в. Уикенд | Ива ДИМИТРОВА | 2010-05-14 

Експертът по медии доц. Георги Лозанов несъмнено е една от най-колоритните личности в българския публичен живот. Наскоро той бе избран за председател на СЕМ. В откровено интервю за "Уикенд" доц. Лозанов за пръв път повдига завесата на интригуващия си живот и разкрива неподозирани тайни от личния си свят.

- Доц. Лозанов, наричат ви "медиен гуру". Ласкае ли ви това?

- Ласкае ме, разбира се, и то главно, защото е почти невъзможно. Медийната критика е по-трудна от всяка друга. Тъй като, за да стигне до хората, медиите сами трябва да й дадат трибуна. Навремето, когато казах, че езикът на медиите легитимира мутрите, мислех, че това ще ми е краят. Щом това не се случи, разбрах, че любовта помежду ни е по-силна от всички съпътстващи я перипетии.

- Откакто заехте поста на председател на СЕМ, се коментира вероятността от сблъсък на интереси, тъй като сестра ви Олга Лозанова е програмен директор на Нова тв. Има ли опасност според вас от такъв сблъсък?

- Много пъти вече обяснявах, че по закон не съм в конфликт на интереси заради сестра ми защото тя нито е собственик, нито е в управителните и надзорни тела на Нова телевизия, наемник е. Друг въпрос е, че има такива, които не искат да ме виждат в СЕМ и въртят този първоаприлски шлагер до побъркваме. Но няма лошо, защото аз съм разработвал проекти за конфликт на интереси, когато това понятие беше слабо познато в България, и знам, че единствената защита е свързаноститв да са публично известни. А за това, че сестра ми ми е сестра, пише във всеки вестник. И онова, от което се пазя сега, е заради суетата на името мм да не съм по-строг към Нова телевизия, отколкото към другите оператори.

- Консултирате ли се по професионални теми със сестра си?

- По-скоро тя с мен, но рядко приема съветите ми, защото е в занаята, където рейтингът дава смисъл на работата й. А аз повече принадлежа на научната сфера, където рейтингът и смисълът уплашено бягат един от друг.

- Отношенията ви винаги са се определяли като близки, тъй като неведнъж се е изтъквала важната ви роля в израстването на Олга. Какво беше детството ви?

- Винаги сме били близки, най-малкото защото съм 11 години по-голям от нея. Родителите ни често работеха по цели нощи и тя вероятно е чула от моята уста много неща за пръв път. Например, че ако харесваш някого, само защото той те харесва, значи не го харесваш. Иначе детството ми беше безгрижно и свободно – благодарение на разбирането вкъщи, че всеки сам си е автор на живота. Никой не може да ти вземе авторските права, независимо колко ти е близък.

- Преди време баща ви каза в едно тв предаване, че като дете сте били мълчалив, а до 10-годишна възраст не сте могли да лишете и четете добре. Какво провокира развитието на ораторските ви умения?

- Мълчалив бях само вкъщи, сигурно принадлежа на едно от последните поколения, които смятаха, че дължат първата, а и последната дума на възрастните. За сметка на това в училище през голямото междучасие се качвах на една кашпа и държах речи. Може би съучениците ми са ме смятали за луд, което не им пречеше всеки ден ме чакат около кашпата. Днес знам, че съм го правил като компенсация на това, че те вече можеха да четат и пишат, а аз не.
Навярно е било форма на дислексия. Така или иначе писмената реч предполага по-голяма отговорност и се утешавам с мисълта, че още тогава съм я усещал.
На кутията на "Алка" имаше пате, което държи кутия с прах за пране "Алка", на която има пате, което… и т.н. Питах съучениците си колко дълго могат да издържат, без да отместят очи от смаляващите се патета. Тъп въпрос, но и за какво друго можехме да си говорим – нямаше молове, нито анимация, нито телевизия. Най-много някой да се качи на някоя кашпа…

- Кога се научихте да четете?

- Когато на 11 години най-после се научих да чета гладко, имах чувството, че едва съм стъпил на брега, а другите вече са далеч зад хоризонта. През следващите години четях непрекъснато. Колкото по-трудни книги, толкова по-въодушевяващо – Достоевски, Фокнър, Ницше, Кант, Фройд… Само че нямах интелектуалния и емоционалния опит да понеса прочетеното и вероятно съм изглеждал странно – дете, преяло със смисъл. Родителите ми дори се консултираха с различни специалисти и някои ги съветваха направо да ми спрат книгите, нещо като "451 по Фаренхайт" (роман на Рей Бредбъри, в който се описва тоталитарното общество, в което «низите са забранени и подлежат на изгаряне – бел. авт.), но с най-добри намерения. Тогава, бях в 9-и клас, се появи един известен професор, който предложи обратния подход. За една година да напусна училището и дома си и да чета колкото искам, докато ми мине меракът. Така заживях на тавана на мой приятел от онова време на улица "Елин Пелин", която сама сякаш повече принадлежеше на литературата, отколкото на всекидневието и на соца. Главно заради хората, които живееха на нея – синът на Елин Пелин, Валери Петров, Олга Кирчева, Домна Ганева и Николай Бинев, проф. Андрейчин… А бащата на моя приятел беше физик и пишеше трактати на английски като обръщение към Бога. Тази година беше един от най-големите подаръци в живота ми, защото тогава "от натура" разбрах, че живеем не в свят, а в паралелни светове и дори можем да си избираме в кой точно.

- Баща ви Лозан Лозанов и майка ви Олга Станева си уважавани архитекти. Как и защо се насочихте към философията?

- Не съм се насочвал. Виновни са сигурно книгите, които четях, но в прогимназията бях убеден, че има една единствена професия – философията, защото нейната задача е да открие смисъла на всички други. И днес, повече или по-малко, мисля така.

- Казват, че на децата на известните се гледа "под лупа". Какви бяха негативите за вас от това, че родителите ви са сред най-уважаваните архитекти и до днес?

- Не виждам никакви негативи, дори да те наблюдават под лупа е привилегия, защото изглеждаш по-голям. Пък и поколенчески конфпикти не сме имали. И досега с тяхното поколение сякаш се разбирам по-лесно, отколкото с моето.

- Завършили сте философия. Родителите ви не се ли противопоставиха на това ваше решение?

- Не, разбира се, макар че може да им е било малко мъчно да не продължа семейната традиция – архитект е и леля ми, и нейният покоен съпруг. Въобще, не помня родителите ми да са ми се противопоставяли за нещо важно. От тях съм разбрал, че човек трябва да се грижи за щастието си, защото то е дълг, морална категория. Просто няма как да си истински щастлив, ако вършиш зло.

- Разкажете за студентските си години?

- Един преподавател по формална логика например, когото бяха принудили поне по веднъж на лекция да цитира Маркс и Енгелс, нищо че материята му не го предполагаше, неизменно започваше с "Добър ден, колеги, както са казали Маркс и Енгелс". Независимо от идеологическото време имах някои наистина запомнящи се професори. А и състуденти. Ахмед Доган например беше сред тях. След всичко, което се случи през последните години, вече не съм сигурен дали не го е родило въображението ми, но отнякъде ми звучи гласът му на упражнение по немска класическа философия: "Докато животът на турците в Родопите е такъв, е неморално да се занимаваме с Хегел и Фихте".
Вярно е, че сме чели емигрантска литература на палюр – преди всичко Солженицин, и сме писали и чели в приятелски кръгове текстове за абсурдите на строя. Това не е никакво дисидентство. за него е необходимо да заявиш съпротивата си и да приемеш последствията й. У нас, особено в късния соц, такива почти нямаше. Пример за дисидент лично за мен беше Леа Иванова защото, вместо да се прави, че вярва на някакво светло бъдеще, е продължила да радва хората в изтичащото време на настоящето и затова е изпратена на лагер.

- Да, но журналистката Люба Кулезич разкри в свое разследване за в. "Уикенд" преди година и половина, че Леа Иванова е била сътрудник на ДС с псевдоним "Нора"…

- Да, за жалост. Какъв беше шокът ми, въпреки че искрено й съчувствам, когато се разбра, че Леа Иванова е приела да сътрудничи на ДС. Оттогава слушам песните й с наслада, но без упование. Шушу, нушу, шу…

- Слуховете ви изкарват дисидент, а за баща ви се говори като за приближен до Тодор Живков. Притеснявате ли се от тези коментари?

- Баща ми винаги е бил далеч от властта, нито е бил член на партията, нито е правил административна кариера, въпреки различни предложения. И тогава, и сега единственото, което го занимава, е професията, шансът според условията на времето да прави добра архитектура, И мисля, че в това отношение се радва на общо признание. Вън от отделни инсинуации, разбира се, които- казвам го с извинение, са продиктувани no-скоро от желание за вражда с мен. По повод на притеснението от тях мога само да цитирам една иронична ремарка на Теди Москов: "Все едно Айфеловата кула да се притеснява, че група обскуранти не могат да я намерят на картата на Париж".

- Имахте ли досег с тъй нарочения социалистически елит?

- С партийния елит – не. Иначе благодарение на средата на моите родители познавах повечето ярки фигури в културата. Нека да спомена само двама от най-близките приятели на татко, които днес за жалост не са между живите – режисьорът Въло Радев и писателят Станислав Стратиев. Заради привилегията още от гимназията моите мисловни маршрути да се пресичат с техните, със сигурност стигнах по-далвч, отколкото бих успял на "собствен ход".

- Вярно ли е, че притежавате бюрото на Мирчо Спасов, останал в историята като организатор и ръководител на лагери край Ловеч и Скравена?

- Не бюро, а шкаф. Случило се е така, че през ЗО-те години на миналия век, когато Мирчо Спасов като ученик в столарското училище попада в затвора в София, дядо по молба на някакви роднини му занесъл цигари и плодове. Като излязъл, Мирчо Спасов искал да му благодари като му подарил дипломната си работа – въпросния шкаф. След 9-ти бившият столар с пистолет в ръка вкарвал дядо и братята му, обявени за кулаци (селяни, които не приемат колективизацията и създаването ма ТКЗС по време на социализма – б.а.), в ТКЗС-то, а един от тях е изпратен в лагер. Но дядо, който беше толстоист, пазеше шкафа като доказателство, че каквото и да извърши човек, на дъното на личността му има нещо добро. Аз пазя шкафа като доказателство, че за дядо поне това е абсолютно сигурно.

- Доста се коментира и личният ви живот. Неведнъж се е изтъквал бракът ви с дъщерята на Светлин Русев. Какъв тъст беше той?

- Той е човек, който вярва в собствената си мисия и че има сили да я осъществи сам. Към мен не е имал никакви претенции и мисля, че съм му връщал жеста.

- В какви отношения сте сега?

- Далечни, но с родителите ми има старо приятелство. Впечатлен съм, че се запази.

- Защо се разделихте с първата си съпруга?

- Има връзки, повечето са такива, които имат начало и край – обикновено се казва, че причината е и в двете страни, но джентълментството изисква да поемеш цялата вина. Въпросът е да не преставаш да се стремиш към връзка, която има само начала.

- С втората ви съпруга Галя дълго време работите на ул. "Московска", без да се познавате. Вярвате ли в съдбата?

- За съдбата не знам, но знам, че за всяка съдбовна среща трябва да си се подготвил Това значи да стигнеш до нея по най-дългия обходен път. Така че просто по "Московска" нямаше как да се срещнем. Нашата връзка има много начала, поне три. За първи път, преди повече от 10 години, видях Галя по коридорите на БНТ и ми се стори неуместно – беше прекалено красива и недействителна за всичко наоколо. После я срещнах на Лайпцигския панаир на книгата и отново се запитах какво ли прави това момиче тук. Още тогава трябваше да си дам сметка, че нещо се случва с мен, щом все ми се струваше, че тя не е на мястото си. Но го разбрах едва след третия път, когато отидох при нея в общината заради някакъв бюрократичен проблем и тя ми помогна. В жест на признателност я поканих на обяд и пак, и пак, и пак… Нататък историята е известна.
Защото телата, стига да не са особено претенциозни, мотат веднага да се вкопчат, но притежателите им се приближават един до друг през езика, което изисква време и въображение.

- Кой в най-язвителният и абсурден слух, който сте чували за себе си?

- Че съм луд, казано именно с язвителност. Най-малкото, защото лудостта е единственият шанс на разума да разширява териториите си.

- Друг слух около вас е, че съпругата ви Галя се е сдобила с общинско жилище по времето на кметуването на Стефан Софиянски…

- Слухът, за съжаление, мина през вестник "Уикенд" и дори сочеше конкретен адрес. На него действително живее дъщерята на Галя от първия й съпруг, но апартаментът не е купен от общината, а й е от баба й и дядо й по бащина линия.

- Никога не сте подминавали възможността да заявите позицията си. Имало ли е случаи, в които ви е било трудно?

- Да, когато тези, които се възползват от позицията ми, са далеч по-неприятни от тези, срещу които тя е насочена. Тогава си правиш едно дайкири и си казваш, че Хемингуей може да е бил и неприятен тип, но това не пречи да препрочетеш "Старецът и морето". Въпросът е да извадиш на брега скелета на рибата независимо от това, че акулите може да са го оглозгали пътьом.

- Името ви винаги е било свързвано с неотменимата част от външния ви вид – папионката, и философската ви мисъл. Какво не знаят все още за вас?

- Че колекционирам птици, не по-високи от 25 сантиметра. За сувенири говоря, застинали навсякъде из хола на нашата къща. Когато не мога да спя, им давам имена на министри, президенти, звезди… На сутринта за радост съм ги забравил, така че следващата нощ мога да започна отначало.

- Кога мълчите?

- Когато спя и пиша. Имало е много депонощия, в които не съм правил нищо друго. Надявам се, залежите ми на неизговорено мълчание все още са големи.

- Някога повишавали ли сте тон?

- Не е възпитано, така че съм го правил само когато онзи отсреща и без това е глух. Не буквално, разбира се.

- За вас казват, че можете да погледнете с иронии на всичко. Ако подходите по този начин към себе си, какво бихте казали?

- Че все още не съм участвал само в предаването на Христо Стоичков, просто защото той, слава на Бога, няма такова.

- Какво ви липсва е личен план?

- Медия, която да говори за личното така, че да го съхранява.

Стр. 20-21

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-08

Водещ: Само 3 работни дни, а колко медийни новини ни поднесе отиващата си седмица. Какво се случи в двете електронни медии, на които най-отива да се наричат обществени. На Сан Стефано казаха, че са остъргали всикчи разходи до кокал. А Драган Цанков отиде до БТА заради дискусията. Организирана от СЕМ за обществения хакратер на БНР. Дали опитите да бъде разрушена политическата омерта – гарван гарвану око не вади, ще стигнат и по БНР и БНТ. Ако съдим по дискусията за радиото – не. Защото едва ли дадената гласност на няколко отбора бивши и настоящи шефове ще доведе до истинска редакционна ензависимост. Мълчанието на журналистите, така можем да обобщим участието в дискусията на необвързаните с някой отбор шефове журналисти. Разбира се звуковата картина на взаимна размяна на най-разнообразни обвинения не беше никак добра гледка. Но както се казва – апетита за говорене идва с конкурса за генерален директор на БНР. Никой участвал в административното ръковпдство на радиото от промените насам не е забравен и нищо не е забравено. Дори битовите неуредици с някакви хладилници, къртене на плочки и излишен административен лукс. До колко подобни разговори помагат на радиото да стигне по-близо до хората, за които работи – никак. Но оставя горчив вкус в устата и много въпроси без отговор. А мълчанието на журналистите неангажирани към определен отбор шефове е добре да бъде забелязано. Ако се загледаме в БНР ще видим белези от политически натиск и сделки при избор на генерален директор. Добре е да бъде намерено решение за това как подобни неща да не се случват. Инак пак ще се чудим защо оценките за свободата на словото са по правило ниски и ни пращат винаги в непредставителната компания на страни от Африка и третия свят. За да попаднем на по-престижните предни места трябва да има доминация нан свободата на слвоото. А това с политически медийни влияния не става. Не става и с шоу със скечове, гонещи рейтинг. Защото едно е рейтинга, съвсем различно нещо е доверието. Кой се страхува да остави журналистите без натиск и влияние – ами повечето от тези, които вземат решенията и определят правилата. Докато това не се случи ще си останем в плен на омертата – гарван гарвану око не вади. Само плаши. И ще си живеем в жълти коментарни реалности, които никак не изглеждат добре. Предстои да изгледаме реалитито избор на шеф на БНР. Вече има заявки, че ще има още много обвинения между бивши, настоящи и кандидати за шефове. Вече има и политически заявки за оспорване на промените в медийното законодателство. На война като на война. Едва ли сред време ще има значение кой е започнал пръв. В крайна сметка ще загубим ние журналистите и хората, за които работим. Защото рейтинга на свободата на словото би трябвало да е единствен важен за нас, а не счетоводни стари и нови прегрешения. Истината е една – редакционната политика не бива да се влияе от политически фактори. Но за това едва ли ще остане време. Ние сме съсредоточени в образа на духа, който изскочи от бутилката във вторник на дискусията, организирана от СЕМ. Как изглежда той? Ами уверявам ви, никак не е симпатичен. Какво разбра СЕМ за БНР от дискусията, която предизвика сам. Ще чуем коментарите на Мария Стефанова и Георги Лозанов. Как трябва да изглеждат обществените медии – ще коментираме с Бойко Станкушев и Елена Йончева. Как се говори за война през 21 век. Не е зле да се замислим днес на 8 май. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

До колко е възможен един смислен разговор за обществената функция на БНР. Какво разбраха членовете на СЕМ от дискусията, която сами предизвикаха. За нея бих казала – тази война не е моя. Така ли е, попитах Мария Стефанова, модератор на дискусията и председателя на СЕМ доц. Георги Лозанов.
Мария Стефанова: Мисля, че няма такава опасност, защото общественото радио присъства на обществената дискусия и всеки е свободен да заяви своята свободна воля или своето свободно мнение. Това е смисъла и на съществуването на обществените медии въобще. Тоест СЕМ просто е един медиатор в момента, за да може да организира тази дискусия.
Водещ: Как трябва да изглвежда наистина едно общественор адио? Какво не ни достига сега?
Мария Стефанова: Личното ми мнение, как трябва да изглежда едно обществено радио, това е БНР. Защото има достатъчно предавания, които обслужват обществения интерес, достатъчно програми, даже за последните 3 години станахме свидетели на разработването на нови регионални радио станции, нещо, което беше отдавна забравено в годините на прехода. Тогава, когато всички в един хор тръбяха, че това е държавно радио и може би наистина държавното радио, опитвайки се да стане обществено, нямаше време да помисли,ч е трябвт нови програми, че има още слушатели, които никой не ги е чул какво им е интересно да слушат. И за това съм изключително доволна, че вече има няколко нови регионални радио станции и си мисля именно заради това, че БНР е пример за обществено отговорна медия.
Водещ: А за какво са пример бившите ръководства, които по мое лично мнение опитаха да изместят дискусията?
Мария Стефанова: Знаете ли, никога не е лошо да се отпуши бутилката, за да Излезе духа от нея. Това в някасква степен успокоява общественото напрежение, ако го има, но пък когато говорим за обществено радио, това напрежение винаги се проявява. Аз ако ми позволите ще акцентирам върху нещо малко по-различно и то е, че съжалявам за момента, в който ние трябва д апроведем конкурса за избор на генерален директор, защото се случват някои неща като израз на Зполитическата воля, на управляващите И се притеснявам да не би това разместване на пластовете в СЕМ да даде отражение върху избора на генерален директор. Никак не ми се иска това да се случи, защото самата аз идвам от националното радио и много държа колегите да бъдат спокойни и да работят спокойно там.
Водещ: Но вече ваши колеги открито коментираха факта, че какъвто и да е избора на генерален директор, той може да бъде оспорен в съда.
Мария Стефанова: Да, има такива тези. Аз чувам такива гласове. Но хайде да помислим какво можем да направим, за да не се случи това. Трябва да имаме един спокойно проведен конкурс. До колкото чувам и мнения, изказани от членове на медийната комисия, ние ще бъдем на спокойствие оставени, имам предвид съветниците, да проведем този конкурс за генерален директор на националното радио и едва след това ще се пристъпи към фактическо свиване на състава на съвета. И мисля, че това е начина, по който трябва да се случи.
Водещ: Добре ли е това, че духа излезе от бутилката, макар ч етой не беше никак симпатичен, разбира се.
Мария Стефанова: Той никога не е симпатичен. Само в приказките, когато духа може да ти изпълни всикчи желания. Много се говори за сливането на националното радио и националната телевизия. Личното ми мнение – да спрем да говорим за това, поне на този етап не е необходимо. Също лично мнение си позволявам да изразя пред вас и пред слушателите, защото много обичам националното радио, ще кажа, че радиото е много добро. Не защото е първата електронна медия и защото има много години зад гърба си, а защото радиото се развива. Това е един жив организъм, който непрестанно се развива. И на мен това развитие ми харесва. Разбира се винаги има какво да се желае. С тези думи не искам да кажа нищо лошо за националната телевизия, но едно обединение и свързване в комитет за радио и телевизия, си мисля, че може да станем свидетели на ситуацият болен-здрав носи.
Водещ: Кога наистина ще може да има редакционна независимост от административното ръководство? Кога журналистите ще получат по-надежден механизъм за невлияние от страна на ръководството. Защото в момента има различни влияния на различни ръководства. Бивши и настоящи.
Мария Стефанова: Това щях да ви репликирам и да ви попитам – вие ми кажете. Има ли натиск над вас журналистите, упражнява ли се някакъв натиск от административното ръководство? Проправят ли си път някакви политики, не говоря за политически натиск, а някакви политики…
Водещ: Може ли да отговоря с въпрос? Редно ли е ръководството да напомня събития от 2001г. Не е ли по-редно за това да говорят журналистите, участвали в този процес?
Мария Стефанова: Аз си мисля, че това е обща рана.

Водещ: Ккакво би казал един журналист, присъстващ на тази дискусия, тази война не е моя или нещо друго?
Георги Лозанов: Да, има, заровен е един конфликт в основата на БНР, който не е решен, през който минават разбира се много персонално объркани отношения. Но минава и това, че някак си в един момент се раздели радиото на две. И тая сянка продължава да стои. За мен това беше един от най-лошите ефекти на кризата 2001г.
Водещ: За съжаление тази рана все още е жива.
Георги Лозанов: Да, както ресурса на гражданската реакция тогава е ресурс на радиото и макар и изтощаващ за през годините продължава да бъде такъв, тая воля за свобода, така и тия разделения, които се получиха между хората, се оказват много тежки и на мен ми е тъжно, например, да виждам от едната страна Галя Спасова, а от другата Лили Малинова. Не ми харесва това, защото ги познавам в професионален план и бих предпочел така да се каже да виждам единство на професионалното им мислене, общи стандарти, защото професията значи етични стандарти, а не война, която никога не е докрай справеедлива нито от едната страна, нито от другата.
Водещ: Мария Стефанова намери нещо хубаво в това, че духа е изпуснат от бутилката.
Георги Лозанов: Да, абсолютно длъжни бяхме да дадем възможност каквито напрежения има да добият някаква публичност, защото иначе какво – другото е щраусова политика, която …
Водещ: До колко е възможно наистина журналистите да бъдат опазени от влиянието на сегашни, бъдещи и минали директори? Не е ли това малко утопично?
Георги Лозанов: Ами ако се преструктурира медията така, че директора, този който се занимава с икономиката, с мениджмънта, дава парите, няма пряко влияние и няма такова очакване, а и не спечелва конкурса с тази мисъл, че той ще е диригента, тогава ще започне една гаранция на същинския, поне като фумкция, обществен характер на медията. Но сега… аз за това казвам, че прилича малко на сос. Така навремето Батето, Леда Милева, няма значение, бяха директори и знаеш, че той решава всичко. Нещата са в негови ръце, за хубаво или за лошо, или бяхас обичани, други не толкова. Но не е това подхода.
Водещ: Обаче разговора остава заключен в двете крайности. От едната страна е този ваш пример със една семейственост и директорска диктатура, нека да го наречем, от другата страна са принципи, от които ние сме страшно далеч.
Георги Лозанов: Така е. И аз за тая дискусия знам какво биха казали журналистите, ето аз какво казвам – за тия години, в които не съм бил в регулацията, не сме се придвижили никак. Все повече този разговор да го водим преди 6 години, преди 3 години, и без никакви промени.
Водещ: Очаквате ли да има продължение този разговор, защото сам казвате – започвате няколко пъти.
Георги Лозанов: Аз очаквам, че ще се случи следното, ето и сега тоя разговор, който водим – той ще почне да върви публично. Разбира се ще мине през различни публикации, че са тенденциозни, сблъсъка ще продължи, ще се чуят обвинения. И обществото ще бъде въвлечено. За мен това е много важно. СЕМ беше действително в една сянка. Аз се опитвам да го изкарам в центъра на публичността с всичките рискове от това да има много конфликти, които не водят към решение.

Водещ: Мария Стефанова, говорител на СЕМ и доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ пред "Клубът на журналистите".

Водещ: Как трябва да изглежда една обществена медия?
Бойко Станкушев: Ние горкичките 20 години си мечтаем за това. В интерес на истината смело може ад се каже, че никой от нас не е виждал обществена медия. Тоест в момента сме в едно поле на фантазии, представяме си как трябва да изглежда и споделяме това със слушателите в ефир. Просто няма от къде да вземем template, дето викат американците. Това е шаблон. Обществената медия за това е обществена и за това се различзава от комерсиалните, защото при нея не е приоритет борбата за рейтинг и за печалби, а защото тя е поставила начвело на своите цели да обслужва обществото, тоест общесвтвения интерес. Обществения интерес е толкова разностранен, че е трудно да се дефинира в едно изречение или в няколко дори изречения що е то обществена медия. Но приоритетите на обществото да бъде справедливо информирано и да няма това изкривяване, което се получава при останалите медии, за мен е най-важно. Второто важно нещо е да се обърне внимание на приоритети към определен момент в развитието на това общество и респективно на неговата държава. Образователни проблеми, култура, положението на хората в неравностойно положение. За мен лично на този етап, на който се намира България, изключителен приоритет трябва да бъде стратегически образованието в най-широкия смисъл на думата. Защото ние просто имаме нужда от просвещение. Защо не се случва гражданското общество? Ами не се случва, защото хората не са научени още да мислят в първо поле на мислене – аз имам права, имам и задължения; второ поле – степен на достатъчна цивилизационна грамотност от гледна точка на европейските права на човека. Няма го това нещо. Вие виждате, че не може ч1овек да отиде да си попълни едно заявление, дето му викахме молба по-рано, от която и да е институция, че да получи това, което му е уж гарантирано в закона. И т.н. Това нещо ще се случи, но няма да се случи скоро.
Водещ: Но пък цифровата ера поставя едни предизвикателства, така щото няколко големи победи имаше журналистиката, заедно с гражданското общество напоследък чрез интернет.
Бойко Станкушев: Да, безспорно. И има дори цели неправителствени организации, които са страшно успешни, слава богу, но за съжаление пък те са малко. Да речем програма Достъп до информация, които си водят дела, печелят ги и това дава един добър пример. Проблема е, че този пример не се мултиплицира, не се диспригира(?) в цялото общество така, че да бъде разбираем и използваем от всеки, който Има нужда от … използвам нарочно думата консултация, да бъде консултиран, да бъде обучен, да бъде разкрепостен, ако щете. Това е ролята. Една от най-важните роли на обществените медии. Виждате, че в пренебрежително малко го правят това частните медии. Не че не го правят, но някои от тях го правят. Примери има, разбира се, добри разследващи репортажи..
Водещ: Е, разбира се, тук не бива д апропускаме да отличим и големия първенец Батко. Това е нарицателно вече и мисля, че си заслужава да се работи в тази посока.
Бойко Станкушев: Така е, но присъдата, това категорично мога да кажа, че нито БНР нито БНТ могат да се изправят пред народа и да кажат – ние станахме истински обществени медии, като причините са горе долу три групи. Едната е, че винаги има опити за вмешателство, влияние и то успешни от страна на властимащите. Втората е, тя до някъде гравитира с първата, финансовата зависимост. И третата е фактически нежеланието на голяма част от колегията да се занимава с такава проблематика, защото това не е доходоносно. Причината до известна степен, и то много сериозна степен е в самата колегия. Не знам дали ще приемеш като някакво обяснение, че има една повсеместна деморализация на хората, Което няма как да не се отразява и на журналистите, които в един момент си казват – абе аз ли ще се правя на най-големия герой тука да си развалям рахата, да рискувам. И просто не тръгват в тая посока…
Водещ: Но пък има изключения. Не може да се отрече.
Бойко Станкушев: Е има, ама ако ще говорим за изключенията… мен самия три години и нещо ме съди един действащ прокурор, естествено най-накрая не спечелих делото, знам за какво става дума.
Водещ: Но като че ли в тази дискусия за обществените медии е хубаво да говорим повече за изключенията, от колкото за общия фон.
Бойко Станкушев: За да има изключения трябва да има регламент. Тоес тхората, които се опитват, колегите, да рабготят в обществена полза, да вадят истината, да разчепкват около нея какво се е случило, кой какво е откраднал, на кой господ се кланя, защо под фасадата на някаква идеологическа или друга позиция всъщност прави пари, краде и т.н. Тези хора да бъдат гарантирани. Че с какво е гарантиран българския журналист? С какво е гарантиран?
Водещ: Ами с нищо.
Бойко Станкушев: В повечето от случаите, когато се получи такъв чуваем и видим конфликт, не говоря за многото, които сигурно и аз и ти не сме разбрал, че съществуват, в разни по-малки медии, в периферията на страната, той обикновено собствения му началник, главен редактор или директор го хваща за врата и му казва – млъкни, защото ми създаваш неприятности. И почва – спиране на подаване на реклами от определени рекламодатели, защото всичките големи рекламодатели са свързани с централи – партийни, олигархични и т.н. Това е щета за мениджъра на медията. И той мислейки за нея, може да не е пълен идиот, разбира се, но се опитва да затваря и затваря усти. Така ли е? Така е. Е добре, това нещастно същество, наречен журналист, то ще рискува един път, ще рискува втори път, ще го уволнят 3-4 пъти и най-накрая ще остане на улицата и ще си направи съвсем логичния извод, че няма смисъл. Ако имаше … защита, ако имаше действащ етичен кодекс, ако имаше някаква институция, някакъв национален орган, който да се занимава не активно, ами всеки ден с тия работи, това нямаше да се случи.
Водещ: Кой обаче трябва да създаде този регламент?
Бойко Станкушев: Всичките колеги, които са ми давали достъп до ефир, след като разбраха преди години, че ме съдят за клевета и набедяване уж, страшно много се притесняваха и трепереха и някои от тях са викани на 4 очи да им се размахват пръсти и други работи.
Водещ: Е, някои не сме треперили.
Бойко Станкушев: Ти не си. Има и други.
Водещ: Да. А кой трябва да създаде регламента за една наистина обществена медия, която …
Бойко Станкушев: Регламента трябва да бъде записан в отделна глава в медийния закон.
Водещ: Обаче медийния закон е целия в кръпки.
Бойко Станкушев: То медийния закон е поправен, до колкото си спомням, 22 пъти за последните 3 правителства.
Водещ: То всъщност почти нищо не е останало от него.
Бойко Станкушев: Ами не, той не действа. Вътре фундаментални принципи, като например, че нямат право рекламистите да извършват дейността медия беше променено, заради медийния монополист Гергов, рекламния монополист. Прословутия член 70, струва ми се, според който трябва да съществува фонд Радио и телевизия и който е на принципа на електромера да събира пари – той въобще не съществува. Те поне от кумова срама да го бяха конституирали и да кажат – ето тука в тея 3 стаи в някаква сграда стоят 7 души, това е борда с председател на този фонд. Той не съществува. Той нарочно не съществува. Между другото тука бих сди позволил да направя една аналогия със съдебната система. Как ще е независима съдебната система, като тя е на кранчето на изпълнителната власт. Ако финансовия министър разпише в бюджета толкова и толкова милиона за догодина бюджет съдебна система – има. Ако напише по-малко – няма, не достигат. Кой е независим? Кое му е независимото? И вече най-голямата драма се съдържа в самата конституция, която е просто (?) дето викат бабите, защото ние ако проследим логиката в българкста конституция не сме никаква парламетнарна република, ние сме премиерска република. Една партия печели най-много, прави най-голямата парламентарна група, възлага и се от президента да направи правителство. Прави правителство. И от там нататък вече следим парите, защото кой има интерес, който има интерес, той прави нещо. Ами той управлява всички останали власти. Чрез това, че им държи парите. Ако се запише бюджета на съдебната система ще е, да речем, примерно, говоря наизуст, 100 млн. и се актуализира всяка година с някакъв коефициент, който може да се напише от един студент по финанси, няма да е така. Те ще знаят. Ако е същото за електронните медии, говоря за обществените – няма да е така. Генералния директор Тодоров и генералната директорка Пръмова ще знаят преди още да е приет бюджета за по-следващата година колко горе долу ще им бъде. И ще си правт смеките. Това е една дейност, която е стратегическа. Ти не правиш месец по месец, година По година програмата си. Ти залагаш на много дълъг пас едни неща, о ткоито наистина обществото се нуждае. Но като нямаш ресурс – какво да направиш?
Водещ: Бойко Станкушев остава в "Клубът на журналистите".

Как трябва да изглежда една обществена медия? Добър ден и на Елена Йончева.
Елена Йончева: Добър ден.
Водещ: тръгна дискусията за БНР като обществена медия. Стана ясно, че духа е изпуснат от бутилката, че радиото им атравми, които трябв да се лекуват. Какво още е хубаво да се каже?
Елена Йончева: Как трябва да изглежда една национална медия. Смятам, че лично аз предпочитам когато трябва д се информирам, когато трябва да получа информация по някакъв проблем, отдавам предпочитания наистина на БНР пред останалите частни радиа, защото струва ми се, че все още има този кредит на доверие, койъо винаги е имал, въпреки всичките грешки, котиос а присъщи на всички сфери на прехода. Как трябва да изглежда едно радио – всички ние пътуваме, били сме повечето от нас в Европа, ползваме някакъв западен език и може да се ориентираме как наистина трябва да изглежда едно професионално радио. Разбира се в България има много конкурентна среда и националното радио се опитва да не изпуска своите слушатели, които много от тях вероятно имат вкус към по-сензационните новини по по-ярък начин поднесени. И това, което прави чест на БНР е, че въпреки, че е заобиколено от такъв тип конкуренция, все още тя не е загубила своеята сериозност и този кредит на доверие, който имат слушателите.
Водещ: Като че ли е много важно, когато се говори за обществена медия, да се прави разлика между рейтинг и доверие. Кога това ще се случи у нас?
Елена Йончева: Да, за съжаление страшно много се спекулира с думата рейтинг, защото виждаме, че особено когато гледаме телевизионни продукции, неща които са изключително пошло направени, изключително непрофесионално,з те могат да имат много висок рейтинг на зрителски интерес. Което съответно рефлектира и върху всички останали предавания, защото те за да оцелеят на този пазар се опитват да вкарват именно тези елементи, които опошляват цялата среда, телевизионна или радио среда.
Водещ: Другото опошляване идва по линия на нелекуваните травми, защото безспорно през годините и БНР и БНТ имат политически травми. Едва ли ще открием топлата вода, казвайки го. Как да ги лекуваме?
Елена Йончева: Разбира се. Но смятам, че един журналист като че ли някои смятат, че журналистиката трява да съществува… едва ли не е нормално да съществува в комфортна, спокойна среда. Журналситиката, репортерството, това е непрекъсната битка, битка за правдивост. И смятам, че ако ние съществувахме в изключително комфортна среда, нещо не би трябвало да бъде в ред. Това означава, че не сме журналисти, че не сме репортери.
Водещ: А кои са най-големите травми на българската журналистика?
Елена Йончева: Кои са най-големите травми…. Ами аз смятам, че ако по-рано голямата травма е била цензурата, тоест бяха поставени журналистите, водещи, редактори, да работят при определени условия, сега е още по-страшна самоцензурата. Смятам, че много от журналистите, било поради страх или може би примиренческа нагласа, усещане за удобство, за комфорт, те просот … те не са журналисти. Те предават някаква инормация, която се получили на готово. Някакво мнение, което са получили на готово, някаква позиция, която някой им е казал, че трябва да предадат нататък. И ми се струва, че това е най-страшното. Че много от нашите колеги не сеопитват да формират някакво обществено мнение. Тоест ако те го правят, те го формират в насока, която не е журналистическа. Тоест това се нарича пропаганда – дали някой ще те застави да го правиш или ще го правиш по собствена воля, мисля, че второто е още по-страшно.
Водещ: Кое лечение е по-добро – повече репортажи или повече коментари? Защото интервюто е всесилно.
Елена Йончева: Ами смятам, че това е баланс на двете. Защото едното не може без другото. Репортажа ще провокира една тема, ще представи различни гледни точки и от там вече започва и големия анализ и големия дебат.

На 8 май нека да направим и едно отклонение. Как се говори за война през 21 век?
Бойко Станкушев: Как говорят журналистите или…
Водещ: Как говорят журналистите за война.
Бойко Станкушев: Ами журналистите говорят малко лекомислено за война, защото хората, които помнят някаква война или са били на някаква война, имат по-сериозно и задълбочено, бих казал, отношение към една подобна тема. Никой от нас не знае какво е войната, с много малко Изключения. Не знам дали ти си била, аз съм ходил да отразявам няколко регионални войни, и на изток и на запад преди 17-18-19 години.
Водещ: Каква е разликата между преди и сега?
Бойко Станкушев: Лекомислието, с което се говори е потресаващо, но още по-потресаващо е лекомислието на политиците, които просто в еди нмомент до толкова се самозабравят, че не гледат сериозно на подобна хипотеза. Понеже ме питаш във връзка с датата, нека първо да кажем, че истинската дата не е 9 май, а е 8 май, нали? Ей тоя ден. 9 май навремето Сталин е наложил, защото тогава неговите юнаци Кантария и Йегоров, до колкото си спомням, са забили знамето на райхстага и са държали дръжката, пък са се виждали на ръцете им наредени по няколко трофейни часовника, взети от изтрепаните германци. Това е една разбира се фалшификация. Друг е въпроса ако искаш в аспект поуки да говорим, как кореспондира тази най-голяма война и някои по-малки случаи след това със съвремието.
Водещ: Да, защото е важно да отидем отвъд клишето, за да не дойде войната тук, трябва да я контролираме там.
Бойко Станкушев: Ако имаме интелигентно, разумно, силно управление, което да прави по всякакъв начин опити да бъде много близо до народа си, ще може да се развие и да се поддържа една превантивна програма за това да не се случи. Защото опасността от подобно нещо е много по-голяма от колкото изглежда в съзнанието на обикновения човек и на нашите пимшан политици. Има вече възможности, да речем Иран, има възможност ако изстреля една ракета, тя да падне в София. Това е много просто. Втора възможност, която не е пряко свързана със сегашната полтиика на правителството в Техеран. Тя се казва Ал Кайда. Те не са непременно едно и също, разбира се, защото някои хора казват, че щом са ислямисти са едно и също. Не, не са едно и също. Но тази война, която … тя не е на фронт, тя е тероризма. Виждате колко често се случват такива големи терористични акции, част от които се предотвратяват, част от които обаче не се предотвратяват. Трябва да Имаме предвид, и в този смисъл да изискваме от нашите политици да бъдат разумни и да имат ясни стратегии, включително и програми за превенция в това отношение, защото България е една със сигурност го казвам потенциална мишена, която при това е много лесно пропусклива на тоя етап. Тука малко мога да подменя темата на разговора. Това, което мен лично много ме притеснява, не разбира се професионално, но в известна степен отделям време да изследвам тази проблематика, ние сме просмукани от какви ли не тука ислямистки фондации и движения, които под прикритие, зад прикритие и т.н. работят много активно, особено в смесените райони. Скоро чух едно изказване на премиера, с което той искаше да афишира, че знае това. Безспорно знае. Но той горкия е поставен в много деликатно положение, защото има моменти, в които дебелите и изпаднали в летаргия европейси бюрократи Почват да реват за човешки права и за религиозни права, когато ти се опитваш да направиш нещо в тая посока. Трябва да им бъде обяснено, че положението в България не е толкова розово и че ние като все пак вече един елемент от европейската система за сигурност трябва да бъдем подсилени, да ни се оказва съдействие и много важно, да бъдем разбрани.
Водещ: Коректен извод ли е, че има малко журналистика в тази посока?
Бойко Станкушев: Да.
Водещ: Има ли значение как един журналист отива да отразява конфликти в горещи точки. Дали отива сам или отива с контингента на страната си?
Бойко Станкушев: А, безспорно има значение, но когато ти си така аташиран към един контингент, това ти дава много по-голяма сигурност от една страна, от друга стрна ти връзва ръцете и ти дава просто те прави по-ограничен. Ти си длЪжен да се държиш с този контингент все едно че си един от строя. Лично аз съм привърженик на самостоятелните действия, но това е много скъпо. И в момента никой не финансира практически подобни журналистически експедиции, коиот на практика са… те вече не са толкова чисто с цел информационно обезпечаване от една илиу друга гореща точка. Те са всъщност външни разследвания. Това никой не прави. Преди години това се правеше, Босна, Афганистан, всичките тия конфликти, които бяха около нас и не чак толкова близо, Ливан, независимо… дории преди 10 ноември в известна степен се правеше. Независимо от това, че нещата се случваха в условията на тоталитарната държава, че пак нямаше пари, нещо се правеше. Но то някак си замря последните години.
Водещ: Но има нужда от него.
Бойко Станкушев: Ама разбира се.

Водещ: Как се говори за война през 21 век, г-жо Йончева?
Елена Йончева: Журналистите могат да говоря за война по един много лесен начин, без преминаване през особени препятствия и могат да правят сензационни и евтина журналистика. Това не е сложно. Може да се прави и стойностна журналситиа, която да провокира към размисъл. Която да се опитва да променя нещата, без да се взимаме прекалено на сериозно, защото все пак журналистите, ние на практика не разполагаме с тези ресурси. Но трябва поне да се опитваме. Условията във война по-рано като че ли ако сравнявам как съм работила пред 7-10-15 години, от една страна може би не беше толкова сложно, защото журналистите в повечето случаи бяха разглеждани наистина като някаква трета страна, достатъчно обективна. В последно време обаче се появява т.нар. embedded журналистика. Тоест журналситическите екипи са акредитирани към една от воюващите страни. И за мен това не е журналистика. Това е също журналистика, но просот едната гледна точка. Но ако се прави само такава журналистика, това вече не е журналистика. Журналиста се превръща в инстрмент на… може би груби звучи пропагандна машина, но всъщност тя е пропагандна машина. На една информационна стратегия. Той се превърща служител. А не на своята медия.
Водещ: Ти отиваш там и си част от отзи контингент, към който си прикрепен и нямаш пълната свобода да говориш за това, което виждаш.
Елена Йончева: Не само че нямаш пълната свобода, ти си задължен по определени теми да не говориш или да се консултираш със въпросните военни. Тоест там има цензура и това не се крие, че има цензура. Но естествено обяснява се цензурата, че тя е необходима, за да се защитят техните войници. Което също има логика, разбира се. Тоест има моменти, в които ти наистина трябва изцяло да се съобразвяш с хорат,а които са те приели.
Водещ: Възможно ли е обаче другото, без да си прикрепен към контингент да отидеш и наистина да работиш добре?
Елена Йончева: Да, възможно е и аз считам, че когато се направи едното, второто, когато имаш журналисти, които отразяват едно събитие от няколко гледни точки, плюс т.нар. embedded, приобщени журналисти към военните, тогава като че ли зрителя може да си даде достатъчно правдоподобна, обективна картина за това, което се случва. Аз си спомням в Ирак по време на войната преди 6 години, 6 и половина вече, тогава бяхме доста журналисти в Багдад и в момента, когато се разбра, че съюзниците влизат в Ирак, тогавашния американски президент Буш се обърна към всички журналисти по телевизията, няма да забравя, всички се скупчихме, за да гледаме това обръщение, към журналистите в Ирак и каза, че ги призовава всички те да напуснат, защото не се знае какви оръжия ще бъдат използвани, че има вероятност да бъдат използвани оръжия за мосово унищожение, химически, говореше се за ядрени оръжия. И тогава за моя изненада много журналисти, но не тези, които бяха независими, а журналисти към големи медии бяха принудени от техните медии да напуснат, защото се оказва, че те нямат застраховка за определен тип война. Тоест те имат застраховка във военна ситуация, но тя не включва използване на ядрени оръжия или на атомно оръжие.
Водещ: Това не е ли само оправдание обаче?
Елена Йончева: Те не искаха да си тръгват тези журналисти. И аз смятам, че медиите толкова много обсъждахме, и аз още си задавам тоя въпрос, дали това беше някаква форма на цензура, или просто ставаше дума за ч1исто финансов въпрос, ако се случи нещо със журналиста, медията евентуално ще загуби страшно много средства за неговото обезщетение. Но ми се струва, че по-скоро второто, финансова причина, защото асмериканците не искаха да си изтеглят техните журналисти от Багдад, които не бяха embedded, и ми се струва, че по-скоро решението касаеше чисто финансовата, прагматичната страна. Но въпреки това много журналисти останаха в Багдад, включително от най-големтие медии. Може би към 70-80 журналисти бяхме там и още повече embedded журналисти вече, които отразяваха другата… аз не бих казала, че това е друга гледна точка, но просто лагера на воюващата страна.
Водещ: Възможно ли е да се направи независим филм за гореща точка днес в условията на криза? Или става все по-трудно и по-трудно?
Елена Йончева: Аз смятам, че все още имаме този шанс да правим такив незаивисми филми. Разбира се човек е независим, но той вкарва и своята собствена емоция, своите познания за нещата. Лично аз съм се стремяла винаги, когато правя един филм да показвам възможно повече гледни точки, да не налагам своето отношение, понякога налагам своята емоция, разбира се, което е трдуно да избягаш. Колкото и това да не се прочита от пръв поглед. Но вярвам, че може все още да се прави независима журналистика. И надявам се тази журналистика, която е поръчкова да се прави по-сложна именно защото Има алтернативни форми на информация, има алтернативни медии и просто зрителя ако все още има мислещи в бъдеще зрители, когато виждат че ги лъжат от телевизионния екран или от радио екрана, те просто ще влязат в някоя друга медия, на която да и вярват.
Водещ: Дано цифровизацията направи тази добрина. Кога ще отидем отвъд клишето – държим войната далеч от нас, за това поддържаме контингенти. Това е всъщност едно клише, което нищо не значи.
Елена Йончева: Ами не, нищо не значи разбира се. Имате предвид нашите войски, които са в Афганистан и в Ирак.
Водещ: Да, но контингенти поддържат и повечето европейски страни, разбира се.
Елена Йончева: Да, имате предвид клишето. Аз лично смятам, че не може с военни средства да решиш един проблем. Независимо какъв контингент ще изпратиш, къде. Както виждаме през последните 8 години ситуацията в Афганистан стана още по-зле, талибаните в някакъв момент като че ли бяха спрени или поне това ни беше показано по медиите. Но се оказа, че те просто се прегрупираха. В момента с изключително агресивни, разполагат със страшно много средства. Производството на наркотични средства се е увеличило в пъти от както коалиционните сили влязоха в Афганистан. Така че аз не вярвам, че се отдалечава една война, изпращайки военен контингент където и да е. И същото е и в Ирак. Както видяхме – да, свалихме Саддам, унищожихме Саддам и на негово място се родиха стотици Саддамовци. С които сега никой не знае как да се справи, включително и американците.
Водещ: Къде и се ходи на Елена Йончева? Какво ви се иска да ни покажете?
Елена Йончева: Обикновено темите, които разработвам са темите от новините, тези, които ни карат да реагиераме по някакъв начин. Но провокацията на репортерството или на този тип документално репортерство или документални филми, с които съм се занимавала е точно да се опиташ да минеш зад новинарското клише, зад клишето на добрите и лошите или на Проблема, който много лесно може да намери някакво решение. И мисля, че това е и голямото удоволствое наистина да попаднеш на място, където да разнищваш нещата, където отиваш непредубеден, разбира се ти отиваш с необходимата информация, с необходимото познание за нещата, отиваш със своите колебания за това какво се случва там действително. Но в същото време, ние сме като едни следователи, които започват да проучват нещата във всичките му пластове, до колкото е възможно. и това е вкусната, стойностната като че ли, поне за мене, журналистика, която те кара да минаваш много често и собствените си очаквания. И собствените си заблуди.
Водещ: А като георграфска точка?
Елена Йончева: Ами нямам.
Водещ: Няма новинарски сюжет, който да провокира желанието за някакъв такъв филм?
Елена Йончева: На вас каква тема би била интересна?
Водещ: Истината е, че не съм се замисляла, но може би един сюжет около Тибет и Китай и този конфликт, котйо въвлича много хора е една достойна тема, провокативна.
Елена Йончева: Да, това е изключително интересна тема и провокативна, сложна, и с удоволствие бих се занимавала с подобно нещо. Напоследък може би в последните години се опитвам да работя върху теми, които по някакъв начин имат индиректна връзка и с България. Но не считам, че това е правилната посока, разбира се. Например филма, който направихме за Сомалия по някакъв начин беше свързан и с българските моряци, които бяха отвлечени тогава и все още има отвлечени кораби. Желанието да покажем всъщност какво се случва в тая държава, какви са хората, тяхната мотивация, техния бит, техните амбиции, характера им.
Водещ: Проблема е, че няма държава.
Елена Йончева: Да, всъщност проблема е, че там има различни образувания териториални, единици, които се управляват от .. официално, имат си официална местна власт. Но на практика там практически управляват местни кланове и групировки.
Водещ: Което прави доста трудно разследването на един журналист, защото досттъпа сигурно е доста труден/.
Елена Йончева: Ами тя страната формално е разделена на 3 части. Остатъчна Сомалия със стоица Могадиш, където въобще достъпа през последните години не е труден, а там няма достъп за европейци и американцим, тъй като там основно териториите се контролира от крайните ислямисти, подразделение на Ал Кайда и на практика всеки европеец, който е съттъпил там е бил отвлечен. Даже преди година и полвоина англичаните изпратиха свои специалисти по сигурността, които да консултират местното правителство, което държи само столицата Могадиш, и то не цялата столица, а един квартал. И тези специалисти по сигурността бяха отвлечени. Всеоще има отвлечени журналсти от преди няколко години и за тях нищо не се знае, защото основната мотивация на тези, които отвличат в тази част на Сомалия, тя не е финансова, както е в случая с пиратите, а тя е чисто религиозна и се предполага, че в момента, в който отвлекат заложниците, те и ги убиват. Защото не им трябват да служат като разменна монета. Това е остатъчна Сомалия. Северна Сомалия – Сомариленд, където е относително спокойно, тоест там може да се отиде и там на практика отиват всички журналисти, които искат да отразяват темата с пиратството. Има временно правителство, относителна стабилност. И третата част от Сомалия, където са на практика пиратите, Пунтланд, или както на шега ние наричаме Пиратиленд, и където бяхме около 20 дни с оператора Николай Стойков. Там е основното действие, в Пунтленд. Именно в тази част на Сомалия отвличат кораби, в тази част на Сомалия корабите изчакват откупите. И повечето от населението се препитава именно с доларите, които плащат.
Водещ: Това също е война, независимо, че не се води война.
Елена Йончева: Да, това също е война разбира се. И там на практика също отвличат почти всеки, който стъпи. Има международни представители, бюра на международни организации, най-вече на ООН. Но служителите обикновено са или местни хора или някои от страните около Сомалия. Те не изпращат американци или европейци. Защото просто не могат да ги опазят.

Водещ: Кой се страхува да остави журналистите без натиск и влияние – навсякъде по света, повечето от тези, които вземат решенията и определят правилата. Тези за медиите и тези за случващото се в живота. Желаем ви повече свобода. 

в. Пари | 2010-05-04 

Не съм против идеята за редуциране на броя на членовете на Съвета за електронни медии. Европейската практика показва, че числеността на регулаторните органи може да е различна – от 5 до 14 души. Силно съм смутена обаче от факта, че това се случва в условията на вече действаща конкурсна процедура за избор на генерален директор на националното радио. Това можеше да стане преди 6 месеца – от ноември е решението на МС за редуцирането на 8-те регулаторни комисии.
Смятам, че тази редукция можеше да стане, преди да стартира процедурата за избор на нов шеф на БНР. Сега този избор ще се развива в обстановка на фактическа дестабилизация на регулаторния орган. Различен състав на СЕМ ще започне и ще завърши тази процедура, което ще е сериозно основание за нейното съдебно оспорване. От моя гледна точка тази промяна е неуместна в хода на избор на генерален директор. Тя трябваше да стане или преди началото на конкурса, или след приключването му. От друга страна, бюджетът на СЕМ е доста намален, което ще доведе до затварянето на 6-те регионални дирекции. Колегите ми, които ще останат в редуцирания състав, ще трябва да работят с ограничени ресурси.

Стр. 23

в. Пари | 2010-05-04

Намаляването на състава може да забави темповете на работа на Съвета за електронни медии. Надявам се, че ще запазим колегиалните си отношения и задачите, които стоят пред нас като устойчиви, ще продължат да се изпълняват. Ще трябва в упоменатите срокове да проведем конкурс и да изберем генерални директори на БНТ и БНР.
Смятам, че независимо колко души ще бъдат в СЕМ, всеки от членовете на регулатора трябва да гласува с професионалната си съвест за най-добрия кандидат за директор на общественото радио. Намаляването на числеността на съвета не трябва да се обвързва с изпълняването на законните правомощия на всеки от членовете. Нито с промените в състава на СЕМ, нито с ротацията се променят приоритетите и задълженията, които са вменени на регулаторния орган от Закона за радио и телевизия. Предстоят избори на генерални директори. В момента съветът прави много обстоен преглед на регистрираните и лицензираните радио- и телевизионни оператори.
Продължаваме лицензирането и издаването на цифровите лицензи на тези, които кандидатстват. Работата ще продължи, независимо какъв брой хора остават в СЕМ.
Над 50% е съкратен бюджетът за издръжка на СЕМ. Това създава риск от закриване на регионалните бюра, но ще направим всичко възможно да оптимизираме разходите, за да не се стигне до закриване на регионалните дирекции.

Стр. 23

в. Пари | 2010-05-04 

Членовете на регулаторния орган ще бъдат намалени от 9 на 5, за да се съкратят разходите

Промените в Съвета за електронни медии може да навредят на избора на генерален директор на Българското национално радио, каза пред в. "Пари" Маргарита Пешева, член на регулаторния орган и бивш негов председател. По думите й не е редно конкурсната процедура да бъде започната от един състав, а завършена от друг. Това е сериозен повод за нейното съдебно оспорване, твърди Пешева. Според нея промяната в състава на СЕМ не би била лоша идея, ако се е случила, преди да започне конкурсът за нов генерален директор.

Редуциране

Промените в Закона за радиото и телевизията предвиждат намаляване на броя на членовете на СЕМ от 9 на 5 души, а представителите на регулаторния орган няма да имат право на два последователни мандата. Предложенията бяха гледани на извънредно заседание на Комисията по култура, гражданско общество и медии към парламента, а тази или другата седмица промените ще бъдат гласувани в зала на първо четене, каза за в. "Пари" председателката на медийната комисия в парламента Даниела Петрова.

Отпаднали

Познатите досега лица от СЕМ, които ще отпаднат, са Маргарита Пешева, Мария Стефанова и Бойчо Кулински. Те са изкарали по 2 мандата в регулаторния орган и според новите правила ще излязат от регулатора. Ако няма промени по текста на направеното предложение между първо и второ четене, 10 дни след влизането на закона в сила президентът трябва да посочи кой от неговата квота да бъде отстранен, каза Петрова.

Съкращаване на разходите

Идеята за намаляване на броя на членовете в СЕМ съществува още от ноември. Тогава ГЕРБ реши да редуцира броя на представителите на всички регулаторни органи. Правим го, за да се съкратят разходите в бюджета на СЕМ. По наши изчисления това ще са около 110 хил. лв., каза за в. "Пари" Даниела Петрова.
За момента все още не е обсъждан вариант за конвергиране между СЕМ и КРС. Първо трябва да се избере моделът, по който ще се извършва цифровизацията, и едва тогава да се обсъжда дали ще има сливане между двата регулатора.

Стр. 23

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-05-01 

Миналата година ни се наложи да опознаем Того. Тази година – Намибия. Там сме по скалата на свободата на словото. България е на 76-то място. Има и добра новина – изпреварихме съседите си. Румъния 25 места след нас, но пък се изравнихме с Индия. Неправителствената организация Фридъм Хаус всяка година изследва свободата на пресата сред 196 страни. Не само у нас, но и по света пресата е станала по-несвободна. Свободата на словото деградира за 8-ма поредна година, показва изследването. България има оценка 34, за миналата година 36, което я поставя сред страните с най-незадоволителни резултати в ЕС. Какво се оценява? Анализират се законови политически и икономически фактори, както и медийната регулация, натиска, който правителствата оказват на медиите, понижаването на журналисти и структурата на собствеността. Какво анализирахме напоследък в "Клубът на журналистите" ? критично близката дистанция между журналисти и хора от властта и кръгове със силни икономически интереси. Някои епистоларни изяви на политици, целящи да унизят колеги, неясната структура на собствеността и нуждата от повече независимост на редакционните политики от управлението на медиите. Независимо дали става дума за обществени или частни медии. На това реалити лошото му е, че не е така атрактивно, но пък е важно. Вече има политически заявки за оспорване на промени в медийното законодателство. От вчера започна и една епистоларна кореспонденция между ръководството на БНР и СЕМ с елементи на замесване на журналистите. Нещо крайно неприемливо според скалата на свободата на словото. Истината е, че подобни схеми ни смъкват надолу и ни правят по-несвободни. Нищо че днес „Труд” пише : „БНР и СЕМ се стрелят с писма заради дискусия”. Това, че го пише не променя нещата. Упражнява се влияние. А това със сигурност гарантира и нови действащи лица от политическия спектър. В крайна сметка ще загубим ние журналистите. Защото свободата на словото би трябвало да е единствената важна за нас. Очевидно все още е много важно какво казват хората в политиката, на власт и в опозиция. Едва ли някой от тях ще похвали медиите, че са станали по-критични – край на Утопия. До колко обаче е сериозно избора на генерален директор на БНР да се обзързва със законовите промени в медийното закнодателство и редукцията на членовте на СЕМ – ами не е. Да, за мнозина това е удобно, но за професията и доверието на хората съвсем не е. Редакционната политика не бива да се влияе от политически фактори. За това отличниците са от скандинавските страни. Там тези влияния са сведени до минимум. Тук все още ни харесва да претопляме вчерашните гозби. Като тежкия компромисен избор за генерален директор през 2001г. Това е добре да го припомняме само журналистите, които успяхме тогава да опазим протеста си от политиците и хората с властови и икономически интереси. Другото е компромис със свободата на словото, зараден с опит за влияние. Какви законодателни промени ще направят възможна редукцията на членовете на СЕМ очаквайте след минути един разговор с Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии. Прозрачни ли са институциите в България, защо сме на второ място в света по искане на достъп до информация. Как журналистите успяват да се доберат до информации, важни за хората ще коментираме с Кирил Терзийски от фондация Програма Достъп до информацията. Как във Великобритания медиите говорят за наука и какви дискусии се водят – очаквайте интервюто с Майкъл Мулаф, дългогодишен продуцент и водещ в BBC, днес комуникатор на науката. Защото е важно хората от науката да говорят разбираемо, за да не творят вицепремиери, вестникарски заглавия, тиражлийки. Добре дошли в "Клубът на журналистите".

Водещ: Добър ден на г-жа Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, накратко медийната комисия. Здравейте.
Даниела Петрова: Здравейте.
Водещ: Как ще бъде редуциран състава на СЕМ и какви промени в законодателството ще бъдат приети, вече ги обсъдихте в комисията, моля ви за коментар?
Даниела Петрова: Предложението, което беше направено от народните представители , в общи линии това са колегите членове на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии, постоянната комисия имах предвид, прощавайте за лапсуса, се състоят в следното. Състава да бъде редуциран от 9 на 5 човека, съответно като трима бъдат от квотата на парламента и двама от квотата на президента. И другата промяна, която се визира в (?) предложение се състои в намаляване съответно мандатността. Тоест липсата на два поредни мандата да бъдат заемани от членове на СЕМ.
Водещ: Един от медийните сюжети днес е, както го нарича Труд, обстрела с писма между ръководството на БНР и СЕМ. Подобни занимания обаче ни смъкват надолу в листата на свободата на словото. Да се опрем на класиката, какво да се прави? Вие виждате ли връзка между промяната в медийното законодателство и течащата в момента процедура за избор на генерален директор на БНР.
Даниела Петрова: Не бих коментирала, но винаги могат да се търсят някакви връзки или да се използва ситуацията, че тече конкурс и да се вкарват такива притеснения. Но считам,ч е дискусията, която всъщност е обявена от СЕМ по отношение на промяна работата в БНР по-скоро би създала напрежение, защото все пак в този конкурс всеки от бъдещите кандидати следва да престави своята концепция. Това обсъждане в непосредствена близост би следвало да разкрие участниците част от концепциите си. Тоест това по-скоро ми се струва, лично мое персонално становище изказвам, би опорочило този конкурс. Но това са моите опасения.
Водещ: Ще участвате ли в дискусията, която СЕМ организира на 4 май за бъдещето на БНР и възможността за повече независимост на редакционната политика от административното управление?
Даниела Петрова: Ангажиментите ако ми позволят бих присъствала, но не знам дали и в какъв формат бих изразила становище. Комисията е получила посмото, раздадено е на всички народни представители, като се има в предвид, че във вторник почти всички пътуват от регионите си, не мога по категоричен начин от сега да поема ангажимента, че ще бъда. Мисля, че дискусията ще се проведе между 13 и 16 часа, точно в този период има и парламентарна група,придвижват се хората. Така че надявам се да има представители от комисията, ако аз лично не мога да присъствам.
Водещ: Давате си сметка, че леда е много тънък. От една страна от вас зависи медийната регулация, от друга обаче сте политици и политическото влияние носи минуси по скалата на Фридъм Хаус. Къде ще търсите баланса?
Даниела Петрова: Ами баланса трябва да се търси в една разумност и в по-премерено говорене, защото действително напрежението в момента и в ситуация на реформа, и в ситуация на икономическа криза, и в редуциране на състав, течащи конкурси, изтичащи периоди и етапи, всъщност създава именно тази ситуация, която при неправилно използване на ситуацията действително може да доведе до много силно напрежение.
Водещ: Как ще коментирате постъпилите вече политически заявки, че една промяна в медийното законодателство ще бъде атакувана по съдебен ред и това какво щезабави, само редукцията на членовете на СЕМ или и избора на генерален директор на БНР?
Даниела Петрова: Ами смятам, че … по-скоро редукцията на членовете на СЕМ. След като органа така или иначе това е политика, която във всички регулаторни органи е започнала да се редуцира състава, тя ще се проведе с болезнени и съответно с много политическо говорене, но следва да се проведе, защото такава е ситуацията, такова е решението на МС и считам, че това може да се постигне. Но не трябва да се прави съответно такава връзка, че редуцирането на състава на СЕМ едва ли не следва да определи състава, който трябва да избере конкретното лице и по този начин да се вкарват думи, които не са така.
Водещ: Нека направим опит за прогноза. Колко члена на СЕМ ще изберат генералния директор на БНР?
Даниела Петрова: Трудно бих се включила в такава прогноза. Първо не знам колко са кандидатите и след това след като не знаем и състава на СЕМ и дали при този състав ще се избира директор на БНР или евентуално в редуцирания състав, трудно бих се ангажирала с такива прогнози.
Водещ: Очаквате ли закъснение в този избор в тази връзка?
Даниела Петрова: Ами не бих казала, тъй като ако съответно технологично промените не минат в закона в този период между първо, второ четене, респективно се запазят в този състав направените предложения, няма предложение между първо и второ четене, респективно имаме един срок след влизане по сега дадения текст на закона в сила, тогава да се прекратят мандатите на действащите членове на СЕМ, респективно президента в 10-дневен срок да посочи от своите трима оставащи членове в сегашния състав на СЕМ, тоест от сегашния състав на СЕМ в новия, кои двама да останат. Това технологично време просто не мога да прогнозирам как ще се развие, дали ще успее да мине преди конкурса и респективно след конкурса. Но така или иначе конкурса ще се проведе и той трябва да бъде проведен прозрачно, за да не се изпада в още по-голямо напрежение и дестабилизация на една медия, която смятам, че е добре работеща към настоящия момент.
Водещ: Благодаря ви за тази оценка. И накрая ще ви помоля да коментирате резултатите на Фридъм Хаус за това, че сме доста назад по рейтинга за свободата на словото по отношение на (?).
Даниела Петрова: За това, че България е на 76-то място? Ами в крайна сметка това е една оценка, която се прави през конкретни периоди, не съм … не мога като познавач да кажа до колко тя е коректна, справедлива, но това в крайна сметка е една оценка. Тя дава един поглед върху ситуацията на медийния пазар. И не знам дали 76-то място е мястото, което всъщност ни се полага. Но явно трябва много да се работи, за да може действително да говорим, че разполагаме с един медиен пазар, с една свобода на словото, която действително гарантира свобода и на изказ и респективно и на работа, не само на изказ, защото в крайна сметка това ограничава, свободата на словото създава и други възможности и други прегради.
Водещ: Смятате ли, че цифровата ера, в която влизат всички медии вече ще направи словото по-свободно? Ако вземем за пример интернет.
Даниела Петрова: Не бих могла да кажа, че цифровата ера ще го направи по-свободно, защото то е до толкова свободно, до колкото ние му разрешим. Законодателя, гражданите, регулацията, саморегулацията, самото общество. Но смятам, че с цифровизацията просто още медийния пазар ще мине на едно ново технически достъпно ниво и действително ще има промяна и по начина и на приемане, и по начина на възпроизвеждане. Но считам, че ще даде една по-голяма бързина и един нов поглед, по начина на представяне на информацията.
Водещ: И може би ще направи по-пряк контакта между хората и журналистите, за които всъщност те работят.
Даниела Петрова: Да, това действително и аз мислех нещо в подобен смисъл, което исках да кажа. Ще се доближи самата медия до потребителя и респективно ще има по-бърза реакция.
Водещ: Благодаря ви за този коментар. Даниела Петрова, председател на парламентарната комисия по култура, гражданско общество и медии пред "Клубът на журналистите".

Дойде ли краят на страшната приказка – институциите в България са непрозрачни за журналистите и гражданското общество. Какво показват данните от годишния доклад на фондация Достъп до информация. Добър ден на адвокат Кирил Терзийски.
Кирил Терзийски : Добър ден.
Водещ: Та, дойде ли този край или той е много далеч?
Кирил Терзийски : Ами доста трудно да кажем, че е дошъл края изведнъж институциите са станали напълно прозрачни и няма какво да се желае в тази посока. Но със сигурност има голям напредък, имам предвид от приемането на закона за достъп до обществена информация през 2000 до сега. Тоест подобриха се значително нещата.
Водещ: Добра новина ли е,ч е сме втори по света по искане на достъп до информация? Кирил Терзийски : Ами не знам дали е добра новина. Определно показва, че правото на достъп до информация се използва и се познава, не само от граждани, ами и все по-често напоследък от журналисти, от неправителствени организации, а е доста обяснимо защо е толкова голям броя на заявленията и то е защото твърде малко информаиця се публикува активно по собствена инициатива от страна на институциите. в повечето европейски държави се публикува значително количество информация от институциите, по тяхна инициатива диреквно в интернет, затова естествено и броя на заявленията е много по-малък, има и разни позитивни практики от сорта на това – като една информация се иска един, два или три пъти, очевидно тя представлява интерес за гражданите и тогава се публикува, докато при нас няма такив апрактики.
Водещ: В смисъл, че това е доста трудно решени еза вземане или просто ние живеем в една мания за тайнственост?
Кирил Терзийски : Ами не знам дали от мания за тайнственост или просто от липса на време или пък на ресурс, нямам представа.
Водещ: На желание?
Кирил Терзийски : Може би и на желание.
Водещ: За 10 години от както е приет закона какво се промени?
Кирил Терзийски : ами промениха се доста неща, институциите вече доста добре познават закона и изпълняват задълженията си по него. Тоест от началото мнгоо често имаше мълчаливи откази. При подаване на заявление за достъп до информация след това нищо не се случва, институциИте изобщо не се чувстваха длъжни да отговарят по този закон. Докато сега не е така. Вече повечето места има назначени служители, които отговарят специално за приемането на заявления за достъп до информация, горе долу се спазват сроковете и много често се предоставя информацията и не е нужно да се водят дела и т.н.
Водещ: Освен този доклад, вие връчвате и едни награди Големия брат. Сравнението следва с оригинала да се прави, разбира се, а не с реалити формата. До сега се случваше така,ч е нямаше много конкуренция при избора. Нещата далИ ще се променят в някаква посока?
Кирил Терзийски : Нямам представа. Имате предвид това, че МВР са традиционно абонирани за тази награда и горе долу те си взимат някак съвсем есетсвено. А дали това ще се промени – не знам, на фона на тази активност, която показва в момента МВР с всичките тези акции, се съмнявам.
Водещ: Пак имат огромни шансове да се доберат до статуетката.
Кирил Терзийски : Абсолютно. Имат още повече защото много се чуват гласове, че има настроения, отново за промяна на закона за електронните съобщения, пак да се връщаме към наболялата тема за следенето в интернет, с нови правила и такива неща.
Водещ: Всъщност очаквате ли, по-точно кога очаквате институциите да започнат лично да идват и да си получават антинаградите. Тогава ли достъпа до информация ще бъде по-лесен?
Кирил Терзийски : Знам ли, със сигурност ще е по-лесно ако институциите имат сили да признаят грешките си. Ние сме много доволни, защото освен наградите "Биг Брадър" раздаваме и едни други награди на 28 септември, когато отбелязваме междрународния ден на „Правото да знам”, там раздаваме позитивни награди, раздаваме и негативини награди. Миналата година за пръв път дойде служител от институцията, който получи негативна награда.
Водещ: Това беше събитие, всички журналисти се въодушевиха страшно.
Кирил Терзийски : Всички в залата ръкопляскаха, беше много изненадващо.
Водещ: Но факт е, че дошлия не си посипа главата с пепел, все пак. Институцията не пострада от това, искам да кажа, напротив, като че ли имаше позитивни коментари после от страна на журналистите?
Кирил Терзийски : Ами имаше нещо такова, но от друга страна вие виждате вече колко месеца минаха от управленеито на новото правителство, има един такъв момент, че се опитва да се направи PR акция от всяко събитие, дори от негативните.
Водещ: Доста успешно, защото има изявени таланти в това отношение.
Кирил Терзийски : Явно са добри съветниците на премиера.
Водещ: Дали съветниците, дали той самия – няма никакво значение. До колко може да се говори за прозрачност на новия МС. Знаем там още в самото начало се започна публикуване на стенограмите от заседанията. Как бихте коментирали тази практика?
Кирил Терзийски : Ами това беше чудесно, което направиха в началото на мандата си ГЕРБ, че направиха достъпни всички стенограми от заседанията на МС. Именно за това миналата година ги отличихме. Получиха грамота за принос в областта на достъпа до информация за това си действие. Трудно ми е да дам някаква по-глобална оценка, тъй като нямам на много случаи нови, в които граждани и журналисти да търсят информация от МС. Имаме само един такъв слуай в последните месеци на журналист от в. Дума, който търси информация за командировките на премиера в страната и има там леки проблеми с предоставянето на информацията в пълния и обем.
Водещ: Какво значи леки проблеми?
Кирил Терзийски : Ами в смисъл, че не дадоха в началото МС подробна информация за броя посетени места по дати къде е пътувал премиера в страната. Изпратиха пак един отговор в стил PR, в който обясняваха колко е готин премиера, той като пътува никога не взима пари за дневни или за квартирни, както се водят там, командировъчни разходи не правел, ползвал автомобили на НСО и за това нямало други разходи някакви по пътуванията му. Това беше отговора. Тоест имаше проблем с броя посетени места и за това какви са разходите по тези пътувания. Но за броя посетени места от премиера в период от 3 месеца от началото на стъпването в длъжност, имаме съдебно решение,с което беше отменена на административен съд – София град, този отказ и беше задължен съветника на министър-председателя, който е упълномощен да се произнася по заявления да предостави информация. По отношение на разходите, журналистката пусна ново заявление до НСО, от която търси тази информация. Имаме отказ от края на миналата седмица на основание държавна тайна, така че предстои още едно съдебно дело.
Водещ: В смисъл държавна тайна е на колко места е бил премиера ли?
Кирил Терзийски : Не, държавна тайна е какви са разходите, които прави НСО с автомобилите си за пътуванията на премиера.
Водещ: Не, защото иначе може да се направи един мониторинг на репортажите за тези посещения и нещата да си дойдат на местата може би.
Кирил Терзийски : Да. Смешно е, но не е като да нямаме в практиката и такива случаи, когато някоя информация е публикувана и институцията твърдяла, че е държавна тайна. Имахме случай такъв с гражданин от Варна преди няколко години. Той искаше технически характеристики на един радар, с който полицаите спират хората за превишена скорост. Беше се ядосал човека, че нещо неправомерно са го глобили, подозираше някаква измама и искаше техническите характеристики и му се наложи да води дело, тъй като министъра на вътрешните работи тогава отказа да предостави информация с мотив, че е държавна тайна. Класифицирана информация била тази техническите характеристики на радара. По самото дело съдията беше намерил случайно, докато се ровел човека в интернет, беше намерил публикувани техническите характеристики на въпросния радар.
Водещ: Тоест и съдиите карат кола, такъв ли е извода в този случай?
Кирил Терзийски : Да, може и така да се каже, да.
Водещ: Макар че раазбира се това е крайно несериозно. Защо се стига до такива ситуации?
Кирил Терзийски : Защо се стига до такива отказвания на информация ли? Ами за това вече е трудно да се отговори, някой път е просто субективното нежелание, тоест да се предостави информация, друг път се прикриват разни нередности може би като не се предоставя информация.
Водещ: Тоест има дефицит на правила, трябва кодекс на чиновника, може би, който отказва или как?
Кирил Терзийски : Ами не, не кодекс. Достатъчно е всички институции да имат вътрешни правила за предоставянето на достъп до информация, което е много добре, тъй като внася някаква яснота в процедурите по този закон, как да се изпълняват от служителите. А и (?) на служителите могат да се четат тези вътрешни правила и да се научават от служителя и започва всичко отначало. Защо има един такъв момент малко при смяната на правителството, всеки път институциите им трябват няколко месеца докато влязат в ритъм.
Водещ: Колко институции могат да се похвалят с истински такива правила?
Кирил Терзийски : Ами …
Водещ: Какво пише в доклада?
Кирил Терзийски : В нашето проучване има резултат за вътрешните правила, мисля, че повече от половината институции от 511 имаха вътрешни правила.
Водещ: В смисъл имат ги написани. А с приложението как стоят нещата?
Кирил Терзийски : В какъв смисъл с приложението как стоят нещата?
Водещ: Ами може да има написани правила, но те да не се спазват. Това е нашата ахилесова пета, навсякъде.
Кирил Терзийски : Така е, да. Случва се и това, да има вътрешни правила, но те да не се спазват. Все пак закона предвижда и възможност за обжалване на отказа да се предостви информация. Тогава тези неща се оправят в съда.
Водещ: Колко адвокати са нужни на програма Достъп до информация, за да може да реагира адекватно на колеги журналисти, на граждани?
Кирил Терзийски : Ами 5 човека е юридическия екип на програма Достъп до информация. Като трима от тях сме адвокати и се явяваме и по дела.
Водещ: Стига ли ви времето?
Кирил Терзийски : Ами стига ни, да. За миналата година сме се явили на 43 дела, което е горе долу нормално.
Водещ: Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – останете с нас, за да научите след малко.

Какво могат журналистите и гражданското общество заедно – ето така продължаваме разговора в "Клубът на журналистите" с адвокат Кирил Терзийски от програма Достъп до информация. Става дума за годишния ви доклад. Не е тайна, че ние журналистите често когато имаме проблем се обръщаме към вас. Кога обаче тази ваша помощ ще отнема по-малко време?
Кирил Терзийски : Кога ще отнема по-малко време?
Водещ: Да, защото сега отнема доста време.
Кирил Терзийски : Ами то отнема доста време най-вече заради това, че ВАС е много натоварен и случаите, когато дело срещу отказ да се предостави информация е подсъдно на този съд може д амине повече време. И чрез създаването на административните си (?), новия административно процесуален кодекс доста сте подобриха нещата в сравнение с това, което беше преди в окръжния съд. Тоест доста по-бързо минават тези дела в административен съд София, от който Имам най-преки наблюдения от завеждането на делото до постановяването н съдебно решение обикновено минават не повече от 3 месеца.
Водещ: Което си е чист рекорд.
Кирил Терзийски : Да, лошото е след това ако институцията реши да обжалва решението на първа инстанция, защото в повечето случаи отказите биват отменяни и ако те решат да обжалват, след това отива делото на ВАС и тогава може да се проточи във времето.
Водещ: Кой е най-дългия ви случай в практиката?
Кирил Терзийски : Ами той най-дългия ни случай в практиката още продължава с Росен Босов от в. Капитал вече 4-та година водим дела в опит той да получи достъп до всички договори, сключени от правителството с Майкрософт за осигуряване на софтуер за нуждите на държавната администрация.
Водещ: Някакви изгледи това да приключи?
Кирил Терзийски : Ами има изгледи, сега трябва окончателно да се произнесе отново ВАС, за да стане вече ясно, че ще трябва правителството да пита лично Бил Гейтс съгласен ли е да бъдат предоставени тези договори или не е съгласен и след като той отговори ще видим какво ще направят.
Водещ: Влизаме обаче в хипотезата на едно по-литературно, по- кино занимание. Подобни случаи използват ли се като прецедент в нашите съдилища или по-скоро не?
Кирил Терзийски : Подобни случаи дали се използват като прецедент. Ами да, и зползват се. Тя практиката вече съдебната е доста богата по тези дела и например,.. а някои такива случаи направо правят нови пътеки,като например случая на Христо Христов, който успя да осъди дори Националната разузнавателна служба и да получи достъп до архивите на бившиата Държавна сигурност по случая Георги МАрков. А в резултат на това и да подготви книга.
Водещ: Да, макар че това … като се замисли човек защо е било толкова тайно няма логичен аргумент с отговор.
Кирил Терзийски : Ами няма логичен аргумент, тази информация е била класифицирана като секретна, но от онези служби, по онова време, но все пак и сега има правила за класифицираната информация и ние там случихме на много добър съдия от градския съд, който прецени, че естествено по отншение на тази информация са изтекли всички срокове за защита и тя трябв да бъде разсекретена и предоставена.
Водещ: Добре, ами ако съдията не е добър, ако съдията не кара кола, тогава какво се случва? Защото сериозно е влиянието на субективния фактор, очевидно.
Кирил Терзийски : Ами знам ли, според мен по тези дела не чак толкова, защото най-вече защото няма материален интерес по тези дела. Така че мисля, че това е избегнато. Но естествено има и случаи, когато губим дела и то се създава лоша практика, потвърждават се някои безумни откази на администрацията. Но какво да правим, такъв е живота.
Водещ: Да кажем най-изразителния пример в това отношение? Или този, който се сещате, разбира се?
Кирил Терзийски : Ами трудно ми е в момента да се сетя за такъв пример. Спомням си преди време, че беше доста скандално потвърден един отказ на ВСС да предостави достъп отново на журналист, не помня от коя медия, до едни доклади на прокуратурата. И тогава просто много строго погледнаха буквата на закона магистратите и прецениха, че щом не били създадени от самия ВСС тези доклади, а само се съхранявали там, и то не по закон, защото случайно били изпратени по някакъв сигнал, те не били длъжни да ги предоставят. Което … това са такива случаи, които са някакви необясними.
Водещ: Със средствата на медиите в средата на интернет в последните месеци гражданското общество отвоюва няколко свои малки революции. И така можем да наречем тази активност. Обаче можем ли да кажем, че това е трайна тенденция, медии и гражданско общество да воюват заедно за прозрачност от институциите?
Кирил Терзийски : Трудно мога да направя такова обобщение, че е традиция..
Водещ: Тази новина е прекалено преувеличена.
Кирил Терзийски : Да. Абсолютно. И определено поне от това, което излезе от нашите случаи са доста различнинещата,от които се интресуват журналистите и от които се интересуват гражданите. Гражданите обикновено се интересуват от нещо по-лично, което ги касае по-пряко тях, докато журналистите обикновено по обществено важни теми чоплят и търсят информация.
Водещ: Какви хитрини използват институциите, за да скрият информация от медиите и от активните граждани. Има ли някакъв нов челен опит, така да кажем?
Кирил Терзийски : Ами не, няма някакъв нов челен опит. Те няма нужда да използват хитрини. Достатъчно е да отказвта информация, даже и когато няма основания за това, те много често си позволяват да го правят. Лошото е, че за тази година отбелязваме тенденция за увеличаване броя на мълчаливитеоткази, тоест от 34 (?) жалби, които сме изготвили през годината, 12 са били срещу мълчаливи откази, което е 2 пъти повече в сравнение с миналата година, когато сме изготвили само 8. Но пък това е обяснимо със смяната на… винаги става така в година, когато се сменя правителството. Тоест старата администрация, която си отива е прекалено заета да се бори как ще се представи на новите избори, а след това новите като дойдат пък са прекалено заети да правят стрктурни промени и да разчистват и се получават такива неща.
Водещ: Това ли е основния извод от тези факти? Или има и някаква друга тенденция.
Кирил Терзийски : Има и други, позитивни тенденции все пак, да не звучи толкова негативно. Имаме значително подобрение от страна на институциите по отношение изпълнение на съдебните решения. Тоест много често преди се случваше дори след като е спечелено дело и бъде отменен отказ да бъде предоставена информация, институцията да откаже отново, на друго основание. И отново трябва да се води дело. Сега много по-рядко се случва това. Имаме няколко много добри случая, когато след постановяване на съдебното решение веднага беше предоставена преди това отказваната информация. Например на главен редактор на един вестник от Ловеч, който търсеше информация за това какви суми е изразходвала общината за публикация на обяви и наредби в пресата или пък случая на Павлина Трифонова от 24 часа, която търсеше информация за ремонта в кабинета на премиера Станишев през лятото на 2007г. Много интересен случай имахме на Световния фонд за дивата природа, срещу ДАМС, те искаха информация за всички финансирани юридически лица и спортни фондации за период от 2 години. И в началото беше постановен мълчалив отказ, трябваше да бъде отменен от съда мълчаливия отказ, да бъде предоставена информацията, но там поне прави чест на държавната агенция, че веднага след като излиза решението, те публикуваха цялата информация в интернет. Направиха ги достъпни тези списъци на финансираните от тях лица.
Водещ: Това е все пак хубаво. Значи има и добри неща, които са се случили за последните 10 години.
Кирил Терзийски : Определено.
Водещ: Има ли повече критичност по отношение на прозрачността на институциите от стран на ажурналистите?
Кирил Терзийски : Повече критичност? Не знам. Но е хубаво да има повече критичност от страна на журналистите, защото трудно ми е да кажа дали има Или няма такава критичност, но определено колкото по-критични са журналистите спрямо институцията, и не само те, цялото гражданско общество, мисля че това е начина да се постигне прозрачност на тези институции.
Водещ: По отношение на свободата на словото в печатните медии сме на 76-то място. Пак доста назад. Какво ще кажете за прозрачността на новата власт? Тя дойде със заявка, много силна заявка за много прозрачност и яснота.
Кирил Терзийски : Така е, да, и ние в момента, когато се смени властта имахме няколко дела срещу институции на изпълнителната власт, централни. И много се надявахме, че след тези заявки за прозрачност и откритост в управлението, например по тези текущи дела ще ни бъде предоставена информацията И няма да има нужда да ги водим до край, но не е така. Всичките ни дела си продължиха. Имахме само един случай с министъра на околната среда и водите, Който предостави определена информация при смяната на правителствата. Тоест ако те бяха толкова открити и прозрачни можеха , тези дела ние отправихме искания да бъдат прекратени и да се споразумеем да ни бъде предоставена информацията, но по никое от тези дела, които са ни текущи, не се случи това.
Водещ: Каква е причината, че става дума за чиновници, които не смеят да вземат решение или става дума за една трайна тенденция да са ясни границите межуд институциите, хората и журналистите?
Кирил Терзийски : Отново ми е трудно да отговоря. За едно от двете неща става въпрос явно. Или за много добре смазана машина и чиновниците си движат нещата без значение това, че се е сменила властта. Или пък става въпрос за една трайна тенденция, без значение какъв е политическия цвят или сила, на непрозрачност в управлението.
Водещ: Ако трябва да прибегнем до народната мъдрост – гарвана гарвану око не вади. Чиновник чиновнику око не вади. Така ли ще се окаже?
Кирил Терзийски : Така, да.
Водещ: Засили ли се активността на нас журналистите по отношение на желанието за достъп до най-различно обществено важна информация?
Кирил Терзийски : Определено се е засилило, поне това излиза от нашата работа, тъй като случаите, които консултираме на журналисти и случаите, в които журналисти използват закона и подават заявления са се увеличили страшно много в последните години. От началото беше много трудно, журналистите изобщо не искаха да прилагат, да използват закона, тъй като казваха – ама как така, на нас информацията ни трябва тук и веднага, аз не мога да подавам заявления, пък да чакам 14 дни, пък после я ми дадат, я не ми дадат. Новина няма. Но естествено той закона не е това идеята на закона, да се правят с него новини. Журналистите се научиха, че в резултат на използването на закона може да се получава достъп до конкретни документи и да се правят по-задълбочени разследвания във времето.
Водещ: Тогава се достига именно до журналистическите разследвания, които променят по-лесно нещата от новините, да кажем.
Кирил Терзийски : Така е, да. И отразяването на работата, която вършат журналистите в тази посока също е много важно, защото има възпитателен ефект.
Водещ: Това ли направи желанието на гражданите да търсят прозрачност, по-голям, защото отчитаха, че и самите граждани са по-инициативни вече. Независимо, че търсят информация за неща, които лично ги интересуват.
Кирил Терзийски : По-скоро активността на гражданите по-скоро може да се обясни с това, че все повече от тях знаят вече за това, че Има такъв закон. Но не знам дали го знаят добре. Но журналистите го знаят, благодарение на нашата дейност, тъй като ние пък сме много активни в тази посока именно да научат все повече и повече хора закона и да го използват, за да се увеличава прозрачността.
Водещ: Ние пък с удоволствие ви цитираме от друга страна. Така че връзката би могла да е по-пряка. Какво бихте пожелали да пише в доклада ви догодина по отношение на взаимоотношенията по-близките между гражданите и журналистите? В борбата им с институциите, нека така го наречем.
Кирил Терзийски : Ами иска ми се да пише в доклада, че сме имали много по-малко случаи, в които сме консултирали откази да бъде предоставена информация. Че сме водили много по-малко дела, което ще означава, че институциите са станали по-прозрачни, но дали ще стане ще видим.
Водещ: И че тези дела са траели по-малко време може би.
Кирил Терзийски : Да, със сигурност.
Водещ: Основния извод от тазгодишния доклад?
Кирил Терзийски : Основния извод от тазгодишния доклад. Ами то целта на нашия доклад е да отправим препоръки на основа на изводите, които правим, така че може би по-добре да кажа кои са основните препоръки в доклада. Една от най-основните ни препоръки е МС, МВнР да предприемат стъпки за подписване на ратификация на конвенцията за достъп до официални документи на Съвета на Европа, която беше приета миналата година и стана факт. Много ще е добре да подпишем този международен акт. По отношение на прилагането на закона, имаме доста препоръки към ръководителите на органи на изпълнителната власт и не само на изпълнителната власт, а именно за публикуването на информация в интернет, активно (?) на инициативата, като имаше изменение в закона от края на 2008 в тази посока. Институциите бяха задължени да публикуват определена категория информация в интернет. Нашето проучване показа, че това не се изпълнява добре и това е една от основните ни препоръки да бъде спазено изискването на закона и данните, които той обявява за публични и казва, че трябва да се публикуват в интернет да почнат да се публикуват там.
Водещ: До колко тази все още сериозна непрозрачност на нашите институции според вас влияе на свободата на словото у нас и на факта, че ние сме на 76-то място, едно незавидно място.
Кирил Терзийски : Не знам дали влияе, но мога да ви кажа какво казва един колега от Холандия, който се занимава със същото, което ние правим тук. Според него, той му казва на това, че медиите са в реакционен режим. Тоест че много често те се изживяват като продължение на PR-ите на институциите, а не търсят сами новините. Тоест журналистите са станали мързеливи, така казва той. Седят на компютъра, получават прес съобщения от едни PR-и, които бълват непрестанно прессъобщения. И по системата copy-paste произвеждат новини. Дали е вярно – надявам се, че не е.
Водещ: Как преценявате дистанцията между журналистите и хората във властта и тези със сериозни икономически интереси?
Кирил Терзийски : Ами то е хубаво да има дистанция, да няма скрити връзки между тези хора. Би било по-лошо.
Водещ: Евентуално, да. Е, лошото на скритите връзки е, че те винаги оставта скрити. Освен ако не се появи някакво писание да кажем, изненадващо. Кога според вас ще напреднем по отношение на свободата на словото на печатните медии у нас? Когато има яснота на собствеността или по някаква друга причина?
Кирил Терзийски : Трудно ми е да изразявам мнение по въпроси, по които не се чувствам много компетентен, но определено мисля, че да, със сигурност когато има яснота по отношение на собствеността, но би трябвало и сега да има тази яснота…
Водещ: Би трябвало обаче е ключова дума. Мисля, че може да се използва под много поводи.
Кирил Терзийски : Не знам. Хубаво е да станат медиите по-независими, но нямам идея как може да се постигне това.
Водещ: Ами може би пък да кажете как институциите да станат по-прозрачни.
Кирил Терзийски : Институциите как да станат по-прозрачни… ами…
Водещ: Като четат закона и го прилагат?
Кирил Терзийски : Да, това ясно, че като четат закона и го прилагат. Но най-вече, както споменах, като изпълняват задълженията си за активно публикуване на информация. Да публикуват информация по собствена инициатива в интернет, да не чакат да им я поискат.
Водещ: Могат да се ориентират по запитванията на колеги журналисти и на гражданите. Това със сигурност ще им помогне.
Кирил Терзийски : Не, аз имам предвид информация, която те са длъжни да публикуват по закона, а пък това вече е много добро пожелание, да, да публикуват и такава информация, ктъм която знаят,ч е има интерес.
Водещ: Благодаря ви за този разговор. Адвокат Кирил Терзийски от фондация Достъп до информация в "Клубът на журналистите".
Водещ: Как политиците да пишат по-малко заглавия. Това зависи не само от нас журналистите. Спомнете си репликата за синодалните старци, още се коментира. Ами ако учените говорят по-ясно, вчера и днес се провежда майсторския клас за финалистите в конкурса за разбираемо говорене, за наука, Феймлаб, лаборатория за слава. Специален гост за този майсторски клас, тази година е Малкълм Лав, професионален обучител по комуникационни умения с дългогодишен опит като журналист и продуцент в BBC. Защо е важно за наука да се говори ясно?
Малкълм Лав: Защото говорим за това да се комуникира с публиката, да се слуша какво иска публиката да чуе. И причината, няколко са причините всъщност. Едната причина е, че науката е част от културата и тъй като изкуствата някак си доминират в областта на науката толкова дълго време вече. Много е важно да се, отново да се внедри науката в културата. Ако не разбираш за нищо в областта на науката, ако не можеш да оцениш фактите от науката, всъщност си откъснат от част от нашата култура. Друга причина е, че самите учени имат задължението да разкажат, да обяснят на данъкоплатеца, какво правят с техните пари. Ето това е една много добра причина, науката да бъде комуникирана пред публика. Да говориш с хора за науката, т.е. да говориш с широката аудитория, дава възможност за възникването на публичен диалог, това е много добре за демократичното общество, публиката да научи нещо повече за науката, която се случва. И вероятно едно от най-важните причини е, че ние самите имаме нужда от учените да ни помогнат в разрешаване на някои от най-големите проблеми. Нужни са ни учените, за да ни помогнат да си развием икономическите системи. Това са много важни причини за комуникацията на наука.
Репортер: Какво значи комуникатор на науката?
Малкълм Лав: Особено в Обединеното кралство съществуват хора, има хора която професия е комуникация на науката. Много често това са хора, които работят в университети, не винаги обаче, някои са на свободна практика, все още те не са твърде много. Всъщност ние не сме много заинтересовани от професионалните, не ни интересуват особено професионалните комуникатори на науката. В Лаборатория за слава Феймлаб, по-скоро става въпрос за насърчаване на самите учени да получат основните умения, за да комуникират своята наука пред широката аудитория или да говорят за науката си по определен начин.
Репортер: Това не подценява ли техните познания?
Малкълм Лав: Не, всъщност става въпрос за това, че помагаме на учените да се замислят за това, как да разкажат, как да говорят за науката си. Това по никакъв начин не подценява или не поставя на по-ниско стъпало научната им дейност. А когато говориш за популярно за наука, просто означава, че комуникираш онова което умееш, своите умения пред хора, които нямат специализирани /…/, познания. Но едно от ключовите, едно от ключовите елементи, които се опитвам да насърча учените да мислят е много сериозно да се отнасят към своята аудитория. И да започнат от въпроса къде се намират техните публики всъщност.
Репортер: Грях ли е в Обединеното кралство, учен да даде интервю за по-популярно издание?
Малкълм Лав: Абсолютно не, в Обединеното кралство, поне що се отнася до самите медии. Не е и никакъв грях и що се отнася до публиката. Има някои академични учени, учените от академичните среди, които изпитват завист и често обичат други техни колеги да станат по-известни, но това няма нищо общо с концепцията за това, че изява пред медиите е някакъв грях, по-скоро е ги дразни.
Репортер: Имат ли медиите във Великобритания изисквания към начина на говорене към учените?
Малкълм Лав: Винаги настояват за това да се говори по-популярно. Учените биват интервюирани по различни причини. Разбира се една от най-общите причини когато възникне някаква криза, някаква болест или някаква катастрофа, или някакъв феномен в космоса, затъмнение или нещо подобно. Винаги ще се опитат да намерят учен който разбира от тази област, за да коментира. Но биха предпочели да винаги да има учен който умее да говори по-популярно. За съжаление много малко са тези хора, дори в днешно време. Така, че едни и същи хора се появяват по медиите, редовно във всички медии до степен в която един човек специализира, е специалист по биология например, много често може да коментира физични явления или медицински, или астрономически явления. Защото медиите считат учения просто като учен.
Репортер: Колко научни термини е допустимо да употреби учения в едно интервю?
Малкълм Лав: Ако питате мен като човек занимаващ се с медии, бих казал, много е важно тези термини да бъдат абсолютен минимум, не мога да ви кажа колко са на брой и този минимум. Но ако използваш научен термин, винаги трябва да обясниш какво точно означава той. И всъщност единствената причина учените да използват терминология, научна терминология в своите интервюта е притеснението им, че някой техен колега от научните среди ще слуша това интервю.
Водещ: Науката е част от културата, ако се откъснат от науката, се откъсват от културата. Важно е как се харчат парите за наука. Ако това е прозрачно, дори най-талантливият вицепремиер няма да може да напише заглавие в медия. Ще ги пишат самите журналисти, в крайна сметка това ние работата. Досегашните оценки за свободата на словото на Фрийдъм Хаус ни накара да опознаем добре земите от третия свят. По-малко политическо влияние в медиите, ще ни даде възможност и да стигнем до всички европейски страни. Хубав ден от екипа ни, Любомир Пашев, Астра Челавиева, Галя Траянова, Цвети Николова и от мен Ирен Филева. 

в. Класа | 2010-04-30 

Председателят на СЕМ проф. Г. Лозанов връчи вчера на генералния директор на БНТ Уляна Пръмова лицензията за цифрово разпространение на програмата БНТ1.
По време на срещата на регулатора с ръководството на обществената телевизия Уляна Пръмова е изразила готовността си да се оттегли от поста генерален директор след избора на нов, дори това да бъде направено по-рано от изтичането на мандата й през септември.
За "Класа" доц. Лозанов уточни, че СЕМ започва проверка за установяване на програми, които се излъчват в ефира в нарушение на Закона за радио и телевизия.
По думите на доц. Георги Лозанов съществуват програми, които се излъчват на базата на споразумения или на други форми, които не са съвсем ясни и законово регламентирани. Георги Лозанов е категоричен, че законодателството изисква всичко, което се излъчва в ефира, да е единствено на базата на законова яснота и лицензия.

Стр. 4

БНР, Христо Ботев, "Клубът на журналистите" | 2010-04-24

Водещ: Хората предполагат, вулканите разполагат. И такова мото пасва на отиващата си седмица. Един черен облак приземи Европа, както биха възкликнали рекламистите, първо в Европа, а после по другите континенти. Голямо сричане падна на името на вулкана, докато журналистите из целия свят, масово не започнахме да го наричаме „Вулканът с непроизносимото име”. Но не спряхме да следим облака, вързал на земята по мобилните европейци и те досущ като Малкия принц спестили време за пиене на вода се замислиха колко сме уязвими. Чудесно щеше да бъде, ако този образ беше използван като повод за размисъл и коментари за човешките дела на земята. Още повече, че тази седмица отбелязахме и Деня на земята. Най по-удобно време и по-добър повод за използване репортажът като средство за убеждение, че можем и по друг начин да се държим на земята. Няма по-удобно време журналисти и учени да заговорят на един език с хората. И тъй като умни хора са казали, отдавна, че няма нищо случайно. Точно днес ще си поговорим с младите учените какво би станало, ако са журналисти. Имаме ли нужда от комуникатори на науката. Какво показва опитът на Феймлаб – лаборатория за слава, конкурсът който всяка година се провежда у нас. Софийският кръг започва след два часа горе долу. А програма Христо Ботев е традиционен медиен партньор, защото вярваме, че знанието прави хората по-добри. Как журналистите да пишат повече за екология, ще чуем и мнението на колонистът на вестник „Дневник” Юлиян Попов. Разбира се, ще започнем с предложенията на СЕМ за промени в регулацията и предстоящата кръгла маса, която организира обществената функция на БНР и защитата и от управлението на медията. Формулировката е на СЕМ. А инак този разговор започнахме преди две седмици с доц. Георги Лозанов. Как редакционната политика да стане по-независима и еманципирана от административното управление на медията. И тъй като това се случва в навечерието на избора на нов генерален директор на БНР, да се надявам да научим повече от говорителя на СЕМ, Мария Стефанова. Какво може да постигне един репортаж, пък ще поразсъждаваме по-късно с Антон Хекимян от бТВ. Изгубени в облака, успяхме ли да подчиним репортажа на обществения интерес или се подведохме по рейтинговите заглавия. Добре дошли в „Клубът на журналистите” ви казваме Деси Сапунджиева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и аз Ирен Филева. Останете с нас.
Водещ: В „Клубът на журналистите” добър ден на говорителя на СЕМ, Мария Стефанова.
Мария Стефанова: Добър ден г-жо Филева и на слушателите на Христо Ботев също.
Водещ: Организирате широка дискусия за работата на БНР, „Обществената функция на БНР и защитата и в управлението на медията”. Това точната ви формулировка, става дума за по-независима и еманципирана редакционна политика от административното управление ли е?
Мария Стефанова: Да, включително и за това става въпрос разбира се, но всъщност тази дискусия не преставаме да вя водим, като казвам, ние имам в предвид не само ние в регулатора, а в цялата медийна среда. А сега точно, когато сме в края на мандата на генералния директор на БНР и преди приключим конкурса мисля, че се налага с по-голяма сила да направим една такава дискусия, за да видим колко се е отместила програмата на БНР или програмите на БНР, след три, да кажем и последните повече от три години разбира се.
Водещ: В каква посока и каква е причината точно сега в навечерието наистина на избора да се събирате медийни експерти да коментират темата?
Мария Стефанова: Не само медийни експерти, аз разчитам, че и журналисти и не само, които работят в радиото, а и в други медии, ще проявяват интерес. Защото в крайна сметка става дума за нашето обществено радио. Т.е. в най-голяма степен, тази медия би трябвало да защитава обществени интерес. Макар, че тука ме връщате към една стара моя любима тема за това кой би могъл да формулира „Що е то обществен интерес?”. Но сега няма да спираме на този въпрос. По-важно е наистина в дискусията, предполагам, че и спорове ще се проведат по време на тази дискусия и ще можем да избистрим какви са посоките на развитие на нашето обществено радио.
Водещ: А какво наложи промяната в графика за приема на документи за кандидатите на генерален директор изслушването разбира се и изборът?
Мария Стефанова: Най-вече съветниците искахме да направим тази дискусия, защото смятаме, че отдавна на висок глас не са се чували различни мнения. А иначе мисля, че в края на месец май изтича мандата на генералния директор г-н Валери Тодоров. Така, че до тогава има достатъчно време и ще бъде избран новия генерален директор на 28-ми.
Водещ: Май. Нека да кажем и нещо и за промените, които предлагате в регулацията, след анализа на видяното от големия брат в ролята му семеен!
Мария Стефанова: ”Биг Брадър Фемили”, тази любима на обществото тема в последните месеци. Знаете ли, нашите експерти непрестанно провеждат мониторинг и на всяко заседание ни докладват за междинните резултати. Още преди началото на това бих казал, ново форматирано реалити предаване, ние поканихме както оператора Нова телевизия, така външния продуцент, за да поговорим за насоките на развитие. Знаете, че се вдигна голям шум, голяма о лелия, за това дали ще влизат деца. След това като влязоха децата, защо децата са там. А всъщност регулатора, установи, че екранното присъствие на децата е сведено напрактика до минимум. Въпреки това, опасявайки се от сцени на насилие, агресия, въобще сцени, които застрашават по някакъв начин физическото и психическото здраве на децата, но държа да подчертая и на децата, които поради родителски контрол, не са си в леглата по време на прякото излъчване на реалити предаването. Та именно зареди това, решихме да посъветваме Нова телевизия, да преместят подобни сцени и въобще това излъчване след 23 часа, където впрочем му е мястото. Оператора веднага ни върна информация, даде знак, че това ще бъде сторено и още един елемент на който ние разчитахме, че ще се предприемат действия от страна на телевизията. А именно малко да бъде разчупен формата на така нареченото „Съвременното българско семейство”. Вече сме свидетели мисля от няколко дни, има пет нови семейства в къщата. Така, че сега да видим нататък как ще продължи това предаване.
Водещ: Хванах се за една ваша реплика за любима тема, любима тема на кого е големият брат в ампулата му на семеен, хората или на журналистите?
Мария Стефанова: Мисля, че и на хората. Както вие го казахте и на журналистите. Макар, че журналистите също сме хора, но хайде да не се спираме на това. Казах, че любима тема, защото всички като чели говорят за това мега предаване „Биг Брадър Фемели”. Преди няколко минути казах, че това е наистина е един нов формат реалити. Защо е нов, защото предполагам, че ако вие гледате и ако слушателите, които сега са свидетели на нашия разговор, гледат това предаване. Знаят, че всъщност то обединява няколко предавания, няколко реалити формата. И Цената на истината, и Малката сестра, и Големия брат и не знам още колко други такива телевизионни формата са съчетани в едно. Напрактика новини от къщата дори се излъчват и в новинарските емисии на Нова телевизия.
Водещ: Е това се нарича авто-реклама, ако трябва да сме до край точни!
Мария Стефанова: И е така и не е така, по-скоро исках да подчертая това, че за първи път българския зрител е свидетел на нещо толкова голямо и толкова, с толкова много различни елементи под шашката на едно, едно единствено предаване.
Водещ: Върху какви законови промени ще работите през следващите две седмици?
Мария Стефанова: Като ме питате законови промени, имате предвид последното изслушване на СЕМ в Комисията за младежта и децата?
Водещ: Точно това имам предвид, да.
Мария Стефанова: Знаете, че регулатора по съдържанието няма законодателна инициатива. Това върху, което ние предпочитаме да се спрем е мерки, които могат да бъдат предприети, да бъдат взети тези мерки срещу различни оператори, които въвеждат или нови формати или неправилно използват тези формати спрямо Закона за радиото и телевизията.
Водещ: Няма…
Мария Стефанова: По-скоро там където сме съзрели техните места в закона и как това може да бъде постигнато не със законова промяна, защото ако трябва да има промени по отношение на участието на деца в реалити формати. Тъй като народните представители си мислиха, че СЕМ може да направи предложение за такава промяна в Закона за радиото и телевизията. И понеже ние наистина нямам законодателна инициатива, нещо повече. Ние смятаме, че ако подобни промени трябва да бъдат направени, то те трябва да намерят място в Закона за закрила на детето.
Водещ: Всъщност то, това е смисъла на независимостта на СЕМ, да няма и законодателна инициатива. Да оставим обаче и това настрана, няма да се сливат администрациите на БНТ и БНР, това е претопляне на стари слухове, няма да има Закон за печата. Каза преди седмица председателя на медийната парламентарна комисия, г-жа Даниела Петрова. На друго мнение е доц. Георги Лозанов, който пък в „Клубът на журналистите” направи публични двете революционни идеи, събирането на администрациите и създаването на Закон за медиите, който да включва и печата. Моля ви за вашия коментар!
Мария Стефанова: Аз не мисля, че Закон за печата е уместен, точно в този момент. По-скоро смятам, че не би трябвало да има такъв закон, да се работи сега по такъв закон. От друга страна за обединяването на администрациите на обществените медии. Също не ми се струва подходящо с днешна дата. Смятам, че и националната телевизия и националното радио, достатъчно добре се справят в тези кризисни времена. И трябва всъщност може би да им дадем шанс да се справят докрай с кризата. Това е едно предизвикателство.
Водещ: Със сигурност. Хората предполагат, вулканите разполагат! Хареса ми това за мото за отиващата си седмица. Чудесно щеше да бъде, ако този образ беше използван като повод за размисъл и коментари на журналистите.
Мария Стефанова: Всъщност колко сме…
Водещ: Да колко сме уязвими!
Мария Стефанова: Да, колко сме нищожни ние хората тук на земята, въпреки всички нововъведения, въпреки прогреса който е постигнало човечеството за толкова много години.
Водещ: И вие бяхте в групата на приземените!
Мария Стефанова: Да, точно от тази гледна точка го казвам. Всъщност не можах да излетя обратно за София от Италия, и това ми костваше едно 24-часово пътуване с автобус. Но пък да ви кажа, имах достатъчно време да размишлявам. Наистина вулканите разполагат в нашия конкретен случай. И нещо друго любопитно, което видях на пътя и го заснех с любителския си фотоапарат. Може би това наистина беше облака над Италия, много интересно на ярко синьото небе, един тъмен облак който като чели на струйки се стичаше към земята. Не знам дали това е вулканичния облак всъщност, само мога да предполагам.
Водещ: Имаше ли разлика в отношението на журналистите към облака у нас и по света? Просто успяхте да видите и двете страни.
Мария Стефанова: У нас като чели тогава, когато аз се при брах вече темата беше позатихнала или затихваше поне. Докато в Италия мога да кажа, че всички новинарски емисии започваха с тази тема. Даваше се изключително подробна информация за състоянието на летищата. Защото има по-различно отношение към човека, който е на път и в беда. Докато струва ми се в България това все още не ни е вътрешно присъщо, грижата за човека, който е на път.
Водещ: Благодаря ви за това интервю. Мария Стефанова, говорител на СЕМ пред ”Клубът на журналистите”.
Водещ: Само след час и 20 минути започва столичния кръг на Лаборатория за слава. Един конкурс доскоро администриран от британския съвет в България, сега споделена администрация с форум „Демокрит”. Нека попитам Любов Костова от британския съвет, какво би станало, ако учените бяха журналисти.
Любов Костова: Искам само да допълня, че тежестта, бремето на организацията делим и с много други организации. На първо място искам да изтъкна участието, съпричастието и партньорството на Министерство на образованието, младежта и науката. И така.
Водещ: А защо е важно, учените да бъдат и журналисти?
Любов Костова: Да, защо е важно? Може би не съвсем журналисти, като такива не непременно журналисти, но учените би трябвало да могат да излизат и да обясняват много разбираемо с какво се занимават те и техни колеги. Това са формите на комуникация, които познаваме много добре от Discovery Chanel, National Geographic, да не споменавам всички много гледани телевизии и радио предавания, слушани радио предавания на тема наука. Просто защото науката е действително част от всяка проява на живота ни. В науката е това, в това дали кафето ми изстива на масата или загрява атмосферата. Между другото, това било втория закон на термодинамиката научих аз. Науката се намира в дъвката, в лекарствата, които използваме, науката се намира в действително във въздуха който дишаме. Има научни обяснения. Един от много любимите ми примери за това, защо учените трябва да могат да говорят по-добре, т.е. да се приобщят към журналистическата професия, е един разговор който проведох с британския учен, ядрен физик между другото Джим Ал-Халили, койот в радио предаване по повод току що завършилият конкурс за хора, за не учени на тема „Знаете ли от какво е съставена 99% от материята около нас?” и възможностите за отговор са били, от молекули, от цвят, от въздух, от какво ли не. И само четири процента ако не се лъжа, са подали верния отговор. И журналиста каза, добре де, четири процента не ви ли се струват твърде малко. На което Джим е отговорил и казал „Вижте сега, първо 4% е повече от 2,1%, какъвто беше процента миналата година”, междувременно ние когато получихме резултатите миналата година, разбрахме ние учените какво трябва да направим и положихме усилия да се повдигне познаваемостта. Второ, вие сте прав по принцип, че е малко, обаче като се замислиш, че още по-малко хора знаят отговора на въпроса, защо небето е синьо например. След което журналиста го попитал „Добре, а всъщност кой го интересува това”. И Джим е дал единственият и много правилен отговор „Да,в същност сте прав” казал той. Но от една страна, ние съдим за интелигентността на хората по това, дали знаят кой е написал „Ромео и Жулиета”, дали знаят кой е нарисувал „Джокондата”, защо да не можем да съдим за знанията, за познанията за житейския опит на хората, интелигентността им по това, дали могат да отговорят на въпроса „Защо небето е синьо?”. Т.е. това е основният отговор, хората трябва да знаем, защото първо около нас действително наука има. Второ науката е част от политическите решения, които се вземат наше име и ние трябва да бъдем най-малко информирани, ако не и ангажирани, пък и от друга страна самата наука е публично финансирана дейност. Т.е. финансирана с нашите пари, като данъкоплатци, ние трябва да бъдем информирани.
Водещ: Те за какво се разходват.
Любов Костова: За какво се разходват.
Водещ: Добър ден на Нети Йовчева, миналогодишната любимка на слушателите на Програма „Христо Ботев”, която ни представи на финала в Челтмън.
Анет Йовчева: Здравейте.
Водещ: И на любимия ни както го наричаме „химик репортер” Божидар Стефанов.
Божидар Стефанов: Здравей.
Водещ: И двамата усетихте колко е важно, хора като вас да имат право на глас в медиите, защо е важно?
Божидар Стефанов: Ми сега малко /…/ кой ще отговаря. Ами важно е все пак да се излиза, важно е учените да не сме затворени в лаборатории си само там, да комуникираме по между си, защото все пак всеки от нас знае, че от колеги може да научи интересни неща. Примерно как се започна с вулкана вчера, е една от нашите така съмфейлабери, Магда Божкова, точно ни разказваше за това как следят облака със спътника и мисля, че това би трябвало да стигне до по-голяма аудитория.
Водещ: Ако имаше повече учени, които у нас да се изказват за облака, по-добре ли щеше да бъде, как преценяваш присъствието на облака в журналистическите материали?
Божидар Стефанов: Аз всъщност това искам, така да цитирам от Магда. Смисъл, тя каза, че много е лошо когато по медиите излезе някой журналист и каже „Учените казаха!”, защото това е било все едно „мама ми каза да правя еди какво си”, нали. Хубаво е самите учени да излязат и да обяснят, не просто ние ви казваме, а защо просто ви го казваме. Смисъл това е важното и именно това е едно от нещата, които Феймлаб така доста допринася. Така, че мисля.
Нети Йовчева: Анет, започнаха ли да те търсят повече журналистите, когато стана любимка на слушателите на Програма „Христо Ботев”, когато беше човека който ни представи в Челтмън?
Анет Йовчева: Ми да, в интерес на истината, преди това не съм търсена журналистка, въобще. Когато излезе името ми, било по вестници, в предавания и след това започнаха да ми се обаждат. И така. Мен лично много ми хареса самия стаж в БНР и нали възнамерявам да продължавам, тъй като е много интересно да се сблъскаш с самия себе, когато се срещаш с хората. Защото когато аз правих репортажи по улиците, ставаш по-смел, ставаш по-сигурен в себе си, да застанеш пред човека, да му зададеш въпрос или когато той не те разбере, какво точно искаш от него, да му го обясниш. Било на бързо, било простичко и той да се усмихне и да каже „А, да” и да отговори. Смисъл това ми хареса на мен и това трябва да се случва и точно с науката, с която се занимаваме. Да сме по-смели, да знаем какво искаме да казваме, да го казваме в прав и смислен текст. Което е малко трудно, но все пак.
Водещ: И с човешки, просто думи.
Анет Йовчева: Прости думи, да.
Водещ: До колко това се случва, останете с нас, продължаваме след малко.
Водещ: Колко е важно учените да се изказват пред медиите, а не медиите само да обобщават, учените казаха. Продължаваме разговора в „Клубът на журналистите”, как медиите могат да създадат траен интерес към науката, без да рискуват да попадна в зоната на несериозното и жълтото, четири години опит има този конкурс в България. Изводите, Любов Костова?
Любов Костова: Изводите са доста ясни! Първо самите участници стават по-опитни, по-умели и по-уверени в комуникацията си с публика. Следователно и с медии. Част от тяхното обучение в подготовка за финала преминава през работа с журналист, който им помага за това да разберат каква е разликата в двете професии, къде те се събират. Една от големите разликите например са сроковете. В науката сроковете са много дълги, преди да е преминал всички възможни инстанции на проверки, едно съобщение не излиза. Докато знаем сроковете, които медиите гонят. Другата разлика или прилика всъщност, мисленето за новинарство, за новина. От друга страна, значи освен, че те самите учените се учените се развиват и придобиват смелост и осъзнават уменията си да комуникират, те се научават да мислят и от гледната точка на слушатели, зрители, читатели. Това е един безспорен резултат. В резултат на този конкурс, все повече чухме Анета, нейната съдба не е единична. Всички, които са преминали през този конкурс, са търсени много повече от медиите, не просто, защото са прекрасни млади и много интелигентни, а просто защото е имало възможност те да бъдат видени. Аз съм убедена, че много учени, които все още не са излезли като тях на сцена, ще станат много любими на журналистите, ако има къде те да се срещнат. Доказателствата безспорни. Проведохме едно изследване, поръчахме едно изследване, в този случай беше печатните медии за това да се проследи как печатните медии откликват на събития, на комуникацията на науката. Беше проведено от Българска асоциация на социолозите, безспорни са доказателствата, че рамките на два месеца след събитие и няма да цитирам тука всички индикатори, всички показатели за успеваемост, само три ще цитирам. На първо място, повишава се броят на статиите за наука, при това не само за науката, която е ставало въпрос на конкретното събитие. Повишава се и забележете това изключително и интересно, повишава се боря на редакционните статии за наука. Т.е. ако ние сме успели да привлечем журналист към идеята за науката, тук вече става въпрос за едно ниво по-нататък, ангажимент на медията. И това което е изключително приятно, констатацията, че в рамките на два месеца след събитие се повишава броя на учените пишещи или интервюирани от самите медии. Т.е. излизат лицата на самите експерти. Заедно с много други индикатори, тези на мен ми направиха най-силно впечатление. Има ефект, тази среща.
Водещ: Анет, какво ти даде стажа в радиото?
Анет Йовчева: Както казах, стажа ми даде увереност най-вече, даде ми нови контакти и смисъл нова сфера, в която да ми е интересна и която може би след време, ако продължава по-добре се развивам, да видя бъдеще някакво в радиото. Смисъл, това ми хареса!
Водещ: Има ли достатъчно хора с научна експертиза на които даваме думата, ние журналистите, Божидар?
Божидар Стефанов: Е сега, по принцип смятам, че дори да има такива хора, често те не искат просто не искат да излязат, понеже има така кратък опит в едната дивизия. И си спомням, че тогава, всеки път когато имам идея за репортаж, въпреки. Смисъл, аз не мога да изляза и да си говоря, нали каквото съм си измислил. Търся хора, даже хора, мои колеги от Химическия, търсих хора от други факултети, БАН, никой не искаше да излиза. Просто казаха „Не, не ме търси сега”.
Водещ: Е защо така се случва?
Божидар Стефанов: Ами така до колкото съм говорил със свои преподаватели, те имат, те все ми казват нещо от сорта на „Ами то не се прави добре у нас, в другите държави го режасират, правят го, изглежда добре” а у нас всъщност просто те изкарват, търсят нали жълтото, просто някакъв такъв страх имат. Даже наскоро дойде един екип в нашия факултет, те просто избягаха цялата лаборатория се опразни, останахме аз и една колежка и даже тя заключи врата. Хората чукаха, чукаха и тя каза „Когато звъннат, тогава ще отворим, ако звъннат” и намериха звънеца и ги пуснахме. Така, че има някакъв страх някакъв.
Водещ: Защо е този страх? Любов!
Любов Костова: От непознаването. Учени и журналисти просто не се познава и тук влиза действително ролята на комуникатора на науката и искам веднага да кажа, че една от големите уроци, които научих в хода на развиването на този проект в България, е че в Обединеното Кралство, ролята на комуникатор на науката се играе действително от учени преминали от другата страна. И това е вече легитимна професия, професия за която има квалификации, както бакалавърско и магистратско ниво, има професури. Има медийни стажове в Роялсъсайт, т.е. с аналога на Българската академия на науките във Великобритания. И това са хората, които действително от учени с доктарантури са преминали към работа в медиите, чрез ролята да комуникират, да изграждат моста между учени и общество. Така, че аз лично действително много се възхищавам на тези млади учени, които са поели по този път и се надявам да издържат. Това ще бъде и начина да се промени и медийната среда, по отношение на науката. Всички големи вестници, всички големи телевизии в Обединеното Кралство, имат своите колонисти, които са бивши учени.
Водещ: Нека сега чуем един коментар на колониста на вестник „Дневник” Юлиян Попов, как медиите могат да пишат повече за екология!
Юлиян Попов: Медиите все повече и повече започват да стават медии на образите и медии на заглавията. Един журналист когато се опитвах да го обидя в Унгария да публикува нещо за по проблемите, промените в климата, той каза „Дай ми снимка и ще публикувам, каквото кажеш, стига снимката да е добра”. Къде се намира нашата тема. Според мен, извинете ме, че ще го кажа, но българските медии проявяват известна ленивост по отношение на тези два ключови елемента. Образа и заглавието! Те са изцяло делегирани на една изключително талантлива фигура в тези две области. Бойко Борисов не може да му се отрекат две неща, едното, че визуално типичен и привлекателен като медийна фигура, той е изключително талантлив и високо продуктивен създател на заглавия. Той говори в заглавия. В резултат на това, той изпълнява тези функции на съвременната медия и вместо медиите да търсят собствените заглавия и собствени образи, те просто използват това изобилие, което съществува в един момента на медийна икономическа криза. Всички медии уволняват журналисти, няма достатъчно журналисти, които да правят снимки и които да създават заглавия, които са основен ресурс и двигател на медиите. И ето има един централен ресурс който се използва изключително активно.
Водещ: Доколко един такъв централен ресурс може да бъде намерен например за науката, това е сложен въпрос, но Нека говорят да започнем от там, учените разполагат с 3 мин., за да изложат теза, стигат ли им?
Любов Костова: Разбира се, че им стигат. Някои даже не си използват минутите до край, за съжаление. Разбира се, че им стигат. Това, което те трябва да направят е да представят кратичко една теза, привлекателно и интересно, така че да събудят у журито увереността, че те си познават материята, едно, и че са способни да я развият, ако има се даде повече време, две. А у публиката желанието да отидат и веднага да прочетат още нещо по въпроса.
Водещ: Резултатите от нашия миналогодишен опит, който тази година пак ще повторим, ще им дадем по 90 сек., за да изложат теза и вече слушателите ще имат думата за оценка.
Любов Костова: Аз мога да допълня и още един опит. Първата година, в която „FameLab” стана международен конкурс, финалистите от всички страни, победителите от всички страни се събраха в Обединеното кралство и тогава все още не посмяхме да направим международен финал. Това беше 2007 г. Нямахме представа дали ще бъдат на същото ниво. Тогава направихме един, т.нар. блиц FameLab, с което ги измъчихме доста победителите и ги накарахме в една минута да си разкажат темата пред британската публика, която между другото познава много по-добре формите на комуникация на науката. Резултатът от тези едноминутни изказвания на деветте победители от различни страни доведе до два резултата – бурни овации на публиката, при това не с умилителното: уу, те са от чужбина, затова; а действително много заинтригувани ръкопляскания, виждаше се. И второ, изказването на Кати Сайтс, която е виден комуникатор на науката от Обединеното Кралство. Тя е директор на фестивала и преподавател, която дойде при мен и каза: вие знаете ли какво току-що направихте? И аз бях много щастлива, и казах: да, страхотно шоу. Не, не, току-що разбихте стереотипите за източноевропейци и източноевропейски учени. След тези едноминутни изказвания публика и учени едновременно разбраха, че може и в една минута да се каже много.
Водещ: Как реагираха журналистите на това?
Любов Костова: Нашите журналисти?
Водещ: Не, не, британските, първо да кажем за британските. Те много обичат да пишат за нас в интерес на истината.
Любов Костова: В интерес на истината това участие не беше много добре отразено в Обединеното Кралство, просто, защото очаквания нямаше особено много и явно не е имало достатъчно… медийната среда е малко по-различна. Резултат имаше обаче от друга гл.т., че следващия пък, когато Канал 4 на Би Би Си обяви конкурс за водещи, автоматично продуцентката на програмите за наука препрати поканата и до международната мрежа от млади комуникатори, създадена през конкурса „FameLab”. Т.е. те веднага предположиха, че могат да разширят обсега на търсене на нови водещи и сред многото различни държави по света, където се провежда.
Водещ: Т.е. не се различава много нашият опит. Анет, която кара стаж тук и работи за нас, Божидар, който обичаме да наричаме любимия ни химик репортер…
Любов Костова: О не, не, там също една от наградите на победителите са работа в медии или предоставяне на медийно време, или пък в някои случаи създаване на собствено предаване, какъвто е случаят с първия победител на FameLab от 2005 г. Марк Луни, който има прекрасна… и е представян тук в програма „Христо Ботев”, с прекрасната си професия акустична физика. Той има собствено предаване. Така че това се случва и това е нормално да се случва. По този начин се намират новите лица в медиите, в електронните медии, в печатните медии. Именно по този начин се търси таланта за комуникация.
Водещ: Анет, мечтала ли си си да имаш собствено предаване? Хрумвало ли ти е всъщност?
Анет Йовчева: Да, хрумвало ми е. Аз си спомням, бях 7-и клас и в основното ми училище имахме клуб „Журналист” , и аз участвах тогава и даже използвахме тези диктофони с касетка, където са, и беше много готино. И супер се радвах тогава. И след това си поставих за цел, ще имам диктофон, когато и да е във времето, и вече си имам диктофон. И дори преди да имах, когато започнах стажа тук, ми беше супер хубаво да разговарям с хората, да ги питам неща, които на мен са ми хрумнали, и те да отговарят с желание. Харесва ми идеята да имам предаване.
Водещ: Има смисъл в това, би посветила част от живота си за такава една кауза.
Анет Йовчева: Да, има смисъл в това.
Любов Костова: Нека говорят веднага да допълня , не искам да оставяме впечатление у слушателите, че това е професия единствено и само за младите учени. Отново опита от Обединеното Кралство, човекът, който води международния финал на FdmeLab, това е Куентин Купар, който е завършил, има докторантура по изкуствен интелект, това е човек със седмично радиопредаване за наука и се вижда често в някои от предаванията на „Дискавъри Ченъл”. От друга страна, Робърт Уинстън, големият професор Робърт Уинстън, много добре познат на всички гинеколози, защото неговият труд е довел до създаването на инвитро технологиите и човекът, който е познат от Би Би Си поредцата „Човешкото тяло”. Един голям, действително много установен, улегнал професор, който се появява без никакво притеснение и свян в поредици телевизионни, насочени към най-малките зрители. Така че това съвсем не е професия само за най-младите, но те със сигурност ще покажат по какъв начин това може да се меинстринира, така да се каже.
Водещ: На тях ще им е най-лесно. Божидаре, защо все още учените гледат пренебрежително към изявите си като журналисти? Вероятно става дума за някакъв консерватизъм само, или и нещо друго има?
Божидар Стефанов: Е като журналисти мисля, че е по-различно, защото все пак, когато на някого се даде една задача да направи материал, както ние с Ани правим за радиото или за вестник, за него е по-лесно да застане зад това, тъй като той го подписва, неговото име е отгоре. И той очаква, че то няма да бъде редактирано толкова. Мисля, че те нямат толкова страх да се изявяват учените. Дори те търсят такива възможности…
Водещ: Много ли те редактираме ние?
Божидар Стефанов: Не, но пък безценни съвети получих и научих много термини от вашата област. Мисля, че това е, което по-скоро имат като притеснение, да излязат като лице, което трябва да се покаже, да бъде обект на медията.
Водещ: Кое недостига все още ние журналистите да търсим по-често учените, независимо дали са млади или стари?
Божидар Стефанов: Това, което съм забелязал е, че у нас като цяло наистина не се търсят толкова учени. По-скоро виждам материали, които идват от чужбина. И то много редовно започнаха да се появяват и по новините, и то на най-гледаните телевизии, всъщност една от тях мисля, че основно доста съществен процент има такива материали, които показват от сорта на тези, които циркулират из YouTube. Които са пак от сорта на учените и пак са малко по-жълтички. Но мисля, че и у нас може да се направи такова нещо, може да се покаже науката по атрактивен начин, без да се отива на това ниво.
Любов Костова: На отговора на въпроса кое липсва, за да се случи това. На първо място, е списък с телефоните и имената, като се започне от имената на самите учени, как да се стигне до тях, познаването на лицата им, т.е. възможности за среща с учените.
Водещ: Защо обаче тези телефони и тези имена са толкова скришни?
Любов Костова: Те не са толкова скришни, просто никой не е седнал да направи списък. Аз мога да ви гарантирам, че списъкът, който аз притежавам от тези занимания с учените, вероятно е доста по-пълен, отколкото в някои от институтите. Просто това е… Нека говорят да го кажа така, когато Марко Кошич от Хърватска спечели международния финал през 2008 г., той се прибра в Хърватска, беше интервюиран от всички медии, включително от „Космополитън”, и в началото неговият професор е бил доста раздразнен от появите му в медиите, до момента в който е разбрал, че… и е видял, че по медиите започват да се появяват репортажи за лабораторията, в която те работят, за онова, върху което те работят в лабораторията, с което е разбрал, че има смисъл и той самият да излезе и да даде своята визита.
Водещ: Анет, трудно ли се мотивират примерно твоите колеги да откликват на молбите на журналистите?
Анет Йовчева: Ами моите колеги по принцип…
Водещ: Започнаха ли да бъдат по-отворени за такова едно общуване?
Анет Йовчева: Не знам, честно. В смисъл, виждам ги, че се притесняват много. Колкото и помежду си да си общуват супер свободно и да изглеждат много освободени по-точно, така да го кажа, това е точната дума, те се притесняват. Аз сега например, когато ги убеждавах да се явят на FameLab тези, които не са се явили, когато ги убеждавах, те казваха: а, това не е за мене. Напротив, за всеки е. Защото те се занимават с нещо, защото те учат вече, аз съм трети курс, трета година вече учат химия, толкова неща знаят. Да отидат да разкажат нещо, което им е интересно за 3 мин. Защото точно това е идеята на FameLab и трите минути. Да отидеш и да разкажеш нещо, което ти е интересно, което можеш да го разкажеш и което е близко до тебе, защото в 3 мин. Ти се притесняваш, потиш се, не можеш да гледаш публиката. Първите пъти общо взето гледаш нагоре или надолу и журито след това те критикува за това. Обаче след няколко репетиции, както и Любов каза, пред баба си застани разкажи, след това веч свикваш, гледаш публиката и след втория, третия, петия път вече гледаш и реакциите и можеш да прецениш дали да задълбаеш малко повече или не.
Водещ: След колко журналистически опита, Божидаре, ти се почувства почти репортер?
Божидар Стефанов: Е, аз още от първия път със задоволство се почувствах почти репортер, макар че после една от твоите колежки ме приземи леко и ми каза кои са нещата, които още имам да уча. Но дава самочувствие определено. Аз може ли сега да добавя нещо за предния въпрос?
Любов Костова: Божидар и пише много добре, искам да кажа.
Божидар Стефанов: Аз не пиша напоследък, но… За един от по-улегналите учени искам да кажа, един от моите ръководители, няма да го назовавам по име, но той е 55-, 60-годишен, и преди години, първите ми изяви бяха зле посрещнати от него. Обясняваше ми точно за това как не е режисирано, не се прави добре. Но интересното беше, че миналата година декември някакъв шум се носеше от офиса на лабораторията. Отивам там и гледам, всички бяха изгонени навън, и той казваше: ама моля ви се сега, тук сега ще давам интервю. Което за мен беше някакъв шок. При това с някакво задоволство го каза.
Водещ: Т.е. от тези експерименти има смисъл. Последно искам да ви попитам – облакът и какво направихме ние журналистите с този облак тук у нас? Как го оценявате? Подхлъзнахме ли се по линия на жълтото, на популизма. Ани?
Анет Йовчева: Ами според мене повечето журналисти се насочиха… задаваха едни и същи въпроси, и общо взето накрая стана точно жълто. В смисъл, едно и също се задаваше, едно и също се питаше, едно и също се отговаряше и накрая навсякъде едно и също се чуваше.
Водещ: Това е може би защото не е имало достатъчно млади учени, които да влязат в ролята на репортери. Божидаре?
Божидар Стефанов: Е, мисля, че по някои медии имаше хора, които се показваха, т.е. точно учени, които обясниха, но точно за Маги ще се върна, тя вчера ми обясняваше колко шокирана била майка й от тези репортажи, чак й звъняла и казала: ама моля ти се, кажи ми сега да прибирам ли прането, какво да правя? Но аз лично видях добри материали по случая. Особено от БАН имаше много включвания, показваха хората, обясняваха. Не мисля, че трябва да се търси сензацията. Лично не се притесних толкова.
Водещ: Повече облаци такива ще направят ли науката по-желана в новинарските емисии, Любов?
Любов Костова: Както вече казах, всяко събитие, свързано с наука, поражда журналистически интерес, слава бог, но колкото повече млади учени, които са ангажирани с това да комуникират, толкова по-добър ще бъде и опитът на самите медии да отразяват тези събития. Така че да, вярвам, че повече облаци ще значи и повече репортажи, и повече учени ще означават още по-качествени репортажи.
Водещ: Любов Костова гледа към часовника, защото точно след 46 мин. Ще започне софийският кръг на FameLab.

Водещ: В събота има задръствания в София, новината е на Антон Хекимян, здравей!
Антон Хекимян: Здравейте! Аз мисля, че не е новина със сигурност, че и в събота има задръствания в София. Обаче не очаквах да са толкова големи. Нали знаете, задръстванията винаги те изненадват.
Водещ: Хайде сега да тръгнем от репортажа. Успяваме ли да се възползваме от силата на един репортаж, за да постигаме целите си ние журналистите? Цяла седмица следим този черен облак, който приземи Европа. Ние възползвахме ли се? Вие правихте един интересен експеримент. Събрахте публика веднага.
Антон Хекимян: Във връзка с това кой е най-лесният транспорт, или как най-бързо можеш да стигнеш от точка А до точка Б в София ли? Събрахме хора, събрахме кибици, началото беше от „Плиска”. Там няма как да няма хора да те гледат и да се слушат какво правиш. Аз се извинявам, ако съм малко задъхан, но последните 500 м ги взех на спринт, защото ако чаках задръстването, все още щях да съм си там на „Драган Цанков”, но зад десния завой. Така че всъщност най-бързият транспорт в София е може би бягайки, на колелото, по-безопасно е дори и от колелото.
Водещ: Обаче аз заподозрях, че вие с връзки май спечелихте с този мотор.
Антон Хекимян: Защо с връзки?
Водещ: Ами така ми се стори.
Антон Хекимян: Моторът е доста по-бърз, но наистина успяхме да се изравним с колелото. Момчето, което караше колелото пък набираше доста силно, така че ако ти не си физически подготвен, едва ли ще можеш толкова бързо да стигнеш. Но със сигурност ще стигнеш.
Водещ: Кой ти е любимият репортаж?
Антон Хекимян: Ох, не обичам да говоря за любимите си репортажи, но определено имам такива. Много често ходя по ромските махали или по етнически смесените райони. Там има много интересни образи и хора.
Водещ: Какво може да направи един добър репортаж?
Антон Хекимян: Аз се надявам, че когато хората гледат моите репортажи се замислят. Или се опитвам да направят така репортажът, че нещо да им хрумне. Да не отговоря на всички въпроси, да покажа нещо ново и интересно, но по-скоро да не отговарям толкова на въпроси, колкото да накарам хората сами да се замислят върху самата тема на репортажа. Последно пак правихме една доста дълга история с продължение за една 12-годишна ромка, която е родила поредната… Тази тема си е значима и повечето хора ще кажат: да, типична ромска история. Не е точно така. Трябва да се замислим с какво и ние можем да помогнем. Обаче колкото и да е добър един репортаж, според мен донякъде си остава в границите на добрия репортаж. После хората тръгват по своите задачи. Но затова казвам, че е хубаво да се замислят. Или един въпрос да си зададат, защо се случва това, или каква е причината, най-малкото което е, или какво може да се направи, дори и това е от значение.
Водещ: Репортажът ли ти е най-голямото предизвикателство за нас журналистите?
Антон Хекимян: Ами със сигурност.
Водещ: Или коментара и новината?
Антон Хекимян: Не съм толкова коментарен журналист. Всеки има собствено мнение и позиция по дадени въпроси, но чрез един репортаж трябва да бъдеш достатъчно коректен, да не даваш толкова своята позиция, но въпреки това ти я даваш. Не знам…
Водещ: Повече умереност трябва като че ли?
Антон Хекимян: Трябва да има повече умереност. Но въпреки тази умереност, ако ти имаш какво да кажеш на хората, ще намериш подходящия начин, без да им го натякваш или набиваш в главите, те сами да се сетят какво си искал да кажеш. И мисля, че в това е майсторството донякъде. А коментарът…
Водещ: Какъв репортаж ти се прави?
Антон Хекимян: Не знам, интересен.
Водещ: Интересен, но къде? Последният път, когато ти зададох този въпрос, беше тръгнал към…
Антон Хекимян: Към Дупница.
Водещ: Да и към добрите стари страни на Дупница, което беше изумителното, запомнила съм го. Намери ли нещо добро?
Антон Хекимян: То пак не е много добро със сигурност. И пак става въпрос за роми. Аз не знам доколко мога да говоря за това, защото публиката, не сме в един конкретен час, но става въпрос за инжектиране на течен парафин в едни конкретни мъжки части, за да може например те да станат по-големи. И тук ставаше въпрос за комплекси и донякъде, в повечето случаи за глупост…
Водещ: за неграмотност.
Антон Хекимян: И за неграмотност, защото… не знам. Та това беше конкретният повод. Аз успях, отидох, направих този репортаж. И не знам, стори се странен на хората. Което мен лично ме учуди. Не исках да е толкова проблемен, но всъщност той си е достатъчно проблемен, защото след това възникват трудности. От нашите пари се отделят тези хора да бъдат оперирани, да се възстановят и т.н. Точно заради тази глупост и неграмотност. Но в крайна сметка не е въпросът да ги оперираме или да отстраним вредителя, а по-скоро наистина да намерим конкретната причина и да разрешим проблема из основи.
Водещ: И по някакъв начин тези хора да разберат, да научат, че това не бива да се прави. Докато ти беше в задръстването, в любимото ти задръстване на „Драган Цанков”, ние тук си говорихме с едни млади учени колко по-полезно би било, ако по-често ние журналистите даваме думата на учените, даже ги караме те самите да стават репортери. Смяташ ли, че има смисъл в това?
Антон Хекимян: Има смисъл, защото те са хората, които могат да ни дадат донякъде изчерпателност, доколкото и те знаят разбира се, на въпросите, които ние имаме. Въпросът е, че те винаги искат да са максимално изчерпателни учените и понякога изпадат в прекалено големи подробности, и ние трябва да им припомни, че те все пак ще говорят на една не толкова запозната публика с конкретната тематика, ако става въпрос примерно за облака, за който си говорехме преди малко. И те не разбират всичко, но трябва да разберат основното – вреди ли, не вреди ли, какви са вредите. Та по този начин ние ги караме донякъде да бъдат репортери. Не знам дали ги караме да бъдат репортери, но те самите няма да изявят инициативата да дойдат при нас и да ни разкажат. Обикновено те са хората, които трябва малко повече да ги подбутваме, за да говорят.
Водещ: Ние имаме полезен експеримент в това отношение. Караме младите учени да стават репортери и той е доста успешен, може би, би те заинтригувало една такава среща с един учен репортер. Но да оставим това на страна. Ние с теб следяхме облака, няма как да не го следим, работим в медии, журналисти. Какво научихме.
Антон Хекимян: Очаквахме облака!
Водещ: Очаквахме облака, гонихме го.
Антон Хекимян: Не знам, на мене наистина ми дойде да го гушна този облак, честно да си кажа.
Водещ: Ама нещо научихме ли за този облак?
Антон Хекимян: Ми може би какво съдържа и как вреди на самолетите.
Водещ: И какво от това.
Антон Хекимян: И какво от това, нали.
Водещ: Въпросът е дали…
Антон Хекимян: Аз мисля, че научихме едно единствено нещо, че този облак не толкова голям и не е толкова опасен. Обаче колко сме незначителни, аз само това научих и колко понякога и жалки можем да бъдем, в това, че следим един облак или се страхуваме от него. А всъщност той е много малък облак като цяло. И той може, и едно подобно събитие може да изкара от системата за дни или седмици наред една много организирана система, която ние си мислим, че работи и сме създали перфектната система. И тя се оказа неработеща, в случая защото, просто природата ни изненадва и ни предизвиква по този начин. И ни показа, че сме наистина много, много незначителни. Аз това научих.
Водещ: Обаче от друга страна, ние не зададохме май въпроса, наистина ли този облак вреди на самолетните двигатели, защото ми се струва, че западната преса и западните журналисти го направиха, а ние май го пропуснахме?!
Антон Хекимян: Не знам, вреди ли.
Водещ: Да зададем този въпрос.
Антон Хекимян: Вреди ли на двигателите?
Водещ: Еми твърдят, че това е бил медиен балон, вече и такива твърдения се появиха!
Антон Хекимян: При условие, че самите авиокомпании спряха самолетите си, не знам. И търпяха доста големи загуби. В крайна сметка, във всяко нещо може да има доза блъф, въпроса е колко е голям той, кой го раздува и какви са причините. Ние обикновено в България не стигаме и това до някъде аз го отчитам като пропуск и на журналистиката като цяло в България, включвайки себе си. Ние не дълбаем до самата основа. Обикновено може би е въпрос и на манталитет, не сме такива хора, които се задълбаваме или казваме, и наистина всяко чудо за три дни. Правим го, то отминава. Най-показателния пример е за това, говоря като общество и като мислене, за това, че не се задълбаваме. Нещо което на мен ми направи впечатление, тази седмица! Преди няколко седмици показахме за кучето Мими, което отрязаха четирите крака и всички бяха изключително възмутени. Само, че по нашите новини онази вечер показахме, как едно куче е щяло да спука главата и да убие едно малко детенце и никой нищо, никой не се възмути. Защо никой не се възмути, че кучето щеше да убие детето? Всъщност ние смятаме, че ако куче ухапе дете е най-нормалното нещо на света, а то просто не е така. И това е изкривено мислене. Това не е нищо друго. Аз, окей Мими с отрязаните четири крака, също достатъчно скандално, брутално. Но е също толкова брутално и един човек който знае…
Водещ: Домашно куче!
Антон Хекимян: Едно домашно куче, човека знае, че кучето му е агресивно и той го пуска. Ако това не е сбъркано мислене, какво. Но сбърканото мислене е, че хората не излязоха на протест да кажат „Махнете това куче, затворете го”, а излязоха на протест за Мими и подписка. Защо.
Водещ: Ами защото явно, ние не сме си свършили работата, както трябва. Защото иначе, те щяха да излязат. Лошото е, че минутите свършиха и аз сега трябва да кажа, да ви пожелая хубав ден от Деси Сапунджиева, Валя Новакова, Цвети Николова, Галя Траянова и от мен, Ирен Филева. 

БНР, Неделя 150 | 2010-04-25 

Разговор за медиите по няколко повода. 13 главни редактори питат в кои банки са парите на държавата. Това беше една обща петиция на Съюза на издателите в България, която беше разпространена и като че ли най-много адресирана до финансовия министър г-н Симеон Дянков. В кои банки държат парите си министерствата и 18 дружества с преобладаваща държавна или общинска собственост се казва в това писмо. Малко по-късно по този въпрос с Галя Прокопиева, която изразява едно от мненията, свързани с издаването на в. Капитал.
В студиото е Александър Кашъмов, който е известен с програмата Достъп до информация и с него мнозина от журналистите са търсили нива на информация,з а които е било забранено да питат, тоест врати и щори, които са били спуснати. Доц. Георги Лозанов, новия председател на СЕМ, разбира се той даде достатъчно интервюта през седмицата, които говорят за един замисъл и част от въпросите могат да бъдат адресирани към него до колкото обществената медия има право да осъжда и своите собствени проблеми. Така да кажа аз от гледна точка на извинението към публиката, че ще занимаваме слушателите и с нашите камбанарийка. Но тъй като следя много внимателно вашите интервюта, г-н Лозанов, ще си говорим на вие, за да може да извървят думите по-дълъг път и да има време за мислене…
Георги Лозанов: Има време разбира се, от мен се очаква да поискат отговори тези въпроси..
Водещ: Едва ли вие вече има те завършен проект, до колкото разбирам. Сега, вие споменавате в интервюто си пред Дарик вчера, че колегите от телевизията били склонни към възможно сливане. Поне така високия мениджмънт с ключови фигури, които участваха в конференция.
Георги Лозанов: Дискусия.
Водещ: Тази дискусия, един репортаж от зала Мати показа един доста ограничен кръг от лица, които я бяха посетили. Стори ми се.
Георги Лозанов: Вярно е. Ограничен кръг. Така или иначе това е една идея, която сега влиза в публичността, започва да се обсъжда, тя не е предстояща пряко, тя е тема евентуално на промяната … на цялостната промяна на един закон за радио и телевизия, който още не е започнал да се пише. Така че единственото, което сме длъжни е действително да дадем максимална възможност повече да бъде обсъждана тази идея. Тя нито е нова, нито е революционна. В повечето европейски страни обществените медии функционират по този начин. Ще спомена BBC, то е очевиден пример. Така че смятам, че в България в момента това ще даде много привилегии, включително и това най-после да … има един модел, който в някакъв смисъл от А и Б на чисто да конструира тези обществени медии, защото до сега те стоят под сянката на държавната медия, слабо реформирана е сферата.
Водещ: Тази идея обширна ли е във вашия съвет? Дали се радва на консенсус, така да се каже?
Георги Лозанов: Ами … аз пак казвам, тя няма все още институционална актуалност. Тя е в сферата на мненията, защото не е започнал да се пише такъв закон, няма такава група, която още да е ясно, която ще пише законите и т.н. Тази група и който се включи в нея ще има ангажимента вече институционално да и търси подкрепа. Аз предполагам, че си заслужава да бъде обсъждан. Тази дискусия впрочем не съм я организирал аз, ами самата БНТ беше организатор. Аз просто се включих и видях, че там идеята се посрещна с разбиране.
Водещ: Има едно съобщение, което изглежда важно. Че г-жа Пръмова няма да желае да изкара целия си мандат, а може би ще се оттегли по-рано. И веднага се хващам за тези думи, тъй като вие смятате, че при избора на генералния директор на двете медии ще се прокара линия, която да облекчи сливането, нещо подобно?
Георги Лозанов: Не. По-скоро се надявам, че при избора на генералните директори ще е важна една по-обща визия за това как се развиват обществените медии в България и как трябва да се развиват. Защото ние някак си излезе въобще темата за обществените медии, за хартата на обществените медии, за дълго от дневния ред на обществото. Вие сама сте участник и свидетел на това, че в предишни периоди това беше много важен акцент, много говорихме за това какво ще гарантира обществения характер на медиите, те такива ли стоят? Последните години по една или друга причина вероятно има по-важни неща, разбира се, тази тема беше избутана назад и на мен ми се струва, че сега така и така ще има конкурси за генерални директори, и е важно тя да се върне пред вниманието на обществото и обществото, колегията да направи един преглед на това какво се е случило до тук. Случило ли се е, посоката наистина ли е в утвърждаване на тези обществени медии, за да може това да бъде база, на което да се решават и конкретни кадрови въпроси като избора на генерални директори, защото ние знаем, че той винаги се свежда накрая до една персонална ,,, сблъсък и решение. Но зад тези персонални решения все пак стоят идеи – идеи за бъдещето на медията, това, което трябва да бъде, и аз винаги би било по-интересно идеята от персоната.
Водещ: За да бъде утвърдено и възприето, че обществената медия е такава по смисъла, по предназначението, по работата си, вие казвате трябва да се премине през един фонд за парите, които държавата дава от тях. Да кажем това е нещо лесно, което може да се уреди.
Георги Лозанов: Еми да, ама те 10 години от както има закон не се уреди.
Водещ: Но аз се боя, че периода, в който се избира директор обикновено е много ясен, за да се направи дисекция, че обществените медии не са такива заради характера на съвета, който излъчва директорите. Тъй като този съвет е политически по характер. Този съвет винаги изразява две напрежения – от страна на парламентарната … на действащото мнозинство и на президентската квота. И за това се боя за вашата роля, много се боя, че вие да кажем бяхте избран с 4 гласа против. Имате ли подкрепата на тези хора за проекта, с който се захващате?
Георги Лозанов: За проекта?
Водещ: Той съдържа много степени. Промяна на начина, по който се правят таксите, цифровизацията, скриването…
Георги Лозанов: Не, това което казвате като оценка за политическия характер на съвета през годините за съжаление до голяма степен е вярно, аз съм бил вътре и нямам особена причина да ви възразявам. Макар ч евсеки път в лично качество, когато стана член на съвета, се опитвам най-малкото чрез публичност за това, което правим и аз да бъда източника на тази публичност, до колкото ми е по силите, да обирам политическите му формати на мислене, ако мога така да кажа. И сега се опитвам да решаваме извън този на квотите фронт. И ето тука едно решение за удължаване на срока на конкурса например. Беше прието с консенсус. И в парламентарната, и в президентската квота, които присъстваха на взимането на това решение, го подкрепиха.
Водещ: Защо? Защо го подкрепиха?
Георги Лозанов: Ами защото наистина е важно преди да решаваме кой ще бъде директора персонално да проведем една обществена дискусия за това как се развива обществената медия, какви са идеите в тая посока и после да взимаме решение.
Водещ: Макар че вие на практика променяте условията в хода на един конкурс. Това е важен момент.
Георги Лозанов: Не условията, само срока.
Водещ: Само срока, но той ще притесни малко кандидатстващите, защото трябва да бъдат проучени за три дни техните документи и също така за принадлежност към Държавна сигурност.
Георги Лозанов: Как за три дни?
Водещ: Дните, които остават от подаването на документите до преслушването.
Георги Лозанов: Добре, това са детайли, но нека да кажа, че документите ще се предадат до 17 май, а пък съвета ще се произнесе на 28 или 29, така че не са малко дните. Още повече, аз предполагам, че няма да е гвардия от кандидати…
Водещ: Разбира се, много уважавам вашите намерения, както се казва, да намалите напрежението около политическия характер на съвета, това е във видимата, в публичната част. Но вие пружините там и силовите действия са безжалостни. Аз не мога да повярвам, че вие не сте имали нито един разговор с представители на ГЕРБ, с когото и да е от тях, с тези, които ви предложиха д а бъдете член на СЕМ.
Георги Лозанов: Аз имах разговори с представители на ГЕРБ в самия парламент когато ставаше избора, но те не бяха разговори, свързани с медиите.
Водещ: Ако до тогава не са разговаряли с вас бъдете сигурен, че ще ви потърсят. Имам предвид..
Георги Лозанов: Вижте, нека малко разчитаме на собствените си биографични ресурси. Аз мисля, че не за пръв съм на този терен, имам някакъв свой опит да с епазя от политически натиск, айде така да кажа, и се надявам, че той ще ми свърши работа и сега.
Водещ: Искам да ви посъветвам да бъдете по-резервиран, ащото горчивия опит говори, че политическите партии не променят намерението си чрез медиите да утвърждават положителното си его.
Георги Лозанов: Не се съмнявам.
Водещ: И също така да се разправят с противници.
Георги Лозанов: Не се съмнявам в това. Тук около конкурса за радиото даже още не е започнала така да се каже, не се е очертала картината. Още стоим в това… Фактически ние удължихме срока в момента, в който още не бяха подадени нито едни документи, което беше едно допълнително основание, че никого не поставяме в едно неравностойно положение. Тоест нека да … може да водим този разговор и аз искам да се води публичен разговор, това е мой приоритет, когато вече станат ясни кандидатите, тогава вече е много важно СЕМ да произведе аргументиран избор. Това ще е единствената гаранция, че този избор не е политически …
Водещ: И тогава ще бъдем единни с вас, че всичко си е по старому. От гледна точка на това, което си казахме, за характера, изразен в тази институция. Сега нека да чуем Уляна Пръмова, тъй като вие казахте, че тя е дала признаци така да се каже, че ще приключи по-рано..
Георги Лозанов: Че има такава възможност, хипотеза, да приключи мандата си тогава, когатто изтичат и мандатите…
Водещ: Добър ден, г-жо Пръмова.
Уляна Пръмова: Добър ден.
Водещ: Дали това съобщение не е преждевременно и на какво равнище сте обсъждали в УС или в други ваши срещи това, че може да напуснете поста на генерален директор по-рано от колкото той изтича. Впрочем кога е окончателния срок на вашия мандат?
Уляна Пръмова: Вижте, мандата ми изтича на 30 септември. Първо дали аз ще се оттегля по-рано или не е въпрос на мое лично решение. Ако говорим за обсъждане, аз съм разговаряла на тази тема и с УС, включително и в постоянната комисия на телевизията, така че всички, които трябва знаят за тази една възможност наистина. Тя е възможна. И защо е възможност, бързам да обясня. Накра яна май, тоест след около 1 месец изтичат мандатите на двама от членовет ена УС на БНТ. Не е редно мисля аз да предлагам нови членове на техни места, при положение, че мандата ми изтича. Така че УС ще остане в състав от трима души, не че той ще трябва да взима кой знае какви решения, но по принцип решенията му биха могли да бъдат оспорими. И втората ми мисъл е, че в телевизията наистина се налагат сериозни мерки във връзка с кризата, трябва да се взимат отговорни решения и няма защо тези решения да се отлагат за октомври месец, когато би трябвало да влезе в действие новия екип. Напротив, колкото по-рано той встъпи в длъжност, толкова по-добре. Защото кризата не търпи много отлагане. Мисля, че ако края на юли бъде избран директора, аз няма два месеца да стоя в кабинета си, нищо да не правя, той да чака от вън да му дойде времето. Просто за мен това не е нормално.
Водещ: Защо споменавате кризата? Какво общо има тя с националната телевизия? В какво състояние е институцията, до колкото можеха да се прочетат различни бележки или пък някои алармираха, че има причини да се треявожите.
Уляна Пръмова: Вижте, аз се тревожа и кризата има отношение към БНТ, защото тя е финансова криза. И тя е в следствие на големия дефицит, който налага сегашния бюджет и който наложи и миналогодишния бюджет на телевизията. Неслучилото се финансиране на БНТ и сливането на държавната субсидия като шагренова кожа довежда до невъзможност телевизията да се развива без промяна в това отношение и без нов закон, който бих искала да кажа, не трябв да бъде като досегашния. Тоест бездействащ закон, тъй като закона, който имаме в момента не се случи в най-важната си част – финансираната. За това се налага нов закон, какъвто и да е той, но той трябва непременно да подреди този механизъм, инструментариума, телевизията и радиото да се финансират като обществени медии, защото ние сме в парадоксално състояние, да бъдем на хартия обществени медии, които са стъпили върху държавна собственост. И които зависят изцяло и предимно от бюджета.
Водещ: Като споменавате собствеността нима мислите, че тя може да бъде преобразувана или продадена?
Уляна Пръмова: Аз не мисля нищо по отношение на собствеността, казвам каква е практиката в Европа, защото обществените медии и камерите, които имат са техни. В много страни и предавателите са собственост на телевизията и сградите, в които те работят.
Водещ: Не и в нашите, уви.
Уляна Пръмова: Да, при нас не е така, за съжаление.
Водещ: Това свиване на шеграна, за който говорите, какви темпове има, има ли опасност да се разорите окончателно?
Уляна Пръмова: Ами вижте, аз съм написала няколко писма и съм алармирала и МФ, и медийната комисия още когато се приемаше закона, сметките са ясни и прости. И телевизията без рефинансиране или промяна на финансирането няма да може да продължи така да съществува, защото тя е производствено предприятие, тук не става дума само да направиш съкращения на лимити и на командировки , нещо, което ние сме свели вече до санитарен минимум. Става дума за програма, която програма струва пари. Филмите струват пари, авторските права струват пари, спорните права струват пари. Производството на новини също струва пари.
Водещ: Каква беше реакцията на финансовите институции и по-скоро на…
Уляна Пръмова: Ами за сега няма реакция.
Водещ: Вярно ли е, че те са поискали от вас съкращения, около 5%?
Уляна Пръмова: Какво да са поискали, извинете, не разбрах?
Водещ: Съкращения, от финансовото ведомство са поискали от вас?
Уляна Пръмова: Не, те от нас не са поискали съкращения, те се налагат съкращения и ние такива сме направили възможно най-адекватните за тази ситуация. Аз не съм човека, който в края на мандата си ще съкрати половината телевизия, първо защото не съм убедена, че това е необходимо, второ защото смятам, че това няма да има икономически ефект. Вие сама знаете, г-жо Маринкова, че при нас заплатите са много ниски. Така че това няма да доведе до голям икономически ефект…
Водещ: Като имам предвид, че ви крадат звезди очевидно е така.
Уляна Пръмова: Точно така, когато на една звезда и дават пет пъти повече пари, тя мисли, мисли и най-накрая решава в полза на добрата финансова оферта.
Водещ: И сега нека обсъдим нещо, което изглежда много примамливо. Това е легатото между радиото и телевизията, колкото и това да се е случило в миналото. Как ви звучи един такъв брак? Защо , г-н доц. Лозанов казва, че това се радвало на одобрение от вашата колегия?
Уляна Пръмова: Радва не е точната дума, нито пък в цялата телевизия това е обсъждано. За това ще кажа какво е лично моето мнение от това, което съм наблюдавала и като европейска практика…
Водещ: Май не ви разбрах, обсъждано или не?
Уляна Пръмова: Не, не е обсъждано. Това е лично мое мнение, което ще кажа. Този брак, ако е брак по сметка, и се случи така, както се говори, че от него се очаква да се случи, има смисъл. Моите обаче лични опасения са, че един нов закон, в който ще разпише този брак, и не заработи този нов закон така, както не заработи и досегашния, ще обрече телевизията и радиото на катастрофа.
Водещ: И ние заедно с вас.
Уляна Пръмова: Ами … как да ви кажа, и ние заедно с вас, естествено. За това казвам, че на теория ако от гледна точка на обединяване на администрация и разширяване на творчески потенциал и качването на един общ мултиплекс, това звучи на теория добре. Но практиката може би ще се окаже точно обратното.
Водещ: Заради пак казваме финасовите условия и проблемите…
Уляна Пръмова: И заради финансовите, включително и заради менажирането. Менажидането на две медии, които тепърва трябва да се съчетаят години след като това се е случило в Европа, изисква много голям опит, професионализъм и много добронамереност. Тук не става дума просто да дойдеш и да съкратиш половината хора и да смяташ, че това е реформа. Реформата не е само съкращение. И т6я обикновено е съпътствана и с необохдимост от финансов ресурс. И с огромна подкрепа от страна на държавата.
Водещ: Чия е идеята всъщност, кой има авторството на идеята за сливане на тези институции? Аз не си спомням кой пръв заговори..
Уляна Пръмова: Трябва да ви кажа, че нямам представа чия е тази идея и от къде идва. Тя витае отдавна, вие сама знаете това, чували сте го. И тя беше публично огласена от г-н Лозанов на тази дискусия в зала Мати, на която бързам да кажа, представителна или не, бяха поканени хора от БНТ, за да чуят проучването, което БНТ беше направила за своите програми и за бъдещото си програмно развитие. Така че тя засягаше изцяло и само телевизията. Но там просто стана дума за този бъдещ закон и за тази възможност, която в него се предвижда от тоя вид.
Водещ: И сега с каква последователност трябва да се решават проблемите при този дефицит на време?
Уляна Пръмова: Ами аз мисля, че последователността вече доста е забавена и доста объркана. И това е много сложно в момента, защото виждате при вас има избор на ръководство, в телевизията предстои след месец-два. Закона не е написан. И физически той не може да бъде приет до лятото. И всичкото това ме навежда на мисълта, че нещата ще се объркат, вместо да се оправят. Просто защото не са подредени във времето. И този закон можеше да се случи преди изборите на генерални директори на БНТ и на БНР.
Водещ: Сега, следва коментар в студиото, благодаря за вашето участие, Уляна Пръмова, генерален директор на националната телевизия. Доц. Лозанов, това усложнява нашата картина. Но смятате ли, че настоящия закон недостига, за да се уредят бързо проблемите на финансовото оздравяване на националната телевизия? От друга страна тук от административното ръководство ме задължиха да ви кажа, че радиото, за разлика от тази институция, е в отлично финансово здраве.
Георги Лозанов: Макар че СЕМ няма пряк надзор върху финансовото състояние на медиите, на обществените медии, това е работа на сметната палата, аз не мога да дам конкретни оценки критически или каквито и да е други…
Водещ: Да, но как ще избирате там директор ако всичко е в (?).
Георги Лозанов: В този смисъл избора на директор на телевизията ще е по-труден и ще има много повече акценти върху тази икономическа страна. Макар че и за радиото това не е маловажно, независимо от сегашното финансово състояние. Не е , защото така или иначе ситуацита е на криза. Тя се отразява на медиите, вярно по различен начин..
Водещ: Това би било едно неравенство, това означава.. нали разбирате какво би значиЛо едно сливане. Някой друг да плати сметката …
Георги Лозанов: Ние не говорим сега сметки точно в този момент. А говорим за принципно конструиране на един модел, който цялостно да промени въобще развитието на медиите. И както стана дума и от това, което каза г-жа Пръмова, нито това за съжаление е предстоящо, то минава през написан не е дори закон, нито както виждам ще стане много лесно като публичен консенсус, виждам че вече веднага започват съпротиви. Почва много да се говори за пари, а пък идеята в основата си е по-скоро свързана със защита на обществената функция и на обществения характер на медията, а не толкова на начин за финансово оцеляване на двете, които да се подпрат като къщичка едно на друго и така заедно…
Водещ: И едното и другото, вероятно.
Георги Лозанов: И едното и другото, но водеща в крайна сметка все пак е тази нужда от промяна на модела, защото каквото и да говорим, независимо, аз съм казвал много пъти, от персоналните възможности и усилия на много хора в тази медия, високия мениджмънт и пред микрофоните и пред камерите, това е една от най-слабо реформираните сфери през всичките тези 20 години. И тази реформа така или инак предстои, за да можем да престанем да ги наричаме държавни, включително и това, за което говори г-жа Пръмова, за собственост, за начин на управление на собствеността и да започнем най-после да ги наричаме обществени. Още повече, че аз съм сигурен, че в цялостен план във връзка с развитието на медиите, във връзка с един нов етап на комерсиализация и специализация, която комерсиалните медии идва, и от цифровизацията, дълъг е разговора и за това няма да го разгръщам, обществените медии все повече сами ще бъдат в собствената си ниша и все по-важни ще стават. За да изпълнят своя обществен характер, все по-малко ще стават другите политематични програми с обществен характер, каквито трябва да поддържа БНР и БНТ. Така че за мен е много важно най-после този модел да се случи. Всички рискове, за които говори г-жа Пръмова и които очевидно и вие имате предвид са налице. Въпроса е дали може да се направи такъв закон достатъчно убедително да преодолява тези рискове.
Водещ: Тази институция е била многократно жертва на подобно сливане, ако всъщност говорим за злополучния опит. Опита да се анализира..
Георги Лозанов: Е, вие говорите за (?) на радио и телевизия…
Водещ: А това води до..
Георги Лозанов: Това беше една шапка в повече, нищо не беше слято даже.
Водещ: И дори извода, че това никога не води до съкращения, а по-скоро до нови административни разточителства.
Георги Лозанов: Аз не мисля, че съкращението е най-важното нещо, макар че разбира се, че трябва и това да бъде структурна реформа в медията е необходима, в това няма съмнение. Но не такива преки прагматични цели. Да съкратим, да намалим бюджета са основните при строенето на този модел.
Водещ: Даже и да успокоявате, тази позиция обаче (?) деформира конформизъм. Страховете от подобни действия.
Георги Лозанов: А не, аз мисля, че конформизъм е затихването в и без това случилите се модели и нежеланието да бъдат пипани.
Водещ: Да, би било грозно да се каже,ч е никой не иска промяна, това е най-…
Георги Лозанов: Да, би било грозно и освен това надявам се …
Водещ: … любимата ни дума от прехода – реформа, нали така?
Георги Лозанов: Е то прехода е това – промяна. То лошото е, че не се случва и не се случва добре.
Водещ: Можем ли да огледаме общото състояние на медиите в България, тъй като ваша грижа, на вас следва тази чест и тази отговорнОст, да кажем каква е фазата, в която сега поглеждате към тях? Какво е положението в цялостната среда?
Георги Лозанов: Ами доста тежко е положението, в този смисъл, че много прилича впрочем на положението, в което аз влязох навремето в НСБТ, защото тогава имаше един развит пазар, радио-телевизионен, и особено телевизионен, кабеларки и прочие, които тепърва трябваше да влязат в регулацията, да започнат да отговарят на закона, да се включват в стандарти . и така, това вече е един мъчителен процес, а всичките политически и други аспекти,за които става дума. Има нещо подобно в цялата работа, защото всичките медии електронни, първо телевизиите разбира се, трябва да се пренесат в тази цифрова ера. До 2012 трябва общо взето да спре аналоговото разпространение на телевизионни програми в България, за да отговорим на европейските условия, тоест отново една цялостна промяна и то много дълбока. Ние като кажем цифрова обикновено ни се струва само технологичната страна, но фактически тя ще доведе въобще до други режими – на свобода на словото, на участие на аудиторията в правенето на програмите. И това не са клишета, това наистина ще са факти, само да започне да работи тази ситуация. По отношение на нея има съпротиви, има големи забавяния, така че ще стане много трудно. Заедно с това когато минават медиите по един нов ход, винаги тов е възможност да огледаме кой стои зад тях, кой ги прави и възможност за това да се търси прозрачност на този, който говори или който определя репертоарите на говоренето в ефира. И от тая гледна точка за мен тази ситуация е важна, за да се възползваме и за един друг тип прозрачност въобще на това как медиите се правят. Освен това има много силна комерсиализация, в телевизията особено, все пак я споменах, през целия преход, особено по- в началото, обществено-политическата проблематика, да я кажа така, беше продаваема. И частните медии от само себе си изпълняваха обществени функции, защото това беше изгодно. Сега това става все по-малко изгодно, по-скоро се отива към развлекателни реалити формати, чрез които да си защитят инвестициите, а пък същинската обществена проблематика остава върху плещите на БНР и БНТ.
Водещ: Тъкмо това исках да ви кажа, че ако има някакъв шанс коректива на управлението да се случи, то е тъкмо на територията на обществените медии, колкото и това..
Георги Лозанов: Така е и по закон.
Водещ: … защото в състоянието, в което са частните медии ние виждаме едно гърчене по посока на това кой плаща музиката. И освен това…
Георги Лозанов: Да, така е, макар че тази поговорка е много…
Водещ: Порочна, безспорно. Но вие непрестанно пледирате да се явяват частни продуценти в обществените медии, да имат право субсидиите на тези две медии да се отделят средства за обществено значими проекти. Как ще се преценява това?
Георги Лозанов: Не казвам частни продуценти, а въобще… към фонда, ако някой ден заработи тоя фонд дай боже, както е записано в закона, то и сега е записано. За да може да се компенсира това, че обществените медии играят на рекламния пазар, а същевременно имат и държавно субсидиране, е нормално частните медии чрез (?), които имат обществена функция да могат да кандидатстват пред този фонд.ще се преценява, този фонд ще има естествено своя борд, който ще разпределя средствата. И той ще има собствена компетентност и ще трябва да създава комисии, които да преценяват това нещо дали един проект си заслужава да бъде финансиран като обществено полезен, ако той е от частните медии. Но имайте предвид, че иначе винаги ще има сянката на голямата конкуренция, с това двойно финансиране, по отношение на частните медии, които пък единствено през реклами се финансират.
Водещ: Не завършихме разговора за националната телевизия, тъй като в него имаше елемент на нещо, което неотменно бързо трявбва да се извърши, какво ще предприеме съвета за финансовото узряване на институцията? Възможно ли е да помогнете?
Георги Лозанов: Аз не мога да си представя, че съвета трябва да върши някаква работа в това отношение, може да съдейства. И в този смисъл действително г-жа Пръмова с това, което предлага по-скоро да се проведе конкурса, за да има един директор, именно който трябва да направи една програма, за да излезе медията от тази ситуация. И тогава ние ако приемем тази програма и на база на него го изберем, естествено съвета според собствените си правомощия, те в това отношение не са много, ще стои зад него и ще му съдейства.
Водещ: Какви темпове давате за потенциалния закон за изработването му, давате си сметка, че не може да бъде…
Георги Лозанов: Не мога аз да дам темпове, този закон ще се изработва вероятно от МС и там трябва да се вземат тези решения. Аз искам всичко да стане бързо, аз вярвам, че ние може до 2012 да завършим цифровизацията. Но май съм единствения наивник, който твърди това.
Водещ: А възможно ли е да се предизвикат изменения в настоящия закон, за да се уредят тези замисли, които обявихте?
Георги Лозанов: Не, чрез никакви изменения това не може да стане. Това трябва да стане с един изцяло нов закон, написан на друга философия. Вижте, ние говорим за цифрова ера, този закон, който действаме, под всичките му кръпки стои едно тяло, създадено изцяло според логиката на аналоговото разпространение, ограничения ефир, тогавашнитеколебания и прочие.
Водещ: Трябва да ви информирам, че предстои конференция за цифровизацията, подготвена отдавна в националното радио идния месец. Но нека да прочетем отново, че вие удължавате срока, това е важно да се каже, и че организирате обществена дискусия, която ще се проведе на 4 май.
Георги Лозанов: Много ви моля, г-жо Маринкова, присъствайте, а и чрез вас да поканим вашите колеги на тази дискусия, защото наистина е важно да поприказваме за това как се развива обществената медия, особено радиото, тъй като сега предстои и конкурс.
Водещ: А по отношение на това дали отделните членове на комисията ще предлагат или ще номинират кандидати за поста на директор?
Георги Лозанов: Членове на комисията?
Водещ: На СЕМ.
Георги Лозанов: Не, той е направен по друг начин конкурса. Там не се номинира член, ами се кандидатства с документи в тези срокове.
Водещ: Има ли нещо друго, което трябва да си кажем по отношение на големите играчи на медийния пазар в България? Тема, която предстои да обсъдим и е свързана с новата медийна група?
Георги Лозанов: Аз само трябва да кажа, че действително разбирам логиката и смисъла на това искане в банките да се разбере как минават държавните пари, така да се каже, през тях. Защото може да се окаже, че освен чрез бюджета пряко, който финансира двете обществени медии, фактически чрез същия бюджет по друг механизъм се финансират и други медии. И тогава обществото много добре трябва да знае това.
Водещ: Това е вашата мечта, ако не греша. Частните медии да си получат своето от държавата.
Георги Лозанов: Не, аз казвам тука обратното. Че там трябва да стават ясни проекти, при абсолютна прозрачност, при видимост, при ясен резултат, та после като този проект се провали да бъде питан този борд – защо му дадохте на този проект субсидиране и т.н. А не невидимото финансиране.
Водещ: А не както е сега, изведнъж един невидим Голиат израства и всички се питат от къде има той толкова издания.
Георги Лозанов: Да. Отивам да поздравя Валери Петров за неговата 90-годишнина и със съжаление, че не мога да участвам до край в този разговор, благодаря за поканата.
Водещ: Пред вас е бъдещето в съвета.
Георги Лозанов: Да сме живи и здрави.
Водещ: Всичко добро ви желаем. 

в. Новинар | Ангел ЗАФИРОВ | 2010-04-26