се пише, има теми табу. Не може 21 век това да се случва в една държава, която е с претеции да бъде взимана на сериозно, страна-член на ЕС. До преди няколко години, имайки възможността да наблюдавам развитието на медиите в нашия регион, тук Югоизточна Европа, аз бях доста оптимистично настроен за това защото първо в България все още слава богу не убиват толкова много журналисти, колкото убиват в съседните на нас държави, законодателството по някакъв начин е доста по-… не е рестриктивно по отношение на медиите, нямаме закон за печат и т.н.. И в същото време обаче какво се появява напоследък – една абсолютна тотална тенденция на влошаване.

Водещ: Туитър стана известен в Иран, в една … защо тази платформа за свободно изказване на мнения работи по един начин в страни, в които липсва свобода на словото и в други, в които свобода на словото има. Той си е един и същи интернет.

Огнян Златев: Имаше една също случка, пак ще взема за пример Великобритания, когато преди 2 седмици вестник "Гардиан" осъдиха, връчиха му съдебно определение, че му забраниха да цитира случай, да цитира същността на съдебни случаи защо вестника е бил осъден, да цитира името на човека, който ги е дал под съд, който е политик и какво е било наказанието на вестника. Това е било изрично записано и забранено на вестника. Но точно чрез Туитър цялата тая новина излезе за минути в публичното пространство.

Водещ: Тоест това е било написано в съдебното решение.

Огнян Златев: Да, съвсем сериозно.

Водещ: Вероятно са имали предвид възможността да се прави автореклама с подобно решение.

Огнян Златев: Не знам, не мога да кажа за това, но ето ви една възможност как дори в една страна, която е далеч преди нас по отношение на тези индекси, коит опубликуват "Репортери без граница," ето какво се получава.

Евгени Дайнов: Ама "Гардиан" са малко маниаци, от време на време ги прихваща нещо и почват да правят глупости. Обаче тука имаме един много голям проблем на политиката, в смисъл на общото живеене смислено и в цивилизовани условия. Имаме следния проблем на българската политика. Ние се сдобихме с пазарна свободна икономика и в икономиката и в медиите, която всъщност не дава избор. По ред причини, които не съм изследвал до край, българското Общество много лесно се поддава на олигархизация на различни сфери. Тоест група хора хващат някаква си сфера и си я държат и не пускат никого, унифицират я, правят я в свой интерес, накрая я насочват срещу обществения интерес. Медийната групировка на Ирена Кръстева мина през медийната система българската, като, как казваше Хитлер, ще мина през Русия като нагорещен нож през масло. Те това направиха. За дни направиха картел, превзеха го. Самоунификацията пък на останалите медии също показва, че някак си българите трудно удържат на разнообразие, на автентичен избор. И тука вече проблема е следния, тук вече нашето, на всички разумни образовани хора в България, ние сме малцинство, ние бяхаме в интернет, бягаме по блогове, бягаме по страници, дори аз поддържам някаква страница. Какъв е проблема там обаче? Проблемът е, че … аз се хванах, че с блог сферата, с интернет писанията, аз се върнах средата на 70-те години, когато в диктаторския режим на бай Тошо разумните образовани прогресивни хора си правихме бункерчета, където да не ни закача всеобщата простотия. Имахме едно такова бункерче, събирахме се пред "Преспа", това са 70-те, 80-те в  "Кравай" и "Синьото”, това бяха бункерчета, където да се видим еидн друг, да видиш нормален човек, да си освежиш някак си погледа към целия живот, защото е пълно с простотия. Тези бункерчета в момента, медийните ни занимавки, това е отстъпление, няма какво да се лъжем. Отстъпихме от големия фронт, натикани сме в интернет пространството, където си правим букерчета again. Тези бункерчета 1989 се свързаха в България помежду си, излязоха на повърхността, смениха общо взето всичко, но аз всъщност се върнах 35 години назад. Аз се ровя в някакво бункерче, за да не ме зарази всеобщата простотия и пошлост, което не е добре. Тоест ние сме сдали арената на публичността, на пошлите хора и медиите включително и някак си пазим себе си, което от една страна е ок, защото не е задължително ние да изпростяваме. От друга страна не е ок, щото пък сме отстъпили голямата арена на лошите. И не знам как се излиза от този капан.

Водещ: Всъщност в едно преследване най-важното е да оцедлееш, нали така, г-н Златев?

Огнян Златев: Така се получава. Така се получава на нашите географски ширини, за съжаление. Защото когато разследванията се правят в държави с демократични традиции, хеле пък с традиции в медиите, каквато е … много се извинявам, но за пореден път ще дам пример с Великобритания, там най-важното се оказва първо да си докажеш тезата и второ – лошите, както каза проф. Дайнов да си получат заслуженото. Имаме  един пример само ще ви кажа за страхотно разследване, много добре подготвено, телевизионен журналист, Мартин Грегъри се казва, той прави разследване по Chanel 4 за британски политици, които са замесени в скандал с подкупи и издаване на разрешение въпреки ембарго за износ на компоненти за военната промишленост. По време на войната в Персийския залив той прави някакво страховито разследване като регистрира фалшива фирма, представя се за посредник и в продължеие на 6 месеца това разследване върви. Най-накрая правят един документален филм в 4 серии, който се излъчва. Двама от… единия е бил председател на комисия в парламента и още 2-3 доста видни депутати са експонирани, които веднага дават под съд журналиста. И се получаав така, че в хода на делото, това за мен беше абсолютна изненада, защото поне тук в България не сме свикнали на такова, но в хода на делото журналистите не само са оправдани и медията съответно не само оправдана, ами съда намира достатъчно основания да заведе дело срещу уличените политици за това, че те във времето, когато Великобритания е официална страна по това международно ембарго се занимава с износ на такива компоненти, които са забранени.

Водещ: Всъщност имам един спомен, че и българския съд оправдава журналисти, които са съдени за такова разследване, но те бяха английски. В случая Батето.

Огнян Златев: Да. Дайте да не си говорим за случая с един министър от предишното правителство, когато пуснаха репортажа за малолетната проститутка от Варна, когато нейния сводник я продава на журналисти, които се предрешили на търсещи млади момичета за бели робини. И какво се получи – след три дена министъра свика пресконференция, извика всички български журналисти под строй не за да им каже как те са направили също разследване и – да, благодарим на журналистите, че те ни помогнаха, а за да ни обясни как тези журналисти всъщност единия му взели книжката преди 3 години, защото карал пиян и че другия имал някакви прегрешения. Той за 3 дни впрегнал Интерпол, за да получи информация за „криминалното” минало на тези хора, вместо да си зарови главата в земята от срам, че такова нещо се е получило.

Водещ: Как да се разделим с митовете за корупция, какво зависи от журналистите – останете с нас, за да научите след малко.
Как да се разделим с митовете за корупцията, какво зависи от журналистите. Ето днес четем, че Красьо Черничкия имал не тежки ланци, а голяма душа, а пък Георги Велков, магистрата дето си говорел с него много нищо н е бил напрвил. Как да тълкуваме подобни четива?

Евгени Дайнов: Той има още едно много красиво четиво как бъгларския посланик в САЩ, там имаше дандании с изборна секция, отказали … външно министерство прати тука всичките документи…

Водещ: Защото чистачката го била изхвърлила.

Евгени Дайнов: … аз съм невинен, какво общо има с мен, посланика това, че чистачката ги е изхвърлила. Да, това са възмутителни неща и аз се чудя на народния герой Бойко Борисов как смята, че такива дребни провокации ако ги остави, че големите хищници, които го дебнат щеше да го оставят. Пример, въпросния съдия 33 пъти говорил Красьо Черния, отказа да подаде оставка. Въпросния посланик – чистачката изхвърли документа за изборите. Чакай бе, едно от най-строгите… Огнян знае, най-строгите правила изобщо за провеждане на изборен процес е как съхраняваш книжата. Може ли някой да стигне до тях, да ги фалшифицира, пазиш ги с въоръжена охрана, пък има изисквания в стаята, в която се пазят. Чистачката би изхвърлила, не било негова работа на посланика, че чистачката му изхвърлила изборната документация. Това са очевидни … знаете ли какво правят тези в момента, те пробват до къде новата власт е всичката пара в свирката, само говорят решително и дали могат да уволняват хора. Това е класически опит, ако посланика в САЩ българския не бъде уволнен дисциплинарно, ама много бързо, ако на този съдия набеден не му намерят начин и него да уволнят, просто много по-големи, по-мощни и по-добре организирани интереси, на които не им е изгодно България да бъде на много по – европейска, искат тя да си остане азиатска провинция на Русия, както беше до скоро, ще си направят сметката хората, ще опънат едни кадастрони на стената, ще пишат плюсове-минуси на Бойко, къде може да му влезем и как да се върнем так, където си бяхме … 16 република или как се пада там на Русия. И това пак има някаква връзка с въпроса с корупцията. Страхувам се, че започва да тече периода, в който започва да се виждат ограниченията на решителността на новото правителство, започва да се натъква на собствените си ограничения, а от там нататък пътя е само един – да им се направи такава коалиция срещу тях, че да бъдат натикани да минат в отстъпление. А им е рано, те имат работа да вършат, не може да минават в отстъпление толкова рано. За това да уволняват дипломати и съдии. Аз не разбирам какво се пипка, Желева какви ги мисли.

Водещ: А какво да правят журналистите в този период на премерване на сили, защото това е класически пример.

Евгени Дайнов: Да знаят къде е националния интерес. Националния интерес е все пак това правителство да си стигне ограниченията не защото поради глупост се натъква на съпротива, която го спира. А да се стигнат ограниченията на таланта и капацитета да вършат национално полезни неща. Това е работата на журналистите и те наистина имат в… всички живеем еднакво като граждани и журналистите наистина имат и задължения. Едно от тея задължения е да отстояват националния и граждански интерес.

Огнян Златев: Да бъдат съвестта на обществото. Не може една или две медии, един или два вестника да дават възможност на своите журналисти да правят смислени разследевания, а всички останали да казват – това е… защо да си навираме грубо казано таралеж в гащите, защо да се занимаваме с това, дайте ще пишем – сърна в тиква , какво вечеряли и т.н. Това нали е много по-лесно.

Водещ: Тайна вечеря на сърна в тиква. Да.

Огнян Златев: Точно така. това е, което могат д аправят – разследваща журналистика и експониране на всякакви такива случаи на корупция.

Водещ: Кой обаче инвестира в разследвания . кои медии инвестират в разследвания? Само малко.

Огнян Златев: Точно това е, че са само 2. Примерно да кажем. Не може в. "Капитал" да публикува миналата година януари месец разследването за Батко и за Братко и държавата три месеца да се прави, че това нещо не съществува и чак когато се обадиха от Брюксел, тогава започнаха някакви проверки.

Водещ: Това е защото ОЛАФ  чете, за разлика от други.

Огнян Златев: Тука също има хора, които четат, но пък казват – голяма работа. За последните години ако погледнете, по-големите скандали, които излязоха в публичното правителство, те излязоха от медиите. журналистите си вършат работа…

Водещ: Да, но точно в това студио Иван Михалев е казвал, че вече изобщо не му се пише за Батко.

Огнян Златев: Така е, за съжаление.

Водещ: Това е прекия резултат. Така че дори и медиите да искат да инвестират в разследвания, когато на журналистите не им се разследва…

Огнян Златев: Ама не им се разследва защо – защото те виждат, че … те се обезсърчават от това, че … тяхната работа е да покажат, да разследват нещата. Но журналиста не е прокуратура и не е съд. Има очакване от страна и на медиите, пък и на обществото, че в края на краищата тези хора, които са експонирани, пак да си послужа с тоя израз, те ще си получат заслуженото. А те не си получават заслУженото. Нека да има … айде не заплахи или закани, при говорене за разследване и за показване, излагане на показ на всякакви такива нелицеприятни неща, които са се случвали, но дайте да видим и някакви резултати, дайте да видим осъдени, хората това искат.

Водещ: Всъщност една горчива шега е, че журналистите по-скоро могат да дочакат авторски права от ОЛАФ от колкото решение на съда. Да, защото се оказва, че тези неща се четат от онези чиновници, а нашите ги четат за сведение може би или се забавляват с тях.

Евгени Дайнов: Абе има неща, които дори най-активното гражданско общество не може да свърши вместо държавата. Когато държавата се запъне и каже – мен изобщо не ми пука, колкото и активни граждани и медии да имаш пак няма нищо да стане, защото държавата си казва – вие си играйкайте там нещо, пък ние ще се оправим, нашите са сериозни работи. И това сме го виждали. И това сме го виждали преди в България. Слава богу че имаме в случая външния натиск от ЕК. Нали си представяте какво щеше да бъде ако България не беше член на ЕС, ако нямахме ние като граждани външния съюзник, прословутите брюкселски бюрократи, които са нашия най-близък съюзник в момента…

Водещ: И ни е страх да не се изложим пред тях.

Евгени Дайнов: Да, те са наши съюзници и срещу нашите си управляващи, дай боже тези сега май повече имат страха на Брюксел. Но забележете, пак не се получава, граждански искания и някакви медийни искания от долу, заявена воля от Бойко Борисов, двама-трима вицепремиери, по средата обаче стоят една камара хора, които се плезят и на гражданите и на властта и пак няма оправия.

Водещ: Да, и се получават и зони на мълчание, както ги нарича Нели Огнянова.

Евгени Дайнов: Искате ли сега да ви взема малко ролята.

Водещ: Да, заповядайте.

Евгени Дайнов: Така като гледам, както и хиляди други хора, непрекъснато гледаме какво става с медиите и се впечатляваме и не се впечатляваме. Моите разследвания показват, че всъщност последните 7-8 години при пълната деградация на медиите, подчинението на властта, флирт с властта и прочие, държавното радио е единствената медия, която всъщност държи.

Водещ: Тука защото има много тайни места, на които се крие свободното слово. Има си традиции в тая работа. Веднага Обяснявам.

Евгени Дайнов: Нищо подобно. То се крие, ама то като излезе в пиково слушаемо време от Хоризонт и от Христо Ботев значи аз с удоволствие слушам пак държавното радио, както казваше баба ми – радиоточката, с удоволствие слушам радиоточката от няколко години вече. Вие имате опит, който би трябвало да споделите … тоест вие имате добри практики и вие знаете защо и как се спасявате от гибелното изкушение да си играете с властта например. Очевидно е. тоест вие имате какво да кажете. Ако си анализирате собствения оглед, държавното радио имате какво да кажете.

Водещ: Обаче не искаме да изпадаме в ролята на назидателни люде, които се опитват да учат, защото то това е журналистиката – свободата в нея е най-важна. Всеки трябва да си намери своето …

Евгени Дайнов: Добер, да си префасонирам тогава апела. Айде някой, който има парите и времето да анализира българската медийна сцена, да ви анализира държавното радио и да извади изводите. А що аджеба всичките тея простотии не се случват тука.

Водещ: Между другото безспорен успех бяха решенията, които етичната комисия за електронни медии взе за повече независимост на журналистите от службите, защото другата опасна тенденция в нашето общество е журналистите, които са в опасна близост със службите, освен с властта. Тя тази близост винаги е опасна. Това обаче дали е достатъчно или тука трябва да цитираме класиците какво да се прави.

Огнян Златев: Не е достатъчно и аз по принцип минавам за блансиран човек, но в Конкретния случай аз също споделям призива, апела да се отворят абсолютно всички досиета и то не само от един определен период нататък, а от самото начало. Защото ние видяхме…

Водещ: И не на избрани хора, а на всички.

Огнян Златев: Точно това е, всички. Ние видяхме само едн амъчника част от цялата картинка. Действително колкото и да е вече някой може да каже – айде стига толко, 20 години минаха, не свърши ли тая тема. Еми не е свършила. Очевидно тези зависимости продължават, и изкушения. Дайте да ги видим. Ние действителНо трябва абсолютнО да изгребем нещата до дъно, за да стигнем до …

Водещ: Да, защото е мнгоо важно кой говори. Хубаво е да се знае като се казва нещО да се знае кой го казва.

Огнян Златев: А не човек, който до вчера са му дърпани конци, дори вече да се е измъкнал от тази зависимост, макар че това за мен е малко сложно дали можеш веднъж като с ипопаднал да се измъкнеш от там.

Водещ: Но липсва тук решение. Хубаво е това, че етичната комисия излезе със становище. Там имаше много радио хора, които настояваха за това, да не изброявам. Някои станаха и телевизионери. Ето това също е един от начините, за да отговоря на въпроса на проф. Евгени Дайнов. Предишната власт ни затрудняваше с липса на отговори, на сегашната трудно се насмогв да бъде цитирана за многото разкрития. Къде е средата? Къде е златната среда, има ли златна среда?

Огнян Златев: Няма златна среда. Просто на новата власт очевидно и се падна лошия жребий да навакса неща, които за много години са били премълчавани. Така че колкото и да не им се иска на някои хОра ще трябва да слушаме, да слушаме, да слушаме.

Водещ: Кои разкрития са по-добри за едно гражданско общество – тези, които правят журналистите или тези, които изнасят новата власт?

Евгени Дайнов: Е, хората надават, истинските граждани, които имат гражданско битие надават повече ухо на това, което казва властта като разкрито по една много проста причина – всички се надявват, че властта като разкрие някакво безобразие, тя с факта че го разкрива поема негласен ангажимент да го оправи.

Водещ: До тука разликата каква е между еднитеи и другите.

Евгени Дайнов: Между журналистите и властта? Ами ние знаем, че журналистите дори и да поемат ангажимента да оправят някакъв батак – не могат.

Огнян Златев: Те нямат инструментите.

Евгени Дайнов: Докато властта като ти каже нещо, то винаги се поема като някакъв ангажимент. И за това е много добре, че сегашната власт прави разкрития. То не е че измества журналистите, защото всяко тяхно разкритие е дефакто ангажимент да оправят съответните бъкии. Ние сега следаме и чакаме. Но не забравяйте следното. Спомнете си като последното правителство, Станишевото, как живееше от скандал на скандал> ами нали зад всеки такъв скандал..

Водещ: И от мълчание на мълчание.

Евгени Дайнов: Да, зад всеки скандал и зад всяко мълчание нали седи някакъв огромен проблем, който все някога трябва да се реши. Ние сега това виждаме, околичествяването в цифри преобърнато, проблемите Които седяха зад скандалите и зад мълчанието.

Водещ: Обаче виждаме и Красьо Черничкия и неговите хора, които отказват да подаават оставки.

Евгени Дайнов: Е това е вече … да се върнем в началото на разговора. Тука Бойко Борисов като народен юнак Крали Марко трябва да ги прасне по тиквата. Няма начин. Лошите трябва… има фундаментален принцип. Лошите трябва да бъдат бити по главата не само щото са лоши, ами и други като гледат от страни и биха искали да станат лоши да не станат лоши. Казано по научно и професорски.

Водещ: Аз си спомням един много изразителен пример. Медиите се забавляваха преди 2 години с една софийска дупка. Историята на тази дупка беше, че вътре имаше един фотьойл и една гума, за да.. този който седне на фотьойла да си опъне и краката. На следващия ден тази дупка излезе – как да намерим това know-how на гумата с фотьойла в дупката, за да Направим така, че тези хора, хората на черничкия да подадат оставка. Дали е възможно? Как да стимулираме Крали Марко, айде така да го кажем.

Евгени Дайнов: Крали Марко, също известен като Бойко Борисов до тук горе-долу прави няколко правилни неща. Първо продължава да говори в първо лице единствено число, което е добре и ще ви кажа защо. По българската конституция и по практиките вече 20 години ние виждаме, че реалната власт в България е в ръцете на министър-председателя. Това е реалната власт. Тоест той има властовите ресурси и лостове, дори и индиректно да намери начин да се оправи с тия бандити във ВСС и с тия б андити по посолствата и трябва да го направи. Той трябва да намери предавката така че да стигне неговата най-голяма власт в България и до тях. Той и това трябва да прави. Вече никой не му пречи. Властта е в него, реално погледнато. Проблема на доста предишни министър-председатели беше, че бягаха от властта си. И царя и Станишев… царя бягаше от властта на министър-председателя, от нейното пълноценно ползване, Станишев не умееше. Последния, който се опита да използва целия обем на власт за добри дела в България беше Иван Костов, но той се натъкна на една камара препятствия, които не можа да преодолее в края на мандата си, което пак опираше до отказ да ползва власт или до нейното ползване не по предназначение. Извод, теглим чертата отдолу, това което може да поръчаме на Бойко Борисов в това превъплъщение на Крали Марко, породен от българската мечта за някакъв ред, е да упражнява властта на министър-председател в целия и обем. Иначе тези хора, които са се окопали навсякъде и са си нмаправили нерегламентирани взаимоотношения, организации и олигархийки и банди, няма начин да бъдат стреснати освен с упражнението на власт.

Водещ: Ясни ли са взаимоотношенията между PR-и и журналисти, останете с нас, за да научите след малко.
Ясни ли са взаимоотношенията между PR-ите и журналистите. Тази седмица бяха огласени данните от проучване, които обаче бяха прочетени по различен начин. Изгубени в данните или как да коментираме тези разлики, добър ден на Стоян Стоянов, менажер в агенцията, извършила това проучване.

Стоян Стоянов: Добър ден. Здравейте на всички. Аз мисля, че данните, които сме получили от изследването могат да бъдат трактовани доста точно и ясно. Това изследване беше направено със специализирана социологическа агенция, с подкрепата на Нов български университет, тоест и академичната общност. И ние се опитахме да стигнем до абсолютно всички журналисти, на които имаме контакти, на които можем да вземме контакти от техните медии или от наши колеги.

Водещ: По какво се различаваха отговорите на журналистите от тези на блогърите, защото това беше втората част на изследването?

Стоян Стоянов: Да, значи, ние направихме и едно паралелно изледване сред българските блогъри, най-влиятелните български блогъри, контактнахме 65 блогъра. Моите впечатления от разликата между отношението на PR-специалистите и блогърите е, че блогърите са доста по-иновативни. За слушателите трябва да кажем, че някои от блоговете се превръщат в нови медии, те са доста влиятелни, формират мнения, но те не са традиционните медии, които печелят от реклама и които печелят от платено представяне на различни продкути. Тоест много от блогърите, повечето от блогърите искат да получават информация от PR-агенциите, от компаниите, склонни са да я използвта, но след като тя мине през тяхното възприятие. Също така те са склонни да тестват продукти, да опитват нови неща, които компаниите…

Водещ: Каква трябва обаче да е дистанцията между PR агенциите и журналистите, по ваше мнение?

Стоян Стоянов: Значи ние, аз съм работил също и като журналист, работил съм и в държавната администрация, сега работя в PR агенция, ние с журналистите сме партньори, аз това го казвам и на моите студенти в НБУ. Работата на PR специалистите е да изведе интересната информация, да подтикне компанията или нашия клиент да предостави интересна информация, да я обвие по хубав начин и да я предостави на журналистите във вид, който е удобен за използване от тях, ако те искат. Това е доброволен процес.

Водещ: Г-н Златев, каква трябва да е дистанцията при така опакования продукт?

Огнян Златев: При всички положения всеки един имащ себе си добър журналист трябва да се придържа стриктно към някакви професионални правила и да не се поддава на изкушенията, които PR агенциите могат да му предложат за допълнително да подтикне своята аудитория към ползването на даден продукт. Ние имаме също някакви такива емпирични наблюдения върху тези взаимоотношения между PR-и и журналисти, но по-скоро като говорим за специалистите по връзка с обществеността, които работят в държавната администрация. И даже ако ми бъде позволено мога да направя един анонс, че следващия уикенд ще правим едно такова събиране на специалисти по връзки с обществеността от държавната администрация, този път само с една много известна лекторка американска. Преди доста време правихме едно обучение. Първоначално бяхме събрали в едната зала само специалисти по връзки с обществеността от различните държавни министерства и агенции. В другата зала бяха журналисти, които се занимават с отразяване на работата на държавните институции. Те имаха отделни занимания, на последния ден ги събрахме заедно, турихме им един чужденец като абсолютно независим арбитър и ето сега сте тука около тази маса, от една страна както може да се досетите на отделните занимания PR-ите ругаеха журналистите, че им досаждат, че непрекъснато ги гонят с някакви срокове. От друга страна журналистите бяха недоволни от PR-ите защото не им дават информацията каквато им е необходима или във вида, в който им е необходим. Ето и сега тук около тая маса, дайте да видим какво ще направим. И се оказа, че след страшните дебати, дискусии и така нататък, по мнението на чуждестранния експерт, който беше като арбитър се оказа, че всъщност тя беше по-склонна да подкрепи позицията на журналистите, от колкото позицията на PR-ите в този конкретен случай, защото в края на краищата журналиста е този, който повече се грижи за защитата на интереса на обществото.

Водещ: Разчитаме да обучите PR-ите на институциите, макар че тази власт, както сме казвали и друг път поне си вдига телефоните, за разлика от предишната. Но пък за какво да ползваме ние журналистите PR-ите, професоре?

Евгени Дайнов: Кой, аз ли?

Водещ: Да, тука няма други.

Евгени Дайнов: Аз така се заслушах в колегите, които са правили изследване. Аз отдавна не съм правил изследване за тема PR и журналисти. Нямам кой знае какво да кажа освен, че ние, които преподаваме и на PR-и и на такива университети трябва да намерим пътя до това от нас да излязат PR-и, които са сериозно подковани, цивилизовани, които да могат да бъдат и журналисти, ако поискат. Най-вече цивилизовани. И най-вече разбира се нещо много важно, останалите принципи на тази дейност. Най-важния принцип е – никой не е длъжен да ти обръща внимание. Ти се бориш… каква е целта на PR-а – наемаш PR агенция ако искаш някой да ти обърне внимание. И второто нещо, което трябва да успеем да намерим пътя да ги научим така, че истински да го разберат е следното, което властта по принцип никога не разбира. Че ако твоето съобщение не е разбрано от адресата не ти е виновен адресата, виновен си ти, че не си намерил начина, по който твоето съобщение да стигне до адресата. Това от практиката изкарани.

Водещ: Ами г-н Стоянов, да ви питам тогава – кога ще се уеднакви PR-а. Като PR на държанви институции, които ние наричаме за връзки с обществеността и PR агенциите като такива? Има едно разделение, вие казахте, че то е болезнено.

Стоян Стоянов: Аз също така съм и член на Комисията по етика на браншовата организация на PR-ите, Българско дружество за връзки с обществеността. При нас членуват и хора, които са вдържавната администрация, хора които са в частната агенция, аз също имам наблюдения. През последните години, във връзка и с навлизането на нови западни компании, с добро know-how и на икономическия бум, за който споменахме, навлязоха и доста модерни и добри практики в PR агенциите. Ние имаме доста професионални PR агенции, една от международните асоциации на PR е оглавена от българка, което е доста добър успех. За съжаление в държавната администрация последните няколко месеца, особено с новото правителство имаме по различни наши дейности комуникация със PR специалистите. Моето впечатление, че въпреки че повечето от тях са професионалисти, идващи от агенции, медии и от други места, все още те не успяват да дадат най-доброто от себе си, ако мога така да кажа.

Водещ: Всъщност най-доброто от себе си те ще дадат когато проумеят, че връзки с обществеността не значи само връзки с журналисти, ами и с хора.

Стоян Стоянов: Точно така, да.

Водещ: Защото едно гражданско общество има нужда от връзка ..

Стоян Стоянов: Точно така, и с групи от хора, които …

Евгени Дайнов: Публичната дипломация.

Водещ: Да, защото иначе нямайки връзка гражданското общество с институциите се оформят зони на мълчание.

Огнян Златев: Където веднага се появяват зони на крадене. Много мълчат, и то се краде.

Водещ: Естествено. И се появяват и трибуквени групировки и така до края на света. ами благодаря ви за това участие.
Най-големия европейски фестивал за телевизия, радио и нови медии завършва днес в Германия. Какво си казаха директорите на радио програми за култура, добър ден на Пауляна Новакова, директор на програма Христо Ботев.

Пауляна Новакова : Добър ден Ирен, наистина съм щастлива да присъствам на този форум, котйо винаги ме зарежда с идеи, с енергия за нова работа. В момента съм в центъра на Берлин пред онази прословута катедрала, която символизира.. която е оставена разрушена след войнат аи символизира паметта. Паметта, която всъщност се съхранява само чрез културата. Шефовете на културни радиа, които се събират в рамките на този представителен и единствен по рода си форум, за разлика от телевизионната журналистика вече и за нови медии, в рамките на берлинския семит или срещата на върха на мениджърите на радиа с културни радио формации. Вчера приеха една много важна декларация, която гласи, тя е обръщение към всички държави-членове на ЕС за радио и телевизия, много да внимават, защото По време на криза най-лесно се посяга на културата и на културните радиа. но точно по време на криза културата трябва да бъде съхранена, за да има памет. И не само за да има памет, защото тя много трудно се възстановява. Аз го казвам по-поетично, текста е съвсем делови и конкретен, обръщение – да не се посяга на радио програмите с културна информация.просто защото по време на криза и други културни институции могат да б ъдат съкратени, но хората трябва да имат достъп до култура. Това могат да го правят само обществените радио оператори.

Водещ: Ами хубаво звучи тази декларация, дано тя да стане реалност, щом срещата е на такова високо ниво. Благодаря на Пауляна Новакова.

Пауляна Новакова : Хубав ден.

Водещ: Ами толкова беше от нас, остана ми време колкото да ви пожелая хубав ден.
Ако сте в София препоръчваме ви да отидете на Витоша да чистите.

————————————————————

*Стоян Стоянов е Старши Мениджър "Организация на събития" в ПР агенция AMI Communications. Стоянов е член на Комисията по етика на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО) и преподавател в Нов български университет.

**

Проучването „Какво мислят българските журналисти за работата на ПР специалистите?” се провежда за първи път в България. То бe инициирано от ПР агенция AMI Communications и проведено в партньорство с Нов български университет и агенцията за маркетингови проучвания „Арбитраж”.

Проучването е анонимно и е проведено чрез онлайн въпросник в периода от 7 до 27 септември. Проучването е изпратено по електронна поща до над 900 журналисти от национални и регионални медии, от следните ресори бизнес и икономика, здравеопазване, образование, политика, общество, култура и лайфстайл, спорт, криминален и др.

Паралелно с проучването до журналистите бе проведено и Допитване „Българските блогъри за PR практиките".

Повече информация