Българските медии в чужбина искат секция към СБЖ

www.24chasa.bg I 23.10.2014г. 

Участниците в десетата световна среща на българските медии се снимат за спомен. СНИМКИ: БТА

Една от големите причини да сме на стотно място в световната класация за свобода на словото, е, че ние, представителите на българските медии, няма къде да направим големия дебат за тях и се отказахме от него.

С тази тъжна констатация генералният директор на БТА Максим Минчев закри десетата световна среща на българските медии.

Кметът на Цариброд Небойша Иванов и шефът на БТА Максим Минчев поставят цветя пред паметника на Васил Левски в града.

 

Затова участниците в нея, дошли в Цариброд, Сърбия, от 22 страни, отправиха апел към Съюза на българските журналисти (СБЖ) да бъде създадена секция за българските медии в чужбина. Както и да бъда възроден самият съюз, който е без председател, откакто преди 3 г. почина шефът му Милен Вълков.

Именно заради този голям дебат за българските медии световните им срещи, превърнали се в традиционни, трябва да продължат.

Един от най-големите проблеми за емигрантските ни медии се оказа финансирането. В Хърватия обаче нямат такива притеснения. Там държавата финансира изцяло българско списание, чийто екип списва 4 броя годишно и ги разпространява безплатно.

Чехия е признала българите за национално малцинство. Затова и тамошното Министерство на културата им отпуска средства чрез проекти. Двете български списания там – “Роден глас” и “Българи”, трябва сами да финансират 30% от разходите.

Медиите в повечето държави обаче се конкурират на пазарен принцип и разчитат на продажби и реклами. Те страдат и от друг проблем – “копипейст” журналистиката

Тя заема все по-застрашителни размери и се превръща в тумор – така Иван Петрински от в. “Български новини” (Гърция и Кипър) описа проблема с кражбата на интелектуален труд в медиите.

Всички участници в срещата се обединиха около мнението, че тази журналистика процъфтява в интернет сайтовете и краде от всички.

Много от тях не само не цитират първоизточника, но доукрасяват информацията и често я дописват с измислици. “Това вече хвърля кал по нашия авторитет”, смята Петрински.

“Ако в България имаше журналистическа камара, която да изключва провинилия се и той повече да не може да упражнява професията, нещата с интелектуалните кражби може и да се променят”, смята Георги Лозанов, шеф на СЕМ. Според него в перспектива интернет ще стане обект на регулация. Дотогава обаче може да действат принципите на саморегулацията, като санкциите се прилагат през професионалните гилдии на солидарност.

Разбира се, такава гилдия засега не съществува. Обществената нагласа е, че интернет е зона на пълна свобода, обяснява Лозанов. На тази територия много силно се обезценява интелектуалният продукт.

Той обаче има силно проявление в списание “Българи”, което се издава в Чехия. Именно затова националният дарителски фонд “1300 години България” го награди с грамота и 1500 лв. за най-добра българска медия в чужбина. Миналогодишната носителка на приза Светла Кьосева, която издава в Унгария списание “Хемус”, покани световната среща да гостува в Будапеща. Има обаче още 5 покани, завърши многозначително Максим Минчев.

 

Оригинална публикация 

 

 

България падна с 20 места за две години в класацията по свобода на медиите

www.24chasa.bg I 21.10.2014г. 

България отново отбелязва тенденция на спад в класацията на "Репортери без граници" за свободата на медиите, която обхваща 180 държави. През 2014-та България се намира на 100-тната позиция в изследването.

През 2013 година България е била на 87-мо място, а през 2012-та на 80-то, което означава, че за две години сме загубили 20 позиции в класацията за свобода на словото.

Тази година по-свободни медии от тези в България, според изследването на "Репортери без граници", са държави като Косово, Мозамбик, Албания, Замбия, Бутан, Кувейт и Сенегал.

Миналата година Мадагаскар е била само една позиция под България по свобода на словото, докато сега африканската държава ни изпреварва с цели 19 позиции.

На първите места отново са страните от миналата година – първа е Финландия, втора Холандия и трета Норвегия. Топ 5 оформят Люксембург и Андора.

Държавите членки на ЕС стават все по разпръснати в класацията, отбелязват "Репортери без граници", като това отдават на икономическата криза и популизма.

За тези проблеми най-добри примери са Гърция и Унгария, които съответно са с 14 и 7 места надолу в класацията в сравнение с 2013-та година.

Вижте целия доклад тук

 

 

 

Оригинална публикация 

 

Прокуратурата проверява “Капитал” заради фирма, свързвана с Пеевски

www.mediapool.bg I 19.08.2014 г. 
 

Снимка: БГНЕС

Софийска районна прокуратура (СРП) е разпоредила проверка срещу управляващия редактор на седмичника "Капитал" Алексей Лазаров и редактора на вестника Николай Стоянов.
Поводът е сигнал подаден от изпълнителния директор на свързаната с Делян Пеевски фирма "Водстрой 98" Момчил Борисов, който иска да се провери дали не са извършени престъпления срещу републиката и обществения ред и спокойствието на гражданите, съобщи изданието във вторник.

Директорът на "Водстрой 98" е цитирал> публикация във вестника от 27 юни, озаглавена "Паниката е по-голяма от проблема" и посветена на организираните сривове в Корпоративна търговска банка (КТБ) и Първа инвестиционна банка (ПИБ).

Той твърди, че въпросната публикация всявала паника, изхождайки от логиката, че щом в нея се казва, че "Водстрой 98" (която той посочва като най-голямата строителна фирма в България) си е изтеглила парите от Първа инвестиционна банка, значи журналистите призовават хората да последват примера й и също да си изтеглят парите.

Според информацията на изданието първоначално сигналът срещу Лазаров и Стоянов е подаден до Софийска градска прокуратура, която го е изпратила по компетентност до Софийската районна прокуратура. Прокурор Румяна Стоянова приема, че има достатъчно данни да разпореди проверка и указва на СДВР да "да бъдат извършени необходимите процесуално-следствени действия" и "да се снемат обяснения от посочените в сигнала лица".

"Изключително странно е, че по разпоредба, която е създадена за наказване на фалшива тревога – фалшиви обаждания на 112 и т.н. , прокуратурата прави рязко завой и тълкувайки разширително закона го превръща в средство за санкциониране на критични публикации", коментира пред "Капитал" адвокат Александър Кашъмов, който представлява журналистите. По думите му "това е доста опасно за свободата на словото и е свидетелство, че липсва последователност и интегритет в българската правосъдна система, така че тя да не бъде използвана за неоснователно накърняване на основни човешки права".

Няколко часа след публикуването на информацията за проверката срещу двамата журналисти, от пресцентъра на държавното обвинение разпространиха нещо като опровержение, в което признават, че те са привикани в полицията по разпореждане на СРП, но отричат на СДВР да са давани указания за разследване на престъпление срещу републиката.

"На 14.07.2014 г. в СРП е постъпил препратен от СГП по компетентност сигнал от Момчил Борисов Борисов. С писмено разпореждане от 31.07.2014 г. прокурор при СРП е изпратил сигнала до СДВР за извършване на проверка на основание чл. 145, ал.1, т.3 от ЗСВ единствено с указание да се проведат необходимите действия за изясняване на фактическата обстановка. Предоставен е 60-дневен срок. В писмото на СРП не се съдържат указания да се разследва противодържавно престъпление по чл. 107 от НК, нито да се призовават за разпит представители на средствата за масова информация", обясняватт от прокуратурата.

В съобщението си до медиите държавното обвинение дори вметва твърдението, че "фактите и личните оценките, описани в статията, са поднесени манипулативно, което е характерно за публикуваните материали от издателската група "Икономедия" АД", без обаче да посочи пример в тази посока. Не става ясно и каква е причината прокуратурата да се ангажира официално с подобни оценки при положение, че подобни анализи на пресата на влизат в правомощията й.

Този подход в работата с медиите не е новост за ръководството на държавното обвинение. Преди малко повече от година журналистът от Mediapool Борис Митов бе привикан за обяснения и заплашен с образуване на дело за разпространяване на държавна тайна, след като отказа да разкрие пред разследващите откъде се е сдобил с факсимилета от вече разсекретени искания за СРС-та по делото срещу Николай Цонев, Петър Сантиров и Тенчо Попов. В крайна сметка проверката бе прекратена заради липса на данни за престъпление, но едва след случаят се превърна в обществен скандал.

Компанията "Водстрой 98" е считана за собственост на депутата от ДПС Делян Пеевски, макар че никъде в регистрите такава обвързаност няма. Нейната дъщерна фирма "Промишлено строителство холдинг" първоначално фигурираше в консорциума, избран да строи българското трасе на "Южен поток". Бившият министър на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев заяви на 8 август, че тази фирма, както и други, за които се смята, че са на Пеевски, са извадени от консорциума, с което на практика призна наличието на такава обвързаност. Твърдението, че "Водстрой 98" е на Пеевски, бе изказано и от собственика на КТБ Цветан Василев, който преди време коментира, че марионетки на Пеевски като собственика на фирмата Иван Мирински разпределят всички строителни проекти в България. 

 

Оригинална публикация 

Предизвикателство към самите себе си

www.sbj-bg.eu I 14.03.2014

Така е озаглавено обръщението на президента на Европейската федерация на журналистите Могенс Блихер Берегард по повод предстоящата във Виена международна журналистическа конференция. 

 Лидери на журналистически синдикати и съюзи в Европа ще се съберат във Виена на 19-20 март, за да обсъдят как да се противопоставим на мерките за строги икономии, които убиват нашата професия. Предстои ни да вземем важни решения. Можем или да се предадем, или да приемем предизвикателството, като се опълчим на тези мерки с нови идеи и единство. Мисля, че именно второто е начинът да вървим напред. 
 
Ние и всички европейски граждани имаме нужда от висококачествена журналистика с разнообразие на източниците. Виждаме обаче как мерките за строги икономии се отразиха върху журналистиката през последните 5 г. Журналистите са изправени пред повече несигурност, а навлизането на нови технологии промени начина, по който правим журналистика. Но журналистите могат да се справят с тези трудности, като отправят предизвикателство към самите себе си. Независимата журналистика е крайъгълен камък на демокрацията. Нейната защита не може да бъде работа само на правителствата и на медийните собственици.
 
Ние, журналистите, също имаме задължението да изиграем нашата роля. А тази роля е ключова – да създадем основа, в която да вирее медийният плурализъм, но също да има и прилични условия на труд за нашите колеги.
 
Тези две неща са неотделими. Само на такава основа ние можем да възстановим доверието и качеството на журналистиката, с която някога се гордеехме. 
 
На конференцията във Виена ние ще фокусираме дискусията върху това как да постигнем тези цели. Бъдещето на журналистиката може да спечели от едно ново поколение журналисти, които прегръщат новите технологии и нови начини на мислене и правене на журналистика.
 
Трябва да открием нови възможности и да ги използваме в наша полза, за да дадем отпор на заплахите, пред които се изправяме. 
 
Имаме амбицията да бъдем движеща сила на бъдещето на журналистиката чрез нови идеи за финансиране и правене на журналистика, чрез укрепване на нашите журналистически съюзи и привличане на млади членове в тях, които ще бъдат бъдещите лидери на нашите съюзи. 
 
И накрая, но не на последно място, ние трябва да бъдем в услуга на нашите колеги на свободна практика и да ги подкрепим, за да успяват на своето поприще. Иновациите в журналистиката вървят ръка за ръка с новите бизнес модели. Журналистите на свободна пратктика трябва да бъдат движеща сила на новите бизнес модели, помагащи създаването на повече работни места, по-голяма гъвкавост и повече сигурност в бъдещето на журналистиката. 
 
Могенс Блихер Берегард
президент на Европейската федерация на журналистите

БНР показва свободата в картини на ученици

www.sbj-bg.eu I 06.03.2014
 
 Изложба на 30 картини на ученици от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров“ по проект „Европа за мен“ могат да бъдат видени в мраморното фоайе на Българското национално радио до края на март. Те са от конкурса „Моята европейска идея“, финансиран от Главна дирекция „Комуникация“ на Европейския парламент.
 
Експозицията беше открита от програмният директор на БНР Иво Тодоров, който припомни на учениците от , че първият директор на радиото Сирак Скитник също е художник и колко е важно да следваш мечтите си. Генералният директор на БНР Радослав Янкулов пък увери учениците, че както винаги досега радиото ще подкрепя младите дарования в живота, изкуството и любовта.
 
Художниците на творбите, класирани на първите две места, вече бяха на посещение в Брюксел. Зорница Пулева и Дейвид Тадеси са впечатлени от архитектурата на града. „Исках да покажа възможността на свободния европейски човек да пътува. Свободата за мен, а и за повечето от нас, е основната ни представа за права и гражданство в Европа“, обясни идеята си Зорница. И в нейната рисунка, и в платното на Дейвид, има движещи се влакове.
 
Божидара Йонова, чиито колаж ще бъде превърнат в специалното лого на медийната информационна кампания на Българското национално радио за предстоящите европейски избори на 25 май.
 
„Тези творби са избрани след вътрешен конкурс в училището, в който участваха близо сто работи на ученици от 10 и 11 клас“, каза директорът на НУИИ Чавдар Вълов.
 
Проектът „Европа за мен“ ще продължи до края на тази година, обясни координаторът Симеон Белев от Радио София – БНР. Предстои информационна кампания какво представлява Европейският парламент. С нея ще се цели да се повиши избирателната активност за изборите за ЕП. БНР ще направи две предавания със студия. Едното ще е от Брюксел, а другото от последната сесия на сегашния ЕП от Страсбург.
 
снимка: БНР
 

 

АЕЖ оценява като катастрофална свободата на словото в България

www.komentator.bg I 14.02.2014

Асоциацията на европейските журналисти (АЕЖ) разпространи своя позиция във връзка с годишната класация на „Репортери без граница” за свободата на словото в България. В документа се прави анализ на ситуацията у нас, като освен това се настоява държавните институции да разследват търговията с влияние.

 
Предлагаме ви пълният текст на декларацията на АЕЖ, получена на редакционната ни поща.
 
МОЖЕ ЛИ ДА БЪДЕ ПОДОБРЕНА СИТУАЦИЯТА СЪС СВОБОДАТА НА СЛОВОТО В БЪЛГАРИЯ?
 
Неправомерният икономически и политически натиск върху журналистите е придобил размерите на епидемия, а търговията с влияние се е превърнала в основен бизнес за много медии, показват проучванията на Асоциацията на европейските журналисти-България. Тези наблюдения се потвърждават и от годишната класация на Репортери без граници, която доказва, че усещането на журналистите е за все по-намаляваща свобода на словото в България. Тази ситуация отрежда катастрофалната стотна позиция в света, която е недопустима за страна-членка на ЕС. Вероятно положението би могло да бъде подобрено, но за целта са необходими спешни действия от всички засегнати страни.
 
РАЗСЛЕДВАНЕ НА ТЪРГОВИЯТА С ВЛИЯНИЕ
 
Настояваме държавните институции да поемат своята част от отговорността за прекратяване на тези тенденции. След безпрецедентните самопризнания от тази седмица на депутата Делян Пеевски, че притежава медии и че те са били използвани за т.нар. “чадър” над определени лица, главният прокурор е длъжен да поиска имунитета както на самия Пеевски, така и на другия замесен в скандала депутат – Цветан Цветанов. Трябва да бъде проведено разследване на данните, че чрез въпросните медии е извършвано корупционното престъпление търговия с влияние. Необходимо е да се изясни в замяна на какво е осигуряван този “медиен чадър”, дали има данни за взимане на подкуп или за изнудване и шантаж. С оглед на факта, че името на главният прокурор също бе замесено в скандала между двамата, е нужно да се гарантира, че Сотир Цацаров не би имал влияние върху самото разследване и че то ще се извърши по максимално прозрачен за обществото начин.
 
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА САМОРЕГУЛАЦИЯТА
 
Безспорен принос за влошаването на медийната среда в България има и липсата на ефективна саморегулация. Съществуващият модел се нуждае от надграждане, но той трябва да започне да действа отново, а не да бъде заменен от нов кодекс, за който съществуват основателни съмнения, че е създаден с цел приватизиране на саморегулацията. Едва ли може да се разчита, че наскоро приетият “Професионално-етичен кодекс на българските медии”, изготвен от Българския медиен съюз, може да бъде морален коректив, като се има предвид, че ядрото на тази организация са точно медиите, за които техният собственик признава, че са използвани за “чадър”.
 
РЕГУЛАЦИЯ СЪС ЗАКОН – НО НЕ СЕГА В ТОЗИ ПАРЛАМЕНТ
 
Вън от съмнение е, че трябва да се подобри и регулацията в областта на медиите. За приемане на ново законодателство в тази област обаче е необходимо парламентът да се ползва с висока степен на обществено доверие, в противен случай ще остане подозрение за опит за политически контрол върху медиите. За съжаление, настоящият парламент не отговаря на това условие и по тази причина не е препоръчително да се поставя на дневен ред разглеждането на закон за печата или за медиите, като цяло. Биха могли обаче да бъдат направени някои законодателни промени, свързани с регламентирането на политическата реклама, за да се избегнат случаи на узурпиране на ефир за политически цели, какъвто видяхме съвсем наскоро. Разумно би било и да се приемат по-ясни правила за осветляване на собствеността на медиите. Ясно е, че Министерството на културата не се справя със задачата да следи за достоверността на данните, които печатните издания подават към регистъра на собствеността.
 
ВЪТРЕШЕН ИНТЕГРИТЕТ НА ПРОФЕСИОНАЛНИТЕ ЖУРНАЛИСТИ И КОЛЕГИЯТА
 
Разбира се, съществена част от отговорността за медийната среда се пада на самите журналисти. Бихме искали да призовем колегите да бъдат максимално честни със себе си и с обществото. Рано или късно, онези, които злоупотребяват с позицията си на журналисти, преследвайки други цели, биват разобличавани.
 
АПЕЛ КЪМ ПОТРЕБИТЕЛИТЕ И РЕКЛАМОДАТЕЛИТЕ
 
Не на последно място, подобряването на медийната среда зависи от потребителите и рекламодателите. Ако рекламирате в медии, добили печалната слава на съмнителни пропагандатори, на търговци на влияние или просто на подлоги, това в даден момент ще се отрази негативно върху вашия бизнес. Уважаеми потребители, не позволявайте да ви лъжат, бъдете критични към всичко, което ви се поднася. В началото на годината бяхме свидетели на фрапантен случай, при който медии нарочиха абсолютно невинен човек за убиец. Бойкотирайте подобни издания – не ги четете, не ги гледайте, не рекламирайте в тях!
 
 

България е последна по свобода на словото в ЕС

www.mediapool.bg I 12.02.2014

България се е сринала до 100-ното място в класацията на "Репортери без граници" за свободата на словото за 2014 година, сочи доклад на организацията, публикуван на нейния сайт.

Страната отново е на последно място сред членките на Европейския съюз след тежка година, белязана от 5 месеца на мащабни протести и политическо напрежение, отбелязва организацията в доклада си за  180 страни.

Миналата година България бе на 87-мо място.

Независимите журналисти, особено разследващи репортери, междувременно бяха изложени на тормоз, който може да приема формата на палежи на автомобилите им, посочва още документът.

В частта за ЕС докладът на "Репортери без граници" отбелязва, че в някои страни се наблюдават неблагоприятни тенденции при защитата на свободата на информация. Сред тях са Великобритания и Франция – традиционно уважаващи свободата на медиите държави, които обаче имаха тревожна 2013 година.

Организацията отбелязва също така обезпокоителните тенденции в Гърция, която за пет години се е сринала с над 50 позиции в класацията и сега е на 99-о място. Тревожни са данните и за Унгария, отбелязва още организацията.

В годишния си доклад базираната в Париж организация предупреждава за "растяща заплаха по цял свят” от "тенденция на интерпретиране нуждите на националната сигурност по твърде широк и застрашителен начин”.

Съединените щати се открояват с преследването на Едуард Сноудън, присъдата над предалия информация на "Уикилийкс” редник Брадли Манинг и тайното събиране на данни за телефонните разговори на Асошиейтед прес. САЩ са паднали в индекса по държави с 13 места.

На челните места в класацията са Финландия, Холандия и Норвегия, а на последните – Еритрея, Северна Корея и Туркменистан.

"Репортери без граници" изготвя класацията си по шест критерия за всяка страна: плурализъм, независимост на медиите, работни условия и автоцензура, законова рамка, прозрачност и информационни инфраструктури. Всяка страна получава оценка между 0 и 100, като 0 е идеална ситуация.

Оригинална публикация

Медийната независимост според доклада на ЕК

БНР, Преди всички | 04.02.2014 | 10:40

Тема:Медийната независимост според доклада на ЕК
Гост:Доц. Орлин Спасов – Фондация „Медийна демокрация”

Водещ: Собствеността на медиите в България е все по-концентрирана в ръцете на едни и същи лица, което компрометира редакционната независимост. Това отчете вчера Европейската комисия в първия си доклад за борбата срещу корупцията в Европейския съюз в главата за България. Брюксел припомня, че еврокомисарят по цифровите технологии Нели Крус и посланиците на държавите членки в София неведнъж са изразявали безпокойство за прозрачността и концентрацията на собственост на български медии. В доклада, който се позовава и на различни доклади на международни неправителствени организации, Комисията посочва, че в отговор на безпокойството за медийната концентрация парламентът обмисля нови законови разпоредби за прозрачността на собствеността на медиите. Според Брюксел, статистиките навеждат на мисълта, че договорите за финансиране с евросредства може да са били използвани в ущърб на медийната независимост.
Днес в представителството на Европейската комисия в София ще бъде представен годишният доклад за състоянието на медийната среда у нас. Сега за него ще говорим с Орлин Спасов от Фондация „Медийна демокрация”. Здравейте, г-н Спасов!
Доц. Орлин Спасов: Здравейте! Добър ден!
Водещ: Някаква много разтърсваща, обнадеждаваща новина ще съобщите ли днес?
Доц. Орлин Спасов: Обнадеждаваща новина едва ли ще мога да съобщя, но за сметка на това ще има интересни новини за развитието на медийната среда през миналата година. Иначе, няма място за особен оптимизъм, защото знаете, че в момента България по отношение на свободата на медиите се намира между държави като Гвинея, Мадагаскар и Габон. Разбира се, без да имам нещо против тези държави – просто, искам да посоча, че като че ли това не е клубът, към който нашата страна би трябвало да принадлежи. Би трябвало да се стремим към един европейски клуб. Иначе, по отношение на…
Водещ: 2013 беше особена година.
Доц. Орлин Спасов: Точно така.
Водещ: Избори…
Доц. Орлин Спасов: Да, много неща се случиха.
Водещ: … служебно правителство, протести, всякакви видове контрапротести.
Доц. Орлин Спасов: Точно така.
Водещ: Как това мина през медиите?
Доц. Орлин Спасов: Ами, може да се каже, че в информационно отношение 2013 г. предложи един нов феномен – истинско пренасищане със събития и с информация. И основен източник на това информационно цунами, бих го нарекъл, бяха именно тези събития, които Вие споменахте и основно протестите, като медийната публика бе непрекъснато бомбардирана с новини и мнения и през традиционните медии и през социалните мрежи, като се случи нещо интересно – за първи път границите между традиционните и новите медии се разтвориха толкова широко и може би за първи път Facebook влезе в ролята на една истински важна информационна агенция. Бих нарекъл така социалната мрежа, защото политиците започнаха да използват много активно Facebook. Бойко Борисов например тържествено обяви през 2013 г. …
Водещ: Голям пробив.
Доц. Орлин Спасов: … влизам във Facebook и в Twitter. Така че тук и други политици много често правеха коментари, които след това бяха тиражирани и от традиционните медии. Така че Facebook се превърна в един, бих го нарекъл, първичен източник на информация не само за гражданското общество, но и за самите средства за масова информация. Така че това беше една голяма промяна. Иначе, нашият мониторинг, който осъществяваме заедно с Фондация „Конрад Аденауер” и който сме поръчали на Агенция “Market Links”, по-специално проследи периода от втората половина на миналата година и обхвана централните новинарски емисии на четири телевизии. Това са…
Водещ: От юни до края на годината, така ли? От юли дефакто.
Доц. Орлин Спасов: От юли до края на годината. Да, специално за телевизии.
Водещ: След Пеевски.
Доц. Орлин Спасов: А за преса имаме наблюдения от цялата година. Като следихме БНТ, BTV, „Нова телевизия” и TV7, а от националните всекидневници в обхвата на мониторинга влязоха „Труд”, „Телеграф”, в-к „Сега” и в-к „Преса”. Така че…
Водещ: Какво си спомням от предишните доклади? Много често констатирахте ярко присъствие – така по-евфемистично ще се изразя – на Бойко Борисов. Сега как изглеждат новините през медиите? Има ли доминиращ герой?
Доц. Орлин Спасов: Сега ние, разбира се, следим споменатите лица, чисто количественото им присъствие в медиите през 2013 г. и има известни промени, тъй като до началото на май миналата година бе налице именно това много забележително превъзходство на Бойко Борисов в медиите. Втори тогава беше Цветан Цветанов, а трети Сергей Станишев. Сега виждаме една нова класация, която, разбира се, отразява и променената политическа ситуация. На първо място с присъствие в медиите – общо: телевизии и вестници – е премиерът Пламен Орешарски. И ето тук стигам до отговора на вашия въпрос. Бойко Борисов запазва второто място, като цялостно присъствие, следван от Росен Плевнелиев, Сергей Станишев и Цветан Цветанов. Но бързам да кажа, че макар отразяването на фигури, като Бойко Борисов и Цветан Цветанов в количествено отношение да е силно, то е носител и на едно много добре изразено негативно отношение. Бойко Борисов започва да акумулира към себе си медийна критика. И тази година за първи път се случва нещо много интересно. Случва се за първи път това, че Бойко Борисов притежава по-нисък медиен рейтинг от Сергей Станишев.
Водещ: Е, да, но това се случва в същите медии, които преди му даваха високия рейтинг. Нали така?
Доц. Орлин Спасов: Не само. Това е общият му медиен рейтинг. Но разбира се, за формирането на този негативен медиен рейтинг много голям принос имат тези медии, които преобърнаха рязко отношението си около протестите през февруари миналата година и знаете, че от една рязка и много добре изразена подкрепа на тогавашното правителство на ГЕРБ, на премиера и на неговите министри, те промениха отношението си и сега в момента мониторингът много ясно идентифицира именно този кръг от медии. Специално ние наблюдаваме, както казах, „Телеграф” и TV7. Тези медии са най-критични към предишното управление на ГЕРБ и към лидера на най-голямата опозиционна партия Бойко Борисов. Разбира се, това е гарнирано със съответна подкрепа към правителството на Орешарски и към партиите, които сега формират властовата коалиция.
Водещ: как се разпределя съотношението между информация, компроматност, жълтенина в тези централни вестници?
Доц. Орлин Спасов: Това беше също нещо важно, което нашият мониторинг установи. Когато говорим за компромат, можем да кажем, че в медиите през 2013 г. се разгърна една наистина невиждана до момента война между някои медии. Разбира се, и по-рано имаше сблъсъци, но сега конфликтите се изостриха и в резултат на това именно компроматът, очернянето, ако щете, публичният донос, манипулираният факт и нерядко, дори бих казал, и откровената лъжа се превърнаха в ежедневие в много медии и редица публични фигури, в резултат на тази политика, компроматна, при това водещи публични фигури се оказаха мишена на ожесточени медийни атаки. И ако в предишни години също сме наблюдавали подобни развития, но те бяха концентрирани по-скоро някъде в периферията на медийната публичност, сега ги виждаме вече изнесени на сцената…
Водещ: На първа страница.
Доц. Орлин Спасов: … на някои от най-влиятелните медии.
Водещ: Едно изречение на финала. Общата Ви оценка за медийната среда през 2013, българската оценка? Европейската я чухме, на световните организации също непрекъснато. Вашата лична, като професионалист?
Доц. Орлин Спасов: Ами, българската оценка също е по-скоро песимистична, защото през 2013 г., според анализите на нашата Фондация „Медийна демокрация”, цензурата и автоцензурата се увеличиха. Редица парливи теми продължиха да бъдат табу за много журналисти. И може би най-лошият факт е в това, че много медии продължиха да изпълняват политически поръчки. Така че докато в известна степен собствеността на средствата за информация постепенно като че ли започна да се изяснява, то скритото влияние върху редакционните политики, с финансовия и много често и много често с властови инструменти, стана една широко разпространена практика. Това е цялостната картина.
Водещ: Да. Нищо обнадеждаващо. На Вас стига ли Ви един вестник или една телевизия, за да сте добре информиран?
Доц. Орлин Спасов: Съвсем не. Не е достатъчно.
Водещ: Ясно. Това също… това също е отговор.
Доц. Орлин Спасов: В днешно време човек трябва да следи много източници, за да се информира.
Водещ: Обективно. Благодаря Ви! Орлин Спасов.  

Ако медиите не работят добре, демокрацията не функционира

в. Капитал Daily | Весислава АНТОНОВА | 02.10.2013

Дискусия за пазара показа, че доверието в журналистиката е почти напълно загубено

Публични дискусии за състоянието на българските медии се водят от много години. Тъжната констатация е, че те почти не дават резултат. Българските медии сякаш не осъзнават, че се саморазрушават, като подкопават доверието на зрителите и читателите си. Поредната такава среща бе проведена във вторник в София, организирана от фондация "Конрад Аденауер" и "ПанЕвропа – България" под заглавие "Свобода и многообразие на медиите. Къде е България?". Както отбеляза в началото на изказването си един от гостите – посланикът на Германия в България Матиас Хьопфнер: "Ако медиите не работят добре, една държава би изгубила своя демократичен характер, дори и да запази демокрацията като фасада." (Акцентите от речта на Хьопфнер – на стр. 9.)
Германският опит
Един от сериозните проблеми, които открои Хьопфнер и които неведнъж са обсъждани публично, е този за концентрацията на медии в едни и същи ръце и непрозрачността на медийната собственост. Той посочи, че няколко медийни магнати в България имат възможността да влияят на общественото мнение и "от тяхното влияние не могат да избягат дори президентът, правителството и парламентът".
Посланикът даде пример с Германия, където практиката на подставените лица в медиите се санкционира с глоба от 50 хил. евро, а в страната има специална Комисия за разследване на концентрацията в медиите, която съществува от 1997 г. Посланикът предложи такава да бъде създадена и в България, като Германия е готова да сподели опита си и да изпрати експерти у нас. Там веднъж на всеки 6 месеца има правилото да се публикува собствеността в медиите, видът и размерът на участието на всеки съдружник, както и промените вътре в нея. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, каза посланикът.
Друг основен механизъм за справяне е саморегулацията, но тя също не работи добре предвид честите нарушения на етичния кодекс. Посланик Хьопфнер напомни за практиката на платените публикации и за оплакването на по-малките партии, чиито членове са притискани да си плащат за всяко интервю, коментира и критиките, прозвучали от трибуната на парламента към работата на обществените медии БНТ и БНР и медийния регулатор СЕМ. Накрая той припомни, че всяка страна -членка на ЕС, е поела ангажимента да гарантира свободно медийно пространство.
Нужни са и законови промени
Председателят на СЕМ Георги Лозанов също беше доста критичен. По думите му българските политици си мислят, че със спечелените избори получават и право да се разпореждат и с медиите. Не може парламентът да разпределя парите на обществените медии и по някакъв начин да се намесва в тяхната работа, допълни Лозанов. По думите му трябва да чакаме парламент с авторитет, който да направи законова промяна по отношение на монополите в медиите и концентрацията на собствеността. "Трябват и сериозни регламенти в отношенията между журналистите и собствениците на медии", допълни Лозанов. И политиците, и бизнесът трябва да се пазят от медиите – сега всеки като че ли гледа да участва в разпределението на собствеността в тях, завърши изказването си той, но не даде примери с имена на конкретни собственици.
Казусът "Дойче веле"
Високата температура на дискусията от конференцията за състоянието на българския медиен пазар спадна на започналата час по-късно в същата зала пресконференция, дадена от "Дойче веле". От медията обясниха, че ще търсят компромисен вариант за стила на коментарите си за България, след като са установили, че имат принципни различия с начина на писане в България спрямо този в Германия. От началото на казуса с отстраняването на журналистите Иван Бедров и Еми Барух като коментатори в "Дойче веле", защото техни текстове не отговаряли на стандартите на германското държавно радио, в сайта на българската секция не се публикуват коментарни и аналитични текстове. Верица Спасовска , ръководител на програмите за Средна и Югоизточна Европа, потвърди, че е взела интервю от мажоритарния собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. "С това интервю мисля, че се изчистват въпроси за банката", лаконично каза тя.
Повече за конференцията можете да прочетете в capital.bg

Стр. 8 

Разговор с Иван Бедров, журналист

Нова телевизия, Здравей България | 02.10.2013

Тема: Свободата на медиите
Гост: Иван Бедров, журналист

Водещ:Иван Бедров ще влезе в студиото. Колега журналист, който има какво да коментира свързано и с Дойче веле и не само. Вчера посланикът на Германия у нас постави изключително остро, струва ми се, въпроси за ситуацията с българските медии. Един призив дори имаше, да се отговори на въпроса кой държи българските медии. Дали подставени лица и офшорни субекти не го правят, даде пример с Германия, че там това е забранено и недопустимо, а медиите в България симулират свобода, търпят натиск, има сериозна автоцензура, казва той.
Водеща:И поканихме Иван Бедров, защото е присъствал на тази дискусия.
Водещ:Добро утро.
Водеща:Отблизо със сериозно участие, след малко ще разясним точно какви въпроси си поставил и ти, а от вчера има и новина около Иван Бедров и неговия колега от Дойче веле, всъщност бивши колеги Еми Барух, че сте поканени отново да работите за Дойче веле, така ли е?
Иван Бедров: Ами да, за да приключи тази тема, да, имаме разговори. Те се извиниха и публично вчера за целия този конфуз, имаме разговори.
Водеща:Но всъщност конфуз ли нарекоха ситуацията, в която получават писмо от Цветан Василев, след което вие сте отстранени.
Иван Бедров: Аз не успях да присъствам на тази пресконференция. Обяснението, което аз получих е, че има някакво огромно объркване и получихме извинение.
Водещ:При тях? Катарзис са преживели може би. Само да кажем за зрителите, че имаше заради публикации коментарни на Иван и на Еми Барух, официално писмо от Коорпоративна търговска банка, в което те са се оплакали за начина, по който присъстват в техните публикации. Стана скандал, бяха временно отстранени, сега разбираме, че сте поканени отново да работите, те са си проверили фактите дали сте били прави или не.
Водеща:Как двете теми от темата с Дойче веле и вчерашната тема, която разисквахте с немския посланик и не само са свързани?
Иван Бедров: Ами и двете събития бяха в една зала. Аз присъствах само на първото.
Водеща:Само физически ли бяха ситуирани в една зала?
Иван Бедров: Ами не, наистина тази тема не, сега като Лютви Местан с кой предложи Пеевски ще ме натискате, някакси. Да, приключи темата, получихме извинение, казаха още веднъж, и разговори.
Водещ:Тя показателна ли е за всичко останало, за което ни алармира Матиас Хьопфнер, немският посланик?
Иван Бедров: Ами посланикът на Германия всъщност каза всичко това, което ние знаем. Човекът си е направил труда да го събере, просто да го синтезира, и го каза хубаво и впечатлително. Доколкото знам днес тази реч ще бъде разпространена като текст, така че ще бъде доста интересно, който иска да я публикува да я прочете. Това че има неясна собственост, това че има оркестрирани сценарии, както каза той и макар и формално някои медии да нямат нищо общо помежду си ние виждаме как едни и същи измислици се появяват абсолютно дума по дума еднакви на много места. Това ние си го знаем и затова всъщност аз си позволих да задам провокативния въпрос „добре ние какво обсъждаме без човекът, чието име е изписано пред парламента на един голям балон”. И всъщност всички говорят, че той има някакво влияние в медиите, нали аз не знам, за първи и последен път съм го виждал когато носеше чантата на царя 2001 година в нощта на изборите.
Водеща:Той беше част от движението.
Иван Бедров: Да, ама, да носеше чантата му след него. Ама той ли е не е ли той, нали всъщност голяма част от колегите казват, че работят за него, други казват, че не работят, ами да назоваваме нещата с истинските им имена, нали това е.
Водеща:Кой, какво трябва да направи, за да стане ясно медиите чия собственост са, дали някои медии са собственост на хора, зад които стоят неясни интереси и финанси.
Водещ:Или много ясни, необявени.
Иван Бедров: Кой, какво да го разделим на кой. Първо ние, журналистите, всъщност наша е отговорността. Ако повечето от нас се съгласяват да нарушават правилата на професията всекидневно тогава всичко това, което го имаме ще продължи сигурно много дълго.
Водеща: И какво да участват в манипулациите и пропагандата, за която говори немския посланик.
Иван Бедров: Да, и ако, не, не за която говори немският посланик, която виждаме всеки ден ние. Той само ни припомни. Тогава от 34 място се преместихме на 87 в класацията на Репортери без граници, догодина може, не догодина…
Водеща:По свобода на словото така нареченото.
Иван Бедров: Да, свобода на медиите, може да сме на 187, нали няма никакъв проблем, това е посоката, т.е. всеки от нас, затова много е важно да си припомним какво си обещахме преди десетина години, когато нали помните колко тържествено беше подписан етичният кодекс на българските медии в един хотел, светкавици, букети, главни редактори, издатели и т.н., беше много тържествено. И почти 10 години по-късно, не помня точно датата, всъщност нека да го…, ние не спазваме, ние имам предвид масата колеги.
Водещ:Дълбоко лицемерие ли е това, всички сме насяно за какво става въпрос.
Водеща:Или страх?
Иван Бедров: Въпрос на личен избор, според мен. Нека само да припомня, и обещахме да пазим личното достойнство, примерно, не помня дали е така формулирано, преди няколко седмици едно 14-годишно момиче, мисля, че от Плевен беше, което беше наръгано с нож в главата. Тази снимка се появи на, не мога да ги изброя на колко първи страници. И когато вчера припомних този случай всъщност издатели, главни редактори на тези вестници, казаха, „да, да, много лошо, че не се случи етичният кодекс”. Нали всеки носи лична отговорност, то не е нещо във въздуха.
Водещ:Друг въпрос, трябва ли да се направи някакво разследване или някой да прояви любопитство от страна на Народното събрание например, каква е собствеността, има ли скрита собственост, има ли офшорки, има ли подставени лица, нещо което и посланикът каза, в Германия веднъж на всеки 6 месеца се публикува собствеността, вида и размера на участието на всеки съдружник, промените. Разбира се, по принцип може да се работи с подставени лица и с офшорни субекти, но в моята страна това е забранено, казва той.
Иван Бедров: Това не е проблем според мен само на медиите, това е проблем изцяло на бизнес средата в България. Всъщност ние в някой друг сектор вероятно имаме същата картина, нали и там има подставени лица, и там има някакви офшорки, които минават през още три офшорки и не знаем какво, а всъщност ние знаем кой кой е до голяма степен, но черно на бяло не е ясно и всъщност става дума за нормална бизнес среда, прозрачна, в която е ясно къде отиват парите, ясно е кои са субектите и има работещи институции, защото има комисия за защита на конкуренцията в България.
Водеща:Ще бъде ли чут немският посланик, пак се връщам към новината от вчера, защото критиката му и анализът му е безпрецедентен, и когато говорим за българските медии нашите зрители трябва да знаят, че този разговор засяга тях, не нас журналистите, засяга и тях със страшна сила.
Иван Бедров: Да, всички нас като граждани, защото всъщност правото да получаваш свободна и обективна донякъде информация е основно право в демокрацията и всъщност гражданите са лишени от това право до голяма степен.
Водеща:Ще бъде ли чут посланикът например от парламента, както казва Виктор, защото си спомням, че при предишна негова проява, малко след предложението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС той и неговият колега- френският посланик, който си тръгна без орден, както добре знаем, санкциониран от външно ни министерство, говори за подобни неща в по-синтезиран и кратък вариант. Тогава защо хората протестират, ние подкрепяме протестиращите, казаха двамата посланици, след това обаче бяха заклеймени като че ли от управляващите с думите „ Не на (..) във вътрешните работи”.
Иван Бедров: Понеже ти попита в началото парламентът ще чуе ли. Кой парламент, този парламент?
Водеща:Този.
Иван Бедров: Е какво очакваме от него, този парламент зависи от една група хора, които не се знае на чии разноски ходят в Брюксел, след това заплашват медиите, ако се позаинтересуват какво е станало в онзи ресторант. По същия начин, по който заплашваха, когато се позаинтересувахме какво е станало в самолета на Луфт Ханза преди няколко години. Преди това председателят на този парламент изпрати едно писмо, в което размаха пръст и каза „абе вие, нали, по-добре не така”. Какво да очакваме от този парламент?
Водеща:Ето го и плавният преход към следваща тема. Благодаря ти Иване. Големият въпрос Иван току що го повдигна. На чии разноски и колко е струвало посещението на 22 народни представители, предполага се, защото не се дава информация, от парламентарната група на Атака в Брюксел.