в. Новинар | Тихомира МИХАЙЛОВА | 26.02.2011 

Българска реч се чува в ефира през ноември 1929 година

Музика, новини, репортажи. Тези думи веднага изникват в съзнанието на човек, когато стане дума за радиото. Докато пътуваме, докато работим, докато… без радио не можем, или поне по-голямата част от хората.
С времето технологиите се усъвършенстват и след телефона на бял свят идва и първият радиоприемник. Днес музика слушаме не само по радиото, но какво е било положението в стара София в началото на ХХ век. Кога постепенно по вечеринките и баловете столичани са започнали да се любуват на различните музикални произведения от дома си? Кога се появява първото радио у нас?
Само 30 години след като кореняк софиянци се сдобиват с първия телефон, през 20-те години на миналия век в София постепенно започва да се развива и т.нар. радиоразпръскване. Първите радиоприемници се внасят у нас едва през 1924 година от френската компания "Радиола".
За военни нужди обаче радиовръзката у нас се използва от по-рано. Още в далечната 1907 година според договор между българското и руското правителство до варненското село Франга започва работа първият български безжичен телеграф. Връзката между Варна и Севастопол се осъществява с апаратура, доставена от фирмата "Маркони“. През лятото на 1911 година на борда на крайцера "Надежда" започва да работи радиостанция. На 1 май 1912 година влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга.
Но да се върнем на София. Едва през 1927 година се приема първият Закон за радиото у нас. С него се разрешава инсталирането на радиоприемници, но срещу не много висока държавна такса. Само две години по-късно – през втората половина на 1929 година, се слага началото на радиопредаванията. Това става с помощта на построен в Инженерната работилница в София от техника Георги Вълков 60-ватов радиопредавател. Така през последната седмица на ноември столичани за първи път чуват българска реч в радиоефира. Те са посрещнати с думите "Ало, ало, тук е Радио София!". Но по искане на държавата предаванията са преустановени, тъй като над тях липсвал контрол.
Следващата година се създава Съюз на радиолюбителите в България "Родно радио", които използват предавателя на първа инженерна дружина и започва излъчването на редовни предавания през юни 1930 година. Програмата била само няколко часа дневно и се състояла предимно от сказки. За съживяване и разведряване на обстановката в ефира се чувал гласът на някой певец или оркестър. Останалата музика пък се пускала от грамофонни плочи, откъдето звучат предимно народни песни. Ентусиастите от "Родно радио" се помещавали в сграда на улица "Московска" № 19. Преди това там се помещавала банка.
Само няколко години по-късно – през септември 1934 година, с радиопрограма се сдобиват и варненци. Официалното откриване е едва през декември, когато започват да се радват на всекидневни програми. През времето, когато няма варненска програма, се излъчва програмата на "Родно радио" от София, и то предавана по телефонна линия.
1935 година се оказва повратна. През януари цар Борис III подписва указ, с който радиоразпръскването в България става държавна собственост. Така 25 януари става и се отбелязва като ден на БНР и начало на радио София, което остава единственото радио чак до края на 90-те години на миналия век. За ръководител на радио София е назначен Панайот Тодоров (Сирак Скитник). През 1937 г. радио София създава свой камерен оркестър с диригент Марин Големинов, който изпълнява сюити върху български народни песни, специално написани за него. В този период в програмата влизат с участие детските вокални групи на Сия Янакиева и на Парашкев Хаджиев – “Детска радост".
Така постепенно почти всеки втори софиянец се сдобива с радиоприемник. Ето какво пише през 1942 година в списание "Сердика" Матвей Вълев за появата на радиото в София: "Неуверени в новото чудо, първите щастливци си набавяха малки и прости, но безобразно скъпи детекторни радиоприемници, висяха по цели дни със слушалки на ушите над тях и не можеха да ги проумеят. Първите приемници у нас дойдоха като стока, предназначена само за най-заможните. Бяха дни и години, в които всеки собственик на приемник посрещаше непрестанно гости, дошли "да слушат радио".
В края на 1930 година близо 2000 са онези граждани, които плащат в пощата такса, за да слушат радио. През 1941 година абонатите са вече много повече. Колко са обаче онези софиянци, които слушат "на черно" радио, не е ясно.
В края на 1941 година абонатите в София са близо 35 000, а в цялата област надхвърлят 40 000, която бройка е доста внушителна в сравнение с другите областни градове.
Близо 32% от всички български радиоабонати са софиянци.
През 1941 година радиоприемници в България имат предимно чиновниците. По данни на Матвей Вълев близо 39 000 са тези от тях, които са си купили радио. Тези със свободните професии са към 19 000, занаятчиите около 14.091, а земеделците едва 6000. Радио се слуша и в читалищата. Близо 8000 от тях имат радиоприемници в сградите си.
Наред с радиото софиянци се радват и на едно друго откритие. Първите грамофонни апарати се доставят в столицата от Глауер, представител на грамофонната фирма "Гласът на неговия господар". Цената на един грамофон е 60 лв., на плочите – 5-6 лв. Фирма "Пате Маркони" през 1904 година вече има свое представителство в София. Именно тогава те решават да запишат на плоча и български песни. Те викат от Плевен учителя по музика Димитър Попиванов, който по-късно става един от изтъкнатите ни оперни певци. Именно той е този, който изпълнява първата българска записана песен – "Майка Стояна люляла". Първата грамофонна плоча, произведена в България, се появява едва през 30-те години.

Стр. 7

Всички проверени рекламни обекта на тютюневи и алкохолни изделия в София са незаконни, каза за Дарик Иво Пенев от Столичния инспекторат. Днес започна проверка за такива реклами в районите на Средец и Оборище, като за тези елементи няма одобрявани проекти, нито издавани разрешения, защото общинската наредба забранява да се рекламират цигари и алкохол. Ако нарушителите не премахнат доброволно тези елементи до няколко дни, следват административни санкции, които в зависимост от големината на обекта са от 1000 до 5000 лева за физически лица и от 10 000 до 50 000 лева за юридически лица. След това започва принудителен демонтаж. През следващите няколко седмици ще започнат и проверки по фасадите на столичните сгради, каза още Иво Пенев. Той припомни, че гражданите могат да наемат фирма, която да санира жилищната им сграда, срещу правото да постави рекламно скеле върху фасадата й. По думите му обаче са получени редица жалби от домоуправители, които са сключили такива договори, но фирмите дори не са започнали работа по санирането.

www.capital.bg I 19.02.2011

Застиналия в няколко годишно спокойствие радиопазар е на път да се оживи. И то сериозно.

Съветът за електронни медии (СЕМ) обяви конкурс за две ефирни радиочестоти в София и за пет в Силистра. Решенията бяха обнародвани в държавен вестник още през ноември 2010, а през миналата седмица СЕМ припомни на желаещите да участват в обявеното състезание, че вече могат да закупят конкурсни документи в офиса на медийния регулатор. Заявления за участие ще се приемат до 14 март, a самият конкурс е на 1 април. Той е неприсъствен и СЕМ ще трябва да оценява програмни концепции само на хартия, които да отговарят на следното изискване: "програмата да е със специализиран профил, насочена към аудитория от 20- до 45-годишна възраст". Обяснимо интересът към софийския пазар е най-голям. "Мотивите ни за обявяването на конкурсите са описани в решенията. Максимално да се оползотвори свободният честотен ресурс, каквото е и изискването на закона. Едни от водещите критерии при оценяване на кандидатите ще са разнообразие на съдържанието и опит", коментира пред "Капитал" председателят на медийния регулатор Георги Лозанов.
Инфографика

Увеличаване

Конкурс за радио в София не е обявяван вече повече от десет години, но причината не е отсъствие на интерес. Последното състезание за ефир в столицата беше проведено от предшественика на СЕМ, Националният съвет за радио и телевизия в периода 1999 – 2000 г. Честотите за излъчване пък бяха дадени от предшественика на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). Тогава ДКД е дала общо 200 честоти (не само за София). Едва през 2008 г. медийните надзорници приеха план, който предвижда радиолицензиране в три етапа. СЕМ обяви конкурси първо в областните градове, в които такива не са били провеждани изобщо, като Разград, Търговище, Пазарджик, Перник, Ботевград и др. София и Силистра бяха предвидени за третия етап на конкурсите за радиоефир. Учудващо СЕМ спазва плана, който беше начертал. Дойде редът на София и Силистра, като обяснимо интересът към столицата е по-голям заради размера на пазара.
Това, че СЕМ ще провежда конкурс за две ефирни радиостанции, по принцип е хубаво, защото може да даде шанс на нови програми, което да внесе разнообразие на претоварения от музикални формати пазар. Логично е тези две нови медии да засегнат интересите на някои вече съществуващи компании, защото появата им ще направи още по-свирепа конкуренцията на и без това оскъдния пазар на радиореклама (вижте графиката).

Търсене и предлагане

В момента лицензиите за радиодейност в София са общо 30 (виж графиката). След като премине обявеният от СЕМ конкурс, до края на април в софийския ефир има шанс те да станат 32. Едната честота, за която ще се борят кандидатите в конкурса, е освободеният от BBC (91 MHz) ефир, след като СЕМ прекрати лиценза на медията. Другата е честотата на придобилото множество трансформации през годините радио Viva (Ноt FM, К2 – 93,4 MHz), чийто ефирен лиценз по закон е с временно право на излъчване до обявяване на нов конкурс както в момента. В крайна сметка на тази честота в момента излъчва радио Melody. Медиата е част от групата радиостанции на b Media Groupсобственост на американската компания Central European Media Enterprises (СМЕ). Стремежа да си запази честотата на Мelody обяснява и интереса на собствениците на bTV към обявените конкурси за софийския радиоефир. С това интереса на компанията обаче не се изчерпва. bTV е заинтересована и от спечелване на другата честота с да умножат портфолиото си от радиостанции (виж графиката) с медия, която да се основава на програмата на тв канала т.е. 24 часа да излъчва програмата на bTV в радиоефир. Тази практика канала прилага и в момента като на честотите на радио "Алма Матер" излъчва сутрешния блок на медиата. От bTV официално нито потвърдиха, нито отрекоха участието си. Източник на "Капитал" обаче увери, че в четвъртък представител на b Media Group е купил конкурсни документи.

Отсега е ясно, че битката за двете честоти ще е много оспорвана. Участие в конкурса ще вземе един от съсобствениците в "БГ Приватинвест" (компанията собственик на "Труд" и "24 часа") Христо Грозев. Той ще подаде документи в СЕМ от името на радиокомпаниятa в Холандия, в която има собственост – Duch Radio Group (собственик на радио Corp) ."Имам намерение да развием новинарско репортажно радио. Естествено е ако спечелим да използваме и ресурса от новини и коментари на вестниците, които притежаваме в България – "Труд" и "24 часа", каза Грозев. Той единствен официално потвърди участието си в радиоконкурсите.

Стана ясно, че и през компанията си "Пресмаркет" близката до Корпоративна търговска банка "Нова българска медийна група" на Ирена Кръстева също има намерение да участва в конкурса, твърди източникът ни. Това обаче едва ли е окончателният брой на кандидатите за софийския радиоефир.

Светло бъдеще

Интересът към конкурса не е случаен и участието на големи медийни играчи в него също. Вече една година големите телевизионни компании градят мултиканални платформи, които да им гарантират, че в бъдеще ефективно ще използват цифровите честоти, които са си договорили. Въпреки че тенденцията на консолидация на радиобизнеса, започнала през 2002 г., приключи преди поече от три години, възможно е да станем свидетели на ново окрупняване на медийния пазар, при който радио групи да се обединяват с телевизионни, за да оптимизират разходите си и да се възползват от възможностите на цифровите платформи. Другата възможност е вестникарски групи да диверсифицират дейността си и да влязат в радиоефира. При всички положения сигурно е, че за двете честоти в софийския ефир предстои сериозна битка, която ще бъде и сериозен тест за медийния регулатор.

Оригинална публикация

Живейте така, че всеки ден да си струва, казва Ричард Куест.
"Иноваторите" – 24 интервюта за 24 часа. С 24 герои, които "живеят утре". И не спират да ни вдъхновяват. Дарик радио и Zar.bg им дават микрофона. А пръв сред "Иноваторите" е провокативният топжурналист от CNN и водещ на "Quest Means Business" Ричард Куест.

- Как успявате да бъдете иновативен в работата си?

- Това, което винаги се случва 30 минути преди всяко телевизионно предаване, е идването на идея, която мечтаеш да те е осенила 3 часа по-рано. Или по-лошо – идеята идва точно след края на предаването. Това е трудната иновативна мисъл – как да направим така, че обкръжаващата работна среда да стимулира хората да имат страхотни идеи, иновативни идеи, които да осъществим.

- Конкуренти ли са Facebook, безбройните новинарски блогове и Twitter на това, което правите?

- Никакви конкуренти не са. Те са просто допълнение към това, което правим. Ако някой иска да гледа, да види, да дискутира Wikileaks, лихвите на Bank of England или каквото и да било друго, той няма да отиде във Facebook или Twitter. Там ще намери някакви мнения, но не онова детайлно покритие на темата. Бяхме изненадани как Twitter прави революция в новинарския бизнес. Тази услуга ни дава възможност да знаем какво мислят хората. Но нищо повече. Няма как да ни закара по-надалеч – защо мислят така, как би се променило мнението им в бъдеще.

- В CNN сте вече 10 г. Кое все още ви вдъхновява да работите така всеки ден?

- Вдъхновен съм, защото всеки ден не знаеш какво ще се случи. Не знаеш как ще свърши денят. Толкова е просто. През декември миналата година беше така – спомням си, когато се появиха важни разкрития от Wikileaks, когато една сутрин съм в Лондон, след това отивам в Париж да интервюирам френския финансов министър, после Интерпол, на следващия ден заминавам за Тел Авив. Това е и любовта на професията – просто не знаеш какво ще се случи. Естествено, не всеки ден е вълнуващ, но повечето са достатъчно различни.

- Най-трудният ви момент, докато сте били в ефир?

- Може да се случи и тази вечер.

- Вашата амбиция?

- Бих се радвал да интервюирам президента в Овалния кабинет.

- Първият ви въпрос към него?

- "Много е хубаво тук, нали?". Невинаги първият въпрос е най-важният. Принципно можеш да кажеш всичко в лицето на някого, ако го "облечеш" както трябва. И никога не трябва да забравяш, че този, когото интервюираш, няма законово задължение да отговаря на въпросите ти. Мисля, че някои интервюиращи са самовлюбени, мислят се за важни, когато задават своите въпроси.

- Какво става, ако станете приятел с човека, когото интервюирате?

- Много е трудно да кажеш в лицето на някого, че не е прав, че политиката му ще ни вкара в сериозни затруднения, ако току-що сте обядвали заедно. Голяма грешка, която правят политическите журналисти, е, че винаги мислят, че са приятели с политиците. А не са. Можете да бъдете познати, но не и приятели. И нямате никаква работа да бъдете приятели с тях, защото вашата работа е да ги отразявате.

- Какво изниква в съзнанието ви, когато чуете "България". Последни новини, свързани със страната? Името на президента или премиера ни?

- Чудесен въпрос, на който да се вържа! Поставен е така, за да покаже, че не съм подготвен, че не съм наясно с българската политика и ролята на страната в ЕС. Както и всички останали въпроси, възникнали по време на прехода на страната. Да не говорим за българските граждани, които нямат същите права като останалите. О, не, няма да ме хванете тук! Мога да ви усетя от 500 мили!

- Веднъж казахте, че едно от най-големите ви постижения в кариерата е да летите с последния полет на "Конкорд"? Харесвате самолетите толкова много, защо?

- Харесвам ги по ред причини. Основната е, че авиокомпаниите са феноменални икономически машини. Втората е следната – вие можете ли да летите, тази маса може ли да лети? Не. Моето колело не може да лети. Но ако взема това парче метал, засиля го достатъчно бързо по пистата, то ще се отлепи и полети. Това е магия.

- Перфектният ви ден със самолет, перфектната дестинация, любимо летище, предпочитан самолет?

- "Китът", както наричам A380 на Еърбъс, е страхотен, но истинската магия е Джъмбо джетът на Боинг. Перфектната дестинация – да кацам в Ню Йорк или Сидни. Прекрасно е. Особено Сидни, когато самолетът захожда над Операта. Впечатляващо е. Така че бих казал, че най-любимото ми е да се возя на 747, на втория етаж, самолетът да се приземява в Сидни, това е магия.

- Какво беше новогодишното ви обещание?

- Това, което казвам на екипа си – всеки ден трябва да има значение, направете го да има. На този свят сме за много кратко. Правете така, че всеки ден да си струва. Това е най-важното.

Стр. 13

- Г-н Лозанов, какво е медийното отразяване на скандала със СРС-тата? Точните въпроси ли се задават?

- Медиите нямат избор да не участват в това, защото, така или иначе, в тези СРС-та излиза обществено значима информация, свързана с
политици, независимо доколко те са верни или не тези информации. Това трябва да бъде подложено на публичен дебат. Но това е едната страна.
Другата страна е свързана с това, че самото пускане на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, е нещо, свързано с правосъдието. И медиите, както трябва да се интересуват за какво става дума в СРС-тата, така трябва да се интересуват и от престъплението, което е довело до изнасянето на тази информация. В това отношение има дефицит, тук темата се измества. Но няма лошо спрямо интереса към темата. Но има една страна, която е обезпокоителна. Медията започва да се пълни с все повече с информация, събрана по този път. И това да се приема като нещо естествено. Постепенно ще подейства разрушително на медийната тъкан. Защото информацията, събрана по пътя на подслушването, не отговаря на журналистическия стандарт, даже тя го прескача. Така че медиите трябва непременно да се самозащитават, преследвайки пътя на СРС-то.

- Разследването не е достатъчно. Просто едни хора подават тези записи и някои колеги спират до това само да ги отразят.

- Да, така е. Това създава чувството, че медията е в ситуация на употреба. Така се излиза от авторитета, а авторитетът се гарантира от спазването на определени стандарти. Така че дори журналистическият рефлекс към властта е подценен, предварително бламиран, ако не спазваш тези стандарти.

- Но има и вариант тези скандали, новите СРС-та, да не се отразяват.

- Не, категорично, не. Всяка обществено значима информация, от гледна точка на конституционното право, медиите са длъжни да я доставят на аудиторията. Но непременно са длъжни да предоставят и информацията за това по какъв начин първоначалната информация е разпространена, как се защитава правосъдието, кой носи отговорност за това. Медията има щраусова политика от гледна точка на това.

- Преди време френските медии бяха решили да не отразяват изявите на президента Саркози заради медийния му комфорт. Такова нещо у нас как би изглеждало?

- Това са кампании, които са по-скоро демонстрации, отколкото реална информационна стратегия. Аз имах друга идея, и разбира се, бях обвинен в цензура, в какво ли не. Но съм за общи стандарти за отразяване на информация, постигната чрез подслушване. Например, струва ми се възможна следната теза; да не се предоставят записите, а да се информира аудиторията само за това, което е обществено значимо, което засяга политици, техните отношения, засяга престъпления. И всичко друго да не се отразява, т.е. онова, което няма тази пряка връзка. Например, да не се изнася медицинска информация за дадено лице. А самото СРС, самият запис, да се държи в сейфа на медията като доказателство. И медията може да го предостави на специализираните органи, когато й го поискат. Така че това е един възможен подход. Но факт е, че мерки трябва да се възприемат. Иначе много скоро ще бъдем в ситуация, в която голяма част от журналистическата информация да е събрана с нежурналистически методи. Така да се каже, журналистиката ще започне да напуска медийната територия и други методи ще я завземат. А журналистиката трябва да си пази територията в медиите.

- Според вас доколко е редно всяка бивша власт да започне да критикува медиите за това, че са независими. Имам предвид БСП.

- Това винаги е нормална реакция на опозицията. Аз участвам навсякъде, защото моята роля не трябва да се обвързва с един или друг партиен интерес. Но лошото е, че тези форуми много малко водят до реалната полза за развитие на медийната среда и много повече са свързани със собствен партиен интерес. Иначе няма
лошо в това, в крайна сметка ние сме многопартийна система, опозицията трябва да има медиен достъп.

- Това е много дискутиран въпрос, но все пак влияе ли ГЕРБ на медиите?

- Как можем да отговорим така еднозначно. Но аз едно нещо мога да кажа, бил съм в регулатора много пъти и в момента съм. И нито като член на СЕМ, нито като председател сега не съм усетил никакво влияние. Имам доказателства за това, защото обикновено, когато има влияние върху регулатора, това се отразява и на неговите решения. А при нас от доста време няма такъв скандал. Това, което мога да констатирам от собствената си практика е, че днес няма такъв опит за влияние.

- В ГЕРБ имаха идея за закон за чистотата на езика. Като медиен експерт какво е отношението ви към власт, която се намесва в езика?

- Аз винаги съм се опитвал да се предпазя и да не говоря за власт, а за държава. Каква държава е в състояние да се намесва в езика, защото езикът е свързан с общуване между хората. В общуването се създават тези форми. Друг е механизмът, по който се регулира тази система. Не правителството да решава със закон. Няма нищо по-лошо от език, правен със закон.

- Медийният закон кога ще стане факт?

- Стана факт концепцията на този закон, в края на януари внесохме доклада в Министерския съвет като вносител на закона. И сега той ще бъде обсъждан през сайта на МС, ще се проведе една дискусия. Кога точно ще стане, не мога да кажа, но вижте, става дума за закон, който да смени една епоха в регулацията – тази на аналоговото разпръскване с тази на цифровото. Такава генерална промяна не бива да бъде обвързана с някакви конкретни ситуационни и политически прагове. Ако има някакви нужди спешни, аз бих предпочел те да минат като още една поправка на този и без това поправян досега много пъти действащ закон. За да може на спокойствие да изработим един закон за медиите в новия цифров свят. Разбира се, това не бива да се точи много. Аз се надявам до месеци в крайна сметка да има резултат.

- Вие страхувате ли се да не сте подслушван? Нали знаете най-новия виц: Имам няколко пропуснати подслушвания.

- Аз персонално не се притеснявам, но граждански се притеснявам. Подслушването не е масов метод. Това е нещо много рядко, много рисковано от гледна точна на човешките права, трябва да има абсолютна сигурност, че лицето участва в някакво престъпление, и то голямо, за да си позволиш подслушване. Не е като добър ден. И затова аз нямам повод да се притеснявам за себе си. Но ме притеснява едно общество, което започва да свиква с подслушването. Трябва да имаме
чувствителност по тази тема и да не я губим.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Бил е завеждащ-отдел "Теория и критика на фотографията" в списание "Българско фото" – 1983-89 г. Редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 г. Преподава във Факултета по журналистика и масови комуникации, както и в Нов български университет и НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Член на Съюза на българските журналисти. Единственият член на медийния регулаторен орган в България от самото му учредяване. Носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за 2002 г. Шеф на СЕМ е от 2010.

Научна работа
Написал е над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознание-
то. Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Стр. 13

"Дарик" радио търси с конкурс "Най-добрите доктори на България". Борд от специалисти ще оценява гилдията, но на първо място думата ще имат лекуваните.

"Пациентът е най-важен", каза пред "Труд" собственикът на "Дарик" Радосвет Радев и аргументира желанието си да направи конкурса традиционен. "Изненадах се, че лекарите в България са 5000 души. За съжаление има сериозна емиграция на доктори. В медицинските факултети намаляват приемът, но намаляват бройките и на желаещите.
Няма какво да се заблуждаваме. След като направим магистралите, ще видим ужасните неща – демографската криза,остаряващото население. Това в момента ни тормози повече с изпразващите се пенсионни фондове. Но застаряващите нации имат огромни проблеми в здравеопазването. Ние нямаме готовност за тях. Една магистрала можеш да построиш за 3 г., докато един лекар не можеш . Само следването му е 6 г.", завърши Радосвет Радев.
Самите лекари могат да номинират свои колеги. Ще бъде използвана информация и от пациентски организации.

Стр. 24

Идеята за сливането на БНТ и БНР под обща шапка няма да намери реализация в новия медиен закон. Това обяви един от най-големите й привърженици – доц. Георги Лозанов и призна, че я "оставя на трупчета". Шефът на СЕМ е и председател на работната група, която пише проекта. След неколкомесечно обсъждане вчера групата внесе текста в правителството.
Чувствам се виновен, че тествах идеята за обединение и това измести дебата, а големият проблем е за статута на обществените медии, каза вчера Лозанов на дискусия за свободата на медиите, организирана от фондация "Фридрих Еберт" и Коалиция за България. Най-важното сега било да се разпише обществената мисия на БНТ и БНР, оттам щяла да дойде яснотата и за финансирането им. Лозанов препоръча на журналистите да приемат допълнителни норми в етичния кодекс, които да регламентират публикациите, събрани в "нарушение на човешки права". Целта е да се публикува само това, което е в обществен интерес, а не лична информация.
Според евродепутатката Илияна Йотова големият въпрос е защо дискусията за подслушванията не е в гражданското общество.
"Общата реакция на хората е: Аз нямам какво да ям, а вие ме занимавате с глупости. Това е страшно", коментира Йотова. През втората половина на февруари ще има сериозна дискусия в Европарламента във връзка със защитата на човешките права, личните данни и намесата на спецслужбите.
Според лидера на БСП Сергей Станишев медиите в целия ЕС имат проблеми. По думите му властта винаги смята, че е критикувана несправедливо. Българските печатни медии са собственост на хора от бизнеса, които имат други бизнес интереси и това поставя в зависимост журналистите, каза Станишев.

Стр. 2

в. Банкер | 29.01.2011 

Беше модерно преди години в медийните среди да се пита: В Лондон има между 10 и 12 радиостанции. Знаете ли колко са радиата в София? Отговорът се рецитираше и бе – 36. Сравнението с английската столица имаше за цел да накара софийския слушател да се почувства значим и по решение на съдбата по-обогатен откъм ефирни честоти от лондончанина. Така между редовете трябваше да се чете и че няма за какво да се срамуваме от пренаселването с радиа и радийца, както и че количеството е сигурна гаранция за разнообразие. По ирония на съдбата обаче някои радиа геройски загинаха, други се преформатираха, а трети запазиха позициите си. Какво точно се случва в радиоефира след поредните рождени дни на двата информационни лидера “Хоризонт" стана на 40 години на 25 януари, а частното национално “Дарик" на 18 години на 21 януари?

Какви са навиците

на българския слушател (в случая на радио, не на СРСта), обобщиха в свои изследвания две агенции – TV Plan TNS и Market Links. От данните се вижда, че през последните десет години челната позиция е за програма “Хоризонт" на държавното радио. Тя се утвърждава като информационния лидер, независимо че имаше периоди, в които се тресеше от вътрешни бунтове. Поводите за тях беше традиционното несъгласие на радиотружениците от назначените от НСРТ или СЕМ генерални директори. Спомнете си например кри-
зите около казуса “Бориславов", когато на “Драган Цанков" 4 имаше гладни стачки, блокади и т.н. Но въпреки неуредиците “Хоризонт" не отстъпи и категорично държи първата позиция по слушаемост за десетилетието. През 2001-ва програмата има 32,4 на сто от националната аудитория, следвана от “Дарик" с 11% и “Веселина" с 9 на сто. Подредбата се запазва до 2005-а, когато се наблюдават размествания между втория и третия – тогава “Веселина" изпреварва “Дарик" и Топ 3 изглежда така: “Хоризонт" – 26.3%, “Веселина" -10.9%, и “Дарик" – 6.5 процента. Година по-късно ситуацията е същата, но с други параметри – докато “Хоризонт" е с рекордните 40.1 на сто от националната аудитория, то “Веселина" е също с рекорд от
37.3%, а “Дарик" се задоволява с 12.3 на сто. Но 2007-а е доста по-неблагоприятна и тогава стойностите са с пъти по-ниски – “Хоризонт" е с 21.1%, “Веселина" със – 7.95, а “Дарик" със -7.3 процента. Нов играч сред първите трима идва през 2008-а, когато сред аудиторията на 36-54-годишните се настанява “Радио 1". Данните на TV Plan TNS са категорични, че българинът по традиция предпочита информационните радиостанции а чак след това идва ред на музикалните – независимо дали предлагат попфолк или рок. Това обаче не означава, че битката между политематичните и профилираните радиа е заровена в миналото.
Друго изследване, отново на TV Plan TNS от 2009-а, показва, че Z-Rock е най-предпочитаното радио за мъжете между 25 и 45-годишна възраст. Но данните са само за столицата. След категорично рокаджийския радиозвук идва ред на “Дарик", “Витоша", “Радио 1", “Енерджи" и други. “Хоризонт" е на осма позиция, а “Веселина" – на 12-а. Софиянците, които си падат по фолка, наблягат повече на другото радио с такава ориентация като “Вероника", което е на шестата позиция.
На въпроса “Коя радиостанция слушахте вчера?" 6.2 на сто от младите отговарят N-Joy, което го изстрелва на челната позиция измежду 35 радиостанции по среднодневна слушаемост. Става въпрос за аудиторията между 15 и 25-годишна възраст. И N-joy, и Z-Rock са от една и съща медийна група – bTV Radio Group. В нея са още Melody, Jazz FM, PRO FM и Classic FM. Любимите три радиа на софиянци като цяло са “Хоризонт", “Дарик", “Веселина". В началото на изследвания период към тях може да бъде причислено и първото частно радио – FM +, а през последните две-три години – “Радио 1". Какво се слуша в останалите големи градове на страната? “Радио 1" е сред любимите радиостанции напоследък и в Пловдив. Там обаче лидерското място не е фиксирано, както в столицата за “Хоризонт". В града под тепетата държавната програма обикновено заема втората позиция, а през последните две-три години изобщо липсва от Топ 3. Силно присъствие в Пловдив има местното “Ритмо", а отскоро и “БГ Радио" и “Атлантик".
Лидерската битка във Варна е между регионалното поделение на БНР -радио “Варна", и друга местна радиостанция – “Браво". Към пъзела се прибавя и обичайният заподозрян “Хоризонт". В морската ни столица “Веселина" не е сред най-предпочитаните -за десет години тя само два пъти се е нареждала сред първите трима. Но и двете й присъствия са на челните позиции.
Битката между “Хоризонт" и “Веселина" се разиграва от няколко години и за слушателите в Бургас, като двете медии си разменят първите места. Картината обаче там е по-пъстра, тъй като в началото на проучвания период доста почитатели имат FM +, както и “Атлантик". “Дарик" не се среща нито веднъж и в този морски регион сред първите трима, за сметка на “БГ радио", N-Joy, “Радио 1", “Витоша".
Идеята да се правят информационни радиостанции, какъвто беше примерът с несъществуващото вече радио НЕТ, загина. Опитът доказа, че това е твърде скъпо начинание а и че у нас няма място за трета радиомрежа с подобна насоченост. Или че тя няма как да се пребори с “Хоризонт" и “Дарик". Очевидно двете национални информационни радиа са напълно достатъчни в политематичния си профил, независимо от пренаселването на радиопазара. Всъщност, той е пренаселен с музикални радиа, част от които дори нямат собствен облик и трудно можеш да ги разпознаеш. Повечето от тях не само загърбиха собствените си рубрики, които сами създадоха, но по подобен начин се отнасят и към новините – четат сводката от някоя агенция, без да пресяват важните вести. Разбира се, профилът на подобни медии не е информационен, а музикален и затова по-големият им проблем е друг. Едни силно се профилираха – независимо дали в рок музика, чалга или джаз, но по-голямата част са нещо като манджа с грозде – пускат от всичко. Ясно е, че за някои важи принципът – едно студио, един микрофон, един водещ, а дори и да не е така, с такова впечатление остава слушателят.

Суперстранно е само как оцеляват?

Радиото е евтина медия и рекламите в него не са особено скъпи. По данни на Асоциацията на рекламните агенции АРА през 2009-а бюджетите за реклама в радио са били 41.928 млн. лв. и са имали 13% ръст спрямо предишната година. Пикът в този сегмент е през 2005-а, когато има 95% ръст, но конкретно миналата година е била изключително трудна, както бе и за пресата, и за външната реклама, и за телевизиите. Данните още не са обработени, но въпреки това наистина възниква въпросът при положение че от толкова много радиа българинът предпочита едва неколцина, как оцеляват останалите? Както и защо не се сбъднаха прогнозите, че в икономическата криза ще има поне 20-30% фалити на радиостанции? Напротив, те продължават да си излъчват независимо дали някой ги слуша.

Стр. 36

 

Тази вечер от 19 ч БНР връчва годишните награди "Сирак Скитник" на тържествена церемония в Първо студио на БНР Спектакълът е под наслов "Гласове и мелодии, които помним", като освен връчване на статуетките, изработени от Вежди Рашидов, в него ще участват млади групи, които ще представят свои аранжименти на популярни шлагери. Галавечерта ще бъде закрита от специалния гост Лили Иванова, която ще бъде съпровождана от Биг бенда. Какви са стратегическите задачи, част от новата визия на БНР, и как съвременните технологии променят съдържанието? Отговорите преди отчета пред СЕМ от генералния директор Валери Тодоров.

 

Г-н Тодоров, в началото на 76-ата си годишнина БНР продължава да е запазена марка на първото радио – и като история, и като покритие, и като аудитория в чужбина. Каква е новата визия на медията?

 

Навършиха се 75 години от създаването на радиото, но едновременно с това отбелязваме и още годишнини – 50 -ата от създаването на Детския радиохор и половинвековния юбилей на Биг бенда. Считам, че модерната визия на медиите започва от програма "Хоризонт", която навърши четири десетилетия. Това е програмата, която бе създадена навремето като алтернатива на официозните програми и издания: нов формат, с открити телефони, с предавания на живо, с включвания от подвижните радиостанции. Именно "Хоризонт" наложи блоковите предавания, екипната работа, сутрешните предавания. Сутрешният блок въпреки силната конкуренция на телевизията и досега е без силен опонент.

 

Как високите технологии променят съдържанието и комуникацията днес и същността на самата медия?

 

БНР, за разлика от колегите от търговския сектор, излъчва на всички видове честоти – не само на УКВ, където е силната конкуренция, но и на средни, къси, дълги вълни, както и сателитно. Ние сме първата медия, която започна цифрово излъчване в страната през 2008 г. Технологиите са силата, която трябва да пренесе посланието на обществените медии до всички реципиенти на всички възможни платформи за приемане. Така че с реформите, предприети още през 2007 г., ние променихме изцяло политиката за БНР. Сменихме дори логото на радиото, сменихме информационните линии, преминахме към новини на 30 минути. Промените обхванаха всички наши програми и публиката одобри тези решения. Вече са в експлоатация новите студийни комплекси на "Хоризонт" и "Христо Ботев", които са безспорно най-доброто, което съществува в радиотехнологията – и заради новата софтуерна система DALET, и заради възможностите за връзки с новите подвижни радиостанции, които работят с 2 GSM карти, цифрови ISDM връзки и могат да предават от всяка точка на света. Всеки от нашите кореспонденти може да предава от всяка точка от страната и чужбина с осигурена технологична възможност.

 

Ако погледнем още напред, можем ли да очакваме и визуализация на радиопродуктите?

 

В своите ефирни и продуцентски намерения ние вървим към активна визуализация на радиото с поставените уебкамери в студийните комплекси. Вече предаваме с картина в интернет всички по-значими събития, пресконференции, концерти, които излъчваме и по вътрешната видеосистема на радиото. Активно навлязохме в интернет и заложихме на развитие на хибридното радио – съчетаване на широколентовите технологии с аналоговите, което е едно много голямо предимство за нас. От тези дни ние пристъпихме и към електронна продажба на нашите музикални фондове. Подготвяме финансова страница, която ще събере онлайн ресурсите във финансовата област. Голяма част от издателската ни продукция е едновременно в аудио- и видеоформат. За миналата година сме издали 54 диска с документални фондове, радиотеатър, детски предавания.

 

Може ли да бъдат измервани обществената мисия, характер и цели на предаванията и дейностите на БНР?

 

Често се говори от експерти в кавички, че обществената мисия трябва да бъде разделяна на парче. Това е немислимо. Всеки ден в нашите студия има концерти – които се записват успоредно с излъчването в ефир и след това продукцията се издава. Смешно е да се определя на парче кое от нашите предавания е обществено и кое не. Общественият формат е ясен и той дефинира задачи и цели, различни от тези на търговските оператори. В момента сме в преговори със световни фирми за дигитализацията на "Златния фонд". Предстои да пристъпим към дигитализация на архивите и музикалните фондове. Едната от задачите е да се създаде единен електронен архив на музикалните записи в България, като този проект разглеждаме като съвместен с всички продуцентски къщи. Искаме да въведем общи критерии за информацията, която трябва да съпровожда всеки един запис. Другата задача пред нас е да можем да

осигурим широк достъп до тези фондове. Искам да уточня, че цените за достъп се регулират с постановление на правителството и това гарантира ясни и открити правила.

Да очакваме ли още по-голям ръст на рекламните инвестиции?

На 20 януари ние поканихме най-големите ПР и рекламни агенции и представихме огромните възможностите които има БНР – медия с десет 24- часови програми, 3 национални, като едната излъчва на 11 езика за цял свят и на същия брой езика предоставя информация в интернет сайта ни с посещения от над 900 000 души месечно. Ние сме и културна институция с шест музикални състава, които са водещи в страната. Ние неслучайно създадохме Рекламно-издателска къща. За нас рекламата е водещо направление, но основното са обществените ни функции. В момента ние сме програмен, технически, технологичен лидер и е нормално да искаме да осребрим нашето лидерство. Но ние по-скоро искаме да налагаме стандарти в други области – програмното развитие и многообразие, концертната и продуцентската дейност. БНР все пак получава бюджетна субсидия, за да изпълнява обществената си мисия – тази, с която не биха се ангажирали колегите от търговските медии.

Кои са стратегическите задачи пред БНР и с оглед на многото "чужди гласове" в южните територии на страната?

България е страна, която символично граничи със себе си. Покритието на ефира в граничните райони е критично, там звучат много гласове. Те достигат дори до София и в голяма дълбочина навътре в страната. Сред причините е и недостатъчното покритие – законодателят не насърчава търговските оператори да работят в тези гранични области. Затова БНР пое тази функция, без да иска допълнително финансиране за това. За период от година и половина сме пуснали 67 УКВ нови предавателя. Според изискванията на ЕК и Съвета на Европа е недопустимо да има бели петна в радиоефира, до които не достига общественият оператор. Има и друг аспект на проблема. Максималните разширени мощности в УКВ мощности в България са 10 киловата. Всички наши съседи излъчват, дори регионалните медии, от 30 киловата нагоре. Една наша местна радиостанция излъчва с 1 киловат. За каква конкуренция говорим? Не можем да увеличим мощностите си според Женевския план, а само да развием покритието район по район. Това е скъпа и тежка задача, която ние изпълняваме, без да търсим целева субсидия, въпреки че държавата трябва да има национална информационна политика.

Кои са ценностите и златните правила на работа на журналистите, от които не отстъпва медията?

Бързината, обективността, плурализмът на гледните точки, независимостта на журналиста, свободата на словото. Това са стандарти, които БНР и програмите му защитават ежедневно. Радиото мина и през тежка криза, чиито последствия още се чувстват. Тезата за поактивна политическа намеса в обществените формати крие много рискове и опасности. У нас форматът на обществените медии се утвърди. Който твърди обратното, е или сляп, или се опитва да извърши спекулация. Радиото е една от най-директните медии, защото между слушателя и журналиста стои само микрофонът.

Посланията от времето на протестите и защитата на свободата на словото, когато звучеше "Лет ит би"?

Аз самият съм подавал оставка като директор на "Хоризонт", когато прецених, че върху мен се оказва натиск. Смятам, че всеки журналист, който почувства такъв натиск, има правото да заяви и мотивира реакцията си. Иначе БНР все повече се отваря към аудиторията си. Ние разработваме нови профили на БНР в социалните мрежи, с блогове на журналистите, с възможности публиката пряко да им задава въпроси. Подготвяме нов сутрешен блок на програма "Христо Ботев" с една изключително интерактивност, с възможност слушателите да подбират музиката и да задават темите, мненията си, да опонират на събеседниците. Това е съвършено нова ниша, която у нас не бе заета, и смятам, че това е нова цел. Това ще бъде интересна алтернатива на сутрешния блок на "Хоризонт", която досега не бе предложена от нито една от телевизиите.

Каква е спецификата на радиожурналистиката днес и кои са предизвикателствата и опасностите пред журналистите и медията в етичен и професионален план?

Не бива да имаме свръхочаквания към технологиите, защото те не могат да заменят личните качества на журналистите. Когато човек има език, стил, позиция, виждане и спазва всички правила – това е журналистът на деня и на бъдещето. Радиото остава най-бързата и оперативна медия, същевременно в ръцете на журналиста вече има всичко: камера, фотоапарат. Аз смятам, че между радиото и телевизията има тънка, но ясна граница. И тя е в това – дали правите снимано радио или телевизия. Все пак телевизията е друго шоу. Аз мисля, че с новите технологии тя също ще получи нов облик. Няма по-ефективно и по-достъпно средство за бързо и достоверно разпространение на информация от радиото. Затова то ще има много голямо бъдеще, успоредно с аналоговите технологии, които остават уникални. БНР ще продължава да търси своето лице. Осигурили сме техническо и технологично изпреварване и продължаваме да търсим лицето си в една изключително силна конкурентна среда, в която аз разглеждам останалите медии като партньори.

Стр. 15

сп. Тема | 23.01.2011

Господин Тодоров, като директор на БНР доволен ли сте от позицията на програма "Хоризонт", която празнува 40-годишен юбилеи на слушателския пазар?

- Като генерален директор на БНР и бивш директор на "Хоризонт", а най-вече като журналист нямам право да не бъда доволен. 40-годишнината си най-слушаната програма в страната посреща като лидер в радиоефира и на радиопазара. В резултат на реформите, предприети през последните години, "Хоризонт" удвои аудиторията си и днес с 32-38% от слушателите и 19-24% от пазарния дял е неоспорим медиен лидер. Данните са от системни изследвания на "Маркет Линкс", но се потвърждават и от останалите водещи социологически агенции. Като добавим и данните от проучването за останалите ни програми (някои от тях като Радио Благоевград и Радио Варна изпреварват дори "Хоризонт" в регионите си), БНР е безусловно водеща медия в националния ефир с десетте си 24-часови програми и с шестте си музикални формации. Смятам, че това е нормално за най-старата и най-обществената институция 8 страната. За разлика от колегите ние излъчваме не само на УКВ, но и на средни, дълги и къси вълни, сателитно и единствени сред радиостанциите – и цифрово, по технологията DRM. Излъчваме за чужбина на 11 езика и имаме самостоятелни страници на 11 езика 8 нашия корпоративен интернет сайт. Да добавим страниците на всяка от нашите програми и общата лента на новините, 900 хиляди посетители на сайта всеки месец… "Хоризонт" някога беше създадена като алтернатива на официозните издания и програми. Тя взе най-доброто като правила и принципи за работа от водещите тогава западни радиостанции и запази през годините живия език и прякото общуване, независимото поведение и свободата на словото, които и днес са марката на тази програма.

А доволен ли сте от позицията й на рекламния пазар?

- Рекламата не е водещото ни направление. Ние сме обществена медия и много от функциите ни не подлежат на пазарна оценка. Например продуцентските, записващите, издателските, архивните ни дейности. Ние записваме и възпроизвеждаме в ефир чрез издателските си програми всичко най-значимо от културния и обществения живот в страната. Само през изтеклата година сме издали над 50 диска с музика и документални архиви с уникална стойност. Ние имаме двойно по-висок пазарен дял от следващата ни 6 класацията радиостанция, но целта ни не е да осребрим тази позиция. Защото имаме двойно по-голяма дейност като медиен партньор и съорганизатор на най-големите културни, музикални и обществени прояви.

Преди дни пуснахте нови предаватели на БНР по Южното Черноморие, 8 Шумен, Търговище, Трявна. Налагаше ли се?

- По закон сме длъжни да осигурим пряк, открит, безплатен достъп до обществената информация на всеки гражданин на страната на всички платформи за приемане. Това е задължението ни на обществена медия. Знаете, че само преди няколко години съществуваха огромни "бели петна" в приемането на нашите програми. Разбираемо е, че в граничните райони, в слабо населените места търговските оператори нямат интереси. А там ние имаме задължения. Защото и 8 парламента често питат защо в националния ефир се чуват толкова много чужди гласове. При това България е загубила най-много територия сред съседите си. Вече се чуваме от двете страни на границите. "Хоризонт" достигна до 81.06% от населението, а от "Христо Ботев" – 70.04%, след като ние пуснахме за две години 67 собствени УКВ предавателя заедно с увеличаването на мощностите на предаватели на БТК/Виваком и смяната на антените. Това е равносилно на направеното през предишния период от близо 75 години.

Сравненията между БНР и БНТ са неизбежни. Защо държавната телевизия има задължения към телекома, а вие – не, или поне не се чува за такива?

- Ние извършихме навреме необходимите реформи и преструктурирахме разходите си. Значителното понижаване на разходите не идва от механичното съкращаване на хора, а от смяната на техниката, технологиите и организацията на работа. Това показва нашата практика. Защото утре ще имате пари, те пак няма да ви стигат, а няма да имате и кадри. При тези заплати 6 публичния сектор това също е голям проблем. Не е приятно приключение при 10 програми и 6 музикални формации да извадят 10 млн. от бюджета ви. Но не сме хленчили – такава е ситуацията в страната. Разбира се, все пак има предел. Все пак към нас има очаквания, а ние имаме задължения.

Как отбелязвате 40-годишнината?

- Суеверните казват, че 40 дни или години не се честват. Не само заради суеверието, но и заради предстоящото честване на 76-ата годишнина от създаването на първото българско радио ние ще обединим двата празника на 25 януари. Подготвяме концерт под мотото "Гласове и мелодии, които помним". Ще чуете и ще видите в нашето Първо концертно студио стари песни и нови аранжименти, нови гласове и младежки групи от страната. Всичко това под знака на едно голямо име, което ще ни гостува – Лили Иванова, и със съпровода на Бигбенда на БНР, който навърши заедно с Детския радиохор цели 50 години. Както виждате, календарът ни е пълен със знакови годишнини.

Стр. 51