в. Сега | 2010-04-06

Маркетингът през 2010 година ще бъде под знака на електронната поща, търсачките и социалните мрежи. Това са основните тенденции в рекламната индустрия, които откроява френската рекламна асоциация L’IREP. В годишния доклад на организацията за рекламния пазар се посочва, че приходите през м.г. са достигнали невиждано ниски нива, като освен на кризата това се дължи и на електронната революция.
L’IREP съставя списък с 10 най-важни маркетинг стратегии, които ще използват рекламодателите през т.г. Първата все по-отчетлива тенденция, която се наблюдава през последните една-две години и се очаква да се засили през 2010 г., е прехвърлянето на рекламните бюджети към интернет за сметка на останалите медии. 84 на сто от анкетираните инвеститори в рекламния сектор заявяват, че прехвърлянето на рекламата към електронните медии е все по-значимо за рекламната стратегия на предприятията им. Рекламата в интернет е предпочитана, защото там са безбройните потребители, по-евтина е, с измерими резултати, аргументират се рекламодателите.
На второ място агенцията поставя електронната поща като средство за рекламиране. 92 на сто от рекламодателите предвиждат да използват добрия стар имейл през годината, което го изстрелва на първо място сред пособията за интерактивен маркетинг.
Търсачките също остават сред целите пред рекламодателите, но освен традиционните като Google, те все по-често поглеждат и към по-малко известните, които набират скорост. Във Франция никой вече не смее да подцени локалните търсачки като Yandex и Baidu, показват данните на агенцията.
Корпоративните сайтове също ще играят все по-голяма роля в рекламните стратегии на инвеститорите. Като средство за персонализация на фирмите 55% от анкетираните рекламни мениджъри казват, че вече използват корпоративните си сайтове за таргетиране на потребителите си. 21 на сто заявяват, че през т.г. ще включат сайтовете в стратегията си.
Нови канали за комуникация като онлайн игри, микроблогинг, подкастинг предвиждат да използват 84%. Идеята е първо да се опитат и тези канали и след това да се възприемат и като стратегически. Марките захранват и комуникацията в социалните мрежи. Всички рекламодатели планират да засилят присъствието си в тях, за да "разговарят" с потребителите за продуктите си и така да подхранват привързаността към марката. За целта рекламодателите осъзнават все по-голямата нужда от хомогенност на рекламните си стратегии в различните медийни канали.

Стр. 14  

в. Пари | 2010-04-06

Онлайн изданията имат шанс най-бързо да възстановят приходите си

Рекламните разходи на компаниите в САЩ през миналата година са се свили с 12.3% в сравнение с 2008 г, показва проучване на маркетинговата компания Kantar Media. Общо в САЩ през миналата година са били похарчени 125 млрд. USD за реклама.

Развитие

Най-значително намаление е имало в радиорекламата (повече от 20%), следвана от рекламата във вестниците, която се е сринала със 17.4%. Рекламните поръчки за телевизиите са намалели с 9.5%. Единствената област, в която разходите за реклама са нараснали, е бил интернет, твърдят експертите на Kantar Media. Според тяхното проучване през миналата година компаниите зад океана са публикували в мрежата 7.3% повече реклами, отколкото през 2008 г. Най-големите рекламодатели са били Procter&Gamble (2.714 млрд. USD), Verizon Communications (2.238 млрд. USD) и General Motors (2.197 млрд. USD). General Motors е била една от малкото корпорации, чиито разходи за реклама са се увеличили.

Харчове

Общо 10-те най-големи рекламодатели са похарчили през 2009 г. 16,556 млрд. USD, което е със 143 млн. USD по-малко, отколкото година по-рано. Най-силно се е рекламирала автомобилната индустрия, която е изхарчила за реклама 10.977 млрд. USD. В същото време рекламодателите са изразходвали в Русия около 7 млрд. USD, което е с 26% по-малко в сравнение с предходната година.

Стабилност

Една от най-големите рекламни агенции Carat публикува актуализираната си прогноза за развитието и бъдещето на световния рекламен пазар. Според данни от изследването се очаква той през тази и следващата година да се стабилизира. Пазарът ще върви във възходяща посока към увеличаване на приходите, сочат анализатори. Очаква се той да нарасне с 2.9% през тази година и с 4% през 2011 г. Тази прогноза е направена, като се отчитат първоначалните данни от октомври миналата година, когато съществуваха прогнози за увеличаване на рекламния пазар с 1%. Всички медии по първоначални очаквания ще се върнат към ръст на рекламните приходи с изключение на вестниците и списанията. Списанията показват най-лоша динамика. Този сектор се е сринал с 20.2% и възстановяването на предишните равнища се очаква чак към 2011 г.

Увереност

Онлайн изданията показват най-голям и уверен ръст, сочи проучването. Очаква се рекламните приходи в интернет изданията през следващите две години да нараснат в световен мащаб с 10%. Следват ги телевизиите с 6% увеличение на рекламните приходи. При това тенденцията ще се запази и през следващата година.

Стр. 23

в. Пари | Боряна НИКОЛАЕВА | 2010-03-23

Свити бюджети и борба за отстъпки в цените са изпитание за рекламните посредници

Рекламният бизнес в България е един от най-тежко засегнатите сектори от икономическата криза. Пазарът се сви с около 25% през 2009 г. в сравнение с година по-рано. Телевизиите, които традиционно привличат най-много рекламодатели, свалиха рекламните тарифи с 25-30%. Промяна има и от страна на рекламодателите – компаниите се борят за по-ниски цени, по-високата ефективност и отчетност на резултатите от кампаниите. Основен потърпевш от промените, връхлетели сектора, са рекламните и медийните агенции.

Нов избор

Изминалата 2009 може да се нарече годината на конкурсите – тази тенденция се наблюдава и в световен мащаб – рекламодателите организират конкурси с цел намаляване на комисиони и крайни цени, коментира за в. "Пари" Десислава Стоянова, медия директор в агенция "ЗенитОптимедия". В повечето случаи конкурсите не са инициирани заради неудовлетвореност от работата на настоящата агенция, а по-скоро от желание за намаляване на разходите, което в крайна сметка води до влошаване на качеството на нашия продукт. Първо, от чисто финансова гледна точка -по-ниските постъпления
водят до намаляване на инвестициите в обучения на служителите, разширяване на изследванията и внедряването на нови продукти. Второ, екипите се демотивират, защото, колкото и да са работили по дадена стратегия, колкото и добри решения да са намерили, клиентът преценява на база ниво на комисиона и цени в медиите, допълва тя. Все по-често се провеждат конкурси за медийно обслужване, коментира за в. "Пари" Десислава Хамамова, ТВ медия директор в агенция "Пиеро 97". Клиентите, които са в правото си да търсят най-добра цена, започнаха да се допитват до няколко агенции за получаване на условия. Проблемът е, че това става хаотично и нерегламентирано.

Липсващо звено

Тенденцията рекламодателите да се договарят директно с медиите е съществувала винаги, но се засили в условията на криза, коментира Хамамова. Под натиска на борбата за пазарен дял телевизиите са склонни да водят преговори директно с клиентите. При големите национални телевизии обаче закупуването се реализира през медия агенциите независимо от директното договаряне, допълва тя. Не съм сигурна кой стои в основата на тази тенденция – рекламодателите или медиите, коментира Десислава Стоянова. Притеснени от намалените бюджети, някои от медиите са готови да продават с изключително високи нива на отстъпките само за да задържат или привлекат даден рекламодател, допълва тя. От Българската асоциация на рекламодателите (БАР) са на различно мнение – много от компаниите, които са наши членове, не са променяли метода си на работа в скоро време, коментираха за в. "Пари" от асоциацията. Още отпреди кризата много от тях са установили съвместни преговори с медиите заедно със своите медийни агенции. Така агенцията ръководи процеса и компанията рекламодател се включва във финалния етап. Този начин на работа е доказано ефективен за всички страни, показва опитът на нашите членове, допълват от БАР.

Нотка оптимизъм

Най-активните рекламодатели през миналата година и в първите месеци на 2010 г. са компаниите от секторите фармация, козметика, телекомуникации, хранителни стоки и напитки. "Нестле" и "Фикосота синтез" продължават агресивното си поведение, което започнаха през 2009 г., като бележат съответно 14 и 8% ръст на инвестициите през първите два месеца на 2010 г., коментира Десислава Стоянова. "Крафт фуудс" и "Данон" също отбелязват ръст в инвестициите спрямо първите два месеца на 2009 г. съответно с 35 и 14%. Началото на годината е труден период за бранша, казва Десислава Хамамова. Повечето сделки и бюджети са в процес на договаряне, а клиентите са в позиция на изчакване, допълва тя. През март определено се наблюдава съживяване на пазара, коментират за в. "Пари"

Стефан Дьолайе и Йордан Йорданов – управители на "MPG България".

Активизираха се автомобилните производители, които през януари и февруари 2010 г. отчетоха около 50% спад на продажбите. Свои кампании – за потребителски и ипотечни кредити, стартира и банковият сектор. Това също ще допринесе за по-бързото излизане от рецесията на фирмите за продажба на недвижими имоти и строителните компании, допълват шефовете на MPG.

Стр. 22

bTV, Новини в 09.00 часа | 2010-03-31

Нов български университет откри първата по рода си магистърска програма по реклама. Основната идея на програмата е да обучи студентите в правенето на ефективна реклама.
Новата програма по реклама на НБУ е една от малкото в България. Създателите са доказани специалисти и хора от бизнеса.
Петьо Будаков, преподавател в НБУ: Ярък момент е иновацията, а именно тясната връзка между рекламисти, рекламодатели, между рекламни агенции и потребителите. Ние държим да направим студентите съпричастни към целия този процес, а не отстрани, гледайки да коментират.
Вече трета година Павел и Евгени учат спецификата на рекламата и киното. Казват, че най-важното при правенето на една реклама е да е различна от другите. Споделят, че ключът към техния успех е креативното и нестандартно мислене. И двамата обаче са на мнение, че рекламен клип с комедиен сюжет продава повече, но се прави доста по-трудно.
Евгени Тодоров, студент: Една добра реклама не може да накара зрителя да превключи програмата например на телевизора или т. н. Трябва да е динамична, всичко бързо да се развива и за много кратко време, и разбира се, хубавата идея.
Според двамата студенти рекламата има голямо бъдеще, тъй като е специалност, която много студенти предпочитат.

PRESS.dir.bg I 2010-03-30

В края на месец март рекламна агенция А Теам, компания на ВМ Финанс Груп (www.vmfgroup.com), бе приета за асоцииран член на Асоциацията на рекламните агенции в България (АРА България).

А Теам е основана през 1997 г. и към момента обслужва над 30 международни и български марки. Част от клиентите на агенцията са Авенди, Трансимпорт, LG, Красная Линия, Nestle, Девин, Мегле, Картел, Керхер, ПОК „Доверие”, Аркор, Хип.

Услугите, които екипът на А Теам предлага, са: ATL реклама – стратегическо планиране, медия планиране и купуване, криейтив и дизайн, интернет реклама; BTL активности – събитиен мениджмънт, промоции към крайни потребители, мърчандайзинг, програми за създаване на лоялност; изграждане на корпоративна идентичност, уеб дизайн, управление на репутацията и връзки с обществеността, обучения.

„Като асоцииран член на Асоциацията на рекламните агенции, нашият екип ще работи още по-усилено за утвърждаване на високи професионални стандарти и доверие в професията. Личните контакти и сътрудничеството между агенциите в България, както и популяризирането на добрите практики в работата с клиентите, са важни за бъдещето на рекламата и положителната промяна към по-етични отношения в бранша”, коментира г-жа Христина Ванчева, управляващ съдружник на А Теам.

АРА България е независима и доброволна браншова организация, пълноправен член на Европейската асоциация на комуникационните агенции. Асоциацията работи за утвърждаване на рекламната дейност като важна и неотменна сфера в модерната пазарната икономика и за положителния имидж на рекламата сред широката общественост.

За Контакти:

Весела Шишманова, ПР Мениджър, vshishmanova@ateam-bg.com

Оригинална публикация

в. Труд | Соня СПАСОВА, Йорданка ХРИСТОЗОВА-ВАЙС | 2010-03-27

Дълг от 8,2 млн. лв. стана причина тази седмица между частните телевизии и БНТ да избухнат искри. Причината – информация в “Труд", че държавната медия не е плащала от август м. г. за разпространението си в ефир. От Би Ти Ви заявиха, че това е нелоялна конкуренция, а от Нова тв поискаха най-сетне да стане ясно дали БНТ е държавна или търговска телевизия.
Битката за рекламния пазар, който и без това намалява, не е от вчера. Още през януари Асоциацията на радио- и тв операторите поиска рекламата в БНТ да бъде ограничавана с по 5 минути на година и през 2012 г. да бъде забранена изцяло. Тогава тв ефирът трябва да се цифровизира.
От своя страна от БНТ обявиха, че разработват антикризисни мерки, които ще предложат за публично обсъждане. Освен това от телевизията настояват да им се увеличи разрешеното време за реклама. Сега то е до 15 минути на денонощие. За т. г. държавната субсидия за БНТ е малко над 60 млн. лв.
“Труд" реши да провери как се финансират други обществени телевизии. Всяко австрийско семейство с телевизор плаща на обществената ORF по 20-22 евро на месец. Там работят 3703 души. Бюджетът за 2008 г. е бил 886 млн. евро, като 57% от тях са били събрани именно от домакинствата, а една трета – от реклама. Търговските клипчета, които се въртят по ORF1 и ORF2, са по 42 минути на ден. На важни религиозни празници рекламата е забранена. Телевизията вече е пенсионирала 200 души. В Хърватската радиотелевизия, която е с 4 канала, пък се трудят 3450 души. За 2010 г. бюджетът им е 210 млн. евро, съобщи за “Труд" “гласноговорникът" Данго Дружиянич. Там обаче няма държавна субсидия, а 153 млн. евро са събрани от радио- и тв аудиторията. Рекламата е ограничена до… 9 минути на час.

Стр. 18

сп. Мениджър | Антоан ХЛЕБАРОВ | 2010-03-13

Върху всяка площ, реална или виртуална, може да се разположи нашата визия, всяко произвеждащо звук устройство може да предаде нашето аудиопослание

НАЙ-ЕСТЕСТВЕНОТО нещо в условия на затруднена финансово-икономическа обстановка е да се потърсят възможности за обезсилване или намаляване до някакво приемливо ниво на отрицателните й въздействия. Опитът показва обаче, че във всяка една игра, ако играеш за равен или минимална загуба, вероятността да загубиш тежко е много голяма. Както и ако играеш
винаги за победа, шансът за равен е голям, но нищо чудно и да спечелиш. Така е и в играта, наречена маркетинг и реклама.
Тук искам да споделя някои изводи, но не изсмукани от дебелите книги на мастити теоретици, а направени на основата на това, което се случва с нас и около нас всеки ден. В това число и с мен.
Нормално е една рекламна агенция да бъде доста по-разточителна в извън кризисното време, да демонстрира изтънчен артистичен лукс пред клиентите си или да си позволява някои дребни разкоши за своите служители и партньори. Кризата обаче неумолимо подрязва крилете на такова разхищение на ресурсите. Трябваше да дойдат трудни времена, за да стане особено модерна "зелената" линия в бизнеса – рециклиране на консумативите, безхартиен оборот на документи, алтернативни източници на енергия. Това "еко" отношение всъщност е само външното проявление на чиста "еГо" линия на поведение, на точно отчитане и изразходване на и без това кризисно ограничените финансови, материални и информационни ресурси.
В такава обстановка се променя и отношението на клиентите към начина на представяне на обслужващите ги агенции. Наскоро ми припомниха един случай от вътрешнофирмения фолклор. Известният с фанатичното си отношение към разпиляването на фирмени средства форестер Марс, един от братята собственици на мултинационалния гигант Mars Inc., отива за първи път на среща с обслужващата рекламна агенция в Париж. На летището го посреща поръчаната от тях луксозна лимузина. Той оглежда подозрително посрещачите и пита: "За това ли харчите моите пари? Сега разбирам защо цените ви са толкова високи". След което си поръчва такси от стоянката пред летището и казва, че ги чака да обсъдят случая в офиса им. Звучи смешно, но в същото време логично и убедително. Сега все повече клиенти мислят точно по този начин и на потърпевшите изобщо не им е до смях.
Кризата ни накара да погледнем с други очи и на медиите. По-рано беше лесно – телевизия, радио, преса, външна реклама, евентуално интернет… и обикновено дотам. Дори обиграни, с опит и достатъчно бюджет рекламодатели рядко правеха усилия да се занимават и с други възможни медийни канали. Сега, попритиснати от тежката ситуация, те бяха принудени да започнат да се озъртат по-внимателно наоколо. Както и да усложнят своите изисквания към обслужващите ги рекламни и медийни агенции. Оказа се, че днешното развитие на техниката и технологиите и в частност на средствата за масова и междуличностна комуникация вече е създало безбройни възможности за пренасяне на рекламното послание от рекламодателя до крайния потребител. Върху всяка една площ, реална или виртуална, може да се разположи нашата визия, всяко произвеждащо звук устройство може да предаде нашето аудиопослание. Стига да сме открили и оценили тези негови възможности. И колкото по-нови и по-неизползвани са те, толкова по-голяма е вероятността и цените им да са все още ниски.
Под натиска на клиенти с орязани рекламни бюджети в последните няколко месеца с моите колеги "открихме" няколко такива възможности. Всъщност офертите за тях отдавна събираха прах по бюрата ни, но трябваше някой да ни побутне към тях. Основната целева група на един от клиентите ни са шофьорите на автомобили. Оказа се, че за него особено подходяща медия могат да бъдат талоните за паркиране в синята зона. Рекламният контакт на всеки шофьор с карето, отпечатано на лицевата страна на талоните, е стопроцентово гарантиран в момента, в който му се наложи да паркира в центъра на града, да попълни талона си и да го остави в автомобила. Цените на подобна медия за милиони – в прекия смисъл на думата -тиражи се равняват на цената на няколко публикации във вестник или списание. Разбира се, това е ценовото съотношение в момента. Утре, когато и други клиенти открият предимствата й, то със сигурност ще се промени. Подобна медия се оказаха картите и билетите за градския транспорт. Само си представете огромния човешки мравуняк, който всяка сутрин се изсипва с тролеи, трамваи, автобуси или метро от кварталите на София към центъра. И обратно – всяка вечер. През ръцете на всеки един от тях задължително преминава малко парче хартия или пластмаса, толкова малко, че да побере точно едно рекламно каре.
В продължение на случая с шофьорите се замислихме обаче, че голяма част от тях, особено при по-дълъг престой, плащат не с талони, а с SMS-и. И следващата нова медия сама се навря в очите ни. Колко ли би струвало, ако с всеки SMS, потвърждаващ успешното паркиране до едиколко си часа, получателят получава и рекламно съобщение, свързано с личния му автомобил? И дали изобщо е възможна подобна услуга? Оказа се, че мобилните оператори отдавна са подготвили и техническата възможност, че и ценовата оферта към възможните си клиенти. Само че никой досега не беше я използвал и съответно и цените подлежаха на сериозно договаряне в посока надолу.
И пак за същия клиент… статистически по-голямата част от шофьорите са мъже. Какво обичат мъжете? Бира и футбол пред телевизора! Да, но телевизията е също "стара бира" и там цените, особено при излъчване на мачовете, вече достигат крайни стойности. Новата медия се оказаха малките рекламни пана около игралното поле. Само допреди няколко години те представляваха талашитени "тараби" с напечатани върху тях текстове и в краен случай лого на някой рекламодател, в които често се блъскаха футболистите и страничните съдии. След това се превърнаха в "ролери" с няколко сменящи се визии, които през определен период се сменяха с ефекта на отварящи и затварящи се щори за прозорци. Докато в един прекрасен момент те се превърнаха в LED екрани с постоянно подобряваща се екранна резолюция, върху които качеството на изображението вече е съизмеримо с това на рекламните банери в интернет. Сега около терените всъщност имаме един огромен телевизор с дължина от едното флагче за корнер до другото, който непрекъснато е вътре в другия, класическия телевизор. Само от творческите идеи и възможности на рекламните дизайнери зависи какво ще се случва на този телевизор. В някои от последните, не особено успешни мачове на българските отбори в европейските клубни турнири върху тези екрани течеше бясна конкурентна надпревара между рекламодателите, а случващото се върху тях на моменти беше дори по-интересно от случващото се на терена.
Освен при "новите" медии открития може да се направят и в класическите, традиционни медии. Доскоро си мислехме, че единственият начин за реклама в радиото е с аудиоспот. Но когато се налага да търсиш ценово по-оптимални решения за клиентите си, намираш и други възможности. Като например т.нар. RDS (Radio Data System) – онези малки порции цифрова и текстова информация, които се излъчват заедно с основния сигнал на всяка FM радиостанция и се изписват на дисплеите на всеки радиоприемник. Няма начин да не сте обърнали внимание на бягащите надписи, поне когато пускате, спирате или сменяте станциите на радиото в колата. И нищо чудно да не сте запомнили съдържанието им, защото обикновено то е името на станцията, телефон за връзка и… нищо повече. Не беше чудно, че когато попитахме за възможностите за реклама през RDS, много от рекламните отдели на радиата дори
нямаха цени за тази услуга – просто никога преди не бяха я ползвали. А да сте забелязали как се промениха в последните няколко месеца рекламните паузи в телевизиите? По-рано беше лесно и просто – шапка за начало на рекламния блок, поредица от рекламни клипове, затваряща шапка. Този начин на стриктно отделяне на рекламите от останалата телевизионна продукция е вече отдавна остарял. Сега рекламите са навсякъде – в забавните предавания, в спорта, дори там, където по принцип им е забранено – в публицистичните и политическите предавания. Промъкват се като product placement в интериора на студиото, като движещи се анимацийки в надписите на предаванията, като автопромоции на следващи предавания. И дори като реклама в рекламата – спонсорства на самите рекламни паузи. Състезанието по креативност между рекламните отдели на телевизиите и творческите отдели на рекламните агенции, от една страна, и забраните на СЕМ – от друга, продължава с пълна сила.
Кризата постави нови условия и за производството на рекламните форми. Многоцифрените продукционни бюджети останаха сладък спомен от предкризисните времена. Сега, макар често да се цитира старата приказка за триците и лова на маймуни, се налага да се работи точно по този начин.
Разбира се, и тук помагат новите открития и преоткриването на стари, но неизползвани възможности. От производството в много други области отдавна е доказано, че използването на продукти полуфабрикати е многократно по-ефективно от производството по индивидуална поръчка. А защо да не е така и в маркетинговите комуникации?
Така например ще ни се наложи да установим за кой ли път безкрайните възможности на базите със снимки и изображения. И че вместо да командироваме фотографа до някоя приятна дестинация, откъдето ще донесе 200-300 снимки, по-добре ще е да си купим няколко снимки с отлично качество на цени от само две цифри и после дизайнерите да поработят върху тях в офиса. Разбира се, тук остава изкушението "copy-paste без пари", но с развитието на представителствата на големите фотографски бази рискът да те хванат и да си платиш с лихвите нараства бързо.
В продължение на тези мисли пак наскоро открихме, че в Shutterstock например освен снимки се предлагат и видеоматериали. Кратки видеопоредици от кадри с продължителност от 10 секунди до няколко минути на цени, ненадвишаващи 50 долара. Неизчерпаемо богатство за рекламни творци с идеи в главите си. И за намаляване на бюджетите за заснемане на телевизионни клипове. А само телевизионни ли? Не, просто видеоспотове за излъчване в телевизия, в интернет, предавани като MMS съобщения или излъчвани на онези същите LED екрани, за които стана вече дума.
Всъщност такива видеоматериали със сигурност се пазят във всяко видеостудио, останали от заснемането на предишни видеопродукции и неизползвани досега. Може пък точно по време на кризата да им е дошло времето.

Стр. 86-87, 88

в. Дневник | Георги ФИЛИПОВ, Божидар КЪРТУНОВ | 2010-03-24

Компаниите вече търсят по-модерни платформи за промотиране на продуктите си

Кризата промени отношението към спонсорството в спорта. Едни се отказват, други съкращават бюджетите си и преформулират плановете си, а някои просто търсят нови възможности да разширят платформата си. В България някои неща просто не са се случвали или са се случвали твърде рядко и не са използвали пълноценно спонсорството на клубове, федерации или събития. Ситуацията промени това отношение и дори връща някои от компаниите на картата.
Пивоварната "Ариана", част от групата "Загорка" АД, за една година беше загубена за каузата. Дотогава тя участваше като спонсор на българското първенство и като всички останали получаваше правото на рекламни пана. Като допълнителна активност компанията развиваше проекта "Най-красивият гол на кръга", за който феновете можеха да гласуват.
"Ефектът от спонсорството на А група доведе до това, че през 2009 г. просто не спонсорирахме футбола. Статичното присъствие не води до постигане на маркетинговите цели, защото не можем да стигнем до клиента", заяви старши брандмениджърът на "Ариана" Добрин Бакърджиев. Той все пак отчита, че спонсорската програма е дала възможност за разпознаваемост на марката, но не е я е приближила до феновете.
Тази година "Ариана" се връща като спонсор на футбола, но вече на много по-широка платформа. Компанията организира турнира "Аматьори срещу професионалисти", който ще се проведе в десет града от април до юли. Голямата награда е мач между шампиона на аматьорите срещу шампиона на А група. "Според мен това е уникално. Друг никой не дава такава възможност да се изправиш срещу най-добрите български футболисти. Това е много добър начин да използваме партньорството си с БФС", добавя Бакърджиев.
В турнира имат право да се включат отбори от аматьори, играчи, които не са регистрирани в нито една от дивизиите на БФС. Мачовете ще се провеждат на местата, където кварталните отбори играят футбол, а всички участници получават професионални екипи. В маркетингово отношение очакванията са много по-високи от предишната спонсорска програма.
"През 2008 г. получихме видимост. Сега целта е да стигнем директно до консуматора, да станем част от неговия емоционален свят, да сме близо до неговото ежедневие. Ще бъдем там, където хората играят футбол всеки ден", коментира той. Промоцията включва голяма платформа – през телевизионната реклама в два канала, радиорекламата, през специализирания сайт до етикетите на бутилките, които ще промотират турнира.
Идеята наподобява на тази на конкурентната пивоварна "Каменица", която от осем години организира турнира "Каменица фен купа". В нея участие отново взимат аматьорски отбори, а победителят получава като награда възможността да наблюдава мач от чуждо първенство на живо. Компанията обаче не е спонсор на БФС, а от тази година е партньор на Българския олимпийски комитет (БОК).
"Не можем да говорим за конкуренция. Тук не говорим за пивоварната "Каменица". Ние се стараем да развиваме марката "Каменица фен купа" и да доставяме удоволствие на хората. Миналата година участваха около 18 хиляди души. Още от август започват да питат кога ще е следващият турнир", коментира Димо Димов, брандмениджър на "Каменица".
"В днешно време спонсорството не е просто възможност за разполагане на няколко пана на стадиона с логото на компанията. Дори и тези пана могат да комуникират по-активно. Но спонсорството е възможност да се стигне до потенциалните клиенти чрез различни други съпътстващи проекти. Тогава компанията се доближава до крайния потребител и му дава възможност да се възползва от партньорството на компанията с определена федерация", коментира Драгомир Драганов, директор продажби на "Спортфайв", компанията, която притежава маркетинговите права на БФС.
В последните години тази компания се опитва да промени изцяло отношението на спонсорството към футбола, като го обърне от партньорство на приятелска основа към бизнес платформа. "Процесът на взаимно опознаване е многостранен – от една страна, компаниите трябва да променят отношението си към спонсорството, а от друга, федерациите или клубовете да могат да предоставят много повече неща на партньорите си", коментира още Драганов.
Така за "Аматьори срещу професионалисти" едно от лицата на турнира ще бъде националният селекционер Станимир Стоилов. Всички отбори, които имат шанс да станат шампиони, са подписали договор, че ще предоставят своите титулярни играчи за кулминацията на турнира.
Тази практика е развита в Европа от години. Партньорите на ФИФА и УЕФА, освен че получават видимост на стадионите чрез рекламни пана и ВИП пакети с билети, получават още множество възможности да слязат при феновете. На големите първенства те имат запазено място във фен зоните не само като продавачи на услуги и продукти.
Те са там, за да забавляват и общуват с феновете чрез различни игри и промоции. Спонсорите получават шанс да организират различни игри в сайта на УЕФА, за да присъстват непрекъснато пред очите на запалянковците. Така например Sony организира конкурса за най-хубава футболна снимка, PlayStation е спонсор на играта "Фентъзи футбол", а Castrol, спонсор на УЕФА за европейските първенства, поддържа игри, свързани със статистическата информация от футбола.
В България не са много компаниите, които поддържат подобни съпътстващи събития и рядко ги комуникират толкова масирано. Букмейкърската фирма "Еврофутбол" развиваше игра с цел да се вкара гол или кош от центъра срещу парична награда на почивката на съответния мач – футболен или баскетболен. Тази пролет обаче провеждането на играта беше разредена.
"Проектът изпълни маркетинговите задачи. Ние продължаваме да го развиваме, но по-рядко, само на определени мачове, защото имаме намаление на бюджета за подобни прояви, но сме абсолютно доволни от резултатите", коментира Елица Иванова, директор "Връзки с обществеността" на "Еврофутбол". Освен че се провежда на почивката на спортното събитие, играта получава и телевизионно покритие от съответната излъчваща телевизия.
От "Пени маркет", които наскоро станаха спонсори на Българската федерация по волейбол, отговориха, че все още нямат готовност със съпътстващи проекти. "Обмисляли сме активности с участието на волейболистите, но все още нямаме нищо конкретно", заяви Мирослава Георгиева, маркетинг директор на "Пени маркет".
Кризата също оказа своето влияние върху начина на мислене за развитието на спонсорските програми. Сега компаниите са много по-предпазливи в харченето на средства за неефективни проекти. "Кризата ни накара да преобърнем мисленето си за това какво и как го правим – 30% е тежестта на това какво правим, а вече 70% е как го правим. Затова повече внимание се отделя на организацията и изпълнението на проекта", коментира още Бакърджиев от "Ариана".
***
"Мтел" е на път да спре турнира по шахмат
Вчера се очакваше "Мтел" да обяви окончателно решението си, че ще се откаже да спонсорира шестия шахматен турнир "Мтел мастърс". Той няма да се проведе тази година заради оттеглянето на генералния спонсор и липсата на време за намирането на нов. Компанията за телекомуникационни услуги беше една от малкото, които имаха свои спортни турнири в страната с участие на професионалисти от световен мащаб.
От компанията няма да финансират турнира, защото според тях мачът за световната корона между Веселин Топалов и Вишванатан Ананд, който ще се проведе от 21 април до 10 май, ще отнеме от интереса към "Мтел мастърс". Досега мобилният оператор даваше по 400 хил. евро на турнира, като маркетинговият ефект се изчислява на около 2.5-3 млн. евро. "Това е най-успешното състезание, на което "Мтел" е спонсор", коментира главният организатор на "Мтел мастърс" Силвио Данаилов пред "Дневник" преди около две седмици. От "Мтел" обясниха, че компанията може да се включи като спонсор на мача Топалов – Ананд, а догодина да продължи да финансира "Мтел мастърс".

Стр. 11

www.dnevnik.bg | 2010-03-16 | 12:16:22

"Нетният рекламен пазар през 2009 г. е бил 390 млн. лв., цената на рекламата в медиите е паднала с около 20-35%, цената на услугите на рекламните агенции е надолу с около 40%. А прогнозата за 2010 година е рекламният пазар да спадне с около 7-10%, но е възможно и да се запази на нивото от 2009 г."
Това беше лаконичното обобщение на изминалата рекламна година на Красимир Гергов, председател на Асоциацията на рекламните агенции (АРА), който по традиция откри 14-ия рекламен форум в НДК.
По-подробен анализ на случилото се на рекламния пазар през 2009 г. направи управителят на медийна агенция Piero 97 Иво Цеков. "Не можем да говорим за преразпределение на бюджетите в различните медии. Телевизията има лек спад, но запазва силните си позиции, като повече от 60% от инвестициите на рекламодателите се насочват към нея", коментира Цеков.
Той обясни, че цифрите, които цитира, се базират както на данните на агенцията за маркетингови изследвания TNS/TV Plan, така и на техни собствени проучвания за пазара.
Иво Цеков отчете, че козметичните и хранителни компании и производителите на напитки са увеличили рекламните си бюджети, за сметка на телекомуникациите и фармацевтиката, които бележат спад. Той отбеляза ръстът на инвестициите на Nestle, Fikosota Syntez и L’Oreal, които са успели да увеличат пазарните си дялове заради смелата си рекламна политика.
Според изпълнителния директор на Piero 97 една от тенденциите, маркирала пазара през изминалата година, е непрекъснатото провеждане на конкурси за избор на рекламна агенция, които са били използвани като инструмент за намаляване на цените на обслужване на самите рекламни агенции. "На европейско ниво картината е подобна", коментира Иво Цеков, но добави, че там бизнесът има механизми, чрез които да се справя с тези чувствителни въпроси. "Има отпаднали агенции от пазара, но нямаме точни данни за това", каза още Цеков и това изречение предизвика нервен смях в залата.
Управителят на агенция Piero 97 определи пазарното поведение на печатните медии в кризата като паника. Въпреки че намалението на бюджетите се е оказало по-голямо от предвижданото, вестниците и списанията са увеличили своите официални тарифи съответно с 5 и 10%. "Отчетеният спад в рекламата в преса в брутни стойности е 7%, но в нетни стойности той е около 38%", обясни Иво Цеков. По думите му липсата на прозрачност по отношение на тиражите в печатните медии, натискът на рекламодателите за директно договаряне с медиите, както и практиката на безплатни публикации под формата на бонуси и извънтарифните споразумение, ще влошат качеството на рекламата и ще доведат до срив на пазара, който ще отнеме повече време за възстановяване.
Иво Цеков обърна внимание, че и очакваният бум на рекламата в интернет всъщност не се е случил. Ако през 2008 г. онлайн рекламата е имала 76% ръст на брутните обеми спрямо 2007, то през 2009г. той е бил само 4% спрямо 2008. "В началото на миналата година прогнозите за интернет бяха увеличение между 20 и 40% в резултат на преливане на бюджети от други канали, но заложените цели не бяха изпълнени и направените инвестиции не се изплатиха", коментира той. По оценка на Piero 97 брутните инвестиции в интернет реклама през 2009 са били 33.4 млн.лева. Традиционно активните онлайн рекламодатели са свили бюджетите си с около 20%, но са се появили по-малки рекламодатели, които в известна степен са компенсирали спада.
Като тенденции в интернет рекламата, Иво Цеков отбеляза разширеното навлизане на козметични, фармацвтични и хранителни компании онлайн, както и че онлайн медиите не са се поддали на масовото обезценяване на рекламния продукт и не са намалили цените си.
Управителят на Piero 97 обясни, че все още е трудно да се направи прогноза за развитието на рекламния пазар през 2010 година, тъй като през януари и февруари все още се уточняват цени и бюджети, а и рекламодателите все още чакат приключването на финансовата година в края на март. "За да не звуча прекалено черногледо и мрачно, ще ви кажа, че през март определено се наблюдава съживяване на пазара, но дотук мога да спра да давам оценки", обобщи Иво Цеков, но призна, че секторът медии и реклама е на трето място сред най-зле ударените индустрии от рецесията след недвижимите имоти и автмобилните производители.

Оригинална публикация

www.investor.bg | Десислава ПОПОВА I 2010-03-16 

Общият нетен рекламен пазар у нас през 2009 г. възлиза на 390 млн. лв., съобщи при откриването на 14-ия рекламен форум на Асоциацията на рекламните агенции (АРА) днес нейният председател Красимир Гергов. Това представлява спад от 24,8% спрямо нивото от предходната година, което беше 518,80 млн. лв.
В най-лошия случай тази година се очаква спад на пазара от 7-10%, като е възможно той да се задържи и около тази стойност, прогнозира Гергов.
Нетните разходи за реклама на човек от населението у нас през миналата година са намалели до 52,44 лв. спрямо 68,88 лв. през 2008 г., а брутните са се понижили от 157,74 лв. на човек през 2008 г. до 136,31 лв. за миналата година, сочат данни, представени от Иво Цеков от Пиеро 97 на базата на данни от НСИ и изчисления на агенцията.
Ръст успява да отбележи пазарът на интернет реклама, макар и той да се забавя спрямо предходните години и да е по-слаб от очакванията в началото на 2009 г. При интернет рекламата през 2009 г. е отбелязан ръст на брутните обеми от 4% спрямо предходната година, след като през 2008 г. беше постигнато увеличение от 76%, а през 2007 – от 50%, сочат данните на Пиеро 97. В началото на 2009 г. прогнозата беше за ръст от 20-40%, но това не се случи, коментира Цеков.
Брутната сума на рекламните инвестиции в интернет през 2009 г. се оценява на 33,44 млн. лв.
Навлизането на голям брой малки рекламодатели в интернет компенсира донякъде спада при големите, коментира още Цеков.
По думите му досега през 2010 г. изглежда кризата е още тук, въпреки че след доста слаби януари и февруари март се очертава като по-успешен. Някои очакват тази година ръст на интернет пазара от 10-20%, каза Цеков, но не уточни чия е прогнозата.
През 2009 г. интернет формира 3,2% от рекламния пазар.
При телевизионната реклама отчетеният от TV Plan/TNS спад на брутните стойности е 20%, но прогнозният реален спад на нетните стойност е 28%, съобщи още Цеков. Годината премина под знака на конкурсите за рекламни агенции, които твърде често са се ползвали като инструмент за намаляване на цените, коментира Цеков. Има отпаднали агенции от пазара, но данни за тях не са налични, допълни той.
При пресата отчетеният спад на брутните стойности е 7%, а прогнозната стойност за нетните стойности е понижение от 38%.
При радио рекламата при брутните стойности е отчетен ръст от 28%, но реалният спад на нетните се оценява на 37%.
При външната реклама спадът на рекламните бюджети е 32%, а заетостта на рекламните съоръжения е паднала от 75-80% през 2008 г. до 57-60% през 2009 г., съобщи още Цеков.

Оригинална публикация