www.capital.bg I 19.02.2011

Застиналия в няколко годишно спокойствие радиопазар е на път да се оживи. И то сериозно.

Съветът за електронни медии (СЕМ) обяви конкурс за две ефирни радиочестоти в София и за пет в Силистра. Решенията бяха обнародвани в държавен вестник още през ноември 2010, а през миналата седмица СЕМ припомни на желаещите да участват в обявеното състезание, че вече могат да закупят конкурсни документи в офиса на медийния регулатор. Заявления за участие ще се приемат до 14 март, a самият конкурс е на 1 април. Той е неприсъствен и СЕМ ще трябва да оценява програмни концепции само на хартия, които да отговарят на следното изискване: "програмата да е със специализиран профил, насочена към аудитория от 20- до 45-годишна възраст". Обяснимо интересът към софийския пазар е най-голям. "Мотивите ни за обявяването на конкурсите са описани в решенията. Максимално да се оползотвори свободният честотен ресурс, каквото е и изискването на закона. Едни от водещите критерии при оценяване на кандидатите ще са разнообразие на съдържанието и опит", коментира пред "Капитал" председателят на медийния регулатор Георги Лозанов.
Инфографика

Увеличаване

Конкурс за радио в София не е обявяван вече повече от десет години, но причината не е отсъствие на интерес. Последното състезание за ефир в столицата беше проведено от предшественика на СЕМ, Националният съвет за радио и телевизия в периода 1999 – 2000 г. Честотите за излъчване пък бяха дадени от предшественика на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Държавната комисия по далекосъобщения (ДКД). Тогава ДКД е дала общо 200 честоти (не само за София). Едва през 2008 г. медийните надзорници приеха план, който предвижда радиолицензиране в три етапа. СЕМ обяви конкурси първо в областните градове, в които такива не са били провеждани изобщо, като Разград, Търговище, Пазарджик, Перник, Ботевград и др. София и Силистра бяха предвидени за третия етап на конкурсите за радиоефир. Учудващо СЕМ спазва плана, който беше начертал. Дойде редът на София и Силистра, като обяснимо интересът към столицата е по-голям заради размера на пазара.
Това, че СЕМ ще провежда конкурс за две ефирни радиостанции, по принцип е хубаво, защото може да даде шанс на нови програми, което да внесе разнообразие на претоварения от музикални формати пазар. Логично е тези две нови медии да засегнат интересите на някои вече съществуващи компании, защото появата им ще направи още по-свирепа конкуренцията на и без това оскъдния пазар на радиореклама (вижте графиката).

Търсене и предлагане

В момента лицензиите за радиодейност в София са общо 30 (виж графиката). След като премине обявеният от СЕМ конкурс, до края на април в софийския ефир има шанс те да станат 32. Едната честота, за която ще се борят кандидатите в конкурса, е освободеният от BBC (91 MHz) ефир, след като СЕМ прекрати лиценза на медията. Другата е честотата на придобилото множество трансформации през годините радио Viva (Ноt FM, К2 – 93,4 MHz), чийто ефирен лиценз по закон е с временно право на излъчване до обявяване на нов конкурс както в момента. В крайна сметка на тази честота в момента излъчва радио Melody. Медиата е част от групата радиостанции на b Media Groupсобственост на американската компания Central European Media Enterprises (СМЕ). Стремежа да си запази честотата на Мelody обяснява и интереса на собствениците на bTV към обявените конкурси за софийския радиоефир. С това интереса на компанията обаче не се изчерпва. bTV е заинтересована и от спечелване на другата честота с да умножат портфолиото си от радиостанции (виж графиката) с медия, която да се основава на програмата на тв канала т.е. 24 часа да излъчва програмата на bTV в радиоефир. Тази практика канала прилага и в момента като на честотите на радио "Алма Матер" излъчва сутрешния блок на медиата. От bTV официално нито потвърдиха, нито отрекоха участието си. Източник на "Капитал" обаче увери, че в четвъртък представител на b Media Group е купил конкурсни документи.

Отсега е ясно, че битката за двете честоти ще е много оспорвана. Участие в конкурса ще вземе един от съсобствениците в "БГ Приватинвест" (компанията собственик на "Труд" и "24 часа") Христо Грозев. Той ще подаде документи в СЕМ от името на радиокомпаниятa в Холандия, в която има собственост – Duch Radio Group (собственик на радио Corp) ."Имам намерение да развием новинарско репортажно радио. Естествено е ако спечелим да използваме и ресурса от новини и коментари на вестниците, които притежаваме в България – "Труд" и "24 часа", каза Грозев. Той единствен официално потвърди участието си в радиоконкурсите.

Стана ясно, че и през компанията си "Пресмаркет" близката до Корпоративна търговска банка "Нова българска медийна група" на Ирена Кръстева също има намерение да участва в конкурса, твърди източникът ни. Това обаче едва ли е окончателният брой на кандидатите за софийския радиоефир.

Светло бъдеще

Интересът към конкурса не е случаен и участието на големи медийни играчи в него също. Вече една година големите телевизионни компании градят мултиканални платформи, които да им гарантират, че в бъдеще ефективно ще използват цифровите честоти, които са си договорили. Въпреки че тенденцията на консолидация на радиобизнеса, започнала през 2002 г., приключи преди поече от три години, възможно е да станем свидетели на ново окрупняване на медийния пазар, при който радио групи да се обединяват с телевизионни, за да оптимизират разходите си и да се възползват от възможностите на цифровите платформи. Другата възможност е вестникарски групи да диверсифицират дейността си и да влязат в радиоефира. При всички положения сигурно е, че за двете честоти в софийския ефир предстои сериозна битка, която ще бъде и сериозен тест за медийния регулатор.

Оригинална публикация

в. Класа | 16.02.2011

Съветът за електронни медии (СЕМ) разгледа на редовното си заседание вчера жалбата на журналиста Николай Бареков по повод на предаването "Неделя 150" на БНР от 13 февруари и постанови, че няма нарушение на разпоредбите в Закона за радио и телевизия, съобщиха вчера от регулаторния орган. Преди 2 дни Бареков сезира регулатора заради това, че водещата на предаването на "Неделя 150" в държавната медия Лили Маринкова има свое предаване и в частната телевизия Канал 3. Според решението на съвета жалбоподателят може да получи удовлетворение по въпроса, който го е засегнал, като реализира правото си на отговор, след като отправи към доставчика на медийни услуги искане по реда за това. От СЕМ постановиха още, че след като жалбата коментира нарушаването на етични и професионални стандарти, тя попада в компетенцията на Комисията по етика в електронните медии към Националния съвет по журналистическа етика. Регулаторът назначи и мониторинг на отразяването в предаването "Неделя 150" на програма "Хоризонт" на БНР на темата за взрива пред редакцията на вестник "Галерия".

Стр. 4

Оригинална публикация

В. "Пари" и жури от 10 авторитетни мъже ще изберат най-влиятелната жена в България

Очаквайте през март списанието "100-те най-влиятелни жени"
"100-те най-влиятелни жени" е най-новият проект на в. "Пари". Става дума за списание – годишна класация, което ще излезе на 6 март. Методологията е на шведската медийна група Бониер (Bonnier) – собственик на "Пари". Част от критериите за оценяването на жените се отнасят персонално до конкретната личност, а други са свързани със сферата, в която са ангажирани.
С помощта на изследване на социологическа агенция "Алфа Рисърч" се опитахме да определим какво точно е влияние в различните сфери на живота. Оказа се, че докато за бизнеса и академични среди например това е сравнително лесно, за професии като PR и медии нюансите са много.
Топ 100
Следващата стъпка беше да оценим една голяма база данни жени – почти 300 представителки на бизнеса, политиката, гражданското общество, съдебната власт, медиите, спорта, културата и шоубизнеса. Избрахме първите 100 и ги изпратихме на нашето жури, което е от 10 влиятелни мъже. Това са министърът на външните работи Николай Младенов, председателят на КРИБ и изпълнителен директор на "Софарма" Огнян Донев, изпълнителният директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян, бившият вицепремиер и министър на образованието Даниел Вълчев, бившият собственик на СИБАНК, инвеститор и меценат Светослав Божилов, съсобственикът на "Нова ТВ" Дидие Щосел, дипломатът Стефан Тафров, проф. Валери Стефанов от СУ, председателят на СЕМ Георги Лозанов и политологът Иван Кръстев. Тяхната
задача е да подредят първите десет жени в класацията ни и да аргументират избора си. Те също имат право да добавят и имена в списъка по своя преценка. В момента журито е в процес на гласуване.
Първа среща
Вчера част от журито се събра на обяд в "Къщата с часовника" – също място, свързано с влияние и власт. Идеята беше да се изясни какво е влиянието, доколко то е свързано с властта и популярността и как точно може да бъде измерено.
Коя е победителката, ще стане ясно на официална церемония на 6 март.

Стр. 3

в. Труд | Соня СПАСОВА | 07.02.2011

Над 70 предложения за нови предавания са постъпили в БНТ, научи "Труд". До скоро телевизията търсеше външни продуценти, които да правят 4 нови програми. Ръководството на "Сан Стефано" 29 беше обявипо конкурс за късно вечерно токшоу, програма за младежи, лайфстайл предаване и още едно за малчуганите – тип "детски Мюзик Айдъл", което да се излъчва в неделя сутринта. До следващия вторник 15 февруари, комисия от 7 души, сред които програмната шефка на БНТ 1 Севда Шишманова и началничката на дирекция "Информация" Милена Цветанска, трябва да избере най-интересното от предложенията за шоу. То ще върви почти на гърба на "Шоуто на Слави" (между 23 и 24 ч). За останалите имат време до края на месеца. От БНТ вече поискаха от Съвета за електронни медии (СЕМ) разрешение да отложат старта на софийския си канал за август. По план трябваше да тръгне през февруари.

Стр. 4

сп. Тема | Светослав СПАСОВ | 05.02.2011

Председателят на СЕМ Георги Лозанов е роден на 26 април 1958 година. През 1982-а г. завършва философия в Софийския университет. Сега преподава в неговия факултет по журналистика и масови комуникации, в Но8 български университет и в НАТФИЗ "Кр. Сарафов". През миналата година Лозанов оглави работна група за създаването на проект за нов Закон за радиото и телевизията. В нея участваха още експертите Радомир Чолаков, който преди дни стана юрисконсулт на Българския футболен съюз, Хачо Бояджиев, продуцентът Нико Тупарев, председателят на УС на Асоциацията на частните радиа и телевизии Атанас Генов и други.

- Господин Лозанов, работна група, на която вие сте председател, приключи работа по създаването на проект за нов медиен закон, за нов Закон за радиото и телевизията. Дискусиите около този закон винаги са били толкова разгорещени и крайни, колкото са били и около държавния бюджет например. Преди време казахте, че многобройните поправки в сега действащия са го лишили от основна цел. Намирате ли я в проекта, който работната група писа от миналото лято досега?

- Нека най-напред да кажа, че все още не става дума за проект, а за концепция за нов закон, която очертава проблемното му поле и трасира възможни маршрути из него. Често разминаващи се. Интригата на това ниво е кой какво подкрепя и в крайна сметка се получи нещо като карта на експертни идеи. От такава гледна точка е по-коректно да се говори не за единна цел на проекта, а за общи принципи на групата. Те са поне три.
Първо, защита на съдържателното многообразие. То само на пръв поглед е голямо в нашата медийна среда. Ако се вгледаме по-внимателно в нея, ще открием тавтологичност на профили, подходи, собственици. Ще открием и до голяма степен изключени аудитории на възрастов, интелектуален или географски принцип.
Второ, либерализация на регулацията. Тя даже не е въпрос на воля, а се налага от самото развитие на технологиите – много по-голямата свобода в интернет неизбежно се отразява и върху традиционните медии, "развращава" ги по законите на конкуренцията. Разбира се, неизбежен е и обратният процес, но той принадлежи на бъдещето. Засега продължава да е валиден лозунгът "Долу ръцете от интернет!".
Трето, технологична неутралност на регулацията на съдържанието. С отпадането на аналоговия ефир все повече ще стават формите на пренос, по които едно и също съдържание ще стига до крайния потребител, и все по-малко значение ще има по коя точно стига. Нито има смисъл, нито е справедливо информационните емисии например да се подчиняват на различни разпоредби в зависимост от това дали ги гледаш на екрана на телевизора или на дисплея на телефона си.

- В работната група участваха представители на БНТ, на БНР, на частните медии, на кабелните оператори, на независимите продуценти и експерти. Кои от тях ще останат най-доволни от новия законопроект?

- Надявам се никой, защото равната отдалеченост от всеки интерес, вън от обществения, е гаранция за "морала на закона". Това обаче прави работата напрегната и бавна, минаваща през шума на скандала и мишите крачки на компромиса. А медиите със своите сдружения по условие са в привилегирована позиция, защото могат да защитават интересите си освен в експертни спорове и в пряк диалог с аудиторията.

- Вече разбираме, че един от големите спорове е бил около това дали да се създаде отделен закон за БНТ и БНР. Когато станахте председател на СЕМ миналата година, се говореше и те да бъдат поставени под една обща управленска "шапка". Какви са дободите "за" и "против" тази идея и това ли наистина беше най-сериозно дискутираната тема?

- От групата фактически май само аз останах категоричен защитник на общ закон. Защото така е хармонизирано нашето законодателство в преговорния процес с ЕС. Защото обществените медии имат дуалистичен модел на финансиране и играят на един и същ пазар с търговските. Защото са едни и същи принципите и съответно механизмът за контрол по спазването им и за едните, и за другите. Защото затварянето на БНР и БНТ в нормативен анклав по предпоставка им дава ведомствен характер и ги маргинализира. Защото това е връщане назад в развитието на медийната система у нас -към далечната 1997 г., когато за тях наистина имаше специален закон, наричаха го "гордостта на Клара". Защото… Иначе за съжаление най-страстно дискутираната тема действително беше съобразената с европейските практики идея за институционално обединение на БНР и БНТ. Изглежда че аз направих грешка, като я лансирах твърде рано и парата веднага отиде в свирката – дебатът се политизира, преди да е започнал по същество. А няма никакво съмнение – това е един от устойчивите консенсуси и в работната група, че обществените медии у нас се нуждаят от радикална реформа. И тя във всички случаи ще трябва да включи превръщането на управлението им от пирамидална структура в административна услуга, пък дали тя ще стане обща за двете медии – това е въпрос на проучване на ефекта в числа, а не 6 патоси и заклинания .

- В хода на работата казахте, че основна задача на закона ще бъде да се бори с концентрацията и монопола в медиите и с непрозрачната им собственост като гаранция за защита на плурализма и на свободата на словото. Имаше ли съпротива и постигнахте ли целта си?

- Имаше и вероятно продължава да има. Това е нормално за собствениците, тъй като нашият пазар е малък и оцеляването или поне просперитетът им зависи от разширяването на собствеността им. Така че те не искат по-големи рестрикции, отколкото в която и да е друга сфера. Но няма да се уморя да повтарям, че информацията освен стока е и право. Конституционно защитено. Общото антимонополно право не стига. Според него е достатъчно да има трима играчи на един пазар. Ясно е, че за да се гарантира медийният плурализъм, те трябва да са много повече. Мисля обаче, че тук позициите ни се сближиха и затова много помогна експертното становище на КЗК, която приема, че може да се въведат специализирани прагове на концентрация за медиите.

- По традиция един от най-спорните въпроси е за финансирането на БНТ и БНР. Оттам постоянно се оплакват, че държавата им връзва ръцете за ефективно участие на рекламния пазар с ограничения. Частните медии пък са недоволни, че всяка година БНТ и БНР тръгват с десетки милиони левове напред заради субсидия от държавния бюджет. Как изглежда решаването на проблема в новите текстове?

- Както се казва, и едните са прави, и другите. Което прави възела много затегнат, и то от самото начало на века, когато се появи първата национална частна телевизия. Развързването му обаче трябва да започне от обратния край, като най-после заработи осигуреният чрез държавния бюджет фонд "Радио и телевизия", който частично да бъде отворен и за обществени проекти на търговските оператори. В защитата на последното се чувствам малко самотен в работната група, но така ще се балансира правото на двойно финансиране на БНР и БНТ и ще е основание да се помисли за увеличаване на рекламното им време или поне за разрешаване на продуктовото позициониране. За мен то е по-актуалната и по-перспективна форма за набиране на собствени приходи, която при това стимулира творческото въображение.
И още нещо – трябва да има предварително разписани критерии (мисия) и ясна публична отчетност за изразходването на държавната помощ само за програмни продукти, които доказано изпълняват обществени функции. Иначе според изискванията на ЕС тя не е допустима.

- Мислихте ли над въпроса как да помогнете на БНТ и БНР да станат по-динамични, да навлязат по-дълбоко в медийния микс? В определени моменти днес двете медии изглеждат като застинали във времето, далеч от новата визия, от новите технологии…

- Това не е толкова предмет на закон, колкото на програмни решения. Но ако постъпим както в другите европейски държави и дадем конкретно измерение – по точки на мисията им, отговаряща на внимателно проучените потребности на обществото, убеден съм, че те ще се приближат до зрителските очаквания. Още повече че мисията на обществените медии задължително включва водеща роля в технологичното обновление. Двойното финансиране от своя страна пък е стимул да се създават, макар и не на всяка цена, висококомуникативни продукти, които да влизат в пряка конкуренция с тези на търговските медии и да носят приходи.

- Междувременно депутатът от ГЕРБ Красимир Велчев поиска да се създаде и нов закон за клеветата, в който да се засилят наказанията за обида и клевета. Да очакваме ли работна група и по тази тема и какво мислите за идеята?

- Не знам дали ще има такава група, но приемам, че е необходимо модернизиране на тези разпоредби, защото много хора у нас се чувстват обидени и наклеветени особено от медиите в по-жълтата част на спектъра, без голям шанс да се защитят. Не съм сигурен обаче, че пътят е в увеличаване на наказанията, а по-скоро в прецизното разграничаване на клеветата и обидата от критическата функция на журналистиката, така че хем тя да не бъде ограничена от предвижданите законови промени, хем те да повишат цената на човешкото достойнство в днешна България.

- В последните дни Европа доста дискутира темата за защита свободата на изразяване и на правото на информация заради новия медиен закон в Унгария? Има ли България причини да се притеснява, че след време може също да попадне във фокуса на европейското внимание?

- Според резултатите от работата на нашата група няма такъв риск. Стига обаче да не пробие една периферно прокрадваща се тенденция за пряко определяне на ръководните тела на обществените медии от политическите институции, както беше едно време, когато парламентът назначаваше шефовете на БНР и БНТ.
Иначе унгарският казус не е само унгарски. Ако ЕС не успее да предизвика поне частична отмяна на техния закон, рестриктивната вълна ще мине и през другите европейски държави, защото и на властта апетитът й идва с яденето.

 - И в крайна сметка със свито сърце ли ще дадете резултата от неколкомесечния си труд за обсъждане и за понататъшно решаване от – Министерския съвет и от Народното събрание?

- В този план за мен е особено важно публичното обсъждане на предложената концепция, което предстои. Ако представителите на колегията успеят да се освободят от тесните си интереси и суетата "непременно да стане моето" и заявят авторитетни и аргументирани позиции, това във всички случаи ще зададе тона на политическите решения и ще дисциплинира партийните пристрастия.

- През 2010-а на медийния пазар у нас се случиха важни неща – Рупърт Мърдок продаде най-голямата телевизия у нас на друг американец, ВАЦ също се изтегли от България. Какво следва оттук нататък?

- Писах, че с оттеглянето на първите големи чужди инвеститори като Мърдок, Киряку и ВАЦ сякаш завърши една епоха в медиите – на синонимичното сближаване между пазар и демокрация. На сензационните ходове, на програмните удари, на маркетинговото съблазняване… На "Биг Брадър", на хартиената преса, на компроматите… Оттук нататък, макар и бавно, ще се сменят комуникативните репертоари под диктовката на интернет и медийните миксове, които той ще предложи. Ще печели този, който невидимо и анонимно ви предостави в точното време на точното място точно информацията, от която се нуждаете. Минава времето на медиите и техните собственици и шефове, които се разхождат като господари из публичността. Идва времето на услугите и на ловките младежи с дъвка в устата, които ги изпълняват далеч от погледа на потребителите си.

- И накрая въпрос като към преподавател по масови комуникации. По-лесно или по-трудно е да си журналист в среда, 6 която най-любопитният източник на информация става флашката?

- Мога да кажа само, че получаването и оповестяването на флашки не принадлежи на журналистическата героика, а по-скоро минава през задния вход на професията. Това съвсем не значи да не изнесеш цялата обществено значима информация (не кой от какво е болен), която се съдържа във флашката, и да не окажеш журналистически натиск върху засегнатите от нея. Значи обаче да направиш и журналистическо разследване откъде се е появила флашката и чии интереси обслужва нейният незаконен маршрут. Иначе представите ни за свобода и истина ще остават затворени между хората с пагоните и хората с каскетите.

Стр. 32, 33, 34, 35  

- Г-н Лозанов, какво е медийното отразяване на скандала със СРС-тата? Точните въпроси ли се задават?

- Медиите нямат избор да не участват в това, защото, така или иначе, в тези СРС-та излиза обществено значима информация, свързана с
политици, независимо доколко те са верни или не тези информации. Това трябва да бъде подложено на публичен дебат. Но това е едната страна.
Другата страна е свързана с това, че самото пускане на информация, събрана чрез специални разузнавателни средства, е нещо, свързано с правосъдието. И медиите, както трябва да се интересуват за какво става дума в СРС-тата, така трябва да се интересуват и от престъплението, което е довело до изнасянето на тази информация. В това отношение има дефицит, тук темата се измества. Но няма лошо спрямо интереса към темата. Но има една страна, която е обезпокоителна. Медията започва да се пълни с все повече с информация, събрана по този път. И това да се приема като нещо естествено. Постепенно ще подейства разрушително на медийната тъкан. Защото информацията, събрана по пътя на подслушването, не отговаря на журналистическия стандарт, даже тя го прескача. Така че медиите трябва непременно да се самозащитават, преследвайки пътя на СРС-то.

- Разследването не е достатъчно. Просто едни хора подават тези записи и някои колеги спират до това само да ги отразят.

- Да, така е. Това създава чувството, че медията е в ситуация на употреба. Така се излиза от авторитета, а авторитетът се гарантира от спазването на определени стандарти. Така че дори журналистическият рефлекс към властта е подценен, предварително бламиран, ако не спазваш тези стандарти.

- Но има и вариант тези скандали, новите СРС-та, да не се отразяват.

- Не, категорично, не. Всяка обществено значима информация, от гледна точка на конституционното право, медиите са длъжни да я доставят на аудиторията. Но непременно са длъжни да предоставят и информацията за това по какъв начин първоначалната информация е разпространена, как се защитава правосъдието, кой носи отговорност за това. Медията има щраусова политика от гледна точка на това.

- Преди време френските медии бяха решили да не отразяват изявите на президента Саркози заради медийния му комфорт. Такова нещо у нас как би изглеждало?

- Това са кампании, които са по-скоро демонстрации, отколкото реална информационна стратегия. Аз имах друга идея, и разбира се, бях обвинен в цензура, в какво ли не. Но съм за общи стандарти за отразяване на информация, постигната чрез подслушване. Например, струва ми се възможна следната теза; да не се предоставят записите, а да се информира аудиторията само за това, което е обществено значимо, което засяга политици, техните отношения, засяга престъпления. И всичко друго да не се отразява, т.е. онова, което няма тази пряка връзка. Например, да не се изнася медицинска информация за дадено лице. А самото СРС, самият запис, да се държи в сейфа на медията като доказателство. И медията може да го предостави на специализираните органи, когато й го поискат. Така че това е един възможен подход. Но факт е, че мерки трябва да се възприемат. Иначе много скоро ще бъдем в ситуация, в която голяма част от журналистическата информация да е събрана с нежурналистически методи. Така да се каже, журналистиката ще започне да напуска медийната територия и други методи ще я завземат. А журналистиката трябва да си пази територията в медиите.

- Според вас доколко е редно всяка бивша власт да започне да критикува медиите за това, че са независими. Имам предвид БСП.

- Това винаги е нормална реакция на опозицията. Аз участвам навсякъде, защото моята роля не трябва да се обвързва с един или друг партиен интерес. Но лошото е, че тези форуми много малко водят до реалната полза за развитие на медийната среда и много повече са свързани със собствен партиен интерес. Иначе няма
лошо в това, в крайна сметка ние сме многопартийна система, опозицията трябва да има медиен достъп.

- Това е много дискутиран въпрос, но все пак влияе ли ГЕРБ на медиите?

- Как можем да отговорим така еднозначно. Но аз едно нещо мога да кажа, бил съм в регулатора много пъти и в момента съм. И нито като член на СЕМ, нито като председател сега не съм усетил никакво влияние. Имам доказателства за това, защото обикновено, когато има влияние върху регулатора, това се отразява и на неговите решения. А при нас от доста време няма такъв скандал. Това, което мога да констатирам от собствената си практика е, че днес няма такъв опит за влияние.

- В ГЕРБ имаха идея за закон за чистотата на езика. Като медиен експерт какво е отношението ви към власт, която се намесва в езика?

- Аз винаги съм се опитвал да се предпазя и да не говоря за власт, а за държава. Каква държава е в състояние да се намесва в езика, защото езикът е свързан с общуване между хората. В общуването се създават тези форми. Друг е механизмът, по който се регулира тази система. Не правителството да решава със закон. Няма нищо по-лошо от език, правен със закон.

- Медийният закон кога ще стане факт?

- Стана факт концепцията на този закон, в края на януари внесохме доклада в Министерския съвет като вносител на закона. И сега той ще бъде обсъждан през сайта на МС, ще се проведе една дискусия. Кога точно ще стане, не мога да кажа, но вижте, става дума за закон, който да смени една епоха в регулацията – тази на аналоговото разпръскване с тази на цифровото. Такава генерална промяна не бива да бъде обвързана с някакви конкретни ситуационни и политически прагове. Ако има някакви нужди спешни, аз бих предпочел те да минат като още една поправка на този и без това поправян досега много пъти действащ закон. За да може на спокойствие да изработим един закон за медиите в новия цифров свят. Разбира се, това не бива да се точи много. Аз се надявам до месеци в крайна сметка да има резултат.

- Вие страхувате ли се да не сте подслушван? Нали знаете най-новия виц: Имам няколко пропуснати подслушвания.

- Аз персонално не се притеснявам, но граждански се притеснявам. Подслушването не е масов метод. Това е нещо много рядко, много рисковано от гледна точна на човешките права, трябва да има абсолютна сигурност, че лицето участва в някакво престъпление, и то голямо, за да си позволиш подслушване. Не е като добър ден. И затова аз нямам повод да се притеснявам за себе си. Но ме притеснява едно общество, което започва да свиква с подслушването. Трябва да имаме
чувствителност по тази тема и да не я губим.

ГЕОРГИ ЛОЗАНОВ
е роден на 26 април 1958 г. в София. Завършил е специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1982 г. Бил е завеждащ-отдел "Теория и критика на фотографията" в списание "Българско фото" – 1983-89 г. Редактор и заместник-главен редактор на вестник "Култура" от 1989 г. Преподава във Факултета по журналистика и масови комуникации, както и в Нов български университет и НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Член на Съюза на българските журналисти. Единственият член на медийния регулаторен орган в България от самото му учредяване. Носител на първата Годишна награда на Българската медийна коалиция за 2002 г. Шеф на СЕМ е от 2010.

Научна работа
Написал е над 100 научни студии и статии по проблемите на електронните и печатните медии, културологията, философията и естетиката и на повече от 200 статии в областта на критиката на медиите, литературната критика и изкуствознание-
то. Автор на осем телевизионни филма. Има над 100 участия в български и международни конференции, посветени на медиите и философията; участва в над 30 проекта в областта на медиите.

Стр. 13

Идеята за сливането на БНТ и БНР под обща шапка няма да намери реализация в новия медиен закон. Това обяви един от най-големите й привърженици – доц. Георги Лозанов и призна, че я "оставя на трупчета". Шефът на СЕМ е и председател на работната група, която пише проекта. След неколкомесечно обсъждане вчера групата внесе текста в правителството.
Чувствам се виновен, че тествах идеята за обединение и това измести дебата, а големият проблем е за статута на обществените медии, каза вчера Лозанов на дискусия за свободата на медиите, организирана от фондация "Фридрих Еберт" и Коалиция за България. Най-важното сега било да се разпише обществената мисия на БНТ и БНР, оттам щяла да дойде яснотата и за финансирането им. Лозанов препоръча на журналистите да приемат допълнителни норми в етичния кодекс, които да регламентират публикациите, събрани в "нарушение на човешки права". Целта е да се публикува само това, което е в обществен интерес, а не лична информация.
Според евродепутатката Илияна Йотова големият въпрос е защо дискусията за подслушванията не е в гражданското общество.
"Общата реакция на хората е: Аз нямам какво да ям, а вие ме занимавате с глупости. Това е страшно", коментира Йотова. През втората половина на февруари ще има сериозна дискусия в Европарламента във връзка със защитата на човешките права, личните данни и намесата на спецслужбите.
Според лидера на БСП Сергей Станишев медиите в целия ЕС имат проблеми. По думите му властта винаги смята, че е критикувана несправедливо. Българските печатни медии са собственост на хора от бизнеса, които имат други бизнес интереси и това поставя в зависимост журналистите, каза Станишев.

Стр. 2

www.dnevnik.bg | 31.01.2011

Да се върви към прозрачност на собствеността на медиите и да се мисли за прага на концентрация на собственост – тези принципи са залегнали в концепцията за написване на нов медиен закон, съобщи днес председателят на СЕМ Георги Лозанов на дискусия на тема "Обективността на медиите и медийното законодателство", организирана от Института за социална интеграция и фондация Фридрих Еберт". Той допълни, че концепцията ще бъде внесена днес в Министерския съвет, а работната група се е обединила около тези два принципа.
В документа обаче няма подробности как ще се върви към по-голяма прозрачност на собствениците на медиите и как ще се ограничи прагът на собственост. Работната група беше натоварена от премиера Бойко Борисов със задачата до края на ноември миналата година да бъде изготвен нов медиен закон. На първото публично обсъждане на намерението в края на юли идеята да се запишат специални текстове, които да ограничават броя на притежаваните медии тогава беше оспорена от представителя на Нова българска медийна компания – собственик на вестниците "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Засада" и телевизия TV7.
Според Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения в първия си брой за годината всички медии печатни публикуват каре, в което посочват действителния си собственик или собственици.
Лозанов посочи още, че най-големи противоречия в работната група има около това дали са необходими два закона – за частните и за обществените медии или един общ. Той смята, че не са необходими отделни закони, но трябва ясно да се разпише обществената функция на обществените медии. По думите му идеята за обединение на БНТ и БНР е оставена "на трупчета".
За специален закон за обществените медии се обяви депутатът от левицата Петър Курумбашев. В него, по думите му, трябва да се разпише тяхното финансиране и да им се постави определена държавна задача срещу получаваните средства – например да заснемат 12 театъра, 12 предавания за българската история и култура, 6 игрални филма. По думите му трябва да се създадат "оазиси на независима журналистика" и един от инструментите за това е през обществените медии.
По-рано при откриването на дискусията лидерът на БСП Сергей Станишев заяви, че има проблем със свободата на медиите в целия ЕС и България не прави изключение. Като пример той посочи противоречивия медиен закон в Унгария. Подобни идеи за регулация на медиите се появиха и в България, отбеляза Станишев и цитира думите на съпредседателя на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев, че е необходим нов закон по отношение на клеветата, тъй като не можело "да плюеш по институциите и по хората безнаказано". По думите му опитът да бъдат подчинени медиите е целенасочена политика на управляващите.
" България има концентрация на собственост на медиите от икономически групировки, което поставя журналистите в зависимост, има монополизация на рекламния пазар и ясна тенденция за монополизация на разпространението на печатните медии", обобщи лидерът на БСП. Според него жълтите медии се превръщат в политически инструмент за формиране на обществено мнение с информации, в голямата си част недостоверни.
Валерия Велева от в. "Труд" посочи, че една част от медиите са проводници на корпоративна журналистика. И сега, както и при предишното правителство, има много медии, които се издържат от държавни поръчки, посочи тя.

 

Тази вечер от 19 ч БНР връчва годишните награди "Сирак Скитник" на тържествена церемония в Първо студио на БНР Спектакълът е под наслов "Гласове и мелодии, които помним", като освен връчване на статуетките, изработени от Вежди Рашидов, в него ще участват млади групи, които ще представят свои аранжименти на популярни шлагери. Галавечерта ще бъде закрита от специалния гост Лили Иванова, която ще бъде съпровождана от Биг бенда. Какви са стратегическите задачи, част от новата визия на БНР, и как съвременните технологии променят съдържанието? Отговорите преди отчета пред СЕМ от генералния директор Валери Тодоров.

 

Г-н Тодоров, в началото на 76-ата си годишнина БНР продължава да е запазена марка на първото радио – и като история, и като покритие, и като аудитория в чужбина. Каква е новата визия на медията?

 

Навършиха се 75 години от създаването на радиото, но едновременно с това отбелязваме и още годишнини – 50 -ата от създаването на Детския радиохор и половинвековния юбилей на Биг бенда. Считам, че модерната визия на медиите започва от програма "Хоризонт", която навърши четири десетилетия. Това е програмата, която бе създадена навремето като алтернатива на официозните програми и издания: нов формат, с открити телефони, с предавания на живо, с включвания от подвижните радиостанции. Именно "Хоризонт" наложи блоковите предавания, екипната работа, сутрешните предавания. Сутрешният блок въпреки силната конкуренция на телевизията и досега е без силен опонент.

 

Как високите технологии променят съдържанието и комуникацията днес и същността на самата медия?

 

БНР, за разлика от колегите от търговския сектор, излъчва на всички видове честоти – не само на УКВ, където е силната конкуренция, но и на средни, къси, дълги вълни, както и сателитно. Ние сме първата медия, която започна цифрово излъчване в страната през 2008 г. Технологиите са силата, която трябва да пренесе посланието на обществените медии до всички реципиенти на всички възможни платформи за приемане. Така че с реформите, предприети още през 2007 г., ние променихме изцяло политиката за БНР. Сменихме дори логото на радиото, сменихме информационните линии, преминахме към новини на 30 минути. Промените обхванаха всички наши програми и публиката одобри тези решения. Вече са в експлоатация новите студийни комплекси на "Хоризонт" и "Христо Ботев", които са безспорно най-доброто, което съществува в радиотехнологията – и заради новата софтуерна система DALET, и заради възможностите за връзки с новите подвижни радиостанции, които работят с 2 GSM карти, цифрови ISDM връзки и могат да предават от всяка точка на света. Всеки от нашите кореспонденти може да предава от всяка точка от страната и чужбина с осигурена технологична възможност.

 

Ако погледнем още напред, можем ли да очакваме и визуализация на радиопродуктите?

 

В своите ефирни и продуцентски намерения ние вървим към активна визуализация на радиото с поставените уебкамери в студийните комплекси. Вече предаваме с картина в интернет всички по-значими събития, пресконференции, концерти, които излъчваме и по вътрешната видеосистема на радиото. Активно навлязохме в интернет и заложихме на развитие на хибридното радио – съчетаване на широколентовите технологии с аналоговите, което е едно много голямо предимство за нас. От тези дни ние пристъпихме и към електронна продажба на нашите музикални фондове. Подготвяме финансова страница, която ще събере онлайн ресурсите във финансовата област. Голяма част от издателската ни продукция е едновременно в аудио- и видеоформат. За миналата година сме издали 54 диска с документални фондове, радиотеатър, детски предавания.

 

Може ли да бъдат измервани обществената мисия, характер и цели на предаванията и дейностите на БНР?

 

Често се говори от експерти в кавички, че обществената мисия трябва да бъде разделяна на парче. Това е немислимо. Всеки ден в нашите студия има концерти – които се записват успоредно с излъчването в ефир и след това продукцията се издава. Смешно е да се определя на парче кое от нашите предавания е обществено и кое не. Общественият формат е ясен и той дефинира задачи и цели, различни от тези на търговските оператори. В момента сме в преговори със световни фирми за дигитализацията на "Златния фонд". Предстои да пристъпим към дигитализация на архивите и музикалните фондове. Едната от задачите е да се създаде единен електронен архив на музикалните записи в България, като този проект разглеждаме като съвместен с всички продуцентски къщи. Искаме да въведем общи критерии за информацията, която трябва да съпровожда всеки един запис. Другата задача пред нас е да можем да

осигурим широк достъп до тези фондове. Искам да уточня, че цените за достъп се регулират с постановление на правителството и това гарантира ясни и открити правила.

Да очакваме ли още по-голям ръст на рекламните инвестиции?

На 20 януари ние поканихме най-големите ПР и рекламни агенции и представихме огромните възможностите които има БНР – медия с десет 24- часови програми, 3 национални, като едната излъчва на 11 езика за цял свят и на същия брой езика предоставя информация в интернет сайта ни с посещения от над 900 000 души месечно. Ние сме и културна институция с шест музикални състава, които са водещи в страната. Ние неслучайно създадохме Рекламно-издателска къща. За нас рекламата е водещо направление, но основното са обществените ни функции. В момента ние сме програмен, технически, технологичен лидер и е нормално да искаме да осребрим нашето лидерство. Но ние по-скоро искаме да налагаме стандарти в други области – програмното развитие и многообразие, концертната и продуцентската дейност. БНР все пак получава бюджетна субсидия, за да изпълнява обществената си мисия – тази, с която не биха се ангажирали колегите от търговските медии.

Кои са стратегическите задачи пред БНР и с оглед на многото "чужди гласове" в южните територии на страната?

България е страна, която символично граничи със себе си. Покритието на ефира в граничните райони е критично, там звучат много гласове. Те достигат дори до София и в голяма дълбочина навътре в страната. Сред причините е и недостатъчното покритие – законодателят не насърчава търговските оператори да работят в тези гранични области. Затова БНР пое тази функция, без да иска допълнително финансиране за това. За период от година и половина сме пуснали 67 УКВ нови предавателя. Според изискванията на ЕК и Съвета на Европа е недопустимо да има бели петна в радиоефира, до които не достига общественият оператор. Има и друг аспект на проблема. Максималните разширени мощности в УКВ мощности в България са 10 киловата. Всички наши съседи излъчват, дори регионалните медии, от 30 киловата нагоре. Една наша местна радиостанция излъчва с 1 киловат. За каква конкуренция говорим? Не можем да увеличим мощностите си според Женевския план, а само да развием покритието район по район. Това е скъпа и тежка задача, която ние изпълняваме, без да търсим целева субсидия, въпреки че държавата трябва да има национална информационна политика.

Кои са ценностите и златните правила на работа на журналистите, от които не отстъпва медията?

Бързината, обективността, плурализмът на гледните точки, независимостта на журналиста, свободата на словото. Това са стандарти, които БНР и програмите му защитават ежедневно. Радиото мина и през тежка криза, чиито последствия още се чувстват. Тезата за поактивна политическа намеса в обществените формати крие много рискове и опасности. У нас форматът на обществените медии се утвърди. Който твърди обратното, е или сляп, или се опитва да извърши спекулация. Радиото е една от най-директните медии, защото между слушателя и журналиста стои само микрофонът.

Посланията от времето на протестите и защитата на свободата на словото, когато звучеше "Лет ит би"?

Аз самият съм подавал оставка като директор на "Хоризонт", когато прецених, че върху мен се оказва натиск. Смятам, че всеки журналист, който почувства такъв натиск, има правото да заяви и мотивира реакцията си. Иначе БНР все повече се отваря към аудиторията си. Ние разработваме нови профили на БНР в социалните мрежи, с блогове на журналистите, с възможности публиката пряко да им задава въпроси. Подготвяме нов сутрешен блок на програма "Христо Ботев" с една изключително интерактивност, с възможност слушателите да подбират музиката и да задават темите, мненията си, да опонират на събеседниците. Това е съвършено нова ниша, която у нас не бе заета, и смятам, че това е нова цел. Това ще бъде интересна алтернатива на сутрешния блок на "Хоризонт", която досега не бе предложена от нито една от телевизиите.

Каква е спецификата на радиожурналистиката днес и кои са предизвикателствата и опасностите пред журналистите и медията в етичен и професионален план?

Не бива да имаме свръхочаквания към технологиите, защото те не могат да заменят личните качества на журналистите. Когато човек има език, стил, позиция, виждане и спазва всички правила – това е журналистът на деня и на бъдещето. Радиото остава най-бързата и оперативна медия, същевременно в ръцете на журналиста вече има всичко: камера, фотоапарат. Аз смятам, че между радиото и телевизията има тънка, но ясна граница. И тя е в това – дали правите снимано радио или телевизия. Все пак телевизията е друго шоу. Аз мисля, че с новите технологии тя също ще получи нов облик. Няма по-ефективно и по-достъпно средство за бързо и достоверно разпространение на информация от радиото. Затова то ще има много голямо бъдеще, успоредно с аналоговите технологии, които остават уникални. БНР ще продължава да търси своето лице. Осигурили сме техническо и технологично изпреварване и продължаваме да търсим лицето си в една изключително силна конкурентна среда, в която аз разглеждам останалите медии като партньори.

Стр. 15

в. Капитал | Весислава АНТОНОВА | 22.01.2011

Pro.BG й прехвърля 27 честоти със съгласието на КРС и СЕМ

Българската медийна регулация е толкова оплетена, че ако въобще са останали хора, които могат да я обяснят, те заслужават специално признание.
Историята за честотите, на които доскоро се излъчваше Pro BG e достатъчно сложна и многоходова, за да разберете какво се случва (подробности прочетете в карето). Така или иначе ще се объркате, но със сигурност ще придобиете представа за хаоса в медийната регулация. Този канал преди това се наричаше TВ2 и претендираше за национално покритие, защото се излъчва на 27 регионални честоти в цялата страна. Една част от тях бяха дадени през 90-те години за регионални програми, а софийската – още по-отдавна. Те бяха сглобени от съсобственика в bTv Красимир Гергов в един пакет и това начинание беше продадено на американската компания Central European Media Enterprises (CME). След като компанията купи и bTV, реши, че няма нужда от два политематични канала и спря Pro.BG. Тази седмица стана ясно, че 27-те ефирни честоти, които различни държавни регулатори са давали през годината за съвършено различни телевизии, ще станат собственост на BBT. Така тя се превърна в четвъртата частна национална ефирна телевизия.
Каналът е собственост на бившата шефка на спортния тотализатор и майка на депутата от ДПС Делян Пеевски, Ирена Кръстева. Тя купи телевизията от Петър Манджуков. В началото на август 2009 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши концентрация между предприятия чрез придобиване на едноличен контрол от "Нова българска медийна група холдинг" ЕАД (ръководена от самата Кръстева) върху "Балкан Българска телевизия" ЕАД, дружеството – собственик на ВВТ.

Какво се случи

Преди повече от месец Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) коментира пред "Капитал", че още през юли 2010 г. в далекосъобщителния регулатор е постъпило писмо от "Про.БГ медия" ЕООД, с което компанията информира, че иска да бъде прекратено действието на притежавани от Pro.bg 12 разрешения за ефирно излъчване с местно покритие (т.е. за малките населени места, където каналът се гледа ефирно – бел. авт.). През септември 2010 комисията е прекратила действието на посочените разрешения. Според информацията на КРС дружеството "Про.БГ медия" има 27 разрешения за ползване на ефирни честоти (13 от които с местно покритие). Всички те са със срок на действие, докато ефирните честоти станат необходими за реализиране на изграждане на цифрова електронна съобщителна мрежа (не по-късно от 31.12.2012 г.)
Само допреди година ефирните честоти бяха нужни на Pro.BG, за да си осигури 60% покритие на пазара, да изпълни изискването на медийния закон и да получи правото без конкурс да качи програмата си на мултиплекс при цифровизирането на тв сектора. Съветът за електронни медии (СЕМ) вече издаде на Pro.BG разрешително за създаването на цифрова програма. Това означава, че дори и да върне всичките си честоти, Pro.BG няма да загуби нищо. Телевизията обаче пази тези, които й гарантират 60% покритие, за да си подсигури бъдещето при цифровизацията.
Законът не пречи на канала да продаде честотите си. КРС само трябва да прехвърли лицензите на името на ново дружество, както неведнъж е правила, дори с честотите, които сега Pro.BG притежава. Сега тя ги дава (по-вероятно препродава) на ВВТ, и каналът ще може по същата схема на Pro.BG да си подсигури качване на мултиплекса при цифровизацията без конкурс, като докаже, че има над 50% ефирно покритие на територията на България, каквото е изискването на закона.

Ами сега?

Историята е следната. В КРС (от регулатора не уточняват кога) е постъпило ново заявление от "Про.БГ медиа" ЕООД и "Балкан българска телевизия" ЕАД (ББТ) за прехвърляне на 27 броя разрешения (които дават право за използване на ефирни честоти), притежавани от "Про.БГ медиа" ЕООД. От КРС коментираха пред "Капитал", че прехвърлянето на разрешенията се извършват по реда на два нормативни документа – Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и "Правилата за прехвърляне на разрешения" от март 2010 г.
За да бъде прехвърлено разрешението, е необходимо и решение на Съвета за електронни медии (СЕМ) според изискването на ЗЕС. Съветът е дал съгласието си. В СЕМ не е постъпвало искане от ВВТ за промяна на програмния профил, обясни председателят на съвета Георги Лозанов. В регистъра на регулатора е записано, че ВВТ е с политематичен профил независимо от факта, че поне от половин година медията се развиваше и бе третирана като нишов женски канал. Сега, след като получи националния ефир, е много вероятно да промени програмната си схема, което няма да е трудно, ако се съди по официалната й регистрация. До редакционното приключване на "Капитал" Ирена Кръстева не отговаряше на мобилния си телефон.
От КРС обясниха, че в случаите, при които е проведена конкурсна процедура по реда на Закона за радио и телевизията (ЗРТ) за издаване на програмен лиценз за радио или телевизия от СЕМ, КРС издава далекосъобщителен лиценз на лицето, класирано на първо място от медийния регулатор. Подобни са и условията за преотстъпване на тези разрешения – първо СЕМ прехвърля програмния лиценз, след което КРС следва да прехвърли далекосъобщителния на същото лице. И така излиза, че законът дава възможност съвсем безпроблемно двата регулатора да прехвърлят честоти на операторите, когато желаят.
От КРС уточниха, че "посочените 27 броя разрешения за ефирно излъчване не са издадени вследствие на проведени конкурсни процедури по реда на действащия ЗРТ. Ефирните честоти са дадени от КРС на основание преходните и заключителни разпоредби към Закона за радиото и телевизията за населени места, в които не са проведени конкурси. Разрешенията дават право за излъчване на програма до приключване на конкурсите по реда на медийния закон за съответните населени места.
Проблемът в случая не е само в това, че регулацията на ефирните честоти е сериозно объркана. Истинската драма е, че регулацията практически не работи. Нейният смисъл е да управлява ограничения ресурс от честоти в ефира, като определя кой да ги ползва по ясни критерии. Задачата на КРС и СЕМ не е просто да дадат честотите веднъж и след това само да регистрират промяната в собствеността им, а така да управляват процесите, че да гарантират конкуренция, от която да спечелят всички зрители и участници на тв пазара. Вместо това в момента се прожектира семпъл филм, в който няколко героя си разменят честоти, така както им е удобно, докато държавата мълчи.

От ТВ2 до Pro.BG

Проектът ТВ2 (както се казваше Pro.BG преди първото ребрандиране) възникна в края на 2007 г. като компилация от лицензите на две компании – ТВ2 и CTN. Дружеството ТВ2 притежаваше програмния лиценз на канала СТN, имаше разрешения да излъчва на регионални ефирни честоти в 27 града на страната. Собственик на далекосъобщителните лицензи бе "Техностийл", с който ТВ2 имаше договор за използване на честотите. Националният лиценз бе издаден на ТВ2 от предшественика на Съвета за електронни медии – Националния съвет за радио и телевизия, още през 2000 г. по стария медиен закон с право на излъчване до 2010 г. При предишните конкурси за ефир ТВ2 бе един от основните конкуренти на bTV и "Нова тв" за национален ефир, но така и не получи втория й необходим далекосъобщителен лиценз. През 2008 г. Красимир Гергов (който вероятно имаше скрито участие в собствеността й) я продаде на СМЕ.

Стр. 34