в. Пари | Димитринка КИРОВА, директор "Маркетинг и реклама" в БНТ | 17.08.2010

Би трябвало дискусията да се води около разблокиране на рекламното време на БНТ за целия ден и увеличаването му до 6 минути на час, аналогично на това, което е валидно и за другата обществена медия БНР. В момент на тежка икономическа криза в цялата държава каква е логиката да се натоварва допълнително държавният бюджет с разходи за БНТ, вместо да се даде на обществената телевизия възможност сама да работи и да осигури необходимите й приходи. Развитието на продуктовото позициониране предстои на българския рекламен пазар и засега то се случва без участието на БНТ.
Със сигурност разрешаването на продуктово позициониране за БНТ би позволило увеличаване на собствените приходи с 10 до 20% спрямо настоящия им размер. Това, което трябва основно да се промени в БНТ успоредно с въвеждането на продуцентския принцип, е принципът за търговска ефективност на всички предавания, които не са свързани с изпълнението на обществените функции на националната телевизия. Това би позволило на БНТ да стимулира както вътрешните си ресурси,така и самите продуценти на предавания да търсят максимална възвръщаемост от високорейтинговите предавания като допълнение към настоящите възможности за спонсорирането им.

Стр. 14

в. Пари | Елена ПЕТКОВА | 17.08.2010 

Идеите на новия генерален директор Вяра Анкова събудиха предложението за пълна забрана на рекламата в държавната медия

Да има ли реклама в държавната телевизия или не. Това е новата дискусия в бранша, която започна веднага след встъпването в длъжност на новия генерален директор Вяра Анкова. Нормално. Предстои изработване на нов медиен закон и сега е времето на БНТ да си извоюва повече приходи чрез реклами.

Отпор

Тази идея на Анкова обаче среща сериозен отпор както в браншови организации като Асоциацията на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), така и донякъде в СЕМ. "Ако се увеличи обемът на рекламното време в БНТ, трябва да се даде възможност на частните оператори да кандидатстват пред Фонда за радио и телевизия за финансиране на предавания с обществена функция", каза пред в. "Пари" председателят на регулатора Георги Лозанов. В противен случай според него ще се стигне до нелоялна конкуренция. "Частните оператори настояват за пълна забрана на рекламата по БНТ", пък твърди Силва Зурлева, член на управителния съвет в АБРО (виж коментара й по-долу).

Позицията на тези, които си плащат

Досещал ли се е някой да попита рекламодателите какво мислят по казуса? "Ограничението от 15 мин реклама на денонощие не е причина, за да не инвестират в БНТ", коментираха пред в. "Пари" от Асоциацията на рекламодателите у нас. Причините по-скоро се коренят в ниския рейтинг и високите тарифи за реклама. "Нашите членове рекламират в БНТ, когато таргетират групи, в които телевизията има силен рейтинг, но поначало предпочитат частните телевизии заради по-високата им гледаемост, казват още от организацията и препоръчват: "С една по-ясна търговска политика и гарантиране на рейтинги БНТ със сигурност ще привлече повече рекламодатели." Всъщност по-малкото реклама по БНТ радва само зрителите, на които отдавна им е писнало от досадни рекламни клипове.

Компенсации

Анкова обаче заяви твърдо, че ако рекламното време на телевизията бъде отрязано или остане на същите нива (бел. ред. -15 мин на денонощие), тя ще настоява за "справедливи компенсации". Вариант е въвеждането на такси за операторите, които излъчват програмите на обществената телевизия.
"Не мисля, че това е възможно да се случи. Никога не сме събирали такива такси, затова сега е късно да се връщаме към тях", коментира още Лозанов.

Към настоящия момент

БНТ има 6.454 млн. лв. приходи от реклама, което означава, че телевизията е продала над 60% от рекламното си време. На 100% е запълнен праймтаймът обаче. Затова компромисен вариант би бил БНТ да поиска 15-те минути на ден да бъдат изразходвани само в праймтайма. Това ще доведе до повече приходи. Въвеждането на продуктово позициониране пък би увеличило приходите на телевизията с около 20%, казва шефката на рекламата и маркетинга в БНТ Димитринка Кирова.

Стр. 14

в. Уикенд | Дани ЗЛАТАНЧЕВА | 20.08.2010

Докога Ели Гигова ще съска като гъска в студиото на Нова телевизия?! Докога ще тормози аудиторията с безумните си въпроси към събеседниците?! Няма ли кой да й каже на нея. а и на продуцентите й, че не става за журналистка в "Здравей България"? Ели. впрочем, не я биваше и за водеща на коментарните студиа на БНТ по време на световното по футбол. На "Сан Стефано" обаче се спасиха от милионерската щерка и сега тя цапа с некомпетентността си ефира на частния канал.
Гигова изглежда като манекенка и стои добре на малкия екран, но, уви, и интелектуалният й багаж е като на моделка. На нея щеше да й отива шоу като "Огледала" или "Модерно", където да обсъжда прическата и тоалетите си с други подобни кукли. За публицистични предавания трябват не простакеси, а хора, начетени като Кеворкян, Гарелов, Димитри Иванов, Коритаров и Тома Томов. Че дори и като Милен Цветков и Бареков.
А да споменаваме ли, че освен за ограмотяване Ели определено си плаче и за логопед? Тя слива буквите "з", "с", "ж" и "ш" толкова дразнещо, че зрителите веднага започнаха да коментират металокерамичните й зъби. Те ли са "виновниците" за лошите звуци? Качествени ли са, или са "китайски"? Като се има предвид от какво семейство произхожда Гигова, по-вероятно е резците й да са последен писък на технологиите в стоматологията.
Можем да преглътнем порцелановите зъби на Ели. Също и факта, че замята дълга грива досущ като фолкпевица на селски мегдан
Как обаче да простим на една подвизаваща се в национален ефир водеща, че речникът й е беден, защото отдавна е приключила с четенето на книги? Или може би никога не е и започвала?
В разговорите си с гостите красавицата използва около 20 дежурни въпроса. Питанията й към събеседниците са като попълване на никому ненужен лексикон. Няма каквито и да било елементи на разсъждение и провокация. Сякаш блондито умишлено се кипри в ефир само за да радва мъжете пред синия екран и да се мазни като шарлаган на филия пред интервюираните в студиото. Нейните провлачени фрази "Ами, да", "Ами, ние", "Ами, какво сега", "Ами, накъде сега", "Ами, да починем малко", "Ами, какво ще си кажат хората" напомнят за раздумка на Женския пазар но нямат нищо общо с публицистичната журналистика.
В повечето случаи темите, по които Ели разговаря със събеседниците си, са далеч от компетенцията й. Тогава тя присвива очи и загадъчно мълчи. Но не като Фукуяма или някой вселенски интелектуален ум, осъзнал, че думите трябва да се пестят – просто тъпо дзверене на един слабо подготвен човек.
Щеше да е похвално, че не си отваря устата, ако в един момент и мълчанието не се превръщаше в мъчение. В такива случаи гостите разтягат локуми до безкрай, а зрителите остават с усещането, че водещата Гигова аха да заспи.
Не разбраха ли телевизионните продуценти у нас, че националният ефир не е гьол за всяка жаба, пък била тя и от благороден произход? Гигова е точно такава – кикерица, отгледана от богат татко и целуната от предприемчив Петко.
Грамотността и компетентността й са много под нивото на самочувствието и банковата й сметка. А още по-тъжното е, че Ели не е единствената чорбаджийска щерка, на която малоумници дават поле за изява.
Такива като нея се бутат навсякъде – във всяка една професия. Може би така избиват комплекси, създават си фалшиво чувство за значимост. Лошото е, че го правят за наша сметка.
Представяте ли си една Парис Хилтън да седне да води "Гуд морнинг, Америка"? Едва ли! Хотелиерската наследница си дава сметка, че това, което умее най-добре, е да пълни светските хроники. Наясно е с интелектуалния си багаж и се захваща не с публицистични предавания, а с размятане на цици и дупе по риалити шоута.
За разлика от Парис, Ели Гигова мисли по-бедните от нея за балъци и иска да им втълпи, че е голяма работа във всяко едно отношение. Тя като нищо може да посвети и цяло предаване, за да обясни на зрителите колко й е добър френският. Нали е била пратена от татко си да се изучи в европейски колеж! Бива ли такова нещо да остане неоповестено пред аудиторията?!
Какво ме вълнува мен френският на Ели Гигова? А тя знае ли, че моят английски е като нейният български. Само че езикът на Шекспир не ми е матерен…
Ели да вземе да си разнообрази речника с повече литературни думички, а не с лафовете от нощните заведения на гаджето й
Тогава може и да успее да проведе някой смислен разговор със събеседник, пък дори и оставена без подкрепата на Витомир Саръиванов в студиото на Нова.
Като се замисля, присъствието на Гигова в частния канал, може да се окаже и нещо като брак no-сметка. Не е изключено медията да опитва да се ожени за парите на таткото на Ели. Казват, че той имал цели 75 милиона. С фирмата си "Депта-Г" Николай Гигов е един от най-големите в бранша на търговията с оръжие. Собственик е и на футболния клуб "Локомотив София". Казано честно, всичко му е наред. Особено сега, когато е уредил дъщеря си с тв изяви.
Въпрос на време е след Гигов да се появи друг платежоспособен и амбициозен татко, който с парите си да тръгне да ни убеждава, че неговото гардже е по-умно и от най-умните. Нервите на зрителите, естествено, пак ще бъдат скъсани. Рейтингът на медията, приютила отрочето, няма да се вдигне. Дори напротив! И въпреки всичко практиката с подобни венчавки по сметка ще продължи. България е царството на тези бракове, защото сме си бедни и продажни.

Стр. 26

в. Уикенд | Васа ГАНЧЕВА | 20.08.2010

Дайте да стъпчем духа, за какво ни е? Нека има само чалга и риалити!

Зной и пек те измъчват, клети ми зрителю, но жарко пустинен е и телевизионният пейзаж. Накъдето и да забродиш с дистанционно в ръка – навсякъде глупости и повторения, филми и сериали от вече отдалечаващия се някогашен двайсети век. Жегата кара главата да бръмчи, мозъкът да ври и нелицелриятни мисли да препускат из съзнанието, размисли разни да изплуват и покорната ти тв наблюдателна реши да ги сподели.
Навремето дядо Славейков бе писал, че на село били изумени как така даскалът взел, та плахо поискал няколко гроша повече плата от селския пъдар?! Каква наглост, решили те, че кой пък чак толкова е този даскал, дето учи на четмо и писмо дечицата и дето казват, че поназнайвал повече, щото години наред бил изучавал не-знам-що-си?
Този на пръв поглед наивен, но опасен нихилизъм днес у нас мощно струи отвсякъде и подигравателно пренебрежение клеймосва личностите които всяко цивилизовано общество къта и цени, уважава и въздига за пример. Превратностите на прехода подхраниха цинизма, простотията и неграмотността, с невиждано нахалство алчните за аморална сензационност медии изтикаха на преден план псевдоелит без образ и подобие.
И, не дай Боже, някому случайно да хрумне, че в България има корифеи на ума, установени личности, с десетилетия принасяли капка по капка за съхраняването на националната идентичност, на възхода на родната интелигенция с опит и мъдрост, мигновено възниква неминуем отпор.
Клишето е: кои па са тия, минало им е времето, някакви там старци ще ни дават акъл! Ни ги чете, ни ги гледа, ни ги слуша никой.
Опитът, натрупванията в наука и творчество, в огромния труд, вложен в градеж, съзидание, мисъл и практика днес са изопачени като "старост" и "нефелност". Просташкото безхаберие, завистта и омразата си служат с познати механизми – паяжинните сенки на близкото минало – я някой пост, я ДС, я род и семейство, я приятелски кръг, я някогашна служба. Измерването на етичните стойности е напълно окарикатурено, няма и помен от схватливост за професионалните, творчески и личностни постижения на културните ни лидери.Дайте да стъпчем Духа, за какво ни е?
И тъй "деликатното" отмъщение на лишените от възвишеност, от сондиране в националния интелект, от неспособността за придобиване на знания и особено от полагане на усилия за разбираемост и чуваемост на големите съвременни българи е… създаването на пъпен вакуум за техни изяви и достъп на народа до тяхното мислене и мнение най-вече по телевизиите у нас. Така учените ни публично бяха обявени за "феодални" (?) старци, най-изявените ни интелектуалци днес са лишени от глас и визия, както често се казва – натикани в ъгъла. Но кой е този "ъгъл"?
Някакво кьоше на обществото приличащо на концлагер за интелигенцията, белязана от немотия, където рафинираното изтезание се изразява във все по-стесняващо се пространство за извисен глас, за мъдро слово, за повик към плодородие на мисълта, за рисунка на тежките житейски национални и обществени реалии?
Но дори и този "ъгъл" е размит, той е ничия собственост и от него най-вече в електронните медии не се чува ни вопъл, ни стон не се отправят онези така нужни ни размисли, не се разгарят така нужните ни страсти, няма дискусии, няма дори присъствие на особите, на които отдавна волята на времето с почит и респект е отделила полагаемата им се ниша.
Поразително е как телевизионният екран пустее и немее откъм визията, гласовете и разсъжденията на умните и мъдрите! Нима наистина нямаме нужда от тях? Нима наистина, ала спомените на дядо Славейков, простаците ще се цупят как така професори и доценти ще са с няколко гроша повече плата и като ги пенсионират на безумна за европейските и световните стандарти ранна възраст, ще ревнем "хак им е"? Накърняването на професионалното равновесие, скрито зад понятието възраст, във всички области от корен ще изсече градивните елементи на научното, творческото и духовното, а после?
И как така личности като Боян Биолчев, Рангел Вълчанов, Любомир Левчев, Стефан Цанев, Стефан Данаилов, Хачо Бояджиев и много други, най-страхотните звезди на нашия театър, музика, естрада и изкуство, грубо биват определяни като "стари" и "мухлясали"? А кои са пък тези "млади", от чиито ширнали се по медиите незрели и скандално вулгарни и бездарни "възгледи" ни се повдига?
Достойнството на талантливите, умните и мъдрите е в тяхната зрелост и ненатрапчивост. Което, разбира се, не означава, че не бива да бъдат упорито търсени. Защо по телевизиите, наричащи себе си "национални", гаднярски и тъпоумно се гаврят например с Вежди Рашидов, Божидар Димитров? Кое е онова "равнис", по което мерят скандалните си умозаключения?
И защо, драги ми зрителю, тъкмо тези "национални" телевизии предпочитат попфолк певици, отвратителните хлебарки Иван и Андрей, родния Шрек – Слави Тр., разгащени хомосексуалисти, натрапващи резбата си по най-вулгарен и парвенюшки начин, безпросветни манекенки и кретенизирани "водещи", които тотално нарушават умственото и психическото ти равновесие? Кога сценарият за духовната гибел на българската нация ще бъде унищожен, кога задълбочаващата се елементарност на политици и журналисти ще си намери майстора?
Така българските телевизии остават на страната на злото и деструктивното, така расте поколение, което втренчено в екрана гледа нещо и не научава нищо, така от умишлено внушавана някаква си поколенческа пропаст вее единствено вятърът на опустошението и бездуховността. Крещяща е необходимостта от контакта, диалога, мъдростта и опита на "старите", както гнусливо ги определят некадърниците и явно странящите от умното и полезното. "Няма място за старите кучета" се казваше един страхотен филм, отличен с "Оскар"
неотдавна. Има, има място, особено в бездуховна държава – репликирам аз! Уви, мили мой зрителю, родната тв картинка е безрадостна защото и ти, и аз, и мнозина вече имат и кабелна, и цифрова телевизия и могат с лекота да установят, че си има програмни пояси, има си рубрики и предавания в телевизионното семейство на Европейския съюз, които охотно предоставят време и пространство на най-изявените духовни и мъдри личности на своето време. Добре че Умберто Еко, Уди Алън, Маркес, Сароян не са родени в България, иначе сигурно и тях щяхме да оскърбим и унижим – един бил такъв, друг онакъв, по наш си патент…
Понятието "шоу" включва и специална изява, в специална обстановка, на тези специални личности, живели, знаещи, можещи и даващи на народа си.
И тъй, скъпи мой зрителю, колкото и да очакваш новия телевизионен сезон, имай наум собствените си необходимости. А те неизменно включват вглеждане и вслушване в онези, чиято мъдрост, възраст и опит не само не са порок, а са ярък семафор на знания и съвети. Тяхното слово, език и изказ напояват сетивата и ума и поддържат жива националната ни идентичност, разборът им на минало, настояще и бъдеще е нужен и поучителен.
Нахвърлях размисли, а ти, любезни ми зрителю, пиши и сподели, моят, а и адресът на любимия ти вестник "Уикенд" е известен.

ТВОЯ ВАСА

Стр. 27

в. 24 часа | Диана КЪНЧЕВА | 19.08.2010 

- Г-жо Василева, с какви амбиции поехте ТВ7?

- Винаги ме е амбицирала провокацията. Чрез ТВ7 се завърнах към националния телевизионен бизнес за разлика от международния, в който известно време бях. В международния сектор е по-голяма тръпката в търговските преговори, до каква степен ще успееш да изградиш разпространението, да го направиш атрактивен за определена ниша. За мен националният бизнес е по-креативен и ми дава повече възможности да участвам в правене на продукция.

А целта за ТВ7 е да качим рейтинга и дела на този канал, без да имам претенции, че това може да стане бързо. Но в тв бизнеса не срокът, а тенденцията е важна. Ако в следващите години е покачваща се, то това ще е един успешен бизнес за инвеститорите.

- След продажбите и на другите големи телевизии къде виждате мястото на ТВ7 на пазара?

- Трудно ще ни бъде, защото Би Ти Ви и Нова тв в момента са оформени като две по-големи медийни групи с по няколко канала, а за нас това предстои. Но и ние имаме един канал като "Супер 7", който стои добре на пазара. Сега няма много конкуренция в детските канали и смятаме да го развиваме в тази посока. Но първо ще направим проучване в коя детска възраст да го позиционираме.Така ще бъде и с други канали, които ще пускаме.

За нас в момента е важно да изграждаме своята марка и хората, като видят логото на ТВ7, да я разпознават като своя. Това не е лека задача, но телевизията има своето бъдеще. Не сме чак толкова закъснели на пазара.

- Усещате ли по рекламата, че кризата си отива, както казват експертите?

- Няма как ние да го усетим, защото по време на кризата голяма част от рекламодателите не само свиха бюджетите, но и не рискуваха с алтернативна реклама. За мен това като цяло е грешка. Те в общи линии решиха, че ще си похарчат бюджетите на 100% в Би Ти Ви, Нова тв или разделено между двете. За мен не е обяснимо решението да не се опитваш да търсиш по-евтини и конкретно таргетирани канали, да имаш по-голяма честота на излъчванията, а да залагаш на най-скъпата реклама.

- Обявихте рестарт на телевизията, какво показват рейтингите от новите програми?

- Желанието ни беше да стартираме през пролетта, но стартирахме с промяната през юни – оборудвахме ново студио, нов екип. Съзнаваме, че времето не беше подходящо – имахме конкуренцията на световното и на летните схеми. Но си казахме, че лятото е време и за експерименти, и за трупане на опит на екипите. Затова промоциите на новите програми ще са през септември. През новия сезон няма да имаме толкова нови неща, повечето вече сме ги показали. Но ще стартира поне една игра, ще пуснем уикенд сутрешен блок от 9,30 ч.

- Той в какъв формат ще бъде и кой ще го води?

- Идеята беше това да е продължение на сутрешния блок от понеделник до петък Но той ще носи духа на уикенда, ще има различни водещи, по-лека публицистика, ще се търсят различните гледни точки на проблемите, различните хора.

Водещ ще е Емил Кошлуков.

Той дойде с много добри идеи, предложил е много интересни и разнообразни рубрики. Струва ми се, че ще се получи един доста динамичен блок.

- Експериментът с певиците успешен ли се оказа според рейтингите?

- Смятам, че Камелия Воче е много фина и привлекателна, тя изпълва екрана, не я възприемаш само от лъскавата й страна, а като пълноценна жена. За мен тя е изключително добро попадение. Имаме какво да изчистим като формат по предаването, но тя ще спечели аудиторията.

И другата Камелия много добре се справя, но мисля, че там трябва все още да убедим хората, че е влязла в различно от фолка амплоа.

- Имахте идея за ситком, на българското ли ще заложите, или на лиценза?

-Така или иначе влагаме голям ресурс в шоуто "Нашенци", което на практика се произвежда като един реален ситком.

Предпочитам да го търся по лиценз, макар да има сериозни заявки от страна на българските продуценти, че могат да се справят. Но ще имаме ситком.

- Покрай успеха на "Стъклен дом" не съжалявате ли, че не сте част от екипа на Би Ти Ви?

- От 5 години не съм в екипа на Би Ти Ви, минах и през други бизнеси. Хубавото е, че всяко ново нещо ме зарежда, правя го с голям ентусиазъм и позитивизъм и се надявам, че запалвам и хората около себе си.

За нищо назад не съжалявам, радвам се на успеха и смятам, че най-накрая трябваше да има такъв сериал. По мое време започнахме "Тя и той", като целта ми беше да създам екип, който да започне от по-лесното към по-трудното. От лицензното да премине към български праймтаймов сериал. Радвам се, че са намерили подходящия продуцент и сценарий. Сериалът е класи над всичко. Това трябваше да се случи много по-рано на нашия пазар. Но пак нещата опират до финансиране.

- В ТВ7 ограничени ли сте с парите? Кой е собственикът на телевизията?

- Австрийски фонд и както всеки инвеститор има бизнес план и се ръководи от него. Не мога да се оплача, от нищо не сме били лишени и както сме го заложили, така си получаваме финансирането. Но в един момент инвеститорът иска да знае дали планът се изпълнява от гледна точка на приходи и разходи.

Още като сме обсъждали идването ми в телевизията, сме били наясно, че трябват поне 4 години, за да се постигнат някакви резултати. Защото телевизията е въпрос на навик и промяната не става за един ден. Има разлика в гледаемостта между чисто градската аудитория и останалата.

Това, което предстои на пазара, е сегментацията. Оттук нататък ще е много важно всеки следващ канал, който се появи, да има много ясен таргет и затова за ТВ7 има шанс. Докато Би Ти Ви е голямата национална тв, която има за цел да задоволява очакванията на голям спектър от хора – от деца до възрастни.

- Както каза собственикът й като плод-зеленчук?

- Да, в този смисъл ние ще сме по-специализиран плод-зеленчук. Рано или късно смятам, че рекламодателите ще започнат да търсят тази аудитория. Сега рекламодателят гледа рейтингите, но невинаги се задълбочава в детайлите.

Ние вече показахме, че имаме различен облик, новините ни изглеждат категорично добре. Истинският резултат може да дойде до края на тази година, когато успеем все пак да разгърнем възможностите на хората, които работят в продукцията, и да придобият малко по-голямо самочувствие. А опитът показва, че до 3-4 години може да има някаква възвръщаемост от гледна точка на инвестицията.

- Как се пазите от намесата на собственика?

- До момента няма някакъв интерес за натиск, това е фонд и няма конкретни хора, които да се обаждат. За собствениците ние сме един бизнес проект. И моето лично мнение е, че една телевизия може да бъде печеливша, само ако не е политизирана по никакъв начин. До момента абсолютно е спазена дистанцията и никой не ни се е намесвал.

А и зрителят е изключително интелигентен, той бързо схваща къде са акцентите и какво е премълчано. Струва ми се, че в някои медии го подценяват.

- Как успявате винаги да сте толкова спокойна и позитивна?

- Съзнавам, че аз, ако съм позитивна, то и хората реагират към мен по същия начин. А и никога не съм имала проблеми в комуникацията. В момента, в който един екип вижда, че усилията му постигат резултати и има някаква принципна политика и стратегия на развитие, той бива увлечен от това, което се случва.

ВИЗИТКА

Светлана Василева е родена на 18 август. Завършила е английска и руска филология.

Работила е в БОДК, отдел "Информационен" в ООН, била е управител на "Триада Комюникейшънс" и "Медиа Линк" – фирми, представители за България на CNN International, TNT and Cartoon Network, Fox Kids, National Geographic

От 2000 до 2005 г. е управляващ директор на Би Ти Ви, после на „Фокс Интернешънъл Ченълс" – България.

От октомври 2009 г. е изпълнителен директор на ТВ 7.

Стр. 28

www.vsekiden.com | 19.08.2010

Иска медията да продължи с “Голямото четене"

Севда Шишманова беше избрана единодушно от Управителния съвет на БНТ за програмен директор на медията. Членовете на съвета подкрепиха нейната концепция за развитието на поверения й ресор. Събеседването с Шишманова, която бе предложена за поста от новия генерален директор на БНТ Вяра Анкова, се проведе днес.
Сред причините за кандидатурата си Шишманова посочи, че програмна дирекция е една от най-слабо реформираните в БНТ. Тя представи няколко предложения за качествена промяна на новата програма – от една страна като качество, а от друга – като стратегии и реализация.
Според нея аудиторията трябва да бъде вкарана в създаването на съдържание, да се създава комерсиална продукция, която да може да бъде продавана. Шишманова настоява да бъде създаден едночасов културен слот в сутрешния пояс и така да се създаде поле за дебат за българската култура, образование и наука.
Според нея трябва да се реализира и втори формат на "Голямото четене", който да е за детска литература. Редукция на настоящата програма, за да отпаднат дублиращите се или нискорейтингови предавания, като това ще стане чрез оценка на предаванията, предвижда още концепцията на Шишманова.
Севда Шишманова е завършила българска филология в СУ “Климент Охридски", специализира режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов" и международна журналистика в ВВС Великобритания. Била е член на Националния съвет за Кино и член на Управителния съвет на БНТ. Автор на десет документални филма.

Оригинална публикация 

в. Класа | Маруся ПАНКОВСКА | 17.08.2010

Не зная дали някога добрата новина ще стане водеща, това зависи от мира по света

Професор Кент Колинс е завеждащ Факултета по радио-телевизионна журналистика в Университета по журналистиката в Мисури, САЩ. Притежава над 37- годишен опит като преподавател и обучава студенти както в САЩ, така и като гостуващ лектор в много страни. В момента професор Кент Колинс обучава новинарите на ТВ7.

- Проф. Колинс, промени ли се журналистиката в България през последните години?

- Телевизионната журналистика се разви много през последните 10 години в България. Дойдох тук за пръв път през 2000 година, за да работя с журналисти. Те се оказаха много интелигентни, имаха стремеж и търсеха начини как да помогнат за развитието на професията. Преди 10 години тук имаше само една силна телевизия за новини, сега са четири-пет. И те са по-добри заради по-голямата конкуренция, а също и защото много журналисти се стремят да правят репортажи за обикновените хора, за нещата от живота. Много от публицистичните предавания са ориентирани към темите за демокрацията и свободата в България. Нещата не са съвършени, разбира се, но това е така навсякъде по света.

- Бихте ли обяснили как според вас се разви журналистиката в глобален мащаб?

- Журналистиката в радиата, телевизиите и във вестниците се промени най-вече заради развитието на интернет. За собствениците на медиите настъпи труден момент, те трябва да измислят начин как да продължат да правят пари от изданията си. Защото интернет произвежда журналистика безплатно или на много ниска цена. Някои от най-големите вестници в света търпят загуби заради отлива на читатели, намаляват екипите си, вече има телевизии само с неколцина оператори. Но ситуацията се променя и заради това, че рекламният пазар се променя, все още от интернет не може да се печели толкова, колкото от печатната реклама. Някои хора намират, че журналистиката е станала по-добра с появата на интернет, а и там намират много нови източници на информация.

- Много се говори, че електронните издания все повече изместват хартиените вестници. Според вас ще настъпи ли момент, в който традиционните медии ще изчезнат и кога да го очакваме?

- Винаги ще има вестници, те никога няма да изчезнат. Но аз предполагам, че в големите градове, като София например, след време вестниците ще излизат 6 дни в седмицата в интернет и един ден – в печатен вариант.

- Как виждате бъдещето на журналистиката като цяло?

- В България все повече и повече от архивите на вестниците ще бъдат запазвани в електронен вариант и все повече хора ще се нуждаят от тези архиви – не само журналисти, но и бизнес организации, търговци и т.н. Неща, които преди са били тайна, като правителствени документи например, вече ще бъдат достъпни и за журналистите, и за бизнесмените. Ще има информация за фирми, за организации, за училища, за ресторанти, цялата информация ще бъде достъпна за журналистите и те ще могат да си вършат по-добре работата.

- Провеждате обучение на колегите от ТВ7. На какво ново ги учите?

- Работим преди всичко за развитието на уменията и талантите на журналистите, които те вече притежават. В ТВ7 има много интелигентни и много опитни хора и работим за развиване на уменията им още повече. Не ги учим на журналистика, те вече знаят какво е журналистиката. Учим ги на нови начини за представяне на журналистиката по телевизията. Учим ги на нови техники, чрез които да направят новините много по-полезни за зрителите. Ако например правителството направи пресконференция за това, че ще намали пенсиите на хората, историята не е за въпросната пресконференция, а за хората, които ще са засегнати от тази промяна. Пресконференцията не е важна, тя има значение дотолкова, доколкото да даде информация на медиите и на тази база журналистите да направят своите репортажи. Т.е. стремим се да изместим фокуса към реалните проблеми на хората, да се разработи новината, а не само да се информира обществото за някакви законодателни промени.

- Според вас в каква посока ще се променят новините в ТВ7 след обучението на колегите?

- Има няколко важни правила. Новините винаги трябва да са базирани на факти, винаги трябва да има различни източници, които да доказват, че тази новина е истина. Журналистите са като кучета пазачи, които следят дали нещата, които се случват, са законни и приемливи от морална гледна точка и ако някой иска да измами хората, те да го предпазят. Мисля, че в ТВ7 занапред ще има все повече журналисти от този тип – кучета пазачи. Искаме новините да се превърнат в дискусия, да има обратна връзка със зрителите, където хората ще имат възможност да обсъждат важни проблеми. Важно е хората не само да получават информация от вестниците и телевизиите, а да могат и да дават информация на медиите, да участват в този процес.

 - Направете сравнение между българските журналисти и американските (или и другаде по света, където сте провеждали обучения), по какво си приличаме и по какво се различаваме?

- Провеждал съм обучения в Русия, Молдова, Дубай, Великобритания, Китай, Сърбия, Хърватско, Албания, Косово, Канада. Има огромна разлика между журналистиката в тези страни и в България. Тук, в София, има много по-голяма конкуренция в сравнение с други държави. В Русия няма много голяма конкуренция, в Китай, където медиите са изцяло държавни, изобщо няма алтернатива на тези медии. А тук, при вас, ще се засилва все повече конкуренцията, сигурен съм в това. В Америка имаме няколко големи вестника – "Ню Йорк таймс“, "Вашингтон поуст“, "Лос Анджелис таймс“, "Чикаго трибюн“, имаме няколко големи телевизии – CNN, NBC и други, но в Америка новините се представят по-скоро такива, каквито хората биха искали да ги чуят, а не такива, каквито са всъщност. Имаме нужда от по-важни истории, не можем да се осланяме само на клюки и жълти новини – дали Линдзи Лоън ще влезе в затвора, дали еди-коя си холивудска двойка ще се развежда, или чака дете. Твърде много са жълтите неща в американските новини. Друг проблем е, че понякога журналистите не успяват да представят важните новини по интересен начин.

- Има ли абсолютна свобода на словото според вас?

- Не, абсолютна свобода никъде няма, но има държави, в които има високо ниво на свободата на словото. В Мексико например няма много голяма свобода на словото, защото, ако журналистът разкрие някаква информация, има опасност наркобароните да го убият. В Америка проблемът е не дали да кажеш това, което знаеш, а че невинаги имаш достъп до информацията, част от нея се крие от обществото. Два са начините, по които се осъществява цензурата – да кажеш: "Това не трябва да се публикува“, или просто да скриеш информацията от обществото и журналистите. В България проблемът по-скоро е с достъпа до информация.

- Докога добрата новина няма да се смята за новина?

- По лесно е за медиите да отразяват лошите новини, отколкото да поставят проблемите и тяхното решение. В повечето страни зрителите, слушателите, читателите са уморени от лоши новини. В България журналистите трябва да говорят повече за добрите неща, за прогреса в държавата. Не зная дали някога добрата новина ще стане водеща, това зависи от мира по света, развитието на икономиката, рецесията, кризата. За себе си мога да кажа, че журналистиката е моята религия и всяка нощ се моля за успеха й и за развитието й към по-добро.

Стр. 15

в. Телеграф | Георги П. ДИМИТРОВ | 17.08.2010

- Г-жо Тодорова, Звезди Керемидчиев от "Ахат" обяви, че създава сдружение "Черната овца", което да контролира "Музикаутор". Това притеснява ли ви?

- Не, напротив. Този интерес е положителен. "Музикаутор" е започнал пак да влиза във фокуса на авторите И тези дружества имат нужда от контрол, а ние покриваме 90-95% от репертоара, който се пуска.

- Как се формират отчисленията за авторите?

- За различните видове използване е различно. Това, за което Звезди говори в интервюто си за "Телеграф", ние наричаме публично изпълнение. Там базата е на времетраене на песента. Ако тя е 3 минути, получаваш парите за това време, съотнесено към общия дял на парите, които са взети за тази конкретна проява. Примерно, идват AC/DC, свирят 2 часа, ние сме взели пари, които се разделят на 2 часа и всеки един от авторите на песните взема толкова, колкото съответно е неговият дял.

- А колко сте взели от AC/DC?

- 5% от приходите от билети. Не мога да кажа сумата, защото е търговска тайна. Но "Болкън ентъртейнмънт" нямат проява, за която да не са се издължили. Организаторът на концерта дава протоколите, с които е продавал билетите, които са заверени, и ни доказва, че това му е брутният приход. В случая с "Болкън" взимаме 5%, защото с тях имаме рамков договор.

- А колко взехте от Столичната община за този концерт?

- Нищо, защото не са съорганизатори на концерта.

- А защо тогава искате от кмета на Каварна?

- Защото общината се легитимира като организатор на концерта. Навсякъде, където и да погледнеш, пише, че организатори са община Каварна и "Лауд консертс", включително и на билетите. И ние търсим организаторите на събитието. В "Спирит ъф Бургас" общината също е съорганизатор на проявата, но оттам ни казват: "Имаме си промоутър, който ще поеме цялата сума". Обадихме се на промоутъра, сключихме договор и събитието е покрито. Кметът трябваше да каже: "Аз съм съорганизатор, но търсете само "Лауд консертс" и разговорът щеше да е съвсем различен. Ние сме изпратили нотариална покана и до "Лауд консертс". Освен това вече искаме 7%, защото в закона е записано, че едно такова нещо се организира сьс съгласието на правоносителите, а ние представляваме голяма част от точно тези правоносители. Съгласието се иска предварително.

- Как разбирате кои песни са изпълнявани?

- Вадим сетлистовете и сравняваме песен по песен, след което разпределяме на съответните автори.

- А знаете ли колко билети са продадени?

- Имаме предварителна информация за Каварна, за миналата година и за тази знаем приблизително. За предишните години нещата са идеални, защото имаме договори с "Жокер медна".

- А когато в договора пише, че авторските права са включени в хонорара?

- Няма никакъв проблем, вадят се тези песни от общото времетраене и се изключват от хонорара на съответния автор, който е и изпълнител. И вече взимаме не 5 или 7 процента, а 3,2 или там колкото се пада пропорционално. Авторът може да се откаже от своята част, която на публично изпълнение е 50%, но издателят не се отказва. Другият важен момент е, че за разлика от нас, които даваме на авторите да се отказват от правата си при изпълнение, много други не дават право на авторите си да се отказват от възнагражденията си. Ако си изпълнител, може да се откажеш само от хонорара си, но не и от правото си върху музиката като автор.

- А защо за благотворителни концерти вземате пари?

- "Музикаутор" няма право да отстъпва безвъзмездно използването на репертоар, това го пише в договорите.

- Каква е тарифата?

- Ако събитието се прави на открито, може и 1 човек да се е появил, но тарифата е 40 лв. В зала, която събира до 600 души или на амфитеатър, цената ще е различна – може да е 10 лв. Най-ниската тарифа започва от 4 лв. на минута. Това са предварително приети тарифи.

- Говори се, че Лейди Гага ще пее без билети за зрителите на "Батенберг". Колко ще вземете на организаторите на концерта?

- Организаторите ни казват, примерно, че Лейди Гага ще пее 2 часа. Това означава 120 минути по 40 лв. и прави 4800 лв.

- Ако направят концерт на "Ъпсурт" на същото място?

- Пак ще е толкова, ако свирят два часа. Те са еднакво стойностни за нас. Ние не делим музиката нито на жанрове, нито на музикална стойност. Ако концертът е в зала, започваме от 1 лв. на минута – това е за места до 50 души, стига до 20 лв. за зала между 2000 и 3000 души. Ако българският музикант напълни стадион "Васил Левски" и свири 2 часа, той ще вземе толкова, колкото и AC/DC за същото време.

- Тоест "Конкурент", които свириха на стадиона преди AC/DC, са взели за 40 минути толкова, колкото и AC/DC за същото време?

- Не, защото "Конкурент" подписаха декларация, че се отказват от авторските си права и нищо не получиха. Така ние пресметнахме процента, махнахме тяхното времетраене и остана само времето на AC/DC. Българските музиканти трябва да разберат, че един от начините да ги крадат, е като ги карат да се отказват от авторските си възнаграждения. Това е автогол. Хонорарът на "Конкурент" би оил космически, ако не се бяха отказали от авторските си права за тези 40 минути.

- Събирате права и от радио и телевизии, нали?

- Да. Те се формират на база от годишния оборот. Тази година за радио е 3% и 1 % за телевизии. В България има 86 радиостанции, а от тях са ни платили примерно 70. При телевизиите положението е още по-добро.

- А от заведенията и хотелите колко вземате?

- Там тарифата, грубо казано, е левче на звезда на легло на година за хотели. Хотел 4 звезди е 4,20 на легло на година. Там имаме да растем много, сега сме покрили около 10% от заведенията в България.

- Изяснихме как идват приходите. Как обаче се формират хонорарите? Защото Звезди от "Ахат" се оплаква, че е взел жълти стотинки.

- На Звезди последното събитие е подгряването на Iron Maiden. Той обаче е аранжор в повечето песни. И ако няма изрична друга договорка, композиторът получава 50%, аранжорът 1/6 и текстописецът 2/6. В случая цялата група са се писали като аранжори и взимат някъде по 2,78% за това. А Звезди е предимно аранжор, и то с цялата група. Автор е само на няколко песни, които не се изпълняват често.

- Как следите кои песни се пеят на концертите?

- На големите събития имаме човек, който сваля сетлиста и можем да определим кое и колко от репертоара е наше.

- Колко пари сте събрали за миналата година?

- Средногодишно събираме между 4,5 ибмлн.лв., което е страшно малко. И всичките ги разпределяме, защото нямаме право да правим печалба. Единствено можем да задържим административно процент, с който да поддържаме офиса. Този процент е различен за различните видове използвания, но средният е 18. От някои неща взимаме 10, а от други-25.

- Колко от тези пари са на български автори?

- Много малко. 18-20% от музиката, която се слуша в публично изпълнение, не говорим за концерти, а за радио, телевизия, заведения. За миналата година за разпределение между български автори имаше 530 000 лв.

- Ако си поканя Елтън Джон вкъщи и ми пее, пак ли ще трябва да плащам?

- Не, ако ви пее на семейно парти вкъщи. Само всичко, което е извън рамките на семейството, се води публично изпълнение. Ако примерно "Телеграф" си направи тържество, ще трябва да плащате.

- Ако поканим Миро да ни пее и без пари го направи, пак ли ще трябва да платим?

-Да. Но ако дойде в сградата, ще дадете 4 лв. на минута, а не 40, както е на открито. Защото преди Миро да запее, песента е написана от някого.

- А колко взема авторът за въртенето по радиа и телевизии?

- Около 0,025лв. на минута от радиата, а минутата музика в частните телевизии е около 5 лева. Тоест направете си сметка колко трябва да те въртят, за да получиш сериозна сума. Борбата в момента е да качим събираемостта от публични изпълнения по заведенията.

- Кой автор е взел най-много пари от вас?

- Не мога да кажа името, защото е тайна, но за 2008 г. един български автор е взел 18 000 лв. Не се опитвайте да налучкате името, защото няма да уцелите. Този автор пише много рекламна музика, която постоянно е в ротация.

Стр. 13

в. 24 часа | Паола ХЮСЕИН | 17.08.2010

Комиците наесен ще имат ново шоу – "Велика България"

На актьор с биография и гафовете му се аплодират

Не гоним количество, но в тв шоуто вече играят 11 актьори – направо театрална трупа

Да слееш Народния със "Сълза и смях", е като да събереш пожарната и"Бърза помощ"

- Кои са най-лесните персонажи за осмиване, г-н Милошев?

- Тези, които са постоянно пред очите ни и често се вземат прекалено на сериозно. Без значение дали си домоуправител, или министър.

- Какво й е смешното на властта?

- Смешно е да вярваш, че ако някой предлага надежда, може да породи вълшебство.

- Какви гафове правят талантливите актьори, които работят в предаването, по време на снимки?

- На актьор с биография и гафовете му се аплодират. Комиците са толкова обичани, че хората се забавляват винаги. Дори тези, които ги гледат на живо, се чувстват привилегировани, че са свидетели на всичко, защото записът на предаването често е доста по-дълъг от тв излъчването.

- Защо тръгнахте на турне?

- Няма нищо по-добро от това да се посмееш от сърце, особено когато животът ти е труден. А и правим турнето "Комиците – ударно с Елица и Стунджи", защото е важно актьорите да се видят на живо със зрителите. Това е особена връзка, при която и едните, и другите се зареждат. Всеки път, когато снимаме спектаклите в София, залата е препълнена, но хората от другите градове нямат възможност да пътуват. Затова през лятото отиваме при тях. За съжаление, не можем да гостуваме навсякъде, защото летните театри в повечето градове са в окаяно състояние
На места и липсват. Така избрахме Сандански (15 август), Пловдив (16 и 17 август), Бургас (19 и 20 август), Стара Загора (22 и 23 ав-густ), Варна (25 и 26 август), Каварна (27 август) и Русе (29 и 30 август). Билетите се продават в касите на "Булсатком" в съответния град. Щастлив, на хората им е интересно.

- Хората ви гледат цяла година по телевизията, с какво сте им интересни през лятото?

- Интерес към "Комиците" винаги има, защото смехът разтоварва. Смехът прави хората по-красиви, облагородява ги. Освен това спектакълът на турнето е много по-впечатляващ от нормалното предаване. Готвихме го повече от месец. Специалните ни гости са Елица и Стунджи, много симпатични, великолепни артисти и страхотни музиканти. Излъчват позитивна енергия, зрителите ще го почувстват по време на концертите. Традиционно за трета година с нас е и рапърът Устата.

- Любо Нейков се вълнува всеки път, когато говори за децата и тяхното възпитание. В публиката ви често има много деца. Те на какво се смеят?

- За смеха възраст няма. Когато нещо е смешно, то разсмива всички.
Няма смешка за дядо и после смешка за внуче
Работим на едро. Ицо Стоичков е по диференцирания подход от мамата до лелята. Децата се радват на Сашето и Банката, затова записахме pan парче, което Любо и Ненчо ще изпеят за първи път.

- За да направят съкращения, сливат "Сълза и смях" с Народния театър. Какъв ще е резултатът?

- През сълзи и смях посетете Народния театър. Забавно, но не е сериозно. Нещо като да слеят пожарната с "Бърза помощ". Екипите ще са с бели престилки и пожарникарски каски.
Епиграмата "Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра" често се цитира напоследък. Битката не бива да е за оцеляването на театрите, а за тяхното достойно съществуване.

- Актьорите в "Комиците" имат и ангажименти в театрите. Кое им носи повече пари – да са на сцената или на тв екрана?

- Нещата са несравними. Никое театрално представление не може да се изиграе пред един милион души, че и повече, както е в телевизията. Но има нещо друго, което не се измерва с хонорари, рейтинги и масовост. То е националната ни култура. Театърът е институция и смисълът му не е да се държи пазарно и комерсиално. Недопустимо е да се възприема и като тежест на държавата. Театърът е част от културата на нацията, ако все още я има. Ето затова актьорите не късат връзката си с театъра и продължават да играят на театралната сцена.

- Какви ще са "Комиците" наесен, ще има ли промени в предаването?

- От септември комиците отново са в ефир всеки петък от 21 часа. Освен това ще видим актьорите и в новото комедийно шоу "Велика България". Премиерата ще е скоро по bTV.

- А нови лица сред екипа?

- Започнахме Любо, Къци, Ицо и Руси. В момента на сцената на "Комиците" играят единадесет актьори. Та това си е направо театрална трупа! Не че гоним количество, просто актьорите харесват тази сцена. И все пак талантливите хора винаги са добре дошли при нас.

- Освен забавното предаване правите и публицистично – "Нека говорят с Росен Петров". В друг жанр ще се пробвате ли?

- За 20 години в телевизията съм правил всичко. Това, което днес ме
провокира и вдъхновява творчески,е тв сериалът
Амбиция, която следвам упорито от две години. "Стъклен дом" Доказа, че в България може да се произведе тв сериал на много високо ниво.

- Ще има ли промени в предаването на Петров?

- "Нека говорят" е предаване, което няма необходимост да се променя, може само да се развива. Да представя най-интересните хора и събития от седмицата по начин, който да фокусира зрителския интерес, но и да го развлича и забавлява в неделния следобед. Първото издание от новия сезон е на 5 септември.

- Вече се пише новият медиен закон. Какво искате вие, тв продуцентите, от него?

- Сегашният не е адекватен на пазарната среда. В него дори не е дефинирано понятието "продуцент". А това е основен субект в този процес. Асоциацията на тв продуцентите искаме да се увеличи обемът на българската продукция в ефира, както и да се напише дефиниция за понятието "българска тв продукция". Смятаме, че трябва да има протекция на държавно ниво за българския език и за българската продукция
Държавата задава средата и създава условията за това. Това е принцип, който не обслужва интереси, а пази националността. Има го навсякъде – и в обединена Европа, и по света. Не е наша измишльотина. Винаги е по-евтино да купиш готов чужд продукт, отколкото да създадеш нещо на национално ниво. Защото ако не се създава в тази страна, какво се чудим, че в общежитията на студентите от СУ им спрели топлата вода, понеже нямало кой да плати на "Топлофикация". Да седим и да миришем, не е умение, което изисква усилие и познание.

- Защо няма сезон на "Сървайвър"?

- Безспорно "Сървайвър" е най-скъпият тв продукт у нас, но след четири толкова успешни сезона е нормално да има пауза.

CV
• Роден на 2 май 1968 г. в София
- Завършва строителен техникум, след което ВИАС, специалност инженер геодезист. Дипломната му работа е да направи кадастрален план на пазарджишко село
- През 1991 г. след конкурс става репортер в предаването "Ку-ку"
- Минава през "Канапето", "Хъшове", "Шоуто на Слави"
- През 2004 г. става продуцент на играта "Вот на доверие"
- Напуска екипа на Слави Трифонов и с Любо Нейков прави продуцентската компания "Дрийм тийм". Нейни предавания са "Комиците", "Нека говорят с Росен Петров", правеше и "Сървайвър"

Стр. 13

в. Show | 18.08.2010

Причината за внезапния раздор между Сиромахов и Трифонов е класацията на най-дразнещите българи, публикувана в списание "Maxim", чиито екип се оглавява от Иво. Без да му пука, сценаристът на Слави огласил реалните данни на проведената сред читателите анкета. А те гласят, че Дългия е най-неприятният ВИП-тип.
Трифонов буквално побеснял, когато видял списанието, и обвинил сценариста за това, че не е взел мерки да спре излагацията, позоряща имиджа му. Шоуменът счел цялата история за предателство, а, както знаем, той не прощава, когато най-верните му хора му забиват нож в гърба. Сиромахов обяснил на Слави, че нямало как да промени фактите, пък и в случая всичко било на шега. Въпреки това сценаристът се извинил на Дългия, но той бил непреклонен. "Шега?! Най-верният ми човек да ме обяви за най-мразения и дразнещ българин! Търси си нова работа!" – били последните му думи. твърди сайтът razkritia.
Иво се надява, че до 2-3 седмици на гологлавия ще му мине и скандалът ще остане в историята. Ако това обаче не се случи, което е по-вероятно, Сиромахов може да стане част от "Комиците" или "Нека говорят с Росен Петров", които със сигурност ще искат да го привлекат в екипите си и така още повече да вбесят Трифонов.

Стр. 5