в. Уикенд | 13.08.2010

Телевизията затъва с над 100 000 лева борчове, не плаща заплати

Над 100 хиляди лева борчове е натрупал Канал 3, научи "Уикенд" от служители в счетоводния отдел на медията. Тлъстата сума се събрала от неплатен ток, вода и наем на сградата, в която се помещава телевизията, управлявана от Сашо Диков.
Повече от шест месеца кабеларката изнемогвала финансово, а част от журналистите дори на получавала трудовите си възнаграждения.
Сред работещите назря вал бунт, който засега се пазел в пълна тайна от генералния директор Диков, който и без друго ги плашел с уволнение през ден.
"Вярно че страната ни е в криза, но защо тази криза трябва да се пренася и в отношенията между хората?! Съществува едно нервно напрежение като бомба, която всеки един момент ще избухне. Всеки втори работещ в Канал 3 я кара на заеми от приятели или на кредити. Как се издържа семейство така?!", протестирали служителите.
Говори се, че Диков усилено си блъскал главата е размисли откъде и как да намери мощна финансова инжекция, която да реши поне част от проблемите му.

Стр. 5

в. 24 часа | 13.08.2010 

Варненската телевизия MSAT ще бъде закрита. Досега медията имаше офис в София и излъчваше новини, филми и забавни предавания. От есента обаче няма да има такава телевизия. Закриването й е фиктивно, защото на нейно място ще се появи нова, като още не се знае как точно ще се казва. Собствениците са решили да избягат от досегашния провинциален характер на телевизията и искат да започнат на чисто, като този път дори няма да имат представителство във Варна.
До края на годината ще е готова модерна сграда със студиа и офиси за новата телевизия. Тя ще е до летище София и в съседство с офисите на Нова тв. Новата медия ще е с бизнес насоченост, като ще излъчва курсове на валутите, коментари на експерти, специализирани предавания, но ще бъдат запазени и новинарските емисии. В момента се правят кастинги за екипи за различните предавания.
Откриването на медията ще е много тържествено и помпозно, като ще започне още от летището, където ще пристигат част от гостите. Най-голямата компания "България Ер" е притежание на собствениците на MSAT. На партито се очакват известни личности от всички сфери.
Не е ясно кой ще е шеф на медията и дали ще се запази старото ръководство на MSAT или пък ще се търсят нови хора.

Стр. 28

в. Класа | Маруся ПАНКОВСКА | 13.08.2010

- Честито, г-н Станкушев! Какво ново да очакваме от БНТ след, образно казано, смяната на караула в ръководството на държавната телевизия?

- В момента аз не съм легитимен, тъй като още не съм си подписал договора със СЕМ. Естествено, следя програмата, откакто се помня. В интерес на истината трябва да отбележа, че през последните години тази програма доста се подобри, замириса на европейска, замириса на обществена програма. Трябва да продължава в тази посока. Телевизията има творчески потенциал за това, но за съжаление разполага с доста ограничен финансов ресурс. Това, което трябва да се направи, е да се разгледат задълженията, които Съветът за електронни медии ни е вменил чрез лицензията, която е издадена на БНТ. Да се обсъдят няколко неща: първо – дали не може да се предложи на СЕМ да оптимизира тази лицензия, защото 10 години тя не е и поглеждана и е леко архаична. Лицензията трябва да се промени така, че програмите на БНТ да бъдат в унисон с обществения интерес. Може да се направят много сериозни промени. Първите от тях ще бъдат забелязани вероятно напролет, защото програмата е нещо изключително тромаво, бавно, тя не трябва да бъде подлагана на сътресения.
На мен лично в досегашната програма ми липсва просвещението в най-широкия смисъл на думата. Аз съм бил програмен директор и на двете програми в един труден период, в който се сваляха старите идеологически програми, всичко се променяше, нямаше специален закон за телевизията и радиото, известно време работихме в беззаконие. После бяха приети първите закони, които и досега непрекъснато се ремонтират. Национално бедствие е, че сегашният закон за радиото и телевизията не е никакъв закон, защото той е повече кръпки, отколкото тяло. Това е смешно, обидно и според мен вина за това носи законодателят през всичките тези години.

- Трудно ли се решихте от един печеливш бизнес в "Хелт медия груп“ да отидете в държавната телевизия?

- Трудно, защото работата ми беше интересна. "Хелт медия груп“ е първата и най-голяма специализирана медийна група за здраве и медицина. Аз съм от лекарско семейство, имам доста сериозна подготовка и в тази посока. Но се надявам към края на мандата на г-жа Анкова тя да може да се изправи пред вас на последната си пресконференция и да каже "Телевизията няма задължения и е печеливша.“ Искам да успеем да й направим този подарък.

- Много хора спряха да гледат телевизия и да четат вестници, защото медиите твърде много се политизираха. Имате ли идея как да ги привлечете отново?

- В България има един неуспешен преход в сравнение с други бивши комунистически страни, които успяха да намерят оптималното съчетание от социално и капитализъм. В България се окопа и все още е много силна една върхушка, както й казвахме навремето, а сега по-съвременните колеги и социолозите я наричат олигархия. В България има много тежка сива икономика. Все още има организирана престъпност, виждаме каква битка се води в момента за нейното редуциране. Всичко това изморява хората и естественият отлив на аудиторията от традиционно поднасяните новини е резонен. Ценностната система на хората се измества към неща, които са им по-близки на сърцето, това са нещата от живота – здравето, семейството, сплотяването между поколенията. Естествено, промените в общественото и индивидуалното съзнание изискват промени и в медиите.

- Ще запазите ли емисията новини на турски език?

- Текстът в закона е, че в програмата на БНТ трябва да има определен процент или предавания, които да са предназначени за лицата, на които българският език не е майчин. И въз основа на този текст аз искам да получа тълкувание, защото в България има няколко общности, за които майчиният език не е български. Това означава ли, че оттук нататък аз трябва да мисля да правя предавания за всички, или да не правя за никого. Българските турци, българските гърци, българските арменци, българските евреи, руснаците, които вече също не са малко, какви различия имат помежду си, че трябва на едни да давам предимство, а на други – не? В случая това, че някои има парламентарно представителство, не би трябвало да има значение, защото противоречи на конституцията. На всичко ще се преразглежда съдбата, ако трябва, и на "Сънчо“.

- Вяра Анкова твърди, че ще бъдете гарант за една независима журналистика. Какво конкретно смятате да направите, за да оправдаете очакванията й?

- Това, което ще правя всеки ден, е да не допусна да се оказва натиск – било външен или вътрешен, върху колегите. Върху мен е оказван страшно много натиск за моите 30 и нещо години журналистическа практика и съм се научил как да връщам топката, а когато е много сериозен натискът, как, като ме ударят, и аз да ударя. Хората трябва да имат абсолютната свобода по подходящия и приет от колегията със съответните етични норми начин да си поднасят мислите и вижданията.

- БНТ е почти изцяло зависима от държавната субсидия. Това не е ли пречка за нейната независимост и свободно развитие? И какво стана с "Фонд електронни медии"?

- Пречка е, разбира се. Телевизията и всичките нейни управления отсега назад за нищо не са виновни, защото в закона черно на бяло в чл. 70, чл. 93 и т.н. пише за тоя фонд и даже е описана методиката, по която да се събират тези суми, но той не съществува. Нито едно управление не си мръдна пръста, поне от кумова срама да конституира фонда и тогава да кажат: "Ние го направихме, но той не действа.“ И, естествено, като не работи фондът, нещата опират до субсидия и до реклама. Понеже в България, макар и със затихващи функции, има един монопол на рекламата и голяма част от добрите договори се раздават по "втория начин“, а, от друга страна, пък правителството намали субсидията с 18 милиона лева, явно, че финансовото състояние в момента не може да бъде друго освен това, което всички виждаме, т.е. лошо. Малко хора си дават сметка, че все пак БНТ върви напред. Всъщност картината е следната.
2005 г. сателитният канал на БНТ е имал 12 часа програма на денонощие, от 2 години има 24-часова програма. Четирите регионални центъра са имали преди 5 години по 4 часа програма на ден, от две години имат по 8 часа програма на ден. Всичко това е с намалена субсидия, с неработещ фонд и, бих казал, с едно враждебно отношение на големите рекламодатели към БНТ.

- Да очакваме ли някакви сериозни промени в БНТ, доколкото зависи от вас?

- Ако Управителният съвет и г-жа Анкова не тръгнат към наистина сериозни промени, които да започнат с пълна прозрачност на всичко досега, пълна прозрачност на движението на наличните, макар и оскъдни, средства, с плавно оптимизиране на програмата, аз ще си отида. В една организация, в която има 8 синдиката и много творчески съюзи, винаги е сложно. Те ще си поставят исканията, които са разумни, ще се разглеждат и ще се търси решение, които не са, ще бъдат оставяни без последствия. Имайте предвид, че тук са завещани страшно много последователи на предишни ръководства, които се отнасят ревниво към всяко следващо. Те говорят по по-различен начин и там съзирам в последните часове известно вероломство, опити за интриги, но в тези географски ширини това никого не може да учуди.

ВИЗИТКА

Бойко Станкушев бе избран за член на новия Управителен съвет на БНТ. Завършил е философия и социология в Софийския университет. От 1979 г. работи в Българската национална телевизия (БНТ) като репортер, редактор и отговорен редактор в предаванията "Новини“, "Светът в действие“, "Панорама“. От 1990 до 1992 г. е водещ на актуалното седмично предаване "Панорама“ и програмен директор на Първа и Втора програма на БНТ. Основател и пръв председател на синдикат "Подкрепа“ в БНТ през 1989 г.

Стр. 15

в. Република | 13.08.2010

Новият генерален директор Вяра Анкова започва анализ на ситуацията в медията

Ревизия на всички бюджетни предавания в Българската национална телевизия започва новият генерален директор Вяра Анкова. След като одитът завърши предстоят сигурни съкращения в обществената медия.
"Преди това трябва да се направи анализ, за да се види какво вършат хората в БНТ ", заяви Анкова по време на брифинг на "Сан Стефано" 29. Тя обясни, че телевизията има нужда от нови звена, а някои от старите трябва да се закрият. Генералният директор обаче не коментира колко служители на медията ще бъдат съкратени, преквалифи-цирани или преназначени.
"За мен има екипи, които не са достатъчно натоварени", каза тя. Според нея трябва да се направи анализ дали е по-ефективно да се наемат хора отвън, или да се работи с наличните продуцентски кадри. "Ако съкратиш хора, професионалистите ще получат повече пари, за да не отидат в частните телевизии.", каза Вяра Анкова, като допълни, че първото нещо, което трябва да гарантира БНТ на зрителите си, е добро качество.
"По-добре е да има малко продукция, но качествена. В тази насока идеите са много, но те опират до финансиране. Аз искам да има повече външни продукции, но субсидията не позволява", обясни Анкова. Относно финансирането на телевизията предложенията на новия генерален директор са в областта на рекламата. Според нея трябва да отпадне ограничението за реклама в БНТ, за да не е зависима медията само от държавния бюджет.
"Нека се види способна ли е БНТ да си изкара парите по друг механизъм, различен от бюджета", заяви категорично Анкова.

Стр. 3

www.avtora.com | Георги НЕДЕЛЧЕВ | 03.08.2010 

Рядко се случва ново предаване да стартира точно в разгара на лятото. Още по-рядко пък става така, че още същото лято то да се превърне в хит, за който всички говорят.
Последният такъв случай беше преди не по-малко от 6 години. Тогава именно през лятото, противно на всякаква логика, набра скорост продуцираното от Евтим Милошев “Вот на доверие”. Стана хит, заради който народът се прибираше преждевременно от плаж. За да не изпусне “вота”.
Стартиралото преди месец “Код: Криминално” се излъчва в далеч по-късен часови пояс, но предизвиква още по-голям интерес и коментари. В епохата на интернет-бума това е и едно от най-гледаните предавания във видео-сървърите.
От понеделник до четвъртък от 22.45 ч ефирът на PRO.BG става място за истински разследвания. Наемните убийства, търговията с жива плът и наркотици, проституцията сред манекенките, черното тото, защитата на важни свидетели… Все фундаментални криминални теми, които се разчепкват детайлно и с възможно най-актуална информация.
Половинчасовото предаване е първият съвместен проект на PRO.BG и bTV, откакто двете телевизии са под обща медийна шапка. За “Код: Криминално” работят репортери, които сме свикнали да гледаме със самостоятелни разследвания или разработки в рамките на новините: Миролюба Бенатова, Канна Рачева, Асен Иванов, Румяна Попова, Мая Костадинова, Мариета Николаева и Димитър Стоянов.
За разлика от “Темата на Нова”, тук на прицел са не толкова далавери и злоупотреби, а най-вече тежки криминални престъпления. Това превръща предаването не просто във важен обществено-политически коректив, но и в шоу, конкуриращо се по зрителски интерес с крими-сериалите от холивудски тип.
За това допринася и добрият студиен декор, както и стегнатата режисура. Въобще, “Код: Криминално” е нетипичен за българските стандарти телевизионен продукт, при който претенциите са по-малко, а резултатите – по-добри от очакванията. В този си вид той е без аналог и конкуренция в нашия ефир.
Когато преди половин година се разчу, че собствениците на PRO.BG купуват и bTV, тръгнаха всякакви спекулации – как и двете телевизии щели да пострадат от това сливане, как по-некомпетентните щели да управляват и уволняват по-талантливите, как щяло да настъпи обезличаване и на двата канала…
Засега нищо такова не се случва. Без да отстъпва рейтингови позиции, в момента bTV ловко създава още един силен конкурент на Нова телевизия – своята братска PRO.BG. И “Код: Криминално” засега е най-силното оръжие в тази тактика.

Оригинална публикация

Capital.bg I Весислава АНТОНОВА I 11.08.2010

Бившият заместник финансов министър Атанас Кацарчев ще отговаря за финансите и администрацията в телевизията
Весислава Антонова

Освен нов генерален директор – Вяра Анкова, БНТ си има и нов Управителен съвет (УС).

Бившият заместник финансов министър в кабинета на Симеон Сакскобурготски – Атанас Кацарчев ще отговаря за финансите и администрацията в Българската национална телевизия (БНТ). Той вече е част от новия управителен съвет на медиата, който днес Съветът за електронни медии (СЕМ) одобри. В него влизат още Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите, журналистът Бойко Станкушев и Анастас Гьоков.

Те бяха предложени от новия генерален директор на БНТ Вяра Анкова и единодушно подкрепени от членовете на СЕМ. Председателят Георги Лозанов коментира, че единственото, което му липсва, е юридическата експертиза, като според него е важно да има такава фигура, но извън управителния съвет. "Важно е програмното ръководство да създаде мощно програмно дело, тъй като това беше дефицит на предишното управление", каза още Лозанов.

Бойко Станкушев ще отговаря за програмното развитие на телевизията и ще бъде гарант за "една независима журналистика". При представянето му Анкова обясни, че той е с голям опит в обществените и частните медии, което ще е изключително полезно съчетание за новата визия на БНТ.

Огнян Златев е избран като представител на гражданското общество в България. Разработил е практиката за използването на европейски и международни програми в медиите, а Центърът за развитие на медиите е обучил над 7 хил. журналисти от различни държави, обясни пред СЕМ Анкова.

Тя мотивира предложението си за Атанас Кацарчев с опитът му. Според нея в условията на криза не може в управителния съвет да няма човек, който да разбира от финанси. Кацарчев ще носи отговорност за анализа на финансовото състояние на БНТ и преструктурирането на телевизията. Кацарчев напуска поста заместник-министър през 2002 г. После той бе съветник на Пламен Орешарски, финансов министър в кабинета на Станишев.

Анастас Гьоков ще ръководи ресор "Цифровизация" заради големия опит, който има в тази сфера. повече информация за членовете на УС на БНТ може да прочетете на сайта на БНТ.

"Нито едно взето решение няма да бъде недискутирано с управителния съвет. Подкрепата носи отговорност", каза Анкова. На 30 септември трябва да бъде представен анализът за причините за лошото финансово състояние на БНТ, обясни генералният директор на БНТ и допълни: "Нямаме време, защото ни е ясно, че очакванията на обществото са за промени. Но си даваме сметка, че реформи и имидж на една медия не се прави за дни или месеци", каза Анкова.

Според изискванията на медийния закон членовете на УС са четирима и се избират с мандат от 3 години. Всеки един от тях ще участва в цялостното управление на БНТ и отговаря за определен ресор.

От тук нататък от управляващите зависи да дадат шанс на новия екип в БНТ да реализира добрите си намерения през новия медиен закон. Ако очаквания нов текст на закона не гарантира през текстове стабилността на държавната телевизия, тя отново ще е в изходна позиция без шанс да се затвърди на пазара като обществена.

Още по темата очаквайте в новия брой на "Капитал".

Оригинална публикация

www.avtora.com | Георги НЕДЕЛЧЕВ

Тя е млада, секси, с голям бюст, усмихва се и не спира да говори. Какво ти говорене, направо каканиже. Бърбори. Дудне. Мели. Плямпа. Колко други глагола има за това занимание? Няма значение, важното е, че и никой няма нищо против.
“Говорещите момичета” от игрите за раздаване на пари са най-бързо развиващата се телевизионна професия през последните години.
Началото бе поставено от Светлозара Трендафилова, известна на всички като Зара. Финалистката от първия Big Brother се появи в късния пояс на Нова телевизия и започна да се упражнява в реторика в “Ало, къщата”. После към нея се присъедини и Весела Тотева, която дотогава познавахме от изявите й по Планета тв.
По тяхно време агитацията да звъниш по телефона, за да познаеш някаква думичка, изглеждаше най-автентична и достигна своя апогей. И двете много умело разработиха този жанр. Броят на зрителите, вярващи, че едва ли не са единствените, които могат да звъннат и да спечелят, тогава достигна рекордни нива.
Никол Станкулова е една от най-успешните български манекенки, както и тв латерна номер едно
Както става с всичко друго в България, и тук успехът бързо стана мода, пример за масово подражание. Нова телевизия въведе формулата Call TV почти навсякъде в програмната си схема.
Най-емблематични нейни лица са Никол Станкулова и Елена Станулова, които бърборят и раздават пари в шоуто “На кафе”, разнообразявайки пейзажа около Гала.
Първата нашумя най-вече като манекенка от “Ивет фешън”, където се изявява повече от 5 години. Отличничката от софийската математическа гимназия е една от най-неуморните телевизионни латерни, казано в най-добрия смисъл на тази дума.
Дъщерята на Искра Радева – Елена Станулова, е наследила от майка си не само добрия външен вид, но и перфектна дикция
Не бе изненадваща и телепортацията на Никол в сутрешния блок на Нова, близо до Витомир Саръиванов. Въпрос само на време е Станкулова да се сдобие и със собствено самостоятелно предаване – особено ако междувременно успее поне частично да обуздае негативизма в личните си коментари и се отдалечи от леко хейтърския имидж, който си е създала.
Елена Станулова – дъщеря на известната актриса Искра Радева – е не по-малко талантлива в бързото говорене с перфектна дикция. Нейният потенциал също далеч надхвърля изявите й пред плазмата в “На кафе”. Напоследък Лени все по-често води и конкурси за красота, а най-добре би се чувствала в свое собствено шоу, водейки диалози по различни теми. Дали ще й се случи? Нищо чудно.
Антония Чукова – едно от последните попълнения в програмата на Нова телевизия, която с лекота би се справила и с всякакво друго предаване
В царството на говорещите момичета, каквото е Нова телевизия, отскоро има и друга надарена (не само словесно) блондинка. Антония Чукова е бивша репортерка на Фен тв и бивша водеща на вече несъществуващата телевизия “Здраве”, както и участничка в състезанието на PRO.BG “Надхитри блондинките”. За нея може да се каже същото като за Станкулова и Станулова от “На кафе” – че е неприкосновен боеви резерв на телевизията си за времена, в които й дотрябват лица за нови предавания.
От тази година Call tv манията завладя и кабелните канали. Една от най-амбициозните игри се излъчва по няколко телевизии едновременно, между които Евроком, Фен тв и Европа. В нея като водеща доскоро гледахме бигбрадърката Иванина. Напоследък там се подвизават манекенките Гергана Цветкова и Рени Красимирова (последната позната на бохемите и като танцьорка от столичния клуб Big Apple).
Рени Красимирова е бивш модел и танцьорка от The Big Apple, която днес ни предлага да спечелим пари директно от Будапеща
Интересното за тази игра е, че се излъчва не от София, а от Будапеща. Всяка водеща се командирова в унгарската столица минимум за 3 месеца срещу подобаващо заплащане.
Изброяването далеч не е изчерпателно. Пропускаме поне няколко имена, но поне изредихме най-емблематичните и най-новите. Професията “момиче на парите” е в апогей, от който следва неминуем спад надолу.
Ослепителната манекенка Гергана Цветкова също е командирована в унгарската столица, за да ни призовава към печелене на сериозни суми с минимум усилия
Даже и да не останат почти никакви предавания за наивни пенсионери обаче, техните водещи никога няма да останат без работа. Защото да бръщолевиш нонстоп в продължение на часове е школа, която значително подобрява ефирната рутина.
Така че, преди със снизхождение да превключите към следващия канал, отделете по няколко минути на всяко говорещо момиче, за да оцените доколко добре се справя. Има какво да се види.

Оригинална публикация

в. Дневник | Лора ФИЛЕВА | 10.08.2010

Вяра Анкова беше избрана с пълно единодушие от Съвета за електронни медии (СЕМ) за нов шеф на БНТ в средата на юли. Работи в телевизията от 1991 г., като последно беше шеф на "Новини и актуални предавания". Съветниците мотивираха избора си, с това че тя е "лоялна", "прецизна" и "компетентна". Разговаряме с нея в началото на втората й седмица на поста и ден преди СЕМ да гласува членовете на новия управителен съвет на БНТ, които тя отказва да коментира предварително.

Какви са краткосрочните неща, с които започвате?

- Първото и най-важно нещо е да се направи анализ какво е финансовото състояние на БНТ, защото това ще даде отговор какво можем да си позволим оттук нататък. И на базата на този анализ да се определят бъдещите ни приоритети на работа. Те са много.
Например сега програмата е само на повторения, заради лятото, но трябва да има виждане за развитието й за есенния сезон и за приоритетите. Това са неща, които преди управителният съвет (утре – бел. ред.) да бъде избран, да поеме функциите си по ресори и да утвърди новия директорски състав, не могат да бъдат реализирани.
Приоритетите на БНТ ще бъдат ясно определени. Това са програмно развитие, цифровизация, финанси и администрация, европейски програми и квалификации.

Какво в програмата на БНТ трябва да бъде променено?

- Почти всичко. Ако телевизията трябва да отговори на лиценза си и на обществената си функция, трябва да даде друго програмно съдържание. Ние сме големи длъжници на области като образование, наука и дори забавление. Защото една телевизия, за да изпълнява обществената си функция, трябва да покрива максимално широка аудитория, което се постига и като предоставя на зрителя забавление.
От друга страна, държавата е голям длъжник на БНТ и през нея на цялото общество. Трябва да бъде формулирана мисията. Тази мисия за момента, за мен като човек, който работи 20 години в телевизията, не е много добре дефинирана като приоритети, защото те се менят във времето. Особено сега при това раздвижване на телевизионния пазар с идването на цифровизацията.
На базата на тази ясно формулирана мисия, на ясен обществен ангажимент трябва да се изчисли средната стойност на програма време. На обществената дискусия, на която присъствах чух коментари – обществените медии говорят само за финансиране, а другите говорят за съдържание.
Не е така – обществените медии си дават ясна сметка, че трябва да имат стабилно финансиране, каквото между другото е и изискването на Европейския съюз към държавите за обществените им медии (той дава ясна база и посочва, че обществената функция има много висока цена и затова обществените телевизии трябва да имат достатъчен достъп до финансови средства, за да могат да доставят тази функция).
Ако не разполагаме с достатъчно финансиране, за да може БНТ да изпълнява обществената си функция, ще правим програми на ръба на професионалното, за да може да се спестяват средства. Телевизия не се прави евтино, всяко спестяване от програма, от визия, се забелязва от зрителя.
БНТ трябва да има и предавания за отделните региони и различните етноси. Предавания, които ние съзнаваме, че няма как да бъдат много гледани. БНТ не може да прави риалити от типа на частните програми, а такива, които отговарят на обществена мисия и целта е да закупува такива лицензи.
Има достатъчен избор от Европейските обществени телевизии. Ние не можем да даваме толкова финансови средства за купуване на предавания, както в частния сектор и за такива, които представляват интерес за тях. Но има програми, които са абсолютно защитими от гледна точка на обществения интерес. Това са неща, които трябва да се имат предвид в новия закон.

Според вас сега субсидията не е достатъчна…

- Категорично не е, особено с идването на цифровизацията. Останалите европейски държави, като например Франция, Германия – помагат на своите обществени телевизии за цифровизацията. Хърватия и Сърбия са с по-голямо финансиране от нас. Аз не съм човек, който да казва, трябват ни пари, ние само ще седим и ще ги харчим.
Трябва да има ясни приоритети от страна на БНТ, ясно отговаряне на изискванията на обществената телевизия, обосновка и защита на това какво е алтернативния телевизионен продукт, който предлагаме. Но от друга страна, факт е, че бюджетът за две години е намален с 18 млн. лв. при абсолютно никакъв друг вариант за допълнително финансиране на БНТ.
Остана си същото рекламно ограничение, не се допусна продуктова реклама освен във филмопроизводството, публично-частното партньорство не се разреши, таксите не се въведоха, а в същото време бюджетът, се намалява.
На БНТ трябва да се разреши допълнително финансиране. Не уточнявам как, защото това е решение, което трябва да подлежи на много сериозна дискусия, и тя беше започната преди няколко дни. Но няма да е достатъчен сегашният вариант на обсъждане. Това беше добро начало, но оттук нататък трябва да се разговаря по детайлното формиране на закона.
БНТ трябва да има финансиране, което да предполага, че тя може да изпълни определени ангажименти. Какви са стойностите на тези ангажименти, получавате толкова. Ако искате оттам нататък да правите шоу и развлекателни програми, което не е приоритет на държавата, тогава това са ви парите, вие ще ги изкарате от реклама, спонсорство, от продуктова реклама.
БНТ е отговорна медия, тя няма да влезе в този разговор – дайте ни едни пари, ние да ги харчим. Ще имаме обществен съвет с много ефективна роля при гаранциите за прозрачност на управлението. Ще бъде създаден негов борд, който да може да участва в работата на управителния съвет.
Ще бъдат поканени представители на гражданското общество, които дават идеи за развитие на БНТ. Защото това предполага една обществена медия. Тя не може да решава какво да си прави и след това да изслуша всички критики. Предполага търсене на сътрудничество както със зрителя, така и с обществените организации, които представляват гражданското общество.
Защо например за БНТ е забранена продуктовата реклама във външните продукции. Може да има добър аргумент, но не съм го чула. Той не може да бъде "защото БНТ получава субсидия". Въпросът е каква е тя и за какво?
Трябва да има жизнен минимум, който да гарантира съществуването на БНТ. Защото, ако кризата стане по-сериозна и бюджетната субсидия продължи да намалява, тя пак получава достатъчната за това субсидия. Субсидията трябва да бъде дефинирана като цели и да се отчете програмата, цената за час качествено изработена програма.
Да се вземе осреднена стойност и да се определи бюджетът на БНТ, под който като телевизия не може да падне. Напоследък се заговори за обществен фонд. Но ако всички кандидатстват в него? Защо при нас разговорът е половинчат? Във Великобритания има обществен фонд, но на Би Би Си е гарантиран някакъв минимум на участие в него и след това той отива към частните оператори.

Дали до ноември, когато е срокът този закон да се изработи, тези неща ще бъдат включени и уточнени?

- Аз изключително много се надявам и смятам, че представителството на обществените медии трябва да бъде вдигнато на по-високо ниво, не само с представителство на юридическия отдел на БНТ и БНР.

При представянето на концепцията си пред СЕМ заявихте, че ще промените структурата на БНТ от хоризонтална към вертикална? Какво точно значи това?

- В момента процедурата за взимане на решения в БНТ е много усложнена. Аз съм практичен човек, имам опит на директорска и оперативна длъжност в телевизията и винаги съм се чудила защо трябва да се вземат седем подписа, за да се свърши нещо.
Това имам предвид – да се даде възможност на хората и екипите да решават сами. В момента структурата е такава, че за да се вземе някакво решение, единият пише на другия, третият на петия и докато се стигне до последния, решението се бави понякога с часове.
Това не е ефикасно за работата на една медия. Когато трябва да се реагира на извънредните новини и битката е кой ще е първи, независимо дори от качеството на картината. Важно е да извадиш новината, дали ще е по скайп, туитър или други социални медии, които ползваме.

Казахте, че ще поискате оставката на всички, които заемат мениджърски позиции?

- Да, това ще бъде поискано, защото един човек, когато идва да управлява медия или фирма, трябва да дойде със свой мениджърски екип. Това не означава, че ще бъдат приети всички оставки, които бъдат подадени.
Защото аз имам наблюдения върху хората, но това, на което много държа да бъде въведено, е всички, които бъдат поканени на директорските позиции, да представят концепции за развитие на своите дирекции пред УС.
Защото понякога мислиш, че някой прекрасно ще си свърши работата, но в един момент – втория, третия месец, се вижда, че няма развитие и че нищо не е променено. За мен един човек трябва да дойде със защитена визия за развитие на звената, които ще управлява.
Ако не могат да го направят, ще се търсят други. Аз ще предложа хората, които мисля, че могат да бъдат шефове на различните дирекции, но е в техните ръце и възможности да защитят своите идеи.
Трябва да се оптимизира щатът, но аз не съм привърженик това да се случва на парче, на каквито реформи съм се нагледала. Не можеш да кажеш тази дирекция трябва да е с 10% по-малко. А защо да не е с 30%? Или с 5%? Как става изчислението?
Трябва да се види има ли остарели вече структури, технологичният процес на какво ниво е – поддържат ли се мощности, които вече е абсурд да съществуват, защото просто вървим към друга технология.
Съкращаването е тежък процес, много хора са добре обучени и не виждам защо трябва да бъдат освободени в момента и след две години да се окаже, че БНТ трябва да прави шест канала и да се връщат обратно тези хора. Аз съм за реформа в БНТ, но тя трябва да бъде поставена на професионални принципи – от наша страна и от страна на държавата като изисквания към обществения оператор.

Какво мислите за сливането на БНТ и БНР?

- Мисля, че това не е моментът за сливането на двете медии. Аргументът ще спести пари не го вярвам особено в началото. Първата фаза на този процес ще са повече разходи, отколкото приходи за медиите. Ако се погледне европейската картина, повечето телевизии са с радиа, но там така са основани. В повечето случаи те не са били разделяни, а така са създадени.
Това е един процес, който, ако не бъде изграден с консултант, който да постави нещата на професионална основа, няма да може да се получи. Ще цитирам един мой колега, който казва: че трябва да се отговори на най-българския въпрос – кой ще го прави и как.
Иначе звучи прекрасно – ще се съберат двете медии, ще се намалят разходите, ще имаме един кореспондент там вместо двама. Но това означава ребрандиране и на двете медии, смяна на програмата им. Ще дам един пример – и БНТ, и БНР имат новини в 18 ч. – този кореспондент при извънредни новини и събития за коя медия се включва.
Много е сложен процесът, не е невъзможен. Но смятам, че такова решение не може да бъде взето без една много детайлна, обосновка защо го искаме. Ще доведе ли и кога ще доведе до тези положителни резултати, които си представяме.

Има ли телевизии, които следвате за пример?

- Има неща от определени телевизии, които бих следвала. Аз много бих искала БНТ да е Би Би Си, но това не е реално. Но има много неща, детайли от Би Би Си, ЦДФ, Белгийската обществена телевизия, от хърватската телевизия, които са работещи.
Но ние не можем да взимаме един разработен чуждестранен модел и да го приложим пряко в тази среда. Трябва да се учим от другите телевизии, защото не сме постигнали това ниво и не сме убедили обществото, че сме това, което Би Би Си е за британския гражданин.
Този модел трябва да се следва, но не сляпо. Много неща в България и като отношение на зрителя, като желания, като харесване е различно. Не можеш да вземеш едно предаване, което е прекрасно и със страшно висок рейтинг в някоя друга държава, и да смяташ, че ако го пренесеш едно към едно, ще е така и на нашия пазар.
Важен е моделът на приемственост, който ти ще създадеш за всеки продукт, който взимаш от европейския или другия пазар. Това е едно предизвикателство – всичките идеи, които имаме, да бъдат така направени, че да достигнат до българския зрител.

Как ще се отрази и какви са рисковете за БНТ от цифровизацията?

- Не знам как ще се отрази, защото все още не знам какви ще са отговорностите на БНТ и колко канала ще развива. Докато не са ясни параметрите, по които БНТ ще работи, не мога да отговоря. Но ние в БНТ ще изготвим визия за цифровизацията – първите приоритети, докъде трябва да инвестираме в HD, трябва ли да се замислим за 3D – говоря за неща, които са за по-дългосрочен период от време.

Стр. 7

в. Уикенд | Мирослава КОРТЕНСКА | 06.08.2010

Проявленията на кризата у нас са доста по-различни от тези дори в южната ни съседка Гърция. Кризата там е озвучавана периодически от бурни протести, стачки, които блокират страната и дори туристическия сезон. Там гражданите ясно изразяват проблемите си, защитават неотклонно интересите си. В Гърция протестанти дори опожариха банков клон, саморазправиха се с банкови служители…
Докато у нас кризата се изразява мълчаливо – главно с увеличаването на "лошите кредити" в банките. Малко българи се солидаризират дори срещу високите лихви, които им пречат да изплащат задълженията си. Така българите показват, че няма накъде повече да стягат коланите.
Всъщност истинска стачка с обществен резонанс не е имало от учителската през лятото на 2007 г. Нямало е такава солидарност на една прослойка в обществото ни за защита на интересите на група от интелигенцията. Нямало е и такъв отпор от властта, омаловажаването на тази гражданска проява, наричана "седенка" или оплювана от платената журналистика.
Добре че Синдикатът на българските учители издаде всички публикации по повод стачката, та да не може да бъде замазана тази отвратителна покупко-продажба при формиране на общественото мнение. И това в демократична България… Явно има купуване на журналисти както купуване на гласове при изборите. Но какво да се чудим? Не може в страна, където цари корупция в държавата, журналистиката ни да е незасегната.
Впрочем истинската журналистика би трябвало да е настрани от всички тези покупко-продажби, но тук избуяха главно заместители на свободното слово. Кръгът се затваря, защото където журналистите обслужват интереси и почти няма мнения далеч от услужливостта на силните на деня, там трудно има общество – будно и трезво. Трудно има автентични граждански протести, дебат… Именно това се случи на България в тези 20 години демокрация. Затвореният кръг на псевдодемокрацията.
Днес дори и творците не бяха така солидарни срещу осакатяващата ги реформа в културата. Скачаха само тези, които пряко бяха засегнати, като Пловдивската опера например. Тази липса на солидарност даде знак, че творците ни до голяма степен са разбити и капсулирани в общности и така маргинализирани. Кризата по български създава и други шумове в системата
В публичното пространство се хвърля твърде много прах в очите на обществото. Публичният скандал, който отшумява без последствия, е една от най-разпространените форми на обществен дебат. Да вземем например изказването на Волен Сидеров в парламента, където той изложи няколко важни аргумента срещу медийни нередности. Първо, че водещ на предаване по БНР с тема действията на полицията не може да бъде бивш шеф на пресцентъра на МВР в предишно правителство. Ето един казус не за скандал, а за законово ограничение в медиите подобно смесване на две противопоказни дейности да не се допуска, за да се запази обективността. Дано тази забележка в целта не остане свързана само с яда на Сидеров към Диана Янкулова от БНР, а да регламентира извън зоната на конфликт на интереси журналистическата практика. Тази забележка остави на тръни и много журналисти, които тайно или явно си докарват добър доход освен журналистическата си работа и с това, че са пиари я на политическа партия или определен лидер, я на корпоративни интереси. Подобен скандал избухна неотдавна и с небезизвестната мадам В., но отшумя, без да промени нещо в правилата на професията на журналиста, а също и невъзмутимото перчене на Валерия Велева в стил бяла пеперудка.
Странно беше също, че именно Светла Петрова постави казуса за конфликт на интереси в журналистическата практика от екрана, може би забравяйки, че тя сама бе в крещящ конфликт на интереси като водеща на политическо предаване и като съпруга на Станимир Илчев, депутат и говорител на парламентарната група на управляващата доскоро НДСВ. А сега също е в конфликт на интереси г-жа Петрова! Сега пък нейният съпруг тихо си седи в Брюксел като евродепутат. Ето го лицето на българската журналистика – толкова рафинирано и арогантно, правеща се на обективна и граждански ангажирана, а всъщност затваряща си очите пред нередностите, които сама извършва. Без правила, строги и съвременни, явно промените няма да настъпят от само себе си.
Тревожно е и друго – че поставеното начало за написване на нов медиен закон показа отново уродливости от миналото. Сред гарантите на новия закон е и Хачо Бояджиев, не сте учудени, нали? Нищо, че бе оповестен като сътрудник на репресивната ДС. Старите муцуни, които половин век ни налагат спорната си естетика и морал, отново изскочиха да пишат новите правила. Тежко ни и горко! Лошото е, че така промените се отдалечават
и то сигурно някъде в далечината! Както в последните 20 години. Много скандали, много разкрития, а никакви нови правила в публичното пространство.
Тук не мога да подмина и видния представител на "балансираната" журналистика Бойко Василев от БНТ. И той говори на дебата за новия медиен закон. С половин уста, както правят всички конформисти като него, каза, че не може обществената телевизия да е толкова бедна.
Пардон, драги ми г-н Василев! БНТ не е бедна, а в момента ограбена и с огромен дефицит от 15 милиона лева. Бойко Василев иска да замаже нередностите на Пръмова, под чието партийно крило той приспива народа ни с неговата неописуемо скучна "Панорама". За бедната БНТ се говори 20 години, а вътре доста добре си живуркат подобни нямащи нищо общо с журналистиката мазници като Бойко Василев и подменят представите на аудиторията. И 20 години грабителите и псевдожурналистите не са наказвани и отстранявани?!
И така – факт е кризата на доверието в обществото ни, кризата на авторитети, кризата на свободата на словото у нас, страната на 68-о място в световната ранглиста за обективни медии. Всичко случващо се е особено опасно в ситуация на криза, когато българите имат само един коректив – мнението на Европа.
А ние самите нямаме воля и енергия да създадем корективи на самите себе си, истинска журналистика и медии. Може би затова дълго още ще си кютаме в криворазбраната ни цивилизация.

Стр. 26-27

в. Show | 04.08.2010

Фолкбраншът се тресе от слуховете, че кръг, близък до Ахмед Доган и ДПС, е договорил купуването на фирма "Пайнер". Според мълвата до края на 2010 г. сделката с "Нова българска медийна група", зад която стоят Делян Пеевски и Ирена Кръстева, и боса на "Пайнер" ще бъде финализирана. Основната цел на протежетата на Доган е "Планета тв", твърдят добре информирани източници. Те разкриват, че неслучайно вестниците на Кръстева и Пеевски са сред основните медийни партньори на лятното турне на "Пайнер". "ШОУ" пък припомня, че Делян от няколко месеца върти любов с Цветелина Янева, която неистово лансира.

Стр. 2