в. Република | Бойко СТАНКУШЕВ | 09.07.2010

За първи път от много години в сегашния конкурс за генерален директор на БНТ участват доста силни кандидатури. Има юристи, има преподаватели от факултета по журналистика, има хора с голяма практика в БНТ.
Най-голямото качество, което трябва да притежава генералният директор на една обществена медия е да защити интересите на обществото. То има интерес да бъде информирано безпристрастно и обективно. В този смисъл една обществена медия може да прави това по-добре отколкото частните медии, защото в един или друг смисъл те по дефиниция са свързани с корпоративни интереси, а понякога и с политически.
Второ, генералният директор на БНТ трябва да осигури на обществото правото на култура – с акцент национална култура; на образование, на спорт. Директорът трябва да е почтен човек, също така. Защото – без да цитирам имена, имаме горчивия опит от корупционни практики с предишни генерални директори.
Важно е също така, директорът на БНТ да е комуникативен. Да може да общува с обществото, с властта, както и с колегите си вътре в самата телевизия.
Трудно ми е да преценя всички кандидати, но някои от тях вече са заемали високи управленски позиции и имат готовност за поста. Хубаво е тази готовност да бъде скрепена и с чисто практически опит. Също така – да не се пренебрегва възможността за обезпечаване на приемственост при предаване на властта.
Виждам обаче и един проблем в листата с кандидати. Става дума за един по-скоро морален, а не толкова юридически казус. Присъствието на г-н Радослав Чолаков, член на назначената от министър-председателя комисия за изготвяне на нов медиен закон, е доста странно, защото той се явява в две качества. От една страна като юрист – безспорно той е един добър юрист. Трябва да направи новия медиен закон. А от друга страна – кандидатства пред СЕМ за поста генерален директор. Няма да използвам по силни квалификации. Просто считам, че е недоразумение. Добрият изход от тази ситуация е, той или да напусне комисията, в която работи по новия медиен закон или да се откаже от състезанието за генерален директор на БНТ.
Най – сложното нещо обаче, пред което ще се изправи бъдещият директор на БНТ е следното: в момента законът за радио и телевизия практически не функционира. В членове 70, 93 и 94 той не може да обезпечи независимото финансиране на медията. Става въпрос за текстовете, които касаят създаването на "Фонд електронни медии". Там се набира една сума, която се разпределя между БНР, БНТ и ако има други обществени медии, така че те да не бъдат зависими само от държавната субсидия. Такъв фонд на практика няма. Той не съществува.
Така че обществените медии у нас са почти изцяло зависими от държавната субсидия, която всъщност се определя от правителството, със закона за държавния бюджет. В този смисъл БНТ е изцяло зависима от изпълнителната власт.
Ако " Фонд електронни медии" действаше, тя щеше да бъде много по-независима. Нямаше да има асиметрично финансиране. В момента БНТ на практика е държавна, защото зависи от изпълнителната власт и в частност от
министъра на финансите и неговата воля. Ако той прецени, че може да се даде по-голяма субсидия следващата финансова година – дава, ако не – не.
Най големия парадокс обаче, който го няма никъде в света, е следният: работодателят на телевизията е НС, защото ние сме парламентарна република по конституция. Парламентът възлага на генералния директор и на неговия управителен съвет обществена поръчка каква програма да правят. И там е записано: толкова и толкова новини; толкова и толкова култура; толкова и толкова образование; еди какъв си процент за лица в неравностойно положение – инвалиди и т.н. ; майчин език и прочие. Това е поръчката.
А в същото време медията трябва да изпълнява възложената поръчка съобразявайки се с годишния бюджет, който и дава финансовия министър.
Т.е. един поръчва музиката, а друг я плаща. Ето това е най-големият парадокс.
Поръчката се плаща от финансовия министър, бюджета, изпълнителната власт. А парламентът, законодателната власт я възлага.
В един бъдещ закон, защото това е много важно, тези неща трябва да бъдат оправени. Който и да е бъдещият директор той ще се изправи пред непосилната задача да синхронизира обществената поръчка такава каквато му я възлага парламента с бюджета, който му дава правителството за следващата финансова година. Така че, той е длъжен да окаже натиск чрез обществен дебат и да пледира всичките тези недоразумения да бъдат изчистени.
Най-важният проблем обаче, е да заработи този фонд с набирателна сметка за обществените електронни медии. В противен случай статутът на БНТ реално няма да е обществен, а държавен.

Стр. 8

в. Република | 07.07.2010

Опит да спре телевизионен репортаж е направил зам.председателят на парламента Лъчезар Иванов. "Снимали сте Сергей Бранков, там няма проблеми, проверяван е. Ако може, чисто приятелски, да не го пускате. С тези думи се обадил депутатът от ГЕРБ на репортера от Нова телевизия Диляна Гайтанджиева. Поводът бил материал, който беше излъчен в ефира на медията. Разговорът се провел малко след като Гайтанджиева снимала къщата на митничаря Сергей Бранков. Репортажът разследва как държавните служители притежават луксозни имоти, при положение, че взимат между 600 и 800 лева заплата.
Скандалът с вмешателство в медиите от страна на представители на властта идва малко повече от месец, след като премиерът Бойко Борисов изпрати писмо до шефовете на печатни издания и телевизии с въпроса оказван ли им е натиск от управляващите. Отговорите заваляха и в тях естествено се казваше, че няма нищо такова.
18 дни покъсно американският посланик Джеймс Уорлик предупреди, че найголямата опасност за свободата на словото е намесата на властта в печата и електронните медии.
Въпреки уверенията, че всичко е наред и цензура и вмешателство няма, случката с Лъчезар Иванов показва точно обратното.
Диляна Гайтанджиева разказа в ефира на Нова тв, че след разговора с депутата нейна проверка е установила, че съпругата на митничаря Елеонора Бранкова е сътрудник в парламентарната комисия по здравеопазване.
Според зам.председателя на медийната комисия в парламента Стоян Иванов е добре, че дори Лъчезар Иванов да се е опитал да спре репортажа, това не е станало. И показва, че автоцензурата, характерна за българските медии не е проработила.
"Но, ако наистина Лъчезар Иванов е звънял по телефина, то неговото поведение е изключително глупаво", каза депутатът от "Атака".
Междувременно от СЕМ съобщиха неофициално, че Лъчезар Иванов активно лобирал за избора на Радомир Чолаков за генерален директор на БНТ. Той представял кандидата Чолаков като избор на премиера Борисов.
Известно е, че Чолаков като кандидат за ген. директор на БНТ е в същото време не е подал оставката си от поста заместник председател на комисията, която подготвя нов Закон за телевизия и радио. За заместникпредседател той е назначен със заповед на Бойко Борисов, както и всички членове на тази комисия. Председател на въпросната комисия е Георги Лозанов, който от своя страна ще гласува и ще има решаваща роля за избора на генерален директор на БНТ.
Чолаков е в ситуация на тежък морален и административен конфликт на интереси, ако веднага не напусне комисията за подготовка на нов ЗРТ. Според собствените му твърдения, в ситуацията няма юридически конфликт на интереси, но за морала в неговото положение не казва нищо.
Чолаков ще стартира в състезанието с няколко обиколки преди останалите кандидати, тъй като само той е наясно с правната рамка на бъдещия закон и вече е съобразил представената пред СЕМ своя концепция с бъдещите новости в него.
Нито един от другите кандидати няма възможността всеки ден да контактува с председателя на СЕМ Георги Лозанов, който ще има важен глас при избора. Няма никакви морални гаранции, че Чолаков не злоупотребява с тези си контакти от позицията на заместник-председател.
Ако Чолаков иска да играе честно и ако СЕМ искат да са безпристрастни, нека веднага кандидатът за БНТ да напусне другия си властови пост, коментират медийни експерти.
Има сериозни подозрения, че Чолаков е представител на интересите на един от големите продавачи на телевизионна техника в България и ако стане генерален директор ще обслужва пряко неговите интереси. Става дума за доставчик, който имаше монопол в БНТ в годините, когато Чолаков беше нейн изпълнителен директор.

Стр. 3

в. Седем | Галина ВЪЛЧЕВА | 07.07.2010

Галина Вълчева е журналистка. Работила е в телевизия RETV. Интернет активист и известна блогърка.
Листата с кандидатите за генерален директор на БНТ вече е факт. В 17 часа на първи юли изтече срокът за подаването на документите от желаещите да управляват държавната телевизия. Името на новия ген. директор ще научим на 15 юли. По реда на подаване на документите списъкът изглежда така: Радомир Чолаков, Емилия Стоева, Радослав Главчев, Светлана Божилова, Люба Кулезич, Александър Бешков и Вяра Анкова.
Признавам си, лично аз съм изненадана!
При тази конфигурация съм готова тук и сега да ви напиша името на бъдещия БНТ шеф. За мен той е ясен. Ясен е и за още много мои колеги. За хората в БНТ – също. Ясен е за тези, които ще го "изберат". За политиците. За всеки, който е прочел "листата на кандидатите". Ясен е от няколко месеца.
А защо съм изненадана? Ами защото си мислех, че ще видя поне още няколко имена, които така да се каже, ще бъдат "навити" да изиграят ролята на параван и поне малко ще подсилят елемента на интригата чрез присъствието си в кандидат директорския списък.
Изглежда, явната предопределеност на избора ги е накарала да запазят достойнство и да не участват в поредния цирк!
В състезание с белязан кон….
Затова написах и така заглавието.
С теза-въпрос и с теза-твърдение.
Търси ЛИ се директор на БНТ?
Питам, защото лично аз съм убедена, че никой не го търси. Той просто вече е определен и само формално ще бъде узаконен от СЕМ!
Ако имаше залагания при букмейкърите, щях да " играя "с най-печелившия коефициент!
Търси се директор за БНТ
А какво да се търси, ще попитате – главен готвач ли?
Ще ви кажа какво влагам в тезата – твърдение, което правя с голяма доза съжаление.
Според мен на БНТ не й трябваше просто поредният генерален директор. Мисля си, че беше крайно време националната телевизия да потърси своя мениджър! Или по-правилното е – да й потърсят!
Е, може би някой ден и това ще стане и тогава ще можем да си сверим часовника за ново тв летоброене…
Така или иначе изборът на генерален директор ще бъде изключително голям, огромен, политически знак. Донякъде и оттенък на икономически интереси.
Защото БНТ остана една от малкото добре запълнени финансови ями – с гарантиран бюджет, гласуван от парламента; с възможност за печелене на пари от реклами; със собствени приходи и с производство на тв продукции чрез външно финансиране. И кой знае чрез колко още механизми?!
За разлика от частните телевизии, които още на началната права тръгват с минус 60 милиона лева, колкото е държавната субсидия на БНТ за 2010 година (за миналата са над 70 млн. лева)!
На практика "драгите зрители" осигуряват чрез данъците си 60 милиона лева на Българската национална телевизия! Гарантирани! Гласувани със закон!
В същото време всички данни от пийпълметричните изследвания доказват, че същите тези "драги зрители" спонсори предпочитат да гледат частните телевизионни канали! Рейтингите на повечето предавания в частните медии, издържащи се единствено от рекламни приходи, бият в пъти продукциите на БНТ. Може би с изключение на случаите, когато националната телевизия има по привилегия изключителното право да излъчва преки събития. След което обаче, без да се свени, тръби в централните си новини какъв успех била постигнала! Веднага се сещам за концерта в подкрепа на Гого от "Тоника" в края на април! Тогава дни наред хората в България се вдигнаха като един, за да подкрепят обичания от всички изпълнител; направиха "Фейсбук" групи; пращаха есемеси; колегите му певци организираха невероятен концерт, който по стечение на обстоятелствата беше излъчен по националната телевизия (и правилно), но… на следващата вечер в централната новинарска емисия (http://bnt.bg/bg/news/view/27475) още преди важната информация за събраната за лечение сума чухме колко бил броят на зрителите, гледали концерта "на живо", и какъв бил пазарният дял на БНТ в часовия пояс, в който той се излъчи?! На гърба на Гого!
Междувременно около смяната на поредния генерален директор синдикатите в БНТ заговориха за крупни далавери и източване на държавната телевизия чрез нецелесъобразни договори и анекси. Твърди се, че отбрани "кадри", включително от ръководството на медията, прибират баснословни хонорари за предавания с нисък рейтинг и съмнителни "творчески" качества.
На фона на огромната задлъжнялостта националната телевизия, говори се за 15 милиона лева "на минус"?! И съдебни дела за неплатени разходи към бившата БТК за излъчване! Тоест, ако добре разбирам онези, 60 милиона лева от държавния бюджет са профукани още преди средата на годината?!
Искам да знам това така ли е? Ако е вярно, ще чуем ли в централните новини кои са тези телевизионни любимци, "изпапкали" паричките на "драгия зрител" спонсор? Още по-интересно ще бъде дали след избора на нов ген. директор тези творчески гении ще останат на държавната софра и през следващия управленски мандат?
Ето, затова смятам, че БНТ има нужда не от генерален директор и партийноквотно назначен управителен съвет, а от мениджър, който в творчески план може да бъде подкрепян от обществен съвет от известни и уважавани колеги – журналисти и интелектуалци!
Този мениджър обаче задължително трябва да е външен човек, неприпарвал по етажите на медията! Само така би имал смелостта веднъж и завинаги да ликвидира роднинско-сватовската традиция, според която се раздават благинките зад стените на " Сан Стефано" 29. Защото връзкарството и приятелско-шуробаджанашкият принцип за преразпределение на държавния тв ефир си остават непробиваеми от години! Ако не вярвате на мен, питайте продуценските компании и автори как се получават минутки ефирно време в БНТ! Или, по-точно, как не се получават. Колкото и гениална и свежа идея за предаване да имате! Колкото и концепции да пишете!
Ще чуете със сигурност за условията-ултиматуми кого непременно трябва да включите в екипа си и срещу какви хонорари, ако искате да ви се разрешат някакви си 20-30 минути (негледаемо) ефирно време. За гледаемото – условията са непосилни за простосмъртните таланти!
Само че явно е и от този пореден "конкурс" целта не е БНТ да стане нормална обществена телевизия. Такава, каквото се опитва да се нарича. Тя ще си остане Държавна. С всичките произтичащи от това удобства за управляващите.
Разбира се, че назначаването на "свой" човек за генерален директор ще гарантира правилната политическа линия и отразяване на държавните дела.
Все пак догодина предстоят и изключително важни избори.
За местна власт и за президент.
И БНТ със сигурност ще има ключова роля не само в отразяването им, а и в прокарването на правилното политическо мислене, което зрителите трябва да усвоят.
Всичко това с достатъчно финансов ресурс, гарантиращ безпроблемно оцеляване в условията на задушаващата финансова и икономическа криза.
На фона на свиващите се рекламни бюджети, на които основно разчитат частните медии! Много от тях вече са на ръба на оцеляването.
Като оставя настрана теорията си за мениджърско управление на БНТ, аз лично съжалявам искрено, че между кандидатите за поста генерален директор не виждам имената на доказани професионалисти.
И то доказани не само от екрана на държавната медия.
Преди да седна да пиша този текст, говорих с някои от тях. Питах ги защо не са се престрашили да участват? До един ми обясниха, че отказват да участват в предрешен, договорен, "купен" мач!
Междувременно разбрах и още нещо.
Че на евентуални кандидат-кандидати за поста им е даден знак да не участват в надпрварата. Демек – забранено им е било! С обещание за подходящи постове на по-късен етап.
Ако това наистина е така, питам аз, кому е нужен целият този цирк с конкурса за генерален директор?! Не беше ли същото и с избора на новия-стар директор на БНР?
Колко по-лесно и по-честно би било шефовете на държавните медии да си се назначават от управляващите! Нали?
Е, да де, ама пустите европейски правила и директиви ни задължават да имаме обществени медии и директорите им да се избират на конкурсен принцип. Задължително условие. В България – формално!

/Някои от твърденията на госпожа Вълкова са доста спорни. Заговори се, например, не най-вероятният печеливш от изборите за Генерален директор на Българската Национална телевизия няма да е този, когото всички очакваха , а юрисконсултът на вестниците Труд и "24 часа"Радомир Чолаков.
Както винаги досега, около избора на Генерален директор на БНТ се разгарят доста страсти. Затова в следващия си брой вестник СЕДЕМ ще отрази различни настроение и мнения около този избор./

Стр. 10

в. 24 часа | 05.07.2010

- Какъв конкурс за генерален директор на БНТ се очертава, г-н Лозанов? Сблъсък на идеи или на лобита?

- Едва ли ще е на лобита, защото те вече щяха да са надлежно описани – преходът тренира журналистите в ресора безпогрешно да ги разпознават и разобличават.
Както беше например в началото на мандата на царя, когато останаха трима кандидати в надпреварата за поста и всеки знаеше зад кого кой стои. Тогава пак бях в СЕМ, но не гласувах, защото казах, че не мога да бъда рефер на мач, който се играе в съблекалнята.
Иначе битката е и на идеи, и на характери, и на съвместимост, ако щете, между човек и медия – просто трябва да й отива.

- Какъв шеф й отива на БНТ?

- На първо място трябва да е специалист по излизане от кризи, каквито в момента са най-търсени по целия свят. Второ, трябва да принадлежи на семейството на европейските обществени медии – и като мислене, и като контакти. Трето, да е човек на бъдещето, на цифровата ера. Четвърто, особено важно за мен, да има ухо за гласовете на обществото. Спомням си един случай с Лили Попова – аз я ценя, въпреки че имахме сериозни конфликти, докато бе шеф на БНТ, най-малкото защото си тръгна от телевизията по-бедна от всички, които останаха. Но съдействах за среща между нея и режисьора Рангел Вълчанов, за да й представи идеята си за нов филм. И той – един от най-чаровните разказвачи в нашата култура, цял час в кабинета й обяснява, играе, вживява се, а накрая единственото, което тя му казва, бе: “Свършихте ли?".
Иска ми се, когато отиде да разкаже за свой филм на новия директор, той, дори да му откаже, да го направи така, че следващия път Рангел пак да дойде първо в БНТ. Не говоря, естествено, за Рангел конкретно, а за диалогичността като управленски подход, защото тя е в основата на културното многообразие, а то пък е в основата на обществената медия.

- Свирен ли е мачът в полза на Вяра Анкова, както се говори?

- Не, разбира се, дори само защото ангажиментът й като шеф на новините на БНТ, е утежняващо обстоятелство в сравнение с другите кандидати. По време на “мача" тя има неблагодарната роля да превръща колективните негативи на БНТ в собствени позитиви.

- Болна ли е БНТ, както се чу на дискусия преди дни. Какво трябва да предприеме новият шеф веднага?

- Болна е и диагнозата е все старата – криза. Виждал съм БНТ жертва на какви ли не кризи – политически, управленски, творчески. В момента очевидно я мъчи икономическата.
Състоянието й може би не е много по-различно от редица обществени сфери, но така или иначе, досега ефективно лечение няма. Първата работа на новия директор ще е да смени терапията, което минава през оценка на причините и опира до персонални отговорности и дефицити. Спешно ще му се наложи да решава човешки съдби, което винаги е болезнено.
Още повече че предстои цифровизация, включително изискваща създаването на цели нови канали. А цифровизация по време на криза си е направо Маркесов сюжет. Но пък пали въображението и осигурява запазено място в ненаписаната история на българските медии.

- Ако вие бяхте генерален директор, кого от кандидатите бихте поканили в екипа си?

- Разбирам капана във въпроса – да изразя предпочитание към някои от кандидатите, което, разбира се, няма да направя преди гласуването на 15 юли. Но мога да призная, че с повечето от тях професионалните, а и личните ни маршрути вече са се пресичали.
Със Светлана Божилова освен във Факултета по жуналистика сме работили и в НСРТ и сме защитавали не една или две общи каузи. Най-дълго се познавам с Александър Бешков – още от редколегията на сп. “Българско фото" през 80-те г. Бях поразен от желанието му да живее два живота наведнъж – своя и на прочутия му баща. Това едва ли има много общо с медиите, но е благородно усилие на кръвта и паметта.

- Успокоиха ли се духовете в БНР след избора на новия-стар шеф Валери Тодоров?

- Странното е, че въобще се разбуниха от непочиващото на нищо подозрение, че има политическа поръчка Валери Тодоров непременно да бъде махнат, която СЕМ, главно в мое лице, трябвало да изпълни. А и не мисля, че “спокойствието на духовете" е добра атестация за обществените медии. Особено пък у нас, където моделът им още не е намерен.
Не спокойният, а реформаторският дух създава репутацията на директора. В това отношение Валери Тодоров засега е длъжник и на радиото, което масово го подкрепи, и на СЕМ, който единодушно го избра.

- Шеф сте на комисията, която пише новия медиен закон. За какво спорите?

- Още сме в антрето – обсъждаме какво да обсъждаме. Но пък щом се реши, пасиансът ще започне да се нарежда сам. Идеята е до края на юли да изчистим концептуалните въпроси и да ги поставим на голям публичен дебат, където да се чуе мнението на всички заинтересовани страни и на широк кръг експерти. Въобще, законът да се пише под погледа и според очакванията на обществото.
Има обаче няколко тези, около които позициите в групата вече се сближават: регулация на съдържанието, независимо от средата на разпространението му; опростяване на лицензионните режими и свеждането им до един, при това най-добре регистрационен; либерализация на традиционната реклама в радиото, където новата й форма – продуктовото позициониране, едва ли може да има съществена роля; оптимално изнасяне по пътя на корегулацията на правомощия на регулатора към държавни и гражданскиорганизации; цялостна реорганизация на обществените медии; прозрачност на собствеността не само на нивото на субектите, но и на капиталите.
Моето мнение е, че тук е систематичното място и на разпоредбите за прозрачност на капиталите в пресата, така че да получим един закон за медийните услуги въобще. В глобалния комуникативен свят всички наследени деления между медиите стават все по-излишни и формални. Самото понятие “медия" също.

- Има ли нагласа и у останалите ви колеги от комисията БНТ и БНР да се слеят под някаква форма и това няма ли да обезсмисли конкурса за тв шеф?

- Още не сме минали през тази тема, но мисля, че поне зам.-председателите на групата – Хачо Бояджиев и Радомир Чолаков, са привърженици на обединението. А конкурсите за шефове въобще няма да се обезсмислят. И защото медийното време е бързо и докато законът влезе в сила, могат да се направят чудеса. И защото, ако наистина се направят, съм сигурен, че законодателят в преходни разпоредби ще съхрани по някакъв начин ролята на избраните директори в новата Национална радио-телевизионна компания.

- А ако общото мнение на комисията е да се закрие СЕМ като регулаторен орган или да се слее с КРС, вие на каква позиция ще сте?

- Естествено, че общото мнение ще е решаващо. Но все ми се струва, че унищожаването на СЕМ като независим, включително и от КРС, орган е доброволен отказ от демокрация. Заради неспособността си да го създадем на европейско ниво, прибягваме до сталинската логика – няма орган, няма проблем.

- Има ли смисъл от такси при цифровизацията?

- Прякото финансиране от обществото е благо за медиите, но наистина то е далече по на мястото си в аналоговата ера. Ние за повече от 10 г. така и не успяхме да съберем нито един лев от такси и сега е късно. Новият закон обаче задължително трябва да задвижи предвидения и сега фонд за обществените оператори и за обществени проекти на търговските оператори. Тоест таксите не като практика, а като принцип – помощ от държавния бюджет, но разпределяна извън него.

Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е философия в СУ. Бил е зам.главен редактор на в. “Култура" и главен редактор на списание “Егоист". Член на НСРТ от 1997 до 2001 г., след което е член и на Съвета за електронни медии. Неотдавна бе избран за председател на СЕМ. Председател е на УС на Българска медийна коалиция. Преподава във Факултета по журналистика на СУ, в НБУ и НАТФИЗ. Автор е на повече от 100 научни студии и над 200 статии. На 15 юли СЕМ трябва да обяви кой е новият генерален директор на БНТ. Кандидатите са 7 и ще бъдат изслушани от съвета на 12, 13 и 14 юли.

Стр. 16

БНР, Новини в 15.00 часа | 22.06.2010

Прекратява се мандата на Милен Вълков като член на СЕМ от президентската квота. Това беше определено чрез жребий по силата на промените в Закона за радиото и телевизията, според които квотата на държавния глава в регулаторния орган ще бъде от двама души. Тъй като отпадна и възможността за два последователни мандата, от квотата отпада и Бойчо Кулински. Така представителите на президента в СЕМ ще бъдат Анюта Асенова и Георги Стоименов.

в. Банкер | Андриана МИХАЙЛОВА | 19.06.2010

БНТ отново стана актуална абревиатура – не само около Световното първенство по футбол, но и със собствените си проблеми. Рейтингът на първото събитие е сравнително стабилен, въпреки че дори песните на Слави Трифонов го преборват (според едно преброяване през седмицата). Второто "събитие" засяга едни и същи стари муцуни и настоящи БНТ-фактори. Разбира се, и актуалната политическа власт не може да му устои. Казусът се изостря още повече около поредния избор на нов шеф на държавната медия. Името му трябва да се обяви на 15 юли, а кандидатурите ще се събират до първи юли. Засега всички мераклии изчакват, оглеждат се, лобират и тайничко пишат концепции.
Накъде се е отправила лодката на БНТ обаче? Кой ще поеме кормилото на държавната структура? Колко е пълна тя? Наистина ли задълженията й са 15 млн. лева? Защо СЕМ и контролните органи в държавата са проспали това и не са проконтролирали навреме как се изразходват средствата на данъкоплатеца? Ще има ли кризисен щаб, който да управлява "Сан Стефано" 10, докато влезе новият медиен закон в сила? Каква ще е съдбата на медията според новия нормативен документ, който трябва да е готов до края на годината – ще се слее ли с БНР, или да? Все въпроси, на които се опитаха да отговорят на специална дискусия, организирана от СЕМ, известни тв деятели, експерти и журналисти.
Внимавайте, лодката на БНТ потъва!
предупреди Кирил Гоцев, бивш генерален директор на телевизията. Според него финансовото състояние на медията е изключително тежко и до приемането на новия медиен закон тя може дори и да потъне. Освен това задълженията към БТК не били 8.3 млн., а много повече. Гоцев твърди, че размерът им е 15 млн. лв. (в това число и по други пера), а до есента можело да достигнат рекордните 20 млн. лева. Ето защо била необходима спешна финансова ревизия.
"Бостанът е обран и е нужно обяснение за какво е изразходван бюджетът", категоричен бе Иван Такев. Някогашният член на управителния съвет на телевизията и кандидат за шеф на същата медия допълни, че една от причините за това е предаването "В неделя с…" на Димитър Цонев, което имало прекалено голям бюджет и източвало телевизията. Такев поиска обяснение от управата на БНТ, но точно в този момент Уляна Пръмова не бе на линия в залата за дискусия. Наложи се Сашо Диков да помоли някой да я извика и да отговори на питанията.
"Едно издание на "В неделя с…" е 20 000 лв., а един мач от Световното първенство по футбол – 220 000 лева", оправда се сегашната шефка на БНТ. Тя уточни, че не искала да прави сравнение между двете, но със сигурност най-скъпите продукции в програмата били футболните и спортните. "Сблъсъкът между вътрешния и външния свят на БНТ е огромен и ще остане и за следващия генерален директор", прогнозира Пръмова. Според нея БНТ наистина имала нужда от спасяване. "Все съм се ръководила от европейски принципи, но все не съм могла да ги приложа. На много места съм сбъркала", покая се тв началничката. Тя каза още, че ще поиска допълнителен одит, преди да си тръгне от "Сан Стефано" 10.
"Защо прокуратурата не се самосезира, а Сметната палата мълчи – бюджетът на БНТ не е актуализиран и парите вместо за такси към БТК са насочени към неизвестни за широката аудитория места", пита още Кирил Гоцев. Според него някой имал полза от това и за да се даде на БНТ шанс все пак да оцелее финансово, спешно било необходимо да се избере временно ръководство на медията. То щяло да действа до влизането в сила на новия медиен закон.
Идеята за кризисен щаб подкрепиха и синдикатите. Според тях в него трябвало да има и представители на финансите, експерти, но без имената им да са дискредитирани. Синдикатите също се събудиха от няколкогодишен сън и се сетиха, че кризата е заради лошото управление през последните няколко години, а вина за това има сегашното ръководство.
Изборът на генерален директор
да бъде отложен, да има временно управа в БНТ, тъй като се подготвя нов медиен закон, предложи телевизионерът Иван Гарелов. В противен случай новият началник можело да не отговаря на новите изисквания. Шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов обаче заяви, че това е риторичен въпрос и трябва да бъде отправен към законодателя. "Подготвя се нов закон, но това не отменя конкурса за избор на нов генерален директор на БНТ", уточни Лозанов.
За Иван Такев пък предстоящото състезание било предрешено. Тезата му веднага бе отхвърлена от Уляна Пръмова.
Според неофициални информации в гилдията с най-реални шансове за наследник на Пръмова е шефката на новините в БНТ Вяра Анкова. Един от най-безрезервните й поддръжници е Бойко Василев, а и в телевизията от няколко дни има подписка в подкрепа на кандидатурата на Анкова. Част от телевизионните труженици са притеснени, че ако не се подпишат, си подписват уволненията след няколко месеца, други пък са категорични, че в подобни начинания няма нищо лошо. Не е хубаво наследничката на Пръмова да бъде от нейния екип, споделиха трети.
Най-вероятно сред претендентите за началническото кресло ще бъдат и Кирил Гоцев, и Борислав Геронтиев, и Радомир Чолаков. В медийните среди се говори още, че и кинокритичката Люба Кулезич има подобни намерения. Тя вече получила подкрепата на Кеворк Кеворкян, а и благословията на властта. Името на бившата радионачалничка Поля Станчева също все още се спряга, но ако БНТ и БНР бъдат обединени.
Засега обаче всички кандидати категорично отричат, че ще се впуснат в битката за БНТ, а и никой още не е подал документи. Както повелява традицията – ще го направят в последния момент.
България е страна на абсурдите и неспазването на собствените й закони е едно от доказателствата за това. В Закона за радиото и телевизията например пише, че БНТ и БНР, като обществени медии, трябва
да се финансират чрез такса, събирана чрез специален фонд "Радио и телевизия". Една година той така и не работи, а на нито едно правителство не му хрумна да промени закона, да премахне въпросния фонд, или да измисли разумен начин той да бъде ефективен. Една от основните причини за тази законодателна "немарливост" е страхът на властта – всеки нов данък винаги по презумпция е бил опасен за живота на политическата върхушка. Сегашният кабинет обаче има амбициозна задача – най-накрая фондът да проработи. Как точно – ще бъде дефинирано в прословутия нов медиен закон. Размерът на таксата щял да бъде еднакъв да всички, независимо от броя на телевизорите у дома. Освободени ще бъдат само сиропиталищата и домовете за социалнослаби. Обсъждали се различни варианти и как да се събира новият "данък" – дали чрез сметката за ток, дали при плащането на местните данъци и такси. Експерти прогнозират, че най-вероятно ще бъде предпочетен вторият вариант. Дали таксата, известна въпреки несъществуването си като "такса телевизор", ще стабилизира финансовото състояние на обществените медии? Кой ще следи как и за какво точно се изразходват средствата? Няма ли това да дойде в повече на отънелия кризисен джоб на потребителя? Как БНТ ще докаже с качеството на продукцията си, че отговаря на завишените вече критерии на зрителите? На тези въпроси отговор трябва да даде така чаканият нов медиен закон. Проблемът е, че у нас подобни документи се пишат все в
полза на нечие лоби
- политическо или икономическо, а не в полза на потребителя на медийни услуги. За никого не е тайна, че БНТ е пред финансов колапс и даже според специалисти цяло чудо било, че все още плаща заплати на служителите си. Вина за това обаче носят не само нейните шефове, но и техните шефове, както и контролните органи в държавата. Любопитно е и нещо друго – щом като положението на държавната телевизия е толкова катастрофално – няма пари, техниката е остаряла, щатът е повече от максимално раздут, а продукцията – със скромни изключения, е от миналото столетие, защо е този традиционен напън кой да я оглави? Явно лодката не е наполовина празна, а наполовина пълна. Зависи от гледната точка на кормчията и на неговите благодетели. Ролята на зрителите пък явно ще се увеличи – няма да са обикновени лапнишарани, а ще плащат още веднъж за грешките на поредните държавни управленци. Мога да се хвана на бас, че и по 10 лева да се събират месечно от домакинство и да отиват само за нуждите на най-дълголетната ни електронна медия, пак няма да са й достатъчни. И догодина следващият тв началник отново ще се оплаква, че не му стигат парите.
ПЕТИМА ОСТАВАТ В СЕМ
Парламентът отхвърли ветото на президента Георги Първанов и редуцира състава на Съвета за електронни медии от деветима на петима. Мнозинството не обясни мотивите, а опозицията гласува против. Така парламентът вече ще има трима, а държавният глава – двама свои представители. От съвета ще отпаднат Мария Стефанова, Маргарита Пешева от парламентарната квота и Бойчо Кулински от президентската. И тримата карат втори мандат. Първанов трябва чрез жребий да определи и кой от останалите негови представители в регулатора – Анюта Асенова, Георги Стоименов и Милен Вълков, ще си тръгне.

стр. 36

в. Банкер | 19.06.2010

“Някои собственици на медии не са в истинския журналистически бизнес, който трябва да отразява обективно в името на общото благо – заяви Джеймс Уорлик, посланик на САЩ у нас, на дискусията “Прозрачност на собствеността и свободата на медиите в България", организирана от фондация “Конрад Аденауър". – Целта им не е да информират обществото, а да манипулират заради печалба или власт. Задайте си следния въпрос – продължи посланикът: защо някои български вестници промениха политическия си уклон за една нощ след миналогодишните избори? Дали бяха мотивирани от искрена вътрешна промяна, или това бе просто желание да се докарат на новото правителство?"
Уорлик каза, че ситуацията в провинцията е още по-обезпокоителна, тъй като политическите и икономическите интереси са обединени, за да се оказва натиск върху журналистически материали, критикуващи местната власт. Много българи се оплаквали от липсата на прозрачност по отношение на собствеността на медиите и влиянието, което се оказва върху тях. “Подобно манипулиране на медиите е заплаха за демокрацията – независимо дали става в провинцията, или в столицата" – подчерта американският посланик, допълвайки, че България не е единствената страна с подобни проблеми. Той предложи три инструмента за разрешаването на проблемите, първият от които е силният закон. “В САЩ не разчитаме само на конституцията за защита на свободата на печата, имаме и закони, които изискват публично обявяване на медийната собственост", изтъкна Джеймс Уорлик. Препоръката му е журналистите и издателите да спазват и етичните правила на професията.
Натискът върху свободата на медиите при последните няколко правителства намалява, отбеляза шефът на СЕМ доц. Георги Лозанов. В същото време и индексът на свободата на словото пада. Причината била нелоялната конкуренция в резултат на корпоративно-икономически интереси. Лозанов смята, че са необходими специализирани мерки срещу концентрацията на собствеността на медиите и това трябва да бъде засегнато в новия медиен закон. “Той ще е закон за медиите въобще", уточни шефът на регулатора. Според него е необходимо някои капитали да нямат право да се използват за медии, тъй като ще компрометират прозрачността на информацията.

Стр. 2

в. Класа | Иван ВЪРБАНОВ | 2010-06-16

Вярвам, че ръководството на групата ще направи работата й максимално публична и открита

ВИЗИТКА:

Гриша Камбуров е изпълнителен директор на Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, а преди това нейн Главен секретар. Има богат опит в неправителствения сектор. Председател е на Етичната комисия към Националния съвет по саморегулация и член на Ексепретния съвет на СЕМ.

- Господин Камбуров да се вгледаме в медийната среда и ситуация. Има сформирана междуведомствена група, която трябва да пише новият ЗРТ. Не стана ясен принципът на участието в нея – според Вас представени ли са всички страни и гледни точки в нея?

- През изминалата седмица бе обявена заповедта на Министър-председателя за създаване на работната група, която в срок до 30 ноември 2010 година да изработи и представи проекта на нов медиен закон. В състава й са включени 16 представители на различни институции и организации, като е търсено максимално широко отразяване на всички гледни точки. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО е член на групата и се надявам нашият опит в тази област, отличното познаване на практиката и информацията, които имаме чрез нашите международни партньори и членове да бъде от изключителна полза за цялостната работа. 
Притеснителен е срокът, който е определен за представяне на проекта на нормативен акт. За изработката на толкова сложен и профилиран закон, регулиращ деликатна материя, като медиите, освен време, е нужна добра предварителна работа за проучване на различните успешни модели на регулация, широко обществено обсъждане в гилдията на концепцията върху която ще се градят текстовете и не на последно място – ясното дефиниране на визията за развитие на сектора. Това са все дейности, които до момента не са извършени или ако са започнати – не са финализирани успешно, но вярвам, че ръководството на групата ще направи работата й максимално публична и открита, за да може съвсем ясно да стане защо и как се взимат основните решения и кой носи отговорност за тях. 

- Какво е необходимо да бъде направено конкретно, за да имаме медийна среда с реална свобода за медиите, в която да работят мощни и стабилни медии?

- Изключително важно е политическите решения, облечени в законодателни текстове, освен да бъдат експертно изработени е да гарантират в максимална степен предвидимост, прозрачност и равнопоставеност на различните стопански субекти в сферата. Регулаторната намеса следва да бъде сведена до минимално необходимата, като органа или органите, които я прилагат трябва да разполагат с необходимата подкрепа от сектора и обществото, каквато в момента липсва. Другият ключов елемент е развитието на саморегулацията и съвместнатата регулация, въведени с последните изменения на медийния закон, за което страната ни получи изключително широка подкрепа от международните партньори.

- Кои са фундаментите, които трябва да присъстват в закона по отношение на електронните медии?

- Това е доста интересен въпрос, който предстои да намери своите отговори. Разбира се, те ще бъдат, може би и диаметрално противоположни в зависимост от гледната точка. В рамките на АБРО неведнъж сме обсъждали различни виждания по това как да бъдат решени част от проблемите, които стоят пред гилдията от години – доставчиците на услуги, които работят при условията на временна търпимост толкова години, липсата на припознаване от страна на ЗРТ на т.нар. радиовериги и тн. Всеки вижда уреждането на този вид обществени отношения от позицията, която заема. За съжаление до момента не е проведена дискусия, която да стигне до общи изводи и споделена отговорност при решаване на проблемите.
В близките дни възнамерямам да предложа на колегите в АБРО да поемем инициативата и организираме дискусионен форум за бъдещето на сектора, който да събере представителите на законодателната и изпълнителната власт, на регулаторните органи, различни специалисти в областта, а дори и международни експерт, които да обсъдят темите и проблемите, стоящи на дневен ред. Вярвам, че такава инициатива би била особено полезна за целия сектор, особено преди изработването на новия медиен закон, който всички очакват толкова време.

- Числеността, мандатността и квотата на СЕМ са обект на толкова политически противоборства. Виждате ли политически усилия и действия и в какви посоки насочени към овладяването на медиите? 

- На първо място следва да се постави нуждата от спешна реформа в системата на регулаторните органи – Съвет за електронни медии и Комисия за регулиране на съобщенията. Много внимателно трябва да се изследват европейските практики и да се прецени нужно и целесъобразно ли е съществуването на тези два органа, отделно един от друг при нормативна уредба, която задължително предписва съвместна компетеност при повечето провеждани процедури. 
Категорично считам, че намаляването на броя на членовете на регулаторните органи няма да доведе до ограничаване независимостта на медиите или до влияние върху редакционната им полититика, като трудно е да бъдат споделени аргументите, които се чуват на противниците на идеята. Вярвам, че приетите от Народното събрание изменения и допълнения в ЗРТ и ЗЕС са първа крачка в правилната посока към реформа в този сектор. За да съществуват достатъчно гаранции за независимостта на Съвета за електронни медии и Комисия за регулиране на съобщенията тяхната дейност следва да бъде максимално публична, а процесът по формиране и взимане на решения – експертен, компетентен и прозрачен. 

- Ще успеем ли да спазим срока за цифровизацията? В края на 2012 трябва да имаме три мрежи и около 20 национални ефирни програми разпространявани от мултиплекси. Какви са очакваните процеси и сътресения, които са свързани с нея по отношение на пазарните и технологични промени и играчите на пазара?

- Сроковете, които са заложени в националния план за преход са изключително амбициозни, а може би дори и нереалистични. Притеснително е, че няма единна координация на процеса по преминаване от аналогово към цифрово телевезионно излъчване. Всяка страна, в зависимост от своите компетенции извършва някаква дейност, но като цяло липсва координация и съгласуваност на действията. Нашите членове са подготвени за прехода, но остават много неясноти, които не могат да намерят своето решение. Същевременно, липсват стимули за телевизионните оператори за по-бързо освобождаване на аналоговия спектър, който използват. Забавата с която се движи процесът е голяма и трудно би могло да се навакса, но един от много важните детайли, който винаги се пропуска е информационната кампания. До момента такава няма стартирана, а и не се предвиждат средства за това и през тази година. Час по-скоро населението трябва да бъде запознато с това какво предстои и кога, какви са преимуществата на цифровата телевизия и как могат те да бъдат получени, защото цифовизацията не е само технически въпрос, а има своите политически, икономически и социални измерения.
По отношение на основните играчи на пазара, едва ли може да очакваме, че цифровизацията коренно ще промени техният брой, съотношение и позиции. Многократно увеличената възможност за достъп до национален ефир стои пред всички, които желаят да осъществяват телевизионна дейност, но това е доста скъпо начинание. Цената за пренос, закупуването на права, спобоността за привличането и задържането на постоянен зрителски интерес и рекламодатели силно редуцира броя на успешните проекти в тази посока.
Макар и България да не възприе най-правилния модел за цифровизация, твърде късно е той да бъде променян.

- Каква е ролята и мястото на наземните цифрови телевизии и останалите пазарни играчи? 

- Основните телевизии, които се разпространяват наземно следва да бъдат един от двигатели на процеса по цифровизация. Ролята на обществения телевезионен оператор също следва да бъде взета под особено внимание, макар и в момента БНТ да няма финансовата възможност за развитие на мултиканална стратегия.
Състоянието на пазар и евентуалните сценарии за неговото развитие при цифровизацията бяха задълбочено изследвани в едно от последните решения на Комисията за защита на конкуренцията. Изцяло споделям анализите, констатациите и изводите, които комисията прави в него. Адмирации буди задълбочеността на изследването и приетити нови подходи за анализ и оценка, които коренно преобръщат в правилната насока практиката до момента. 

- Какво е вашето мнение по подготвяните промени в Закона за авторското право и сродните му права?

- Действащите понастоящем текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, касаещи представителността на дружествата за колективно управление на права и не осигуряват баланс между интересите на правоносителите и ползвателите, което изкривява възможността за водене на реален преговорен процес от една страна, а от друга – създаването на предвидима и стабилна среда за работа и на двете страни. Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори – АБРО и нейните членове застават изцяло зад предлаганите промени, защото с тях се решават натрупани с годините проблеми.

- Има ли достатъчно взаимодействие между представителите на държавата и бизнеса и как може да го оцените?

- В последните месеци взаимодействието, което имаме със законодателната и изпълнителната власт, а така също и регулаторите е на изключително добро ниво. Изградените партньорски взаимоотношения с ресорните министерства и парламентарни комисии са в унисон с политиката на правителство за интензивен диалог с бизнеса и неговите представители.

в. Република | Марина КИРОВА | 2010-06-14

Че медиите са най-силното оръжие и средство за контрол над обществото, за пореден път се доказа чрез словесните и законодателни престрелки между силните на деня. Двамата първи в държавата се хванаха в неумолима схватка да се обвиняват в натиск върху медиите и в същото време ожесточено се бориха да запазят механизмите за натиск върху медиите. Резултатът от този мач е 2 на 0 за Борисов.
Да припомним историята. Преди две седмици Президентът обвини правителството, че оказва натиск върху редакционното и новинарско съдържание на медиите. От премиерския кабинет веднага изпратиха отворени писма до главните редактори да кажат има ли медии, които да са подлагани на натиск.
Някак между другото и двете страни пропуснаха да дефинират "Що е то натиск и как се упражнява той". Защото натиск върху съдържанието на дадена медиа може да се оказва чрез безброй начини. Не само с обаждания и инструкции до главните редактори или уволнения за неудобните. Не, в днешно време методите са по-префинени. Можеш да влияеш на медиите, ако в теб е ключът за различни лицензионни режими и разрешителни, ако можеш да пратиш проверки или инспекции, ако имате общи бизнес интереси или приятелски кръгове и хобита.
Затова и при така удобно неформулиран от премиерския кабинет въпрос се получиха удобните и незадълбочени отговори от главните редактори: " натиск няма". И да има, медиите няма как да си го признаят публично. Борисов отбеляза първи гол.
Истината лъсна дни по-късно. Парламентът гласува изменения в Закона за радиото и телевизията, с които броят на членовете в Съвета за електронни медии трябва да бъде редуциран. Президентът обаче наложи вето на промените в закона. С ветото и с аргумента си, че ГЕРБ просто искат да махнат негов човек от СЕМ, Първанов сам доказа колко важно е кой ще е органът, регулиращ медиите. И какъв е един от механизмите за контрол и натиск върху медиите. А Борисов отбеляза втори гол. И във вратата на Първанов, и за жалост, и във вратата на медиите. Отговорът на въпроса "има ли натиск върху медиите" е не очевиден, а очеваден. А потърпевши са и медиите, и обществото.

Стр. 8

в. Пари | Георги ЛОЗАНОВ, председател на Съвета за електронни медии | 2010-06-08

В Закона за радио и телевизия в сегашния му вид е разрешено обществената медия да има право на 12 минути реклама на час по време на Световното първенство по футбол. Това е така, защото състезанието е в списъка на СЕМ с обществено значими събития. БНТ има изключителното право да се бори за правата на такива първенства. Затова решението на законодателя в този случай е справедливо. Това е скъп формат и държавната телевизия е инвестирала много пари в закупуването му. Трябва да ги възвърне по някакъв начин.
Навремето имаше такъв казус и с излъчването на културни събития. Целта беше да се популяризира културата у нас, тъй като за разлика от спорта тя е неглижирана от страна на медиите като цяло. Що се отнася до казуса с рекламата по БНТ, още е рано да се каже как той ще бъде уреден в новия медиен закон. Моделът държавно финансиране плюс реклама е работещ в цяла Европа. Със създаването на повече национални телевизии у нас като bTV и Нова тв, БНТ вече нямаше как да остане само на държавен бюджет. Нещата ще бъдат балансирани, когато заработи фондът за радио и телевизия.
Предвижда се за финансиране от него да може да кандидатстват и други телевизии с подготвени обществени проекти. Кога ще заработи фондът обаче, е твърде рано да се каже.

Стр. 23