в. Посредник, Плевен | Иванка ВАТЕВА | 03.08.2010

Никоя власт не обича неудобните въпроси, но работата на журналистите е да ги задават

Тези дни един скандал направи не само гласа, но и името на един журналист по-разпознавяемо. Диана Янкулова – Тренева е родена в Червен бряг. В семейството й няма журналисти, а самата тя като малка виждала бъдещето си, свързано с пианото. Една нощ обаче, прекъснала репетицията и се заслушала в нощния блок на “Хоризонт". Гласът на водещия я омаял. От раз е приета във Факултета по журналистика на Софийския университет и бързо разбира, че има “радиоглас". Не споменава броя на годините в Българското национално радио, но са много.
Това е част от фото-колаж, който от пресцентъра на МВР подарили на Диана преди година, при завръшането й в радиото. Ясна е оценката на колегите за нея, щом е в образа от литографията на Георги Данчов “Свободна България".

- Диана, ти си сред познатите гласове на БНР, но малцина знаят, че си кадър с плевенска “закваска". Сподели основното в професионалната си биография, като започнеш от първите стъпки и стажа в някогашната “Септемврийска победа".

- Ах, много назад ме връщаш!

- Защото се познаваме повече от 20 години и аз знам, а смятам, че е важно да се чуе, че ти не си журналист, който е започнал с една година в пресцентъра на МВР, а дълги години преди това си работила в “Хоризонт", където сега просто се върна.

- Благодаря ти за това припомняне, защото е известно, че ако една неистина се повтаря многократно, тя затъмнява всичко останало. И наистина си спомням, че през лятото на 1988-а като първокурсничка бях назначена като стажант-репортер в тогавашния плевенски вестник “Септемврийска победа", в отдела, в който беше и ти. Така се случи, че образувахме екип от съмишленици и тръгнахме по предприятия, но не да пишем за ударното изпълнение на петилетни планове, а за неща, които вълнуват и тормозят хората.
До ден-днешен си спомням един от първите си репортажи – за най-стария автомобил в Плевен, оказа се “Мерцедес Бенц", изоставен от немските войски след Втората световна война, реновиран и използван от новия си собственик да пренася сено и за други селскостопански дейности. Щом си спомням какво съм писала, значи наистина е било интересно.

- А после?

- По-нататък нещата се случиха като в мечтите ми. Аз съм искала винаги да работя в програма “Хоризонт", защото, слушайки един нощен блок, избрах професията на журналиста, затова учих във Факултета по журналистика, затова специализирах радио, започнах и съм работила единствено в радиото. До онзи момент през 2008 г., когато бях поканена от министър Михаил Миков да се присъединя към Отбора на самоубийците. Много добре си спомням тази фраза.

- Това ли буквално беше изразът или го казваш сега, от разстояние на времето?

- Не, просто така ми представи работата, която трябваше да върша там. Защото е ясно, че някои може и да отиват в политиката с цел облага, издигане, престиж, а хората, които Миков покани в МВР, бяха извикани за работа, чиито трудности и неуспехи бяха предизвестени. И може би затова приех, ако беше толкова гладко и лесно, нямаше да отида. За журналистите беше важно да работят по-спокойно с МВР и аз се чувствах предизвикана да им помогна след всички скандали и истории, които имаше около начина, по който се подаде оставката на Румен Петков. Сега виждам, че съм постъпила глупаво, защото за някои политици това означава край на професионалната кариера. Но се надявам по-голямата част от обществото и от колегията да не мисли така.

- Следиш ли реакциите, четеш ли коментарите във форумите? С какво впечатление оставаш?

- Това се оказва доста тягостна работа. На моменти бях изумена от начина, по който съм възприемана от хората.
Сега разбирам, че много от тях смятат, че аз съм човек, който подхожда да бъде фелдфебел в казарма и да командва войници, явно така им звуча. Категоричността на нещата, които говориш, и на мнението, което имаш, може и така да се възприеме
Като се връщам в професионалната си кариера, виждам, че в различни периоди съм била неудобна и за сини, и за червени, и за всякакви други.

- А не е ли точно това смисълът на журналистиката, нали тя трябва да бъде кучето-пазач на обществото? Защо след 20 години демокрация все по-малко медиите, техните критики и бележки се чуват от политиците и управляващите?

- Може би защото в един период от мандатите онова, което ти нашепват в ухото, представата ти за величие става много по-натрапчива от онова, което виждаш и чуваш от поданиците. Хората, които вземат решенията, не се редят на опашки, не пътуват с градски транспорт, не стъпват на земята. Те възприемат нещата за живота през медиите, а напоследък медиите са се превърнали в хиперболизирано огледало. И те искат да виждат в огледалото отговора на въпроса Кой е най-красив. Затова трудните теми, неудобните въпроси, критиките не са хубаво нещо, не бива да се чуват
Но ние всички знаем как завършват тези разговори. Лошото е, че тук става малко по-рано, обикновено е на билото на мандата, някъде в края на втората година се проявява тази нетърпимост към различното мнение. Сега по-бързо се развива ситуацията. И може би това е само началото.

- Опитът в последните години обаче показва, че който се е изправил срещу медиите е загубил битката. Или ти смяташ, че самите медии са капитулирали и нямат тази сила и тази роля?

- Не мога да кажа, че нямам добро мнение за професията си и за гилдията, защото няма да е честно. Знам, че медиите имат свои собственици, свои бизнес партньори, търговски, а много често и политически интереси. И журналистите в тях не могат да си позволят абсолютно принципно и професионално отношение винаги. Може би тъкмо поради липсата на такива собственици и на цялата върволица от интереси, които това води, последната относително чиста територия за свободен и принципен разговор по темите на обществото остават БНР и БНТ.

Затова концентричните кръгове, които предизвика този случай, ако го наречем атака срещу БНР или Сидеров срещу Янкулова, поставят други въпроси: какъв ще бъде този нов медиен закон, за рекламата ли става дума или за политическия контрол върху началниците на обществените медии, колко да остане територията за публицистика в тях, не е ли по-добре и там да се заселят турските сериали, от които никой политик не страда и с които никоя власт не трябва да отговаря на неудобни въпроси. Всичко това започна с един инцидент, който може би най-бързо ще бъде забравен в шумотевицата.

- Темата всъщност не беше ли изместена в самото предаване “Нещо повече" на 28 юли, по нея или за един вид лично обяснение се обади г-н Сидеров?

- Да, политиците имат това право да изместват темата и често да не отговарят за думите си. А всъщност за тези, които са слушали, и за онези, които не са темата беше за полицейското насилие, в паралел между 2 случая, станали в период от 2 години
Единият е с побоя над евродепутата Димитър Стоянов. Ако прегледате полицейските бюлетини, ще видите, че в съобщението не се казва полицаите виновни ли са или не, упражнили ли са насилие над г-н Стоянов, а че той е осуетил полицейска проверка над две лица, които на митинг са носили опасни предмети – вериги, ножове, нунджако, които не се допускат, защото е опасно. Полицаите са били длъжни да ги изземат и са си свършили работата. Кой кого е бил и ритал, кой кого е заплашвал и ругал е въпрос на прокурорска проверка и доколкото знам, делото е в съдебна фаза. Така че
“Атака" в опозиция говореше за полицейско насилие и показваше синините на Димитър Стоянов в редица предавания. Две години по-късно други полицаи влизат в дома на други хора, които може да са виновни, може и да не са, но не е работа нито на политиците, нито на медиите да определят, има съд. Също има полицейско насилие. Но сега за него говори една друга политическа сила, а “Атака" сигурно не стои така ревностно зад човешките права
Големият разговор е има ли нещо, което да оправдава погазването на правата на хората в демократична държава, та било то и голямата цел преследване на престъпността. И защо 20 години се борихме за тези права, които сега така лесно сме готови да дадем. Кога инцидентът ще се превърне в практика.

- Можем ли ние, журналистите, да накараме политиците да дадат отговор на тези въпроси?

- Аз се озадачих, че разговорът в предаването първо тръгна от личния момент между Волен Сидеров и мен, отиде в голямото “прочистване на радиото" от кадрите на политически сили, които сега не са на власт и пак се върна на личния момент “Янкулова като бивш директор на пресцентъра на МВР", може би защото изведнъж разбра колко ретро звучи “прочистването" през 2010 г. и колко неприемливо.
Дори самата аз не вярвам на 100 процента, но ми се иска да се убеждавам всеки ден, че свободата на словото е една спечелена битка
Не искам да си мисля, че ще дойде поредният партийно назначен началник, който ще затвори студиото на радиото, ще сложи един полицай пред него като през 2001 г. и ще подмени всичко – не само хората, но и въпросите, и темите, звученето. Това се е случвало и ще бъде срамно дежавю за нас.

- Доста песимистично звучиш.

- Ами ако са прави онези, които казват, че чалгализацията в обществото вече е тотална и че ние не искаме да бъдем предпазени от такава зараза
Какво значение имат тези големи въпроси? Наесен ще му мислим дали икономическата политика е била добра, дали е трябвало да се вслушаме повече в своите добронамерени си критици, или ще ни ударят сметките и тогава ще се чудим. Сега е по-добре да се пее “Води ме в близката квартална кръчма".

- Какви изводи направи за себе си, ще промениш ли нещо в работата си?

- Как да се променя?! Това би означавало пълна победа на онези сили, които искат да ни върнат години назад. Аз няма да престана в тази или в друга медия, в която животът ме отведе, да поставян наистина важните и сериозните теми, с истинските въпроси. За дитирамби винаги ще се намерят журналисти, медии, и техните собственици
Та ние съвсем скоро видяхме как буквално за една нощ цели редакции преобръщат редакционната си политика, независимо, че собствениците им са партийно близки до политическите противници на днешните управляващи. Това е възможно, това е лесно, но се прави по други причини. Аз разполагам единствено с професионализма по призвание и по диплома и не смятам, че тази цена си заслужава, за да я плащам. Докато съм действащ журналист, сега в “Хоризонт", аз ще бъда такава. И никоя партия няма да може да каже, че съм “нейното момиче".

Стр. 7

в. Република | Гергана КУЦЕВА | 19.07.2010

В последните две седмици темата за лобизма е една от водещите във вътрешнополитическите новини. Тя беше пусната в медиите от самите политици, които превърнаха "лобизъм" в удобно понятие за дискредитиране на политическите противници. Оказа се, че почти всички закони или техни изменения, обсъждани в последно време са " лобистки" и депутатите масово са " лобисти". А това означава, че масово вземат пари, за да прокарват текстове. Съвсем логично се заговори и за Закон за лобизма. Като негов инициатор председателят на парламента Цецка Цачева вярно отбеляза, в репортаж за "Дарик" от 12 юли, че "честата употреба на понятието извиква потребност от създаването на такъв закон и че в момента няма легално понятие що е то лобизъм и с неговия смисъл се правят различни асоциации". Според нея " особено натежават тези с негативен оттенък, т.е. едва ли не е задължително зад лобизма да се крият частни интереси".
Лошото е, че честата публична употреба на определени понятия без ясна дефиниция девалвира определени ценности. Подобен пример за девалвация на работата на цяла професионална гилдия като публичните комуникатори е честата употреба на PR. Точно както PR в масовото съзнание е домогване до незаслужена и/или измамна публичност, така и лобизъм се приравнява откровено с корупция. С две думи лобизмът се превръща в по-мръсна работа и от PR-a в България. Любопитното е, че иначе и двете съвсем легални дейности биват заклеймени още в зародиш у нас. Проблемът отчасти се корени в самата професионална среда (и в двата случая недооформена и нерядко със съмнителни професионални качества и стандарти), но и в медийните публикации, където двете понятия неизменно присъстват с обратен знак и напоследък се употребяват заедно, т. е. " прави се лобизъм с привлекателна PR опаковка".
В медиите тази седмица имаме няколко примера как различни политици се упражняват в създаването на дефиниция какво е лобизъм. Според Б. Борисов лобизъм е " опит за вмешателство", " натиск", " да защитаваш нечии интереси" ("Панорама", 9 юли по БНТ). Антон Кутев от БСП го дефинира като " реализация на определени интереси", а според Павел Димитров от ГЕРБ "лобизъм – това е нещо много положително, в интерес на гражданите и обществото" ("Тази сутрин", БТВ, 15 юли).
Няма нищо лошо в подобна дискусия, но докато все още няма законови рамки, които да разграничат понятията " лобиране", " клиентелизъм" и " корупция" мисля, че медиите, като арена на този дебат, следва да бъдат по-акуратни към употребата им и да ограничат тенденцията към тяхната взаимозаменяемост.

Стр. 8

APRA Porter Novelli I 27.07.2010

Агенцията ще се бори в две категории за наградите на американското издание PR News

ПР aгенция APRA Porter Novelli е единствената българска компания, достигнала до финал в две от категориите на наградите Platinum PR Awards тази година, които се раздават от PR News – едно от най-уважаваните издания за комуникации в САЩ. Номинациите на агенцията са в категориите „Лансиране на нов продукт“ и „Глобална ПР кампания“, съответно за кампаниите за NESCAFE DOLCE GUSTO на Нестле България и 100 години независимост на Република България. Всички финалисти могат да бъдат видяни на: http://www.prnewsonline.com/awards/platinumpr2010_event-finalists.html 

PR News е седмично издание за комуникации с над 60-годишна история, което се интересува от най-значимите проекти, идеи и хора в ПР бизнеса. Всяка година експерти и екипи от цял свят се състезават за наградите Platinum PR Awards, които тази година ще бъдат раздадени в началото на октомври в хотел Grand Hyatt в Ню Йорк. Сред финалистите в категориите, където са номинациите на българската агенция, са и The Coca Cola-Company, Saab Automobile AB, Intel Corporation Global Communications Group и др. 

APRA Porter Novelli беше единствената българска агенция със статуетка на международния PR конкурс SABRE, проведен по-рано тази година, в категорията „Медийно позициониране“, за съвместен проект със списание National Geographic. Агенцията е сред основателите на Българската асоциация на ПР агенциите /БАПРА/. Клиенти на компанията са HP, Coca-Cola, Нестле България, Санома Блясък България, Майкрософт, Ромпетрол България, Сименс България и много други.

Оригинална публикация

PRESS.dir.bg I 26.07.2010

Конкурс за проекти в сферата на PR и комуникации организира през септември 2010г. Apeiron Academy, акредитиран център на британския институт за PR - the Chartered Institute of PR. Предизвикателството в конкурса е насочено към PR специалисти, които ще бъдат участници във випуск 2010-2011 на квалификационната програма “Diploma in PR” на CIPR. Големият победител ще получи пълна стипендия за обучение в британската квалификационна програма.

в. Стандарт, Weekend | Иваничка ТОДОРОВА | 24.07.2010 

Много харесах виното и храната ви, казва Пол Уелинг, вицепрезидент на Discovery

Пол Уелинг работи за медийния гигант Discovery вече 12 години. Дългата му кариера достига своя връх преди две години, когато е назначен за вицепрезидент на каналите за развиващите се пазари. Отговаря за развитието и растежа на медията в Русия, Украйна, Източна и Южна Европа, Южна Африка, Турция и Близкия Изток. Междувременно ръководи програмните, маркетинговите и пиар дейностите.

- Здравейте, г-н Уелинг. Дискавъри навърши 25, вие сте от 12 години в него. Каква е вашата равносметка?

- Дискавъри е документална медийна компания номер 1 в света, достигаща до над 1,5 милиарда абонати в повече от 180 страни, като дава възможност да се изучава света чрез над 100 световни канала. Това е едно чудесно работно място и поради тази причина аз и много от колегите ми продължаваме да работим в Дискавъри толкова години.

- Успяхте ли да промените вкуса на зрителите?

- Предаванията на Дискавъри повишават нивото на качеството и иновациите в телевизионния бранш. Discovery Channel е показал на света много невероятни неща, както от всекидневния живот, така и от света на необикновеното. Дали това са новаторски изследвания за мумията на Тутанкамон, "Оцеляване на предела" с Беър Грилс или предаване като "Изкривяване на времето", пред нас се разкрива една нова перспектива за живота. Много предавания като "Американски чопър" дефинират реалити жанра и преосмислят научните поредици, както се случи и с "Ловци на митове", което стана хит по света.

- Кой е най-големият телевизионен бич за модерния любознателен зрител?

- Риалити предаванията. По Discovery Channel излъчваме риалити, но то е посветено на истинския живот. Спиращи дъха предавания като "Смъртоносен улов".

- Какво ще може да гледа българката по новия канал, който предстои да пуснете на пазара – TLC?

- TLC ще покрие много широк кръг от теми – сватби, храна, опит в реалния живот, преобразяване и теми като екстремно отслабване и възпитаване на децата. Това е един позитивен и вдъхновяващ канал, а не просто обикновен канал за жените. Сигурен съм, че ще е интересен и за много мъже.

- Въобще възможно ли е да задоволите капризите на жените?

- Нашето изследване показва, че жените са по-сложни личности от мъжете. Те изпълняват редица роли в живота си – да бъдат майки, жени, бизнес дами, домакини, шофьори. Тези заети дами нямат цял свободен ден да гледат телевизия. Затова е необходимо във всеки един момент те да могат да намерят нещо, което да е подходящо на моментното им настроение.

- Кое е най-трудното в пиара на научнопопулярен канал?

- Много канали разчитат на знаменитости, дали от Холивуд или местни лица, което може да доведе медийно отразяване. В Discovery Channel ние изискваме надеждни експерти да водят предаванията, дори да не са знаменитости. Те са автентични и имат страст към това, което правят. Със сигурност това се харесва и на зрителите ни.

- Каква е спецификата на българския пазар, която не сте откривали никъде другаде?

- В България едно от уникалните неща е големият брой различни кабелни и други платени телевизионни канали. В Англия има само два основни играча, докато в България те са повече от 100!

- Кое е любимото предаване на вас и семейството ви?

- "Шефът на тортата", което се излъчва по Discovery Travel and Living – това предаване проследява лудия живот на един пекар, американец от италиански произход, който има собствен магазин за торти заедно с голямото си семейство в Бруклин. Предаването е едно от любимите и на семейството ми.

- С какво разшири кръгозора ви работата за Дискавъри?

- Работейки в Дискавъри се научаваш на нещо ново всеки ден. Днес научих как правилно да се яде скорпион… Въпреки че не смятам да пробвам някой ден! Махаш жилото и гълташ главата първо, в случай че се чудите!

- Изкушавал ли сте се да отидете на някое от местата, което сте видял по каналите ви или пък да потърсите някое от предизвикателствата, за които създавате филми? Кое?

- Веднъж трябваше да прекося една река в северен Куинсланд в Австралия и знаех, че освен за крокодили, трябва да внимавам и за скатове, които обитават дъното на реката. Удивително е какви неща можеш да научиш по Discovery Channel!

- Как разтоварвате от работата?

- Звучи учудващо за някой, който работи в телевизия, но като гледам телевизия. И също така обичам да пътувам.

- Имате ли хоби?

- Да. Много обичам да готвя тайландска храна. Правя я много вкусно.

- Когато обикаляте света за да представяте Дискавъри, кое е първото нещо което ви прави впечатление в една държава?

- Учих архитектура, така че веднага поглеждам за интересни сгради – както съвременни, така и исторически. Но смятам, че най-добрият начин да усетиш града или държавата е да посетиш местния супермаркет или хранителен магазин.

- Какво видяхте в България и мислите ли, че може да се създаде предаване тука, което да намери място в програмата ви?

- София е красив град. Много ми харесаха и храната и виното. Дискавъри снима много от предаванията и филмите си на най-различни места из света. Въпреки че в момента не продуцираме в България, е абсолютно възможно да го направим.

Стр. 15

в. Капитал | 24.07.2010

Досегашният управител на РИ компанията Левена Лазарова остава в ръководството на Оgilvy Group Bulgaria. Чигирева е завършила икономика в Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг и магистратура по икономика във Великотърновския университет. Тя е в Ogilvy от септември 2009 г. като управляващ директор на Ogilvy Action. Преди това е била медия планьор/байър в MindShare (2001 – 2005) и групов директор "Медийно обслужване на клиенти" в същата компания (2005 – 2009).

Стр. 60

ROI Communication I 23.07.2010  

ROI Communication издаде третата книга от поредицата за Toyota – "Талантът на Toyota: Да усъвършенстваме хората си по пътя на Toyota"

На пазара вече може да намерите книгата на Джефри К. Лайкър и Дейвид П. Майер, “Талантът на Toyota: Да усъвършенстваме хората си по пътя на Toyota”, издадена от ROI Communication.

Книгата „Талантът на Toyota” ще ви преведе през строгата методология, която компанията, с неоспоримо глобално влияние, прилага, за да развие индивидуалности вътре в компанията, които да постигат високи резултати в работата си.

Авторите на книгата правят преглед на характерния за Toyota подход за развитието на хора. Акцентират върху значението на създаването на култура в организацията, която да обучава служителите. Дават конкретни примери, необходими за обучението на служителите във всички сфери – от магазините за продажби, през техниците (механиците) до персонала в обслужващите звена. Чрез дадените примери ви показват как да подкрепяте и окуражавате всеки от служителите, за да може той да достигне максималния потенциал, който притежава.

Джефри К. Лайкър и Дейвид П. Майер отправят към читателите съвети, предлагат помощни средства за обучение и реални примери, до които са стигнали след провеждане на изследвания и работа на място в продължение на две десетилетия. Лайкър и Майер ще ви покажат как да извлечете максимума от хората, които живеят с философията на вашата компания и работят заедно за постигането на общите цели.

За Toyota инвестирането в обучението и развитието на хората e основен приоритет, защото в компанията вярват, че изграждането на изключителни служители е едно от най-важните конкуренти предимства на компанията.

За авторите

Джефри К. Лайкър е преподавател по индустриално и операционно инженерство в Университета в Мичигън. Той е съосновател и директор на програмата „ Японски технологии в мениджмънта”. Негови материали за Toyota са публикувани в The Harvard Business Review, Sloan Management Review и други водещи издания.

Дейвид Майер е президент на „Лийн асошиейтс” и е бил Групов лидер в Toyota Motor Manufacturing в продължение на 10 години. Той помага на други организации в много различни индустрии да изучат “Пътят на Toyota”.

За издателя

За изданията и услугите на ROI Communication можете да научите на www.roibg.com

За Контакти:

Вихра Костова
РОЙ Комюникейшън
тел: +359 2/961 59 71
e-mail: vkostova@roibg.com

в. Галерия | Кристина ПАТРАШКОВА | 22.07.2010

Дипломатът постигна своята американска мечта да се снима с българската си фаворитка

Яна Маринова се оказа най-работещата и ангажирана българска актриса, и то в разгара на артреформата.
Във време, когато Вежди слива театри, закрива опери, обединява "Арабеск" с оперетата, съкращава актьори и музиканти звездата от "Стъклен дом" няма и минута отдих.
Вместо да учи репликите си за новите епизоди от сериала и да се съсредоточава върху образа на коварната си героиня Елена, Яна има нова и отговорна задача.
Маринова официално бе представена като първа дама на неуморния щатски посланик Джеймс Уорлик, чийто график напоследък е по-натоварен, отколкото на премиера Борисов и вътрешния министър Цветанов.
Уорлик е навсякъде – той поднася цветя на гроба на Иван Вазов, празнува годишнина от рождението на Левски, следи под лупа газовите ни преговори с Москва, нахлува в кабинета на министър Трайчо Трайков, за да чуе лично от него какво са се договорили с руснаците, случайно се озовава на морето, където Тазпром" и България си извиват ръцете за посредниците на газа.
През останалото време висшият американски дипломат нищи с подбрани журналистически босове прозрачността на медииния пазар в страната, изказва се за знакови дела срещу организираната престъпност, сочи с пръст основните мафи-оти, попържа съдебната система.

Тежката му дума вече ще се чува и в арта

След като Уорлик се яви на церемонията при раздаването на БГ оскарите в компанията на Яна Маринова, той смъмри и кинаджийската гилдия.
Това направи чрез новия си пиар Яна Маринова. Тя препредаде "учудването" на дипломата, че сред номинираните ленти не е заглавието, което особено го е впечатлило – "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" на Стефан Командарев. Същото се отнасяло и за "Източни пиеси" на Камен Калев. Не че филмите не заслужават призове, но все пак нали те се определят от кинаджийско жури, а не от дипломатическа мисия?
В духа на партийните доклади, с които културните министри навремето рапортуваха за свършената работа, Уорлик отсече, че "трябва да се работи за постигането на целите във всички сфери без значение от физическите и финансовите пречки". Защото, "когато един човек работи както трябва, резултатът ще е налице".
За да потвърди думите си, посланикът даде личен пример, като обеща, че ще проговори на български. Отново чрез новата си фаворитка Яна Маринова той съобщи, че ще се появи с роля в "Стъклен дом", чиито перипетии следи с огромен интерес.
Джеймс Уорлик е реализираната мечта на дъщерята на Тодор Живков – Людмила, която през целия си живот се опитваше да докаже, че може да се роди "всестранно развита личност".
Негово превъзходителство е вещ в икономиката, в работата на тайните служби, в журналистическите дела и дори в киното.

Особено вълнуваща е предстоящата му изява на екрана

Отсега в гилдията тръгнаха залози в кожата на кой персонаж ще се напъха дипломатът. Според мнозина той със сигурност ще има общи епизоди с Яна Маринова, към която отправя дискретни, но емоционално наситени погледи, на каквито са способни единствено холивудските асове като Ал Пачино и Робърт де Ниро. Други обаче смятат, че тъкмо героят на Уорлик ще има пръст в очакваното завръщане в сериала на Ламбо, когото останалите герои наивно мислят за мъртъв.
Тази версия засега най-много е допаднала на сценаристите.
Може би защото г-н Уорлик се превръща в най-силния аргумент в подкрепа на реформата, която подхваща Вежди Рашидов.
Предстоящата изява на дипломата в "Стъклен дом" напълно обезсмисля смешния плач на артистите че ще останат на улицата, след като Рашидов слее всичко, за което може да се сети. Както казва посланикът – който работи, резултатът е налице.
И понеже той се труди, ще дебютира в киното ни. Не е изключено след това да го поканят и в театъра.
Пък артистите нека давят мъката си в алкохол, че ще останат без работа.
Надеждата на част от тях е, че могат да се превърнат в пиари на високопоставени дипломати.
Макар че и тази задача не е лесна. Поливалентна личност като Уорлик не може да бъде открита сред колегите му у нас.
А американският дипломат вече си има говорителка. Ефектна, стройна, руса, перспективна.
Жена, която сбъдна американската му мечта – да се снима с българската си фаворитка. Чудото ще се случи през есента.
Това е най-мощната реклама, която е правена за България като филмов рай. Страна, в която камерите заснемат всичко – арести, откриване на светофари, първи копки на магистрали, които все не могат да бъдат завършени, разходки на министри по пазари и площади, футболни и тенис мачове на премиера.
Крайно време беше тази верига да бъде логично затворена и посланиците у нас да станат актьори. Най-подходящият да прокара пионерската пътека, естествено, е Джеймс Уорлик – човекът, без чиято ключова, изненадваща и често буреносна намеса нищо у нас вече не може да се случи.

Стр. 18

БНТ, новини в 18.00 часа | 20.07.2010

Максим Бехар: Честит празник!
Водещ: Благодаря много, ще се постараем новините ни да не са жълти, защото това е темата на нашия разговор.
Максим Бехар: Това е пожелание за много жълти цветя и по-малко жълти новини.
Водещ: Да, защото ще говорим за… разбира се ще стане дума и за жълтите новини, но най-вече за обществената телевизия, за новините на обществената телевизия. И все пак 20 години говорим за обществена телевизия, има ли я?
Максим Бехар: Има я разбира се, журналистиката става все по-честна, все по-почтена, все по-точна, и не защото, да кажем, тези 20 години родиха повече професионалисти, а защото има промяна в комуникациите. Вече не е необходимо да имаш само един телевизор вкъщи и да си го пуснеш и да гледаш това, което ти кажат или това, което ти внушат. Просто самият факт, че има интернет, самият факт, че има социални мрежи ни дава възможността да научаваме различни мнения от различни страни. Няма как журналистиката да не бъде точна, честна и почтена, защото ако днес излъжеш от екрана, утре или след 5 мин. веднага ще те опровергаят някъде другаде.
Водещ: Така е, но успява ли БНТ да мине, да обхване новините от всички гледни точки, да бъде обективна, да създаде това впечатление от зрителя? „По света и у нас” за тези 50 години дали е успял да запази и този авторитет? Обективните новини в България да бъдат в „По света и у нас”.
Максим Бехар: БНТ е много добра телевизия, много професионална телевизия. И не само защото съм студиото на БНТ, бих го казал и в студиото на всяка една друга телевизия, че БНТ за тези 20 години успя да изгради един много добър екип, да удържи професионализма, което не е малко. В същото време да удържи на традициите и да представя едни доста точни, доста почтени новини. Но не може да не съзнаваш, че през следващите 10-15 години тези новини, които сега правите, няма да имат нищо общо с новините, които ще трябва да бъдат правени от различни екипи и от различни други професионалисти.
Водещ: Разбира се. Във времето има развитие. А има и голяма промяна. Струва ми се, че „По света и у нас” успя да запази марката си. Но какво направи отстрани погледнато, какво промени, за да бъде по-близко до зрителите, защото както вече говорихме има конкуренция, има различни медии? И аз си мисля, че за тези години „По света и у нас” доста се промени.
Максим Бехар: Едната промяна на националната телевизия е очевидна. Ето виж, нямаш нужда вече да имаш големи телевизионни екрани, трябва да имаш само това, нещо, което да си носиш със себе си, нещо, с което аз не се разделям от 2 месеца. Тук това е сайтът на националната телевизия, мога да гледам „Новините в 100 секунди”, мога да гледам сегашните новини, мога да гледам и в 20 часа емисията. Телевизията излиза в интернет и БНТ го прави доста интелигентно и доста настъпателно, доста иновативно бих казал. В същото време запази интересните предавания, запази пъстротата на новините, запази спокойния тон рано сутрин. Личи си от агресивната политическа полемика, която според мене я направи още по-обичана и още по-гледаема сутрин. Но ако вие продължавате промените с тези темпове, това ще бъде само в интерес на зрителите. Защото вече няма да имаме нужда от телевизори, за да гледаме телевизия. Показах ти ето това. След 10 години телевизорите, които ние имаме сега вкъщи, големи, малки, каквито и да са, плазмени, ще бъдат излишни. Но освен това телевизията става интерактивна. Ако ние в момента дискутираме, много хора ще могат след 10 години да кажат своето мнение, да се съгласят с мен, с тебе или да не се съгласят, и това може да бъде изписано на екрана.
Водещ: Аз точно това исках… защото става дума за рейтинг, винаги в телевизията рейтингът е определящ. Къде е границата между новините на комерсиалните и тези на обществената телевизия?
Максим Бехар: Виж, не бих сравнявал…
Водещ: И каква е разликата естествено в новините на тези медии?
Максим Бехар: Не бих сравнявал телевизиите, а по-скоро бих сравнявал различните медии. Защото голямата особеност през последните 5 години, която промени нашия свят, е, че сега всеки прави новини. Всеки участва в новините и всеки има достъп до всички новини. И само преди 5 години какво беше нужно, за да бъдеш телевизионен журналист? Да имаш камера, да си завършил журналистика или телевизионно операторство, да имаш съответния ценз, да имаш телевизия. Ами сега в една социална мрежа като Фейсбук и още хиляди, всеки има своята си телевизия, всеки може да каже своите новини. Всеки може да опонира.
Водещ: Точно това исках да подкрепя това изказване, защото тази сутрин в „Денят започва” един мой колега Спас Кьосев каза нещо, което на мен много ми хареса, че докато преди няколко години боговете са били тези, които се показват на екрана и правят новините, сега боговете са тези, които ги гледат. Всъщност толкова много медии има, и трябва да изберат теб.
Максим Бехар: Точно така, тези, които гледат новините, те могат да правят вече новини. И това е огромната разлика. Струва ми се, че в комерсиалните телевизии това начало ще бъде още по-силно положено, защото тези, които правят новини, всъщност първо ще се насочат към комерсиалните телевизии. Винаги ще има разлика между обществената телевизия, и не цитирам само Англия и Франция като пример, и комерсиалните телевизии. Обществената телевизия трябва да отстоява интересите на обществото като цяло, трябва да ги информира нормално, спокойно и интелигентно и трябва да бъде често арбитър в спорове, които се зараждат в обществото, дори и между бизнес организации, дори между самия бизнес. Комерсиалната телевизия няма кака да не заема страната на едни от тези спорещи или на една от тези страни.
Водещ: А в този ред на мисли може ли обществената телевизия да се използва за политически PR например? Имаше един прекрасен американски филм „Да разлаеш кучето”. 
Максим Бехар: Не би трябвало. Доколкото си спомням „Да разлаеш кучетата” беше свързан по-скоро с частна телевизия, но мощна, голяма частна телевизия. Но обществената телевизия наистина трябва да изразява всички възможни гледни точки и да казва на обществото това, което ще се случи след 5 години. Нашето общество в момента има нужда от страшно много вяра, доверие в това, което се случва, трябва да знае, че светът е по-хубав, той наистина е по-хубав. И България е прекрасна страна, една от най-хубавите в света. И ако ние не го осъзнаваме това, ако ние не вярваме, че България може да направим супер европейска държава и обществената телевизия не стои зад тази концепция, всичко ще стане много по-трудно.
Водещ: И след толкова много хубави думи за „По света и у нас” каква е вашата лична оценка по десетобалната система за „По света и у нас”?
Максим Бехар: 8,5, за да оставя все пак 1,5 за бъдещото развитие. Но наистина много висока ми е оценката. Честит празник още веднъж!
Водещ: Благодаря!